Решение № 1837 от 21.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1837 гр. София, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Административно наказателно дело № 20251110205691 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба на И. Ц. Д., чрез упълномощения процесуален представител - адв. А. М. срещу Наказателно постановление № ЗОП-99#4/06.03.2025 на Председателя на Сметната палата на Република България, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 727, 92 лв. за извършено нарушение на чл. 17, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), във връзка с чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП (ред. ДВ, бр. 13 от 2016 г.) и чл. 187, ал. 1 от ЗОП (ред. ДВ, бр. 86 от 2018 г.).

Жалбоподателят счита, че НП е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като подробни съображения за това са изложени в подадената жалба.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. А. М., която пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Представя, в срок, писмени бележки, моли да бъдат присъдени разноски, като представя списък за разноските.

Административнонаказващият орган – Председателят на Сметната палата на Република България, редовно призован, не се явява. Представлява се от главен юрисконсулт Гергана Василева, която пледира за потвърждаване на НП по съображенията, посочени в писменото становището, представено по делото. Представя и моли да се приемат по делото три броя укази на Президента на Р България и Заповед. Претендира за юрисконсулско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по отношение на 1 адвокатското такова.

В съдебното заседание, в качеството на свидетел, е разпитан А. Р. С., съставил АУАН, въз основа, на който е издадено процесното НП. Същият заявява, че при планиран одит на КРС е установил, че през 2023 г. са извършени разходи за доставка на диоптрични очила за служителите на Комисията на стойност над 60 000 лв. без ДДС. Не е приложен реда по ЗОП за възлагане на обществена поръчка. Съставил АУАН и го връчил на жалбоподателя. На зададен въпрос от страна на адв. М. свидетелят заявява, че предмета на обществената поръчка е доставка на очила, а на следващ въпрос от страна на адв. М. заявява, че за изработка на диоптрични очила е нужен предварителен преглед при лекар.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят И. Ц. Д., в качеството му на председател на КРС и публичен възложител по чл. 5, ал. 2, т. 13 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) е възложил обществена поръчка, като е поел задължение за извършване на разход за купуване на диоптрични очила за корекция на зрението на работещите с видеодисплеи в КРС през периода 2022 – 2023 г.

В чл. 9, ал. 1 от Наредба № 7 от 15 август 2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи е регламентирано, че работодателят осигурява преглед на очите и оценка състоянието на зрението на лицата, работещи с видеодисплеи, от специалист по очни болести. Работодателят осигурява за своя сметка средства за корекция на зрението на работещия за работата му с видеодисплей, ако са предписани от специалиста по очни болести при прегледите по ал. 1 (чл. 9, ал. 2 от Наредбата).

По време на одита, за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. се установява, че на основание чл. 3, ал. 2 и чл. 9, ал. 2 от Наредбата, от председателя на КРС е издадена заповед № РД-07-542/27.10.2023 г. В т. 3 от заповедта е посочено, че на членовете на КРС и на служителите от администрацията на КРС, които имат необходимост от корекция на зрението, да се осигурят средства за закупуване на очила. Съгласно т. 4, определените средства по т. 3 от заповедта са в размер до 400 лв. и се изплащат срещу представяне на документ за корекция на зрението от специалист по очни болести и фактура с фискален бон както следва: по представените документи до 20.11.2023 г. от работещите с видеодисплей в КРС, заедно със заплатите за месец ноември 2023 г.; по представените документи след 20.11.2023 г., но не по - късно от 30.11.2023 г., от работещите с видеодисплей в КРС, заедно със заплатите за месец декември 2023 г.

За периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. за нуждите на КРС е извършено възстановяване на сума за диоптрични очила за корекция на 2 зрението на работещите с видеодисплеи в КРС на обща стойност 63 347.56 лв. без ДДС.

Разходите за изработка на диоптрични очила за корекция на зрението са доказани чрез първични платежни документи - фактури, фискални бонове и платежни нареждания, описани в Констативен протокол от 14.05.2024 г. за документиране на установени факти и обстоятелства при одит за съответствие при управлението на публичните средства и дейности на Комисията за регулиране на съобщенията.

На 26.10.2024 г. св. А. С. в присъствието на двама свидетели и нарушителя е съставил АУАН № ЗОП-99/07.10.2024 г., в който е приел, че Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията, в качеството му на публичен възложител на обществени поръчки по чл. 5, ал. 2, т. 11 от ЗОП, във връзка с чл. 27, ал. 1, т. 1 от Закона за електронните съобщения е извършил нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗОП, във връзка с чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП (ред. ДВ, бр. 13/2016 г.) и чл. 187, ал. 1 от ЗОП (ред. ДВ, бр. 86/2018 г.) АУАН бил връчен на нарушителя на същата дата, като същият се възползвал от правото си да депозира, в срок, своите възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН са постъпили писмени възражения срещу така съставения АУАН.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушението и при дадена му аналогична правна квалификация, наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление, с което е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 727, 92 лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена, въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, надлежно приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

По делото не са налице противоречиви доказателства, поради което е безпредметно обсъждането на отделните доказателствени източници.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 3 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на процесния АУАН и на обжалваното наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 ал. 1 и чл. 57 ал. 1 от ЗАНН, както и неправилно приложение на материалният закон от актосъставителя и от наказващия орган, което се явява основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно по следните съображения:

Съдържащото се в ЗАНН изискване в АУАН и в наказателното постановление да се съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, което означава да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието и обстоятелствата, при които то е извършено и то по такъв начин, който да дава възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение. Това, от една страна е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на АУАНН и НП, а от друга - чрез конкретизацията на нарушението от фактическа страна, се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършило, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Всички обстоятелства, релевантни за съставомерността на деянието и за реализиране на отговорността, следва да бъдат обективирани в съдържанието на акта (чл. 42, т. 4 и 5 ЗАНН) и съответно - в НП (чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН).

Административното наказание се налага по строго формална процедура, имаща за цел да защити правата на лицето.

Независимо, че по преписката са налични писмени доказателства, от които може да се изведе подобен извод, АУАН и НП задължително следва да съдържат в тях описание на всички относими към повдигнатото обвинение факти и доказателства, а не те да се извличат по пътя на формалната логика от доказателствата по делото. Функционално АУАН е актът, с който се повдига обвинение на нарушителя и се приравнява на ОА, поради което и изискванията към неговото съдържание са силно завишени, целейки защита на правото на нарушителя да знае срещу какви факти се защитава. Те следва да са ясно посочени и поради факта, че нарушителят няма достъп до материалите по делото, освен в случай, че не атакува санкционния акт, т.е. едва във въззивната фаза на производството да разбере срещу какви факти се защитава.

4

АНО не е изпълнил и задължението си подробно да обсъди и да даде отговор на направените от страна на жалбоподателя възражения. Мотивите са директно преписани от издадения АУАН без да са разгледани по същество което е довело до издаването на един незаконосъобразен акт.

На следващо място, съдът намира, че административнонаказващият орган неправилно е посочил, че нарушението е извършено на 13.11.2023 г., с оглед на наличието на издадени фактури и след тази дата. Към датата, която АНО определя за дата на извършване на нарушението, на жалбоподателя, в качеството му на възложител не му било е известно, че е превишен стойностният праг, тъй като фактурите са предоставени от служителите и изплатени на по-късна дата.

В НП и АУАН се твърди, че нарушението е извършено на 13.11.2023 г., но АНО не се обосновава защо приема, че именно това е датата на извършване на нарушението, след като на възложителя към тази дата не му е била известна сумата от цитираните фактури. Правилното установяване и посочване на датата на извършване на нарушението е съществен реквизит на всяко наказателно постановление, защото от датата на извършване на нарушението започват да текат, както сроковете по чл. 34 от ЗАНН, така и сроковете по чл.

80 и чл. 81 от НК. В оспореното наказателно постановление неправилно е определена датата на извършване на нарушението, което безспорно е накърнило правото на защита на жалбоподателя от една страна и от друга възпрепятства възможността съдът да упражни редовен контрол за законосъобразност на АУАН и НП.

Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на привличения към административно – наказателна отговорност да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. Датата на извършване също така е индивидуализиращ белег на нарушението.

Следователно липсата на правилно определена дата в съдържанието на АУАН и НП винаги безусловно е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до отмяна на наказателното постановление на процесуално основание.