Решение № 704 от 07.02.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 704 гр. София, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Г. Кацаров при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Г. Кацаров Въззивно гражданско дело № 20231100501906 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Д.Е.Г.“ ЕООД – главно встъпило лице по гр. дело № 60049/2012 г., Софийски районен съд, 45 състав срещу постановеното по него решение от 28.07.2022 г., с което е отхвърлен предявения от „Д.Е. Груп“ иск с правно основание чл. 124 ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че „Д.Е.Г.“ ЕООД е собственик на 1 / 2 ид.ч. от имот УПИ-ГУ-99, кв. VII по плана на гр. София, кв.

„Кремиковци“, ул. „****,“ с площ 1615 кв.м, заедно с жилищна сграда със застроена площ 50 кв.м, при граници: север - поземлен имот № 292 и поземлен имот № 293, изток поземлен имот № 295, юг. - поземлен имот № 290 и запад - улица. Със същото решение е отхвърлен предявения от „Д.Е. Труп“ ЕООД срещу Л. М. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване на установено в отношенията между страните, че Д.Е.Г.“ ЕООД е собственик на 1/2 ид.ч. от имот УПИ-IV-99, кв. VII по плана на гр. София, кв. Кремиковци, ул. „**** “ № 13, с площ 1615 кв.м, заедно с жилищна сграда със застроена площ 50 кв.м, при граници: север - поземлен имот № 292 и поземлен имот № 293, изток поземлен имот № 295, юг поземлен имот № 290 и запад - улица, и осъждане ответника М. да предаде владението върху горепосочения имот. Отхвърлен е и иска на „Д.Е.Г.“ ЕООД срещу Л. М. М. иск с правно основание чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на Нотариален акт № 101, том I, per. № 4714, дело № 924/2006 г. за собственост върху недвижим имот придобит на основание давностно владение, съставен от Нотариус Б.Я., per. № 258 в НК, с район на действие, районна на СРС.

В жалбата се твърди, че поради качеството на жалбоподателя в първоинстанционното производство е следвало съдът да постанови отделно решение, а не да допълва първоначалното. Твърди се, че липсвали мотиви на решението. Поддържа се, че същото било нищожно. Счита се, че по делото пред СРС били доказани безспорно: идентичност на описания в исковата молба имот и този в оспорения нотариален акт; имот с идентификатор *** попадал изцяло в спорния имот с идентификатор ***, наследственото правоприемство; сградата с идентификатор *** била построена 1 от Н. М.; имотът е записан на А. М., тъй като бащата на братята Г. и Н. М.и им е бил попечител, като той не го е своил, а го е държал за тях; с деклрация с вх. № 482/31.05.1963 г.

Н. А.ов е декларирал пред данъчната служба в Кремиковци къща, която е идентична с имот с идентификатор ***. По делото не били доказани твърденията на ответника Л.

М., че бил упражнявал владението непрекъснато в период от 10 години. Твърди се, че изслушаните свидетели на ответника били заинтересовани по смисъла на чл. 172 ГПК.

Нямало как до дата 10.07.2001 г. Л. М. да е държал имота, тъй като това била датата на смъртта на Р. М., чичо на ответника, който с позволението на Н. М. отглеждал овце в имота.

Поддържа се отсъствие на предпоставките за присъединяване на владението на праводателя на Л. М., а напротив такива били налице по отношение наследниците на Н. М..

Изграждането на сгради през 2007 г. и 2008 г. в имота от Л. М. само по себе си не било основание за придобИ.е на собственост. Липсвали доказателства за началния момент на твърдяното давностно владение. Също липсвали доказателства за явно противопоставяне владението, което собственикът упражнявал.

Насрещната страна П. Н. М., чрез неговия особен представител – адв. С. К., редовно уведомена на 31.03.2023 г., не взема становище в законоустановения срок.

Насрещната страна Л. М. М. счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Въз основа на изложеното се иска оставянето на въззивната жалба без уважение. Претендират се разноски.

Производството по гр. дело № 60049/2012 г., Софийски районен съд, 45 състав е образувано по искова молба с вх. № 95028/24.09.2012 г., подадена от П. Н. М., в която твърди, че е собственик по наследство от неговия баща Н. А.ов М. на поземлен имот № 291 с адрес: гр. София, кв. Кремиковци ул. „**** в УПИ № IV-99 в кв. 7 с площ 1 615 кв.м., в който имот имало построена сграда с площ 50 кв.м. Имотът бил с граници: север-поземлен имот № 292 и поземлен имот № 293, изток - поземлен имот № 295, юг - поземлен имот № 290 и запад – улица. Имотът бил деклариран още през 1963 г. като собственост на Н. А.ов М. с декларация с вх. № 482/31.05.1963 г., подадена в данъчна служба на Столична община, район Кремиковци. Същият изградил и постройката в имота около 50 г. преди подаване на исковата молба. Посочено е, че съгласно действалото към онзи момент законодателство – Постановление № 35/06.1974 г. удостоверения за имот не се издавали, а собствениците доказвали това с лични декларации, което наследодателят сторил с декларация обр. № 1 по т. 3 от цитираното постановление. След смъртта му ищецът декларирал с данъчна декларация с вх. № 224370/31.03.1998 г. имотът на свое име.

В исковата молба се твърди, че ищецът живеел в този имот, упражнявал владението му явно и необезпокоявано докато на 15.02.2007 г. ответникът Л. М. М. не се снабдил с Нотариален акт № 101, том I, рег. № 4714, нот. дело № 924/2006 г. на нотариус Б.Я. за собственост на основание давностно владение. Твърди се, че не са налице елементите на този вид придобивно основание.

Въз основа на изложеното ищецът иска признаване за установено на правото му на собственост върху процесния поземлен имот, ведно с построената в него къща и отмяна на нотариалния акт за правото на собственост по давностно владение.

Ответникът Л. М. М. е оспорил исковата молба. Посочил е, че праводателят на ищеца не е бил собственик на имота, тъй като бил придобил чрез съдебна делба друг недвижим имот. Ответникът живеел в имота заедно със своето семейство. Към момента на подаване на отговора Л. М. вече бил дарил имота на своята дъщеря, но запазвайки си правото на ползване върху него, което му позволявало да го владее. В условията на евентуалност е направено възражение за изтичане на десетгодишна давност, считано от 1996 г. до момента.

С определение от 24.07.2019 г. по ч. гр. дело № 5628/2019 г., СГС, IV Г въззивен състав е допуснато главно встъпване на „Д.Е.Г.“ ЕООД, в която искова молба се твърди, че на 19.11.2007 г. между ищцовото дружество и Н.й И. Н. бил сключен договор за продажба на наследство на наследодателя И. Н. М.. Това правело дружеството собственик на ½ идеална част от имота, предмет на спора, ведно със сградата в него. Посочено е, че управителят на 2 дружеството Ц.Н.П. в качеството си на физическо лице бил сключил с П. Н. М. предварителен договор от 29.07.2005 г. и анекс от 26.08.2016 г. за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на 600 кв.м. от поземлен имот № 291 с отредено УПИ IV-99 в кв. 7 по плана на гр. София, кв. Кремиковци с площ 1 615 кв.м. с адрес: гр. София, кв.

Кремиковци, ул. „**** при граници: север-ПИ с пл. № 292 и с пл. № 293, изток – ПИ с пл. № 295, юг – ПИ с пл. № 290 и запад-улица.

Въз основа на изложеното е поискано да бъде признато за установено спрямо ответниците П. Н. М. и Л. М. М. правото му на собственост на ½ идеална част на поземлен имот УПИ IV-99 в кв. 7 по плана на гр. София, кв. Кремиковци с площ 1 615 кв.м. с адрес: гр. София, кв. Кремиковци, ул. „****, както и отмяната на Нотариален акт № 101, том I, рег.

№ 4714, нот. дело № 924/2006 г. на нотариус Б.Я..

Ответникът по тази искова молба Л. М. я оспорва по основание. Твърди, че ищцовото дружество не е собственик, тъй като неговият праводател не бил собственик.

Ответникът П. Н. М., в молба от 10.02.2022 г. извършва признаване иска на главно встъпилото лице.

В молба от 14.10.2015 г. ищецът П. М. е оспорил представения с отговора договор за доброволна делба от 06.06.1949 г., тъй като нямало доказателства за съдебна делба, нито за изпълнение условията на т. 4 от договора за доброволна делба. Липсвали доказателства за направен през 1996 г. въвод на ответника в имота, поради което възражението му за давност се явявало неоснователно. Припомнил е, че подадената през 1963 г. декларация е в изпълнение на Заповед № 242/13.09.1958 г. за явяване собствениците на недвижими имоти и установяване тяхната собственост с цел да бъдат обложени с данъци. Главно встъпилото по делото лице е представило декларация по т. 3 от 35-то постановление на Министерски съвет от 29.04.1974 г., в което Н.й А.ов М. е декларирал къща с двор.

По делото е представен разписен лист към проекта за дворищна регулация на гр.

Кремиковци, в който се съдържа името на А. М. П. – собственик на двор, чийто номер в плана е 59. В делото се съдържа Удостоверение за осиновяване от месец май 1929 г., в което е посочено, че С.П.Л. осиновява Г. А.ов М. и Н. А.ов М., чийто родители А. М. П. и П.

А.ова.

По делото е представена декларация за оценка на недвижим имот, обложен с данъци и застраховка за 1964 г., подадена от Н. А.ов М. заведена във входящия регистър под № 482/31.05.1963 г., в която е деклариран поземлен имот и къща /паянтова/ придобити по наследство. По отношение на къщата е посочено, че застроената площ е от 18 кв.м., незастроената от 382 кв.м. или общо 400 кв. м. Площта на парцела е посочен в размер на 1 000 кв.м. или общо 1 400 кв.м. В данъчна декларация с вх. № 224370/31.03.1998 г. е посочен като неин подател П. Н. М., който е декларирал собственост върху парцел IV-99 в кв. 7 по плана на Кремиковци с адрес: гр. София, ул. ****. Представена е квитанция от 06.11.2007 г. за платен данък за поземления имот и сградата. Столична община, дирекция ПАМДТ, район Кремиковци е издала с изх. № 223370/05.11.2007 г. удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК за поземлен имот, както и на ½ идл. част от жилище с площ 55, 50 кв.м. Задължените лица са съсобствениците П. Н. М. и И. Н. М..

Според Удостоверение за наследници № 181/08.10.2007 г., издадено от СО, район Кремиковци, наследници на починалия на 02.05.1993 г. Н. А.ов М. са П. Н. М. и И. Н. М., починал на 11.01.2002 г. и оставил като свой пряк наследник Н.й И. М..

В Нотариален акт № 101, том I, рег. № 4714, нот. дело № 924/2006 г. на нотариус Б.Я. молителят Л. М. М. е признат за собственик на основание давностно владение на поземлен имот с площ 1 600 кв.м., намиращ се в гр. София, район Кремиковци, съставляващ поземлен имот № 99, който на основание Заповед № 22/05.01.1925 г. е отреден УПИ № IV-99 в квартал 7 по плана на гр. София, местност Кремиковци, целият с площ 1 615 кв. м. по регулация, при граници на имота по скица: от изток-улица, от запад УПИ № VIII-100, от север УПИ № VII-100 и от юг-УП № V-99, заедно с построените в него: жилищна сграда на един етаж с площ 23, 45 кв.м.; жилищна сграда на един етаж с площ 50 кв.м. с долепена до 3 нея селскостопанска постройка от 10, 92 кв.м. и гараж от 16.80 кв.м., монолитен гараж с площ 43, 56 кв.м. и външна тоалетна от 1, 2 кв.м.

В Нотариален акт за дарение на недвижим имот, том № VIII, рег. № 27840, нот. дело № 1476/2007 г. Л. М. и неговата съпруга са прехвърлили на дъщерите си имотите по констативния нотариален акт по равно. Дарителите са си запазили правото на ползване пожизнено.

С договор за продажба от 21.12.2007 г. на основание пар. 8 Закон за устройство на територията /ЗУТ/, чл. 35, ал. 4 Закон за общинската собственост /ЗОС/ и чл. 76, ал. 1 и чл.

75 Наредба за реда и придобИ.е, управление и разпореждане с общинско имущество, издадена от Столичен общински съвет, СО продава на Л. М. реална част от поземлен имот без планоснимачен номер, която е част от имот-частна общинска собственост , която част, съгласно Заповед № 22/05.01.1925 г. е включена в урегулиран поземлен имот № V-99.

По делото е представен и Разрешение за строеж № 77/23.07.2008 г., с което се разрешава на Л. М. да построи в процесния имот сграда със застроена площ от 94, 85 кв.м. или РЗП 179 кв.м.