Глава 1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1
(1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяване на електронни съобщения.
(2) Електронните съобщения се осъществяват чрез пренасяне, излъчване, предаване или приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга електромагнитна среда.
(3) Този закон урежда надзора над дейността на доставчиците на посреднически услуги за спазването на Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2022/2065“, и взаимодействието между компетентните органи при осъществяването му.
Чл. 2
Този закон не се прилага по отношение на съдържанието на пренасяните електронни съобщения доколкото друго не е предвидено в него.
Чл. 3
Този закон не се прилага при осъществяване на електронни съобщения:
1. от Министерството на отбраната, от Министерството на вътрешните работи, от Държавна агенция „Национална сигурност“, от Националната служба за охрана, от Държавна агенция „Разузнаване“ и от Държавна агенция „Технически операции“, както и по отношение на вътрешното разпределение на честотите и определянето на повиквателните знаци за техните служебни радиовръзки;
2. от държавните органи и техните администрации във връзка с националната сигурност.
3. от държавните органи и органите на местно самоуправление и техните администрации, държавните предприятия, центровете за спешна медицинска помощ, държавните и общинските лечебни заведения, стратегическите обекти от значение за националната сигурност и доброволните формирования по Закона за защита при бедствия в случаите, когато са включени към Националната система за осигуряване на единна комуникационна среда за взаимодействие между държавните структури на Република България при опазване на обществения ред, противодействие на престъпността и защита на населението при бедствия и аварии.
Глава 2. ЦЕЛИ И ПРИНЦИПИ
Чл. 4
(1) Целите на този закон са:
1. да се създават необходимите условия за развитие на конкуренцията при предоставяне на електронни съобщителни мрежи и прилежащи съоръжения, включително ефективната конкуренция по отношение на инфраструктурата, както и при предоставяне на електронни съобщителни услуги и прилежащи услуги;
2. да се създават необходимите условия за развитие на свързаността и достъпа до мрежи с много голям капацитет, включително фиксирани, мобилни и безжични мрежи, както и тяхното използване от страна на всички граждани и стопански субекти;
3. да се подпомага развитието на вътрешния пазар, като се:
4. да се защитават интересите на гражданите, като се:
(2) Органите по управление и регулиране на електронните съобщения предприемат всички обосновани мерки за постигане на целите по ал. 1 в обем и в срокове, пропорционални на съответната цел, като:
1. отчитат в максималната възможна степен необходимостта от технологична неутралност;
2. насърчават регулаторната предвидимост чрез:
3. прилагат политики, насочени към насърчаване на свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, културното и езиковото многообразие, както и на медийния плурализъм;
4. гарантират, че при наличие на сходни обстоятелства няма дискриминация в третирането на доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги;
5. насърчават ефикасните инвестиции и иновации в нова и подобрена инфраструктура, включително като гарантират, че всяко задължение за предоставяне на достъп отчита по подходящ начин риска, поет от инвестиращите предприятия, и като позволяват различните споразумения за сътрудничество между инвеститорите и страните, търсещи достъп, да диверсифицират инвестиционния риск, като същевременно се гарантира запазване на конкуренцията на пазара и зачитане на принципа за недопускане на дискриминация;
6. отчитат надлежно разнообразието от условия, свързани с инфраструктурата, конкуренцията, обстоятелствата на крайните ползватели и по-специално на потребителите в различните географски райони, включително местната инфраструктура, управлявана от физически лица с нестопанска цел;
7. налагат предварителни регулаторни задължения само до степента, необходима за осигуряване на ефективна и устойчива конкуренция в интерес на крайните ползватели, и облекчават или отменят тези задължения веднага щом това условие е изпълнено.
Чл. 4а
При изпълнение на дейностите, свързани със стратегическо планиране и координиране на политиката в областта на радиочестотния спектър, държавните органи:
1. сътрудничат със съответните органи на държавите – членки на Европейския съюз, и с Европейската комисия при стратегическото планиране, координиране и хармонизиране на използването на радиочестотния спектър в съответствие с политиките на Европейския съюз за създаването и функционирането на вътрешния пазар в сектора на електронните съобщения, като се отчитат също и икономическите аспекти, аспектите, свързани с безопасността, здравето, обществения интерес, свободата на изразяване, културните, научните, социалните и техническите аспекти на политиките на Европейския съюз, както и разнородните интереси на групите от ползватели на радиочестотния спектър с оглед на оптимизиране на използването на радиочестотния спектър и избягването на вредните смущения;
2. насърчават координацията на подходите в Европейския съюз, свързани с политиката за радиочестотния спектър, и ако е необходимо, хармонизираните условия във връзка с разполагаемостта и ефикасното използване на радиочестотния спектър, необходими за създаването и функционирането на вътрешния пазар в сектора на електронните съобщения;
3. сътрудничат със съответните органи на държавите – членки на Европейския съюз, и Европейската комисията в рамките на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър и в случай на необходимост – с Европейския парламент и със Съвета на Европейския съюз, с оглед на подкрепата за стратегическото планиране и координирането на подхода на политиката в областта на радиочестотния спектър, като:
Чл. 5
При прилагане на този закон държавните органи спазват принципите на законоустановеност, безпристрастност, обективност, предвидимост, прозрачност, публичност, консултативност, равнопоставеност, пропорционалност, неутралност по отношение на мрежите и услугите и свеждане на регулаторната намеса до минимално необходимото.
Чл. 5а
(1) Държавните органи при упражняване на своите правомощия не следва да ограничават достъпа на крайните ползватели до или използването от тях на услуги и приложения посредством електронни съобщителни мрежи по начини, които водят до ограничаване на упражняването на правата или свободите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз и принципите на правото на Европейския съюз.
(2) Изключения от принципа, посочен в ал. 1, са допустими при спазване на следните изисквания:
1. ограниченията се налагат само ако това е предвидено в закон и се зачитат правата или свободите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз, включително правото на ефективни правни средства за защита и справедлив процес;
2. при налагане на тези ограничения се спазват принципът за презумпцията за невиновност и правото на неприкосновеност на личния живот и се гарантира предварителна, справедлива и безпристрастна процедура, включително правото на изслушване на засегнатото лице или лица, при зачитане на необходимостта от подходящи условия и процедурни правила в надлежно обосновани спешни случаи в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз.
Глава 3. ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ
Раздел 1. Национални номерационни ресурси
Чл. 6
Държавното управление на електронните съобщения се осъществява от Министерския съвет, от Съвета по националния радиочестотен спектър и от председателя на Министерството на транспорта и съобщенията.
Чл. 7
(1) Министерският съвет по предложение на председателя на Министерството на транспорта и съобщенията приема политика в областта на електронните съобщения и я обнародва в “Държавен вестник”.
(2) Проектът по ал. 1 се предоставя за обществено обсъждане по реда на чл. 18.
(3) Политиката в областта на електронните съобщения се актуализира при настъпване на съществени изменения в правото на Европейския съюз в тази област, както и при необходимост, възникнала от промени в обществените отношения, свързани с осъществяване на електронните съобщения.
Чл. 8
(1) Министерският съвет по предложение на Съвета по националния радиочестотен спектър приема политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и я обнародва в “Държавен вестник”.
(2) Министерският съвет по предложение на Съвета по националния радиочестотен спектър приема Национален план за разпределение на радиочестотния спектър и го обнародва в “Държавен вестник”.
(3)
Раздел 2. Съвет по националния радиочестотен спектър
Чл. 9
(1) Съветът по националния радиочестотен спектър, наричан по-нататък „съвета“, е консултативен и координиращ орган към Министерския съвет, който, изготвя и предлага за приемане от Министерския съвет държавна политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и осъществява провеждането й.
(2) Проектът на държавна политика по ал. 1 се предоставя за обществено обсъждане по чл. 18.
Чл. 10
(1) В съвета участват като членове представители на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията, Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, Комисията за регулиране на съобщенията, Националната служба за охрана, Държавна агенция „Разузнаване“ и Държавна агенция „Технически операции“.
(2) Председател на съвета е министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него лице. Държавните органи и служби по ал. 1 определят своите представители и осигуряват участието им в работата на съвета. Председателят на съвета определя служител на Министерството на транспорта и съобщенията за организационен секретар на съвета.
(3) Министерският съвет приема правилник за дейността на съвета по предложение на неговия председател.
(4) Административното обслужване на съвета се извършва от администрацията на Министерството на транспорта и съобщенията.
Чл. 11
(1) Съветът изготвя проект на Национален план за разпределение на радиочестотния спектър.
(2) Планът по ал. 1 се изготвя и актуализира в съответствие с политиката на Европейския съюз, документите на международните организации, както и по предложения на заинтересованите ведомства и служби с цел хармонизирано и ефективно използване на радиочестотния спектър.
(3) С плана по ал. 1 радиочестотният спектър се разпределя на радиочестоти, радиочестотни ленти и радиослужби за граждански нужди, за нуждите на държавните органи и служби по чл. 3, свързани с националната сигурност, и за съвместно ползване между тях.
(4) Разпределението на радиочестотния спектър на радиочестоти, радиочестотни ленти и радиослужби се извършва в съответствие с принципите на разпределението и ползването на радиочестотния спектър в Европейския съюз и от Международния съюз по далекосъобщения.
(5) Конкретното разпределение на радиочестотите и радиочестотните ленти, предвидени за граждански нужди или за съвместно ползване за граждански нужди и за нуждите на държавните органи и служби по чл. 3, свързани с националната сигурност, се извършва след провеждане на обществено обсъждане по чл. 18, в частта за граждански нужди.
(6) В 7-дневен срок от изтичане на срока за обществено обсъждане председателят на Министерството на транспорта и съобщенията изпраща обсъждания проект и подадените становища на Съвета по националния радиочестотен спектър. Съветът проучва становищата и публикува на страницата в интернет на Министерството на транспорта и съобщенията постъпилите становища, както и мотивите за неприетите и приетите предложения. След проучване на становищата съветът предлага на Министерския съвет да приеме решение.
(7) Съветът разглежда и решава въпроси, свързани с електромагнитната съвместимост, и при несъгласие между членовете му въпросите се отнасят до Министерския съвет, който взема решение.
Чл. 12
Държавните органи и служби по чл. 10, ал. 1 взаимодействат помежду си за осъществяване дейността на съвета в съответствие с правилника по чл. 10, ал. 3.
Чл. 13
(1) Съветът след съгласуване със заинтересованите държавни органи и служби приема решение за ползване за краткосрочни събития на конкретни радиочестоти и радиочестотни ленти от радиосъоръжения с техните технически параметри, срок и място за ползването им на територията на Република България от чужди държави на основата на взаимност, както и от международни организации, когато това произтича от поетите от Република България международни задължения.
(2) Исканията по ал. 1 за ползване на радиочестоти и радиочестотни ленти от посолствата на чужди държави или от представителствата на международни организации се подават до съвета, който се произнася по исканията в срок до един месец от получаването им.
(3) Съветът приема решение за ползване на радиочестоти и радиочестотни ленти от радиочестотния спектър, определен за национална сигурност, за радиосъоръжения на чужди съседни държави за целите на трансграничния контрол и сътрудничество на основата на взаимност, когато това произтича от поети от Република България международни задължения.
(4) Извън случаите по ал. 1 и 3, когато е необходимо издаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения по реда на този закон, посолствата на чужди държави или представителствата на международни организации подават заявление за ползване на радиочестотен спектър до Комисията за регулиране на съобщенията, която:
1. издава съответното разрешение;
2. събира определените такси, освен ако в международен акт е предвидено друго.
Чл. 14
Министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице разрешава ползването на радиочестоти и радиочестотни ленти от държавите - членки на НАТО, при провеждане на съвместни учения и операции на територията на Република България в съответствие с разпределението на радиочестотите и радиочестотните ленти за нуждите на Министерството на отбраната в Националния план за разпределение на радиочестотния спектър.
Раздел 3. Министър на транспорта и съобщенията
Чл. 15
Министърът на транспорта и съобщенията е специализиран орган на изпълнителната власт, който провежда държавната политика в областта на електронните съобщения.
Чл. 16
Председателят на Министерството на транспорта и съобщенията:
1. изготвя и внася за приемане от Министерския съвет политики, стратегии, планове и програми в областта на електронните съобщения;
2. изготвя и издава или внася за приемане от Министерския съвет подзаконови нормативни актове, свързани с осъществяването на своите правомощия, предвидени в този закон;
3. създава условия за осигуряване на свобода и конфиденциалност на съобщенията;
4. представлява Република България в международните организации в областта на електронните съобщения;
5. подпомага разработването и въвеждането на стандарти и стандартизационни документи, свързани с електронните съобщения;
6. осигурява изпълнението на ангажиментите на Република България в областта на електронните съобщения, свързани с членството й в Европейския съюз и в международни организации;
7. участва в изготвянето и координирането на политиката на Европейския съюз в областта на ограничените ресурси във връзка с тяхното осигуряване и ефикасно използване, необходими за създаването и функционирането на вътрешния пазар на Европейския съюз в сектора на електронните съобщения и осигуряването на оперативна съвместимост на услугите;
8. участва в работата на международните организации по стандартизация и в техническите комитети по стандартизация в Република България, имащи отношение към електронните съобщения;
9. осъществява международно координиране и регистриране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и на радиосъоръженията, които ги използват, за радиослужби въздушна подвижна, въздушна подвижна-спътникова, въздушна радионавигация, въздушна радионавигация-спътникова, морска подвижна, морска подвижна-спътникова, морска радионавигация и морска радионавигация-спътникова;
10. осъществява международно координиране и регистриране за всички радиослужби на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и на техническите характеристики на радиосъоръженията, които ги използват, за нуждите на националната сигурност след съгласуване със заинтересования държавен орган или служба по чл. 3, т. 1;
11. реализира, съгласува или утвърждава инвестиционни програми и проекти в съответствие с приоритетите в областта на съобщенията;
12. осъществява междуведомствена координация при подготовката и внасянето на проектите на нормативни актове на Министерския съвет в областта на електронните съобщения.
Чл. 17
(1) Председателят на Министерството на транспорта и съобщенията:
1. създава, експлоатира, поддържа и развива електронна съобщителна мрежа и физическа инфраструктура за разполагането й и пунктове за управление във връзка с националната сигурност, които се обслужват от персонал, заемащ специфични длъжности;
2. осигурява електронни съобщения за управление при бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия, при обявяване на военно положение, положение на война или извънредно положение по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, както и при обявяване на извънредно положение по смисъла на Закона за противодействие на тероризма;
3. използва и развива мрежата по т. 1 за нуждите на държавното управление.
(2)
Чл. 18
(1) Председателят на Министерството на транспорта и съобщенията преди издаване или внасяне в Министерския съвет на подзаконовите актове, предвидени в този закон, публикува съобщение за изготвения проект, текста на проекта, мотивите и предварителната оценка на въздействието на страницата на Министерството на транспорта и съобщенията в интернет и на Портала за обществени консултации.
(2) В съобщението по ал. 1 се посочва мястото, откъдето заинтересованите лица могат да получат проектите, и срок, не по-кратък от 30 дни, в който могат да представят писмени становища по тях.
(3) Председателят на Министерството на транспорта и съобщенията проучва становищата и отразява приетите предложения.
(4) Процедурата за обществено обсъждане приключва с публикуване на страницата на Министерството на транспорта и съобщенията в интернет на постъпилите становища, приетите предложения, местата и текстовете, чрез които са отразени приетите предложения, и мотивите за неприетите.
Чл. 19
(1) За сметка на постъпили по този закон, по Закона за пощенските услуги, по Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и по Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура приходи от такси, глоби и имуществени санкции по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията се предвижда трансфер за подпомагане на дейности и проекти на Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на електронното управление.
(2) Трансферът по ал. 1 се предвижда до размера на превишението на приходите по ал. 1 над предвидените разходи по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията.
(3) Конкретният размер на трансфера по ал. 1 се определя със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и се извършва на четири равни вноски до края на всяко тримесечие.
Чл. 20
(1) Средствата по чл. 19 се разходват за
1. проекти за подпомагане развитието на информационното общество, електронните съобщения и пощенските услуги;
2. изграждане на единно национално и европейско информационно пространство - разнообразни, сигурни и съвместими широколентови услуги;
3. подпомагане на изследователската и развойната дейност в областта на информационното общество, електронните съобщения и пощенските услуги;
4. подпомагане внедряването на информационните технологии в малките и средните предприятия;
5. подпомагане развитието на образованието и професионалното обучение в областта на информационните технологии;
6. проекти, осигуряващи достъпни електронни съобщителни услуги;
7. проучвания и маркетингови дейности в областта на информационното общество, на информационните технологии, на електронните съобщения и на пощенските услуги;
8. участие в европейски проекти, програми и други инициативи;
9. проекти, свързани с изграждане и модернизиране на електронни съобщителни мрежи и физическа инфраструктура за разполагането им и на пощенската инфраструктура;
10. освобождаване на радиочестотен спектър за граждански нужди;
11. проекти по подпомагане на държавното управление, свързани с информационните технологии, електронните съобщения и пощенските услуги;
12. проекти, свързани с националната сигурност, след съгласуване с Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и с Държавна агенция “Национална сигурност”;
13. дейности и участие в проекти, свързани с НАТО и други организации за колективна сигурност;
14. проекти, свързани с управлението на страната при кризи, бедствия и аварии след съгласуване с Министерството на вътрешните работи.
(2) Разходването на средствата за дейностите по ал. 1, с изключение на т. 10, 12 и 13, се извършва при прилагане принципите на състезателност, прозрачност и равнопоставеност.
(3) При реализиране на проектите, свързани с националната сигурност, НАТО и други организации за колективна сигурност, се прилагат приложимите към тях процедури.
(4)
Глава 4. Регулиране на електронните съобщения. Дейности по прилагане на Регламент (ЕС) 2022/2065
Раздел 1. Комисия за регулиране на съобщенията
Чл. 21
(1) Функциите по регулиране и контрол при осъществяването на електронните съобщения се извършват от Комисията за регулиране на съобщенията, наричана по-нататък “комисията”.
(2) Комисията е специализиран независим държавен орган. Комисията е юридическо лице със седалище София.
(3) Комисията изпълнява законовите, подзаконовите нормативни актове и общите административни актове в областта на електронните съобщения, политиката в електронните съобщения, политиката по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и политиката по пощенските услуги.
(4) Комисията регулира и контролира осъществяването на електронните съобщения в съответствие с този закон и с правото на Европейския съюз, определящо правомощия и задължения на националните регулаторни или други компетентни органи в областта на електронните съобщения.
(5) Комисията регистрира и контролира дейността по предоставяне на електронни удостоверителни услуги по реда, определен в Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 910/2014“, и в Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
(6) Комисията изпълнява функциите на Координатор за цифровите услуги по чл. 49, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2022/2065.
Чл. 22
(1) Комисията е колегиален орган, който се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател.
(2) Членовете на комисията са български граждани:
1. с висше образование с минимална образователно-квалификационна степен „магистър“;
2. с постоянен адрес на територията на страната;
3. неосъждани на лишаване от свобода за престъпления от общ характер.
4. с установена репутация и професионален стаж не по-малко от 10 години, от които най-малко 5 години в областта на електронните съобщения, пощенските услуги, медиите, информационните технологии, правото или икономиката.
(3) Председателят на комисията се определя и се освобождава по решение на Министерския съвет и се назначава със заповед на министър-председателя за срок 5 години.
(4) Заместник-председателят и двама от членовете на комисията се избират и се освобождават с решение на Народното събрание за срок 5 години.
(5) Един от членовете на комисията се назначава и освобождава с указ на президента на републиката за срок 5 години.
(6) Председателят, заместник-председателят и членовете на комисията се определят след провеждането на открита и прозрачна процедура за подбор.
(7) Броят на последователните пълни мандати по ал. 3, 4 и 5 е не повече от два за всеки от членовете на комисията.
(8) Членовете на комисията имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с правното им положение.
Чл. 23
(1) Членовете на комисията не могат да бъдат еднолични търговци, собственици, съдружници, акционери, управители, прокуристи, консултанти или членове на управителни или контролни органи на търговски дружества, държавни предприятия и юридически лица с нестопанска цел в областта на съобщенията и удостоверителните услуги по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги както и в областта на посредническите услуги по смисъла на Регламент (ЕС) 2022/2065.
(2) Членовете на комисията не могат да заемат друга платена длъжност или да извършват друга платена дейност, освен при участие в международни проекти и програми, свързани с дейността на комисията, научна, преподавателска дейност или упражняване на имуществени авторски права, регламентирани в Закона за авторското право и сродните му права.
Чл. 24
(1) Мандатът на член на комисията се прекратява при смърт или от съответните органи преди изтичането на мандата в следните случаи:
1. по негово писмено искане в едномесечен срок от получаване на искането;
2. при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон;
3. когато е осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
4. при невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест последователни месеца.
5. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности.
(2) Актът за предсрочно прекратяване на мандата на член на комисията се оповестява публично в деня на приемането му. Мотивите за предсрочно прекратяване на мандата могат да се публикуват по искане на засегнатата страна.
(3) В едномесечен срок от датата на предсрочно прекратяване на мандата на член на комисията компетентният орган съответно определя или избира и назначава нов член до приключване на съответния мандат.
(4) При изтичане на мандата на член на комисията той продължава да изпълнява своите правомощия до влизане в сила на акта за определяне или избор и назначаване на нов член.
Чл. 25
Възнагражденията на членовете на комисията се определят, както следва:
1. на председателя - 90 на сто от основното възнаграждение на председателя на Народното събрание;
2. на заместник-председателя - 95 на сто от основното възнаграждение на председателя на комисията;
3. на останалите членове - 90 на сто от основното възнаграждение на председателя на комисията.
Чл. 26
(1) Всеки член на комисията е длъжен да декларира частен интерес по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, който той има при приемане на конкретно решение, и да не участва в обсъждането и гласуването му.
(2) Частен интерес е налице и винаги за лицата по ал. 1, когато членовете на техните семейства, роднини по права линия без ограничения, роднини по съребрена линия до четвърта степен включително и роднини по сватовство до втора степен включително, както и икономически свързани с тях лица предоставят електронни съобщителни мрежи или услуги.
(3)
(4)
(5) Една година след прекратяването или изтичането на мандата членовете на комисията не могат да бъдат собственици, акционери, съдружници, управители, прокуристи или членове на органи на управление или контрол, служители или консултанти на търговски дружества, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, да подават уведомление по чл. 66, както и да получават разрешения по този закон или разрешения или лицензии по Регламент (ЕС) № 910/2014 и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и по Закона за пощенските услуги.
(6) Всяко заинтересовано лице може да поиска от съда да отмени решения, приети в нарушение на ал. 1.
Чл. 27
(1) Председателят на комисията:
1. представлява комисията или оправомощава лица, които да я представляват;
2. организира и ръководи дейността на комисията и нейната администрация;
3. насрочва, предлага проект за дневен ред и ръководи заседанията на комисията;
4. упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в администрацията на комисията;
5. организира планирането, изпълнението, приключването и отчитането на бюджета на комисията.
(2)
(2) Дейностите по ал. 1, т. 4 и 5 се извършват по правила, приети с решение на комисията.
Чл. 28
(1) Комисията в своята дейност се подпомага от администрация, за която се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон.
(2) Дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и от лица, работещи по трудово правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от Кодекса на труда.
(3)
(3) Комисията по предложение на председателя или на неин член с решение утвърждава вътрешните правила за определяне на работната заплата на служителите от администрацията и разполагаемите средства по бюджета на комисията както и правилата по чл. 27, ал. 2.
(4)
(4) Главният директор на главна дирекция в комисията може да бъде подпомаган от заместник главен директор.
(5)
(6)
Раздел 2. Правомощия
Чл. 29
Комисията изпълнява своите правомощия, функции и задачи за постигане на целите по чл. 4 и в съответствие с принципите по чл. 5.
Чл. 30
(1) Комисията има следните правомощия:
1. определя съответните пазари на електронни съобщителни мрежи или услуги, подлежащи на регулиране по този закон;
2. проучва, анализира и изготвя оценка относно нивото на конкуренция на съответните пазари на електронни съобщителни мрежи или услуги;
3. определя предприятия, които имат значително въздействие върху съответния пазар;
4. налага, продължава, изменя или отменя специфични задължения на предприятията, определени като предприятия със значително въздействие върху пазара, за постигане на целите на този закон;
5. по изключение налага обосновани и пропорционални временни специфични задължения в случаите, предвидени в този закон;
6. налага, продължава, изменя или отменя мерки и задължения във връзка с предоставянето на универсална услуга;
7. изготвя, приема и актуализира регулаторна политика за ползването на номерационни ресурси за осъществяване на електронни съобщения;
8. изготвя и приема общи и нормативни административни актове, свързани с правомощията й, в случаите, предвидени в този закон;
9. изготвя, приема или предоставя за приемане от компетентните държавни органи подзаконовите нормативни актове в случаите, предвидени в този закон;
10. издава, изменя, допълва, прехвърля,, прекратява или отнема разрешения за ползване на ограничен ресурс;
11. регистрира и заличава регистрации за ползване на радиочестотен спектър;
12. издава и преустановява действието на временни разрешения за ползване на ограничен ресурс;
13. издава, изменя, допълва, прехвърля,, прекратява или отнема разрешения за ползване на радиочестотен спектър от електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване след решение на Съвета за електронни медии;
14. извършва проучване и предоставя информация на Съвета за електронни медии за техническите параметри, необходими за наземно аналогово радиоразпръскване, за посочени от Съвета за електронни медии населено място, регион или за цялата територия на Република България, включително свободни радиочестоти, допустими мощности на излъчване, възможни точки на излъчване, както и друга необходима техническа информация;
15. изготвя, приема и актуализира Националния номерационен план;
16. предоставя права за ползване, резервира и отнема номерационни ресурси;
17. контролира използването на националните номерационни ресурси;
18. съдейства за предоставянето от международни организации на номерационни ресурси за електронните съобщения в Република България;
19. съдейства при хармонизирането на определени номера или номерационни обхвати в рамките на Европейския съюз за насърчаване функционирането на вътрешния пазар и развитието на общоевропейските услуги;
20. представлява Република България в международните организации на регулаторните органи в областта на електронните съобщения;
21. участва в работата на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и съдейства за координирано и последователно регулиране;
22. осигурява спазването на изискванията за поддържане на целостта на обществените електронни съобщителни мрежи и за сигурност на обществените електронни съобщителни мрежи и услуги и разследва случаи на неспазване на изискванията за осигуряване на сигурност на обществените електронни съобщителни мрежи и услуги, както и въздействието им върху сигурността на мрежите и услугите;
23. изпълнява функциите на национална организация по стандартизация пред Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) и участва в работата на техническите комитети по стандартизация в Република България, имащи отношение към електронните съобщения;
24. създава и поддържа предвидените в този закон регистри;
25. извършва обществени обсъждания, консултации и допитвания в случаите и по процедурите, предвидени в този закон;
26. разрешава спорове между предприятия, както и спорове по Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура;
27. допринася за защитата на правата на крайните ползватели в сектора на електронните съобщения в координация с другите компетентни органи и разглежда жалби на крайни ползватели в случаите, предвидени в този закон;
28. определя мястото на крайната точка на мрежата за целите на регулирането на електронните съобщителни мрежи и услуги;
29. одобрява за целите на прилагането на чл. 4, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за определяне на мерки относно достъпа до отворен интернет и цените на дребно за регулирани комуникации в рамките на ЕС и за изменение на Директива 2002/22/ЕО и на Регламент (ЕС) № 531/2012 (OB, L 310/1 от 26 ноември 2015 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2015/2120“, механизъм за наблюдение на показателите на услугата за достъп до интернет относно скоростта или другите параметри за качество на услугата; механизмът се разработва и поддържа от комисията или от трето лице и предоставя възможност на крайните ползватели да извършват измерване на показателите на услугата за достъп до интернет относно скоростта или другите параметри за качество на услугата.
30. издава, прекратява действието или отнема сертификат на орган за извънсъдебно уреждане на спорове по смисъла на чл. 21 от Регламент (ЕС) 2022/2065;
31. предоставя, прекратява или отнема статут на доверен подател на сигнали по смисъла на чл. 22 от Регламент (ЕС) 2022/2065;
32. предоставя статут на одобрен изследовател или прекратява достъпа му до данни в съответствие с чл. 40 от Регламент (ЕС) 2022/2065;
33. упражнява правомощията по чл. 51 от Регламент (ЕС) 2022/2065;
34. предприема действия съгласно чл. 53 от Регламент (ЕС) 2022/2065 във връзка с получаването на жалби срещу доставчиците на посреднически услуги.
(2) При осъществяване на своите правомощия по този закон комисията отчита в най-голяма степен насоките, становищата, препоръките, общите позиции, добрите практики и методологии, приети от Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения ведно с националните и местни особености в сектора.
Чл. 31
Комисията насърчава развитието на пазара на електронни съобщителни мрежи и услуги, като:
1. прилага регулаторни мерки, ограничаващи възможностите за възпрепятстване на конкуренцията;
2. отстранява пречки и бариери за конкуренцията в рамките на своята компетентност;
3. насърчава инвестициите и иновациите в нова и подобрена инфраструктура, включително чрез гарантиране, че всяко задължение за предоставяне на достъп отчита риска, поет от инвестиращите предприятия, и допуска различни споразумения за сътрудничество между инвеститорите и страните, търсещи достъп с цел разпределение на инвестиционния риск, при гарантиране запазването на конкуренцията на пазара и зачитане на принципа за равнопоставеност;
4. защитава конкуренцията в полза на потребителите и когато е подходящо, насърчава инфраструктурната конкуренция;
5. отчита разнообразието от условия, свързани с конкуренцията и потребителите, които съществуват в различните географски райони;
6. третира равнопоставено всички предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги, при едни и същи обстоятелства;
7. поддържа взаимно сътрудничество с другите регулаторни органи, като може да сключва споразумения за сътрудничество с тях, и Европейската комисия за развитие на последователна регулаторна практика и прилагане на правото на Европейския съюз.
8. налага ех ante специфични задължения само когато липсва ефективна и устойчива конкуренция на съответен пазар и изменя или отменя тези задължения, когато това условие е изпълнено;
9. насърчава регулаторната предвидимост чрез осигуряване на последователен регулаторен подход в сроковете по чл. 157а.
10. наблюдава и оценява пазара и конкуренцията по отношение на достъпа до отворен интернет.
Чл. 32
(1) Комисията има следните правомощия, свързани с управлението на радиочестотния спектър за граждански нужди, позициите на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър и радиочестотния спектър, използван от негеостационарна спътникова система:
1. управлява радиочестотния спектър, като:
2. определя условия за използване на радиочестотния спектър, включително конкретните технически параметри за работа на електронните съобщителни мрежи и съоръженията, свързани с тях;
3. осъществява международното координиране и регистриране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и на радиосъоръженията, които ги използват, за всички радиослужби с изключение на въздушна подвижна, въздушна подвижна-спътникова, въздушна радионавигация, въздушна радионавигация-спътникова, морска подвижна, морска подвижна-спътникова, морска радионавигация и морска радионавигация-спътникова;
4. осъществява национално координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти с всички заинтересувани държавни органи, ведомства и служби с цел осигуряване безопасността на въздухоплаването и корабоплаването и защита на националната сигурност и отбраната;
5. осъществява заявяването и международното координиране и регистриране в международни организации по електронни съобщения на позиции на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър и на радиочестотния спектър, използван от негеостационарна спътникова система, като информира министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за това;
6. провежда изпити, издава и отнема разрешителни за правоспособност на радиолюбители;
7. контролира използването на радиочестотния спектър и източниците на радиосмущения в радиочестотния спектър за граждански нужди;
8. контролира спазването на международно определените процедурни правила за радиослужбите;
9. предоставя и отнема разпределените опознавателни знаци на предавателните радиосъоръжения на любителската радиослужба и слушателските опознавателни знаци;
10. осигурява условия за осъществяване на електронни съобщения за целите на морското и въздушното търсене и спасяване, както и за разпространяване на текуща информация за осигуряване безопасност на корабоплаването и въздухоплаването и на сухопътния транспорт;
11. участва съвместно с председателя на Министерството на транспорта и съобщенията в работата на международните организации, свързани с управлението на радиочестотния спектър;
12. с оглед на обществения интерес по собствена инициатива или по инициатива на заинтересовано предприятие, осъществяващо електронни съобщения, може да разпределя свободния ограничен ресурс – радиочестотен спектър, позициите на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър, определени за Република България съгласно международни споразумения, както и радиочестотния спектър, използван от негеостационарна спътникова система, който ще се ползва за предоставяне на електронни съобщителни мрежи или услуги за обществени или собствени нужди;
13. по собствена инициатива или по инициатива на заинтересовано лице може да започне процедура за заявяване, международна координация и регистрация на радиочестотен спектър, позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър и радиочестотния спектър, използван от негеостационарна спътникова система, съобразно правилата на международните организации по електронни съобщения.
(2) Дейностите по ал. 1, т. 6 се извършват от оправомощени от комисията длъжностни лица.
Чл. 33
(1) Комисията създава и поддържа публични регистри на:
1. лицата, уведомили комисията за намеренията си да предоставят обществени електронни съобщителни мрежи или услуги;
2. лицата, които имат разрешения за ползване на ограничен ресурс;
3. лицата, които са регистрирани за ползване на радиочестотен спектър;
4. предприятията, определени за такива със значително въздействие върху съответен пазар;
5. предоставените за ползване на предприятията номерационни ресурси;
6. броя крайни ползватели, страна по договор по чл. 227, разпределени по видове услуги, предлагани от съответното предприятие, въз основа на данните от ежегодния отчет за дейността, предоставян от предприятието във връзка с чл. 38, ал. 1.
(2) Регистърът по ал. 1, т. 1 съдържа следната информация:
1. идентификационни данни на лицето – наименование (фирма) и съответния единен идентификационен код;
2. предоставяни електронни съобщителни мрежи или услуги;
3. страницата на предприятието в интернет.
(3) Регистрите по ал. 1, т. 2 и 3 съдържат следната информация:
1. идентификационни данни на лицето:
2. номер, дата, срок на разрешението или регистрацията и данни за предоставен ограничен ресурс.
(4) Регистърът по ал. 1, т. 4 съдържа следната информация:
1. идентификационни данни на предприятието – наименование (фирма) и съответния единен идентификационен код;
2. съответния пазар;
3. наложените специфични задължения.
(5) Комисията публикува регистрите по ал. 1 на страницата си в интернет.
(6) Комисията създава и поддържа регистър на приемно-предавателните станции на наземни мрежи, позволяващи предоставянето на електронни съобщителни услуги, и извършените дейности по чл. 151, ал. 1, т. 16 от Закона за устройство на територията, както и на уведомления за разположените точки за безжичен достъп с малък обхват. Обстоятелствата, които се вписват, условията и редът за създаването, поддържането и ползването на регистъра, както и дължимите административни такси,, се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на комисията.
(7) Операторът на електронната съобщителна мрежа по ал. 6 е длъжен да подаде заявление за регистрация на приемно-предавателната станция пред Комисията в 14-дневен срок след подаването на уведомление пред органите на държавния здравен контрол в съответствие със Закона за здравето и подзаконовите актове по неговото прилагане. Заявление за регистрация на дейност по чл. 151, ал. 1, т. 16 от Закона за устройство на територията се подава в 14-дневен срок след подаването на уведомление по чл. 151, ал. 8 от Закона за устройство на територията. Уведомления за вписване в регистъра по ал. 6 на точки за безжичен достъп с малък обхват се подават в 14-дневен срок от тяхното разполагане.
(8)
Чл. 33а
(1) Комисията заличава лице от регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 1 в следните случаи:
1. при подадено уведомление по чл. 76;
2. при смърт на физическото лице, прекратяване на юридическото лице или прекратяване на дейността на едноличния търговец;
3. ако съответното лице подлежи на регистрация в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и не фигурира в същия;
4. ако за предходните три календарни години лице, което е вписано в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 1 като осъществяващо електронни съобщения само въз основа на подадено уведомление, не е предоставяло на комисията ежегодни отчети за дейността във връзка с чл. 38, ал. 1;
5. ако е налице някое от горните обстоятелства по отношение на чуждестранно лице, имащо право да осъществява дейност по предоставяне на електронни съобщителни мрежи или услуги на територията на Република България;
6. в случаите по чл. 78, ал. 3.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2 – 6, освен при смърт на физическото лице, комисията приема списък на съответните лица, който се публикува на страницата на комисията в интернет. Включените в списъка лица се уведомяват за предстоящото заличаване от регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 1 и за конкретните основания и мотиви и им се дава срок за становище, не по-кратък от 30 дни от получаването на уведомлението.
(3) След изтичането на срока по ал. 2 комисията се произнася с решение.
Чл. 34
Комисията контролира прилагането на:
1. нормативните актове в областта на електронните съобщения;
2. принципите и правилата на ценообразуване, предвидени в този закон;
3. параметрите и изискванията за качеството на услугите;
4. конкретните условия и параметри за ползване на ограничен ресурс, предвидени за регистрациите и в разрешенията;
5. приложимите изисквания по чл. 73 и наложените задължения по реда на този закон;
6. изискванията за предоставяне на универсалната услуга.
Чл. 35
(1) При осъществяване на своите правомощия комисията се произнася с мотивирани решения.
(2) Решенията по ал. 1 са индивидуални или общи административни актове и подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административния съд – София област.
(3) С решения комисията може да приема и нормативни административни актове съгласно правомощията си.
(4)
(5) Решенията се приемат с обикновено мнозинство от членовете на комисията.
(6) Комисията включва разпореждане за предварително изпълнение при условията на чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс при издаване на следните индивидуални административни актове:
1. решения, с които се изисква информация от предприятията, необходима за анализ на съответни пазари;
2. решения за определяне и анализ на съответни пазари, за определяне на предприятия със значително въздействие на съответен пазар, за налагане на специфични задължения на предприятия със значително въздействие на съответен пазар и за налагане на временни задължения;
3. решения, отнасящи се до изпълнението на наложени специфични задължения на предприятия със значително въздействие на съответен пазар;
4. решения по спорове между предприятия.
5. решения, с които комисията издава разрешение на кандидата, спечелил конкурса за ползване на радиочестотен спектър от електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване.
6. решения за налагане на задължения за достъп или взаимно свързване и за оперативна съвместимост на услугите.
(7) Заседанията на комисията са открити. За определени точки от дневния ред комисията може да проведе закрито заседание, когато приемането на решение изисква защитена от закон информация.
(8) Комисията преди провеждане на заседанията публикува проектите на дневен ред на страницата си в интернет.
(9) Протоколите от заседанията и решенията на комисията се публикуват на страницата й в интернет, с изключение на защитената от закон информация.
Чл. 36
(1) При изготвяне на проекти на общи и нормативни административни актове, предвидени в този закон, комисията провежда процедура за обществено обсъждане, като публикува съобщение за изготвения проект и мотивите за изготвянето му на страницата си в интернет и на Портала за обществени консултации.
(2) В съобщението по ал. 1 се посочва мястото, откъдето заинтересованите лица могат да получат проекта, и срок не по-кратък от 30 дни, в който могат да представят писмени становища по него.
(3) Комисията проучва становищата и отразява приетите предложения.
(4) Процедурата за обществено обсъждане приключва с публикуване на страницата на комисията в интернет, а за нормативните актове – и на Портала за обществени консултации, на постъпилите становища с изключение на частите, представляващи търговска тайна,, приетите предложения, местата и текстовете, в които са отразени приетите предложения, и мотивите за неприетите.
Чл. 37
(1) Преди приемане на решение по важни въпроси от обществена значимост за развитие на електронните съобщения комисията провежда обществени консултации.
(2) Процедурата по ал. 1 започва с публикуване на съобщение за предстоящите обществени консултации на страницата на комисията в интернет.
(3) В съобщението по ал. 2 задължително се посочва въпросът, който е поставен за обсъждане, мястото, откъдето заинтересованите лица могат да получат позицията на комисията по поставения за обсъждане въпрос, причините, които мотивират позицията на комисията, както и срок, не по-кратък от 30 дни, в който могат да се представят писмени становища. При изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите комисията може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни.
(4) Комисията проучва всички становища и публикува на страницата си в интернет мотивите, които обосновават приетото решение.
Чл. 37а
(1) Комисията информира Комисията за защита на потребителите и сдружения на потребителите за откриване на процедури по чл. 36 и 37, когато тези процедури разглеждат въпроси, свързани с правата на крайните ползватели, включително на ползватели с увреждания, както и Комисията за защита на личните данни, когато тези въпроси са свързани с обработване на лични данни.
(2) Комисията в координация с другите компетентни органи установява механизъм за консултация, достъпен за ползватели с увреждания, който да гарантира, че при вземането на решения по въпроси, свързани с правата на крайните ползватели по отношение на обществените електронни съобщителни услуги, интересите на крайните ползватели в областта на електронните съобщения са взети предвид в необходимата степен.
Чл. 38
(1) Комисията изготвя и приема годишен доклад, който внася в Народното събрание до края на второто тримесечие на следващата година. В същия срок докладът се предоставя и на президента на републиката и Министерския съвет. Докладът съдържа:
1. анализ на предоставянето на универсалната услуга, включително степен на задоволеност и качество;
2. разпределение на предоставения за ползване ограничен ресурс и приложените механизми за ефективното му използване;
3.
4. преглед на състоянието и оценка за развитието на конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи или услуги;
5. финансово състояние и институционално развитие на комисията и на нейната администрация;
6. отчет на изпълнението на дейностите от предходната година.
(2) При изготвяне на оценката по ал. 1, т. 4 Комисията за защита на конкуренцията изразява становище в 14-дневен срок.
(3) Освен данни, предоставяни от предприятията, при изготвяне на доклада по ал. 1 комисията може да използва и друга публично достъпна информация от официални източници, както и публично достъпни пазарни проучвания. Пазарните проучвания по изречение първо трябва да са представителни и количествени, данните в тях да са съпоставими с данни, събирани от комисията, да са осъществени в съответствие с принципите и критериите на статистическата дейност и по методика, съгласувана с комисията, и публикувана на страницата й в интернет.
(4) Комисията публикува доклада на страницата си в интернет.
(5) Комисията изготвя и приема годишен доклад за дейността по Регламент (ЕС) 2022/2065, който се публикува в машинночетим формат на интернет страницата на комисията, при спазване на приложимите правила относно защита на търговската тайна и личните данни. Годишният доклад се приема до края на второто тримесечие на годината, следваща годината, за която се отнася, и се изпраща на Европейската комисия и Европейския съвет за цифровите услуги. Докладът включва дейността по Регламент (ЕС) 2022/2065 на Съвета за електронни медии и Комисията за защита на личните данни.
(6) Комисията изготвя и приема на всеки две години доклад за дейността на сертифицираните от нея органи за извънсъдебно уреждане на спорове по чл. 310а. Докладът се публикува на интернет страницата на комисията.
Чл. 39
(1) Комисията може да създава консултативни структури във връзка с осъществяването на правомощията си.
(2) В решението за създаване на структури по ал. 1 се определят техният ръководител и състав, редът за осъществяване на дейността им и техните функции и задачи.
Раздел 3. Предоставяне на информация
Чл. 40
(1) Комисията може да изисква информация, свързана с изпълнението на този закон и подзаконовите актове по прилагането му, правата за ползване или наложените задължения по реда на този закон.
(4) Информацията за целите по ал. 3, т. 1, 2, 4 – 10 не може да се изисква преди или като условие за достъп до пазара.
(3) Комисията след мотивирано писмено искане от Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи или Държавна агенция “Национална сигурност” предоставя информацията по ал. 1 за нуждите на държавната политика, планирането, защитата на националната сигурност, и отбраната.
(4) При поискване на информацията по ал. 1 комисията изисква от предприятията, които я предоставят, изрично и писмено да определят за всеки отделен случай коя част от предоставяната информация представлява търговска тайна.
(5) Членовете на комисията и служителите от нейната администрация са длъжни да не разпространяват информацията, получена по ал. 1, в случай че тя е определена за търговска тайна.
(8) При обосновано искане от страна на Европейската комисия Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения или на регулаторен или друг компетентен орган на държава - членка на Европейския съюз, комисията предоставя информацията, която е необходима за изпълнение на правомощията им.
(9) Ако информацията по ал. 1 и 2, включително събраната при извършването на географско проучване, се предоставя на Европейската комисия, Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения или на други органи, включително регулаторни или други компетентни органи на държави – членки на Европейския съюз, комисията изисква от получателите да спазват търговската тайна съобразно ал. 6. Търговската тайна не може да e пречка за своевременния обмен на информация за целите на прегледа, наблюдението и контрола върху прилагането на закона и приложимото право на Европейския съюз.
(10) Предприятията по ал. 1 и 2 могат с мотивирано писмено искане да заявят, че предоставената от тях информация до комисията не трябва да се предоставя от Европейската комисия и от Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения на регулаторни или други компетентни органи на държави - членки на Европейския съюз.
(11) Комисията при предоставяне на информацията по ал. 1 и 2 на Европейската комисия Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения или на други органи, включително регулаторни или други компетентни органи на държави - членки на Европейския съюз, уведомява за това предприятията, които са я предоставили.
(12) Когато информацията, събрана в съответствие с ал. 1 и 2, е недостатъчна, за да може комисията и Органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения да изпълняват своите регулаторни задачи, тази информация може да се поиска от други предприятия, чиято дейност е в областта на електронните съобщения или в тясно свързани сектори.
(13) Комисията може да получава информация от Единната информационна точка по чл. 4 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура.
(14) Информацията, достъпна на комисията, може да бъде предоставена и на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения или на друг орган, включително регулаторен или друг компетентен орган на държава – членка на Европейския съюз, след мотивирано искане и при условията на ал. 9 и 10, когато това е необходимо, за да може съответният орган да изпълнява възложените му задължения.
(15) Искането за информацията може да бъде отправено по образец, разработен от Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения, за да се улесни обработването, анализът и представянето на тази информация.
(16) Информацията по ал. 1 по отношение на правата за ползване на радиочестотен спектър включва данни за ефективното и ефикасното използване на радиочестотния спектър и изпълнение на задължения за покритие, качество на услугите, свързани с правата за ползването му и осъществяването на контрол.
(17) Информацията, която е изискана от Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения съгласно чл. 40 от Регламент (ЕС) 2018/1971 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за създаване на Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и на Агенция за подкрепа на ОЕРЕС (Службата на ОЕРЕС), за изменение на Регламент (ЕС) 2015/2120 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1211/2009 (ОВ, L 321/1 от 17 декември 2018 г.) и е предоставена на комисията, не се изисква повторно от нея.
Чл. 41
(1) В съответствие с разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация комисията предоставя при поискване информация, получена от предприятията, осъществяващи електронни съобщения.
(2) Условията и редът за достъп до информацията по ал. 1 се определят от комисията с нормативен административен акт, който се обнародва в „Държавен вестник“.
Чл. 41а
(1) Комисията взаимодейства с Европейската комисия, с Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и с регулаторните органи на държавите – членки на Европейския съюз, по прозрачен начин за развитието на вътрешния пазар на Европейския съюз и за определяне на регулаторните средства и задълженията, които са най-подходящи за всеки конкретен случай.
(2) Комисията участва в съвместни партньорски проверки, организирани от Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър.
Раздел 4. Взаимодействие и консултации с Европейската комисия, с Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и с националните регулаторни органи на държавите – членки на Европейския съюз
Чл. 42
(1) Комисията след провеждане на обществено обсъждане по реда на чл. 36 изпраща едновременно на Европейската комисия, на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и на регулаторните органи на държавите – членки на Европейския съюз, проекта на решение и мотивите към него, когато:
1. проектът на решение е свързан с правомощията на комисията по чл. 30, ал. 1, т. 1 – 4 или попада в обхвата на чл. 152, 154 – 157а, 160 – 160в, 163, 166 или 221, и
2. засяга търговията между държавите – членки на Европейския съюз.
(2) В случай че в срок до един месец от датата на изпращане на проекта на решение по ал. 1 не постъпят становища от Европейската комисия, от Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и от регулаторните органи на държавите – членки на Европейския съюз, комисията приема окончателно решение.
(3) При приемане на решението по ал. 1 комисията отчита в най-голяма степен становищата на Европейската комисия, на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и на регулаторните органи на държавите – членки на Европейския съюз.
(4) Комисията изпраща на Европейската комисия и на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения всички окончателни решения.
(5) В случаите, когато се изпълняват задължения по международен договор, се прилага процедурата по ал. 1.
Чл. 42а
(1) С проекта на решение по чл. 42, ал. 1 комисията може да определи и:
1. съответен пазар, различен от пазарите, посочени в приложимата препоръка на Европейската комисия относно съответните пазари на продукти и услуги в сектора на електронните съобщения, или
2. предприятие, което самостоятелно или съвместно с други предприятия има значително въздействие върху съответен пазар.
(2) В случаите по ал. 1, когато Европейската комисия приеме становище, според което проектът на решение ще засегне търговията между държавите – членки на Европейския съюз, ще създаде бариери на вътрешния пазар на Европейския съюз или тя има сериозни съмнения относно съвместимостта на проекта на решение с правото на Европейския съюз, приемането на проекта на решение се отлага с още 2 месеца.
(3) В случай че в срока по ал. 2 Европейската комисия оттегли резервите си по проекта на решение, комисията приема окончателно решение и го изпраща на Европейската комисия и на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения.
(4) В случай че в срока по ал. 2 Европейската комисия е изискала от комисията да оттегли проекта на решение, комисията в 6-месечен срок от датата на приемане на решението на Европейската комисия изменя или оттегля проекта на решение.
(5) В случай че комисията измени проекта на решение, процедурите по чл. 36 и 42 се провеждат отново.
Чл. 42б
(1) С проекта на решение по чл. 42, ал. 1 комисията може да наложи задължения, предвидени в закона, или да продължи, измени или отмени вече наложени задължения.
(2) В случай че в срок до един месец от датата на изпращане на проекта на решение по ал. 1 не постъпи становище на Европейската комисия, на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и на регулаторните органи на държавите – членки на Европейския съюз, комисията приема окончателно решение.
(3) При приемане на решението по ал. 1 комисията се съобразява в най-голяма степен със становищата на Европейската комисия, на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и на регулаторните органи на държавите – членки на Европейския съюз.
(4) В случаите по ал. 1, когато Европейската комисия приеме становище, според което предложените с проекта на решение мерки ще засегнат търговията между държавите – членки на Европейския съюз, ще създадат бариери на вътрешния пазар на Европейския съюз или тя има сериозни съмнения относно съвместимостта на проекта на решение с правото на Европейския съюз, приемането на проекта на решение се отлага за срок три месеца.
(5) В срока по ал. 4 комисията взаимодейства с Европейската комисия и с Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения с цел определяне на най-подходящите задължения за постигане на целите по чл. 4 и при отчитане становищата на заинтересованите страни и необходимостта да се осигури развитието на последователна регулаторна практика.
(6) В случай че в 6-седмичен срок от началото на срока по ал. 4 Органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения подкрепи съмненията на Европейската комисия, комисията може в срока по ал. 4 да измени проекта на решение, като се съобрази в най-голяма степен със становищата и предложенията на Европейската комисия и Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения да оттегли проекта на решение или да поддържа проекта на решение.
(7) В случай че в 6-седмичен срок от началото на срока по ал. 4 Органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения не подкрепи съмненията на Европейската комисия или ако комисията измени или поддържа проекта на решение, Европейската комисия може в рамките на един месец от изтичането на срока по ал. 4 да приеме решение да оттегли своите резерви или да издаде препоръка, с която се изисква комисията да измени или оттегли проекта на решение.
(8) В срок един месец от издаването на препоръката на Европейската комисия или от оттеглянето на нейните резерви комисията уведомява Европейската комисия и Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения за приетите окончателни мерки. Срокът от един месец може да бъде удължен за провеждане на обществено обсъждане по реда на чл. 36.
(9) Комисията може да не измени или оттегли проекта на решение въз основа на препоръката на Европейската комисия, като представи мотивирана обосновка за това.
(10) В случай че в 6-седмичен срок от началото на срока по ал. 4 Органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения подкрепи съмненията на Европейската комисия и комисията измени или поддържа проекта на решение за мярка по чл. 160а или чл. 172ж, Европейската комисия може в рамките на един месец от изтичането на срока по ал. 4 да приеме решение, с което се изисква комисията да оттегли проекта на решение. В този случай се спазва процедурата по чл. 42а, ал. 4 и 5.
(11) Комисията може да оттегли проекта на решение на всеки етап от процедурата.
Чл. 42в
(1) В изключителни случаи, когато комисията прецени, че съществува спешна нужда от действие за защита на конкуренцията и интересите на ползвателите, тя налага обосновани пропорционални временни задължения.
(2) След приемане на решението по ал. 1 комисията уведомява Европейската комисия, Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и регулаторните органи на държавите – членки на Европейския съюз, за наложените временни задължения, като посочва мотивите за тяхното налагане.
(3) Решението по ал. 1 може да се приеме без провеждане на обществено обсъждане и обществени консултации.
(4) Комисията може да удължи срока на действие на временните задължения или да ги направи постоянни след провеждане на процедурата по чл. 42 във връзка с глава девета.
Чл. 42г
При предоставяне на проекта на решение по чл. 42 на Европейската комисия, на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и на регулаторните органи на държавите – членки на Европейския съюз, комисията се съобразява с препоръките или насоките на Европейската комисия, които определят формата, съдържанието и степента на подробност, обстоятелствата при които не се изисква уведомяване, както и определянето на сроковете.
Чл. 43
Комисията спазва изискванията за конфиденциалност на информацията, получена от Европейската комисия и регулаторните органи на други държави - членки на Европейския съюз.
Чл. 43а
(1) Комисията се съобразява с препоръките на Европейската комисия, когато е установено, че има различие при изпълнението на регулаторните функции, които могат да създадат бариери за вътрешния пазар на Европейския съюз.
(2) В случай че комисията не се съобрази с препоръките по ал. 1, тя уведомява Европейската комисия, като мотивира своята позиция.
Чл. 43б
(1) Комисията събира и поддържа информация относно основния предмет на жалбите срещу решения на комисията, броя им, продължителността на процедурите по обжалване и броя на актовете на компетентния съд за спиране действието на решения на комисията.
(2) Комисията предоставя информацията по ал. 1 на Европейската комисия и на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения при отправено мотивирано искане.
Раздел 5. Издаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър или позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър, определена за Република България съгласно международни споразумения, след провеждане на конкурс или търг
Чл. 44
(1) Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за защита на конкуренцията осъществяват взаимодействие и координация за постигане на целите по чл. 4 в съответствие с този закон и въз основа на правила, приети с решения на двете комисии.
(2) Правилата по ал. 1 се публикуват на страницата на всяка от комисиите в интернет.
Чл. 45
Взаимодействието между комисията и Комисията за защита на конкуренцията се осъществява във форми като:
1. консултации;
2. обмен на информация;
3. предоставяне на становища;
4. съвместни работни групи.
Раздел 6. Взаимодействие със Съвета за електронни медии в областта на цифровото радиоразпръскване
Чл. 46
Комисията взаимодейства със Съвета за електронни медии при условията и по реда на този закон и на Закона за радиото и телевизията.
Чл. 47
(1) Съветът за електронни медии издава по реда на Закона за радиото и телевизията лицензии, въз основа на които се разпространяват радио- или телевизионни програми чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване.
(2) Лицензиите по ал. 1 дават право програмите да се разпространяват от предприятие, на което е издадено разрешение от комисията за ползване на радиочестотен спектър от електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване на териториалния обхват, посочен в разрешението.
(3) Радио- или телевизионните програми се разпространяват от предприятието по ал. 2 въз основа на писмен договор между предприятието и радио- или телевизионния оператор, освен ако в закон е предвидено друго.
(4) Предприятието, осъществяващо електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, разпространява лицензирани по реда на Закона за радиото и телевизията радио- или телевизионни програми.
Чл. 47а
(отменен)
(1) Радио- и телевизионен оператор под юрисдикцията на Република България не може да получи разрешение от комисията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване.
(2) Ограничението по ал. 1 се прилага и по отношение на лица, свързани с оператора по ал. 1 по смисъла на Търговския закон.
Чл. 48
(1) Комисията при спазване изискванията на процедурата, предвидена в глава пета, открива процедура на конкурс за избор на предприятие, което може да получи разрешение за ползване на радиочестотен спектър от електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване.
(2) В експертната комисия за провеждане на конкурса се включват и двама представители на Съвета за електронни медии, определени с решение на съвета.
(3)
(4) Предприятието, получило разрешение по ал. 1, разпространява радио- или телевизионни програми съгласно изискванията на Закона за радиото и телевизията.
(5) Предприятие или свързано с него лице по смисъла на Търговския закон, на което е издадено разрешение за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, няма право да изгражда електронна съобщителна мрежа за пренос на радио- и телевизионни програми.
Чл. 48а
(отменен)
(1) Комисията издава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, предназначена за разпространение на обществени телевизионни програми, изготвени от Българската национална телевизия и Българското национално радио.
(2) Редът за издаване на разрешението по ал. 1 се определя в специален закон.
Чл. 49
(1) Комисията приема нормативни административни актове, с които определя реда за осигуряване на достъп до електронни съобщителни услуги чрез мрежите за наземно цифрово радиоразпръскване и за осигуряване на електронни съобщителни услуги, предназначени за лица със слухови и зрителни увреждания.
(2) Преди приемане на актовете по ал. 1 комисията провежда обществено обсъждане по реда на чл. 36 и взема становище от Съвета за електронни медии.
(3) Съветът за електронни медии приема становищата по ал. 2 в 30-дневен срок от получаване на проектите на актове от комисията.
Чл. 49а
(1) Съветът за електронни медии регистрира по реда на Закона за радиото и телевизията радио- и телевизионни оператори, които създават програми, предназначени за разпространение чрез електронни съобщителни мрежи за наземно или спътниково радиоразпръскване, когато предназначението на излъчвания сигнал е за приемане извън територията на Република България.
(2) Регистрацията по ал. 1 дава право програмите да се разпространяват от предприятие, на което е издадено разрешение от комисията за ползване на радиочестотен спектър от електронни съобщителни мрежи за наземно или спътниково радиоразпръскване.
(3) Радио- или телевизионните програми се разпространяват от предприятието по ал. 2 въз основа на писмен договор между предприятието и радио- или телевизионния оператор.
Чл. 49б
(1) Комисията при спазване изискванията на процедурата, предвидена в глава пета, открива процедура на конкурс за избор на предприятие, което може да получи разрешение за ползване на радиочестотен спектър от електронни съобщителни мрежи за наземно или спътниково радиоразпръскване, разпространяващи програмите по чл. 49а.
(2) В експертната комисия за провеждане на конкурса се включват и двама представители на Съвета за електронни медии, определени с решение на съвета.
(3) Предприятието, получило разрешение по ал. 1, разпространява радио- или телевизионни програми съгласно изискванията на Закона за радиото и телевизията.
Чл. 49в
(1) Комисията може да възложи задължения за пренос на определени радио- и телевизионни програми и свързани с тях допълнителни услуги, включително услуги за достъпност, целящи предоставяне на подходящ достъп за ползватели с увреждания, и услуги по пренос на данни, поддържащи свързана телевизия и електронни програмни ръководства на предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги за разпространение на радио- и телевизионни програми, в случай че тези мрежи и услуги се използват от значителен брой крайни ползватели като основно средство за приемане на радио- и телевизионни програми.
(2) Задълженията по ал. 1 са пропорционални и прозрачни и се налагат само когато са необходими за постигането на цели от общ интерес.
(3) Радио- и телевизионните програми по ал. 1 се определят от Съвета за електронни медии по реда на Закона за радиото и телевизията.
(4) Комисията налага задължението по ал. 1 въз основа на решението на Съвета за електронни медии за определяне на програмите по ал. 2 след провеждане на консултации по реда на чл. 37.
(5) Предприятията по ал. 1 определят цени за разпространение на радио- и телевизионните програми по ал. 2 при спазване на принципа за разходоориентираност.
(6) Комисията преразглежда по реда на ал. 1, 3 и 4 задълженията за пренос на определени радио- и телевизионни програми с оглед на тяхното продължаване, изменяне или отменяне най-малко веднъж на всеки 5 години.
Раздел 7. Финансиране
Чл. 50
Председателят на комисията е първостепенен разпоредител с бюджет.
Чл. 51
(1) По бюджета на комисията постъпват следните приходи и средствата от:
1. административни такси;
2. годишните такси за ползване и за временно ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс – радиочестотен спектър;
3. такси за ползване на номерационни ресурси;
4. лицензионни и регистрационни такси по Закона за пощенските услуги, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура;
5. окончателната тръжна цена след провеждане на търг за ползване на радиочестотен спектър или позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър;
6. годишните такси за ползване на позициите на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър и на радиочестотен спектър, използван от негеостационарна спътникова система;
7. еднократната такса за ползване на допълнително предоставен радиочестотен спектър;
8. глоби и имуществени санкции, предвидени в този закон;
9. лихви по просрочени вземания;
10. други източници и от дейности, определени в закон.
(2) Средствата по бюджета на комисията се разходват за финансиране на дейността й и на нейната администрация, включително за проекти и извършването на проучвания, анализи и експертизи, свързани с регулирането и либерализирането на пазара, за участие в работата на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения, за осигуряване на ефективен и действен контрол, както и за подпомагане на дейности и проекти на Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на електронното управление чрез предоставяне на трансфери по чл. 19.
Чл. 52
Комисията публикува в годишния доклад по чл. 38, ал. 1 преглед на административните си разходи и общия размер на събраните такси.
Чл. 53
Чл. 53 (1) В случай на разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията, комисията предлага на Министерския съвет изменение на тарифата по чл. 147 относно размера на административната такса за контрол. (2) Комисията ежегодно извършва анализ на необходимостта от преразглеждане на тарифата по чл. 147 и провежда обществени консултации по реда на чл. 37. (3) Комисията, в зависимост от резултатите от анализа по ал. 2, може да предложи на Министерския съвет да приеме изменение или допълнение на тарифата по чл. 147.
Раздел 8. Решаване на спорове между предприятия
Чл. 54
(1) Комисията оказва съдействие или дава задължителни указания в случай на спор, възникващ във връзка със съществуващи задължения по този закон между предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги, или между такива предприятия и предприятия, ползващи се от наложени задължения за достъп или взаимно свързване, или между предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги, и доставчици на прилежащи съоръжения, когато някоя от засегнатите страни е отправила писмено искане.
(2) Искането по ал. 1 задължително съдържа обстоятелствата, на които то се основава, и към него се прилагат заверени копия на документи, доказващи изложените обстоятелства,.
Чл. 55
(1) Когато засегнатата страна е отправила искане за съдействие за постигане на съгласие, комисията в 7-дневен срок от постъпване на искането с решение определя специализирана комисия.
(2) Специализираната комисия изслушва становищата на страните, изяснява причините, поради които е направено искането, и разяснява неблагоприятните последици от непостигането на съгласие.
(3) При непостигане на съгласие между страните в 30-дневен срок от постъпване на искането всяка от засегнатите страни по ал. 1 може да поиска даване на задължителни указания от комисията в 14-дневен срок.
(4) Процедурата по оказване на съдействие за постигане на съгласие е безплатна.
Чл. 56
(1) Когато засегнатата страна е отправила искане за даване на задължителни указания, комисията в 7-дневен срок от постъпване на искането с решение определя специализирана комисия, в която се включва поне един правоспособен юрист. Към работата на специализираната комисия могат да бъдат привличани като членове или консултанти и външни експерти.
(2) Специализираната комисия разглежда искането и приложените към него документи в 7-дневен срок от определянето й.
(3) При установяване на непълноти или нередовности на документите председателят на специализираната комисия писмено уведомява лицето, като му дава 7-дневен срок от получаване на уведомлението да отстрани непълнотите или нередовностите.
(4) В случай че непълнотите или нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 3, комисията оставя искането без разглеждане.
Чл. 57
(1) Специализираната комисия по чл. 56, ал. 1. в тридневен срок от изтичането на срока по чл. 56, ал. 2 или 3 изпраща копие от искането на заинтересованите страни, като дава възможност в 7-дневен срок от получаването да представят становищата си и да приложат доказателства във връзка с тях.
(2) В тридневен срок от получаване на становищата по ал. 1 специализираната комисия изпраща копие от тях на страната, подала искането, като дава възможност в 7-дневен срок от получаването да представи становище и да приложи други доказателства във връзка с него.
Чл. 58
(1) Специализираната комисия проучва направеното искане и становищата на заинтересованите страни, всички приложени към тях доказателства и при необходимост изисква допълнителни доказателства, в т. ч. извършването на проверки от оправомощени по този закон служители.
(2) Проверките по ал. 1 се извършват в срок и обем, определени от специализираната комисия. При необходимост срокът може да бъде удължен. При всички случаи срокът за извършване на проверка по ал. 1 не може да е по-дълъг от 14 дни.
(3) След събиране на всички доказателства специализираната комисия обсъжда искането и събраните доказателства по случая в присъствието на страните или на техни упълномощени представители.
(4) Заинтересованите страни писмено се уведомяват за датата, часа и мястото на провеждане на срещата най-малко 7 дни преди провеждането й, като в уведомлението се уточнява, че при неявяване на техни представители специализираната комисия ще разгледа искането в тяхно отсъствие.
(5) Специализираната комисия съставя протокол за проведената среща, който съдържа:
1. състав на специализираната комисия и списък на присъствалите лица;
2. изложение на становищата на страните;
3. констатации на специализираната комисия от проведената среща;
4. дата на съставяне на протокола.
Чл. 59
В срок до два месеца от постъпване на искането по чл. 54 специализираната комисия изготвя и внася в комисията доклад, към който прилага събраната в хода на процедурата документация и проект на решение на комисията относно искането.
Чл. 60
Комисията разглежда доклада по чл. 59 на първото си заседание след внасянето му, като може да:
1. приеме резултатите от работата на специализираната комисия и да вземе мотивирано решение по постъпилото искане по чл. 54;
2. разпореди извършването на допълнителни действия по проверка на фактическата обстановка, анализирането й от специализираната комисия и изготвяне нов проект на решение, като определя срок за това.
Чл. 61
(1) Комисията в срок до 4 месеца от постъпване на искането по чл. 54 с мотивирано решение дава задължителни указания по направеното искане или го отхвърля.
(2) Решението по ал. 1 се изпраща на заинтересованите лица в тридневен срок от приемането му и се публикува на страницата на комисията в интернет, с изключение на информацията, определена от страните за търговска тайна.
(3) Независимо от действията, предприети по реда на чл. 54, всяка от страните във всеки момент от процедурата може да се обърне към компетентния съд за разрешаване на спора по съдебен ред.
Чл. 62
(1) Когато е отправено искане за решаване на спор от компетенцията и на регулаторен орган на друга държава - членка на Европейския съюз, специализираната комисия по чл. 56 разглежда искането и приложените към него документи.
(2) Комисията изпраща копие от искането до компетентните регулаторни органи за становище.
(3) Преди решаване на спора специализираната комисия може да изисква чрез комисията допълнителни доказателства и становища от засегнатите страни и от съответните регулаторни органи.
(4) Комисията и регулаторните органи по ал. 1 могат съвместно да откажат разрешаването на спора, когато решат, че съществуват други механизми, които биха спомогнали за своевременното му разрешаване, като в 14-дневен срок уведомят за това страните.
(5)
(5) Преди решаване на спора специализираната комисия чрез комисията може да изисква допълнителни доказателства от засегнато предприятие и от съответните регулаторни органи.
(6) Комисията съгласува своята позиция с компетентните национални регулаторни органи а когато спорът засяга търговията между държави – членки на Европейския съюз, уведомява Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения с оглед разрешаване на спора в съответствие с целите по чл. 4.
(7) Комисията отправя искане до Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения да приеме становище относно действията, които да се предприемат за разрешаване на спора.
(8) Когато е отправено искане по ал. 7, комисията предприема действия за разрешаване на спора след получаване на становището на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения, без да се изключва възможността при спешна необходимост да предприеме временни мерки, по искане на страните или по собствена инициатива, за да се защитят конкуренцията или интересите на крайните ползватели.
(9) След събирането на всички доказателства специализираната комисия изготвя и внася в комисията доклад, към който прилага събраната документация.
(10) Комисията с решение приема становище по направеното искане по ал. 1, отчитайки в най-голяма степен становището на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения, както и становището на компетентните национални регулаторни органи. Становището на комисията се изпраща на съответните компетентни национални регулаторни органи.
(11) Становището на комисията по направеното искане по ал. 1 се приема в срок до един месец след приемане на становището на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения.
(12) При получаване на потвърждение от съответните компетентни национални регулаторни органи по становището комисията взема решение в съответствие със становището, като го изпраща на засегнатите страни. При приемане на решението по спора и налагане на задължения на съответното предприятие комисията може да налага само задължения, предвидени в този закон, и по реда, предвиден в него.
(13) Независимо от предприетите по реда на ал. 1 – 4 и 6 – 12 действия всяка от страните може да се обърне към компетентния съд за разрешаване на спора по съдебен ред.
Чл. 62а
Процедурата по чл. 62 не се прилага към споровете във връзка с координацията на радиочестотния спектър.
Раздел 9. Разделно счетоводство
Чл. 63
(1) Предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, които имат специални или изключителни права за предоставяне на услуги в други сектори, включително в други държави – членки на Европейския съюз:
1. водят разделно счетоводство по отношение на дейностите, свързани с осъществяването на електронни съобщения, при условията, при които такова аналитично счетоводство се води за дейностите, осъществявани от правно независими субекти, или
2. прилагат структурно разделение за дейностите, свързани с осъществяването на електронни съобщения.
(2) Задълженията по ал. 1 не се прилагат за предприятия, чийто годишен оборот от дейности, свързани с осъществяване на електронни съобщения, е по-малък от 50 000 000 евро.
(3) Когато предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, не са търговски дружества и не са микро-, малки и средни предприятия по чл. 19, ал. 2 – 4 от Закона за счетоводството, техните финансови отчети се съставят, подлежат на независим финансов одит и се публикуват чрез икономическо издание или чрез интернет. Одитът се извършва в съответствие с изискванията на Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта и правото на Европейския съюз.
(4) Изискванията по ал. 3 се прилагат и за разделното счетоводство по ал. 1, т. 1.
Глава 5. ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩЕНИЯ
Раздел 1. Общи разпоредби
Чл. 64
Електронните съобщения се осъществяват свободно, след уведомяване, след регистрация или след издаване на разрешение за ползване на ограничен ресурс при спазване изискванията на този закон и актовете по прилагането му.
Чл. 65
Електронните съобщения за собствени нужди чрез електронни съобщителни мрежи без ползване на ограничен ресурс се осъществяват свободно.
Чл. 65а
(отменен)
Осъществяването на електронни съобщения чрез радиосъоръжения, които ползват радиочестотен спектър, който не е необходимо да бъде индивидуално определен, се определя с правила, приети от комисията. Правилата се обнародват в „Държавен вестник“.
Чл. 66
(1) Обществени електронни съобщителни мрежи или услуги се предоставят след подаване на уведомление до комисията.
(2) Уведомление не се изисква, когато:
1. се предоставят междуличностни съобщителни услуги без номера;
2. се предоставя достъп до обществена електронна съобщителна мрежа чрез локална радиомрежа от предприятия, организации от обществения сектор, неправителствени организации или крайни ползватели, за които предоставянето на такъв достъп не е част от икономическа дейност или е допълнително към икономическа дейност или обществена услуга, която не е зависима от преноса на сигнали по тези мрежи.
(3) Условията и редът за подаване на уведомления се определят от комисията в общите изисквания по чл. 73, ал. 1. Комисията отчита насоките на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения за образеца на уведомлението.
Чл. 66а
(1) Радиочестотният спектър се използва свободно, след регистрация или след издаване на разрешение.
(2) Индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър се предоставят с регистрация или с издаване на разрешение.
(3) Използването на радиочестотния спектър за всеки от случаите по ал. 1 се определя с правила, приети от комисията след провеждане на обществено обсъждане по чл. 36. Правилата се обнародват в „Държавен вестник“.
Чл. 67
(1) Предоставянето на индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър се ограничава до случаите, когато тези права са необходими за максимално ефикасно използване на радиочестотния спектър с оглед на търсенето, като се отчитат критериите по ал. 2.
(2) При определяне на режима на използване на радиочестотния спектър се вземат предвид:
1. конкретните характеристики на съответния радиочестотен спектър;
2. необходимостта от защита срещу вредни смущения;
3. установяването на надеждни условия за споделено ползване на радиочестотен спектър, ако това е целесъобразно;
4. необходимостта да се гарантира техническото качество на връзката или услугата;
5. необходимостта да се защити ефикасното използване на радиочестотния спектър;
6. цели от общ интерес, определени в съответствие с правото на Европейския съюз.
(3) При определяне на режима на използване на хармонизиран радиочестотен спектър се отчитат техническите мерки за изпълнение, приети в съответствие с чл. 4 от Решение № 676/2002/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно регулаторната рамка за политиката на Европейската общност в областта на радиочестотния спектър (Решение за радиочестотния спектър), наричано по-нататък „Решение № 676/2002/EО“, и необходимостта да се сведат до минимум проблемите, свързани с вредни смущения.
(4) В случаите на споделено ползване на радиочестотен спектър въз основа на комбинация от режимите по чл. 66а, ал. 1 се прилагат изискванията по ал. 3.
(5) Възможността за използване на радиочестотния спектър въз основа на комбинация от режимите по чл. 66а, ал. 1 се разглежда от комисията по целесъобразност, като се отчита вероятното въздействие на различните комбинации от използване на радиочестотния спектър и на постепенното преминаване от единия режим към другия върху конкуренцията, иновациите и навлизането на пазара.
(6) Комисията прилага възможно най-облекчения режим на използване на радиочестотния спектър, като взема предвид технологичните решения за управление на вредните смущения.
(7) При вземането на решенията по ал. 1 – 6 комисията може да определя условия за споделено ползване на радиочестотен спектър, които да улесняват ефикасното използване на радиочестотния спектър, конкуренцията и иновациите.
Чл. 67а
(1) Използването на позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър е след издаване на разрешение.
(2) Използването на радиочестотен спектър от негеостационарна спътникова система е след издаване на разрешение, освен в случаите, когато за този радиочестотен спектър не се изискват индивидуални права за ползване.
Чл. 67б
Права за ползване на номерационни ресурси се предоставят с издаване на разрешение.
Чл. 68
Електронните съобщения могат да се осъществяват от неограничен брой лица, освен в случаите на използване на ограничен ресурс, за който се изискват индивидуални права за ползване.
Чл. 69
Обществените електронни съобщения се осъществяват от еднолични търговци и от юридически лица.
Чл. 70
Електронни съобщения се осъществяват на територията на цялата страна, освен ако с индивидуалните права за ползване на ограничен ресурс или с общите изисквания за извършване на конкретната дейност е определен ограничен териториален обхват.
Чл. 71
(1) Разрешението за ползване на ограничен ресурс има първоначален срок до 20 години. Продължаването на срока на разрешението се извършва по реда на чл. 114.
(2) При определяне на първоначалния срок на разрешение за ползване на номерационни ресурси комисията се съобразява със съответната услуга и заложените цели, като отчита и периода за амортизация на инвестициите.
(3) При определяне на първоначалния срок на разрешение за ползване на радиочестотен спектър комисията се съобразява с целите по чл. 90, ал. 1, с необходимостта да се гарантира конкуренцията, с ефективното и ефикасното използване на радиочестотния спектър и стимулирането на иновациите и ефикасните инвестиции, като отчита и периода за амортизация на инвестициите.
Чл. 71а
(1) Разрешението за ползване на хармонизиран радиочестотен спектър за безжични широколентови услуги е с първоначален срок, не по-кратък от 15 години, с възможност за удължаване най-малко до 20 години с оглед на осигуряване на предвидимост по отношение на условията за инвестиции в инфраструктура, която се основава на използването на този радиочестотен спектър. При определяне на първоначалния срок на разрешението комисията взема предвид изискванията по чл. 71, ал. 3.
(2) Ако е необходимо за спазване на изискването по ал. 1, комисията включва в условията по чл. 106, ал. 2, т. 4 възможността за удължаване на срока на разрешението при условията и по реда на чл. 114а.
(3) Удължаването на срока на разрешение по ал. 1 с първоначален срок 20 години, както и на разрешение, на което вече е удължен срокът по реда на чл. 114а, се извършва по реда на чл. 114б, освен ако в условията по чл. 106, ал. 2, т. 4 изрично е изключено такова удължаване.
(4) Когато се предвижда удължаване на срока на разрешението по ал. 1, преди издаването на разрешението комисията провежда обществени консултации по реда на чл. 37 в срок, не по-кратък от три месеца, относно общите критерии за удължаване на срока на разрешението, отнасящи се до:
1. необходимостта да се гарантира ефективно и ефикасно използване на съответния радиочестотен спектър;
2. постигането на безжично широколентово покритие на територията на страната и населението с връзка с високо качество и скорост, както и покритие по основните транспортни трасета на национално и на европейско равнище, включително трансевропейската транспортна мрежа, както е посочена в Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС (ОВ, L 348/1 от 20 декември 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1315/2013“;
3. улесняването на бързото развитие в Европейския съюз на нови безжични технологии и приложения, включително, ако е необходимо, чрез междусекторен подход в управлението на радиочестотния спектър;
4. необходимостта да се постигнат цели от общ интерес, свързани с осигуряването на безопасността на човешкия живот, обществения ред, обществената сигурност или отбраната, и
5. необходимостта да се гарантира конкуренция без нарушения.
(5) Комисията може с мотивирано решение да определи различен от посочения в ал. 1 срок в следните случаи:
1. в ограничени географски райони, където достъпът до високоскоростни мрежи е сериозно затруднен или липсва такъв достъп, и това е необходимо в съответствие с изискванията по чл. 124, ал. 4;
2. за конкретни краткосрочни проекти;
3. за експериментално използване;
4. за използване на радиочестотния спектър, което в съответствие с чл. 130 може да съществува съвместно с безжичните широколентови услуги, или
5. за алтернативно използване на радиочестотния спектър в съответствие с чл. 124а.
Чл. 71б
Правото за ползване на радиочестотен спектър въз основа на регистрация е със срок до 20 години и в съответствие с изискванията по чл. 71, ал. 3.
Чл. 71в
Комисията може да определи или измени по реда на чл. 115 и в съответствие с изискванията по чл. 129, ал. 4 определения срок на регистрация, на разрешение за ползване на радиочестотен спектър или на разрешение за ползване на хармонизиран радиочестотен спектър, включително за безжични широколентови услуги, така че да се осигури едновременното изтичане на срока на правата в една или няколко радиочестотни ленти.
Чл. 72
(отменен)
(1) Мрежите и/или услугите, чрез които се осъществяват обществени електронни съобщения при спазване на общи изисквания, се посочват в списък, приет от комисията след обществено обсъждане по чл. 36. Решението на комисията заедно със списъка се обнародват в “Държавен вестник”.
(2) Промени в списъка по ал. 1 се извършват по инициатива на комисията или по предложение на заинтересовано лице след обществено обсъждане по чл. 36.
Раздел 2. Осъществяване на електронни съобщения при спазване на общи изисквания
Чл. 73
(1) Предприятие, което е подало уведомление за осъществяване на обществени електронни съобщения по чл. 66, ал. 1, спазва общи изисквания, приети с решение на комисията.
(2) При определянето на общите изисквания по ал. 1 комисията спазва принципите за прозрачност, равнопоставеност и пропорционалност.
(3) Решението по ал. 1 се приема след провеждане на обществено обсъждане по чл. 36 и се обнародва в “Държавен вестник”.
(4) В зависимост от вида на електронната съобщителна мрежа или услуга приложимите общи изисквания могат да съдържат всички или някои от следните изисквания:
1. общи условия за:
2. специфични условия при предоставяне на електронни съобщителни мрежи за:
3. специфични условия при предоставяне на електронни съобщителни услуги, различни от междуличностните съобщителни услуги без номера, за:
(4)
Чл. 73а
(отменен)
На предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, комисията може да определя специфични задължения при условията и по реда на глава девета, както и други задължения, предвидени в този закон.
Чл. 74
(1) Предприятие, което уведоми комисията за намерения да предоставя обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, има най-малко следните права:
1. да предоставя електронни съобщителни мрежи или услуги, считано от датата на подаване на уведомление по образец до комисията, освен когато са необходими индивидуални права за ползване на ограничен ресурс;
2. да изгражда, разполага, използва и се разпорежда с електронни съобщителни мрежи и физическа инфраструктура за разполагането им, както и със съоръжения съгласно действащото законодателство;
3. да ползва радиочестотен спектър във връзка с електронните съобщителни мрежи или услуги, като спазва общите изисквания по чл. 73, правилата по чл. 66а, ал. 3, и когато е приложимо, условията на разрешение за ползване на радиочестотен спектър, издадено по реда на тази глава;
4. исканията му за предоставяне на необходимите права за ползване на номерационни ресурси да бъдат разгледани при условията и по реда на тази глава;
5. да договаря взаимно свързване и, при възможност, да получава достъп до или взаимно свързване с мрежи на други предприятия, които предоставят обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, като спазва изискванията на действащото законодателство;
6. да получи възможност да бъде определено да предлага някоя или всички услуги от обхвата на универсалната услуга на цялата територия на страната или на част от нея по реда на глава единадесета.
(2) Предприятието публикува информацията по чл. 33, ал. 1, т. 6 на страницата си в интернет.
Чл. 75
(1) Правата по чл. 74, ал. 1 възникват от датата на подадено уведомление по образец до комисията, освен в случаите, когато е необходимо предоставяне на индивидуално право за ползване на ограничен ресурс.
(2) Уведомлението съдържа само следната информация:
1. идентификационни данни на лицето – наименование (фирма), адрес на управление или на установяване на лицето в държава – членка на Европейския съюз, и когато е приложимо – на дъщерни дружества в други държави – членки на Европейския съюз, както и съответния единен идентификационен код или друг регистрационен номер на лицето, когато то е регистрирано в търговски или в друг публичен регистър на държава – членка на Европейския съюз;
2. кратко описание на мрежите или услугите, които ще се предоставят;
3. териториален обхват;
4. лице и данни за контакт;
5. предполагаема дата за начало на дейността;
6. адрес на интернет страницата на лицето, свързан с предоставянето на електронни съобщителни мрежи или услуги.
(3) Уведомлението се подава на български език.
(4) В случай на непълнота на уведомлението в 7-дневен срок от получаването му комисията писмено уведомява лицето да отстрани непълнотите.
(5) В случай че от подаденото уведомление се установи, че е необходимо индивидуално право за ползване на ограничен ресурс, комисията писмено уведомява лицето за това в 7-дневен срок от датата на получаване на уведомлението, съответно от отстраняване на непълнотите.
(6) Комисията вписва лицето в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 1 и изпраща полученото уведомление на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения по електронен път в 14-дневен срок от датата на получаване на уведомлението или от отстраняване на непълнотите.
(7) Лицето уведомява комисията за всяка промяна на данните от уведомлението по ал. 1 в 14-дневен срок от настъпването на промяната.
Чл. 76
Предприятието може да прекрати предоставянето на електронни съобщителни мрежи или услуги, за което уведомява комисията.
Чл. 77
(1) Предприятието, осъществяващо електронни съобщения при общи изисквания, може да поиска писмено от комисията издаване на удостоверение за вписване в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 1.
(2) Комисията издава удостоверението по ал. 1 в 7-дневен срок от постъпване на искането. В удостоверението се посочват правата по чл. 74, ал. 1, свързани с предоставяне на електронни съобщителни мрежи или услуги, изграждане на електронна съобщителна инфраструктура, включително право на преминаване, договаряне на достъп до и взаимно свързване на мрежи.
(3) За издаване на удостоверение по ал. 1 се заплаща административна такса в размер, определен в тарифата за таксите, които се събират от комисията по този закон.
(4) Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, организациите, предоставящи обществени услуги, и органите на съдебната власт, пред които следва да се установят обстоятелства, вписани в публичния регистър по чл. 33, ал. 1, т. 1, или на които са необходими данни, налични в публичния регистър, приемат удостоверяването на обстоятелствата и данните с писмено посочване в съответното искане или заявление, уведомление, декларация или друг документ, с който се започва съответното производство, без да изискват от заявителите или подателите представяне на доказателства за вписани в регистъра обстоятелства и данни.
Чл. 78
(1) В случай че установи неизпълнение на задължения, произтичащи от приложимите общи изисквания, на условията, свързани с регистрации или издадени разрешения за ползване на ограничен ресурс или на наложени специфични задължения, комисията:
1. уведомява предприятието, осъществяващо електронни съобщения, за установеното неизпълнение в 7-дневен срок след установяването, като определя подходящ срок за изразяване на становище; след изтичането на срока за становище комисията с решение изисква в определен от нея разумен срок преустановяване на неизпълнението или отстраняване на неговите последици, или привеждане дейността на предприятието в съответствие с посочените актове, или
2. с решение след изтичане на срока за изразяване на становище по т. 1 изисква незабавно преустановяване на неизпълнението, като дава задължителни указания за преустановяване на неизпълнението или отстраняване на неговите последици, и за привеждане дейността на предприятието в съответствие с посочените актове.
(2)
(3) Комисията може да вземе решение за преустановяване осъществяването на обществени електронни съобщения от предприятието по чл. 75, в случай че е налице някое от следните обстоятелства:
1. установено системно неизпълнение на приложими изисквания по чл. 73 или на специфични задължения;
2. установено съществено нарушение на този закон;
3. отнето индивидуално право за ползване на ограничен ресурс.
(4) Предприятието по ал. 3 може да подаде уведомление за предоставяне на същите електронни съобщителни мрежи или услуги само в случай че са отстранени всички нередности в осъществяваната дейност, които са били основание за приемане на решение по ал. 3.
(5) Обжалването на решението на комисията по ал. 1 не спира неговото изпълнение, освен ако съдът постанови друго.
(6) Производството по ал. 1 – 4 се прилага независимо от административнонаказателната отговорност на предприятието, която се реализира по общия ред.
(7) По искане от страна на национален регулаторен орган или друг компетентен орган на държава – членка на Европейския съюз, в която се използват номерационни ресурси по чл. 133, ал. 4, доказал нарушение на приложимите правила за защита на потребителите или на свързаното с използването на номерационни ресурси национално право на съответната държава – членка на Европейския съюз, комисията прилага условията, предвидени в чл. 107, ал. 2, т. 9, в съответствие със своите правомощия, включително, в по-сериозни случаи, посредством отнемане на правата за извънтериториално ползване на предоставените на съответното предприятие номерационни ресурси.
Чл. 78а
(1) В случай че не са изпълнени приложимите общи изисквания, задължения по регистрациите или разрешенията, или наложени специфични задължения, комисията може с решение да наложи спешни мерки за отстраняване на нарушения, които представляват:
1. непосредствена и сериозна опасност за обществената безопасност, обществената сигурност или общественото здраве, или
2. сериозни икономически или оперативни проблеми на други доставчици или ползватели на електронни съобщителни мрежи или услуги, или на други ползватели на радиочестотния спектър.
(2) Комисията дава възможност на предприятието да изрази становище и да предложи мерки за отстраняване на нарушението. Комисията се произнася в 14-дневен срок по становището и предложените от предприятието мерки.
(3) Мерките по ал. 1 се налагат за срок не по-дълъг от три месеца. В случай че процедурите за отстраняване на нарушението не са приключили, този срок може да бъде удължен с не повече от три месеца.
(4) В случай че предприятието, осъществяващо електронни съобщения, не преустанови неизпълнението в срока по ал. 3, комисията налага санкция съгласно този закон.
Раздел 3. Издаване на разрешение - общи положения
Чл. 79
Предоставянето на индивидуално право за ползване на определен ограничен ресурс е чрез регистрация или разрешение.
Чл. 80
(1) Изискванията за регистрация и издаване на разрешение са еднакви за всички лица, желаещи да осъществяват един и същи вид електронни съобщения.
(2) Регистрацията и издаването на разрешение се извършват при спазване принципите на обективност, пропорционалност, равнопоставеност и прозрачност.
Чл. 80а
(1) При предоставянето, изменението или удължаването на срока на индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър комисията насърчава ефективната конкуренция и избягва нарушения на конкуренцията във вътрешния пазар и може да предприема мерки, като:
1. ограничаване на количеството радиочестотни ленти, за които на предприятията се предоставят права за ползване, или в обосновани случаи, определяне на условия за правата за ползване при тяхното предоставяне, като условия, свързани с възможността за налагане на задължения за предоставяне на достъп на едро или роуминг в някои радиочестотни ленти или определени групи радиочестотни ленти със сходни характеристики;
2. запазване, в зависимост от условията на пазара, на определена част от радиочестотна лента или група радиочестотни ленти за предоставяне на нови предприятия;
3. отказ от предоставяне на нови права за ползване на радиочестотен спектър или разрешаване на използване по нов начин на радиочестотния спектър в определени радиочестотни ленти, или определяне на условия към предоставянето на нови права за ползване на радиочестотен спектър или към разрешаването на използване по нов начин на радиочестотния спектър, за да се избягва нарушаването на конкуренцията поради предоставяне, прехвърляне или натрупване на права за ползване;
4. включване на условия за забрана или налагане на условия към прехвърлянето на права за ползване на радиочестотен спектър, които не подлежат на контрол от страна на Европейския съюз или Република България по отношение на сливанията, когато е вероятно тези прехвърляния да доведат до значителна вреда за конкуренцията;
5. изменение на съществуващите права в съответствие с този закон, когато това е необходимо за последващо отстраняване на нарушаването на конкуренцията поради прехвърляне или натрупване на права за ползване на радиочестотен спектър.
(2) Комисията определя необходимите мерки по ал. 1 за запазване или осигуряване на ефективна конкуренция, като отчита пазарните условия и наличните референтни нива чрез обективна оценка и прогноза на пазарните условия на конкуренция и на възможните последици от тези мерки за съществуващите и бъдещите инвестиции от участниците на пазара, по-специално по отношение на разгръщането на мрежите.
(3) При определяне на мерките по ал. 1 комисията взема предвид подхода за пазарен анализ по чл. 154, ал. 3, принципите на консултативност, публичност и прозрачност и спазва изискванията на раздели V и IX и глава шеста.
(4) Мерките по ал. 1 не се прилагат по отношение на разрешения за ползване на радиочестотен спектър от електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване.
Чл. 81
(1) Комисията издава разрешение за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс след провеждане на конкурс или търг в случаите, когато броят на кандидатите е по-голям от броя на лицата, които могат да получат разрешение за съответния свободен ограничен ресурс.
(2) Комисията издава разрешение без провеждане на конкурс или търг за ползване на радиочестотен спектър с оглед на постигане на целите по чл. 4 и 4а, в следните случаи:
1. за собствени нужди на държавните органи, свързани с техните функции, и на дипломатически представителства или други организации със статут на дипломатически мисии;
2. за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди;
3. когато броят на кандидатите е по-малък или равен на броя на лицата, които могат да получат разрешение за съответния свободен ограничен ресурс;
4. за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване, след решение на Съвета за електронни медии, с изключение на случаите по чл. 49а и 49б;
5. когато се издава временно разрешение по чл. 109.
6. за предоставяне на индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър на радио- и телевизионни оператори, когато е необходимо за постигане на цел от общ интерес, определена в съответствие с правото на Европейския съюз, след провеждане на обществени консултации по реда на чл. 37.
(3) Предметът, обхватът и срокът на разрешението по ал. 2, т. 4 не могат да се различават от предмета, обхвата и срока на лицензията, издадена от Съвета за електронни медии.
(4) Комисията издава разрешение за ползване на номерационни ресурси, без провеждане на конкурс или търг.
(5) Комисията издава разрешение за ползване на позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър и на радиочестотен спектър, използван от негеостационарна спътникова система, които са регистрирани в международни организации по електронни съобщения по инициатива на лице, без провеждане на конкурс или търг.
Чл. 82
(1) Заявленията за издаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди се удовлетворяват без провеждане на конкурс или търг, като ресурсът се предоставя за ползване на първия по време заявител.
(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и в случаите, когато ограниченият ресурс е необходим за осигуряване на преносна среда в мрежите на предприятия, осъществяващи обществени електронни съобщения.
(3) Заявленията за регистрация се удовлетворяват, като радиочестотният спектър се предоставя за ползване на първия по време заявител.
Чл. 83
(1) Процедурите по регистрация и издаване на разрешение започват след подаване на заявление за ползване на ограничен ресурс по образец. Заявлението съдържа:
1. идентификационни данни на лицето, което иска издаване на разрешение или регистрация:
2. посочване на необходимия радиочестотен спектър или номерационни ресурси, или позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър;
3. кратко описание на вида електронни съобщения;
4. описание на технически характеристики на електронната съобщителна мрежа и съоръженията;
5. описание на услугата или услугите, които лицето ще предлага чрез ограничения ресурс, в случай че той е предназначен за осъществяване на обществени електронни съобщения;
6. срок за ползване на ограничения ресурс;
7. териториален обхват;
8. лице и данни за контакт.
(2) Процедурите по регистрация и издаване на разрешение започват след подаване на заявление за ползване на ограничен ресурс по образец. Заявлението съдържа:
1. идентификационни данни на лицето, което иска издаване на разрешение или регистрация:
2. посочване на необходимия радиочестотен спектър или номерационни ресурси, или позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър;
3. кратко описание на вида електронни съобщения;
4. описание на технически характеристики на електронната съобщителна мрежа и съоръженията;
5. описание на услугата или услугите, които лицето ще предлага чрез ограничения ресурс, в случай че той е предназначен за осъществяване на обществени електронни съобщения;
6. срок за ползване на ограничения ресурс;
7. териториален обхват;
8. лице и данни за контакт.
(3) Заявлението и документите към него се подават на български език.
(4) При липсващи или нередовни документи по ал. 1 и 2 комисията уведомява писмено заявителя да отстрани непълнотите или нередовностите в 7-дневен срок от получаване на уведомлението. В случай че непълнотите или нередовностите не бъдат отстранени в посочения срок, заявлението не се разглежда.
Чл. 84
(1) Комисията с мотивирано решение отказва издаването на разрешение, когато:
1. не е налице свободен ограничен ресурс, включително когато не е координиран на национално или когато е необходимо, на международно ниво;
2. използването на ограничения ресурс би застрашило националната сигурност или е в противоречие с международни задължения, произтичащи от влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна;
3. лицето, което кандидатства за разрешение:
(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3, буква „а“ се удостоверяват с документ от съответния компетентен орган, по буква „б“ – с декларация от физическото лице, а по буква „в“ – от комисията по реда на чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) Разпоредбата на ал. 1, т. 3, буква “б” се прилага и за управители или членове на управителни органи на предприятието.
Чл. 85
(1) В случай на непълнота на заявлението за регистрация в 7-дневен срок от получаването му комисията уведомява лицето да отстрани непълнотите, като му предоставя 7-дневен срок от получаване на уведомлението.
(2) Комисията вписва лицето в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 в 20-дневен срок от датата на получаване на заявлението или от отстраняване на непълнотите.
(3) Комисията отказва регистрация, когато са налице обстоятелствата по чл. 84, ал. 1.
(4) Лицето по ал. 2 може да поиска писмено от комисията издаване на удостоверение за вписване в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3. В удостоверението комисията вписва следните обстоятелства:
1. идентификационни данни на лицето:
2. предоставен радиочестотен спектър, технически и експлоатационни параметри;
3. дата и срок на регистрацията.
(5) Комисията издава удостоверението по ал. 4 в 7-дневен срок от постъпване на искането.
(6) За издаване на удостоверение по ал. 4 се заплаща административна такса в размер, определен в тарифата по чл. 147.
(7) Регистрацията се заличава при изрично искане от страна на лицето.
(8) Комисията заличава регистрацията в следните случаи:
1. при установени системни неизпълнения на правилата по чл. 66а, ал. 3;
2. когато при извършена проверка от комисията е установено наличие на някое от обстоятелствата по чл. 84, ал. 1, т. 3, букви „а“, „б“ и „в“.
(9) Регистрацията се заличава и в случаите:
1. на мотивирано писмено искане на компетентен орган при установени действия на регистрираното лице, които застрашават националната сигурност при ползване на предоставения му с регистрацията ограничен ресурс;
2. когато регистрираното лице заяви наличие на някое от обстоятелствата по чл. 84, ал. 1, т. 3, букви „а“, „б“ и „в“;
3. при смърт на физическото лице, при ликвидация или прекратяване на юридическото лице или прекратяване дейността на едноличния търговец;
4. на основание задължение, произтичащо от ратифицирано и влязло в сила международно споразумение, по което Република България е страна.
(10) Заличаването на регистрацията в случаите на ал. 9, т. 1 подлежи на незабавно изпълнение.
(11) По отношение на регистрациите в приложимите правила по чл. 66а, ал. 3 се включват всички или някои от условията по чл. 106, ал. 2.
(12) Правата за ползване, придобити чрез регистрация, не подлежат на прехвърляне и отдаване под наем или на удължаване на срок.
(13) Изменение на регистрация се извършва по реда на чл. 115.
(14) Регистрираното лице може да отправи искане за изменение в регистрацията му, извън случаите по чл. 115, ал. 1. Комисията проучва искането, преценява необходимостта от изменението на регистрацията и отразява промяната в 20-дневен срок от постъпване на искането.
Раздел 4. Издаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс
Чл. 86
(1) Комисията приема решение за издаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс - радиочестотен спектър, в срок до 6 седмици от датата на получаване на заявлението или отстраняване на непълнотите в случай, че не се изисква международно координиране на радиочестотите и радиочестотните ленти, както и на техническите характеристики на радиосъоръженията, които ще ги ползват.
(2) Когато е подадено заявление за ползване на радиочестотен спектър или позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър, което изисква международно координиране на радиочестотите и радиочестотните ленти, както и на техническите характеристики на радиосъоръженията, които ще ги ползват, комисията извършва това координиране в срок до 8 месеца от датата на подаване на заявлението, като уведомява заявителя за необходимостта от координиране, в 7-дневен срок от подаване на заявлението.
(3) В случай че в международен акт, по който Република България е страна, е определен срок за координиране по ал. 2 и този срок е по-дълъг от 8 месеца, процедурата по координиране се провежда в срока, определен в международния акт.
(4) В случай че в международния акт по ал. 3 са определени такси за извършване на международното координиране и регистриране, заплащането им се извършва по реда на правилата по чл. 127, ал. 2.
(5) След приключване на процедурата по координиране по ал. 2 комисията в едномесечен срок уведомява заявителя за резултата.
(6) В 14-дневен срок от получаване на уведомлението заявителят трябва да потвърди писмено желанието си за получаване на разрешението за ползване на ограничен ресурс съобразно резултата от приключилата процедура по международно координиране по ал. 2.
(7) В случай че заявителят потвърди желанието си в срока по ал. 6, комисията в 14-дневен срок приема решение за издаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс - радиочестотен спектър.
(8) Сроковете по ал. 1 – 7 не засягат приложимите разпоредби на международните споразумения, свързани с използването на радиочестотния спектър и спътниковата координация.
Чл. 87
(1) Комисията уведомява писмено заявителя в тридневен срок от приемане на решението за издаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс - радиочестотен спектър.
(2) В 14-дневен срок от получаване на уведомлението по ал. 1 заявителят внася по сметка на комисията дължимите такси.
Чл. 88
(1) Комисията приема решение за издаване на разрешение за ползване на номерационни ресурси, в срок до три седмици от датата на получаване на заявлението или отстраняване на непълнотите.
(2) Комисията уведомява писмено заявителя в тридневен срок от приемане на решението по ал. 1.
(3) В 14-дневен срок от получаване на уведомлението по ал. 2 заявителят внася по сметка на комисията дължимите такси.
Раздел 5. Издаване на разрешение след провеждане на конкурс или търг
Чл. 89
(1) Комисията може по своя инициатива да обяви намерение да проведе конкурс или търг за ползване на конкретен радиочестотен спектър при необходимост от ограничаване на броя на издаваните разрешения или за ползване на конкретна позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър, извън случаите по чл. 81, ал. 5.
(2) Комисията обявява намерение за провеждане на конкурс или търг и по инициатива на заинтересовано лице.
(3) Конкурсът или търгът по ал. 1 и 2 приключва в срок до 8 месеца, като се спазват всички срокове по чл. 124б. Този срок не засяга приложимите разпоредби на международните споразумения, свързани с използването на радиочестотния спектър и спътниковата координация.
Чл. 89а
(1) Когато обявява намерение да проведе конкурс или търг за ползване на хармонизиран радиочестотен спектър за безжични широколентови мрежи и услуги, за който са установени хармонизирани условия чрез технически мерки за изпълнение в съответствие с Решение № 676/2002/ЕО, комисията информира Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър за всяка проектомярка, която попада в обхвата на процедурата по чл. 89.
(2) При предоставяне на информацията по ал. 1 комисията може да поиска Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър да свика форум за партньорска проверка, като посочи периода на нейното провеждане.
(3) По време на форума за партньорска проверка комисията трябва да представи обяснение как проектомярката:
1. стимулира развитието на вътрешния пазар, трансграничното предоставяне на услуги и конкуренцията;
2. осигурява възможно най-много ползи за потребителите;
3. постига целите, свързани с управлението и използването на радиочестотния спектър и условията на разрешенията за ползване на радиочестотен спектър, и като цяло целите по чл. 4 и 4а;
4. осигурява ефективно и ефикасно използване на радиочестотния спектър, и
5. осигурява стабилни и предвидими инвестиционни условия за съществуващите и бъдещите ползватели на радиочестотния спектър при разгръщане на мрежите за предоставяне на електронни съобщителни услуги.
(4) Комисията може да поиска Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър да приеме доклад за начина, по който проектомярката по ал. 1 постига целите по ал. 3, в който е отразен обменът на мнения в рамките на форума за партньорска проверка, както и становище относно проектомярката след провеждането на форума за партньорска проверка.
Чл. 90
(1) Броят на издаваните разрешения за ползване на определен радиочестотен спектър може да бъде ограничаван от съображения за увеличаване в максимална степен на ползата за ползвателите и насърчаване на конкуренцията, както и с цел:
1. постигане на по-голямо покритие;
2. гарантиране на необходимото качество на услугата;
3. насърчаване на ефикасното използване на радиочестотния спектър, включително при отчитане на условията, свързани с правата за ползване и размера на таксите; или
4. насърчаване на иновациите и развитие на бизнеса.
(2) Комисията провежда обществени консултации по реда на чл. 37 в срок, не по-кратък от 30 дни, относно обявеното по чл. 89 намерение, като публикува съобщение на страницата си в интернет и на Портала за обществени консултации. Съобщението съдържа:
1. радиочестотния спектър или позицията на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър, извън случаите по чл. 81, ал. 5, за които могат да бъдат издадени разрешения;
2. мотиви за избора на процедура по чл. 89 и когато е приложимо, за налаганото ограничение на броя на разрешенията за ползване на радиочестотен спектър, които могат да бъдат издадени;
3. условията, които комисията има намерение да наложи по отношение на разрешението за ползване на радиочестотен спектър или позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър;
4. покана за подаване на намерение за ползване на радиочестотен спектър или позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър в определен от комисията срок, който не може да бъде по-кратък от срока за провеждане на обществените консултации;
5. резултати от свързани оценки на конкурентоспособността и техническото и икономическото положение на пазара;
6. основания за използване на форума за партньорска проверка по чл. 89а, ал. 2 и избор на мерки по чл. 89а, ал. 4, в случай че се предвиждат такива.
(3) Когато ограничението по ал. 1 се отнася до ползването на хармонизиран радиочестотен спектър за безжични широколентови мрежи и услуги, едновременно с публикуването на съобщението по ал. 2 комисията предприема действията по чл. 89а, ал. 1.
(4) Комисията обявява на страницата си в интернет резултатите от проведените обществени консултации и решението си. В зависимост от решението комисията:
1. обявява конкурс или търг по реда на чл. 93, в случай че броят на подадените по ал. 2 намерения е по-голям от броя на разрешенията, които могат да бъдат издадени от комисията;
2. предприема действия за издаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс - радиочестотен спектър или позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър, извън случаите по чл. 81, ал. 5, след подаване на заявление по чл. 83 в определен от комисията срок, в случай че броят на подадените по ал. 2 намерения е по-малък или равен на броя на разрешенията, които могат да бъдат издадени от комисията.
(5) Комисията трябва, на редовни интервали или въз основа на постъпили основателни искания от засегнати лица, да преразглежда актуалността на причините, наложили ограничението на броя на разрешенията за ползване на радиочестотен спектър.
(6) Комисията провежда обществени консултации по реда на чл. 37 със заинтересовани лица относно преразглеждането.
(7) В случай че в резултат на обществените консултации по ал. 6 се установи, че може да се предоставят допълнителни права за ползване на радиочестотен спектър или да се разреши използването на радиочестотния спектър въз основа на комбинация от свободно използване, използване след регистрация или използване след издаване на разрешение, комисията обявява на страницата си в интернет резултатите от проведените обществени консултации и решението си. В зависимост от решението комисията предприема действия за провеждане на процедура по ал. 4, т. 1 или 2 или по изменение и допълнение на правилата по чл. 66а, ал. 3.
Чл. 91
(1) След подаване на заявление по чл. 83 по инициатива на заинтересовано лице за издаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър за осъществяване на обществени електронни съобщения или позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър, извън случаите по чл. 81, ал. 5 и след приключване на международното координиране, когато такова е необходимо, комисията в 5-дневен срок публикува съобщение на страницата си в интернет и на Портала за обществени консултации. Когато заявеният ограничен ресурс е с национален обхват, комисията в 10-дневен срок публикува съобщението и в “Държавен вестник”. Съобщението съдържа:
1. информация за заявения ограничен ресурс и за свободния радиочестотен спектър в същия радиочестотен обхват, в случай че е наличен такъв;
2. покана за подаване на други заявления за ползване на същия ограничен ресурс или на свободен радиочестотен спектър в същия радиочестотен обхват в срок до 21 дни от датата на публикуване на съобщението на Портала за обществени консултации, а когато заявеният ограничен ресурс е с национален обхват – от датата на публикуването му в „Държавен вестник“; в поканата се включват условията, които комисията има намерение да наложи по отношение на разрешението за ползване на радиочестотен спектър или позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър.
(2) Ако в срока по ал. 1, т. 2 в комисията не постъпи друго заявление за ползване на същия ограничен ресурс или наличният свободен радиочестотен спектър е достатъчен за удовлетворяване на постъпилите заявления, комисията в 10-дневен срок приема решение/решения за издаване на разрешение/разрешения за ползване на радиочестотен спектър или позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър.
(3) Комисията уведомява писмено заявителя в тридневен срок от приемане на решението по ал. 2.
(4) В 14-дневен срок от получаване на уведомлението по ал. 3 заявителят внася по сметка на комисията дължимите такси.
(5) Предприятието получава разрешението след заплащане на дължимите такси.
Чл. 92
(отменен)
(1) В случаите, когато е подадено заявление за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера, и заявените групи номера са в региони с недостатъчен номерационен ресурс или когато осъществяването на обществени електронни съобщения е обвързано с конкретен номер, комисията в 5-дневен срок публикува съобщение в страницата си в интернет. Съобщението съдържа:
1. информация за заявения ограничен ресурс;
2. покана за подаване на други заявления в 10-дневен срок от датата на публикуване на съобщението за ползване на същия ограничен ресурс.
(2) Ако в срока по ал. 1, т. 2 в комисията не постъпят други заявления за ползване на същия ограничен ресурс, комисията в 6-дневен срок издава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс и уведомява заявителя по чл. 88.
Чл. 93
(1) В случай че наличният свободен ограничен ресурс - радиочестотен спектър или позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър, не е достатъчен за ползване от всички лица, подали намерение по чл. 90, ал 2, т. 4 или заявление в срока по чл. 91, ал. 1, т. 2, комисията уведомява всички заявители за постъпилите намерения или заявления и за техния брой и с решение обявява конкурс или търг.
(2) Решението по ал. 1 съдържа:
1. предмет и вид на конкурса или търга и условията, които комисията ще наложи по отношение на разрешението за ползване на радиочестотен спектър или позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър;
2. обективни, прозрачни, пропорционални и недискриминационни изисквания към лицата, които могат да участват отразяващи условията по т. 1, включително, отнасящи се до технически или финансови условия или до условия за спазване на конкуренцията;
3. място, срок и ред за закупуване на конкурсните или тръжните книжа;
4. срок и място за подаване на заявление за участие;
5. размер и начин на плащане на депозит за участие;
6. начална тръжна цена и стъпка за наддаване при обявяване на търг;
7. дата, място и час на провеждане на конкурса или търга;
8. други конкретни изисквания, свързани с процедурата на конкурса или търга.
(3) Решението по ал. 1 се публикува на страницата на комисията в интернет и се обнародва в “Държавен вестник” не по-късно от 21 дни след изтичане на срока за подаване на намерения или заявления за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс - радиочестотен спектър или позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър,.
(4)
Чл. 94
(1) Конкурс се провежда, когато има необходимост от комплексна оценка за издаване на разрешение.
(2) Търг се провежда в случаите, когато с оглед характера на осъществяването на обществени електронни съобщения от съществено значение е размерът на предложената тръжна цена.
Чл. 95
(1) Началната тръжна цена при провеждане на търг се определя от комисията с решението по чл. 93, ал. 2.
(2) Стъпката за наддаване при провеждане на търг се определя от комисията в тръжните книжа.
(3) Достигнатата чрез наддаването сума се изплаща от спечелилия кандидат в срок, определен с решението по ал. 1.
Чл. 96
(1) Конкурсните книжа се приемат с решение на комисията и съдържат:
1. информация за ограничения ресурс - предмет на конкурса;
2. списък с необходимите приложения към заявлението за участие в конкурса;
3. изисквания за осъществяване на обществени електронни съобщения - предмет на конкурса, като: темпове на развитие или на обслужване, качество на услугите, приложими технологии, задължения, свързани с националната сигурност;
4. обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални критерии за оценка, относителната им тежест и механизъм за оценяване при спазване на изискванията, свързани с управлението на радиочестотния спектър с оглед постигане на целите по чл. 4 и 4а;
5. правила за провеждане на конкурса;
6. правила за работата на експертната комисия за провеждане на конкурса;
7. размер на депозита за участие в конкурса.
(2) Конкурсните книжа съдържат и условия за участие в конкурса и проект на разрешение за ползване на радиочестотен спектър или позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър, и приложения, съдържащи съответните технически параметри за разрешенията.
Чл. 97
Тръжните книжа се приемат с решение на комисията и съдържат:
1. информация за ограничения ресурс - предмет на търга;
2. списък с необходимите приложения към заявлението за участие в търга;
3. правила за провеждане на търга;
4. правила за работа на експертната комисия за провеждане на търга;
5. обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални критерии за недопускане и отстраняване от участие в търга при спазване на изискванията, свързани с управлението на радиочестотния спектър, с оглед постигане на целите по чл. 4 и 4а;
6. проект на разрешение за ползване на радиочестотен спектър или позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър и приложения, съдържащи съответните технически параметри за разрешенията;
7. размер на депозита за участие в търга, който не може да бъде по-голям от 5 на сто от определената начална тръжна цена, както и условия, свързани с депозита за участие в търга;
8. място, дата и час за провеждане на търга.
Чл. 98
(1) Конкурсът или търгът за предоставяне на радиочестотен спектър или позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър, се провежда не по-рано от 30 дни от обнародване на решението по чл. 93, ал. 3 в “Държавен вестник”. В случай че се обявяват няколко конкурса или търга съобразно наличния свободен ограничен ресурс, комисията определя последователността на провеждането им. Комисията може да проведе и един търг или конкурс, с който да предостави повече от едно разрешение съобразно наличния свободен ограничен ресурс.
(2)
Чл. 99
(1) За провеждането на конкурс или търг комисията определя експертна комисия, поне един от членовете на която е правоспособен юрист. Като членове на експертната комисия може да участват и представители на заинтересованите ведомства и на комисията. В експертната комисия задължително се включва представител на Държавна агенция “Национална сигурност”.
(2) Лице, което има съществен търговски, финансов или друг делови интерес, не може да участва като член на експертната комисия.
(3) Съществен търговски, финансов или друг делови интерес е налице винаги, когато на членове на експертната комисия или на членове на техните семейства, включително съпрузи, роднини по права линия - без ограничения, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и роднини по сватовство - до втора степен включително, както и на икономически свързани с тях лица, се издава разрешение по този закон.
(4) Всеки член на експертната комисия е длъжен да декларира писмено пред комисията липсата на съществен търговски, финансов или друг делови интерес, който той или икономически свързани с него или с членове на семейството му лица имат при избора на даден кандидат и че няма да бъдат назначени в органи на управление на кандидата, спечелил конкурса или търга, до една година от издаването на разрешението.
(5) Декларациите по ал. 4 се съхраняват в специален публичен регистър при комисията.
(6) Членовете на експертната комисия са длъжни да не разпространяват пред трети лица информация, получена в хода на процедура по провеждане на конкурс или търг. Всеки член на експертната комисия подписва декларация преди началото на процедурата за спазването на това задължение.
Чл. 100
(1) Лицата, които искат да участват в обявения от комисията конкурс или търг, подават писмено заявление за участие с посочване на идентификационните си данни, към което прилагат:
1. документ, удостоверяващ съществуването и актуалното правно състояние на лицето - в случаите, когато заявителят не притежава Единен идентификационен код по чл. 23 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел;
2. доказателства за финансови възможности, като: годишен счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите (освен ако са заявени за обявяване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел), годишни данъчни декларации, банкови препоръки, документи за придобиване на дълготрайни активи;
3. технически проект и бизнес план в съответствие с изискванията на чл. 96, ал. 1, т. 3;
4. документ за внесен депозит или банкова гаранция за неговия размер;
5. документи, удостоверяващи липсата на обстоятелствата по чл. 84, ал. 1, т. 3, буква „а“ и буква „б“;
6. декларация за опазване на поверителността на информацията, която се съдържа в конкурсната или тръжната документация;
7.
8. други документи, свързани с предмета на конкурса или търга.
(2) Всички документи се подават на български език.
(3) При липсващи или нередовни документи по ал. 1, с изключение на тези по ал. 1, т. 3, кандидатът се уведомява писмено да отстрани непълнотите или нередовностите, като му се дава срок 10 работни дни от получаване на уведомлението. В случай че непълнотите или нередовностите не бъдат отстранени в посочения срок, кандидатът не се допуска до участие.
(4) Лицето, което иска да участва в обявения от комисията конкурс или търг, не се допуска до участие, когато:
1. е обявено в несъстоятелност или е в производство за обявяване в несъстоятелност, или се намира в ликвидация;
2. е лишено от правото да упражнява търговска дейност;
3. има публични парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължение към осигурителни фондове, освен ако не е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията;
4. е с отнето разрешение за ползване на радиочестотен спектър или позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър за същия вид електронни съобщения за срока, определен от комисията.
(5) В случай че броят на подадените заявления е по-малък или равен на броя на разрешенията, които са предмет на решението по чл. 93, ал. 2, комисията с решение обявява процедурата за приключила и в 10-дневен срок издава разрешение за ползване на радиочестотен спектър или позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър. В тридневен срок след приемането на решението за обявяване на процедурата за приключила комисията го изпраща в “Държавен вестник” за обнародване в 5-дневен срок от получаването му.
(6) В случай че в срока по чл. 93, ал. 2, т. 4 не е постъпило нито едно заявление, комисията с решение прекратява обявената процедура. В тридневен срок след приемането на решението за прекратяване на обявената процедура комисията го изпраща в “Държавен вестник” за обнародване в 5-дневен срок от получаването му.
(7) Обстоятелството по ал. 4, т. 3 се установява от комисията по реда на чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 101
(1) При конкурс предложенията се класират въз основа на комплексна оценка за удовлетворяване на конкурсните изисквания.
(2) При търг класирането на кандидатите се извършва според размера на предложената тръжна цена.
Чл. 102
(1) Експертната комисия в 7-дневен срок от приключване на работата си представя на комисията доклад за извършената работа и за резултатите от класирането, както и цялата документация по проведения конкурс или търг.
(2) В 14-дневен срок от получаване на документите по ал. 1 комисията приема мотивирано решение за:
1. издаване на разрешение на кандидата, спечелил конкурса или търга;
2. прекратяване на конкурса или търга, като не определя спечелил кандидат, когато в резултатите от класирането не се посочва кандидат, който отговаря на изискванията на проведения конкурс или търг.
(3) В тридневен срок след приемане на решението по ал. 2 комисията го изпраща в “Държавен вестник” за обнародване в 5-дневен срок от получаването му.
Чл. 103
(1) Комисията има право да задържи депозитите на кандидатите, които са подали жалби срещу решението по чл. 102, ал. 2 или чл. 104, ал. 1, до решаването на спора от съда.
(2) Депозитите на неспечелилите кандидати се освобождават в срок до 7 работни дни след изтичането на срока за подаване на жалба срещу решението по чл. 104, ал. 1. В същия срок се освобождават депозитите на всички кандидати при прекратяване на процедурата.
(3) Депозитите на спечелилия кандидат и на класирания на второ място се освобождават в срок до 7 работни дни след влизането в сила на решенията по чл. 102, ал. 2, т. 1 и чл. 104, ал. 1.
Чл. 104
(1) В 14-дневен срок от влизането в сила на решението по чл. 102, ал. 2, т. 1 комисията издава разрешение на спечелилия конкурса или търга кандидат.
(2) Спечелилият кандидат е обвързан с направените в конкурса или търга предложения.
(3) При издаване на разрешението по чл. 90, ал. 4, т. 2 и чл. 100, ал. 1 и 5 лицето се вписва в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 1.
Чл. 105
(1) В случай че спечелилият кандидат се откаже от издаване на разрешение или не плати предложената от него окончателна тръжна цена в срока и по начина, посочени в тръжните или конкурсните документи, разрешението се предлага на кандидата, класиран на второ място.
(2) При отказ и на кандидата, класиран на второ място, процедурата се прекратява без издаване на разрешение.
(3) В случаите, когато предмет на търг са две или повече разрешения и класиран кандидат се откаже от издаване на разрешение или не плати предложената от него окончателна тръжна цена в срока и по начина, посочени в тръжните документи, то се предлага на класирания на следващо място кандидат. В случай че и той се откаже, процедурата се прекратява без издаване на разрешение.
(4) Депозитите на лицата по ал. 1, 2 и 3 не се връщат.
Раздел 6. Съдържание на разрешението
Чл. 106
(1) Разрешенията за ползване на радиочестотен спектър и позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър съдържат:
1. предоставен радиочестотен спектър или позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър;
2. териториален обхват, когато е приложимо;
3. идентификационни данни;
4. датата на издаване на разрешението.
(2) В разрешенията по ал. 1 се включват всички или някои от следните условия:
1. задължение за предоставяне на услуга или за използване на вид технология в съответствие с чл. 130 и изисквания за покритие и качество на услугата, ако са поставени такива изисквания;
2. условия за осигуряване на ефективно и ефикасно използване на радиочестотния спектър в съответствие с този закон;
3. технически и експлоатационни условия за избягване на вредни смущения и за опазване на общественото здраве от вредното влияние на електромагнитните полета, като се отчитат в максимална степен изискванията относно ограничаването на излагането на населението на електромагнитни полета, когато условията са различни от посочените в общите изисквания по чл. 73;
4. максимален срок в съответствие с чл. 71 и 71а, който може да бъде променян съобразно Националния план за разпределение на радиочестотния спектър;
5. възможност и условия за прехвърляне или отдаване под наем на права по разрешението по искане на носителя на правата;
6. такса за ползване на радиочестотен спектър или позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър в съответствие с чл. 143 и 146;
7. всички ангажименти на предприятието, което получава права за ползване на радиочестотен спектър или позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър, поети в процедура по издаване или удължаване на срока на разрешение, преди издаването на разрешението или преди поканата за подаване на намерение или заявление за ползване на радиочестотен спектър или позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър;
8. задължения за обединяване или споделяне на радиочестотен спектър, или за даване на достъп до радиочестотния спектър на други ползватели на територията на страната или на част от нея;
9. задължения, произтичащи от международни споразумения, които уреждат използването на радиочестотния спектър;
10. задължения, свързани с експериментално използване на радиочестотен спектър.
Чл. 106а
(1) Комисията определя условията за ползване на радиочестотен спектър по чл. 106, ал. 2 така, че да гарантира оптималното и най-ефективното и ефикасно използване на радиочестотния спектър, преди предоставянето или удължаването на срока на предоставените права. Условията включват и нивото на необходимото ползване и възможността да се изпълни това изискване чрез прехвърляне или отдаване под наем на радиочестотния спектър, за да се осигури тяхното спазване. Условията за удължаване на срока на правата за ползване на радиочестотен спектър не могат да предоставят неправомерни предимства на притежателите на предоставените права.
(2) В условията по ал. 1 се посочват приложимите параметри, включително краен срок за упражняване на правата за ползване на радиочестотен спектър, чието неспазване дава право на комисията да отнеме правото за ползване или да наложи други мерки.
(3) Комисията провежда обществени консултации по реда на чл. 37 относно условията, свързани с индивидуалните права за ползване на радиочестотен спектър, и критериите за оценка на изпълнението на тези условия преди тяхното налагане.
(4) С цел осигуряване на ефективно и ефикасно използване на радиочестотния спектър или насърчаване на увеличаването на покритието при определянето на условията за индивидуалните права за ползване на радиочестотен спектър комисията може да предвиди условия, свързани с възможностите за:
1. налагане на задължения за съвместно ползване на физическа инфраструктура или активни елементи от електронни съобщителни мрежи, които се основават на радиочестотния спектър, или споделено ползване на радиочестотен спектър;
2. налагане на задължения за сключване на споразумения за достъп чрез роуминг;
3. съвместно разгръщане на инфраструктури за предоставяне на мрежи или услуги, които се основават на използването на радиочестотния спектър.
(5) В условията, свързани с правата за ползване на радиочестотен спектър, комисията не възпрепятства споделеното ползване на радиочестотен спектър.
(6) Комисията прилага правото в областта на конкуренцията относно изпълнението от страна на предприятията на условията по ал. 4 при спазване на принципите на консултативност, публичност и прозрачност.
Чл. 107
(1) Разрешенията за ползване на номерационни ресурси съдържат:
1. предоставени номерационни ресурси;
2. идентификационни данни;
3. датата на издаване на разрешението.
(2) В разрешенията за ползване на номерационни ресурси се включват всички или някои от следните условия:
1. услугата, за която се ползват номерационните ресурси, включително изисквания във връзка с предоставянето на тази услуга, както и изисквания за прозрачност на тарифните принципи и максимални цени, които могат да се прилагат в специфичен номерационен обхват за гарантиране на защита на потребителите в съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 4;
2. изисквания за ефективно и ефикасно ползване на номерационни ресурси в съответствие с този закон;
3. изисквания за преносимост на номерата в съответствие с този закон;
4. задължение за предоставяне на информация за крайните ползватели, включена с тяхно изрично съгласие в телефонен указател, за целите на чл. 258;
5. максимален срок в съответствие с чл. 71;
6. възможност и условия за прехвърляне на права по разрешението по искане на носителя на правата, включително условие, че правото за ползване на номерационни ресурси е обвързващо за всички предприятия, на които се прехвърлят правата;
7. такса за ползване на номерационни ресурси в съответствие с чл. 143;
8. задължения, произтичащи от международни споразумения, които уреждат използването на номерационни ресурси;
9. задължения във връзка с извънтериториалното ползване на номерационни ресурси в рамките на Европейския съюз с цел да се осигури спазването на правилата за защита на потребителите и други правила във връзка с използването на номерационните ресурси в държавите – членки на Европейския съюз, в които тези ресурси ще се използват.
Чл. 108
Освен задълженията по чл. 106, ал. 2 или чл. 107, ал. 2 предприятията,, получили разрешение за ползване на ограничен ресурс, са длъжни да спазват и приложимите изисквания, определени по чл. 73.
Раздел 7. Временни разрешения
Чл. 109
(1) Комисията издава временни разрешения за ползване на радиочестотен спектър в следните случаи:
1. за експериментално използване;
2. за краткосрочни проекти, или
3. за краткосрочни събития.
(2) Временно разрешение се издава без провеждане на конкурс или търг.
(3) Временно разрешение не се издава за радиочестотен спектър, за който вече са предоставени индивидуални права за ползване с разрешение или въз основа на регистрация или за който е подадено заявление за права за ползване и не е приключила процедурата по тяхното предоставяне, както и ако предоставянето на правата за ползване на радиочестотен спектър противоречи на изискванията за управление на радиочестотния спектър по чл. 124 и 128.
(4) Временно разрешение по ал. 1, т. 1 се издава за срок, не по-дълъг от 6 месеца еднократно в рамките на една година.
(5) Временно разрешение по ал. 1, т. 2 се издава за срок, не по-дълъг от 12 месеца.
(6) Временно разрешение по ал. 1, т. 3 се издава за срока и териториалния обхват, необходими за провеждане на краткосрочното събитие, но за не повече от три месеца.
(7) Срокът и териториалният обхват на всяко временно разрешение се определят от комисията за всеки отделен случай, като се взема предвид целта, за която се издава временното разрешение. Когато комисията прецени, че срокът или териториалният обхват, посочени в заявлението по ал. 8, не съответстват на данните за предназначението на заявения радиочестотен спектър, съгласно обосновката по ал. 8, комисията дава възможност в 7-дневен срок заявителят да посочи подходящ срок или да предостави допълнителни данни. В случай че заявителят не упражни правото си по изречение второ, комисията с мотивирано решение отказва да издаде временно разрешение.
(8) За издаване на временно разрешение се подава заявление, което съдържа данните по чл. 83, ал. 1 и подробна обосновка за необходимостта от използване на заявения радиочестотен спектър и издаване на временно разрешение за случаите, посочени в ал. 1. Към заявлението се прилагат документите по чл. 83, ал. 2, т. 1. При непълнота на заявлението се прилагат правилата на чл. 83, ал. 4.
(9) В случай че заявеният ограничен ресурс подлежи на международно координиране, комисията предлага на заявителя друг ограничен ресурс, неподлежащ на международно координиране, който е годен за ползване, съобразно:
1. данните, представени в заявлението за случаите, посочени в ал. 1, и
2. техническите характеристики на електронната съобщителна мрежа и съоръженията, за които ще се ползва ограниченият ресурс.
(10) Комисията приема решение за издаване на временно разрешение в срок до 21 дни от датата на получаване на заявлението или отстраняване на непълнотите. При произнасянето си комисията проучва основателността на искането за издаване на временно разрешение, като отчита:
1. необходимостта от издаване на временно разрешение за всеки отделен случай;
2. необходимостта от заявения териториален обхват и срока на действие на разрешението;
3. ползите за потребителите и необходимостта от насърчаване на конкуренцията и развитието на новите технологии;
4. изискванията за управление на радиочестотния спектър по чл. 124 и 128.
(11) Комисията уведомява заявителя за издаденото временно разрешение в тридневен срок от издаването му, като посочва и размера на дължимите от заявителя такса за временно ползване на радиочестотен спектър и еднократна такса за издаване на разрешение. Заявителят е длъжен да внесе таксите в 7-дневен срок от получаване на уведомлението.
(12) Комисията връчва разрешението на заявителя в тридневен срок след внасяне на таксите по ал. 11.
Чл. 110
(1) Временното разрешение съдържа данните, посочени в заявлението по чл. 109, ал. 8 и в решението по чл. 109, ал. 10.
(2) Предоставеният радиочестотен спектър може да се ползва само по предназначение и начин, изрично определени с временното разрешение.
(3) Предприятие, на което е издадено временно разрешение за ползване на радиочестотен спектър от електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване на радио- и телевизионни сигнали на основание чл. 109, ал. 1, т. 1, може да излъчва гласово съобщение „Слушате тестово излъчване“ и/или звуков сигнал с постоянен тон, и/или тестова видеотаблица..
Чл. 111
(1) За временните разрешения не се прилагат правилата за прехвърляне, отдаване под наем, прекратяване или отнемане на разрешенията, издадени по този закон.
(2) Действието на временното разрешение се прекратява от комисията незабавно, когато бъде установено, че предоставеният радиочестотен спектър не се ползва по предназначението и начина, определени във временното разрешение.
Чл. 112
Предприятие, на което е прекратено действието на временно разрешение по чл. 111, ал. 2, не може да подава заявление за издаване на ново временно разрешение в 6-месечен срок от датата на прекратяване действието на предишното.
Раздел 8. Предоставяне на допълнителен ограничен ресурс
Чл. 113
(1) Предприятие осъществяващо обществени електронни съобщения, на което е издадено разрешение за ползване на радиочестотен спектър или номерационни ресурси, може да заяви ползване на допълнителен ограничен ресурс. Предприятието подава заявление, което освен данните по чл. 83 съдържа и:
1. номера и дата на издаване на първоначалното разрешение;
2. електронните съобщителни мрежи или услуги, за предоставянето на които ще се ползва допълнителният радиочестотен спектър или номерационен ресурс;
3. посочване на допълнителния радиочестотен спектър или номерационен ресурс, за чието ползване се иска изменение и допълнение на разрешението;
4. срок за ползване на допълнителния радиочестотен спектър или номерационен ресурс, който не може да бъде по-дълъг от срока на ползване на първоначалния радиочестотен спектър или номерационен ресурс;
5. данни за ефективно усвояване на вече предоставения радиочестотен спектър или номерационен ресурс.
(2) Електронните съобщителни мрежи или услуги по ал. 1, т. 2 не могат да бъдат различни от електронните съобщителни мрежи или услуги, за които е предоставен първоначалният радиочестотен спектър или номерационен ресурс.
(3) Към заявлението се прилагат документи и данни, обосноваващи необходимостта от ползване на допълнителния радиочестотен спектър или номерационен ресурс.
(4) Комисията предоставя заявения допълнителен радиочестотен спектър или номерационен ресурс, когато:
1. предприятието има доказана необходимост от такъв ресурс за разширяване, модернизиране и развитие на собствената електронна съобщителна мрежа, когато чрез нея осъществява обществени електронни съобщения, и
2. предприятието е използвало ефективно вече предоставения радиочестотен спектър или номерационен ресурс, и
3.
(5) Комисията в едномесечен срок от получаване на заявлението провежда консултации с предприятията за предоставяне на съответния допълнителен радиочестотен спектър съгласно регулаторната политика по чл. 32, ал. 1, т. 1, буква „а“.
(6) Допълнителният радиочестотен спектър или номерационен ресурс се предоставя без провеждане на конкурс или търг, освен в случаите по ал. 7.
(7) В случай че не е наличен достатъчен радиочестотен спектър за предоставяне на всички заявители въпреки проведените консултации по реда на ал. 5, се прилага редът, посочен в раздел V.
(8) Ако условията по ал. 4 и 6 са изпълнени, комисията предоставя заявения допълнителен радиочестотен спектър, като изменя и допълва разрешението за ползване на радиочестотен спектър на заявителя, в срок до 42 дни от датата на подаване на заявлението.
(9) Ако условията по ал. 4 са изпълнени, комисията предоставя заявения допълнителен номерационен ресурс, като изменя и допълва разрешението за ползване на номерационен ресурс на заявителя, в срок до 21 дни от датата на подаване на заявлението.
(10) В 14-дневен срок от получаване на уведомлението за решението по ал. 8 и 9 заявителят внася по сметка на комисията дължимите такси за ползване на предоставения допълнителен радиочестотен спектър или номерационен ресурс пропорционално на времето за ползване в текущата година.
Чл. 113а
(1) Само предприятие, на което е издадено разрешение за ползване на позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър, може да заяви ползване на допълнителен радиочестотен спектър. Предприятието подава заявление, което освен данните по чл. 83 съдържа и:
1. номер и дата на издаване на разрешението;
2. позицията на геостационарната орбита, която е предоставена на предприятието;
3. допълнителния радиочестотен спектър, за чието ползване се иска изменение и допълнение на разрешението, и наименованието на спътниковата система, за която се иска този спектър;
4. срок за ползване на допълнителния радиочестотен спектър, който не може да бъде по-дълъг от срока за ползване на позицията на геостационарната орбита;
5. друга информация, определена в правилата по чл. 127, ал. 2.
(2) Към заявлението се прилагат документи и данни, обосноваващи необходимостта от ползване на допълнителния радиочестотен спектър.
(3) Комисията предоставя заявения допълнителен радиочестотен спектър, когато:
1. предприятието има доказана необходимост от такъв ресурс за разширяване, модернизиране и развитие на собствената спътникова система, когато чрез нея осъществява обществени електронни съобщения, и
2. спътниковата система на предприятието допуска възможност за разширяване, модернизиране и развитие, и
3. приключи международната координация на искания допълнителен радиочестотен спектър, и
4. предприятието е заплащало в срок и размер необходимите такси, определени в международни актове за международно координиране и регистриране на допълнителния радиочестотен спектър.
(4) Допълнителният радиочестотен спектър се предоставя без провеждане на конкурс или търг.
(5) Ако условията по ал. 3 са изпълнени, комисията предоставя заявения допълнителен радиочестотен спектър, като изменя и допълва разрешението за ползване на позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър, в срок до 42 дни от датата на подаване на заявлението.
(6) В 14-дневен срок от получаване на уведомлението за решението по ал. 5 заявителят внася по сметка на комисията дължимите такси за ползване на предоставения допълнителен радиочестотен спектър пропорционално на времето за ползване в текущата година.
Раздел 9. Изменение, допълнение, прекратяване, отнемане, спиране или прехвърляне на разрешение
Чл. 114
(1) Предприятие, на което е издадено разрешение, може преди изтичане на срока на действието му да направи мотивирано искане за намаляване на срока на действие на разрешението. Комисията проучва основателността на искането и се произнася с решение в срок до един месец от постъпване на искането.
(2) Предприятие, на което е издадено разрешение, може в срок не по-кратък от 45 дни преди изтичане срока на действие на разрешението да направи мотивирано искане за удължаване срока на действие на издаденото разрешение. Комисията проучва основателността на искането, като отчита:
1. ползите за потребителите;
2. необходимостта от насърчаване на конкуренцията и развитието на новите технологии;
3. регулаторната политика за съответния ограничен ресурс.
(3) Комисията се произнася с решение в срок до един месец от постъпване на искането по ал. 2, като при удовлетворяване на искането вписва новия срок на действие в разрешението.
(4) Ако в срока по ал. 2 предприятие, на което е издадено разрешение, не поиска удължаване действието на разрешението, приема се, че предоставеният радиочестотен спектър или номерационен ресурс е свободен с изтичането на срока на действие на разрешението.
(5) Срокът на действие на разрешение за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез налични или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване се удължава след удължаване на срока на лицензията по смисъла на Закона за радиото и телевизията за същия период от време.
(6) В 14-дневен срок от получаване на уведомлението за удовлетворяване на искането по ал. 2 заявителят внася по сметка на комисията дължимите такси.
Чл. 114а
(1) Не по-късно от две години преди изтичането на първоначалния срок на действие на разрешение за ползване на хармонизиран радиочестотен спектър за безжични широколентови услуги по чл. 71а, ал. 2 комисията по своя инициатива или по искане на предприятието, на което е издадено разрешението, прави обективна и перспективна оценка на общите критерии за удължаване на срока по чл. 71а, ал. 4 на разрешението в съответствие с чл. 124, ал. 4, т. 3.
(2) Комисията приема решение за удължаване на срока на разрешението по ал. 1, ако не е започнала процедура по чл. 117 и е стигнала до заключението, че това удължаване е в съответствие с общите критерии за удължаване на срока на разрешението.
(3) Въз основа на оценката по ал. 1 комисията уведомява писмено предприятието, на което е издадено разрешението, дали срокът на разрешението трябва да бъде удължен и провежда обществени консултации по реда на чл. 37 относно своята позиция в срок, не по-кратък от 3 месеца.
(4) Резултатите от обществените консултации се публикуват на интернет страницата на комисията.
(5) Комисията приема мотивирано решение за удължаване на срока на разрешението или за обявяване на намерение за провеждане на конкурс или търг за предоставяне на права за ползване на конкретния хармонизиран радиочестотен спектър за безжични широколентови услуги.
(6) При приемането на решение по ал. 5 не се прилагат правилата по чл. 114, ал. 2 – 5.
Чл. 114б
(1) Комисията може да приеме решение за удължаване на срока на издадено разрешение за ползване на хармонизиран радиочестотен спектър, освен ако в условията по чл. 106, ал. 2, т. 4 изрично е изключено такова удължаване, по своя инициатива или по искане на предприятието, на което е издадено разрешението, подадено не по-рано от 5 години преди изтичането на срока на разрешението.
(2) Комисията проучва основателността на искането не по-малко от две години преди изтичането на срока на действие на разрешението, като отчита:
1. изпълнението на целите по чл. 4 и чл. 124, ал. 4 и целите от общ интерес, определени в съответствие с правото на Европейския съюз;
2. прилагането на техническа мярка за изпълнение, приета в съответствие с чл. 4 от Решение № 676/2002/EО;
3. изпълнението на условията и задълженията на издаденото разрешение;
4. необходимостта да се насърчава конкуренцията или да се избягват нарушенията й;
5. необходимостта от по-ефикасното използване на радиочестотния спектър с оглед на развитието на технологиите или пазара;
6. необходимостта да се избягва сериозно прекъсване на услугите.
(3) Преди приемането на решение за удължаване на срока на разрешение за ползване на хармонизиран радиочестотен спектър, за който броят на правата за ползване е ограничен, комисията провежда обществени консултации по реда на чл. 37, като излага мотивите си за евентуално удължаване на срока на разрешението.
(4) Резултатите от обществените консултации се публикуват на интернет страницата на комисията.
(5) Комисията приема решение за удължаване на срока или за провеждане на процедура по чл. 90, ал. 4, като взема предвид резултатите от проучването по ал. 2 и резултатите от обществените консултации по ал. 3, включително изразен в хода на консултациите интерес от други предприятия за получаване на разрешение за ползване на хармонизиран радиочестотен спектър.
(6) При приемането на решение по ал. 1 не се прилагат правилата по чл. 114, ал. 2 – 5.
Чл. 115
(1) Изменения и допълнения на разрешение могат да бъдат правени с мотивирано решение на комисията поради:
1. непреодолима сила;
2. причини, свързани с националната сигурност;
3. промени във вътрешното законодателство и решения на международни организации в сила за Република България;
4. причини, свързани с обществения интерес, произтичащи от необходимостта да се гарантира ефективното и ефикасното използване на ограничения ресурс, защитата на интересите на ползвателите и потребителите и осигуряването на универсална услуга.
5. необходимост от промяна на срока на издадено разрешение във връзка с чл. 71в.
(2) Измененията и допълненията по ал. 1, т. 4 и 5 се извършват след писмено уведомяване на съответното лице, на което е издадено разрешението, което може да изрази становище в 14-дневен срок от получаване на уведомлението.
(3) Когато измененията и допълненията по ал. 1, т. 4 и 5 са съществени, комисията провежда обществена консултация по реда на чл. 37 в срок не по-кратък от 30 дни.
Чл. 116
Предприятието, на което е издадено разрешение, може да отправи мотивирано искане до комисията за изменение и допълнение на разрешението, извън случаите по чл. 115, ал. 1. Комисията проучва основателността на искането, преценява необходимостта от изменение и допълнение на разрешението и се произнася с решение в 30-дневен срок от постъпване на искането.
Чл. 117
(1) Действието на издадено разрешение за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс се преустановява след отнемане на издаденото разрешение от комисията в следните случаи:
1. предприятие, на което е издадено разрешение за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс - радиочестотен спектър или позиции на геостационарната орбита, не е спазило някои или всички от задълженията си по чл. 106, ал. 2, т. 7;
2. при системни неизпълнения на едно и също условие от издаденото разрешение за ползване на предоставения радиочестотен спектър или номерационен ресурс;
3. при системно неплащане на дължимите такси, свързани с издаденото разрешение;
4. при извършена проверка от комисията е установено наличие на някое от обстоятелствата по чл. 84, ал. 1, т. 3, букви “а”, “б” и “в”.
5. предприятие, на което е издадено разрешение за ползване на радиочестотен спектър или позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър, не е спазило някои или всички от задълженията по чл. 106, ал. 2, т. 2 и не е подало искане за прехвърляне или отдаване под наем на предоставения с разрешение радиочестотен спектър по реда на чл. 121.
(2) Действието на издаденото разрешение за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс може да бъде прекратено в следните случаи:
1. по мотивирано писмено искане на компетентен орган при установени действия на лицето, на което е издадено разрешение, които застрашават националната сигурност при ползване на предоставения му с разрешението радиочестотен спектър или номерационен ресурс;
2. лицето, получило разрешение, заяви наличие на някое от обстоятелствата по чл. 84, ал. 1, т. 3, букви “а”, “б” и “в”;
3. по мотивирано писмено искане на лицето, на което е издадено разрешение;
4. при смърт на физическото лице, при ликвидация или прекратяване на юридическото лице или прекратяване дейността на едноличния търговец - в случаите, когато са им издадени разрешения;
5. с изтичане срока на действие на разрешението;
6. на основание задължение, произтичащо от ратифицирано и влязло в сила международно споразумение, по което Република България е страна;
7. след уведомление от Съвета за електронни медии за влязло в сила решение за прекратяване на съответната лицензия, издадена от Съвета за електронни медии на предприятието, осъществяващо електронни съобщения чрез налични или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване.
(3) Приетите решения от комисията на основание ал. 2, т. 1 подлежат на незабавно изпълнение.
(4) Действието на издаденото разрешение при наличие на предпоставките по ал. 1 се преустановява след предварително писмено уведомяване на предприятието, като комисията изрично посочи конкретните основания и мотиви.
(5) С уведомлението по ал. 4 комисията дава срок на предприятието не по-кратък от 30 дни за становище.
(6) Комисията може да отнеме разрешението само след като обсъди обясненията и възраженията на предприятието, установи наличието на достатъчно доказателства за съществуване на обстоятелствата по ал. 1 и направи предварителна оценка на вредите, които могат да произтекат от отнемането на разрешението.
(7) Когато отнемането на разрешението по ал. 6 засяга обществения интерес, интересите на ползвателите и потребителите и осигуряването на универсална услуга, комисията провежда обществена консултация по реда на чл. 37 в срок, не по-кратък от 30 дни.
Чл. 118
(1) В случаите по чл. 117, ал. 2, т. 4 ограниченият ресурс не се смята за свободен, ако някой или някои от наследниците заявят писмено пред комисията ползването на ограничения ресурс, за който е било издадено разрешението, в срок до един месец след смъртта на физическото лице. В този случай комисията издава без конкурс или търг ново разрешение за ползване на същия радиочестотен спектър или номерационен ресурс в срок до 21 дни от подаване на заявлението. Комисията уведомява писмено заявителите в тридневен срок от издаването на разрешението.
(2) В срок до 14 дни от получаване на уведомлението по ал. 1 заявителят внася по сметка на комисията всички дължими такси.
(3) Комисията връчва разрешението на заявителите след заплащане на всички дължими такси по този закон.
Чл. 119
Предприятие, действието на чието разрешение е било прекратено на основание чл. 117, ал. 1, може да подаде заявление за издаване на ново разрешение не по-рано от 12 месеца от датата на решението на комисията за прекратяване действието на разрешението.
Чл. 120
(1) Действието на издадено разрешение за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс може да бъде временно спряно от комисията в следните случаи:
1. по искане на компетентен орган при бедствия, обявяване на военно положение, положение на война или извънредно положение;
2. по мотивирано искане на компетентните органи при възникване на опасност за националната сигурност;
3.
(2) В случаите по ал. 1, спирането продължава до отпадане на необходимостта от него.
(3)
(4)
1. когато искането е от предприятие със значително въздействие върху пазара за електронните съобщителни мрежи или услуги, по отношение на които е определено като такова;
2. когато на предприятието е наложено задължение за предоставяне на универсална услуга;
3. на предприятие с разрешение за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс с национален обхват, осъществяващо обществени електронни съобщения.
(5) Решенията за спирането и последващото възобновяване на действието на издадено разрешение се съобщават на засегнатите лица в тридневен срок.
Чл. 121
(1) Предприятие, на което е издадено разрешение за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс, може да прехвърли разрешението или част от правата и съответните задължения, включени в разрешение, или отдаде под наем радиочестотен спектър, само след предварително разрешение от комисията. Изискванията за прехвърляне на издадено разрешение при правоприемство се посочват в нормативния административен акт по чл. 122, ал. 1.
(7) Комисията издава разрешение по ал. 1, когато са налице следните условия:
1. прехвърлянето или отдаването под наем не нарушава конкуренцията в сектора на електронните съобщения в частта ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс и дава възможност тези права или съответният радиочестотен спектър да се разделят оптимално, и
2. прехвърлянето или отдаването под наем не води до промени в условията за ползване на ограничения ресурс, или
3. прехвърлянето по ал. 1 за осъществяване на електронни съобщения чрез използване на налични или нови аналогови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване не води до промяна на разпространяваните от предприятията, лицензирани от Съвета за електронни медии, програми на обществените оператори, субекти на публичното право.
4. изтекли са две години от получаването на ограничения ресурс чрез конкурс или търг.
5. в случаите на хармонизиран радиочестотен спектър – прехвърлянето по ал. 1 отговаря на условията за хармонизирано използване;
6. предприятието, на което ще се прехвърлят правата, отговаря на изискванията по чл. 93, ал. 2, т. 2.
(8) При универсално правоприемство чрез промяна на правната форма на дружеството ал. 1 не се прилага.
(9) Комисията с мотивирано решение отказва прехвърляне на разрешение или част от правата и съответните задължения, включени в разрешение за ползване на радиочестотен спектър или отдаването на последния под наем, когато по отношение на лицето по ал. 3, т. 2 е налице някое от обстоятелствата по чл. 84, ал. 1, т. 3.
(10) В 14-дневен срок от получаване на уведомлението за издаване на решението по ал. 1 заявителят внася по сметка на комисията дължимите такси.
Чл. 122
(1) Условията и редът за прехвърляне на разрешения за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс, както и на част от правата и съответните задължения, включени в разрешението или отдаване под наем на индивидуално определения ограничен ресурс - радиочестотен спектър, се определят с нормативен административен акт от комисията след провеждане на обществено обсъждане по чл. 36, който се обнародва в “Държавен вестник”.
(2) Условията и редът за прехвърляне на разрешения за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс, както и на част от правата и съответните задължения, включени в разрешението или отдаване под наем на индивидуално определения ограничен ресурс – радиочестотен спектър, не следва да нарушават конкуренцията.
Чл. 123
(1) Комисията публикува ежемесечно на страницата си в интернет информация за намеренията на предприятията за прехвърляне или отдаване под наем, както и прехвърлените права по издадени разрешения или за отдадения под наем радиочестотен спектър или номерационен ресурс - радиочестотен спектър.
(2) Публикуването се извършва в стандартизиран електронен формат и информацията се съхранява до изтичането на срока на разрешението.
Глава 6. РАДИОЧЕСТОТЕН СПЕКТЪР И ПОЗИЦИИ НА ГЕОСТАЦИОНАРНАТА ОРБИТА със съответния радиочестотен спектър
Чл. 124
(1) Управлението и ефективното без вредни смущения ползване на радиочестотния спектър се провежда в съответствие с държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър, Националния план за разпределение на радиочестотния спектър, Регулаторната политика за управлението на радиочестотния спектър за граждански нужди и в съответствие с международни споразумения, по които Република България е страна.
(2) При разпределението на радиочестотния спектър и определянето на условията за неговото използване се:
1. гарантира ефективното управление на радиочестотния спектър в съответствие с чл. 4 и 4а;
2. прилагат обективни, прозрачни, насърчаващи конкуренцията, недискриминационни и пропорционални критерии.
(3) При управлението на радиочестотния спектър се спазват международните споразумения, включително Правилникът за радиосъобщенията на Международния съюз по далекосъобщения и други споразумения, приети в рамките на тази организация, които са приложими за радиочестотния спектър, и се вземат предвид съображения, свързани с обществената политика.
(4) Хармонизираното използване на радиочестотния спектър от електронни съобщителни мрежи и услуги в Европейския съюз се насърчава в съответствие с необходимостта да се гарантира ефективното и ефикасното му използване и да се създават ползи за потребителите, като конкуренция, икономии от мащаба и оперативна съвместимост на мрежите и услугите, както и с цел:
1. постигане на безжично широколентово покритие на територията на страната и населението с връзка с високо качество и скорост, както и покритие на основните транспортни трасета на национално и на европейско равнище, включително трансевропейската транспортна мрежа, както е посочена в Регламент (ЕС) № 1315/2013;
2. улесняване на бързото развитие в Европейския съюз на нови безжични съобщителни технологии и приложения, включително, ако е необходимо, чрез междусекторен подход в управлението на радиочестотния спектър;
3. гарантиране на предвидимост и последователност при предоставянето, удължаването на срока, изменението, ограничаването и отнемането на права за ползване на радиочестотен спектър, за да се насърчават дългосрочните инвестиции;
4. предотвратяване на трансграничните или националните вредни смущения и предприемане на целесъобразните превантивни и корективни мерки;
5. насърчаване на споделеното ползване на радиочестотен спектър между сходно или различно използване на радиочестотния спектър в съответствие с правото в областта на конкуренцията;
6. прилагане на възможно най-целесъобразната и най-облекчената система за разрешаване, за да се увеличат максимално гъвкавостта, споделянето и ефикасността при използването на радиочестотния спектър;
7. прилагане на правила за предоставяне, прехвърляне, удължаване на срока, изменение и отнемане на права за ползване на радиочестотен спектър, които са ясно и прозрачно установени, за да се осигури регулаторна сигурност, последователност и предвидимост;
8. последователност и предвидимост в Европейския съюз по отношение на начина на разрешаване на използването на радиочестотния спектър, като се опазва общественото здраве предвид изискванията относно ограничаването на излагането на населението на електромагнитни полета.
Чл. 124а
(1) Когато на национално или регионално ниво липсва пазарно търсене за използването на радиочестотна лента в хармонизирания радиочестотен спектър, комисията може да разреши алтернативно използване на цялата радиочестотна лента или част от нея, включително съществуващо използване, при условие че:
1. заключението за липса на пазарно търсене за използването на такава лента е основано на обществени консултации, проведени по реда на чл. 37, включително на прогнозна оценка на пазарното търсене;
2. алтернативното използване не възпрепятства, нито затруднява наличността или използването на такава лента в други държави – членки на Европейския съюз, и
3. са взети предвид дългосрочната наличност или използване на такава лента в Европейския съюз и икономиите от мащаба за оборудването в резултат на използването на хармонизирания радиочестотен спектър в Европейския съюз.
(2) Комисията преразглежда всяко прието решение за разрешаване на алтернативно използване по изключение най-малко на всеки 2 години. При обосновано искане на заинтересовано лице до комисията за използване на радиочестотната лента в съответствие с техническите мерки за изпълнение, приети съгласно чл. 4 от Решение № 676/2002/ЕО, комисията преразглежда решението си в най-кратки срокове.
(3) Комисията информира Европейската комисия и другите държави – членки на Европейския съюз, за приетото решение по ал. 1 и неговата обосновка, както и за резултата от преразглеждането по ал. 2.
Чл. 124б
(1) При координирането на използването на хармонизиран радиочестотен спектър за електронни съобщителни мрежи и услуги в рамките на Европейския съюз, като се вземат предвид условията на националния пазар, може да бъде определена обща дата, до която трябва да се разреши използването на конкретен хармонизиран радиочестотен спектър.
(2) Когато са установени хармонизирани условия чрез технически мерки за изпълнение в съответствие с Решение № 676/2002/ЕО, използването на радиочестотния спектър за безжични широколентови мрежи и услуги се разрешава не по-късно от 30 месеца след приемането на техническата мярка за изпълнение или във възможно най-кратък срок след отмяната на решение за разрешаване на алтернативно използване по чл. 124а, ал. 1.
(3) Срокът по ал. 2 може да бъде отложен за конкретна радиочестотна лента при следните обстоятелства:
1. ограничение на използването на тази радиочестотна лента въз основа на цел от общ интерес по чл. 130, ал. 3, т. 1 или 4;
2. нерешени проблеми с трансграничната координация, водещи до вредни смущения с трети държави, при условие че е поискана подкрепа от Европейския съюз по чл. 131а, ал. 6;
3. защитни мерки за националната сигурност и отбрана, или
4. непреодолима сила.
(4) Отлагането на срока по ал. 3 се преразглежда най-малко веднъж на всеки две години.
(5) Крайният срок по ал. 2 може да бъде отложен за конкретна радиочестотна лента за срок до 30 месеца в случай на:
1. нерешени проблеми с трансграничната координация, водещи до вредни смущения с други държави – членки на Европейския съюз, при условие че са предприети своевременно всички необходими мерки по чл. 131а, ал. 4 и 5;
2. необходимост да се осигури, както и сложност на осигуряването на техническата миграция на съществуващите ползватели на тази радиочестотна лента.
(6) Комисията съгласувано с Министерството на транспорта и съобщенията уведомява за отлагането на срока по ал. 3 или 5 другите държави – членки на Европейския съюз и Европейската комисия, като представя съответните мотиви.
Чл. 124в
(1) Комисията може да определя общи аспекти на процедура по издаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър съвместно с регулаторен или друг компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз, включително да провежда съвместно с този орган процедура на конкурс или търг, като отчита интересите, изразени от участниците на пазара.
(2) При подготовката на процедурата по ал. 1 се разглеждат следните критерии:
1. започване и изпълняване на индивидуалните национални процедури съгласно съвместно договорен график;
2. общи условия и процедури за избора и предоставянето на индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър;
3. общи или сравними условия за индивидуалните права за ползване на радиочестотен спектър, които дават възможност на ползвателите да се предоставят сходни блокове от радиочестотния спектър;
4. възможност за присъединяване на регулаторни или други компетентни органи на други държави – членки на Европейския съюз, по всяко време, докато тече процедурата.
(3) Когато, въпреки интереса, изразен от участници на пазара, комисията и регулаторен или друг компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз, не действат съвместно, тя информира съответните участници на пазара за причините за своето решение.
Чл. 125
(1) Когато използването на радиочестотния спектър е хармонизирано, условията и процедурите са съгласувани и предприятията, на които се предоставя радиочестотният спектър, са избрани в съответствие с международни споразумения и правото на Европейския съюз, комисията издава разрешение за ползване на този радиочестотен спектър.
(2) Ако всички национални условия, отнасящи се до правото за ползване на съответния радиочестотен спектър, са изпълнени в случай на обща процедура за избор, комисията не трябва да налага други условия, допълнителни критерии или процедури, които биха ограничили, променили или забавили правилното прилагане на общото предоставяне на радиочестотния спектър.
Чл. 126
Радиочестотният спектър се разпределя на радиочестоти и радиочестотни ленти, радиослужби и ползватели.
Чл. 127
(1) Позициите на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър се определят с международни споразумения.
(2) Във връзка с упражняването на правомощията си по чл. 32, ал. 1, т. 5 комисията приема правила за взаимодействие със заинтересованите предприятия при осъществяването на заявяване, международно координиране и регистриране в международни организации по електронни съобщения на позициите на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър и на радиочестотния спектър, използван от негеостационарна спътникова система, и за реда на заплащане на такси, определени с международен акт. Правилата се приемат от комисията след провеждане на обществено обсъждане по чл. 36 и се обнародват в „Държавен вестник“.
Чл. 128
Управлението на радиочестотния спектър и ползването на позициите на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър се осъществяват с цел ефективното и без вредни смущения използване на радиочестотния спектър при съобразяване с интересите на националната сигурност и при спазване принципите на предвидимост, равнопоставеност и обективност.
Чл. 129
(1) Комисията предоставя за ползване позициите на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър, радиочестотите и радиочестотните ленти, разпределени за граждански нужди.
(2) Комисията предоставя индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър след национално координиране и съгласуване с всички заинтересовани държавни органи, ведомства и служби с цел осигуряване безопасността на въздухоплаването и корабоплаването и защита на националната сигурност.
(3) Ако правото за ползване на радиочестотен спектър бъде отнето в резултат на промени в законодателството, възникнали при изпълнение на международно задължение на Република България, трябва да се предвиди компенсация от държавния бюджет, като размерът й се определя по мотивирано предложение на комисията.
(4) Правото за ползване на радиочестотен спектър може да бъде ограничено или отнето поради причини, произтичащи от необходимостта да се гарантира ефективното и ефикасното използване на радиочестотния спектър или прилагането на технически мерки за изпълнение, приети съгласно чл. 4 от Решение № 676/2002/ЕО, при спазване на принципите на пропорционалност и равнопоставеност и след провеждане на обществена консултация по реда на чл. 37 в срок, не по-кратък от 30 дни. В тези случаи може да се предвиди компенсация от държавния бюджет, като размерът й се определя по мотивирано предложение на комисията, което подлежи на обществената консултация по изречение първо.
Чл. 130
(1) Правото за ползване на радиочестотен спектър не е свързано с ограничения по отношение на вида на предоставяните услуги или използваните технологии.
(2) Ограничения на правата за ползване на радиочестотен спектър по отношение на използваните технологии се допускат само в случаите, когато това е необходимо за:
1. избягване на вредни смущения;
2. защита на общественото здраве от въздействието на електромагнитните полета;
3. гарантиране техническото качество на услугата;
4. гарантиране на максимално споделено ползване на радиочестотен спектър;
5. защита на ефикасното използване на радиочестотния спектър или;
6. гарантиране изпълнението на цели от общ интерес в съответствие с ал. 3.
(3) Ограничения на правата за ползване на радиочестотен спектър по отношение на предоставяните услуги се допускат само с оглед постигане на цели от общ интерес, преди всичко отнасящи се до:
1. безопасността на живота;
2. насърчаване на социално, регионално или териториално сближаване;
3. избягване на неефикасно използване на радиочестотния спектър;
4. насърчаване на културното и езиковото многообразие и медийния плурализъм, включително предоставянето на услуги за разпространение на радио- и телевизионни програми.
(4) Забрана за предоставяне на други електронни съобщителни услуги в специфична радиочестотна лента може да бъде наложена само при необходимост от защита на работата на радиослужбите, свързани с безопасността на живота. В изключителни случаи обхватът на такава забрана може да бъде разширен с оглед на постигане на други цели от общ интерес, определени в съответствие с правото на Европейския съюз.
(5) Изменение на използването на радиочестотния спектър по ал. 2 – 4 не може да бъде единствено основание за отнемане на индивидуално право за ползване на радиочестотен спектър.
Чл. 130а
Комисията редовно, най-малко веднъж на всеки две години, преразглежда необходимостта от ограниченията, посочени в чл. 130, ал. 2 – 4, и публикува резултатите от това преразглеждане на страницата си в интернет.
Чл. 131
(отменен)
За осигуряване безопасността на въздухоплаването и корабоплаването и с цел защита на националната сигурност и за нуждите на отбраната предоставянето за ползване на радиочестотите и радиочестотните ленти се осъществява от комисията след национално координиране със заинтересованите ведомства и при необходимост - международно координиране.
Чл. 131а
(1) Министерството на транспорта и съобщенията съгласувано с комисията предприема необходимите мерки за използването на радиочестотния спектър по начин, който не създава пречки за други държави – членки на Европейския съюз, да разрешат използването на територията си на хармонизиран радиочестотен спектър в съответствие с правото на Европейския съюз, включително трансгранични вредни смущения между Република България и други държави – членки на Европейския съюз.
(2) Мерките по ал. 1 се приемат в съответствие със задълженията, произтичащи от международен договор, по който Република България е страна, включително Правилника за радиосъобщенията на Международния съюз по далекосъобщения и регионалните споразумения за радиосъобщенията на Международния съюз по далекосъобщения.
(3) Министерството на транспорта и съобщенията съгласувано с комисията осъществява сътрудничество с компетентните органи на други държави – членки на Европейския съюз, включително в рамките на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър, при трансграничната координация на използването на радиочестотния спектър, за:
1. предприемане и изпълнение на мерките по ал. 1;
2. разрешаване на проблеми или спорове във връзка с трансграничната координация или трансграничните вредни смущения между държавите – членки на Европейския съюз, както и с трети държави, които възпрепятстват използването на хармонизирания радиочестотен спектър на територията на Република България или друга държава – членка на Европейския съюз.
(4) Министерството на транспорта и съобщенията съгласувано с комисията може да поиска съдействие от Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър за разрешаването на проблем или спор във връзка с трансграничната координация или трансграничните вредни смущения.
(5) Когато действията по ал. 3 или 4 не са довели до решаване на проблем или спор, Министерството на транспорта и съобщенията съгласувано с комисията може да поиска Европейската комисия да приеме решение за разрешаването на спор във връзка с проблем с трансгранични вредни смущения между Република България и друга държава – членка на Европейския съюз, които затрудняват използването на хармонизирания радиочестотен спектър.
(6) Министерството на транспорта и съобщенията съгласувано с комисията може да поиска Европейският съюз да осигури правна, политическа и техническа подкрепа за решаване на въпроси, свързани с координирането на радиочестотния спектър със съседни на Европейския съюз държави, включително държави кандидатки и присъединяващите се държави, така че Република България да може да изпълни задълженията си съгласно правото на Европейския съюз.
Глава 7. Номерационни ресурси
Чл. 132
Националният номерационен план представлява разпределение на номерата, използвани в електронните съобщителни мрежи за идентификация, маршрутизация и таксуване от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги без номера.
Чл. 132а
(1) Комисията предоставя права за ползване на всички национални номерационни ресурси, управлява Националния номерационен план, осигурява адекватни номерационни ресурси за всички обществени електронни съобщителни услуги и контролира използването им.
(2) Права за ползване на национални номерационни ресурси се предоставят чрез обективни, прозрачни и недискриминационни процедури.
(3) Комисията може да предоставя за ползване национални номерационни ресурси с оглед на предоставянето на специфични услуги на предприятия, различни от доставчици на електронни съобщителни мрежи или услуги, при условие че:
1. са осигурени достатъчни номерационни ресурси за удовлетворяването на текущите и предвидимите бъдещи потребности;
2. предприятията докажат, че могат да управляват номерационните ресурси и да спазват съответните условия, определени в разрешението за ползване на номерационни ресурси.
(4) Комисията може да прекрати ползването на номерационни ресурси по ал. 3, ако установи, че е налице риск от изчерпване на номерационните ресурси.
Чл. 133
(1) Националният номерационен план се изготвя от комисията в съответствие с регулаторната политика по чл. 30, ал. 1, т. 7.
(2) Националният номерационен план се изготвя при съобразяване с актовете на международни организации или техни компетентни органи, имащи отношение към номерационни ресурси, за да се осигурява ефективно използване на номерационното пространство.
(3) Националният номерационен план и всички негови последващи допълнения или изменения се обнародват в официалния раздел на “Държавен вестник”.
(4) Комисията определя обхват от негеографски номера за предоставянето на електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги, на цялата територия на Европейския съюз при спазване на изискванията и ограниченията на Регламент (ЕС) 2022/612 на Европейския парламент и на Съвета от 6 април 2022 г. относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза (ОВ, L 115/1 от 13 април 2022 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2022/612“ и чл. 138в, ал. 3.
(5) Номера от обхвата по ал. 4 могат да бъдат предоставяни за ползване и в случаите по чл. 132а, ал. 3.
(6) Комисията изпраща на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения информация за определения по ал. 4 обхват от номера.
(7) Комисията може да разреши номерата по ал. 4 да бъдат използвани и на територията на държави извън Европейския съюз.
(8) Доставчиците, които използват номерационни ресурси с кода на Република България в други държави – членки на Европейския съюз, спазват правилата за защита на потребителите и другите национални норми във връзка с използването на номерационните ресурси, приложими в държавите, в които се използват номерационните ресурси.
Чл. 133а
Правилата за ползване, разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номерационни ресурси се определят с наредба от комисията след провеждане на обществено обсъждане по чл. 36, която се обнародва в „Държавен вестник“.
Чл. 133б
Комисията може да сключва споразумения за използването на междуличностни съобщителни услуги с номера между съседни населени места в граничните райони с други държави – членки на Европейския съюз, включително за използване на общ номерационен план за всички или за конкретни категории номера. Комисията информира всички засегнати от споразумението предприятия и крайни ползватели в подходящ срок преди влизане в сила на споразумението.
Чл. 134
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги чрез използване на номера от Националния номерационен план, осигуряват възможност за преносимост на номерата, като крайните ползватели имат право, при поискване, да запазят номерата си, независимо от предприятието, което предоставя услугата, за:
1. географския номер при промяна на предприятието, предоставящо съответната услуга или при промяна на адреса си в рамките на един географски национален код за направление;
2. негеографския номер за всяко местоположение;
3.
(2)
(3) Комисията приема функционални спецификации за преносимост на номерата по ал. 1 след обществено обсъждане по чл. 36 и ги обнародва в официалния раздел на „Държавен вестник“.
(4) Функционалните спецификации съдържат:
1. технически условия за осъществяване на преносимост;
2. необходими действия от предприятията, които са задължени да осигуряват преносимост, включително и срокове за извършването им;
3. метод за реализация на преносимостта;
4. изисквания относно базата данни, необходима за осигуряване на маршрутизацията;
5. задължения на предприятията, които осигуряват преносимостта, и причини за отказ от предоставяне на услугата за крайни ползватели;
6. процедура за осъществяване на преносимост;
7. принципи на ценообразуване и разпределяне на разходите между предприятията.
8. правила за компенсиране на крайните ползватели от доставчиците по лесен и навременен начин в случай на неспазване на задълженията по този раздел, включително в случаи на забавяния или на злоупотреби с процесите на пренасяне на номера, както и на пропуснати срещи за услуга и инсталация;
9. изисквания за информиране на крайните ползватели по време на процесите на пренасяне, както и за съществуването на правата на компенсация, посочени в т. 8.
(5) Пренасянето на номера и последващото им активиране се осъществява във възможно най-кратък срок, определен във функционалните спецификации по ал. 3, по възможност на датата, когато такава е изрично договорена с крайния ползвател. Приемащият доставчик активира заявения за пренасяне номер в срок до един работен ден от договорената дата, като лишаването от услуга по време на процеса на преносимост не надвишава един работен ден. В случаите, когато крайният ползвател не се възползва от правото си да договори конкретна датата на преносимост, същата се определя от приемащия и даряващия доставчик.
(6) Когато краен ползвател прекрати договор, той запазва правото за пренасяне на номер по ал. 1 към друг доставчик за срок от минимум един месец след датата на прекратяване, освен ако изрично не се откаже от това право.
Чл. 134а
(1) Приемащият доставчик води процесите по пренасяне на номера, като си сътрудничи добросъвестно с даряващия доставчик. Доставчиците са длъжни да не забавят, да не злоупотребяват с процесите на пренасяне на номера и да не пренасят номера без изричното съгласие на крайните ползватели. Договорите на крайните ползватели с даряващия доставчик се прекратяват автоматично, след като приключи процесът на преносимост.
(2) При поискване даряващите доставчици възстановяват оставащия кредит на потребителите, които ползват предплатени услуги. За възстановяването даряващият доставчик може да изисква такса, която е пропорционална и съразмерна на действителните разходи, направени от даряващия доставчик, само ако това е предвидено в договора.
(3) В случай на неуспех на процеса по пренасяне даряващият доставчик активира отново номера и услугите на крайния ползвател до успешното завършване на пренасянето. Даряващият доставчик продължава да предоставя своите услуги при условията на действащия договор с крайния ползвател до активирането на услугите на приемащия доставчик.
(4) Задълженията по ал. 3 не се прилагат при преносимост на номера по чл. 134, ал. 6.
Чл. 134б
Предприятията, чиито мрежи или съоръжения за достъп се използват от даряващия или приемащия доставчик, или и от двамата, гарантират, че няма лишаване от услуга, което би забавило преносимостта на номера.
Чл. 135
(отменен)
(1) Предприятията, предоставящи обществени телефонни мрежи и/или услуги със значително въздействие върху пазарите на дребно, осигуряват на абонатите си достъп до обществените телефонни услуги на предприятията, чиито мрежи са взаимно свързани:
1. за всяко повикване посредством код за избор (достъп), и/или
2. на абонаментна основа.
(2) Предприятията, предоставящи обществени телефонни мрежи и/или услуги със значително въздействие върху пазарите на дребно, определят цените на услугите по ал. 1, ако такива цени са въведени по начин, който не възпрепятства ползването им.
(3) Комисията определя условията и реда за предоставяне на услугите по ал. 1 с нормативен административен акт, който се обнародва в “Държавен вестник”.
Чл. 136
(1) Предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги, определят помежду си цени, свързани с осъществяването на преносимост на номерата, както следва:
1. еднократна цена, покриваща разходите, във връзка с проверка на идентификацията на краен ползвател или ползвател и за други дейности, свързани с администриране на процеса по пренасяне на номер;
2. цени за взаимно свързване във връзка с промяна на предприятието по чл. 134, ал. 1 при спазване на принципа за разходоориентираност.
(2)
Чл. 136а
Предприятията по чл. 134, ал. 1 не могат да определят и да налагат на крайните ползватели заплащането на цени за пренасяне на номер.
Чл. 137
(отменен)
Правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена се определят с наредба от комисията след провеждане на обществено обсъждане по чл. 36, която се обнародва в “Държавен вестник”.
Чл. 138
(отменен)
Предприятията, предоставящи обществени телефонни мрежи, осигуряват пряко или непряко свързване с мрежи, обслужващи европейското телефонно номерационно пространство при повиквания с код “3883”, в съответствие със стандартите на Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията.
Чл. 138г
Предприятията, предоставящи услуги за гласови съобщения чрез фиксирани или мобилни наземни мрежи, нямат право да регистрират и да активират на името на един краен ползвател повече от 10 телефонни номера, чрез които се предоставят предплатени услуги за гласови съобщения.
Глава 8. ТАКСИ
Чл. 139
(1) Размерът на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на този закон, съответства на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им.
(2) Административните такси по ал. 1 са:
1. годишна такса за контрол;
2.
3.
4. еднократна такса за административни услуги.
Чл. 140
(1) При предоставяне на индивидуални права за ползване на ограничен ресурс лицата заплащат еднократна такса за издаване на разрешение за ползване на ограничен ресурс.
(2) При провеждане на търг за издаване на разрешение за ползване на ограничен ресурс окончателната тръжна цена включва таксата по ал. 1.
(3) При изменение и допълнение на разрешение за ползване на радиочестотен спектър се дължи еднократна такса.
(4) При удължаване срока на действие на разрешение за ползване на радиочестотен спектър за наземни мрежи, позволяващи предоставяне на електронни съобщителни услуги, се заплаща еднократна такса.
(5) Таксите за ползване на ограничен ресурс при индивидуални права за ползване са:
1. годишна такса за ползване на ограничен ресурс;
2. такса за временно ползване на ограничен ресурс.
Чл. 141
(1) Размерът на административната годишна такса за контрол е до 1,2 на сто от годишните брутни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи или услуги без включен данък върху добавената стойност след приспадане на трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио- и телевизионни програми. В брутните приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги се включват и всички приходи, произтичащи от ползването на ограничения ресурс.
(2) Таксата по ал. 1 се заплаща от лицата, осъществяващи обществени електронни съобщения, до 15 юли на следващата година и се изчислява на база на приходите и разходите по ал. 1, информацията за които е предоставена от предприятията по реда на чл. 40.
Чл. 142
(1) Еднократната такса за административни услуги включва разходите за труд и материали.
(2) Еднократните такси по чл. 140 за индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър включват разходите за честотно планиране и национална координация.
Чл. 143
Лицата, осъществяващи електронни съобщения след предоставяне на индивидуални права за ползване на ограничен ресурс, заплащат годишни такси за ползване на номерационни ресурси, радиочестотен спектър или позиции на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър.
Чл. 143а
(1) Размерите на таксите по чл. 140 и 143 се определят при отчитане на икономическото и технологичното състояние на пазара.
(2) Комисията определя размерите на приложимите такси за индивидуалните права за ползване на радиочестотен спектър по начин, който осигурява ефикасно предоставяне и използване на радиочестотния спектър, включително чрез:
1. определяне на минимални еднократни такси по чл. 140, ал. 1, 3 и 4, като се отчита стойността съгласно тарифата по чл. 147 на правата за ползване на радиочестотен спектър при възможно алтернативно ползване;
2. отчитане на разходите, които са породени от условията, с които са обвързани правата по т. 1, и
3. прилагане на условия за заплащане, свързани с действителната наличност за ползване на радиочестотния спектър.
(3) При определянето на размера на приложимите такси за индивидуалните права за ползване на хармонизиран радиочестотен спектър за безжични широколентови услуги се отчитат изискванията по чл. 71а.
(4) Решение за удължаване на срока на разрешение за ползване на хармонизиран радиочестотен спектър по реда на чл. 114б може да доведе до преразглеждане на размерите на приложимите такси и на други условия, свързани с тях, за индивидуалните права за ползване на хармонизиран радиочестотен спектър в съответната радиочестотна лента, в съответствие с резултатите от извършения анализ по чл. 53, ал. 2.
(5) Размерът на таксата по чл. 140, ал. 1 за индивидуалните права за ползване на номерационни ресурси се определя по начин, който осигурява ефикасно използване на номерационните ресурси.
(6) Размерите на таксите по чл. 140 и 143 за индивидуалните права за ползване на радиочестотен спектър се определят въз основа на един или повече от следните критерии:
1. брой на регистрираните жители, които могат да бъдат обслужени от електронната съобщителна мрежа, за която е предоставено индивидуално право за ползване на радиочестотен спектър;
2. териториален обхват;
3. ефективно излъчена мощност или мощност на изхода на предавателя;
4. заемана честотна лента;
5. брой на използваните радиостанции;
6. брой на използваните радиочестотни канали;
7. вид на радиочестотния канал (радиочестотна лента) – симплексен/дуплексен;
8. вид на електронната съобщителна мрежа;
9. брой на използваните електронни съобщителни мрежи;
10. предназначение на радиостанциите и електронните съобщителни мрежи;
11. срок на ползване на радиочестотния спектър.
(7) Размерът на таксата за ползване на номерационни ресурси по чл. 143 се определя въз основа на степента на ограниченост на номерационните ресурси, като се отчита и икономическата им стойност, определена на базата на критерии, които комисията предварително определя и публикува на страницата си в интернет.
Чл. 144
(отменен)
При издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера от Националния номерационен план, предприятията заплащат годишна такса съгласно Тарифата за таксите, които се събират от комисията.
Чл. 145
(1) Таксите по чл. 143 се плащат на 4 равни вноски до края на тримесечието, за което се дължат.
(2) Предприятието може да плати таксите по чл. 143 до края на първото тримесечие на текущата година. В този случай таксата се плаща с отстъпка в размер 5 на сто.
Чл. 146
(1) При издаване на временно разрешение за ползване на радиочестотен спектър лицата заплащат следните такси:
1. еднократна такса за издаване на разрешение;
2. такса за временно ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс.
(2) Таксата по ал. 1, т. 2 е пропорционална на времето, за което се издава разрешението.
Чл. 147
(1) Размерът на таксите по тази глава, сроковете и начинът на плащането им се определят с тарифа за таксите, които се събират от комисията, приета от Министерския съвет по предложение на комисията.
(2)
(3) Таксите се определят с оглед на постигане на целите по чл. 4 и при спазване на принципите на обективност, прозрачност, равнопоставеност и пропорционалност, като допълнителните административни разходи и съпътстващите такси се свеждат до минимум.
(4) Лицата, получили индивидуално право за ползване на един и същ радиочестотен спектър или номерационен ресурс, заплащат едни и същи годишни такси.
(5) В тарифата по ал. 1 се определят случаите на освобождаване от една или повече административни такси по чл. 139, ал. 2 на предприятия, чийто оборот е под определен праг или чиито дейности не надвишават определен пазарен дял или ограничен териториален обхват.
Чл. 148
Таксите по тарифата постъпват и се отчитат по бюджета на комисията, която е администратор на тези приходи.
Чл. 149
(1)
(2) Не се дължат такси по реда на тази глава от:
1. държавни органи, които осъществяват електронни съобщения за собствени нужди, свързани с техните функции;
2. дипломатически представителства и други организации със статут на дипломатически мисии, когато осъществяват електронни съобщения за собствени нужди на основата на реципрочност.
3. научни организации, които осъществяват електронни съобщения за собствени нужди, за реализиране на краткосрочни проекти или експериментално използване.
Глава 9. ПАЗАРИ НА ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ или УСЛУГИ
Чл. 150
(1) Комисията определя, анализира и оценява съответните пазари на електронни съобщителни мрежи или услуги относно наличието на ефективна конкуренция в съответствие с общите принципи на конкурентното право и специфичните национални условия, определя предприятия със значително въздействие върху пазара и след преценка на необходимостта от това налага, продължава, изменя или отменя специфични задължения на предприятията, предоставящи на съответните пазари обществени електронни съобщителни мрежи или услуги за постигане целите на този закон.
(2) Условията и редът за определяне, анализ и оценка на съответните пазари и критериите за определяне на предприятия със значително въздействие върху пазара се определят с методика.
(3) Методиката по ал. 2 се изготвя от комисията съгласувано с Комисията за защита на конкуренцията в съответствие с общите принципи на конкурентното право и съобразно правото на Европейския съюз, като отчита в максимална степен приложимите препоръки относно съответните пазари на продукти и услуги в сектора на електронните съобщения и насоки за пазарен анализ и оценка на значителната пазарна сила на Европейската комисия. Методиката се приема от комисията след провеждане на обществено обсъждане по чл. 36 и се обнародва в “Държавен вестник”.
(4) Документите и информацията, които предприятията предоставят на комисията за извършване на анализа по чл. 151, ал. 1, се определят в методиката по ал. 2.
Чл. 151
(1) Комисията периодично анализира, определя и оценява пазарите на обществени електронни съобщителни мрежи или услуги и установява наличието или липсата на ефективна конкуренция.
(2) Проектът на решение на комисията, с което се определят съответният пазар, анализът и оценката дали е налице ефективна конкуренция, включително определянето на предприятие или предприятия със значително въздействие върху съответния пазар и специфичните задължения, които трябва да им бъдат наложени, продължени, изменени или отменени, се предоставя при необходимост на Комисията за защита на конкуренцията за становище и се публикува за обществено обсъждане на страницата на комисията в интернет за срок не по-кратък от 30 дни. Комисията за защита на конкуренцията се произнася в 30-дневен срок от получаване на проекта.
(3) В срок до 30 дни след изтичане на срока по ал. 2 комисията разглежда постъпилите становища и предложения и ги публикува на страницата си в интернет, с изключение на частите, представляващи търговска тайна, приетите предложения и тяхното отразяване в проекта, както и мотивите за неприетите предложения.
(4)
(5) След приключване на процедурата по ал. 2 и 3 комисията съгласува проекта на решение по реда на чл. 42.
Чл. 152
(1) Комисията определя съответните пазари в съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз и националните условия, като отчита в максимална степен приложимите насоки на Европейската комисия за пазарен анализ и оценка на значителната пазарна сила. Комисията следва процедурите, посочени в чл. 36, 42 и 42а.
(2) Комисията определя продуктовия и географския обхват на съответните пазари съгласно методиката по чл. 150, ал. 2. При определянето на географския обхват се вземат предвид също и степента на инфраструктурна конкуренция, както и, когато е приложимо, резултатите от географското проучване по чл. 181а.
(3)
(4)
(5) При определяне на съответен пазар, различен от посочените в приложимата препоръка на Европейската комисия относно съответните пазари на продукти и услуги в сектора на електронните съобщения, комисията се ръководи от принципите на конкурентното право и изследва дали посочените в т. 1, 2 и 3 критерии са изпълнени кумулативно:
1. наличие на високи и непреходни структурни, правни или регулаторни бариери за навлизане на пазара, и
2. структурата на пазара не предполага постигане на ефективна конкуренция в рамките на съответен времеви хоризонт, като се отчита състоянието на конкуренцията по отношение на инфраструктурата и други източници на конкуренция отвъд бариерите за навлизане, и;
3. недостатъчна ефективност на конкурентното право за преодоляване на установените проблеми на пазара.
(6) Комисията може да не извършва анализ на съответен пазар, посочен в приложимата препоръка на Европейската комисия относно съответните пазари на продукти и услуги в сектора на електронните съобщения, когато установи, че поне един от критериите по ал. 5 не е изпълнен.
Чл. 153
(отменен)
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, предоставят на комисията документи и информация за извършване на анализа по чл. 151, ал. 1. Предприятията не могат да се позовават на търговска тайна, за да откажат предоставяне на документи и информация.
(2) Документите и информацията по ал. 1 се определят в методиката по чл. 150, ал. 2.
(3) Членовете на комисията и нейната администрация са длъжни да не разпространяват информацията, получена по ал. 1, в случай че тя е търговска тайна, за което подписват декларации по образец, приет с решение на комисията.
Чл. 154
(1) Комисията анализира ефективността на конкуренцията на съответния пазар в съответствие с методите и принципите на конкурентното право.
(2) Ефективна конкуренция на съответния пазар е налице, когато нито едно предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или услуги самостоятелно или съвместно с други предприятия, няма значително въздействие върху този пазар.
(3) При анализа по чл. 151 комисията разглежда развитието на съответния пазар в перспектива при липса на наложена регулация и взема предвид всяко от следните обстоятелства:
1. тенденциите в развитието на пазара, които биха повлияли върху вероятността съответният пазар да клони към ефективна конкуренция;
2. всички конкурентни ограничения на ниво на едро и на дребно, независимо дали тези ограничения произтичат от електронни съобщителни мрежи, електронни съобщителни услуги или други видове услуги или приложения, които са сравними от гледна точка на крайния ползвател, и независимо дали тези ограничения са част от съответния пазар;
3. други видове наложени задължения, засягащи съответния пазар или свързания пазар на дребно през разглеждания период, включително задълженията, наложени съгласно чл. 158, 160, 160а и 160б, както и съгласно чл. 28 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура;
4. наложени задължения на други съответни пазари на основание чл. 152, ал. 1.
(4) За изпълнение на задълженията си по ал. 3, т. 2 комисията може да изисква информация от доставчици на услуги на информационното общество, които следва писмено да посочат коя част от предоставената информация представлява търговска тайна.
Чл. 155
(1) В случаите, когато въз основа на анализ на съответния пазар се установи, че е налице ефективна конкуренция, комисията не налага специфични задължения на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги на съответния пазар.
(2) В случай че са били наложени специфични задължения, комисията отменя тези задължения спрямо предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги на съответния пазар.
(3) В случай че са били наложени специфични задължения на предприятия, предоставящи условен достъп до цифрови радио- и телевизионни програми, те могат да бъдат изменени или отменени, когато въз основа на пазарен анализ се установи, че е налице ефективна конкуренция само доколкото:
1. достъпът на крайните ползватели до радио- и телевизионните предавания, канали и услуги, определени като задължителни за разпространение, няма да бъде неблагоприятно повлиян от отмяната или изменението на задълженията;
2. няма да бъдат неблагоприятно повлияни перспективите за ефективна конкуренция на пазарите на:
(4) Засегнатите страни от изменението или отмяната на задължения по ал. 2 и 3 получават предизвестие с достатъчен срок за предстоящото изменение или отмяна на задълженията. Срокът се определя въз основа на баланс между нуждата да се осигури устойчив преход за лицата, които са придобили права от налагането на тези задължения, и за крайните ползватели, избора на крайните ползватели и това, че регулирането не продължава по-дълго от необходимото. Когато се определя срокът на предизвестието, комисията може да определя специални условия и срокове за предизвестия във връзка със съществуващите споразумения за достъп.
Чл. 156
(1) В случаите, когато въз основа на анализ на съответния пазар се установи, че не е налице ефективна конкуренция, комисията определя предприятия, които самостоятелно или съвместно имат значително въздействие върху съответен пазар, и налага на това предприятие или предприятия специфични задължения, предвидени в чл. 166, или запазва, или изменя такива задължения, когато те вече съществуват, ако счете, че изборът за крайните ползватели би бил ограничен при липсата на такива задължения, без да се засягат:
1. разпоредбите на чл. 155, ал. 3, чл. 160 – 160в и чл. 178;
2. разпоредбите на чл. 28 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, чл. 63, чл. 106, ал. 2, т. 7, чл. 134, 138в и 230б във връзка със задълженията на предприятия, различни от тези, определени като предприятия със значително въздействие на съответен пазар;
3. спазването на международни ангажименти.
(2)
(3)
1. общ размер на предприятието;
2. контрол върху инфраструктура, която не може лесно да бъде дублирана;
3. технологични предимства или превъзходство и/или достигнато технологично ниво на развитие на мрежата;
4. недостатъчна или слаба покупателна способност на конкурентните предприятия;
5. лесен или привилегирован достъп до капиталови пазари и/или финансови ресурси;
6. наличие на продуктово разнообразие (например свързано предлагане на продукти и/или услуги);
7. наличие на икономии от мащаба;
8. наличие на икономии от обхвата;
9. наличие на вертикална интеграция;
10. добре развита дистрибуторска и пласментна мрежа;
11. липса на потенциална конкуренция;
12. наличие на бариери за навлизане и разширяване на съответния пазар.
(4)
1. наличие на развит пазар;
2. относително стабилен ръст на потребителското търсене;
3. ниска еластичност на търсенето;
4. предлагане на еднородни електронни съобщителни мрежи и/или услуги;
5. сходна структура на разходите за предоставяне на електронни съобщителни мрежи и/или услуги;
6. сходни пазарни дялове на предприятията, определени за предприятия със съвместно господстващо положение;
7. невъзможност за технологично развитие и нововъведения поради достигнато високо технологично ниво на развитие на мрежата;
8. липса на достатъчeн капацитет;
9. наличие на бариери за навлизане на съответния пазар;
10. недостатъчна или слаба покупателна способност;
11. липса на потенциална конкуренция;
12. наличие на формални или неформални взаимоотношения и/или връзки между съответните предприятия, определени за предприятия със съвместно господстващо положение;
13. липса или ниска ценова конкуренция;
14. наличие на механизми за въздействие.
(5) Комисията може да определи, че две или повече предприятия имат съвместно значително въздействие върху пазара, не само когато между тях съществуват структурни или други връзки, но и когато структурата на съответния пазар води до координирани резултати, насърчавайки паралелно или съгласувано антиконкурентно поведение на пазара.
(6) В случай че предприятие има значително въздействие върху един пазар, то може да бъде определено за предприятие със значително въздействие и върху друг, тясно свързан съответен пазар, когато въз основа на пазарен анализ се установи, че връзките между двата пазара позволяват пазарното въздействие на предприятието върху единия пазар да бъде пренесено и върху другия пазар, засилвайки неговото пазарно въздействие.
(7) В случаите по ал. 6 комисията може да наложи на предприятието специфични задължения съгласно чл. 166, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 5 и на втория пазар, целящи предотвратяване пренасяне на пазарното му въздействие върху този пазар,.
(8) При изключителни обстоятелства, когато възнамерява да наложи на предприятията със значително въздействие на съответен пазар задължения за достъп или взаимно свързване, различни от тези, предвидени в чл. 166, ал. 2, т. 1 – 6 и ал. 3, т. 3 и 4, комисията отправя искане за разрешение до Европейската комисия.
(9) Задълженията по ал. 8 се налагат след разрешение от Европейската комисия.
Чл. 156а
(отменен)
При определяне на дадено предприятие като предприятие със значително въздействие върху съответен пазар, както и при определяне на предприятия със съвместно значително въздействие върху съответен пазар комисията взема предвид критерии, определени в методиката по чл. 150, ал. 2.
Чл. 157
Специфичните задължения, които комисията може да наложи, продължи, измени или отмени, трябва да са:
1. пропорционални, като се отчитат разходите и ползите, когато е възможно;
2. обосновани от гледна точка на целите, посочени в чл. 4;
3. наложени след провеждане на процедурите в съответствие с чл. 36 и 42;
4. основани на характера на проблема, идентифициран от комисията в пазарния анализ, като, ако е целесъобразно, се взема предвид определянето на трансгранично търсене съгласно чл. 157в.
Чл. 157а
(1) Комисията определя, анализира и оценява съответните пазари и налага, продължава, изменя или отменя специфични задължения на предприятията със значително въздействие върху съответните пазари и изпраща уведомление относно съответния проект на решение съгласно чл. 42 в срок до:
1. пет години от определяне на специфични задължения на предприятието или предприятията със значително въздействие върху същия пазар; по изключение този петгодишен период може да се удължи най-много с една година, когато комисията е уведомила Европейската комисия, като й е представила мотивирано предложение за удължаване не по-късно от четири месеца преди изтичане на петгодишния период и Европейската комисия в рамките на един месец не е възразила срещу него;
2. три години от изменение на приложимата препоръка на Европейската комисия относно съответните пазари на продукти и услуги в сектора на електронните съобщения, с която се определят съответни пазари, които до момента не са били определени от Европейската комисия като подлежащи на ex ante регулиране.
(2) В случай че комисията не приключи анализа на съответния пазар в сроковете по ал. 1, тя може да отправи искане за съдействие от Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения за приключване анализа на съответния пазар и за определяне на специфичните задължения, които следва да бъдат наложени. В този случай комисията предоставя на Европейската комисия проекта на решение в срок до 6 месеца след изтичане на сроковете по ал. 1 при спазване на процедурата по чл. 42.
(3) Комисията следи развитието на съответния пазар, като взема предвид въздействието на новопоявили се фактори, които влияят на конкурентната динамика, например търговски споразумения, включително споразумения за съвместни инвестиции.
(4) Когато пазарното развитие по ал. 3 не е достатъчно значимо, за да се наложи извършването на нов пазарен анализ по чл. 151, комисията незабавно преценява дали е необходимо да се преразгледат задълженията, наложени на предприятията със значително въздействие на съответния пазар, като може да измени всяко свое предходно решение, включително чрез отмяна на задължения или налагане на нови задължения, за да се гарантира, че тези задължения продължават да отговарят на условията, определени в чл. 157. Тези изменения се налагат само след провеждане на процедурите съгласно чл. 36 и 42.
Чл. 157б
(1) Комисията съвместно с един или повече национални регулаторни органи на други държави – членки на Европейския съюз, може да отправи мотивирано искане, включително доказателства, до Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения да извърши анализ на потенциален трансграничен пазар. Трансграничните пазари се определят с решение на Европейската комисия.
(2) В случай на трансгранични пазари по ал. 1 комисията и съответните национални регулаторни органи на други държави – членки на Европейския съюз, извършват съвместно пазарния анализ, отчитайки приложимите насоки на Европейската комисия за пазарен анализ и оценка на значителната пазарна сила, и вземат съгласувано решение относно налагането, продължаването, изменението или отмяната на специфични задължения по чл. 156, ал. 1. Комисията и съответните национални регулаторни органи на други държави – членки на Европейския съюз, съвместно уведомяват Европейската комисия за мерките, които ще бъдат приети във връзка с пазарния анализ и регулаторните задължения съгласно чл. 42, 42а и 42б.
(3) Комисията и съответните национални регулаторни органи на други държави – членки на Европейския съюз, могат съвместно да уведомят Европейската комисия за мерките, които планират във връзка с пазарния анализ и регулаторните задължения при липса на трансгранични пазари, когато те считат, че пазарните условия в съответните държави – членки на Европейския съюз, са достатъчно еднородни.
Чл. 157в
(1) Комисията съвместно с един или повече национални регулаторни органи на други държави – членки на Европейския съюз, може да отправи мотивирано искане до Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения за извършване на анализ на трансграничното търсене от страна на крайните ползватели на продукти и услуги, които се предоставят в Европейския съюз на един или повече пазари, посочени в приложимата препоръка на Европейската комисия относно съответните пазари на продукти и услуги в сектора на електронните съобщения. Искането трябва да бъде подкрепено със съответните доказателства за наличието на сериозен проблем във връзка с търсенето.
(2) Комисията отчита в максимална степен насоките на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения за общите подходи за идентифицираното трансгранично търсене, включително, ако е необходимо, когато се налагат специфични задължения по чл. 166.
Глава 10. ДОСТЪП И ВЗАИМНО СВЪРЗВАНЕ
Раздел 1. Общи положения
Чл. 158
Операторите имат право, а когато е налице искане от друг оператор - и задължение, да договарят взаимно свързване на мрежите си за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги и осигуряване на оперативна съвместимост между услугите.
Чл. 159
(1) Операторите свободно договарят достъп или взаимно свързване и сключват договор в писмена форма.
(2) Операторите осигуряват достъп или взаимно свързване при съобразяване с наложените от комисията задължения, когато такива са определени.
(3) Операторите изпращат копие от договора или от неговите изменения за сведение в комисията в едномесечен срок от подписването им.
Чл. 160
(1) За постигане на целите по чл. 4 и при спазване на принципите по чл. 5 комисията насърчава и когато е необходимо налага на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, задължения за достъп или взаимно свързване и за оперативна съвместимост на услугите, с оглед утвърждаване на ефикасността, устойчивата конкуренция, ефикасното инвестиране и иновациите разгръщане на мрежи с много голям капацитет, и осигуряване на максимална полза за крайните ползватели.
(2) Комисията освен задълженията, които може да наложи на предприятие със значително въздействие върху пазара по реда на глава девета, може във връзка с ал. 1 да наложи задължения като:
1. задължения, доколкото е необходимо за гарантиране на свързаност от край до край, на предприятията, подали уведомление по чл. 66, ал. 1, контролиращи достъпа до крайните ползватели, включително в обосновани случаи задължения за взаимно свързване на мрежите им, ако такова не е осъществено;
2. в обосновани случаи и до необходимата степен, задължения на предприятията, подали уведомление по чл. 66, ал. 1, контролиращи достъпа до крайните ползватели, да направят услугите си оперативно съвместими;
3. задължения, доколкото е необходимо за гарантиране на достъп на крайните ползватели до цифрови радио- и телевизионни разпръсквателни услуги, както и до допълнителни свързани с тях услуги, определени от комисията, на оператори за осигуряване на достъп до интерфейси за приложни програми и до електронни програмни ръководства, при справедливи, обективни и равнопоставени условия;
4. в обосновани случаи, когато свързаността от край до край между крайните ползватели е застрашена поради липсата на оперативна съвместимост между междуличностните съобщителни услуги и доколкото е необходимо, за да се гарантира свързаност от край до край между крайните ползватели, задължения за съответните доставчици на междуличностни съобщителни услуги без номера, достигащи значителна степен на покритие и разпространение сред ползвателите, да направят своите услуги оперативно съвместими.
(3) Задълженията по ал. 2, т. 4 могат да се налагат само:
1. до степента, необходима за осигуряване на оперативната съвместимост на междуличностните съобщителни услуги, и може да включват пропорционални задължения за доставчиците на тези услуги да публикуват и да разрешават използването, изменението и повторното разпространение на съответна информация от комисията или други компетентни органи и доставчици или задължение да използват и прилагат стандарти или спецификации съгласно чл. 280;
2. когато Европейската комисия е приела мерки за изпълнение, в които са определени естеството и обхватът на задълженията, които могат да бъдат наложени.
(4) Комисията изготвя насоки и публикува на интернет страницата си процедурите, приложими към получаване на достъп и взаимното свързване, за да се гарантира, че малките и средни предприятия и операторите с ограничено географско покритие могат да се възползват от наложените задължения.
Чл. 160а
(1) При основателно искане, без да се засяга чл. 160, комисията може да налага задължения за предоставяне на достъп до електрически инсталации, кабели и прилежащите съоръжения в сгради или до първата концентраторна или разпределителна точка, определена от нея, когато тази точка е разположена извън сградата. Когато дублирането на тези мрежови елементи би било икономически нерентабилно или физически невъзможно, тези задължения могат да бъдат налагани на доставчиците на електронни съобщителни мрежи или на собствениците на тези инсталации, кабели и прилежащите съоръжения, когато тези собственици не са доставчици на електронни съобщителни мрежи.
(2) Наложените задължения за предоставяне на достъп могат да включват правила за:
1. достъп до съответните мрежови елементи и до прилежащи съоръжения и услуги;
2. прозрачност и равнопоставеност;
3. разпределяне на разходите за достъп, които се променят, когато е необходимо да се отчетат рисковите фактори.
(3) Комисията, като вземе предвид задълженията, определени въз основа на анализ на съответния пазар по чл. 151, и приеме, че наложените в съответствие с ал. 1 задължения не са достатъчни за преодоляване на сериозните и постоянни икономически или физически бариери, водещи до дублиране на мрежовите елементи, и тези бариери са в основата на съществуваща или нововъзникваща пазарна ситуация, която значително ограничава избора на крайните ползватели, може да разшири задълженията за достъп по ал. 1, при справедливи и разумни условия. Комисията може да наложи задължения за предоставяне на достъп и извън първата концентраторна или разпределителна точка, до точка, която според нея е най-близка до крайните ползватели и е в състояние да обслужва достатъчен брой крайни ползватели, така че тя да е икономически изгодна за търсещите ефикасен достъп.
(4) Ако е оправдано поради техническа неприложимост или от икономическа гледна точка, комисията може да налага задължения за достъп до активни мрежови елементи или за виртуален достъп.
(5) Комисията не налага на доставчици на електронни съобщителни мрежи задължения в съответствие с ал. 3 и 4, когато установи, че:
1. доставчикът притежава характеристиките по чл. 172к, ал. 1 и предоставя на всяко предприятие надеждни и сходни алтернативни средства за достигане до крайните ползватели чрез предоставянето на достъп до мрежа с много голям капацитет въз основа на справедливи, недискриминационни и обективни условия; комисията може да разшири това изключение, така че да включва и други доставчици, предлагащи при справедливи, недискриминационни и обективни условия достъп до мрежа с много голям капацитет, или
2. налагането на задължения би попречило на икономическата или финансовата ефективност на разгръщането на нова мрежа, особено при малки проекти.
(6) Извън случаите по ал. 5, т. 1, комисията може да налага задължения на доставчиците на електронни съобщителни мрежи, които отговарят на критериите по ал. 5, т. 1, когато мрежата е финансирана с публични средства.
(7) При прилагане на ал. 1 – 6 комисията отчита в най-голяма степен приложимите насоки на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения.
Чл. 160б
(1) Комисията може да налага задължения на операторите във връзка със съвместното ползване на физическа инфраструктура или задължения за сключване на споразумения за достъп чрез роуминг в ограничен район, ако е пряко необходимо за предоставянето на услуги, използващи радиочестотен спектър на местно ниво, в съответствие със закона и при условие че на никое предприятие не са предоставени на разположение други надеждни и сходни алтернативни средства за достъп до крайните ползватели, въз основа на справедливи и разумни условия.
(2) Комисията може да налага задължения по ал. 1 само когато тази възможност е предвидена при предоставянето на права за ползване на радиочестотен спектър и когато в областта, която е предмет на такива задължения, пазарно ориентираното разгръщане на инфраструктурата за предоставяне на мрежи или услуги, които се основават на използването на радиочестотен спектър, е обект на непреодолими икономически или физически бариери и поради това достъпът до мрежите или услугите от страна на крайните ползватели е сериозно затруднен или липсва такъв достъп.
(3) В случаите, когато само достъпът и съвместното ползване на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи не са достатъчни, комисията може да налага задължения за съвместно ползване на активни елементи от електронна съобщителна мрежа.
(4) При налагането на задължения по ал. 1 – 3 комисията взема предвид:
1. необходимостта да се увеличи максимално свързаността в рамките на Европейския съюз по протежение на основните транспортни трасета и в конкретни територии, както и възможността за значително увеличаване на избора и подобряване на качеството на услугата за крайните ползватели;
2. ефикасното използване на радиочестотния спектър;
3. техническата осъществимост на съвместното ползване и свързаните условия;
4. състоянието на конкуренцията от гледна точка на инфраструктурата и услугите;
5. технологичните иновации;
6. първостепенната необходимост да се подкрепи стимулирането на оператора на приемащата мрежа приоритетно да разгръща инфраструктурата.
(5) При решаването на спорове комисията може да налага на предприятието, ползващо се от наложено задължение за съвместно ползване или достъп, задължение за споделено ползване на радиочестотен спектър с държателя на инфраструктурата в съответния район.
Чл. 160в
(1) Задълженията и условията, наложени в съответствие с чл. 160 – 160б, следва да са обективни, прозрачни и пропорционални, да не допускат дискриминация и да се изпълняват в съответствие с процедурите, предвидени в чл. 36, 42 и 42б.
(2) Когато комисията е наложила задължения и условия в съответствие с чл. 160 – 160б, тя оценява резултатите от тях до 5 години след приемане на мерките по ал. 1 във връзка със същите предприятия и преценява дали е целесъобразно да ги отмени или измени с оглед на променени условия.
(3) Комисията оповестява резултата от оценката си по ал. 2 в съответствие с процедурите, посочени в членове 36, 42 и 42б.
(4) При определяне на крайната точка на мрежата в различни топологии на мрежите комисията отчита в най-голяма степен приложимите насоки на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения.
Чл. 160г
(1) Предоставянето на достъп до обществена електронна съобщителна мрежа чрез локални радиомрежи с използване на хармонизирания радиочестотен спектър се осъществява единствено при спазване на приложимите изисквания в правилата по чл. 66а, ал. 3.
(2) Когато предоставянето на достъп по ал. 1 не е част от икономическа дейност или е допълнително към икономическа дейност или обществена услуга, която не е зависима от преноса на сигнали по тези мрежи, за предприятията, организациите от обществения сектор, неправителствените организации или крайните ползватели, които предоставят такъв достъп, не се прилагат изискванията на чл. 66, ал. 1, задълженията за взаимно свързване по чл. 160 и задълженията по глава четиринадесета.
(3) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, могат да предоставят достъп до мрежите си чрез локални радиомрежи, разположени в помещения на крайния ползвател, при предварително информирано съгласие от страна на крайния ползвател и при спазване на приложимите общи изисквания.
(4) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, нямат право да ограничават или да възпрепятстват едностранно крайните ползватели:
1. да имат достъп до локални радиомрежи по свой избор, осигурявани от трети страни, или
2. да разрешават реципрочен или по-общ достъп до мрежите на доставчиците от страна на други крайни ползватели чрез локални радиомрежи, включително въз основа на инициативи на трети страни, които обединяват и правят обществено достъпни локални радиомрежи на различни крайни ползватели.
(5) Крайните ползватели имат право да разрешават реципрочно или по друг начин достъп до своите локални радиомрежи на други крайни ползватели, включително въз основа на инициативи на трети страни, които обединяват и правят обществено достъпни локални радиомрежи на различни крайни ползватели.
(6) Компетентните органи не налагат неоснователно ограничения на предоставянето на обществен достъп до локални радиомрежи:
1. от организации от обществения сектор или в обществени пространства в близост до помещенията, заемани от тези организации, когато предоставянето на достъпа се явява допълнение към обществените услуги, предоставяни в тези помещения;
2. по инициативи на неправителствени организации или организации от обществения сектор за обединение на локални радиомрежи на различни крайни ползватели, включително локални радиомрежи, до които общественият достъп е осигурен съгласно т. 1.
(7) Отговорността на лицата, които предоставят достъп по ал. 1, 4 и 5, е ограничена при условията на чл. 4 от Регламент (ЕС) 2022/2065.
Чл. 161
(отменен)
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи за разпространение на цифрови телевизионни услуги, осигуряват възможност мрежите им да разпространяват широкоекранни телевизионни услуги и програми.
(2) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, приемащи и препредаващи широкоекранни телевизионни услуги, поддържат същия широкоекранен телевизионен формат.
Чл. 162
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, и техните служители, които придобиват информация от други предприятия преди, по време или след преговорите за достъп или взаимно свързване, спазват изискванията за конфиденциалност по отношение на предоставената или съхраняваната информация и я ползват само за целите, за които е предназначена.
(2) Информацията по ал. 1 не се предоставя на трети страни, включително други вътрешни структури, дъщерни дружества или партньори, на които би могла да осигури конкурентни предимства.
(3) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, са задължени да предоставят информацията по ал. 1 за достъпа или взаимното свързване на комисията за реализиране на правомощията й по тази глава.
Чл. 162а
Предприятията при провеждане на преговори по отношение на достъпа или взаимното свързване могат да използват независими посредници, когато условията на конкуренция налагат това.
Чл. 163
Комисията може по своя инициатива и когато това е оправдано, с оглед постигане на целите по чл. 4 да се намеси по въпроси на достъпа или взаимното свързване при спазване на принципите по чл. 5 и изискванията на този закон, включително процедурата по чл. 37..
Чл. 164
Условията и редът за осъществяване на достъп или взаимно свързване се определят с наредба, приета от комисията, която се обнародва в “Държавен вестник”.
Чл. 165
Предприятия, които предоставят обществени електронни съобщителни мрежи или услуги на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, но не предоставят услуги и не поддържат мрежи на територията на Република България, могат да искат достъп или взаимно свързване по реда на тази глава.
Раздел 2. Условия за достъп и взаимно свързване
Чл. 166
(1) Комисията може да налага, продължава, изменя или отменя специфични задължения на предприятията със значително въздействие върху съответния пазар за предоставяне на ефикасен достъп или взаимно свързване и оперативна съвместимост между услугите в полза на крайните ползватели и за стимулиране на ефективна конкуренция.
(2) Задълженията по ал. 1, които комисията може да налага за постигане на целите по чл. 4, са:
1. прозрачност;
2. равнопоставеност;
3. разделно счетоводство;
4. достъп до и ползване на необходими мрежови елементи и прилежащи съоръжения;
5. ценови ограничения, включително задължения за разходоориентираност.
6. достъп до физическа инфраструктура, сгради и физическа инфраструктура в сгради;
7. спазване на условията по предложения на предприятията за поемане на ангажименти за договорености за сътрудничество за съвместни инвестиции в нови мрежи с много голям капацитет или за ефективен и равнопоставен достъп на трети страни при доброволно разделяне от вертикално интегрирано предприятие.
(3) Комисията може да налага, изменя или отменя задължения в случаите на:
1. доброволно разделяне от вертикално интегрирано предприятие;
2. миграция от съществуващата инфраструктура;
3. предложения за ангажименти за съвместни инвестиции за разгръщане на нови мрежи с много голям капацитет във връзка със специфичното регулаторно третиране на новите мрежови елементи;
4. предприятия само за продажба на едро.
(4) За постигане на целите по чл. 4 комисията в изключителни случаи може да налага функционално разделяне и други задължения за достъп или взаимно свързване, освен предвидените в ал. 2, т. 1 – 6, след получаване на съгласие от Европейската комисия.
(5) При осъществяване на функциите си по ал. 1 комисията спазва принципите за обективност, прозрачност, пропорционалност и равнопоставеност.
Чл. 167
(1) Задължението за осигуряване на прозрачност е свързано с публикуване на определена информация, като: финансови отчети, цени, технически спецификации, характеристики на мрежата и очакваното им развитие, както и условия и ред за предоставяне и използване, включително всички условия, които променят достъпа или използването на услуги и приложения, по-конкретно миграцията от съществуващата инфраструктура.
(2) Комисията може да определя съдържанието на информацията, която трябва да се публикува, нивото на изискваната подробност и начина на публикуването й, при съобразяване с необходимостта от защита на търговската тайна.
(3) В случай че на предприятие по чл. 166, ал. 1 освен задължението по ал. 1 е наложено и задължение за равнопоставеност, комисията може да изиска от него да публикува типово предложение, което съдържа описание на съответните услуги и отделните им компоненти според пазарните потребности, както и свързаните с тях условия и цени. Типовото предложение не може да включва изисквания към предприятията да използват съпътстващи услуги и съоръжения, които не са необходими за исканата услуга, както и да заплащат за такива услуги и съоръжения.
(4) Комисията приема с решение минималното съдържание на типовото предложение след провеждане на обществено обсъждане по чл. 36.
(5) При определянето на минималното съдържание по ал. 4 комисията отчита в най-голяма степен приложимите насоки на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения.
(6) Комисията налага на предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи, на което е наложено задължение по чл. 166, ал. 2, т. 4 или 6, във връзка с предоставяне достъп на едро до мрежова инфраструктура да публикува типово предложение. Когато е необходимо, комисията определя ключови показатели за изпълнението и съответните нива на обслужване и осигурява тяхното спазване, като включително може предварително да определи обезщетение за тяхното неспазване.
(7) Комисията с решение, прието по реда на чл. 37 при спазване на принципите по чл. 5 и за постигане на целите по чл. 4, одобрява без забележки или задължава предприятията да изменят типовите си предложения.
(8) Индивидуалните договори, сключени между предприятията, не могат да противоречат на типовото предложение.
(9) Типовото предложение може да бъде изменяно по инициатива на задълженото предприятие или на комисията по реда на ал. 7.
Чл. 168
Задължението за осигуряване на равнопоставеност гарантира, че задълженото предприятие прилага равностойни условия при равностойни обстоятелства, както и предоставя услуги и информация на други предприятия, предоставящи еквивалентни електронни съобщителни услуги, при същите условия и със същото качество, както и за собствените си поделения, дъщерни дружества или партньори.
Чл. 169
(1) Задължението за осигуряване на разделно счетоводство може да се налага при осъществяване на достъп или взаимно свързване.
(2) В случай че е наложено задължение за равнопоставеност по чл. 168, комисията може да задължи вертикално интегрирано предприятие да осигури прозрачност на цените на услугите на едро и на цените за вътрешни разплащания.
(3) Комисията може да наложи задължението по ал. 2 и когато прецени, че има възможност за нарушаване на забраната за крос-субсидиране.
(4) Комисията може след консултации със съответното предприятие да определя формата и счетоводната методология,.
(5) Без да се засягат изискванията за предоставяне на информация от предприятията по този закон и с цел осигуряване изпълнението на задълженията за прозрачност и равнопоставеност, комисията може да изиска от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, счетоводни данни и информация, включващи и приходи, получени от трети лица.
(6) Комисията може да публикува получената информация, когато това допринася за създаване на условия за развитието на отворен и конкурентен пазар, при спазване на изискванията за защита на търговската тайна.
Чл. 169а
(1) Задължението за изпълнение на обосновани искания за достъп и ползване на физическа инфраструктура, включително сгради или подстъпи към сгради (включва електрически инсталации, антени, кули и други поддържащи конструкции, стълбове, мачти, канали, тръбопроводи, помещения за контрол, шахти и кутии), се налага от комисията, когато след анализа по чл. 151 се установи, че отказът на достъп или необоснованите условия със сходен ефект биха попречили на ефективната конкуренция и не са в интерес на крайните ползватели.
(2) Комисията може да налага на дадено предприятие задължения по ал. 1 независимо от това дали засегнатите от задължението активи са част от съответния пазар, при условие че задължението е необходимо и пропорционално с оглед на постигането на целите по чл. 4.
Чл. 170
(1) Задължението за разходоориентираност при определени видове достъп или взаимно свързване включва определяне на цени въз основа на разходите, включително при прилагане на система за определяне на разходите, с цел осигуряване на ефективна и устойчива конкуренция и максимална полза за ползвателите.
(2) Задължението по ал. 1 се прилага, когато комисията установи въз основа на анализа по чл. 151, че на пазара няма ефективна конкуренция поради наличие на предприятие със значително въздействие, което във вреда на крайните ползватели може да поддържа прекалено високи цени или да прилага ценова преса.
(3) При налагане на задължението по ал. 1 комисията взема предвид необходимостта да се насърчават конкуренцията и дългосрочните интереси на крайните ползватели във връзка с разгръщането и използването на мрежи от следващо поколение, и по-специално на мрежи с много голям капацитет.
(4) При налагането на задълженията за ценови контрол комисията взема предвид направените от предприятието инвестиции, включително в мрежи от следващо поколение, като дава възможност на предприятието да реализира приемливо ниво на възвръщаемост на вложения капитал, като отчита рисковете, специфични за конкретен нов инвестиционен проект за мрежа.
(5) Комисията разглежда възможността да отменя или не налага задължения по ал. 1, ако установи, че е налице очевиден конкурентен натиск върху цените на дребно и че наложените в съответствие с чл. 166, ал. 2, т. 1 – 4 и 6 задължения, включително тест за икономическа възпроизводимост, гарантират ефективен и равнопоставен достъп.
(6) При налагането на задължения за ценови контрол по отношение на достъпа до съществуващи мрежови елементи комисията отчита ползите от предвидимите и стабилни цени на едро за осигуряването на успешно навлизане на пазара и достатъчни стимули за всички предприятия да внедряват нови и усъвършенствани мрежи.
(7) Задължението за ценови ограничения при определени видове достъп или взаимно свързване може да включва ограничаване нарастването на цените до предварително определен ценови праг, определяне на цени въз основа на сравнителен анализ между определените от предприятието цени и цените за същите услуги на сравними конкурентни пазари на други държави - членки на Европейския съюз, или определяне на план за постепенно намаляване на цените за определен период от време, след което нивото на цените трябва да достигне до предварително определено ниво. Всички наложени механизми за възстановяване на разходите или ценови методологии следва да допринасят за повишаване на разгръщането на нови и усъвършенствани мрежи, за ефективността и устойчивата конкуренция и да носят максимални устойчиви ползи за крайните ползватели.
Чл. 171
(1) Когато на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи, е наложено задължението за разходоориентираност на цените при прилагане на разработена от него система за определяне на разходите, предприятието доказва, че определените от него цени произтичат от разходите, включително разумна възвръщаемост на инвестициите.
(2) Когато на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи, е наложено задължението за разходоориентираност на цените при прилагане на разработена от него система за определяне на разходите, предприятието доказва, че определените от него цени произтичат от разходите, включително разумна възвръщаемост на инвестициите.
(3) Комисията може да изиска от предприятието по ал. 1 пълна обосновка на цените и когато е необходимо - тяхната промяна.
Чл. 172
(1) Предприятие, на което е наложено задължение за разработване и прилагане на система за определяне на разходите, осигурява публична достъпност на нейното описание, което съдържа най-малко основните категории, по които са групирани разходите, и правилата за тяхното разпределение.
(2) Комисията възлага проверка на прилагането на системата за определяне на разходите на регистриран одитор съгласно Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта. В случай че разполага с необходимия квалифициран персонал, комисията може самостоятелно да осъществи проверката на прилагането на системата за определяне на разходите. Резултатите от проверката се публикуват ежегодно.
Чл. 172а
(1) Комисията може да наложи задължение на вертикално интегрирано предприятие със значително въздействие върху съответен пазар да отдели в самостоятелно действащо предприятие дейностите, свързани с предоставяне на услуги за достъп на едро.
(2) Комисията може да наложи задължението по ал. 1, когато установи, че задълженията, наложени по чл. 166, ал. 1 и 2, не са успели да допринесат за ефективна конкуренция и че са налице съществени и трайно установили се конкурентни проблеми или изкривяване на съответни пазари за достъп на едро.
(3) Задължението по ал. 1 се налага пропорционално на възникналия проблем и в съответствие с целите по чл. 4 като изключителна мярка.
(4) Отделеното предприятие по ал. 1 предоставя услуги за достъп на едро на всички предприятия, включително на свързани лица, при еднакви условия и ред, включително цени и срокове.
(5) Комисията налага задължението по ал. 1 след провеждане на обществено обсъждане по реда на чл. 36 и след разрешение от Европейската комисия.
Чл. 172б
(1) В случай че комисията възнамерява да наложи задължение по чл. 172а, ал. 1 за функционално разделяне, тя изпраща на Европейската комисия решение, което включва проекта на мярка, придружен от:
1. доказателства в подкрепа на заключенията, че задълженията, наложени по чл. 166, не са успели да допринесат за ефективна конкуренция;
2. мотивирана оценка, че няма или не се очаква ефективна и устойчива конкуренция, базирана на инфраструктурата;
3. анализ на очакваното въздействие върху комисията, върху предприятието, на което се налага задължението, върху работната сила, заета в отделеното предприятие, върху други заинтересовани страни, върху стимулите за инвестиране в сектора, по-специално с оглед необходимостта да се осигури социално и териториално развитие, върху конкуренцията, както и на потенциалните последици за потребителите;
4. анализ на причините, които обосновават, че това задължение би било най-ефективното средство за справяне с установените конкурентни проблеми на съответния пазар.
(2) Проектът на решение по чл. 172а, ал. 1 включва:
1. описание на мярката, в което се посочват нивото на разделяне и правно-организационната форма на отделеното предприятие;
2. описание на активите на отделеното предприятие и на мрежите или услугите, които ще бъдат предоставяни от него;
3. правила за управление, които гарантират независимостта на отделеното предприятие, включително по отношение на независимостта на заетия персонал, както и независимост при вземане на решения;
4. определяне на специфичните задължения за отделеното предприятие, включително изисквания за тяхното изпълнение;
5. правила с цел осигуряване на възможност за наблюдение на изпълнението на определените задължения, включително изисквания към отделеното предприятие за изготвяне и публикуване на годишен доклад.
6. правила, които да гарантират прозрачност на оперативните процедури спрямо други заинтересовани страни.
Чл. 172в
(1) При положително решение на Европейската комисия по проекта на решение по чл. 172б комисията извършва по реда на чл. 151 координиран анализ и оценка на пазарите, върху развитието на които мрежата за достъп оказва въздействие.
(2) Въз основа на извършения анализ и оценка по ал. 1 комисията налага, продължава, изменя или отменя специфични задължения по реда на чл. 42.
Чл. 172г
Комисията може да налага на предприятие със задължение за функционално разделяне всички или някои от задълженията по чл. 166, ал. 1 и 2, т. 1 – 6 за съответен пазар, за който то е определено като предприятие със значително въздействие върху него.
Чл. 172д
(1) В случай че предприятие със значително въздействие на един или няколко съответни пазара има намерение да прехвърли всички или част от активите от мрежата си за абонатен достъп на несвързано с него юридическо лице или да създаде отделно юридическо лице за предоставяне на достъп при равностойни условия на всички предприятия, предоставящи услуги на дребно, включително на своите поделения за продажба на дребно, то информира комисията за това три месеца предварително.
(2) Предприятието по ал. 1 уведомява комисията за окончателния резултат, както и за всяка промяна на намеренията си.
(3) Предприятията по ал. 1 могат да предлагат по реда на чл. 172и ангажименти по отношение на условията за достъп, които да се прилагат за тяхната мрежа в продължение на определен период, след като бъде приложена предложената форма на разделяне, с цел осигуряване на ефективен и равнопоставен достъп на трети страни.
(4) Предложението за поемане на ангажимент по ал. 3 съдържа всички съществени условия, включително сроковете и продължителността, за да се осигури изпълнението на правомощията на комисията по чл. 172е, ал. 1 – 3.
(5) Срокът за прилагане на ангажиментите може да бъде по-голям от определения в чл. 157а, ал. 1.
Чл. 172е
(1) Комисията оценява въздействието от прехвърлянето на активи от мрежата за абонатен достъп заедно с предложените ангажименти, когато е приложимо, върху съществуващите регулаторни задължения. За тази цел комисията провежда анализ на различните пазари, свързани с мрежата за абонатен достъп, по реда на чл. 151.
(2) Комисията взема предвид всички предложени ангажименти, и по-специално тези, отговарящи на целите по чл. 4. Комисията провежда обществени консултации по реда на чл. 37 с трети страни, които са пряко засегнати от планираната сделка.
(3) Въз основа на анализа и оценката по ал. 1 комисията налага, продължава, изменя или отменя задължения на предприятието по чл. 172д, ал. 1. С решението комисията може да придаде обвързваща сила изцяло или отчасти на предложените ангажименти съобразно разпоредбите на чл. 172и, ал. 5 – 7.
(4) Без да се засягат разпоредбите на чл. 172к, комисията може да налага на предприятието, което е придобило активи от мрежа за абонатен достъп, всички или някои специфични задължения по чл. 166, ал. 1 и 2 или други задължения, разрешени от Европейската комисия съгласно чл. 156, ал. 8, когато всички предложени ангажименти са недостатъчни за постигането на целите по чл. 4.
(5) Комисията следи за изпълнението на предложените от предприятията ангажименти, на които е придала обвързваща сила по ал. 3 съгласно чл. 172и, ал. 9.
Чл. 172ж
(1) Предприятията със значително въздействие на един или няколко съответни пазара могат да предложат по реда на чл. 172и и при спазване на ал. 3 поемането на ангажименти за допускане на съвместни инвестиции при разгръщането на нови мрежи с много голям капацитет, които осигуряват оптична свързаност до помещенията на крайните ползватели или до базовата станция.
(2) Ангажиментът по ал. 1 може да включва предлагане на съсобственост или дългосрочно споделяне на риска с други доставчици на електронни съобщителни мрежи или услуги чрез съфинансиране или чрез споразумения за изкупуване, които предоставят специфични права от структурно естество.
(3) Когато комисията оценява ангажиментите по ал. 1, тя установява дали предложението за съвместни инвестиции е съобразено със следните условия:
1. предложението е валидно във всеки момент от жизнения цикъл на мрежата за всеки доставчик на електронни съобщителни мрежи или услуги;
2. предложението би дало възможност на съинвеститорите да се конкурират ефективно по устойчив начин и в дългосрочен план на пазарите надолу по веригата, на които е активно предприятието със значително въздействие на съответен пазар при:
3. предложението се оповестява своевременно от предприятието и ако предприятието не отговаря на условията по чл. 172к, ал. 1, най-малко 6 месеца преди да започне разгръщането на новата мрежа;
4. кандидатите за достъп, които не участват в съвместната инвестиция, да могат да се ползват от същото качество, скорост, условия и достъп до крайните ползватели, както и преди разгръщането на новата мрежа, придружено с механизъм за адаптиране с течение на времето, потвърден от комисията в зависимост от развитието на свързаните пазари на дребно, който запазва стимулите за участие в съвместната инвестиция; механизмът гарантира, че кандидатите за достъп имат достъп до мрежовите елементи с много голям капацитет в даден момент и въз основа на прозрачни и недискриминационни условия, отразяващи по подходящ начин степента на риска, поет от съответните съинвеститори на различните етапи от разгръщането, и предвид конкуренцията на пазарите на дребно;
5. предложението трябва да отговаря най-малкото на критериите, посочени в чл. 172з, и да бъде отправено добросъвестно.
(4) Когато комисията установи, че предложеният ангажимент за съвместни инвестиции отговаря на условията по ал. 3, тя може да придаде на тези ангажименти обвързваща сила, следвайки процедурата по чл. 172и, като не налага допълнителни задължения по чл. 166, ал. 2, т. 1 – 6 по отношение на елементите от новата мрежа с много голям капацитет, които са предмет на ангажиментите, ако поне един потенциален съинвеститор е сключил споразумение за съвместни инвестиции с предприятие със значително въздействие на съответен пазар.
(5) Прилагането на ал. 4 не засяга регулаторното третиране на ангажиментите, които не отговарят на условията по ал. 3, като се вземат предвид резултатите от обществената консултация по чл. 172и, ал. 4, но които имат въздействие върху конкуренцията и са взети предвид за целите на приложението на чл. 152, 154 и 166.
(6) Извън случаите по ал. 5 комисията в обосновани случаи може да наложи, запази или измени специфични задължения в съответствие с чл. 166, ал. 1 и ал. 2, т. 1 – 6 по отношение на нови мрежи с много голям капацитет, за да се разрешат значителни проблеми, свързани с конкуренцията на определени пазари, когато комисията установи, че в противен случай, предвид специфичните характеристики на тези пазари, проблемите, свързани с конкуренцията, не биха били разрешени.
(7) Комисията следи за спазването на условията по ал. 3 и може да изисква от предприятието със значително въздействие да й предоставя годишни отчети за спазването им.
(8) Комисията може да приеме решение съгласно чл. 54 в случай на спор, възникнал между предприятия във връзка със споразумение за съвместни инвестиции, което отговаря на условията по ал. 3.
(9) За последователното прилагане на условията по ал. 3 и критериите по чл. 172з комисията отчита насоките на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения в тази област.
Чл. 172з
(1) При оценяването на предложения за съвместна инвестиция в съответствие с чл. 172и, ал. 1 – 3 комисията проверява дали са изпълнени най-малко следните критерии:
1. предложението за съвместна инвестиция е валидно за всички предприятия, заявяващи интерес по време на жизнения цикъл на мрежата, изградена по силата на предложението за съвместна инвестиция, при спазване на принципа за равнопоставеност; предприятието със значително въздействие може да включи в предложението разумни условия по отношение на финансовите възможности на предприятията, съгласно които потенциалните съинвеститори трябва да докажат, че са в състояние да извършват разсрочени плащания, въз основа на които се планира разгръщането, и че са приели стратегически план, въз основа на който се изготвят плановете за средносрочно изграждане;
2. предложението за съвместна инвестиция е прозрачно, като:
3. предложението за съвместна инвестиция включва условия за потенциалните съинвеститори, благоприятстващи устойчивата конкуренция в дългосрочен план, и по-специално:
4. предложението за съвместна инвестиция гарантира устойчиви инвестиции, които да отговарят на бъдещите потребности посредством изграждането на нови мрежови елементи, които значително допринасят за разгръщането на мрежи с много голям капацитет.
(2) Комисията може да разгледа допълнителни критерии, необходими за осигуряването на достъпност на потенциалните инвеститори до съвместни инвестиции, в зависимост от конкретните условия и пазарната структура.
Чл. 172и
(1) Предприятията със значително въздействие на съответен пазар могат да предложат на комисията ангажименти във връзка с условията за достъп или съвместните инвестиции, приложими за техните мрежи, включително по отношение на:
1. споразумения за сътрудничество от значение за извършването на оценка на подходящите и пропорционални задължения съгласно чл. 166;
2. съвместни инвестиции в мрежи с много голям капацитет съгласно чл. 172ж, или
3. ефективен и равнопоставен достъп на трети страни съгласно чл. 172д и 172е, както през периода на изпълнение на доброволното разделяне от вертикално интегрирано предприятие, така и след изпълнението на предложената форма на разделяне.
(2) Предложението по ал. 1 трябва да съдържа подробна информация, включително по отношение на сроковете, обхвата на изпълнението и продължителността на ангажиментите, за да се даде възможност на комисията да извърши оценката си по ал. 3 – 5. Срокът за прилагане на тези ангажименти може да надвишава периодите за осъществяване на пазарни анализи, предвидени в чл. 157а, ал. 1.
(3) При оценката на задълженията в съответствие с чл. 157 по отношение на ангажиментите по ал. 1 комисията отделя специално внимание на:
1. доказателствата за справедливия и разумен характер на предложените ангажименти;
2. дали тези ангажименти са валидни за всички пазарни участници;
3. своевременното осигуряване на достъп при справедливи, разумни и недискриминационни условия, включително до мрежите с много голям капацитет, преди да започне предоставянето на съответните услуги на дребно, и
4. възможността на предложените ангажименти да създават устойчива конкуренция на пазарите надолу по веригата и улесняването на съвместното разгръщане и използване на мрежите с много голям капацитет в интерес на крайните ползватели.
(4) Комисията провежда обществена консултация със заинтересованите трети страни, които са пряко засегнати от ангажиментите по ал. 1, освен когато тези ангажименти явно не изпълняват едно или повече от приложимите условия или критерии по този закон. Потенциалните съинвеститори или кандидатите за достъп могат да изразят становище по предложените ангажименти.
(5) Като вземе предвид всички становища, изразени по време на консултацията по ал. 4, и степента, в която тези становища са представителни за различните заинтересовани страни, комисията информира предприятието със значително въздействие на съответен пазар за предварителните си заключения дали предложените ангажименти отговарят на целите, критериите и процедурите, определени в този закон, както и при какви условия може да се придаде на ангажиментите обвързваща сила. Предприятието може да преразгледа първоначалното си предложение, за да отчете предварителните заключения на комисията.
(6) Без да се засяга чл. 172ж, ал. 4, комисията с решение може изцяло или частично да придаде на ангажиментите обвързваща сила.
(7) Извън случаите по чл. 157а, ал. 1 комисията може да придаде на някои или на всички ангажименти обвързваща сила за определен период, който може да обхваща цялата продължителност на периода, за който те са предложени. На ангажименти за съвместни инвестиции съгласно чл. 172ж, ал. 4 комисията придава обвързваща сила за период от най-малко 7 години.
(8) Когато комисията придаде обвързваща сила на поетите ангажименти, тя преценява съгласно чл. 157а, ал. 3 и 4 последиците от това решение за развитието на пазара и целесъобразността на всяко задължение, което е наложила или което при липсата на тези ангажименти е възнамерявала да наложи съгласно чл. 166, ал. 2. При уведомяването в съответствие с чл. 42 за проекта на съответната мярка комисията прилага и решението за поемане на ангажименти.
(9) Комисията контролира спазването на ангажиментите, на които е придала обвързваща сила в съответствие с ал. 6, по същия начин, по който контролира спазването на задълженията, наложени по реда на чл. 166, и разглежда възможността за удължаване на срока, за който им е придадена обвързваща сила след изтичането на първоначалния срок. Независимо от процедурата по чл. 78, комисията може да направи повторна оценка на задълженията, наложени в съответствие с чл. 157а, ал. 3 и 4.
(10) Алинеи 1 – 9, при спазване на чл. 172ж, не засягат прилагането на процедурата за пазарен анализ по чл. 150 и налагането на задължения по чл. 166.
Чл. 172к
(1) Когато предприятие със значително въздействие на един или на няколко пазара на едро не участва на пазарите на електронни съобщителни услуги на дребно, комисията оценява дали това предприятие отговаря на следните условия:
1. всички дружества и структурни звена в рамките на предприятието, както и всички дружества, които са под контрола, но не са непременно изцяло собственост на един и същ краен собственик, и всеки акционер, който може да упражнява контрол върху предприятието, развиват текущите и планират бъдещите си дейности само на пазари на електронни съобщителни услуги на едро, поради което не извършват дейност на пазари на електронни съобщителни услуги на дребно за крайни ползватели;
2. предприятието не е обвързано да работи с предприятие, развиващо дейност надолу по веригата и активно на пазар на електронни съобщителни услуги на дребно за крайни ползватели, поради договор за изключителни права или друг договор, който може да се приравни на договор за изключителни права.
(2) Ако комисията установи, че условията, определени в ал. 1, са изпълнени, тя може да наложи на съответното предприятие само задълженията по чл. 166, ал. 2, т. 2 и 4 или задължения по чл. 166, ал. 2, т. 5, свързани със справедливо и разумно ценообразуване, ако са обосновани въз основа на анализ на пазара, включително прогнозна оценка на вероятното поведение на предприятието със значително въздействие на съответен пазар.
(3) Комисията преразглежда наложените на предприятието в съответствие с ал. 2 задължения, когато установи, че условията, определени в ал. 1, вече не се изпълняват, и при необходимост налага и други задължения, предвидени в чл. 166, ал. 2, т. 1 – 6, след провеждане на пазарен анализ по реда на чл. 151. Предприятията уведомяват комисията за всяка промяна в обстоятелствата по ал. 1 в 14-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство.
(4) Когато въз основа на доказателства относно договорните условия, предлагани от предприятието на неговите клиенти надолу по веригата, комисията установи, че конкуренцията е нарушена или може да бъде нарушена във вреда на крайните ползватели, тя изменя задълженията, наложени в съответствие с ал. 2, или налага едно или няколко от задълженията, предвидени в чл. 166, ал. 2, т. 1, 3, 5 и 6.
(5) Налагането на задълженията и тяхното преразглеждане се осъществяват по реда на чл. 36, 42 и 42б.
Чл. 172л
(1) Предприятията със значително въздействие на един или няколко съответни пазара уведомяват предварително и своевременно комисията, когато възнамеряват да изведат от експлоатация или да заменят с нова инфраструктура части от мрежата, включително съществуваща инфраструктура, необходима за функционирането на медна мрежа, които са предмет на наложени от комисията задължения по чл. 166.
(2) В уведомлението по ал. 1 предприятието включва срокове и условия на процеса по извеждане от експлоатация или замяна, включително подходящ период на предизвестие за прехода, както и наличието на алтернативни продукти най-малко със сравнимо качество, осигуряващи достъп до модернизираната мрежова инфраструктура, които да заместят заменените елементи, ако това е необходимо за запазване на конкуренцията и за защита на правата на крайните ползватели.
(3) Комисията може да отмени задължения по отношение на предложените за извеждане от експлоатация или замяна активи, след като доставчикът на достъп:
1. е осигурил подходящи условия за миграция, като това включва предоставянето на алтернативен продукт за достъп най-малко със сравнимо качество както наличния продукт при използването на съществуващата инфраструктура, осигуряващ на търсещите достъп да достигнат до същите крайни ползватели, и
2. е спазил условията и процеса, представени пред комисията в съответствие с ал. 2.
(4) Отмяната по ал. 3 се осъществява в съответствие с процедурите, посочени в чл. 36, 42 и 42б.
(5) Алинеи 1 – 4 се прилагат, без да се засяга наличието на регулирани продукти, наложени от комисията на модернизираната физическа инфраструктура за разполагането на електронна съобщителна мрежа в съответствие с чл. 151 и 166.
Чл. 172м
Комисията отчита в максимална степен насоките на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения относно критериите, на които трябва да отговаря дадена мрежа, за да се определи като мрежа с много голям капацитет, по-специално по отношение на широчината на честотната лента за предаването в права и обратна посока, стабилността, свързаните с грешките параметри, закъснението и промяната му.
Раздел 3. Достъп до и ползване на необходими мрежови средства и съоръжения
Чл. 173
Задължението за предоставяне при обосновано искане на достъп до и ползване на необходими мрежови елементи или прилежащи съоръжения може да се наложи на предприятие със значително въздействие върху пазара по преценка на комисията, включително когато отказът на достъп или необосновани условия със сходен ефект могат да възпрепятстват наличието на устойчив конкурентен пазар на услуги на дребно или е във вреда на крайните ползватели.
Чл. 174
(1) Комисията може да наложи задължението по чл. 173, като изиска:
1. предоставяне на достъп на трети лица до определени мрежови елементи или прилежащи съоръжения, включително необвързан достъп до абонатна линия или част от нея;
2. предоставяне на трети страни на достъп до специфични активни мрежови елементи и услуги или за виртуален достъп;
3. добросъвестно водене на преговори с предприятия, искащи достъп;
4. запазване на предоставен достъп до съоръжения;
5. предоставяне на определени услуги на едро за препродажба от трети лица;
6. предоставяне на отворен достъп до технически интерфейси, протоколи или други възлови технологии, необходими за оперативна съвместимост на услугите или за предоставяне на услуги чрез виртуални мрежи;
7. предоставяне на съвместно разполагане и други форми на съвместно ползване на прилежащи съоръжения;
8. предоставяне на определени услуги, необходими за осигуряване на оперативна съвместимост на услуги от край до край за ползвателите или роуминг в мобилните мрежи;
9. предоставяне на достъп до операционни поддържащи системи или подобни софтуерни системи за осигуряване на ефективна конкуренция при предоставяне на услуги;
10. предоставяне на взаимно свързване на мрежи или мрежови съоръжения.
11. предоставяне на достъп до свързани услуги като услуги по идентифициране, местоположение и присъствие.
(2) Комисията при налагане на изискванията на ал. 1 може да постави условия за справедливост, основателност и своевременност.
Чл. 175
(1) Комисията налага задължението по чл. 173 за постигане на целите по чл. 4, като отчита дали други форми на достъп, регулиран или чрез търговски предложения, до услуги на едро на същия или на свързан пазар за продажби на едро биха били достатъчни за преодоляване на идентифицирания в анализа по чл. 151 проблем в интерес на крайните ползватели, следва принципа на пропорционалност и взема предвид:
1. техническата и икономическата жизнеспособност на ползването или инсталирането на съоръжения от конкурентни предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, с оглед развитието на пазара и характера и вида на използваното взаимно свързване и достъп, включително приложимостта на други свързани продукти за достъп на едро, като достъп до канална мрежа;
2. очаквания технологичен напредък във връзка с проектирането и управлението на мрежи;
3. необходимостта да се гарантира технологична неутралност, която дава възможност на страните да проектират и управляват своите собствени мрежи;
4. възможността за предоставяне на достъп с оглед на наличния капацитет;
5. направените първоначални инвестиции от собственика на съоръженията, отчитайки всички направени публични инвестиции и инвестициите в мрежи с много голям капацитет, както и свързаните с тях рискове;
6. необходимостта от защита на конкуренцията в дългосрочен план и по-специално икономически ефикасната и основана на инфраструктурата конкуренция и новаторски бизнес модели, включително съвместни инвестиции в мрежи;
7. правата на интелектуална собственост, когато са относими;
8. предоставянето на общоевропейски услуги.
(2) Когато комисията налага задължения по чл. 169а или 173, тя оценява дали само налагане на задължения по чл. 169а би представлявало пропорционално средство за насърчаване на конкуренцията в интерес на крайните ползватели.
Чл. 175а
(1) Комисията при налагане на задължението по чл. 173 може да постави технически или експлоатационни условия към предприятието, предоставящо достъпа, или предприятието, ползващо достъпа, когато това е необходимо за осигуряване нормалното функциониране на мрежата.
(2) В случай че условията по ал. 1 включват спазване на технически стандарти или стандартизационни документи, задълженията са в съответствие с изискванията на глава шестнадесета, раздел ІІ.
Чл. 176
(отменен)
(1) При налагане на задължение по чл. 173 с изискване за предоставяне на необвързан достъп до абонатната линия комисията задължава предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи, да публикува и типово предложение.
(2) Типовото предложение съдържа най-малко:
1. условия за необвързан достъп до абонатна линия:
2. услуги по съвместно разполагане:
3. условия за достъп до обслужващи операционни системи, както и до информационни системи или бази данни за предварителни заявки, предоставяне, заявяване, обслужване, искания за ремонт и таксуване;
4. условия за предоставяне на необвързан достъп:
(3) Комисията с решение, прието по реда на чл. 37 при спазване на принципите по чл. 5 и за постигане на целите по чл. 4, одобрява без забележки или задължава предприятията да изменят типовите си предложения.
(4) Индивидуалните договори, сключени между предприятията, не могат да противоречат на типовото предложение.
(5) Типовото предложение може да бъде изменяно по инициатива на задълженото предприятие или на комисията по реда на ал. 3.
Чл. 177
(отменен)
(1) С цел защита на околната среда, здравето и сигурността на хората комисията с решение може да наложи задължение за предоставяне на съвместно разполагане и други форми на съвместно ползване, включително по отношение на канали, кули, сгради и други съоръжения и технически средства.
(2) С цел осигуряване нормално функциониране на обществени електронни съобщителни мрежи при предоставяне и ползване на достъп до и ползване на необходими мрежови средства и съоръжения комисията с решение може да наложи технически и/или експлоатационни условия на предприятията.
(3) Налагането на условия по ал. 2 се основава на балансирано отчитане както на правата на предприятието собственик на мрежата да я използва в интерес на предоставянето на собствените електронни съобщителни услуги, така и на правата на други предприятия за достъп до съоръжения, които са осъществени за предоставяне на конкурентни услуги.
(4) Преди вземане на решения по ал. 1 и 2 комисията провежда процедура за обществено обсъждане по реда на чл. 36.
Раздел 4. Защитени услуги и условен достъп
Чл. 178
(1) Защитени услуги са услугите, предоставени на основата на условен достъп срещу възнаграждение, както следва:
1. услугите на радиооператори;
2. услугите на радиооператори;
3. услугите на информационното общество;
4. предоставянето на условен достъп до услугите по т. 1, 2 и 3.
(2) Достъпът до защитена услуга по ал. 1 се осъществява с устройство за условен достъп, предоставено от доставчика на защитената услуга.
(3) Смята се за нарушение извършването на дейност с търговска цел, включваща производство, внос, разпространение, продажба, наемане, притежание, монтиране, поддръжка, заменяне или рекламиране на забранени устройства за достъп до защитена услуга.
Чл. 179
(1) Системите за условен достъп до цифрови радио- и телевизионни програми, независимо от средствата, чрез които се осъществява преносът, осигуряват на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи, техническа възможност за икономически ефективен достъп до управлението на защитени услуги, предоставяни въз основа на условен достъп.
(2) Предприятията по ал. 1, управляващи системи за условен достъп, предоставят на радио- и телевизионните оператори и доставчиците на защитени услуги техническа възможност, която позволява техните цифрови услуги да се приемат само от зрителите или слушателите, които имат права на ползване, чрез декодиращи устройства.
(3) Декодиращите устройства се управляват от предприятията, които предоставят услуги за условен достъп.
(4) Техническата възможност по ал. 2 се предоставя при условията на справедливост, обоснованост и равнопоставеност на радио- и телевизионните оператори и доставчиците на защитени услуги.
(5) Предприятията, предоставящи условен достъп, водят разделно счетоводство за услугата по ал. 2.
Чл. 180
(1) Правата за производство на продукти и системи за условен достъп - обекти на интелектуална собственост, се предоставят при справедливи, обосновани и равноправни условия.
(2) Предоставянето на правата по ал. 1 не се обвързва с условия, които забраняват, ограничават и затрудняват включването в същия продукт на:
1. общ интерфейс, позволяващ свързване с една или повече системи за достъп;
2. средства, специфични за друга система за достъп, при условие че се спазват обосновани условия, гарантиращи сигурността на обмен на информацията с операторите на системи за условен достъп.
Чл. 181
Комисията може да налага на предприятията по този раздел задължения за предоставяне на достъп до електронни програмни ръководства и достъп до интерфейси за приложни програми.
Глава 11. УНИВЕРСАЛНА УСЛУГА
Раздел 1. Същност и обхват на универсалната услуга
Чл. 182
(1) Универсалната услуга е набор от услуги с определено качество, предлагани на всички ползватели независимо от географското им местоположение на територията на страната на достъпна цена.
(2) Универсалната услуга включва:
1. предоставяне на услуги за гласови съобщения чрез свързване в определено местоположение към обществена електронна съобщителна мрежа независимо от използваната технология;
2. осигуряване на подходящ широколентов достъп до интернет в определено местоположение, чрез който могат да се поддържат най-малко следните услуги:
3. предоставяне на услуги, различни от посочените по т. 1 и 2, за които са налице действащи задължения за предоставяне на универсална услуга.
(3) По искане на крайния ползвател свързването по ал. 2 може да бъде ограничено до поддържане на услуги за гласови съобщения.
(4) Комисията, при съобразяване на националните условия и минималната широчина на честотната лента, която използват повечето ползватели на територията на Република България, и като взима предвид доклада на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения за най-добрите практики, определя подходящата услуга за широколентов достъп до интернет за целите на ал. 2, т. 2 с цел да се осигури широчина на честотната лента, необходима за участието на гражданите в социалния и икономическия живот.
(5) Условията и редът за предоставяне на услугите по ал. 2, както и параметрите им за качество се определят в наредба на председателя на Министерството на транспорта и съобщенията по предложение на комисията, която се обнародва в “Държавен вестник”.
Раздел 2. Предоставяне на универсалната услуга
Чл. 183
(отменен)
(1) Предприятията, задължени да предоставят услугата по чл. 182, ал. 2, т. 1, удовлетворяват всяко обосновано искане за свързване в определено местоположение към обществена електронна съобщителна мрежа.
(2) Свързването по ал. 1 позволява поддържане на гласови и факсимилни съобщения и пренос на данни със скорост, която позволява функционален достъп до интернет, като се отчитат преобладаващите технологии, използвани от по-голяма част от абонатите, както и технологичната осъществимост.
Чл. 183а
(отменен)
Предприятията, задължени да предоставят услугата по чл. 182, ал. 2, т. 2, удовлетворяват всяко обосновано искане за предоставяне на обществена телефонна услуга чрез свързването по чл. 182, ал. 2, т. 1, което да позволява провеждане на национални и международни входящи и изходящи повиквания.
Чл. 184
(отменен)
(1) Предприятията, задължени да предоставят услугата по чл. 182, ал. 2, т. 3, осигуряват:
1. определен брой обществени телефони или други точки за обществен достъп до гласови телефонни услуги според географското им покритие, за да отговарят на разумните потребности на крайните потребители;
2. достъп до обществени телефони на хора с увреждания;
3. качество на услугите.
(2) Предприятията по ал. 1 осигуряват достъп до услугите за спешни повиквания, включително към телефонен номер “112”, чрез обществените телефони без използване на монети, жетони, карти или други платежни средства.
Чл. 185
(отменен)
(1) Предприятията, задължени да предоставят универсална услуга по чл. 182, ал. 2, т. 4, издават поне един обществен телефонен указател в съответствие с изискванията на този закон в одобрена от комисията печатна или електронна форма. Телефонният указател се актуализира редовно, но най-малко веднъж годишно.
(2) Указателят по ал. 1 е общодостъпен.
Чл. 186
(отменен)
Предприятията, задължени да предоставят универсална услуга по чл. 182, ал. 2, т. 4 и 5, спазват принципа за равнопоставеност при работа с информацията, предоставяна от други предприятия.
Чл. 187
(1) Комисията може да наложи на предприятията, предоставящи услуги за гласови съобщения чрез свързване в определено местоположение и услуги за достъп до интернет в определено местоположение, да предприемат специални мерки за хора с увреждания, като осигуряват наличност и достъпност на свързани крайни устройства, специфично оборудване и специфични услуги, подобряващи равния достъп, включително, когато е необходимо, услуги за цялостен разговор или услуги за предаване.
(2) Предприятията по ал. 1 осигуряват на ползватели с увреждания, договори и детайлизирани сметки в подходяща за тях форма.
(3) Предприятията по ал. 1 осигуряват на ползватели с увреждания възможност да наблюдават и контролират самостоятелно разходите си чрез средства, подобни на ползваните от другите ползватели.
(4)
(5) Условията, редът и средствата за предоставяне на универсалната услуга на хора с увреждания се определят с наредбата по чл. 182, ал. 5.
(6) Комисията може в обосновани случаи да определя приложими допълнителни стандарти за качество на услугата и параметри за оценка на изпълнението на предприятията при предоставянето на услуги на ползватели с увреждания.
Чл. 188
(1) Комисията може да наложи на едно или повече предприятия, предоставящи услуги за гласови съобщения чрез свързване в определено местоположение и услуги за достъп до интернет в определено местоположение, задължения да предоставят всички или някои от услугите по чл. 182, ал. 2 на цялата или на част от територията на страната с цел осигуряване на универсалната услуга на територията на цялата страна и с цел да бъдат удовлетворени всички обосновани искания от ползватели за достъп до тези услуги.
(2) Комисията налага задълженията по ал. 1, когато, вземайки предвид резултатите от географското проучване по чл. 181а, ако има такова, и всички допълнителни доказателства, установи, че наличността в определено местоположение на услуга за подходящ широколентов достъп до интернет и на услуги за гласови съобщения не може да бъде осигурена при обичайни търговски условия на територията на цялата страна или в различни части от нея.
Чл. 189
Комисията изготвя обобщен годишен доклад за степента на задоволеност на обществото с универсална услуга и го публикува на страницата си в интернет. Този доклад е неразделна част от доклада на комисията по чл. 38.
Раздел 3. Определяне на предприятия със задължение да предоставят универсална услуга
Чл. 190
(отменен)
Комисията възлага на едно или повече предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, да предоставят всички или някои от услугите по чл. 182, ал. 2 на цялата или на част от територията на страната с цел осигуряване на универсалната услуга на територията на цялата страна.
Чл. 191
(1) Комисията налага задължения във връзка с предоставянето на универсална услуга, включително след провеждане на конкурсна процедура, при съответно спазване на правилата по глава пета, при спазване на принципите за обективност, прозрачност, равнопоставеност и в интерес на потребителите, без предварително да изключва предприятие от възможността да му бъде възложено предоставянето на универсална услуга или част от нея.
(2) При налагане на задълженията по ал. 1 комисията отчита най-целесъобразния и ефикасен начин за предоставяне на универсалната услуга, който може да служи за определяне на нетна себестойност на задължението за предоставяне на универсална услуга.
Чл. 191а
Когато предприятие с наложени задължения по реда на чл. 188 възнамерява да прехвърли значителна част или всички свои активи, свързани с мрежата за абонатен достъп, към юридическо лице с друг собственик, то трябва предварително и своевременно да информира комисията, за да може тя да оцени ефекта от планираната сделка върху предоставянето в определено местоположение на услугата за подходящ широколентов достъп до интернет и на услуги за гласови съобщения.
Чл. 192
Комисията прави оценка за необходимостта от налагане на задължения, включително преглед на вече наложените такива, на всеки три години или при промяна в обстоятелствата на пазара.
Чл. 193
Редът за налагането на задължения във връзка с предоставянето на универсалната услуга се определя в наредбата по чл. 182, ал. 5.
Чл. 194
Комисията уведомява Европейската комисия за наложените по този раздел задължения и последващите изменения в тях.
Чл. 194а
Комисията следи развитието и равнището на цените и ценовите пакети на дребно на услугите по чл. 182, ал. 2, по-специално във връзка с потребителските цени и доходи в страната.
Раздел 4. Достъпност на цената на универсалната услуга
Чл. 195
(1) Начинът за определяне на цените и ценовите пакети на универсалната услуга се посочва в методика, разработена от комисията и приета от Министерския съвет.
(2) Проектът на методиката по ал. 1 се публикува за обществено обсъждане по чл. 36.
Чл. 196
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, определят цените и ценовите пакети на универсалната услуга въз основа на методиката по чл. 195.
(2) Предприятията по ал. 1 предоставят за одобряване от комисията цените и ценовите пакети по ал. 1 заедно с документите по ценообразуване най-малко 60 дни преди влизането им в сила.
(3) Комисията разглежда цените и ценовите пакети по ал. 1 в срок до 30 дни от предоставянето им и може да задължи предприятията по ал. 1 да преработят цените и ценовите пакети в съответствие с изискванията на закона и методиката по чл. 195.
(4) Предприятията по ал. 1 публикуват одобрените от комисията цени и ценови пакети на универсалната услуга най-малко 14 дни преди влизането им в сила на страницата си в интернет, на видно място в търговските си обекти или по друг подходящ начин.
Чл. 197
(1) Комисията може да наложи на предприятията, които предоставят услуги за гласови съобщения чрез свързване в определено местоположение и услуги за достъп до интернет в определено местоположение, да предлагат на потребителите, по-конкретно на хора със специални социални нужди или с ниски доходи, тарифни планове или ценови пакети, различни от предлаганите при обичайните търговски условия, когато в изпълнение на чл. 194а установи, че цените на дребно за услугите по чл. 182, ал. 2 не са достъпни за потребителите с нисък доход или със специални социални потребности.
(2) За специалните тарифни планове и ценови пакети по ал. 1 комисията може да задължи предприятията по ал. 1 да прилагат общи тарифи, включително географски осреднени цени на дребно за цялата територия на страната, или да спазват ценови ограничения, определени съгласно методиката по чл. 195.
(3) По изключение, когато налагането на задълженията по ал. 1 и 2 на всички предприятия би довело до прекомерна административна или финансова тежест за държавата или за предприятията, комисията може да наложи тези задължения само на определени предприятия. В този случай предприятията се определят по реда на раздел III.
(4) Предприятие, предоставящо услуги за гласови съобщения чрез свързване в определено местоположение и услуги за достъп до интернет в определено местоположение или такова, определено в съответствие с изискванията на ал. 3, предоставя право на потребителите да сключат договор за ползване на тарифните планове или ценовите пакети по ал. 1, осигурява запазване на абонатния номер за подходящ период и избягва нежелани прекъсвания на услугата.
(5) Предприятията, на които са наложени задължения по ал. 1, 2 и 3, спазват принципите на прозрачност и равнопоставеност при предоставянето на услугите си.
(6) Комисията може да измени или отмени задълженията по ал. 1, 2 и 3.
Чл. 198
(1) Предприятията, които предоставят услуги за гласови съобщения чрез свързване в определено местоположение и услуги за достъп до интернет в определено местоположение и имат наложени задължения по чл. 197, предлагат съответните устройства и услуги, когато са приложими, по начин, който дава възможност на потребителите да следят и контролират разходите си чрез:
1. предоставяне на безплатни детайлизирани сметки, така че:
2. безплатно избирателно ограничаване на изходящи повиквания, кратки текстови и мултимедийни съобщения с добавена стойност или където е технически възможно, на други подобни приложения, като потребителят има възможност чрез подаване на заявление до доставчика на гласови повиквания безплатно да спре определени видове изходящи повиквания или специални кратки текстови съобщения и мултимедийни съобщения с добавена стойност или други видове подобни приложения от или до определени видове номера;
3. предоставяне на възможности за предплатен достъп до обществени електронни съобщителни мрежи и използване на услуги за гласови съобщения или услуги за достъп до интернет;
4. допускане на разсрочено плащане на таксите за свързване към обществената електронна съобщителна мрежа;
5. предизвестие за възможно последващо спиране на услугата или изключване при неплащане на сметки; всяко спиране се ограничава само до съответната услуга, когато това е технически възможно, с изключение на случаите на измами, системни закъснения в плащането или неплащане на сметки; в срок един месец преди изключването се допускат само повиквания, които не се таксуват на крайния ползвател, и минимално ниво на услуги за достъп до интернет, включително достъпа до номер 112 през интернет;
6. предоставяне на информация за алтернативни тарифи с по-ниски цени за услугата, ако такива съществуват;
7. осигуряване на други средства за контрол на разходите за услуги за гласови съобщения или достъп до интернет, включително безплатни предупреждения в случай на нетипичен трафик или прекомерно потребление;
8. възможност за деактивиране на фактуриране от трета страна – крайните ползватели да могат да деактивират опцията доставчиците на услуги, които са трети страни, да използват фактурата на предприятието за услуга за достъп до интернет, за да фактурират техни продукти или услуги.
(2) Предприятията по ал. 1 внедряват система за избягване на нежелани прекъсвания на услугите за гласови съобщения или на услугата за подходящ широколентов достъп до интернет за потребителите, включително подходящ механизъм за проверка на интереса към запазване на достъпа до услугата.
(3) Начинът за ползване на възможностите по ал. 1 се определя в Общите условия за взаимоотношенията между предприятието и потребителите.
(4) Комисията може да не налага задълженията по ал. 1 или да ги отмени, в случай че такива вече са наложени на цялата или на част от територията на страната, ако установи, че съответните възможности са широко предлагани.
Чл. 199
Потребителите не дължат плащане за услуги и съоръжения, предлагани от предприятията, предоставящи услуги по чл. 182, ал. 2, които не са необходими или присъщи за предоставяне на услугата.
Раздел 5. Компенсиране на нетни разходи от предоставяне на универсална услуга
Чл. 200
(1) Предприятията, на които са наложени задължения във връзка с предоставянето на универсалната услуга, могат да искат компенсиране на доказаните нетни разходи, когато предоставянето на универсалната услуга представлява несправедлива тежест за тях.
(2) Наличието на несправедлива тежест се определя въз основа на нетните разходи и при отчитане на нематериалните преимущества за предприятието по ал. 1 от предоставяне на универсалната услуга или на част от нея, при условие че предоставянето води до загуби или се предлага на цени под разумната норма на печалба.
Чл. 201
(1) Комисията изготвя и приема правила за изчисляване на нетните разходи за предоставяне на универсална услуга.
(2) Предприятията, на които са наложени задължения във връзка с предоставянето на универсална услуга, изчисляват нетните разходи от предоставяне на универсална услуга съгласно правилата по ал. 1.
(3)
(4)
Чл. 202
(1) Средствата за компенсиране на нетни разходи от предоставяне на универсална услуга се набират във Фонд за компенсиране на универсална услуга, наричан по-нататък “фонда”. Средства за компенсиране на нетни разходи от предоставяне на универсална услуга се набират от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги.
(2) Фондът е юридическо лице със седалище София.
(3) Сметната палата упражнява контрол върху дейността на фонда.
(4) Фондът се освобождава от заплащане на държавни и местни данъци и такси само за операциите по компенсиране на нетните разходи за универсална услуга. Средствата на фонда се съхраняват в Българската народна банка.
(5) Преобразуването, прекратяването и ликвидирането на фонда се уреждат със закон.
Чл. 203
(1) Фондът се управлява от управителен съвет, който се състои от 7 членове, включително председател и заместник-председател, които се определят, както следва:
1. председателят - от Комисията за регулиране на съобщенията;
2. заместник-председателят - от председателя на Министерството на транспорта и съобщенията;
3. един член - от управителя на Българската народна банка;
4. един член - от министъра на труда и социалната политика;
5. един член - от министъра на финансите;
6. един член - от Комисията за защита на конкуренцията;
7. един член - от Комисията за защита на потребителите.
(2) В случай че е подадено заявление по чл. 207, ал. 1, в срок до 31 май на следващата година управителният съвет на фонда изготвя доклад до председателя на Министерството на транспорта и съобщенията, министъра на финансите, министъра на труда и социалната политика, управителя на Българската народна банка, Комисията за регулиране на съобщенията, Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията, който включва:
1. размера на нетните разходи от предоставяне на универсалната услуга;
2. оценка за нематериалните преимущества на предприятията от предоставяне на универсална услуга;
3. размера на вноските на предприятията във фонда;
4. размера на изразходваните средства.
(3) Докладът по ал. 2 се публикува на страницата на Комисията за регулиране на съобщенията в интернет.
Чл. 204
(1) Решенията на управителния съвет се вземат с обикновено мнозинство. Решенията са публично достъпни.
(2) Управителният съвет разработва и приема правилник за дейността на фонда.
(3) Административното обслужване на фонда се осигурява от администрацията на комисията.
Чл. 205
Средствата от фонда се разходват само за компенсиране на нетни разходи от предоставяне на универсална услуга по реда на този раздел.
Чл. 205а
Компенсирането на нетните разходи се извършва обективно, прозрачно, пропорционално и недискриминационно, без да се нарушават конкуренцията и потребителското търсене.
Чл. 206
(1) Предприятията, които предоставят обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, заплащат вноски във фонда при условията и по реда на този раздел. От заплащането се освобождават предприятия с годишни брутни приходи под 100 000 лв.
(2) Размерът на вноските по ал. 1 за съответната година не може да превишава 0,8 на сто от брутните приходи от предоставянето на обществени електронни съобщителни мрежи и услуги без данък върху добавената стойност след приспадане на трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио- и телевизионни програми.
(3) Предприятията по ал. 1 заплащат вноските в едногодишен срок от влизането в сила на решението по чл. 208, ал. 2. Неспазването на срока за заплащане на вноските представлява съществено нарушение на закона. При забавяне на плащането се начислява законна лихва върху вноските.
(4) Вноските на предприятията по ал. 1 се отчитат като присъщи разходи.
(5) Вноски по ал. 1 не се дължат от предприятия, които не предоставят електронни съобщителни мрежи и услуги на територията на страната.
Чл. 207
(1) Заявления за компенсиране на нетни разходи от предоставяне на универсална услуга за предходната календарна година, заедно с необходимите доказателства, се подават от предприятията по чл. 206 до комисията до 30 юни на текущата година.
(2) Комисията проверява представените изчисления и доказателства относно исканата компенсация. Комисията може да изисква допълнителна информация или доказателства от предприятията.
(3) Комисията може да възложи проверка на счетоводните сметки или друга информация, които служат за основа за изчисляване на нетните разходи по задълженията за универсална услуга. В случай че разполага с необходимия квалифициран персонал, комисията може самостоятелно да осъществи тази проверка.
(4) Заплащането на проверката по ал. 3 е за сметка на проверяваното предприятие, като извършените разходи се включват при изчисляване на нетните разходи.
(5) Резултатите от изчисляването на нетните разходи и изводите от проверката са обществено достъпни.
(6) В срок до 45 дни от приключване на проверката комисията дава становище относно:
1. наличието на несправедлива тежест за съответното предприятие по чл. 206 от предоставяне на универсална услуга;
2. размера на исканата от съответния заявител компенсация.
(7) За изготвяне на становище по ал. 6 комисията може да възложи извършването на допълнителни анкети и експертизи.
Чл. 207а
В случай че становището по чл. 207, ал. 6 потвърди наличието на несправедлива тежест, комисията изисква от предприятията по чл. 206, ал. 1 данни за брутните им приходи.
Чл. 207б
Комисията представя на управителния съвет становището по чл. 207, ал. 6 и материалите към него, както и данни за брутните приходи на предприятията по чл. 206, ал. 1.
Чл. 208
(1) В 7-дневен срок от получаване на становището по чл. 207б управителният съвет се произнася с решение относно общия размер на компенсацията, дължима на всички заявители за предходната година, както и относно конкретната сума за изплащане на всеки от тях.
(2) С решението по ал. 1 управителният съвет определя процента от брутните приходи и размера на вноската във фонда на всяко предприятие по чл. 206, ал. 1.
(3) В срок до 13 месеца от влизането в сила на решението по ал. 2 фондът изплаща дължимите компенсации на заявителите. Със сумата на компенсациите се намалява финансовият резултат за данъчни цели на предприятията по чл. 206, предоставящи универсална услуга.
(4) Компенсациите по ал. 3 се изплащат на равни тримесечни вноски.
(5) В случай че общият размер на дължимата компенсация за всички заявители превиши размера на средствата във фонда, предназначени за компенсиране на нетни разходи за предходната година, компенсациите се изплащат пропорционално на съотношението между общия размер на дължимата компенсация за всички заявители и общия размер на средствата във фонда за съответната година. Неизплатената част от компенсацията се дължи през следващата година.
Глава 12. ЛИНИИ ПОД НАЕМ
Чл. 209
(отменен)
Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят линии под наем на търговска основа.
Чл. 210
(отменен)
Комисията извършва анализ на съответния пазар на линии под наем по реда на глава девета с цел да установи наличието или липсата на ефективна конкуренция на съответните пазари.
Чл. 211
(отменен)
Когато се установи липса на ефективна конкуренция на съответния пазар на едро на линии под наем, комисията определя предприятие или предприятия със значително въздействие на пазара и налага всички или някои от специфичните задължения по чл. 166, ал. 2, чл. 173 и 174 по реда на глава девета и съгласно съдържанието на специфичните задължения по глава десета.
Чл. 212
(отменен)
Комисията може да отменя задълженията, наложени на предприятията със значително въздействие върху съответния пазар на линии под наем, когато на пазара е установена ефективна конкуренция след извършен пазарен анализ по реда на глава девета.
Чл. 213
(отменен)
(1) За спазване на принципа за прозрачност предприятията по чл. 210, ал. 1 публикуват общи условия за предоставяне на съответните линии под наем от минималния пакет, които трябва да включват:
1. технически характеристики, включително физическите и електрическите характеристики, както и подробни технически и експлоатационни спецификации, приложими за крайната точка на електронната съобщителна мрежа;
2. цени, включително цени за първоначално свързване и за поддръжка;
3. условия за предоставяне на линията като:
(2) Общите условия се одобряват от комисията след обществено обсъждане по чл. 36.
(3) Комисията може да изиска от предприятието да промени всички или някои от условията по ал. 1, т. 3, когато предоставянето на съответните линии под наем от минималния пакет не отговаря на нуждите на потребителите.
(4) Предприятието по чл. 210, ал. 1 може да предостави съответните линии под наем от минималния пакет при условия, различни от посочените по ал. 1, при конкретно искане от потребител, след одобрение от комисията.
Чл. 214
(отменен)
Комисията може да отменя задълженията, наложени на предприятията със значително въздействие върху пазара на дребно на линии под наем от минималния пакет, когато на пазара съществува ефективна конкуренция.
Чл. 215
(отменен)
Комисията може да налага на предприятия със значително въздействие на съответните пазари на едро на линии под наем задълженията по чл. 166, ал. 2.
Глава 13. ЦЕНИ
Чл. 216
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, определят цени съобразно търсенето и предлагането при осигуряване на равнопоставеност на потребителите, категориите крайни ползватели, обема на трафика и други условия, свързани със свободата на договаряне.
(2) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, могат да предлагат ценови пакети за услуги, като се осигурява право на крайния ползвател за ползване на услуги, необвързани в пакет по цени, извън ценовия пакет.
(3) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, могат да предлагат отстъпки за ползвани услуги при публично известни условия, когато се ползват от всеки, който отговаря на предварително оповестените условия за тяхното предоставяне.
(4) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, представят цените на дребно за сведение в комисията в тридневен срок преди влизането им в сила.
(5) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, публикуват цените на страниците си в интернет или на достъпно място за потребителите.
Чл. 217
(1) Комисията може да регулира цени на електронни съобщителни услуги, когато с решение, прието по реда на този закон, е наложено задължение за предприятие със значително въздействие на съответен пазар за ценови ограничения или разходоориентираност.
(2) В случай че в този закон е предвидено че предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги, определят цени при спазване принципа на разходоориентираност или покриващи разходите и ако тези предприятия не определят помежду си цените, те се определят от комисията. Предприятията представят в комисията предложенията с определените от тях цени заедно с документите по тяхното ценообразуване. В случай че представените от предприятията цени не отговарят на изискванията на този закон, комисията връща цените за преработване в едномесечен срок. В случай че в срока по предходното изречение предприятията не преработят цените или не докажат тяхното съответствие с изискванията на закона, комисията налага ценови ограничения по един от следните методи:
1. ограничаване нарастването на цените до предварително определен ценови праг;
2. сравнителен анализ между определените от предприятията цени и цените за аналогична услуга, прилагана в държавите – членки на Европейския съюз.
Чл. 218
Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, на които е наложено специфично задължение за разходоориентираност и система за определяне на разходите, представят в комисията подробна информация за разходите по съответните услуги ежегодно в срок до 4 месеца след приключване на финансовата година.
Чл. 219
(1) Предприятията по чл. 217, ал. 1, представят цените на регулираните електронни съобщителни услуги в комисията един месец преди публикуването им заедно с документите за тяхното ценообразуване.
(2) Предприятията по чл. 217, ал. 1 представят цените на временни промоционални пакети, включващи регулирани електронни съобщителни услуги, в комисията две седмици преди публикуването им заедно с документите за тяхното ценообразуване.
(3) В случай че цените не отговарят на наложените специфични задължения, комисията ги връща на предприятията по ал. 1 за преработване в едномесечен срок.
(4) Комисията може да поиска веднъж на 6 месеца от предприятията по чл. 218 да докажат разходоориентираността на цените, като даде за това едномесечен срок на съответното предприятие.
(5) В случай че в едномесечния срок по ал. 3 или 4 предприятията по ал. 1 не преработят цените или съответно не докажат разходоориентираността им, комисията може да определи ценови ограничения съобразно наложените специфични задължения или предвиденото в закона за срок до 6 месеца.
(6)
1. да не съдържат елементи на ценообразуване, основаващи се единствено на значителното въздействие на предприятието върху съответния пазар;
2. да не съдържат отстъпки, които нарушават възможностите за конкуренция от страна на други предприятия, предоставящи съответната електронна съобщителна услуга;
3. да не създават предимства за отделни потребители на същата или сходна електронна съобщителна услуга;
4. да не са под нивото на разходите за предоставянето им.
5. да не създават ценова преса.
(6) Предприятията по чл. 217, т. 1 на пазар на дребно, освен условията по ал. 5, се задължават да не създават ценова преса.
Чл. 220
(1) Комисията може да налага ценови ограничения и изисквания за разходоориентираност по отношение на цените за достъп и взаимно свързване на предприятия със значително въздействие на съответния пазар на едро.
(2) При налагане на ценови ограничения по ал. 1 комисията може да използва методи, като:
1. ограничаване нарастването на цените на услугите до предварително определен ценови праг;
2. сравнителен анализ между определените от предприятието цени и цените за същите услуги на сравними конкурентни пазари на други държави - членки на Европейския съюз;
3. определяне на план за постепенно намаляване на цените за определен период от време, след което нивото на цените трябва да достигне до предварително определено ниво.
4. определяне на цени на едро въз основа на цените на услуги, предоставяни на вертикално свързан пазар на дребно, намалени с разходите, присъщи за реализиране на услугите на пазара на дребно.
(3) Разходоориентираните цени се определят от предприятията в съответствие със система за определяне на разходите, когато това е предвидено по реда на този закон и е наложено с решение на комисията.
Чл. 220а
(1) Комисията контролира прилагането на цените за терминиране на гласови повиквания от страна на доставчиците на услуги за терминиране на гласови повиквания.
(2) Комисията може по всяко време да изиска от доставчик на услуги за терминиране на гласови повиквания да измени цената, която той налага на други предприятия, ако тя не отговаря на изискванията на приложимия делегиран регламент на Европейската комисия за определяне на единна максимална цена за терминиране на гласови повиквания в мобилни мрежи и единна максимална цена за терминиране на гласови повиквания във фиксирани мрежи.
(3) Комисията информира ежегодно Европейската комисия и Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения относно прилагането на ал. 1 и 2.
(4) Комисията може да извърши анализ на пазарите за терминиране на гласови повиквания в съответствие с чл. 151, за да прецени дали е необходимо налагането на регулаторни задължения, когато Европейската комисия реши да не налага максимална цена за терминиране на гласови повиквания в мобилни мрежи или максимална цена за терминиране на гласови повиквания във фиксирани мрежи, или нито една от двете.
(5) В случай че в резултат от анализа по ал. 4 и в съответствие с процедурите, посочени в чл. 36, 42 и 42б, комисията наложи задължения за разходоориентирани цени за терминиране на съответния пазар, тя спазва следните принципи, критерии и параметри:
1. цените се основават на възстановяването на разходите, направени от ефективен оператор; оценката на ефективните разходи се основава на текущите стойности на разходите; методологията за изчисляване на ефективните разходи се основава на подход за моделиране „отдолу нагоре“ при използване на дългосрочните допълнителни свързани с трафика разходи за услугата за терминиране на гласови повиквания, предоставяна на едро на трети страни;
2. съответните допълнителни разходи по услугата на едро за терминиране на гласови повиквания представляват разликата между общите дългосрочни разходи на един оператор, предоставящ своята пълна гама от услуги, и общите дългосрочни разходи на този оператор, когато не предоставя на едро на трети страни услугата за терминиране на гласови повиквания;
3. на съответната добавка за терминиране следва да се разпределят само тези свързани с трафика разходи, които биха били избегнати в отсъствие на услугата на едро за терминиране на гласови повиквания;
4. разходите за допълнителен мрежови капацитет се включват само ако са направени с оглед на потребността от увеличаване на капацитета за целите на преноса на допълнителен трафик във връзка с терминирането на гласови повиквания на едро;
5. таксите за използване на радиочестотен спектър не се включват в добавката за терминиране на гласови повиквания в мобилна мрежа;
6. включват се само разходите за търговия на едро, пряко свързани с услугата за терминиране на гласови повиквания, предоставяна на едро на трети страни;
7. счита се, че всички оператори на фиксирани мрежи предоставят услуги за терминиране на гласови повиквания при същите разходи за труд за единица продукция като ефективния оператор, независимо от техния размер;
8. за операторите на мобилни мрежи минималният ефективен мащаб се определя на най-малко 20 на сто пазарен дял;
9. подходът, който следва да се използва при изчисляването на амортизацията на активите, е икономическата амортизация, и
10. изборът на технология за моделираните мрежи следва да бъде ориентиран към бъдещото развитие на основата на мрежи, базирани на интернет протокол, като се отчитат различните технологии, които е вероятно да се използват през периода на валидност на максималната цена; по отношение на фиксираните мрежи се приема, че повикванията се осъществяват изключително с комутация на пакети.
Чл. 221
(1) Комисията може да регулира цени на пазар на дребно на електронни съобщителни услуги, предлагани от предприятия със значително въздействие върху съответен пазар на дребно, при условията и по реда на този закон, когато прецени, че налагането на специфични задължения по глава десета няма да доведе до постигане на целите по чл. 4.
(2)
(3) Комисията с цел защита на крайните ползватели и стимулиране на ефективна конкуренция може да наложи на предприятията по ал. 1 едно или някои от следните задължения:
1. ограничаване нарастването на цените на пазари на дребно до предварително определен ценови праг;
2. контрол на индивидуални тарифи;
3. определяне на цени на пазари на дребно, ориентирани към разходите;
4. определяне на цени, ориентирани към цени за едни и същи или сходни услуги на сравними съответни пазари на държавите - членки на Европейския съюз.
(4) Задълженията, наложени по ал. 3, са пропорционални, обосновани и се основават на характера на установения проблем, и могат да включват изисквания към предприятията по ал. 1:
1. да не налагат необосновано високи цени; или
2. да не налагат цени, които препятстват конкуренцията или навлизането на други предприятия на съответния пазар; или
3. да не въвеждат предпочитания към определени крайни ползватели; или
4. да не прилагат необосновано обвързване на услуги.
(5)
(6)
(7) При изпълнението на наложените по ал. 3 задължения предприятията със значително въздействие на съответния пазар прилагат необходимите системи за отчитане на разходите. Комисията може да определя формата и счетоводната методология, които трябва да се използват. Спазването на изискванията спрямо системата за отчитане на разходите се проверява от регистриран одитор съгласно Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта или от комисията, в случай че разполага с необходимия квалифициран персонал. Резултатите от проверката се публикуват ежегодно.
(8) Без да се засягат разпоредбите на глава единадесета, раздел IV, комисията не прилага механизмите за контрол върху пазара на дребно съгласно ал. 1 към географски пазари или пазари на дребно, ако е установила, че на тях съществува ефективна конкуренция.
Чл. 222
(1) Комисията може да изисква от предприятията по чл. 217, ал. 1 да разработят и приложат система за определяне на разходите, когато това е необходимо за постигане на целите по чл. 4 и при спазване на принципите по чл. 5.
(2) Предприятията по ал. 1 в 6-месечен срок от налагане на задължението по ал. 1 представят на комисията проект на система за определяне на разходите. Комисията след консултации с предприятията може да изисква принципите и основните категории, по които са групирани разходите, и основните правила за тяхното разпределение.
(3) След консултации с предприятията по ал. 1 комисията може да изиска изменения и допълнения в проекта на системата за определяне на разходите, които не застрашават финансовата жизнеспособност на предприятието по ал. 1.
(4) Комисията одобрява системата за определяне на разходите в тримесечен срок след представянето й по ал. 2, като може да даде задължителни указания на предприятията по ал. 1 да изменят системата за определяне на разходите.
(5) Предприятията по ал. 1 осигуряват публична достъпност на принципите и основните категории, по които са групирани разходите, и основните правила за тяхното разпределение и предоставят информацията безвъзмездно при поискване.
(6) Предприятията по ал. 1 публикуват годишен доклад с анализ за изпълнение на задължението за разходоориентираност на обществените електронни съобщителни мрежи или услуги.
(7) Предприятията по ал. 1 или комисията могат мотивирано да инициират промяна в системата за определяне на разходите по реда на този член.
(8) Комисията възлага проверка на прилагането на системата за определяне на разходите на регистриран одитор съгласно Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта. В случай че разполага с необходимия квалифициран персонал, комисията може самостоятелно да осъществи проверката на прилагането на системата за определяне на разходите. Резултатите от проверката се публикуват ежегодно.
(9)
(10)
Чл. 223
(отменен)
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, публикуват ясна и точна информация за цените на пазарите на дребно, която не трябва да подвежда крайните потребители по отношение на условията и цените, при които се предлагат съответните услуги.
(2) Информацията по ал. 1 задължително съдържа и подробности за начина на таксуване, за първоначалната или еднократната цена и за цената за потребление, включително нейното начално и крайно време на отчитане, в зависимост от избрания начин на ценообразуване.
Чл. 224
Цените на електронните съобщителни услуги по глава единадесета се определят от предприятията, задължени да предоставят универсална услуга, в съответствие с методиката по чл. 195, ал. 1.
Чл. 224а
(отменен)
Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, които включват възможността за осъществяване на международни повиквания, определят цени на повикванията към и от Европейското телефонно номерационно пространство в размер не по-висок от средната цена за международни повиквания от и към държавите – членки на Европейския съюз, прилагана от същото предприятие.
Глава 14. ЗАЩИТА НА ИНТЕРЕСИТЕ НА КРАЙНИТЕ Ползватели
Чл. 225
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги на крайни ползватели, спазват принципите за прозрачност и равнопоставеност съобразно вида на използваната технология, категориите крайни ползватели, обема на трафика и начина на плащане и не допускат предимства за отделни крайни ползватели или група ползватели при едни и същи услуги.
(2) Предприятията по ал. 1 не могат да прилагат спрямо крайните ползватели различни изисквания или общи условия за достъп до или използване на своите мрежи или услуги по причини, свързани с националността, мястото на пребиваване или мястото на установяване на крайния ползвател, освен ако са налице обективни основания за различното им третиране.
(3) При предоставянето на достъп на крайните ползватели до електронни съобщителни мрежи или използването на услуги и приложения чрез такива мрежи се спазват Хартата на основните права на Европейския съюз и правото на Европейския съюз.
Чл. 226
(1) Преди потребителят да бъде обвързан от договор или от предложение за сключване на договор, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, различни от услуги за пренос при свързване машина-машина, предоставят следната относима към заявената услуга информация:
1. име/наименование, седалище и адрес на управление, телефонен номер, както и електронен адрес и интернет страница, ако има такива;
2. вид, описание и основни характеристики на услугите, включително:
3. условия и срокове за заплащане на предлаганите услуги; наличието на депозити или други финансови гаранции, които се заплащат или дават от крайния ползвател по искане на предприятието, и условията по тях;
4. подробна информация за продуктите и услугите, предназначени за потребители с увреждания, и начините за получаване на актуализации на тази информация;
5. процедури за разглеждане и произнасяне по жалби, молби и предложения на крайните ползватели, както и средства за започване на процедури за решаване на спорове, включително национални и трансгранични спорове, в съответствие със Закона за защита на потребителите;
6. условия и ред за договаряне, определяне на размера и изплащане на обезщетения и възстановяване на суми, приложими при неизпълнение на договорени нива за качество на услугата, включително, когато е приложимо, изрично посочване на правата на потребителите, които се прилагат при неизпълнение на договорени нива за качество на услугата, или ако доставчикът не е взел подходящи мерки при възникнал инцидент, заплаха или уязвимост, свързани със сигурността на мрежата;
7. правото на крайните ползватели да решават дали да включат личните си данни в указател и видовете данни, подлежащи на включване съгласно чл. 258;
8. действия, които предприятието може да предприеме при заплаха или в отговор на инциденти, свързани с уязвимости или със сигурността на мрежата;
9. информация за това какви лични данни се предоставят преди предоставянето на услугата или се събират при предоставянето на услугата, без да се засяга задължението по чл. 13 от Регламент (ЕС) 2016/679;
10. поддържане на услуги за наблюдение и контрол на разходите на услугите за достъп до интернет и междуличностните съобщителни услуги от страна на крайния ползвател, когато такива са договорени или такова задължение е наложено по реда на чл. 237а, включително предизвестие преди достигане на пределния обем, включен в тарифния план на крайния ползвател, и когато услугата, включена в плана, е усвоена изцяло;
11. срок на договора и условия за подновяване и прекратяване на услугите и на договора, дължими суми за прекратяване, ако се предвиждат такива, включително:
12. цени на предоставяните услуги и доколкото е приложимо, съответните цени за активиране на електронната съобщителна услуга, както и за всички повтарящи се или свързани с потреблението такси;
13. за услуги за достъп до интернет и за обществени междуличностни съобщителни услуги:
(2) Информацията по ал. 1 се предоставя от предприятието по ясен и разбираем начин на траен носител по смисъла на Закона за защита на потребителите или, когато предоставянето на траен носител не е възможно, в предоставен от предприятието документ, който е лесен за изтегляне. Предприятието изрично насочва вниманието на крайния ползвател към наличието на този документ и към това, че е важно документът да бъде изтеглен за целите на документацията, бъдещи справки и непроменено възпроизвеждане.
(3) При поискване информацията по ал. 1 се предоставя от предприятието в достъпен формат за потребители с увреждания в съответствие с действащото законодателство и правото на Европейския съюз в областта на хармонизирането на изискванията за достъпност на продукти и услуги.
(4) Предприятията по ал. 1 предоставят и на крайни ползватели, които са микропредприятия, малки предприятия или юридически лица с нестопанска цел, информацията по ал. 1 и чл. 228а, ал. 1, освен ако те изрично са се отказали изцяло или частично от нея.
(5) По отношение на отделни категории услуги комисията може в допълнение да изиска информацията по ал. 1, т. 13, буква „г“ да се предоставя непосредствено преди свързване на повикването или преди свързване с доставчика на услугата.
Чл. 226а
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, когато извършват автоматизирана обработка, включително профилиране, с цел предварителна оценка на риска при получено искане за сключване на договор от краен ползвател, имат право да използват:
1. данните по чл. 248, ал. 2, т. 2, буква „а“, предоставени от крайния ползвател за целите на сключване на договор;
2. информацията по чл. 249, ал. 3, ако се предоставя и крайно устройство;
3. данните, които се отнасят за други действащи или прекратени договори със същия краен ползвател, доколкото предприятието разполага с такива данни към момента на получаване на искането.
(2) В случаите по ал. 1 предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, уведомяват предварително крайния ползвател, че предварителната оценка на риска се извършва чрез автоматизирана обработка, и го информират за правата му да поиска човешка намеса при извършването й, за правото му и начина, по който може да изрази становище и да оспори решението, взето в резултат на автоматизираната обработка.
Чл. 227
(1) Информацията по чл. 226, ал. 1 не подлежи на промяна, освен ако страните писмено не се договорят за това преди сключване на договора. Информацията по чл. 226, ал. 1 е неразделна част от договорите, сключвани от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, различни от услугите за пренос при свързване машина-машина, и потребителите, с оглед на удостоверяване на идентичност между нея и условията на договора към момента на сключването му.
(2)
1. предварително уведомяване за прекъсване или влошено качество на услугите при извършване на профилактични прегледи, ремонти или поради развитие на електронната съобщителна мрежа или информационните му системи, както и за сроковете на прекъсването или влошаването на качеството на услугата;
2. уведомяване на крайните ползватели за изменения на общите условия в срок не по-кратък от един месец преди влизането им в сила;
3. поддържане на услуги за наблюдение и контрол на разходите от страна на абоната, когато такива са договорени или такова задължение е наложено по реда на чл. 237а, включително предизвестие преди достигане на определена финансова граница на потребление;
4. предварително уведомяване на крайния потребител при искане за достъп до негови помещения;
5. публично оповестяване на адрес или телефон за контакт при повреди и за предоставяне на информация;
6. осигуряване на безплатен достъп до услугите за спешни повиквания при предоставяне на обществени телефонни услуги до прекратяване на договора по реда на общите условия;
7. предоставяне на информация за възможността за използване на функциите на електронната съобщителна мрежа при предоставяне на обществени телефонни услуги “идентификация на линията на викащия” и “идентификация на свързаната линия”;
8. съхраняване за определен срок на данните, необходими за разплащанията.
9. уведомяване на крайните ползватели не по-късно от един месец от изтичане на срока на индивидуалните договори с тях.
(3) Предприятията разработват и публикуват ценова листа на услугите, в която са посочени цени на предлаганите услуги, ценови пакети или тарифи, и условия за тяхното ползване.
(4) Условията по ал. 1 и 2 следва да бъдат съставени от предприятията ясно, изчерпателно и в леснодостъпна за абонатите форма.
(5) Комисията може да дава задължителни указания на предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, относно спазването на ал. 1 и 4.
Чл. 228
(1) Договорът с потребителите влиза в сила в 7-дневен срок след сключването му, освен ако потребителят изрично не е заявил писмено желание договорът да влезе в сила незабавно.
(2)
(3)
(4) Липсата на заявено желание на крайния ползвател по ал. 1 за незабавно влизане в сила на договора не може да бъде основание предприятието да откаже сключване на договор. Изключение от това изискване се допуска в случаите, когато при подписване на договора се предоставят и крайни устройства.
(5) В срока по ал. 1, когато е приложим, потребителят има право едностранно да прекрати договора, без да дължи неустойки.
(6)
Чл. 228а
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, с изключение на услуги за пренос при свързване машина-машина, изготвят кратко и лесно четимо резюме на договор с крайния ползвател по установен образец съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2243 на Комисията от 17 декември 2019 г. за определяне на образец на резюмето на договор, който да се използва от доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги съгласно Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета (OB, L 336/274 от 30 декември 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2243“.
(2) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, различни от услуги за пренос при свързване машина-машина, попълват образеца на резюме на договор по ал. 1 и го предоставят безплатно на потребителите преди сключването на договора, включително при договори от разстояние.
(3) Когато по обективни технически причини не е възможно да се предостави резюме на договор по реда на ал. 2, същото се предоставя в 7-дневен срок след сключване на договора. В този случай договорът влиза в сила от датата, на която потребителят потвърди съгласието си със сключения договор, след като е получил резюмето.
(4) Резюмето по ал. 2 и 3 не се променя, освен ако страните изрично писмено не се договорят за това преди сключване на договора. Резюмето по ал. 2 и 3 е неразделна част от договора с крайния ползвател с оглед на удостоверяване на идентичност между него и условията на договора към момента на сключването му.
Чл. 229
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги без номера и различни от услуги за пренос при свързване машина-машина, предлагат на потребителите възможност за сключване на договор с първоначален срок, не по-дълъг от две години.
(2) Предприятията по ал. 1 предлагат на потребителите възможност да сключат договор със срок до една година.
(3) Независимо от срока на договора условията и процедурите за прекратяване на договорите между предприятията по ал. 1 и потребителите не са пречка за смяна на доставчика.
(4) Алинеи 1, 2 и 3 не се прилагат по отношение на продължителността на договор за изплащане на вноски в случаите, когато потребителят се е съгласил с отделен договор да изплаща вноски изключително за изграждането на физическа връзка, по-специално към мрежи с много голям капацитет. Договорите за изплащане на вноски за изграждане на физическа връзка не включват крайното устройство, като модем или рутер, и не възпрепятстват потребителите да упражняват правата си по този раздел.
(5) Алинеи 1, 2 и 3 се прилагат и за крайни ползватели, които са микропредприятия, малки предприятия или юридически лица с нестопанска цел, освен ако те изрично не са се отказали от съответните права при сключването на договора.
Чл. 229а
(1) Срочен договор за електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги без номера и различни от услуги за пренос при свързване машина-машина, може да бъде продължен само при изрично писмено съгласие на крайния ползвател относно условията за продължаване. При липса на такова съгласие след изтичане срока на договора той се преобразува в безсрочен при същите условия. Крайният ползвател има право да прекрати безсрочния договор по всяко време с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки и допълнителни разходи за това, с изключение на сумите, дължими за услугата през периода на предизвестието.
(2) Преди автоматичното преобразуване на договора в безсрочен предприятията информират крайните ползватели своевременно, по разбираем начин и на траен носител за изтичането на срока на договорните отношения и за начините за прекратяване на договора. Едновременно с това предприятията препоръчват на крайните ползватели най-добрите тарифи за ползваните от тях услуги. Предприятията предоставят на крайните ползватели поне веднъж годишно информация за най-добрите тарифи.
(3) Когато краен ползвател има правото на законово основание да прекрати договор за обществена електронна съобщителна услуга, различна от междуличностна съобщителна услуга без номер, преди края на договорения срок, крайният ползвател не дължи друга компенсация, освен за запазеното субсидирано крайно устройство.
(4) Правилото на ал. 3 се прилага и при прекратяване от потребител на договор за обществена електронна съобщителна услуга, различна от междуличностна съобщителна улуга без номер, преди края на договорения срок поради увеличение на цените по силата на договорна клауза, която позволява увеличаване на цените със сума, която съответства на обективен индекс на потребителските цени, съставен от публична институция. Правото на прекратяване на договора се упражнява в срок до два месеца след уведомлението по чл. 230, ал. 8. Договорът се счита за прекратен от датата, на която уведомлението за прекратяване е получено от предприятието.
Чл. 229б
По отношение на услуги за пренос при свързване машина-машина правата, посочени в чл. 229а, ал. 3 и 4, чл. 230, ал. 2 и 3 и чл. 230г, ал. 3, се ползват само от крайни ползватели, които са потребители, микропредприятия, малки предприятия или юридически лица с нестопанска цел.
Чл. 230
(1) Когато договорът с крайния ползвател се сключва при общи условия, общите условия или измененията им се публикуват от предприятията на страницата им в интернет и се представят на видно място в търговските им обекти или по друг подходящ начин в срок, не по-кратък от един месец преди влизането им в сила.
(2) Крайните ползватели имат правото да прекратят сключения от тях договор без допълнителни разходи, когато доставчикът на обществени електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги без номера, ги уведоми за предложени от него промени в договорните условия, включително промени в общите условия, освен когато предложените промени са изключително в интерес на крайния ползвател или са от административен характер и нямат неблагоприятно въздействие за крайния ползвател, или са пряко наложени от действащото законодателство, от правото на Европейския съюз или от компетентен орган.
(3) В случаите по ал. 2 доставчиците уведомяват крайните ползватели за всички промени в договорните условия, включително промени в общите условия, в срок, не по-кратък от един месец преди влизането им в сила, и едновременно с това ги уведомяват и за правото им да прекратят договора си без допълнителни разходи, в случай че не приемат новите условия. Правото на прекратяване на договора се упражнява в срок един месец след уведомлението.
(4) Потребителят има право да прекрати договора при всяко значително и непрекъснато или често повтарящо се несъответствие между действителните показатели на електронната съобщителна услуга, различна от услуга за достъп до интернет, или междуличностна съобщителна услуга без номер, и показателите, посочени в договора. Предприятията следва да включат в своите договори с крайните ползватели определения на понятията „значително и непрекъснато несъответствие“ и „значително и често повтарящо се несъответствие“.
(5) В случаите по ал. 4 потребителят разполага и с всички други законови средства за правна защита.
(6) Уведомяването по ал. 3 се извършва по ясен и изчерпателен начин на траен носител който позволява на доставчиците да удостоверяват по всяко време получаването на уведомлението от потребителя. Комисията може да определи начина и формата на уведомяването.
(7) При прекратяване на договор крайните ползватели разполагат с възможността да върнат оборудването за цифрова телевизия чрез безплатна и лесна процедура, освен ако доставчикът не докаже, че то е напълно оперативно съвместимо с услугите за цифрова телевизия на други доставчици, включително тези, към които е преминал крайният ползвател.
(8) Преди увеличение на цените на електронните съобщителни услуги по силата на договорна клауза, която позволява увеличение на цените със сума, която съответства на обективен индекс на потребителските цени, съставен от публична институция, предприятията уведомяват крайните ползватели по ясен и изчерпателен начин и на траен носител за предстоящото увеличение в срок не по-кратък от един месец преди влизането му в сила. Комисията може да определи начина и формата на уведомяването.
Чл. 230а
(1) Изменение или допълнение на общите условия може да бъде извършено по инициатива на предприятието или на комисията.
(2) Изменение или допълнение на общите условия по инициатива на предприятието се извършва по реда на чл. 230.
(3) Изменение или допълнение на общите условия може да бъде извършено по инициатива на комисията с цел защита на интересите на крайните ползватели. В този случай комисията дава задължителни указания на предприятието за съответните изменения.
Чл. 230г
(1) Ако предлаган на ползвател пакет от услуги или пакет от услуги и крайно устройство включва най-малкото услуга за достъп до интернет или обществени междуличностни съобщителни услуги с номера, се прилагат чл. 228а – 230, чл. 230б, ал. 1 и 2 и чл. 231а за всички елементи от пакета, включително за онези елементи, които не попадат в обхвата на тези разпоредби.
(2) Когато потребителят има право на законово основание да прекрати някои от елементите в пакета по ал. 1, преди изтичането на договорения срок, поради липса на съответствие с договора или липса на доставка, потребителят има право да прекрати договора по отношение на всички елементи на пакета.
(3) Когато крайният ползвател избере да запази крайно устройство, предоставено в пакет с договора към момента на неговото сключване, дължимата компенсация не може да превишава по-малката от двете суми:
1. пропорционална част от стойността на устройството в зависимост от времето на ползване на устройството, договорена в момента на сключването на договора, или
2. оставащата част от таксата за услугата до изтичането на срока на договора.
(4) Доставчикът премахва всички условия и ограничения по отношение на използването на крайното устройство в други мрежи безплатно след заплащането от крайния ползвател на компенсацията по ал. 3.
(5) Сключването на договор за допълнителни услуги или крайно устройство, предоставяни или разпространявани от същия доставчик на услуги за достъп до интернет или на обществени междуличностни съобщителни услуги с номера, не удължава първоначалния срок на договора, към който се добавят тези услуги или крайно устройство, освен ако потребителят изрично не се съгласи с това при сключването на договора за допълнителните услуги или крайното устройство.
(6) Алинеи 1 и 5 се прилагат и за крайни ползватели, които са микропредприятия, малки предприятия или юридически лица с нестопанска цел, освен ако те изрично не са се съгласили да се откажат от всички или от част от тези разпоредби.
Чл. 231
(отменен)
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, осигуряват свободен достъп най-малко до:
1. общите условия на договора с крайните потребители, когато е приложимо;
2. актуална информация за цени и ценови пакети;
3. актуална информация за качеството на предлаганите услуги.
(2) Предприятията, които предоставят обществени телефонни услуги, поддържат на страницата си в интернет актуална информация относно:
1. наименование, адрес, телефон за контакти с предприятието;
2. предлагани телефонни услуги:
3. процедура за уреждане на спорове между предприятието и крайни потребители;
4. информация за права, свързани с използването на възможностите по чл. 198, ал. 1.
(3) Предприятията, предоставящи универсална услуга, поддържат на страницата си в интернет актуална информация относно предлаганите обществени телефонни услуги, включително размер на цената за абонамент и цените за операторски услуги, справочни услуги за телефонни номера, избирателно ограничаване на повиквания, поддръжка и други.
(1) При доставка на телевизионни програми от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, към договора се прилага списък с наименованията на телевизионните програми, включени в ценовия пакет.
(2) Предприятията по ал. 1 поддържат на хартиен и на електронен носител регистър на постъпилите от потребителите жалби, сигнали и предложения.
(3) При отпадане на телевизионна програма от списъка по ал. 1 потребителят има право да прекрати договора, без да дължи обезщетение или неустойка, като отправи едномесечно писмено предизвестие.
(4) Нищожни са всички уговорки, които противоречат на ал. 1 – 3.
Чл. 231
Чл. 231а
(1) Предприятията, предоставящи обществени междуличностни съобщителни услуги или услуги за достъп до интернет, публикуват на страницата си в интернет, на видно място в търговските си обекти, както и при необходимост по друг подходящ начин актуална информация за:
1. общите условия на договора с крайните ползватели, когато е приложимо;
2. данни за връзка с предприятието: име/наименование, седалище и адрес на управление, телефонен номер, както и електронен адрес и интернет страница, ако има такива;
3. описание на предлаганите услуги:
4. механизми за решаване на спорове, включително такива, разработени от предприятията.
(2) Информацията по ал. 1 се публикува в ясна, изчерпателна и леснодостъпна машинночетима форма и във формат, който е достъпен за потребители с увреждания в съответствие с действащото законодателство и правото на Европейския съюз в областта на хармонизирането на изискванията за достъпност на продукти и услуги.
(3) Комисията може да определи допълнителни изисквания по отношение на формата, в която да се публикува информацията по ал. 1.
(4) При поискване информацията по ал. 1 се предоставя на комисията преди нейното публикуване.
Чл. 231б
(1) Комисията самостоятелно или чрез възлагане осигурява безплатен достъп до най-малко едно независимо средство за сравнение, което дава възможност на крайните ползватели да сравняват и оценяват различни услуги за достъп до интернет и обществени междуличностни съобщителни услуги с номера и когато е приложимо, обществени междуличностни съобщителни услуги без номера, по отношение на:
1. цените и тарифите за услуги, предоставяни срещу повтарящи се или основани на потреблението преки парични плащания, и
2. качеството на предоставяне на услугите, когато се предлага минимално качество на услугата или от предприятието се изисква да публикува тази информация съгласно чл. 235а.
(2) Средството за сравнение по ал. 1:
1. е функционално независимо от доставчиците на услуги по ал. 1, като се гарантира, че доставчиците са еднакво третирани в резултатите от търсенето;
2. ясно посочва собствениците и операторите на средството за сравнение;
3. определя ясни и обективни критерии, въз основа на които се извършва сравнението;
4. използва ясен и недвусмислен език;
5. предоставя точна и актуална информация и посочва датата на последната актуализация;
6. е достъпно за всеки доставчик на услуги за достъп до интернет или обществени междуличностни съобщителни услуги, като се предоставя подходяща информация и се включва широк спектър от предложения, обхващащи значителна част от пазара, а когато представената информация не съдържа пълен обзор на пазара, това ясно се съобщава преди показването на резултатите;
7. предоставя ефективна процедура за докладване на невярна информация;
8. включва възможността за сравняване на цените, тарифите и качеството на предоставяната услуга между наличните предложения за потребителите и между тези предложения и стандартните предложения, общественодостъпни за други крайни ползватели.
(3) Средствата за сравнение, които изпълняват изискванията по ал. 2, при поискване от доставчика на средството се сертифицират по механизъм за сертифициране, определен от комисията.
(4) Трети страни имат правото да използват безплатно и в отворени формати за данни информацията, публикувана от доставчиците на услуги за достъп до интернет или обществени междуличностни съобщителни услуги, за целите на предоставянето на такива независими средства за сравнение.
Чл. 231в
(отменен)
(1) Комисията може да наложи на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, да публикуват на страницата си в интернет и да уведомяват по подходящ начин абонатите си за:
1. приложими тарифи за абоната относно номер или услуга, които подлежат на определени ценови условия; по отношение на определени категории услуги комисията може да изиска информацията да се предоставя непосредствено преди осъществяване на повикването;
2. изменения по отношение на достъпа на абоната до услуги за спешни повиквания или информацията за местоположението на викащия във връзка с услугата, за която те са сключили абонаментен договор;
3. изменения в условията, които ограничават достъпа на абоната до или ползването на услуги и приложения, когато такива условия са разрешени съгласно националното законодателство;
4. процедури, въведени от предприятието с цел измерване и управление на трафика, така че да се избегне претоварване на отделни връзки в мрежата, както и информация за това, как тези процедури биха повлияли върху качеството на услугата;
5. правата на абонатите да определят дали да включат, или не личните си данни в телефонен указател и други допълнителни данни в съответствие с чл. 258;
6. продукти и услуги, предназначени за абонатите с увреждания.
(2) За постигане на целите по чл. 4 преди налагане на задълженията за уведомяване по подходящ начин на абонатите по ал. 1 комисията може да насърчи мерки за саморегулиране или съвместно регулиране, договорени между предприятията.
Чл. 231г
(1) Комисията може да задължи предприятията, предоставящи обществени междуличностни съобщителни услуги с номера или услуги за достъп до интернет, да разпространяват безплатно и в стандартизиран формат информация от обществен интерес на съществуващи и нови крайни ползватели като:
1. най-разпространените начини на използване на услуги за достъп до интернет и обществени междуличностни съобщителни услуги с номера за извършване на незаконни дейности или разпространяване на вредно съдържание, по-специално когато то може да засегне правата и свободите на други лица, включително нарушаване на правата за защита на данните и на авторското право и сродните му права, и правните последици от тях, и
2. средствата за защита срещу рисковете за личната сигурност, неприкосновеността на личния живот и личните данни при ползването на услуги за достъп до интернет и на обществени междуличностни съобщителни услуги с номера.
(2) Информацията по ал. 1 се предоставя от предприятията чрез обичайно използваните средства за комуникация.
Чл. 232
(отменен)
(1) Предприятията, предоставящи универсална услуга, представят за одобряване в комисията общи условия на договорите с крайните ползватели за тази услуга в срок не по-кратък от 30 дни преди започване на предоставянето на услугата.
(2) В случай че общите условия не съответстват на изискванията на чл. 227, в 14-дневен срок от представянето им комисията уведомява предприятията по ал. 1, като дава указания и срок за отстраняване на несъответствията.
(3) След отстраняване на несъответствията предприятията по ал. 1 внасят общите си условия в комисията.
(4) Комисията одобрява общите условия на предприятията, предоставящи универсална услуга, в 14-дневен срок от първоначалното им внасяне или от привеждането им в съответствие с указанията по ал. 2.
(5) Предприятията по ал. 1 публикуват на страницата си в интернет и предоставят в търговските си обекти общите условия на договора с крайните ползватели в 7-дневен срок след одобряването им от комисията през целия период на дейността си.
(6)
Чл. 233
(отменен)
(1) Изменение или допълнение на общите условия може да бъде извършено по инициатива на предприятието или на комисията.
(2) Изменение или допълнение на общите условия по инициатива на предприятието се извършва по реда на чл. 232, ал. 2.
(3) Изменение или допълнение на общите условия може да бъде извършено по инициатива на комисията с цел защита на интересите на крайните ползватели. В този случай комисията дава задължителни указания на предприятието за съответните изменения.
Чл. 234
(1) Комисията може да разработва типови общи условия на договорите между предприятията и крайните ползватели, които публикува на страницата си в интернет.
(2) Предприятията могат да разработват общите си условия в съответствие с типовите общи условия по ал. 1.
Чл. 235
(отменен)
Предприятията по чл. 226, ал. 1 изпращат общите условия на договорите си за сведение в Комисията за защита на потребителите.
Чл. 235а
(1) Комисията може да задължи предприятията, предоставящи услуги за достъп до интернет и обществени междуличностни съобщителни услуги, да публикуват изчерпателна, сравнима, надеждна, леснодостъпна и актуална информация за крайните ползватели относно качеството на услугите си, доколкото предприятията контролират поне някои елементи на мрежата, пряко или по силата на споразумение за нивото на обслужване, и относно мерките, които са предприели за осигуряване на равнопоставеност по отношение на достъпа за потребители с увреждания.
(2) Комисията може да изисква от доставчиците на обществени междуличностни съобщителни услуги да информират потребителите, ако качеството на предоставяните от тях услуги зависи от външни фактори като контрол върху преноса на сигнала или мрежова свързаност.
(3) Комисията налага задължението по ал. 1 след провеждане на консултации със заинтересованите страни.
(4) Предприятията предоставят при поискване информацията по ал. 1 на комисията, преди тя да бъде публикувана.
Чл. 236
(1) Комисията определя, като отчита в максимална степен насоките на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения, параметрите за качеството на услугата, които се измерват, приложимите методи за измерване, както и съдържанието, формата и начина на публикуване на информацията, включително възможни механизми за сертифициране на качеството.
(2) Когато е необходимо, се използват следните параметри:
1. за доставчици на достъп до обществена електронна съобщителна мрежа: време за първоначално свързване към мрежата, коефициент на повреди на линия за достъп, време за отстраняване на повреди;
2. за доставчици на междуличностни съобщителни услуги, когато те упражняват контрол върху някои елементи на мрежата или имат споразумение за нивото на обслужване в този смисъл с предприятия, предоставящи достъп до мрежата: време за установяване на връзка, качество на гласовата връзка, жалби относно коректност на сметките, коефициент на неуспешните повиквания, вероятност за неуспех, закъснение в сигнализацията;
3. за доставчици на услуги за достъп до интернет: закъснение, колебание на закъснението и загуба на пакети.
Чл. 236а
(отменен)
(1) Комисията може да определя за предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, минимални изисквания за качеството на услугите, свързани с предотвратяване влошаването на услугата и затрудняване или забавяне на трафика по мрежите.
(2) Преди да вземе решение за определяне на минимални изисквания за качеството на услугата, комисията изпраща на Европейската комисия и на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения проект на решение, който включва минималните изисквания за качеството на услугата, резюме на мотивите за решението и предложения начин за действие.
(3) Комисията приема решение, като отчита в най-голяма степен получените забележки и препоръки от Европейската комисия.
Чл. 237
(1) Предприятията предприемат всички необходими мерки във възможно най-голяма степен да осигурят наличието на услуги за гласови съобщения и услуги за достъп до интернет, предоставяни чрез обществени електронни съобщителни мрежи, в случай на значителни повреди на мрежата или в случай на непреодолима сила.
(2) Предприятията, предоставящи услуги за гласови съобщения, предприемат всички необходими действия за осигуряване на непрекъснат достъп до услугите за спешни повиквания и непрекъснато предаване на предупреждения за населението.
Чл. 237а
(1) Без да се засяга чл. 198, комисията може да наложи на предприятията, предоставящи обществени междуличностни съобщителни услуги с номера или услуги за достъп до интернет, да осигуряват безплатно на крайните ползватели всички или някои от допълнителните възможности по чл. 198, ал. 1 или чл. 257, ал. 1 и 11 при наличие на техническа възможност. Допълнителните възможности по чл. 198, ал. 1, т. 3, 4 и 7 се осигуряват само на потребители.
(2) Начинът за ползване на възможностите по ал. 1 се определя в договорите с крайните ползватели.
(3) Комисията при отчитане на осигурения достъп на крайните ползватели до възможностите по чл. 198, ал. 1 или чл. 257, ал. 1 и след провеждане на консултации по чл. 37 може да вземе решение да не наложи задължения по ал. 1 или да отмени наложените задължения на територията на цялата страна или на част от нея, когато установи, че има осигурен достъп до такива възможности.
Чл. 237б
Комисията определя изисквания към предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, за осигуряване на крайните ползватели с увреждания:
1. достъп до електронни съобщителни услуги и свързаната с тях договорна информация, включително услугите за спешни повиквания и услуги със социална значимост, предоставяни чрез номер 116000, и другите хармонизирани услуги със социална значимост, предоставяни чрез номера от този обхват, равностоен на достъпа, предоставян на мнозинството крайни ползватели;
2. възможност за избор на предприятия и услуги, който е на разположение на мнозинството крайни ползватели.
3. достъп до службите за спешно реагиране на потребители с увреждания, които са граждани на друга държава – членка на Европейския съюз, пребиваващи на територията на страната, наравно с другите крайни ползватели, когато това е осъществимо, без предварителна регистрация.
Чл. 237в
Лицата, получили права за ползване на номера в номерационния обхват за хармонизирани номера за хармонизирани услуги със социална значимост, предприемат мерки за популяризиране на съществуването и използването на услугите, предоставяни с номер 116000 и номер 116111, както и на другите хармонизирани услуги със социална значимост, предоставяни чрез номера от този обхват, като осигуряват безплатен достъп на крайните ползватели до тези услуги.
Чл. 238
(отменен)
(1) В случай че предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги, не изпълни свое задължение по тази глава, засегнатите крайни ползватели могат в срок до два месеца да отправят писмена жалба до комисията за разглеждане и решаване.
(2) За крайни ползватели се смятат и лица с постоянно местоживеене в друга държава - членка на Европейския съюз, които ползват услугите на предприятие по ал. 1, установено на територията на Република България.
(3) Жалбата по ал. 1 трябва да съдържа точно описание на всички обстоятелства, предизвикали жалбата, и подпис на лицето.
Чл. 239
(отменен)
(1) В 7-дневен срок от получаване на жалбата комисията разпорежда извършване на проверка на обстоятелствата, изложени в нея.
(2) Комисията задължително изисква писмено становище от предприятието по чл. 238, ал. 1 относно обстоятелствата, посочени в жалбата.
(3) Комисията може да изисква допълнителни доказателства от жалбоподателя.
(4) Комисията може да възложи жалбата и преписката към нея за експертно становище от независими експерти.
Чл. 240
(отменен)
Комисията се произнася с решение по жалбата в двумесечен срок от постъпването й.
Чл. 241
(отменен)
(1) В решението по чл. 240 комисията дава задължителни указания на предприятието за отстраняване на допуснато нарушение в определен от комисията срок.
(2) Решението на комисията се изпраща на предприятието по чл. 238, ал. 1 и на жалбоподателя.
(3) Крайният потребител, независимо от действията, предприети по реда на чл. 238 и 239, във всеки момент от процедурата може да се обърне към компетентния съд за разрешаване на спора по съдебен ред или по реда на Закона за медиацията.
Чл. 242
(1) Комисията изготвя годишен анализ на жалбите по този раздел, в който установява причините, които са ги предизвикали.
(2) Анализът се включва в годишния доклад на комисията.
Глава 15. СИГУРНОСТ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ И УСЛУГИ, КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ НА СЪОБЩЕНИЯТА И ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
Раздел 1. Сигурност на електронните съобщителни мрежи и услуги
Чл. 243
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, предприемат подходящи и пропорционални технически и организационни мерки за управление на риска за сигурността на мрежите и услугите, осигуряващи ниво на сигурност, съответстващо на оценения риск.
(2) Мерките по ал. 1, включително криптиране, когато е целесъобразно, са насочени към предотвратяване и свеждане до минимум на въздействието от инциденти, свързани със сигурността, върху ползвателите и върху други мрежи и услуги.
(3) Комисията приема правила за минималните изисквания за сигурност на обществените електронни съобщителни мрежи и услуги и методи за управление на риска за тяхната сигурност. При определянето им комисията се съобразява с изискванията на приложимите актове на Европейската комисия и отчита в максимална степен препоръките, насоките, становищата, общите и добрите практики и методологии на Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност, както и приложимите европейски схеми за сертифициране на киберсигурността, установени с актове на Европейската комисия, и приложимите европейски и международни стандарти и стандартизационни документи. Правилата се приемат след провеждане на обществено обсъждане по чл. 36 и се обнародват в „Държавен вестник“.
Чл. 243а
(отменен)
Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, предприемат всички необходими действия, за да гарантират целостта на своите мрежи и по този начин да осигурят непрекъснато предоставяне на услуги по тези мрежи.
Чл. 243б
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, уведомяват незабавно комисията за всеки инцидент, свързан със сигурността, който е оказал значително въздействие върху функционирането на мрежите или услугите.
(2) Комисията може да информира обществеността или да изиска от предприятията да го направят, ако прецени, че е от обществен интерес инцидентът, свързан със сигурността да се оповести.
(3) Комисията по своя преценка може да информира за случаите по ал. 1 компетентните органи в другите държави – членки на Европейския съюз, и Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност.
(4) Комисията информира министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Националния екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност по чл. 19, ал. 1 от Закона за киберсигурност за случаите по ал. 1.
(5) Комисията представя веднъж годишно на Европейската комисия и на Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност обобщен доклад за получените уведомления по ал. 1 и за предприетите действия.
(6) За определяне на въздействието като значително на инцидент, свързан със сигурността по ал. 1, се вземат предвид следните критерии, когато са налични:
1. броят ползватели, засегнати от инцидента, свързан със сигурността;
2. продължителността на инцидента, свързан със сигурността;
3. географският обхват на областта, засегната от инцидента, свързан със сигурността;
4. степента, в която е засегнато функционирането на мрежата или услугата;
5. степента на въздействие върху стопанските и обществените дейности.
(7) Изискваната информация, формата и начинът на уведомяване за инцидентите, свързани със сигурността по ал. 1, се определят от комисията с правилата по чл. 243, ал. 3
Чл. 243в
(1) Комисията може да изисква от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги:
1. да предоставят информация, необходима за оценяване на сигурността или целостта на техните услуги и мрежи, включително документирани политики за сигурност, и
2. да подложат сигурността на одит от квалифициран независим орган или от друг компетентен орган и да предоставят резултатите от одита на комисията в срок 7 дни след получаването на доклада; разходите за одита са за сметка на предприятието.
(2) Комисията може да дава задължителни указания на предприятията по ал. 1, включително за мерки, изисквани за преодоляване на последствията от инцидент, свързан със сигурността, или за предотвратяване на такъв при наличието на значителна заплаха, както и за срокове за изпълнение на задължителните указания.
Чл. 244
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, информират ползвателите, които могат да бъдат засегнати от конкретна и значителна заплаха от инцидент, свързан със сигурността на своите мрежи или услуги, за всички възможни защитни или корективни мерки, които ползвателите могат да предприемат, за да защитят сигурността на своите съобщения.
(2) Предприятията по ал. 1 могат да информират ползвателите и за самата заплаха.
(3) Информацията по ал. 1 и 2 се предоставя на ползвателите безплатно.
(4) Предприятията по ал. 1 предприемат за своя сметка подходящи и незабавни мерки за отстраняване на каквито и да било заплахи за сигурността на своите мрежи или услуги и възстановяват нормалното им ниво на сигурност.
Чл. 244а
(1) Комисията може да изисква от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, да предоставят изчерпателна и надеждна информация за конкретните инциденти, свързани със сигурността, които са оказали значително въздействие върху функционирането на техните мрежи или услуги.
(2) Комисията може да изисква информация за рисковете и инцидентите, свързани със сигурността, които засягат обществените електронни съобщителни мрежи и услуги, както и препоръки за справяне с тях от Националния екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност по чл. 19, ал. 1 от Закона за киберсигурност.
(3) Комисията може да се консултира и сътрудничи с Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната Министерството на електронното управление, Държавна агенция „Национална сигурност“,, компетентните органи, определени по реда на чл. 16 от Закона за киберсигурност, или Комисията за защита на личните данни.
Раздел 2. Конфиденциалност на съобщенията
Чл. 245
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, са длъжни да не разкриват и разпространяват съобщенията и свързаните с тях трафични данни, данни за местоположението, както и данните, необходими за идентифициране на крайния ползвател, които са им станали известни при предоставяне на електронни съобщителни мрежи или услуги.
(2) Задълженията по ал. 1 се отнасят и за служителите на предприятията по ал. 1, които имат достъп или биха могли да получат достъп до съобщенията и данните по ал. 1.
Чл. 246
(1) С цел опазване конфиденциалността на съобщенията и свързаните с тях трафични данни се забраняват слушането, записването, съхраняването или други видове прихващане или проследяване на съобщения от лица, различни от изпращача и получателя на съобщението, без изричното съгласие на изпращача и получателя, с изключение на случаите, когато това е предвидено в закон.
(2) Забраната по ал. 1 не се прилага по отношение на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги, когато:
1. съхраняването се налага по технически причини или е съществена част от предоставянето на услугата;
2. се извършва проверка на техническите параметри на услугата от оправомощени лица по този закон.
(3) В случаите по ал. 2 предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, са длъжни да заличават съхранените съобщения незабавно след отпадане на основанието за съхраняването им.
Чл. 247
(1) Извън изключенията по чл. 246, ал. 2 ограниченията не се прилагат относно записване на съобщения и свързаните с тях трафични данни и при следните условия:
1. записването е необходимо и е предвидено в закон с цел доказване сключването на търговски сделки, и
2. изпращачът и получателят на съобщенията са предварително уведомени за записването, целите и срока за съхраняване, както и за правото да откажат това.
(2) Записаните съобщения и свързаните с тях трафични данни се съхраняват за срок не по-дълъг от срока, в който те могат да се използват съгласно ал. 1, т. 1.
Раздел 3. Защита на данните на потребителите
Чл. 248
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, могат да събират, обработват и използват данни на крайните ползватели, когато те са непосредствено предназначени за предоставяне на електронни съобщителни услуги.
(2) Данните на крайните ползватели включват:
1. трафични данни - данни, необходими за предоставяне на електронни съобщителни услуги, за таксуване, за формиране на сметките на крайните ползватели – страна по договор по чл. 227, както и за доказване на тяхната достоверност:
2. данни, необходими за изготвяне на документите по чл. 260, ал. 1 и чл. 260а, ал. 1, както и за доказване на тяхната достоверност, включващи следните данни:
3. данни за местоположението - данни, които се обработват в електронните съобщителни мрежи за определяне географското местоположение на крайното устройство на крайния ползвател.
Чл. 249
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, не могат да изискват от краен ползвател повече данни от тези по чл. 248, ал. 2, т. 2, буква „а“ за предоставяне на услугите, освен ако в закон не е предвидено друго или услугата не може да бъде предоставена без наличието на други изискани данни.
(2) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, не могат да поставят условия за предоставяне на услугите си в зависимост от съгласието на крайния ползвател данните му да бъдат използвани за други цели.
(3) Когато при сключване на договор се предоставя и крайно устройство, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, имат право да поискат от други предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, информация относно наличието на неплатени задължения на крайния ползвател към тях. Запитаните предприятия предоставят поисканата информация, когато са изпълнени следните условия:
1. общият размер на задължението на крайния ползвател надвишава 15 на сто от минималната работна заплата за страната, и
2. продължителността на забавата на крайния ползвател е поне 30 дни, и
3. запитаните предприятия не са уведомени за оспорване на задължението на крайния ползвател по съдебен ред или, ако задължението е било оспорено, вземането е установено по основание и размер с влязло в сила решение на съд, и
4. не е изтекла приложимата погасителна давност.
(4) Условията, методиката и сроковете за предоставяне на информация по ал. 3 се определят със съвместни указания на комисията и Комисията за защита на личните данни.
(5) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, обработват законосъобразно събраните лични данни на потребителите –, в съответствие с този закон, а за неуредени в него въпроси – в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679.“
(6) За целите на идентификация на крайния ползвател или на неговия представител (пълномощник или законен представител), за осигуряване на точността на данните за крайния ползвател/неговия представител, включително данните по чл. 248, ал. 2, т. 2, както и за предотвратяване на злоупотреби, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, могат да:
1. изискат от крайния ползвател или от неговия представител да представи личен документ, в това число да запишат и съхранят данни за вида, номера, датата, мястото и органа на издаване на представения личен документ;
2. извършат проверка на данните по чл. 248, ал. 2, т. 2, буква „а“ на крайния ползвател или на неговия представител, на снимката от представения личен документ, както и на данните по т. 1 чрез справка в информационните фондове за българските лични документи, с изключение на пръстовите отпечатъци, и в единния регистър за чужденците; достъп до справката се осъществява единствено от лица, изрично определени от предприятието.
Чл. 250
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги, които събират, обработват и използват трафични данни за целите на дадено повикване или осъществяване на връзка, трябва след приключване на повикването или връзката да изтрият тези данни или да ги деперсонифицират, освен ако са непосредствено необходими за осъществяване на ново повикване или връзка или в случаите, предвидени в този закон.
(2) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, трябва да предоставят на крайните ползватели точна и пълна информация за вида на трафичните данни, обработвани за целите на таксуването и разплащанията по взаимно свързване, и за продължителността на такава обработка.
(3) Предприятията по ал. 1 съхраняват и обработват трафични данни за целите на таксуването и за разплащанията по взаимно свързване до извършване на плащането, освен в случаите на тяхното оспорване или търсене на плащането по реда на този закон.
(4) Предприятията по ал. 1 предоставят информация за трафични данни на комисията по нейно искане във връзка с разрешаване на възникнали спорове за достъп, взаимно свързване и таксуване.
(5) Предприятията по ал. 1 могат да използват данните по ал. 1 за целите на проучване на пазара, включително доколко предоставяните от тях електронни съобщителни услуги удовлетворяват изискванията на крайните ползватели, или за предоставяне на услуги с добавена стойност, изискващи допълнително обработване на трафични данни или данни за местоположението, различни от трафичните данни, необходими за пренасяне на съобщението или за таксуването му само ако те предварително са получили тяхното съгласие. Личните данни на крайните ползватели, получени във връзка с проучването, се деперсонифицират.
(6) Предприятията по ал. 1 след получаване на предварително съгласие от крайните ползватели могат да обработват информацията за вида на трафичните данни при проучване на пазара.
(7) Предприятията по ал. 1 предоставят на крайните ползватели точна и пълна информация за вида на трафичните данни, които се обработват, както и за продължителността на такава обработка.
(8) След получаване на съгласие от крайните ползватели предприятията по ал. 1 имат право да предоставят техни трафични данни,, за целите на предоставяне на услуги с добавена стойност, изискващи допълнително обработване на трафични данни или данни за местоположението, различни от трафичните данни, необходими за пренасяне на съобщението или за таксуването му.
(9) Предприятията по ал. 1 включват механизъм, чрез който крайните ползватели могат по всяко време да оттеглят съгласието си, дадено по ал. 5.
Чл. 250а
(обявен за противоконституционен)
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, съхраняват за срок от 12 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за:
1. проследяване и идентифициране на източника на връзката;
2. идентифициране на направлението на връзката;
3. идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката;
4. идентифициране на типа на връзката;
5. идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на крайния ползвател или на това, което се представя за негово крайно устройство;
6. установяване на идентификатор на ползваните клетки.
(2) Данните по ал. 1 се съхраняват за нуждите на разкриването и разследването на тежки престъпления и престъпления по чл. 319а - 319е от Наказателния кодекс, както и за издирване на лица.
(3) Други данни, включително разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.
(4) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, са длъжни да унищожат данните след изтичането на срока по ал. 1.
(5) За данни, до които е осъществен достъп и са били съхранени, ръководителят на органа, отправил искане за достъп, може да поиска предприятието, което ги е предоставило, да ги запази за срок не по-дълъг от 6 месеца, считано от датата на предоставяне.
(6) Данните по ал. 1 се обработват и съхраняват в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни.
Обявена за противоконституционна, в сила от 30.03.2015. Решение № 2 от 12 март 2015 г. по конституционно дело № 8 от 2014 г.
Чл. 250б
(1) Право да искат извършване на справка за данните по чл. 251б, ал. 1 съобразно тяхната компетентност имат ръководителите на:
1. специализираните дирекции, териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на Държавна агенция „Национална сигурност“;
2. Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и териториалните й звена, Главна дирекция „Гранична полиция“ и териториалните й звена, дирекция „Вътрешна сигурност“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи;
3. службите „Военна информация“ и „Военна полиция“ към министъра на отбраната;
4. Държавна агенция „Разузнаване“.
(2) За достъп до данните по чл. 251б, ал. 1 се изготвя мотивирано писмено искане от съответния ръководител на органите по ал. 1, съдържащо:
1. правното основание и целта, за която е необходим достъпът;
2. регистрационния номер на преписката, за която е необходимо извършване на справката;
3. данните, които следва да се отразят в справката;
4. периода от време, който да обхваща справката;
5. определеното длъжностно лице, на което да се предоставят данните.
(3) За направените искания органите по ал. 1 водят специален регистър, който не е публичен.
Чл. 250в
(1) Достъпът до данните по чл. 251б, ал. 1 се осъществява след разрешение от председателя на районния съд или от оправомощен от него съдия по седалището на органа, който е поискал достъп, за което се издава разпореждане за предоставяне на достъп до данните.
(2) Разпореждането по ал. 1 задължително съдържа:
1. данните, които следва да се отразят в справката;
2. периода от време, който да обхваща справката;
3. определеното длъжностно лице, на което да се предоставят данните;
4. име, длъжност и подпис на съдията.
(3) За дадените разрешения или откази в съответните районни съдилища се води специален регистър, който не е публичен.
(4) За нуждите на наказателното производство данните по чл. 251б, ал. 1 се предоставят на съда и на органите на досъдебното производство при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
(5) Достъпът до данни по чл. 251б, ал. 1, които се отнасят до председател на районен съд, негов възходящ, низходящ, брат или сестра, съпруг или лице, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство, се осъществява след разрешение от председателя на съответния окръжен съд.
Чл. 250г
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, са длъжни да осигурят възможност 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата за постъпване на разпореждането по чл. 250в, ал. 1 и по чл. 251б, ал. 2.
(2) Ръководителите на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, изпращат на Комисията за регулиране на съобщенията списък, в който се посочват:
1. актуален адрес за получаване на разпореждането по чл. 250в, ал. 1 и по чл. 251б, ал. 2;
2. име, презиме, фамилия и длъжност на оправомощените длъжностни лица, които да получават разпорежданията по чл. 250в, ал. 1 и по чл. 251б, ал. 2, както и телефони за връзка с тях; при промяна на данните в срок до 24 часа се уведомява писмено Комисията за регулиране на съобщенията и нейният председател незабавно предоставя списъците на ръководителите на органите по чл. 250б, ал. 1.
Чл. 250д
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, извършват справка за данните по чл. 251б, ал. 1 след постъпване на разпореждане за достъп. Постъпилото разпореждане за достъп се регистрира в специален регистър, който не е публичен.
(2) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, във възможно най-кратък срок, но не повече от 72 часа от постъпването в предприятието на разпореждането за достъп по чл. 250в, ал. 1 и по чл. 251б, ал. 2, изпращат данните на длъжностното лице по чл. 250в, ал. 2, т. 3. Министърът на вътрешните работи или писмено оправомощени от него длъжностни лица могат да определят конкретен срок, в който данните да бъдат изпратени.
(3) Справка за данните по чл. 251б, ал. 1 в предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, могат да извършват единствено длъжностни лица, писмено оправомощени от съответния ръководител на предприятието.
(4) След изготвянето й справката се подписва от ръководителя на съответното предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, или от писмено оправомощено от него длъжностно лице. Справката се регистрира в специален регистър и се изпраща на определеното в разпореждането длъжностно лице, на което да се предоставят данните.
(5) При наличие на възможност разпореждането на съдията и справката по ал. 4 се изпращат по електронен път при спазване изискванията на Закона за електронното управление и Закона за електронния документ и електронния подпис.
Чл. 250е
Справката по чл. 250д, ал. 4, която не се използва при образуване на досъдебно производство, независимо дали представлява класифицирана информация, се унищожава в 6-месечен срок от датата на получаването й от тричленна комисия в състав, определен от съответния ръководител на органите по чл. 250б, ал. 1, за което се изготвя протокол.
Чл. 251
(обявен за противоконституционен)
(1) Данните по чл. 251б, ал. 1 могат да се предоставят по молба и на компетентен орган на друга държава, когато това е предвидено в международен договор, който е в сила за Република България.
(2) Достъпът до данните по чл. 251б, ал. 1 се осъществява при постъпило искане от ръководител на главна или специализирана дирекция по чл. 250б, ал. 1, т. 1 и 2, след писмено разрешение от председателя на Софийския градски съд или от оправомощен от него съдия, за което се издава разпореждане за предоставяне на достъп до данните. За дадените разрешения или откази в Софийския градски съд се води специален регистър, който не е публичен.
(3) За резултата от изготвената справка за данните по чл. 251б, ал. 1 компетентният орган на другата държава се уведомява по предвидения в международния договор ред.
Обявена за противоконституционна, в сила от 30.03.2015. Решение № 2 от 12 март 2015 г. по конституционно дело № 8 от 2014 г.
Чл. 251а
(1) Данните по чл. 251б, ал. 1, т. 1 са при:
1. обществена телефонна услуга - телефонният номер на викащия и данни за идентифициране на абоната или крайния ползвател;
2. интернет достъп, електронна поща по интернет и интернет телефония - идентификатор, определен за крайния ползвател, идентификатор на крайния ползвател и телефонен номер, определени за всяко съобщение, влизащо в обществената телефонна мрежа, данни за идентифициране на абоната или крайния ползвател, за когото са определени IP адрес, идентификатор на крайния ползвател или телефонен номер в момента на връзката.
(2) Данните по чл. 251б, ал. 1, т. 2 са при:
1. обществена телефонна услуга - набран номер (викан телефонен номер) и в случаите на допълнителни услуги, като пренасочване или прехвърляне на повикването, номер или номера, към които е маршрутизирано повикването, и данни за идентифициране на абоната или крайния ползвател;
2. електронна поща по интернет и интернет телефония - идентификатор на крайния ползвател или телефонен номер на получателя/ите на интернет телефонно повикване, данни за идентифициране на абоната или крайния ползвател и идентификатор на получателя, за когото е предназначено съобщението.
(3) Данните по чл. 251б, ал. 1, т. 3 са:
1. при обществена телефонна услуга - дата и час на началото и края на връзката;
2. за интернет достъп, електронна поща по интернет и интернет телефония - дата и час на влизане и излизане в/от услугата интернет достъп, основаващи се на определена часова зона, заедно с IP адреса, динамичен или статичен, определен за връзката от доставчика на услугата интернет достъп, и идентификатора на абоната или крайния ползвател, дата и час на влизане и излизане в/от услугата електронна поща по интернет или интернет телефония, основаващи се на определена часова зона.
(4) Данните по чл. 251б, ал. 1, т. 4 са:
1. видът на използваната обществена телефонна услуга;
2. използваната интернет услуга при електронна поща по интернет или интернет телефония.
(5) Данните по чл. 251б, ал. 1, т. 5 са при:
1. фиксирана телефонна услуга - за викащия и викания телефонен номер ;
2. обществена телефонна услуга, предоставяна чрез мобилна наземна мрежа - за викащ и викан телефонен номер; международен идентификатор на викащия мобилен краен ползвател (IMSI); международен идентификатор на викания мобилен краен ползвател (IMSI); международен идентификатор на викащото мобилно крайно електронно съобщително устройство (IMEI); международен идентификатор на виканото мобилно крайно електронно съобщително устройство (IMEI); в случай на предплатени услуги - дата и час на началното активиране на услугата и етикет за местоположение - идентификатор на клетката, от което е активирана услугата и за идентифициране на абоната или крайния ползвател;
3. интернет достъп, електронна поща по интернет и интернет телефония - викащият телефонен номер за комутируем достъп, цифрова абонатна линия (DSL) или друга крайна точка на инициатора на връзката.
(6) Данни по чл. 251б, ал. 1, т. 6 са административни адреси на клетки на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа, от които е генерирано или в които е терминирано повикване.
Чл. 251б
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за:
1. проследяване и идентифициране на източника на връзката;
2. идентифициране на направлението на връзката;
3. идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката;
4. идентифициране на типа на връзката;
5. идентифициране на крайното устройство на крайния ползвател или на това, което се представя за негово крайно устройство;
6. установяване на идентификатор на ползваните клетки.
(2) Данните по ал. 1 се съхраняват за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления в това число за целите на предотвратяване на тежки престъпления в рамките на оперативно-издирвателната дейност по реда на глава шеста от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за осъществяване на операции по издирване и спасяване на лица в случаите по чл. 38, ал. 3 от Закона за защита при бедствия,. Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение както и за издирване на обявено за общодържавно издирване лице, което е осъдено за тежко престъпление на лишаване от свобода с влязла в сила присъда, чието изпълнение на наказанието не е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от Наказателния кодекс и присъдата не е приведена в изпълнение, или което е изпаднало или може да изпадне в положение, поставящо в риск живота или здравето му както и за производства за нарушения на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията.
(3) Други данни, включително разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.
(4) Данните по ал. 1 се обработват и съхраняват в съответствие с изискванията за защита на личните данни.
Чл. 251в
(1) Право да искат извършване на справка за данните по чл. 251б, ал. 1, когато данните са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат:
1. специализираните дирекции, териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на Държавна агенция „Национална сигурност“;
2. Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и териториалните й звена, Главна дирекция „Гранична полиция“ и териториалните й звена, дирекция „Вътрешна сигурност“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи;
3. службите „Военно разузнаване“ и „Военна полиция“ към министъра на отбраната;
4. Държавна агенция „Разузнаване“.
5.
5. дирекцията, която осъществява дейностите по глава шеста от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности;
6. Комисия за защита на конкуренцията – за данните по чл. 251б, ал. 1, т. 1, 3 и 5 при интернет достъп.
(2) В случаите по чл. 38, ал. 3 от Закона за защита при бедствия право да искат извършване на справка за данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6, когато те са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи и териториалните й структури. В случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето право да искат извършване на справка за данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6, когато те са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.
(3) За достъп до данните по чл. 251б, ал. 1 се изготвя мотивирано писмено искане от съответния ръководител на органите по ал. 1 или 2 или оправомощено от него лице, а за дирекцията по ал. 1, т. 5 – директорът на дирекцията или оправомощено от него лице, съдържащо:
1. правното основание и целта, за която е необходим достъпът;
2. регистрационния номер на преписката, по която е необходимо извършване на справката, и данни за крайния ползвател, когато е известен;
3. данните, които следва да се отразят в справката;
4. разумен период от време, който да обхваща справката, необходим за постигане на целта;
5. пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, обуславящи целта по чл. 251б, ал. 2;
6. определеното длъжностно лице, на което да се предоставят данните.
(4) За направените искания органите по ал. 1 и 2 водят специален регистър, който не е публичен.
Чл. 251г
(1) Достъпът до данните по чл. 251б, ал. 1 се осъществява след разрешение от председателя на районния съд или от оправомощен от него съдия по седалището на органа, който е поискал достъп, за което се издава разпореждане за предоставяне на достъп до данните. В случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, предоставят незабавен достъп до данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6 въз основа на искане на съответния ръководител на структурите по чл. 251в, ал. 2, изречение второ.
(2) Достъпът до данните по чл. 251б, ал. 1 за предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления по чл. 114а – 114т от Наказателния кодекс или нарушения на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията се осъществява след разрешение от председателя на Софийския градски съд или от оправомощен от него съдия, за което се издава разпореждане за предоставяне на достъп до данните.
(3) Ръководителите на структурите по чл. 251в, ал. 1 или 2 уведомяват незабавно органа по чл. 251г, ал. 1, 2 или 4 за осъществения достъп, прилагат искането и излагат мотиви, обосноваващи необходимостта от незабавен достъп до данните по чл. 251б, ал. 1, като пълно и изчерпателно посочват фактите и обстоятелствата, обуславящи наличието на непосредствена опасност от извършване на престъпление по ал. 1.
(4) Данните по чл. 251б, ал. 1, предоставени по реда на ал. 1, се унищожават незабавно от структурите по чл. 251в, ал. 1 или 2, ако в срок от 24 часа бъде постановен отказ от органа по чл. 251г, ал. 1, 2 или 4, за което се уведомява незабавно предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или услуги.
(5) Алинея 4 не се прилага в случаите по чл. 38, ал. 3 от Закона за защита при бедствия и в случите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето.
(6) Разпореждането по ал. 1, 2 и 4 се мотивира и задължително съдържа:
1. данните, които следва да се отразят в справката;
2. разумен период от време, който да обхваща справката, необходим за постигане на целта;
3. определеното длъжностно лице, на което да се предоставят данните;
4. име, длъжност и подпис на съдията.
(7) За дадените мотивирани разрешения или откази в съответните районни съдилища и в Софийския градски съд се води специален регистър, който не е публичен.
(8) За нуждите на наказателното производство данните по чл. 251б, ал. 1 се предоставят на съда и на органите на досъдебното производство при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
(9) За нуждите на производства за нарушения на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията данните по чл. 251б, ал. 1, т. 1, 3 и 5 се предоставят на съда и на Комисията за защита на конкуренцията при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс и правилата по чл. 55, ал. 5 от Закона за защита на конкуренцията за достъпа, използването и съхраняването на документите, представляващи производствена, търговска или друга тайна, защитена от закон.
Чл. 251д
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, са длъжни да осигурят възможност 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, за постъпване на разпореждането по чл. 251г, ал. 1 и 2 и по чл. 251з, ал. 2 и на искането по чл. 251г1, ал. 1.
(2) Ръководителите на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, изпращат на ръководителите на органите по чл. 251в, ал. 1 или 2 списък, в който се посочват:
1. актуален адрес за получаване на разпореждането по чл. 251г, ал. 1 и 2 и по чл. 251з, ал. 2 и на искането по чл. 251г1, ал. 1;
2. име, презиме, фамилия и длъжност на оправомощените длъжностни лица, които да получават разпорежданията по чл. 251г, ал. 1 и 2 и по чл. 251з, ал. 2 и на искането по чл. 251г1, ал. 1, както и телефони за връзка с тях; при промяна на данните в срок до 24 часа се уведомяват писмено и се предоставят списъците на ръководителите на органите по чл. 251в, ал. 1 или 2.
Чл. 251е
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, извършват справка за данните по чл. 251б, ал. 1 след постъпване на мотивирано разпореждане за достъп или искане по чл. 251г1, ал. 1. Постъпилото разпореждане за достъп или искане по чл. 251г1, ал. 1 се регистрира в специален регистър, който не е публичен.
(2) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, във възможно най-кратък срок, но не повече от 72 часа от постъпването в предприятието на разпореждането за достъп по чл. 251г, ал. 1 и 2 и 2 и по чл. 251з, ал. 2, изпращат данните на длъжностното лице по чл. 251г, ал. 6, т. 3. Министърът на вътрешните работи и председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ или писмено оправомощени от тях длъжностни лица могат да определят конкретен срок, в който данните да бъдат изпратени. В случаите по чл. 251г1, ал. 1 данните по чл. 251б, ал. 1 се изпращат незабавно след постъпване в предприятието на искането за достъп.
(3) В случаите по чл. 38, ал. 3 от Закона за защита при бедствия предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, във възможно най-кратък срок, но не повече от два часа от постъпването в предприятието на разпореждането за достъп по чл. 251г, ал. 1 и 2 изпращат данните на длъжностното лице по чл. 251г, ал. 6, т. 3. Министърът на вътрешните работи или писмено оправомощено от него длъжностно лице може да определи по-кратък срок, в който данните да бъдат изпратени, когато е налице сериозен риск за живота или здравето на физическото лице.
(4) Справка за данните по чл. 251б, ал. 1 в предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, могат да извършват единствено длъжностни лица, писмено оправомощени от съответния ръководител на предприятието.
(5) След изготвянето й справката се подписва от ръководителя на съответното предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, или от писмено оправомощено от него длъжностно лице. Справката се регистрира в специален регистър и се изпраща на определеното в разпореждането или в искането по чл. 251г1, ал. 1 длъжностно лице, на което да се предоставят данните.
(6) При наличие на възможност разпореждането на съдията или искането по чл. 251г1, ал. 1 и справката по ал. 5 се подписват с усъвършенстван електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, или квалифициран електронен подпис съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
(7) Данните, до които е осъществен достъп и са били съхранени, могат да бъдат запазени от предприятието, което ги е предоставило, за срок не по-дълъг от три месеца от датата на предоставяне на органа, отправил искането за достъп, по негово искане и след разрешение, издадено по реда на чл. 251г.
Чл. 251ж
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, са длъжни да унищожат данните след изтичането на сроковете по чл. 251б, ал. 1 и 4 и до всяко 5-о число на месеца да предоставят на Комисията за защита на личните данни протокол за унищожените през предходния месец данни. Комисията за защита на личните данни създава и поддържа регистър на предоставените протоколи, който не е публичен. Комисията за защита на личните данни извършва проверки за законосъобразност на съхраняването и унищожаването на данните от предприятията по реда на чл. 261а.
(2) Справката по чл. 251е, ал. 1, която не се използва при образуване на досъдебно производство, независимо дали представлява класифицирана информация, се унищожава в тримесечен срок от датата на получаването й от тричленна комисия в състав, определен от съответния ръководител на органите по чл. 251в, ал. 1 или 2, за което се изготвя протокол. Протоколът се изпраща незабавно на председателя на съответния съд, дал разрешението, и се вписва в регистъра по чл. 251г, ал. 7.
(3) В случаите по чл. 251г1, ал. 4 справката по чл. 251е, ал. 1, независимо дали представлява класифицирана информация, се унищожава незабавно от тричленна комисия в състав, определен от ръководителите на структурите по чл. 251в, ал. 1, за което се изготвя протокол. Протоколът се изпраща незабавно на председателя на съответния съд и се вписва в регистъра по чл. 251г, ал. 7.
Чл. 251з
(1) Данните по чл. 251б, ал. 1 могат да се предоставят и по молба на компетентен орган на друга държава, когато това е предвидено в международен договор, който е в сила за Република България.
(2) Достъпът до данните по чл. 251б, ал. 1 се осъществява при постъпило искане от ръководител на главна или специализирана дирекция по чл. 251в, ал. 1, т. 1 и 2, след писмено разрешение от председателя на Софийския градски съд или от оправомощен от него съдия, за което се издава разпореждане за предоставяне на достъп до данните. За дадените разрешения или откази в Софийския градски съд се води специален регистър, който не е публичен.
(3) За резултата от изготвената справка за данните по чл. 251б, ал. 1 компетентният орган на другата държава се уведомява по предвидения в международния договор ред.
Чл. 251и
(1) Данните по чл. 251б, ал. 1, т. 1 са:
1. при услуга за гласови съобщения – телефонният номер на викащия и данни за идентифициране на крайния ползвател;
2. при интернет достъп, електронна поща по интернет и интернет телефония – идентификатор, определен за крайния ползвател, идентификатор на крайния ползвател и телефонен номер, определени за всяко съобщение, влизащо в обществената телефонна мрежа, данни за идентифициране на крайния ползвател, за когото са определени IP адрес, идентификатор на крайния ползвател или телефонен номер в момента на връзката.
(2) Данните по чл. 251б, ал. 1, т. 2 са:
1. при услуга за гласови съобщения – набран номер (викан телефонен номер) и в случаите на допълнителни услуги, като пренасочване или прехвърляне на повикването, номер или номера, към които е маршрутизирано повикването, и данни за идентифициране на абоната или крайния ползвател;
2. при електронна поща по интернет и интернет телефония – идентификатор на крайния ползвател или телефонен номер на получателя/ите на интернет телефонно повикване, данни за идентифициране на крайния ползвател и идентификатор на получателя, за когото е предназначено съобщението.
(3) Данните по чл. 251б, ал. 1, т. 3 са:
1. при услуга за гласови съобщения – дата и час на началото и края на връзката;
2. за интернет достъп, електронна поща по интернет и интернет телефония – дата и час на влизане и излизане в/от услугата интернет достъп, основаващи се на определена часова зона, заедно с IP адреса, динамичен или статичен, определен за връзката от доставчика на услугата интернет достъп, и идентификатора на абоната или крайния ползвател, дата и час на влизане и излизане в/от услугата електронна поща по интернет или интернет телефония, основаващи се на определена часова зона.
(4) Данните по чл. 251б, ал. 1, т. 4 са:
1. видът на използваната услуга за гласови съобщения;
2. използваната интернет услуга при електронна поща по интернет или интернет телефония.
(5) Данните по чл. 251б, ал. 1, т. 5 са:
1. при фиксирана услуга за гласови съобщения – за викащия и викания телефонен номер;
2. при услуга за гласови съобщения, предоставяна чрез мобилна наземна мрежа – за викащ и викан телефонен номер; международен идентификатор на викащия мобилен краен ползвател – страна по договор по чл. 227 (IMSI); международен идентификатор на викания мобилен краен ползвател – страна по договор по чл. 227 (IMSI); международен идентификатор на викащото мобилно крайно устройство (IMEI); международен идентификатор на виканото мобилно крайно устройство (IMEI); в случай на предплатени услуги – дата и час на началното активиране на услугата и етикет за местоположение – идентификатор на клетката, от което е активирана услугата и за идентифициране на крайния ползвател;
3. при интернет достъп, електронна поща по интернет и интернет телефония – викащият телефонен номер за комутируем достъп, цифрова абонатна линия (DSL) или друга крайна точка на инициатора на връзката.
(6) Данни по чл. 251б, ал. 1, т. 6 са административни адреси на клетки на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа, от които е генерирано или в които е терминирано повикване.
Чл. 252
(1) Обработването на трафичните данни се извършва от определени от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, длъжностни лица, които отговарят за:
1. управлението на трафичните данни и на данните по чл. 248, ал. 2, т. 2;
2. запитванията на крайните ползватели;
3. установяването на злоупотреби;
4. проучването на пазара на електронни съобщителни услуги;
5. предоставяне на услуги с добавена стойност, изискващи допълнително обработване на трафични данни или данни за местоположението, различни от трафичните данни, необходими за пренасяне на съобщението или за таксуването му.
(2) Длъжностните лица имат достъп само до данните, необходими за съответната дейност.
Чл. 253
(1) Предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, след предварително писмено съгласие могат да обработват данни за местоположението на ползватели и крайни ползватели, при условие че:
1. данните са деперсонифицирани, или
2. са необходими за целите и продължителността на предоставяне на услуги с добавена стойност, изискващи допълнително обработване на трафични данни или данни за местоположението, различни от трафичните данни, необходими за пренасяне на съобщението или за таксуването му.
(2) Предприятията по ал. 1 предварително информират крайните си ползватели за вида на данните за местоположението по ал. 1, които обработват, за продължителността и целите на такава обработка и възможността данните да се прехвърлят на трето лице по повод предоставяне на услуги с добавена стойност, изискващи допълнително обработване на трафични данни или данни за местоположението, различни от трафичните данни, необходими за пренасяне на съобщението или за таксуването му.
(3) Предприятията по ал. 1 осигуряват безвъзмездно възможност на крайните ползватели да:
1. оттеглят по всяко време предварително даденото си съгласие за обработването на данни за местоположението им;
2. откажат временно обработването на данни за местоположението им за всяка връзка в електронната съобщителна мрежа или за всяко предавано съобщение.
Чл. 254
Обработването на данни за местоположението се извършва от длъжностни лица, определени от предприятията по чл. 252, ал. 1, или от оправомощени лица на трето лице, предоставящо услуги с добавена стойност, и трябва да бъде ограничено до необходимото за предоставяне на услуги с добавена стойност.
Чл. 255
(1) Предприятията по чл. 252, ал. 1 обработват и предоставят за своя сметка данни за местоположението на крайните ползватели в случай на спешни повиквания, включително когато не е получено предварително съгласие за тяхното обработване или е налице отказ по чл. 253, ал. 3. Информацията се предоставя само на съответните центрове за приемане на спешни повиквания към единния европейски номер за спешни повиквания 112 в момента, в който повикването достигне до тях.
(2) Предприятията по ал. 1 осигуряват достъпа на потребителите до службите за спешно реагиране чрез спешни повиквания към единния европейски номер за спешни повиквания 112. Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 насочва повикванията към най-подходящия център за приемане на спешни повиквания.
(3) Предприятията по ал. 1 осигуряват за своя сметка необходимите технически и програмни средства за маршрутизация и пренос на повикванията към центровете за спешни повиквания.
(4) Условията и редът за предоставяне от предприятията по ал. 1 на информация за местоположението на потребителите и данни за крайния ползвател – страна по договор по чл. 227, при спешни повиквания се определят с правила, приети от комисията.
Чл. 256
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, могат да събират, обработват и използват данните по чл. 248, ал. 2 и за:
1. откриване, локализиране и отстраняване на неизправности и софтуерни грешки в електронните съобщителни мрежи;
2. откриване и преустановяване на незаконно използване на електронните съобщителни мрежи и съоръженията, когато има основание да се смята, че такива действия се извършват и това е изложено писмено от засегнатата страна или от компетентен орган;
3. откриване и проследяване на обезпокоителни повиквания при наличие на заявка от засегнатия краен ползвател, изискваща предприемане на мерки от предприятието, предлагащо услугата.
(2) При предприемане на действията по ал. 1 предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, информират засегнатите лица във възможно най-кратък срок, освен ако по този начин не се възпрепятства постигането на целите на тази разпоредба.
(3) Данните, събрани по реда на този член, се използват само за посочените в ал. 1 цели.
Чл. 257
(1) Комисията може да наложи на предприятията, предлагащи услуги за гласови съобщения, задължения да осигуряват функциите на електронната съобщителна мрежа „тонално номеронабиране“, „идентификация на линията на викащия“ и „идентификация на свързаната линия“, при които номерът на викащия се представя на викания, преди да бъде осъществено повикването, при спазване на действащото законодателство в областта на защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот. Ако е технически възможно, предприятията предоставят данни и сигнали, за да улеснят идентифицирането на викащия и тоналното номеронабиране при осъществяване на международни повиквания.
(2) Предприятията по ал. 1, които поддържат функцията на електронната съобщителна мрежа “идентификация на линията на викащия”, предоставят безвъзмездно услугата “представяне на идентификация на линията на викащия”, като дават възможност безвъзмездно на крайните ползватели да активират или деактивират услугата “блокиране на идентификация на линията на викащия” с достъпни средства за всяко отделно повикване или постоянно за линията.
(3) Предприятията по ал. 1, които поддържат функцията на електронната съобщителна мрежа “идентификация на свързаната линия”, предоставят безвъзмездно услугата “представяне на идентификация на свързаната линия”, като дават възможност безвъзмездно на крайните ползватели да активират или деактивират услугата “блокиране на идентификация на свързаната линия” с достъпни средства за всяко отделно повикване или постоянно за линията.
(4) Предприятията по ал. 1, които поддържат функцията на електронната съобщителна мрежа “идентификация на линията на викащия”, безвъзмездно дават възможност на викания краен ползвател с достъпни средства да откаже входящи повиквания, в случай че услугата “блокиране на идентификация на линията на викащия” е активирана от страна на викащия краен ползвател.
(5) При предоставяне на услуги за осъществяване на спешни повиквания, както и при повиквания към службите за сигурност, отбрана и вътрешен ред, предприятията по ал. 1 гарантират, че услугата “блокиране на идентификация на линията на викащия” не може да бъде активирана.
(6) Предприятията по ал. 1, които поддържат функцията на електронната съобщителна мрежа “идентификация на линията на викащия”, предоставят безвъзмездно на крайните си ползватели услугата “прекратяване на получаването на пренасочените към неговото крайно устройство повиквания”.
(7) Когато не е налице техническа възможност по ал. 1, комисията съвместно с предприятията по ал. 1 и съобразно инвестиционната им политика определя ред и срок за въвеждане в действие на тези функции на електронната съобщителна мрежа.
(8)
(9) Предприятията по ал. 1 предоставят мрежите си за осъществяване на повиквания, предаване на съобщения или електронна поща, предназначени за директен маркетинг и реклама, само след изрично писмено съгласие на крайния ползвател – страна по договор по чл. 227.
(10) Условията и редът за предоставяне и ползване на услугите по ал. 1, 4 и 6 се определят с правила, приети с решение на комисията, които се обнародват в официалния раздел на “Държавен вестник”.
(11) Комисията може да наложи на предприятията, които предоставят достъп до интернет, задължение да осигуряват безплатно препращане на електронна поща или достъп до електронна поща след прекратяване на договора с доставчик на услуга за достъп до интернет, когато това е технически осъществимо. Тази възможност позволява на крайните ползватели, които прекратяват договора си с доставчик на услуга за достъп до интернет, при поискване и безплатно, да имат достъп до своите съобщения, получени на адресите за електронна поща, включващи търговското наименование или марката на предишния доставчик, за период, определен от комисията като необходим и пропорционален, или да прехвърлят съобщения, изпратени на тези адреси през посочения период, на нов електронен адрес, посочен от крайния ползвател.
Чл. 258
(1) Предприятията, предоставящи междуличностни съобщителни услуги с номера, които изготвят и публикуват телефонни указатели в електронна форма, включват безплатно в телефонните указатели името или наименованието, адреса и телефонния номер на крайните ползватели – страна по договор по чл. 227. В телефонния указател могат да бъдат включени и допълнителни данни, заявени от крайния ползвател – страна по договор по чл. 227.
(2) Предприятията по ал. 1 са длъжни предварително и безвъзмездно да информират крайните ползватели – страна по договор по чл. 227, за предназначението на телефонния указател, в който ще бъдат включени данните им, както и за всяка възможност за ползването им чрез функциите за търсене при телефонни указатели в електронна форма, позволяващи да се открият име, наименование и адрес само въз основа на телефонен номер.
(3) Предприятията по ал. 1 са длъжни да осигуряват достъп до съответния телефонен номер само при пълно и точно въведен минимален обем от данни, като предприемат подходящи технически и организационни мерки, които възпрепятстват копирането от указателите в електронна форма.
(4) Крайният ползвател – страна по договор по чл. 227 има право безвъзмездно да:
1. заяви изцяло или частично включване на данните си в телефонен указател;
2. поиска проверка, поправка и заличаване изцяло или частично на данните си в телефонен указател; данните се заличават или изменят при издаване на нов или при актуализиране на съществуващ телефонен указател.
(5) Крайният ползвател – страна по договор по чл. 227 може да поиска в телефонния указател да бъде включена допълнителна информация за други лица, ползващи съвместно абонатната линия, ако те са дали предварително писмено съгласието си за това.
(6) Крайният ползвател – страна по договор по чл. 227 трябва да бъде информиран за възможностите за търсене в телефонните указатели в електронна форма, позволяващи да се получи информация за името и адреса само въз основа на телефонния номер.
(7) Предприятията, предоставящи междуличностни съобщителни услуги с номера, които предоставят номера от номерационен план, изпълняват всички обосновани искания за предоставяне на необходимата информация с оглед на изготвянето на телефонни указатели и осигуряването на справочни услуги в съгласуван формат при условия, които са справедливи, обективни, разходоориентирани и равнопоставени. Информацията се предоставя при наличие на изрично съгласие от страна на крайните ползватели – страна по договор по чл. 227.
(8) Условията и редът за издаване на телефонни указатели, включително работата с базите данни, тяхното прехвърляне и ползване, се определят с наредба на председателя на Министерството на транспорта и съобщенията, която се обнародва в “Държавен вестник”.
Чл. 259
(1) Предприятията, предоставящи междуличностни съобщителни услуги с номера, осигуряват достъп до справочни услуги в съответствие с данните, публикувани в телефонен указател.
(2) Комисията може да наложи по реда на чл. 160 на предприятията, които контролират достъпа до крайните ползватели, задължения с цел предоставяне на справочни услуги. Тези задължения са обективни, справедливи, равнопоставени и прозрачни.
(3) Комисията не налага регулаторни ограничения, които да пречат на крайните ползватели да имат директен достъп до справочни услуги в други държави – членки на Европейския съюз, чрез услуга за гласово повикване или кратко текстово съобщение и взема мерки за осигуряване на този достъп съгласно чл. 138в.
(4) Предприятията по ал. 1 осигуряват справка за съответния телефонен номер само при точно подаден минимален обем от данни.
(5) Условията и редът за предоставяне на справочни услуги се определят с наредбата по чл. 258, ал. 8.
Чл. 260
(1) Крайните ползватели – страна по договор по чл. 227, имат право да не получават детайлизирани сметки след изрична заявка.
(2) Предприятията, предлагащи услуги за гласови съобщения, предоставят безвъзмездно на лицата по ал. 1 детайлизирана сметка за ползваните услуги заедно с данъчна фактура, както и предоставят безвъзмездно достъп до информация в електронен вид относно месечните сметки за ползваните услуги. Детайлизираната сметка се предоставя в едномесечен срок, считано от датата на нейното издаване.
(3) Детайлизираната сметка съдържа най-малко следната информация:
1. всички видове ползвани от абоната услуги през разплащателния период;
2. брой на ползваните услуги;
3. обща стойност на всеки вид ползвани услуги;
4. общ размер на сметката;
5. размер на данъчните начисления върху сметката, изразен както в проценти към размера на сметката, така и в абсолютни стойности;
6. размер на отчисленията, които може да се дължат на крайния ползвател – страна по договор по чл. 227, съобразно начина на ползване на услугите, договорен между него и предприятието, предлагащо услугите;
7. общ размер на дължимата сума;
8. срок за плащане;
9. възможни начини за дистанционно плащане на сметката с необходимите за това данни;
10. идентификационни данни на предприятието, предоставящо услугите;
11. адреси, телефони и други начини за контакти с предприятието, предоставящо услугите.
(4) Предприятията по ал. 2 предоставят при поискване детайлизирана справка за ползваните услуги за гласови съобщения, която съдържа информация най-малко за:
1. вида на ползваната услуга за всяко осъществено повикване;
2. стойността на всяко осъществено повикване;
3. датата, часа и продължителността на всяко осъществено повикване.
4. номер на викащия и викания краен ползвател.
(5) Предприятията по ал. 2 осигуряват възможност за получаване на детайлизираните сметки на хартиен носител или в електронен вид.
Чл. 260а
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги чрез електронни съобщителни мрежи, извън тези по чл. 260, предоставят ежемесечно и безвъзмездно на крайните ползватели – страна по договор по чл. 227, подробна писмена информация за ползваните услуги заедно с първичен счетоводен документ.
(2) Писмената информация съдържа най-малко следното:
1. име/наименование на крайния ползвател – страна по договор по чл. 227;
2. вид и брой на ползваните електронни съобщителни услуги;
3. наименование на предоставяните услуги или пакет услуги;
4. период на отчитане на ползваната услуга;
5. общ размер на дължимата сума, който включва размера на дължимата сума за:
6. размер на отчисленията, които може да се дължат на крайния ползвател – страна по договор по чл. 227, съобразно начина на ползване на услугите, договорен между него и предприятието, предлагащо услугите;
7. общ размер на дължимата сума по сметката;
8. размер на данъчните начисления върху сметката, изразен както в проценти към размера на сметката, така и в абсолютни стойности;
9. срок за плащане;
10. идентификационни данни на предприятието, предоставящо услугата, включително адрес и телефон.
(3) Предприятията по ал. 1 осигуряват възможност за получаване на писмена информация на хартиен носител или в електронен вид
(4) Писмената информация се съхранява от предприятията по ал. 1 в сроковете за съхранение на първичния счетоводен документ, към който е предоставена.
Чл. 261
(1) Осъществяването на повиквания, съобщения или електронна поща със или без човешка намеса за целите на директния маркетинг и реклама се позволяват само при предварително получено съгласие на крайния ползвател. Съгласието може да бъде оттеглено по всяко време.
(2) Всяко лице, което е получило при търговска сделка за предоставяне на продукти или услуги данни, чрез които може да бъде осъществен контакт с крайния ползвател по електронен път, може да използва тези данни за изпращане на съобщение за маркетинг и реклама на негови собствени сходни продукти или услуги, като дава възможност на всеки ползвател безвъзмездно и по лесен начин:
1. да изразява несъгласие в момента на сключване на сделката;
2. да изрази несъгласие с бъдещо получаване на подобни съобщения, когато това не е направено в момента на сключване на сделката.
(3)
(4) Лицето по ал. 2 е длъжно да изпълнява всеки отказ за получаване на съобщения за маркетингови цели.
(5) Изпращането на съобщения за маркетингови и рекламни цели се забранява, дори когато са изпълнени изискванията на ал. 1 и 2, ако:
1. не може да се идентифицира лицето, което ги изпраща, или
2. съобщението не включва валиден адрес, на който получателят може да изпрати заявка за отказ от получаване на съобщения, или
3. съобщението не отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 3, т. 1 – 4 от Закона за електронната търговия, или
4. съобщението насърчава получателите да посетят уебсайтове, които не отговарят на изискванията на чл. 5, ал. 3, т. 1 – 4 от Закона за електронната търговия.
Чл. 261а
(1) Комисията за защита на личните данни е наблюдаващ орган относно сигурността на данните, съхранявани съгласно чл. 251б, ал. 1.
(2) Като наблюдаващ орган Комисията за защита на личните данни упражнява надзор върху дейността на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, за спазване на следните правила при съхранение на данните по чл. 251б, ал. 1 за гарантиране тяхната защита и сигурност:
1. съхраняваните данни са от същото качество и са предмет на същата сигурност и защита като аналогичните данни в мрежата;
2. осигуряване на подходящи технически и организационни мерки, за да бъдат защитени данните от случайно или незаконно унищожаване, случайна загуба или промяна, или от непозволено или незаконно съхраняване, обработване, достъп или разкриване;
3. осигуряване на подходящи технически и организационни мерки, за да се гарантира, че до данните може да има достъп само специално упълномощен персонал;
4. данните, с изключение на онези, които са били предоставени на компетентните органи и са били запазени от тях, се унищожават в края на периода за съхранение, освен в изрично предвидените от закона случаи.
(3) За осъществяване на дейността си по ал. 2 Комисията за защита на личните данни има право да:
1. изисква в рамките на своята компетентност информация от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги;
2. дава задължителни указания, които подлежат на незабавно изпълнение.
(4) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, ежегодно до 31 март предоставят на Комисията за защита на личните данни в качеството й на наблюдаващ орган статистическа информация за:
1. случаите, при които са били предоставени данни на компетентните органи по чл. 251в, ал. 1 и чл. 251г, ал. 5;
2. времето, изтекло от началната дата на съхранението до датата, на която компетентните органи са поискали предаването на данните;
3. случаите, при които не е могло да се отговори на искането за данни.
(5) Комисията за защита на личните данни ежегодно предоставя на Народното събрание и на Европейската комисия обобщената информация по ал. 4 в двумесечен срок от получаването й.
(6) В обобщената статистическа информация по ал. 4 и 5 не се съдържат лични данни.
Чл. 261б
(1) Народното събрание чрез комисия, определена с правилника за организацията и дейността му, осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по чл. 251б, ал. 1, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни.
(2) За осъществяване на дейността си комисията по ал. 1 има право:
1. да изисква в рамките на своята компетентност информация от органите по чл. 251в, ал. 1 и и 2, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, и Комисията за защита на личните данни;
2. да проверява реда и начина на съхраняване на данните по чл. 251б, ал. 1, на исканията и разпорежданията, както и реда за унищожаването на данните по чл. 251б, ал. 1 и чл. 251ж;
3. на достъп до помещенията на органите по чл. 251в, ал. 1 и и 2 и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги;
4. да изготвя годишни доклади за извършените проверки и да дава указания за подобряване на процедурите за съхраняване и обработване на данните по чл. 251б, ал. 1.
(3) Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“ и главният прокурор ежегодно до 31 март изготвят обобщена статистическа информация за направените искания, издадените съдебни разпореждания, получените и унищожените справки за данните по чл. 251б, ал. 1, която предоставят на комисията по ал. 1.
(4) При констатирането на неправомерно използване, съхраняване или унищожаване на данните по чл. 251б, ал. 1 комисията уведомява съответните органи на прокуратурата, както и ръководителите на органите по чл. 251в, ал. 1 и 2 и на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, за допуснатите нарушения. Ръководителите на органите и предприятията са длъжни да уведомят своевременно комисията за предприетите мерки за отстраняване на допуснатите нарушения.
(5) Комисията по ал. 1 уведомява служебно гражданите, когато спрямо тях е искан или осъществен неправомерен достъп до данни по чл. 251б, ал. 1.
(6) Гражданите не се уведомяват, когато това ще създаде опасност за постигане на целите по чл. 251б, ал. 2 или чл. 251г, ал. 8.
Чл. 261в
(1) В случай на нарушение на сигурността на лични данни предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги, уведомява Комисията за защита на личните данни в тридневен срок от установяване на нарушението.
(2) Когато нарушението по ал. 1 може да повлияе неблагоприятно на лични данни или на неприкосновеността на личния живот на потребител или на друго лице, предприятието уведомява своевременно и съответното лице за констатираното нарушение.
(3) Потребителят или лицето по ал. 2 може да не бъде уведомявано за нарушението по ал. 1, когато предприятието е доказало пред Комисията за защита на личните данни, че е предприело подходящи технологични мерки за защита на сигурността на личните данни, които са обект на нарушението. Такива технологични мерки за защита правят данните неразбираеми за всяко лице, което няма право на достъп до тях.
(4) В случай че предприятието не е уведомило крайния ползвател или лицето по ал. 2 за нарушението на сигурността на личните данни, Комисията за защита на личните данни след разглеждане на възможните неблагоприятни последици от нарушението може да възложи на предприятието да уведоми съответното лице.
(5) При уведомяване на крайния ползвател или лицето се описват най-малко:
1. естеството на нарушението на сигурността на личните данни на крайния ползвател;
2. точките за контакт, от които може да се получи повече информация;
3. препоръчителни мерки за смекчаване на евентуалните неблагоприятни последици от нарушението на сигурността на личните данни на крайния ползвател или на физическото лице.
(6) При уведомяване на Комисията за защита на личните данни за нарушение на сигурността на лични данни предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги, освен информацията по ал. 5 посочва и:
1. описание на последиците от нарушението на сигурността на личните данни;
2. предложените или предприетите от предприятието мерки за отстраняване на нарушението.
Чл. 261г
(1) Комисията за защита на личните данни издава инструкции за обстоятелствата, при които предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, уведомяват потребителите за нарушения на сигурността на личните им данни, формата и начина на уведомяването. Инструкциите се обнародват в официалния раздел на „Държавен вестник“.
(2) Комисията за защита на личните данни може да проверява изпълнението от предприятията на задължението им за уведомяване по ал. 1 и да налага санкции при неизпълнение.
(3) Комисията за защита на личните данни може да проверява техническите и организационните мерки, предприети от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, и да издава препоръки относно най-добрите практики по отношение на нивото на сигурност, което следва да бъде постигнато.
Чл. 261д
Предприятията поддържат регистър на нарушенията на сигурността на личните данни на потребителите. В регистъра се вписват фактите, свързани с нарушението, последиците от него и предприетите действия за справяне с тях.
Чл. 262
Надзорът върху обработването на лични данни по реда на този раздел се осъществява от Комисията за защита на личните данни в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни.
Глава 16. РАДИОСЪОРЪЖЕНИЯ И КРАЙНИ УСТРОЙСТВА, УСТРОЙСТВА ЗА ИНТЕРАКТИВНИ ЦИФРОВИ ТЕЛЕВИЗИОННИ УСЛУГИ И СТАНДАРТИ В ОБЛАСТТА НА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ или УСЛУГИ
Раздел 1. Радиосъоръжения и крайни електронни съобщителни устройства и устройства за интерактивни цифрови телевизионни услуги
Чл. 263
(отменен)
(1) Пускането на пазара и в действие на крайни електронни съобщителни устройства и устройства за интерактивни цифрови телевизионни услуги с оценено съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите е свободно.
(2) Пускането на пазара на радиосъоръжения с оценено съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите е свободно.
Чл. 264
Радиосъоръженията се пускат в действие и се използват, когато са правилно инсталирани, поддържани и използвани по предназначение и отговарят на изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите.
Чл. 265
(отменен)
(1) Комисията,, изготвя и актуализира най-малко веднъж годишно списък на радиосъоръженията по чл. 264 и крайните електронни съобщителни устройства.
(2) Списъкът се приема с решение на комисията и се обнародва в официалния раздел на “Държавен вестник”.
(3) Списъкът по ал. 1 съдържа изискваните технически параметри на радиосъоръженията, както и изисквания, свързани с несъздаване на смущения при ползването на радиочестотния спектър.
Чл. 266
Допълнителни изисквания за пускане в действие или използване на радиосъоръжения могат да се въвеждат само от съображения, свързани със:
1. ефективно и ефикасно използване на радиочестотния спектър;
2. избягване на вредни смущения;
3. избягване на смущаващи електромагнитни въздействия;
4. защита на общественото здраве;
5. защита на националната сигурност.
Чл. 267
(1) На територията на Република България не могат да се пускат в действие и да се използват радиосъоръжения:
1. използващи радиочестотни ленти, които са определени за нуждите на националната сигурност в Националния план за разпределение на радиочестотния спектър;
2. използващи радиочестотни ленти, които съгласно Националния план за разпределение на радиочестотния спектър не са разпределени в Република България за съответния вид радиослужби;
3. чиито технически характеристики не отговарят на изискванията на правилата по чл. 66а, ал. 3.
4. чиито технически характеристики не отговарят на тези, определени в техническите изисквания по чл. 32, т. 2 или в издадените разрешения за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс – радиочестотен спектър или позиция на геостационарна орбита със съответния радиочестотен спектър.
(2) Изключения от ал. 1 се допускат в случаите на издаване на временни разрешения по чл. 109, ал. 1, т. 1 и 2, ако са взети необходимите мерки за избягване на радиосмущения, на смущаващи електромагнитни въздействия и на риск за здравето или безопасността на хората или на домашните животни, или за вещите.
Чл. 268
(отменен)
(1) Радиосъоръженията, които използват радиочестотни ленти, нехармонизирани в рамките на Европейския съюз, и/или които не могат да се пускат в действие на територията на Република България, или могат да се пускат в действие след издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, трябва да бъдат с нанесен знак за специфична маркировка за идентификация.
(2) Редът и начинът за нанасяне на специфичната маркировка по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет, по предложение на председателя на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Чл. 269
(отменен)
(1) Лице, което пуска на пазара радиосъоръжение по чл. 268, ал. 1, уведомява комисията най-малко 30 дни преди пускането му на пазара.
(2) Уведомлението по ал. 1 се подава по образец, утвърден от комисията, и съдържа:
1. име, наименование и адрес на лицето;
2. наименование на радиосъоръжението и неговите технически характеристики;
3. идентификационен номер на лицето, оценило съответствието на радиосъоръжението със съществените изисквания по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите;
4. дата на подаване на уведомлението.
(3) Уведомлението по ал. 1 може да се подава и чрез единния европейски портал за подаване на уведомления.
Чл. 270
(отменен)
(1) Комисията може да забрани с мотивирано решение пускането на пазара на радиосъоръжение по чл. 268, ал. 1, което може да предизвика радиосмущения, и уведомява Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и Европейската комисия за взетото решение.
(2) В случаите по ал. 1 комисията се произнася с решение в срок до 30 дни от подаване на уведомлението по чл. 269.
(3) Комисията може да изиска с мотивирано решение от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор да изтегли пуснато на пазара радиосъоръжение, което предизвиква радиосмущения.
Чл. 271
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги чрез обществени електронни съобщителни мрежи, не могат да отказват поради технически причини свързване на крайните устройства с оценено съответствие.
(2) Когато крайни устройства с оценено съответствие причиняват повреди на електронната съобщителна мрежа, създават радиосмущения, или пречат на функционирането на мрежата или не се използват съгласно предназначението им, предприятията по ал. 1 имат право да отказват включването им, да ги изключват или да прекратяват предоставянето на услугите чрез тях, след като извършат всички необходими технически проверки. В тези случаи предприятията незабавно уведомяват комисията и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Комисията уведомява Европейската комисия за всеки отделен случай.
(3) При аварии предприятията по ал. 1 могат да изключват крайно електронно съобщително устройство, ако защитата на сигурността на електронната съобщителна мрежа изисква то да бъде незабавно изключено и ако на крайния ползвател може веднага и без разходи за него да бъде предложено друго решение за свързване към мрежата.
(4) В случаите по ал. 3 предприятията незабавно уведомяват комисията.
Чл. 272
(1) Предприятията, които предоставят обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, преди да предложат своите услуги, публикуват на страницата си в интернет техническите спецификации на интерфейсите за свързване на крайните електронни съобщителни устройства към техните мрежи, актуализират ги и изпращат на комисията информация за техническите спецификации на интерфейсите.
(2) Техническите спецификации по ал. 1 включват всички необходими данни, позволяващи на потребителите да имат достъп до обществени електронни съобщителни мрежи и даващи възможност на производителите на крайни електронни съобщителни устройства да ги пускат на пазара.
Чл. 273
Комисията следи изпълнението на задълженията по чл. 272 на предприятията, публикува информация за типовете интерфейси на предприятията на интернет страницата си и информира Европейската комисия за типовете интерфейси за свързване на крайните устройства, прилагани в обществените електронни съобщителни мрежи.
Чл. 274
(1) Радиосъоръжения или крайни устройства, включващи хардуерни приспособления към съоръженията или крайните устройства за криптографиране на електронни съобщения и използващи криптографски ключ с дължина, по-голяма от 56 бита, се произвеждат или внасят след регистрация в Държавна агенция “Национална сигурност”.
(2) Не подлежат на регистрация по ал. 1 криптографски устройства за защита на банкови транзакции, смарт карти, криптори за кодиране на телевизионен сигнал, мобилни телефони без вграден допълнителен криптомодул и криптографски средства, използвани от представителства или други организации със статут на дипломатически мисии.
(3) За радиосъоръженията и крайните устройства по ал. 1 се води публичен регистър. Регистърът се публикува на страницата на Държавна агенция “Национална сигурност” в интернет.
(4) В регистъра по ал. 3 се съдържа следната информация:
1. идентификационни данни на производителя или вносителя:
2. наименование и тип на крайното устройство по ал. 1.
(5) Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, организациите, предоставящи обществени услуги, и органите на съдебната власт, пред които следва да се установят обстоятелства, вписани в публичния регистър по ал. 3 или на които са необходими данни, налични в публичния регистър, приемат удостоверяването на обстоятелствата и данните с писмено посочване в съответното искане или заявление, уведомление, декларация или друг документ, с който се започва съответното производство, без да изискват от заявителите или подателите представяне на доказателства за вписани в регистъра обстоятелства и данни.
Чл. 275
(1) За регистрация на радиосъоръжения или крайни устройства по чл. 274 производителят или вносителят подава заявление до Държавна агенция “Национална сигурност”.
(2) Заявлението по ал. 1 съдържа:
1. идентификационни данни на производителя, съответно на вносителя (вносителят посочва данни и за производителя):
2. пълното наименование на радиосъоръжението или крайното електронно съобщително устройство;
3. кратко описание на радиосъоръжението или крайното устройство, включващо вида на използваните криптографски алгоритми и дължината на криптографските ключове.
(3) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. копие от техническата документация на радиосъоръжението или крайното устройство;
2. описание на криптографските алгоритми, ако те не са публично известни, начините за тяхната инициализация, режимите на работа и форматите на входящите и изходящите данни.
(4) Заявлението и документите към него се подават на български език.
(5) В случай на непълнота на заявлението или на липса или непълнота на приложенията към него производителят, съответно вносителят, се уведомява писмено да отстрани пропуските. Ако пропуските не бъдат отстранени в срок 30 дни от датата на уведомлението, процедурата се прекратява.
(6) дирекция “Технически операции” на Държавна агенция “Национална сигурност” вписва радиосъоръжението или устройството в регистъра по чл. 274, ал. 3 в срок 30 дни от датата на получаване на заявлението и приложенията към него или от отстраняването на пропуските по ал. 5.
Чл. 276
(1) На лицето, което внася и произвежда радиосъоръжения или крайни устройства по чл. 274, ал. 1, Държавна агенция “Национална сигурност” издава удостоверение за вписването в регистъра по чл. 274, ал. 3.
(2) За издаване на удостоверението по ал. 1 се заплаща такса в размер, определен с тарифа за таксите, които се събират от Държавна агенция “Национална сигурност”.
Чл. 277
Лица, които извършват сделки с радиосъоръжения или крайни устройства по чл. 274, ал. 1, предоставят писмена информация на Държавна агенция “Национална сигурност” относно всяка сделка с такова съоръжение или устройство - име, тип, сериен номер и идентификационни данни по чл. 274, ал. 4, т. 1 за лицето, с което е осъществена сделката, периодично най-малко на три месеца.
Чл. 278
(1) Лицата, които пускат на пазара потребителски радиоприемници, включително за автомобили и потребителско оборудване за цифрова телевизия, са длъжни да осигуряват в тези устройства наличието на отворени интерфейси за приложни програми (API), отговарящи на минималните изисквания на съответните стандарти или спецификации или стандартизационни документи.
(2) Потребителското оборудване, предназначено за приемане на цифров телевизионен сигнал, което се предлага за продажба, под наем или по друг начин за ползване и може да декодира цифрови телевизионни сигнали, трябва да:
1. позволява декодиране на такива сигнали в съответствие с общ европейски алгоритъм за кодиране, който се управлява от призната европейска организация за стандартизация;
2. изобразява на екран свободно излъчен сигнал, когато е взето под наем оборудване и наемателят спазва условията на съответния договор за наем.
(3) Цифровите телевизионни апарати с интегриран екран с видим диагонал над 30 cm, които се пускат на пазара за продажба или под наем, следва да са оборудвани с поне един изход за отворен интерфейс (стандартизиран или съответстващ на стандарт, приет от призната европейска организация за стандартизация, или съответстващ на отраслова спецификация), който дава възможност за просто свързване на периферни устройства и пренос на всички съответни елементи на цифров телевизионен сигнал, включително информация, свързана с интерактивни услуги и с услуги за условен достъп.
(4) Радиоприемник за автомобил, предназначен за интегриране в нови превозни средства от категория М, които се пускат на пазара за продажба или вземане под наем, трябва да позволява приемането и възпроизвеждането поне на радиоуслуги, предоставяни чрез наземно цифрово радиоразпръскване. Радиоприемник, който е в съответствие с хармонизираните стандарти, позоваванията на които са публикувани в „Официален вестник“ на Европейския съюз, или на части от тези стандарти, се счита, че отговаря на това изискване.
(5) Доставчиците на услуги за цифрова телевизия предоставят на своите крайни ползватели оперативно съвместимо оборудване за цифрова телевизия, така че, когато е технически възможно, оборудването за цифрова телевизия да се използва повторно за услугите на други доставчици на услуги за цифрова телевизия.
(6) Лицата по ал. 1 и доставчиците по ал. 5 си сътрудничат при предоставянето на оперативно съвместими телевизионни услуги за ползватели с увреждания.
(7) Лицата, притежатели на правата на приложни програми, осигуряват на доставчиците по ал. 5 възмездно, при справедливи, разумни и равноправни условия цялата информация, необходима за предоставянето, в напълно функционална форма, на цифрови интерактивни телевизионни услуги, поддържани от тези интерфейси.
Чл. 279
Изискванията по този раздел не се прилагат за електронни съобщителни устройства, които са трайно инсталирани на плавателни съдове и въздухоплавателни средства или служат за координиране на движението и за осигуряване на безопасността или при търсене и спасяване, както и за тези съоръжения, инсталирани и използвани на брега, служещи за същите цели, признати като такива от министъра на транспорта.
Чл. 279а
(отменен)
Комисията определя с решение технически изисквания за осигуряване на оперативна съвместимост на потребителските цифрови телевизионни устройства.
Раздел 2. Стандарти в областта на електронните съобщителни мрежи или услуги
Чл. 280
(1) Предприятията, които предоставят електронни съобщителни мрежи или услуги и прилежащи съоръжения и услуги могат да, прилагат:
1. по отношение на радиосъоръженията и крайните устройства - българските стандарти, въвеждащи хармонизираните европейски стандарти, публикувани в официалния бюлетин на Българския институт за стандарти, съответстващи на публикуваните в “Официален вестник” на Европейския съюз;
2. за осигуряване на оперативна съвместимост на електронните съобщителни услуги свързаност от край до край, улесняване на смяната на доставчика, преносимост на номера и идентификатори, както и за повишаване свободата на избор на ползвателите - препоръчаните от Европейската комисия стандарти или стандартизационни документи, включени в списък, публикуван в “Официален вестник” на Европейския съюз.
(2) Когато няма публикувани стандарти или спецификации по ал. 1, т. 2 могат да, се прилагат стандарти или спецификации на европейските организации за стандартизация (Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията, Европейския комитет за стандартизация и Европейския комитет за стандартизация в областта на електротехниката).
(3) Когато няма публикувани стандарти или стандартизационни документи по ал. 1, т. 2 и ал. 2, се прилагат международни стандарти или препоръки на Международния съюз по далекосъобщенията, Европейската конференция по пощи и далекосъобщения, Международната организация по стандартизация и Международната електротехническа комисия.
(4) Европейските и международните стандарти се въвеждат като български и се прилагат съгласно разпоредбите на Закона за националната стандартизация.
(5) Предприятията, които предоставят електронни съобщителни мрежи или услуги и прилежащи съоръжения и услуги, задължително прилагат стандартите или стандартизационните документи, определени като задължителни в „Официален вестник“ на Европейския съюз.
(6) При определяне на изискванията към предприятията, които предоставят електронни съобщителни мрежи или услуги и прилежащи съоръжения и услуги, комисията се съобразява с приложимите европейски и международни стандарти или стандартизационни документи.
(7) Прилагането на стандартите и стандартизационните документи по ал. 1, т. 2 и ал. 2 и 3 не възпрепятства достъпа съгласно глава десета, когато достъпът е възможен.
(8) Оборудването за цифрова телевизия, което отговаря на хармонизираните стандарти, включени в списъка по ал. 1, т. 2, или на части от тези стандарти, се счита за отговарящо на изискванията за оперативна съвместимост по чл. 230, ал. 7, които са обхванати от тези стандарти или части от тях.
Глава 17. Изграждане и поддържане на електронни съобщителни мрежи и инфраструктура. Право на преминаване
Раздел 1. Изграждане на електронна съобщителна инфраструктура
Чл. 281
(отменен)
(1) Изграждането на електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура се извършва по реда на този закон и Закона за устройство на територията. При проектирането, изграждането или разширението и експлоатацията на подводни линейни обекти на електронните съобщения, разположени върху морското дъно или в неговите недра в границите на вътрешните морски води, териториалното море, българския участък и в крайбрежната заливаема ивица на река Дунав, се прилагат и специалните разпоредби на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
(2) Договорите за проектиране, изграждане и оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор се подписват от възложителя по чл. 283, ал. 3 с лица, регистрирани по Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, Закона за камарата на строителите в Република България, и регистрирани лица по Закона за устройство на територията, с доставчици на машини, съоръжения и техническо оборудване съгласно чл. 160, ал. 1 и 2 от Закона за устройство на територията.
(3) Контролът по проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на обектите по ал. 1 се осъществява при условията и по реда на Закона за устройство на територията.
(4) Срокът за одобряване на инвестиционен проект, в т.ч. комплексен проект за инвестиционна инициатива, и за издаване на разрешение за строеж на обществени електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура се определя съгласно Закона за устройство на територията, но той не може да бъде по-дълъг от 6 месеца, считано от датата на внасянето на инвестиционно намерение от предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или съоръжения.
(5) Надлежно подадено заявление за предоставяне на необходими права за инсталиране на съоръжения и свързаната с тях инфраструктура от обществените електронни съобщителни мрежи се разглежда от компетентния орган в рамките на един месец от подаване на заявлението.
(6) При осъществяване на правомощия на общинските органи във връзка с проектирането, изграждането, въвеждането в експлоатация и поддържането на електронни съобщителни мрежи и съоръжения те не могат да поставят допълнителни изисквания, които не са в съответствие с този закон, Закона за устройство на територията или с други специални закони или с подзаконовите актове по прилагането им.
(7) Електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура в съсобствена сграда или на общи части в сграда – етажна собственост, се изграждат въз основа на договор в писмена форма и съгласие на собствениците, притежаващи най-малко една втора от собствеността в сградата.
Чл. 282
(отменен)
(1) Предприятията, осъществяващи електронни съобщения, създават и поддържат за изградените от тях електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура, специализирани карти, регистри и, при възможност - информационни системи по смисъла на Закона за кадастъра и имотния регистър.
(2)
Чл. 283
(отменен)
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са собственици на изградените от тях, както и включените като основно средство и/или придобити по закон или правна сделка електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура.
(2) Сделките на разпореждане с изградени електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура се извършват в писмена форма с нотариална заверка на подписите и не подлежат на вписване. Изградените електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура могат да бъдат предмет на особен залог по смисъла на Закона за особените залози.
(3) Предприятията по ал. 1 са възложители на строителството на електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура по смисъла на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията, както и заинтересовани лица по смисъла на чл. 124а, ал. 5 от Закона за устройство на територията.
(4)
(5)
Чл. 284
(отменен)
(1) Изместване на електронни съобщителни мрежи и съоръжения при предстоящи строителни работи се извършва по реда на Закона за устройство на територията въз основа на споразумение между заинтересованите лица.
(2) Изместването по ал. 1 е за сметка на лицето, по чието искане се извършват строителните работи, освен ако лицата не са договорили друго.
(3) При необходимост от допълнителна защита на електронни съобщителни мрежи и съоръжения разходите са за сметка на собственика им, освен ако лицата не са договорили друго.
Чл. 285
(отменен)
Централните органи на изпълнителната власт и органите на местното самоуправление, упражняващи правата на държавата или на общината в предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, разделят правомощията си по управление и контрол върху тези предприятия от правомощията, свързани с одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж, в отделни структурни звена.
Чл. 286
(отменен)
(1) Кабелните електронни съобщителни мрежи се изграждат подземно.
(2) Кабелни електронни съобщителни мрежи могат да се изграждат въздушно само извън границите на урбанизираните територии и в урбанизирани територии с население до 10 000 жители и/или с ниско жилищно застрояване.
(3) Въздушно изграждане на кабелни електронни съобщителни мрежи не се допуска в курортни населени места и в селищни образувания, както и в населени места или части от тях, обявени за резервати с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение.
(4)
(5) Правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура се определят със съвместна наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Раздел 2. Сервитути
Чл. 287
(отменен)
(1) При изграждане на нови и/или разширение на съществуващи въздушни и подземни електронни съобщителни мрежи и съоръжения за постигане на целите по чл. 4 и в обществен интерес, в полза на предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги възникват сервитути. Сервитутите по този закон се отразяват в кадастъра и се вписват при условията и по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.
(2) Сервитутите по ал. 1 възникват за всички имоти публична и частна собственост, с изключение на тези, посочени в раздел IV на тази глава.
(3) Сервитутите по ал. 1 възникват, когато:
1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти, и
2. само за имоти частна собственост, на собственика на имота е изплатено от титуляря на сервитута еднократно обезщетение.
(4) Определянето на размера на обезщетенията по ал. 3, т. 2 се извършва по взаимно съгласие на страните или въз основа на оценка от лицензиран оценител, а при имоти публична собственост обезщетения не се дължат.
(5) Начинът на плащане на обезщетението по ал. 3, т. 2 се договаря между страните.
Чл. 288
(отменен)
Сервитутите по този закон са:
1. право на преминаване и прокарване на мрежи в полза на предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, включително на отклонения от тези мрежи до сгради и други поземлени имоти;
2. ограничаване в ползването на поземлени имоти, където е упражнено правото на преминаване и/или правото на прокарване.
Чл. 289
(отменен)
(1) Сервитутите по този закон са неделими права, като те могат да се упражняват изцяло в полза на всяка част от господстващия имот и тежат изцяло върху всяка част от служещия имот и в случаите, когато този имот е обект на разпореждане по всякакъв законен начин след възникване на сервитута.
(2) Промяната на собствеността на служещия имот не прекратява и/или променя действието на сервитутите нито по отношение на господстващия, нито на служещия имот.
(3) Сервитутът се използва само за нуждите на господстващия имот.
(4) Собственикът на служещия имот няма право да премества сервитута, освен ако лицата не са договорили друго.
Чл. 290
(отменен)
(1) При упражняване на сервитутите:
1. предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, придобива право негови представители да влизат и преминават през служещите имоти и да извършват в тях дейности, свързани с изграждането, развитието, поддръжката и експлоатацията на електронната съобщителна мрежа, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура, включително право на преминаване на техника през служещите поземлени имоти във връзка с изграждането и обслужването на мрежата;
2. в служещите поземлени имоти не се допуска:
(2) Упражняването на правата по ал. 1, т. 1 се извършва по реда на чл. 299 при спазване на правилата за обществения ред.
(3) Титулярят на сервитута е длъжен да осигурява съвместно ползване на сервитутната ивица при обосновано искане от друго предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, когато е налице техническа и физическа възможност и срещу възнаграждение.
(4) Възнаграждението по ал. 3 не може да превишава общата стойност на обезщетението по чл. 287, ал. 3, т. 2.
Чл. 291
(отменен)
(1) Упражняването на сервитута се извършва от предприятието, осъществяващо електронни съобщения съобразно този закон и техническите изисквания, посочени в наредбата по чл. 292.
(2) В случай че сервитутната ивица попада в имот, за който се учредява право на строеж, сервитутът върху имота се посочва в акта за учредяване на право на строеж.
Чл. 292
(отменен)
Размерите, разположението и специалният режим за упражняване на сервитутите са индивидуални за различните видове електронни съобщителни мрежи и съоръжения и се определят по ред и начин, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието, храните и горите и председателя на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Чл. 293
(отменен)
(1) Размерът на обезщетението по чл. 287, ал. 3, т. 2 се определя при прилагане на следните критерии:
1. площ на служещия поземлен имот, включена в границите на сервитута;
2. видове ограничения на ползването на служещия имот;
3. срок на ограничението;
4. пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.
(2) Независимо от обезщетението по ал. 1 предприятието, осъществяващо електронни съобщения, дължи на собственика на поземления имот по споразумение възстановяване на всички причинени вреди в имота или съответно парично обезщетение.
Чл. 294
(отменен)
Когато собственикът, ползвателят или наемателят на служещия имот извърши неразрешено застрояване, заграждение, засаждане или друго нарушение на режима за упражняване на сервитута, предприятието, осъществяващо електронни съобщения, има право да сезира компетентните органи с искане за премахване на незаконните строежи за сметка на собственика, ползвателя или наемателя, ако той не ги отстрани в срока, даден му от предприятието, осъществяващо електронни съобщения.
Раздел 3. Право на ползване
Чл. 295
(отменен)
(1) Предприятията, осъществяващи обществени електронни съобщения, имат право на специално ползване по смисъла на Закона за пътищата и/или на право на ползване на линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването електроразпределението,, газоснабдяването, хидромелиорациите по смисъла на § 5, т. 31 от Закона за устройство на територията, включително техните сервитутни зони, на водни и напоителни съоръжения и естествени водни басейни - публична собственост.
(2) Правото на специално ползване и/или правото на ползване по ал. 1 се предоставя за изграждане, разширение, поддържане и експлоатация на електронни съобщителни мрежи и съоръжения при спазване на изискванията за безопасност и опазване на околната среда в съответствие с подробните устройствени планове.
(3) Когато имотът - държавна собственост по ал. 1, е предоставен на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, право на специално ползване и/или правото на ползване по ал. 1 се учредява възмездно от ръководителя на държавното предприятие след решение на колективния орган на управление и разрешение от съответния министър или ръководител на ведомството, упражняващ правата на собственост на държавата в предприятието, като обезщетението е еднократно.
(4) В случаите по ал. 3 приходите от учреденото право на ползване и/или правото на специално ползване по ал. 1, заедно с режийните разноски, постъпват по разплащателната сметка на държавното предприятие.
(5) При прехвърляне на собствеността върху електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура правото на ползване и/или правото на специално ползване по ал. 1 и 2 се прехвърля автоматично в полза на новия собственик - приобретател.
(6) Правото по ал. 1 се упражнява възмездно въз основа на разрешение от органите или лицата, които стопанисват съответната техническа инфраструктура или имоти, като обезщетението е еднократно. При прехвърляне на правото на ползване и/или правото на специално ползване съгласно ал. 3 приобретателят на електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура не заплаща ново възнаграждение или такса.
(7) Използването на мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти - публична общинска собственост, за прокарване, преминаване и поддържане на електронни съобщителни мрежи на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, е безвъзмездно, включително на ведомствата по чл. 3.
Чл. 296
(отменен)
(1) При подаване на заявление от предприятие, осъществяващо обществени електронни съобщения, органите или лицата, които стопанисват техническата инфраструктура, в 14-дневен срок от получаване на заявлението обявяват намерението си да предоставят право на ползване върху техническата инфраструктура на страницата си в интернет и в национален всекидневник или по друг подходящ начин, като определят 30-дневен срок за подаване на заявления от заинтересовани лица.
(2) Заявленията се подават по образец, утвърден от съответните органи или лица по ал. 1.
(3) Органите или лицата, които стопанисват техническата инфраструктура, предоставят на предприятията по ал. 1 право на ползване върху техническата инфраструктура при липса на обстоятелства, застрашаващи безопасността и сигурността, и при наличие на техническа възможност.
Чл. 297
(отменен)
Разрешенията по чл. 295, ал. 6 се издават по реда на подаване на заявленията, в случай че възможностите за ползването на техническата инфраструктура не са ограничени.
Чл. 298
(отменен)
(1) В случай че възможностите за ползване на техническата инфраструктура са ограничени и заявителите за право на ползване са повече от един, разрешенията по чл. 295, ал. 6 се издават при спазване на следния ред:
1. на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги с национален обхват;
2. на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги с регионален обхват;
3. на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги с обхват едно населено място;
4. на предприятие, осъществяващо електронни съобщения за собствени нужди.
(2) В случай че заявителите по ал. 1 са от един и същи ред и възможностите за реализиране на правото на ползване са ограничени, разрешението по чл. 295, ал. 6 се издава след провеждане на търг, освен ако заявителите не постигнат споразумение за съвместно ползване на съоръженията.
Чл. 299
(отменен)
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, или упълномощени от тях длъжностни лица имат право на достъп и преминаване в имоти за извършване на дейностите по изграждане и поддръжка на електронните съобщителни мрежи и съоръжения.
(2) Предприятието или лицата, извършващи дейностите по ал. 1, са длъжни да уведомяват собствениците или ползвателите на имотите най-малко 7 дни преди започването на дейностите по изграждане и поддръжка на електронните съобщителни мрежи и съоръжения.
(3) В случай на прекъсване в работата на електронните съобщителни мрежи или в съоръженията към тези мрежи, причинено от непредвидими и непреодолими събития, когато се налага предприемане на незабавни действия и срокът по ал. 2 не може да бъде спазен, уведомяването се извършва във възможно най-кратък срок преди или веднага след отстраняването на аварията или прекъсването.
(4) Предприятието по ал. 1 обезщетява собственика или ползвателя на имот или възстановява имота в първоначалния му вид след извършване на дейностите по ал. 1.
Раздел 6а. Взаимодействие и координация при изпълнението на Регламент (ЕС) 2022/2065
Чл. 49г
(1) Комисията за регулиране на съобщенията и Съветът за електронни медии са компетентни органи по чл. 49, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065.
(2) Комисията за регулиране на съобщенията:
1. осъществява надзор върху дейността на доставчиците на посреднически услуги съгласно Регламент (ЕС) 2022/2065 относно изпълнението на задълженията им по Регламент (ЕС) 2022/2065, с изключение на случаите, в които контролът върху доставчиците на посредничисеки услуги се осъществява от Съвета за електронни медии;
2. контролира изпълнението на задълженията по чл. 25 и 27 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на всички доставчици на посреднически услуги.
(3) Съветът за електронни медии контролира доставчиците на посреднически услуги на платформи за споделяне на видеоклипове по смисъла на чл. 2, ал. 6 от Закона за радиото и телевизията за изпълнението на задълженията им по Регламент (ЕС) 2022/2065, с изключение на задълженията по чл. 25 и 27 от регламента.
(4) Комисията за защита на личните данни осъществява надзор върху обработването на лични данни при условията и по реда на Регламент (ЕС) 2022/2065 в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“ и Закона за защита на личните данни. При осъществяването на този надзор Комисията за защита на личните данни има правомощията по чл. 51 и 56 от Регламент (ЕС) 2022/2065.
Чл. 49д
(1) Когато съдебен или административен орган постанови акт по чл. 9 или 10 от Регламент (ЕС) 2022/2065, той изпраща на комисията копие от акта.
(2) Когато органът по ал. 1 събере или получи информация за изпълнението на акта по чл. 9 или 10 от Регламент (ЕС) 2022/2065 или друга информация от доставчика на посреднически услуги, той я изпраща на комисията.
(3) Комисията изпраща на координаторите за цифрови услуги в Европейския съюз получените актове по ал. 1 и придружаващата ги информация най-късно в деня, следващ деня на получаването им, чрез системата за обмен на информация по чл. 85 от Регламент (ЕС) 2022/2065.
Чл. 49е
Условията и редът за координация на изпълнението на дейностите по Регламент (ЕС) 2022/2065 между комисията, Съвета за електронни медии и Комисията за защита на личните данни се уреждат със съвместна инструкция.
Глава 18. ОСИГУРЯВАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩЕНИЯ ПРИ Бедствия, ПРИ ОБЯВЯВАНЕ НА Военно положение, положение на война или извънредно положение
Чл. 300
(1)
(2) Условията и редът за осигуряване на електронни съобщения при обявяване на военно положение, положение на война или извънредно положение по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се определят от Министерския съвет по предложение на председателя на Министерството на транспорта и съобщенията съгласувано със съответните компетентни органи.
Чл. 301
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, осигуряват възможност за осъществяване на електронни съобщения при бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия и при обявяване на военно положение, положение на война или извънредно положение по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(2) За осигуряване на националната сигурност предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, в случай на необходимост осигуряват на компетентните органи достъп до мрежата или предоставяните услуги, както и възможност за безвъзмездно ползване на електронни съобщения чрез мрежата в случай на непосредствена опасност от заплаха за националната сигурност.
(3) За осъществяване на дейностите по чл. 14, ал. 2, т. 3 и 8 и чл. 89, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 42, ал. 1, т. 5 и 6 от Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”, по чл. 5 и 7 от Закона за военната полиция по чл. 20 – 22 от Закона за Националната служба за охрана и по чл. 56, т. 10 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, както и при непосредствена заплаха за националната сигурност, компетентните органи на Министерството на вътрешните работи, на Държавна агенция “Национална сигурност”, на Националната служба за охрана, на Служба „Военна полиция“ и на останалите структури от въоръжените сили по чл. 50 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България може да блокират с технически средства ползването на електронни съобщителни услуги.
Чл. 302
(1) При обявяване на военно положение, положение на война или извънредно положение по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България комисията по решение на компетентен орган спира временно действието на издадени разрешения за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс.
(2) Комисията забранява ползването на радиосъоръжения и радиочестотен спектър за граждански нужди при решение на компетентния орган в случаите по ал. 1.
(3) Разпределението на радиочестотния спектър при положение на война, военно положение или извънредно положение се осъществява от компетентен орган, определен по реда на чл. 114 и 122 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Чл. 303
(1) При осъществяването на правомощията си по чл. 17 министърът на електронното управление използва, модернизира и поддържа в готовност за осигуряване на електронни съобщения при бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия, при въвеждане на военно положение, положение на война или извънредно положение по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, както и при обявяване на извънредно положение по смисъла на Закона за противодействие на тероризма, съобщителните обекти със специално предназначение – елемент от Интегрираната комуникационно-информационна система за управление на страната и въоръжените сили, и инсталираните мощности за военно време.
(2) При осъществяването на правомощията си по чл. 17 председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ използва, модернизира и поддържа в готовност за осигуряване на електронни съобщения при бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия, при въвеждане на военно положение, положение на война или извънредно положение по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, както и при обявяване на извънредно положение по смисъла на Закона за противодействие на тероризма, съобщителните обекти със специално предназначение – елемент от Интегрираната комуникационно-информационна система за управление на страната и въоръжените сили, и инсталираните мощности за военно време.
(3) Съобщителните обекти по ал. 1 и земята, върху която са построени, могат да се отчуждават, да се отдават под наем или да се обременяват с вещни права с решение на Министерския съвет.
(4) Съобщителните обекти, инсталираните мощности и електронната съобщителна мрежа по чл. 17 могат да се използват и развиват за нуждите на държавното управление по ред, определен от Министерския съвет.
(5) Средствата за изграждане, поддържане, реконструкция и модернизация на инфраструктурата по ал. 4 се осигуряват от държавния бюджет и от други източници по ред, определен от Министерския съвет.
Глава 19. ОСИГУРЯВАНЕ НА УСЛОВИЯ ЗА ПРИХВАЩАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩЕНИЯ, СВЪРЗАНИ СЪС ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ И ОПАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД
Чл. 304
Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, осигуряват възможност за прихващане на електронни съобщения в реално време, възможност за непрекъснато наблюдение, както и достъп в реално време до данни, свързани с дадено повикване. Когато тези данни не могат да бъдат предоставени в реално време, те се предоставят на специализираната дирекция Оперативни технически операции на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция “Национална сигурност” във възможно най-кратък срок след приключването на разговора. Възможностите за прихващане, непрекъснато наблюдение и достъп до данни, свързани с дадено повикване в реално време, се осъществяват само по реда на Закона за специалните разузнавателни средства.
Чл. 305
(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, предоставят, въвеждат в експлоатация и поддържат за своя сметка прихващащи интерфейси, от които прихванатите електронни съобщения могат да бъдат предавани към съоръженията на специализираната дирекция Оперативни технически операции на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция “Национална сигурност”.
(2) Техническите параметри, конфигурацията и условията за поддръжка на прихващащите интерфейси, осигурявани от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, се съгласуват с Държавна агенция „Технически операции“ и Държавна агенция „Национална сигурност“ и се утвърждават от председателите им.
Чл. 306
Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, предоставят данни, свързани с конкретно повикване и със съдържанието на това повикване, по начин, позволяващ установяване на точно съответствие между данните за повикването и съдържанието на повикването.
Чл. 307
В случай че предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги, предприемат кодиране, компресиране или криптиране на прихванатите електронни съобщения, те ги предоставят на Държавна агенция “Национална сигурност” или Държавна агенция „Технически операции“ в първоначалния им вид.
Чл. 308
Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, са длъжни да осигуряват възможност за предаване на прихванатите електронни услуги към съоръженията на специализираната дирекция Оперативни технически операции на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция “Национална сигурност” чрез фиксирани или комутируеми линии.
Чл. 309
Прихващането се осъществява по начин, който изключва възможност за незаконна намеса и осигурява защита на информацията, свързана с прихващането. Прихващаните електронни съобщения се получават само от специализираната дирекция Оперативни технически операции на Министерството на вътрешните работи и от Държавна агенция “Национална сигурност” по реда на Закона за специалните разузнавателни средства.
Чл. 310
Преди осъществяване на прихващане на законно основание специализираната дирекция Оперативни технически операции на Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция “Национална сигурност” изискват от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги:
1. данни за идентифициране на крайния ползвател – страна по договор по чл. 227, номер или друг идентификационен признак на електронната съобщителна услуга;
2. информация за услугата и характеристиките на електронната съобщителна система, използвани от обекта на прихващане и предоставяни от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги;
3. информация за техническите параметри на преноса до съоръженията на специализираната дирекция Оперативни технически операции на Министерството на вътрешните работи.
Глава 19а. СЕРТИФИЦИРАНЕ НА ОРГАНИ ЗА ИЗВЪНСЪДЕБНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕ, ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СТАТУТ НА ДОВЕРЕН ПОДАТЕЛ НА СИГНАЛИ И НА ОДОБРЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛ СЪГЛАСНО РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2022/2065
Чл. 310а
(1) Комисията сертифицира органи за извънсъдебно уреждане на спорове по смисъла на чл. 21 от Регламент (ЕС) 2022/2065 между получатели на услугата и доставчици на онлайн платформи.
(2) Орган за извънсъдебно уреждане на спорове, който желае да бъде сертифициран по ал. 1, подава заявление до комисията, което съдържа данни за:
1. идентификация за:
2. контакт със заявителя.
(3) Към заявлението по ал. 2 се прилага:
1. информация за начина на финансиране;
2. информация за лицата, които отговарят за или участват в процедура за извънсъдебно уреждане на спорове – автобиография и диплома за завършено образование;
3. процедурни правила за работа на органа, които предвиждат най-малко:
4. информация за размера на таксите или механизмите, използвани за определяне на таксите за страните по спора, ако има такива;
5. информация за езиците, на които потребителите могат да подават жалби и на които се провежда процедурата за извънсъдебно уреждане на спорове;
6. информация за експертен опит по чл. 21, параграф 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2022/2065;
7. декларация за съответствие с изискванията на чл. 21, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065.
(4) Комисията еднократно може да поиска допълнителна информация от заявителя, като определя срок за представянето й до един месец от получаване на искането, но не по-кратък от 7 дни.
(5) В случай че заявителят не предостави информацията по ал. 4 в указания му срок, производството се прекратява.
(6) Комисията с решение издава сертификат на органа за извънсъдебно уреждане на спорове в срок до два месеца от постъпването на заявлението по ал. 2, който се удължава със срока по ал. 4 в случай на поискана допълнителна информация.
(7) Сертификатът е със срок на действие 5 години, считано от датата на издаването му.
(8) Комисията с мотивирано решение отказва да издаде сертификат на органа за извънсъдебно уреждане на спорове, в случай че заявителят не отговаря на изискванията на чл. 21, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065.
(9) Комисията води публичен електронен регистър на сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове, данните от който се предоставят в отворен машинночетим формат.
(10) Ежегодно в срок до 1 юли сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове предоставят на комисията данни за проведените извънсъдебни уреждания на спорове. Комисията обобщава и публикува данните на интернет страницата си до 1 декември на съответната година.
(11) Данните по ал. 10 са индивидуални записи за всяко искане за уреждане на спор и включват:
1. информация за страната, в чиято полза е крайното решение;
2. вида на обжалваното действие на онлайн платформата;
3. наименованието на онлайн платформата;
4. времето, необходимо за произнасяне по спора;
5. анонимен идентификатор на лицето, подало искането за уреждане на спора;
6. информация, получена от онлайн платформата, за броя докладвания от други потребители на съдържание, публикувано от потребителя, когато тези докладвания са довели до действие от страна на онлайн платформата;
7. датата на публикуване на съдържанието от страна на потребителя, което е довело до действие от страна на онлайн платформата;
8. имената на лицето, подало искането за уреждане на спор, в случай че той е посочил изрично желанието си те да бъдат публикувани.
(12) Данните по ал. 11 се публикуват в отворен машинночетим формат по реда на Закона за достъп до обществена информация на интернет страницата на комисията.
Чл. 310б
(1) Комисията може да извърши проверка по чл. 21, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2022/2065 по своя инициатива или след получаване на информация от трето лице относно съответствието на органа за извънсъдебно уреждане на спорове с изискванията за издаването на сертификата. В случай че установи, че сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове е престанал да отговаря на изискванията на чл. 21, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065, комисията с решение:
1. уведомява лицето или правното образувание за установеното несъответствие и за намерението на комисията да отнеме статута му на сертифициран орган за извънсъдебно решаване на спорове;
2. определя срок 7 дни за изразяване на становище.
(2) След изтичането на срока по ал. 1, т. 2 и след като обсъди постъпилото становище, комисията може с решение да определи срок до един месец, но не по-кратък от 7 дни, за привеждане дейността на сертифицирания орган за извънсъдебно уреждане на спорове в съответствие с изискванията на чл. 21, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065.
(3) В случай че след изтичането на срока по ал. 2 сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове не е преустановил установеното неизпълнение и/или не е отстранил неговите последици, комисията с мотивирано решение отнема издадения му сертификат.
Чл. 310в
(1) Комисията предоставя статут на доверен подател на сигнали по смисъла на чл. 22 от Регламент (ЕС) 2022/2065.
(2) Юридическо лице или правно образувание, което желае да получи статут на доверен подател на сигнали по ал. 1, подава заявление до комисията, което съдържа данни за:
1. идентификация – наименование, седалище, адрес на управление и съответен идентификационен код;
2. контакт със заявителя.
(3) Към заявлението по ал. 2 се прилага:
1. информация за областта, в която заявителят възнамерява да осъществява дейност;
2. информация за мерките по чл. 22, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065, които заявителят ще прилага;
3. информация за компетентността на заявителя, свързана с целите на откриването, идентифицирането и уведомяването за незаконно съдържание;
4. декларация, че заявителят отговаря на изискването на чл. 22, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2022/2065 и ще осъществява дейността си в съответствие с чл. 22, параграф 2, буква „в“ от регламента;
5. документи, съдържащи информацията по т. 3, с които се доказва изпълнението на чл. 22, параграф 2, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2022/2065, или посочване на данните и документите, които се съдържат в публичен регистър.
(4) Комисията еднократно може да поиска допълнителна информация от заявителя, като определя срок за представянето й до един месец от получаване на искането, но не по-кратък от 7 дни.
(5) В случай че заявителят не предостави информацията по ал. 4 в указания му срок, производството се прекратява.
(6) Комисията предоставя статут на доверен подател на сигнали в срок до два месеца от постъпването на заявлението по ал. 2, който се удължава със срока по ал. 4, ако е била поискана допълнителна информация.
(7) Комисията отказва да предостави статут на доверен подател, в случай че заявителят не отговаря на изискванията на чл. 22, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2022/2065.
(8) Комисията събира, обобщава и до 1 декември на съответната година публикува на интернет страницата си данни за подадените сигнали.
(9) Данните по ал. 8 са индивидуални записи за всеки сигнал и съдържат:
1. организацията, подала сигнала;
2. причината, поради която е подаден сигналът;
3. наименованието на онлайн платформата;
4. времето за реакция на сигнала от страна на онлайн платформата;
5. информация дали сигналът е бил основателен;
6. типа съдържание, докладвано от доверените податели на сигнали.
(10) Данните по ал. 8 се публикуват в отворен машинночетим формат по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Чл. 310г
(1) Комисията може да извърши проверка по чл. 22, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2022/2065 по своя инициатива или след получаване на информация от трето лице, съгласно чл. 22, параграф 6 от регламента, за съответствието на доверения подател на сигнали с изискванията за предоставения му статут.
(2) В случай че установи, че лице или правно образувание, получило статут на доверен подател на сигнали по реда на чл. 310в, е престанало да отговаря на изискванията на чл. 22, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2022/2065, комисията с решение:
1. уведомява лицето или правното образувание за установеното несъответствие и за намерението на комисията да отнеме статута му на доверен подател на сигнали, и
2. определя срок 7 дни за изразяване на становище.
(3) Статутът на доверен подател на сигнали се счита за временно отнет от датата на решението на комисията по ал. 2 за срока на извършване на проверката.
(4) След изтичането на срока по ал. 2, т. 2 и след като обсъди постъпилото становище, комисията може с решение да определи срок до един месец, но не по-кратък от 7 дни, за привеждане дейността на доверения подател на сигнали в съответствие с изискванията на чл. 22, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2022/2065.
(5) В случай че след изтичането на срока по ал. 4 довереният подател на сигнали е преустановил установеното неизпълнение и/или е отстранил неговите последици в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/2065, комисията с решение прекратява производството и възстановява статута на доверения подател на сигнали.
(6) В случай че след изтичането на срока по ал. 4 довереният подател на сигнали не е преустановил установеното неизпълнение и/или не е отстранил неговите последици, комисията с мотивирано решение отнема статута на доверения подател на сигнали.
Чл. 310д
(1) Комисията предоставя статут на одобрен изследовател по смисъла на чл. 40, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на лице или правно образувание, установено в Република България, за конкретно изследване, във връзка с което се иска достъп до данни на доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка по чл. 33, параграф 4 от регламента.
(2) Лице или правно образувание, което желае да получи статут на одобрен изследовател по ал. 1, подава заявление до комисията, което съдържа данни за:
1. идентификация за:
2. контакт със заявителя.
(3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат доказателства, че заявителят отговаря на изискванията на чл. 40, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2022/2065, или посочва данните и документите, които се съдържат в публичен регистър.
(4) Комисията еднократно може да поиска допълнителна информация от заявителя, като определя срок за представянето й до един месец от получаване на искането, но не по-кратък от 7 дни.
(5) В случай че заявителят не предостави информацията по ал. 4 в указания му срок, производството се прекратява.
(6) Комисията с мотивирано решение предоставя статут на одобрен изследовател в срок до два месеца от постъпването на заявлението по ал. 2, който се удължава със срока по ал. 4, ако е била поискана допълнителна информация.
(7) Комисията отказва да предостави статут на одобрен изследовател, в случай че заявителят не отговаря на изискванията на чл. 40, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2022/2065.
(8) Комисията информира Европейската комисия и Европейския съвет за цифровите услуги за получените заявления по ал. 2.
(9) Комисията информира Европейския съвет за цифровите услуги за имената и данните за контакт на лицата или правните образувания, на които е предоставен статут на одобрен изследовател по ал. 6.
Чл. 310е
(1) Комисията разглежда заявления за предоставяне на статут на одобрен изследовател за конкретно изследване в случаите, посочени в чл. 40, параграф 9 от Регламент (ЕС) 2022/2065, по реда на чл. 310д, ал. 2 – 4.
(2) Комисията извършва първоначална оценка дали заявителите по ал. 1 отговарят на изискванията на чл. 40, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2022/2065.
(3) В двумесечен срок от постъпването на заявлението по ал. 1 комисията го изпраща ведно с придружаващите документи и първоначалната оценка по ал. 2 на координатора за цифровите услуги по място на установяване на доставчика на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка по чл. 33, параграф 4 от регламента.
Чл. 310ж
(1) Комисията може да извърши проверка по чл. 40, параграф 10 от Регламент (ЕС) 2022/2065 по своя инициатива или след получаване на информация от трети лица за съответствието на одобрения изследовател с изискванията на предоставения му статут.
(2) В случай че установи, че лице или правно образувание, получило статут на одобрен изследовател по реда на чл. 310д, е престанало да отговаря на изискванията по чл. 40, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2022/2065, комисията с решение:
1. уведомява лицето или правното образувание за установеното несъответствие, и
2. определя срок 7 дни за изразяване на становище.
(3) След изтичането на срока за становище по ал. 2, т. 2 и след като обсъди постъпилото становище комисията с решение определя срок до един месец, но не по-кратък от 7 дни, за привеждане дейността на одобрения изследовател в съответствие с изискванията на чл. 40, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2022/2065.
(4) В случай че след изтичането на срока по ал. 3 одобреният изследовател е преустановил установеното неизпълнение и/или е отстранил неговите последици, комисията с решение прекратява производството.
(5) В случай че след изтичането на срока по ал. 3 одобреният изследовател не е преустановил установеното неизпълнение и/или не е отстранил неговите последици, комисията с мотивирано решение отнема статута на одобрен изследовател и прекратява предоставения му достъп до данни.
Чл. 310з
Комисията прекратява статута на сертифициран орган за извънсъдебно решаване на спорове на доверен подател на сигнали и на одобрен изследовател след подадено заявление от тяхна страна.
Чл. 310и
За разглеждане на заявленията по чл. 310а, ал. 2, чл. 310в, ал. 2 и чл. 310д, ал. 2 се заплаща административна такса. Размерът на таксата се определя с тарифата по чл. 147.
Глава 20. КОНТРОЛ
Чл. 311
(1) Контролът върху осъществяването на електронните съобщения се извършва от комисията.
(2) Контролът за пускане в действие и използване на радиосъоръжения по чл. 267 се осъществява от комисията.
(3)
(4) При осъществяване на контрола по ал. 1 и 2 комисията взаимодейства с Министерството на транспорта, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната Държавна агенция “Национална сигурност”,, Министерството на икономиката - Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, и с Министерството на регионалното развитие и благоустройството - Дирекцията за национален строителен контрол, в съответствие със съвместно издадена инструкция, предложена от комисията.
(5)
Чл. 312
(1) За осъществяване на контрола върху електронните съобщения председателят на комисията оправомощава със заповед служители от администрацията.
(2) Комисията задължително застрахова служителите по ал. 1 срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на служебните им задължения, със средства от бюджета на комисията.
Чл. 313
(1) В изпълнение на своите функции оправомощените по чл. 312, ал. 1 служители на комисията имат право:
1. да извършват проверки и да съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания при констатиране на нарушения;
2. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти, в които се намират електронните съобщителни мрежи, съоръжения и технически средства;
3. да установяват наличието на документите, издавани от комисията, доказващи правоспособността на лицата в контролираните обекти;
4. да получават достъп до оригинални документи, данни, сведения, справки и други носители на информация, свързани с осъществяването на контрола, от проверяваните лица, както и да изземват заверени копия от документи във връзка с осъществяването на електронни съобщения или с установяването на административни нарушения по този закон;
5. да проверяват счетоводни, търговски или други книги или документи и носители на информация, както и други документи, свързани с осъществяването на електронни съобщения или с установяването на административни нарушения по този закон;
6. да изискват от трети лица сведения, извлечения и други документи, необходими за извършване на насрещни проверки във връзка с осъществяването на контрол по този закон или с установяването на административни нарушения по този закон;
7. да контролират параметрите за качество на електронните съобщителни услуги, като извършват документални и технически проверки;
8. да проверяват по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс, помещения, използвани от лицата за осъществяване на електронни съобщения, както и помещения, в които се намират доказателства за извършване на административни нарушения;
9. да дават предписание на предприятията за отстраняване в определен от тях срок на несъответствия по този закон по отношение на отклонения на технически параметри на електронните съобщителни мрежи и съоръжения от зададени стойности във връзка с осъществяването на дейността им; неизпълнението на предписанията в предвидения срок е административно нарушение по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания.
10. да дават предписания да не се пускат в действие и използват радиосъоръжения, които не отговарят на изискванията по чл. 267; неизпълнението на предписанията е административно нарушение по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания.
(2) В случаите на проверка в помещения по ал. 1, т. 8, служещи за жилище, проверките се извършват от оправомощените по чл. 312, ал. 1 служители съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 314
(1) При установяване на нарушения оправомощените по чл. 312, ал. 1 служители изземват и задържат веществени доказателства, свързани с установяване на нарушението, по реда на чл. 41 от Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Иззетите веществени доказателства подлежат на отнемане в полза на държавата с наказателно постановление по реда на чл. 20 и 21 от Закона за административните нарушения и наказания, когато са осъществени съставите на нарушения по този закон.
(3) Отнетите в полза на държавата вещи се съхраняват в помещения, специално предвидени за това, до изтичането на една година от влизането в сила на резолюцията, наказателното постановление или на съдебното решение, с което наказателното постановление е потвърдено.
(4) При отпадане на основанието за изземване на веществените доказателства по ал. 2 те се връщат на собствениците им след направено искане за това до председателя на комисията.
Чл. 315
(1) След изтичането на срока по чл. 314, ал. 3 отнетите вещи подлежат на:
1. безвъзмездно предоставяне изцяло или на части от тях, които могат да бъдат използвани, без да се нарушават законите и действащите стандарти в страната, на органи на държавната власт и на местното самоуправление, на учебни заведения с учебна цел, на болници или други организации със социално предназначение;
2. унищожаване.
(2) Редът за предоставяне и унищожаване на отнетите в полза на държавата вещи се определя с наредба на Министерския съвет, предложена от комисията.
Чл. 316
При изпълнение на служебните си задължения оправомощените по чл. 312, ал. 1 служители са длъжни да:
1. се легитимират чрез служебна карта;
2. не разгласяват обстоятелствата и фактите, които са им станали известни при или по повод изпълнение на служебните им задължения.
Чл. 317
(1) Редът и начинът за използване и съхраняване на иззетите документи и материали по чл. 314, както и организацията на работа при осъществяване на контрола върху електронните съобщителни дейности се определят с решение на комисията.
(2) Председателят на комисията определя служителите от администрацията, които са отговорни за съхранението на иззетите документи и материали.
(3) Служителите по ал. 2 и по чл. 316 подписват декларация по образец във връзка със задълженията си, в която изрично се посочва и отговорността им при неизпълнение на тези задължения.
Чл. 318
(1) Комисията може с решение да спира осъществяването на електронни съобщения в случаите по чл. 78а до отстраняване на нарушенията.
(2) С решението по ал. 1 може да се налага и принудителна административна мярка - запечатване на обекти или съоръжения, послужили при осъществяване на електронни съобщения, за нарушение на закона, на подзаконовите нормативни актове, на приложимите изисквания по чл. 73 или на специфичните задължения или разрешения за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс, до отстраняване на нарушенията.
(3) Комисията може с решение да спре или отложи предоставянето на услуга или пакет услуги, когато това би довело до съществено нарушение на конкуренцията, докато не бъде осигурено спазване на задълженията за достъп, наложени с влязло в сила решение след анализ на съответния пазар.
Чл. 319
(1) Комисията ежегодно изготвя план за контрол на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, за изпълнение на приложимите изисквания по чл. 73 или специфични задължения, или разрешенията за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс.
(2) Комисията извършва проверки по писмени сигнали за нарушения на закона, подзаконовите нормативни актове, приложимите изисквания по чл. 73 или специфичните задължения или разрешенията за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс.
Чл. 320
Комисията в годишния си доклад по чл. 38, ал. 1 изготвя анализ на резултатите от извършвания контрол и предлага в съответствие с най-добрата европейска практика мерки за повишаване ефективността на контрола и превантивни мерки за намаляване на потенциалните нарушения при осъществяването на електронни съобщения.
Чл. 321
Контролът по чл. 274, ал. 1 се осъществява от служителите на Държавна агенция “Национална сигурност”.
Чл. 322
Служителите по чл. 321 имат право:
1. да извършват проверки и при установяване на нарушения да съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания;
2. на свободен достъп в обектите, в които се намират радиосъоръжения или устройства по чл. 274, ал. 1;
3. да изискват от проверяваните лица оригинали на документи, данни, справки и други носители на информация, свързани с осъществяването на контрола;
4. да изискват от трети лица сведения, извлечения и други документи, необходими за осъществяване на контрола.
Чл. 323
(1) При установяване на нарушение по чл. 335 служителите по чл. 321 могат да изземват и да задържат веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението.
(2) Иззетите веществени доказателства се отнемат в полза на държавата с наказателно постановление по реда на чл. 20 и 21 от Закона за административните нарушения и наказания.
(3) Отнетите в полза на държавата вещи се съхраняват в специални помещения до влизането в сила на акта, с който е постановено отнемането, или на съдебното решение, с което той е потвърден.
(4) При отмяна на наказателното постановление, с което са иззети веществените доказателства, те се връщат на собствениците им.
(5) След влизането в сила на акта или на съдебното решение по ал. 3 отнетите вещи се:
1. ползват безвъзмездно от органите на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Държавна агенция “Национална сигурност” по тяхно искане;
2. унищожават въз основа на заповед на председателя на Държавна агенция “Национална сигурност”.
Чл. 323а
(1) Надзорът за изпълнение на задълженията по чл. 251ж, чл. 261в и за изпълнение на инструкциите и препоръките по чл. 261г се осъществява от Комисията за защита на личните данни при условията и по реда на Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни.
(2)
Чл. 323б
(отменен)
Контролът по изпълнение на изискванията на чл. 286, установяването на нарушенията по този член и издаването на наказателни постановления се извършват от компетентните органи по Закона за устройство на територията, като размерът на глобите се определя в съответствие с чл. 332.
Глава 20а. КОНТРОЛ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2022/2065. ОТГОВОРНОСТ И САНКЦИИ
Раздел 1. Контрол по изпълнение на Регламент (ЕС) 2022/2065
Чл. 323в
Контролът по изпълнение на Регламент (ЕС) 2022/2065 се осъществява от комисията, съответно от Съвета за електронни медии, като проверките за установяване на нарушения се извършват от длъжностни лица, определени със заповед на съответния председател.
Чл. 323г
(1) Комисията може да бъде сезирана за нарушаване на Регламент (ЕС) 2022/2065 от лице по чл. 53 от регламента. Когато установи, че жалбата е от компетентността на Съвета за електронни медии или на Комисията за защита на личните данни, комисията я изпраща по компететнтност съобразно правомощията им по регламента.
(2) Въз основа на постъпила жалба или служебно председателят на комисията, съответно председателят на Съвета за електронни медии определя длъжностни лица, които да извършат предварителна проверка за наличие на обосновано предположение за извършено нарушение и определят срока и обхвата на проверката.
(3) За извършената предварителна проверка длъжностните лица по ал. 2 изготвят доклад до председателя на съответния орган по ал. 2.
(4) Въз основа на доклада по ал. 3 съответният орган по ал. 2 с решение:
1. образува производство за установяване на нарушение на Регламент (ЕС) 2022/2065, или
2. прекратява предварителната проверка.
(5) Решението по ал. 4, т. 1 се съобщава на проверяваното лице по реда на Административнопроцесуалния кодекс или се връчва при извършването на проверката на място.
Чл. 323д
(1) Съответният орган по чл. 323г, ал. 2 с решение може да спре започнато производство, когато произнасянето му е обвързано от решаване на въпрос или спор от компетентността на друг орган.
(2) Решението по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на чл. 323с, ал. 4.
(3) Производството се възобновява с решение – служебно или по искане на страна, когато отпадне основанието за спирането му.
Чл. 323е
(1) Не се образува производство, а образуваното производство се прекратява с решение на сезирания орган по чл. 323г, ал. 2, когато:
1. той не е компетентен да се произнесе;
2. е изтекла давността по чл. 323ж;
3. доставчикът на посреднически услуги предложи да поеме ангажименти съгласно чл. 51, параграф 2, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2022/2065 и съответният орган по чл. 323г, ал. 2 одобри предложението.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 сезираният орган препраща цялата преписка на съответния компетентен орган и уведомява за това лицето по чл. 323г, ал. 1.
Чл. 323ж
(1) Давността за нарушения по Регламент (ЕС) 2022/2065 е три години, за което съответният орган по чл. 323г, ал. 2 следи служебно.
(2) Давността започва да тече от деня на извършване на нарушението, а в случай на продължавано нарушение – от деня, в който нарушението е преустановено.
(3) С образуването на производство за установяване на нарушение давностният срок по ал. 1 се прекъсва.
(4) По време на производството и до влизането в сила на решението на съответния орган по чл. 323г, ал. 2 давност не тече.
Чл. 323з
(1) Длъжностните лица по чл. 323в при проверката за установяване на нарушение имат правомощията по чл. 51, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065, както следва:
1. да влизат в помещения и обекти на лицата по чл. 51, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065;
2. да преглеждат документи и записи, свързани с дейността на лицата по чл. 51, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065, включително на търговски или счетоводни документи, независимо от носителя, на който са съхранени;
3. да получават на хартиен или електронен носител копия или извлечения от документи, независимо от носителя, на който се съхраняват, както и други доказателства;
4. да получават достъп до всички видове информационни носители, включително сървъри, достъпни чрез компютърни системи или други средства, намиращи се в проверяваните помещения;
5. да снемат устни и/или писмени обяснения от лицата по чл. 51, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065 за обстоятелства, свързани с предмета и целта на проверката на място.
(2) Устните обяснения на място се снемат и протоколират от най-малко две длъжностни лица по чл. 323в.
(3) Протоколът се подписва от лицето, от което са снети обясненията, и от длъжностните лица по чл. 323в.
(4) В случаите, когато лицето по ал. 1 откаже да даде обяснения, се съставя протокол, който се подписва от длъжностните лица по чл. 323в.
(5) Проверяваните лица са длъжни да оказват съдействие на длъжностните лица по чл. 323в при осъществяване на техните правомощия.
Чл. 323и
(1) Комисията може с мотивирано решение да отправя искане до доставчиците на посреднически услуги за предоставяне на информация по чл. 51, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065. Искането трябва да бъде пропорционално и обосновано.
(2) В решението по ал. 1 се посочват причините и целите, за които се иска информацията.
(3) Когато информацията и/или документите съдържат данни, представляващи класифицирана информация, се прилага редът, предвиден в Закона за защита на класифицираната информация.
(4) Когато информацията и/или документите съдържат лични данни, се прилага редът, предвиден за тяхната защита.
(5) Исканата информация и/или документи се предоставят в срока, определен от длъжностните лица по чл. 323в. Лицето, от което е изискана информацията, предоставя пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща информация.
(6) Информацията и/или документите, събрани при извършване на проверката за установяване на нарушение, се използват само за целите на контрол по тази глава.
(7) Членовете на комисията и служителите от нейната администрация са длъжни да не разпространяват информация, която е определена за търговска тайна.
Чл. 323к
(1) Съответният орган по чл. 323г, ал. 2 може да извършва проверка на място след получаване на разрешение по чл. 323л, ал. 1.
(2) При извършване на проверка на място органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие на длъжностните лица по чл. 323в съобразно правомощията си по Закона за Министерството на вътрешните работи.
Чл. 323л
(1) Проверката на място се извършва с разрешение на съдия от Административния съд – София област, по искане на председателя на съответния орган по чл. 323г, ал. 2, което съдържа:
1. целта на проверката, място на извършване на проверката, началната и крайната дата на извършване на проверката и наименованието на лицето, за което се иска разрешение;
2. естеството на предполагаемото нарушение;
3. обосновка на причините, които налагат извършването на проверката на място;
4. предметите, копията от документите и данните, които следва да се предоставят.
(2) Към искането за разрешение се прилагат решението за образуване на производството по чл. 323г, ал. 4, т. 1 и заповедта по чл. 323в.
(3) Административният съд – София област, се произнася по искането по ал. 1 в деня на постъпването му в закрито заседание с мотивирано определение. В определението съдът посочва лицето, за което се иска разрешение. Разрешението се отнася за всички помещения и други обекти, които се използват от проверяваното лице. Съдът съобщава на проверяваното лице определението, с което разрешава извършване на проверка на място в деня, следващ началната дата на проверката, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Когато проверката на място трябва да се извърши едновременно на няколко лица, председателят на съответния орган по чл. 323г, ал. 2 може да подаде едно общо искане. В този случай съдът се произнася с отделни определения за всяко лице, за което се иска разрешение.
(5) Определенията по ал. 3 и 4 подлежат на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в тридневен срок от съобщаването на съответния орган по чл. 323г, ал. 2, съответно на проверяваното лице или лица. Обжалването не спира изпълнението. Върховният административен съд се произнася по жалбата в закрито заседание с мотивирано определение в тридневен срок от деня на постъпването й.
(6) В случай на влязло в сила определение на съда, с което е отказано разрешение за извършване на проверка на място, събраните доказателства в хода на проверката на място се връщат на проверяваното лице и не се вземат предвид в производството.
Чл. 323м
(1) Събирането на доказателства по време на проверката на място се извършва от длъжностните лица по чл. 323в в присъствието на проверяваното лице, негови служители или друго лице, което има право да присъства или е заварено по време на проверката.
(2) Копията на иззетите документи се заверяват от длъжностно лице по чл. 323в и от проверяваното лице или упълномощено от него лице. При отказ на проверяваното или упълномощеното лице да завери документите заверката се прави от длъжностното лице, а отказът се отбелязва в протокола по ал. 3.
(3) За събраните доказателства по ал. 1 и иззетите документи по ал. 2 се съставя протокол на място с пълен и точен опис на иззетото. Протоколът се съставя в два екземпляра, подписва се от лицата по ал. 2 и единият екземпляр от него се предоставя на проверяваното лице.
Чл. 323н
(1) Всяко лице, което предоставя информация на съответния орган по чл. 323г, ал. 2 в хода на производството, посочва материалите, за които твърди, че съдържат производствена, търговска или друга защитена от закон тайна и трябва да се смятат за поверителни. В тези случаи лицето мотивира твърденията си и предоставя същите материали и във вариант, в който са заличени данните, които смята за поверителни.
(2) Проверяваното лице има право на достъп до всички доказателства, събрани в хода на проверката, с изключение на материалите, съдържащи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна.
(3) Проверяваното лице има право да откаже даването на сведения, обяснения и пояснения при условията на чл. 48 от Административнопроцесуалния кодекс, както и на чл. 40, параграфи 5 и 6 от Регламент (ЕС) 2022/2065.
Чл. 323о
(1) В случай че в образуваното производство за установяване на нарушение на Регламент (ЕС) 2022/2065 има достатъчно данни за наличие на нарушение, в неотложни случаи, поради риск от сериозни и непоправими вреди, съответният орган по чл. 323г, ал. 2 може да приложи незабавно мерките по чл. 51, параграф 2, буква „б“ и/или буква „д“ от Регламент (ЕС) 2022/2065.
(2) Мерките по чл. 51, параграф 2, буква „б“ и/или „д“ от Регламент (ЕС) 2022/2065 се прилагат във всеки момент в хода на производството с решение на съответния орган по чл. 323г, ал. 2, което подлежи на незабавно изпълнение.
(3) Решението по ал. 2 се обжалва пред Административния съд – София област, по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването. Обжалването на решението не спира неговото изпълнение.
Чл. 323п
(1) След приключването на проверката длъжностните лица по чл. 323в представят на съответния орган по чл. 323г, ал. 2 доклад.
(2) Председателят на съответния орган по чл. 323г, ал. 2 насрочва закрито заседание, на което органът може да:
1. даде задължителни указания за извършване на допълнително проучване, като определи срок за тяхното изпълнение;
2. приеме доклада.
(3) В случаите по ал. 2, т. 1 длъжностните лица по чл. 323в извършват допълнителната проверка, за което представят доклад.
(4) Докладът се изпраща на проверяваното лице за представяне на становище в определен от съответния орган по чл. 323г, ал. 2 срок, но не по-кратък от един месец. Ако докладът съдържа производствена, търговска или друга защитена от закона тайна, същата се заличава.
(5) В срока по ал. 4 проверяваното лице има право на достъп до събраните материали в хода на образуваното производство, с изключение на тези, които съдържат производствена, търговска или друга защитена от закон тайна.
Чл. 323р
(1) Доставчикът на посреднически услуги може да предложи да поеме ангажименти съгласно чл. 51, параграф 2, буква „а“, предложение първо от Регламент (ЕС) 2022/2065.
(2) Съответният орган по чл. 323г, ал. 2 публикува съобщение на таблото за обявления и на интернет страницата си, в което се съдържа обобщение на предмета на производството и на предложените ангажименти. В съобщението се посочва срок, не по-дълъг от 30 дни от публикуването, в който заинтересованите лица могат да представят информация и становище във връзка с предложените ангажименти по изречение първо.
(3) След изтичането на срока по ал. 2 съответният орган по чл. 323г, ал. 2 може да одобри с решение предложените ангажименти по ал. 1. В този случай съответният орган по чл. 323г, ал. 2 прекратява производството, без да установява наличие на нарушение.
(4) С решението по ал. 3 съответният орган по чл. 323г, ал. 2 може да определи и срок на действие на одобрените ангажименти по ал. 3.
(5) Съответният орган по чл. 323г, ал. 2 осъществява контрол по реда на тази глава за изпълнението на одобрените ангажименти по ал. 3.
(6) В срока по чл. 323ж, ал. 1 съответният орган по чл. 323г, ал. 2 може по искане или по своя инициатива да възобнови производството, прекратено по реда на ал. 3, когато:
1. настъпи промяна по отношение на някои от обстоятелствата, на които се основава решението по ал. 3;
2. доставчикът на посреднически услуги не изпълнява одобрените ангажименти по ал. 3;
3. се установи, че решението се основава на предоставена неточна, непълна или подвеждаща информация.
Чл. 323с
(1) Съответният орган по чл. 323г, ал. 2 в закрито заседание приема решение, с което:
1. установява, че не е извършено нарушение на Регламент (ЕС) 2022/2065, и прекратява производството;
2. установява, че е извършено нарушение на Регламент (ЕС) 2022/2065, като налага глоба или имуществена санкция и може да приложи мерките по чл. 51, параграф 2, буква „б“ и/или буква „д“ от Регламент (ЕС) 2022/2065.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2, когато приложените мерки по чл. 51, параграф 2, буква „б“ и/или буква „д“ от Регламент (ЕС) 2022/2065 не са довели до прекратяване на нарушението и последиците от нарушението не са отстранени или то продължава и причинява сериозни вреди, които не могат да бъдат избегнати, съответният орган по чл. 323г, ал. 2 може с решение да приложи мярката по чл. 51, параграф 3, ал. 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2022/2065.
(3) Комисията уведомява проверяваните лица и лицето, подало жалбата, за решението по ал. 1 или ал. 2.
(4) Решението по ал. 1 се обжалва пред Административния съд – София област, по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването спира изпълнението освен в частта на решението, с която е приложена мярка по чл. 51, параграф 2, буква „б“ и/или буква „д“ от Регламент (ЕС) 2022/2065.
(5) Решението по ал. 2 се обжалва пред Административния съд – София област, по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението.
Чл. 323т
(1) В случаите по чл. 51, параграф 3, алинея 1, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2022/2065 съответният орган по чл. 323г, ал. 2 подава искане до Административния съд – София област, за временно ограничаване на достъпа на получателите до услугата, засегната от нарушението, или само когато това не е технически осъществимо, до онлайн интерфейса на доставчика на посреднически услуги, на който се извършва нарушението.
(2) Производството по ал. 1 се провежда при спазване на условията и реда по чл. 51, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065.
(3) Административният съд – София област, се произнася по искането по ал. 1 с определение, което подлежи на обжалване.
Чл. 323у
За неуредените в този раздел въпроси се прилага Административнопроцесуалният кодекс.
Раздел 2. Отговорност и санкции
Чл. 323ф
(1) На доставчик на посреднически услуги, който наруши задължение, предвидено в Регламент (ЕС) 2022/2065, се налага глоба в размер до 6 на сто от неговия годишен доход или имуществена санкция в размер до 6 на сто от световния му годишен оборот през предходната финансова година.
(2) На доставчик на посреднически услуги или на всяко друго лице по чл. 51, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065, който/което не предостави информация или предостави неточна, непълна или подвеждаща информация, или не коригира неточна, непълна или подвеждаща информация, или отказва извършване на проверка на място в хода на производство за установяване на нарушение на Регламент (ЕС) 2022/2065, се налага глоба в размер на едно на сто от неговия годишен доход или имуществена санкция в размер до едно на сто от неговия световен оборот през предходната финансова година.
(3) В решението, с което се налага глоба или имуществена санкция по ал. 2, се посочва срок, в който лицето трябва да изпълни задължението си за предоставяне на информация или за коригиране на неточна, непълна или подвеждаща информация, или за оказване на съдействие при извършване на проверка на място.
(4) На доставчик на посреднически услуги, който не изпълни в срока, определен в решението по ал. 3, задължение за предоставяне на информация или за коригиране на неточна, непълна или подвеждаща информация, или за оказване на съдействие при извършване на проверка на място, се налага периодична глоба или имуществена санкция в размер до 5 на сто съответно от дохода или от среднодневния световен оборот през предходната финансова година на ден, изчислен от датата, посочена в решението по ал. 3.
(5) Глобата или имуществената санкция по ал. 4 се налага и на доставчик на посреднически услуги, който не изпълни решение на съответния орган по чл. 323г, ал. 2 за:
1. прилагане на мярка по чл. 51, параграф 2, букви „б“ или „д“ или по чл. 51, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065;
2. изпълнение на одобрените ангажименти по реда на чл. 323р, ал. 2.
(6) На всяко друго лице по смисъла на чл. 51, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065, което не изпълни в срока, определен в решението по ал. 3, задължение за предоставяне на информация или за коригиране на неточна, непълна или подвеждаща информация, или за оказване на съдействие при извършване на проверка на място, се налага периодична глоба или имуществена санкция в размер до едно на сто съответно от дохода или от среднодневния световен оборот през предходната финансова година на ден, изчислен от датата, посочена в решението по ал. 3.
Чл. 323х
(1) При определяне размера на глобите и имуществените санкции по този раздел съответният орган по чл. 323г, ал. 2 взема предвид тежестта и продължителността на съответното нарушение, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
(2) Глобите и имуществените санкции по този раздел се налагат с решение на съответния орган по чл. 323г, ал. 2, без да се съставя акт за установяване на административно нарушение.
Глава 21. АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 324
(1) Който предоставя обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, за осъществяването на които е необходимо издаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс, без да му е издадено такова разрешение, или продължава да осъществява електронни съобщения след прекратяване на действието или отнемане на издаденото му разрешение, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 30 000 до 300 000 лв.
(2) Който осъществява електронни съобщения за собствени нужди, за които е необходимо издаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс, без да му е издадено такова разрешение, или продължава да осъществява електронни съобщения след, прекратяване или отнемане на издаденото му разрешение, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 5000 до 50 000 лв.
(3) Който предоставя обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, за осъществяването на които е необходимо издаване на временно разрешение за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс, без да му е издадено такова разрешение, или продължава да осъществява електронни съобщения след прекратяване на действието на издаденото му временно разрешение, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 30 000 до 300 000 лв.
(4) Който осъществява електронни съобщения за собствени нужди, за осъществяването на които е необходимо издаване на временно разрешение за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс, без да му е издадено такова разрешение, или продължава да осъществява електронни съобщения след прекратяване на действието на издаденото му временно разрешение, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 5000 до 50 000 лв.
(5) Който без регистрация осъществява електронни съобщения, за които е необходима регистрация, се наказва с глоба в размер от 3000 до 30 000 лв.
(6) Който предоставя обществени електронни съобщителни мрежи или услуги,, без да е подал уведомление по чл. 66 до комисията, се наказва с глоба в размер от 3000 до 15 000 лв.
(7) Който осъществява взаимно свързване със или достъп до мрежата на предприятие, което предоставя обществени електронни съобщителни услуги не по установения от закона ред, с цел предоставяне на електронни съобщения по търговски начин, се наказва с глоба в размер от 3000 до 15 000 лв.
(8) За нарушения по ал. 1 – 6, извършени повторно, административнонаказващият орган с наказателно постановление може да лиши нарушителя от правото да осъществява съответните електронни съобщения, за които е санкциониран, за срок до една година.
Чл. 325
(1) Който предоставя обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, за осъществяването на които има издадено разрешение за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс, и наруши условията на разрешението, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 100 000 лв.
(2) Който осъществява електронни съобщения за собствени нужди, за осъществяването на които има издадено разрешение за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс, и наруши условията на разрешението, се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
(3) Който осъществява електронни съобщения въз основа на регистрация и наруши приложимите правила по чл. 66а, ал. 3, се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Чл. 326
Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или услуги след подаване на уведомление по чл. 66, което наруши някое от общите изисквания по чл. 73 или специфични задължения, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 15 000 лв.
Чл. 326а
(1) На предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, което извърши нарушение по глава седма, раздел II, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 60 000 лв.
(2) На предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, което наруши функционалните спецификации за преносимост на номерата, приети от комисията, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 60 000 лв.
(3) На предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, което извърши нарушение по глава четиринадесета се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 100 000 лв.
Чл. 327
(1) Който нарушава правилата относно опазването на конфиденциалността на съобщенията и свързаните с тях трафични данни, изпращани по обществени електронни съобщителни мрежи, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
(2) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, което не изпълнява задължение за осигуряване на условия за прихващане на електронни съобщения, свързани със защитата на националната сигурност и опазването на обществения ред, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв.
(3)
(4) На предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, което не изпълни задължение по чл. 251б, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 25 000 лв.
(5) На предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, което не изпълни задължение по чл. 251д, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 12 000 лв.
(6) На предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, което не изпълни задължение по чл. 251е, ал. 2, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 25 000 лв.
(7) Когато нарушението по ал. 6 е извършено повторно, се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 50 000 лв.
Чл. 328
(1) Който смущава или изменя съдържанието на съобщения на трети лица в обществена електронна съобщителна мрежа чрез ползване на електронни съобщителни съоръжения, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 200 до 2000 лв.
(2) Който с цел да набави за себе си или за другиго облага използва без правно основание електронна съобщителна мрежа, като с това причини вреда на предприятието, стопанисващо електронната съобщителна мрежа, или на трето лице, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв., като щетите се възстановяват по общия исков ред.
Чл. 329
Който предава чрез обществена електронна съобщителна мрежа неверни повиквания или заблуждаващи знаци или сигнали за помощ, бедствие, авария, злополука или тревога освен в случаите, когато повикванията са към единния европейски номер за спешни повиквания 112, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв.
Чл. 330
Който пуска в действие или използва радиосъоръжение, за което е въведено ограничение по чл. 267 ал. 1, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 5000 до 15 000 лв.
Чл. 331
(1) Който при поискване от комисията не предостави информация, свързана с прилагането на този закон, или предостави невярна, непълна, неточна информация или не в срока, който може да бъде определен с искането, се наказва с глоба в размер от 500 до 2500 лв.
(2) Който препятства осъществяването на контрола по чл. 311 от комисията, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв.
(3) Който не изпълнява решение на комисията, се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
(4) Който не изпълни решение на комисията по чл. 61, се наказва с глоба в размер от 5000 до 50 000 лв.
(5)
(6) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, което не представи на комисията документи или не предостави информация, или представи невярна, непълна, неточна или не в срока информация, необходими при определяне на предприятие със значително въздействие върху пазара, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лв.
(7) Предприятие със значително въздействие върху пазара, което не изпълнява решение на комисията, отнасящо се до специфичните му задължения като предприятие със значително въздействие върху пазара, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 000 до 1 000 000 лв.
(8) Предприятие, което не изпълни ангажимент във връзка с условията за достъп и съвместните инвестиции по чл. 172и, ал. 1, на който комисията е придала обвързваща сила на основание чл. 172и, ал. 7 се наказва с имуществена санкция в размер от 100 000 до 1 000 000 лв.
(9) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, което не изпълни временно задължение, наложено с решение, се наказва с имуществена санкция в размер от 50 000 до 200 000 лв.
(10) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, което при поискване от комисията не предостави информация по чл. 17, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2022/612, или предостави невярна, непълна, неточна информация или не в срока, определен с искането или предостави на комисията невярна информация по чл. 6, параграф 2 от регламента, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лв.
(11) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, което при поискване от комисията не предостави информация по чл. 5, параграф 2 и чл. 5а, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2015/2120, или предостави невярна, непълна, неточна информация или не в срока, определен с искането, се наказва с имуществена санкция в размер от 4000 до 40 000 лв.
(12) Предприятие или обществен орган, които предоставят невярна, непълна или неточна информация по чл. 181а или не я предоставят в срока, определен от комисията, се наказват с глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.
(13) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не изпълни решение на комисията по чл. 220а, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 000 до 1 000 000 лв.
Чл. 331а
(1) За неизпълнение на решение по чл. 78, ал. 1 или на решение по чл. 220а, ал. 2 или на решение по чл. 17, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2022/612:
1. председателят налага санкцията за неизпълнение на съответното задължение, предвидена в тази глава, или
2. комисията налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв. дневно.
(2) Имуществената санкция по ал. 1, т. 2 се налага до изпълнение на решението на комисията по реда на глава седемнадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
(3) Наложените имуществени санкции по ал. 1, т. 2 подлежат на обжалване по реда на глава седемнадесета, раздел VІ от Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Възстановяването на нарушено право и обезщетяването на вредите от изпълнението на административен акт, който е бил отменен, след като е започнало неговото изпълнение, става по реда на глава седемнадесета, раздел VІІ от Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 331б
На предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което наруши чл. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2021/654 на Комисията от 18 декември 2020 г. за допълнение на Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета чрез определяне на единна максимална цена за терминиране на гласови повиквания в мобилни мрежи в целия Съюз и единна максимална цена за терминиране на гласови повиквания във фиксирани мрежи в целия Съюз (ОВ, L 137/1 от 22 април 2021 г.), се налага имуществена санкция в размер от 100 000 до 1 000 000 лв.
Чл. 332
(отменен)
Който не изпълни изискванията на чл. 286, се наказва с глоба от 5000 до 50 000 лв.
Чл. 332а
Длъжностно лице от държавен орган или предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, което наруши задълженията си или злоупотреби с данните по чл. 251б, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв ако извършеното не съставлява престъпление.
Чл. 333
Лицата по чл. 312, ал. 1, които разгласяват, предоставят, публикуват, използват или разпространяват по друг начин данни и обстоятелства, представляващи служебна тайна, се наказват с глоба от 500 до 5000 лв. и се лишават от правото да заемат съответната длъжност за срок от 6 месеца до една година.
Чл. 334
За нарушение по чл. 301, ал. 1 се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв.
Чл. 334а
(1) За нарушения по чл. 178, ал. 2 се налага глоба от 10 000 до 50 000 лв.
(2) Ако с деянието по ал. 1 са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици, наказанието е глоба от 500 000 до 1 000 000 лв.
Чл. 334б
(1) На предприятие, предоставящо услугата роуминг чрез обществени електронни съобщителни мрежи, което наруши изисквания на Регламент (ЕС) 2022/612, се налагат имуществени санкции, както следва:
1. за нарушение на чл. 3 от регламента – в размер от 400 000 до 2 000 000 лв.;
2. за нарушения на чл. 4, параграфи 1 и 2, чл. 5 от регламента във връзка с чл. 3, 4 или 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/2286 на Комисията от 15 декември 2016 г. за определяне на подробни правила относно прилагането на политика за справедливо ползване и относно методиката за оценяване на устойчивостта на премахването на надценките на дребно за роуминг, както и относно заявлението, което се подава от доставчика на роуминг за целите на тази оценка (ОВ, L 344/46 от 17 декември 2016 г.) и чл. 8, параграф 1 от регламента – в размер от 50 000 до 2 000 000 лв.;
3. за нарушение на чл. 8, параграфи 2 – 5 от регламента – в размер от 10 000 до 100 000 лв.;
4. за нарушение на чл. 9 от регламента – в размер от 400 000 до 2 000 000 лв.;
5. за нарушение на чл. 10 от регламента – в размер от 400 000 до 2 000 000 лв.;
6. за нарушение на чл. 11 от регламента – в размер от 400 000 до 2 000 000 лв.;
7. за нарушение на чл. 12 от регламента – в размер от 400 000 до 2 000 000 лв.;
8. за нарушение на чл. 13 от регламента – в размер от 10 000 до 100 000 лв.;
9. за нарушение на чл. 14 от регламента – в размер от 10 000 до 100 000 лв.;
10. за нарушение на чл. 15 от регламента – в размер от 10 000 до 100 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налага имуществена санкция в размер не по-малко от двойния размер на наложената по ал. 1 санкция за първото нарушение.
Чл. 334в
(1) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги, което не изпълни задължение по чл. 261в, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налага имуществена санкция в двоен размер на наложената по ал. 1 санкция.
Чл. 334г
(1) За нарушение на чл. 3 от Регламент (ЕС) 2015/2120 се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 200 000 лв.
(2) За нарушение на чл. 4 от Регламент (ЕС) 2015/2120 се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.
(3) За нарушение на чл. 5а от Регламент (ЕС) 2015/2120 се налагат имуществени санкции, както следва:
1. за нарушение на параграф 1 или параграф 3 – в размер от 20 000 до 400 000 лв.;
2. за нарушение на параграф 2 – в размер от 500 до 5000 лв.;
3. за нарушение на параграф 4 – в размер от 5000 до 50 000 лв.
(4) Когато нарушението по ал. 1 или 2 е извършено повторно, се налага имуществена санкция в двоен размер на наложената санкция за първото нарушение.
Чл. 334д
За нарушение по чл. 33, ал. 7 се налага глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.
Чл. 334е
За нарушение по чл. 160г, ал. 4 се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв.
Чл. 334ж
За нарушение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2243 се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.
Чл. 335
За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание, се налага глоба в размер от 500 до 5000 лв.
Чл. 336
За нарушенията по чл. 324, ал. 1 – 7, чл. 325,, чл. 327, ал. 1, чл. 328, 330, чл. 331, ал. 1 – 4, чл. 334а, 335,, 340 и 343, извършени от юридически лица или от еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби.
Чл. 337
(1) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания, доколкото с този закон не е установен друг ред.
(2) Нарушенията по чл. 324 – 334б, 334г – 335, 339, 339а, 340 и 343 се установяват с актове, съставени от оправомощените по чл. 312, ал. 1 служители.
Чл. 337а
(1) Когато нарушителят е едноличен търговец или юридическо лице, актът за установяване на административното нарушение се връчва срещу подпис на търговеца, на законния представител на юридическото лице или на упълномощено от него лице.
(2) Когато е съставен в отсъствие на нарушителя, актът се изпраща:
1. на хартиен носител по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка на адреса на управление или кореспонденция, вписан в съответния регистър, воден от Агенцията по вписванията, или
2. като електронен образ на хартиения носител чрез електронно съобщение, подписано с квалифициран електронен подпис, съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, на електронен адрес, посочен в нормативно уреден регистър, в който е вписан адресатът, или на адрес в информационна система за сигурно връчване; изпращането на електронното съобщение се удостоверява чрез електронен времеви печат по глава III, раздел 6 от Регламент (ЕС) № 910/2014 или възпроизвеждане на електронния образ на съобщението на хартиен носител, като идентичността му се удостоверява с подпис на служителя на всяка страница и се прилага към преписката.
(3) Актът, изпратен по пощата, се смята за връчен на датата, на която обратната разписка е подписана от търговеца, от законния представител на юридическото лице или от техен пълномощник или служител, определен да получава книжа и съобщения.
(4) Актът, изпратен с електронно съобщение, се смята за връчен, когато в 7-дневен срок от изпращане на електронното съобщение адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационна система за сигурно връчване.
(5) Когато актът е връчен с обратна разписка и с електронно съобщение, за дата на връчването се смята по-късната дата.
(6) Когато актът не може да бъде връчен по реда на ал. 2 – 5, съобщение за съставянето му се поставя незабавно на таблото за обявления и на специална секция на интернет страницата на комисията, видима при първоначалното й зареждане. В съобщението се посочва и датата на поставянето му.
(7) Когато в 14-дневен срок от поставянето на съобщението по ал. 6 адресатът не се яви в комисията за предявяване и подписване на акта, актосъставителят отбелязва това в акта, същият се прилага към преписката и се смята за редовно връчен в деня на отбелязването.
Чл. 337б
(1) Въз основа на актовете по чл. 337, ал. 2 председателят на комисията или изрично оправомощено от него длъжностно лице – член на комисията, издава наказателни постановления или мотивирани резолюции за прекратяване на административнонаказателното производство.
(2) Препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя.
(3) Когато наказателното постановление не може да бъде връчено на едноличния търговец или юридическото лице на посочения от него адрес или на адреса на управление или кореспонденция, вписан в съответния регистър, воден от Агенцията по вписванията, се прилага съответно чл. 337а, ал. 6 и 7, включително при отказ да се получи препис от наказателното постановление, и отбелязването се извършва от наказващия орган.
Чл. 338
(отменен)
Който осъществява обществени електронни съобщения и не уведоми комисията в срок до 30 дни от възникване на изменение в някои от обстоятелствата, посочени в документите по чл. 83, ал. 2, т. 1 и 3, се наказва с глоба в размер от 2000 до 6000 лв.
Чл. 339
(1) Член на експертната комисия по чл. 99, ал. 1, който не декларира писмено пред комисията наличието на съществен търговски, финансов или друг делови интерес, който той или икономически свързани с него или с членове на семейството му лица имат при избора на даден кандидат за получаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.
(2) Член на експертната комисия по чл. 99, ал. 1, който бъде назначен в органи на управление на кандидат, спечелил конкурс или търг за получаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс до една година от издаването на разрешението, се наказва с глоба от 3000 до 8000 лв.
(3) Член на експертната комисия по чл. 99, ал. 1, за когото се установи, че е представил неверни данни в декларацията по чл. 99, ал. 4, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.
Чл. 339а
За нарушения по чл. 260 и 260а на предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги чрез електронни съобщителни мрежи, се налагат имуществени санкции в размер от 1000 до 5000 лв.
Чл. 340
За нарушения по чл. 261, ал. 4 се налага глоба от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 341
(отменен)
За нарушения по чл. 282, ал. 1 на предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, регистрирани по този закон, се налагат имуществени санкции в размер от 500 до 5000 лв.
Чл. 342
(1) Който произведе или внесе радиосъоръжение или крайно устройство по чл. 274, ал. 1, без да го е регистрирал в Държавна агенция “Национална сигурност”, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
(3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената.
Чл. 343
Който не предостави информацията по чл. 272, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.
Чл. 344
(1) При установяване на нарушения по чл. 342 служителите по чл. 321 съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Въз основа на актовете по ал. 1 председателят на Държавна агенция “Национална сигурност” или изрично оправомощено от него длъжностно лице издава наказателни постановления или мотивирани резолюции за прекратяване на административнонаказателното производство.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Допълнителни разпоредби
§ 1
По смисъла на този закон:
1.
2. „Абонатна линия“ е физическото трасе, използвано от електронните съобщителни сигнали, което свързва крайната точка на мрежата към разпределител или равностойно съоръжение във фиксираните обществени електронни съобщителни мрежи.
3.
4. „Взаимно свързване“ е специфична форма на достъп, която се прилага между операторите на обществени мрежи чрез физическото и логическото свързване на обществени електронни съобщителни мрежи, използвани от едно или от различни предприятия, за да се даде възможност на ползвателите на едно предприятие да разменят съобщения с ползватели на същото или друго предприятие или да получат достъп до услуги, предоставяни от друго предприятие, когато такива услуги се предоставят от участващите страни или от други страни, които имат достъп до мрежата.
5. „Вредни смущения“ са смущения, които застрашават функционирането на радионавигационна радиослужба или други радиослужби за безопасност или по друг начин сериозно увреждат, затрудняват или многократно прекъсват дейността на радиослужба, която работи в съответствие с приложимите разпоредби на международното право, правото на Европейския съюз или националното законодателство.
6. “Географски номер” е номер от Националния номерационен план, част от цифрите на който имат географско значение използвано за маршрутизация на повикванията към физическото местоположение на крайната точка на мрежата.
7. „Информация за местоположението на викащия“ в рамките на обществена мобилна мрежа са обработените данни, извлечени от мрежовата инфраструктура или от крайното устройство, които показват географското местоположение на мобилното крайно устройство, а в рамките на обществена фиксирана мрежа – данните за физическия адрес на крайната точка на мрежата.
8. „Достъп“ е предоставяне на съоръжения или услуги на друго предприятие при определени условия, на изключителна или неизключителна основа, с цел предоставяне на електронни съобщителни услуги, включително когато те се използват за предоставяне на услуги на информационното общество или услуги за разпространение на радио- или телевизионно съдържание. Това включва достъп до мрежови елементи и прилежащи съоръжения, който може да включва свързване на оборудване по жичен или безжичен начин (включително достъп до абонатната линия и до съоръжения и услуги, необходими за предоставяне на услуги посредством абонатната линия); достъп до физическа инфраструктура, включително сгради, канали и мачти; достъп до съответните програмни системи, включително системи за оперативна поддръжка; достъп до информационни системи или бази данни за предварително подаване на заявки, предоставяне, подаване на заявки, поддръжка, ремонт и таксуване; достъп до системи за транслиране на номера или системи със същата функционалност; достъп до фиксирани и мобилни мрежи, включително за осъществяване на роуминг; достъп до системи за условен достъп за цифрови телевизионни услуги; достъп до виртуални мрежови услуги.
8а. „Достъп на изключителна основа“ е достъп, при който предприятието, предоставящо достъп, не може да ползва съоръженията, до които е предоставило достъп.
8б. „Достъп на неизключителна основа“ е достъп, при който предприятието, предоставящо достъп, може да използва съоръженията, до които е предоставило достъп, както и да отстъпва неизключително право върху тях на трети лица.
9.
9а. „Европейска схема за сертифициране на киберсигурността“ е определен и установен в Европейския съюз набор от правила, технически изисквания, стандарти и процедури, които се прилагат по отношение на сертифицирането или оценката на съответствието на специфични продукти, услуги или процеси в областта на информационните и комуникационните технологии.
9б. „Експериментално използване“ е използване на радиочестотния спектър за изпробване на нови радиосъоръжения в условията на експлоатация с цел насърчаване на техническите иновации.
10. „Електромагнитна съвместимост“ е способността на съоръжението да функционира задоволително в своята електромагнитна обстановка, без да създава недопустими смущаващи електромагнитни въздействия върху друго съоръжение в тази обстановка.
11. “Електронна поща” е съобщение във вид на текст, глас, звук или изображение, изпратено чрез обществена електронна съобщителна мрежа, което може да бъде съхранено в нея или е получено в крайното устройство на получателя.
12. “Електронно програмно ръководство” е техническо средство или техническо решение, което дава възможност за избор на програми, предавани посредством цифрови телевизионни системи, като предоставя допълнителна информация за всеки канал и съдържанието на програмите.
13. “Електронна съобщителна инфраструктура” е съвкупност от всички или някои от следните елементи: електронни съобщителни средства, включително линии, кабелни системи, стълбове, кули, канали, шахти, тръби, мачти, кабели, и съоръжения, които се използват за осъществяване на електронни съобщения, с изключение на крайни устройства.
14. “Електронни съобщителни устройства” са всякакви електронни съобщителни съоръжения и свързаните с тях технически средства, включително антени.
15. „Електронна съобщителна мрежа“ е съвкупност от преносни системи, независимо дали са базирани на постоянна инфраструктура или на централизиран административен капацитет, и когато е приложимо, оборудване за комутация или маршрутизация и други ресурси, включително неактивни мрежови елементи, които позволяват пренос на сигнали посредством проводници, радиовълни, оптични или други електромагнитни способи, включително спътникови мрежи, фиксирани (с комутация на канали и с пакетна комутация, включително интернет) и мобилни мрежи, електропроводни системи, доколкото се използват за пренос на сигнали, мрежи, използвани за радио- и телевизионно разпръскване, и кабелни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, независимо от вида на пренасяната информация.
16. “Електронни съобщения за собствени нужди” е осъществяване на електронни съобщения по нетърговски начин. Използване за собствени нужди е налице, когато мрежата не се използва като средство за предоставяне на електронни съобщителни услуги.
17. „Електронна съобщителна услуга“ е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин чрез електронни съобщителни мрежи, която включва следните видове услуги: услуга за достъп до интернет; междуличностна съобщителна услуга и услуги, състоящи се изцяло или главно от пренос на сигнали, като предавателни услуги, използвани за предоставяне на услуги от типа машина-машина и за разпръскване. Електронната съобщителна услуга не включва услугите, осигуряващи или упражняващи редакторски контрол върху съдържанието, предавано посредством електронни съобщителни мрежи и услуги.
17а. “Забранено устройство” е всяко съоръжение, софтуер или средство, предназначени или приспособени да дават достъп в разбираема форма до една от защитените услуги без разрешението на доставчика на услугите.
18. “Защита на обществения интерес” е защита на достойнството на гражданите, справедливостта и гражданските права и свободи, признати от правовия ред, както и гарантиране на сигурността, отбраната и обществения ред на страната, както и осигуряване на условия за ефективно използване на ограничените ресурси и стимулиране на ефективната конкуренция.
19. “Идентификация на линията на викащия” е функция на мрежата, която позволява на викания краен ползвател да получи информация за номера на викащия краен ползвател, преди да започне обменът на информация.
20. “Идентификация на свързаната линия” е функция на мрежата, която позволява на викащия краен ползвател да получи информация за номера на викания краен ползвател по време на установяване на връзката.
21.
22. “Интернет” е система от взаимносвързани мрежи, ползващи интернет протокол, което им позволява да функционират като самостоятелна виртуална мрежа.
23. “Интерфейс” е електрическа, електронна, електромагнитна или оптична система, включваща или не софтуер, която дава възможност за взаимна свързаност или обмен на сигнали между съоръжения, свързани чрез него, при спазване на съответните технически спецификации.
24. „Интерфейс за приложни програми“ (API) е софтуерният интерфейс между различните приложения, предоставен от радио- и телевизионните оператори или доставчиците на услуги, както и ресурсите в усъвършенстваното цифрово телевизионно оборудване за предоставяне на цифрови радио- и телевизионни услуги.
25.
25а. „Инцидент, свързан със сигурността“ е събитие, което има реално неблагоприятно въздействие върху сигурността на електронните съобщителни мрежи и услуги.
26. „Краен ползвател“ е ползвател, който не предоставя обществени електронни съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги.
27. „Крайна точка на мрежата“ е физическата точка, в която крайният ползвател получава достъп до обществена електронна съобщителна мрежа и която, когато мрежите включват комутация или маршрутизация, се идентифицира с определен мрежов адрес, който може да бъде свързан с номер или име на краен ползвател.
28. „Крайно устройство“ е:
28а. „Краткосрочен проект“ е проект, при който се ползва радиочестотен спектър за тестване на мрежови съоръжения с цел въвеждане в експлоатация на нови мрежи и технологии; по осигуряване на техническата съвместимост на мрежови съоръжения, целостта и сигурността на мрежите и качеството на предоставяните услуги, както и за научни цели.
28б. „Краткосрочно събитие“ е събитие, свързано с провеждане на срещи, конференции, културни и образователни дейности, търговски панаири, развлечения (фестивали, концерти, театри, въздушни демонстрации и други), спортни състезания, създаване на филми и реклами, корпоративни видеовръзки, религиозни и други публични или частни събития. Краткосрочното събитие може да е свързано с производство на програми за пряко предаване на новини и информация от мястото на събитието.
29. “Криптографски ключ” е низ от символи, който се използва в алгоритъм за преобразуване на информация от разбираем в шифриран вид (криптиране) или обратно - от шифриран в разбираем вид (декриптиране).
29а. „Локална радиомрежа“ (RLAN) е система за безжичен достъп с малка мощност и обхват, за която са слабо вероятни взаимни смущения с други подобни системи, разгърнати в непосредствена близост до други ползватели, и която използва хармонизиран радиочестотен спектър на неизключителна основа.
29б. „Малко предприятие“ е предприятие по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за малките и средните предприятия, с изключение на случаите по чл. 63, ал. 3.
30.
31. “Маршрутизация” е процес на определяне на път или е метод за осъществяване на електронни съобщения между точки от една или повече електронни съобщителни мрежи.
31а. „Междуличностна съобщителна услуга“ е услуга, предоставяна обикновено по възмезден начин, която дава възможност за пряк междуличностен и интерактивен обмен на информация по електронни съобщителни мрежи между определен брой лица, като лицата, иницииращи или участващи в комуникацията, определят адресата (адресатите) й, и не включва услуги, даващи възможност за междуличностна и интерактивна комуникация, която е само като незначителен допълнителен елемент, пряко свързан с друга услуга.
31б. „Междуличностна съобщителна услуга без номер“ е междуличностна съобщителна услуга, която не се осъществява чрез номер или номера от национални или международни номерационни планове или която не дава възможност за връзка с номер или номера от тези планове.
31в. „Междуличностна съобщителна услуга с номер“ е междуличностна съобщителна услуга, за която се осъществява връзка чрез номер или номера от национални или международни номерационни планове, или която дава възможност за връзка с номер или номера от национални или международни номерационни планове. Използването на номер единствено като идентификатор не се разглежда като равностойно на използването на номер за осъществяване на връзка чрез номер или номера от национални или международни номерационни планове и не се счита за достатъчно, за да се определи дадена услуга като междуличностна съобщителна услуга с номер.
31г. „Международно координиране на радиочестотен спектър, позиции на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър, радиочестоти и радиочестотни ленти“ е процес на получаване на съгласие от всички засегнати администрации, когато съгласно разпоредбите на Правилника за радиосъобщенията на Международния съюз по далекосъобщения се изисква такова съгласие.
31д. „Международно регистриране на радиочестотен спектър, позиции на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър, радиочестоти и радиочестотни ленти“ е процес на вписване на вече координирани позиции на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър, радиочестоти и радиочестотни ленти в Международния регистър на честотите на Международния съюз по далекосъобщения.
31е. „Микропредприятие“ е предприятие по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за малките и средните предприятия, с изключение на случаите по чл. 63, ал. 3.
31ж. „Мрежа с много голям капацитет“ е електронна съобщителна мрежа, която се състои изцяло от оптични елементи най-малко до мрежова разпределителна точка в обслужван район, или електронна съобщителна мрежа, която е в състояние да осигурява при обичайни условия на върхово натоварване сходни мрежови показатели по отношение на наличната широчина на честотната лента за предаването в права и обратна посока, стабилността, свързаните с грешките параметри, закъснението и колебанието му. Мрежовите показатели могат да се считат за сходни, независимо дали възприятието от страна на крайния ползвател се различава поради различните характеристики на преносната среда до крайната точка на мрежата.
32. „Наземно аналогово/цифрово радиоразпръскване“ е излъчване от наземни радиопредаватели на аналогови/цифрови радио- или телевизионни сигнали, предназначени за приемане от населението. Радиопредавателите на радио- и телевизионни сигнали са част от електронните съобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване.
32а. „Най-подходящ център за приемане на спешни повиквания“ е център за приемане на спешни повиквания, създаден от Министерството на вътрешните работи да приема спешните повиквания от определен район или от определен вид.
33. „Негеографски номер“ е номер от Националния номерационен план, който не е географски номер като номера за мобилни услуги, услуги с безплатен достъп и услуги с добавена стойност.
34. “Необвързан достъп до абонатна линия” е осигуряване на самостоятелно или съвместно ползване на достъп до абонатната линия, без това да води до промяна в собствеността на абонатната линия.
34а. „Нарушение на сигурността на лични данни“ е нарушение на сигурността, което води до случайно или незаконно унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп до лични данни, предавани, съхранявани или по друг начин обработвани във връзка с предоставянето на обществена електронна съобщителна услуга.
34б. „Ново радиосъоръжение“ е радиосъоръжение, предназначено за изпитване на нови технологии, което не отговаря на изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите и актовете по прилагането му и чиито технически характеристики не отговарят на тези, определени в правилата по чл. 66а, ал. 3.
35.
36. „Номерационни ресурси“ са кодове, номера, имена, адреси и идентификатори, използвани за предоставяне на съобщителни услуги или за работата на мрежите, чрез които се предоставят тези услуги.
37. “Номерационно пространство” е пълният набор от номера, използван в електронните съобщения.
38. „Център за приемане на спешни повиквания“ е физическото място, където първоначално постъпват спешните повиквания и за което отговаря център за приемане на спешни повиквания към единния европейски номер за спешни повиквания 112 по смисъла на чл. 7 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.
39. Обществена електронна съобщителна мрежа е електронна съобщителна мрежа, използвана изцяло или основно за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги, които позволяват пренос на информация между крайни точки на мрежата.
40. “Обществени електронни съобщителни услуги” са електронни съобщителни услуги, достъпни за цялото общество.
41. „Услуга за гласови съобщения“ е обществена електронна съобщителна услуга за осъществяване на изходящи и входящи повиквания, пряко или непряко, на национални или национални и международни повиквания чрез номер или номера от национален или международен номерационен план.
42. “Оперативна съвместимост на услугите” е възможността на електронните съобщителни мрежи за ефективно взаимодействие за осигуряване достъп на потребителите до услугите, предоставяни чрез тези мрежи.
42а. „Оператор“ е предприятие, което предоставя или което има право да предоставя обществена електронна съобщителна мрежа или прилежащо съоръжение.
43. „Ограничен ресурс“ е ресурсът, ограничен по природни дадености или по технически причини – номерационни ресурси, радиочестотен спектър и позиции на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър.
43а. „Пакет от услуги“ по смисъла на раздел IV от глава четиринадесета включва две или повече самостоятелни електронни съобщителни услуги (мобилна гласова услуга, мобилен достъп до интернет – като всяка от тези услуги се предоставя чрез различни номера, фиксирана гласова услуга, фиксиран достъп до интернет, телевизия и други), предлагани от дадено предприятие заедно на обща цена.
43б. „Пакет от услуги и крайно устройство“ по смисъла на раздел IV от глава четиринадесета включва пакет от услуги, предлагани заедно с крайно устройство на обща цена.
44. “Предоставяне на електронна съобщителна мрежа” е изграждането, експлоатацията, контролът или осигуряването на достъп до такава мрежа.
45. “Пазар на услуги на дребно” е пазар за предоставяне на услуги на крайни ползватели.
46. “Пазар на услуги на едро” е пазар, на който се предоставят услуги на трети страни, които предоставят или желаят да предоставят услуги на крайни ползватели.
47. „Повикване“ е свързване, осъществено чрез обществена междуличностна съобщителна услуга, позволяващо двупосочни гласови съобщения.
48. “Повторно нарушение” е нарушение, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.
48а. „Ползвател“ е физическо или юридическо лице, което ползва или заявява ползване на обществена електронна съобщителна услуга.
48б. „Посреднически услуги“ са услуги по смисъла на чл. 3, буква „ж“ от Регламент (ЕС) 2022/2065.
48в. „Правно образувание“ е всяко неперсонифицирано дружество или всяка друга правна форма независимо от наличието на правосубектност, което може да встъпва в правоотношения, да упражнява права и да носи задължения.
49. “ползвател” е физическо лице, което ползва или заявява ползване на обществена електронна съобщителна услуга за цели, излизащи извън обхвата на неговото занятие, стопанска дейност, служба или професия.
50. „Предприятие“ е всяко физическо лице – едноличен търговец или юридическо лице, което осъществява електронни съобщения при условията на този закон.
51. “Предприятие със значително въздействие върху пазара” е предприятие, което самостоятелно или съвместно с други се ползва от позиция, равностойна на господстваща, т.е. позиция на икономическа сила, позволяваща му да следва поведение до съществена степен независимо от конкуренти, ползватели и крайни ползватели.
51а. „Прилежаща услуга“ е услуга към електронна съобщителна мрежа или електронна съобщителна услуга, която прави възможно или позволява предоставянето, самостоятелното предоставяне или автоматизираното предоставяне на услуги посредством тази мрежа или услуга или има потенциал да извършва това и включва транслиране на номера или системи, осъществяващи еквивалентни функции, системи за условен достъп и електронни програмни ръководства (EPG), както и други услуги, като идентифициране, определяне на местоположение и присъствие.
51б. „Прилежащи съоръжения“ са прилежащите услуги, физическата инфраструктура и другите съоръжения или елементи, свързани с електронна съобщителна мрежа или електронна съобщителна услуга, които правят възможно или позволяват предоставянето на услуги посредством тази мрежа или услуга или имат потенциал да извършват това и включват сгради или подстъпи към сгради, окабеляване на сгради, антени, кули и други поддържащи конструкции, канали, кабелопроводи, мачти, шахти и кутии.
52. “Прихващане” е дейност за осъществяване на достъп до и предоставяне на електронни съобщения на даден краен ползвател и данните, свързани с повикванията му, на компетентните органи по чл. 20, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства, извършвана въз основа на законово разрешение.
53. “Прихващащ интерфейс” е система от мониторинг център и други входно-изходни програмно-технически средства на предприятие, осъществяващо електронни съобщения, където се предоставя достъп до прихващаните електронни съобщения или данните, свързани с повикването.
54. “Радиоразпръскване” е излъчване от радиопредаватели на радио- или телевизионни сигнали, предназначени за приемане от неограничен брой ползватели.
55. “Радиослужба” е съвкупност от технически и организационни правила при предаване, излъчване или приемане на съобщения чрез радиовълни за различните специфични случаи за осъществяване на електронни съобщения.
56. „Радиосъоръжение“ е електрически или електронен продукт, който е проектиран да излъчва или приема радиовълни с цел радиокомуникация или радиоопределяне, или електрически или електронен продукт, който трябва да е докомплектуван с принадлежност, като например антена, така че да излъчва или да приема радиовълни за целите на радиокомуникация или радиоопределяне.
56а. „Радиокомуникация“ е комуникация чрез радиовълни.
56б. „Радиоопределяне“ е определяне на местоположение, скорост или други характеристики на даден обект или получаване на информация относно тези параметри чрез свойствата на разпространение на радиовълните.
57. „Радиочестотен спектър“ обхваща радиовълни с честоти под 3000 GHz. Радиовълните са електромагнитни вълни, разпространяващи се в пространството без изкуствено насочване.
58. “Радиочестотна лента” е част от радиочестотния спектър, ограничена от две честоти.
58а. „Разпределение на радиочестотния спектър“ е определяне на дадена радиочестотна лента за използване от една или повече радиослужби когато е целесъобразно, при определени условия.
59. “Разходоориентирани цени” са такива цени на услуги, които включват направените разходи по предоставянето им, като отчитат инвестициите и свързания с тях риск, както и приемливо ниво на възвръщаемост на вложения капитал.
60. “Регион” са две или повече съседни населени места.
61. “Роуминг” е услуга в мобилна мрежа, която позволява използване от краен ползвател на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги чрез обществени електронни мобилни мрежи, на предлаганите от предприятието основни услуги, както и в зависимост от техническите възможности всички или част от допълнителните услуги и режими на повикване в мрежи на друго предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги чрез обществени електронни мобилни мрежи, без да е неин краен ползвател.
62. „Самостоятелен необвързан достъп до абонатна линия“ е предоставяне на достъп до абонатната линия или до част от абонатната линия от предприятие със значително въздействие върху пазара, което позволява използване на пълния капацитет на мрежовата инфраструктура.
63. „Сигурност на мрежи и услуги“ е способността на електронните съобщителни мрежи и услуги да издържат – при определено ниво на увереност – на действия, които компрометират наличността, автентичността, целостта или поверителността на тези мрежи и услуги, на съхранените, пренесените или обработените данни или на свързаните услуги, които тези електронни съобщителни мрежи или услуги предоставят или до които осигуряват достъп.
64. “Системно неизпълнение” е налице, когато в двугодишен срок са извършени три или повече административни нарушения на този закон или на актовете по прилагането му.
64а. „Служба за спешно реагиране“ е национална служба за спешно реагиране по смисъла на чл. 19 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, която оказва непосредствена и бърза помощ в ситуации, при които е налице пряка заплаха за човешкия живот, за здравето и сигурността на индивида или на обществото, за частната или публичната собственост или за околната среда.
64б. „Споделено ползване на радиочестотен спектър“ е достъп от двама или повече ползватели до едни и същи радиочестотни ленти с оглед на използването им съгласно определено споразумение за споделено ползване, разрешено въз основа на общо разрешение, индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър или комбинация от тях, включително регулаторни подходи, като споделен достъп при предоставено индивидуално право за ползване на радиочестотен спектър, с цел улесняване на споделеното ползване на дадена радиочестотна лента при условията на задължително споразумение за всички засегнати страни съгласно правилата за споделено ползване, включени в правата им за ползване на радиочестотния спектър, за да се гарантират предвидими и надеждни споразумения за споделено ползване за всички ползватели и без да се засяга прилагането на правото в областта на конкуренцията.
65. “Структурни бариери за навлизане на пазара” са тези, които се явяват като бариера в резултат от необходимите първоначални разходи или условията на търсенето и създават неравноправни условия между предприятията със значително въздействие върху пазара и навлизащите предприятия на пазара, затрудняващи или препятстващи навлизането на пазара на последните.
66. „Съвместен достъп до абонатна линия“ е предоставяне на достъп до абонатната линия или до част от абонатната линия от предприятие със значително въздействие върху пазара на друго предприятие, като се дава възможност за използване на определена част от капацитета на мрежовата инфраструктура, като например част от честотната лента.
66а. „Съвместно значително въздействие върху пазара“ е положение, при което две или повече предприятия, действащи на един и същ пазар, който се характеризира с липса на ефективна конкуренция и на който нито едно от предприятията не притежава самостоятелно значително въздействие, могат да имат значително въздействие върху него дори при отсъствие на структурни или други връзки между тях.
67. “Съвместно разполагане” е предоставяне на физическо пространство и технически средства, необходими за разполагане и свързване на съответното оборудване от предприятие със задължение за предоставяне на услугата на другото предприятие.
68. “Съобщение” е всяка информация, обменена или пренесена между краен брой лица посредством обществена електронна съобщителна услуга. Това не включва информацията, пренасяна като част от услуга по радиоразпръскване за обществото по електронна съобщителна мрежа, освен когато информацията е свързана с краен ползвател или ползвател, получаващ информацията, който може да бъде идентифициран.
69. “Съществено нарушение” е нарушение, което препятства постигането на целите по чл. 4 и в резултат на което са настъпили или биха могли да настъпят неблагоприятни последици за нормалното функциониране на електронния съобщителен пазар.
69а. „Системно неплащане“ по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 3 е налице, когато не са заплатени:
69б. „Съществени изменения и допълнения на разрешение“ са изменения, които променят по същество естеството на индивидуалните права за ползване, като могат да създадат конкурентно предимство на предприятието пред другите предприятия.
70. „Справочни услуги“ са електронни съобщителни услуги, даващи възможност на краен ползвател да получи телефонен номер и друга информация по подадени данни за индивидуализация – име, а когато е необходимо – адрес.
70а. „Точка за безжичен достъп с малък обхват“ е оборудване за мрежа за безжичен достъп с малка мощност, размери и обхват, което: използва радиочестотен спектър свободно, след регистрация или след издаване на разрешение, или комбинация от тях; може да бъде използвано като част от обществена електронна съобщителна мрежа; може да е оборудвано с една или повече дискретни антени и позволява безжичен достъп на ползватели до електронни съобщителни мрежи, независимо от основната мрежова топология (мобилна или фиксирана).
70б. „Трансгранични пазари“ са пазари, определени с решение на Европейската комисия, които обхващат Европейския съюз или съществена част от него и са разположени в повече от една държава – членка на Европейския съюз.
71. “Трафични данни” са данни, обработвани за целите на преноса на едно съобщение по електронна съобщителна мрежа или необходими за таксуването му.
72. „Система за условен достъп“ е всяка техническа мярка, система за удостоверяване или режим, посредством които достъпът до защитена радио- или телевизионна услуга в разбираема форма се предоставя при наличие на абонамент или друга форма на предварително индивидуално разрешение.
72а. „Услуга за достъп до интернет“ е обществена електронна съобщителна услуга, която предоставя достъп до интернет и посредством него свързаност с практически всички крайни точки на интернет, независимо от използваните мрежова технология и крайно устройство.
72б. „Услуга за цялостен разговор“ е мултимедийна услуга за разговор в реално време, която осигурява двупосочно симетрично предаване на видео, текст и глас между ползватели, намиращи се на две или повече места.
73. „Услуга с добавена стойност“ е услуга, за която ползвателят заплаща на предприятието цена за ползване на съответната електронна съобщителна услуга, в която е включена и цената за съдържание.
74. „Спешно повикване“ е повикване, получено чрез междуличностни съобщителни услуги между краен ползвател и център за приемане на спешни повиквания с цел да се поиска и получи неотложна помощ от службите за спешно реагиране. Спешните повиквания включват не само услугите за гласови съобщения, но и текстовите съобщения, видео или други видове съобщения.
74а. „Услуги на информационното общество“ са услуги по смисъла на чл. 1, ал. 3 и § 1, т. 1 – 3 от допълнителните разпоредби на Закона за електронната търговия.
75. „Устройство за условен достъп“ е всяко оборудване или софтуер, създадени или адаптирани така, че да предоставят достъп до защитена услуга в разбираем вид.
76. “Усъвършенствано цифрово телевизионно оборудване” е всяка външна приставка, предназначена за свързване към телевизионни приемници или интегрирани цифрови телевизионни апарати, способни да приемат цифрови интерактивни телевизионни услуги.
77. „Фиксирана услуга за гласови съобщения“ е услуга за гласови съобщения с определено качество, предоставяна между фиксирани крайни точки на обществена електронна съобщителна мрежа.
77а. „Хармонизиран радиочестотен спектър“ е радиочестотен спектър, за който са установени хармонизирани условия във връзка с неговата разполагаемост и ефикасно използване чрез технически мерки за изпълнение в съответствие с чл. 4 от Решение № 676/2002/ЕО.
77б. „Хора с увреждания“ са лицата по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за хората с увреждания.
78. “Ценова преса” е ситуация на ограничаване на конкуренцията, при която доставчик на услуги няма възможност да предоставя на ползвателите рентабилни услуги, които вече се предлагат на съответния пазар от страна на предприятието, което е предоставило мрежата си за това, чрез прилагане на много малка разлика между цените на услугите на едро и на дребно.
79. “Ценови пакет” е пакет от две или повече услуги, чиито цени са различни от цените на всяка от услугите, ако същите услуги се предоставят извън пакета.
79а. „Част от абонатната линия“ е частта от абонатната линия, съединяваща крайна точка на мрежата с концентраторна или друга междинна точка за достъп във фиксираната обществена електронна съобщителна мрежа.
80.
81. “Правни или регулаторни бариери за навлизане на пазара” са тези, които не се основават на икономически условия, а са резултат от законодателни, административни или други държавни мерки, които в някаква степен ограничават достъпа до пазара на потенциалните конкуренти или тяхното бъдещо поведение.
82. “Разделно счетоводство” е поддържане на отделни сметки за дейностите, свързани с предоставянето на електронни съобщителни мрежи или услуги.
83. “Данни за идентифициране на краен ползвател или ползвател” са: за физически лица - трите имена, единен граждански номер и постоянен адрес, а за чуждестранни лица - личен номер, за юридически лица и физически лица - еднолични търговци - наименование, седалище, адрес на управление и съответен идентификационен код.
84. “Идентификатор на крайния ползвател” е уникален идентификатор, определен за лицата при абониране или регистриране за услугата интернет достъп или за интернет електронна съобщителна услуга.
§ 1а
(отменен)
(1) Член 334б въвежда разпоредбите на Регламент (ЕО) № 717/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2007 г. относно роуминга в обществени мобилни телефонни мрежи в рамките на Общността и за изменение на Директива 2002/21/ЕО.
(2) Член 334б осигурява прилагането на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 717/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2007 г. относно роуминга в обществени мобилни телефонни мрежи в рамките на Общността и за изменение на Директива 2002/21/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, изменен с Регламент (ЕО) № 544/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2
Законът за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 88 от 2003 г.; изм., бр. 19, 77, 88, 95, 99 и 105 от 2005 г., бр. 17, 29, 34, 51, 59 и 82 от 2006 г.) се отменя.
§ 3
(1) Предприятията, които предоставят услугата „радио- и телевизионно разпространение“ чрез кабелни и сателитни електронни съобщителни мрежи, разпространяват безвъзмездно в реално време националните и регионалните програми на Българската национална телевизия и Българското национално радио до преразглеждане на задълженията по реда на ал. 7.
(2)
(3)
(4) Предприятия, получили разрешение за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, разпространяващи програмите на Българското национално радио и Българската национална телевизия, се задължават да осигурят разпространението на тези програми въз основа на договори при цени, покриващи необходимите разходи за тази дейност, при печалба, която би получило несвързано лице при упражняване на същата дейност.
(5) При непостигане на съгласие за цените по ал. 4 между предприятията и Българското национално радио и Българската национална телевизия цените се определят от Комисията за регулиране на съобщенията.
(6) С цел гарантиране разпространението на обществените радио- и телевизионни програми предприятието, придобило от Българската телекомуникационна компания необходимите съоръжения и инфраструктура, осигуряващи наземното аналогово радиоразпръскване и пренос на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио, се задължава да разпространява тези програми качествено въз основа на договор при цени, покриващи необходимите разходи за тази дейност при печалба, която би получило несвързано лице при упражняване на същата дейност. При последващо прехвърляне на съоръженията и инфраструктурата, осигуряващи наземното аналогово радиоразпръскване и пренос на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио, задължението за разпространяване преминава към предприятието, придобило съответната инфраструктура.
(7) Комисията преразглежда наложените на предприятията задължения за пренос на радио- и телевизионни програми по реда на този закон и на Закона за радиото и телевизията в срок до 25 май 2013 г.
§ 4
(1) Законът за радиото и телевизията се привежда в съответствие с този закон в срок до 6 месеца от влизането му в сила.
(2)
(3)
§ 5
(1) Разрешения за радиочестотен спектър или номерационен ресурс - радиочестотен спектър за аналогово наземно телевизионно разпръскване, се издават до 31 декември 2008 г. за максимален срок до 31 декември 2012 г.
(2) До издаване на разрешения за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват по реда на този закон Комисията за регулиране на съобщенията може да издава на регистрирани по реда на Закона за радиото и телевизията телевизионни оператори разрешения за ползване на свободен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, който не е предоставен по реда на § 9а от преходните и заключителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията.
(3) Разрешенията по ал. 2 се издават по ред, определен в правила, приети от Комисията за регулиране на съобщенията.
(4) Разрешението по ал. 2 се издава след получаване на положително становище от Съвета за електронни медии.
(5) Разрешенията по ал. 2 може да се прекратят, когато ползваният от предприятията радиочестотен спектър или номерационен ресурс - радиочестотен спектър, е необходим за реализиране на съответния етап от изграждане на цифрова електронна съобщителна мрежа.
§ 5а
(1) В рамките на една процедура по чл. 48, ал. 1 Комисията за регулиране на съобщенията определя едно предприятие, на което издава разрешение за ползване на индивидуално определения ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват съобразно предвиденото за Първия етап от Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVВ-Т) в Република България, приет от Министерския съвет.
(2) Едновременно с процедурата по ал. 1 Комисията за регулиране на съобщенията при спазване изискванията на този закон и на процедурата, предвидена в глава пета, открива процедура на конкурс за избор на предприятие, което може да получи разрешение за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват съобразно предвиденото в рамките на Втория етап от Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVВ-Т) в Република България, приет от Министерския съвет.
(3) Предприятията, на които се издават разрешенията по ал. 1 и 2, не могат да бъдат свързани лица по смисъла на Търговския закон.
§ 5б
(1) В едномесечен срок от приключване на процедурата по § 5а, ал. 1 Комисията за регулиране на съобщенията последователно открива конкурси за издаване на разрешения за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с регионален обхват съобразно предвиденото за Първия етап от Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVВ-Т) в Република България, приет от Министерския съвет.
(2) В рамките на конкурса по ал. 1 за един регион се издава едно разрешение на едно предприятие за ползване на индивидуално определения ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване за съответния регион.
§ 5в
(1) Издадените от Комисията за регулиране на съобщенията разрешения за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс - радиочестотен спектър, чрез използване на налични или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване се прекратяват, когато ползваният от предприятията радиочестотен спектър или номерационен ресурс - радиочестотен спектър, е необходим за реализиране на съответния етап от изграждане на цифрова електронна съобщителна мрежа съобразно издадено от Комисията за регулиране на съобщенията разрешение за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален или регионален обхват.
(2) Телевизионните програми, създадени за разпространение от телевизионни оператори, които притежават разрешения за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали с национален обхват, издадени от Комисията за регулиране на съобщенията, чийто срок изтича след 2010 г., се разпространяват едновременно чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване и за наземно цифрово радиоразпръскване.
(3) Аналоговото разпространение се преустановява едновременно за всички програми по ал. 2, когато покритието по население на електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване достигне покритието по население, осигурено чрез електронната съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване.
§ 5г
(1) В срок до 1 март 2009 г. се приема закон, който осигурява необходимия радиочестотен спектър или номерационен ресурс за разпространение на обществените радио- и телевизионни програми на Българската национална телевизия и Българското национално радио.
(2) В закона по ал. 1 се определят условията за гарантиране на обществения характер на Българската национална телевизия и Българското национално радио.
§ 6
(1) Задължението по чл. 134, ал. 1, т. 1 и 2 за фиксирани мрежи се прилага от 1 януари 2009 г., а по чл. 134, ал. 1, т. 3 за мобилни мрежи - от 1 януари 2007 г.
(2) Разпоредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2 не се прилага за аналогови телефонни постове.
§ 7
Наложените по реда на отменения Закон за далекосъобщенията задължения на операторите със значително въздействие върху пазара, свързани с достъп и взаимно свързване, съвместно разполагане и съвместно ползване на помещения и съоръжения, специфичен достъп, достъп до абонатните линии, избор на оператор на преноса, предоставянето на линии под наем и на универсална далекосъобщителна услуга, се запазват до влизане в сила на решенията на комисията, с които се налагат специфични задължения на предприятия, определени за такива със значително въздействие върху съответния пазар по реда на този закон.
§ 8
Членовете на Комисията за регулиране на съобщенията към датата на влизане в сила на този закон довършват мандата си.
§ 9
(1) Операторите, които към влизането в сила на този закон извършват далекосъобщителна дейност въз основа на индивидуална лицензия или регистрация по обща лицензия, а този закон определя, че осъществяването на електронни съобщения е свързано с подаване на уведомление, се вписват служебно в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 1 от комисията в 6-месечен срок от влизането му в сила.
(2) Лицата по ал. 1 осъществяват електронни съобщения до вписването им в регистъра въз основа на издадената им индивидуална лицензия или при спазване на условията на общата лицензия, по която са регистрирани.
(3) На операторите, които към влизането в сила на този закон извършват далекосъобщителна дейност въз основа на индивидуална лицензия, а този закон определя, че осъществяваните от тях електронни съобщения са свързани с издаване на разрешение, комисията служебно издава съответното разрешение в 6-месечен срок от влизането му в сила. До издаване на разрешението електронните съобщения се осъществяват въз основа на издадените им индивидуални лицензии.
(4) В случай на постъпило искане до комисията в 6-месечния срок по ал. 1 и 3 за предоставяне на допълнителен ограничен ресурс или за изменение на индивидуалната лицензия по отношение на предоставения радиочестотен спектър или номерационен ресурс комисията се произнася по искането по реда и в сроковете, предвидени в този закон, освен в случаите, когато за предоставянето на радиочестотен спектър или номерационен ресурс се изисква провеждане на състезателна процедура.
(5) Годишните такси, дължими по индивидуалните лицензии по ал. 1 и 3, се заплащат в размера и сроковете, определени в съответните индивидуални лицензии, до прекратяване на действието им, съобразно периода, през който дейността е била осъществявана въз основа на тях.
(6) Годишна административна такса за контрол по чл. 139, ал. 2, т. 1 се дължи от вписването в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 1, а годишна такса за ползване на радиочестотен спектър или номерационен ресурс по чл. 140, ал. 1 се заплаща пропорционално на периода за ползването му в съответствие с издаденото разрешение.
§ 10
Операторите, които са извършвали далекосъобщения свободно при условията на отменения Закон за далекосъобщенията и за които този закон изисква да извършват електронни съобщения след подаване на уведомление, са длъжни да изпратят уведомление по чл. 66 до комисията в срок до три месеца от влизането в сила на закона.
§ 11
(1) Започналите процедури по издаване на индивидуална лицензия, когато ресурсът е ограничен и този закон определя, че осъществяването на електронни съобщения е свързано с издаване на разрешение, се довършват в съответствие с разпоредбите на този закон, като подадените заявления за издаване на индивидуални лицензии се смятат за заявления по смисъла на чл. 83.
(2) В срок до 30 дни от влизането в сила на закона заявителите привеждат заявленията си в съответствие с изискванията на чл. 83.
(3) В случаите по ал. 1 такса по чл. 139, ал. 2, т. 4 не се дължи.
§ 12
(1) Подадените заявления за регистриране по обща лицензия, когато този закон определя, че осъществяването на електронни съобщения е свързано с подаване на уведомление, се смятат за уведомления по смисъла на чл. 66.
(2) В срок до 30 дни от влизането в сила на закона заявителите привеждат уведомленията си в съответствие с изискванията на чл. 66.
§ 13
Разпоредбите от глава седемнадесета се прилагат и по отношение на електронната съобщителна инфраструктура, изградена преди влизането в сила на този закон.
§ 14
В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. (ДВ, бр. 105 от 2006 г.) в приложение № 1 на ред с пореден номер 59, в колона “Наименование на икономическа дейност” и в приложение № 2 думата “далекосъобщения” се заменя с “електронни съобщения”.
§ 15
В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 34 и 111 от 2001 г., бр. 52 и 70 от 2004 г., бр. 88 и 102 от 2005 г., бр. 30, 36, 37, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10 от 2007 г.) се създава чл. 16е: “Чл. 16е. Министърът на транспорта или упълномощено от него длъжностно лице: 1. издава свидетелства за правоспособност на радиооператорите от въздушната подвижна радиослужба и въздушната подвижна спътникова радиослужба, издава разрешения за използване на радиостанции на въздухоплавателни обекти и води публични регистри за издадените свидетелства и разрешения; 2. осъществява международно координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и на техническите характеристики на радиосъоръженията, които ги използват, за радиослужбите въздушна подвижна, въздушна подвижна-спътникова, въздушна радионавигация и въздушна радионавигация-спътникова; 3. предоставя за ползване разпределените опознавателни знаци за идентифициране на радиостанциите на въздухоплавателни обекти и води регистър за тях при условия и по ред, определени в наредба на министъра на транспорта, за разпределението на опознавателните знаци в Република България съгласно изискванията на Международния съюз по далекосъобщения.”
§ 16
В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 3, ал. 5, т. 1, буква “а” думата “далекосъобщителни” се заменя с “електронни съобщителни”;
2. В чл. 21:
3. В § 1 от допълнителната разпоредба т. 13 се изменя така: “13. “Електронни съобщителни услуги” са електронни съобщителни услуги по смисъла на Закона за електронните съобщения. Електронните съобщителни услуги включват и прехвърляне или отстъпване на правото да се използва капацитетът за пренасяне, излъчване, предаване или приемане или предоставянето на достъп до глобални информационни мрежи.”
§ 17
В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ДВ, бр. 102 от 2006 г.) в чл. 3, ал. 2, т. 11 навсякъде думите “далекосъобщителни оператори” се заменят с “предприятия, осъществяващи електронни съобщения”.
§ 18
В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 38 от 2001 г. - Решение № 7 на Конституционния съд от 2001 г., изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 24 и 93 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 17, 30, 36, 64 и 105 от 2006 г.) в § 1 от допълнителните разпоредби думата “далекосъобщителни” се заменя с “електронни съобщителни”.
§ 19
В Закона за електронната търговия (обн., ДВ, бр. 51 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 1, ал. 4, т. 2 думата “далекосъобщенията” се заменя с “електронните съобщения”.
2. В чл. 13 навсякъде думите “далекосъобщителна” и “далекосъобщителната” се заменят с “електронна съобщителна”.
3. В чл. 15 думата “далекосъобщителна” се заменя с “електронна съобщителна”.
§ 20
В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31 от 2007 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 50, ал. 1 т. 2 се изменя така: “2. сключени с предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги чрез обществени телефонни апарати;”.
2. В чл. 169, ал. 1, т. 3 думата “далекосъобщения” се заменя с “електронни съобщения”.
§ 21
В Закона за защита при бедствия (ДВ, бр. 102 от 2006 г.) в чл. 30, ал. 2 думите “Далекосъобщителните оператори” се заменят с “Предприятията, осъществяващи електронни съобщения”.
§ 22
В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 36 от 2006 г.; изм., бр. 53, 65 и 105 от 2006 г.) в § 1, т. 13 от допълнителната разпоредба думата “далекосъобщителната” се заменя с “електронната съобщителна”.
§ 23
В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 17 от 2006 г.; изм., бр. 30, 102 и 105 от 2006 г., бр. 11 и 31 от 2007 г.) в чл. 112, т. 6 думите “лицензираните далекосъобщителни оператори” се заменят с “предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги”.
§ 24
В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (обн., ДВ, бр. 12 от 2000 г.; изм., бр. 111 от 2001 г., бр. 24 и 70 от 2004 г., бр. 11 от 2005 г., бр. 45 от 2005 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 2005 г., изм., бр. 87, 88, 94, 102 и 104 от 2005 г., бр. 30, 36, 43, 65, 99 и 108 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 15:
2. Създава се чл. 60б: “Чл. 60б. Министърът на транспорта или упълномощено от него длъжностно лице: 1. издава свидетелства за правоспособност на радиооператорите от Световната морска система за бедствия и безопасност на морската подвижна радиослужба и морската подвижна-спътникова радиослужба, на оператори на радиостанции на плавателни съдове по вътрешните водни пътища, издава разрешения за използване на радиостанции и радиолокационни станции на плаващи обекти и води публични регистри за издадените свидетелства и разрешения; 2. осъществява международно координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и на техническите характеристики на радиосъоръженията, които ги използват, за радиослужбите морска подвижна, морска подвижна-спътникова, морска радионавигация и морска радионавигация-спътникова; 3. предоставя за ползване разпределените опознавателни знаци за идентифициране на радиостанциите на плаващи обекти и води регистър за тях при условия и по ред, определени в наредба на министъра на транспорта, за разпределението на опознавателните знаци в Република България съгласно изискванията на Международния съюз по далекосъобщения.”
§ 25
В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (обн., ДВ, бр. 55 от 2003 г.; попр., бр. 59 от 2003 г.; изм., бр. 107 от 2003 г., бр. 39 и 52 от 2004 г., бр. 31 и 87 от 2005 г., бр. 24, 38 и 59 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.) в приложението т. 39 “Далекосъобщителни дейности” се заличава.
§ 26
В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от 2002 г.; изм., бр. 86 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 74, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 99, 102 и 105 от 2006 г., бр. 31 от 2007 г.) в чл. 85, ал. 1 думата “далекосъобщения” се заменя с “електронни съобщения”.
§ 27
В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 40, 45 и 119 от 2002 г., бр. 50, 86, 95 и 112 от 2003 г., бр. 93 и 111 от 2004 г., бр. 27, 38, 76, 88, 102 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36, 56, 82, 91 и 102 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.) в чл. 49а се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите “пощенската и далекосъобщителните” се заменят с “пощенските и електронните съобщителни”, а след думата “сили” се добавя “и”.
2. В т. 2 думата “далекосъобщителните” се заменя с “електронните съобщителни”.
3. В т. 3 след думите “поддържането на” се добавя “специални обекти с отбранително предназначение и инсталираните мощности за военно време в Националната държавна мрежа за сигурност и отбрана за нуждите на отбраната”, а текстът до края се заличава.
§ 28
В Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 64 от 2000 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 45 и 76 от 2002 г., бр. 26 от 2003 г., бр. 19, 88, 99 и 105 от 2005 г., бр. 17, 34, 37 и 86 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 3, т. 2 думата “далекосъобщителни” се заменя с “електронни съобщителни”.
2. В чл. 64, ал. 2 думите “осъществяване правомощията й по чл. 15, т. 4 от Закона за далекосъобщенията” се заменят с “проекти по чл. 20, ал. 1, т. 1, 6, 9 и 11 от Закона за електронните съобщения”.
§ 29
В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г., бр. 60 от 1999 г. - Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г., изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10 от 2007 г.) в чл. 44 се създават ал. 3 - 5: “(3) Българската национална телевизия и Българското национално радио осигуряват излъчването на националните си програми посредством спътник/спътници върху покритието на териториите на Европа и други континенти, на които има граждани с български произход по данни на Агенцията за българите в чужбина и чрез собствени изследвания. (4) Средствата за изпълнение на дейностите по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет. (5) Българската национална телевизия и Българското национално радио предоставят безвъзмездно националните и регионалните си програми на предприятия, осъществяващи електронни съобщения чрез кабелни електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, както и за спътниково и наземно цифрово радиоразпръскване.”
§ 30
В Закона за техническите изисквания към продуктите (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 93 от 2002 г., бр. 18 и 107 от 2003 г., бр. 45, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 62 и 76 от 2006 г.) в чл. 27 се създава ал. 5: “(5) За крайните електронни съобщителни устройства и радиосъоръжения надзорът на пазара се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията съвместно с председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.”
§ 31
В Закона за устройството и застрояването на Столичната община (ДВ, бр. 106 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 13, ал. 1, т. 9 думата “далекосъобщения” се заменя с “електронни съобщения”.
2. В приложението на ред 28, колона първа думата “далекосъобщенията” се заменя с “електронните съобщения”.
§ 32
В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 82, 106 и 108 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 70, ал. 4 думата “далекосъобщителни” се заменя с “електронни съобщителни”.
2. В част първа, глава четвърта в наименованието на раздел VI думата “Далекосъобщителни” се заменя с “Електронни съобщителни”.
3. В чл. 93:
4. В чл. 94 думата “далекосъобщителни” се заменя с “електронни съобщителни”.
5. В чл. 108, ал. 2 думата “далекосъобщения” се заменя с “електронни съобщения”.
6. В чл. 137, ал. 1:
§ 33
В Закона за управление при кризи (обн., ДВ, бр. 19 от 2005 г.; изм., бр. 17, 30 и 102 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.) се правят следните изменения: 1.В чл. 27:
а) в ал. 2 думите “далекосъобщителните оператори” се заменят с “предприятията, осъществяващи електронни съобщения”, а думите “обособените информационни мрежи” се заменят с “информационните мрежи за собствени нужди”;
б) в ал. 3 думите “Далекосъобщителните оператори” се заменят с “Предприятията, осъществяващи електронни съобщения”, а думите “далекосъобщителни услуги” се заменят с “електронни съобщителни услуги”;
в) в ал. 5 думата “далекосъобщителни” се заменя с “електронни съобщителни”.
2. В чл. 64, ал. 1 думите “далекосъобщителните мрежи за осигуряване на необходимите съобщителни връзки” се заменят с “предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги за действие”.
§ 34
(1) Актовете по прилагането на този закон се приемат в 6-месечен срок от влизането му в сила.
(2) Подзаконовите актове, издадени на основание отменения Закон за далекосъобщенията, се прилагат, доколкото не противоречат на този закон.
(3) Подзаконовите актове, приети на основание чл. 14, ал. 1, т. 2, чл. 27, т. 15 и чл. 28, ал. 1, т. 11; чл. 140, ал. 1 и чл. 209, ал. 2 от отменения Закон за далекосъобщенията, се отменят от Министерския съвет в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.
(4) Методиката по чл. 150, ал. 2 се приема от Министерския съвет в тримесечен срок от обнародването на закона в “Държавен вестник”.
(5) Документите и информацията по чл. 153 се представят на комисията в едномесечен срок от приемането на методиката по ал. 4.
(6) Проектите на решения, съдържащи анализи на съответни пазари съгласно методиката по ал. 4, се публикуват за обществено обсъждане в тримесечен срок от изтичането на срока по ал. 3.
(7) Инструкцията по чл. 311, ал. 4 се издава в едномесечен срок от обнародването на закона в “Държавен вестник”.