Решение № 96 от 07.07.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Габрово, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил В. Ставрев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно наказателно дело № 20254210200281 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Рамус Медикал” ЕООД, ЕИК: 200774325, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Ангиста“ № 2-4 – чрез управителя Р. М., против Наказателно постановление № ВТ007347 от 19.03.2025 година на Началника на ТО Русе при Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството – жалбоподател на основание чл. 216, ал.1 от Закона за туризма е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева за нарушение по чл. 216, ал.1 във вр. с чл. 138, ал.2 от Закона за туризма.

В жалбата управителят на „Рамус Медикал” ЕООД, а в съдебно заседание – представляващият дружеството адв. Е. М. от АК – София, молят за отмяна на атакуваното Наказателно постановление поради недоказаност на вмененото с него деяние, цифрова неяснота на конкретно посочената от АНО като нарушена законова разпоредба, неуведомяване за датата на съставяне и последващо невръчване на процесния АУАН на представител на жалбоподателя. Претендира се и присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. От страна на юрк. Ралица Мариянова е депозирано писмено 1 становище с развити мотиви за доказаност на нарушението и липса на допуснати процесуални пропуски в проведеното административнонаказателно производство. Ето защо се моли за цялостно потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, съобразно предоставените на Началника на ТО Русе правомощия посредством Заповед № 1137 от 29.01.2025 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите.

На 10.01.2025 г. служителите на АНО Д. Б. и Н. С. посетили стопанисвания от жалбоподателя хотел „Св. Василий Велики”, находящ се на ул. „Ягода“ № 9 в гр. Габрово, като в близост до рецепцията установили вход с поставен рекламен надпис „Уелнес зона“. При навлизане след надписа в обособената зона проверяващите възприели оформен рецепционен кът, отделни съблекални за мъже и жени, както и фитнес зала. В близост до рецепционния кът Д. Б. и Н. С. видели табло с надпис „Уелнес зона“ и графично изображение на предлаганите услуги, като двете констатирали също така и че обектът е оборудван с джакузи, топли лежанки /дивани/ за релакс, екстремни душове за енергия, солни стени, парна баня и сауна. Присъстващата на място свидетелка А. С. – управител на ресторанта към хотела, обяснила на проверяващите, че предлаганите услуги, с изключение на масажите, ще бъдат включени в цената на нощувката при отваряне на „Уелнес зона“ – та, респ. ще бъдат безплатни за гостите на хотела.

Освен това Д. Б. и Н. С. констатирали и че на видно място в обекта не е поставен Сертификат за „Уелнес център“, като такъв не им бил представен и до края на проверката. Ето защо с надлежен Констативен протокол № К2770425/10.01.2025 г. те изискали предоставяне на определени документи по 2 проверката, като в депозираните на 20.01.2025 г. такива отсъствал валиден Сертификат за „Уелнес център“, издаден от Министерството на туризма. Ето защо Д. Б. и Н. С. отправили запитване до посочения държавен орган, който с писмо вх. № Р-02-30/06.02.2025 г. ги информирал, че в подаденото от „Рамус Медикал” ЕООД на 05.01.2025 г. искане за издаване на сертификат за „Уелнес център“ в хотел „Св. Василий Велики” са установени нередовности, които не са отстранени и към 05.02.2025 г., респ. такъв и на датата на проверката 10.01.2025 г., не е бил наличен.

При така установената фактология Д. Б. и Н. С. преценили, че в случая е налице допуснато нарушение по чл. 216, ал.1 във вр. с чл. 138, ал.2 от Закона за туризма. Ето защо двете съставили против дружеството – жалбоподател в присъствието на упълномощен негов представител

АУАН

№

007347/25.02.2025 г., станал основа за издаване и на атакуваното Наказателно постановление. Същото е връчено на „Рамус Медикал” ЕООД на 24.03.2025 г., като на 03.04.2025 г. е депозирана и настоящата жалба против него.

От обективна страна съдът разглежда за установенш по несъмнен начин обстоятелствата, че именно дружеството – жалбоподател стопанисва хотел „Св. Василий Велики”, находящ се на ул. „Ягода“ № 9 в гр. Габрово, както и че на 10.01.2025 г. там е извършена проверка от служителите на АНО Д. Б. и Н.

С.. Съдът кредитира като обективни дадените от тях показания в съдебно заседание, че в близост до рецепцията двете са установили вход с поставен рекламен надпис „Уелнес зона“, както и че след надписа в обособената зона е имало оформен рецепционен кът, отделни съблекални за мъже и жени, както и фитнес зала. Спор между страните няма и касателно факта, че в близост до рецепционния кът е било налично табло с надпис „Уелнес зона“ и графично изображение на предлаганите услуги, както и че обектът е бил оборудван с джакузи, топли лежанки /дивани/ за релакс, екстремни душове за енергия, солни стени, парна баня и сауна. На последно място безспорно е и че към 10.01.2025 г. за този обект не е бил издаден от Министерството на туризма валиден Сертификат за „Уелнес център“. Централният, основополагащ и категорично спорен между страните въпрос в настоящото производство е дали към цитираната дата обектът действително е функционирал, както твърди АНО, или единствено е бил подготвен за проверка с цел снабдяване с необходимия за развиване на тази дейност Сертификат и не е бил отворен за ползване, каквато е процесуалната позиция на „Рамус Медикал” ЕООД. А 3 съдът от своя страна, преценявайки в съвкупност всички материали по делото, приема за доказателствено защитима тезата на дружеството – жалбоподател, респ. не констатира необходимата за носене на отговорност категорична установеност на изследваното нарушение. Както бе посочено по-горе, възприятията на проверяващите не се поставят под въпрос, но те единствено доказват, че към 10.01.2025 г. дружеството – жалбоподател е било осигурило подходящи помещения, обзавеждане, оборудване и условия за предоставяне на съответните услуги за заявения за сертифициране обект. Същевременно обаче Д. Б. и Н. С. не са възприели нито един ползвател на тези помещения, нито посочиха с убеденост, че те действително са функционирали. При проверката са изготвени фотоснимки, но единствено на две входни врати и табло с графично изобразяване на определени услуги, като заснети функциониращи и готови за посрещане на клиенти съоръжения няма. Доказано на обособения рецепционен кът не е имало служител, който да посреща и обслужва евентуални ползватели на зоната, нито пък е имало въобще някакъв ценоразпис. Под сериозно съмнение е също така и твърдението на Д. Б. и Н.

С., че цената на предлаганите услуги, с изключение на масажите, е включена в стойността на нощувката – присъствалата при проверката свидетелка А. С. – управител на ресторанта, отрича това да е било изобщо възможно към 10.01.2025 г. с изявлението, че такава оферта е щяло да има едва при реалното отпочване работата на „Уелнес зона“ – та. В кориците на делото няма приложени каквито и да е материали или брошури, рекламиращи действителното наличие на такава зона към конкретната дата, нито пък са събрани показания на лица, действителни нейни ползватели. По така изложените съображения съдът намира за сериозно и необратимо разколебана позицията на АНО, че към процесната дата в хотел „Св. Василий Велики” реално е функционирала „Уелнес зона“, като приема, че единствено такава е била подготвена за въвеждане в експлоатация във връзка и със законовото изискване по чл. 140, ал.2, б. „ж“ от Закона за туризма. Ето защо според настоящия съдебен състав изследваното нарушение се явява недоказано, а това прави атакуваното Наказателно постановление материално незаконосъобразно и е самостоятелно основание за неговата отмяна.

Отделно от това, но не по-малко важно, съдът открива и съществен поцесуален порок, изразяващ се в непреодолимо разминаване между текстовото и цифрово описание на така изследваното нарушение. Словесно 4

АНО е описал, че то се изразява в предоставяне към 10.01.2025 г. на туристически услуги, обединени под името „Уелнес“ в уелнес зона, прилежаща към хотел „Св. Василий Велики”, за която няма издаден Сертификат от Министерството на туризма. Така очертано, а и смислово следващо се от всички констатации на проверяващите, вмененото деяние е за пускане в експлоатация на несертифициран по надлежния ред обект, което се явява нарушение по чл. 138, ал.1 от Закона за туризма. В случая обаче като нарушена е посочена разпоредбата на ал.2, която позволява използване с рекламна цел в наименованието на даден туристически обект на абревиатурата „СПА“ само от лицата, извършващи дейност в сградите или помещенията, получили сертификат за "балнеолечебен (медикъл СПА) център", "СПА център", "уелнес център" или "таласотерапевтичен център" по реда на този закон, което е различно дължимо поведение и защитава правото на потребителя да не бъде заблуждаван относно точния вид на предлагани му услуги. Естествено и ако тази абревиатура се използва от правен субект за дейност в помещение без такъв лиценз, това би съставлявало друго по вид нарушение, за което би се наложила и санкция по различен текст. В случая обаче в предметния състав на процесното нарушение въобще не влиза изследване на въпроса за използването на абревиатурата „СПА“ в стопанисвания от дружеството – жалбоподател хотел „Св. Василий Велики”, а съвсем различно друго непозволено деяние. Ето защо безспорно санкция е наложена за различно от описаното нарушение, което е неотстраним процесуален дефект, явяващ се още едно независимо основание за отмяна на атакуваното Наказателно постановление.

Единствено и с цел прецизност следва да се посочи и че порок при съставяне и връчване на АУАН № 007347/25.02.2025 г. не е налице, доколкото при това действие доказано е присъствал представител на „Рамус Медикал” ЕООД, която е положил подпис в този документ и е получил препис от него.

Това обстоятелство обаче обективно няма правно значение при наличието на другите две, посочени по – горе, мотивиращи в съда да отмени в цялост обжалвания санкционен акт.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН ТО Русе при Комисията за защита на потребителите следва да бъде осъдено за заплати н а „Рамус Медикал” ЕООД направените разноски за адвокатско възнаграждение, които съобразно представения списък възлизат на законовия 5 минимум от 400 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

О Т М Е Н Я като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № ВТ-007347 от 19.03.2025 година на Началника на ТО Русе при Комисията за защита на потребителите, с което на „Рамус Медикал” ЕООД, ЕИК: 200774325, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Ангиста“ № 2-4, на основание чл. 216, ал.1 от Закона за туризма е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева за нарушение по чл. 216, ал.1 във вр. с чл. 138, ал.2 от Закона за туризма.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН ТО Русе при Комисията за защита на потребителите да заплати на „Рамус Медикал” ЕООД, ЕИК:

200774325, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Ангиста“ № 2-4, направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 /четиристотин/ лева.