Решение № 3444 от 12.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3444 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Наталия П. Лаловска

Биляна Симчева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100503580 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Столична община, чрез юрк. Г., срещу решение № 20038215/26.05.2022г. постановено по гр.д. № 52896/2019г. по описа на СРС, 142-и състав, с което е уважен предявеният от ищеца В. С. М. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 4 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на л.а. марка „Форд“, модел „Маверик“, с рег. № СВ **** ВН, настъпили на 24.09.2018г., ведно със законната лихва от 24.09.2018г. до окончателното погасяване, за което вземане на 11.02.2019г. по ч.гр.д. № 66679/2018г. по описа на СРС, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Жалбоподателят намира първоинстанционното решение за неправилно и необосновано. От доказателствата по делото не били установени елементите от фактическия състав на предявения иск – не били установени увреждащото деяние, механизмът на настъпване на увреждането, вредите, причинно следствената връзка, действията на участника. Не се установили твърденията, че дървото било в лошо състояние преди инцидента. Съдът не обсъдил възражението на ответника, че падането на клона било причинено от силна буря, за което по делото били представени доказателства. Налице били основания за приложение на чл. 81 ЗЗД, тъй като силният вятър представлявал непреодолима сила, винаги бил непредвидимо събитие. Поддържа 1 съпричиняване от страна на ищеца – през целия ден гражданите били предупреждавани за опасното време и ако ищецът бе положила житейска съобразителност, лекият й автомобил нямало да бъде засегнат. По изложените съображения моли за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на иска, като недоказан, евентуално – намаляване на размера на присъденото от СРС обезщетение.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна В. С. М., чрез адв. Х., депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата като неоснователна. Възражението относно настъпването на събитието било въведено за първи път едва с въззивната жалба, отделно ответникът сам представил с отговора на исковата молба жалбата на ищеца, с която бил сезиран за настъпилото събитие.

Намира, че по делото, при условията на пълно и главно доказване, били установени всички елементи от фактическия състав на предявения иск, за което излага подробни съображения. Ответникът не ангажирал никакви доказателства, че спазвал правилата за поддръжка на декоративната растителност в града. Ответникът не ангажирал доказателства и за твърдения интензитет на бурята. Неоснователни били и възраженията за съпричиняване – автомобилът бил паркиран на общинска улица, където били разчертани места за паркиране – зелена зона, за паркиране на които се заплащало на общината, което предполагало местата да бъдат обезопасени от падането на клони на дървета. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното:

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия. По така предявените искове следва да се установят следните елементи от фактическия състав, пораждащ тази отговорност: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат.

Съобразно установената пред СРС фактическа обстановка и от събраните по делото писмени доказателства – свидетелство за регистрация – част I, жалба на ищеца до ответника Столична община, чрез район Лозенец, опис-заключение по претенция на 2

„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, снимков материал, изготвен от застрахователя, гласните доказателства, събрани посредством разпита на свидетелите П. и Х. и неоспореното заключение на изслушаната по делото САТЕ, по делото се установява, че на 24.09.2018г. върху собствения на ищеца лек автомобил марка „Форд“, модел „Маверик“, с рег. № СВ **** ВН, паднало дърво – част от уличното озеленяване, което се намирало в гр. София, на ул. **** (бивш № 13).

Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на делинквента следва да е предписано нормативно задължение за действие. Видно от приложимите с оглед релевантния във времето момент разпоредби на чл. 61, ал. 2, вр. чл. 61, ал. 4 ЗУТ, във връзка с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС и чл. 44, ал. 1 и ал. 2, чл. 45, ал. 1 и чл. 51 (всички в приложимата към казуса редакция преди изм. 27.07.2023г. ) от приетата въз основа на чл. 19, ал. 1 от Закона за устройството и застрояването на Столичната община, Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община, се установява, че за ответника Столична община било налице нормативно задължение да премахва изсъхналите и болни дървета, част от уличното озеленяване, така че да не се поставя сигурността на гражданите в опасност. Ето защо бездействието на длъжностните лица по изпълнение на възложените им със закон задължения било противоправно.

Поради неопроверганата презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД бездействието се явява и виновно. Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа.

Противно на възраженията в жалбата по делото се установява състоянието на дървото, от което паднал клон и причинил увреждането на имуществото на ищеца.

Видно от гласните доказателства, събрани посредством разпита на св. П. – живущ на адреса, падналият клон бил с голям ствол, отчупен от брезата, която растяла отстрани до бордюра на тротоара. Видимо стволът на дървото имал изгнила част. Този клон паднал върху лекия автомобил „Форд Маверик“ и смачкал покрива му. Имало стъкла от автомобила навсякъде по пътя. Показанията на св. П. напълно кореспондират с изложеното от св. Х. – живуща на адреса, която също видяла падналия върху автомобила на ищеца клон. Със живущите подали сигнал на тел. 112, от където последвало препращане по различни институции. По-късно в същия ден пристигнал автомобил на Столична община и служители събрали падналите части от дървото. Не съставили документ и не отговорили на въпросите на живущите.

Страните по делото не са формирали спор, че във въпросния ден на инцидента имало силен вятър – с исковата си молба ищецът представя статии от медийни източници за това. При носена от ответника тежест да установи в процеса възраженията си, по делото същият не е ангажирал никакви доказателства относно 3 твърдения интензитет на причинилото инцидента природно явление.

Напълно неподкрепени от доказателствата, при носена от ответника тежест на доказване, са и възраженията му за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат.

Размерът на претенцията е напълно обоснован и доказан от представените по делото писмени доказателства по преписката на застрахователя и неоспореното заключение на САТЕ.

С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че правилно първата инстанция приела за доказано наличието на всички елементи от фактическия състав, установен от чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника за обезвреда на ищеца.

Законна лихва върху обезщетенията за имуществени вреди се дължи от датата на имущественото увреждане - Решение № 144 от 22.07.2014 г. по гр. д. № 4053/2013 г., ІV г. о. на ВКС.

Изводите на двете инстанции съвпадат, предвид на което решението на СРС следва да бъде изцяло потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът. Пред СГС ищецът М. претендира и доказва сторени такива за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 750 лева. Възражението на въззивника Столична община по чл. 78, ал. 5 ГПК с оглед минималния размер на възнаграждението, определен съобразно правилата на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и действителната фактическа и правна сложност на делото настоящият съдебен състав намира за неоснователно. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззиваемия-ищец следва да бъдат присъдени 750 лева – разноски, сторени в производството пред СГС.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20038215/26.05.2022г. постановено по гр.д. № 52896/2019г. по описа на СРС, 142-и състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, Столична община, с адрес гр.

София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на В. С. М., ЕГН **********, сумата 750 лева – разноски по делото, сторени пред СГС.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5