Решение № 15553 от 15.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15553 гр. С, 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.А като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110120410 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Д. Н. К., ЕГН ********** против „Х Р“ ЕООД, ЕИК ******, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2000 лева, предявен като частичен иск от цялата претенция в размер на 25000 лв., представляваща обезщетение за претърпени на 03.11.2023 г. неимуществени вреди от травматични увреждания, преживени физически болки и страдания, причинени от инцидент, настъпил в СПА зоната на Х „Р Т СПА & СР“ в гр. Д ведно със законната лихва върху главницата от 03.11.2023 г. – датата на извършване на непозволеното увреждане, до окончателното плащане на задължението.

Ищцата твърди, че на 03.11.2023 г., около 17 часа, излизайки от басейн, находящ се в спа центъра на Х „Р Т СПА & СР“ в гр. Д, поради наличието на неподсушена, необезопасена и хлъзгава зона около басейна, се подхлъзнала и паднала назад, при което си ударила лявата ръка и главата си в областта на тила. Посочва, че на 05.11.2023 г., поради силно главоболие, тежест в главата и чувство за дезориентация, чрез Център за спешна медицинска помощ гр. Благоевград, филил Банско, потърсила медицинска помощ и била транспортирана до лечебното заведение, където бил извършен медицински преглед, при който били констатирани силно повишено артериално налягане, както и бледост на кожата и лигавиците. Сочи, че й била проведена терапия с инжекционен разтвор на понижаващи кръвното налягане медикаменти и поради липсата на необходимост от хоспитализация ищцата била насочена към домашно лечение. Посочва, че на същия ден - 05.11.2023 г., поради нестихващото главоболие, ищцата се насочила към Военномедицинска академия за второ мнение, където след извършен преглед се установили повърхностни рани на 1 окосмената част от главата и същото силно повишено артериално налягане и й била назначена терапия с медикаменти, понижаващи кръвното налягане, подпомагащи нормалното функциониране на мозъка и подобряващи болковия синдром. На следващия ден - 06.11.2023 г. ищцата посетила УМБАЛ „Александровска“ ЕАД за издаване на съдебномедицинско удостоверение, като при прегледа били констатирани гореописаните травматични увреждания, както и множество кръвонасядания в областта на лявата китка, на гърба и на тилно-теменната област на главата, и палпаторно болезнен оток в същата област на главата. Твърди, че поради непреставащите болки в главата, ирадиращи към шията, на 08.11.2023 г. посетила специалист-неврохирург в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, който констатирал увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел на гръбначния стълб с притискане на нервите, поради което й бил направен ядрено-магнитен резонанс на гръбнака в областта на шията. Посочва, че поради нестихващите болки в главата и врата две седмици след инцидента отново потърсила медицинска помощ, като посетила МЦ „Н. И.

Пирогов“ ЕООД, където след преглед й била назначена медикаментозна терапия с лекарства, подобряващи функциите на централната нервна система, когнитивните функции, концентрацията и противовъзпалителни и обезболяващи медикаменти. На 06.12.2023 г. ищцата отново посетила МЦ „Н. И. Пирогов“ ЕООД за контролен преглед, при който й било указано да продължи назначената медикаментозна терапия и да носи шийна яка. Твърди, че в резултат от настъпилия на 03.11.2023 г. инцидент е била принудена да търпи силни физически болки и страдания, като и към настоящия момент приема обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти. Сочи, че поради травматичните си увреждания е в невъзможност да обслужва обичайните си ежедневни нужди от битов характер, чувства постоянна умора и липса на енергия. Твърди, че поради вече наличното хронично главоболие избягвала да излиза на слънчева светлина, което от своя страна водело до ограничаване социалния й живот и чувство на самотност и изолираност. Счита, че вина за претърпените от нея болки и страдания има ответникът, който не е изпълнил задълженията си по упражняване на надзор върху лицата, на които е възложено да съблюдават правилата за безопасност при експлоатация на басейна, като бъдат предприети необходимите мерки за почистване, подсушаване и обезопасяване зоната около басейна. Посочва, че на 18.01.2024 г. е отправила покана до ответника за доброволно изпълнение на процесното обезщетение за неимуществени вреди, в отговор (от 07.02.2024 г.) на която ответникът е отказал заплащането на същото, но в изложението си е направил признание на факта на настъпване на процесния инцидент. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Счита, че не се установява механизмът за настъпване на увреждането, както и че не е налице причинноследствена връзка между поведението на ответника и твърдените от ищцата вреди. Оспорва ищцовото твърдение, че в отговор на отправеното от ищцата „искане“ от 18.01.2024 г. е направил признание на факта на настъпване на инцидента. Оспорва претенцията като завишена по размер. Релевира възражение за пълно съпричиняване от страна на ищцата по аргументи, че същата не е потърсила медицинска помощ незабавно след процесния 2 инцидент, както и че не е спазила установените от ответника правила за правилна експлоатация на басейна и зоната около него. Оспорва претенцията като завишена по размер. Моли за отхвърляне на иска, евентуално за намаляване на неговия размер.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства приема фактическа страна: следното: от

Не е спорно между страните и се подкрепя от приложената фактура 05.11.2023 г. и касов бон към нея, издадени от ответното дружество и от гласните доказателства, че в периода от 03.11.2023 г. до 05.11.2023 г. ищцата е отседнала в стопанисвания от ответника Х „Р Т СПА & СР“ в гр. Д, на територията на който се намира басейн, чието ползване е било в услугите, включени в настаняването. Установява се от показанията на свидетелите ЖБМ, ТАЛ и ВТ, че ищцата се е настанила в Ха на 03.11.2023 г. От еднопосочните показания на свидетелите М и Л се установява, че същите заедно с ищцата в деня на настаняването им в Ха посетили басейна. От показанията на тези свидетели – очевидци се установява, че в даден момент ищцата излязла от водата и направила няколко крачки на настилката, непосредствено до басейна, за да се обуе, при което паднала. Свидетелката видяла, че ищцата паднала назад и си ударила главата. Според свидетелите М и Л конкретно на това място имало доста вода и подът бил хлъзгав. От разпита на свидетеля Л се установява, че вероятно е имало предупредителна табела за хлъзгав под на вратата, както и че е имало жена, която минавала от време на време, за да събира водата, но това не било достатъчно, тъй като същият ден видял да падат още две лица – дете и възрастен, а подът бил хлъзгав.

След падането сложили ищцата на един от шезлонгите, като свидетелката донесла лед, а свидетелят Л попитал за медицинско лице на рецепция, но казали, че близкият медицински кабинет едва ли работи по това време. Свидетелите и ищцата останали близо до басейна, като ищцата лежала и се оплаквала, че я боли главата. По-късно на вечеря ищцата не се хранила, пила обезболяващо и се оплаквала, че я боли главата и че й се повръща, а на другия ден останала в стаята си. На третия ден сутринта извикали бърза помощ, тъй като ищцата не се чувствала добре. При прегледа медицинското лице констатирало повишено кръвно налягане, за което й поставило инжекция с медикамент и препоръчало да я закарат в С, тъй като наблизо няма достатъчно медицинско оборудване. Свидетелката М откарала ищцата до Спешното отделение на Военно-медицинска академия в гр. С, където дали предписание да бъде наблюдавана следващите 24 часа за главоболие и повръщане, каквито тя имала и преди прегледа. Според свидетелката М последвалите две седмици ищцата лежала на тъмно, имала нужда от чужда помощ, поради което тя и синът на ищцата се грижили за нея, като продължавала да има болки в главата.

Според свидетеля ВТ, управител на Хския обект, персоналът и той лично не са били уведомени за инцидент в петъка и съботата от престоя на ищцата, а едва в неделя.

Свидетелят счита, че подовите плочки около басейна са специални против хлъзгане и отговарят на изискванията, тъй като са именно за мокро помещение, а спасителят и лицето на СПА-рецепция имат задължение да подсушават пода, но влизането и излизането на хора, 3 които не се подсушават е постоянен процес и потича вода. Поради това твърди, че са поставени предупредителни табели за хлъзгав под.

От приложената медицинска документация и заключението на СМЕ, се установява, че от проведените на ищцата прегледи и изследвания след падането били установени две разкъсно-контузни рани по 0.6-0.8 см. на разстояние 0.9 см. с подлежащ оток (3/2.5 см.) и кръвонасядане 2/1 см. в дясната тилно-теменна област на главата; кръвонасядане в областта на лявата китка 2/5 см.; кръвонасядане в областта на гърба в ляво 1.5/0.8 см. Поради болките в шията е направен ядрено магнитен резонанс, при който са констатирани шийните изменения, с които може да бъде обяснена болката в шията, но според заключението на СМЕ тези изменения не могат да се свържат с падане върху широка равна повърхност от височината на собствен ръст и най-вероятно са предхождали процесната травма. Самата травма, според вещото лице обаче е обострила болките в областта на шията от тези предхождащи заболявания.

Според заключението уврежданията по главата добре отговарят да бъдат получени по начина описан в исковата молба при падане върху терена, като получаването на две рани би могло да се обясни с наличие на фуга между плочките. Уврежданията в съвкупност според вещото лице съставляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата и би следвало да преминат за срок от около 2-3 седмици без да оставят последствия за живота и здравето й. Според вещото лице след заздравяване на раните с образуване на ръбец (белег), с размер 0.6-0.8 см, същият би имал траен, постоянен характер, но при прегледа на ищцата поради гъстата коса не е установил останали белези.

Констатираното след инцидента високо кръвно налягане (160/100 mmHg), придружено от съобщеното силно главоболие, за което са изписани лекарства, е довело до описания при прегледа на 06.12.2023 г. субконюнктивалния кръвоизлив. Според вещото лице високото кръвно налягане може да е по много причини, включително стрес. Според заключението в конкретния случай не е налице причинена черепно-мозъчна травма, а контузни рани на главата, които не са изисквали специализирано лечение.

При така установената фактическа обстановка и след преценка твърденията и възраженията на страните съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Фактическият състав на деликта е налице, когато са причинени вреди на пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод изпълнение на работата му, поставена от възложителя. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които 4 произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.