Акт № 39972 от 29.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39972 гр. София, 29.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110125890 по описа за 2026 година

Предявен е осъдителен иск за връщане на платена цена по прекратен договор за туристически пакет с правно основание чл. 89, ал. 8 от Закона за туризма /ЗТ/ във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, заедно със законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът С. Й. К. твърди, че на 22.01.2026 г. сключил с ответника „А“ ЕООД, ЕИК *********, чрез туристическия агент „МТ“ ЕООД, договор за туристически пакет № 170840/1, впоследствие изменен според него с договор № 173584/2 от 11.02.2026 г. Предмет на договореното било организирано пътуване и почивка в Египет по програмата „Египетски Малдиви – Алмаза Бей“, с отпътуване от София на 19.09.2026 г. и седем нощувки. Пътуващи били ищецът, съпругата му К.Д К.а и малолетните им внуци К.Н.К. и С.Т.Б.. Ищецът поддържа, че именно той е страна и платец по договорното правоотношение, а останалите лица се ползват от договорените услуги. Въздушният превоз следвало да се изпълни с чартърен полет на „България Еър“. Сочи, че заплатил изцяло цената в общ размер на 4 066,18 евро, като извършил плащания от 690 евро на 23.01.2026 г., 461 евро на 12.02.2026 г. и 2 915,18 евро на 27.08.2026 г. Резервацията и плащанията били осъществени чрез туристическия агент „МТ“ ЕООД, действащ като партньор на туроператора.

На 28.08.2026 г. ищецът претърпял внезапен тежък исхемичен мозъчен инсулт, поради който бил приет по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и му била извършена спешна медицинска интервенция. Твърди, че съС.ието му било животозастрашаващо, първите часове след интервенцията били критични, а възстановяването изисквало продължаващо лечение, рехабилитация и чужда помощ. На съпругата му било съобщено, че не може да се определи предварително продължителността на болничния престой и че заболяването налага ограничения, включително невъзможност да се осъществи планираното пътуване. Поддържа, че получил изрична лекарска забрана да пътува със самолет. Позовава се на представената епикриза и на амбулаторен лист от 09.09.2026 г., издаден от д-р В.Й..

Твърди, че на 30.08.2026 г. съпругата му уведомила „МТ“ ЕООД за настъпилото заболяване и за невъзможността да се осъществи пътуването. Самата тя не можела да замине, тъй като трябвало да полага грижи за него, а малолетните им внуци не можели да ползват туристическия пакет самостоятелно. На 31.08.2026 г. семейството направило опит да уведоми пряко ответника чрез електронна поща. На 01.09.2026 г. синът на ищеца Н С.ов К. също поискал информация относно резервацията и връщането на платеното. От ответника било заявено, че кореспонденцията следва да се води чрез туристическата агенция, от която е закупен пакетът.

1

Ищецът се позовава на т. 26 от договора, според която пътуващият може да отправя съобщения, искания и жалби до туристическия агент, а той е длъжен да ги препрати без необосновано забавяне на туроператора. Поддържа, че уведомяването на агента е надлежно уведомяване по договорния ред и че евентуално забавяне при препращането не може да му се противопостави. Счита, че анулацията е извършена в срока, за който договорът предвижда удържане само на първоначалната вноска, а не на цялата платена цена. Твърди, че въпреки своевременното уведомяване и последващата писмена рекламация ответникът първоначално отказал да възстанови каквато и да е сума.

На 04.09.2026 г. процесуалният представител на ищеца отправил запитване до „България Еър“ дали той може да бъде допуснат до полета на 19.09.2026 г. след претърпения инсулт. В исковата молба ищецът определя получения отговор като отказ за превоз. С уточняващата си молба пояснява, че превозвачът изискал медицински документ „Fit to fly“, без който пътникът не може да бъде допуснат до полета, а такъв документ не бил издаден и не можел да бъде издаден поради съС.ието му и риска за живота и здравето му. Поддържа, че така е възникнала обективна невъзможност да бъде превозен до дестинацията по причини извън неговия контрол и без негова вина.

Внезапното заболяване, необходимостта от грижи и медицинската забрана за полет според ищеца представляват непреодолими и извънредни обстоятелства, които му дават право да прекрати договора без такса и да получи обратно всички направени плащания.

Позовава се на чл. 89 ЗТ, чл. 89 ЗЗД и чл. 306 ТЗ, като поддържа и разваляне на договора по право поради обективна невъзможност за изпълнение. Сочи, че туристическият пакет е обвързан с точно определен период и не може да бъде ползван след него. Излага доводи за отговорността на туроператора по чл. 90, ал. 1 ЗТ за всички включени в пакета услуги, независимо от това дали се изпълняват от него, или от друг доставчик, както и се позовава на Регламент (ЕО) № 1107/2006.

Ищецът твърди още, че след уведомяването за отказа от пътуване ответникът продължавал да предлага свободни пакети по същата програма, поради което могъл да реализира освободения капацитет и не претърпял вреди в размера на задържаната цена.

Оспорва действителността на клаузите, предвиждащи задържане на цялата цена при анулиране независимо от внезапно тежко заболяване и обективна невъзможност за пътуване.

Счита ги за неравноправни по чл. 143 ЗЗП и нищожни по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, както и за противоречащи на добрите нрави. Поддържа, че те прехвърлят изцяло търговския риск върху потребителя и предвиждат неоправдано високо обезщетение. Позовава се на задължението на съда да извърши служебна проверка по чл. 7, ал. 3 ГПК.

Първоначално ищецът е поискал ответникът да бъде осъден да му върне цялата платена сума от 4 066,18 евро, а при условията на евентуалност - сумата 2 846 евро като уговорена за връщане част от цената след приспадане на таксата при анулация. Поискал е законната лихва от предявяването на исковата молба и присъждане на разноските.

С молбата от 18.09.2026 г. ищецът е уточнил ответника като „А“ ЕООД, ЕИК *********, и е заявил, че на 17.09.2026 г., след предявяване на иска, получил по банковата си сметка 2 916,18 евро, преведени чрез „МТ“ ЕООД. Поради плащането е намалил главния иск на 1 150 евро и е оттеглил евентуалния иск за 2 846 евро. Изрично е заявил, че поддържа всички останали фактически и правни основания на исковата молба. Счита частичното плащане за последица от заведеното дело и за признание, че поне част от цената подлежи на връщане.

Поддържа искането за всички разноски, тъй като според него поведението на ответника е дало повод за образуване на производството.

С Определение № 34410/23.09.2026 г. съдът е приел уточнението относно ответника, допуснал е намаляване на главния иск от 4 066,18 евро на 1 150 евро и е прекратил производството за разликата над 1 150 евро, както и по евентуалния иск за 2 846 евро, поради оттегляне. Предмет на настоящото производство е искането за връщане на остатъка от 1 150 евро, ведно със законната лихва от 14.09.2026 г. до окончателното изплащане, и искането за разноски.

2

Ответникът „А“ ЕООД оспорва иска за 1 150 евро по основание и размер. Сочи, че на 22.01.2026 г. чрез „МТ“ ЕООД е сключен договор № 170840/1 за ищеца и неговата съпруга, по програмата „Египетски Малдиви – Алмаза Бей“, за периода 19.09.2026 г. – 26.09.2026 г., с обща цена 4 503,01 лв., равностойни на 2 302,35 евро, по който бил платен депозит от 690 евро. На 11.02.2026 г. за същата програма и период бил сключен договор № 173584/2, включващ четиримата пътуващи, с обща цена 7 499 лв., равностойни на 3 834,18 евро, и първоначална вноска от 2 249,69 лв., равностойни на 1 150,25 евро. Ответникът поддържа, че договорът е прекратен по волята на пътуващия преди началото на изпълнението му по чл.

89, ал. 1 ЗТ. Позовава се на признанието в исковата молба за уведомяване 21 дни преди отпътуването. Твърди, че е приложил т. 13 от договора, предвиждаща такса в размер на първоначалната вноска при прекратяване между 30 и 21 дни преди началото на пакета, поради което удържал 1 150 евро. Остатъкът от 2 916,18 евро бил възстановен на 17.09.2026 г. чрез агента. Позовава се на чл. 89, ал. 2 и 3 ЗТ, на т. 12–14 от договора и на т. 62 и 63 от общите условия. Счита, че таксата има договорно и законово основание, което не е отпаднало. Според ответника не е приложима хипотезата на чл. 89, ал. 5 ЗТ, която ищецът неправилно посочва като ал. 4. Излага, че правото на прекратяване без такса предполага непреодолими и извънредни обстоятелства в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, засягащи значително изпълнението на пакета или превоза до дестинацията.

Заболяването на конкретния пътуващ било лично обстоятелство, а не събитие в дестинацията. Позовава се на чл. 12, § 2 и съображение 31 от Директива (ЕС) 2015/2302 и на решение на Съда на Европейския съюз от 29.02.2024 г. по дело C-584/22, Kiwi Tours.

Поддържа, че преценката се извършва към момента на прекратяването и че кореспонденцията с авиопревозвача от 04–05.09.2026 г. и амбулаторният лист от 09.09.2026 г. са последващи и неотносими към основанието за прекратяване.

Оспорва наличието на отказ от „България Еър“ да превози ищеца, като сочи, че авиокомпанията е поставила условие за медицински документ „Fit to fly“, а не е заявила безусловен отказ. Счита Регламент (ЕО) № 1107/2006 за неотносим. Поддържа, че няма неизпълнение на туроператора по чл. 90, ал. 1 ЗТ, тъй като полетът, настаняването и трансферите били осигурени и туристическият пакет можел да бъде изпълнен. Твърди, че и епикризата не съдържа забрана за пътуване, а личното съС.ие на ищеца не е основание по чл. 89, ал. 5 ЗТ.

Ответникът възразява, че специалната уредба на ЗТ изключва приложението на чл. 89 ЗЗД и чл. 306 ТЗ. При условията на евентуалност поддържа, че не са осъществени и предпоставките на тези разпоредби. Изпълнението на задълженията на туроператора не станало невъзможно, а задължението на пътуващия е парично и не може да стане обективно невъзможно. Невъзможността на кредитора по лични причини да ползва услугата не била невъзможност за изпълнение на договора. Сочи, че чл. 306 ТЗ урежда освобождаване от отговорност, а не самостоятелно основание за разваляне, както и че няма невъзможност спрямо останалите трима пътуващи. Поддържа, че рискът от лично заболяване се покрива с доброволна застраховка за отмяна на пътуване, каквато не е била сключена. Възразява и срещу съответствието между изложението за изменение на договор № 170840/1 с договор № 173584/2 и уточнения петитум, в който е посочен само първият договор. Отбелязва, че посоченият в уточнението „чл. 55, ал. 5 ЗЗД“ не съществува. По доводите за неравноправност сочи, че оспорената клауза за задържане на 100 на сто от цената не е приложена, а е удържана само първоначалната вноска по т. 13. Поддържа, че чрез първоначално предявения евентуален иск самият ищец е признал правото на туроператора да задържи такса. Върнатите 2 916,18 евро били със 70,18 евро повече от първоначално претендираните евентуално 2 846 евро. Иска изявленията на ищеца да бъдат преценени по чл. 175 ГПК. Счита плащането за изпълнение на т. 13 от договора, а не за признаване на непреодолима сила.

Ответникът поддържа още, че след оттеглянето на евентуалния иск остатъкът от 1 150 евро се претендира единствено поради непреодолими и извънредни обстоятелства и че съдът е обвързан от това основание по чл. 6, ал. 2 ГПК. Иска отхвърляне на иска. Възразява 3 срещу разпита на К.Д К.а, тъй като медицинските факти следвало да се установяват с медицински документи и били неотносими към спорното право, както и срещу разпита на Н С.ов К., тъй като кореспонденцията е писмена и вече е представена. Заявява, че ще предприеме съответните процесуални действия след предоставяне на възможност за становище по проекта за доклад.

Съдът намира, че при така заявените твърдения и след допуснатото изменение искът е редовен и допустим. Посочването на договор № 170840/1 в уточнения петитум не прави предмета неясен, доколкото ищецът изрично поддържа изложената в исковата молба връзка с последващия договор № 173584/2 и претендира точно определен непогасен остатък от платената цена. Дали двата документа уреждат едно изменено правоотношение и към кой от тях са отнесени плащанията и удръжката е въпрос, подлежащ на изясняване и доказване по същество. Неправилното цифрово посочване на правни норми не представлява само по себе си нередовност, тъй като правната квалификация се определя от съда въз основа на твърдените факти и исканата защита.