Решение № 324 от 31.10.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. гр. Добрич, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20223200500217 по описа за 2022 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „А1 България“ ЕАД-гр.С. срещу решение №260617/23.12.2021 г. по гр.д.№140/2021 г. на Добричкия районен съд в частта,с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „АВОС“ ЕООД,ЕИК ***,град Д.,ул. „С.** установителен иск по чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК за признаване за установено,че ответникът дължи на ищеца сумата от 360 лева-неустойка за неизпълнение на Договор ***,ведно със законната лихва от 08.09.2020 г. до окончателното й изплащане,респ. в частта за разноските.Подадена е и въззивна жалба от „АВОС“ ЕООД-гр.Д. срещу горното решение на ДРС в частта,с която е признато за установено на основание на чл.422 ал.1 във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца „А1 България” ЕАД-гр.С. и ответника „АВОС“ ЕООД-гр.Д.,че ответникът дължи на ищеца сумата от 80,13 лева-месечни такси и потребление за използване на услуги по Договор *** за периода 23.10.2018 г.22.01.2019 г.,ведно със законната лихва от 08.09.2020 г. до окончателното й изплащане-предмет на издадената заповед за изпълнение №1015 от

11.09.2020 година по ч.гр.д.№2365 по описа за 2020 г. на ДРС,респ. в частта 1 за разноските.

Според въззивника „А1 България“ ЕАД-гр.С. необосновано и незаконосъобразно първоинстанционният съд приел,че относно прекратяване на договора между страните важат правилата на чл.87 от ЗЗД и не било доказано правото на мобилния оператор да прекрати договора едностранно поради липса на отправено изявление с даден срок за изпълнение на задължението за заплащане на сумите по договора.Според клаузата на т.54.12 от ОУ при установена забава на абоната в плащанията повече от 124 дни прекратяването настъпвало автоматично и не се обвързвало със задължение на оператора да отправя писмено предизвестие до абоната или да го уведомява за прекратяването.Договорът бил сключен при ОУ,които били задължителни за страните,и поради това разпоредбите на ЗЗД относно развалянето и прекратяването на договори в случая не били приложими.За отделните стъпки при прекратяване на договора бил зададен специален алгоритъм в софтуерната система на оператора,който включвал изпращане на абоната на множество съобщения за забавено плащане,за частично спиране/ограничаване на услугите,предупреждение за прекратяване на договора и автоматично прекратяване на същия след 124 ден.След като процесният договор бил предсрочно прекратен поради виновно поведение на абоната,последният дължал претендираната неустойка.Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на иска за сумата от 360 лв неустойка.Претендират се разноски за двете инстанции и за заповедното производство.

В писмен отговор на горната жалба „АВОС“ ЕООД-гр.Д. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваната от ищеца по делото част.Решението в тази част било правилно като краен резултат,но не по изложените от районния съд съображения,а поради това,че ищецът не доказал да е налице валидно сключен между страните договор за далекосъобщителна услуга.В цялото съдебно производство ответното дружество отричало сключването на такъв договор,по който се претендира неустойка.В производството не бил представен договор в изискуемата писмена форма за действителност.Подробно са развити съображения за липса на такъв договор.

В жалбата си въззивникът „АВОС“ ЕООД-гр.Д. навежда неправилност на 2 първоинстанционното решение в атакуваната от него част,с която е признато за установено,че дължи на ищеца по делото сумата от 80,13 лева-месечни такси и потребление за използване на услуги по Договор *** за периода 23.10.2018 г.-22.01.2019 г.Настоява за отмяна на решението в горната част и за отхвърляне на иска за посочената сума.Претендира присъждане на разноски за първата и въззивната инстанция.Изложени са в жалбата доводи,идентични на тези в отговора на подадената от „А1 България“ ЕАДгр.С. жалба.Развити са подробни съображения за липса на сключен между страните договор,от който да произтича процесното задължение на „АВОС“ ЕООД-гр.Д..

В писмен отговор „А1 България“ ЕАД-гр.С. изразява становище за неоснователност на жалбата на „АВОС“ ЕООД-гр.Д. и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваната част относно сумата от 80,13 лв.В противовес на изложеното от въззивника се сочи,че било доказано наличието на валидно облигационно правоотношение между страните,което било потвърдено от абоната чрез осчетоводяване и заплащане на издавани фактури за услугата.Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Като постави на разглеждане въззивните жалби,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбите са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът

„А1 България“ ЕАД-гр.С. е получил препис от първоинстанционното решение на 11.01.2022 г.,а жалбата му е подадена по електронен път на 24.01.2022 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 25.01.2022 г.;въззивникът „АВОС“ ЕООД-гр.Д. е получил препис от първоинстанционното решение на 11.01.2022 г.,а жалбата му е подадена по пощата на 25.01.2022 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 25.01.2022 г./.Жалбите са процесуално допустими предвид горното и подаването им от активно легитимирани лица-страни в производството по делото-с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за тях част.Разгледана по същество,жалбата на „А1 България“ ЕАД е неоснователна,а тази на „Авос“ ЕООД е основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен 3 състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част като постановено по допустими искове.По същество е частично правилно и частично неправилно в атакуваната част,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№140/2021 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№261073/21.01.2021 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.92 ал.1 от ЗЗД от „А1 България“ ЕАД-гр.С. срещу „Авос“ ЕООД-гр.Д. за установяване съществуването на вземания на ищцовото дружество от ответното-предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1015/11.09.2020 г.,издадена по ч.гр.д.№2365/2020 г. на Добричкия районен съд,както следва:

-вземане за сумата от 80,13 лева-месечни такси и потребление за използване на услуги по Договор *** за периода 23.10.2018 г.-22.01.2019 г.,ведно със законната лихва от 08.09.2020 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/ до окончателното й изплащане;

-вземане за сумата от 360 лева-неустойка за неизпълнение на Договор ***,ведно със законната лихва от 08.09.2020 г. до окончателното й изплащане;

-вземане за сумата от 1 210,10 лева-месечни такси и потребление за използване на услуги по Договор *** за периода 23.03.2019 г.-22.09.2019 г.,ведно със законната лихва от 08.09.2020 г. до окончателното й изплащане;

-вземане за сумата от 1 015 лева-неустойка за неизпълнение на Договор ***,ведно със законната лихва от 08.09.2020 г. до окончателното й изплащане.

С първоинстанционното решение е уважен само искът за сумата от 80,13 лв,а останалите три иска са отхвърлени.С процесните въззивни жалби решението на ДРС се атакува в частта,с която искът за сумата от 80,13 лв е уважен,а искът за сумата от 360 лв е отхвърлен.В останалата част,с която исковете за сумите от 1 210,10 лева и 1 015 лева са отхвърлени,решението не е обжалвано и е влязло в сила.

С оглед горното предмет на произнасяне по същество във въззивното производство са исковете за установяване съществуването на вземане за 4 сумата от 80,13 лева-месечни такси и потребление за използване на услуги по Договор *** за периода 23.10.2018 г.-22.01.2019 г.,ведно със законната лихва от 08.09.2020 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/ до окончателното й изплащане,и вземане за сумата от 360 лева-неустойка за неизпълнение на Договор ***,ведно със законната лихва от 08.09.2020 г. до окончателното й изплащане.

Горните установителни искове са допустими.След подаване на възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК от длъжника срещу заповедта за изпълнение,издадена по ч.гр.д.№2365/2020 г. на ДРС,на заявителя „А1 България“ ЕАД е указано от заповедния ДРС /разпореждане №9462/13.11.2020 г./ да предяви искове за съществуване на вземанията по заповедта в едномесечен срок.За горното указание заявителят е уведомен на 06.01.2021 г. и своевременно на 20.01.2021 г. е подадена искова молба чрез пощенски оператор-куриер.Исковете са предявени в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415 ал.4 от ГПК и вземанията-предмет на същите са идентични с тези в заповедното производство,поради което исковете са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Твърди се от ищеца в исковата молба,че между страните е сключен договор за използване на мобилни услуги партида ***,ID на договор ***.По договора била използвана мобилна услуга за тел.№***,активирана на 29.05.2018 г.,със срок на договора две години и месечна абонаментна такса от 24 лв без ДДС.До октомври 2018 г. абонатът заплащал използваните услуги,след което преустановил плащането.По договора били издадени три фактури на обща стойност 80,13 лв: фактура №****/26.11.2018 г. за период на фактуриране 23.10.201822.11.2018 г. с падеж 26.12.2018 г. на стойност 36,46 лв; фактура №***/28.12.2018 г. за период на фактуриране 23.11.201822.12.2018 г. с падеж 27.01.2019 г. на стойност 28,80 лв. фактура №***/25.01.2019 г. за период на фактуриране 23.12.201822.01.2019 г. с падеж 24.02.2019 г. на стойност 14,87 лв.

Към фактура **** от 26.11.2018 г. на стойност 37,28 лв било издадено кредитно известие за 0,82 лв и се претендирал остатъкът от 36,46 лв.Към фактура *** от 25.01.2019 г. на стойност 28,80 лв било издадено кредитно известие за 13,93 лв и се претендирал остатъкът от 14,87 лв.

5

Поради неизпълнение от ответното дружество на задълженията по договор *** за заплащане на използваните мобилни услуги същият бил прекратен,считано от 08.02.2019 г. на основание т.54.12. от Общите условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД по стандарти GSM,UMTS и LTE,съгласно която договорът на абоната/потребителя се считал за едностранно прекратен от страна на А1 в случай,че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена.При прекратяване на договора по вина на абоната последният дължал неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие,уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги,за които срокът на действие не бил изтекъл.Неустойката била определена като сбор от стандартните месечни абонаментни такси /МАТ/ за мобилните планове без отстъпки,дължими от абоната за съответните SIM карти,считано от датата на прекратяване на договора,до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер.За неустойката била издадена сметка *** от 08.02.2019 г. на стойност 360 лв,отнасяща се до мобилен номер ***,със срок на договора 29.05.201829.05.2020 г.,за който били начислени 15 МАТ по 24 лв за оставащия срок на договора.

В писмения отговор на исковата молба ответникът „Авос“ ЕООД-гр.Д. е оспорил исковете за сумите от 80,13 лв и 360 лв като неоснователни.Наведени са доводи,че сумите се претендират въз основа на договор ***,какъвто никога не бил сключван между страните.Съгласно чл.159 ал.1 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ операторите свободно договаряли достъп и/или взаимно свързване и сключвали договор в писмена форма.Изискването за писмена форма за действителност несъмнено се отнасяло и за договорите за използване на мобилни услуги,сключвани от А1.В случая писмен договор между страните липсвал.Соченият договор *** бил нищожен на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.159 ал.1 от ЗЕС.

Разпечатката съдържа 32 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/58fa5997-d808-4b6c-8c30-c13d5c2ac708