Решение № 14256 от 16.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14256 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20241110173362 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на Т. В. Ч. с ЕГН **********, срещу „Н Т Б“ ЕООД с ЕИК *****.

Ищцата твърди, че на 04.12.2023г., сключила договор с ответника за туристическа услуга, включваща пътуване, три нощувки в Албания, гр. Дуръс, в т.ч. допълнителна застраховка, като заплатила общо сумата в размер на 917 лв. Пътуването до гр. Дуръс било организирано, с начална точка на заминаване гр. Пловдив, на 29.12.2023г., като ищцата пътувала с автобус близо 8 часа до КПП между границата на Република Македония и Косово, където била свалена от граничните власти, тъй като била руска гражданка и за преминаването й транзитно през Косово, следвало да й бъде издадена виза. Ищцата твърди, че до този момент не била уведомена, че следва да й бъде издадена такава виза. Същата при сключване на договора с ответника му предоставила своите документи за самоличност, като твърди, че не й било разяснено, че следва да има издадена виза за преминаване през Косово. Ищцата била принудена да слезе на границата, тъй като останалите пътници в автобуса не могли да продължат.

Поддържа, че ответникът не й съдействал за прибирането й обратно в България.

Ищцата изпитала силен стрес и притеснения, тъй като се наложило да се прибере сама, през непозната за нея държава, без да разполага с достатъчно парични средства.

Ищцата заплатила на такси, превоза от границата до столицата на Република Македония в размер на 30 евро, а от Скопие до София същата закупила автобусен билет за сумата от 1600 МКD, равняващи се приблизително на около 50 лв., а в София й се наложило да пренощува в хостел, тъй като пристигнала късно вечерта и нямало как да се прибере във Велинград.

С оглед на изложеното, ищцата моли ответникът да бъде осъден да й заплати сумата в размер на 967 лв., ведно със законната лихва от 10.12.2024г. до окончателното изплащане, от която сумата от 917лв., представляваща заплатената сума по договора за туристическа услуга, сключен с ответника на 04.12.2023г., както и сумата от 50 лв., 1 допълнителни транспортни разходи за прибирането й обратно в България; сумата в размер на 128,97 лв., мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 29.12.2023г. – 09.12.2024г., както и сумата в размер на 2751 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от виновното неизпълнение на договора за туристическа услуга, изразяващи се в изпитан силен стрес и притеснения, тъй като се наложило ищцата да се прибере сама обратно в РБ, през непозната за нея държава, без да разполага с достатъчно парични средства, ведно със законната лихва от 10.12.2024г. до окончателното изплащане, както и сумата от 363,53 лв., мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 29.12.2023г. – 09.12.2024г.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът редовно уведомен, чрез адв. Л. В. при САК, е подал отговор на ИМ, с който оспорва исковите претенции.

Ответникът поддържа, че при сключване на процесния договор за туристическа услуга, ищцата не е споменала, че е руска гражданка, както и че разполага с други документи за самоличност и ще пътува с тях. В предоставената й програма бил описан подробно маршрута на пътуването, в т.ч. че същия минава през Косово. Водачът на групата не бил уведомен с какви документи пътува ищцата, като на границата между Македония и Косово, представила на служителя на КПП, руски паспорт, в резултат на което й било отговорено, че не може да продължи през граничния пункт, като на въпрос дали разполага с български документ за самоличност, респ. виза, същата отговорила отрицателно. Въпреки разпореждането на служителите на граничния пункт, ищцата отказвала да напусне автобуса, което наложило намесата на полицейски органи. На граничния пункт бил изпратен български представител – Румен Христов, на когото също не били предоставени български документи, но след неговата намеса, ищцата се съгласила да слезе от автобуса. Ответникът поддържа, че при сключване на договора, ищцата е предоставила български документ за самоличност, като неверни били твърденията, че същата е предоставила и други документи. На ищцата са били разяснени всички условия за пътуването, в т.ч. маршрута, като невярно е твърдението й, че не й било разяснено, че следва да има издадена виза, тъй като същата не уведомила, че разполага с други документи, била третирана като български гражданин, а не като чужденец. Оспорват се като неоснователни и останалите фактически твърдения на ищцата, като ответникът поддържа, че не следва да му бъдат вменени във вина, както и че е изпълнил надлежно задълженията си по договора за туристическа услуга, сключен с ищцата, а претърпените загуби са в резултат единствено на поведението на последната, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и на ответника се присъдят разноските по производството.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 91, ал.2 и чл. 93 от ЗТ, за претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на виновното неизпълнение на договора за туристическа услуга от страна на ответника, както и искови претенции с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за мораторна лихва върху главницата за обезщетение.

Не се спори между страните и от представените писмени доказателства договор за туристически пакет № 2933/04.12.2023 г. и ваучер № 0000001872 от 19.12.2023 г. се установява, че същите са обвързани от валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът, в качеството си на туроператор, се е 2 задължил да извърши посоченото в договора организирано групово пътуване, а именно: Нова година 2024 в Албания, хотел Fata Premium 4*+, с дата на тръгване – 29.12.2023 г. и дата на връщане – 01.01.2014 г., с посоченото в договора настаняване, изхранване и програма, срещу цена в размер на 917 лв., платима както следва: 400 лв.

– депозит и доплащане на 08.12.2023 г. в размер на 517 лв. Посочено е, че пътуването ще се извърши с автобус по следния маршрут: София - Гюешево - Скопие - Косово Албания – София. В договора са посочени ЕГН и номер на личния документ на ищцата - 701087471.

Представени са и приложимите към договора Общи условия. Съгласно раздел XII от същите, озаглавен „Визи“, туроператорът предоставя на потребителя информация в писмен вид или по друг подходящ начин за пътуванията в държави, за които се изискват визи за български граждани.

Не се спори още и се установява от представените два броя фискални бонове, че ищцата е заплатила цената по договора в общ размер на 917 лв.

Представени са и следните лични документи на ищцата: руски паспорт № 55 0117988, разрешение за пребиваване № 701087471, с посочени ЕГН и гражданство на ищцата – Р. Ф. и виза.

Представен е издаден от Министерство на вътрешните работи, Централна дирекция на полицията, Република Косово, отказ за влизане на границата на 29.12.2023 г. на Т. Ч., поради това, че няма валидна виза или разрешение за престой.

Представен е и автобусен билет на стойност 1600 денари, издаден на името на ищцата, по направление Скопие – София, за 29.12.2023 г.

От страна на ответника е представена програма, в която са описани условията за процесния туристически пакет. Посочено е, че необходимите документи за пътуването са: валиден документ за самоличност – може и с лична карта с минимум 6 месеца валидност от датата на отпътуване за български граждани, като за последните няма визови изисквания, свързани с пътуването. Посочено е още, че туроператорът не носи отговорност и не възстановява суми на туристи, на които им се отказва достъп до Албания и/или Северна Македония и/или Република Косово, поради: забрана за напускане на страната, невалидни/забравени документи или други независещи от туроператора причини, като ако това се установи по време на пътуването, туристът поема отговорност за своето обратно завръщане в България.

Следва да се посочи, че такава програма е представена и от страна на ищеца, а също така ответникът е представил същата и пред КЗП във връзка с образуваната пред комисията преписка, като в нито една от тях не се съдържа посочената по-горе графа относно необходимите документи за пътуването.

По делото е представена и преписката пред КЗП по подадената от ищцата жалба № 01-159176/09.01.2024 г. във връзка с процесния случай.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпи на свидетелите М А М и М В П.

Свидетелката М А М разказва, че познава ищцата повече от седем години, тъй като са съседи във Велинград и поддържат близки приятелски отношения. Знае, че ищцата е пътувала често по света във връзка с работата си. По думите , на 30.12.2023 г., ден след като ищцата е трябвало да замине на екскурзията, тя се обадила и поискала да се видят. Когато се срещнали във Велинград, ищцата била силно разстроена, изплашена и разтреперана. Разказала , че по време на пътуването, след 3 като стигнали границата с Косово, документите били проверени и било казано, че не може да влезе в страната, защото няма необходимата виза. Според разказа на ищцата, тя била свалена от автобуса и останала сама на границата. Свидетелката обяснява, че ищцата разказала как впоследствие е била превозена с автомобил до Скопие. Там възникнал спор с шофьора за заплащането, а по-късно жена, която продавала автобусни билети, помогнала, като дала възможност да остане при нея и дори съдействала за закупуване на билет за връщане. След това ищцата се прибрала в София, пренощувала в хотел и на следващия ден се върнала във Велинград.

Свидетелката заявява, че според нейните впечатления ищцата е преживяла случилото се много тежко и е била в лошо емоционално състояние. Тя дишала тежко и изглеждала силно стресирана. Свидетелката дори предложила да потърси медицинска помощ, но такава не била потърсена. По молба на ищцата свидетелката се опитала да се свърже с туроператора, след няколко опита, разговаряла с жена, която заявила, че е запозната със случая и че се намира с туристическата група.

Свидетелката изразила възмущението си от случилото се и посочила, че ищцата е силно разстроена и ще си търси обезщетение за неполучената туристическа услуга.

Свидетелката уточнява, че информацията за събитията на границата и по време на връщането е получила от самата ищца. Тя не е присъствала лично на тези събития и не може да каже кой точно е разпоредил свалянето от автобуса. Знае единствено, че причината е била липсата на виза за Косово. Според нея ищцата е пътувала сама и не е познавала други хора от туристическата група.

Свидетелката П разказва, че работи като организатор на туристически пътувания във фирма „К Т“ ЕООД в Пловдив и се занимава с обслужване на клиенти и организиране на групови екскурзии. Заявява, че познава ищцата Ч., защото лично я е обслужвала в офиса на фирмата в Пловдив непосредствено преди новогодишното пътуване. Спомня си я по името и уточнява, че е изготвила договор за туристически пакет за Нова година, предоставила е програма за пътуването, общи условия и след това договорът е бил подписан. По думите това се е случило в дните около Коледа 2023 г., малко преди самото отпътуване. Свидетелката обяснява, че при сключване на такива договори фирмата събира данни като имена, ЕГН, номер на лична карта, адрес и телефон. Твърди, че ищцата е предоставила тези данни, като е посочила ЕГН, имена, адрес в България и е представила българска лична карта, подписала е договора на място в офиса, като е заплатила сумата за пътуването. Комуникацията е била на български език, а договорът е бил разяснен и подписан в офиса, без онлайн резервации или имейл кореспонденция. Свидетелката уточнява, че данните от личната карта са били диктувани, а не е задържала или копирала документа. Сочи, че е видяла, че личната карта е българска, но не си спомня да е разглеждала самия документ подробно.Свидетелката потвърждава, че подписът върху договора за туристически пакет от 04.12.2023 г. е нейният и че е положен като тур агент. Тя обяснява, че договорът е стандартен тройно подписан документ – от клиента, от туроператора и от туристическия агент (фирмата ), която посредничи при сключването. Излага, че документите за пътуването се изготвят по предварително изпратени от туроператора данни и след като клиентът потвърди участие, се финализира договорът и се подписва на място.