Решение № 326 от 02.03.2026, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 326

Ловеч, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - II тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ГЕОРГИ ХРИСТОВ

Членове:

МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

ДАНИЕЛА РАДЕВА

При секретар ТАТЯНА ТОТЕВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА РАДЕВА канд № 20267130600051 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Х. Х. – Началник на ТО – Русе към Комисия за защита на потребителите /КЗП/, чрез старши юрисконсулт Л. П., срещу Решение № 100 от 23.12.2025г., постановено по АНД № 207/2025г. по описа Районен съд гр. Троян. С това решение съдът е отменил Наказателно постановление № ВТ-007818 от 04.07.2025г., издадено от Ц. Х. Х. – Началник на Териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище към Комисия за защита на потребителите /КЗП/ със седалище [населено място], като незаконосъобразно и е осъдил КЗП да заплати на „Има Хляб“ ООД [населено място] сумата 800.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

За да отмени наказателното постановление, решаващият състав на Районен съд гр. Троян е приел по същество, че нарушението, за което е санкционирано дружеството – жалбоподател с обжалваното наказателно постановление не е доказано по безспорен и категоричен начин.

По изложени доводи в касационната жалба за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска отмяната му, както и потвърждаване на отмененото с посоченото съдебно решение наказателно постановление. Изложени са подробни доводи за това, че извършеното нарушение е доказано и не е маловажно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и е направено възражение за прекомерност на претендираното от ответното дружество адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За ответникът „Има Хляб“ ООД [населено място], редовно призован, не се явява законния представител. Явява се процесуалният представител – адв. Б. Д. от АК [населено място], който излага подробни аргументи за правилност на обжалваното решение на първоинстанционния съд с искане същото да бъде оставено в сила. Поддържа изложените доводи в представен писмен отговор на касационната жалба за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждането на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представен списък на разноските.

Окръжна прокуратура [населено място], редовно уведомена, не изпраща представител.

Административен съд гр. Ловеч, втори касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд гр. Троян е било издадено Наказателно постановление № ВТ-007818 от 04.07.2025г. от Ц. Х. Х. – Началник на Териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище към Комисия за защита на потребителите /КЗП/ със седалище [населено място], въз основа на АУАН № 007818/06.06.2025г., с което на „Има Хляб“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], обл. Ловеч, [улица], представлявано от управителя П. С. Ш. с [ЕГН], е наложено административно наказание: имуществена санкция в размер на 500.00 лева на основание чл. 211 от Закона за туризма /ЗТ/ за нарушение по чл. 117, ал. 1 от същия закон.

Административнонаказателната отговорност на „Има Хляб“ ООД [населено място] е ангажирана за това, че при извършена проверка на 16.05.2025г. в кафе-сладкарница „Пош“, находяща се в [населено място], [улица], стопанисвана от дружеството, е било установено, че се предлагат за консумация различни напитки и храни, за които има съставен ценоразпис с обявени цени, но на 6 вида топли напитки, на фрапе, горещ шоколад, лимонада с маточина и мента, айран, три вида фреш, бери смути с горски плодове, супер смути, фъстъчено смути, крафт напитки – 3 вида, не са обявени грамажите. В Наказателното постановление е посочено, че горното представлява нарушение по чл. 117, ал. 1 от Закона за туризма и е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500.00 лева на основание чл. 211 от Закона за туризма.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал относимите към спора писмени и гласни доказателства, установявайки правилно фактическата обстановка. Съдът е приел за установено, че в хода на проведеното административнонаказателно производство няма допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление. Посочил е, че както АУАН, така и НП, са съставени от оправомощени лица, в съответната форма и съдържат необходимите изискуеми задължителни реквизити. Обсъдил е наведените от страните възражения.

В обжалваното решение въззивният съд е приел, че предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства не е безспорно доказано, че дружеството-жалбоподател е извършило административно нарушение по чл. 117, ал. 1 от Закона за туризма. Съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетелката А. Ж. П. и управителят на дружеството-жалбоподател П. С. Ш., които са присъствали при извършване на проверката и които са заявили в съдебно заседание, че проверяващите от КЗП са констатирали, че на касовия бон за вид на обекта неправилно било отразено „пекарна“, а не „кафе - сладкарница“, че не са спазени и всички изисквания за достъп на инвалиди до тоалетната в обекта, но в дадените указания в съставения при проверката констативен протокол, никъде не пишело, че трябва да бъде изготвено меню с цени и грамажи. И двамата свидетели Ш. и П. са били категорични, че в обекта е имало в писмен вид меню – листа, в което били отразени цени и грамажи на предлаганите продукти на български и на английски език, както и че на стената имало поставена голяма дъска, на която с тебешир са изписани предлагани за деня напитки с посочени цени, без грамаж, но това не било официалното меню в обекта. Съдът е приел, че показанията на тези двама свидетели се подкрепят от представените писмени доказателства, а именно изготвеният Констативен протокол № К–2771213/16.05.2025г., който е подписан от всички, присъстващи на проверката, в който е отразено, че „за предлагания асортимент е съставен ценоразпис с обявени цени и грамажи.“ Първоинстанционният съд е приел, че показанията на служителите на КЗП - свидетелите К. С. И. и Г. П. Б. са неясни и неточни, тъй като същите са заявили, че не си спомнят какви указания са давали и детайли от извършената проверка. Предвид това въззивният съд е приел, че след като изрично не са дадени указания с Констативен протокол № К–27711213/16.05.2025г., да бъдат съставени ценоразписи - лист-меню за кухненската и сладкарската продукция и карт-меню за алкохолни и безалкохолни напитки със съответните продажни цени и грамажи и след като свидетелските показания на проверяващите служители на КЗП са неточни и неясни и противоречат на отразеното в протокола, че „за предлагания асортимент е съставен ценоразпис с обявени цени и грамажи“, нарушението, за което е наказано дружеството-жалбоподател не е категорично и безспорно доказано.

Не се споделят от настоящият състав аргументите, изложени от адв. Б. Д. в съдебно заседание в хода на делото по същество, че Акт № 007818 няма реквизитите и белезите на акт за установяване на административно нарушение. Съдът счита, че акта отговаря на изискванията на закона и конкретно на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН и съдържа изискуемите задължителни реквизити, изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН. В този смисъл са изложени и аргументи от първоинстанционния съд, които са правилни.

Настоящият касационен състав напълно споделя изложените от Районен съд гр. Троян подробни аргументи относно доказаността на нарушението по чл. 117, ал. 1 от ЗТ. Съгласно тази разпоредба „Лицата, извършващи ресторантьорство, са длъжни да съставят ценоразписи - лист-меню за кухненската и сладкарската продукция и карт-меню за алкохолни и безалкохолни напитки със съответните продажни цени и грамажи.“ Безспорно установено по делото е, както от показанията на всички разпитани свидетели, така и от отразеното в съставения при проверката Констативен протокол, че за предлаганият асортимент в заведението е бил представен ценоразпис с обявени цени и грамажи. Такъв ценоразпис – меню за напитки е част и от доказателствения материал по делото. Действително не е имало посочени грамажи на част от напитки на меню, поставено на стената на заведението, които се предлагат за деня. Но на меню на хартия е имало грамажи на всички предлагани в заведението напитки. Освен това настоящият касационен състав споделя изложеното от първоинстанционния съд, че в съставеният при проверката констативен протокол не са дадени указания, че трябва да бъде изготвено меню с цени и грамажи на напитките. Дадено е указание на касовите бележки да се обяви видът на обекта в съответствие с вида в удостоверението за категоризация. Несъмнено ако е констатирано нарушение по чл. 117, ал. 1 от ЗТ, би се дало указание за отстраняването на това нарушение, което не е сторено. Неоснователно е изложеното в касационната жалба, че актосъставителят К. С. И. е дала указания за изготвяне на меню с цени и грамажи в устна форма. Доказателства за това не са събрани в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. В показанията си свидетелката И. е заявила, че по принцип при констатирано нарушение дават указания. В същото време тази свидетелка е заявила: „Нарушението беше, че на касовия бон вида на обекта е обявен като фурна, пекарна. По категоризация е кафе-сладкарница и казахме, че следва да промени вида, дори на касовите бележки“.

За да се ангажира административнонаказателната отговорност на едно физическо или юридическо лице следва нарушението, за което се санкционира това лице, да е доказано по несъмнен и категоричен начин. В конкретният случай такова доказване по несъмнен и категоричен начин на нарушението по чл. 117, ал. 1 от ЗТ не е налице.

Настоящият касационен състав намира направените изводи от първоинстанционният съд за липса на съществени нарушения на процесуалните правила за правилни и съответни на събраните по делото доказателства. Районният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил е фактите, имащи отношение към спорното право. Извел е мотивирани правни изводи, които се възприемат от касационния състав. Решението се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на съдопроизводствените правила.

По изложените съображения, настоящият касационен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

С оглед изхода на делото ще следва да бъде уважено своевременно направеното искане от адв. Б. Д. – процесуален представител на дружеството-ответник в настоящото касационна производство, за присъждане на разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 255,65 евро, съгласно представените Договор за правна защита и съдействие от 19.01.2026г., Пълномощно от същата дата и Списък на разноските, видно от които реално е заплатено претендираното адвокатско възнаграждение. Неоснователно се явява възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, предвид обстоятелството, че същото е в размер на 255,65 евро в левова равностойност – 500,00 лева, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа. Адв. Д. е изготвил становище по касационната жалба, явил се е в съдебно заседание пред настоящият касационен съд и е изложил подробни доводи за оставяне в сила на обжалваното решение на Районен съд гр. Троян.