Решение № 49 от 16.06.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Бургас, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско дело № 20262001000050 по описа за 2026 година

С решение № 382/10.12.2025 година, постановено по търг. дело № 46/2025 година по описа на Окръжен съд - Бургас, е:

1) осъдено „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж. к. „Победа“, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, представлявано от изпълнителния директор Цветан Мирчев, да заплати на „Слънчев бряг“ АД, ЕИК 812020577, със седалище и адрес на управление: община Несебър, град Несебър, п.к.8230, ТК „Слънчев бряг“, представлявано от изпълнителния директор Соня Енилова, сумата от 593 360 лева обезщетение за ползването след прекратен договор за наем от 08.03.2005 година на водопроводната мрежа и съоръженията на територията на к. к.

„Слънчев бряг - изток“ за периода 01.01.2024 година - 31.12.2024 година, ведно със законна лихва върху сумата от 03.02.2025 година до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска над присъдената сума от 593 360 лева до претендираната от 650 000 лева;

2) осъдено „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД да заплати на „Слънчев бряг“ АД сумата от 7 250.70 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 01.01.2025 година - 02.02.2025 година върху главницата от 593 360 лева - обезщетение за ползването след прекратен договор за наем от 08.03.2005 година на водопроводната мрежа и съоръженията на територията на к. к. „Слънчев бряг - изток“ за периода 01.01.2024 година 31.12.2024 година, като е отхвърлен иска над присъдената сума от 7 250.70 лева до претендираната такава от 8 000 лева;

3) прекратено производството по делото в частта, в която е предявена претенция от 1

„Слънчев бряг“ АД срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за заплащането на дължима законна лихва върху претенцията за лихва за забава в размер на 8 000 лева;

4) присъдени са разноски.

Срещу така постановеното решение, в осъдителната му част, е постъпила въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, чрез адв. Р. И. - САК, с адрес за връчване: град София 1463, ул. „Д-р Христо Стамболски“ № 3, ет. 2. Въвеждат се оплаквания за неправилност на съдебния акт. Обосновава се липса на основания за уважаване на иск по чл.

236, ал. 2 от ЗЗД, поради присъждането на обезщетение за вещи извън предмета на този иск.

Твърди се, че в договора за наем и в петитума на иска липсва индивидуализация на наетите вещи. Претендира се ограничаване предмета на наемния договор по териториален признак, като се поддържа, че иск за обезщетение на ползването на ВиК съоръжения, находящи се извън територията на „Слънчев бряг - изток“ не може да бъде квалифициран по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД. Твърди се, че договорът не се отнася до предмети, несъществували към момента на сключването му. Изброяват се конкретни инвентарни номера на такива ДМА. Сочи се, че тъй като според вещото лице определените от него оценки зависят от годината, в която съответния ДМА е въведен в експлоатация, то е ползвало датата записана в представената от насрещната страна и оспорена от въззивника справка за ДМА, а не на основата на документи за въвеждане в експлоатация. Инвокира се нередовност на очертаната в исковата молба претенция. Изразява се позиция, че в процесния период ВиК Бургас не ползва (държи) движими, недвижими вещи и съоръжения, собственост на ищеца, а само такива, предоставени му от областната и общинската администрация на основание договор от 25.02.2016 година между него и „Асоциация ВиК Бургас“ ЮЛНСЦ. Възразява се, че процесната справка за ДМА е частен писмен документ, който не доказва кои са вещите, предмет на наемното правоотношение и използвани от въззивника след прекратяване на договора на наем, нито доказва, че посочените в справката активи се намират именно на територията на к.к. „Слънчев бряг“. Оспорва се възможността на ищеца - въззиваем реално да получи ползи в присъдения от съда размер, като експлоатира лично или чрез трето лице процесната ВиК мрежа. Изразява се несъгласие с присъденото обезщетение за забава под формата на мораторни и законни лихви. Поддържа се направеното възражение за забава на ищеца - кредитор по смисъла на чл. 95 и сл. ЗЗД. Навеждат се оплаквания, че поведението на ищеца да не получи лиценз обуславя обективна невъзможност за ответника да му върне ВиК мрежата. Твърди се също наличието на правно непреодолимо и непредвидимо препятствие, изразяващо се в промяна на законодателството. Изтъква се, че насрещната страна не е реагирала на отправената покана за съставяне на протокол и уреждане на отношенията, като по същество е отказала съдействие. Според въззивника, с оглед териториалния признак на наемния договор, по делото са били предявени два различни иска при условията на главно обективно съединяване. Сочи се, че силата на пресъдено нещо по предходните съдебни спорове между страните не се разпростира върху размера на обезщетението за отделните периоди. Изтъква се, че претендираното обезщетение многократно надхвърля уговореното в наемния договор. В него наемната цена е определена 2 като 50% от рентабилността само на питейната вода, докато претенциите на насрещната страна обхващат 50% от рентабилността на трите услуги: доставка на питейна вода, отвеждане на отпадните води и пречистване на отпадните води. Инвокира се нищожност на процесния договор като противоречащ на закона, тъй като в предмета му е наемно правоотношение относно вещи извън гражданския оборот. Настоява се, че в процесния период - цялата 2024 година, ответникът не ползва вещи и съоръжения, съставляващи част от мрежите на техническата инфраструктура, които да са собственост на ищеца. Излагат се аргументи, обосноваващи тезата на страната, че „Слънчев бряг“ АД не е собственик на ВиК мрежите на техническата инфраструктура на територията на к.к. „Слънчев бряг“. Изисква се произнасяне от страна на съда по наведените доводи за нищожност и се твърди противоречие на обжалваното съдебно решение с ТР № 1/2020 година на ОСГТК на ВКС от 27.04.2022 година.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне предявените искове в цялост.

Претендират се разноски.

Не се ангажират доказателствени средства.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Слънчев бряг“ АД, чрез адв. М. К. - БАК, с адрес за връчване: град Бургас, ул. „Гладстон“ № 1, вх. Б, ет. 1, с който същата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че с оглед влязлото в сила решение № 184/12.01.2018 година по търг. дело № 24/2017 година на ВКС, II т.о. между страните, са не само неоснователни, но и недопустими всички възражения на въззивника по отношение на факта на сключване на договора за наем и неговия предмет, в т.ч. вида и обема на наемните вещи. Сочи се, че ответникът не оспорва експлоатацията на процесната водопроводна и канализационна мрежа през процесния период. Навеждат се доводи, че позоваването на кредиторова забава и непреодолима сила не изключва и не ограничава отговорността за обезщетение при ползване на вещ без основание. Същото не е наем, а имуществена договорна отговорност, чийто обем е съразмерен със средната наемна цена за периода на ползването. Изтъква се, че съдът е присъдил обезщетение в съответствие с представеното, прието и неоспорено от страните експертно заключение по отношение на средния пазарен наем. Твърди се, че ответникът оспорва само справката за ДМА, но не и самите счетоводни записвания на конкретни ДМА в баланса на ищеца. Сочи се също, че експертът, изготвил заключение по делото е извършвал изчисленията си на база сравнение между счетоводствата на страните и представения договор с АВиК Бургас, като съвпадащите ДМА са били извадени от сметките и не са формирали крайните изводи по стойности. По отношение изложените аргументи за липса на индивидуализация се сочи, че процесното ползване обхваща един комплекс от вещи, функциониращи като система. Акцентира се върху целта на договора, а именно - извършването на водоснабдяване на територията на к.к. „Слънчев бряг“ - изток и се твърди, че предметът на договора е определен и определяем. Твърди се, че мрежата на „Слънчев бряг“ АД не е публична общинска собственост и се сочи чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗВ. Изтъква се, че собствеността върху ВиК мрежата, обслужваща к.к. „Слънчев бряг 3

- изток“ многократно и ежегодно е потвърждавана от въззивника, чрез своя директор, като собствена на въззиваемия, което е ценено от първоинстанционния съд и като извънсъдебно признат факт. Настоява се, че страните по настоящото производство са обвързани със сила на пресъдено нещо по валидността на договора от съдебните актове по изброени предходни дела между тях.

Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение.

Претендират се разноски в тази инстанция.

Постъпила е и частна жалба от „Слънчев бряг“ АД, чрез адв. М. С. - БАК, срещу определение № 55/22.01.2026 година, постановено по делото, с което е оставено без уважение искането на посоченото дружество за изменение на постановеното решение в частта за присъдените разноски. Изтъква се, че съгласно принципите на гражданския процес всяко дело представлява самостоятелен фактически и правен спор, който съдът разглежда единствено въз основа на твърденията, възраженията и доказателствата, въведени в рамките на конкретното производство. Възразява се, че наличието на предходни съдебни производства не е намалило „качеството на адвокатската услуга“, предоставена по конкретното дело. Въвеждат се оплаквания, че определеното от съда адвокатско възнаграждение категорично не съответства на предмета на делото, материалния интерес, положените по делото усилия и процесуални действия.

Моли се за отмяна на обжалваното определение и присъждане на договореното и платено адвокатско възнаграждение в пълен размер.

По частната жалба е постъпил отговор от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, чрез адв. Р. И. - САК, в който се моли за оставянето й без уважение. Сочи се, че между страните са водени множество дела със сходен предмет на спора, произтичащи от едни и същи или сходни юридически факти, поради което делото, макар и с голям материален интерес, не се характеризира с фактическа и правна сложност. Изтъква се, че в конкретния случай, спорът се отличава само досежно периода на исковите претенции. Цитира се съдебна практика между същите страни и при идентичен спор.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд - Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

Установява се от представените към исковата молба доказателства, че на 08.03.2005 година между страните в настоящото производство е бил сключен договор със срок на 4 действие до 31.12.2005 година, по силата на който ищцовото дружество е предоставило водопроводната и канализационната си мрежа и съоръженията към нея за ползване на ответното срещу заплащане на наемна цена в размер на 50% от рентабилността, разчетена в цената на питейната вода, като водните количества се отчитат на базата на инкасираната вода от абонатите, захранващи се с питейна вода от главния водопровод, собственост на дружеството-ищец. На основание чл. 11, раздел V срокът на договора е бил удължаван до 31.12.2008 година.

С писмо изх. № И94-00-283/09.12.2008 година ищецът е уведомил ответника, че прекратява взаимоотношенията между тях, произтичащи от договора от 08.03.2005 година и същевременно му е отправил предложение за сключване на нов договор, с начало на действие - 01.01.2009 година, както и нова по размер наемна цена. Последният го е уведомил с писмо № 13413 от 06.01.2009 година, че не приема така направеното предложение за сключване на нов договор. С писмо от 02.02.2010 година ищецът е поканил ответника да му заплати там посочената сума, дължима за осъщественото от него ползване на водопроводната и канализационна мрежа за периода от 01.01.2009 година до 31.01.2010 година.