Решение № 54 от 13.10.2023, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Гълъбово, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ангелов при участието на секретаря Антоанета Делчева като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно наказателно дело № 20235550200044 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от "Е.**" ООД, ЕИК ******, представлявано от управителя М.Я.И. против НП № 1/17.03.2023г. на Кмета на Община Гълъбово, с което на основание чл.83 от ЗАНН във връзка с чл.179, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от Закона за туризма /ЗТ/ и чл.206, ал.1 от ЗТ, на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 6 000лв за неизпълнение на задължение по чл.111, ал.1 от ЗТ и чл.114, т.1 от ЗТ.

Изложени са в жалбата оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Твърди се, че АУАН е съставен след изтичането на срока по чл.34 от ЗАННН - както от датата на откриване на нарушителя, така и от датата на извършване на нарушението. Твърди се, че е изтекла абсолютната давност за административнонаказателно преследване. Излагат се съображения за съществено процесуално нарушение - липса на мотиви по въпроса защо не следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на НП, като при условията на евентуалност се иска намаляване на наложената имуществена санкция до законово определения минимум от 1 000 лева.

В съдебно заседание дружеството - жалбоподател чрез процесуалния представител поддържа жалбата на посочените в същата основания. Претендира присъждане на направените разноски съгласно представения списък, прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.

Въззиваемата страна чрез процесуален представител оспорва жалбата и излага становище за законосъобразност на НП. Прави искане същото да бъде потвърдено.

Претендира присъждане на направените разноски, както и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.

Районен съд - Гълъбово след като съобрази доводите и становищата на страните, поотделно и в съвкупност събраните писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

На 08.02.2023 год. около 12, 00 часа въз основа на заповед на Кмета на Община Гълъбово длъжностни лица от общинската администрация, сред които свидетелите М., Ж. и 1

Д., извършили проверка в търговски обект – ресторант, находящ се на първи етаж в хотел „Е.“ в г****** В хода на проверката било констатирано, че обектът е в работен режим. В търговската зала имало клиенти на три маси, които се хранили. В залата имало оформен бар с изложени алкохолни напитки. Проверяващите също седнали на маса, поръчали си храна по предоставено им обедно меню и след като се нахранили, поискали да си платят.

Представена им била сметка, заедно с фискален бон, на който било изписано името на жалбоподателя "Е.**" ООД, ЕИК ****** и името на търговския обект - ресторант „Е.“.

Св.М. се легитимирала и поискала да говори с управителя на "Е.**" ООД – юридическото лице, стопанисващо обекта. Същият се явил и св.М. му поискала удостоверението за категоризация. След като споделил, че има такова, но било с изтекъл срок, управителят представил на проверяващите удостоверение за категоризация на обекта № 73 – утвърдена категория две звезди - от 16.11.2010г. Св.М. попитала управителя дали няма друго, актуално, а той отговорил, че това е последното актуално удостоверение, с което разполага.

Резултатите от проверка били отразени в съставен констативен протокол, подписан и от управителя на дружеството "Е.**" ООД.

Тъй като проверяващата св.М. приела, че "Е.**" ООД като собственик и стопанисващ проверения търговски обект – ресторант Е. - е извършвало ресторантьорски услуги без обектът да е категоризиран съгласно ЗТ, съставила на търговското дружество АУАН/ № 1 /20.02.2023г. за нарушение на чл. 111, ал. 1 от ЗТ . АУАН бил съставен в присъствието на представляващия жалбоподателя, който го подписал, като в графата за възражения посочил, че ще предостави писмени бележки в 7 – дневен срок, което не сторил.

Вместо това представляващият жалбоподателя още на същия ден / 08.02.2023 год. – деня на проверката/ подал до Кмета на Община Гълъбово заявление – декларация за категоризиране на обекта. Вследствие на това на 16.03.2023г. със заповед на Кмета била открита процедура за категоризиране, а на 17.03.2023г. било издадено временно удостоверение за открита процедура, даваща право да се извършват ресторантьорски услуги.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното в настоящото производство НП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – изцяло от показанията на актосъставителя св.М., както и от показанията на свидетелите на установяване на нарушението П. Д. и С. Ж..

Съдът изцяло кредитира свидетелските показания като обективни, последователни и логични, намиращи се в пълен синхрон както помежду си, така и с приетите по делото писмени доказателства.

Не се спори между страните по главния факт на доказване в настоящото производство – имало ли е за ресторант „Е.“ към момента на проверката - 08.02.2023г. актуално /валидно/ удостоверение за категоризация на обекта. Нещо повече жалбоподателят сам признава , че не е имало такова.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

След като е преценил доказателствата по административната преписка, наказващият орган законосъобразно и правилно е подвел извършеното от жалбоподателя неизпълнение под нормата на чл. 111, ал.1 от ЗТ. Същата има императивен характер, като установява нетърпящо отклонение от правилото хотелиерство или ресторантьорство на територията на Република България да се извършва само в категоризирани или регистрирани по ЗТ туристически обекти. Категорично се установи, че за търговския обект - ресторант „Е.“, към датата на проверката - 08.02.2023г. няма категоризация по ЗТ. Действително, представено е удостоверение за категоризация на обекта № 73 от 16.11.2010г., издадено от Кмета на Община Гълъбово, но съгласно § 5, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗТ подновяването на категорията на категоризираните до влизането в сила на закона туристически обекти в изпълнение на срока по чл. 133, ал. 2 се извършва, както следва:

2

4. за категоризираните туристически обекти през 2010 г. - през 2017 г.

При липсата на изрична преходна разпоредба приложение намира процедурата по чл.133, ал.3 от ТЗ, съгласно която в срок до три месеца преди изтичането на 5-годишния срок лицето следва да подаде заявление-декларация за потвърждаване на категорията на обекта или да получи категория, различна от определената му до момента, както и да заплати такса за извършване на проверка на място в туристическия обект съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3 от ЗТ. При условие, че лицето не предприеме посочените действия в указания срок, категорията на обекта се прекратява с изтичането на срока. От това следва, че към датата на проверката - 08.02.2023г. - законоустановения срок отдавна е бил изтекъл, без от страна на жалбоподателя да са били предприети каквито и да са действия по подновяване на категоризацията, което обосновава наличието на неизпълнение на задължение по чл.111, ал.1 от ЗТ.

Що се касае до другото вменено на жалбоподателя неизпълнение на задължение по чл.114, т.1 от ЗТ, която норма предвижда лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран или регистриран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, съдът счита, че АНО е подходил незаконосъобразно, тъй като такова обвинение липсва в АУАН, а то разширява хипотезите, при които може да се предоставят услуги в сферата на ресторантьорството. В случая обаче не може да става дума за съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на санкционирания субект да разбере в какво точно се обвинява, тъй като описаната фактология изцяло съответства на неизпълнение на задължение по чл.111, ал.1 от ЗТ. Там никъде не е описано, че за търговския обект ресторант „Е.“ към датата на проверката - 08.02.2023г. - няма и временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

По изложените съображения НП следва да бъде отменено в частта, в която на жалбоподателя е вменено неизпълнение на задължение по чл.114, т.1 от ЗТ, за което не е наложена имуществена санкция.

Изцяло неоснователни са възраженията, че АУАН е съставен след изтичането на сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и че за неизпълнението /нарушението/ е изтекла абсолютната давност за административно наказателно преследване. Както в АУАН, така и в НП датата на извършване на нарушението /неизпълнението/ е посочена пределно ясно. Това е датата на извършване на проверката и констатирането му - 08.02.2023г., към който момент за търговския обект - ресторант „Е.“ не е имало валидно удостоверение за категоризация.

Неоснователно се твърди, че АНО не е изложил мотиви защо не следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Такива са изложени и съдът напълно ги споделя. Процесното нарушение /неизпълнение/ не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от посочения вид. То не може да бъде определено като маловажно с оглед характера и важността на защитените обществени отношения, които се охраняват с нарушената разпоредба. Касае се за неизпълнение на една особена процедура - тази по категоризиране, която ангажира и съответни държавни органи с проверка изпълнението на конкретни важни законови изисквания при предоставяне на услуги на потребителите в сферата на ресторантьорството.

С оглед извършеното нарушение /неизпълнение/ правилно е посочено в наказателното постановление основанието за определяне на имуществената санкция, а именно - разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗТ. Същата предвижда на лице, което предоставя туристически услуги в некатегоризиран или нерегистриран туристически обект по чл. 3, ал.

2, т. 1 – 3, да се налага глоба в размер от 500 до 5000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв. Относно нарушителя съдът намира, че както контролните органи, така и АНО правилно са определили жалбоподателя като лице, което следва да понесе санкцията за констатираното нарушение. Субект на нарушението по чл. 206, ал. 1 от ЗТ могат да бъдат юридическите лица и ЕТ, а така също и физическите лица, които не са търговци. Предвиденото за юридическите лица и ЕТ наказание е "имуществена санкция", а 3 за физическите лица – "глоба". Видно от обжалваното НП наказание имуществена санкция е наложено на юридическото лице "Е.**" ООД като стопанисващо проверения търговски обект - хотел „Е.“, г******

Съдът намира, че АНО не е индивидуализирал правилно имуществената санкция.

Същата е наложена при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства, като не е отчетено в необходимата степен смекчаващото такова - жалбоподателят в деня на проверката е подал до Кмета на Община Гълъбово заявление – декларация за категоризиране на обекта. Вследствие на това на 16.03.2023г. със заповед на Кмета била открита процедура за категоризиране, а на 17.03.2023г. е било издадено временно удостоверение за открита процедура, даващо право да се извършват ресторантьорски услуги.

АНО не е отчел също така, че неизпълнението е за първи път, доколкото доказателства за противното не се сочат.

Преценявайки относителната тежест на посочените смекчаващи отговорносттта обстоятелства, като и на отегчаващото такова, свързано с продължителния период, през който ресторантът е работил без валидна категоризация, съдът намира че имуществената санкция следва да бъде намалена на 3 000 лева, което е съответно на обществената опасност на неизпълнението.