Решение № 1999 от 02.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1999 гр. София, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20251110202309 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „М.“ *******, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в с. Р., „****************“, представлявано от управителя М. Т. П., чрез адв. Б.

П., срещу наказателно постановление № 003241 от 15.06.2023 година на и. д. директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП И. Г. Б., с което на „М.“ *****, ЕИК******, на основание чл. 210а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение на член 68д, ал. 1, предложение първо вр. чл. 68 г, ал. 4, вр. чл. 68в от Закона за защита на потребителите.

В жалбата са изложени подробни съображения в посока нарушение на материалния закон, като се навежда, че при установяване на нелоялна търговска практика председателят на КЗП е следвало да издаде заповед съгласно чл. 68л от ЗЗП и при нейно евентуално неизпълнение – да приложи разпоредбата на чл. 210в от ЗЗП. Сочи се, че деянието е несъставомерно, тъй като както и в рекламните брошури, така и в интернет страницата на хотела, е посочено, че дружеството разполага със спортен център, а не със СПА център.

Излага обстоятелства, че разпоредбата на чл. 138, ал. 1 ЗТ е бланкетна и не може да бъда нарушена, респ. не можело да се приеме, че предоставената на потребителя информация е невярна. Сочи, че в сайта на хотела не пишело, че същият е балнеохотел или СПА хотел, към които били насочени изискванията за сертифициране. Излага съображения по отношение справедливостта на наложеното наказание и навежда, че не били разгледани възраженията срещу АУАН и не била изследвана приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Навежда се, че в хода на производство са допуснати съществени процесуални нарушения – в АУАН не били вписани данни, че свидетелят също е главен инспектор в КЗП, както и че актосъставителят и свидетелят по АУАН били свидетели при установяване на нарушението и съставянето на АУАН от актосъставителя, което опорочавало АУАН, тъй като актосъставителят участвал в проверката. Навеждат се възражения относно датата на нарушението, като според жалбоподателя не били посочени датата, на която същото било извършено, а датата на 1 неговото констатиране, както и не било посочено мястото на нарушението. Според жалбоподателя наказателното постановление не съдържало описание на нарушението, а така описаното в НП изпълнително деяние създавало съмнение за друго нарушение. Сочи се, че за същото нарушение на дружеството била ангажирана отговорността и с друго НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не се явява и процесуалният представител адв. П., който с молба изразява становище по хода на делото, като поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, оспорва жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова. В съдебно заседание не изпраща представител и не взема участие.

По подадената жалба първоначално е било образувано НАХД № 12837/2023 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав. Постановеното по делото решение е било отменено и същото е било върнато от АССГ с Решение № 4416/10.02.2025 г. по адм. д. № 11523/24 по описа на АССГ, ХХ касационен с-в за ново разглеждане от друг състав на СРС и така е образувано производството по настоящото дело.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 11.04.2023 година, по депозиран на 21.03.2023 г. колективен сигнал (жалба), адресиран до Министъра на Туризма и КЗП, била извършена проверка от свидетелката И. К.

(главен инспектор в София- КЗП) на място в бизнес хотел „В. П. Х.“, находящ се в град С.,*******, стопанисван от „М.“*******. На обекта било предоставено удостоверение за категория „четири звезди“, което е валидно до 02.07.2026 година.

На рецепцията на хотела били поставени рекламни брошури на английски език, в които била предоставена информация за хотела, ресторантите, конферентен център и уелнес център като на първа страница в брошурата бил поставен следният текст на английски език „VITOSHA HOTEL WELLNESS CENTER“. На последна страница бил поставен надпис „СПА ЦЕНТЪР“. На видно място на рецепцията бил поставен надпис „WELLNESS CENTER“. Била извършена проверка на интернет страницата на хотела www.vitoshaparkhotel.com. където в раздел „Хотела предлага следните удобства“ е посочено: рум сървиз, набавяне на стоки от първа необходимост, пране и химическо чистене, открит паркинг, rent-a-car, бизнес и wellness center, фризьорска студио, спортни зали, магазини за спорт и сувенири.

Същевременно обаче за дружеството липсвали данни министърът на туризма да е издавал сертификат, предвиден в чл. 138, ал. 1 от ЗТ, а именно – сертификат на прилежащите към места за настаняване и самостоятелните центрове в курортна и градска среда, изградени, оборудвани и обзаведени за предоставяни на балнеолечебни, СПА, уелнес и таласотерапевтични услуги.

За извършената проверка И. К. съставила констативен протокол № К-2754636 от 11.04.2023 година, връчен на представител на дружеството, към който са приложение разпечатки от интернет сайта на хотела. Въз основа на констатациите, обективирани в протокола, свидетелката К. съставила АУАН № 003241от 23.05.2023 година за нарушение, квалифицирано като такова по член 68д, ал.1, предложение първо вр.чл.68г, ал.4, вр.чл.68в от Закона за защита на потребителите. Въз основа на него било издадено обжалваното Наказателно постановление. Същият бил надлежно връчен на упълномощен представител на дружеството на 23.05.2023 г. Срещу АУАН постъпили възражения от „МИРАД“ ООД. След като възраженията били счетени за неоснователни, въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП.

Наказателното постановление било обжалвано с жалба, депозирана на 01.09.2023 г. в КЗП. Въз основа на жалбата, ведно с административната преписка, било образувано НАХД № 12837/2023 г. по описа на СРС, 21-ви състав. Обжалваното наказателно постановление било потвърдено, а дружеството-жалбоподател било осъдено за заплати разноски в размер 2 на 80 лв. полза на КЗП.

Решението било обжалвано от „М.“ *** пред АССГ, като било образувано адм. д. № 11523/2024 г. по описа на АССГ, 20-ти състав. С решение № 4416/10.02.2025 г. по същото дело АССГ отменя постановеното от първоинстанционния съд съдебно решение и постановява връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. Съображенията на АССГ са, че при така установената фактическа обстановка дадената от наказващия орган правна квалификация била неправилна, тъй като в хода на производството било установено, че обектите не били сертифицирани съгласно изискването на чл. 138 ЗТ, като неизпълнението на това изискване представлявало нарушение, наказуемо съгласно чл. 216 от ЗТ, а не по реда на ЗЗП. Така, поради съществуването на специална норма, било безпредметно обсъждането доколко предоставянето на услуги в несертифицирани обекти от този вид представлявало нелоялна заблуждаваща търговска практика. Така АССГ достига до извода, че на база приетата фактическа обстановка дадената от АНО в НП правна квалификация била неправилна, а АССГ, като касационна инстанция, няма правомощие да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, подвеждайки фактите под друга нарушена правна норма. С такова правомощие разполагала въззивната инстанция, каквато се явявала СРС, поради което делото било върнато.

При направена служебна проверка в ЕИСС съдът установи, че против дружествотожалбоподател било издадено и друго наказателно постановление (НП) № 003193/15.06.2023 г., издадено от И. Г. Б. - директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, със седалище гр. София към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисията за защита на потребителите, с което са наложени две имуществени санкции - всяка в размер на по 1 000/хиляда/ лева, за две отделни административни нарушения – по чл. 208, ал. 1, във вр. с чл. 114, т. 2 от Закона за туризма и по чл. 216, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 5 от Закона за туризма.

С наказателното постановление дружеството-жалбоподател било санкционирано на основание чл. 216, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 5 от Закона за туризма (каквато правна квалификация била посочена за правилна от АССГ и указана на настоящия състав като правилна с горепосоченото Решение № 4416/10.02.2025 г. на АССГ – бел. с.) за това, че извършва дейност в несертифициран туристически обект уелнес център или СПА център, в нарушение на чл. 216, ал. 1 от Закона за туризма, тъй като за обекта - бизнес хотел „В.П. Х.“ не бил наличен издаден сертификат за уелнес център или СПА-център, тъй като било установено, че информация за наличие на уелнес център, се съдържала в рекламна брошурана рецепцията на български и чужд език, на вход за центъра-с работно време 7:30ч. - 21:00ч. където също имало брошури, с отбелязани цени, в раздел "хотела предлага следните удобства" – на интернет сайт www.vitoshaparkhotel.com, а и липсвали данни, министърът на туризма да е издавал сертификат, предвиден в чл. 138, ал. 1 от ЗТ, а именно – сертификат на прилежащите към места за настаняване и самостоятелните центрове в курортна и градска среда, изградени, оборудвани и обзаведени за предоставяни на балнеолечебни, СПА, уелнес и таласотерапевтични услуги.

Това наказателно постановление било обжалвано пред Софийски районен съд, като с Решение № 1694/09.04.2024 г. по НАХД № 12760/2023 г. по описа на СРС, 136 с-в наказателното постановление било потвърдено. Решението на СРС било потвърдено с Решение № 18828/04.10.2024 г. по адм. д. № 514/2024 г. по описа на АССГ.

Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля И. К., както и от останалите приобщени по делото писмени доказателства, които съдът кредитира – АУАН, ведно с покана за съставянето му, възражение, НП, ведно със съпроводително писмо за връчването му, пълномощно в полза на Росен Стоянов, удостоверение № РК-19-13484 за категория „четири звезди“, извадки от рекламни брошури и интернет сайта www.vitoshaparkhotel.com, констативен протокол № 2754636, писмо от Министерството на туризма, сигнал (жалба), Заповед № 365/30.03.2023 г. на председателя на КЗП (удостоверяваща компетентността на наказващия орган), Заповед № 318 ЛС/22.04.2015 г. на председателя на КЗП 3

(удостоверяваща компетентността на актосъставителя), приложени към жалбата снимков материал, както и на базата на извършена служебна проверка.

От показанията на свидетеля К. подробно се установяват обстоятелствата относно извършването на проверката, както и услугите, отразени в рекламната брошура, предлагана на рецепцията на хотела и рекламираният на сайта на хотела уелнес център. Съдът кредитира показанията й като логични, подробни и незаинтересовани, а намира, че същите се подкрепят и от останалия доказателствен материал, подкрепящ изложената от свидетелката и приета от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено следното от правна страна:

АУАН и издаденото въз основа на него НП, са издадени от материално и териториално компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред (Заповед № 365/30.03.2023 г. на председателя на КЗП и Заповед № 318 ЛС/22.04.2015 г. на председателя на КЗП). В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че органите на КЗП не могат да съставят АУАН към датата на извършване на проверката, а само да констатират с констативен протокол.