Закон за туризма

Чл. 1

Този закон урежда обществените отношения, свързани със:

1. управлението, регулирането и контрола върху туристическите дейности, услуги и обекти;

2. туристическото райониране на страната, туристическите райони, създаването, устройството, организацията и дейността на организациите за тяхното управление;

3. правомощията на държавните органи, териториалните органи на изпълнителната власт, организациите за управление на туристическите райони и туристическите сдружения по формиране и провеждане на политика за устойчиво развитие на туризма.

Чл. 2

Целите на закона са да:

1. осигури условия за устойчиво развитие на туризма и конкурентоспособен национален туристически продукт;

2. създаде условия за развитие на морски и ски туризъм, както и на специализираните видове туризъм – културен, здравен (балнео, СПА, уелнес, медицински), планински, селски, винен, еко, конгресен, детски и младежки, приключенски, спортен, ловен, голф и друг туризъм;

3. въведе единни критерии за извършване на туристически дейности и предоставяне на туристически услуги;

4. осигури защита на потребителите на туристическите услуги.

5. създаде условия за устойчиво развитие на националните курорти.

Чл. 3

(1) Туристически дейности са:

1. туроператорската и туристическата агентска дейност;

2. хотелиерството;

3. ресторантьорството;

4. предоставянето на тематично ориентирани допълнителни туристически услуги в областта на морския, зимен (ски), културния, кулинарния, здравния (балнео, СПА, уелнес, медицински), планинския, селския, винения, еко, конгресния, детския и младежкия, приключенския, спортния, ловния, голф и други видове туризъм;

5. предоставянето на екскурзоводски услуги, воденето на туристи в планинска и природна среда и предоставянето на услуги за спорт и обучение на туристи по снежни спортове.

(2) Туристически обекти са:

1. местата за настаняване:

2. заведенията за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване) – ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове;

3. туристическите хижи, туристическите учебни центрове и туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене – туристически столови, туристически бюфети и туристически столови със сервитьорско обслужване;

4. ски пистите – ски писти за алпийски ски, сноуборд и ски бягане, детските ски зони и снежните паркове;

5. самостоятелните и прилежащите към места за настаняване балнеолечебни (медикъл СПА) центрове, СПА центрове, уелнес центрове и таласотерапевтични центрове;

6. плажовете – плажове към естествени и към изкуствени водни обекти;

7. офисите за упражняване на туроператорска и туристическа агентска дейност;

8. туристическите информационни центрове;

9. посетителските центрове за представяне и експониране на местното природно и културно наследство;

10. музеите и обществените и частните колекции с културни ценности и художествените галерии;

11. центровете за изкуство и занаяти и центровете за временни изложения с туристическа цел;

12. туристическите пътища/пътеки и веломаршрутите;

13. обектите за катерене, парапланеризъм и маршрутите тип „виа ферата“;

14. конните бази за любителска езда и маршрути за конна езда;

15. аквапарковете, водните атракциони и приключенските паркове;

16. атракционните и тематичните паркове;

17. голф игрищата;

18. местата за наблюдение на диви животни и птици;

19. ловните стопанства по Закона за лова и опазване на дивеча;

20. винарните изби;

21. недвижимите културни ценности по Закона за културното наследство, културните институти по Закона за закрила и развитие на културата, защитените територии по Закона за защитените територии – в случай че са социализирани и предлагат условия за приемане и обслужване на туристически посещения и в съответствие с режимите за опазването им и с вътрешните правилници на лицата, на които е предоставено правото на управление.

22. пещерите – в случай че са социализирани и предлагат условия за приемане и обслужване на туристически посещения и в съответствие с режимите за опазването им и с правилата на лицата, на които е предоставено правото на управление;

23. ски училища.

(3) Туристическите обекти по ал. 2 са общодостъпни с изключение на тези, за които специални закони предвиждат друго.

(4) Не се допуска отказ от предоставяне на туристически услуги в туристически обекти, както и предоставянето им с по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, основани на признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация.

Чл. 4

(1) Лицата, предоставящи туристически услуги в туристически обекти, са длъжни да обявяват техните цени в еднакъв размер спрямо всички туристи, като не се допуска различно третиране на туристите или поставянето на част от тях в по-неблагоприятно положение, основанo на признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация.

(2) Изискванията на ал. 1 се прилагат и в случаите, когато обявените цени на туристическите услуги се посочват в интернет, в рекламни и търговски брошури и издания, както и в радио- и телевизионни предавания.

Чл. 5

(1) Държавната политика в областта на туризма се определя от Министерския съвет.

(2) Министерският съвет по предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма одобрява Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма и стратегии за развитие на отделни видове туризъм.

(3) Държавната политика за устойчиво развитие на туризма се интегрира в секторните политики и се осъществява от министъра на икономиката, енергетиката и туризма с участието на другите органи на изпълнителната власт в рамките на тяхната компетентност.

(4) За одобряване на стратегиите по ал. 2 е необходимо наличието на влязло в сила становище по екологична оценка за съгласуване или решение, че не е необходимо извършването на екологична оценка, издадено по реда на глава шеста, раздел II от Закона за опазване на околната среда.

Чл. 6

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма провежда държавната политика в областта на туризма, като:

1. разработва и контролира изпълнението на Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма и на стратегии за развитие на отделни видове туризъм, както и краткосрочни програми и планове за прилагането им;

2. разработва и изпълнява национална маркетингова стратегия в съответствие със стратегиите по т. 1;

3. утвърждава и изпълнява годишната програма за национална туристическа реклама;

4. разработва и утвърждава концепция за туристическо райониране на страната;

5. предлага на Министерския съвет с решение да обявява национални курорти;

6. осъществява координацията и взаимодейства с организациите за управление на туристическите райони при реализацията на националната маркетингова стратегия и разработването на маркетинговите стратегии на туристическите райони;

7. организира извършването на маркетингови проучвания на основни и перспективни пазари за българския туристически продукт, както и проучвания в сферата на туристическата реклама и анализи на ефективността;

8. организира участието на Република България в международни туристически изложения, панаири и прояви, свързани с туризма;

9. организира опознавателни журналистически пътувания и посещения на чужди туроператори и туристически агенти в страната;

10. изработва и разпространява рекламни и информационни материали и сувенири;

11. набира, обработва и анализира статистически данни за развитието на търсенето и предлагането в държави – основни пазари за националния туристически продукт;

12. поддържа, актуализира и популяризира Националния туристически интернет портал;

13. разработва и осъществява комуникационни кампании на вътрешния и чуждестранни пазари;

14. осигурява дейността на Националния туристически информационен център;

15. взаимодейства с компетентните държавни органи и с териториалните органи на изпълнителната власт, организира и координира съвместната дейност при провеждането на националната политика в туризма, финансовото осигуряване и изпълнение на стратегиите и програмите по т. 1, 2 и 3 и концепцията по т. 4;

16. взаимодейства с организациите за управление на туристическите райони и осъществява надзор върху изпълнението на дейностите им по чл. 18, ал. 1;

17. взаимодейства с туристическите сдружения, вписани в Националния туристическия регистър, при осъществяване на дейността им в областта на туризма;

18. съдейства за реализацията на инициативи на туристически сдружения, вписани в Националния туристическия регистър, когато те съответстват на целите и приоритетите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в областта на туризма за съответната година;

19. издава, съгласува и предлага на Министерския съвет проекти на нормативни актове в областта на туризма и контролира тяхното прилагане;

20. организира и координира контрола върху качеството на туристическия продукт;

21. подпомага дейността на компетентните органи за провеждане на държавната политика по отношение на обучението и повишаване квалификацията на кадрите в туризма;

22. подпомага дейността по привличане на инвестиции и съдейства за реализиране на проекти за устойчиво и балансирано развитие на туризма на национално, регионално и местно ниво, включително за изграждането и развитието на инфраструктурата, свързана с туризма;

23. представлява Република България пред международните органи и организации в областта на туризма и изпълнява и координира изпълнението на задълженията на Република България, произтичащи от членството й в тях;

24. разработва проекти и участва в разработването, оценяването, наблюдението и контрола върху изпълнението на програми и проекти в областта на туризма, финансирани от Европейския съюз и от международни организации;

25. предлага създаването на туристически представителства на Република България в чужбина;

26. организира поддържането на Единната система за туристическа информация;

27. организира воденето, актуализирането и поддържането на Националния туристически регистър по чл. 166, ал. 1 и Националния регистър на туристическите забележителности, фестивали и събития по чл. 170а, ал. 1;

28. създава национална мрежа от туристически информационни центрове, функциониращи въз основа на единни стандарти;

29. разработва и съдейства за въвеждането на доброволни системи за сертифициране на качеството и устойчивото туристическо развитие;

30. ръководи Националния съвет по туризъм;

31. извършва регистрацията на туроператорите и туристическите агенти;

32. определя категорията на туристически обекти в посочените в този закон случаи;

33. сертифицира туристически обекти в посочените в този закон случаи;

34. осъществява държавната политика в областта на концесиите на морски плажове;

35. организира и осъществява дейността по предоставяне под наем на морските плажове, които не са възложени на концесия;

36. прилага принудителни административни мерки, налага глоби и имуществени санкции в случаите, предвидени в този закон и в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.

37. обявява списък на категориите информация от Единната система за туристическа информация, ако подлежи на класификация като служебна тайна.

Чл. 7

(1) За осъществяване на сътрудничеството и координацията в областта на туризма се създава Национален съвет по туризъм (НСТ) – консултативен орган към министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

(2) В НСТ участват:

1. заместник-министър на икономиката, инвестициите и индустрията заместник-министър на финансите, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, заместник-министър на външните работи, заместник-министър на културата, заместник-министър на здравеопазването, заместник-министър на околната среда и водите, заместник-министър на земеделието и храните, заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, заместник-министър на образованието и науката, заместник-министър на труда и социалната политика, заместник-министър на вътрешните работи заместник-министър на отбраната и заместник-министър на младежта и спорта, определени от съответните министри;

2. председателят на Комисията за защита на потребителите;

3. изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните;

4. изпълнителният директор на Националната агенция за приходите;

5. по един представител на всяка организация за управление на туристическите райони;

6. по един представител на всяко браншово туристическо сдружение, вписано в Националния туристически регистър;

7. по един представител на регионалните, на продуктовите и на професионалните туристически сдружения, вписани в Националния туристически регистър;

8. по един представител на морските, на планинските и на балнеолечебните национални курорти;

9. един представител на сдруженията на превозвачите в областта на въздушния, сухопътния и водния транспорт;

10. по един представител на национално представените сдружения на потребителите в Република България и на национално представителните работодателски организации в Република България;

11. представител на Националното сдружение на общините в Република България.

12. представител на националната организация за спортно-туристическа дейност.

(3) Председател на НСТ е министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощен от него заместник-министър или друго длъжностно лице.

(4) Условията и редът за определяне на представителите на сдруженията, организациите и курортите по ал. 2, т. 6 – 10 се определят с правилника по ал. 6.

(5) Организационно-техническото подпомагане на работата на НСТ се осъществява от администрацията на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

(6) Организацията на работа на НСТ се определя с правилник на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Правилникът се публикува на интернет страницата на министерството.

(7) Поименният състав на НСТ се определя със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

(8) Членовете на НСТ по ал. 2, т. 1 – 4 и 10 може да бъдат представлявани от друго лице с изрично писмено пълномощно за всяко конкретно заседание, когато те не могат да присъстват по обективни причини.

Чл. 8

(1) Националният съвет по туризъм:

1. подпомага министъра на икономиката, енергетиката и туризма при формирането и провеждането на държавната политика в туризма;

2. подпомага координацията на националната политика в областта на туризма;

3. обсъжда концепции и програми за устойчиво развитие на туризма и изразява становища по тях;

4. прави предложения до министъра на икономиката, енергетиката и туризма за създаване, изменение, допълнение или отмяна на нормативни актове, свързани с развитието на туризма;

5. разглежда въпроси, свързани с териториалното развитие, изграждането и поддържането на туристическата инфраструктура и привличането на чуждестранни инвестиции в туризма;

6. обсъжда подготовката за туристическите сезони и анализира резултатите от тях;

7. обсъжда резултатите от дейността на органите, на които е възложено упражняването на контрол в туризма и свързаните с него дейности, и дава препоръки за подобряване работата на контролните органи;

8. разглежда въпроси и дава препоръки за подобряване защитата на потребителите на туристически услуги;

9. разглежда и други въпроси от значение за развитието на туризма.

(2) Националният съвет по туризъм изразява становища и дава предложения по въпроси, свързани с туристическото развитие – териториалното развитие, изграждането и поддържането на туристическата инфраструктура, поддържането и управлението на морските плажове, използването и опазването на туристическите ресурси, данъчното облагане на туристическите дейности, прилагането на визовия режим и други.

(3) Националният съвет по туризъм изразява становища и дава предложения по въпроси, свързани с маркетинга и рекламата на България като туристическа дестинация, включително относно:

1. годишната програма за национална туристическа реклама;

2. маркетингови изследвания и проучвания на туристическия поток и анализи и прогнози за туристическото развитие;

3. дейности по брандиране и реклама на България като туристическа дестинация;

4. Единната система за туристическа информация и Националния туристически интернет портал;

5. дейността на Националната мрежа на туристическите информационни центрове;

6. реализацията на проекти по програми на Европейския съюз в областта на туристическия маркетинг;

7. информационното обслужване и подпомагане участието на български фирми в панаири и прояви, свързани с туризма.

(4) Националният съвет по туризъм може да сформира експертни групи по конкретни въпроси от неговата компетентност с участието на представители на:

1. научни организации, институти и висши училища от областта на туризма;

2. други институции и организации, заинтересовани от развитието на туризма.

Чл. 9

(1) Към министъра на туризма се създават:

1. Експертна комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти (ЕКРТТА);

2. Експертна комисия по категоризация на туристически обекти (ЕККТО);

3. Експертна комисия по сертификация на туристически обекти (ЕКСТО);

4. Експертна комисия за регистрация на ски училища (ЕКРСУ);

5. Експертна комисия за определяне степента на сложност на ски пистите (ЕКОСССП).

(2) Председател на комисиите по ал. 1 е оправомощен от министъра на икономиката, енергетиката и туризма заместник-министър или друго длъжностно лице.

(3) В състава на ЕКРТТА се включват с равен брой гласове представители на Министерството на туризма и представители на браншовите туристически сдружения на туроператорите и/или туристическите агенти.

(4) В състава на ЕККТО се включват с равен брой гласове представители на Министерството на туризма и представители на браншовите сдружения (хотелиерство и/или ресторантьорство).

(5) В състава на ЕКСТО се включват с равен брой гласове представители на Министерството на туризма, Министерството на здравеопазването, както и представители на продуктови и/или професионални туристически сдружения в сферата на балнеолечебни, СПА, уелнес и таласотерапевтични услуги.

(6) В състава на ЕКРСУ се включват с равен брой гласове представители на Министерството на туризма, на Министерството на младежта и спорта, на Българската федерация по ски, както и представители на професионални и/или продуктови туристически сдружения в сферата на снежните спортове.

(7) В състава на ЕКОСССП се включват представители на Министерството на туризма, на Министерството на младежта и спорта, на Министерството на околната среда и водите, на Българската федерация по ски, както и представители на професионални и/или продуктови туристически сдружения в сферата на снежните спортове.

(8) Условията и редът за определяне на броя и представителите на сдруженията и юридическите лица с нестопанска цел по ал. 3 – 7 се определят с правилниците по ал. 10.

(9) Поименният състав на комисиите по ал. 1 се определя със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма след постъпване на предложения от съответните ръководители на ведомствата, туристическите сдружения и юридическите лица с нестопанска цел по ал. 3 – 7.

(10) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма издава правилници за организацията и дейността на комисиите по ал. 1.

(11) По преценка на министъра на туризма в състава на комисиите по ал. 1 може да бъдат включени и други експерти.

Чл. 10

Областният управител провежда държавната политика в областта на туризма на територията на областта, като:

1. разработва областната стратегия и участва в разработването на програми за развитието на туризма на територията на областта и координира тяхното изпълнение; стратегията и програмите се съставят на основата на националните приоритети за развитие на туризма, маркетинговата стратегия на туристическия район и съобразно местните и регионалните туристически ресурси и потребности;

2. съдейства на министъра на икономиката, енергетиката и туризма при реализацията на дейностите по чл. 6 в областта;

3. сътрудничи и подпомага инициативи на държавните органи, организацията за управление на туристическия район и на туристическите сдружения за развитие на туризма на територията на областта в изпълнение на националната политика в областта на туризма;

4.

5. осъществява контролни функции в предвидените в този закон случаи.

Чл. 11

(1) Общинският съвет определя политиката за развитие на туризма на територията на общината, като включва в програмата за реализация на общинския план за развитие самостоятелен раздел, съдържащ общинска програма за развитие на туризма.

(2) Общинската програма за развитие на туризма е в съответствие с приоритетите на областната стратегия за развитие на туризма и стратегиите по чл. 5, ал. 2. Общинската програма за развитие на туризма предвижда конкретни проекти, включващи мероприятия за:

1. изграждане и поддържане на инфраструктурата, обслужваща туризма на територията на общината, включително местните пътища до туристически обекти;

2. изграждане и функциониране на общински туристически информационни центрове и организация на информационното обслужване на туристите;

3. изграждане и поддържане на туристически обекти, които са общинска собственост или за които правото за ползване и управление е предоставено на общината;

4. организиране на събития и мероприятия с местно и национално значение, които допринасят за развитието на туризма;

5. провеждане на проучвания, анализи и прогнози за развитието на туризма в общината;

6. реклама на туристическия продукт на общината, включително участие на туристически борси и изложения;

7. взаимодействие и членство на общината в туристически сдружения и в съответната организация за управление на туристическия район;

8. подобряване качеството на услугите, предлагани в общинските туристически обекти.

9. благоустрояване, изграждане и поддържане на инфраструктурата – общинска собственост, в националните курорти, когато на територията на общината има такива.

(3) В случаите, когато на територията на общината е разположен национален курорт по чл. 56а, общинският съвет е длъжен да планира разходи за подобряване на предлаганите туристически дейности, общински обекти, услуги и продукти в националния курорт.

Чл. 12

Кметът на общината:

1. разработва програмата по чл. 11, ал. 1 и отчета за нейното изпълнение и след одобрението им от консултативния съвет по чл. 13, ал. 1 ги внася за приемане от общинския съвет;

2. създава и ръководи консултативния съвет по чл. 13, ал. 1;

3. създава Общинска експертна комисия по категоризация на туристически обекти (ОЕККТО);

4. определя категорията на туристически обекти по предложение на ОЕККТО в предвидените в този закон случаи;

5. създава и поддържа общински регистър на категоризираните по т. 4 туристически обекти на територията на общината – част от Националния туристически регистър;

6. предлага на общинския съвет да определи размера на туристическия данък след писмено становище на консултативния съвет по чл. 13, ал. 1;

7. ежемесечно изпраща информацията от регистъра по т. 5 на електронен носител или по електронен път на министъра на икономиката, енергетиката и туризма;

8. събира статистическа информация и създава и поддържа информационна база данни за туризма на територията на общината съгласно наредбата по чл. 165, ал. 2;

9. разработва и изпълнява програми и проекти в областта на туризма, финансирани от Европейския съюз и от международни организации;

10. сътрудничи и подпомага инициативи на държавните органи, организацията за управление на туристическия район и на туристическите сдружения за развитие на туризма на територията на общината в изпълнение на националната политика в областта на туризма;

11. изготвя годишен отчет за разходването на събрания на територията на общината туристически данък и го публикува на интернет страницата на съответната община;

12. осъществява контролни функции в предвидените в този закон случаи.

Чл. 13

(1) Кметът на община, на чиято територия има изградени и функциониращи места за настаняване, създава консултативен съвет по въпросите на туризма.

(2) Председател на консултативния съвет по въпросите на туризма е кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице.

(3) В състава на консултативния съвет по въпросите на туризма участват с равен брой представители на местната администрация и на национални, регионални или общински музеи, от една страна, и на туристическите сдружения, вписани в Националния туристически регистър, и други физически и юридически лица, които имат отношение към развитието на туризма, от друга страна.

(4) Редът и начинът на определяне на представители на музеите, физическите и юридически лица по ал. 3 в консултативния съвет по въпросите на туризма се посочват в правилника по ал. 7.

(5) Кметът на общината със заповед определя броя и поименния състав на членовете на консултативния съвет по въпросите на туризма при спазване изискванията на ал. 3.

(6) Консултативният съвет по въпросите на туризма: 1.обсъжда и одобрява проекта на общинската програма за развитие на туризма, както и проекта на отчет за изпълнение на програмата за предходната година;

2. прави предложения до кмета на общината и дава становища по въпроси, свързани с развитието на туризма на територията на общината, относно:

3. проучва и прави предложения пред общинския съвет чрез кмета на общината за:

4. проучва, обсъжда и прави предложения пред общинския съвет чрез кмета на общината за предприемане на необходимите мерки за устойчиво развитие на националния курорт, когато на територията на общината има такъв, относно:

(7) Кметът на общината със заповед утвърждава правилник за организацията и дейността на консултативния съвет по въпросите на туризма.

Чл. 14

(1) Към кмета на общината се създава общинска експертна комисия по категоризация на туристически обекти по чл. 128.

(2) Председател на комисията по ал. 1 е оправомощено от кмета на общината длъжностно лице.

(3) В състава на ОЕККТО се включват с равен брой гласове представители на местната администрация и представители на местните и/или регионалните туристически сдружения, вписани в Националния туристически регистър.

(4) Условията и редът за определяне на представителите по ал. 3 се уреждат с правилника по ал. 6.

(5) Кметът на общината със заповед определя числеността и поименния състав на ОЕККТО по предложение на съответните ръководители на сдруженията по ал. 3. По преценка на кмета на общината в състава на ОЕККТО може да бъдат включени и други експерти.

(6) Кметът на общината със заповед утвърждава правилник за организацията и дейността на ОЕККТО.

Чл. 15

(1) Територията на страната се разделя на обособени територии – туристически райони, с цел формиране на регионални туристически продукти и осъществяване на регионален маркетинг и реклама.

(2) Туристическите райони покриват цялата територия на страната и са съобразени с общинските административни граници, като територията на една община не може да бъде разделяна между два района и не може да принадлежи едновременно към два различни туристически района.

(3) Туристическите райони имат наименование, лого и слоган.

Чл. 16

(1) В концепцията за туристическо райониране на страната, утвърдена от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, се прави анализ и предложение за броя, наименованието и териториалния обхват на туристическите райони.

(2) Преди утвърждаването на концепцията по ал. 1 проектът се публикува на интернет страницата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за обсъждане, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 30-дневен срок за предложения и становища по него.

(3) Броят, наименованието и териториалният обхват на туристическите райони се обявяват със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, която се обнародва в „Държавен вестник“.

(4) Със заповедта по ал. 3 се определят и седалищата на организациите за управление на туристическите райони.

Чл. 17

(1) Туристическият район се управлява от организация за управление на туристическия район (ОУТР).

(2) Организациите за управление на туристическите райони са доброволни организации, които чрез взаимопомощ и сътрудничество в интерес на членовете си и в обществен интерес извършват дейности, свързани с формиране на регионални туристически продукти и осъществяване на регионален маркетинг и реклама на определена територия – туристически район.

(3) В ОУТР могат да членуват туристически сдружения, вписани в Националния туристически регистър, представители на общини и на областни управители, научни организации, институти и училища в областта на туризма, сдружения на потребителите и други организации, институции и търговски дружества, чието седалище или място за извършване на дейността е на територията на туристическия район, национални, общински и регионални музеи, национални и природни паркове, намиращи се на територията на района.

(4) Организациите за управление на туристическите райони са юридически лица, които се учредяват и регистрират по реда на този закон.

(5) Организациите за управление на туристическите райони не разпределят печалба.

Чл. 18

(1) Организациите за управление на туристическите райони се създават за следните дейности:

1. разработване и прилагане на маркетингова стратегия на туристическия район в съответствие с националната маркетингова стратегия;

2. изработване на лого и слоган на туристическия район;

3. организиране провеждането на маркетингови изследвания и проучвания на туристическия поток в туристическия район и на анализи и прогнози за туристическото развитие;

4. осъществяване на дейности по изграждане на бранд, връзки с обществеността и реклама на туристическия район;

5. организиране и подпомагане дейността на туристическите информационни центрове в района;

6. разработване и прилагане на стратегия за развитие на туризма, продуктови стратегии и годишни планове за развитие на туризма на територията на туристическия район в съответствие с Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма;

7. подпомагане дейността на областните управители и кметовете на общини при реализацията на стратегии и програми за развитие на туризма чрез становища и предложения;

8. подпомагане кметовете на общини при изпълнението на задълженията им по този закон;

9. реализиране на проекти по програми на Европейския съюз;

10. създаване и поддържане на база данни за туризма в района – част от Единната система за туристическа информация;

11. осъществяване обмен на информация, стандарти и добри практики;

12. провеждане на дейности по обучение и повишаване качеството на туристическите услуги;

13. подпомагане разработването, въвеждането и прилагането на доброволни системи за оценяване качеството на туристическите услуги и устойчивото развитие на туристическия район.

(2) Организациите за управление на туристическите райони осъществяват своята дейност в съответствие с националната политика в областта на туризма, провеждана от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

(3) Областните управители и кметовете на общини оказват съдействие на съответната ОУТР при изпълнение на функциите й.

Чл. 19

(1) Организациите за управление на туристическите райони могат да извършват и друга стопанска дейност, която подпомага, допълва или съпътства основния им предмет на дейност.

(2) Организациите за управление на туристическите райони могат да бъдат бенефициенти по Кохезионния фонд и Структурните фондове на Европейския съюз и по програми на национално и европейско равнище.

Чл. 20

(1) Организациите за управление на туристическите райони се подпомагат от държавата.

(2) Организациите за управление на туристическите райони извършват дейността си под контрола на държавата. Функциите на контролен орган се осъществяват от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

Чл. 21

(1) Организациите за управление на туристическите райони се учредяват без определен срок.

(2) На територията на един туристически район може да съществува само една организация за управлението му.

(3) Организацията за управление на туристическия район задължително включва в своето наименование „туристически район“. Право на наименование „туристически район“ имат само организациите, които са създадени в съответствие с този закон.

Чл. 22

(1) Организация за управление на туристически район се учредява най-малко от:

1. две туристически сдружения, вписани в Националния туристически регистър, чието седалище е на територията на туристическия район;

2. четири общини от територията на туристическия район, като една от тях е седалище на района;

3.

(2) Учредители могат да са и лицата по чл. 17, ал. 3.

Чл. 23

Министърът на икономиката, енргетиката и туризма със заповед открива процедура за учредяване на ОУТР:

1. въз основа на заявление-декларация-декларация от учредителен комитет по чл. 24, ал. 2;

2. чрез публично обявяване по реда на чл. 25, ал. 1.

Чл. 24

(1) Учредителният комитет включва задължително представители на групите по чл. 22. Членовете на учредителния комитет могат да упълномощят лице, което да представлява учредителния комитет в процедурата за учредяване на сдружението.

(2) В заявление-декларация-декларацията за откриване на процедура се декларират най-малко следните обстоятелства:

1. наименованието на организацията (с изписване с български и латински букви) и адрес; телефон/факс и адрес на електронна поща, ако разполага с такива, в противен случай се изписват имената на упълномощеното лице и неговите телефон/факс и адрес на електронна поща;

2. обстоятелствата по чл. 22;

3. номер и дата на решението на общинския съвет за участие на общината в ОУТР;

4. номер и дата на решението на управителния съвет или общото събрание за участие на туристическото сдружение в ОУТР;

5. обстоятелства, свързани с предмета и целите на ОУТР;

6. туристическият район на ОУТР, за който се учредява.

(3) заявление-декларация-декларацията се подписва от всички членове на учредителния комитет и към нея се прилагат:

1. поименен списък на учредителите от всяка група по чл. 22;

2. оригинал на протокол от проведено събрание на учредителния комитет.

(4) В случай на констатирани нередовности на представените документи и/или по искане на министъра на туризма за представяне на допълнителни данни и документи във връзка с обстоятелствата по ал. 2 и 3 заявителят се уведомява писмено, като се определя 30-дневен срок от датата на получаването на уведомлението за отстраняването на нередовностите и представяне на допълнителни данни и документи.

(5) Министърът на икономиката, енргетиката и туризма се произнася по заявление-декларация-декларацията на учредителния комитет в 30-дневен срок от получаването му.

(6) В случаите по ал. 4 срокът за произнасяне по ал. 5 започва да тече от датата на отстраняването на нередовностите и/или на представянето на допълнителни данни и документи.

(7) Заповедта за откриване на процедурата се обнародва в „Държавен вестник“, в един централен всекидневник и в един местен вестник.

(8) Министърът на икономиката, енргетиката и туризма отказва със заповед откриването на процедура за учредяване на ОУТР, когато:

1. предметът на дейност на ОУТР не отговаря на изискванията на чл. 18;

2. в учредителния комитет участват лица, които не отговарят на изискванията на ал. 1;

3. документите по ал. 2 и 3 са непълни и данните и документите по ал. 4 не са представени в срок.

(9) Отказът за откриване на процедура за учредяване на ОУТР може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от уведомяването на учредителния комитет.

Чл. 25

(1) Когато в срока по чл. 24, ал. 5 постъпи ново заявление-декларация за откриване на процедура за един и същ туристически район, министърът на икономиката, енергетиката и туризма съгласува със заявителите възможността да подадат общо заявление-декларация, като ги уведомява, че в случай на непостигане на съгласие процедурата ще бъде открита по заявление-декларацията с по-голям брой учредители, а в случай че техният брой е равен – по заявление-декларацията с по-голям брой общини от територията на туристическия район.

(2) В 14-дневен срок от постъпването на новото заявление-декларация министърът на туризма изисква съгласувателни становища от заявителите по ал. 1. Непредставянето на становище в 14-дневен срок от получаване на искането се смята за съгласуване без бележки.

(3) Срокът на съгласувателната процедура не може да бъде по-дълъг от 30 дни.

(4) В случаите по ал. 1 срокът по чл. 24, ал. 5 започва да тече от датата на приключване на процедурата по ал. 3.

Чл. 26

(1) Учредителният комитет:

1. изготвя проекта на устав на ОУТР и други документи за учредителното събрание;

2. организира провеждането на учредителното събрание.

(2) В дейността си по подготовката на учредяването на ОУТР учредителният комитет се подпомага от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

(3) Учредителният комитет обнародва в „Държавен вестник“ и публикува в един централен всекидневник и в един местен вестник покана за учредяване на ОУТР, като в нея се посочват и датата, и мястото на провеждане на учредителното събрание, дневният ред с предложение за избор на управителен и контролен съвет, както и мястото, където са изложени проектите на учредителните документи, и времето, през което те са на разположение.

(4) Предоставянето на учредителните документи се извършва най-късно един месец след публикуването на обявата по ал. 3.

(5) Учредителното събрание се насрочва не по-рано от изтичането на 45 дни след публикуването на обявата по ал. 3.

(6) В учредителното събрание участва представител на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

Чл. 27

(1) Учредителното събрание е редовно, ако на него са представени учредителите съгласно списъка по чл. 24, ал. 3.

(2) При липса на кворум се насрочва ново заседание на събранието, което да се проведе не по-рано от 20 дни и не по-късно от 30 дни след датата на първото. Датата на новото заседание се посочва в поканата по чл. 26, ал. 3.

(3) По реда на ал. 2 може да се насрочат не повече от две заседания на учредителното събрание. В случай че и на второто заседание липсва кворум, процедурата за учредяване на ОУТР се прекратява със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

Чл. 28

(1) Учредителното събрание взема решение за учредяване на ОУТР и приема устава й.

(2) В устава на ОУТР се уреждат дейността и начинът на управление, условията за възникване и прекратяване на членството в нея, правата и задълженията на членовете, както и други въпроси, свързани с предмета на дейност на организацията.

(3) Уставът на всяка ОУТР се публикува на интернет страницата на организацията.

Чл. 29

(1) Организацията за управление на туристически район се смята за възникнала от деня на вписването й в предназначения за това регистър, който се води в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Регистърът е публичен и е част от Националния туристически регистър.

(2) Вписването на ОУТР в регистъра по ал. 1 се извършва със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма въз основа на писмено заявление-декларация-декларация, към което се прилагат:

1. копие на протокола от учредителното събрание;

2. копие на устава на ОУТР, подписан от учредителите и одобрен от министъра на икономиката, енергетиката и туризма;

3. нотариално заверени образци от подписите на лицата, които представляват организацията, и образец от печата на организацията;

4. декларации от членовете на управителния и на контролния съвет, че не се намират помежду си в брак или родство по права линия без ограничения, по съребрена линия – до втора степен включително, и не са роднини по сватовство – до втора степен включително.

(3) В регистъра по ал. 1 се вписват най-малко наименованието, седалището и адресът на управление на ОУТР, предметът на дейност, туристическият район, указание, че организацията се учредява като юридическо лице по този закон, управлението и начинът на представителството й.

(4) Министърът на туризма или оправомощено от него длъжностно лице в срок до 14 дни от издаването на заповедта по ал. 2 вписва ОУТР в Националния туристически регистър и издава удостоверение за вписаните обстоятелства.

Чл. 30

(1) Промените в устава, приети от общото събрание, се одобряват от министъра на икономиката, енергетиката и туризма в 30-дневен срок от получаването им от изпълнителния директор.

(2) В 30-дневен срок от одобряване на промените министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице вписва в регистъра по чл. 29, ал. 1 обстоятелствата по чл. 29, ал. 3, които влизат в сила след вписването им.

Чл. 31

Трудовите правоотношения, здравното и социалното осигуряване на работещите в ОУТР лица се уреждат в съответствие с действащото законодателство.

Чл. 32

Органи на ОУТР са:

1. общото събрание;

2. управителният съвет;

3. контролният съвет.

4. изпълнителният директор.

Чл. 33

(1) Общото събрание е върховен орган и включва всички членове на ОУТР.

(2) Туристическо сдружение участва в общото събрание чрез лицето, което има право да го представлява, или от изрично упълномощено лице.

(3) Общините се представляват в общото събрание чрез кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице.

Чл. 34

(1) Общото събрание:

1. изменя и допълва устава на организацията;

2. определя размера на членския внос;

3. избира и освобождава председателя и членовете на управителния съвет и двама от членовете на контролния съвет;

4. приема стратегическите документи на туристическия район, включително маркетинговата стратегия на района;

5. приема годишен план за дейността на ОУТР и отчета за изпълнението му;

6. приема бюджета и отчета за изпълнението му;

7. взема и други решения, предвидени в устава.

(2) В общото събрание участват представители на всички членове. Редът за определяне на представителите се урежда в устава.

(3) Всеки член има право на един глас в общото събрание.

Чл. 35

(1) Общото събрание е редовно и извънредно. Редовното общо събрание се провежда ежегодно в седалището на ОУТР.

(2) Редовното общо събрание се свиква от управителния съвет.

(3) Извънредно общо събрание се свиква по решение на управителния съвет или по писмено искане на една трета от членовете на общото събрание.

(4) В случая по ал. 3 управителният съвет свиква извънредно общо събрание в 30-дневен срок от постъпване на искането. Ако управителният съвет не свика извънредно общо събрание в посочения срок, то се свиква от контролния съвет.

(5) Поканата за редовно или извънредно общо събрание съдържа дневния ред, датата, часа и мястото на провеждането му и по чия инициатива то се свиква.

(6) Поканата се публикува на интернет страницата на организацията най-малко един месец преди насрочената дата.

Чл. 36

(1) Общото събрание е законно, ако присъстват повече от половината от всички членове. При липса на кворум събранието се отлага с един час по-късно на същото място и при същия дневен ред и може да се проведе независимо от броя на присъстващите.

(2) Общото събрание взема решения с обикновено мнозинство от присъстващите членове, освен ако за решаването на отделни въпроси в устава е предвидено друго.

(3) Решенията по чл. 34, ал. 1, се вземат с квалифицирано мнозинство от две трети от всички членове на общото събрание.

Чл. 37

(1) Управителният съвет се състои най-малко от петима членове, включително председател, и се избира за срок три години.

(2) Мандатът на член на управителния съвет се прекратява предсрочно:

1. при смърт;

2. при подаване на оставка;

3. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си в продължение на повече от 6 месеца;

4. ако не участва без основателна причина в повече от две последователни заседания на управителния съвет;

5. при заличаване на организацията, която представлява, от Националния туристически регистър.

(3) При предсрочно прекратяване на мандата на член на управителния съвет на негово място общото събрание избира друго лице от същата квота за срок до края на първоначалния мандат на освободения член.

(4) Член на управителния съвет може да упълномощи свой представител за участие в заседания на управителния съвет.

Чл. 38

(1) Управителният съвет:

1. свиква общото събрание;

2. предлага на общото събрание промени в устава на организацията;

3. приема и изключва членовете на организацията;

4. одобрява логото и слогана на туристическия район;

5. избира и освобождава изпълнителния директор и определя размера на възнаграждението му;

6. организира дейността и одобрява организационната структура на организацията;

7. предлага на общото събрание за приемане стратегическите документи на туристическия район;

8. предлага на общото събрание за приемане годишния план за дейността на организацията, както и отчета за изпълнението му;

9. предлага на общото събрание за приемане проекта на бюджет и отчета за изпълнението му;

10. взема решения за разпореждане с имуществото на организацията при спазване изискванията на устава;

11. взема решения за участие и за прекратяване на участие в други организации;

12. избира представителя на организацията в Националния съвет по туризъм;

13. изпълнява и други функции, предвидени в устава или по решение на общото събрание.

(2) Редът за свикване и правилата за работа и вземане на решения от управителния съвет се определят в устава.

Чл. 39

Председателят на управителния съвет:

1. представлява ОУТР;

2. организира изпълнението на решенията на общото събрание и на управителния съвет;

3. свиква и ръководи заседанията на управителния съвет и предлага дневния им ред;

4. сключва договора за управление с изпълнителния директор;

5. определя член на управителния съвет, който при негово отсъствие да ръководи заседанията на съвета;

6. решава и други въпроси, предвидени в устава.

Чл. 40

Изпълнителният директор:

1. организира, управлява и ръководи текущата дейност на организацията в съответствие с решенията на общото събрание, управителния съвет и устава;

2. организира и осъществява взаимодействие с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и с други органи и организации;

3. изготвя ежемесечни и годишни справки, отчети, доклади и информации по въпроси от компетентността на организацията;

4. разпорежда се с движимото имущество на организацията;

5. сключва и прекратява трудовите договори със служителите;

6. изготвя и представя пред управителния съвет документите по чл. 38, ал. 1, т. 5 – 9;

7. представя отчет за изпълнението на бюджета пред управителния съвет след становище на контролния съвет;

8. решава и други въпроси, предвидени в устава.

Чл. 41

(1) Контролният съвет е орган за контрол на финансовата дейност на ОУТР.

(2) Контролният съвет се състои от трима членове. Членовете на контролния съвет не могат да бъдат членове на управителния съвет или служители на организацията.

(3) Членовете на контролния съвет са:

1. двама представители, избрани от общото събрание;

2. един представител на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, определен от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

Чл. 42

(1) Контролният съвет:

1. контролира изпълнението на бюджета;

2. следи за законосъобразността на извършваните разходи и при констатиране на нарушения уведомява управителния съвет и министъра на икономиката, енергетиката и туризма;

3. проверява дейността на управителния съвет и докладва за резултатите пред общото събрание;

4. дава становище по бюджета и по отчета за изпълнението му;

5. свиква общото събрание в случаите по чл. 35, ал. 4, изречение второ;

6. решава и други въпроси, предвидени в устава.

(2) Редът за свикване, кворумът и вземането на решения от контролния съвет се уреждат в устава.

Чл. 43

(1) Приходите по бюджета на ОУТР се формират от:

1. членски внос;

2. приходи от стопанска дейност и предоставяне на платени услуги;

3. средства от участие в европейски, международни и други донорски програми;

4. дарения от физически и юридически лица;

5. други източници.

(2) Организациите за управление на туристически райони може да се подпомагат финансово от бюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма при условия и по ред, определени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

(3) Областните администрации, които членуват в ОУТР, не заплащат членски внос.

Чл. 44

(1) Организацията за управление на туристическия район може да бъде прекратена по решение на общото събрание, взето с мнозинство от две трети от гласовете на всички членове.

(2) Общото събрание се свиква по искане на най-малко две пети от членовете му в едномесечен срок от постъпването му. При бездействие на управителния съвет искането може да се отнесе пред контролния съвет, който свиква общото събрание или овластява членовете да го свикат.

(3) Организацията за управление на туристическия район се прекратява със заповед на министъра на туризма при:

1. депозирано решение на общото събрание;

2. извършване на дейност, която противоречи на закона.

(4) Организацията за управление на туристическия район се прекратява със заповед на министъра на туризма при:

1. депозирано решение на общото събрание;

2. извършване на дейност, която противоречи на закона.

Чл. 45

(1) Едновременно с приемането на решението за прекратяване на ОУТР общото събрание назначава един или няколко ликвидатори. Ако ликвидаторът не е назначен от общото събрание, той се назначава от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

(2) Ликвидаторите трябва да бъдат одобрени от контролния съвет и вписани в Националния туристически регистър едновременно с решението за прекратяване на ОУТР.

(3) Имуществото на ОУТР, което остава след удовлетворяване на кредиторите, се разпределя по решение на общото събрание, взето с обикновено мнозинство, доколкото в този закон не е предвидено друго. Ако решението не е било взето до прекратяването, то се взема от ликвидатора.

(4) Ликвидаторите са длъжни да приключат текущите сделки на ОУТР и да предприемат необходимите фактически и правни действия за извършване на ликвидацията и за заличаване на ОУТР от Националния туристически регистър.

(5) За неуредени случаи се прилагат съответно разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

Чл. 46

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма упражнява контрол върху дейността на ОУТР, като:

1. оказва предвиденото в закона съдействие при учредяването на ОУТР;

2. одобрява устава на ОУТР, съответно на промените в него;

3. изисква устни или писмени доклади, преписки и други документи, свързани с дейността на ОУТР;

4. възлага извършването на проверки на място;

5. назначава при необходимост одиторски контрол за годишен преглед на счетоводните документи на ОУТР;

6. нарежда на управителния съвет да свика общо събрание, ако действията на ОУТР противоречат на закона;

7. свиква общото събрание, в случай че управителният съвет не изпълни нареждането по т. 6;

8. оповестява пред общото събрание резултатите от направените проверки и финансови ревизии;

9. отстранява членовете на управителния съвет при доказано виновно неизпълнение на правомощията им и свиква общо събрание за избор на нов управителен съвет;

10. извършва и други действия, определени с този закон.

Чл. 47

(1) Туристическите сдружения по смисъла на този закон се учредяват, регистрират, управляват, преобразуват и прекратяват по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

(2) Туристическите сдружения се вписват в предназначения за това регистър, който се води в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Регистърът е публичен и е част от Националния туристически регистър.

(3) Предметът на дейност на туристическите сдружения включва дейности за координиране действията при формирането и маркетинга на туристическия продукт и информационното обслужване на туристите, по разработване и реализиране на инициативи и проекти в областта на туризма, дейности за защита на интересите и представителство на членовете в предвидените по този закон случаи, както и други дейности за развитието на туризма.

(4) В туристическите сдружения не могат да членуват политически партии, синдикални организации, религиозни институции и юридически лица, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията.

(5) Приходите по бюджета на туристически сдружения се формират от:

1. еднократни встъпителни членски вноски;

2. годишни и допълнителни вноски;

3. приходи от дейности по чл. 3, ал. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел;

4. средства от участие в европейски, международни и други донорски програми;

5. дарения от физически и юридически лица;

6. лихви по депозитите на собствени средства;

7. други източници, установени със закон или с друг нормативен акт.

Чл. 48

Туристическите сдружения могат да бъдат:

1. регионални или местни;

2. браншови;

3. продуктови;

4. професионални.

Чл. 49

Туристическите сдружения могат да членуват в ОУТР, на чиято територия е седалището им.

Чл. 50

Туристическите сдружения в съответствие със своя устав:

1. представляват и защитават интересите на членовете си пред съответните държавни органи и териториални органи на изпълнителната власт и ОУТР;

2. участват в работните групи към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма при разработване на нормативни актове в областта на туризма;

3. изготвят анализи, експертизи и други и участват в разработването на стратегии и програми за развитието на туризма в национален мащаб, на територията на района или на общината и съдействат за тяхното изпълнение;

4. поддържат база данни на членовете на сдружението;

5. съдействат на членовете си за развитие на тяхната дейност чрез оказване на услуги, установяване на делови връзки, популяризиране на техните възможности, продукти, услуги и други;

6. набират и предоставят информация на своите членове за подпомагане на тяхната дейност;

7. съдействат за организиране и провеждане на професионално обучение, квалификация и преквалификация на своите членове и на кадрите в туристическия бранш;

8. оказват съдействие за доброволно уреждане на възникнали спорове между членовете си;

9. съдействат за маркетинга и рекламата на туристическия продукт на съответната територия;

10. съдействат за изграждането и функционирането на туристически информационни центрове или създават такива;

11. могат да участват с представители в ОЕККТО, НСТ и в консултативните съвети за развитие на туризма към кметовете на общини;

12. разработват етични кодекси, регламентиращи професионалната етика в туризма и недопускането на нелоялна конкуренция между и по отношение на своите членове;

13. информират компетентните органи за извършени нарушения на законодателството и етичните кодекси;

14. сътрудничат със сродни организации в страната и в чужбина и участват в дейността на европейски и други международни органи и организации;

15. участват в регионални, национални и международни проекти и програми;

16. извършват и други дейности, които са регламентирани в устава и не противоречат на закона.

Чл. 51

(1) Държавните органи и териториалните органи на изпълнителната власт оказват съдействие на туристическите сдружения за реализиране на техните цели.

(2) Общините могат да членуват в туристически сдружения след решение на общинския съвет.

Чл. 52

(1) Вписването на сдружения в Националния туристически регистър се извършва със заповед на министъра на туризма въз основа на заявление-декларация по образец. Заявление-декларацията се подава от лице, което има право да представлява сдружението, или от негов упълномощен представител.

(2) В заявление-декларацията се декларират най-малко следните обстоятелства:

1. наименованието на сдружението (с изписване с български и латински букви) седалище и адрес; телефон/факс и адрес на електронна поща, ако разполага с такива, в противен случай се изписват имената на упълномощеното лице и неговите телефон/факс и адрес на електронна поща;

2. ЕИК, както и данни за съдебната регистрация на сдружението, когато е приложимо;

3. видът на организацията по Закона за юридическите лица с нестопанска цел;

4. обстоятелства, свързани с предмета и целите на организацията по чл. 47, ал. 3 и изискванията по чл. 50;

5. видът на сдружението по чл. 48.

6. дейност, свързана с развитието на туризма, която сдружението е осъществявало не по-малко от три години от вписването му по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

(3) Към заявление-декларацията се прилагат:

1. списък на всички членове на сдружението – колективни и/или индивидуални, с информация за платения членски внос за предходната година, ако е приложимо, заверен с подпис на представляващия и печат на сдружението;

2. изрично пълномощно, когато заявление-декларацията се подава от пълномощник.

3. доказателства за обстоятелствата по ал. 2, т. 4 – 6.

(4) Информация относно регистрацията и актуалното състояние на заявителя и уставът на сдружението се набавят по служебен път.

(5) Министърът на туризма или оправомощено от него длъжностно лице в 30-дневен срок, считано от датата на подаването на заявление-декларацията заедно с документите по ал. 3, издава заповед за определяне на вида и вписване на сдружението, вписва го в Националния туристически регистър и издава удостоверение за вписаните обстоятелства.

(6) В случай на констатирани нередовности на представените документи и/или по искане на министъра на туризма за представяне на допълнителни данни и документи във връзка с обстоятелствата по ал. 2 и 3 заявителят се уведомява писмено, като се определя 30-дневен срок от датата на получаването на уведомлението за отстраняването на нередовностите и представяне на допълнителни данни и документи.

(7) В случаите по ал. 6 срокът за произнасяне по ал. 5 започва да тече от датата на отстраняването на нередовностите и/или на представянето на допълнителни данни и документи.

(8) В случай че в срока по ал. 6 заявителят не отстрани констатираните нередовности и/или не представи изисканите допълнителни данни и документи, министърът на туризма или оправомощено от него длъжностно лице отказва със заповед вписване в Националния туристически регистър. Отказът се съобщава на заинтересованите лица в тридневен срок.

(9) Ежегодно до 31 май представляващият сдружението или упълномощено от него лице подава в Министерството на туризма декларация по образец, утвърдена със заповед на министъра на туризма. Към декларацията се прилагат:

1. списък на редовните членове;

2. информация за платения членски внос за предходната година, когато е приложимо;

3. доказателства за реално осъществявана дейност от сдружението съгласно устава.

Чл. 52а

При промяна на вписаните обстоятелства по чл. 166, ал. 1, т. 4 представляващият сдружението или упълномощено от него лице подава заявление по образец, утвърден от министъра на туризма, за промяна в обстоятелствата, вписани в Националния туристически регистър, в 7-дневен срок от настъпването им.

Чл. 53

(1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице със заповед заличава туристическо сдружение от Националния туристически регистър и обезсилва издаденото удостоверение при:

1. непредставяне в срок на декларацията по чл. 52, ал. 9 и/или непредставяне на доказателства за реално осъществявана дейност от сдружението;

2. промяна на основния предмет на дейност на сдружението извън обхвата на чл. 47, ал. 3;

3. прекратяване на дейността на сдружението;

4. писмено заявление-декларация на лицето, представляващо туристическото сдружение.

(2) Заповедта по ал. 1, т. 1 и 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Ново вписване на заличено от Националния туристически регистър туристическо сдружение се допуска след изтичане на едногодишен срок от датата на влизане в сила на заповедта за заличаването му.

Чл. 54

(1) Браншови туристически сдружения може да се създават в следните сектори:

1. „хотелиерство и ресторантьорство“;

2. „туроператорска и туристическа агентска дейност“.

(2) Наименованието на браншовото туристическо сдружение трябва да съдържа ясно означение, че представлява обединение на лица на браншови принцип, както и да не въвежда в заблуждение и да не накърнява добрите нрави.

Чл. 55

(1) Браншово туристическо сдружение в сектор „хотелиерство и ресторантьорство“ се учредява и в него членуват лица, извършващи дейност в категоризирани по този закон туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3.

(2) Браншово туристическо сдружение в сектор „туроператорска и туристическа агентска дейност“ се учредява и в него членуват лица, регистрирани по този закон за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност.

Чл. 56

При разработване на проекти на нормативни актове, свързани с административното регулиране и административния контрол на туристическите дейности, компетентните държавни органи изискват становища от съответните браншови туристически сдружения. В случай че в срок 14 дни от получаване на искането не постъпи становище, се смята, че браншовото туристическо сдружение няма бележки по проекта.

Чл. 57

(1) Туристически информационен център се нарича мястото, където се извършва дейността по ал. 2.

(2) Туристическите информационни центрове се създават с цел информационно обслужване на туристите, реклама и популяризиране на туризма на съответната територия.

Чл. 58

(1) Туристическите информационни центрове се свързват в национална мрежа, функционираща въз основа на единни стандарти.

(2) Включването на туристическите информационни центрове в националната мрежа по ал. 1 е доброволно и се извършва при условията и по реда на наредбата по ал. 4, независимо от статута и правноорганизационната форма на лицата, извършващи дейността по чл. 57, ал. 2 в туристическите информационни центрове.

(3) Само центрове, които са част от националната мрежа по ал. 1, могат да се обозначават като „туристически информационен център“.

(4) Единните стандарти по ал. 1 и организацията на дейността на националната мрежа се определят с наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

(5) Информация за туристическите информационни центрове, включени в националната мрежа, се публикува в предназначения за това регистър, който се води в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Регистърът е публичен и е част от Националния туристически регистър.

Чл. 59

(1) Държавата подпомага финансово устойчивото развитие на туризма чрез осигуряване на средства за:

1. национален туристически маркетинг и реклама;

2. единната система за туристическа информация;

3. дейността на ОУТР;

4. проучвания и анализи на туристическото развитие;

5. стратегическо и продуктово планиране на туризма на национално ниво;

6. контрол върху качеството на туристическите дейности и услуги;

7. участия в проекти по международни програми;

8. изграждане и поддържане на инфраструктурата, обслужваща туризма – държавна собственост;

9. повишаване на енергийната ефективност и въвеждане на екологични технологии в областта на туризма;

10. изграждане и поддържане на туристическите забележителности, базирани на културните ценности по Закона за културното наследство, културните институти по Закона за закрила и развитие на културата, защитените територии по Закона за защитените територии.

(2) По бюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма се администрират следните приходи:

1. субсидия от държавния бюджет, определяна със закона за държавния бюджет за съответната година;

2. такси за регистрация на туристически дейности, категоризация и сертификация на туристически обекти;

3. приходи от глоби и имуществени санкции, наложени по този закон, с изключение на приходите от наложените глоби и имуществени санкции от кметовете на общини;

4. лихви;

5. средства по международни програми и споразумения;

6. дарения и помощи;

7. други източници, определени с нормативен акт.

(3) Средствата по ал. 1, т. 10 се осигуряват целево ежегодно в бюджета на Министерството на културата и по бюджетите на общините за управляваните от тях културни ценности и културни институти.

Чл. 60

(1) Средствата за развитието на туризма в общините се набират от:

1. средства, предоставени за изпълнение на целеви програми и проекти;

2. средствата, събрани от туристическия данък;

3. дарения и помощи, средства по международни програми и споразумения, когато не е предвидено те да постъпят в държавния бюджет.

(2) Средствата по ал. 1, т. 2 се разходват само за мероприятията по чл. 11, ал. 2.

Чл. 61

(1) Туроператорската и туристическата агентска дейност подлежат на контрол от държавата с цел защита и гарантиране сигурността и правата на потребителите на туристически услуги, както и с цел предотвратяване възникването на опасност от увреждане на държавни и обществени интереси в туризма.

(2) Туроператорска и/или туристическа агентска дейност на територията на Република България се извършва от регистрирано по този закон лице, с изключение на случаите по чл. 62, което:

1. е търговец по смисъла на Търговския закон или юридическо лице, което има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, и на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и на държавите, които прилагат Кодексите за либерализация на движението на капитали и на текущите невидими операции на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, или

2. e лице, което има право да извършва такава дейност по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз и на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и на държавите, които прилагат Кодексите за либерализация на движението на капитали и на текущите невидими операции на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, и

3. има помещение и/или онлайн платформа за извършване на дейността, персонал с изискуемото образование и езикова квалификация, като за управленския персонал се изисква и стаж;

4. има валидна застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди вследствие на неразплащане със своите контрагенти, включително при неплатежоспособност и несъстоятелност.

5. не е обявено в несъстоятелност и не се намира в производство по несъстоятелност или ликвидация.

6. няма установени с влязъл в сила акт задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, включително и лихви по тях, освен когато компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията.

(3) Физическото лице – собственик, съответно членовете на управителните и на контролните органи на туроператор и/или на туристически агент, както и лицата с функции по управление на туроператорската и/или туристическата агентска дейност трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да не са осъждани на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани;

2. да не са лишавани от право да заемат материалноотговорна длъжност;

3. през последните три години преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността да не са били членове на управителен или на контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори.

(4) Регистрацията на лицата по ал. 2 се извършва от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от оправомощено от него длъжностно лице чрез вписване в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти – част от Националния туристически регистър. Регистърът е публичен.

(5) На вписаните в регистъра по ал. 4 лица министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение за регистрация.

(6) Удостоверението за регистрация по ал. 5 се издава за извършване на следните дейности:

1. туроператорска дейност;

2. туристическа агентска дейност;

3. туроператорска и туристическа агентска дейност.

Чл. 62

(1) В случаите на свободно предоставяне на услуги на територията на Република България от туроператор или туристически агент, той уведомява предварително министъра на икономиката, енергетиката и туризма по реда на този раздел.

(2) Когато свободното предоставяне на услуги по ал. 1 се извършва за първи път на територията на Република България, уведомяването следва да се извърши в срок три месеца преди започване предоставянето на услугите.

(3) Информация за лицата по ал. 1 и за срока на предоставяне на услугите се публикува в регистъра на туроператорите и туристическите агенти.

Чл. 63

(1) За вписване в регистъра на туроператорите и туристическите агенти лицата по чл. 61, ал. 2, т. 1 подават до министъра на туризма заявление-декларация за извършване на туроператорска дейност, включително когато дейността ще се извършва само по електронен път. Заявление-декларацията трябва да отговаря на следните изисквания:

1. в заявление-декларацията се декларират най-малко следните обстоятелства:

2. към заявление-декларацията се прилагат:

(2) За вписване в регистъра на туроператорите и туристическите агенти лицата по чл. 61, ал. 2, т. 1 подават до министъра на туризма заявление-декларация по образец за извършване на туристическа агентска дейност, включително когато дейността ще се извършва само по електронен път. В заявление-декларацията се декларират най-малко обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и се прилагат документите по ал. 1, т. 2 с изключение на буква „в“.

(3) За вписване в регистъра на туроператорите и туристическите агенти лицата по чл. 61, ал. 2, т. 1 подават до министъра на туризма заявление-декларация по образец за извършване на туроператорска и туристическа агентска дейност, включително когато дейността ще се извършва само по електронен път. В заявление-декларацията се декларират най-малко обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и се прилагат документите по ал. 1, т. 2.

(4) За вписване в регистъра на туроператорите и туристическите агенти лицата по чл. 61, ал. 2, т. 2 подават до министъра на туризма заявление-декларация по образец за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност, включително когато дейността ще се извършва само по електронен път. Заявление-декларацията трябва да отговаря на следните изисквания:

1. в заявление-декларацията се декларират най-малко обстоятелствата по ал. 1, т. 1, букви „в“, „г“ и „з“;

2. към заявление-декларацията се прилага документът по ал. 1, т. 2, буква „г“, както и:

(5) В случаите, когато туроператорска и/или туристическа агентска дейност се извършва само по електронен път, ал. 1 – 4 се прилагат и за операторите на интернет страници за групово пазаруване.

(6) Заявление-декларациите по ал. 1 – 3 и приложенията към тях се подават на български език.

(7) Документите по ал. 6 може да се представят и на всеки от официалните езици на Европейския съюз, придружени с официален превод на български език. В случай на противоречие между текста на документа и превода на български език предимство има преводът на български език.

(8) Обстоятелствата по ал. 1, т. 1, букви „г“, „е“ и „ж“ се установяват служебно.

Чл. 64

Изискванията за местоположението, пригодността и оборудването на помещението за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност и за образованието, езиковата квалификация и стажа на персонала, който ще бъде зает в осъществяването на туристическата дейност, се определят с наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

Чл. 65

(1) Лицата по чл. 62, ал. 1 уведомяват предварително чрез писмена декларация министъра на икономиката, енергетиката и туризма за вида и времетраенето на извършваната туристическа дейност.

(2) Декларацията по ал. 1 е валидна за срока на свободното предоставяне на услуги.

(3) В декларацията по ал. 1 лицата по чл. 62, ал. 1 посочват:

1. наименование и данни за контакт (адрес, телефон, адрес на електронна поща);

2. туристическите услуги, които желаят да предоставят на територията на Република България;

3. данни за наличие на застраховка или гаранция, покриваща отговорността на тур-оператора за причинени вреди вследствие на неразплащане със своите контрагенти, включително при неплатежоспособност и несъстоятелност.

(4) Към декларацията по ал. 1 се прилага копие на документа, удостоверяващ правото на заявителя да извършва съответната туристическа дейност съгласно законодателството на държавата, в която е установен, или се посочват нормативният акт и съответното правно основание, по силата на което заявителят има право да извършва дейността.

(5) В случай че липсва информация по ал. 3 или документ по ал. 4, лицето се уведомява писмено за отстраняване на непълнотата не по-късно от един месец от датата на получаване на уведомлението по ал. 1. До отстраняване на непълнотата и уведомяване на органа по ал. 1 лицето не може свободно да предоставя услуги на територията на Република България.

Чл. 66

(1) Определени от министъра на туризма длъжностни лица разглеждат заявления-декларациите и приложените към тях документи в 14-дневен срок от датата на постъпването им. Когато представените документи съответстват на изискванията на чл. 63 и не е налице някое от обстоятелствата по ал. 4, т. 1, 2 и 3, те се представят за разглеждане от ЕКРТТА. В 14-дневен срок от заседанието ЕКРТТА се произнася с мотивирано предложение до министъра на туризма или оправомощено от него лице за извършване на регистрацията.

(2) При констатирана непълнота или нередовност на представените документи по чл. 63 длъжностните лица по ал. 1 писмено уведомяват заявителя и определят 14-дневен срок от получаването на уведомлението за отстраняването им. Срокът по ал. 1, изречение първо спира да тече до датата на отстраняването на непълнотата и/или нередовността. След изтичането на срока за отстраняване на непълнотата или нередовността длъжностните лица по ал. 1 представят документите за разглеждане от ЕКРТТА. В 14-дневен срок от заседанието ЕКРТТА се произнася с мотивирано предложение до министъра на туризма или оправомощено от него лице за извършване на регистрацията или за отказ за извършване на регистрацията.

(3) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на предложението на ЕКРТТА извършва регистрацията и издава удостоверение за регистрация.

(4) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице със заповед отказва извършване на регистрация в следните случаи:

1. заявление-декларацията-декларацията за издаване на удостоверение за регистрация е подадено преди изтичането на една година от заповедта за отказ за издаване на удостоверение за регистрация за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност, освен ако заповедта за отказ е била отменена от съда като незаконосъобразна;

2. заявление-декларацията-декларацията за издаване на удостоверение за регистрация е подадено преди изтичането на две години от заповедта за заличаване на удостоверението за регистрация по реда на чл. 70, ал. 2 и 3, освен ако заповедта за заличаване е била отменена от съда като незаконосъобразна;

3. заявление-декларацията-декларацията за издаване на удостоверение за регистрация е подадено от свързано лице със заявителите по т. 1 и 2;

4. при неотстраняване на непълнотите и/или нередовностите в указания срок от получаване на уведомлението по ал. 2.

(5) Заповедта за отказ за извършване на регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) При липса на мотивиран отказ за извършване на регистрация след изтичане на срока по ал. 1 изречение трето министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице извършва вписването в регистъра и издава удостоверение за регистрация.

Чл. 67

Удостоверението за регистрация на туроператора и/или на туристическия агент се връчва на заявителя или на упълномощен от него представител след предоставяне на:

1. копие от сключен договор за застраховка по чл. 97, ал. 1 за упражняване на туроператорска дейност;

2. изрично пълномощно, при необходимост.

Чл. 68

(1) Регистрацията е безсрочна.

(2) Правата по регистрацията не могат да се прехвърлят или преотстъпват освен в случаите по ал. 3.

(3) Правата по регистрацията могат да се прехвърлят или преотстъпват, когато регистрираното лице се е преобразувало чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне, промяна на правната форма, при прехвърляне на търговско предприятие или наследяване, ако лицето, на което се прехвърлят или преотстъпват правата, отговаря на условията за вписване в регистъра.

(4) Процедурата за отразяване на промяната в обстоятелствата при туроператорска и/или туристическа агентска дейност в случаите по ал. 3 се открива по заявление-декларация по образец, която се подава в 30-дневен срок от настъпването на промяната до министъра на туризма или до оправомощено от него длъжностно лице. Заявление-декларацията трябва да отговаря на следните изисквания:

1. в заявление-декларацията се декларират най-малко следните обстоятелства:

2. към заявление-декларацията се прилагат:

(5) При настъпване на промяна в обстоятелствата по чл. 63 лицето е длъжно в 30-дневен срок от настъпването да заяви промените за вписване в регистъра по чл. 61, ал. 4 и в издаденото му удостоверение, ако е необходимо. За изменение и/или допълване на удостоверението и вписване в регистъра се подава заявление-декларация-декларация до министъра на икономиката, енергетиката и туризма и документи, удостоверяващи промяната.

(6) В случай на нередовности на документите по ал. 5 в 30-дневен срок от получаването им министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице писмено уведомява лицето да отстрани нередовностите в 7-дневен срок.

(7) След като установи, че заявление-декларацията по чл. 5 е редовно, министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице вписва лицето в регистъра по чл. 61, ал. 4 и при необходимост издава ново удостоверение за регистрация.

(8) При неотстраняване на нередовностите в срока по ал. 6 министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице отказва да отрази промяната. Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 69

(1) Удостоверението за регистрация се поставя на видно място в туристическия обект, съответно по подходящ начин на интернет страницата на лицето по чл. 63, ал. 3 и 4.

(2) Когато регистрираното лице извършва туроператорска и/или туристическа агентска дейност в повече от едно помещение, на видно място във всеки от обектите се поставя заверено копие на удостоверението за регистрация от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от оправомощено от него длъжностно лице.

(3) За разглеждането на документите, вписването в регистъра на туроператорите и туристическите агенти и за допълване и/или изменение в регистрацията се събират такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

Чл. 70

(1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице със заповед прекратява регистрацията на лицата по чл. 61, ал. 2, т. 1 и 2:

1. по писмено искане на регистрираното лице;

2. при смърт на физическото лице – едноличен търговец, по заявление-декларация на наследниците му;

3. при прекратяване на юридическото лице;

4. при прекратяване дейността на едноличния търговец или юридическото лице – по негово заявление-декларация;

5.

(2) По мотивирано предложение на ЕКРТТА министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице със заповед заличава регистрацията, ако регистрираното лице:

1. е представило неверни данни или документи с невярно съдържание, които са послужили като основание за извършване на регистрацията или за вписване на промени в нея;

2. не е подало заявление-декларация в срока по чл. 68, ал. 4;

3. е в производство по несъстоятелност или ликвидация;

4. не е получило удостоверението за регистрация в срок два месеца от уведомяването му;

5. при осъществяване на дейността си е издало документ с невярно съдържание, когато това е установено по съдебен ред;

6. извършва дейност без валидна застраховка по чл. 97, ал. 1;

7. е извършило повторно нарушение на изискванията на този закон или на наредбата по чл. 79, ал. 5;

8. не спазва приложената му принудителна административна мярка – временно затваряне на туристическия обект;

9. е извършило повторно нарушение на разпоредбите на чл. 4 от Закона за електронната търговия, ако са приложими;

10. е извършило системни нарушения на етичния кодекс и е постъпило мотивирано предложение на браншово туристическо сдружение.

11. в 30-дневен срок, считано от датата на изтичането на последния сключен договор за застраховка – при неизпълнение на задължението по чл. 98, ал. 2;

12. престане да отговаря на изискванията, както следва:

(3) Със заповедта по ал. 2 се определя срок, не по-дълъг от две години, в който лицето не може да кандидатства за регистрация за същата дейност.

(4) Заповедите по ал. 2 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Заповедите по ал. 2 подлежат на незабавно изпълнение. Обжалването на съответната заповед не спира нейното изпълнение, освен ако съдът постанови друго.

(5) При прекратяване или заличаване на регистрацията министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице предприема съответни действия за публично оповестяване на прекратяването или заличаването.

(6) В 7-дневен срок от получаването на заповедта по ал. 1 или 2 съответното лице е длъжно да предаде в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма оригинала на удостоверението и заверените копия, ако има такива.

Чл. 71

При извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност туроператорът и/или туристическият агент сключва договори със:

1. лица, удостоверили правото си да извършват туроператорска и/или туристическа агентска дейност по съответното национално законодателство;

2. лица, извършващи хотелиерство и ресторантьорство в категоризирани туристически обекти, отговарящи на изискванията на съответното национално законодателство;

3. лица, предоставящи туристически услуги в сертифицирани по този закон туристически обекти;

4. лицензирани застрахователи;

5. лицензирани превозвачи по съответното национално законодателство;

6. екскурзоводи, планински водачи, ски училища и други лица, предлагащи допълнителни туристически услуги, удостоверили правото си да извършват съответния вид дейност.

Чл. 72

(1) Туроператорът предлага на туриста сключването на доброволна или задължителна застраховка „медицински разходи при болест и злополука на туриста“ от името и за сметка на лицензиран застраховател при пътувания извън страната.

(2) Застраховката по ал. 1 може да не се сключи, когато туристът представи пред туроператора валидна полица за сключена дългосрочна застраховка „медицински разходи при болест и злополука на туриста“, чийто период на валидност обхваща и периода на договора за конкретното пътуване.

(3) В случаите по ал. 2 туроператорът прилага копие от застрахователната полица към договора по чл. 84, ал. 1.

Чл. 73

(1) Туристическият ваучер се издава за вътрешен, входящ и изходящ туризъм само от регистриран туроператор.

(2) Туристическият ваучер се издава на туриста, когато се предоставя основна и/или допълнителна туристическа услуга или след сключване на договора за туристически пакет.

(3) Туристическият ваучер се издава в три екземпляра, освен когато е в електронен вид.

(4) За граждани на трети държави, за които се прилага визов режим от Република България, туристическият ваучер задължително се издава и на хартиен носител с подпис и печат на издателя.

(5) Туристическият ваучер съдържа следните задължителни реквизити:

1. номер и дата на издаването на ваучера;

2. фирма на туроператора – издател на ваучера;

3. регистрационен номер на удостоверението за регистрация на туроператора;

4. номер на удостоверението за регистрация за туристическа агентска дейност на лицето, представляващо туроператора, с изключение на случаите, когато ваучерът се издава пряко от туроператора;

5. имена на туристите;

6. предплатената основна и/или допълнителна услуга или списък на предплатените услуги, включени в туристическия пакет;

7. датата за изпълнение на услугата или датите за изпълнение на първата и последната услуга, включени в туристическия пакет;

8. контрагенти по изпълнение на услугата;

9. срок и начин на плащане;

10. име и подпис на служителя и печат на издателя – не се отнася за туристическите ваучери, издадени по електронен път, като в този случай се изписва само името на служителя.

Чл. 74

(1) Туристическият ваучер може да се предоставя на туриста и от туристически агент само от името и за сметка на регистриран туроператор.

(2) Туристическият агент няма право да издава собствен туристически ваучер.

Чл. 75

(1) Туристическият ваучер може да се издава като електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

(2) Електронният туристически ваучер съдържа задължителните реквизити по чл. 73, ал. 5.

(3) За получаването на електронния туристически ваучер туристът или туристическият агент е необходимо да потвърди получаването му чрез обратно съобщение с уведомление за постъпване на електронното съобщение с прикачен ваучер в електронната му пощенска кутия.

(4) В случай на онлайн резервация електронен туристически ваучер се издава автоматично от резервационната система на туроператора след успешно приемане на условията на туроператора по конкретната оферта и се изпраща на адрес на електронната поща, посочен от клиента.

(5) За да са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието на електронния туристически ваучер, туроператорът – издател на ваучера, създава подходяща защита на файла срещу промени.

Чл. 76

(1) За туристическа услуга, която не е част от туристически пакет или за която от доставчика на съответната услуга не се издава документ, който да съдържа информацията по ал. 3, т. 3 – 5, туристическият агент издава резервационна бланка. Бланката се издава след сключване на договора между туристическия агент и доставчика на съответната туристическа услуга.

(2) Резервационната бланка се издава в три екземпляра, освен когато е във вид на електронен документ.

(3) Резервационната бланка съдържа следните задължителни реквизити:

1. номер и дата на издаването;

2. фирма и номер на удостоверението за регистрация на туристическия агент;

3. имена на туристите;

4. вида на основната или на допълнителната туристическа услуга;

5. дата за изпълнение на услугата;

6. име и подпис на служителя и печат на издателя – не се отнася за електронните резервационни бланки, като в този случай се изписва само името на служителя.

(4) Изискванията по чл. 75 се прилагат и за издаването на електронна резервационна бланка.

Чл. 77

(1)

(2) В туристическите обекти – недвижими културни ценности, туроператорска и/или туристическа агентска дейност се извършва при спазване изискванията на Закона за културното наследство.

Чл. 78

Когато се извършва туроператорска и/или туристическа агентска дейност по електронен път, интернет страницата трябва да съдържа информацията по чл. 4 от Закона за електронната търговия.

Чл. 79

(1) Разпоредбите на този раздел уреждат условията и реда за осъществяване на туристически пакети и свързани туристически услуги.

(2) Разпоредбите на този раздел се прилагат за туристически пакети, които се предлагат за продажба или се продават от туроператори на пътуващи, включително чрез туристически агенти, както и за свързани туристически услуги, предоставяни с помощта на търговци.

(3) Разпоредбите на този раздел се прилагат и за:

1. туристически пакети и свързани туристически услуги за деца и ученици, които се формират само от туроператор и се предлагат за продажба от него пряко и/или чрез туристически агенти;

2. детски и ученически туристически пакети и свързани туристически услуги в системата на предучилищното и училищното образование, които се провеждат въз основа на сключен договор между туроператор и директора на съответната институция по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование; договорът се сключва след одобряването му от началника на съответното регионално управление на образованието.

(4) Разпоредбите на този раздел и на раздел III не се прилагат по отношение на договори за:

1. туристически пакети и свързани туристически услуги, обхващащи период, по-кратък от 24 часа, освен ако в тях е включена нощувка;

2. туристически пакети и свързани туристически услуги, които се предлагат или организират не по занятие за ограничена група пътуващи и нямат за цел печалба;

3. туристически пакети и свързани туристически услуги, закупени въз основа на общо споразумение за организиране на служебно пътуване, сключено между търговец и различно от него физическо или юридическо лице, което действа за цели, свързани с неговата търговска, стопанска дейност, занаят или професия.

(5) Превозите на деца и/или ученици при детски и ученически туристически пакети или свързани туристически услуги се осъществяват при спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози, като в договорите по ал. 3, т. 2 се съдържа задължение за туроператора или туристическия агент за извършване на пътуването в часовия диапазон между 6,00 и 21,00 ч. и осигуряване на най-малко 10 часа почивка за едно денонощие в категоризирано място за настаняване. Конкретните условия и редът за осъществяване на детски и ученически туристически пакети или свързани туристически услуги, инициирани от съответната институция по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование, се определят с наредба, приета от Министерския съвет по съвместно предложение на министъра на туризма и министъра на образованието и науката.

(6) Детски и ученически туристически пакети или свързани туристически услуги, инициирани от лица извън системата на предучилищното и училищното образование, се провеждат въз основа на договор между туроператор и съответното лице. Конкретните условия и редът за осъществяване на детски и ученически туристически пакети или свързани туристически услуги, инициирани от лица извън системата на предучилищното и училищното образование, се определят с наредбата по ал. 5.

Чл. 79а

(1) Туроператорът пряко или чрез туристическия агент сключва договор за туристически пакет преди започването на изпълнението на туристическия пакет.

(2) Туроператорът е длъжен да съхранява на траен носител сключените от него или чрез туристически агент договори за туристически пакети за срок от две години, считано от приключването на тяхното изпълнение.

Чл. 80

(отменен)

(1) Туроператорът пряко или чрез туристически агент предоставя на потребителя информация в писмена форма или предоставена чрез брошура или публикувана на интернет страницата на туроператора и/или туристическия агент, която трябва да съдържа:

1. цената и начина на плащане, посочена и в български левове;

2. началната и крайната дата на пътуването;

3. началния, крайния пункт и маршрута на пътуването;

4. броя на нощувките, включени в туристическото пътуване;

5. мястото за настаняване, неговото местонахождение, категорията или степента на удобство и основните му характеристики – за всяка нощувка, ако има разлика в категорията на местата за настаняване; когато мястото на настаняване се намира на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, информацията следва да включва съответната туристическа класификация съгласно правилата в съответната приемаща държава;

6. предвидените хранения, включени в туристическото пътуване;

7. минималния брой участници, когато такъв е необходим за осъществяване на пътуването, и краен срок за уведомяване на потребителя, когато този брой не е набран;

8. общи данни за паспортния и визовия режим, както и информация за медицинските и здравните изисквания, свързани с пътуването;

9. наименование на застрахователната компания, с която е сключен договорът за застраховка „медицински разходи при болест и злополука на туриста“ по чл. 72, ал. 1;

10. вида на използваните транспортни средства;

11. размера на паричната сума или процента от цената, който трябва да бъде преведен по сметка, и срока за изплащане на остатъка;

12. невключените в цената такси, данъци и други разходи, които подлежат на покритие от потребителя на място;

13. наименование на застрахователната компания, с която е сключен договорът за застраховка по чл. 97, ал. 1;

14. възможността за сключване на допълнителен застрахователен договор за покриване на разходите в случай на отказ от пътуване от страна на потребителя и на разходите за съдействие, включително при репатриране, както и за случаите на злополука, болест или смърт.

(2) Предоставената от туроператора пряко или чрез туристически агент информация по ал. 1 трябва да бъде ясна, точна, пълна, четливо изписана и не трябва да въвежда в заблуждение потребителя.

(3) Туроператорът е обвързан с изложеното в информацията по ал. 1 и не може да я променя, освен в случаите, когато:

1. изрично е предвидена възможност за извършване на промени в нея и потребителят е уведомен писмено за тях преди сключването на договора;

2. промените са направени по писмено споразумение между страните.

(4) Туроператорът пряко или чрез туристически агент е длъжен да предостави преди сключването на договора на потребителя писмено или по друг подходящ начин информация за паспортния и визовия режим и сроковете за получаване на необходимите документи, както и информация за медицинските и здравните изисквания, свързани с пътуването и престоя.

Чл. 81

(отменен)

(1) Туроператорът пряко или чрез туристическия агент трябва да предостави в писмена форма на потребителя всички условия на договора преди неговото сключване.

(2) Писмената форма се смята за спазена, ако информацията е публикувана на интернет страницата на туроператора и/или туристическия агент и туроператорът и/или туристическият агент е уведомил потребителя, че информацията е поместена на интернет страницата или е изпратена по електронен път до потребителя на посочен от него адрес на електронната му поща.

(3) Задължението за предоставяне на информация по ал. 1 и по чл. 86, ал. 1 не се прилага при извършване на резервации и сключване на договор за организирано пътуване в последния момент.

Чл. 82

(1) Преди пътуващият да бъде обвързан от договор за туристически пакет или от всяка друга съответстваща оферта за туристически пакет, туроператорът, а в случаите, когато туристическият пакет се продава чрез туристически агент – и туристическият агент, предоставят на пътуващия стандартен формуляр за предоставяне на информация съгласно приложение № 1, когато е възможно използването на хиперлинкове, или в останалите случаи – стандартен формуляр за предоставяне на информация съгласно приложение № 2, както и следната информация за туристическия пакет, когато е приложимо:

1. основните характеристики на туристическите услуги:

2. наименование на туроператора и на туристическия агент, ако има такъв, седалище и адрес на управление, телефонните им номера и когато е приложимо – адресите на електронните им пощи;

3. общата цена на туристическия пакет, посочена и в евро, включваща всички такси, плащания и други допълнителни разходи, или, когато тези разходи не могат да се изчислят в разумна степен преди сключването на договора – посочване на вида на допълнителните разходи, които може да се наложи да бъдат заплатени от пътуващия;

4. условията за плащане, включително сумата или процент от цената, която трябва да се заплати като първоначална вноска, и график за заплащане на останалата част от цената, или финансовите гаранции, които пътуващият трябва да заплати или да предостави;

5. минималния брой участници, необходим за провеждане на туристическия пакет, и крайния срок, посочен в чл. 89, ал. 7, т. 1, за евентуално прекратяване на договора преди започване на изпълнението на туристическия пакет, в случай че не е набран минималният брой участници;

6. обща информация за паспортните и визовите изисквания, включително приблизителни срокове за получаване на визи, и информация относно здравните изисквания на избраната за пътуване държава;

7. информация за възможността пътуващият да прекрати договора по всяко време преди започването на изпълнението на туристическия пакет, след като заплати съответните разходи за прекратяване на договора, или когато е приложимо – изискваните от туроператора стандартни разходи за прекратяване на договора, съгласно чл. 89, ал. 1 – 4;

8. информация за условията за сключване на договор за доброволна застраховка за покриване на разходите за прекратяване на договора за туристически пакет от страна на пътуващия;

9. информация за условията за сключване на доброволен или на задължителен договор за застраховка за покриване на разходите за съдействие, включително репатриране на пътуващия в случай на злополука, болест или смърт.

(2) Когато договорът за туристически пакет се сключва по телефон, туроператорът, а когато туристическият пакет се продава чрез туристически агент – и туристическият агент, предоставят на пътуващия стандартен формуляр за предоставяне на информация съгласно приложение № 2 и информацията по ал. 1, т. 1 – 9.

(3) Преди пътуващият да бъде обвързан от договор или от всяка друга съответстваща оферта за туристически пакети по смисъла на § 1, т. 67, буква „б“, подбуква „дд“ от допълнителните разпоредби, туроператорът и търговецът, на които са предадени данните, предоставят на пътуващия информацията по ал. 1, т. 1 – 9, доколкото тази информация има отношение към предлаганите от тях туристически услуги за пътуване или ваканция. Туроператорът предоставя едновременно на пътуващия и стандартен формуляр за предоставяне на информация съгласно приложение № 3.

(4) Преди пътуващият да бъде обвързан от договор за свързана туристическа услуга или друга съответстваща оферта за свързана туристическа услуга, търговецът, който улеснява предоставянето на свързани туристически услуги, дори и в случаите, когато не е установен в държава – членка на Европейския съюз, но по всякакъв начин насочва своята дейност към държава – членка на Европейския съюз, информира пътуващия, че не може да се ползва от правата по този раздел, отнасящи се изключително за туристическите пакети, и че всеки доставчик на услуги отговаря единствено за точното изпълнение на предлаганата от него услуга по договора, както и че пътуващият се ползва от защитата по чл. 97, ал. 2.

(5) Търговецът, който улеснява предоставянето на свързана туристическа услуга, предоставя информацията по ал. 4 на пътуващия чрез стандартния формуляр за предоставяне на информация съгласно приложения № 4 – 8.

(6) Когато конкретният вид свързана туристическа услуга не съответства на нито един от стандартните формуляри за предоставяне на информация, предвидени в приложения № 4 – 8, търговецът, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, предоставя аналогична на съдържаща се в приложенията информация.

(7) Информацията по ал. 1 – 6 се предоставя на пътуващия по ясен, разбираем и видим начин и трябва да е изписана четливо, когато се предоставя в писмена форма.

(8) Когато предоставянето на свързана туристическа услуга е в резултат на договор, сключен между пътуващия и търговец, който не улеснява предоставянето на свързаната туристическа услуга, той уведомява търговеца, който улеснява предоставянето на свързаната туристическа услуга, за сключването на договора.

Чл. 83

(1) Информацията по чл. 82, ал. 1, т. 1, 3, 4, 5 и 7 съставлява неразделна част от договора за туристически пакет и не може да се променя, освен ако договарящите се страни се споразумеят изрично за друго.

(2) Туроператорът и когато е приложимо – туристическият агент, уведомяват пътуващия за всяка промяна в преддоговорната информация по ясен, разбираем и видим начин преди сключването на договора за туристически пакет.

(3) Когато туроператорът и когато е приложимо – туристическият агент, не са предоставили информация преди сключването на договора за туристически пакет за всички такси, плащания и допълнителни разходи, които може да се наложи да бъдат заплатени от пътуващия във връзка с изпълнението на туристическия пакет, той не дължи заплащане на тези такси и допълнителни разходи.

Чл. 84

(1) Договорът за туристически пакет или потвърждението за сключване на договор за туристически пакет съдържа цялата информация по чл. 82, ал. 1, т. 1 – 9, както и информация за:

1. специфичните изисквания на пътуващия, приети от туроператора;

2. това, че туроператорът:

3. наименование, седалище на управление, адрес и телефон на застрахователя, както и информация за наличие на застрахователен сертификат, удостоверяващ наличието на договор за застраховка по чл. 97, ал. 1 или 2, в която задължително се посочват застрахователното покритие, застрахователната сума, номерът и датата на застрахователната полица;

4. наименование, адрес, телефонен номер, адрес на електронната поща и когато е приложимо, номер на факса на местния представител на туроператора, на звено за контакт или на друга служба, които да позволят на пътуващия да осъществи бърза връзка и ефикасна комуникация с туроператора, да търси съдействие при затруднение или да подаде оплакване във връзка с установено несъответствие в хода на изпълнението на туристическия пакет;

5. това, че от пътуващия се изисква да съобщава за всяка липса на съответствие, която той забележи в хода на изпълнението на туристическия пакет, съгласно чл. 90, ал. 2;

6. информация, която позволява осъществяване на пряк контакт с непълнолетното лице или с отговорното за него лице в мястото на престой на непълнолетното лице в случаите, когато непълнолетни лица, непридружавани от родител или друго упълномощено лице, пътуват въз основа на договор за туристически пакет, включващ настаняване;

7. наличните процедури за разглеждане на жалби и за възможностите за алтернативно решаване на потребителски спорове (АРС) от органи за АРС съгласно Закона за защита на потребителите и когато е приложимо, информация за органа за АРС, в чийто обхват попада търговецът, и за платформата за онлайн решаване на спорове съгласно Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ, L 165/1 от 18 юни 2013 г.);

8. правото на пътуващия да прехвърли договора за туристически пакет на друг пътуващ съгласно чл. 86.

(2) Договорът за туристически пакет се изготвя на ясен и разбираем език. Когато договорът е изготвен в писмена форма, той трябва да бъде написан четливо.

(3) При сключването на договор за туристически пакет или без необосновано забавяне след неговото сключване туроператорът или туристическият агент предоставя на пътуващия екземпляр от договора или потвърждение за сключване на договора за туристически пакет на траен носител. Когато договорът за туристически пакет се сключва в присъствието на страните по договора, пътуващият има право на екземпляр от договора на хартиен носител.

(4) Когато договорът за туристически пакет се сключва извън търговския обект по смисъла на чл. 44 от Закона за защита на потребителите, туроператорът или туристическият агент предоставя на пътуващия екземпляр от договора или потвърждение за сключване на договора за туристически пакет на хартиен носител или, ако пътуващият се съгласи, се предоставя копие на друг траен носител.

(5) При туристически пакети съгласно § 1, т. 67, буква „б“, подбуква „дд“ от допълнителните разпоредби търговецът, на когото са предадени данните посредством свързани процеси за онлайн резервации, уведомява туроператора за сключването на договор, водещ до създаване на туристически пакет. Търговецът предоставя на туроператора информацията, която му е необходима за изпълнение на неговите задължения.

(6) В случаите по ал. 5 туроператорът е длъжен, веднага след като бъде уведомен от търговеца за създаването на туристически пакет, да предостави на пътуващия на траен носител информацията по ал. 1, т. 1 – 8.

(7) Информацията по ал. 1, 5 и 6 се предоставя по ясен, разбираем и видим начин.

(8) Туроператорът предоставя на пътуващия своевременно, преди започване на изпълнението на туристическия пакет, необходимите документи за ползване на туристическите услуги, включени в пакета, като разписки, ваучери, билети и други, както и информация за часовете на отпътуване по разписание и когато е приложимо – информация за крайния срок за регистрация за качване на борда на превозното средство, както и за часовете по разписание на междинните спирания, транспортните връзки и пристигането.

Чл. 85

Тежестта на доказване за спазване на задължението за предоставяне на информацията по чл. 82 – 84 във връзка с договорите за туристически пакети се носи от туроператора.

Чл. 86

(1) Пътуващият има право да прехвърли сключения от него договор за туристически пакет на друго лице, което отговаря на всички изисквания, приложими към сключения договор, след като е отправил до туроператора предизвестие на траен носител в разумен срок преди започването на изпълнението на туристическия пакет.

(2) Предизвестие, отправено не по-късно от 7 дни преди започването на изпълнението на туристическия пакет, се смята за извършено в разумен срок.

(3) Лицето, което прехвърля, и лицето, на което се прехвърля договорът за туристически пакет, са солидарно отговорни за заплащане на оставащата част от сумата по договора и на всички допълнителни такси, налози или други допълнителни разходи, произтичащи от прехвърлянето.

(4) Туроператорът информира лицето, което прехвърля туристическия пакет, за действителните разходи по прехвърлянето. Тези разходи не могат да са неоправдано високи и не могат да превишават действителните разходи, направени от туроператора във връзка с прехвърляне на договора за туристически пакет.

(5) Туроператорът предоставя на лицето, което прехвърля договора за туристическия пакет, доказателства за разходите, таксите или за другите допълнителни разходи, произтичащи от прехвърлянето на договора за туристически пакет.

Чл. 87

(1) След сключването на договор за туристически пакет цената на туристическия пакет може да се увеличи само ако в договора изрично е предвидена такава възможност и ако е посочено, че пътуващият има право на намаление на цената съгласно ал. 6.

(2) В договора за туристически пакет задължително се посочва начинът, по който се изчислява промяната на цената на туристическия пакет, когато в него е предвидена такава възможност.

(3) Увеличението на цената на туристическия пакет е възможно само по изключение вследствие на промени във:

1. цената на превоза на пътници, което е вследствие на промяна в цената на горивото или на други източници на енергия;

2. размера на данъците или таксите върху включените в договора туристически услуги, наложени от трета страна, която не участва пряко в изпълнението на туристическия пакет, включително туристически такси, такси за кацане или такси за отвеждане към или за слизане от борда на пристанища и летища, или

3. обменните курсове, отнасящи се за туристическия пакет.

(4) Когато увеличението на цената по ал. 3 надхвърля 8 на сто от общата цена на туристическия пакет, се прилага чл. 88, ал. 2, 3 и 6.

(5) Независимо от неговия размер увеличението на цената на туристическия пакет е възможно само ако туроператорът е уведомил пътуващия по ясен и разбираем начин за него, заедно с обосновка за увеличението и изчисления, предоставени на траен носител, не по-късно от 20 дни преди започването на изпълнението на туристическия пакет.

(6) В случай че договорът за туристически пакет предвижда възможност за увеличение на цената, то тогава пътуващият има право на намаление на цената на туристическия пакет, съответстващо на всяко намаление на разходите по ал. 3, т. 1 – 3, когато намалението е настъпило след сключването на договора до започване на изпълнението на туристическия пакет.

(7) В случай на намаление на цената туроператорът има право да приспадне направените от него административни разходи от сумата, която ще възстанови на пътуващия. При поискване туроператорът предоставя на пътуващия доказателства за направените административни разходи.

Чл. 88

(1) Преди започването на изпълнението на туристическия пакет туроператорът не може да променя едностранно клаузи в договора за туристическия пакет, различни от цената, в съответствие с чл. 87, освен ако:

1. туроператорът си е запазил това право в договора;

2. промяната е незначителна;

3. туроператорът информира пътуващия за промяната по ясен, разбираем и видим начин на траен носител.

(2) Когато преди започването на изпълнението на туристическия пакет туроператорът е принуден да промени съществено някоя от основните характеристики на туристическите услуги по чл. 82, ал. 1, т. 1 или не може да изпълни някое от специфичните изисквания по чл. 84, ал. 1, т. 1, или предложи увеличение на цената на туристическия пакет с повече от 8 на сто, пътуващият има право в посочен от туроператора разумен срок:

1. да приеме предложената промяна, или

2. да прекрати договора, без да заплаща такса за прекратяване на договора.

(3) Когато пътуващият прекрати договора за туристически пакет, той може да приеме туристически пакет-заместител със същото или с по-високо качество, ако туроператорът предлага такъв.

(4) Туроператорът информира пътуващия без необосновано забавяне по ясен, разбираем и видим начин на траен носител за:

1. предложените промени в договора съгласно ал. 2 и за тяхното отражение върху цената на туристическия пакет съгласно ал. 5;

2. срока, в рамките на който пътуващият има право да уведоми туроператора за решението си, съгласно ал. 2;

3. последиците, ако пътуващият не реагира в рамките на срока по т. 2, и

4. когато е приложимо, за предложения туристически пакет-заместител и за неговата цена.

(5) Когато промените в договора за туристически пакет съгласно ал. 2 или за туристически пакет-заместител съгласно ал. 3 водят до по-ниски качество или стойност на туристическия пакет, пътуващият има право на съответно намаление на цената.

(6) Когато договорът за туристически пакет бъде прекратен съгласно ал. 2, т. 2 и пътуващият не приеме туристически пакет-заместител, туроператорът възстановява всички плащания, които е получил от пътуващия или от негово име, без необосновано забавяне и при всички случаи – не по-късно от 14 дни след прекратяването на договора.

(7) При прекратяване на договори за туристически пакети по ал. 6 се прилага съответно чл. 91, ал. 2 – 8.

Чл. 89

(1) Пътуващият има право да прекрати договора за туристически пакет по всяко време преди започването на изпълнението на туристическия пакет.

(2) Когато пътуващият прекрати договора съгласно ал. 1, той може да бъде задължен да заплати на туроператора подходяща и обоснована такса за прекратяване на договора.

(3) В договора за туристически пакет могат да се предвидят разумни по размер такси за прекратяване на договора, изчислени въз основа на момента, в който се прекратява договорът преди започването на изпълнението на туристическия пакет, и на очакваните икономии на разходи и приходи от алтернативно извършване на туристическите услуги.

(4) Когато в договора за туристически пакет не са посочени такси за прекратяване на договора, размерът на таксата за прекратяване съответства на цената на туристическия пакет, от която се приспадат икономиите на разходи и приходите от алтернативно извършване на туристическите услуги. По искане на пътуващия туроператорът представя обосновка за размера на таксите за прекратяване на договора.

(5) Пътуващият има право да прекрати договора за туристически пакет преди започването на изпълнението на туристическия пакет, без да заплаща никаква такса за прекратяване в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията.

(6) При прекратяване на договора за туристически пакет съгласно ал. 5 пътуващият има право на пълно възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет, но няма право на допълнително обезщетение.

(7) Туроператорът има право да прекрати договора за туристически пакет и да възстанови на пътуващия изцяло всички плащания, направени за туристическия пакет, без да дължи допълнително обезщетение, когато:

1. набраният брой участници за туристическия пакет е по-малък от минималния брой, посочен в договора, и туроператорът е уведомил пътуващия за прекратяването на договора в определения в договора срок, но не по-късно от:

2. туроператорът е възпрепятстван да изпълни договора поради непреодолими и извънредни обстоятелства и е уведомил пътуващия за прекратяването на договора без необосновано забавяне преди започването на изпълнението на туристическия пакет.

(8) Туроператорът възстановява на пътуващия всички дължими суми по ал. 6 и 7, а при прекратяване на договора за туристически пакет възстановява всички плащания, направени за пакета от пътуващия или от негово име, след приспадане на съответните разходи по ал. 2 за прекратяване на договора. Дължимите суми или плащания се възстановяват на пътуващия без необосновано забавяне и при всички случаи не по-късно от 14 дни след прекратяването на договора за туристически пакет.

Чл. 90

(1) Туроператорът носи отговорност за изпълнението на туристическите услуги, включени в договора за туристически пакет, независимо от това, дали тези услуги се изпълняват от него, или от други доставчици на туристически услуги.

(2) Пътуващият уведомява без необосновано забавяне туроператора за всяко несъответствие, установено при изпълнението на туристическата услуга, включена в договора за туристически пакет, като се отчитат конкретните обстоятелства за случая.

(3) Когато някоя от туристическите услуги не отговаря на предвиденото в договора за туристическия пакет, туроператорът е длъжен да отстрани несъответствието, освен когато:

1. това не е възможно, или

2. е свързано с непропорционално високи разходи предвид степента на несъответствието и стойността на засегнатите туристически услуги.

(4) Когато туроператорът не отстрани несъответствието извън случаите по ал. 3, т. 1 и 2, се прилага чл. 91.

(5) Извън изключенията по ал. 3, когато туроператорът не отстрани несъответствието в рамките на разумен срок, определен от пътуващия, последният може сам да направи това и да поиска от туроператора възстановяване на необходимите разходи.

(6) Когато туроператорът откаже да отстрани несъответствието или в случаите, когато е необходимо отстраняването на несъответствието да стане незабавно, пътуващият не е длъжен да определя срок на туроператора за неговото отстраняване.

(7) Когато значителна част от туристическите услуги не може да се изпълни съгласно предвиденото в договора за туристически пакет, туроператорът предлага на пътуващия, без това да е свързано с допълнителни разходи за него, други подходящи туристически услуги по възможност със същото или с по-високо качество в сравнение с тези, посочени в договора, за да продължи изпълнението на договора за туристическия пакет, включително когато връщането на пътуващия до началния пункт на пътуването не е предоставено, както е договорено.

(8) Когато предложените от туроператора други туристически услуги по ал. 7 за продължаване на изпълнението на договора водят до промяна в туристическия пакет в пакет с по-ниско качество от предвиденото в договора, туроператорът предлага на пътуващия подходящо намаление на цената.

(9) Пътуващият има право да откаже предложените от туроператора други туристически услуги за продължаване на изпълнението на договора само когато те не са сравними с предвиденото в договора за туристически пакет или когато предложеното намаление на цената не е подходящо.

(10) Когато несъответствието между договорените и действително предоставените услуги нарушава значително изпълнението на договора и туроператорът не отстрани несъответствието в разумен срок, определен от пътуващия, последният може да прекрати договора за туристически пакет, без да дължи разходи за прекратяване на договора, и да поиска намаление на цената и/или обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.

(11) Когато не е възможно да се предложат други туристически услуги за продължаване на договора или когато пътуващият отхвърли предложените от туроператора услуги по ал. 9, пътуващият има право на намаляване на цената и/или на обезщетение за претърпените вреди в съответствие с чл. 91, без да се прекратява договорът за туристическия пакет.

(12) В случаите по ал. 10 и 11, когато договорът за туристически пакет включва и превоз на пътници, туроператорът осигурява връщането на пътуващия до началния пункт на пътуването с равностоен вид транспорт без необосновано забавяне и без допълнителни разходи за пътуващия.

(13) Когато поради непреодолими и извънредни обстоятелства не е възможно да се осигури завръщането на пътуващия, както е предвидено в договора за туристически пакет, туроператорът поема разходите за настаняването на пътуващия по възможност в равностойна категория място за настаняване за срок не повече от три нощувки. Когато в друг нормативен акт в областта на правата на пътниците са предвидени по-големи срокове по отношение на съответните транспортни средства за връщането на пътуващия, се прилагат тези срокове.

(14) Ограничаването на сроковете по ал. 13 не се прилага по отношение на лица с ограничена подвижност съгласно определението в чл. 2, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт, както и по отношение на придружаващите ги лица, бременните жени, непълнолетните лица без придружител, както и на лицата, нуждаещи се от специална медицинска помощ, при условие че туроператорът е бил уведомен за техните специфични нужди най-малко 48 часа преди започването на изпълнението на договора за туристически пакет.

(15) Туроператорът не може да се позовава на непреодолими и извънредни обстоятелства, за да ограничи своята отговорност по ал. 13, когато доставчикът на услуги за превоз не може да се позове на такива обстоятелства в съответствие с приложимото законодателство на Европейския съюз.

Чл. 91

(1) Пътуващият има право на подходящо намаление на цената за времето, през което е имало несъответствие на предоставените услуги с договора за туристическия пакет, освен ако туроператорът докаже, че липсата на съответствие се дължи на пътуващия.

(2) Пътуващият има право да получи обезщетение от туроператора за всички имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на липсата на съответствие с договора за туристически пакет. Обезщетението се извършва без необосновано забавяне от страна на туроператора.

(3) Пътуващият няма право на обезщетение за претърпени вреди, когато туроператорът докаже, че липсата на съответствие се дължи на:

1. пътуващия;

2. трето лице, несвързано с предоставянето на включените в договора за туристически пакет туристически услуги, и не може да се предвиди или да се предотврати;

3. непреодолими и извънредни обстоятелства.

(4) Когато отговорността на доставчиците на туристически услуги, включени в договора за туристически пакет, се определя от международни договори, ратифицирани, обнародвани в „Държавен вестник“ и влезли в сила за Република България, или когато тези международни договори ограничават размера на дължимото обезщетение от страна на доставчика, същите ограничения се прилагат и за туроператора.

(5) Когато отговорността на доставчиците на туристически услуги, включени в договора за туристически пакет, не се определя от международни договори, ратифицирани, обнародвани в „Държавен вестник“ и влезли в сила за Република България, или когато тези международни договори не ограничават размера на дължимото обезщетение от страна на доставчика, договорът за туристически пакет може да предвиди горна граница на отговорността на туроператора за вреди, причинени на пътуващия вследствие на неизпълнение или на неточно изпълнение на договора. Уговорената в договора за туристически пакет горна граница на отговорността на туроператора не може да е по-малка от трикратния размер на цената на туристическия пакет.

(6) Разпоредбата на ал. 5 не се прилага в случаите на нанесена телесна повреда на пътуващия и в случаите на вреди, причинени умишлено или поради небрежност.

(7) Правата за обезщетение или за намаление на цената, предоставени на пътуващите по този закон не накърняват техните права, предоставени им по силата на Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, на Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ, L 315/14 от 3 декември 2007 г.), на Регламент (ЕО) № 392/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно отговорността на превозвачите на пътници по море в случай на произшествия (ОВ, L 131/24 от 28 май 2009 г.), на Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 334/1 от 17 декември 2010 г.), на Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 55/1 от 28 февруари 2011 г.), както и от съответните международни договори, ратифицирани, обнародвани в „Държавен вестник“ и влезли в сила за Република България. Пътуващите могат да предявят рекламация за обезщетяване или за намаление на цената в съответствие с разпоредбите на този закон или на посочените регламенти на Европейския съюз, или на съответните международни договори.

(8) Обезщетението или намалението на цената, предоставени въз основа на този закон, и обезщетението или намалението на цената, предоставени в съответствие с посочените регламенти на Европейския съюз и съответните международни договори, ратифицирани, обнародвани в „Държавен вестник“ и влезли в сила за Република България, се приспадат взаимно, за да не се допусне свръхобезщетяване на пътуващите.

(9) Давностният срок за предявяване на правните претенции по този член е две години.

Чл. 92

(1) Пътуващият може да отправя съобщения, искания или жалби във връзка с изпълнението на туристическия пакет до туристическия агент, от когото е закупил туристическия пакет. Туристическият агент изпраща без необосновано забавяне съобщенията, исканията или жалбите на пътуващия на туроператора.

(2) Датата на получаването на посочените в ал. 1 съобщения, искания или жалби от туристическия агент се смята за дата на получаване от страна на туроператора.

Чл. 93

(1) Туроператорът е длъжен да окаже без необосновано забавяне подходящо съдействие на изпаднал в затруднение пътуващ, включително в случаите по чл. 90, ал. 13, и по-специално, като:

1. осигури полезна информация на пътуващия относно здравните услуги, местните власти и предоставянето на консулска помощ;

2. окаже съдействие на пътуващия да осъществи междуселищни и/или международни комуникации и да намери алтернативни туристически услуги.

(2) Когато затруднението на пътуващия е причинено умишлено или поради небрежност от самия него, туроператорът може да изисква заплащането на разумна такса от пътуващия за оказаното съдействие.

(3) Таксата по ал. 2 не може да надвишава действителните разходи, направени от туроператора за оказване на съдействие на пътуващия.

Чл. 94

Когато туроператорът или туристическият агент изплати обезщетение, предостави намаление на цената или изпълни други свои задължения, произтичащи от този закон, туроператорът, съответно туристическият агент, има право на регресен иск спрямо всяко трето лице, допринесло за събитието, станало причина за предоставяне на обезщетението, намаляването на цената или изпълнението на друго задължение.

Чл. 95

Разпоредбите на чл. 86 и чл. 89 – 93 се прилагат и по отношение на туристическите услуги, включени в предоставянето на свързани туристически услуги, когато търговецът, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, не е изпълнил задълженията си по чл. 82, ал. 4 – 6 и чл. 105.

Чл. 96

(1) Търговците носят отговорност за всички грешки, допуснати в резултат на технически дефекти в системата за резервации, за които те са отговорни, както и когато са приели да уредят резервацията на туристически пакет или на туристически услуги, които са част от свързани туристически услуги – за грешките, допуснати в процеса на резервиране.

(2) Търговците не носят отговорност за грешки при резервацията, които се дължат на пътуващия или са причинени от непредотвратими и извънредни обстоятелства.

Чл. 97

(1) Туроператорът, установен на територията на Република България, ежегодно сключва договор за задължителна застраховка „Отговорност на туроператора“ със застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането.

(2) Търговецът, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, установен на територията на Република България, ежегодно сключва договор за задължителна застраховка „Отговорност на търговеца, улесняващ предоставяне на свързани туристически услуги“ със застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането.

(3) При първоначална регистрация в регистъра на туроператорите и туристическите агенти договорът за застраховка по ал. 1 се сключва и се представя на министъра на туризма не по-късно от 7 дни от уведомяването за издаденото удостоверение за регистрация.

(4) Договорите по ал. 1 и 2 не може да съдържат клаузи, които изключват или ограничават правата на пътуващия, включително в резултат на неизпълнение на задължения от страна на туроператора или търговеца, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, определени в този раздел.

(5) Обезпечението по застрахователните договори по ал. 1 и 2 се предоставя безплатно за пътуващия, за да се гарантира репатрирането и при необходимост – финансирането на настаняването преди репатрирането.

Чл. 97а

Туроператорите, туристическите агенти и търговците, улесняващи предоставянето на свързани туристически услуги, които не са установени в държава – членка на Европейския съюз, и които продават или предлагат за продажба туристически пакети или свързани туристически услуги в Република България или които по някакъв начин насочват подобни дейности към Република България, са задължени да отговарят на условията по този закон.

Чл. 97б

Застраховките по чл. 97, ал. 1 и 2 са в полза на пътуващите независимо от местопребиваването им, мястото на заминаване или на продажба на туристическия пакет или свързаните туристически услуги, както и независимо от държавата членка, в която се намира лицето, което отговаря за защитата при неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора или търговеца, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги.

Чл. 97в

За туристически услуги – част от туристически пакет, или за свързани туристически услуги, които не са били предоставени в резултат на неплатежоспособност или несъстоятелност, възстановяването на платените суми се извършва без необосновано забавяне по искане на пътуващия.

Чл. 97г

Застраховките по чл. 97, ал. 1 и 2 покриват всички разумно предвидими разходи, в т.ч. размера на плащанията, извършени от пътуващия или от негово име по отношение на туристическите пакети и свързаните туристически услуги, като се отчита продължителността на периода между първоначалната вноска и последната вноска и изпълнението на туристическия пакет или свързаните туристически услуги, както и очакваните разходи за репатриране на пътниците при неплатежоспособност или несъстоятелност.

Чл. 98

(1) Договорите за застраховка по чл. 97, ал. 1 и 2 се сключват за срок от една година и се подновяват или се сключва нов договор не по-късно от 30 дни преди датата на изтичането му.

(2) Туроператорът и/или търговецът, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, представя на министъра на туризма копие от договора по чл. 97, ал. 1 или 2 в 30-дневен срок от сключването или подновяването му.

(3)

1. наименованието на търговеца (с български и латински букви), седалище и адрес на управление;

2. телефон/факс и адрес на електронна поща;

3. ЕИК на търговеца или основанието, въз основа на което търговецът има право да извършва стопанска дейност по реда на специален закон, включително по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, и на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;

4. номера и датата на сключения застрахователен договор по чл. 97, ал. 2, име на застрахователя, срока на валидност на застраховката и застрахователната сума.

(4) При предсрочно прекратяване на застрахователните договори по чл. 97, ал. 1 и 2 застрахователите, с които са сключени договорите, са длъжни незабавно да уведомят министъра на туризма.

(5) В случай на прекратяване на договорите по чл. 97, ал. 1 и 2 преди изтичането на срока им лицето е длъжно незабавно да сключи нов договор за застраховка и да го представи на министъра на туризма не по-късно от три дни от сключването му.

Чл. 98а

(1) Туроператорът или търговецът, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, задължително предоставя на пътуващия копие на застрахователния сертификат, удостоверяващ наличието на договор за застраховките по чл. 97, ал. 1 и 2.

(2) Копие на сертификата по ал. 1 се предоставя на пътуващия преди сключването на договора за туристически пакет или свързани туристически услуги или преди заплащането на цената или авансовото плащане от пътуващия, но не по-късно от 7 дни преди началото на пътуването.

Чл. 99

(1) Туроператорът и/или търговецът, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, може след настъпването на застрахователното събитие да уведоми застрахователя и да му предостави информация за своите контрагенти, доставчици и за потребителите на услугите им, както и да му окаже необходимото съдействие. Уведомяването и предоставянето на информацията се извършва писмено с копие до министъра на туризма.

(2) Застрахователят уведомява писмено министъра на туризма за настъпването на застрахователното събитие не по-късно от един ден от узнаването му.

(3) Веднага след настъпването на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да предприеме необходимите мерки за осигуряване продължаването на изпълнението на туристическите пакети или свързаните туристически услуги или за репатрирането на пътуващите съгласно условията на сключения застрахователен договор.

Чл. 100

(1) Определянето на застрахователното обезщетение от застрахователя не лишава пътуващия от правото му да претендира обезщетението по съдебен ред.

(2) Когато претенцията е предявена по съдебен ред, туроператорът или търговецът, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, е длъжен да иска привличането на застрахователя в процеса.

(3) Пътуващият може да предяви претенциите си директно срещу застрахователя.

Чл. 101

(1) Застрахователните обезщетения по застраховките по този раздел се плащат от застрахователя, който е издал застрахователната полица, или от упълномощен негов представител.

(2) В случаите, когато имуществената отговорност на туроператора или на търговеца, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, се определя от съда, след влизането в сила на съдебното решение правоимащите задължително представят на застрахователите заверени преписи от влезлите в сила съдебни актове заедно с мотивите, както и заверени преписи от изпълнителните листове.

Чл. 101а

Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди на един пътуващ се ограничава до размерите на уговорената отговорност между туроператора и пътуващия при условията на чл. 91, ал. 5 и 6.

Чл. 102

Всяка защита при неплатежоспособност и несъстоятелност, предоставена от туроператор или търговец, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, установен на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, във връзка с предлагането на туристически пакети и свързани туристически услуги, се признава за валидна на територията на Република България.

Чл. 103

(1) Застраховката по чл. 97, ал. 1 предоставя обезпечение за възстановяване на всички плащания по договор за туристически пакет, направени от пътуващите или от тяхно име, в случаите, когато съответните услуги не са били изпълнени напълно или частично в резултат на неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора.

(2) Когато в договора за туристически пакет е включен превоз на пътници, застраховката по чл. 97, ал. 1 покрива репатрирането на пътуващите.

(3) Застрахователят може да предложи на пътуващия продължаване на туристическия пакет, за което пътуващият не дължи допълнителни плащания извън тези, посочени в договора за туристическо пътуване. Когато дейностите по продължаването на туристическия пакет представляват организиране на отделен туристически пакет, застрахователят ги извършва посредством туроператор.

(4) За осигуряване изпълнението на изискванията по ал. 2 и 3 в застрахователните договори се определят условията и начините за оказване на помощ при покриване на посочените рискове.

(5) Застраховката по чл. 97, ал. 1 покрива отговорността на туроператора за причинени вреди на пътуващите съгласно разпоредбите на този раздел по договори за туристически пакети, сключени и заплатени в периода на нейното действие, включително при прекратяването на договора за застраховка.

(6) При настъпването на застрахователно събитие в случаите, когато туристически агент е продал туристически пакет, организиран от туроператор, и е възстановил на потребителите сумите по ал. 1, туристическият агент встъпва в правата на потребителите на застрахователни услуги към застрахователя по договора за застраховка.

(7) Пътуващ, който иска да бъде обезщетен в случаите по чл. 103, ал. 1 и самостоятелно е покрил разходите си, е длъжен да представи на застрахователя доказателства за извършените от него разходи за транспорт, както и за подслон и храна за времето на принудителния му престой.

(8) Застрахователят има право да откаже да заплати разликата между действително направените разходи и двукратния размер на разходите, които потребителят би извършил, ако спазва условията, предвидени в договора за туристически пакет.

Чл. 104

(1) Застрахователната сума по договорите по чл. 97, ал. 1 се определя на базата на декларирания от туроператора пред застрахователя оборот за предходната година и минималните нива съгласно приложение № 9.

(2) Декларираният оборот по ал. 1 включва само приходите от продажба на туристически пакети на пътуващи и не включва оборотите от продажба на туристически пакети към други туроператори.

(3) Туроператорът включва в декларирания оборот и стойността на организираните от него чартърни полети независимо от това, дали те се продават от други туроператори, или от туристически агенти.

(4) Декларирането на оборота се извършва чрез декларация по образец, утвърден от министъра на туризма.

(5) Към декларацията по ал. 4 застрахователят може да изиска прилагането на финансови данни за дейността на туроператора.

(6) Застрахователната сума по задължителната застраховка на туроператор, който предоставя туристически пакет с включен чартърен полет, не може да е по-малка от 500 000 лв.

Чл. 105

(1) Застраховката по чл. 97, ал. 2 покрива отговорността на търговеца, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, за възстановяване на всички плащания, получени от пътуващите, доколкото туристическата услуга, която е част от свързана туристическа услуга, не се извършва в резултат на неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност на търговеца, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги.

(2) В случаите, когато търговецът, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, е страна, отговорна за превоза на пътниците, застраховката покрива и тяхното репатриране.

(3) Застраховката по чл. 97, ал. 2 покрива отговорността на търговеца, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, съгласно разпоредбите на този раздел за плащания по свързани туристически услуги, получени в периода на нейното действие, включително при прекратяването на договора за застраховка.

Чл. 106

(1) Минималната застрахователна сума по застрахователния договор по чл. 97, ал. 2 се определя като 10 на сто от оборота за предходната година от туристическите услуги, посочени в ал. 3.

(2) В случаите, когато търговецът, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, е страна, отговорна за превоз на пътници, размерът на застрахователната отговорност се определя като 20 на сто от годишния оборот на услуги по превоз на пътници, част от свързани туристически услуги, за които търговецът, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, отговаря.

(3) За целите на ал. 1 се взема предвид оборотът от свързани туристически услуги, за които търговецът, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, е получил плащане от пътуващия или от негово име и при които заплащането от търговеца, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, към доставчика на съответната туристическа услуга се извършва в срок, по-дълъг от един работен ден от получаването на плащането.

(4) Размерът на застрахователната сума по ал. 1 не може да е по-малък от 5000 лв., а по ал. 2 – от 10 000 лв.

(5) При сключването на застрахователния договор обстоятелствата по ал. 2 и 3 се доказват с писмена декларация от търговеца, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, по образец, утвърден от министъра на туризма.

Чл. 107

(1) При настъпване на застрахователно събитие по застраховката по чл. 97, ал. 2 пътуващият има право да избере между:

1. възстановяване на заплатената сума за свързани туристически услуги;

2. предоставяне на свързаните туристически услуги, в случай че това е възможно, като застрахователят заплаща дължимите суми на доставчика на туристическата услуга.

(2) При настъпване на застрахователно събитие, ако туристическите услуги, включени в застрахователната сума по чл. 106, ал. 1, вече са предоставени на пътуващия, доставчикът на туристическите услуги встъпва в правата на пътуващия към застрахователя по договора за застраховка.

(3) Пътуващ, който иска да бъде обезщетен по застраховката по чл. 97, ал. 2, е длъжен да представи на застрахователя доказателства за извършените от него плащания към търговеца, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги.

Чл. 108

(1) За централно звено за контакт за улесняване на административното сътрудничество и надзора на туроператорите, туристическите агенти и търговците, които улесняват предоставянето на свързани туристически услуги, които работят в различни държави – членки на Европейския съюз, се определя Министерството на туризма.

(2) Централното звено за контакт към Министерството на туризма предоставя на централните звена за контакт на другите държави – членки на Европейския съюз, цялата необходима информация относно изискванията на този закон във връзка със защитата срещу рисковете от неплатежоспособност и несъстоятелност и за лицето, която отговаря за защита срещу рисковете от неплатежоспособност и несъстоятелност на отделни туроператори и търговци, улесняващи предоставянето на свързани туристически услуги, установени на територията на Република България.

(3) Централното звено за контакт към Министерството на туризма предоставя публичен достъп до регистъра на туроператорите и туристическите агенти, както и до информацията по чл. 98, ал. 4, включително онлайн, които съдържат информация относно изпълнението на задълженията по чл. 97, ал. 1 и 2.

(4) Централното звено за контакт към Министерството на туризма предоставя на централните звена за контакт на другите държави – членки на Европейския съюз, достъп до регистъра на туроператорите и туристическите агенти, както и до информацията по чл. 166, ал. 1, т. 10, букви „а“ – „г“, включително онлайн, които съдържат данни относно изпълнението на задълженията по чл. 97, ал. 1 и 2.

(5) При постъпило запитване от централно звено за контакт на друга държава – членка на Европейския съюз, във връзка със защитата срещу рискове от неплатежоспособност и несъстоятелност на туроператор и/или търговец, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, отговорът на запитването се изпраща възможно най-бързо в зависимост от спешността и сложността на въпроса, но не по-късно от 15 работни дни от получаването на искането.

Чл. 109

(1) Декларирането от страна на туроператора на туристическия пакет или от страна на търговеца, улесняващ предоставянето на свързана туристическа услуга, че действа изключително като доставчик на туристическа услуга, като посредник или в каквото и да е друго качество не го освобождава от предвидените задължения по раздел II и по този раздел.

(2) Декларирането от страна на туроператора на туристическия пакет или от страна на търговеца, улесняващ предоставянето на свързана туристическа услуга, че даден туристически пакет или дадена свързана туристическа услуга не представлява туристически пакет или съответно свързана туристическа услуга не освобождава туроператора или търговеца, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, от задълженията, предвидени по раздел II и по този раздел.

(3) Всяка клауза в договор или изявление на пътуващ, които пряко или косвено водят до отказ от права или до ограничаване на права на пътуващите, предоставени им по раздел II и по този раздел, или имащи за цел заобикаляне прилагането на разпоредбите на същите раздели, не са обвързващи за пътуващия.

Чл. 109а

В случаите, в които туроператорът е установен извън Европейското икономическо пространство, туристическият агент, установен в някоя от държавите членки, е обвързан от задълженията, предвидени за туроператора в чл. 90 – 93 и по този раздел, освен ако не представи доказателства, че туроператорът е изпълнил тези задължения.

Чл. 110

(1) Туроператорите и туристическите агенти предприемат или осигуряват предприемането на необходимите мерки в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт, наричан по нататък „Регламент (ЕО) № 1107/2006“.

(2) Туроператорите и туристическите агенти предприемат или осигуряват предприемането на необходимите мерки в съответствие с Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 55/1 от 28 февруари 2011 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 181/2011“, по отношение на лица с увреждания или с ограничена подвижност с цел пътуване с автобус.

(3) Туроператорите и туристическите агенти предприемат или осигуряват предприемането на необходимите мерки в съответствие с Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 334/1 от 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1177/2010“, по отношение на лица с увреждания или с намалена подвижност с цел пътуване по море или по вътрешни водни пътища.

(4) Когато предприетите мерки не са съобразени с регламента по ал. 1 или 3, лицата с увреждания или с ограничена подвижност могат да претендират обезщетение за причинените им вреди. Искът за обезщетение се предявява срещу туроператора или туристическия агент пред съответния съд.

Чл. 111

(1) Хотелиерство или ресторантьорство на територията на Република България се извършва само в категоризирани или регистрирани по този закон туристически обекти.

(2) Категоризацията се извършва от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и от кметовете на общини или от оправомощени от тях длъжностни лица – за видовете обекти и категории, посочени в този закон. Регистрацията се извършва от кметовете на общини или от оправомощени от тях длъжностни лица – в случаите по чл. 113, ал. 2.

(3) За предоставяне на туристически услуги на деца и ученици под формата на детски лагер категоризираните по този закон туристически обекти следва да спазват изискванията за детски лагер, посочени в наредбата по чл. 79, ал. 5.

Чл. 112

Разпоредбите на този раздел не се прилагат за:

1. хотелиерство, извършвано в ротели, ботели и флотели с изключение на разпоредбите на чл. 116;

2. ресторантьорство, извършвано на борда на кораби, самолети или влакове.

Чл. 113

(1) Хотелиерство или ресторантьорство може да извършва лице, което:

1. е търговец по смисъла на Търговския закон или е юридическо лице, което има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз и на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и на държавите, които прилагат Кодексите за либерализация на движението на капитали и на текущите невидими операции на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие;

2. не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;

3. има персонал с изискуемото образование и езикова квалификация, като за управленския персонал се изисква и стаж.

4. разполага със собствен, нает или ползван на друго основание обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 и 3, в който ще се извършва хотелиерство.

(2) Хотелиерство в стаи за гости, апартаменти за гости и къщи за гости може да извършва и лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон, включително когато те са част от обитаваното от него жилище в жилищна сграда. В тези случаи стаите за гости и апартаментите за гости, ако не са категоризирани, се регистрират при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 121, ал. 5.

(3) Онлайн, включително чрез електронна платформа, която свързва потребители на туристически услуги и лицата, които ги предоставят, могат да се предлагат туристически услуги само за категоризирани или регистрирани места за настаняване.

(4) За местата за настаняване, за които се предлагат туристически услуги чрез електронна платформа, която свързва потребители на туристически услуги и лицата, които ги предоставят, задължително се осигурява възможност за плащане и по електронен път чрез електронната платформа.

(5) По споразумение между държавни органи/общини и лицата, които осъществяват посредническа дейност за онлайн предлагане на туристически услуги, включително чрез електронна платформа, може да се предвиди лицата да предоставят информация, свързана с предоставените туристически услуги и/или да събират суми за публични вземания, в това число срещу възнаграждение.

Чл. 114

Лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да:

1. предоставят туристически услуги в категоризиран или регистриран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране;

2. предоставят туристически услуги в туристически обект, който отговаря на изискванията за определената му категория съгласно наредбата по чл. 121, ал. 5;

3. поставят в близост до входа на туристическия обект табелата по чл. 132, ал. 1 и следната информация:

Чл. 115

Лицата, извършващи хотелиерство, са длъжни да:

1. обявяват цените на нощувките и на другите предлагани от тях услуги чрез ценоразпис, поставен на видно за потребителите място в близост до рецепцията;

2. обявяват цените така, че те да бъдат лесно разбираеми, да са четливо изписани и да не въвеждат потребителите в заблуждение;

3. обявяват цените задължително в евро, а при необходимост и в друга валута, при спазване изискванията на чл. 3, ал. 4;

4. спазват българското законодателство, уреждащо престоя на туристи на територията на Република България.

Чл. 115а

Информацията по чл. 114, т. 3 и чл. 115, т. 1 – 3 се предоставя на български и на английски език.

Чл. 116

(1) Лицата, извършващи хотелиерство, водят регистър за настанените туристи със съдържание на данните, утвърдени от министъра на туризма и публикувани на интернет страницата на Министерството на туризма. Вписванията в регистъра се извършват незабавно при настаняването на туриста.

(2) Регистърът по ал. 1 се води:

1. чрез централизирана информационна система, поддържана от министъра на туризма, достъпна чрез публично уеб-базирано или друго приложение за онлайн достъп;

2. чрез избрана от лицето, извършващо хотелиерство, информационна система, отговаряща на изискванията на Закона за електронното управление;

3. на хартиен носител по образец, утвърден от министъра на туризма и публикуван на интернет страницата на Министерството на туризма.

(3) За местата за настаняване от клас „А“ и клас „Б“ регистърът по ал. 1 се води съгласно ал. 2, т. 1 или 2.

(4) , за туристическите хижи, туристическите учебни центрове и туристическите спални, както и за обектите по чл. 112, т. 1, регистърът по ал. 1 се води съгласно ал. 2, т. 1, 2 или 3.

(5) В Единната система за туристическа информация се вписват следните данни от регистрите за настаняване:

1. за туристи – граждани на Република България, на държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и на държавите, които прилагат Кодексите за либерализация на движението на капитали и на текущите невидими операции на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – пълният брой имена и административен идентификатор на физическото лице, посочени в документа за самоличност, вид, номер и дата на издаване на документа за самоличност, дата на регистрация и дата на отпътуване;

2. за туристи – граждани на държави, извън тези по т. 1 – брой на настанените туристи, идентифициращи данни за лицата съгласно чл. 28, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България, дата на регистрация и дата на отпътуване.

(6) Когато регистърът за настаняване се води съгласно:

1. алинея 2, т. 1 – данните по ал. 5 се отразяват автоматизирано в Единната система за туристическа информация;

2. алинея 2, т. 2 – лицата, извършващи хотелиерство, осигуряват автоматизиран оперативно съвместим обмен на данни между регистъра и Единната система за туристическа информация; обменът се осъществява по реда на Закона за електронното управление или чрез интерфейси за директна свързаност;

3. алинея 2, т. 3 – данните се въвеждат в Единната система за туристическа информация чрез публично достъпен уеб или друг интерфейс и сигурна комуникационна сесия за свързаност, като въвеждането се извършва в срок до 24 часа от вписването или промяната на данните по ал. 5 в регистъра; когато туристически обекти по ал. 4 се намират в райони, за които липсва комуникационна свързаност, въвеждането на данни в Единната система за туристическа информация се извършва веднъж седмично; районите се публикуват на интернет страницата на Министерството на туризма.

(7) Данните по ал. 5 не са публични. Достъп до тях имат:

1. лицата, извършващи хотелиерство – за данните за настанените от тях лица;

2. съответната община – за данните за броя на настанените лица, тяхното гражданство и броя на реализираните нощувки на територията й;

3. Националната агенция за приходите – за данните за броя на настанените лица, тяхното гражданство и броя на реализираните от тях нощувки на територията на цялата страна;

4. министърът на вътрешните работи – за всички данни по ал. 5 съгласно Закона за защита на личните данни;

5. Националният статистически институт – за обобщени статистически данни, въз основа на наличните данни в Единната система за туристическа информация, в обем, определен със закон.

6. Държавната агенция „Национална сигурност“ – за всички данни по ал. 5 съгласно Закона за защита на личните данни.

(8) Лицата по ал. 7, т. 2 – 6 могат да получават данните в съответния обем от Единната система за туристическа информация по реда на Закона за електронното управление.

(9) Информация от Единната система за туристическа информация може да се предоставя със заличени лични данни за настанените лица и данни за конкретни места за настаняване в отворен машинночетим формат за нуждите на повторно използване на информация от обществения сектор по реда на Закона за достъп до обществена информация.

Чл. 117

(1) Лицата, извършващи ресторантьорство, са длъжни да съставят ценоразписи – лист-меню за кухненската и сладкарската продукция и карт-меню за алкохолни и безалкохолни напитки със съответните продажни цени и грамажи.

(2) Лист-менюто и карт-менюто трябва да бъдат предоставени на всеки потребител преди поръчката и при представяне на сметката.

(3) Лист-менюто и карт-менюто задължително се изписват на български език и по желание или при необходимост – и на друг език.

(4) Обявените цени в лист-менюто и в карт-менюто са с еднакъв размер за всички туристи, определен при спазване изискванията на чл. 3, ал. 4.

(5) За всяка продажба на туристическа услуга задължително се издава фискален бон съгласно Закона за данък върху добавената стойност.

(6) Лицата, извършващи ресторантьорство в заведения за хранене и развлечения с категории – две, три, четири или пет звезди, задължително осигуряват възможност за плащане и чрез терминално устройство ПОС.

(7) Лицата по ал. 6 са длъжни да поставят на видно за клиентите място в заведенията информация за възможността за плащане и чрез терминално устройство ПОС.

Чл. 118

Лицата, извършващи хотелиерство или ресторантьорство, могат да сключват договори с регистрирани туроператори и туристически агенти, с хотелиери и ресторантьори, извършващи дейност в категоризирани туристически обекти, и с лицензирани превозвачи.

Чл. 119

(1) Местата за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелните заведения за хранене и развлечения, туристическите хижи, туристическите учебни центрове и туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене подлежат на категоризиране или регистриране по този закон независимо от вида на тяхната собственост и начина на управлението им.

(2) На категоризиране по този закон подлежат и заведенията за хранене и развлечения, разположени върху понтони или върху закотвени в близост до брега плавателни съдове.

Чл. 120

Не подлежат на категоризиране по този закон:

1. заведения за хранене и развлечения, разположени в учебни и лечебни заведения, както и във ведомства и предприятия, предназначени за ползване само от техни служители и за които няма осигурен свободен достъп за външни посетители;

2. заведения за бързо обслужване, чийто капацитет е до 12 места за сядане, или обособени с до 12 места за сядане части от търговски обекти;

3. обособени като места за хранене части от помещения или дворове на категоризирани къщи за гости, стаи за гости и хостели, където се предлага домашно приготвена храна само на гостите, вписани в регистъра на настанените туристи на съответния обект;

4. ловните бази по Закона за лова и опазване на дивеча: ловна резиденция, ловен дом, ловна хижа и ловен заслон.

Чл. 121

(1) Местата за настаняване са три класа – „А“, „Б“ и „В“. Местата за настаняване клас „А“ и клас „Б“ и заведенията за хранене и развлечения се категоризират в следните категории: „една звезда“, „две звезди“, „три звезди“, „четири звезди“ или „пет звезди“.

(2) Характеристиките на местата за настаняване и на заведенията за хранене и развлечения които подлежат на категоризация се определят с наредбата по ал. 5.

(3) На място за настаняване може да бъде определена само една категория, независимо от броя на сградите, които го образуват, и капацитета му.

(4) Заведенията за хранене и развлечения, прилежащи към местата за настаняване, може да получат категория, различна от тази на мястото за настаняване, като разликата между тях е не повече от една звезда.

(5) Изискванията към категоризираните места за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, редът за определяне на категория, както и условията и редът за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости се определят с наредба, приета от Министерския съвет.

(6)

Чл. 122

(1) Туристическите хижи, туристическите учебни центрове, туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене се категоризират в следните категории: „един еделвайс“, „два еделвайса“ и „три еделвайса“.

(2) Видовете туристически хижи, туристически учебни центрове, туристически спални и прилежащите към тях заведения за хранене и техните характеристики се определят с наредбата по ал. 4.

(3) Заведенията за хранене, прилежащи към туристическите хижи, могат да получат категория, различна от тази на туристическата хижа, като разликата между тях е не повече от „един еделвайс“.

(4) Изискванията към туристическите хижи, туристическите учебни центрове, туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене и редът за определяне на категория, отказ, прекратяване и понижаване на определената им категория се определят с наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

(5)

Чл. 123

(1) Типовете места за настаняване, определени по класове, са:

1. клас „А“ – хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили;

2. клас „Б“ – семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости,, бунгала и къмпинги.

3. клас „В“ – стаи за гости и апартаменти за гости.

(2) Местата за настаняване клас „А“ се категоризират в следните категории:

1. хотели – „една звезда“, „две звезди“, „три звезди“, „четири звезди“ или „пет звезди“;

2. мотели – „една звезда“, „две звезди“ или „три звезди“;

3. апартаментни туристически комплекси – „две звезди“, „три звезди“, „четири звезди“ или „пет звезди“;

4. вилни селища – „три звезди“, „четири звезди“ или „пет звезди“;

5. туристически селища – „две звезди“, „три звезди“ или „четири звезди“;

6. вили – „три звезди“, „четири звезди“ или „пет звезди“.

(3) Местата за настаняване клас „Б“ се категоризират в следните категории:

1. семейни хотели – „една звезда“, „две звезди“ или „три звезди“;

2. хостели – „една звезда“, „две звезди“ или „три звезди“;

3. пансиони – „една звезда“ или „две звезди“;

4. почивни станции – „една звезда“, „две звезди“ или „три звезди“;

5.

6.

7. къщи за гости – „една звезда“, „две звезди“ или „три звезди“;

8. бунгала – „една звезда“, „две звезди“ или „три звезди“;

9. къмпинги – „една звезда“, „две звезди“ или „три звезди“.

(4) Видовете хотели се определят, както следва:

1. според периода на експлоатация:

2. според териториалното си разположение:

3. според предназначението и функциите им:

Чл. 124

(1) Прилежащите към места за настаняване и самостоятелните заведения за хранене и развлечения се категоризират в следните категории:

1. ресторанти – „една звезда“, „две звезди“, „три звезди“, „четири звезди“ или „пет звезди“;

2. заведения за бързо обслужване – „една звезда“, „две звезди“ и „три звезди“;

3. питейни заведения – „една звезда“, „две звезди“, „три звезди“ или „четири звезди“;

4. кафе-сладкарници – „една звезда“, „две звезди“, „три звезди“, „четири звезди“ или „пет звезди“;

5. барове – „една звезда“, „две звезди“, „три звезди“, „четири звезди“ или „пет звезди“.

(2) Типовете заведения за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване) са:

1. ресторанти;

2. заведения за бързо обслужване;

3. питейни заведения;

4. кафе-сладкарници;

5. барове.

(3) Видовете ресторанти са:

1. класически ресторант;

2. специализиран ресторант:

3. ресторант с национална кухня:

4. ресторант-клуб;

5. атракционно-тематичен ресторант.

(4) Видовете заведения за бързо обслужване са:

1. снекбар;

2. бистро;

3. бързо хранене;

4. закусвалня.

(5) Видовете питейни заведения са:

1. кафе-аперитив;

2. винарна;

3. пивница/кръчма;

4. бирария.

(6) Видовете кафе-сладкарници са:

1. кафе-сладкарница;

2. сладкарница;

3. сладоледен салон;

4. кафене;

5. кафе-клуб;

6. кафетерия;

7. чайна.

(7) Видовете барове са:

1. коктейл бар;

2. кафе-бар;

3. бар-конгресен център;

4. бар-спортен център (басейн, тенис, фитнес, боулинг и други);

5. бар-фоайе (лоби бар);

6. дискотека;

7. бар-клуб;

8. пиано-бар;

9. бар-казино или заведение с барово обслужване в казино зала;

10. бар-вариете;

11. нощен бар.

Чл. 125

(1) Туристическите хижи се категоризират в следните категории: „един еделвайс“, „два еделвайса“ и „три еделвайса“.

(2) Туристическите учебни центрове се категоризират в следните категории: „два еделвайса“ и „три еделвайса“.

(3) Туристическите спални се категоризират в следните категории: „един еделвайс“, „два еделвайса“ и „три еделвайса“.

Чл. 126

Прилежащите към туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални заведения за хранене се категоризират в следните категории:

1. туристическа столова – категория „един еделвайс“ и „два еделвайса“;

2. туристически бюфет – категория „един еделвайс“ и „два еделвайса“;

3. туристическа столова със сервитьорско обслужване – категория „два еделвайса“ и „три еделвайса“.

Чл. 127

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице по предложение на ЕККТО определя категорията на:

1. местата за настаняване:

2. самостоятелните заведения за хранене и развлечения – категория „четири звезди“ и „пет звезди“;

3. туристическите хижи, туристическите учебни центрове, туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене – всички категории, съгласно чл. 125 и 126.

Чл. 128

(1) Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице по предложение на ОЕККТО определя категорията на:

1. местата за настаняване, както следва:

2. самостоятелните заведения за хранене и развлечения – категория „една звезда“, „две звезди“ и „три звезди“;

3. заведенията за хранене и развлечения, разположени върху понтони или върху закотвени в близост до брега плавателни съдове – всички категории за съответния вид, съгласно чл. 124.

(2) Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице извършва регистрация на места за настаняване от клас „В“, в които се извършва хотелиерска дейност, чрез вписване в Националния туристически регистър.

(3) Места за настаняване от клас „В“ могат да бъдат регистрирани, включително когато са в сградата или на територията на апартаментен туристически комплекс по смисъла на § 1, т. 19, буква „а“ от допълнителните разпоредби, но не са част от неговия капацитет.

(4) Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение за регистрация на лицата, вписани в регистъра по ал. 2.

(5) За регистрацията, вписването на обстоятелства и промени в Националния туристически регистър се събират такси съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.

Чл. 129

(1) Лицето, което ще извършва хотелиерство или ресторантьорство в места за настаняване и в заведения за хранене и развлечения, или упълномощено от него лице подава до съответния категоризиращ орган заявление-декларация за категоризиране. Заявление-декларацията трябва да отговаря на следните изисквания:

1. в заявление-декларацията се декларират най-малко:

2. към заявление-декларацията се прилагат:

(2) Лицето, което ще извършва настаняване в къщи за гости, или упълномощено от него лице подава до кмета на общината заявление-декларация по образец. Заявление-декларацията трябва да отговаря на следните изисквания:

1. в заявление-декларацията се декларират най-малко:

2. към заявление-декларацията се прилагат:

(3) Лицето, което ще извършва хотелиерство или ресторантьорство в туристически хижи, туристически учебни центрове, туристически спални и прилежащи към тях заведения за хранене, или упълномощено от него лице подава до министъра на туризма заявление-декларация за категоризиране по образец. Заявление-декларацията трябва да отговаря на следните изисквания:

1. в заявление-декларацията се декларират най-малко:

2. към заявление-декларацията се прилагат:

(4) Заявления-декларациите по ал. 1, 2 и 3 и приложенията към тях се подават на български език.

(5) Документите по ал. 5 може да се представят и на всеки от официалните езици на Европейския съюз, придружени с официален превод на български език. В случай на противоречие между текста на документа и превода на български език предимство има преводът на български език.

(6) Обстоятелствата по ал. 1, т. 1, букви „г“, „д“ и „е“, ал. 2, т. 1, буква „б“ и ал. 3, т. 1, букви „г“ и „д“ се установяват служебно и/или при проверката по чл. 130, ал. 5.

Чл. 129а

Лицето, което ще извършва настаняване в стаи за гости или апартаменти за гости, или упълномощено от него лице подава до кмета на общината заявление-декларация по образец. Заявление-декларацията трябва да отговаря на следните изисквания:

1. в заявление-декларацията се декларират най-малко:

2. към заявление-декларацията се прилагат:

Чл. 130

(1) Определени от категоризиращия орган длъжностни лица разглеждат заявления-декларациите и приложените към тях документи в 14-дневен срок от датата на постъпването им и след като констатират, че представените документи съответстват на изискванията на чл. 129, ал. 1, 2 или 3, изготвят мотивирано предложение до съответния категоризиращ орган или до оправомощено от него длъжностно лице да открие процедурата по категоризиране на туристическия обект и да издаде временно удостоверение за откритата процедура по категоризиране.

(2) При констатирана непълнота или нередовност на представените документи по чл. 129, ал. 1, 2 или 3 длъжностните лица по ал. 1 писмено уведомяват заявителя и определят 14-дневен срок от получаването на уведомлението за отстраняването им.

(3) Ако в указания срок по ал. 2 непълнотите и/или нередовностите не бъдат отстранени, съответният категоризиращ орган със заповед отказва определяне на вид и категория на обекта.

(4) Временното удостоверение за открита процедура по категоризиране, с изключение на случаите по чл. 131, е със срок на валидност, както следва:

1. за туристически обекти, подлежащи на категоризиране от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с изключение на обектите по чл. 3, ал. 2, т. 3 – четири месеца;

2. за туристическите хижи, туристическите учебни центрове, туристическите спални и прилежащите заведения за хранене към тях – 6 месеца;

3. за туристически обекти, подлежащи на категоризиране от кметовете на общини – три месеца.

(5) В срока по ал. 4 на временните удостоверения категоризиращият орган или оправомощено от него длъжностно лице определя експертна работна група за проверка на място в обекта за съответствието му с изискванията за заявената категория. При необходимост от съдействие във връзка с действията по ал. 1 и/или 2 и/или за проверките по тази алинея длъжностните лица по ал. 1 писмено уведомяват председателя на съответната ЕККТО, който свиква заседание на ЕККТО в 7-дневен срок от получаване на уведомлението.

(6) За резултата от проверката по ал. 5 се съставя констативен протокол, който отразява всички установени факти и обстоятелства от проверката и предложение до съответната ЕККТО, за:

1. определяне на вида и категорията на туристическия обект, които са заявени или които са установени от експертна работна група при проверката на място в обекта, или

2. отказ за определяне на вида и категорията на туристическия обект – когато лицето не отговаря на изискванията на чл. 113 или не е представило документ съгласно чл. 129.

(7) Категоризиращият орган или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на предложението на съответната ЕККТО със заповед:

1. определя вида и категорията на обекта и издава удостоверение за определена категория – в случаите по ал. 6, т. 1;

2. мотивирано отказва определянето на вида и категорията на туристическия обект – в случаите по ал. 6, т. 2.

(8) Определянето на вида и категорията се извършва в сроковете по ал. 4.

(9) В случаите по чл. 174, ал. 2 срокът за определяне на вида и на категорията на туристическия обект и издаването на удостоверение за определена категория се смята съответно за продължен, но не с повече от сроковете по чл. 174, ал. 3.

(10) В случаите по ал. 9 административният орган уведомява заявителя за удължаването на срока и прилага констативния протокол по чл. 174, ал. 2.

(11) Заповедите по ал. 3 и 7 се изпращат на заявителя и подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

(12) При издаване на заповед за отказ за определяне на вида и категорията на обекта заявителят няма право да подаде ново заявление-декларация по чл. 129 в срок 6 месеца от влизането в сила на заповедта за отказ.

Чл. 131

(1) , когато в срока на издаденото временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на обекта не е извършена проверка на място за съответствието му с изискванията за заявената категория, по причина, която не се дължи на хотелиера или ресторантьора, срокът на временното удостоверение може да бъде еднократно удължен.

(2) Съответната ЕККТО преценява срока по ал. 1 конкретно за всеки случай.

(3) Категоризиращият орган или оправомощено от него длъжностно лице по предложение на съответната ЕККТО със заповед определя срока по ал. 1 и издава ново временно удостоверение с актуален срок на валидност.

Чл. 132

(1) На категоризираните места за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелни заведения за хранене и развлечения, туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални и прилежащите към тях заведения за хранене се издава категорийна символика в зависимост от техния вид и категория, включваща удостоверение и табела, които се поставят на видно място в обекта.

(2) Категорийната символика по ал. 1 е унифицирана и се издава по образец, утвърден от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

(3) Категорийната символика се получава лично или чрез упълномощен представител от заявителя, който при получаването й прилага копие на документ за платена такса за вписване в Националния туристически регистър съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.

(4) Надписите за вида, наименованието и категорията на туристическите обекти по ал. 1 не трябва да въвеждат в заблуждение туриста.

(5) За разглеждането на документите за категоризиране, за вписването в Националния туристически регистър и за вписване на промени в обстоятелствата се събират такси съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.

Чл. 132а

(1) На категоризираните места за настаняване се определя уникален идентификационен код (УИК).

(2) Уникалният идентификационен код е композитен номер, който се генерира от Националния туристически регистър:

1.

2.

3.

(3) Уникалният идентификационен код се издава въз основа на заповедта на категоризиращия орган за определяне на вида и категорията на обекта и се посочва като номер на удостоверението за определената категория.

(4) Структурата и съдържанието на УИК и начинът на издаването му се определят в наредбата по чл. 165, ал. 2.

Чл. 133

(1) Категорията на местата за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелните заведения за хранене и развлечения, туристическите хижи, туристическите учебни центрове, туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене се определя на базата на съответствие с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и професионална и езикова квалификация на персонала, посочени в наредбата по чл. 121, ал. 5, съответно в наредбата по чл. 122, ал. 4.

(2) Срокът на издаденото удостоверение за определена категория на туристическите обекти по ал. 1 е 5 години с изключение на срока на удостоверението за обектите, разположени върху понтон, което е със срок, съответстващ на срока на действие на разрешителното.

(3) В срок до три месеца преди изтичането на 5-годишния срок лицето следва да подаде заявление-декларация за потвърждаване на категорията на обекта или да получи категория, различна от определената му до момента, както и да заплати такса за извършване на проверка на място в туристическия обект съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3. Категорията на обектите се прекратява с изтичането на срока.

(4) В случай че съответното лице не предприеме действията по ал. 3 в указания му срок, категорията на обекта се прекратява с изтичането на срока. В този случай за същия обект нова категория може да бъде определена по реда на чл. 129 и 130.

(5) Заявление-декларацията за категорията на обекта по ал. 3 се подава до съответния категоризиращ орган на място, по пощата или по електронен път.

(6) Служители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, съответно на общината, извършват проверка на място в туристическия обект за цялостно съответствие на обекта с изискванията за декларираната категория. При констатирано съответствие на обекта в тримесечния срок по ал. 3 се продължава срокът на досегашната категория на обекта или се определя нова категория за нов 5-годишен срок.

(7) За определената категория на обекта по ал. 6 се издава ново удостоверение, което се получава от лицето след връщане на предходно издаденото.

(8) В случай на промяна на категорията на обекта новата табела по чл. 132, ал. 1 се получава след връщане на предходно издадената.

Чл. 134

(1) Лицето, което извършва хотелиерство или ресторантьорство в категоризиран туристически обект, или упълномощено от него лице може да подаде до съответния категоризиращ орган заявление-декларация-декларация за промяна на категорията на туристическия обект в по-висока от определената му по реда на чл. 129.

(2) На лицето по ал. 1 не се издава временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

(3) Издаденото удостоверение запазва своето действие до издаването на новото удостоверение за категория.

(4) При получаване на новото удостоверение лицето по ал. 1 връща предходно издаденото.

(5) В случай че лицето по ал. 1 заяви промяна на категорията на туристическия обект в по-ниска от определената му категория и към заявление-декларацията по ал. 1 приложи декларация, с която да удостовери, че вписаните данни в Националния туристически регистър за него и за обекта не са променени, в 30-дневен срок от постъпването на заявление-декларацията по предложение на длъжностните лица по чл. 130, ал. 1 на лицето се издава ново удостоверение за категория съгласно искането му.

(6) За промяната по ал. 5 се събира такса съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.

Чл. 135

(1) Категорията на местата за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелните заведения за хранене и развлечения, туристическите хижи и прилежащите към тях заведения за хранене се понижава при неизпълнение на изискванията за определената категория.

(2) Понижаването на категорията на обекта е принудителна административна мярка и се прилага със заповед на категоризиращия орган по решение на ЕККТО, съответно на ОЕККТО.

(3) Заповедта на категоризиращия орган по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение, освен ако съдът определи друго.

Чл. 136

(1) Действието на удостоверението за определена категория на местата за настаняване може да бъде спряно по заявление-декларация на лицето, извършващо дейност в обекта, за определен срок, в рамките на съответната година.

(2) заявление-декларацията по ал. 1 се подава до съответния категоризиращ орган.

(3) Срокът по ал. 1 не може да бъде по-дълъг от 6 месеца и по-кратък от един месец.

(4) Причините и срокът, за който се иска спирането, се посочват в заявление-декларацията по ал. 1.

(5) Срокът на спирането на действието на удостоверението за категория се отразява в Националния туристически регистър.

(6) За периода на спиране на действието на удостоверението за категория съответното лице няма право да извършва дейност в обекта.

Чл. 137

(1) Категорията на местата за настаняване, заведенията за хранене и развлечения, туристическите хижи, туристическите учебни центрове, туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене се прекратява:

1. с изтичането на срока на определената категория;

2. по искане на лицето, извършващо дейност в туристическия обект – с подаване на заявление-декларацията;

3. при смърт на физическото лице, съответно при прекратяване на юридическото лице, извършващо дейност в туристическия обект;

4. ако в тримесечен срок от уведомяването за издаването на категорийната символика на туристическия обект лицето, извършващо дейност в него, не се яви за получаването й, а за сезонните обекти – в едномесечен срок;

5. при подаване на заявление-декларация-декларация за промяна на категорията на обекта – с получаване на новото удостоверение;

6. при откриване на производство по несъстоятелност или ликвидация на хотелиера или ресторантьора;

7. при промяна на вида на туристическия обект;

8. при реконструкция, основен ремонт или преустройство на туристическия обект по смисъла на Закона за устройство на територията;

9. при повторно нарушение на изискванията за определената категория;

10. при неизпълнение на задълженията по чл. 116, ал. 1 и 6.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 – 10 категорията на туристическите обекти се прекратява със заповед на съответния категоризиращ орган или на оправомощено от него длъжностно лице.

(3) След прекратяване на категорията на туристически обект издаденото удостоверение се обезсилва. Нова категория на обекта се определя по реда на чл. 129.

(4) Заповедта на категоризиращия орган по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение, освен ако съдът постанови друго.

(5) При прекратяване категорията на обекта категоризиращият орган предприема съответни действия за публично оповестяване на прекратяването чрез средствата за масово осведомяване.

Чл. 138

(1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице издава сертификат на прилежащите към места за настаняване и самостоятелните центрове в курортна и градска среда, изградени, оборудвани и обзаведени за предоставяне на балнеолечебни, СПА, уелнес и таласотерапевтични услуги, по реда на този закон.

(2) Право да използват в наименованието си абревиатурата „СПА“, съответно обозначенията „балнеолечебен (медикъл СПА)“, „уелнес“ и „таласотерапия“ или да предоставят услуги, обединени под наименованията „балнеолечебни“ или „СПА/уелнес услуги“, посочени в рекламни брошури, листовки или на интернет страници, имат само лицата, извършващи дейност в сградите или помещенията, получили сертификат за „балнеолечебен (медикъл СПА) център“, „СПА център“, „уелнес център“ или „таласотерапевтичен център“ по реда на този закон.

(3) Условията и редът за сертифициране на центровете по ал. 2, изискванията към персонала и към лицето с функции по управление на съответния център се определят с наредба, издадена съвместно от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на здравеопазването.

(4) Центровете по ал. 2 получават съответния сертификат при съответствие с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и професионална и езикова квалификация на персонала, посочени в наредбата по ал. 3.

(5)

Чл. 139

Сертифицирането на центровете по чл. 138, ал. 1 се извършва с цел удостоверяване пригодността на центъра за предлагане на балнеолечебни (медикъл СПА), СПА, уелнес и таласотерапевтични услуги, повишаване качеството на предлаганите услуги и гарантиране на правата и повишаване сигурността на потребителите на тези услуги.

Чл. 140

(1) Предоставянето на балнеолечебни (медикъл СПА), СПА, уелнес и таласотерапевтични услуги в сертифицирани по този закон центрове се извършва от лице, което:

1. е търговец по смисъла на Търговския закон или е юридическо лице, което има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, и на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и на държавите, които прилагат Кодексите за либерализация на движението на капитали и на текущите невидими операции на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие;

2. не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;

3. има персонал с изискуемото образование, професионална, езикова квалификация и стаж;

4. има управител с изискуемото образование, професионална, езикова квалификация и стаж;

5. е осигурило подходящи помещения, обзавеждане и оборудване и условия за предоставяне на съответните услуги съгласно изискванията на наредбата по чл. 138, ал. 3.

(2) Лицето по ал. 1 или негов пълномощник подава заявление-декларация по образец до министъра на туризма. Заявление-декларацията трябва да отговаря на следните изисквания:

1. в заявление-декларацията се декларират най-малко:

2. към заявление-декларацията се прилагат:

(3) Обстоятелствата по ал. 2, т. 1, букви „г“ – „е“ се установяват служебно и/или при проверката по чл. 141, ал. 7.

Чл. 141

(1) Определени от министъра на туризма длъжностни лица разглеждат заявления-декларациите и приложените към тях документи в 10-дневен срок от датата на постъпването им.

(2) Когато длъжностните лица по ал. 1 констатират, че представените документи съответстват на изискванията на чл. 140, те изготвят мотивирано предложение до министъра на туризма или до оправомощено от него длъжностно лице да открие процедурата по сертифициране на обекта и да издаде временно удостоверение.

(3) При констатирани нередовности на представените документи по чл. 140 длъжностните лица по ал. 1 писмено уведомяват заявителя и определят 10-дневен срок от получаването на уведомлението за отстраняването им.

(4) Срокът за произнасяне по ал. 2 започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите и/или от представянето на допълнителни данни и документи.

(5) Когато в указания срок по ал. 3 нередовностите не се отстранят, министърът на туризма или оправомощено от него длъжностно лице отказва със заповед сертифициране на обекта.

(6) Временното удостоверение по ал. 2 за открита процедура по сертифициране е със срок на валидност три месеца.

(7) В срока по ал. 6 по решение на ЕККСТО се определя комисия за проверка на място в обекта за съответствието му с изискванията за сертифициране за заявения вид център, в която се включват и представители на съответните регионални здравни инспекции по местонахождението на центъра.

(8) За проверката по ал. 7 се съставя констативен протокол, който съдържа предложение за сертифициране или за отказ за сертифициране на съответния вид център.

(9) Констативният протокол се представя на ЕКСТО.

(10) След разглеждането на констативния протокол от ЕКСТО в 7-дневен срок от датата на заседанието комисията се произнася с мотивирано предложение или с отказ за издаване на сертификат.

(11) Министърът на туризма или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на предложението на ЕКСТО в 7-дневен срок сертифицира със заповед съответния център, вписва го в Националния туристически регистър и издава сертификат или мотивирано отказва сертифицирането.

(12) Заповедите по ал. 5 и 11 се изпращат на заявителя и подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(13) Когато в Министерството на туризма са постъпили заявления-декларации за категоризиране на места за настаняване и сертифициране на съответен прилежащ център и едновременно са открити процедурите по категоризиране и сертифициране на туристическите обекти, проверките на място се извършват в рамките на едно и също посещение.

(14) При необходимост от съдействие във връзка с действията по ал. 1 и/или 2 и/или за проверките по ал. 7 длъжностните лица по ал. 1 писмено уведомяват председателя на съответната ЕКСТО, който свиква заседание на комисията в 7-дневен срок от получаването на уведомлението.

Чл. 141а

(1) За туристически обекти със сезонен режим на работа, когато в срока на издаденото временно удостоверение за открита процедура за сертифициране на обекта не е извършена проверка на място за съответствието му с изискванията за съответния вид център по причина, която не се дължи на лицето, срокът на временното удостоверение може да се удължи еднократно.

(2) Лицата по чл. 141, ал. 1 преценяват срока по ал. 1 конкретно за всеки отделен случай и правят мотивирано предложение до сертифициращия орган.

(3) Министърът на туризма или оправомощено от него длъжностно лице определя със заповед срока по ал. 1 и издава ново временно удостоверение с актуален срок на валидност.

Чл. 142

(1) На сертифицираните центрове се издава символика в зависимост от техния вид, включваща сертификат и табела, които се поставят на видно място в обекта.

(2) Символиката по ал. 1 е унифицирана и се издава по образец, утвърден от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

(3) Символиката се получава лично или чрез упълномощен представител от заявителя, който при получаването й прилага копие на документ за платена такса за вписване в Националния туристически регистър съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.

(4) Надписите за вида и наименованието на туристическите обекти по ал. 1 не трябва да въвеждат в заблуждение туриста.

(5) Сертификатът е валиден за срок 5 години, считано от датата на издаването му.

(6) Подновяване на сертификата се допуска преди изтичане на срока по ал. 5.

(7) Сертифицираните центрове, както и лицата, предоставящи услуги в тях, се вписват в предназначения за това регистър. Регистърът е публичен и е част от Националния туристически регистър.

(8) При промяна на вписаните обстоятелства в регистъра по ал. 7, които налагат издаването на нов сертификат, той се издава по заявление-декларация-декларация на вписаното лице, което се подава в 30-дневен срок от настъпване на промяната.

(9) За разглеждането на документите за сертифициране, за вписване в Националния туристически регистър и за вписване на промени в обстоятелствата се събират такси съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.

Чл. 143

(1) Сертифицираният обект и лицето, извършващо дейност в него, се заличават от регистъра и сертификатът се обезсилва със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма или на оправомощено от него длъжностно лице при:

1. изтичане на срока;

2. по искане на лицето, извършващо дейност в туристическия обект;

3. прекратяване на юридическото лице, извършващо дейност в туристическия обект;

4. откриване на производство по несъстоятелност или ликвидация на лицето, извършващо дейност в туристическия обект;

5. промяна на вида на туристическия обект;

6. системни нарушения на изискванията за съответния вид обект, посочени в наредбата по чл. 138, ал. 3;

7. неподаване в срок на заявление-декларацията-декларация по чл. 142, ал. 8.

(2) След прекратяване действието на сертификата нов сертификат се издава по реда на чл. 140 и 141.

(3) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение. Обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение, освен ако съдът постанови друго.

Чл. 144

(1) Заявления-декларациите за регистрация за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност, за регистрация на ски училище, за категоризиране на туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3 и за сертифициране на туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 5, заедно с приложените към тях сканирани документи, може да се подават и по електронен път.

(2) Заявления-декларациите и уведомленията следва да са подписани с квалифициран електронен подпис от заявителя. За заявител се смята лицето, от името на което е извършено електронното изявление.

(3) На интернет страницата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и на интернет страницата на съответната община се публикува електронният адрес, на който могат да се изпращат заявления-декларациите.

(4) Електронното изявление се смята за получено, ако от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, съответно от общината, потвърдят получаването му. Потвърждаване на получаването се извършва в срок до 5 работни дни.

Чл. 145

(1) Дубликат на издадено удостоверение за регистрация за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност, за регистрация на ски училище, на удостоверение за определен вид и категория на туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3 и на сертификат за туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 5 се издава при унищожаване или загубване на първоначално издаденото удостоверение или сертификат по заявление-декларация по образец, подадено от съответните титуляри на изгубените документи.

(2) Към заявление-декларацията заявителят прилага декларация за обстоятелствата по ал. 1.

(3) За издаването на дубликат се заплаща такса съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.

Чл. 146

(1) За упражняване на професиите „екскурзовод“, „планински водач“ и „ски учител“ е необходимо съответното лице да притежава правоспособност за извършване на дейността и да бъде вписано в Националния туристически регистър. Ски учителите упражняват професията си само чрез ски училището, към което са наети.

(2) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма съгласувано с министъра на образованието и науката и министъра на младежта и спорта определя с наредби образованието, практическата подготовка и професионалната квалификация, необходими за придобиване на правоспособност за упражняване на професиите по ал. 1.

(3) Правоспособност за упражняване на професиите „екскурзовод“, „планински водач“ и „ски учител“ може да придобие всеки дееспособен български гражданин или гражданин на държава – членка на Европейския съюз, и на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и на държавите, които прилагат Кодексите за либерализация на движението на капитали и на текущите невидими операции на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, ако отговаря на условията за придобиване на правоспособност за упражняване на професията в Република България.

Чл. 146а

(1) В случаите на упражняване на професията на територията на Република България от екскурзовод, планински водач или ски учител от държава – членка на Европейския съюз, или от държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария и от държавите, които прилагат Кодексите за либерализация на движението на капитали и на текущите невидими операции на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие лицето уведомява писмено министъра на туризма не по-късно от един месец преди започване на предоставянето на услугите.

(2) Когато предоставянето на услуги от екскурзовод, планински водач или ски учител по ал. 1 се извършва за първи път на територията на Република България, писменото уведомяване се извършва в срок три месеца преди започването на предоставянето на услугите.

(3) Информация за лицата по ал. 1 и за срока на предоставяне на услугите се публикува в Регистъра на екскурзоводите, планинските водачи и ски учителите, който е част от Националния туристически регистър.

Чл. 147

(1) Лицата, придобили правоспособност за упражняване на професиите по чл. 146, ал. 1, подават заявление-декларация-декларация по образец до министъра на икономиката, енергетиката и туризма за вписване в Националния туристически регистър.

(2) Заявление-декларацията по ал. 1 трябва да отговаря на следните изисквания:

1. в заявление-декларацията се декларират:

2. към заявление-декларацията се прилагат:

(3) заявление-декларацията по ал. 1 заедно с приложените документи може да се подава и по електронен път по реда на чл. 144.

(4) В Националния туристически регистър се вписват:

1. имената и данните за контакт на екскурзовода, планинския водач, ски учителя;

2. езикът, на който ще се упражнява съответната професия;

3. начинът на упражняване на професията;

4. извършените промени във вписаните обстоятелства.

(5) При промяна на вписаните по ал. 4 обстоятелства съответните лица са длъжни в 7-дневен срок от настъпването й да я заявят за отразяване в регистъра.

(6) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице със заповед заличава вписаното по ал. 1 лице от Националния туристически регистър и обявява за невалидна издадената идентификационна карта по чл. 148, ал. 1:

1. по искане на вписаното лице;

2. при подаване на неверни данни за вписване в регистъра;

3. при неупражняване на професията в продължение на две години.

(7) Заповедта по ал. 6, т. 2 и 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Заповедта подлежи на предварително изпълнение. Обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение, освен ако съдът постанови друго.

(8) Лицата, заличени на основание ал. 6, т. 3 от Националния туристически регистър, могат да заявят ново вписване, но не по-рано от 6 месеца от датата на заличаването им.

(9) За вписването в Националния туристически регистър и за вписване на промени в обстоятелствата се събират такси съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.

Чл. 148

(1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице издава на вписаното в Националния туристически регистър лице съответна идентификационна карта.

(2) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма утвърждава образците на идентификационните карти по ал. 1 за всяка от професиите по чл. 146, ал. 1. Картите трябва да дават възможност за ясна идентификация чрез снимка, име и фамилия на съответния екскурзовод, планински водач или ски учител, а за ски учителя – и посочване на ски училището, в което е нает.

(3) При загуба или унищожаване на идентификационна карта министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице издава дубликат по заявление-декларация на лицето по чл. 146, ал. 1. За издаването на дубликат на идентификационната карта се събира такса съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.

Чл. 149

Екскурзоводите, планинските водачи и ски учителите са длъжни при упражняване на професията да носят на видно място идентификационната си карта по чл. 148, ал. 1 по начин, който да осигурява във всеки един момент идентификацията по смисъла на чл. 148, ал. 2.

Чл. 150

Екскурзоводът, планинският водач и ски учителят носят имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на техните задължения, съгласно Закона за задълженията и договорите.

Чл. 151

(1) Територията на ски пистите, независимо от собствеността й, е общодостъпна и обучение по снежни спортове на нея могат да предлагат само ски училища, вписани в Националния туристически регистър.

(2) Достъпът до ски писти в случаите, свързани с националната сигурност или отбраната на страната или с опазването на защитени територии, се ограничава от компетентните органи, а при опасност за здравето или живота на хората – от собственика или лицето, на което са предоставени права за ползване. Забраната се налага за срок до отпадане на необходимостта и се преценява за всеки случай конкретно.

(3) Ограничението по ал. 2 е допустимо и в случаите, когато това е необходимо за обработка на ски пистите, в извънработно време на лифтовите и влековите съоръжения, както и за провеждане на състезания или други мероприятия, които с оглед естеството си налагат ограничаване на ползването на ски пистата.

(4) На ски пистите не се допуска ползването на моторни превозни средства или други средства, които не са ски или сноуборд, с изключение на такива, които се използват от лицето по чл. 157, ал. 1 за обработка на пистите, за осигуряване на реда и безопасността по пистите или в извънредна ситуация, както и такива, които се използват от лицата, ангажирани с планинско спасяване и/или медицински екипи.

(5) Ограниченията на достъпа по ал. 2 и 3 се прилагат и за територията на детски ски зони и снежни паркове.

Чл. 152

Видовете ски писти са:

1. ски писта за алпийски ски и сноуборд;

2. ски писта за ски бягане.

Чл. 153

(1) Ски пистите могат да бъдат самостоятелни или организирани в ски зона с определени граници, която да обхваща ски писти с различна сложност и предназначение, връзките между тях, трасета и въжени линии за превоз на хора.

(2) Детските ски зони и снежни паркове могат да са самостоятелни или организирани в ски зона.

(3) Ползването на ски пистите, на детските ски зони и снежните паркове, на ски пътищата и маршрутите, представляващи връзка между ски пистите и участъците за придвижване на туристите, както и предоставянето на туристически услуги на територията им, трябва да е обезопасено и информационно обезпечено.

Чл. 154

(1) Изискванията за обезопасеност и информационна обезпеченост по чл. 153, ал. 3 според спецификите на обектите са:

1. определяне степента на сложност на ски пистите по чл. 152 според характера и профила на терена, която да е оповестена по подходящ начин на туристите:

2. поставяне на видно място на територията на ски пистата, както и в местата за настаняване, разположени в непосредствена близост до съответната писта, на задължителни правила за безопасно поведение на туристите скиори, определени с наредбата по чл. 159;

3. предотвратяване ползването на ски пистата едновременно за ски, шейни, туристи и други, както и за излитане и кацане на делтапланеристи и парапланеристи от необособени за целта места;

4. предотвратяване движението на превозни средства по пистите през времето, когато те са отворени, с изключение на превозните средства за поддържане на пистата и спасителни акции, при наличие на необходимата сигнализация;

5. поддържане на територията на ски пистата;

6. поддържане на интернет страница с информация за курорта, за ски пистите (описание, дължина, сложност, обслужване), за съоръженията (вид, дестинация и дължина), за услугите, забележителностите и атракциите и друга информация;

7. поставяне на информационни и предупредителни знаци и сигнали и указателни табели на територията на ски пистата съгласно изискванията на наредбата по чл. 159.

(2) Кметът на съответната община или съвместно кметовете на съответните общини, на чиято територия е планинският курорт, със заповед утвърждават правила за осигуряване спазването на обществения ред на територията на ски пистите – част от съответния курорт, и осигуряват контрол по спазването им.

(3) Контролът по ал. 2 се извършва и от ски патрул.

Чл. 155

(1) Експертната комисия за определяне степента на сложност на ски пистите извършва първоначална проверка за определяне степента на сложност, обезопасеност и информационната обезпеченост на ски пистите по чл. 152 след постъпило заявление до министъра на туризма от собственика или от лицето, на което са предоставени права за ползване върху прилежащото към ски пистата съоръжение.

(2) Степента на сложност на ски пистите се определя със заповед на министъра на туризма в 7-дневен срок от предложението на ЕКОСССП. Заповедта се публикува на интернет страницата на Министерството на туризма.

(3) Експертната комисия за определяне степента на сложност на ски пистите може да извършва и текущи проверки за обезопасеност и информационна обезпеченост на ски пистите, на детските ски зони и снежните паркове, на ски пътищата и маршрутите, представляващи връзка между ски пистите и участъци за придвижване на туристите, както и предоставянето на туристически услуги на територията им. Проверките се извършват в периода на експлоатацията им.

Чл. 156

Поддръжката на територията на ски писта по чл. 154, ал. 1, т. 5 включва извършване на следните дейности през летния, съответно зимния сезон:

1. рекултивация на терена: затревяване на оголени участъци, косене, почистване от храстовидна растителност, отстраняване на камъни, скални парчета, дънери, дупки и други неравности, причинени от порои и ерозия, отводняване, дрениране, изграждане на укрепителни шкарпи;

2. снегоутъпкване, създаване на изкуствен сняг, поставяне на постоянни и временни ограждения, обезопасявания.

Чл. 157

(1) Собственикът или лицето, на което са предоставени права за ползване върху прилежащото към ски писта съоръжение – влек и/или лифт (кабинков или седалков), предоставя услугата ползване на въжени линии и е длъжно да изпълнява или да осигури изпълнението на изискванията на чл. 154.

(2) На територията на ски зона може да се предоставят следните допълнителни туристически услуги:

1. обучение по снежни спортове (ски училище);

2. наем на специализирана ски и сноуборд екипировка;

3. сервизно обслужване на екипировка;

4. занимания за деца в обособена детска ски зона и/или снежен парк.

(3) Заниманията за деца по ал. 2, т. 4 и използването на ски пистите и съоръженията към тях от деца се организират при спазване изискванията на наредбата по чл. 79, ал. 5.

Чл. 158

(1) На територията на ски пистите следва да бъде подсигурено извършването на спасителни дейности.

(2) В цената на картата за ползване на съоръжението може да се включи и планинска застраховка.

Чл. 159

Министерският съвет приема наредба за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Република България, както и за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на ски патрулите.

Чл. 160

(1) Ползването на туристическите обекти – плажове, и предоставянето на туристически услуги на територията им следва да бъде обезопасено, информационно осигурено и при спазване на съответните здравни изисквания.

(2) Плажовете по ал. 1 са:

1. плажове към естествени водни обекти: морски, речни и езерни;

2. плажове към изкуствени водни обекти: язовирни и към плувни басейни.

(3) Собствениците или лицата, на които са предоставени права за ползване върху плажове, са длъжни да осигурят обезопасяването на плажа, информационната обезпеченост и спазването на здравните изисквания съгласно норми, предвидени в наредбите по чл. 34, ал. 2 и чл. 78а, ал. 2 от Закона за здравето.

Чл. 161

(отменен)

(1) Областен управител, на чиято територия се намират плажове по чл. 160, ал. 2, създава със заповед комисия за водноспасителната дейност и безопасността на плажовете, наричана по-нататък „комисията“.

(2) Дейността и организацията на работа на комисията се уреждат с правилник, издаден от областния управител.

(3) Със заповедта по ал. 1 се определя съставът на комисията, в която се включват представители на областната администрация и по един представител на регионалните здравни инспекции, общинската администрация, на чиято територия е плажът, и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.

(4) Към състава на комисията за областите с прилежащи морски плажове се включват и представители на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(5) По преценка на съответния областен управител в състава на комисията може да бъдат включени и други представители на централни и местни държавни органи.

(6) Ежегодно, в периода април – октомври областните управители на областите Добрич, Варна и Бургас предоставят на министъра на регионалното развитие ежемесечни справки и информация относно общото състояние, резултатите от извършените проверки, направените препоръки, наложените санкции и други на морските плажове, намиращи се на територията на съответната област.

Чл. 162

(отменен)

Комисията извършва контрол за спазване изискванията на наредбата по чл. 78а, ал. 2 от Закона за здравето, включително:

1. извършва проверка на състоянието на плажовете преди сезона за къпане и представя на областния управител резултатите и заключенията от нея;

2. извършва оценка на риска на плажовете и препоръчва на собствениците или лицата с предоставени права за ползването им степента на обезопасяването им.

Чл. 163

(отменен)

Ежегодно до 30 април областните управители или оправомощени от тях длъжностни лица, на чиято територия са плажовете, издават заповед за забранените и разрешените за къпане плажове въз основа на заключенията по чл. 162, т. 1 на комисията.

Чл. 163а

(1) Правилната и безопасна техническа експлоатация и поддръжка на елементите за вграждане, филтрацията и помпите към плувните басейни – самостоятелни или прилежащи към местата за настаняване, се осигуряват от собственика, съответно от лицата, стопанисващи плувните басейни въз основа на писмен договор между тях.

(2) Правилната и безопасна техническа експлоатация и поддръжка на елементите за вграждане, филтрацията и помпите към плувните басейни се извършват от лицата по ал. 1 в съответствие с изискванията и мерките, предвидени в ръководствата за експлоатация и ремонт на съответния басейн, издадени/съставени от производителя и/или проектанта на басейна.

(3) Лицата по ал. 1 са длъжни да ограничат достъпа на хора до и/или използването на технически неизправни или опасни за живота и здравето на хората плувни басейни.

Чл. 164

Министерският съвет приема наредба за правилна и безопасна техническа експлоатация и поддръжка на елементите за вграждане, филтрацията и помпите към плувните басейни – самостоятелни или прилежащи към места за настаняване.

Чл. 165

(1) Министърът на туризма разработва и поддържа Националния туристически регистър като единна информационна система, която включва и Единната система за туристическа информация.

(2) Министерският съвет приема наредба за Националния туристически регистър по предложение на министъра на туризма.

Чл. 166

(1) В Министерството на икономиката, енергетиката и туризма се води и поддържа Национален туристически регистър, който съдържа информация за:

1. вписаните туроператори и туристически агенти:

2. категоризираните места за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелните заведения за хранене и развлечения, туристическите хижи, туристическите учебни центрове, туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене и лицата, които извършват дейност в тях:

3. организациите за управление на туристическите райони:

4. туристическите сдружения:

5. туристическите информационни центрове:

6. сертифицираните балнеолечебни (медикъл СПА), СПА, уелнес и таласотерапевтични центрове:

7. правоспособните екскурзоводи включително екскурзоводи от държави – членки на Европейския съюз, или от държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария и от държавите, които прилагат Кодексите за либерализация на движението на капитали и на текущите невидими операции на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие по чл. 146а, включени в списък, съдържащ име, данни за контакт – адрес, телефон, адрес на електронна поща на съответния екскурзовод, езици, на които ще практикува професията си, номер на идентификационната му карта и заповед за заличаване;

8. правоспособните планински водачи включително планински водачи от държави – членки на Европейския съюз, или от държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария и от държавите, които прилагат Кодексите за либерализация на движението на капитали и на текущите невидими операции на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие по чл. 146а, включени в списък, съдържащ име, данни за контакт – адрес, телефон, адрес на електронна поща на съответния планински водач, номер на идентификационната му карта и заповед за заличаване;

9. правоспособните ски учители включително ски учители от държави – членки на Европейския съюз, или от държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария и от държавите, които прилагат Кодексите за либерализация на движението на капитали и на текущите невидими операции на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие по чл. 146а, включени в списък, съдържащ име, данни за контакт – адрес, телефон, адрес на електронна поща на съответния ски учител, ски училището, чрез което ще упражнява професията си, номер на идентификационната му карта и заповед за заличаване.

10. ски училищата:

11. търговците, улесняващи предоставянето на свързани туристически услуги:

12. вписванията в Единната система за туристическа информация.

13. регистрираните стаи за гости и апартаменти за гости и лицата, които извършват дейност в тях:

(2) В Националния туристически регистър в отделен раздел се вписват лицата, подали заявления-декларации за регистрация, категоризация и за сертификация, и се описват броят и видът на приложените документи. Вписването се извършва по реда на подаване на заявления-декларациите и се отбелязва движението на преписката за вписване в регистъра и за издаване на удостоверение/сертификат.

(3) В Националния туристически регистър в отделен раздел се вписват приложените принудителни административни мерки на лица и за обекти, за които не се съдържа информация по ал. 1.

(4) В Националния туристически регистър, в отделен раздел се вписват доставчиците на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност по смисъла на Закона за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност.

(5) В Националния туристически регистър се водят всички изменения на вписаните обстоятелства.

(6) Вписването в Националния туристически регистър се извършва при спазване изискванията за защита на личните данни.

Чл. 167

(1) Кметовете на общини или оправомощени от тях длъжностни лица водят и поддържат електронен регистър по реда на наредбата по чл. 165, ал. 2 за всички туристически обекти на територията на общината с издадени временни удостоверения категоризирани и регистрирани от тях обекти.

(2) Регистрите по ал. 1 са интегрирани като неразделна част от Националния туристически регистър. Вписването се извършва чрез въвеждане на изискуемите данни по този закон чрез съответен интерфейс и сигурна комуникационна свързаност.

Чл. 168

(1) Вписванията в Националния туристически регистър се правят от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от оправомощено от него длъжностно лице, съответно от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице служебно.

(2) При промяна на вписаните обстоятелства в Националния туристически регистър вписаното лице подава заявление-декларация по образец до министъра на икономиката, енергетиката и туризма, съответно до кмета на общината, за отразяване на промяната в съответните законови срокове от настъпването й.

(3) Към заявление-декларацията по ал. 2 се прилагат документи, удостоверяващи настъпилата промяна,.

Чл. 169

(отменен)

(1) При промяна на собствеността върху категоризирани места за настаняване и прилежащи към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелни заведения за хранене и развлечения, туристически хижи и прилежащите към тях заведения за хранене или при промяна на собствеността върху сертифицирани обекти лицето, придобило собствеността, подава заявление-декларация по образец и изискуемите документи до съответния категоризиращ или сертифициращ орган за отразяване на променените обстоятелства в съответните регистри.

(2) При промяна на лицето, извършващо дейност в категоризирани и сертифицирани туристически обекти по ал. 1, лицето, което ще извършва дейност, подава заявление-декларация по образец и изискуемите документи до съответния категоризиращ или сертифициращ орган за отразяване на променените обстоятелства в съответните регистри.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 определената категория на туристическия обект, съответно издаденият сертификат, се запазва.

Чл. 170

(1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице изисква оперативна статистическа информация за аналитични и прогнозни цели в туризма от лицата, регистрирани за извършване на туристически дейности, от лицата, упражняващи дейност в категоризирани туристически обекти, от държавните и общинските органи и туристическите сдружения, която те са длъжни да предоставят.

(2) При поискване от страна на лицата по ал. 1 министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице е длъжно да им предостави аналитична туристическа информация.

(3) Министерството на вътрешните работи предоставя ежемесечно на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма гранична статистика за влизанията на чуждестранни граждани в Република България и за пътуванията на български граждани с цел туризъм в чужбина.

(4) Събирането на статистическата информация от страна на Главна дирекция „Гранична полиция“ се извършва по служебен път, без да се изисква от преминаващите българската граница лица да попълват други документи или формуляри освен тези, свързани с митническия контрол.

Чл. 171

(1) Контролът по спазването на закона и по издадените въз основа на него нормативни актове се осъществява от:

1. министъра на икономиката, енергетиката и туризма;

2. Комисията за защита на потребителите;

3. областните управители;

4. кметовете на общини;

5. председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Органите по ал. 1, т. 1, 2 и 4 са длъжни да координират дейността си по този закон с контролни органи по други закони. При необходимост органите по ал. 1 си взаимодействат помежду си или с други държавни или общински органи.

Чл. 172

(1) Длъжностни лица, оправомощени от органите по чл. 171, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5,, имат право:

1. да извършват проверки на място и по документи;

2. на свободен достъп в подлежащите на контрол туристически обекти;

3. да изискват документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от контролираните лица, като не разгласяват информацията, представляваща служебна или търговска тайна, станала им известна при или по повод изпълнение на служебните им задължения;

4. да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствията и нарушенията по закона и на издадените въз основа на него нормативни актове;

5. да привличат експерти в съответната област, когато за проверката се изискват специални знания или умения.

(2) При необходимост от съдействие компетентният орган преди започване на проверката писмено уведомява съответните органи за вида на изискваното съдействие, което може да е под формата на информация във връзка с проверката или за определяне на длъжностни лица, които да участват в проверката.

(3) Органът, от когото е поискано съдействие по ал. 2, предоставя исканата информация и определя длъжностни лица за участие в проверката.

(4) При необходимост в случаите на възпрепятстване на дейността органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие в рамките на правомощията си по опазване на обществения ред съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи.

Чл. 173

(1) Длъжностни лица, оправомощени от председателя на Комисията за защита на потребителите, имат право:

1. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон или на законодателството на държавите – членки на Европейския съюз, въвеждащо изискванията на Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета (ОВ, L 326/1 от 11 декември 2015 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2015/2302“, независимо от формата на документа;

2. да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения по т. 1, които са му известни.

(2) Комисията за защита на потребителите има право да:

1. разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението по ал. 1, т. 1;

2. изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението по ал. 1, т. 1 и ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;

3. разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение по ал. 1, т. 1 и ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забраната на нарушението обществено достояние.

Чл. 174

(1) По време на извършването на контрола от експертната работна група, свързан с определянето на категорията на туристически обект, длъжностни лица, оправомощени от министъра на туризма и от кметовете на общини, съставят констативен протокол.

(2) В констативния протокол се отразяват всички установени факти и обстоятелства от контрола по ал. 1 и при необходимост се дават задължителни предписания, като задължително се посочва срок за отстраняване на несъответствията.

(3) Максималният срок за изпълнение на задължителните предписания е 30 дни. При мотивирано предложение от страна на заявителя срокът може да се удължи с още 15 дни с решение на съответната ЕККТО.

(4) Констативният протокол задължително се връчва на отговорното лице по управление на туристическия обект.

(5) Най-късно в тридневен срок след изтичането на срока по ал. 3 отговорното лице по управление на обекта информира категоризиращия орган за изпълнението на предписанията и представя доказателства. След този срок оправомощено длъжностно лице извършва проверка на място за установяване на изпълнението на предписанията.

(6) В случаите, когато задължителните предписания не са изпълнени, експертна работна група прави мотивирано предложение до ЕККТО за:

1. определяне на категорията, на която туристическият обект отговаря;

2. отказ за определяне на категорията на туристическия обект.

Чл. 175

(1) При констатирани нарушения на изискванията на закона и на наредбите, приети и издадени по прилагането му, длъжностни лица, оправомощени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, от председателя на Комисията за защита на потребителите, от кметовете на общини, съставят актове за установяване на извършено нарушение по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) За налагане на административни наказания министърът на икономиката, енергетиката и туризма, председателят на Комисията за защита на потребителите, областните управители, кметовете на общини и председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор издават наказателни постановления по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(3) При констатирани нарушения на изискванията на закона и на наредбите по прилагането му длъжностни лица, оправомощени от министъра на туризма, съставят актове за установяване на извършено нарушение на кметовете на общини. Министърът на туризма издава наказателни постановления за налагане на административни наказания на кметовете на общини.

Чл. 176

(1) Министърът на туризма или оправомощено от него длъжностно лице със заповед:

1. заличава туроператор или туристически агент от Националния туристически регистър – в случаите по чл. 70, ал. 2;

2. понижава категорията на категоризираните от него туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3 – в случаите по чл. 135, както и в случаите на неизпълнение на изискванията на чл. 114, т. 2 при писмено уведомяване от страна на председателя на Комисията за защита на потребителите след извършена проверка на място за преценка на съответстващата категория; към уведомлението се прилага цялата административна преписка по установяване на съответното административно нарушение;

3. прекратява категорията на категоризираните от него туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3 – в случаите по чл. 137, ал. 1, т. 8 – 10;

4. заличава от Националния туристически регистър сертифицираните обекти по чл. 3, ал. 2, т. 5 при системни нарушения на изискванията за съответния вид обект, посочени в наредбата по чл. 138, ал. 1.

5. заличава ски училище от Националния туристически регистър – в случаите по чл. 143ж, ал. 1, т. 4, букви „в“ и „г“.

(2) Определени от министъра на туризма длъжностни лица могат при получен сигнал да извършват проверки на лицата, които извършват туристически дейности, и на туристическите обекти за спазване на изискванията на закона.

(3) За установените при проверките по ал. 2 факти и обстоятелства се съставят констативни протоколи.

(4) Когато при проверките по ал. 2 се установят несъответствия с изискванията на закона, министърът на туризма уведомява Комисията за защита на потребителите и изпраща копие на протокола с установените факти и обстоятелства за осъществяване на последващ контрол и налагане на санкции.

(5) Министърът на туризма извършва контрол на местата за настаняване по чл. 127, т. 1 за спазване изискванията на чл. 116, ал. 1 и 6.

(6) Министърът на туризма или оправомощено от него длъжностно лице извършва контрол по спазване на изискванията по чл. 113, ал. 3 и налага глобите и имуществените санкции по чл. 231.

(7) При неизпълнение на чл. 113, ал. 3 от лицето, което осъществява посредническа дейност за онлайн предлагане на туристически услуги, включително чрез електронна платформа, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, министърът на туризма или оправомощено от него длъжностно лице подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до съответните интернет страници при първо нарушение за срок до 14 дни, а при следващо нарушение до 30 дни. Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му, като може да измени предложения от министъра на туризма срок при първо нарушение. Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на Министерството на туризма в деня на получаването му. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда.

(8) Органите по чл. 171, ал. 1, т. 2 и 4 уведомяват министъра на туризма в случаите на нарушения по чл. 231, ал. 1.

Чл. 177

(1) Комисията за защита на потребителите извършва последващ контрол за спазване изискванията на закона с изключение на чл. 168, ал. 2 и чл. 169, ал. 2:

1. на туроператорите, туристическите агенти и търговците, улесняващи предоставянето на свързани туристически услуги;

2. за категоризация и регистрация на туристическите обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3;

3. за сертифициране на туристическите обекти по чл. 3, ал. 2, т. 5;

4. на лицата собственици или с предоставени права за ползване върху прилежащото към ски писта съоръжение;

5. на екскурзоводи, планински водачи ски учители и ски училища.

(2) Председателят на Комисията за защита на потребителите или оправомощени от него длъжностни лица в резултат на контрола по ал. 1:

1. прилага принудителна административна мярка „временно затваряне на туристически обект“ по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3 и 7 при:

2. прилага принудителна административна мярка „спиране на дейността“ при:

3. уведомява министъра на икономиката, енергетиката и туризма в случаите на системни нарушения на изискванията по този закон и на наредбите по прилагането му от страна на туроператори и туристически агенти;

4. уведомява категоризиращия орган в случаите по чл. 137, ал. 1, т. 7 – 10 за категоризираните туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3, както и при прилагане на принудителната мярка по ал. 1, т. 1;

5. уведомява министъра на икономиката, енергетиката и туризма в случаите на системни нарушения на изискванията, посочени в наредбата по чл. 138, ал. 3, за сертифицираните туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 5;

6. уведомява категоризиращия орган в случаите на нарушения на изискванията на чл. 114, т. 2 за категоризираните туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3;

7. уведомява министъра на икономиката, енергетиката и туризма в случаите на неизпълнение на задълженията по закона и наредбите по чл. 146, ал. 2 от страна на екскурзоводи, планински водачи ски учители и ски училища;

8. може да изисква сведения, документи и съдействие от други компетентни държавни органи и лица.

(3) Принудителната административна мярка по ал. 2, т. 1 се прилага до отстраняване на констатираното нарушение.

(4) Председателят на Комисията за защита на потребителите в 7-дневен срок уведомява категоризиращия орган за приложената принудителна административна мярка по ал. 2, т. 1 и 2 за вписването й в Националния туристически регистър.

(5) Комисията за защита на потребителите контролира изпълнението на задълженията на туроператорите и туристическите агенти по:

1. Регламент (ЕО) № 1107/2006 в качеството й на национален орган, отговарящ за изпълнението му;

2. Регламент (ЕС) № 181/2011.

3. Регламент (EС) 1177/2010.

(6) В случаите по чл. 176, ал. 4 председателят на Комисията за защита на потребителите уведомява министъра на туризма за резултатите от последващия контрол и наложените санкции.

Чл. 178

(отменен)

(1) Областните управители извършват контрол за спазване изискванията на наредбата по чл. 160, ал. 3 чрез комисиите по чл. 161, ал. 1.

(2) Областните управители в резултат на контрола по ал. 1 налагат глоби и имуществени санкции и прилагат принудителна административна мярка „забрана за ползването на плажа“.

(3) Принудителната административна мярка по ал. 2 се прилага до отстраняване на констатираното нарушение.

Чл. 179

(1) Кметовете на общините извършват контрол за спазване изискванията на закона:

1. за категоризация на туристическите обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 и 2;

2. за категоризираните от тях туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 и 2;

3. по чл. 116, ал. 1 и 6 за местата за настаняване по чл. 128, т. 1 на територията на общината;

4. за спазване на правилата по чл. 154, ал. 2.

(2) Кметовете на общини в резултат на контрола по ал. 1:

1. налагат глоби и имуществени санкции;

2. прекратяват категорията на категоризираните от тях туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 и 2 в случаите по чл. 137, ал. 1;

3. понижават категорията на категоризираните от тях туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 и 2 в случаите на неизпълнение на изискванията на чл. 114, т. 2;

4.

5. могат да изискват сведения, документи и съдействие от други компетентни държавни органи и лица;

6. уведомяват председателя на Комисията за защита на потребителите в случаите на констатирани нарушения в туристическите обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3 за осъществяване на туристическа дейност в некатегоризиран туристически обект за прилагане на принудителната административна мярка „временно затваряне на туристически обект“.

Чл. 180

(1) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица осъществяват контрол за спазване на изискванията за правилна и безопасна техническа експлоатация и поддръжка на елементите за вграждане, филтрацията и помпите към плувните басейни, определени в чл. 163а и в наредбата по чл. 164.

(2) В резултат на контрола по ал. 1 председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица налага глоби и имуществени санкции и прилага принудителна административна мярка „временно затваряне на туристически обект“.

(3) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощено от него длъжностно лице със заповед прилага принудителната административна мярка по ал. 2 при установено нарушение на чл. 163а, ал. 2, с което се застрашават животът и здравето на хората.

(4) Принудителната административна мярка по ал. 2 се прилага до отстраняване на констатираното нарушение.

(5) Заповедта по ал. 3 подлежи на предварително изпълнение и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 181

Актовете за прилагане на принудителните административни мерки се издават, обжалват и изпълняват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 182

(1) Който извършва туроператорска и/или туристическа агентска дейност без удостоверение за регистрация или в случаите по чл. 65, без да уведоми предварително министъра на икономиката, енергетиката и туризма, се наказва с глоба в размер 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 10 000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер 15 000 лв., а имуществената санкция е в размер 30 000 лв.

(3) Ако в резултат на нарушението по ал. 1 е причинена средна или тежка телесна повреда на потребителите на предоставените услуги или е настъпила смърт, установена с влязло в сила решение или присъда на компетентния съд, освен наказанието, съответно имуществената санкция по ал. 1 и 2, на виновните лица се налага забрана за упражняване на дейност по този закон за срок две години.

(4) Наказанието, съответно имуществената санкция по ал. 1, се налага и на лицето, което при организиране на групово или индивидуално туристическо пътуване фактурира с отделни фактури предоставените туристически услуги, посочени в § 1, т. 70 от допълнителната разпоредба, които обхващат непрекъснат период от време, или предоставените допълнителни туристически услуги в комбинация с пътуване и нощувка.

Чл. 183

(1) На туроператор или туристически агент, който извършва туристическа дейност в помещение, което не отговаря на изискванията на наредбата по чл. 64, се налага имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв.

(2) За повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 200 до 1000 лв.

(3) Не е налице нарушение по ал. 1, в случай че лицето е получило удостоверение за регистрация за извършване на съответната дейност само по електронен път.

Чл. 184

(1) В случай че се извършва туроператорска дейност от лице с функции за управление на дейността, което не отговаря на изискванията на наредбата по чл. 64 за образование, стаж и езикова квалификация, на туроператора се налага имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв.

(2) За повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 200 до 1000 лв.

Чл. 185

(1) На туроператор или туристически агент, който не постави удостоверението си за регистрация на видно място в туристическия обект, се налага имуществена санкция в размер 2000 лв.

(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в размер 4000 лв.

Чл. 186

(1) На туроператор или туристически агент, който при осъществяване на своята дейност сключи договор с лице, което няма право да извършва туроператорска или туристическа агентска дейност, с лице, извършващо туристическа дейност в некатегоризиран, нерегистриран или несертифициран туристически обект, с нелицензиран превозвач или застраховател, с неправоспособен екскурзовод, планински водач, ски учител и нерегистрирано ски училище, се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата, съответно имуществената санкция е в размер от 2000 до 5000 лв.

Чл. 187

(1) На туроператор, който не издаде или не предостави туристически ваучер на туриста, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв.

Чл. 188

(1) На туристически агент, който не предостави туристически ваучер на туриста, се налага имуществена санкция в размер 1000 лв.

(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в размер 2000 лв.

Чл. 189

(1) На туристически агент, който издаде собствен туристически ваучер, се налага имуществена санкция в размер 5000 лв.

(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в размер 10 000 лв.

Чл. 190

(1) На туроператор, който издаде или предостави туристически ваучер, несъдържащ всички задължителни реквизити, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.

(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.

Чл. 191

(1) На туристически агент, който не издаде или не предостави резервационна бланка на туриста, се налага имуществена санкция в размер от 250 до 500 лв.

(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.

Чл. 192

(1) На туристически агент, който издаде или предостави резервационна бланка, несъдържаща всички задължителни реквизити, се налага имуществена санкция в размер от 100 до 300 лв.

(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в размер от 200 до 600 лв.

Чл. 193

(1) На туроператор или туристически агент, който не изпълни задължението по чл. 79, ал. 5 и 6, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв..

Чл. 193а

(1) На туроператор, който не сключи договор по чл. 79а, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в размер 4000 лв.

(3) На туроператор, който наруши разпоредбата на чл. 79а, ал. 2, се налага имуществена санкция в размер 1000 лв.

(4) При повторно нарушение по ал. 3 се налага имуществена санкция в размер 2000 лв.

Чл. 194

(1) За неизпълнение на задълженията за предоставяне на информация на пътуващ по чл. 82, ал. 1 – 7, чл. 83, ал. 2 и 3 и чл. 84, ал. 1 – 4 на туроператора или на туристическия агент се налага имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай.

(2) За неизпълнение на задълженията по чл. 84, ал. 6 – 8, чл. 86, ал. 4 и 5 и чл. 87, ал. 2 на туроператора се налага имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 или 2 се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 6000 лв..

Чл. 195

(1) За нарушение на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 и за неизпълнение на задълженията по чл. 87, ал. 5 за уведомяване на пътуващия за увеличение на цената на туристическото пътуване на туроператора се налага имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай.

(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 6000 лв..

Чл. 196

(1) За нарушение на разпоредбите на чл. 88, ал. 1 и 4 на туроператора или на туристическия агент се налага имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай.

(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 6000 лв..

Чл. 197

(отменен)

(1) На туроператор, който не сключи договор по чл. 82, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер 2000 лв.

(2) На туроператор, който сключи договор по чл. 82, ал. 1, чието съдържание не съдържа реквизитите по чл. 82, ал. 3, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.

(3) На туроператор, който наруши разпоредбата на чл. 82, ал. 10, се налага имуществена санкция в размер 1000 лв.

Чл. 198

(1) На туроператор или туристически агент, който не изпълни задължението по чл. 93, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.

(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв..

Чл. 199

(отменен)

На туроператор, който наруши разпоредбата на чл. 84, се налага имуществена санкция в размер 3000 лв.

Чл. 200

(отменен)

На туроператор или туристически агент, който не предостави на потребителя в писмена форма след сключването на договора, но не по-късно от 7 работни дни преди началото на пътуването, информацията по чл. 86, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер 500 лв.

Чл. 201

(отменен)

На туроператор или туристически агент, който наруши разпоредбата на чл. 87, се налага имуществена санкция в размер 500 лв.

Чл. 202

(отменен)

На туроператор, който наруши разпоредбата на чл. 88, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.

Чл. 203

(1) На туроператор или търговец, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, който не представи на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие на договора за застраховка по чл. 97, ал. 1 или 2 в срока по чл. 98, ал. 2, се налага имуществена санкция в размер 1000 лв.

(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в размер 2000 лв..

Чл. 203а

(1) На туроператор или търговец, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, който не изпълни задължението по чл. 98а, се налага имуществена санкция в размер 1000 лв.

(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в размер 2000 лв..

Чл. 204

(отменен)

(1) На туроператор или търговец, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, който не уведоми писмено застрахователя с копие до министъра на икономиката, енергетиката и туризма при настъпване на застрахователното събитие, се налага имуществена санкция в размер 3000 лв.

(2) На туроператор или търговец, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, който при настъпване на застрахователното събитие, не предостави на застрахователя с копие до министъра на икономиката, енергетиката и туризма писмена информация за контрагентите и доставчиците си или не му оказва необходимото съдействие, се налага имуществена санкция в размер 2000 лв.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 или 2 се налага имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 205

(1) Налага се имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. на:

1. туроператор или туристически агент, който не изпълни задълженията си по чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1107/2006;

2. туроператор или туристически агент, който не изготви правила за безопасност и ограничения и с това наруши разпоредбата на чл. 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1107/2006;

3. туроператор или туристически агент, който не изпълни задължението си по чл. 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1107/2006;

4. туроператор или туристически агент, който не представи информация за нужда от оказване на помощ на лице с увреждане или с намалена подвижност на летищен оператор съгласно чл. 6 от Регламент (ЕО) № 1107/2006;

5. туроператор или туристически агент, който не изпълни задълженията си по чл. 5, чл. 9, чл. 10, параграфи 2 и 5, чл. 11, параграфи 3 и 5, чл. 14, параграфи 3 и 4 и чл. 15 от Регламент (ЕС) № 181/2011.

6. туроператор или туристически агент, който не изпълни някое от задълженията си по чл. 7 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни;

7. туроператор или туристически агент, който не изпълни задължението си по чл. 8, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 или допусне лицето, на което е изпълнението на това задължение, да не го изпълни;

8. туроператор или туристически агент, който не осигури възможност на лице с увреждания или лице с намалена подвижност да упражни правото си на избор по чл. 8, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на задължението, да извърши това;

9. туроператор или туристически агент, който поиска заплащане за превоза на лицето, което придружава лице с увреждания или лице с намалена подвижност, и по този начин наруши разпоредбата на чл. 8, параграф 4, изречение второ от Регламент (ЕС) № 1177/2010, или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на свои задължения по Регламента, да извърши това;

10. туроператор или туристически агент, който не изпълни или не изпълни в установения срок някое от задълженията си по чл. 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни или да не го изпълни в установения срок;

11. туроператор, който не изпълни задължението си по чл. 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни;

12. туроператор или туристически агент, който не изпълни някое от задълженията си по чл. 9, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни;

13. туроператор или туристически агент, който не изпълни някое от задълженията си по чл. 12, параграф 1 или 2 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни.

(2) Глоба, съответно имуществена санкция в размера по ал. 1 се налага на лицето, на което туроператорът или туристическият агент е поверил изпълнението на някое от задълженията си по чл. 7, чл. 8, параграфи 2, 3, 4, изречение второ, и параграф 5, чл. 9, параграфи 3 и 4 и чл. 12, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1177/2010.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 или 2 се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 4000 до 20 000 лв.

Чл. 206

(1) На лице, което предоставя туристически услуги в некатегоризиран или нерегистриран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3, се налага глоба в размер от 500 до 5000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер от 5000 до 8000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв.

Чл. 207

(1) На лице, което предоставя туристически услуги в място за настаняване с временно спряно действие на удостоверението за категория по чл. 136, ал. 1, се налага глоба от 500 до 5000 лв., съответно имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер от 5000 до 8000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв.

Чл. 208

(1) На хотелиер или ресторантьор, който в категоризиран туристически обект предоставя туристически услуги, които не съответстват на изискванията за определената категория, се налага глоба в размер от 200 до 1000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер от 400 до 2000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв.

Чл. 209

(1) На лице, което в категоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3 не постави информацията по чл. 114, т. 3 или я постави не в указания вид, се налага глоба в размер от 100 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер от 200 до 1000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.

Чл. 210

(1) На хотелиер, който не изпълнява задълженията си по чл. 115 или ги изпълнява не по указания начин, се налага глоба в размер от 200 до 2000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер от 400 до 4000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лв.

Чл. 211

(1) На ресторантьор, който не изпълнява задълженията си по чл. 117 или ги изпълнява не по указания начин, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лв.

Чл. 212

(1) На хотелиер или ресторантьор, който сключи договор с нерегистриран туроператор или туристически агент, с хотелиер или ресторантьор, който няма право да извършва съответната туристическа дейност, или с нелицензиран превозвач, се налага глоба в размер 500 лв., съответно имуществена санкция в размер 3000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 1000 лв., съответно имуществена санкция в размер 6000 лв.

Чл. 213

(1) На хотелиер, който не води регистър на настанените туристи по чл. 116, ал. 1, се налага глоба в размер 2000 лв., съответно имуществена санкция в размер 7000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 4000 лв., съответно имуществена санкция в размер 14 000 лв.

(3) На хотелиер, който не води регистъра по ал. 1 съгласно изискванията на чл. 116, се налага глоба в размер от 100 до 1000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.

(4) При повторно нарушение по ал. 3 се налага глоба в размер от 200 до 2000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.

(5) На хотелиер, който не осигури или не извършва обмен на данни по реда на чл. 116, ал. 6, т. 2 и 3 в Единната система за туристическа информация, се налага глоба в размер 1000 лв., съответно имуществена санкция в размер 5000 лв.

(6) При повторно нарушение по ал. 5 се налага глоба в размер 2000 лв., съответно имуществена санкция в размер 10 000 лв.

Чл. 214

(1) На лице, което не постави временното удостоверение за открита процедура по категоризиране или категорийната символика за туристическия обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3 на видно място във, съответно на територията на обекта, се налага глоба в размер от 500 до 1000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер от 1000 до 2000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв.

Чл. 215

(1) На лице, което предоставя туристически услуги в туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3 в нарушение на изискванията на чл. 4, се налага:

1. глоба в размер от 100 до 500 лв., или

2. имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налага съответно:

1. глоба в размер от 200 до 1000 лв.;

2. имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лв.

Чл. 216

(1) На лице, което извършва дейност в несертифицирани обекти по чл. 3, ал. 2, т. 5, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, имуществената санкция е в размер от 2000 до 10 000 лв..

Чл. 217

(1) На лице, което не постави сертификата за туристическия обект по чл. 3, ал. 2, т. 5 на видно място в обекта, се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 4000 лв.

Чл. 218

(1) На лице, което не изпълни задължението си за заявяване на настъпила промяна във вписаните в Националния туристически регистър обстоятелства, се налага глоба в размер от 100 до 300 лв., съответно имуществена санкция в размер от 200 до 500 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер от 200 до 600 лв., съответно имуществена санкция в размер от 400 до 1000 лв.

Чл. 219

(1) На лицата, упражняващи професията „екскурзовод“, „планински водач“ и „ски учител“, без да са вписани в Националния туристически регистър съгласно изискванията на този закон, се налага глоба в размер 1000 лв.

(2) На екскурзовод, планински водач или ски учител от държава – членка на Европейския съюз, или от държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария и от държавите, които прилагат Кодексите за либерализация на движението на капитали и на текущите невидими операции на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, който упражнява професията на територията на Република България без уведомяване по чл. 146а, се налага глоба в размер 1000 лв.

(3) Когато нарушението по ал. 1 или 2 е извършено повторно, глобата е в размер 3000 лв.

Чл. 219а

(1) На лице, което извършва дейност като ски училище, без да е вписано в Националния туристически регистър, се налага глоба в размер 1000 лв., съответно имуществена санкция в размер 3000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 2000 лв., съответно имуществена санкция в размер 6000 лв.

Чл. 220

(1) На лицата, упражняващи професията „екскурзовод“, „планински водач“ и „ски учител“, без да носят съответната идентификационна карта, се налага глоба в размер 500 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер 1000 лв.

Чл. 220а

(1) На работодател, който наеме неправоспособен екскурзовод, планински водач или ски учител, се налага имуществена санкция в размер 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в размер 4000 лв.

Чл. 221

(1) При недопускане на длъжностно лице от контролните органи в подлежащите на контрол обекти или при непредставяне на контролните органи на изискани документи или информация на съответното лице, извършващо дейност в обекта, се налага:

1. глоба от 500 до 2000 лв., или

2. имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налага съответно:

1. глоба в размер от 1000 до 4000 лв.;

2. имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.

Чл. 222

(1) На собственик или лице, на което са предоставени права за ползване върху прилежащото към ски пистата съоръжение, което не изпълнява задълженията по чл. 154, ал. 1, се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1500 до 5000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв.

Чл. 223

(1) На собственик или на лице, на което са предоставени права за ползване върху прилежащото към ски пистата съоръжение, за нарушения на наредбата по чл. 159 се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер от 6000 до 10 000 лв.

Чл. 224

(1) На лице, което след прилагане на принудителна административна мярка „временно затваряне на туристически обект“, „спиране на дейността“ или „временна забрана за ползване на плувния басейн“ продължава да извършва съответната туристическа дейност в обекта, се налага:

1. глоба от 5000 до 10 000 лв., или

2. имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налага съответно:

1. глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв.;

2. имуществена санкция в размер от 20 000 до 60 000 лв.

Чл. 225

(1) На лице, което не изпълни задълженията за предоставяне на информация в Министерството на туризма по Единната система за туристическа информация, се налага:

1. глоба от 100 до 1000 лв., или

2. имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налага съответно:

1. глоба в размер от 200 до 2000 лв.;

2. имуществена санкция в размер от 400 до 4000 лв.

Чл. 226

(1) На лице, което не изпълни задълженията по чл. 3, ал. 4, се налага:

1. глоба от 100 до 1000 лв., или

2. имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налага съответно:

1. глоба в размер от 200 до 2000 лв.;

2. имуществена санкция в размер от 400 до 4000 лв.

Чл. 226а

(1) На собственик или лице, на което е предоставено ползването или управлението на туристическа забележителност, който/което не изпълнява изискванията на чл. 170б, ал. 2, се налага:

1. глоба в размер от 500 до 1000 лв., или

2. имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага съответно:

1. глоба в размер от 1000 до 2000 лв.;

2. имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв.

Чл. 227

(1) Който не изпълни предписание на компетентните органи по този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 250 до 500 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба от 500 до 1500 лв.

(2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение – от 1500 до 3000 лв.

Чл. 228

(1) На лице, което наруши правилата по чл. 154, ал. 2, се налага:

1. глоба в размер от 100 до 300 лв., или

2. имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага съответно:

1. глоба в размер от 200 до 600 лв.;

2. имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.

Чл. 228а

(1) На лице, което не изпълни изискванията на чл. 163а, ал. 2 и 3 и на наредбата по чл. 164, се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лв.

Чл. 229

(1) На лице, което извърши нарушение на наредбите по прилагането на закона, за което не са предвидени санкции по тази глава, се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер от 200 до 1000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

Чл. 230

(1) Длъжностно лице, което не изпълни задължение по този закон, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.

(2) За повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1000 до 2000 лв..

Чл. 231

(отменен)

(1) За неизпълнение на разпореждане по чл. 173, ал. 1, т. 2 и ал. 2 на виновните лица се налага глоба от 250 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в двоен размер.

(1) Лице, което допусне включване в електронна платформа на некатегоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3 или нерегистриран туристически обект по чл. 113, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв. – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв. – за едноличните търговци и юридическите лица.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 5000 до 8000 лв., а имуществената санкция – от 10 000 до 15 000 лв.

Чл. 231

Чл. 231а

(1) Лице, което не изпълни задължението по чл. 117, ал. 6, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 200 до 1000 лв., а на имуществената санкция – от 1000 до 4000 лв.

(3) Лице, което не изпълни задължението по чл. 117, ал. 7, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 300 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 300 до 1000 лв.

(4) При повторно нарушение по ал. 3 размерът на глобата е от 200 до 600 лв., а на имуществената санкция е от 600 до 2000 лв.

Чл. 232

(1) Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, от председателя на Комисията за защита на потребителите, от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от длъжностни лица от общинската администрация, определени от кмета на съответната община.

(2) Наказателните постановления се издават от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, председателя на Комисията за защита на потребителите, председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, областния управител и кмета на общината или от оправомощени от тях длъжностни лица.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4) Актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания, както и индивидуални административни актове по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс може да се връчват на всяко физическо лице, което се намира в туристическия обект и което е в граждански или трудови правоотношения с лицето, срещу което са издадени.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Турист“ е лице, което посещава дестинация извън обичайното му местоживеене за период, по-кратък от една година, с цел отдих, спорт, лечебни процедури, бизнес, поклонничество, участие в културно, конгресно, конферентно събитие или друга туристическа цел. Туристът може да осъществи посещението в рамките на денонощието без нощувка (еднодневен турист) или с престой обичайно над 24 часа, който включва поне една нощувка в посетената дестинация (пренощувал турист).

2.

3. „Вътрешен туризъм“ са туристическите посещения в рамките на страната на лица, които са постоянно пребиваващи в нея.

4. „Входящ туризъм“ са туристическите посещения на страната, извършвани от лица, които не са постоянно пребиваващи в нея.

5. „Изходящ туризъм“ са туристическите посещения извън страната на лица, които постоянно пребивават в страната.

6. „Устойчив туризъм“ е всяка форма на развитие, устройство или туристическа дейност, която съхранява и опазва дългосрочно природните, културните и социалните ресурси и допринася по положителен и балансиран начин за икономическото развитие и благоденствието на хората, които живеят, работят или пребивават в тези територии.

7. „Местно туристическо сдружение“ е сдружение, което се създава за развитие и реклама на туризма на територията на една община и обединява лица, извършващи туристическа дейност или предоставящи допълнителни туристически услуги, както и други лица и организации, чиято дейност е свързана с туризма и допринася за развитието му на територията на съответната община.

8. „Регионално туристическо сдружение“ е сдружение, което се създава за развитие на туризма на територията на две и повече съседни общини и обединява местни туристически сдружения, както и други лица и организации, чиято дейност е свързана с туризма и допринася за развитието му на съответната територия.

9. „Браншово туристическо сдружение“ е сдружение, което се създава за развитие на туризма на национално ниво и обединява лица, извършващи определена туристическа дейност в сектори: хотелиерство и ресторантьорство; туроператорска и туристическа агентска дейност.

10. „Продуктово туристическо сдружение“ е сдружение, което се създава за развитието на определен вид туризъм на национално ниво и обединява лица, извършващи дейност, насочена към развитие на съответния вид туризъм.

11. „Професионално туристическо сдружение“ е сдружение, което обединява физически лица, упражняващи определена професия в сферата на туризма, и юридически лица, предоставящи допълнителни туристически услуги, свързани със съответната професия.

12. „Доказателства за реално осъществявана дейност от сдружението“ са документи и/или декларирани обстоятелства за редовно извършване на обществена дейност за развитите на туризма през съответната година съгласно устава на сдружението.

13. „Туристическа дестинация“ е регламентирана съвкупност от икономически, социални и културни дейности, осъществявани в туристически обекти, с цел създаване, реализация и потребление на стоки и услуги, формиращи атрактивността на туристическия продукт (пакет) с устойчива конкурентоспособност и ефективност.

14. „Туристически район“ е природно-социална система с устойчива йерархична пространствена структура (кластери) и граници, с висока степен на концентрация на ресурси и материална база, в която се реализират конкурентоспособни, ефективни и ефикасни туристически политики.

15. „Туристическа забележителност“ е природен, културен или целенасочено създаден обект от туристически интерес, най-често свързан с природно, материално или нематериално културно наследство и/или историческо събитие, предоставящ услуги с познавателна или образователна цел и/или възможности за отдих.

16. „Национален курорт“ e урбанизирана територия по смисъла на § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби на Закона за здравето, обявена по реда на чл. 76, ал. 2 от Закона за здравето за курорт, който може да е разположен на територията на една или повече общини и за който е прието решение по чл. 56а, ал. 1. Националните курорти са курорти от значение за устойчивото развитие на туризма, в които е изградена необходимата туристическа инфраструктура на национален курорт и които са общодостъпни и разполагат с природни, антропогенни и културно-исторически ресурси за осигуряване на рекреативни, лечебни, възстановителни, познавателни, делови, развлекателни или други услуги и имат основно предназначение да привличат туристи.

17. „Хотел“ е сграда или функционално свързани сгради с минимум 15 стаи за настаняване, в която се предлагат основни и допълнителни туристически услуги, свързани с пребиваването на туристите. За хотели, изградени преди 1 юни 2003 г., и за хотели в населени места или в части от тях с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение се допуска броят на стаите да е по-малък с 20 на сто. Хотелът разполага поне с едно заведение за хранене и развлечения.

18. „Мотел“ е вид крайпътен хотел за пребиваване и обслужване на автотуристи, разположен извън населено място, до активен транспортен възел или автомагистрала. Мотелът разполага поне с едно заведение за хранене и развлечения.

19. „Апартaментен туристически комплекс“ е:

20. „Вилно селище“ е самостоятелна териториално обособена група от нискоетажни масивни вили с изградена обща инженерна и туристическа инфраструктура, в която се предлагат основни и разнообразни допълнителни туристически услуги. Обособява се от най-малко 5 вили и има поне едно заведение за хранене и развлечения.

21. „Туристическо селище“ е самостоятелна териториално обособена група от места за настаняване с изградена обща инженерна и туристическа инфраструктура, където се предлагат основни и разнообразни допълнителни туристически услуги. Обособява се от най-малко 5 места за настаняване и има поне едно заведение за хранене и развлечения.

22. „Вила“ е масивна сграда с ниска етажност, притежаваща минимум: преддверие, хол, две спални, кухненски бокс, трапезария, санитарен възел, тераса и места за паркиране.

23. „Семеен хотел“ е сграда в архитектурен стил, съответстващ на облика на селището и/или обвързан с историята му, с капацитет от 5 до 20 стаи за настаняване на туристи, в която се извършва хотелиерска дейност. Обектът се стопанисва от домакини или от нает персонал, които предоставят персонално обслужване на гостите. Семейният хотел има поне едно заведение за хранене и развлечения.

24. „Хостел“ е сграда за нискобюджетно настаняване, която е функционално обособена като общежитие със самостоятелни стаи и/или общи спални помещения – мъжки, женски и/или смесени. Споделено се ползват санитарен възел, всекидневна, обзаведена кухня с трапезария.

25. „Пансион“ е сграда, в която настаняването обикновено е за по-продължителен период от време, обзаведена с най-необходимите мебелировка, съоръжения, съдове и прибори за ползване и самостоятелно обслужване.

26. „Почивна станция“ е самостоятелно място за настаняване с преобладаващи социални функции и с инфраструктура, предлагаща здравни, балнеоложки, спортни и други услуги.

27. „Къща за гости“ е жилищна сграда с ниска етаж-ност в архитектурен стил, съответстващ на облика на селището и/или е обвързан с неговата история, която разполага с максимум 10 стаи за настаняване. Гостите ползват общи помещения, като: всекидневна, обзаведена кухня, трапезария или място за хранене и място за отдих в двора. Обектът се стопанисва от домакини, които живеят в същата жилищна сграда или в съседство и се грижат за обслужването и изхранването (минимум закуска) на гостите в условия, близки до домашните.

28. „Стаи за гости“ са до 5 стаи – самостоятелни или в апартаменти, в една сграда, предоставяни на туристи за нощувка.

29. „Апартаменти за гости“ са самостоятелни апартаменти в една жилищна сграда, предоставяни на туристи за нощувка.

30. „Бунгало“ е място за настаняване, изградено от строителни конструкции за сезонна или целогодишна експлоатация, със санитарен възел, без задължително изискване за кухненски бокс.

31. „Къмпинг“ е охраняван терен със съответната инфраструктура и с необходимите условия за пребиваване на туристи със собствена или наета палатка или каравана, както и за паркиране на автомобили и предлагане на туристически услуги. На територията на къмпинга може да се разполагат бунгала, каравани (временно стационарно подвижно (колесно) място за настаняване без задължително изискване за кухненски бокс и санитарен възел), други места за настаняване, хранене и търговия.

32. „Ресторант“ е заведение, в което се предлагат кухненска и сладкарска продукция, алкохолни и безалкохолни напитки. Обслужването на клиентите е с квалифицирани сервитьори с използване на специални форми на сервиране.

33. „Заведение за бързо обслужване“ е заведение, в което се предлага ограничен типизиран асортимент от кулинарна продукция и/или готови пакетирани стоки, десерти, напитки – безалкохолни и алкохолни. Има висока пропускателна способност. Самообслужването е основна форма на обслужване.

34. „Питейно заведение“ е заведение, в което се предлага богат асортимент от алкохолни и безалкохолни напитки и закуски към тях.

35. „Кафе-сладкарница“ е заведение за допълнително хранене, в което се предлагат сладкарска продукция, сладоледи, тестени изделия, безалкохолни и алкохолни напитки.

36. „Бар“ е заведение, в което се предлагат богат асортимент алкохолни и безалкохолни напитки, коктейли, топли напитки, ядки, сладкарски и захарни изделия, ограничен асортимент кулинарна продукция.

37. „Туристическа хижа“ е масивна сграда, предназначена за краткотраен отдих на туристи, в която се предлагат основни и допълнителни туристически услуги. Обзаведена и оборудвана с най-необходимата мебелировка, съоръжения, съдове и прибори за ползване и самостоятелно обслужване на туристи. Предлага туристическа, краеведска, екологическа и друга информация.

38. „Туристически учебен център“ е сграда за настаняване с учебни функции. Представлява масивна сграда във или край населени места и в планински райони, архитектурно и функционално изградена, обзаведена и оборудвана за провеждане на специализирано обучение на кадри, обслужващи спортно-туристическите дейности, както и на професионално обучение по различни видове туризъм, алпинизъм, ориентиране, спелеология, водни ски и други спортове. Разполага с учебни и спортни зали, методически кабинети, библиотека и други. Има изградена инфраструктура със спортни площадки, терени, подходящо обозначени за обучение; маркирани и трасирани маршрути и турове, необходими за професионална подготовка на курсисти. Обзаведен е с подходящи съоръжения за обучение и с необходимата мебелировка, съдове и прибори за престой и самостоятелно обслужване на курсистите.

39. „Туристическа спалня“ е сграда за настаняване за краткотрайно пребиваване на туристите. Представлява масивна сграда, архитектурно и функционално изградена във или край населени места, в архитектурно-исторически и етнографски центрове, във възлови планински центрове, в крайморски зони за отдих, в изходни пунктове към планините, природни и културни забележителности. Обзаведена е с най-необходимата мебелировка за предлагане на основни и допълнителни туристически услуги. Предоставя туристическа, краеведска, екологическа и друга информация.

40. „Туристическа столова“ е заведение за хранене със собствена храна или по заявка. Предлага се ограничен асортимент от кухненска продукция, сладкарски, тестени и други изделия, пиво, топли, студени, безалкохолни и други напитки. Самообслужването е основна форма на обслужване.

41. „Туристически бюфет“ е заведение за хранене с ограничен асортимент от готови и пакетирани хранителни стоки, студени и топли сандвичи, тестени и захарни изделия, пиво, топли и студени напитки и други.

42. „Туристическа столова със сервитьорско обслужване“ е заведение за хранене с разнообразен асортимент от кухненска и сладкарска продукция, безалкохолни и алкохолни напитки, пиво, топли напитки и други. Спазват се изискванията за обзавеждане и обслужване в ресторант (лист-меню, карт-меню, мека мебел, украса, гардероб и други).

43. „Балнеолечебен (медикъл СПА) център“ е самостоятелен или изграден към място за настаняване център, намиращ се в градска или курортна среда, в който се прилагат терапевтични процедури, базирани на естествени лечебни фактори (минерална вода и/или лечебна кал). В центъра се предлагат разнообразни терапевтични програми, които се провеждат в специализирано оборудвани кабинети, зали и помещения, предназначени за осъществяване на диагностика, лечение, рехабилитация и профилактика. Центърът е лечебно заведение по смисъла на Закона за лечебните заведения.

44. „Балнеолечебни (медикъл СПА) услуги“ са услуги, изискващи използването на естествени лечебни фактори – минерална вода и/или лечебна кал, за провеждането на процедури, допринасящи за възстановяване здравето на човека. Балнеолечебните услуги се изпълняват от медицински и немедицински специалисти, получили своето образование в акредитирано висше училище.

45. „СПА център“ е самостоятелен или изграден към място за настаняване център, намиращ се в градска или курортна среда, в който се прилагат разнообразни процедури, програми и ритуали, включващи използването на вода – минерална, изворна и друга разрешена от закона, и/или лечебна кал и/или морска вода и/или други естествени природни фактори, чрез прилагане на класически и нетрадиционни методи на въздействие, целящи антистрес, релакс и психо-физическо възстановяване, както и насочени към красотата на човешкото тяло. В СПА зоната има минимум: вътрешен и/или външен басейн, а бюти зоната има минимум два кабинета с хидромасажни процедури, турска баня или парна баня, сауна или инфрачервена кабина, зала за релакс.

46. „СПА услуги“ са услуги, изискващи използването на вода (минерална, изворна, както и друга разрешена от закона), както и лечебна кал и/или морска вода, и/или други естествени природни фактори за класически и нетрадиционни методи на въздействие, целящи възстановяване на психо-емоционалното и физическото здраве, както и насочени към красотата на човешкото тяло. СПА услугите се изпълняват от персонал със специализирано в съответната област образование.

47. „Уелнес център“ е самостоятелен или изграден към място за настаняване център, намиращ се в градска или в курортна среда, в който се предлагат разнообразни рекреативни и козметично-разкрасяващи процедури, програми и антистресови ритуали, както и холистични подходи за постигане на физическо, емоционално, духовно, интелектуално, професионално и социално благосъстояние на личността.

48. „Уелнес услуги“ са услуги, за предоставянето на които не се изисква използването на естествени природни фактори и които се изпълняват в оборудвани зали и помещения, които включват разнообразни процедури, целящи възстановяване на психо-емоционалното и физическото здраве и насочени към красотата на човешкото тяло. Уелнес услугите се изпълняват от персонал със специализирано в съответната област образование.

49. „Таласотерапевтичен център“ е самостоятелен или изграден към място за настаняване център, намиращ се в градска или курортна среда в близост до морския бряг, в който се предлагат програми и ритуали, включващи използването на морска вода и/или естествени производни продукти, и/или лиманна кал, чрез класически и нетрадиционни терапевтични методи на въздействие, целящи възстановяване на психо-емоционалното и физическото здраве, както и насочени към красотата на човешкото тяло, които се провеждат в специализирано оборудвани кабинети, зали и помещения. Лечебната дейност се ръководи от лекар с придобита специалност по физикална и рехабилитационна медицина.

50. „Таласотерапевтични услуги“ са услуги, изискващи използването на морска вода и производни продукти, както и лечебна кал и/или други естествени природни фактори за класически и нетрадиционни терапевтични методи на въздействие, целящи възстановяване на психо-емоционалното и физическото здраве, както и насочени към красотата на човешкото тяло. Таласотерапевтичните услуги се консултират и реализират от медицински и немедицински специалисти, получили своето образование в акредитирано висше училище.

51. „Ски писта“ е общодостъпен, обособен и обезопасен планински участък, на който се предлагат и потребяват туристически услуги, свързани с практикуване на ски спортове (ски алпийски дисциплини, сноуборд и ски бягане). Ски пистите могат да са: 1. ски писта за алпийски ски и сноуборд – обособен, сигнализиран и обезопасен наклонен планински терен за състезателно или любителско каране на ски и сноуборд; 2. ски писта за ски бягане – обособено, обезопасено и сигнализирано планинско трасе за практикуване на състезателно ски бягане на дистанции или любителско ски бягане.

52. „Ротел“ е подвижен хотел, представляващ вагон с единични и двойни стаи. През деня туристите се запознават с различни градове и техните забележителности, а нощуват във влака.

53. „Ботел“ е неголям воден хотел (неплаващ), като такъв може да се използва оборудван по съответния начин плавателен съд.

54. „Флотел“ е плаващ хотел, представляващ специално оборудван плавателен съд. На туристите се предоставят комфортни стаи-каюти, услуги за активна почивка, зали за преговори, конференции, конгреси, средства за свръзка, барове и ресторанти.

55. „Хотелиерство“ е предоставяне на настаняване в категоризирани или регистрирани туристически обекти.

56. „Хотелиер“ е лице, което извършва хотелиерство във:

57. „Ресторантьорство“ е предоставянето на туристически услуги при специфични форми на обслужване съобразно вида на туристическия обект.

58. „Ресторантьор“ е лице, което извършва ресторантьорство във всички видове категоризирани по закона заведения за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване) и заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи.

59. „Туроператорска дейност“ е организирането на туристически пакети, предлагани за продажба, пряко или посредством туристически агент с цел туризъм, отдих, развлечение, бизнес, участие или посещение на прояви и събития с културен и опознавателен характер, на конгресни и делови събития или с друга цел.

60. „Туроператор“ е лице, регистрирано по реда на този закон и вписано в регистъра на туроператорите и туристическите агенти за упражняване на туроператорска дейност, което изготвя туристически пакети и ги продава или предлага за продажба пряко или чрез посредничеството на друг търговец, или съвместно с друг търговец, или което предава данните на пътуващия на друг търговец в съответствие с § 1, т. 67, буква „б“, подбуква „дд“ от допълнителните разпоредби.

61. „Туристическа агентска дейност“ е извършването на посредничество при: продажби на туристически пакети на крайни потребители; пасажерски авиационен, воден и автобусен превоз; резервационни, визови и други допълнителни туристически услуги, както и застраховки, свързани с туристическото пътуване.

62. „Туристически агент“ е лице, регистрирано по реда на този закон и вписано в регистъра на туроператорите и туристическите агенти за осъществяване на туристическа агентска дейност, различно от туроператор, което продава или предлага за продажба туристически пакети, изготвени от туроператор.

63. „Свободно предоставяне на услуги от туроператор и/или туристически агент“ е налице, когато лице, което има правото да упражнява туроператорска и/или туристическа агентска дейност по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, ще извършва тази дейност временно или еднократно без установяване на територията на Република България.

64. „Туристически ваучер“ е документ под отчет, удостоверяващ съществуването на договор между туроператора и туриста в качеството на пътуващ във връзка с договор за туристически пакет или на продажбата на основна/и и/или допълнителна/и туристическа/и услуга/и.

65. „Резервационна бланка“ е документ под отчет, удостоверяващ съществуването на договор между туристическия агент и туриста като потребител на основна или допълнителна туристическа услуга, когато не са част от договор за туристически пакет.

66. „Туристически продукт“ е съвкупността от специфични стопански дейности и природни и антропогенни условия и ресурси в рамките на определена територия, предлагани и потребявани от туриста по време на неговото пътуване.

67. „Туристически пакет“ е комбинация най-малко от два различни вида туристически услуги за целите на едно и също пътуване или ваканция, ако:

68. „Започване на изпълнението на туристическия пакет“ е началото на изпълнението на всяка от туристическите услуги, включени в туристическия пакет.

68а. „Свързани туристически услуги“ са най-малко два различни вида туристически услуги, закупени за целите на едно и също пътуване или ваканция, които не представляват туристически пакет и водят до сключване на самостоятелни договори с отделни доставчици на туристически услуги в случаите, когато търговецът улеснява:

68б. „Търговец за целите на глава седма, раздели II и III“ е всяко физическо или юридическо лице независимо дали е частна, или държавна собственост, което действа включително чрез посредничеството на друго лице, извършващо дейност от негово име или за негова сметка, за цели, които влизат в рамките на неговата търговска или стопанска дейност, занаят или професия във връзка с договори за туристически пакети или свързани туристически услуги, независимо дали действа като туроператор, туристически агент, търговец, който улеснява предоставянето на свързана туристическа услуга, или като доставчик на туристическа услуга.

68в. „Установяване за целите на глава седма, раздел III“ е осъществяване на стопанска дейност от доставчик съгласно чл. 49 от Договора за функциониране на Европейския съюз за неопределен период и чрез стабилна инфраструктура, от която се предоставя услугата.

68г. „Траен носител“ е всеки носител на информация, даващ възможност на пътуващия или на търговеца да съхранява информация, изпратена лично до него, който позволява лесното ù използване в бъдеще за период, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. Такива носители са например хартия, устройства за съхранение на данни с USB интерфейс, CD-ROM дискове, DVD дискове, карти с памет, твърди дискове на компютрите, електронна поща и други. За траен носител се смятат и интернет сайтовете, които отговарят на следните условия: сайтът позволява на потребителя да запази получената информация, информацията може да се запази в продължение на достатъчно дълъг период и търговецът, предоставил информацията, не може да я променя.

68д. „Непреодолими и извънредни обстоятелства“ са обстоятелства, които са извън контрола на страната, която се позовава на тях, и последиците от които не биха могли да се избегнат, дори ако са били предприети всички разумни мерки за тяхното предотвратяване.

68е. „Несъответствие“ е неизпълнение или неточно изпълнение на туристическите услуги, включени в договора за туристически пакет.

68ж. „Пункт за продажба“ е всеки движим или недвижим търговски обект или интернет сайт на търговец, или подобна електронна платформа за онлайн продажби, в т.ч. случаите, когато интернет сайтовете на търговците или електронните платформи за онлайн продажби на дребно се представят на пътуващите като единна структура за продажба, включително телефонна услуга.

68з. „Репатриране“ е връщане на пътуващия до мястото на заминаване или до друго място, за което страните по договора са се споразумели.

69. „Основни туристически услуги“ са настаняване, хранене и транспортиране.

70. „Допълнителни туристически услуги“ са услуги, свързани с пътувания, развлечения, прояви и други събития с културен и опознавателен характер, конгресни и делови прояви (организиране на срещи, конференции, семинари, обучения, презентации и други корпоративни събития), спортно-анимационни и водноатракционни услуги, здравни, спа и уелнес услуги, ползване на въжени линии, отдаване под наем на плажни съоръжения, ски екипировка, превозни средства и на плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, услуги, предоставяни от школи и клубове по танци, езда, ветроходство и други водни спортове, услуги, предоставяни от ски училища, и други услуги, предлагани и потребявани от туристите по време на тяхното пътуване и престой.

71. „Детски лагер“ е форма на организиране и провеждане на детски и ученически туристически пакет, която се реализира при спазване на специални правила.

72. „Свързани лица“ са:

73. „Екскурзовод“ е лице, вписано в Националния туристически регистър за упражняване на професията „екскурзовод“, което при реализиране на програмата на туристи ги запознава с природно-географските особености, обществено-икономическото развитие и културното наследство на страната.

74. „Планински водач“ e лице, вписано в Националния туристически регистър за упражняване на професията „планински водач“, което води и придружава туристи в планинска и природна среда, като по време на осъществяването на избрания маршрут се грижи за сигурността на туристите и им дава информация за природно-географските особености и за забележителностите по него.

75.

76.

77. „Детска ски зона“ е обособена зона за практикуване на снежни спортове от деца до 6-годишна възраст. Същата е снабдена с уреди и пособия от сняг и други материали, подсигуряващи сигурно и безопасно практикуване на снежни спортове, съобразно възрастовите особености на децата.

78. „Снежен парк“ представлява обособена зона за практикуване на ски и сноуборд свободен стил. Същият е изграден от различни уреди, направени от сняг и други материали, подредени в зони с различна конфигурация и степен на трудност. Осигурява сигурност и безопасност на практикуващите.

79. „Документ, удостоверяващ владеенето на езика“ е диплома, свидетелство, сертификат или друг удостоверителен документ за успешно положен изпит по чужд език във висше училище, профилирана гимназия, профилирана паралелка в средно общообразователно училище, гимназия или професионално училище или езиков курс.

80. „Детски и ученически туристически пакет“ е туристически пакет, при който пътуващите са лица до 19-годишна възраст, придружавани от представител на институция в системата на предучилищното и училищното образование.

81. „Светлата част на денонощието“ включва периода от изгрева до залеза на слънцето по данни на националната метеорологична служба.

82. „Пътуващ“ е всяко лице, което се стреми да сключи договор за туристически пакет или за свързани туристически услуги или което има право да пътува въз основа на такъв договор.

83. „Бранд“ е уникалното съчетание от емоционални и рационални възприятия за една дестинация и типа продукт, който тя предлага, отличаващи я от конкурентните дестинации като най-подходяща за съответните целеви пазарни сегменти.

84. „Повторно“ е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.

85. „Системно нарушение“ е налице, когато в двугодишен срок са извършени три или повече административни нарушения на този закон.

86. „Повторен отказ“ е отказ на лицето, извършващо туристическа дейност в обекта, да допусне за втори пореден път длъжностно лице от контролните органи в обекта или да предостави на контролните органи изисканите за втори пореден път документи и информация.

87. „Обитавано жилище“ е жилището, в което лицето, извършващо хотелиерство, живее и то е неговият настоящ адрес по адресна регистрация.

88. „Непреодолима сила“ е събитие по смисъла на чл. 306, ал. 2 от Търговския закон.

89. „Ски зона“ е планинска територия с определени граници, която обхваща ски писти с различна сложност и предназначение, връзките между тях, трасета и въжени линии за превоз на хора.

90. „Туристически услуги“ са:

91. „Търговец, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги“ е всеки търговец по смисъла на т. 68б, който оказва съдействие на пътуващия при сключване на самостоятелни договори за туристическа услуга с отделни доставчици на туристически услуги, които представляват свързани туристически услуги; търговци, улесняващи предоставянето на свързани туристически услуги, могат да са също и туроператорите, туристическите агенти или доставчиците на туристически услуги.

92. „Договор за туристически пакет“ е договор, който включва всички услуги по туристическия пакет и съставлява едно цяло, или когато туристическият пакет се предоставя чрез самостоятелни договори – „договор за туристически пакет“ са всички договори, обхващащи туристическите услуги, включени в туристическия пакет.

93. „Плувен басейн“ е изкуствено създадено и обособено съоръжение, предназначено за обществено ползване, с една или повече водни площи, предназначени за плуване или други физически дейности, свързани с вода. Плувният басейн е самостоятелен обект или прилежащ към място за настаняване или към балнеолечебни (медикъл СПА) центрове, СПА центрове, уелнес центрове и таласотерапевтични центрове и е вписан в публичния регистър на обектите с обществено предназначение по чл. 36, ал. 3 от Закона за здравето.

94. „Район, за който липсва комуникационна свързаност“ е район, в който няма предприятие, предоставящо електронна съобщителна услуга по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения, осигуряваща достъп до интернет.

95. „Редовен член на туристическо сдружение“ е лице, което има право да участва в управлението на сдружението, да бъде информирано за неговата дейност и да се ползва от имуществото му и от резултатите от дейността му по реда, предвиден в устава, както и да е направило имуществените вноски, когато това е предвидено в устава на сдружението.

96. „Туристическа инфраструктура на национален курорт“ са курортните паркове, градини и други озеленени площи за широко обществено ползване (улици, алеи и обществени паркинги, пешеходни алеи и площи, велосипедни алеи и други), улично осветление, указателни табели, елементи на градския дизайн и реклама (спирки, навеси, външна реклама, указателни табели и други), автогари, както и други благоустройствени обекти, мрежи и съоръжения, собственост на държавата, общините и на юридически или физически лица, предназначени за обслужване на или за общо ползване от посетителите на националните курорти.

97. „Туристически фестивали и събития“ са инициативи, възникнали с цел популяризиране на елементи от нематериалното културно наследство, свързани с обичаи, обреди, празненства и други, които са носители на историческа памет и национална идентичност и могат да имат научна или културна стойност. Те могат да са организирани от публични или частни организации, физически или юридически лица.

§ 1а

За неуредени въпроси в глава седма, раздел II „Договори за туристически пакети и свързани туристически услуги“ и раздел III „Отговорност на туроператорите и търговците, улесняващи предоставянето на свързани туристически услуги при неплатежоспособност и несъстоятелност“ се прилагат разпоредбите на Закона за защита на потребителите.

§ 1б

Разпоредбите на глава седма, раздел II „Договори за туристически пакети и свързани туристически услуги“ и раздел III „Отговорност на туроператорите и търговците, улесняващи предоставянето на свързани туристически услуги при неплатежоспособност и несъстоятелност“ въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2015/2302.

§ 2

Законът за туризма (обн., ДВ, бр. 56 от 2002 г.; изм., бр. 119 и 120 от 2002 г., бр. 39 от 2004 г., бр. 28, 39, 94, 99 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 80, 82 и 105 от 2006 г., бр. 42, 53 и 80 от 2007 г., бр. 31, 36 и 66 от 2008 г., бр. 19 и 82 от 2009 г. и бр. 15, 50 и 98 от 2010 г.) се отменя.

§ 3

В срок една година от влизането в сила на закона лицата, които упражняват професиите „екскурзовод“, „планински водач“ и „ски учител“, привеждат дейността си в съответствие с изискванията му и представят в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма съответните документи за вписването им в Националния туристически регистър.

§ 4

(1) Регистрацията на туроператори и/или туристически агенти, извършена по отменения Закон за туризма, се запазва.

(2) Когато към датата на влизане в сила на закона има започната процедура за регистрация на туроператори и/или туристически агенти, процедурата се довършва по реда на отменения Закон за туризма.

§ 5

(1) Подновяването на категорията на категоризираните до влизането в сила на закона туристически обекти в изпълнение на срока по чл. 133, ал. 2 се извършва, както следва:

1. за категоризираните туристически обекти през 2004 и 2005 г. – през 2014 г.;

2. за категоризираните туристически обекти през 2006 и 2007 г. – през 2015 г.;

3. за категоризираните туристически обекти през 2008 и 2009 г. – през 2016 г.;

4. за категоризираните туристически обекти през 2010 г. – през 2017 г.;

5. за категоризираните туристически обекти през 2011 г. – през 2018 г.;

6. за категоризираните туристически обекти през 2012 г. – през 2019 г.

(2) Откритите процедури за издаване на удостоверения за определена категория на туристически обекти до влизането в сила на закона се довършват по реда, предвиден в него.

§ 6

(1) Промяната на вида на категоризираните до влизането в сила на закона туристически обекти от „самостоятелни стаи“ в „стаи за гости“ и от „къщи“ в „къщи за гости“ и получаването на новата категорийна символика се извършва в сроковете по § 5.

(2) Издадената до влизането в сила на закона категорийна символика за „самостоятелни стаи“ и за „къща“ е валидна до подновяването на категорията на съответния обект в сроковете по § 5.

§ 7

(1) Туристическите сдружения, вписани до влизането в сила на закона в Националния туристически регистър, в срок до 6 месеца от влизането му в сила привеждат дейността си в съответствие с изискванията му и представят в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма документите по чл. 52, ал. 1.

(2) При неизпълнение на изискванията на ал. 1 министърът на икономиката, енергетиката и туризма заличава съответното сдружение от Националния туристически регистър.

(3) Заличеното по ал. 2 туристическо сдружение може да заяви ново вписване в Националния туристически регистър по реда на чл. 52, ал. 1.

§ 8

(1) Определените категории на плажове по отменения Закон за туризма се прекратяват с влизането в сила на закона.

(2) Неприключилите процедури по категоризация на плажове по отменения Закон за туризма се прекратяват с влизането в сила на закона.

(3) Платените такси за разглеждане на заявленията по ал. 2 подлежат на възстановяване, ако в срок до три месеца от влизането в сила на закона е подадено искане за това от правоимащо лице.

§ 9

(1) Неприключилите процедури по категоризация на ски писти по отменения Закон за туризма се прекратяват с влизането в сила на закона.

(2) Платените такси за разглеждане на заявленията по ал. 1 подлежат на възстановяване, ако в срок до три месеца от влизането в сила на закона е подадено искане за това от правоимащо лице.

§ 10

(1) В тримесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема наредбите по чл. 79, ал. 5, чл. 99, ал. 4, чл. 121, ал. 5, чл. 159 и чл. 165, ал. 2 и тарифата по чл. 69, ал. 3.

(2) В тримесечен срок от влизането в сила на закона министърът на икономиката, енергетиката и туризма издава наредбата по чл. 64.

(3) В 6-месечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема наредбата по чл. 164.

(4) В 6-месечен срок от влизането в сила на закона министърът на икономиката, енергетиката и туризма издава наредбите по чл. 58, ал. 4 и чл. 122, ал. 4.

(5) В 6-месечен срок от влизането в сила на закона министърът на здравеопазването и министърът на икономиката, енергетиката и туризма издават съвместно наредбата по чл. 138, ал. 3.

(6) В 6-месечен срок от влизането в сила на закона министърът на икономиката, енергетиката и туризма съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката и министъра на физическото възпитание и спорта издава наредбите по чл. 146, ал. 2.

§ 11

В тримесечен срок от влизането в сила на закона министърът на икономиката, енергетиката и туризма издава заповедта по чл. 16, ал. 3.

§ 12

Държавните и общинските органи, приели или издали нормативни актове, в които има класификация на видове места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, са длъжни в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона да направят произтичащите от него изменения в тях.

§ 13

(1) Националният съвет по туризъм, консултативните съвети по въпросите на туризма, Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти, Експертната комисия по категоризация и сертификация на туристически обекти и общинската експертна комисия по категоризация на туристически обекти по закона се създават в срок до три месеца от влизането му в сила.

(2) Съветите и комисиите по отменения Закон за туризма се закриват със създаването на тези по ал. 1.

§ 14

Приетите и издадени на основание на отменения Закон за туризма нормативни актове се прилагат до издаването на съответните нови подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на този закон.

§ 15

В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г. и бр. 23 от 2013 г.) в § 1 от допълнителните разпоредби в т. 45 думите „по смисъла на т. 12“ се заменят с „по смисъла на т. 70“.

§ 16

В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г. и бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 30 от 2012 г.; изм., бр. 53, 54 и 102 от 2012 г. и бр. 24 от 2013 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 61р, ал. 3 думите „средствата за подслон и“ се заличават.

2. В чл. 61с, ал. 1 думите „средствата за подслон и“ се заличават.

3. В чл. 61т думите „по чл. 10, ал. 2“ се заменят с „по чл. 11, ал. 2“.

4. В § 1 от допълнителната разпоредба:

5. В приложение № 4 към глава втора, раздел VІ в т. 1 думите „Средства за подслон и“ се заличават.

§ 17

В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; изм., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и 103 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 71, 75, 80, 81, 95 и 102 от 2006 г., бр. 31, 41, 46, 53, 59, 82 и 95 от 2007 г., бр. 13, 102 и 110 от 2008 г., бр. 36, 41, 74, 82, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 41, 42, 50, 59, 62, 98 и 100 от 2010 г., бр. 8, 9, 45 и 60 от 2011 г., бр. 38, 40, 54, 60, 82, 101 и 102 от 2012 г. и бр. 15 от 2013 г.) се правят следните изменения:

1. В § 1 от допълнителните разпоредби в т. 9:

2. В § 1а в буква „г“ думите „средства за подслон“ се заличават, а думите „чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3 и 10“ се заменят с „чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3“.

§ 18

В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 102 от 2008 г., бр. 23, 42 и 82 от 2009 г., бр. 15, 18 и 97 от 2010 г., бр. 18 от 2011 г., бр. 38 и 56 от 2012 г. и бр. 15 от 2013 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 186, ал. 2, т. 2 думата „четвърта“ се заменя със „седма“.

2. В приложение № 1 към чл. 156, т. 1:

3. В приложение № 2 към чл. 156, т. 2, в част I в т. 4 в текста преди буква „а“ думите „средството за подслон или“ се заличават.

4. В приложение № 4 към чл. 156, т. 4, в част III навсякъде думите „средства за подслон или“, „средство за подслон или“ и „средството за подслон или“ се заличават.

§ 19

В Закона за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. 18 от 2010 г.; изм., бр. 58 от 2010 г. и бр. 91 от 2012 г.) в преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит (ДВ, бр. 91 от 2012 г.) § 4 се изменя така: „§ 4. Разпоредбите на този закон за изчисляване на ГПР по кредита при отчитане на допълнителните допускания съгласно т. 3 от приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 не се прилагат за договори за потребителски кредит, сключени преди влизането му в сила.“

§ 20

Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на разпоредбите на глава девета, десета и дванадесета, които влизат в сила 6 месеца след обнародването на закона.

Приложение 1

Приложение № 1 към чл. 82, ал. 1 Стандартен формуляр за предоставяне на информация във връзка с договори за туристически пакети, когато е възможно използването на хиперлинкове Предлаганата комбинация от туристически услуги представлява туристически пакет по смисъла на Директивата (ЕС) 2015/2302. Поради тази причина ще се ползвате от всички гарантирани в ЕС права, които се прилагат за туристически пакети. Дружеството XY/дружествата XY ще носи/носят пълна отговорност за точното изпълнение на туристическия пакет като цяло. В съответствие със законовите изисквания дружеството XY/дружествата XY е/са предприели необходимите защитни мерки за възстановяване на Вашите плащания и ако в туристическия пакет е включен транспорт – за осигуряване на Вашето репатриране в случай на несъстоятелност. По-подробна информация за основните права по Директива (ЕС) 2015/2302 може да намерите на следния интернет адрес: http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32015L2302 На посочения интернет адрес пътуващият ще получи следната информация: Основни права съгласно Директива (ЕС) 2015/2302: – Пътуващите ще получат цялата основна информация за туристическия пакет преди сключването на договора за туристически пакет. – Винаги има поне един търговец, който отговаря за точното изпълнение на всички туристически услуги, включени в договора. – На пътуващите се предоставя телефонен номер за спешни повиквания или данни на звено за контакт, чрез което могат да се свържат с туроператора или с туристическия агент. – Пътуващите могат да прехвърлят туристическия пакет на друго лице след предизвестие в разумен срок и евентуално заплащане на допълнителните разходи. – Цената на туристическия пакет може да се увеличава единствено при нарастване на специфични разходи (например цените на горивото), ако това е изрично предвидено в договора, и във всеки случай не по-късно от 20 дни преди започване на изпълнението на туристическия пакет. Когато увеличението на цената надвишава 8 на сто от цената на туристическия пакет, пътуващият може да прекрати договора. Когато туроператорът си запази правото да увеличава цената, пътуващият има право на намаление на цената, ако има намаление на съответните разходи. – Пътуващите могат да прекратят договора, без да заплащат такса за прекратяване на договора, и да получат пълно възстановяване на всички плащания при съществена промяна на някой от основните елементи на туристическия пакет, различен от цената. Когато преди започване на изпълнението на туристическия пакет отговорният за туристическия пакет търговец анулира туристическия пакет, пътуващите имат право да получат обратно платените от тяхно име суми и ако е подходящо – съответното обезщетение. – Преди започване на изпълнението на туристическия пакет пътуващите могат да прекратят договора, без да плащат такса за прекратяване на договора, при настъпване на извънредни обстоятелства, като например сериозни проблеми със сигурността на мястото на дестинацията, които биха могли да засегнат туристическия пакет. – Пътуващите могат по всяко време преди започване на изпълнението на туристическия пакет да прекратят договора срещу подходяща и обоснована такса за прекратяване на договора. – Когато след започване на изпълнението на туристическия пакет съществени елементи от него не могат да бъдат предоставени съгласно договореното, на пътуващия трябва да бъдат предложени подходящи алтернативни услуги без допълнителни разходи. Пътуващите могат да прекратят договора, без да заплащат такса за прекратяването му, когато услугите не са предоставени в съответствие с договора и това съществено засяга изпълнението на туристическия пакет, а туроператорът не е отстранил проблема. – Пътуващите имат право също и на намаление на цената и/или на обезщетение за претърпените вреди, в случай че туристическите услуги не са предоставени или са предоставени лошо. – Туроператорът трябва да окаже съдействие, ако пътуващият изпадне в затруднение. – Когато туроператорът изпадне в несъстоятелност, направените плащания ще бъдат възстановени. Когато туроператорът или туристическият агент изпадне в несъстоятелност след започване на изпълнението на туристическия пакет и в него е включен превоз, репатрирането на пътниците е осигурено. Дружеството XY се ползва със защита при несъстоятелност в YZ (образуванието, отговарящо за защита при несъстоятелност – застрахователно дружество). Пътуващите могат да се обърнат към YZ образувание или когато е приложимо, към компетентния орган (данни за контакт, включително наименование, седалище и адрес на управление, адрес на електронната поща и телефонен номер), ако изпълнението на услугите е отказано поради несъстоятелността на дружеството XY. Директива (ЕС) 2015/2302, както е транспонирана в националното законодателство, можете да намерите като линк към Закона за туризма на интернет страницата на Министерството на туризма.

Приложение 2

Приложение № 2 към чл. 82, ал. 1 Стандартен формуляр за предоставяне на информация във връзка с договори за туристически пакети в случаи, различни от тези, включени в приложение № 1 към чл. 82, ал. 1 Предлаганата комбинация от туристически услуги представлява туристически пакет по смисъла на Директивата (ЕС) 2015/2302. Поради тази причина ще се ползвате от всички гарантирани в ЕС права, които се прилагат за туристически пакети. Дружеството XY/дружествата XY ще носи/носят пълна отговорност за точното изпълнение на туристическия пакет като цяло. В съответствие със законовите изисквания дружеството XY/дружествата XY е/са предприели необходимите защитни мерки за възстановяване на Вашите плащания и ако в туристическия пакет е включен транспорт – за осигуряване на Вашето репатриране, в случай на несъстоятелност. Основни права съгласно Директива (ЕС) 2015/2302: – Пътуващите ще получат цялата основна информация за туристическия пакет преди сключването на договора за туристическия пакет. – Винаги има поне един търговец, който отговаря за точното изпълнение на всички туристически услуги, включени в договора. – На пътуващите се предоставя телефонен номер за спешни повиквания или данни на звено за контакт, чрез което могат да се свържат с туроператора или с туристическия агент. – Пътуващите могат да прехвърлят туристическия пакет на друго лице след предизвестие в разумен срок и евентуално заплащане на допълнителните разходи. – Цената на туристическия пакет може да се увеличава единствено при нарастване на специфични разходи (например цените на горивото), когато това е изрично предвидено в договора, и във всеки случай не по-късно от 20 дни преди започване на изпълнението на туристическия пакет. Когато увеличението на цената надвишава 8 на сто от цената на туристическия пакет, пътуващият може да прекрати договора. Когато туроператорът си запази правото да увеличава цената, пътуващият има право на намаление на цената, ако има намаление на съответните разходи. – Пътуващите могат да прекратят договора, без да плащат такса за прекратяването му, и да получат пълно възстановяване на всички плащания при съществена промяна на някой от основните елементи на туристическия пакет, различен от цената. Когато преди започване на изпълнението на туристическия пакет отговорният за туристическия пакет търговец анулира туристическия пакет, пътуващите имат право да получат обратно платените от тяхно име суми и ако е подходящо – съответно обезщетение. – Преди започване на изпълнението на туристическия пакет пътуващите могат да прекратят договора, без да плащат такса за прекратяване на договора, при настъпване на извънредни обстоятелства, като например сериозни проблеми със сигурността на мястото на дестинацията, които биха могли да засегнат туристическия пакет. – Пътуващите могат по всяко време преди започване на изпълнението на туристическия пакет да прекратят договора срещу подходяща и обоснована такса за прекратяване на договора. – Когато след започване на изпълнението на туристическия пакет съществени елементи от него не могат да бъдат предоставени съгласно договореното, на пътуващия трябва да бъдат предложени подходящи алтернативни услуги без допълнителни разходи. Пътуващите могат да прекратят договора, без да заплащат такса за прекратяване на договора, когато услугите не са предоставени в съответствие с договора и това съществено засяга изпълнението на туристическия пакет, а туроператорът не е отстранил проблема. – Пътуващият има право също на намаление на цената и/или обезщетение за претърпените вреди, в случай че туристическите услуги не са предоставени или са предоставени лошо. – Туроператорът трябва да окаже съдействие, когато пътуващият изпадне в затруднение. – Когато туроператорът изпадне в несъстоятелност, направените плащания ще бъдат възстановени. Когато туроператорът или туристическият агент изпадне в несъстоятелност след започване на изпълнението на туристическия пакет и в него е включен превоз, репатрирането на пътниците е осигурено. Дружеството XY се ползва със защита при несъстоятелност в YZ (образуванието, отговарящо за защита при несъстоятелност – застрахователно дружество). Пътуващите могат да се обърнат към това образувание или когато е приложимо, към компетентния орган (данни за контакт, включително наименование, седалище и адрес на управление, адрес на електронната поща и телефонен номер), ако изпълнението на услугите е отказано поради несъстоятелността на дружеството XY. Директива (ЕС) 2015/2302, както е транспонирана в националното законодателство, можете да намерите като линк към Закона за туризма на интернет страницата на Министерството на туризма.

Приложение 3

Приложение № 3 към чл. 82, ал. 3 Стандартен формуляр за предоставяне на информация във връзка с договори за туристически пакети, при които туроператорът на пакета предоставя информацията на друг търговец съгласно § 1, т. 67, буква „б“, подбуква „дд“ от допълнителните разпоредби Когато сключите договор с дружество AB, не по-късно от 24 часа след получаването на потвърждението за резервацията от дружеството XY, туристическата услуга, предоставена от XY и AB, ще представлява туристически пакет по смисъла на Директива (ЕС) 2015/2302. Поради тази причина ще се ползвате от всички гарантирани в ЕС права, които се прилагат за туристически пакети. Дружеството XY ще носи пълна отговорност за точното изпълнение на туристическия пакет като цяло. В съответствие със законовите изисквания дружеството XY е предприело необходимите защитни мерки за възстановяване на Вашите плащания и ако в туристическия пакет е включен транспорт – за осигуряване на Вашето репатриране в случай на несъстоятелност. По-подробна информация за основните права по Директива (ЕС) 2015/2302 може да намерите на следния интернет адрес: http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32015L2302 На посочения интернет адрес пътуващият ще получи следната информация: Основни права съгласно Директива (ЕС) 2015/2302: – Пътуващите ще получат цялата основна информация за туристическите услуги преди сключването на договора за туристически пакет. – Винаги има поне един търговец, който отговаря за точното изпълнение на всички туристически услуги, включени в договора. – На пътуващите се предоставя телефонен номер за спешни повиквания или данни на звено за контакт, чрез което могат да се свържат с туроператора или с туристическия агент. – Пътуващите могат да прехвърлят туристическия пакет на друго лице след предизвестие в разумен срок и евентуално заплащане на допълнителните разходи. – Цената на туристическия пакет може да се увеличава единствено при нарастване на специфични разходи (например цените на горивото), ако това е изрично предвидено в договора, и във всеки случай не по-късно от 20 дни преди започване на изпълнението на туристическия пакет. Когато увеличението на цената надвишава 8 на сто от цената на туристическия пакет, пътуващият може да прекрати договора. Когато туроператорът си запази правото да увеличава цената, пътуващият има право на намаление на цената, ако има намаление на съответните разходи. – Пътуващите могат да прекратят договора, без да плащат такса за прекратяване на договора, и да получат пълно възстановяване на всички плащания при съществена промяна на някой от основните елементи на туристическия пакет, различен от цената. Когато преди началото на изпълнението на туристическия пакет отговорният за туристическия пакет търговец анулира туристическия пакет, пътуващите имат право да получат обратно платените от тяхно име суми и ако е подходящо – съответно обезщетение. – Преди започване на изпълнението на туристическия пакет пътуващите могат да прекратят договора, без да плащат такса за прекратяване на договора, при настъпване на извънредни обстоятелства, като например сериозни проблеми със сигурността на мястото на дестинацията, които биха могли да засегнат туристическия пакет. – Пътуващите могат по всяко време преди започване на изпълнението на туристическия пакет да прекратят договора срещу подходяща и обоснована такса за прекратяване на договора. – Когато след започване на изпълнението на туристическия пакет съществени елементи от него не могат да бъдат предоставени съгласно договореното, на пътуващия трябва да бъдат предложени подходящи алтернативни услуги без допълнителни разходи. Пътуващите могат да прекратят договора, без да заплащат такса за прекратяване на договора, когато услугите не са предоставени в съответствие с договора и това съществено засяга изпълнението на туристическия пакет, а туроператорът не е отстранил проблема. – Пътуващите имат право също на намаление на цената и/или обезщетение за претърпените вреди, в случай че туристическите услуги не са предоставени или са предоставени лошо. – Туроператорът трябва да окаже съдействие, когато пътуващият изпадне в затруднение. – Когато туроператорът изпадне в несъстоятелност, направените плащания ще бъдат възстановени. Когато туроператорът или туристическият агент изпадне в несъстоятелност след започване на изпълнението на туристическия пакет и в него е включен превоз, репатрирането на пътниците е осигурено. Дружеството XY се ползва със защита при несъстоятелност в YZ (образуванието, отговарящо за защита при несъстоятелност – застрахователно дружество). Пътуващите могат да се обърнат към това образувание или когато е приложимо, към компетентния орган (данни за контакт, включително наименование, седалище и адрес на управление, адрес на електронната поща и телефонен номер), ако изпълнението на услугите е отказано поради несъстоятелността на дружеството XY. Директива (ЕС) 2015/2302, както е транспонирана в националното законодателство, можете да намерите като линк към Закона за туризма на интернет страницата на Министерството на туризма.

Приложение 4

Приложение № 4 към чл. 82, ал. 5 Стандартен формуляр за предоставяне на информация, когато търговецът, улесняващ предоставянето на онлайн свързана туристическа услуга по смисъла на § 1, т. 68а, буква „а“ от допълнителните разпоредби, е и превозвач, който продава двупосочен билет Когато след избирането и заплащането на една туристическа услуга резервирате допълнителни туристически услуги за своето пътуване или ваканция чрез нашето дружество (XY), няма да се ползвате от правата, които се прилагат за туристически пакети съгласно Директива (ЕС) 2015/2302. Следователно нашето дружество (XY) няма да носи отговорност за точното изпълнение на допълнителни туристически услуги. При проблеми се обърнете към съответния доставчик на услугата. Когато обаче резервирате допълнителни туристически услуги по време на същото посещение на уебсайта за резервации на нашето дружество XY (уебсайта за резервации на дружеството XY), туристическите услуги ще станат част от свързана туристическа услуга. В този случай дружеството XY разполага в съответствие с изискванията на правото на ЕС с осигурена защита за възстановяване на Вашите плащания към дружеството XY за услуги, които не са изпълнени поради несъстоятелността на дружеството XY, и при необходимост – за Вашето репатриране. Моля обърнете внимание, че това не осигурява възстановяване на плащания в случай на несъстоятелност на съответния доставчик на услугата. Моля обърнете внимание, че в случаите, когато плащането Ви е изпратено директно към съответния доставчик на туристическа услуга, нашето дружество XY не носи отговорност за възстановяване извършеното плащане, в случай на несъстоятелност на доставчика на услугата. По-подробна информация за основните права по Директива (ЕС) 2015/2302 може да намерите на следния интернет адрес: http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32015L2302 На посочения интернет адрес пътуващият ще получи следната информация: Дружеството XY се ползва със защита при несъстоятелност в YZ (образуванието, отговарящо за защита при несъстоятелност – застрахователно дружество). Пътуващите могат да се обърнат към това YZ образувание или когато е приложимо – към компетентния орган (данни за контакт, включително наименование, седалище и адрес на управление, адрес на електронната поща и телефонен номер), ако изпълнението на услугите е отказано поради несъстоятелността на дружеството XY. Забележка. Тази защита при несъстоятелност не обхваща договори с лица, различни от дружеството XY, които могат да се изпълняват въпреки несъстоятелността на дружеството XY. Директива (ЕС) 2015/2302, както е транспонирана в националното законодателство, можете да намерите като линк към Закона за туризма на интернет страницата на Министерството на туризма.

Приложение 5

Приложение № 5 към чл. 82, ал. 5 Стандартен формуляр за предоставяне на информация, когато търговецът, улесняващ предоставянето на онлайн свързана туристическа услуга по смисъла на § 1, т. 68а, буква „а“ от допълнителните разпоредби, е различен от превозвач, който продава двупосочен билет Когато след избирането и заплащането на една туристическа услуга резервирате допълнителни туристически услуги за своето пътуване или ваканция чрез нашето дружество XY, няма да се ползвате от правата, които се прилагат за туристически пакети съгласно Директива (ЕС) 2015/2302. Следователно нашето дружество XY няма да носи отговорност за точното изпълнение на отделните туристически услуги. При проблеми се обърнете към съответния доставчик на услугата. Когато резервирате допълнителни туристически услуги по време на същото посещение на уебсайта за резервации на нашето дружество XY/уебсайта за резервации на дружеството XY, туристическите услуги ще станат част от свързана туристическа услуга. В този случай дружеството XY разполага в съответствие с изискванията на правото на ЕС с осигурена защита за възстановяване на Вашите плащания към дружеството XY за услуги, които не са изпълнени поради несъстоятелността на дружеството XY. Моля обърнете внимание, че това не осигурява възстановяване на плащания в случай на несъстоятелност на съответния доставчик на услугата. Моля обърнете внимание, че в случаите, когато плащането Ви е изпратено директно към съответния доставчик на туристическа услуга, нашето дружество XY не носи отговорност за възстановяване извършеното плащане, в случай на несъстоятелност на доставчика на услугата. По-подробна информация за основните права по Директива (ЕС) 2015/2302 може да намерите на следния интернет адрес: http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32015L2302 На посочения интернет адрес пътуващият ще получи следната информация: – Дружеството XY се ползва със защита при несъстоятелност в YZ (образуванието, отговарящо за защита при несъстоятелност – застрахователно дружество). – Пътуващите могат да се обърнат към това образувание или когато е приложимо – към компетентния орган (данни за контакт, включително наименование, седалище и адрес на управление, адрес на електронната поща и телефонен номер), когато изпълнението на услугите е отказано поради несъстоятелността на дружеството XY. Забележка. Тази защита при несъстоятелност не обхваща договори с лица, различни от дружеството XY, които могат да се изпълняват въпреки несъстоятелността на дружеството XY. Директива (ЕС) 2015/2302, както е транспонирана в националното законодателство, можете да намерите като линк към Закона за туризма на интернет страницата на Министерството на туризма.

Приложение 6

Приложение № 6 към чл. 82, ал. 5 Стандартен формуляр за предоставяне на информация при предоставяне на свързани туристически услуги по смисъла на § 1, т. 68а, буква „а“ от допълнителните разпоредби, когато договорите се сключват при едновременното физическо присъствие на търговец, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги (различен от превозвач, който продава двупосочен билет), и пътуващия Когато след избирането и заплащането на една туристическа услуга резервирате допълнителни туристически услуги за своето пътуване или ваканция чрез нашето дружество XY, няма да се ползвате от правата, които се прилагат за туристически пакети съгласно Директива (ЕС) 2015/2302. Следователно нашето дружество XY няма да носи отговорност за точното изпълнение на отделни туристически услуги. При проблеми се обърнете към съответния доставчик на услугата. Когато резервирате допълнителни туристически услуги по време на същото посещение или контакт с нашето дружество XY, туристическите услуги ще станат част от свързана туристическа услуга. В този случай дружеството XY разполага в съответствие с изискванията на правото на ЕС с осигурена защита за възстановяване на Вашите плащания към дружеството XY за услуги, които не са изпълнени поради несъстоятелността на дружеството XY. Моля обърнете внимание, че това не осигурява възстановяване на плащания в случай на несъстоятелност на съответния доставчик на услугата. Моля обърнете внимание, че в случаите, когато плащането Ви е изпратено директно към съответния доставчик на туристическа услуга, нашето дружество XY не носи отговорност за възстановяване на извършеното плащане в случай на несъстоятелност на доставчика на услугата. Дружеството XY се ползва със защита при несъстоятелност в YZ (образуванието, отговарящо за защита при несъстоятелност – застрахователно дружество). Пътуващите могат да се обърнат към това образувание или когато е приложимо – към компетентния орган (данни за контакт, включително наименование, седалище и адрес на управление, адрес на електронната поща и телефонен номер), когато изпълнението на услугите е отказано поради несъстоятелността на дружеството XY. Забележка. Тази защита при несъстоятелност не обхваща договори с лица, различни от дружеството XY, които могат да се изпълняват въпреки несъстоятелността на XY. Директива (ЕС) 2015/2302, както е транспонирана в националното законодателство, можете да намерите като линк към Закона за туризма на интернет страницата на Министерството на туризма.

Приложение 7

Приложение № 7 към чл. 82, ал. 5 Стандартен формуляр за предоставяне на информация, когато търговецът, улесняващ предоставянето на онлайн свързана туристическа услуга по смисъла на § 1, т. 68а, буква „б“ от допълнителните разпоредби, е и превозвач, който продава двупосочен билет Когато резервирате допълнителни туристически услуги за вашето пътуване или ваканция чрез този/тези хиперлинк/хиперлинкове, няма да се ползвате от правата, които се прилагат за туристически пакети съгласно Директива (ЕС) 2015/2302. Следователно нашето дружество XY няма да носи отговорност за точното изпълнение на тези допълнителни туристически услуги. При проблеми моля да се обърнете към съответния доставчик на услугата. Когато обаче резервирате допълнителни туристически услуги чрез този/тези хиперлинк/хиперлинкове не по-късно от 24 часа след получаването на потвърждението за резервацията от нашето дружество XY, посочените туристически услуги ще станат част от свързана туристическа услуга. В този случай дружеството XY разполага в съответствие с изискванията на правото на ЕС с осигурена защита за възстановяване на Вашите плащания към дружеството XY за услуги, които не са изпълнени поради несъстоятелността на XY, и при необходимост – за Вашето репатриране. Моля обърнете внимание, че това не осигурява възстановяване на плащания в случай на несъстоятелност на съответния доставчик на услугата. Моля обърнете внимание, че в случаите, когато плащането Ви е изпратено директно към съответния доставчик на туристическа услуга, нашето дружество XY не носи отговорност за възстановяване на извършеното плащане в случай на несъстоятелност на доставчика на услугата. По-подробна информация за основните права по Директива (ЕС) 2015/2302 може да намерите на следния интернет адрес: http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32015L2302 На посочения интернет адрес пътуващият ще получи следната информация: – Дружеството XY се ползва със защита при несъстоятелност в YZ (образуванието, отговарящо за защита при несъстоятелност – застрахователно дружество). Пътуващите могат да се обърнат към това образувание или когато е приложимо – към компетентния орган (данни за контакт, включително наименование, седалище и адрес на управление, адрес на електронната поща и телефонен номер), когато изпълнението на услугите е отказано поради несъстоятелността на дружеството XY. Забележка. Тази защита при несъстоятелност не обхваща договори с лица, различни от дружеството XY, които могат да се изпълняват въпреки несъстоятелността на дружеството XY. Директива (ЕС) 2015/2302, както е транспонирана в националното законодателство, можете да намерите като линк към Закона за туризма на интернет страницата на Министерството на туризма.

Приложение 8

Приложение № 8 към чл. 82, ал. 5 Стандартен формуляр за предоставяне на информация, когато търговецът, улесняващ предоставянето на онлайн свързана туристическа услуга по смисъла на § 1, т. 68а, буква „б“ от допълнителните разпоредби, е различен от превозвача, който продава двупосочен билет Когато резервирате допълнителни туристически услуги за вашето пътуване или ваканция чрез този/тези хиперлинк/хиперлинкове, няма да се ползвате от правата, които се прилагат за туристически пакети съгласно Директива (ЕС) 2015/2302. Следователно нашето дружество XY няма да носи отговорност за точното изпълнение на тези допълнителни туристически услуги. При проблеми моля да се обърнете към съответния доставчик на услугата. Когато обаче резервирате допълнителни туристически услуги чрез този/тези хиперлинк/хиперлинкове не по-късно от 24 часа след получаването на потвърждението за резервацията от нашето дружество XY, посочените туристически услуги ще станат част от свързана туристическа услуга. В този случай дружеството XY разполага в съответствие с изискванията на правото на ЕС с осигурена защита за възстановяване на Вашите плащания към дружеството XY за услуги, които не са изпълнени поради несъстоятелността на XY. Моля обърнете внимание, че това не осигурява възстановяване на плащания в случай на несъстоятелност на съответния доставчик на услугата. Моля обърнете внимание, че в случаите, когато плащането Ви е изпратено директно към съответния доставчик на туристическа услуга, нашето дружество XY не носи отговорност за възстановяване извършеното плащане в случай на несъстоятелност на доставчика на услугата. По-подробна информация за основните права по Директива (ЕС) 2015/2302 може да намерите на следния интернет адрес: http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32015L2302 На посочения интернет адрес пътуващият ще получи следната информация: – Дружеството XY се ползва със защита при несъстоятелност в YZ (образуванието, отговарящо за защита при несъстоятелност – застрахователно дружество). – Пътуващите могат да се обърнат към това образувание или когато е приложимо – към компетентния орган (данни за контакт, включително наименование, географски адрес, електронната поща и телефонен номер), когато изпълнението на услугите е отказано поради несъстоятелността на дружеството XY. Забележка. Тази защита при несъстоятелност не обхваща договори с лица, различни от дружеството XY, които могат да се изпълняват въпреки несъстоятелността на дружеството XY. Директива (ЕС) 2015/2302, както е транспонирана в националното законодателство, можете да намерите като линк към Закона за туризма на интернет страницата на Министерството на туризма.

Приложение 9

Приложение № 9 към чл. 104, ал. 1 Таблица за минималните лимити на отговорност при сключване на договор за задължителна застраховка по чл. 97, ал. 1