Решение № 103 от 27.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Пловдив, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20255000500519 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№25307/14.07.2025 г., подадена от „Арменски културен и информационен център Пловдив“ООД, чрез адв. И. М, срещу Решение №768/20.06.2025 г. по гр.д. №456/2024 г. на ОС – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против ответника М. Р. Т., в качеството му на наследник на починалата в хода на производството Р Т., същата от своя страна като наследник по завещание на М. Т. Т. /М Т. Т/, иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, за обявяване за окончателен на предварителен договор, сключен на 14.09.2015 г. с нотариална заверка на подписите с рег.№******** г. на Нотариус С К с рег. №*** на НК, по силата на който М. Т. Т. /М Т. Т/ се е задължил да продаде на „Арменски културен и информационен център – Пловдив“ООД следния свой собствен недвижимм имот: 5/8 /пет осми/ идеални части от дворно място, находящо се в гр. Пловдив, у.“В К № *****, цялото застроено – 166 кв.м. и незастроено 168 кв.м., съставляващо към датата на сключване на предварителния договор имот №*** в УПИ * - Н т, в кв.*******, по плана на гр. Пловдив Ц г Ч, на ул. К А № **, ведно с целия втори, трети и целия тавански етаж на построената в него триетажа /двуетажна с партер и таван/ жилищна сграда, ведно с 5/8 /пет осми/ идеални части от избата и от прилежащите общи части на сградата, срещу заплащане от купувача на продавача на цена общо в размер на 120 000 евро. Релевирани са оплаквани за неправилност на решението, поради незаконосъобразност и допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Поддържа се, че е неправилен извода на съда, че 1 покойната съпруга на М. Т. – Р Х Т, не е наследила имуществото му, и съответно – след смъртта й нейният син М. Р. Т. не е наследил процесия имот, поради което не е процесуално легитимиран по предявения иск. С депозираното завещание са отменени предходните завещателни разпореждания. По в.гр.д.№328/2020 г. на ПАС е допусната и приета експертиза за установяване на съдържанието на правото на щата Мичиган, САЩ, в материята на тръстовете, с която е установено съдържанието на понятията „управител на отменяем доверителен фонд“, „личен представител на имущество“, „управител на тръст“. За да отхвърли иска, решаващит съд е приел, че не са ангажирани доказателства кой е управителя на отменяемия доверителен фонд и съответно М. Р Т. не е материалноправно легетимиран по предявения иск. Жалбоподателят счита, че съдът не е изпълнил задълженията си по чл.43, ал.1 от КМЧП служебно да установи съдържанието на чуждото право, като си послужи със способите, предвидени в международните договори да изисква информация от Министерството на правосъдието или от друг орган, както и да изисква становища на експерти и специализирани институции. Настоява се за оТа на обжалваното решение, и уважаване на предявения иск.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, въззивната жалба е приведена в съответствие с изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Писмен отговор вх.№33093/26.09.2025 г., подаден от М. Р. Т., чрез адв. Д. М., надлежно упълномощен. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба.

Неоснователно е оплакването, че съдът не е изпълнил задълженията си по чл.43, ал.1 от КМЧП да установи служебно чуждото право – по в.гр.д.№328/2020 г. на ПАС е допусната и приета експертиза за установяване на съдържанието на правото на щата Мичиган, САЩ, в материята на тръстовете. В първото заседание при повторното разглеждане на делото страните са дали съгласие за приемане на всички доказателства, събрани по предходните дела, и не са направени доказателства за събиране на нови доказателства, поради което не е налице соченото процесуално нарушение. Съдът правилно е приел, че представения Анекс споразумение от 29.09.2015 г. към предварителен договор от 14.09.2015 г. има достоверна дата от деня на представянето му като доказателство по делото – 04.07.2018 г., към която дата адвокат З не е разполагал с представителна власт по отношение на продавача М. Т. Т., поради смъртта на упълномощителя, настъпила на 12.10.2015 г. Следователно, постигнатите договорености в този анекс не обвързват страните, и следва да се приложат условията на първоначалния предварителен договор, съгласно който условие за пораждане действието на договора е заверяването на банковата сметка на продавача със сумата на капарото по чл.3, ал.1 от договора. По делото не са представени доказателства за сбъдването на това условие, поради което и предварителният договор не е породил своето действие, и не може да бъде обявен за окончателен. Допълнително основание за отхвърляне на иска е и липсата на идентичност на имота, който е писан в исковата молба, с действителният имот. По тези 2 съображения се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, и се настоява въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

С въззивната жалба и отговора страните не са направили доказателствени искания и не са представили нови доказателства. Служебно са изискани от съда данни за наличие на публични задължения на първоначалния ответник и конституирания на негово място ответник, както и на техния наследодател, и са приети като доказателства по делото писмо от НАП, ТД Пловдив с вх. № 48 от 06.01.2026 г. и писмо от Община Пловдив, Дирекция „МДТ“ с вх. № 137 от 08.01.2026 г. с приложено към него удостоверение за данъчна оценка за 2026 г. и писмо вх. № 592 от 21.01.2026 г. от Община Пловдив, директор Дирекция „МДТ“ с приложена към него справка за неплатени задължения по партидата на М Т. Т.

При извършване на служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата писмена форма и е подписан, поради което е валиден.

С исковата молба, депозирана на 07.06.2019 г., ищецът твърди, че първоначалната ответница Р Т., гражданка на САЩ, е преживяла съпруга на обещателя М. Т. Т. – български гражданин, с българско име М Т. Т, роден на 09. Юли 1921 г., починал на 12.10.2015 г., и единствен негов наследник по силата на оставено от него универсално завещание, приложено към исковата молба. Впоследствие в производството са представени доказателства, че първоначалната ответница Р Х Т. е починала в хода на процеса на 20.09.2019 г. и на нейно място е бил конституиран като ответник М. Р. Т., който се легитимира като единственият син на първоначалната ответница Р Х Т., както и единствен син на обещателя М. Т. Т., както и за единствен наследник на основание универсално завещание, оставено от първоначалната ответница Р Х Т. в негова полза.

От представения Смъртен акт с регистрационен №********, издаден на ********* г. от Министерството на здравеопазването и социалните грижи на С. К., Отдел „Демографска статистика“ на С. К. /на л.19-21 от гр.д.№1326/2018 г. на ПОС/ се установява, че обещателят по предварителния договор от 14.09.2015 г. М. Т. Т. е починал на 12.10.2015 г. в град А, о Б, щ. С К, САЩ, като към момента на смъртта си е имал сключен брак със съпругата му Р Х, която като предоставяща данните за смъртта на съпруга си е вписана в акта с името „Р Т.“ /втората страница от превода на документа е приобщена на л.16/. Обстоятелството, че съпругата, посочена на две различни места в акта за смърт на М. Т. Т. с имената „Р Х“ и „Р Т.“, са имена на едно и също лице, идентично с ответницата Р Х Т., се установява от представения Акт за смърт на първоначалната ответница Р Х Т. /на л.662 от гр.д.№1326/2018 г. на ПОС/, в който са вписани обстоятелствата, че презимето на починалата е „Х“, фамилното й име е „Т.“, а преди първия сключен от нея брак нейната фамилия е била „Х“.

Следователно, установява се безспорно между страните и по несъмнен начин, ча първоначалната ответница Р Х Т. е преживялата съпруга на обещателя М. Т. Т..

В исковата молба ответницата Р Х Т. се сочи от ищеца като материално легитимиран правоприемник на обещателя М. Т. Т. по силата на оставено от него завещателно разпореждане от 27.02.2004 г., приложено към исковата молба /на л.23-27 в превод на 3 български език от заклет преводач, и на л.28-35 в препис от оригиналния текст/. Така твърдяното от ищеца настъпило в патримониума на преживялата съпруга Р Х Т. общо наследствено правоприемство на основание приложеното към исковата молба универсално завещателно разпореждане, извършено от М. Т. Т. в нейна полза, не се оспорва от ответницата. Напротив – в депозираното от нея лично в срока за отговор на исковата молба Изявление вх.№11592/10.04.2019 г. /на л.183 от гр.д.№1326/2018 г. на ПОС/ същата изрично се легитимира като собственик на етаж 2 и етаж 3 от триетажната сграда, заедно с 5/8 идеални части от дворното място, находящи се на ул.“А Б № ** в гр. Пловдив, от който имот етаж 1 и 3/8 идеални части от двора принадлежат на Д. т. - П, на основание настъпило наследствено правоприемство както по силата на оставено от покойния й съпруг М. Т. Т. завещание в нейна полза, така и по силата на закона. Така настъпилото наследствено правоприемство се твърди и от настоящия ответник М. Р. Т., в депозирано от него Изявление вх.№7996/06.03.2020 г. /на л.654 от гр.д.№1326/2018 г. на ПОС/, в което същият се легитимира като единствен собственик на етаж 2 и етаж 3 от триетажна сграда, заедно с 5/8 от дворно място, находящи се на ул.“А Б № **, гр. Пловдив, като етаж 1 и 3/8 идеални части от двора на същия имот принадлежат на Д. т. - П, по силата на настъпило наследствено правоприемство от неговите родители М. Т. Т. и Р Х Т., както по силата на оставено завещание, така и по закон.

При така релевираните от страните твърдения, и представените в хода на процеса и неоспорени от страните писмени доказателства относно настъпилото наследствено правоприемство на страната на ответника, обжалваният съдебен акт е постановен в допустимо производство - с участието на надлежни процесуално легитимирани страни, налице е международна компетентен на българския съд да разгледа спора, на основание чл.12, ал.1 от КМЧП, поради което обжалваният съдебен акт е допустим.

По правилността на обжалвания съдебен акт съдът намира следното:

Производството е образувано по Искова молба вх.№17410/07.06.2018 г. депозирана от ищеца „Арменски културен и информационен център - Пловдив“ООД, против ответника Р Т., гражданка на САЩ, в качеството й на единствен наследник на М. Т. Т. /М Т. Т/ по силата на оставено от него завещателно разпореждане от 27.02.2004 г., приложено към исковата молба. С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, за обявяване за окончателен на предварителен договор, сключен на 14.09.2015 г. с нотариална заверка на подписите с рег.№******** г. на Нотариус С К с рег. №*** на НК, по силата на който М. Т.

Т. /М Т. Т/, чрез адвокат В З, упълномощен с пълномощно от 12.06.2003 г., на Нотариус Робърт Финк, Оукланд, Мичиган, САЩ, се е задължил да продаде на „Арменски културен и информационен център – Пловдив“ООД следния свой собствен недвижим имот: 5/8 /пет осми/ идеални части от дворно място, находящо се в гр. Пловдив, ул.“В К № *****, цялото застроено – 166 кв.м. и незастроено 168 кв.м., съставляващо към датата на сключване на предварителния договор имот №*** в УПИ * - Н т, в кв.*******, по плана на гр. Пловдив Ц г Ч, на ул. К А № **, ведно с целия втори, трети и целия тавански етаж на построената в него триетажна /двуетажна с партер и таван/ жиищна сграда, ведно с 5/8 /пет осми/ идеални 4 части от избата и от прилежащите общи части на сградата, срещу заплащане от купувача на продавача на цена общо в размер на 120 000 евро. В исковата молба се сочи, че съгласно чл.3 на първоначалния предварителен договор от 14.09.2015 г. страните са били договорили шестмесечен срок за сключването на окончателния договор – т.е. до 14.03.2016 г. Плащането на цената по договора следвало да бъде извършено чрез частични плащания на няколко вноски. Владението върху имота следвало да бъде предадено на купувача в деня на подписване на окончателния договор. С последващ Анекс от 29.09.2015 г. страните се съгласили да изменят начина на плащане на продажната цена, като са уговорили Купувачът да извърши необходимия ремонт на имота, и да заплати част от продажната цена в размер на 5000 евро в срок до 15.11.2015 г. по банков път, която част да съставлява капаро по договора, а останалата част от продажната цена в размер на 115 000 евро да бъде платена отново по банков път, най-късно до деня на сключване на окончателен договор. Поради констатирани задължения на продавача по изп.д.№782/2014 г. по описа на ЧСИ Л.М, страните са уговорили в Анекса от 29.09.2015 г. Купувачът да има право да погаси задълженията на Продавача по посоченото изпълнително дело, като плащането да се приспадне от дължимата по договора продажна цена. В изпълнение на уговореното в анекса, на 26.10.2015 г. ищецът заплатил сумата от 10 000 лв. по специална банкова клиентска сметка, посочена в договора, а на 11.10.2017 г. заплатил 55 385 лв. по сметка на ЧСИ Л Ма, за погасяването на задълженията на продавача по изп.д.№782/2014 г. С посочените две плащания заплатил частично уговорената продажна цена, като оставащата част от цената в размер на 169 535,45 лв. следвало да бъде заплатена до деня на подписване на окончателния договор. Тъй като в уговорения 6-месечен срок не бил сключен окончателен договор, ищецът изпратил до Продавача, чрез неговия пълномощник, нотариална покана рег.№1548/07.07.2016 г. по регистъра на нотариус Н Д с рег.№*** на НК, с която поканил Продавача да изпълни задължението си за прехвърляне на собствеността на имота в двуседмичен срок от получаването на поканата, като поканата била получена на 11.07.2016 г., но в дадения срок не е бил сключен окончателен договор, тъй като Продавачът бил починал, а наследникът му – съпругата му Р Т., не се свързала с купувача, нито упълномощила представител за сключване на окончателния договор. Ищецът се снабдил чрез пълномощника на починалия продавач с акт за смърт на продавача, от който се установявало, че М. Т. е починал на 12.10.2015 г., като оставил универсално завещание, с което завещавал цялото си имущество на своята съпруга Р Т., поради което искът е предявен срещу нея, в качеството на единствен наследник на продавача М. Т.. В хода на производството по настоящото дело, на ******* е починала ответницата Р Т.. С Определение №311/22.07.2020 г. по в.гр.д.№328/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив на основание чл.227 от ГПК, на мястото на починалата ответница Р Т., е конституиран нейният син М. Р. Т., в качеството на неин единствен правоприемник по наследство.