Решение № 19005 от 09.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19005 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20221110168502 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на искова молба, уточнена с молба от 15.10.2024 г. (на лист 18 от делото) на ищеца „Йеттел България“ ЕАД срещу ответника Х. Х. Б., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца:

1. по Договор за мобилни телекомуникационни услуги за телефонен номер *********** от 21.01.2019 г., сумите от:

– 55,89 € (равностойност на 109,32 лева) – абонамент за телекомуникационни услуги и цена за използвани такива извън абонамента за периода от 05.06.2019 г. до 04.10.2019 г., ведно със законната лихва за периода от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.04.2021 г., до изплащане на вземането;

– 141,44 € (равностойност на 276,63 лева) – неустойка за прекратяване на договора поради неизпълнение, начислена на 05.11.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 23.04.2021 г. до изплащане на вземането, и 2. по Договор за Договор за мобилни телекомуникационни услуги за телефонен номер ********* от 23.06.2016 г.:

– 9,51 € (равностойност на 18,60 лева) – абонамент за телекомуникационни услуги и цена за използвани такива извън абонамента за периода от 20.05.2019 г. до 19.08.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 23.04.2021 г. до изплащане на вземането, и

3. по Договор за мобилни телекомуникационни услуги за телефонен номер ********* от 22.08.2017 г., сумите от:

– 61,22 € (равностойност на 119,73 лева) – абонамент за 1 телекомуникационни услуги и цена за използвани такива извън абонамента за периода от 20.05.2019 г. до 19.08.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 23.04.2021 г., до изплащане на вземането, и

4. по Договор за лизинг на телефон Apple iPhone XS Max 64 GB сив от 21.01.2019 г.:

– 186,09 € (равностойност на 363,96 лева) – главница за неплатени на падежа лизингови вноски за период от 05.06.2019 г. до 04.10.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 23.04.2021 г. до изплащане на вземането;

– 697,84 € (равностойност на 1364,85 лева) – предсрочно изискуеми лизингови вноски след прекратяване на договора, настъпило на 05.11.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 23.04.2021 г. до изплащане на вземането, и

5. по Договор за лизинг на телефон Samsung Galaxy J5 черен от 22.08.2017 г.:

– 22,38 € (равностойност на 43,77 лева) – главница за неплатени на падежа лизингови вноски за период от 02.12.2019 г. до 19.08.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 22.03.2023 г. до изплащане на вземането – вземания по Заповед за изпълнение № 6400/05.03.2022 г. по частно гражданско дело № 32042/2021 г. на Софийския районен съд, 28. състав.

Ищецът твърди, че на 23.06.2016 г.; 22.08.2017 г. и 21.01.2019 г. ответникът сключил с него три договора за мобилни телекомуникационни услуги за номера ********************, както и два договора за лизинг – за телефон Apple iPhone XS Max 64 GB сив от 21.01.2019 г., и за телефон Samsung Galaxy J5 черен от 22.08.2017 г. По договорите следвало ответникът да заплаща месечни абонаментни такси за потреблението си – съответно за трите номера 49,99 лева; 5,90 лева и 44,99 лева, както и лизингови вноски за телефоните в размер на 90,99 лева и 14,59 лева, които му били определени с отстъпка, тъй като договорът бил за срок от 2 години. Поддържа се, че ответникът не платила задълженията си, поради което договорите били прекратени на 05.11.2019 г., като според т. 11 от договорите се задължавала при тези случаи да плати и неустойка в размер на тримесечния абонамент по договорите без отстъпка, и на разликата между намалената стойност на лизинговия телефон и пълната му пазарна цена, като тези суми възлизали съответно на 276,63 лева. Поради това се претендират описаните по-горе суми, за които е издадена заповед за изпълнение срещу длъжницата, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – Х. Х. Б., чрез особения представител адв. М., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Оспорва да са получени СИМ картите и телефоните – предмет на договорите, което правело невъзможно потребление по тях и обвързване на ответника с плащане. Поддържа се недействителност на договорите за лизинг, тъй като са написани с твърде дребен шрифт – с кегел под 12 пункта, поради което не отговарят на изискванията на закона. Иска се отхвърляне на исковата претенция.

2

В съдебното заседание ищецът не изпраща представител, с писмена молба заявява, че искът е основателен, а договорите действителни, и сочи, че с клаузите на чл. 4 от договорите за лизинг ответникът е признал получаване на телефона. Ответникът чрез особения си представител поддържа доводите от отговора, като се прави и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представен на лист 33 от делото Договор от 21.01.2019 г., неоспорен, ответникът е заявил, че продължава да ползва мобилна телефония с номер ***********, съгласно т. IV.1 от договора – за период от 24 месеца от 21.01.2019 г. до 21.01.2019 г., като ще заплаща абонамент от 49,99 лева месечно. Съгласно т. IV.3 от договора след изтичане на срока той се превръща в безсрочен. В договора изрично е записано, че ответникът е получил при подписването му един мобилен телефон Apple iPhone XS Max 64 GB сив, който е със стандартна цена от 2449,99 лева, и е прехвърлен на ответника с отстъпка от 266,23 лева. В т. IV.2 от договора е предвидено, че при прекратяване на договора по вина или желание на ответника, се дължи неустойка в размер на всички абонаменти до уговорения краен срок на договора, но не повече от три, както и неустойка в размер на разликата между цената на устройство по ценовата листа на оператора и сбора от платените вноски за придобиване на устройството, описано по-горе.

Към този договор е представен на лист 35 от делото и неоспорен договор за лизинг от 21.01.2019 г., който урежда намалената цена на телефона от 2183,76 лева да се изплати на 23 вноски по 90,99 лева и една последна вноска от 90,99 лева, със заплащане на която ответникът ще придобие и правото на собственост върху телефон Apple iPhone XS Max 64 GB. В чл. 4 отново е повторено признанието на ответника, че е получил телефона.

Договорът очевидно е написан с шрифт с кегел, по-малък от 12 пункта, което личи при сравнение с договора за мобилна телефония на предходната страница на делото.

Съгласно представен на лист 14 от делото неоспорен Договор за мобилни услуги от 09.03.2011 г. ответникът ползва телефонен номер *********** още от сключване на договора, като това е удостоверено и в представения на лист 23 Сертификат за пакетни услуги.

Съгласно представен на лист 24 от делото Договор от 23.06.2016 г., неоспорен, ответникът е заявил, че продължава да ползва мобилна телефония с номер ********* за период от 24 месеца от 23.06.2016 г. до 23.06.2018 г. при условията на досегашния си абонаментен план. Съгласно т. 6 от договора след изтичане на срока той се превръща в безсрочен. В т. IV.5 – IV.6 от договора е предвидено, че при прекратяване на договора по вина или желание на ответника, се дължи неустойка в размер на всички абонаменти до уговорения краен срок на договора, както и неустойка в размер на разликата между цената на устройство по ценовата листа на оператора и сбора от платените вноски за 3 придобиване на устройството, описано по-горе.

Съгласно представен на лист 23 от делото и неоспорен Сертификат за пакетни услуги към посочената дата за номер ********* се е прилагал абонамент за план GoWebUnlimited 100, чиито условия не са представени по делото. Съгласно представен на лист 12 от заповедното дело (на Районен съд – Лом) договор от 05.03.2012 г. абонаментната цена към онзи момент е 14 лева.

При тези факти и непосрещнатата от ищеца доказателствена тежест да установи точното съгласие за цената на абонамент по договора от 23.06.2016 г. съдът е длъжен да приеме, като не поставя ищеца в по-благоприятно положение, като се доверява сляпо на тезите му или на издадени от самия него счетоводни документи, че месечната абонаментна цена за номер ********* (доколкото изрично е посочено, че договорът се продължава по дотогавашните условия) до 2018 г. е била 14 лева на месец.

Съгласно представен на лист 28 от делото Договор от 22.08.2017 г., неоспорен, ответникът е заявил, че продължава да ползва мобилна телефония с номер *********, съгласно т. IV.2 от договора – за период от 24 месеца от 22.08.2017 г. до 22.08.2019 г., като ще заплаща абонамент от 44,99 лева месечно. Съгласно т. IV.6 от договора след изтичане на срока той се превръща в безсрочен. В договора изрично е записано, че ответникът е получил при подписването му един мобилен телефон Samsung Galaxy J5 черен, за който не е посочена цена.

Към този договор е представен на лист 30 от делото и неоспорен договор за лизинг от 22.08.2017 г., който урежда намалената цена на телефона от 335,57 лева да се изплати на 23 вноски по 14,59 лева и една последна вноска от 14,59 лева, със заплащане на която ответникът ще придобие и правото на собственост върху телефон Samsung Galaxy J5. В чл. 4 отново е повторено признанието на ответника, че е получил телефона. Договорът очевидно е написан с шрифт с кегел, по-малък от 12 пункта, което личи при сравнение с договора за мобилна телефония на предходната страница на делото.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени искове за заплащане на абонаментна цена и ползвани телекомуникационни услуги по договор – с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 216, ал. 1 ЗЕС; за лизингови вноски – с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 345, ал. 1 ТЗ и чл. 232, ал. 2 ЗЗД, и за неустойка – с правна квалификация по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Съдът служебно ще следи за това дали клаузите, уреждащи неустойка, не съдържат прекомерна по размер такава – чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.

Първият иск се уважава, ако съдът установи, че между ищеца и ответника е сключен договор за мобилни телекомуникационни услуги с уговорена конкретна цена на услугата – месечен абонамент за достъп (при който потребление не се доказва), и услуги с индивидуална цена, както и 4 предоставяне на ответника на СИМ карта, а за услугите извън абонамента – и конкретно ползвания обем на услугата.

Вторият иск се уважава, ако се установи, че е уговорено ответникът да получи от ищеца телефони при уговорена месечна цена за ползване, и че телефонът му е бил предоставен.

Исковете за неустойки се уважават, ако се установи, че са уговорени такива в договорите между страните за конкретен вид договорно неизпълнение (неплащане, довело до прекратяване на договора), както и че договорът е развален с уведомление до ответника. Въпреки това съдът няма да присъди неустойки, ако те са уговорени с неравноправни клаузи – когато в ущърб на потребителя предвиждат прекомерност на задължението, както и ако не е уговорена насрещна неустойка в полза на потребителя, което ищецът следва да докаже.

По делото са представени три договора за ползване на мобилни телекомуникационни услуги от три номера, за които съдът установява уговорени абонаментни такси от 44,99 лева на месец; 49,99 лева на месец и 14 лева на месец. Претенциите са за три месеца, като всяка от тях е по-малка от сбора на утроените суми по-горе, поради което е доказано задължение за тези суми. Тъй като представените договори са за продължаване на действието на подписани по-рано договори, многократно (поне 3 пъти) потвърдени от ответника, вкл. и че е ползвал в промеждутъка описаните в договорите мобилни номера, съдът приема, че тези изявления в съвкупност, преценени по реда на чл. 175 ГПК, водят до извод за признание на ответника, че е ползвал абонаментните услуги по договорите. Следователно исковете за цена на мобилни телекомуникационни услуги за 55,89 €, 9,51 € и 61,22 € следва да се уважат изцяло със законна лихва от датата на сезиране на съда в заповедното производство.