Решение № 13673 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13673 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110147087 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца И. П. Ц. конститутивни искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № ПЕР25-РД15230/29.07.2025г. на ответника ОП „Екоравновесие“, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „ветеринарен лекар“ в приют за безстопанствени животни – с.

Горни Богров при ОП „Екоравновесие“– чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, осъдителeн иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 3818,42 лв., представляваща обезщетение за вредите от оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 29.07.2025г. до 08.09.2025г., осъдителeн иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ за заплащане на сумата 2661 лв., представляваща разликата за по-ниско платена работа за периода от 09.09.2025г. до 29.01.2026г.

Ищецът И. П. Ц. твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение, по силата на което заемал длъжността „ветеринарен лекар“ в приют за безстопанствени животни – с. Горни Богров с уговорено брутно трудово възнаграждение в размер на 2545,62 лв. Посочва, че със Заповед № ПЕР25-РД15 230/29.07.2025г. на Д. Н. – вр. ид.д. директор ОП „Равновесие“, му е наложено дисциплинарно наказание уволнение, която счита за незаконосъобразна. Излага съображения, че атакуваният акт на работодателя е издаден от лице, което не разполага с правомощията да налага дисциплинарни наказания. В допълнение сочи, че заповедта не е мотивирана – не е посочено твърдяното нарушение, кога е извършено, както и кои точно задължения по трудовата му характеристика и произтичащи от 1 трудовото правоотношение са нарушени. Ищецът твърди, че не е спазено изискването по чл. 193 ГПК – не е надлежно поканен да даде обяснения с изясняване на твърдяните нарушения и предоставяне на подходящ срок. Счита, че в заповедта не е изяснено кое е нарушението по Етичния кодекс на ветеринарните лекари и злоупотреба с професионални правомощия, което се твърди да е осъществено.

Противопоставя се и по отношение на съдържащото се в заповедта твърдение за накърняване на доверието в институцията, в която работи, както и по отношение на обвинението, че потенциално е извършил деяние, наказуемо по НК. Счита, че наказанието е наложено извън законоустановения 2 - месечен срок от открИ.е на нарушенията, съгласно чл. 194 КТ, както и че работодателят не е взел предвид тежестта на твърдяните нарушения. Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника ОП „Екоравновесие“, като се сочи, че предявените искове са процесуално допустими, но неоснователни. Твърди, че описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения съставляват именно и нарушения по Закона за зашита на животните и Етичния кодекс на ветеринарните лекари и злоупотреба с професионални правомощия.

Противопоставя се на твърдението, че заповедта е издадена от лице, неразполагащо с дисциплинарна власт, като аргументира, че правомощията на ид.д. директор са приравнени на тези на директор. Излага доводи, че заповедта за уволнение е мотивирана и съдържаща необходимото съдържание. В допълнение посочва, че е издадена въз основа на четири сигнала от 28.07.2025г., които прилага и от които се установяват извършените нарушения, както и че наказанието е наложено в рамките на преклузивния срок. Ответникът твърди, че е спазена процедурата като преди налагане на дисциплинарното наказание са изискани писмени обяснения. Сочи, че поведението на служителя -ищец дълбоко е възмутило служителите в приюта и свидетелите, както и обществеността, след като случаят е добил и гласност чрез публикацията му приложен към отговора материал и коментарите от нехуманно отношение на ветеринарен лекар към животните, поради което и счита, че друго, по - леко дисциплинарно наказание би било несъответно на тежестта на нарушението и недопустимо би толерирало подобно поведение. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото отделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните изводи от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ вр. чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 3 КТ има за предмет упражняване на потестативното право на работника/служителя да иска отмяна на наложено дисциплинарно наказание уволнение. Дисциплинарните наказания се налагат, когато служителят е извършил 2 виновно неизпълнение на трудовите задължения. Законът предпоставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, издаване на мотивирана заповед, която да е връчена на работника, спазване на преклузивни срокове, като за тях съдът не следи служебно, а извършва проверката на база релевираните от ищеца доводи в тази насока / Решение № 167 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 23 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4553/2015 г., IV г. о., ГК). Не на последно място, съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на съответното на нарушението наказание следва да се съобразяват тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя.

Следователно основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки, чието установяване е в тежест на ответника: дисциплинарното наказание на ищеца да е наложено при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания на закона за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за вмененото му дисциплинарно нарушение, което включва преди налагане на дисциплинарното наказание да е искано обяснение от работника съобразно изискванията на чл. 193 КТ; заповедта да е мотивирана и да съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ; ищецът да е извършил виновно твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, както и наложеното му наказание да е съответно на нарушението.

По делото не е спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор № ПЕР22-РД15-483/01.12.2022г., по силата на което ищецът И. П. Ц. е заемал при ответното дружество длъжността „ветеринарен лекар“ в Приют за безстопанствени животни – с. Горни Богров при ОП „Екоравновесие“, гр. София, както и че същото е прекратено чрез ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца със Заповед ПЕР25-РД15-230/29.07.2025г. и налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“.

По делото е приетата като доказателство Заповед № ПЕР25-РД15230/29.07.2025г., издадена от вр. и.д. директор на ОП „Екоравновесие“ – Д. Н.. Първият спорен въпрос касае обстоятелството дали вр и.д. директор на Общинско предприятие „Екоравновесие“ при Столична община е разполагал с работодателска власт, в частност с правомощието да ангажира дисциплинарната отговорност на служителите на ответното дружество.

Общинско предприятия „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ /ОП СПТО/ е стопанска структура, чрез която Столична община осъществява самостоятелно стопанска дейност по смисъла на глава VI от ЗОС. ОП СПТО не е юридическо лице и действа от името и за сметка на Столична община. Общинското 3 предприято се създава с решение на общинския съвет и осъществява дейността си на извънбюджетна сметка, въз основа на правилник, приет от общинския съвет, който ежегодно утвърждава приходите и разходите по извънбюджетната сметка на общинското предприятие. С решението на общинския съвет за създаване на общинското предприятие се определя неговата дейност, структура, персонален състав и предоставеното за дейността му имущество. Общинските предприятия осъществяват дейности в конкретни направления, изчерпателно изброени в чл. 53 от ЗОС /Решение № 3 от 21.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4302/2018 г., IV г. о., ГК/.

Видно от представен трудов договор № СОА25-РД-15-918/28.03.2025г. Д. П. Н. е назначен на длъжност Директор на ОП „Екоравновесие“ при СО (код по КИД-0088411), по срочен трудов договор за времето, докато същата бъде заета въз основа на конкурс.

Видно от приета по делото длъжностна характеристика на директор на ОП „Екоравновесие“ в т.5.17 от същата се установява, че в правомощията на същия се включва правото да сключва, изменя, прекратява трудови договори с лица, работещи по трудово правоотношение при ответника, одобрява предложения за награждаване и за материално санкциониране или налагане на дисциплинарни наказания съгласно КТ и ПВТР на Предприятието. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице основания за отмяна на процесната заповед на база сочените от ищеца доводи, като същата е издадена от надлежен субект на работодателска власт и връчена при отказ на служителя, удостоверен с подписите на двама свидетели, което не е спорно между страните.

Ищецът е изложил доводи, че работодателят не е издал акт за прекратяване на трудовото му правоотношение по реда на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. По това твърдение следва да се посочи, че при анализ на разпоредбите на чл. 195, ал. 1 КТ и на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ практиката на ВКС е трайна в насока, че липсва изрично законово изискване за издаване на две заповеди – една за налагане на дисциплинарно наказание, и втора – за прекратяване на трудовото правоотношение. Няма пречка работодателят да издаде и втора заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, но тази тази втора заповед има само констативен характер, тъй като връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на практика произвежда ефекта на прекратяване на трудовото правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 и 2 КТ, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.

Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание на формално основание, без да разглежда спора по същество. От значение е дали на 4 служителя е осигурена възможността за даване на обяснения по реда на чл. 193 КТ, както и дали тези обяснения са достигнали до работодателя и същият се е запознал с тях преди налагането на дисциплинарното наказание. Искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не е формален акт, а е въведено с оглед осигуряване възможност за защита на работника и с оглед възможността на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. Дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай. Когато исканите обяснения са относно обстоятелства - действия или бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде.

Когато обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения и такива не са били дадени.

Поначало разумен и достатъчен е този срок за писмени обяснения, който позволява на дисциплинарно уличения, след като се ориентира във фактите, да изложи обмислен коментар на твърденията или отговор на въпросите в писмена форма, да изрази субективното си отношение, включително ако е допуснал нарушението (така решение № 137/02.03.2010 г. по гр. дело № 20/2009 г. на ВКС, IV ГО, решение № 254 от 04.11.2014 г. по гр. д. № 7086/2013 г., ІV ГО на ВКС решение № 53 от 31.05.2017 г. по гр. д. № 2943/2016 г., ІІІ ГО. на ВКС и др.).