Определение № 1373 от 25.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1373 гр. Благоевград, 25.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20261200500787 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 11321/12.05.2026г, подадена от Л. С. Д., с адрес: общ.Благоевград, ул.“ц.ц.“ №19, чрез пълномощник адв. Г. М. срещу Решение №217/24.03.202 г., постановено по гр.д.№ 981/2025г. по описа на РС-Благоевград.

С въззивната жалба решението се обжалва, като неправилно, необосновано.

Подробно се развива доводът, че съдът неправилно е оценил свидетелските показания.

Сочи се, че съдът е изтъкнал само част от показанията на свидетелите, които кредитира, но не е изложил в коя част от тях не дава вяра и не подкрепя. Подробно се анализират показанията на разпитаните свидетели и се обобщава, че същите следва да се кредитира изцяло като подробни, достоверни и логични и взаимно подкрепящи се и същите сочат на осъществено от ищцата явно, постоянно, непрекъснато и спокойно владение по отношение на процесния имот. Изтъква се, че съдът е оценил определени факти неправилно, други е приел за липсващи, а трети не е разгледал, въпреки тяхната относимост и значимост.

Оспорва се изводът на съда, че имотът не е владян от ищцата, тъй като синовете й получили разрешение за строеж върху мястото. Този факт се сочи, че не опровергава фактът на осъществявано от ищеца владение, поради това, че сградата и земята са различни обекти.

Като неправилни се оспорват изводите на съда за липса на осъществявано от ищеца владение, поради фактът, че заявление декларация е била подадена от внука на ищеца, като се сочи, че внукът е действал като пълномощник на ищеца, за което са представени доказателства. Сочи се, че съдът не е отбелязал фактът на издаване на АЧОС от 22.07.2025г. няколко дни след подаване на молбата декларация от пълномощника на ищеца, както и че в разписния лист имотът е записан като дворно място на съпруга и свекъра на ищцата.

1

Изтъкват се аргументи, че актът за общинска собственост не легитимира ответната страна за собственик, като се основа осъществяването на придобивен способ по реда на ЗОС.

При поддържане на оспорвания в горната насока се иска отмяна на решението като неправилно и уважаване на предявения иск, с присъждане на разноски. Не се сочат доказателства и няма искане за събиране на такива.

Препис от въззивната жалба е връчена на ответника, който в срока по чл. 263, ал.1 ГПК е подал писмен отговор. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна, а оплакванията на въззивника за несъстоятелни. Сочи се, че съдът е установил правилно фактическата обстановка при правилен анализ на събраните доказателства, в частност на свидетелските показания. Изброявате се определени факти, останали като недоказани – закупуване на имота през 1927г. от А.Н.Б., както и за идентичност на имената на това лице и за идентичност на процесния имот с имота, закупен от това лице през сочената година. Сочи се, че е останал недоказан фактът, че ищцата и съпругът й са установили фактическа власт върху имота пред 1963г., а от събраните доказателства е установено че през 1985г. върху държавна земя било учредено право на строеж на синовете на ищцата. Сочи се реализиране на правото на строеж , през 2005г. единият от синовете на ищеца се снабдил с нотариален акт за втория жилищен етаж, мазе и таван от построената в имота сграда, а с допълнителен запис от 2021г. в регистъра към одобрения регулационен план на с.И. от 2001г. са отразени промени в разписния списък към кадастрален пан, извършен по заявление от сина на И.Г. – С.. Според въззиваемата страна това води до извода, че фактическата власт върху процесния имот, в който е изградена триетажна къща , е упражнявана от синовете на ищеца, а не от нея и съпругът й.

Изтъква се, че имотът попада в приложното поле на чл.2, ал.1 ЗОС вр. с §7 от ПЗР на ЗМСМА вр. с §42 от ПЗР към ЗИДОС вр. с чл.6 от ЗОС, поради което собствеността на имота е преминала в патримониума на ответната община.

При поддържане на възражения в гората насока се иска потвърждаване на обжалването решение и присъждане на разноски. Липсват доказателствени искания от въззиваемата страна.

Съдът, при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267, във вр. с чл.262 от ГПК намира въззивната жалба за процесуално допустима – подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. С оглед на това делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По делото не се налага събиране на доказателства с оглед приложение на императивна материална норма или за защита на страна, за която следи служебно.

Водим от изложеното и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на въззивната жалба с вх.№ вх.№ 11321/12.05.2026г., подадена от Л. С. Д., с 2 адрес: общ.Благоевград, ул.“ц.ц.“ №19, чрез пълномощник адв. Г. М. срещу Решение №217/24.03.202 г., постановено по гр.д.№ 981/2025г. по описа на РС-Благоевград– пр.основание чл.258 и сл. ГПК.

Докладва въззивната жалба и отговора на въззиваемата страна.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 03.12.2026г. от 9 часа, за която дата и час да се призоват страните, като на жалбоподателя се връчи препис от отговора от въззиваемата страна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3