Решение № 198 от 27.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Пловдив, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20265000500387 по описа за 2026 година

Производството е въззивно по реда на чл. 294 от ГПК.

С решение № 469/8.07.2026 г. по гр.д. № 605/2026 г. на ВКС е отменено решение № 155/24.09.2025 г. по в.гр.д. № 352/2025 г. на ПАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС-Пловдив. С решението от 24.09.2025 г. апелативният съд е обезсилил решение № 49/21.02.2025 г. по гр.д.

№ 292/2024 г. на ОС-Смолян и е върнал делото на окръжния съд за произнасяне от друг състав по предявените от Р. И. П. против „Пампорово“АД-гр.Чепеларе обективно съединени искове, тъй като окръжният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени на ищцата неимуществени и имуществени вреди, с които не е бил сезиран, а ищцата е претендирала договорна отговорност от ответника поради неизпълнение на задължението му да й осигури безопасно и сигурно пътуване. С решението от 8.07.2026 г.

ВКС приема, че е нарушено правилото на чл.270,ал.3,изр.3 от ГПК, тъй като апелативният съд е обезсилил обжалваното пред него решение и е върнал делото за ново разглеждане вместо да даде собствено разрешение на спорното 1 материално право, като се произнесе съобразно приетата от него правна квалификация и изложи собствените си фактически и правни изводи по съществото на спора, и връща делото за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по спора.

Обжалвано е пред апелативния съд решение № 49, постановено на 21.02.2025 г. по гр.д. 292/2024 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е осъдено „Пампорово“АД-гр.Чепеларе да заплати на Р. И. П. на основание чл.49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 22 285,90 лв., включващо обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 285,90 лв. и неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., като обезщетението се дължи за причинени вреди на ищцата при възникнала злополука на 5.02.2024 г. на територията на ски-зона „Пампорово“, ПВЛ-2, при която й е причинено травматично увреждане фрактура коли феморис синистри, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 5.07.2024 г. до окончателното плащане, отхвърлен е като неоснователен искът за разликата над уважения до претендирания общ размер на обезщетението от 34 571,80 лв., осъдено е „Пампорово“АД-гр.Чепеларе да заплати на Р. И. П. дължимата законна лихва в размер на 1297,10 лв. върху присъденото обезщетение по чл. 49 от ЗЗД от 22 285,90 лв. за периода от 5.02.2024 г. до 5.07.2024 г., отхвърлен е като неоснователен искът за разликата над уважения размер до претендирания размер от 1 992,55 лв., осъдено е „Пампорово“АД-гр.Чепеларе да заплати на Р. И. П. направените разноски в хода на първоинстанционното производство (ДТ и възнаграждение по назначена СМЕ) в размер на 1257 лв., осъдена е Р. И. П. да заплати на „Пампорово“АД-гр.Чепеларе направените разноски в хода на първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1584 лв.

Жалбоподателят „Пампорово“АД-гр.Чепеларе моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в подадената на 18.03.2025 г. въззивна жалба, в неговите части, с които дружеството е осъдено да заплати на ищцата Р. П. обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 22 285,90 лв., включващо обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 285,90 лв. и неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., като обезщетението се дължи за 2 причинени вреди на ищцата при възникнала злополука на 5.02.2024 г. на територията на ски-зона „Пампорово“, ПВЛ-2, при която й е причинено травматично увреждане фрактура коли феморис синистри, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 5.07.2024 г. до окончателното плащане, осъдено е „Пампорово“АД-гр.Чепеларе да заплати на Р. И. П. дължимата законна лихва в размер на 1297,10 лв. върху присъденото обезщетение по чл. 49 от ЗЗД от 22 285,90 лв. за периода от 5.02.2024 г. до 5.07.2024 г., както и е осъдено дружеството да заплати на Р. П. направените разноски по делото в размер на 1257 лв., по съображения, изложени във въззивната жалба от 18.03.2025 г., като бъдат отхвърлени изцяло предявените срещу дружеството искове, евентуално, да бъдат намалени размерите на обезщетенията. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените искове като неоснователни. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна въззивната жалба, подадена от Р. П., по съображения, изложени в писмен отговор от 24.06.2025 г. Претендира за присъждане на разноски.

Жалбоподателката Р. И. П. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в насрещната въззивна жалба от 28.04.2025 г., в неговите части, с които са отхвърлени предявените от нея искове за присъждане на обезщетения за неимущестевни и имуществени вреди за разликата над 22 285,90 лв. до претендирания общ размер на обезщетението от 34 571,80 лв., отхвърлен е като неоснователен искът за присъждане на дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение за периода от 5.02.2024 г. до 5.07.2024 г. за разликата над уважения размер от 1297,10 лв. до претендирания размер от 1992,55 лв. и тя е осъдена да заплати на „Пампорово“АД-гр.Чепеларе сумата 1584 лв. за направените разноски. Като ищца в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

79,ал.1 във вр. с чл. 82 от ЗЗД, чл.79,ал.1 във вр. с чл. 82, вр. чл. 52 от ЗЗД и чл.

86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумата 4 571,80 лв. като обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи за лечение в резултат на травматично увреждане при настъпила на 5.02.2024 г. злополука на територията на ски зоната на КК“Пампорово“, да й заплати сумата 30 000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от същото травматично увреждане, ведно със законната лихва в размер на 1 734,90 лв. върху сумата 30 000 лв. за 3 периода от датата на увреждането 5.02.2024 г. до датата на депозирането на исковата молба 5.07.2024 г., ведно със законната лихва в размер на 257,65 лв. върху сумата 4 571,80 лв. за периода от понасянето на имуществените вреди до датата на депозирането на исковата молба и ведно със законната лихва върху претендираните суми за обезщетения 30 000 лв. и 4 571,80 лв. от датата на подаването на исковата молба в съда до изплащането на задълженията.

Моли да бъде отхвърлена по съображенията, изложени като част от насрещната въззивна жалба от 28.04.2025 г., като неоснователна въззивната жалба, подадена от ответника по спора „Пампорово“АД-гр.Чепеларе.

Претендира за присъждане на разноски.

Третото лице-помагач на ответника Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ЕАД-гр.София не е взело становище по жалбите. В производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 5.02.2024 г. ищцата, след като е закупила лифт карта и е отишла да ползва ски лифт, при падане на територията на ски зоната на КК“Пампорово“, ПВЛ-2 при качване на ски лифта „Студенец-Снежанка“, долна станция е получила фрактура коли феморис синистри (счупване на шийката на лявата бедрена кост), поради което е постъпила в болница в София на същата дата и е претърпяла операция на 7.02.2024 г. Безспорно е, че падането е станало на територията на ски зоната на КК“Пампорово“ и че ответникът е оператор на тази ски зона и собственик/ползвател на цялата техническа инфраструктура, включително лифтовите съоръжения, както и че негови служители са лицата, които са натоварени с оперирането (обслужването) на съоръжението, където е станала злополуката с ищцата.

Ищцата твърди в подадената на 5.07.2024 г. искова молба, че тя заедно със семейството си практикува любителски ски спорта от години, това не е било първото им посещение на ски зона „Пампорово“, на 5.02.2024 г. тя 4 закупила еднодневна лифт карта за използване на всички съоръжения от ски зоната, още при първия си опит за качване на ски лифт „Студенец-връх Снежанка“, долна станция тя получила силен удар в областта на таза от движещата се с несъобразена скорост седалка на този лифт, вследствие на което паднала на земята. Твърди, че секунди след падането й двама от дежурните на ски лифта служители я вдигнали от земята и грубо я хвърлили на следващата седалка на лифта без да проверят състоянието й, без да я попитат дали е добре, докато съоръжението е продължило да се движи със същата несъобразена скорост. Твърди, че през цялото време на изкачването със ски лифта до връх Снежанка от около 15 минути тя е изпитвала неописуеми болки в областта на таза, при пристигането на горната станция служителите спреди лифта, за да я свалят от него, повикали спасителен екип на ПСС към БЧК, който установил счупване отпред и отляво на таза й, извозил я до травматологичен център в сградата на БЧК в ски център „Студенец“, там при извършеното рентгеново изследване е установена фрактура коли феморис синистри (счупване на шийката на лявата бедрена кост), поради необходимост от операция, която там не е можело да бъде извършена, тя била превозена от семейството си с личен автомобил до болница в София, където тя е приета със същата диагноза и на 7.02.2024 г. й е била извършена операция. Твърди, че увреждането е настъпило вследствие на действия, бездействия и допуснати нарушения при извършване на правнорегламентирана дейност от страна на служители на ответника „Пампорово“АД и са й причинени имуществени и неимуществени вреди – болки и страдания, увредено здраве и множество неудобства в ежедневието, временна неработоспособност, разходи за лечение.

Твърди, че вредите са причинени при изпълнение на възложената от ответното дружество работа, тъй като съответните лица, опериращи лифта, са били натоварени и ангажирани от ответното дружество с работата да правят именно това, поради което е налице основанието ответникът да носи отговорност при условията на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, като в исковата молба са изложени конкретни съображения за наличието именно на основание за присъждане на обезщетения съгласно нормата на чл. 49 от ЗЗД поради осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физически лица-преки изпълнители на работата. В исковата молба е посочено, че разпоредбата на чл.33,ал.1,т.1,б.“в“ от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на въжени линии предвижда, че необходимият персонал за 5 обслужването на въжената линия трябва да включва персонал във всяка станция и в зоните за качване и слизане, а според чл. 40 от Наредбата пътниците следва да спазват в зоните за качване и слизане и по трасето на въжените линии указанията на обслужващия персонал. Ищцата твърди, че указания от страна на персонала на лифт станцията в процесния ден не са били дадени, а последващо предприетите действия от тях са допринесли за увреждането й. Твърди, че изчаквайки своята седалка и очаквайки, че скоростта на движение на въжената линия ще бъде съобразена с безопасното предприемане на действия по качване върху същата, какъвто е бил нейният опит до 5.02.2024 г., тя е получила внезапен силен удар в областта на таза от движещата се седалка, вследствие на което се е строполила на земята. Твърди, че на служителите на ответника е вменено задължението да следят за безаварийното превозване на пътници върху съоръжението и те са имали задължението да следят за безопасността на пътниците, като указват правилния начин за използването му и съдействат на същите за прилагането му. Твърди, че освен че служителите не са указали това, те са допуснали и дори са предприели десйтвия по „качването“ й на следващата седалка от въжената линия, с непосредствено получена фрактура на тазобедрената става, противно на всякакви мерки за безопасност и в разрез с необходимите действия при злополука. Твърди, че противно на всякакви мерки за безопасност секунди след падането й двама от служителите на ответника са я вдигнали от земята и са я хвърлили рязко на следващата седалка на лифта без да проверят състоянието й и без да разберат дали тя е добре, без да спрат или да намалят скоростта на движение на въжената линия. Твърди, че пускането на въжената линия да се движи с по-висока скорост от обичайното вероятно поради множеството туристи в този период, непредприемането на действия от страна на служителите по намаляване на скоростта и указване на ползвателите на безопасния начин на качване върху седалката, както и непрекъсването на движението на въжената линия при настъпването на удара и падането на ищцата за уверяване в нейното здравословно състояние, се явяват десйтвия в нарушение на правилата за безопасна експлоатация на ски лифта. Твърди, че е било неприемливо и фактическото поставяне на ищцата на следващата седалка и пускането й без нейно съгласие на лифта нагоре, в безпомощно състояние, с вече счупен таз, изпитваща крайна болка и шок, все още със ски и ски-обувки на краката й, принудена да се вози сама на лифта до връх 6