Решение № 3965 от 27.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3965 гр. Варна, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря С.на Ст. Г. като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20243110106905 по описа за 2024 година

Предявен е иск от от Р. Д. К. срещу Община Варна и Т. Т. Я. в условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединяване искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за:

- приемане за установено по отношение на Община Варна, че ищцата е собственик на реална част от 281 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на гр. Варна, ж.к. „********“, с площ от 115 006 кв.м., която реална част е повдигната в син цвят на приложената на л. 54 от делото скица, при граници на реалната част: имоти с идентификатори ********, ************* и на реална част с площ от 373 кв.м. от същия имот с идентификатор ********, повдигната в син цвят на приложената на л. 54 от делото скица, при граници на реалната част: имоти с идентификатори ********, *************;

- приемане за установено по отношение на Т. Т. Я., че ищцата е собственик на реална част от 186 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ************* по КККР на гр. Варна, ж.к. „********“, с площ от 1000 кв.м., която реална част е повдигната в червен цвят на приложената на л. 54 от делото скица, при граници на реалната част: имоти с идентификатори ********, ************* и ********.

В исковата молба ищцата твърди, че въз основа на разрешение за строеж № 11/20.04.1995г. на кметство „********“, Община Варна, на съпруга й Г.Д.К. и на К.Д.Г., като реституирани собственици на имоти с идентификатори ******** и ********, на основание чл. 120, ал. 2 ППЗТСУ (отм.) е разрешено изграждането на охраняем 1 паркинг. Последният е изграден през 1995г. и от тогава и понастоящем функционира като такъв във вида и в границите, в който е изграден. За изграждането на паркинга се твърди, че общинската администрация е дала строителна линия, с която е определено точното местоположение на границите на имота, като липсват констатации за извършени нарушения по повод изграждането на обекта и границите му до 2024г.

Излага, че на 22.04.2024г. й е връчен констативен протокол, издаден от комисия при Община Варна, район „Младост“, с който била уведомена, че ажурната ограда на имота й с идентификатор ********, захваната с бетонни колове и автоматизирана система за достъп попада в част от имот ******** – общинска собствено и имот ************* – записан в имотния регистър на името на Т. Т. Я.. Твърди, че е придобила процесните реални части от горните два имота в обхвата на ажурната ограда въз основа на давностно владение, осъществявано от датата на смъртта на съпруга й и понастоящем, присъединявайки и това на Г.Д.К., който е установил фактическа власт върху процесните реални части през 1995г. и е имал същото отношение към тази територия. С оглед горното и сезира съда с искане за установяване правото и на собственост върху процесните реални части.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Община Варна, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че с разрешение за строеж № 11/20.04.1995г. на кметство „********“, Община Варна, на основание чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ на Г.Д.К. и К.Д.Г., реституирани собственици на имоти с идентификатори ******** и ********, е разрешено да изградят охраняем паркинг южно от бл. 47 в ж.к. „********“, в границите на имотите им. Не оспорва и че лицата, на които е разрешено изграждането на паркинга, не са ограничили същия в границите на реституираните им имоти, а са изградили същия извън тях. Поддържа се, че Г.Д.К. и К.Д.Г. са имали качеството държатели на тези части, тъй като паркингът е следвало да бъде изграден в границите на имотите им, като засягане на част от общинския поземлен имот е било допустимо единствено и само във връзка с организацията и механизацията на строителството (т. 4 от разрешението), за което се заплаща наем на общината (т. 5 от разрешението). От ограниченията, посочени в самото разрешение за строеж счита, че се установява, че още към него момент общината се е противопоставила срещу самоволно, безвъзмездно ползване и завладяване на части от общинския имот. Поддържа, че наложените ограничения изключват и намерението за своене у Г.К., а и у ищцата, ако същата е била в брак с посоченото лице към момента на изграждане на оградата. Наред с това са изложени и съображения, че ако и ищцата е наследник на Г.К. тя би могла да се ползва от присъединеното владение само на наследствената си част, но не и на частите на останалите наследници. Поддържа и, че ако е била налице промяна на намерението било у първоначалния държател, било у ищцата, то същите по никакъв начин не са демонстрирали тази промяна пред Община Варна. Излага на следващо място 2 съображения и че не са налице изискванията на чл. 200, ал. 1 ЗУТ за придобиване по давност на реална част от имота, които и няма как да бъдат изпълнени с оглед начина на трайно ползване (отреждане) на територията, а именно за комплексно застрояване.

Отичайки горното и при съобразяване на наложените забрани, ограничения и мораториум за придобиване общински имоти, поддържа, че ищцата, респ. Г.К., не биха могли да придобият собствеността на реалната част на соченото от тях основание.

Сочи и че към настоящия момент Община Варна е предприела действия по изземване на процесните реални части, които неправомерно се ползват от ищцата и трети за спора лица за паркинг, като постановеният административен акт не е влязъл в сила с оглед оспорването му пред съда. С оглед горното моли за отхвърляне на исковата претенция, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Т. Т. Я., депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че е придобила собствеността върху имот с идентификатор ************* въз основа на договор за дарение от 14.12.2006г., оформен в нотариален акт № 93/2006г. От своя страна праводателят й сочи да е придобил собствеността върху имота с договор, оформен в нотариален акт № 74/1959г., който последващо е бил отчужден, а след това възстановен с решение по адм.д. № 448/1999г. Сочи, че с протокол № 17/22.05.2006г. от Община Варна е извършен въвод във владение, а със заповед № 4455/23.10.2019г. имотът е отписан от актовете книги за общинска собственост. Излага, че по повод сключен през 2024г. договор за наем и доколкото имотът й не бил ограден, предприела действия по трасиране на същия, при което било установено, че е налице навлизане в собствената й недвижимост с 83 кв.м. от страна на имот с идентификатор ********, собственост на К.Д.Г. и с 93 кв.м. от страна на имот ********. С оглед горното и излага, че е инициирало производство по чл. 108 ЗС срещу К.Д.Г., като исковата й молба било образувано гр.д. № 5379/2024г., по описа на ВРС, 31-ви състав. В хода на същото К.Д.Г. е представила договор за наем от 01.03.2024г., сключен с „Капанов“ ООД и с който на дружеството са предоставени за временно и възмездно ползване ид.ч. от имот ********, като ответницата в това производтство е поддържала, че наемните отношения с дружеството датират от 1995г., като ежегодно подписвали нов договор за наем. С оглед това и доколкото имотът е стопанисван от посоченото търговско дружество, поддържа, че физическото лице Р. К. не би могла да придобие права върху спорните реални части, каквито права не би могъл да придобие и съпругът й, тъй като същият е ползвал имота чрез дружеството. Вън от горното поддържа, че съобразно действащите в периода 1995г. и понастоящем разпоредби на ЗТСУ и ЗУТ ищцата не би могла да придобие по давност спорната реална част или поради забрана на закона, или пък защото не са налице предпоставките, позволяващи придобиване на реална част от имот на оригинерно основание. Оспорва се на следващо място твърдението, че осъществяваната фактическа власт върху спорната 3 реална част е било необезпокоявано и явно, като се твърди, че през годините както Я., така и праводателят й нееднократно са водили разговори, че е налице навлизане в собствения им имот и че оградата следва да се отмести, като е извършвано и трасиране, за да се установи точно къде е границата между двата имота. Всички срещи обаче оставали безрезултатни. С оглед горното моли за отхвърляне на исковете, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С протокол № 28 от 22.12.1993г. Г.Д.К. и К.Д.Г. са въведени във владение на имотите, описани в решение на Комисията по реституция при Община-Варна № 587/28.09.1992г., а именно: пл. № 251 с площ от 500 кв.м. и пл. № 252 с площ от 500 кв.м. (л. 161).

С нотариален акт № 194, том ХХІІІ, дело № 11059/1994г. на нотариус при Районен съд – Варна, издаден на основание обстоятелствена проверка Г.Д.К. и К.Д.Г. са признати за собственици въз основа на решение № 587 от 28.09.1992г. на кмета на община Варна, с което на основание, чл. 2 ЗВСНОИ, им е възстнавено правото на собственост върху пространство от 1000 кв.м., съставляващо имоти пл. №№ 252-129 и 251-128 по плана на ж.к. „********“, при граници: пл. №№ 251а, 252а – общински и дворище 253.

С договор за доброволна дела от 30.05.2014г. Г.Д.К. и К.Д.Г. са прекратили съсобствеността върху горните имоти, като в дял на Г.Д.К. е поставен поземлен имот с идентификатор ******** и номер по предходен план 128, целият с площ от 536 кв.м., а на К.Д.Г. - поземлен имот с идентификатор ********, съставляващ номер по предходен план 129, с площ от 514 кв.м.

От приетото удостоверенине за наследници на Г.Д.К., се установява, че същият е починал на 21.01.2020г. и е оставил за наследници по закон съпруга Р. Д. К. (в брак с наследодателя от 1972г. – удостоверение за граждански брак л. 258), дъщеря П.Г.С. и син Т.Г.К..

С разрешение за строеж № 11/20.04.1995г. на кметство „********“, Община Варна, на Г.Д.К. и на К.Д.Г. е разрешено, съобразно оподобрен (съгласуван) проект на 25.01.1995г., изграждането на охраняем паркинг, южно от бл. 47 в ж.к. „********“, на основание чл. 120, ал. 2 ППЗТСУ (отм.), в собствения си реституиран имот пл. № 128 и 129 по плана на гр. Варна, ж.к. „********“. В разрешението са посочени конкретните условия, при които да се извърши строежа, включително в т. 5 е отразено да заплят наем на Община Варна, съгласно заповед № 553/13.04.1995г. Цитираната заповед е приета като доказателство по делото (л. 254), като видно от същата, на основание чл.

209 ППЗТСУ и притокол от 20.03.1995г. на комисия, назначена със заповед № 58/16.01.1995г. на кмета на община Варна, е открито право на преминаване, за срок от 4 една година, с ширина 3.5 кв.м. и обща дължима от 110м през общински имот за обслужване на имоти пл. №№ 128 и 129 по плана на ж.к. „********“, допуснати за временен паркинг, като собствениците Г.К. и К.Г. заплащат на общината конкретно посочен наем.

С акт № 2386 от 10.06.2002г. за частна общинска собственост, на основание чл.

2, ал. 1, т. 4, 6 и 9 ЗОС, заповеди №№ 527/11.05.2001г. и 528/11.05.2001г. на областния управител, е актувана земя от 44.5 хектара, находяща се в гр. Варна, ж.к. „********“ ІІ-ри и ІІІ-ти микрорайн, при граници на имота: бул. „*************“. Като бивш собствеик на имота е вписана държавата, въз основа на съставени актове през 1979г., като съгласно заповед № 44 от 11.06.1976г. е отредена площадка за ж.к. „********“, IIри и III-ти микрорайони.

С акт № 8344/06.04.2015г. за частна общинска собственост, на основание чл. 59, ал. 1 ЗОС, е актуван поземлен имот с идентификатор ********, като в забележка е отразено, че съгласно заповед № 4455/23.10.2015г. на кмета на община Варна (последната приложена на л. 198 от делото), от имота е отписан пиземлен имот с проектен идентификатор *************, с площ от 1000 кв.м.

Приет като доказателство по делото е констативен протокол по чл. 21а от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, от който се установява, че на 22.04.2024г., комисия, назначена със заповед на кмета на район „Младост“ е извършила проверка по повод жалба за завмети части от общински имот, представляващ ПИ ********, при която е установено наличието на изградена ажурна ограда, захваната за бетонни колове и автоматизирана система за контрол на достъпа (бариера), с която към поземлени имот с идентификатори ******** – собстевност на р. Д. К., П.Г.С. и Т.Г.К., наследници на Г.Д.К. и ******** – собственост на К.Д.Г., са присъединени части към горния имот общинска частна собственост, като завзетата част е с площ от 642.67 кв.м.