Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 232 от 13.05.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 271/2026
Вид
Решение № 232
Подписан
13.05.2026
В сила
13.05.2026
Състав
Димо Колев, Катина Минева, Радка Цариградска

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Велико Търново, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Радка Цариградска

Катина Минева при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно гражданско дело № 20264100500271 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, подадена чрез адвокат З. Ц.- САК, против решение № 56 от 15.01.2026 г. постановено по гр. д. № 1225/2025 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 92 ЗЗД срещу А. К. Д. за сумата в общ размер от 389.02 лева, от която сумата от 223.79 лева - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 623883794 от 05.11.2020г., изм. с Допълнително споразумение № 063585419 от 24.01.2022г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен номер ***, от която сумата от 99.07 лева - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 625516163 от 01.12.2021г., с който се предоставя мобилен номер ***, от която сумата от 66.16 лева - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 626811501 от 14.09.2022г., с който се предоставя мобилен номер ***.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост на атакувания съдебен акт. Жалбоподателят счита, че по делото е доказано наличие на валидно възникнало облигационно отношение между страните по сключените договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги - Договор за мобилни услуги № 623883794 от 05.11.2020г., изм. с Допълнително споразумение № 063585419 от 24.01.2022г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, Договор за мобилни услуги № 625516163 от 01.12.2021г. и Договор за мобилни услуги № 626811501 от 14.09.2022г., 1 както и наличието на неустоечни клаузи. Изложени са твърдения, че размерът на неустойката за номер *** е 223.79 лева, която сума е сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 58.32 лева всяка), а именно:

174.96 лева, ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 48.83 лева; за номер *** неустойката се сочи да е 99.07 лева- сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 18.32 лева всяка), а именно: 54.96 лева, ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 30.01 лева, ведно с добавена разликата в размер на 14.10 лева. между стандартната цена на мобилен телефонен апарат XIAOMI11 Lite 5G NE 128GB Black без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 01.12.2021 г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 01. 12.2021 г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги; за номер *** се твърди, че неустойката е 66.16 лева- сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 18.32 лева всяка), а именно: 54.96 лева, ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 11.20 лева.

Сочи се, че по делото е установено прекратяване на договорите за мобилни услуги за мобилните номера

***, ***, *** по инициатива на потребителя, поради което достъпът до мобилната мрежа на оператора е прекратен на 02.12.2022 г., от която дата спира да се начислява месечната абонаментна такса и започва периодът до края на договора, за който се изчислява дължимата в резултат на прекратяването неустойка, като при изчисляването й се сочи, че се взима предвид месечната абонаментна такса без ДДС. Твърди се, че поведението на абоната съставлява едностранно предсрочно прекратяване, извършено от самия него, обосновавайки липсата от необходимост дружеството да отправя изявления за прекратяване на договорните правоотношения, позовавайки се на нормата на чл. 134а, ал. 1 ЗЕС. Излага подробни доводи относно действителността на неустоечните клаузите, като процесуалният представител на жалбоподателя счита, че същите не водят до необосновано обогатяване на мобилния оператор, не са необосновано високи и не са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП. Намира също така и че клаузата за неустойка в размер на част от стандартната цена на предоставеното устройство и наличието на заплатена такава от потребителя не нарушава чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, чл. 147, ал. 1 ЗЗП, тъй като е с ясно и разбираемо съдържанието, което позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, както и че не води до колизия с чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗП, тъй като не се претендира разлика в цената или завишена цена, а се търси компенсаторна неустойка, поради неизпълнение на потребителя, което е довело до предсрочно прекратяване на облигационната връзка между страните. Оспорва изводите не предходната съдебна инстанция, че разликата между двете цени /стандартна и преференциална/, по своята същност представлява търговска отстъпка за абонат на дружеството и последващото търсене на тази разлика всъщност се явява увеличение на реалната продажна цена и води до едностранна промяна на договора, без потребителят да е дал съгласие за това.

По тези съображения се иска от въззивния съд да отмени решението в обжалваната част. Претендират се деловодни разноски в случай на уважаване на въззивната жалбаза заповедното производство, първоинстанционното исково такова, както и за въззивното произовдство.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК отговор на въззивната жалба не подаден от особения представител на ответната страна.

Първоинстанционното решение не е обжалвано от страните по делото в 2 установителната му част, с която са уважени предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че А. К. Д., дължи на „Йеттел България“ ЕАД, сумата от 2 652,21 лева- 1 356.05евро, общ сбор на дължимите суми по сключените между страните договор за мобилни услуги № 623883794, заявление за смяна на номер и заявление засмяна на собственост от 05.11.2020 г., договор за мобилни услуги № 625516163 и договор за лизинг от 01.12.2021 г., договор за лизинг за базови аксесоари от 01.12.2021 г., договор за лизинг за базови аксесоари № 625516352 от 01.12.2021 г., допълнително споразумение № 063585419 от 24.01.2022 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, договор за мобилни услуги № 626811501 и договор за лизинг от 14.09.2022г., за които суми са издадени фактура № 7342388501/20.10.2022г., фактура № 7343671537/20.11.2022г. и фактура № 7344817153/20.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 08.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед № 20/09.01.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 35/ 2025г. поописа на Районен съд Горна Оряховица, поради което и на основание чл.

296, т. 2, пр.1 ГПК в тази му част е влязло в законна сила и на основание чл. 297 ГПК е задължително за всички съдилища в Република България.

Окръжен съд Велико Търново, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ,ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, в съответната част, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност - постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост, в обжалваната му отхвърлителна част..

При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд са били предявени от „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК 130460283, чрез пълномощник адвокат З. Ц. - САК, против А. К. Д. по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК искове по чл. 79, ал.1. пр.1 ЗЗД, чл. 86 и чл.92, ал.1 ЗЗД, за приемане за установено, наличието на вземане на „Йеттел България“ ЕАД против А. К. Д. за сума в общ размер на 3 041,23 лева, представляващи общ сбор на дължимите суми по сключените между страните договор за мобилни услуги № 623883794, заявление за смяна на номер и заявление за смяна на собственост от 05.11.2020 г., договор за мобилни услуги № 625516163 и договор за лизинг от 01.12.2021 г., договор за лизинг за базови аксесоари от 01.12.2021 г., договор за лизинг за базови аксесоари № 625516352 от 01.12.2021 г., допълнително споразумение № 063585419 от 24.01.2022г. към договор за мобилни/фиксирани услуги., договор за мобилни услуги № 626811501 и договор за лизинг от 14.09.2022г., за които суми са издадени фактура № 7342388501/20.10.2022г., фактура № 7343671537/20.11.2022г. и фактура № 7344817153/20.12.2022г., ведно със законната 3 лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 08.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. С оглед релевантния предмет на настоящото производство, пред първоинстанционния съд е претендирана сума в общ размер от 389.02 лева – представляваща сбор от неустойки по договор за мобилни услуги № 623883794 от 05.11.2020г., изм. с допълнително споразумение № 063585419 от 24.01.2022 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен номер ***, поради предсрочното му прекратяване в размер на 223.79 лева, по договор за мобилни услуги № 625516163 от 01.12.2021г., с който се предоставя мобилен номер ***, поради предсрочното му прекратяване - в размер на 99.07 лева и по договор за мобилни услуги № 626811501 от 14.09.2022 г., с който се предоставя мобилен номер ***, поради предсрочното му прекратяване - в размер на 66.16 лева, предмет на издадена в полза на ищеца /заявител/ против ответника /длъжник/ заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 35/2025 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица. Ищецът обосновава дължимостта на исковите суми с твърдения, че с ответника са страни по следните договори: договор за мобилни услуги № 623883794, заявление за смяна на номер и заявление за смяна на собственост от 05.11.2020г., договор за мобилни услуги № 625516163 и договор за лизинг от 01.12.2021г., договор за лизинг за базови аксесоари от 01.12.2021г., договор за лизинг за базови аксесоари № 625516352 от 01.12.2021 г., допълнително споразумение № 063585419 от 24.01.2022г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, договор за мобилни услуги № 626811501 и Договор за лизинг от 14.09.2022 г. Сочи се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени за периода м. октомври 2022 г. - м. януари 2023 г., а именно фактура № 7342388501/20.10.2022 г., фактура № 7343671537/20.11.2022 г., фактура № 7344817153/20.12.2022 г. Сочи се в исковата молба, че след снабдяването със заповедта за изпълнение № 20 от 09.01.2025 г. по ч. гр. д. № 35/2025 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица е бил уведомен, че същата е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което е получил указания за предявяване на иск за установяване на вземанията си.