Закон за местните данъци и такси

Чл. 10

(1) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

(3) Не се облагат с данък земеделските земи и горите.

(4)

(4) Не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.

Чл. 11

(1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

(2) Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него.

(3) При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.

(4) При концесия данъчно задължен е концесионерът.

(5) За имот – държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление.

Чл. 12

(1) Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.

(2) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право на ползване, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.

Чл. 13

Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

Чл. 14

(1) За новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията собственикът,, уведомява за това писмено в 2-месечен срок данъчната служба по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

(2) Не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за новопостроените сгради, подлежащи на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията. Необходимите данни за определяне на данъка на новопостроените сгради и/или на самостоятелни обекти в тях се предоставят на служителите по чл. 4, ал. 1 от възложителя на строежа в двумесечен срок след завършването на сградата в груб строеж по образец, определен от министъра на финансите.

(3) Не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от тази глава.

(4) За новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.

(5) При преустройство и при промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на други обстоятелства, които имат значение за определяне на данъка, вписани в имотния регистър или в кадастралната карта и кадастралните регистри или в регистри, налични в общината, служителите по чл. 4 отразяват промяната служебно, за което на данъчно задълженото лице се изпраща уведомление в 30-дневен срок.

(6) Базисната данъчна стойност на земи в строителните граници в населените места от IV, V, VI, VII и VIII категория се увеличава, както следва: В случай че не е подадена данъчна декларация по ал. 1 от наследниците или заветниците, след изтичането на срока по чл. 32 служителят по чл. 4, ал. 1 образува партида за наследения недвижим имот въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението.

1. при разстояние до 20 км от населеното място от нулева и първа категория - с 10 на сто;

2. при разстояние до 15 км от населеното място от втора категория - с 5 на сто.

(7) Базисната данъчна стойност на земи в строителните граници в населените места от IV, V, VI, VII и VIII категория се увеличава, както следва: Подадените данни по ал. 2 от един възложител ползват останалите възложители.

1. при разстояние до 20 км от населеното място от нулева и първа категория - с 10 на сто;

2. при разстояние до 15 км от населеното място от втора категория - с 5 на сто.

(8) Не се изисква подаване на данъчна декларация, когато промяната в обстоятелствата, имащи значение за определяне на данъка, са удостоверени от общината в случаите на търпимост на строежите, в изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради или в качеството й на възложител по Закона за устройство на територията. Служител от общинската администрация отразява служебно настъпилите промени в техническите характеристики на имота.

(9) При промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, извън изброените по ал. 2 – 5, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.

Чл. 15

(1) За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени.

(2) При прехвърляне на собствеността на имота или при учредяване на ограничено вещно право на ползване приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.

(3) Завършването на сграда или на част от нея се установява с удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, издадени по реда на Закона за устройство на територията.

(4) Органите, издаващи документите по ал. 3, предоставят служебно по един екземпляр от тях на звеното за местни приходи в общината в едноседмичен срок от издаването им.

(5) Данъкът по ал. 1 се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно – в едногодишен срок от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване.

(6) Лицето, упражняващо строителен надзор, или техническият ръководител – за строежите от пета категория, предоставя екземпляр от съставения констативен акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията на звеното за местни приходи в общината в едноседмичен срок от съставянето му.

(7) Завършването на сградата в груб строеж се установява по реда на чл. 181, ал. 3 от Закона за устройство на територията. Обстоятелствата по ал. 5 се установяват с констативен акт, съставен от служители на общината. Актът се съобщава на данъчно задълженото лице, което може да оспори констатациите в акта в 7-дневен срок от уведомяването.

(8) При преустройство и при промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, Агенцията по вписванията и Агенцията по геодезия, картография и кадастър уведомяват общината в 7-дневен срок за промененото обстоятелство по реда на Закона за електронното управление, за обстоятелства, подлежащи на вписване в имотния регистър, и за промени в кадастралната карта и кадастралните регистри.

Чл. 16

(1) При частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно данъчно задължените лица уведомяват за това данъчната служба по местонахождението на имота по реда и в срока по чл. 14, ал. 1.

(2) В случаите по ал. 1 задължението за плащане на данъка се прекратява, съответно възниква, от началото на месеца, следващ месеца, в който е настъпила промяната.

Чл. 17

(отменен)

(1) Чл. 17. (1) Предприятията, подават в 2-месечен срок от придобиването на нежилищен имот, съответно от учредяването на право на ползване декларация пред общинската администрация по местонахождението му, в която посочват вида на имота, точното му местонахождение, отчетната стойност и другите обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. При промяна на декларираните данни декларацията се подава в 2-месечен срок, считано от датата на промяната, както и размера на дължимия данък.

(2) За жилищните и нежилищните имоти, върху които имат право на собственост, съответно им е учредено ограничено вещно право на ползване, предприятията подават декларации по реда и в сроковете по чл. 14.

(3) За нежилищните имоти по чл. 11, ал. 2 предприятията подават декларация по реда и в сроковете по чл. 14, ал. 1 и след съобщаването на данъчната оценка от данъчния орган я посочват в декларацията по ал. 1.

(4) Данъкът се внася в сроковете по чл. 28 в териториалната данъчна дирекция по местонахождението на имота съгласно декларираните данни.

Чл. 18

(1) Данъчният орган проверява подадените декларации. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда – и чрез измерване на имота от техническите органи и предоставената служебно информация по чл. 15, ал. 4, 6, 7 и 8 и чл. 51, ал. 1.

(2) При поискване от данъчните органи на данни и доказателствен материал за имотно състояние (копия от кадастрални и други карти и планове, компютърни модели, регистри и други) съответните административни органи са длъжни да ги предоставят безвъзмездно в 7-дневен срок.

(3) Данни по ал. 2 от кадастъра се предоставят при условията и по реда, предвидени в Закона за кадастъра и имотния регистър.

(4) Националната агенция за приходите по електронен път предоставя на общинската администрация в 14-дневен срок от получаването на искане информация относно обектите с регистрирани фискални устройства.

Чл. 19

(1) Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи.

(2)

(3) При промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. В случаите на промяна от общинските съвети на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година.

(4) Данъчната оценка на видовете земи от горския фонд се определя, като се приравнява типът месторастене на земите от горския фонд към категорията земеделска земя по следната таблица: Категория земеделска земя Тип месторастене Преобладаваща характеристика Горско-растителен пояс, богатство и влага 1 2 3 4 III 3,5,7,90,92,93,106 Заливни и крайречни, богати I-1,CD-23 IV 4,8,9,6,52,53,69 Заливни и крайречни, по-слаби V 10,14,16,37,40,41,42,44,46,54,62,73,74,76,77,78,79,81,82,84,105,111,112,114,116,118,136 Богати планински CD-23 (21*II, 6*I) VI 1,2,11,12,13,17,18,20,22,24,25,27,29,30,31,34,35,38,43,45,47,51,55,56,58,59,60,63,64,65,67,68,70,71,72,80,83,85,86,87,94,95,97,98,99,100,101,102,104,107,109,110,113,115,117,119,121,124,125,127,133,135,140,141,142,144,145 Богати равнинни, по-слаби планински 10*I I-21 CD-23 (21*I, 4*II) 17*II B-12 3*III B-2 2*III C-23 1 2 3 4 VII 21,23,26,28,32,33,36, 61,66,75,108,120,122, 128,131,138,139,143, 146,147 По-слаби равнинни 5*AB-1,2, BC-12, (8*I,7*II) VIII 15,19,48,50,57,89, 96,137 Сухи небедни, някои високопланински 2*Ib-12,2*IC-1 3*III-2 BC-3 IX 49,88,126,129,148, 149,150 Сухи и бедни, някои високопланински 4*A-1,1*I, II B-12, 2*III BC-23 X 130,103,123,132,134 Много сухи и бедни A-01 (2*AB-1,3* A-01) където: Римските цифри са горскорастителен пояс; * – месторастене; A – много бедна земя; B – бедна; C – средно богата; D – богата; Цифрите: 0 – много сухо; 1 – сухо; 2 – свежо, и 3 – влажно.

Чл. 20

Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от данъчен орган по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.

Чл. 21

(1) Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията,, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти – данъчната им оценка съгласно приложение № 1.

(2) Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 1, а за жилищните имоти – данъчната оценка съгласно приложение № 1.

(3) Данъчната оценка на имотите по чл. 11, ал. 2, върху които са построени сгради на предприятия, се определя съгласно нормите по приложение № 2.

(4) При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. Данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация и при наличие на счетоводни данни, определени в нарушение на приложимото счетоводно законодателство. Определянето на данъчната оценка се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 22

Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка:

1. за недвижимите имоти, с изключение на недвижимите имоти по т. 2, в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот;

2. за жилищни имоти, разположени на територията на населено място или селищно образувание, включени в Списъка на курортите в Република България и определяне на техните граници, приет с Решение на Министерския съвет № 153 от 24 февруари 2012 г., които за съответната година не са основно жилище на данъчно задълженото лице, не са отдадени под наем и не са регистрирани като места за настаняване по смисъла на Закона за туризма, в граници, както следва:

Чл. 23

Данъкът се определя от данъчен орган по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен представител.

(3) Когато е учредено право на ползване на предприятие за неопределен срок, коефициентът, отчитащ срока, е 0,900.

Чл. 24

(1) Освобождават се от данък:

1. общините;

2. държавата, освен ако имотът е предоставен за ползване на друго лице и това лице не е освободено от данък;

3. Националния осигурителен институт;

4. читалищата;

5. сградите – собственост на чужди държави, в които се помещават дипломатически и консулски представителства, при условията на взаимност;

6. сградите на Българската народна банка;

7. сградите на Българския червен кръст и на организациите на Червения кръст, регистрирани в друга държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

8. сградите на висшите училища и академиите, използвани за учебен процес и научна дейност;

9. храмовете и манастирите, предназначени за богослужебна дейност, заедно с поземлените имоти, върху които са построени – собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната, както и молитвените домове заедно с поземлените имоти, върху които са построени – собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната; Молитвените домове, храмовете и манастирите трябва да са вписани в регистъра по чл. 12, ал. 3 от Закона за вероизповеданията.

10. парковете, спортните игрища, площадките и други подобни имоти за обществени нужди;

11. сградите – паметници на културата;

11а. сградите – културни ценности, когато не се използват със стопанска цел;

12. музеите, галериите, библиотеките;

13. имотите,, използвани непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт;

14.

15. временните сгради, обслужващи строежа на нова сграда или съоръжение до завършването и предаването им в експлоатация;

16.

18. сгради и обособени части от сгради, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификати, издадени по реда на Закона за енергийната ефективност:

19. сгради, въведени в експлоатация от 1 януари 2005 г. и преди 31 декември 2023 г. и получили сертификати, издадени по реда на Закона за енергийната ефективност, които в съществуващото състояние на сградата удостоверяват, че са постигнати техническите изисквания за „сграда с близко до нулево потребление на енергия“ по смисъла на § 1, т. 28 от допълнителните разпоредби на Закона за енергийната ефективност – за срок 10 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата.

(2) Освобождаването по ал. 1, т. 4, 6 и 7 е при условията, посочени в т. 2, а освобождаването по т. 8, 10, 11 и 12 – ако имотите не се използват със стопанска цел.

(3)

(5) За имотите по ал. 1, т. 17, правото на собственост върху които е възстановено преди 1 януари 1999 г., петгодишният срок започва да тече от тази дата, а за имотите, собствеността върху които е възстановена след тази дата, този срок започва да тече от месеца, следващ месеца на възстановяването.

(6) Освобождаването от данък по ал. 1, т. 18 и 19 се прилага за общ срок за съответната сграда, не по-дълъг от 10 години.

Чл. 25

(1) За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.

(2) За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.

(3) В случай че е установено деклариране на повече от едно основно жилище, облекченията по ал. 1 и 2 не се прилагат и данъкът, определен по чл. 22, се дължи в пълен размер за всяко от жилищата и за периода, в който едновременно са декларирани като основни жилища.

Чл. 26

(отменен)

(1) Гражданите в срок до 28 февруари подават в данъчната служба по местоживеенето си декларация, в която посочват притежаваните към 1 януари на текущата година недвижими имоти на територията на страната. Когато към 1 януари на годината няма промени в декларацията данни, декларация не се подава.

(2) Лицата, които нямат постоянно местоживеене на територията на Република България, подават декларацията по ал. 1 в Столично управление на данъчната администрация.

(3) Когато към 1 януари на годината сборът от данъчните оценки на имотите по ал. 1 е над 100 млн. лв., се дължи допълнителен данък в размер 3 на хиляда върху превишението на тази стойност.

Чл. 27

Лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл. 14, ал. 1.

Чл. 28

(1) Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим.

(2) На предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.

(3) При прехвърляне на недвижим имот или при учредяване на вещни права върху недвижим имот дължимият до прехвърлянето/учредяването данък, включително за месеца на прехвърлянето/учредяването, се заплаща от прехвърлителя/учредителя преди прехвърлянето/учредяването.

(4) Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът. Данъкът, дължим от концесионера за имот, разположен на територията на повече от една община, постъпва в приход на общината, на чиято територия е по-голямата част от имота.

Чл. 29

(1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.

(2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.

Чл. 30

(1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.

(3) Алинея 2 не се прилага, ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон.

Чл. 31

(1) Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.

(2) Данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.

Чл. 32

(1) При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл. 31 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в данъчната служба по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина – по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.

(2) За наследник или заветник, който не е съпруг, низходящ, родител, брат или сестра, 6-месечният срок от подаване на декларацията тече от узнаването, че наследството е открито.

(3) За имуществата на лица, обявени от съда за отсъстващи, декларацията се подава от лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъстващ към момента на последното известие от него. В тези случаи 6-месечният срок за подаване на декларацията започва да тече от въвеждането във владение.

(4) Когато наследникът е лице, което е било заченато към момента на откриване на наследството и е живородено, срокът по ал. 1 за неговите законни представители започва да тече от деня на раждането му.

(5) Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.

(6) Данъчно задължените лица посочват в декларацията полученото наследствено имущество по вид, местонахождение и оценка.

(7) Наследствени имущества, за които данъчно задължените лица са узнали след изтичане на сроковете по предходните алинеи, се декларират в едномесечен срок от узнаването. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.

Чл. 33

(1) Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се определя и оценява в евро към момента на откриване на наследството, както следва:

1. недвижимите имоти на територията на страната – по данъчна оценка съгласно приложение № 2;

2. друга валута – по референтния валутен курс на еврото към съответната друга валута, публикуван от Българската народна банка на нейната интернет страница, а благородните метали – по последната публикувана цена на благородните метали на пазара на едро в Лондон;

3. ценните книжа – по пазарна стойност, а когато пазарната стойност не може да бъде определена без значителни разходи или затруднения, те се оценяват по номинал;

4. леките автомобили, автобусите, товарните автомобили и седловите влекачи – по реда на чл. 55, ал. 1;

4а. останалите превозни средства – по застрахователна стойност;

5. останалите движими вещи и права – по пазарна стойност;

6. предприятия или дялови участия в търговски дружества или кооперации – по пазарна стойност, а когато определянето ѝ изисква значителни разходи или затруднения – по счетоводни данни.

7. недвижимите имоти на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на трета държава – по данъчна стойност, посочена в документ, издаден за целите на данъчно облагане от компетентен орган на съответната държава, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.

(2) По реда на ал. 1 се оценяват и задълженията на наследодателя.

(3) Правата и задълженията на наследодателя, които не са установени по основание или размер, се декларират, но се оценяват и вземат предвид при определяне на облагаемата наследствена маса след установяването им по основание и размер. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.

(4) При поискване от данъчен орган или от заинтересуваното лице застрахователите издават в 7-дневен срок удостоверение за застрахователната стойност на вещта.

Чл. 34

От актива на облагаемата наследствена маса, определен по реда на чл. 33, се приспадат:

1. установените по основание и размер задължения на наследодателя към момента на откриване на наследството, ако срещу тези задължения не се придобива имущество, което е освободено от данък върху наследствата; не се приспадат задълженията към кредитори, вземанията на които към наследодателя са погасени по давност и не са изпълнени в 6-месечния срок по чл. 32;

2. правата и вземанията, които наследниците са прехвърлили в полза на държавата или общините по установения от закона ред в 6-месечния срок по чл. 32;

3. разноските за погребение в размер 1 000 000 лв.;

4. предвидените в закона облекчения.

Чл. 35

(1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството.

(2) Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл. 33.

Чл. 36

Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка поотделно за всеки наследник или заветник, както следва:

1. за братя и сестри и техните деца - от 0,4 до 0,8 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.;

2. за лица извън посочените в т. 1 - от 3,3 до 6,6 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.

Чл. 37

Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчния процесуален кодекс.

Чл. 38

(1) Освобождават се от данък:

1. имуществото на загиналите за Република България или при изпълнение на служебния си дълг, или при производствени аварии и природни бедствия;

2. имуществото, завещано на държавата и общините;

2а. имуществото, завещано на Българския червен кръст, законно регистрираните вероизповедания в страната, читалищата и другите юридически лица, които не са търговци, с изключение на организациите с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в частна полза;

3. обикновената покъщнина;

4. дребният земеделски инвентар;

5. библиотеките и музикалните инструменти;

6. предметите на изкуството, автор на които е наследодателят, някой от наследниците или техен роднина по права линия без ограничение, а по съребрена – до четвърта степен;

7. неполучените пенсии на наследодателя;

8. имуществата в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава.

(2) Когато две лица са починали едновременно или непосредствено едно след друго и едното е наследник на другото, не се дължи данък за наследствения дял, придобит от починалия наследник.

(3) Освобождаването по ал. 1, т. 3, 4 и 5 е при условие, че имуществото се наследява от роднини по права линия, съпруг, братя и сестри.

(4) Алинея 1, т. 2а се прилага и когато имуществото се наследява от идентични или сходни лица, установени в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Освобождаването в този случай е при условие, че лицето представи официален документ, удостоверяващ статута или качеството му, издаден или заверен от компетентния орган на съответната държава, както и неговия легализиран превод на български език.

Чл. 39

В случай, че наследодателят е придобил по наследство недвижимо имущество, в наследствената маса се включват 40 на сто от данъчната оценка на това имущество, ако то е придобито до 1 година преди смъртта му; 50 на сто, ако е придобито до 2 години преди смъртта му, и 60 на сто, ако е придобито до 3 години преди смъртта му.

Чл. 40

(1) Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.

(2) Когато се наследява предприятие на едноличен търговец, участие в събирателно дружество, дялове и акции, представляващи повече от 50 на сто от капитала на търговските дружества, дължимият данък може да бъде заплатен в срок до 1 година от откриване на наследството заедно със законната лихва, която започва да се начислява след изтичане на 2-месечния срок по ал. 1.

Чл. 41

(1) Сумите по сметки на починали лица се изплащат на техните наследници след представяне на удостоверение от данъчната служба, че са посочени в декларацията за облагане с данък върху наследствата и данъкът е платен. Когато данъкът не е платен, той се удържа и се превежда по сметката на съответната данъчна служба, а на наследниците се изплащат суми до размера на остатъка по сметката на наследодателя.

(2) Алинея 1 се прилага съответно и при изплащане на обезщетения по договор за застраховка „Живот“, сключен от наследодателя в полза на трети лица.

(3) Прехвърлянето на поименни акции и други ценни книжа, принадлежали на лица, които са починали или са обявени за отсъстващи, се извършва въз основа на удостоверение, издадено от данъчната служба по местооткриване на наследството, че тези ценни книжа са посочени в декларацията и дължимият данък върху наследството е платен.

Чл. 42

(отменен)

(1) Кметовете на общини и райони изпращат на данъчната служба до 15-о число на месеца справка за починалите през предходния месец лица с местожителство в съответното населено място.

(2) В справката по ал. 1 се посочват трите имена на лицето, датата на смъртта, единният му граждански номер, семейното му положение, както и данни за законните му наследници – деца, съпруг, родители.

Чл. 43

Банките, застрахователните и другите търговски дружества, както и всички други лица, които са влогодържатели или длъжници по ценни книги, пари или друго имущество, което влиза в едно наследство, за което знаят че е открито, са длъжни преди плащането, предаването или прехвърлянето на това имущество да изпратят опис на имуществото на данъчната служба по местооткриване на наследството.

Чл. 44

(1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.

(2) Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.

(3) Данък при безвъзмездно придобиване на имущества се дължи и при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност.

(4) Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства:

1. придобити преди първоначалната им регистрация за движение в страната;

2. за които приобретателят е в чужбина и за които няма последваща регистрация за движение в страната;

3. с прекратена регистрация на основание тотална щета и за които няма последваща регистрация за движение от нов приобретател в страната.

(5) Алинея 2 не се прилага, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон или въз основа на акт на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на имущества на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти.

(6) Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.

Чл. 45

(1) Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44, а при замяна – от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител.

(2) Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят.

Чл. 46

(1) Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в евро към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност – към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване..

(2) Имуществото се оценява, както следва:

1. недвижимите имоти и органичените вещни права върху тях – по пазарната им стойност или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка – по последната, съгласно приложение № 2.

2. другите имущества – по реда на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3, 4, и 5.

(3) Данъчната оценка по приложение № 2 за имотите по ал. 2, т. 1 се определя на основата на данните и характеристиките, съдържащи се в декларацията на задълженото лице, както и въз основа на данните за облагаемия имот, предоставени по реда на чл. 18.

Чл. 47

(1) При дарение на имущество, както и в случаите по чл. 44, ал. 2 данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер на:

а)

1) 1. от 0,7 до 1,4 на сто - при дарение между братя и сестри и техните деца;

2) 2. от 5 до 10 на сто - при дарение между лица извън посочените в буква “б”.

(2) При възмездно придобиване на имущество данъкът се определя от общинския съвет в размер от 0,1 до 3 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна – върху оценката на имуществото с по-висока стойност.

(3) При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.

Чл. 48

(1) Освобождават се от данък:

1. придобитите имущества от:

2. даренията за лечение на граждани на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и на технически помощни средства за инвалиди;

3. даренията с хуманитарна цел на лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто и социално слаби граждани;

4. даренията за юридическите лица с нестопанска цел, които получават субсидии от централния бюджет, и юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност за получените и предоставените дарения.

5. обичайните подаръци;

6. имуществото, което е прехвърлено по безвъзмезден начин в изпълнение на задължение, произтичащо от закон;

7. даренията в полза на народните читалища;

8. придобитите имущества по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол;

9. непаричните вноски в капитала на търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел.

10. чуждите държави за придобиване на недвижими имоти-при условията на взаимност.

11. безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството.

(2) Когато имущество, получено по ал. 1, бъде прехвърлено на трети лица, несъбраният данък става дължим, ако се докаже, че прехвърлянето не е свързано с изпълнението на преките цели, за които е създадена съответната организация, посочена в ал. 1, или които са посочени като основание за освобождаване от данък.

(3) Алинея 1, т. 1, букви “б”, “в”, “г” и “е”, т. 4 и 7 се прилагат и когато имуществото се придобива от идентични или сходни лица, установени в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Освобождаването в тези случаи е при условие, че лицето представи официален документ, удостоверяващ статута или качеството му, в което придобива имуществото, издаден или заверен от компетентния орган на съответната държава, както и неговия легализиран превод на български език.

(4) Освобождаването по ал. 1, т. 2 е при условие, че лицето представи договор за дарение, от който е видно, че дарението е направено за лечение или за технически помощни средства за хора с увреждания, както и медицински документи, удостоверяващи съответното заболяване.

Чл. 49

(1) Данъкът се заплаща в териториалната данъчна дирекция по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите слу-чаи-по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.

(2) Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства, а в случаите по чл. 44, ал. 3 – към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване..

(3)

(3) При безвъзмездно придобиване на имущество, с изключение на случаите по ал. 2, лицата, получили имущество, подават декларация за облагането му с данък и заплащат данъка в двумесечен срок от получаването му.

(4) Декларация по ал. 3 не се подава в случаите по чл. 44, ал. 5 и 6 и чл. 48, ал. 1, т. 5, 6, 8 и 9, както и за получени и предоставени дарения от юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.

Чл. 50

Съдиите, нотариусите, областните управители, кметовете на общините и други длъжностни лица извършват сделката или действието, с което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права, след като установят, че са платени данъците по тази глава за имуществото, което е предмет на сделката или действието.

Чл. 51

(1) Службите по вписванията в 7-дневен срок уведомяват съответната данъчна служба за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижими имоти, а органите на Министерството на вътрешните работи и другите компетентни органи уведомяват в 7-дневен срок за регистрираните, отчислените и спрените от движение моторни превозни средства, като за регистрираните превозни средства задължително предоставят информация за екологичната категория, когато такава е налична.

(2) Органите на Министерството на вътрешните работи предоставят по електронен път на Министерството на финансите данни от регистъра на пътните превозни средства. Редът, обхватът и периодичността на предоставянето на данните се уреждат със съвместен акт на министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.

Чл. 60

(1) Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.

(2) За превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, данъкът се плаща в двумесечен срок от датата на придобиването им, съответно на регистрацията им за движение, в размер 1/12 част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията им за движение.

(3)

(4)

(5)

(6) Заплащането на данъка е условие за редовност при периодичния технически преглед на превозното средство. Заплащането на данъка се удостоверява със:

1. проверка чрез автоматизиран обмен на информация между информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на пътни превозни средства, поддържана от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и:

2. представяне на издаден или заверен от общината документ.

(9) Извън предвидените случаи, при промяна на обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка, данъчното задължение се изменя от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната.

Чл. 61

Данъкът се внася в приход на бюджета на общината, в която е регистрирано превозното средство.

Чл. 62

Таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по:

1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране;

2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации;

3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.

Чл. 63

(1) Такса за битови отпадъци се заплаща за извършвани от общината услуги по чл. 62 на територията на общината.

(2) Видът на предлаганите услуги по чл. 62 на територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година.

Чл. 64

(1) Таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината.

(2)

(3)

Чл. 65

(отменен)

(1) Когато таксата се определя според количеството на битовите отпадъци, лицата по чл. 64 подават декларация в данъчната служба по местонахождението на имота до 30 октомври на предходната година. За придобитите през годината имоти декларацията се подава в 30-дневен срок от датата на придобиването им.

(2) В декларацията се посочват видът и броят на съдовете за изхвърляне на битовите отпадъци, които ще се използват през годината, съобразно обявената от общинския съвет честота за извозването на битовите отпадъци.

(3) Когато предприятието не е подало декларация в срок, декларирало е по-малко от необходимия му брой от съответния вид съдове за битови отпадъци или не изхвърля битовите отпадъци в определените за целта съдове, то заплаща годишната такса върху данъчната оценка по чл. 20 и 21. От размера на дължимата годишна такса се приспада платената част, като върху разликата се дължат лихви съгласно сроковете за плащане.

Чл. 66

(1) Дейностите по предоставяне на услугите по чл. 62 включват:

1. събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до инсталации и съоръжения за третирането им, както и осигуряване на съдове за събиране на битовите отпадъци, с изключение на разделното събиране, предварителното съхраняване и транспортирането на битовите отпадъци, попадащи в управлението на масово разпространени отпадъци по Закона за управление на отпадъците – за услугата по чл. 62, т. 1;

2. третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението на масово разпространените отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци – за услугата по чл. 62, т. 2;

3. поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване – за услугата по чл. 62, т. 3.

(2) Всички относими за календарната година разходи на общината за извършване на дейности по предоставяне на услугите по чл. 62 се включват в план-сметка за годината за всяка от услугите по чл. 62 и по източници на финансиране.

(2а) В необходимите разходи по ал. 1 се включват и разходите за данък върху добавената стойност, за който не е налице право на приспадане на данъчен кредит по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност.

(3) План-сметката за годината:

1. се изготвя по образец и ред, определени с наредба на Министерския съвет;

2. се одобрява с решение на общинския съвет преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 4 от Закона за публичните финанси, като проектът на решение за одобряване на план-сметката заедно с проектите на доклад на вносителя и на план-сметката се публикуват за обществено обсъждане на интернет страницата на общината в срока по чл. 69, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс; в случай че законът за държавния бюджет за съответната година не бъде приет до 25 декември на предходната година от Народното събрание, план-сметката се приема в срок до 15-и януари;

3. подлежи на проверка от Сметната палата.

(4) Разходите от план-сметката по ал. 2 се финансират със средства от таксата за битови отпадъци и от други източници при спазване на изискванията, приложими за съответния източник на финансиране. Други източници на финансиране са средства от Оперативна програма „Околна среда“, от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и от други публични източници, както и приходите на общината от оползотворяване на битови отпадъци и другите общински средства и приходи, различни от приходите от таксата за битови отпадъци.

(5) Разходите за контрол по чл. 112, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците по отношение на битовите отпадъци и разходите за почистване на нерегламентирано изхвърляне на битови отпадъци и тяхното третиране се включват в план-сметката по ал. 3 и могат да се финансират със средствата от таксата за битови отпадъци.

(6) С разходите за извършване на дейностите по предоставяне на услугите по чл. 62, които са за сметка на други източници на финансиране, се намалява общата стойност на разходите по предоставяне на услугите по чл. 62 за определяне на таксата за битови отпадъци.

(7) Обезпеченията по чл. 60 и отчисленията по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, когато се правят за битови отпадъци от общини, се включват в план-сметката като разход за дейности по ал. 1, т. 2 за годината, в която подлежат на превеждане от общината по съответната сметка. Натрупаните средства от обезпеченията по чл. 60 и отчисленията по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, когато се правят за битови отпадъци от общини, са друг източник на финансиране на разходите от план-сметката в годината на извършване на съответния разход.

(8) Средствата за придобиване на актив, чиято стойност надвишава стойностния праг на същественост, приет от общината, и който се очаква да бъде използван през повече от една календарна година, се разделят на срока на използване на актива и в план-сметката се включва съответстващата за календарната година част от тези средства. Не се включват в план-сметката за сметка на таксата за битови отпадъци средства за придобиване на актив, които се финансират с публични средства по проект, програма или процедура с изключение на съфинансирането от общината.

(9) Неусвоените от предходната календарна година средства от таксата за битови отпадъци са друг източник за финансиране на разходите по ал. 2 при изготвяне на план-сметката по ал. 3. Приходите от глоби и имуществени санкции по Закона за управление на отпадъците, наложени във връзка с нерегламентирано изхвърляне или третиране на битови отпадъци, са друг източник за финансиране на разходите от план-сметката по ал. 3.

(10) В случай че общината използва други общински приходи за покриване на действително направени разходи, надхвърлящи предвидените в план-сметката за предходната година разходи за сметка на таксата за битови отпадъци, се допуска включване на тези разходи в план-сметката по ал. 3 за сметка на таксата за битови отпадъци. Включването на разходи в план-сметката по ал. 3 за сметка на таксата за битови отпадъци по изречение първо в случаите на придобиване на активи по ал. 8 е в размер на разликата между предвидените в план-сметката за предходната година разходи и преизчислената по реда на ал. 8, съответстваща за предходната година част от действително направените разходи. Изречение първо не се прилага в случаите по чл. 8, ал. 4.

(11) Когато в приет от Сметната палата одитен доклад или по друг начин е установено, че в план-сметка за предходна година са включени разходи, които не са разходи за дейности по предоставяне на услуга по чл. 62, план-сметката, която предстои да приеме общинският съвет, се коригира в намаление със стойността на тези разходи. Размерът на коригираните разходи е за сметка на други приходи на общината.

(12) Когато в приет от Сметната палата одитен доклад или по друг начин е установено, че средства от такса за битови отпадъци са изразходвани през предходна година за дейности, различни от тези по предоставяне на съответната услуга по чл. 62, план-сметката, която предстои да приеме общинският съвет, се коригира в намаление със стойността на използваните не по предназначение средства и тези разходи са за сметка на други приходи на общината.

(13) Разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата година се определят общо и за всяка услуга по чл. 62, като разходите за извършване на дейности по предоставяне на услугите по чл. 62, отразени в план-сметката по ал. 3, се намаляват с разходите, които са за сметка на други източници на финансиране, и се коригират със сумите по ал. 11 и 12.

Чл. 67

(1) Размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците.

(2) Размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл. 62, която се определя, като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал. 13 за всяка услуга по чл. 62, се разпределят, като се приложи съответният начин за изчисление в зависимост от приетите от общинския съвет основи за услугите по чл. 62.

(3) Размерът на таксата за единица основа се определя в евро за всяка календарна година и се приема с решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 3, т. 2 за одобряване на план-сметката.

(4) Количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци.

(5) Общинският съвет може да приеме основа или основи, различни от посочената в ал. 4, при условие че съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането й.

(6) Общинският съвет приема основите за изчисляване размера на таксата за всяка от услугите по чл. 62 с наредбата по чл. 9. Решението за приемане или изменение на наредбата по чл. 9 съдържа и мотивите, придружени с анализ, за избор на определената основа, а в случаите по ал. 5 – и мотиви за неприлагане на основата по ал. 4, както и вида и източника на информация за изчисляване размера на таксата за битови отпадъци.

(7) Преди внасяне за разглеждане на заседание на общинския съвет проектът на наредба по чл. 9 се публикува за обществено обсъждане по реда на чл. 26 от Закона за нормативните актове. Заедно с проекта на наредба по чл. 9 на интернет страницата на съответната община се публикува и решението по ал. 6.

(8) Основите за определяне на размера на таксата за битови отпадъци, които общинският съвет може да приеме, са:

1. за услугата по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране:

2. за услугата по третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации:

3. за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината:

(9) Общинският съвет може да приеме различни основи за отделните населени места, за отделните зони в тях, за селищните образувания, за различните категории задължени лица и за отделните услуги по чл. 62, като бъдат посочени изрично мотивите за различните основи.

(10) При приемане на основа индивидуално определено количество битови отпадъци за имота чрез торби с определена вместимост и товароносимост същите се закупуват от задължените лица по ред, определен в наредбата по чл. 9. С наредбата по чл. 9 общинският съвет може да определи минимален брой торби, които да бъдат закупени от задължено лице за календарна година, съобразен с извършения анализ за минималното количество битов отпадък, генерирано от един ползвател на услугата в дадено населено място, селищно образувание или зона. Когато закупените за годината торби надхвърлят действително изразходваните през годината, останалите торби се използват през следващата година, като се приспаднат от определения за нея минимален брой и се заплаща само разликата.

(11) При приемане на основа:

1. „брой ползватели на услугата в имота“ или „разгъната застроена и/или незастроена площ на недвижимия имот“ общинският съвет при определяне на размера на таксата за битови отпадъци може да приема допълнително диференциране съобразно населените места в общината и отделните зони в тях, вида на имота, неговото предназначение и вида на извършваната в имота икономическа дейност;

2. „индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост и товароносимост“ или „количество битови отпадъци за имота, определено съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и честотата за тяхното транспортиране“ общинският съвет при определяне размера на таксата за битови отпадъци може да приема допълнително диференциране съобразно вида на битовия отпадък.

(12) Начинът за изчисляване на размера на таксата за битови отпадъци при прилагане на основите по ал. 8 се определя с наредбата по чл. 66, ал. 3, т. 1.

(13) Лицата по чл. 64 декларират обстоятелства, които имат значение за изчисляване на размера на таксата за битови отпадъци по ал. 12, както и всяка тяхна промяна чрез подаване на декларация по образец, ред и срок, определени в наредбата по чл. 9.

(14) Когато лицата по чл. 64 не декларират обстоятелствата по ал. 13, тези обстоятелства се определят служебно за целите на изчисляване на размера на таксата за битови отпадъци по ред, определен от общинския съвет в наредбата по чл. 9.

(15) Управителят или председателят на управителния съвет на етажната собственост ежегодно до 31 октомври подава справка по образец, определен в наредбата по чл. 9, за броя на ползвателите по имоти в етажната собственост.

(16) Кметът на общината организира събирането и поддържането на информация за броя на ползвателите на услугите по чл. 62 в имотите на територията на общината, както и на друга информация, определена в наредбата по чл. 9, в срок до 31 октомври, в случаите по ал. 8, т. 1, буква „в“, т. 2, буква „в“ и т. 3, буква „а“.

(17) Кметът на общината осигурява необходимата информация и създава условия за прилагане на основите по ал. 8, т. 1, букви „а“ и „б“ и т. 2, букви „а“ и „б“, с изключение на случаите по ал. 5, в срок до 31 декември на предходната година.

(18) Общият размер на начислените задължения за текущата година на лицата по чл. 64 следва да е не по-голям от разходите за сметка на таксата за битови отпадъци от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал. 13.

Чл. 68

(1) Не се допускат изменения на начина на определяне и на размера на таксата за битови отпадъци в течение на годината.

(2) Когато в срока по чл. 66, ал. 3, т. 2 общинският съвет не е одобрил план-сметката, размерът на таксата за годината се определя, като разходите за сметка на такса битови отпадъци за предходната година се коригират по реда на чл. 66, ал. 13 и се разпределят в съответствие с последно одобрените видове основи по чл. 67, ал. 8. Разходите за обезпеченията по чл. 60 и отчисленията по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците се включват в съответстващия им за текущата година размер.

Чл. 69

(1) Таксата се заплаща по ред, определен от общинския съвет.

(2) Общината уведомява лицата по чл. 64 за дължимите от тях такси за съответния период общо и по видове услуги по чл. 62, както и за сроковете за плащане.

Чл. 70

(отменен)

(1) За новопридобитите имоти таксата се събира от началото на следващия месец.

(2) Когато ползването е започнало преди окончателното завършване на сградата, таксата се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който ползването е започнало.

(3) За сгради, подлежащи на събаряне, таксата се събира включително за месеца, през който е преустановено ползването ѝ.

Чл. 71

Не се събира такса за:

1. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината;

2. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота;

3. услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота.

Чл. 71а

Не се събира такса за битови отпадъци за услугите, предоставени на молитвени домове, храмове и манастири, в които се извършва богослужебна дейност от законно регистрираните вероизповедания в страната.

Чл. 71б

(1) Ежегодно в срок до 15 февруари на интернет страницата на общината във формат, определен с наредбата по чл. 66, ал. 3, т. 1, се публикуват информация и данни за:

1. одобрената план-сметка по видове услуги по чл. 62;

2. приетите основи за изчисляване на таксата за битови отпадъци и размера на таксата за единица основа за текущата година;

3. отчетените разходи за предходната година по видове услуги по чл. 62 и по бюджетни показатели съгласно утвърдената от министъра на финансите единна бюджетна класификация за съответната година, както и друга информация и данни за отчетените разходи за предходната година в съответствие с приетата от общинския съвет основа;

4. отчетените количества събрани и третирани битови отпадъци за предходната година.

(2) Ежегодно в срок до 31 март Националното сдружение на общините в Република България публикува обобщената информация по ал. 1 по общини, по области и на национално ниво.

Чл. 71в

Декларациите по този раздел могат да се подават и по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 72

Таксата се заплаща за ползване на тротоари, площади, улични платна, места, върху които са организирани пазари (открити и покрити), тържища, панаири, както и терени с друго предназначение, които са общинска собственост.

Чл. 73

(1) Таксата се заплаща от физическите и юридическите лица в зависимост от зоната, в която се намират терените, посочени в чл. 72.

(2) Зоните по ал. 1 се определят от общинския съвет.

Чл. 74

(отменен)

(1) За ползване на пазари с цел търговия със селскостопанска продукция таксата се определя, както следва:

1. на квадратен метър:

2. за продажба с кола, впрегната с добитък – на ден от 600 до 3000 лв.;

3. за продажба с лек автомобил – на ден от 1200 до 5000 лв.;

4. за продажба с товарен автомобил или ремарке – на ден от 3000 до 12 000 лв.

(2) За ползване с цел търговия с промишлени стоки таксата се събира в увеличен размер – от 2 до 5 пъти по-висок от размера на таксите по ал. 1, т. 1.

Чл. 75

(отменен)

За ползване на тротоари, площади, улични платна и други терени за търговска дейност на открито, включително за разполагане на маси, столове, витрини, будки и павилиони, се събира такса на квадратен метър на ден в размер от 200 до 800 лв.

Чл. 76

(отменен)

За ползване на места, върху които са организирани панаири, събори и празници, за продажба на стоки се събира такса на квадратен метър на ден в размер от 300 до 1500 лв.

Чл. 77

(отменен)

За ползване на места, върху които са организирани панорами, стрелбища, моторни люлки и други, се събира такса на квадратен метър на ден в размер от 100 до 300 лв.

Чл. 78

(отменен)

За ползване на тротоари, площади, улични платна и други общински терени за разполагане на строителни материали се събира такса на квадратен метър за месец или за част от месеца:

1. в градовете с население над 100 000 жители:

2. в градовете с население под 100 000 жители:

3. в селата – от 200 до 500 лв.

Чл. 79

(1) Таксите се плащат при издаване на разрешението за посочения в него период.

(2) При ползване на мястото повече от месец таксите се плащат месечно.

(3)

Чл. 80

Общинският орган, издал разрешението за ползване на място, може да го отнема, когато мястото не се използва по предназначение, когато не се използва от лицето, на което е предоставено, или когато обществени нужди налагат това.

Чл. 81

(отменен)

За ползване на детски ясли и детски градини се събират от родителите или настойниците месечни такси.

Чл. 82

(отменен)

(1) Не се заплаща такса за:

1. децата, чиито родители са I или II група инвалиди, децата на неизвестни родители, децата на загинали при производствени аварии и природни бедствия, децата на загинали в изпълнение на служебен дълг;

2. децата с тежки хронични заболявания, посочени в списък, утвърден от министъра на здравеопазването, настанени в санаториални (оздравителни) детски заведения или групи;

3. третото и следващо деца на многодетните родители;.

(2) При отсъствие на децата такса не се заплаща за времето, през което те ще отсъстват, при условие, че родителите предварително са уведомили директора на детското заведение.

Чл. 83

(отменен)

(1) Таксата се заплаща с 50 на сто намаление за сираци или за деца с един родител, за деца, чиито родители са редовни студенти или отбиват редовната си военна служба.

(2) Когато две деца от едно семейство са приети в едно или в различни детски заведения, таксата за второто дете се заплаща с 50 на сто намаление. Когато децата са повече от две, таксата се заплаща с 50 на сто намаление за първото и със 75 на сто – за второто дете.

Чл. 84

(1) За ползване на лагери от ученици се заплаща такса на ден в размер, от 2 до 4 на сто от минималната месечна работна заплата за страната.

(2)

(3)

Чл. 85

(1) Учениците, които ползват общежития, заплащат месечна такса в размер, от 10 до 25 на сто от минималната месечна работна заплата за страната.

(2)

Чл. 86

(1) Лицата, ползващи социални услуги, финансирани от общинския бюджет,, заплащат месечна такса в размер на съответстващата реална издръжка на едно лице.

(2) Реалната издръжка на едно лице включва месечните разходи за храна, постелен инвентар и облекло, перилни и хигиенни материали, транспортни разходи за разнасяне на храната, както и съответната част от общите разходи за електрическа и топлинна енергия, вода, канализация и битови отпадъци, с изключение на даренията и завещанията от местни и чуждестранни физически и юридически лица.

Чл. 87

(1) Дължимата такса се удържа от личните доходи на лицето.

(2)

1. двадесет на сто от личните доходи на настанените в домовете за умствено увредени лица и в домове за лица с психични разстройства;

2. тридесет на сто от личните доходи на настанените в домовете за стари хора, в домовете за лица с физически увреждания и в домовете за лица със сетивни нарушения;

3. четиридесет на сто от личните доходи на обслужваните в системата на домашния социален патронаж и дневни домове за социални грижи;

4. петдесет на сто от личните доходи на приетите за обучение в социалните учебно-професионални комплекси над 18-годишна възраст и за деца над 16-годишна възраст, настанени в заведения за деца.

(3)

(4)

(5)

Чл. 88

(отменен)

(1) Не се заплаща такса за децата под 16 години, настанени в заведения за социални грижи и в дневни домове за социални грижи, и за децата под 18 години, обучаващи се в социални учебно-професионални комплекси.

(2) Не се заплаща такса от лицата, настанени за временно пребиваване в разпределителните домове и приюти.

(3) Не се заплащат такси от децата със здравни и социални проблеми, настанени за краткосрочен възстановителен отдих в детски селища.

Чл. 89

(отменен)

На приетите за обучение в социалните учебно-професионални комплекси сираци и полусираци до 18-годишна възраст без лични доходи се осигуряват средства за лични разходи в размер 50 на сто от базовия минимален доход.

Чл. 90

Лицата, настанени в частни пансиони или социални патронажи, заплащат суми по договаряне.

Чл. 91

За настаняване в заведение или помещения за отрезвяване се събира такса на ден в размер от 5 до 10 на сто от минималната месечна работна заплата за страната.

Чл. 92

Таксите по този раздел се начисляват и събират от длъжностните лица в съответните заведения и се внасят в общинския бюджет до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.

Чл. 98

(отменен)

Таксите се заплащат за добив на кариерни материали, включително добивани от дъното на водоеми.

Чл. 99

(отменен)

(1) Таксите се заплащат от физическите или юридическите лица, които добиват кариерни материали.

(2) Лицата, на които е предоставена концесия, включваща и добив от съответното находище, не дължат такси по този раздел.

Чл. 100

(отменен)

Таксите се определят поотделно за всеки вид кариерен материал върху брутния добив, определен:

1. по регистрите на производството, които всяка кариера води задължително;

2. по количествата във временните или еднократните разрешения за добив на кариерните материали.

Чл. 101

(отменен)

Размерът на таксите се определя, съгласно чл. 7, 8 и 9:

1. за речен и кариерен пясък, чакъл и баластра – от 50 до 150 лв. на 1 куб. м;

2. за кварцов пясък за стъкларство и пясък за чистене на метални предмети – от 150 до 400 лв. на тон;

3. за пясъчно-глинести материали за производство на тухли, керемиди и капаци, вътрешна и външна мазилка – от 30 до 120 лв. на 1 куб. м;

4. за глина :

5. за леярна пръст – от 50 до 200 лв. на 1 куб. м;

6. за ломен, трошен и мозаичен камък от седиментни, еруптивни, пясъчни и други скали – от 50 до 150 лв. на 1 куб. м;

7. за обикновени камъни от варопясъчници, варовици, травертити, доломити, мрамори, арагонити, черупчести варовици, конгломерати и други за вътрешна и външна облицовка – от 100 до 300 лв. на 1 куб. м;

8. за варовици, мергели, калцити за добиване на вар – от 40 до 120 лв. на 1 куб. м;

9. за варовици, мергели, глинесто-песъчливи материали за добиване на цимент – от 50 до 150 лв. на 1 куб. м;

10. за камъни за добиване на:

Чл. 102

(отменен)

Таксите се заплащат:

1. ежемесечно – в случаите по чл. 100, т. 1;

2. преди добива на кариерните материали в случаите по чл. 100, т. 2.

Чл. 103

(отменен)

Таксите се внасят в приход на общинския бюджет по местодобиването на кариерния материал до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е добит.

Чл. 104

Таксите се заплащат за техническите услуги, които се извършват от общината, и обхващат дейностите във връзка с териториалното и селищното устройство, архитектурата, строителството, благоустройството, кадастъра в селищните и извънселищните територии.

Чл. 105

Таксите за технически услуги се заплащат от физическите и юридическите лица, ползватели на услугата, при предявяване на искането.

Чл. 106

Освобождават се от такси за технически услуги държавните и общинските органи, организациите на бюджетна издръжка и Българският Червен кръст.

Чл. 107

Размерът на таксите за технически услуги се определя, съгласно чл. 7, 8 и 9:

1. за издаване на скица за недвижим имот – от 2000 до 5000 лв.;

2. за издаване на скица за недвижим имот с указан начин на застрояване – от 5000 до 10 000 лв.;

3. за презаверяване на скици, от издаването на които са изтекли 6 месеца – от 500 до 2000 лв.;

4. за определяне на строителна линия и ниво на строеж:

5. за издаване на удостоверения за факти и обстоятелства по териториалното и селищното устройство – от 1000 до 2000 лв.;

6. за заверяване на преписи от документи и на копия от планове и документацията към тях – от 1000 до 5000 лв.

7. за издаване на разрешение за поставяне на временни съоръжения за търговия – маси, павилиони, кабини и други;

8. за издаване на разрешение за строеж, основен ремонт и преустройство на съществуващи сгради и помещения в тях.

Чл. 108

Не се заплаща такса за технически услуги при:

1. допълване (поправки) на одобрен кадастрален план;

2. писмо до съда за издаване на изпълнителен лист за вземания по влязла в сила оценка;

3. освидетелстване на строежи като негодни за ползване, застрашени от самосрутване или вредни в санитарно-хигиенно отношение, когато специализираната комисия установи, че тези условия са налице;

4. отчуждаване на недвижими имоти за строителство и обезщетяване на правоимащите;

5. изменение и отмяна на влязла в сила заповед за отчуждаване и обезщетяване и нова оценка на отчужден недвижим имот;

6. определяне на обезщетения за придаваеми недвижими имоти към парцел по дворищно-регулационен план и за техникоустройствени мероприятия;

7. даване на устни справки за кадастралното, регулационното и градоустройственото положение на недвижими имоти;

8. даване на предварителна информация по въпроси на техническото обслужване.

Чл. 109

(1) Срокът за извършване на технически услуги, който не е установен с нормативен акт, се определя с решение на съответния общински съвет, но не може да надвишава 1 месец.

(2) При неспазване на срока по ал. 1 размерът на таксата за тях се намалява с 1 на сто на ден, считано от деня на забавянето, но не повече от 30 на сто от пълния ѝ размер.

Чл. 110

(1) За извършени услуги по гражданското състояние се заплащат следните такси:

1. за издаване на удостоверение за наследници – 800 лв.;

2. за издаване на удостоверение за идентичност на имена – 500 лв.;

3. за издаване на удостоверение, че не е съставен акт за раждане или акт за смърт – 500 лв.;

4. за издаване на дубликати на удостоверение за раждане или за граждански брак, както и за повторно издаване на препис-извлечение от акт за смърт – 800 лв.;

5.

6. за издаване на удостоверение за семейно положение – 800 лв.;

7. за издаване на удостоверение за родствени връзки – 1000 лв.;

8. за адресна регистрация и/или издаване на удостоверения за постоянен или настоящ адрес;

9. за заверка на покана-декларация за посещение на чужденец в Република България – 5000 лв.;

10. за заверка на покана-декларация за частно посещение в Република България на лице, живеещо в чужбина, на което родителите или един от тях са от българска народност – 800 лв.;

11. за легализация на документи по гражданското състояние за чужбина – 1500 лв.;

12. за всички други видове удостоверения по искане на граждани – 500 лв.;

13. за преписи от документи – по 400 лв. на страница.

(2) Не подлежат на таксуване следните услуги:

1. съставяне на акт за раждане и издаване на оригинално удостоверение за раждане;

2. съставяне на акт за граждански брак и издаване на оригинално удостоверение за сключен граждански брак;

3. съставяне на акт за смърт и издаване на препис-извлечение от него;

4. отбелязвания, допълвания и поправки в актовете за гражданско състояние;

5. учредяване на настойничество и назначаване на попечител;

6. поддържане на регистъра на населението;

7. отразяване на промяна на име в регистрите по гражданското състояние на населението;

8. издаване на удостоверение за наследствена пенсия.

Чл. 111

По производства за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се заплаща такса.

Чл. 112

За издаване на свидетелство за собственост при продажба на едър добитък се заплаща такса в размер от 2000 до 3000 лв.

Чл. 113

(отменен)

(1) За издаване на разрешение за търговия по чл. 30, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия се заплаща такса в размер, определен от общинския съвет. Размерът на таксата се определя въз основа на разходите, извършвани от общината за обработката на документите.

(2)

1. първоначална - за издаване на разрешение за търговия по чл. 30, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия;

2. годишна - за контрол по спазване на изискванията за извършване на следните дейности:

3. дневна - за временен щанд за продажба на продукти от грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки на панаири, събори, рекламни кампании на фирми и други подобни.

(3)

(4) Лицето не може да започне дейност преди издаване на разрешението. Разрешението се издава след представяне на документ, удостоверяващ липсата на данъчни задължения, както и на други финансови задължения към общината, декларирани или установени от компетентен орган към датата на издаване на удостоверението.

Чл. 114

(отменен)

Таксата по чл. 113, ал. 1 се заплаща при предявяване на искането за издаване на разрешение.

Чл. 115

(отменен)

Освобождават се от такси, с изключение на таксите по чл. 113, държавните и общинските организации на бюджетна издръжка.

За издаване на удостоверения, когато това е предвидено в закон, и за заверка на документи се заплаща такса.

Чл. 115

Чл. 116

(отменен)

За регистрация на кучета в градовете собствениците им заплащат годишна такса в размер от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 117

(отменен)

Освобождават се от такса:

1. кучетата на инвалидите;

2. кучетата на самотните граждани над 60-годишна възраст;

3. кучетата, които се използват за опазване на селскостопански обекти и стада;

4. специалните кучета в системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и другите организации на бюджетна издръжка;

5. кучетата, използвани за научноизследователски и медицински цели;

6. кучетата, използвани от планинските контролно-спасителни служби.

Чл. 118

(отменен)

В 3-месечен срок от придобиването на кучето собственикът подава декларация в общината по постоянното си местоживеене, съответно седалище.

Чл. 119

(отменен)

(1) Таксата се заплаща в срок до 31 март на годината, за която се отнася, или заедно с подаването на декларацията, когато кучето е придобито след тази дата.

(2) За кучета, придобити през текущата година, таксата се дължи в размер една дванадесета от годишния ѝ размер за всеки месец до края на годината, включително за месеца на придобиването.

Чл. 120

(1) За ползване на гробни места над 8 години се заплащат еднократно такси, както следва:

1. до 15 години: за I зона – от 10 000 до 20 000 лв.; за II зона – от 8000 до 18 000 лв.; за III зона от 5000 до 10 000 лв.;

2. за вечни времена –;

3. за ползване на семейни гробни места:

4. за придадени по регулация маломерни гробни места – съответната част от таксата, определена за гробното място.

(2) За урнов гроб се заплащат таксите по ал. 1, т. 1 и 2, намалени с 50 на сто.

Чл. 121

Таксите се събират от съответните служби на общината, стопанисваща гробищните паркове.

Чл. 122

(отменен)

(1) За осигуряване охрана и опазване на земеделски имоти собствениците или ползвателите им заплащат годишна такса.

(2) Таксата се определя на декар обработваема земя по видове култури, както следва:

1. за зърнени култури – от 300 до 600 лв. на декар;

2. за технически култури – от 400 до 700 лв. на декар;

3. за зеленчуци, овощни градини и лозя – от 500 до 1000 лв. на декар.

(3) Таксата се заплаща на две равни вноски: до 1 март и до 1 ноември на годината, за която се отнася.

Чл. 123

(1) Който не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в помалък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 400 000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци – с имуществена санкция в размер от 100 000 до 1 000 000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.

(2)

(3) Който декларира неверни данни и обстоятелства, водещи до намаляване или освобождаване от такса, се наказва с глоба от 50 до 200 лв., а юридическите лица и едноличните търговци – с имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв.

(4) За неизпълнение на задължението по чл. 67, ал. 13, както и при деклариране на неверни данни и обстоятелства, водещи до намаляване или освобождаване от такса битови отпадъци, на лицата по чл. 64 се налага глоба в размер от 10 до 400 лв., съответно имуществена санкция в размер от 100 до 3000 лв.

(5) За неизпълнение на задължението по чл. 67, ал. 15 на управителя или председателя на управителния съвет се налага глоба в размер от 50 до 1000 лв.

Чл. 124

(1) Наследник, заветник или техен законен представител, който не подаде декларация по чл. 32, не я подаде в срок, не декларира или невярно декларира получено по наследство имущество, се наказват с глоба от 50 000 до 500 000 лв.

(2) Глоба по ал. 1 не се налага, в случай че не се дължи данък върху наследството.

(3) За нарушение по чл. 41 на виновните лица се налага глоба в размер от 20 000 до 200 000 лв.

Чл. 125

При укриване на част от цената при получаване на имущества по дарение или по възмезден начин на страните се налага глоба в двойния размер на дължимия данък върху укритата част.

Чл. 126

(отменен)

При неподаване на декларация по чл. 118 се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 5000 до 20 000 лв.

Чл. 126а

(1) Лице, което не подаде декларация по чл. 61н или не я подаде в срок, се наказва с глоба в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства в декларацията по чл. 61н, водещи до определяне на патентен данък в по-малък размер или до освобождаване от патентен данък, се наказва с глоба до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 127

(1) При неспазване на разпоредби по този закон извън случаите по чл. 123, 124 и 125 на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци – имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв.

(2) Не се смята за административно нарушение неплащането в срок на данъците и таксите по този закон.

Чл. 128

(1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните постановления се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица.

(2)

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4) Приходите от глоби и имуществени санкции по наказателни постановления, издадени от кмета на общината,, постъпват в приход на бюджета на общината.

(5) За маловажни случаи на административни нарушения по този закон, установени при извършването им, могат да бъдат налагани на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата. На нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата. Ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт за установяване на административното нарушение.

(6) Издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се предава за събиране.

Чл. 129

(1) За неизпълнение на задълженията по чл. 5а, ал. 1 и 2 виновното длъжностно лице се наказва с глоба от 500 до 2500 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1000 до 5000 лв. Повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.

(3) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1 и 2 се съставят от оправомощени от министъра на финансите длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите.

(4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 130

(1) За неизпълнение на задължението по чл. 67, ал. 16 на кмета на общината се налага глоба от 500 до 2500 лв. за всяка година, за която липсва информация за броя на ползвателите на услугите по чл. 62 в имотите на територията на общината.

(2) За неизпълнение на задължението по чл. 67, ал. 17 на кмета на общината се налага глоба от 500 до 2500 лв.

(3) За неизпълнение на задължението по чл. 71б, ал. 1 на кмета на общината се налага глоба от 500 до 2500 лв.

(4) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица.

(5) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Предприятие“ е юридическо лице, едноличен търговец или друго лице, което трябва да води счетоводство.

2. „Основно жилище“ е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината.

3. „Семейство“ са съпрузите, както и ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са в брак.

4.

5. „Пазарна стойност“ е цената без начислените данъци и такси, която би била платена при същите условия за подобен недвижим имот или друга вещ между лица, които не са свързани. В пазарната стойност не се включва сумата на отстъпката или намалението.

6. „Свързани лица“ са лицата по § 4 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност.

7. „Битови отпадъци“ са хранителни отпадъци и сметта от почистването на жилищни, работни и други помещения, с изключение на строителните отпадъци, експлозивните, запалителните, токсичните, заразните и другите опасни отпадъци, едрогабаритните битови отпадъци, както и други отпадъци, когато тяхното количество или състав пречи за третирането им заедно с битовите.

8. „Едрогабаритни“ са битовите отпадъци, които поради своите размери или тегло не могат да се поставят в съдовете за събиране на битови отпадъци или създават затруднения при товаренето им.

9. „Съдове за събиране на битови отпадъци“ са контейнери, кофи, кошчета на обществени места, в които се изхвърлят битови отпадъци, както и полиетиленови чувалчета за разделно събиране.

10. „Редовни автобусни линии“ са превозите, които се извършват по определен маршрут и разписание.

11. „Личен доход“ са всички доходи на лицата с изключение на:

12. „Прилежащ терен“ по смисъла на чл. 10, ал. 3 е застроеният двор (определеното допустимо застрояване), като не се включва застроената площ. В случаите, в които такъв не е определен по изисквания от закона ред, застроената площ и прилежащият терен са равни на 10 на сто от площта на имота.

13. „Цена в ново състояние“ е цената на официален вносител за България за съответната марка превозно средство според модел, модификация, обем и мощност на двигателя и вид гориво. Когато липсва официален вносител за България за съответната марка превозно средство, цената му се определя според цената на модела от същия клас и най-близките технически параметри на превозно средство от страната, в която е произведено.

14.

15. „Пълните разходи“ включват всички разходи на общината по предоставяне на услугата, включително съответните разходи: за работни заплати и осигуровки на персонала; материални, режийни, консултантски; за управление и контрол; по събиране на таксите и други, имащи отношение към формирането на размера на таксата, определени конкретно от общинския съвет.

16. „Основа“ е показател, на базата на който се разпределят разходите за сметка на таксата за битови отпадъци от одобрената план-сметка към задължените лица. За целите на определяне на таксата за битови отпадъци мерната единица за основата количество битови отпадъци е килограм или литър.

17. „Отчетна стойност“ е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане.

21. “Поземлени имоти” са тези по смисъла на § 5, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията.

22.

23. “Оборот” за целите на облагането с патентен данък е сумата от всички реализирани през годината продажби (на продукция, стоки, услуги и други продажби) от стопанска дейност, намалена с данъка върху добавената стойност и/или с акцизите в случаите, когато лицата са били регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност и/или имат задължение за начисляване на акциз по Закона за акцизите и данъчните складове.

24. “Обект” за целите на облагането с патентен данък е всяко място, помещение и/или съоръжение, включително на открито, където се извършва дейност по приложение № 4, в т. ч.:

25. “Работно място” е приспособена част от обекта, оборудвана за извършване на определен вид дейност или услуга от едно лице.

26. “Развлекателни игрални автомати” са игрални автомати без печалба, предназначени за развлечение и отдих, при които срещу цената на една игра се получава определено време за ползване или за игра на автомата.

27. „Места за настаняване“ са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за туризма.

28. “Нетна търговска площ” е площта в съответния търговски обект, в т.ч. щандовете, която е достъпна за купувачите.

29. “Заведения за хранене и развлечения” са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за туризма.

30. “Бюфет, павилион, каравана” са питейни заведения, предлагащи ограничен асортимент предимно готови стоки, студени и топли закуски, тестени и захарни изделия, пиво, топли и безалкохолни напитки и ограничен асортимент алкохолни напитки.

31. “Съоръжение” във връзка с прилагането на т. 35 от приложение № 4 е всеки отделен уред (машина), който се използва пряко в дейността (перална машина, гладачна преса, сушилна машина и други).

32.

33.

34. „Нощувки“ са нощувките в местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма.

35. „Електрически автомобили“ са леки автомобили по смисъла на § 6, т. 12, буква „а“ от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, които използват двигател с изцяло електрическо захранване и не притежават двигател с вътрешно горене.

36. „Молитвен дом или храм“ е понятие по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за вероизповеданията.

37. „Манастир“ е понятие по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Закона за вероизповеданията.

38. „Таксиметров превоз на пътници“ е понятие по смисъла на Закона за автомобилните превози.

39. „Масово разпространени отпадъци“ са отпадъци по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.

40. „Притежател на отпадъци“ е понятие по смисъла на § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.

41. „Причинител на отпадъци“ е понятие по смисъла на § 1, т. 30 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.

42. „Събиране на битови отпадъци“ е понятие по смисъла на § 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.

43. „Транспортиране на битови отпадъци“ е понятие по смисъла на § 1, т. 43 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.

44. „Третиране на отпадъци“ са дейностите по смисъла на § 1, т. 44 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.

45. „Ползватели на услугата в имота“ са:

46. „Дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 62, т. 2“ за целите на чл. 71 включва само дейността по третиране на битови отпадъци, необхванати в управление на масово разпространените отпадъци, от всички дейности, посочени в чл. 66, ал. 1, т. 2 и включени в услугата по чл. 62, т. 2.

47. „Пълна товароподемност (дедуейт)“ е разликата в тонове между водоизместимостта на кораба във вода с относително тегло 1,025 при товарната водолиния, съответстваща на летния надводен борд, и теглото на празния кораб, равняващо се на водоизместимостта на кораба без товар, гориво, смазочни масла, баластни води, прясна вода и котелна вода в танковете, провизии и без пътници, екипаж и техните вещи.

§ 1а

Студентските общежития по смисъла на Закона за висшето образование се приравняват на жилищни имоти за целите на този закон.

§ 2

(1) Данъчно задължените лица по чл. 11 подават декларация за всеки имот до данъчната служба по местонахождението му чрез данъчната служба по местоживеенето си в срок до 31 май 1998 г.

(2) Гражданите, които нямат местоживеене на територията на Република България, подават декларация в Столичното управление на данъчната администрация.

(3) Гражданите, подали декларация до 31 март 1998 г., ползват допълнително намаление от 5 на сто от размера на дължимия данък върху недвижимите имоти за 1998 г.

§ 3

(1) Гражданите плащат данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за 1998 г., както следва: 50 на сто до 30 юни, 25 на сто до 31 октомври и 25 на сто до 30 ноември.

(2) Гражданите, платили до 30 юни данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за цялата 1998 г., ползват отстъпка от 5 на сто.

(3) Допълнителният данък за 1998 г. се плаща в срок до 30 ноември 1998 г.

§ 3а

(1) Търговците, които са подали заявление по § 4а от Закона за данък върху добавената стойност, подлежат на облагане с патентен данък от 1 януари 2009 г., а декларацията по чл. 61н се подава в срок до 1 април 2009 г.

(2) Първата вноска от патентния данък се внася до 1 април 2009 г.

(3) На предплатилите търговци, внесли годишния патентен данък в срока по ал. 2, се прави отстъпка от 5 на сто.

§ 4

Този закон се прилага, ако е по-благоприятен, и по отношение на откритите до влизането му в сила наследства, за които са подадени декларации в срока по чл. 32, но не са обложени с данък върху наследствата.

§ 4б

За започналите и неприключили към 31 декември 2010 г. включително производства по установяване, обезпечаване и събиране на местните такси, както и по обжалване на свързаните с тях актове, се прилага досегашният ред.

§ 4в

(1) За 2019 г. за жилищните имоти по чл. 22, т. 2 в редакцията до 20 април 2019 г. се прилага размерът на данъка както за всички останали недвижими имоти, определен в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка в съответната наредба по чл. 1, ал. 2.

(2) Данъкът за жилищните имоти за 2019 г., определен съгласно чл. 22, т. 2 в редакцията до 20 април 2019 г., се преизчислява служебно и дължимият данък се съобщава на данъчно задължените лица. Лицата, предплатили до 30 април 2019 г. данъка за такива имоти за цялата 2019 г., ползват отстъпка от 5 на сто върху преизчисления данък.

(3) След преизчисляване на дължимия данък върху недвижимите имоти за 2019 г. надвнесените от данъчно задължените лица суми за данък, определен съгласно чл. 22, т. 2 в редакцията до 20 април 2019 г., подлежат на прихващане или възстановяване по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

§ 5

В Закона за наследството (обн., ДВ, бр. 22 от 1949 г.; попр., бр. 41 от 1949 г.; изм., бр. 275 от 1950 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 60 от 1992 г., бр. 21 от 1996 г. – Решение № 4 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г.) се създава чл. 10а: „Чл. 10а. Когато няколко лица са починали и не може да се установи последователността, в която е настъпила смъртта на всеки от тях, се счита, че по-възрастният е починал преди по-младия.“

§ 6

Параграф 4 от допълнителните разпоредби на Закона за жилищностроителните кооперации (обн., ДВ, бр. 55 от 1978 г.; изм., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 75 от 1988 г., бр. 46 от 1989 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 60 от 1992 г. и бр. 104 от 1996 г.) се отменя.

§ 7

В Закона за паметниците на културата и музеите (обн., ДВ, бр. 29 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 29 от 1973 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 87 от 1980 г., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 45 от 1989 г., бр. 10 и 14 от 1990 г., бр. 112 от 1995 г., бр. 31 от 1996 г. – Решение № 5 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 44 от 1996 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 25 последното изречение се заличава.

2. В чл. 29, ал. 1, изречение първо думите „и местни“ се заличават.

§ 8

Членове 10 и 11 от Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 и 61 от 1997 г.) се отменят.

§ 9

В Закона за нотариусите (ДВ, бр. 104 от 1996 г.) в чл. 96 ал. 3 се отменя.

§ 10

В чл. 15 от Закона за данъчното производство (обн., ДВ, бр. 61 от 1993 г.; изм., бр. 20 от 1996 г. и бр. 51 от 1997 г.) се създава ал. 5: „(5) При определяне на данъчните задължения данъчната основа се закръглява на цели 100 лева към по-малкото число, в случай че последните две цифри са под „50“, и към по-голямото число, ако последните две цифри са „50“ или над „50“. Размерът на данъка се закръглява на цели 10 лева към по-малкото число, в случай че последната цифра е по-малка от „5“, и към по-голямото число, ако последната цифра е „5“ или по-голяма от „5“.“

§ 11

Министерството на вътрешните работи при издаване на регистрационен талон на моторното превозно средство вписва в него и мощността на двигателя в киловата (конски сили).

§ 12

Законът влиза в сила от 1 януари 1998 г. и отменя Закона за местните данъци и такси (обн., Изв., бр. 104 от 1951 г., попр., бр. 10 от 1952 г., изм. и доп., бр. 12 и 104 от 1954 г., бр. 91 от 1957 г., бр. 13 от 1958 г., бр. 57 и 89 от 1959 г., бр. 21 и 91 от 1960 г., ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 1 и 52 от 1965 г., бр. 53 от 1973 г., бр. 87 от 1974 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 102 от 1977 г., бр. 88 от 1978 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 99 от 1981 г., бр. 55 от 1984 г., бр. 73 от 1987 г., бр. 33 и 97 от 1988 г., бр. 21 и 30 от 1990 г., бр. 82 от 1991 г., бр. 59 от 1993 г., бр. 40 и 87 от 1995 г., бр. 14 от 1996 г. – Решение № 3 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 20 и 37 от 1996 г., бр. 58 от 1996 г. – Решение № 9 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 89 и 93 от 1996 г. и бр. 55 от 1997 г.).

§ 4а

Разпоредбите на този закон за лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто се прилагат и за лицата с определени с валидно решение на компетентен орган вид и степен на увреждане от 50 до 100 на сто.