Решение № 70 от 07.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. София, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20241001000883 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение от 22.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 16682/2019 г., Софийски градски съд, ГO, I-8 състав е отхвърлил предявения от „Нямуно Банга“ ООД срещу „А1 България" ЕАД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие издаването на 31.01.2019 г. на нова СИМ карта за абонатен номер 088********, за сумата от 62 000 лева, представляваща частичен иск от претенция за 146 500 лева във връзка с превод с реф.№ 190131408496581 и вальор 31.01.2019 г. за сумата от 90 000 лева, представляваща частичен иск от претенция в размер на 200 000 лева във връзка с превод с реф.№ 190131408496577 и вальор 31.01.2019 г. и за сумата от 14 000 лева, представляваща частичен иск от претенция за сумата от 14 500 лева във връзка с превод с реф.№ 190131408496576 и вальор 31.01.2019 г., заедно със законната лихва върху претендираните суми, считано от предявяването на иска на 19.12.2019 г. до деня на окончателното плащане.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от „Нямуно Банга" ООД, което моли въззивния съд да го отмени и да постанови решение с което да уважи предявените искове. Неправилно съдът приел неприложимост на института на непозволеното увреждане като приел, че вредоносното деяние произтичало от изпълнение на задължение по договорна връзка. Твърденията на ищеца не били, че причинените вреди са резултат от неизпълнение на договорно задължение на А1, а че неправомерното поведение на А1 и служителя му се изразявало в липсата на адекватни правила, инструкции и прилагане на общоприети стандарти за сигурност и идентификация, с цел предотвратяване на измами, респ. че не е създало и не поддържа адекватна система за гарантиране прилагането на правилата за сигурност за предотвратяване на измами /чл.243 и сл.ЗЕС/, не е подбрало и обучило служителите, които да спазват тези правила. Тези задължения произтичали не от договорната връзка а от приложимата национална и международна 1 уредба. Необоснован бил изводът на съда, че договорната връзка между страните може да не предвижда използването на СИМ карта за авторитаризиране на преводи при онлайн банкиране. Такова твърдение не било въвеждано и липсвали доказателства. Ограничения в обичайната функционалност на процесната СИМ карта не се установявали и не се твърдяли от страните. Неотносим към предмета на делото бил изводът на съда, че „Нямуно Банга" ООД не бил уведомил „А1 България" ЕАД, че ще ползва СИМ картата за банкови операции.

По отношение на ищеца не било налице такова задължение. Ползването на СИМ картата за банкови операции не излизало извън обичайната й функционалност. По делото било установено неправомерното поведение. Установено било, че при издаването на процесния дубликат от СИМ карта служителят на А1 Д. М. Е. 1./ не е проверил самоличността, личните документи и не е идентифицирал лицето, представило процесното пълномощно; 2./ не извършил проверка на текста на представеното пълномощно, от който се установявало, че същото е издадено на И. Б. И. в лично качество, а не в качеството й на управител на „Нямуно Банга" ООД; 3./ не се е запознал с текста на нотариалната заверка,, с която било удостоверено съдържанието на документа, но не и положения подпис. С оглед на това съдът неправилно приел, че служителят е спазил точната процедура като не е обсъдил събраните по делото доказателства и установените обстоятелства. Неправилни били изводите на съда за липса на причинно-следствена връзка, тъй като в хода на производството било установено, че между неправомерното поведение на служителите на ответника и претърпените от ищеца вреди е налице пряка и непосредствена връзка. Това се установило и от изслушаната съдебно-техническа експертиза, съгласно която не е възможно да се извърши паричен превод без да е получен оторизационния код, което представлявало последната техническа стъпка, за извършване на превода като вещото лице е посочило, че всеки паричен превод е завършен с оторизационен код – в противен случай няма как да бъде осъществен. В този смисъл била и предоставената информация от банката. Процесните транзакции били потвърдени именно с СМС код, изпратен до телефонния номер на управителя на ищцовото дружество И. И.. По делото било установено, че именно СИМ картата, обслужваща и свързана с този номер била обект на подмяна в магазина на А1. По причина, че третите лица са получили неоторизиран достъп до дубликат на СИМ картата в резултат на поведението на служителите на А1, те са могли да потвърдят наредените преводи и да причинят процесната вреда.

„Нямуно Банга" ООД поддържа, че в хода на съдебното производство пре СГС предприел допустимите действия, за да се снабди с материалите по ДП № 193/2018 г. по описа на ГДБОП-София, но такъв достъп бил отказан. В съдебно заседание на 19.10.2023 г. съдът определил краен срок за събиране на доказателства – до края на следващото съдебно заседание. След съдебното заседание на 19.10.2023 г. ищецът предприел нови действия и с писмо на СГП, депозирано по делото на 28.11.2023 г. му било разрешено да се снабди с копия от Протокол, на който е материализиран снет запис от охранителни камери и Протокол за разпит на служители на А1. На 20.02.2024 г. разследващия полицай уведомил „Нямуно Банга" ООД с писмо, че не може да предостави материалите към момента, тъй като преписката била на доклад при наблюдаващия прокурор. В съдебно заседание на 22.02.2024 г. съдът оставил без уважение молбата, депозирана от ищеца за предоставяне на допълнителна възможност за представяне на посочените доказателства – в нарушение на процесуалните правила.

Въззивникът моли въззивния съд да приема по делото Протокол, на който е материализиран снет запис от охранителни камери и Протоколи за разпит на служители на А1.

Въззиваемият „А1 България" ЕАД оспорва въззивната жалба и моли въззивния съд да остави в сила обжалваното решение. Счита безспорно, че предмет на делото са искове с правно основание чл.49 от ЗЗД като съдът се е произнесъл съгласно дадената от него с доклада правилна квалификация на иска. Неоснователни били доводите на въззивника, че съдът се е произнесъл в противоречие със събраните доказателства като не ги е обсъдил в 2 пълнота. По делото било установено, че „А1 България" ЕАД е действало добросъвестно, при спазване на всички процедури, които са въведени и обучения, които са правени. Тегленето на пари от сметките на ищеца бил сложен фактически състав, който бил свързан с регистрация на ищеца в интернет банкирането на съответната банка. От писмо на Райфайзен банк, представено по делото се установявало, че е налице регулярно влизане в профила на И. И. от IP адреси от България и Литва, като определени сесии дори взаимно се застъпвали.

Едновременните сесии от различни локации можело да се дължат на предоставени потребителско име и парола от потребителя на други лица от фирмата, които не са били упълномощени по надлежния ред. От банката били посочили, че такива действия противоречат на договореностите с нея и увеличават значително вероятността потребителското име и паролата за достъп до Райфайзен онлайн на И. И. да са станали известни на лица, които да са ги използвали неправомерно. Банката потвърдила, че не съществува техническа възможност за извършване на паричен превод чрез интернет банкиране без да се осъществи вход с потребителско име и паролу което означава, че сметките на ищеца нямало да бъдат източени като деецът не е имал достъп до данните на ищеца – парола и потребителско име. Това показвало, че причинно следствената връзка, на която ищецът се позовавва в случая липсвала, тъй като реалното настъпване на вреди не би било възможно, ако хипотетично поведението на А1 било противоправно.

Ответниците по въззивната жалба - трети лица - помагачи на страната на ответника дружества - „Н-Д Къмпани" ЕООД, „Грийн роуд 93" ЕООД, „Капитолия корпорейшгьн" ЕООД и „Галера 11" ЕООД не вземат становище по същата.

Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните в изпълнение на правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Нямуно Банга" ООД обективно съединени искове с правно основание чл.49 във вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът поддържа, че от 2008 г. е корпоративен клиент на „А1 България" ЕАД въз основа на множество договори за предоставяне на мобилни услуги. На 31.01.2019 г. от банковата сметка на „Нямуно Банга" ООД с IBAN **********, открита в „Райфайзенбанк /България/" ЕАД, били извършени неоторизирани парични преводи в общ размер на сумата от 800 500 лева: 1./ за сумата 100 000 лева в полза на „Микит“ ООД, с реф.№ 190131408502685; 2./ за сумата 146 500 лева в полза на „Н-Д Къмпани“ ЕООД, с реф.№ 190131408496581; 3./ за сумата 200 000 лева, в полза на „Грийн роуд 93“ ЕООД, с реф.№ 190131408499448; 4./ за сумата 200 000 лева, в полза на „Капитолия корпорейшън“ ЕООД, с реф.№ 190131408496577 и 5./ за сумата 154 000 лева, в полза на „Галера 11“ ЕООД, с реф.№ 190131408496576, подробно описани по размер, вальор и получател в обстоятелствената част на исковата молба. „Нямуно Банга" ООД нямало финансови отношения и неуредени финансови задължения към дружествата, към които били извършени преводите. След узнаване на факта за нареждането на неоторизираните паричните преводи, ищецът предприел незабавно действия по анулирането им, но въпреки това - част от паричните суми, чиито общ размер достигнал 361 000 лева, били неправомерно изтеглени на каса от трети лица и не били върнати на ищеца. Този факт причинил на ищеца имуществена вреда /загуба/, равняваща се на посочената сума. Това довело до обективна невъзможност на ищеца да обслужи/разплати дължими плащания на дружеството към трети лица, което довело допълнителни вреди и пропуснати ползи. Във връзка с осъществените неоторизирани банкови операции, било образувано досъдебно производство, развиващо се като пр. пр. № 1412/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр. Варна. Ищецът твърди, че претърпяната вреда е в пряка причинно-следствена връзка с действията на служителя на „А1 България" ЕАД в офис в гр.Видин Д. М. Е.. Допълнителна мярка за сигурност при банковите преводи, извършвани от „Нямуно Банга" ООД, всеки превод следвало да бъде потвърден посредством идентификационен код, който се получавал чрез текстово съобщение /СМС/ на мобилния телефон на управителя на „Нямуно Банга" ООД. Без въвеждането на този код преводите не 3 можело да бъдат наредени. В деня на неоторизираните преводи, Д. М. Е., въз основа на неавтентично пълномощно е блокирал СИМ картата на мобилния номер на управителя на „Нямуно Банга" ООД и е издал дубликат на СИМ картата, който предоставил на неоторизираното и към момента на исковата молба неустановено трето лице. Посредством издадения дубликат на СИМ карта станало възможно нареждането на неоторизираните преводи, като текстовите съобщения /СМС/, съдържащи оторизационния къд за преводите били получени от трети лица, въз основа на неправомерно издадения дубликат на СИМ карта. След получаване на оторизационен код за банкова транзакция под формата на електронно текстово съобщение - неустановено трето за ищеца лице потвърдило нареждането за извършване на неоторизираните банкови преводи.

Служителят на А1 България" ЕАД не извършил елементарна проверка на представеното пред него пълномощно, което послужило като основание за блокирането на дестващата СИМ карта, издаването на неин дубликат и предаването му на лице, различно от управителя и единствен представляващ „Нямуно Банга" ООД. Посоченото в пълномощното лице Е. Д. Ж. не е бил в гр.Видин на 31.01.2019 г. и на тази дата не е посещавал офис на А1 нито във Видин, нито в друг град. Това означава, че служителят на А1 дори не е проверил самоличността, личните документи и не е идентифицирал лицето, представило процесното пълномощно. Самото пълномощно било издадено от И. Б. И. в лично качество, а не в качеството на управител на „Нямуно Банга" ООД, а СИМ картата, била издадена на „Нямуно Банга" ООД. Пълномощното не пораждало представителна власт по отношение на „Нямуно Банга" ООД. Нотариалната заверка на пълномощното касаела съдържанието му, а не положения подпис. При справка при нотариус В. Д. било установено, че в общия регистър не се съдържа такова удостоверяване. Това означавало, че служителят на А1 не извършил проверка дали нотариалното удостоверяване е автентично, което бил длъжен да стори. Това поведение на служителя било последица от обстоятелството, че А1 България" ЕАД не създало и не поддържало достатъчно адекватна система за сигурност и идентификация, с цел предотваратяване на измами (в съответствие с чл. 243- 244 от ЗЕС), както и че не са въведени адекватни правила, процедури и стандарти в тази насока.