Решение № 1321 от 16.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1321 гр. София, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20241000501419 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение от 16.02.2024 г. по гр. д. № 16921/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Първо Гражданско отделение, 8 състав, съдът на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е осъдил Сдружение „Български туристически съюз“, ЕИК 000690918, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 75, да заплати на „Егида-София“ ЕАД, ЕИК 121660480, със седалище и адрес на управление: в гр. София, бул.

„Прага“ № 23, сумата от 34 254, 16 лева (тридесет и четири хиляди двеста петдесет и четири лева и шестнадесет стотинки), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, поради ползване без основание, в периода от 08.12.2013 г. до 31.12.2018 г. на обект „Туристически информационен център“, с площ от 94, 32 кв. м. и местонахождение в пешеходния подлез на бул. „Васил Левски“ – ул. „Ген. Гурко“ в гр. София, заедно със законната лихва върху посочената главница, за периода от 18.12.2018 г. до деня на окончателното плащане, като с това е отхвърлил исковата претенция в частта за разликата над присъдената сума и до пълния претендиран размер на обезщетението за неоснователно обогатяване за 358 849, 44 лева, включително и поради правните последици на уважени възражения на ответника както следва: възражение за погасителна давност за дължимото обезщетение в период от 01.06.2009 г. до 1

08.12.2013 г. за сума в размер на 48 700 лева (четиридесет и осем хиляди и седемстотин лева) и възражение за прихващане за стойността на направени разходи за ремонт на обекта в размер на сумата от 15 945, 86 лева (петнадесет хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки).

С решението си, съдът е отхвърлил предявения от „Егида- София“ ЕАД, ЕИК 121660480, със седалище и адрес на управление: в гр. София, бул.

„Прага“ № 23, срещу Сдружение „Български туристически съюз“, ЕИК 000690918, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 75, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , за сумата от 62 279, 39 (шестдесет и две хиляди двеста седемдесет и девет лева и тридесет и девет стотинки), представляваща мораторна лихва за забава върху дължимото обезщетение за период от 01-во число на месеца, следващ месеца, за който се дължи плащането на обезщетението, до датата на подаване на исковата молба.

При така постановеното решение, съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Сдружение „Български туристически съюз“, ЕИК 000690918, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 75, да заплати на „Егида-София“ ЕАД, ЕИК 121660480, със седалище и адрес на управление: в гр. София, бул. „Прага“ № 23, сумата от 2 716, 32 лева (две хиляди седемстотин и шестнадесет лева и тридесет и две стотинки), представляващи направени съдебни разноски пред Софийски градски съд.

Същевременно на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът е осъдил „ЕгидаСофия“ ЕАД, ЕИК 121660480, със седалище и адрес на управление: в гр.

София, бул. „Прага“ № 23, да заплати на Сдружение „Български туристически съюз“, ЕИК 000690918, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 75, сумата от 7 857, 00 лева (седем хиляди осемстотин петдесет и седем лева), представляващи направени съдебни разноски пред Софийски градски съд

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът „ЕгидаСофия“ ЕАД, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва при наведени възражения за необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение, доколкото същото било постановено при нарушение на материалния закон, от една страна, а от друга е наведено възражение и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. По същество се твърди, че Софийски градски съд не е анализирал всички относими към правния спор доказателства, като неправилно бил определил стойността на следващото се обезщетение за ползване на процесния обект от ответника, възприемайки оценката на допълнителното заключение на повторната съдебно-оценителна експертиза в хипотеза, в която обектът е оценен като помещение, използвано за административни, а не за търговски цели. Точно обратното, по делото безспорно било установено, че процесния обект е търговски, изграден върху обособена търговска площ – частна общинска собственост, поради което имал търговски характеристики, нещо повече – бил актуван и включен в капитала 2 на ищеца като търговски (магазин) с цел неговото отдаване под наем за реализиране на приходи. В допълнение към това, първоинстанционният съд не бил отчел и анализирал информацията от ТРРЮЛНЦ досежно предмета на дейност на ответника Сдружение „Български туристически съюз“, релевантните разпоредби на Закона за туризма, данните от Националния туристически регистър към Министерски съвет, респективно тези от Регистъра на регистрираните туроператори и туристически агенти, от които ставало ясно, че ответникът има качеството именно на туроператор и туристически агент, които търговски дейности по продажба на свои и чужди туристически пакети, осъществявал на адреса на процесния обект. Отделно, установявали се и други стопански дейности, които ответникът да е извършвал в дадения обект, сред които рекламна, издателска, и прочие дейности. В условията на евентуалност или ако се установи, че ответникът действително е използвал процесния обект като административен, то с оглед интересите на ищеца, при определянето размера на обезщетението следвало да се отчете възможността му да отдаде същия този обект на свободния и конкурентен пазар за търговски цели по пазарни цени. На следващо място се навеждат аргументи срещу приетото за основателно от първоинстанционния съд възражение на ответника – за изтекла погасителна давност за периода от 01.06.2009 г. до 08.12.2013 г., доколкото по делото имало доказателства как самият ответник при воденето на преговори в периода от 2015 г. до 2021 г. сам е признал своето задължение, респективно е желал сключване на споразумение за същото. Отделно, навеждат се и аргументи срещу другото прието за основателно от първоинстанционния съд възражение на ответника – за прихващане на дължимото обезщетение срещу направените разноски за ремонт на процесния обект, тъй като ответникът не бил уведомил и съгласувал ремонтните дейности с ищеца. Поради това се отправя молба към въззивния съд да бъде отменено първоинстанционното решение, а с това да бъдат уважени в пълен размер предявените искови претенции. Претендират се разноски.

Ответникът Сдружение „Български туристически съюз“ оспорва така депозираната въззивна жалба като неоснователна по съображения изложени в подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор. Претендират се разноски.

Решението, В ЧАСТТА, с която е уважен искът при квалификацията на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 34 254, 16 лева (тридесет и четири хиляди двеста петдесет и четири лева и шестнадесет стотинки), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, поради ползване без основание, в периода от 08.12.2013 г. до 31.12.2018 г. на обект „Туристически информационен център“, с площ от 94, 32 кв. м. и местонахождение в пешеходния подлез на бул. „Васил Левски“ – ул. „Ген.

Гурко“ в гр. София, ведно със законната лихва върху посочената главница , за периода от 18.12.2018 г. до деня на окончателното плащане, като необжалвано е влязло в законна сила и не е предмет на проверка в 3 настоящото производство.

Въззивният съд, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното относно депозираната въззивна жалба:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Софийски градски съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите си за частичната основателност, респективно неоснователност на предявените искове, които са в съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.

Доколкото първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила, в частта, с която ответникът Сдружение „Български туристически съюз“ е осъден на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД да заплати на ищеца „Егида-София“ ЕАД сумата от 34 254, 16 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, поради ползване без основание, в 4 периода от 08.12.2013 г. до 31.12.2018 г. на обект „Туристически информационен център“, с площ от 94, 32 кв. м. и местонахождение в пешеходния подлез на бул. „Васил Левски“ – ул. „Ген. Гурко“ в гр. София, а също вземайки предвид, че преди настоящото дело ответникът е бил осъден да заплати и обезщетение на ищеца за неоснователно обогатяване на същото основание, но за периода от 01.01.2005 г. до 31.05.2009 г., за което е налице влязло в сила Решение № II-61-37/05.03.2013 г. по гр. д. № 22295/2009 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 61 състав, то на основание чл. 297 – чл. 299 от ГПК настоящият въззивен съд намира, че със сила на пресъдено нещо е установено наличието на предпоставките на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на ответника спрямо ищеца, а именно: 1) в периода от 08.12.2013 г. до 31.12.2018 г. ищецът „Егида-София“ ЕАД е бил надлежно легитимиран да упражнява фактическа власт върху процесния обект с площ от 94, 32 кв. м. и местонахождение в пешеходния подлез на бул. „Васил Левски“ – ул.

„Ген. Гурко“ в гр. София, респективно е притежавал субективното право да събира гражданските плодове от него и 2) упражняваната от Сдружение „Български туристически съюз“ в същото време фактическа власт върху процесния обект с площ от 94, 32 кв. м. и местонахождение в пешеходния подлез на бул. „Васил Левски“ – ул. „Ген. Гурко“ в гр. София е била без правно основание.