Решение № 857 от 03.11.2025, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 857 гр. Благоевград, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20241210103528 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба, подадена от А.

К. А., ЕГН ********** с постоянен адрес: , чрез адвокат Н. Л., със съдебен адресат адвокат Н. Г. Л., гр. Б срещу Община Благоевград, ЕИК 000024695, с адрес: Адрес: гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев-Македончето“ № 1, представлявано от кмета М.Б.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение ответника Община Благоевград, ЕИК 000024695, с адрес:

Адрес: гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев- Македончето“ № 1, представлявано от кмета Ме. Б., че ищцата А. К. А., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Бе собственик на поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: с. , площ 500 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: пасище, при съседи:

***, ***; ***; ***; ***, въз основа на давностно владение по смисъла на чл. 77, ал. 1, предл. второ ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищецът и неговото семейство владеят процесния имот повече от 44 години, считано от 1979 г. до днешна дата, като след смъртта на бащата К. И.

А. през 2007 г., ищецът е продължил владението на процесния имот сам, с което е продължил и владението на своя праводател съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗС. Предвид факта на дългогодишно владение, ищецът предприел действия за снабдяване с констативен нотариален акт за процесния имот въз основа на давностно владение, като на 5.03.2024 г., депозирал пред Община Благоевград Молба- декларация във връзка с процедура по обстоятелствена проверка на процесния имот, като на 26.03.2024 г., непосредствено след депозиране на молбата- декларация от страна на ищеца Дирекция „Общинска собственост и стопански дейности“ при Община Благоевград издала Удостоверение с изх. № 244/26.03.2024 г., с което удостоверява, че процесният имот (с номера по предходен план 000343) е общинска собственост съгласно Протоколно решение № 3/ 25.07.2008 г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. Сочи се, че в удостоверението не е посочен номер на акт за общинска собственост, от което според ищеца следва, че Община Благоевград не е изпълнила задължението си да състави акт за общинска собственост за имота по образец съгласно разпоредбите на чл. 56 и л. 5 7, ал. 1 ЗОС или е издала акт, но ни предоставя 1 заверен препис, с което нарушава разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗОС Твърди се, че на 26.06.2024 г., с цел да се установи фактическото положение на спорния имот, ищецът подал Заявление с входящ номер ОС- 0219-7/ 26.06.2024 г. за липса или наличие на акт за общинска собственост, като в отговор на подаденото заявление, издаден месец и половина по-късно получил Писмо с изходящ номер ОС-0219-7/ 5.08.2024 г., с което повторно го уведомявали, че процесния имот е образуван от имот с номера по предходен план 000343, който е предаден на Общината с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на Комисията по чл. 19, аги 2 ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД-10- 121/ 28.07.2008 г. на Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ и от поземлен имот 000514 — полски път — публична общинска собственост.

Излага се, че от справка в КАИС установили, че имотът е определен като „пасище“.

Сочи се, че с оглед възникналата колизия между ищеца и Община Благоевград относно правото на собственост на процесния поземлен имот, обуславя правни му интерес да сезира съда с искане за произнасяне по съответния спор. Посочва се, че позоваването на придобивна давност, като оригинерен способ за придобиване право на собственост, е процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, респективно за установяването на собствеността на спорния имот.

Твърди се, че от 1979 г. ищецът и неговото семейство владеят процесния имот като свой, като през годините, до началото на 2001 г., там са отглеждали маруля в изградената за тази цел оранжерия. Посочва се, че в имота има и няколко овощни дървета (сливи), за които се грижи ищецът, както и е разположена и сграда с идентификатор ***, с адрес: с.

Бучино, махала Богданци, общ. Благоевград, обл. Благоевград, застроена площ 44 кв. м.. брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда. Твърди се, че сградата е построена от дядото на ищеца - И.Б. преди 44 години, като до 2020 г. сградата се е използвала за склад, в който ищецът и семейството му са съхранява на селскостопански сечива и други вещи.

През 2020 г. се сочи, че пожар изпепелява сградата, от която все още са видими основите.

Твърди се още, че имотът е ограден от ищеца, както следва: на изток - постройка на съседа; на запад - с жив плет, засаден от ищеца; на юг - с каменен рид; на север - няма ограда между процесния имот и съседен поземлен имот с идентификатор ***, тъй като двата имота се владеят като един общ от ищеца.

Твърди се, че ищецът владее като един общ имот следните поземлени имоти, процесния поземлен имот с идентификатор ***; поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, като имотите не са разделени помежду им с ограда. Поземлен имот с идентификатор *** и находящата се в него сграда с идентификатор *** се твърди, че са собственост на ищеца, което се установява с Нотариален акт № 160. том 3, дело 526/ 2024 г. по описа на нотариус Искра Кутева.

Твърди се, че считано от 1979 г. владението на имота от ищеца е постоянно, изразяващо се в трайна воля да държи вещта за себе си; непрекъснато - не е отнемано от никое друго лице; несъмнено и спокойно, защото не е установено по насилствен начин и явно - ищецът е демонстрирала по явен и безусловен начин упражняването на фактическа власт върху поземления имот. До настоящия момент се посочва, че трети лица не са имали претенции към собствеността на процесния имот, никой не се е противопоставял на явното владение на имота от ищеца. Твърди се, че ищецът продължава да владее необезпокоявано имота и към днешна дата, като никой не е препятствал владението му, въпреки твърдението на Община Благоевград, че имотът е общинска собственост.

Оспорва се наличието на правното основание, въз основа на което Община Благоевград основава твърдението си, че е собственик на процесния имот.

Посочва се, че Община Благоевград отказала да предостави на ищеца акт за общинска 2 собственост, като не им е известно дали такъв въобще е издаден. Посочва се, че Общинската администрация обосновава твърденията си за собственост на имота на следните основания:

Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД-10-121/ 28.07.2008 г. на Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ и от поземлен имот 000514 - полски път - публична общинска собственост.

Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ - общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците.

След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ - определянето на имотите по ал. 1 се извършва от комисия, назначена от директора на областната дирекция "Земеделие", в която участват представители на общинската служба по земеделие, на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на общината, на държавните горски стопанства или държавните ловни стопанства.

Оспорва се, че процесният имот представлява „земя, останала след възстановяването на правата на собствениците“.

Оспорва се, че процесният имот е внасян в ТКСЗ или друго подобно образувание.

Твърди се, че имотът не е отнеман и включван в кооперативното земеползване, поради което не попада в обхвата на земеделските земи, чиято собственост подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Оспорва се, че за процесният имот е налице влязъл в сила на план за земеразделяне и одобрена карта на съществуващи и възстановими стари реални граници.

Оспорва се, че процесният имот попада в обхвата на Протоколно решение № 3/25.07.2008г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД-10-121/ 28.07.2008г.

Оспорва се, че процесният имот е с начин на трайно ползване „пасище“, като се твърди, че имотът никога не е използван за пасище и не отговаря на обективните критерии за пасище. Сочи се, че има разминаване между отразения в КВС начин на трайно ползване и действителното състояние на имота. Посочва се, че пасищата са основата за изхранване на преживните животни с основни фуражи, като свойствата на почвата, климатичните условия, надморската височина, видовият състав са основни критерии за определяне на един поземлен имот като пасище.

Твърди се, че процесният имот не е пасище, тъй като имотът никога не са отглеждани основни фуражи, които да служат за изхранване на преживни животни. Твърди се, че поземленият имот не може да се класифицира като земеделска площ, която се ползва постоянно, за пет или повече години, за отглеждане на тревни фуражни култури чрез култивиране (засяване) или чрез естествено самозасяване и не е включена в сеитбообората на стопанството съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 5 от 10.03. 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища.

Твърди се, че в района на поземления имот не е налице регистриран животновъден обект в съответното землище. Сочи се, че в имота се намира сграда с идентификатор *** (частично), поради което не е възможно имотът да е пасище предвид наличието на сграда в него. Иска се от съда да вземе предвид, че поземлен имот с идентификатор ***, който граничи с процесния и е собственост на ищеца, е част от урбанизираната територия на с. Бучино, като в този смисъл се твърди, че процесният имот попада в урбанизираната територия с. Бучино, поради което не е възможно да е „пасище“.

С оглед на горното се твърди, че процесният имот не е общинска частна собственост, а собственост на ищеца, който го е придобили въз основа на разпоредбата на чл. 77, ал. 1, 3 предл. второ ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС, а именно давностно владение повече от 44 години - от края на 1979 г. до настоящия момент.

С Разпореждане № 232/23.01.2025г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявения с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.

2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответника Община Благоевград е връчено на 24.01.2025 г. чрез Е. С.- деловодител.

Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 24.02.2025 г. е депозиран писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен и се иска да бъде отхвърлен изцяло.

Претендират се сторените в производството разноски.

Оспорва се твърдението, че ищецът е собственик на процесния поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Бучино, одобрени със Заповед № РД-18138/13.03.2019 г. на ИД на АГКК.

Твърди се, че претендираният имот е собственост на Община Благоевград на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 от Закона за общинската собственост и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, като алтернативно се застъпва, че Община Благоевград е собственик на процесния имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ЗОС във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, или Община Благоевград е собственик на претендиралия имот на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в редакцията до 05.11.1999г./.