Решение № 855 от 09.11.2023, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 855 гр. Шумен, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20233630100905 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от “А1 България“ ЕАД против А. Р. И. от гр. Шумен, в която по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, са предявени, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение, положителни, установителни искове, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца /Оператор на мобилни далекосъобщителни услуги/, съществува изискуемо, парично вземане по Договор за мобилни услуги и по Договор за продажба устройство на изплащане, сключени между „А1 България“ ЕАД и ответника - потребител, идентифициран с уникален номер 502080539/09.08.2018 г., със системен партиден номер М 6084899, при ОУ на мобилния оператор и издадена фактура № 419580287/16.10.2020 г., за което има образувано заповедно производство – ЧГД № 491/2023 г., по описа на ШРС, с правно основание, както следва: по чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 357.12 лв. – възнаграждение за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги /месечни абонаментни такси/ за периода 14.03.2020 г. - 13.09.2020 г. , ведно с искане за законна лихва върху сумата, считано от датата на Заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателно плащане; по чл. 335 вр. чл. 318, ал. 2, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 205, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 215,64 лв. - неплатени вноски по Договор за продажба на изплащане на устройство, начислени заедно с 1 месечните сметки, ведно с искане за законна лихва върху сумата, считано от датата на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно плащане; по чл. 92 ЗЗД и цена 276.89 лева - неустойки за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, ведно с искане за законна лихва върху сумата, считано от датата на Заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателно плащане; по чл. 86 ЗЗД и цена 206.79 лв. – обезщетение в размер на законната лихва върху сумата от 849.65 лв., за периода от 21.05.2020 г. до 10.02.2023 г., ведно с искане за законна лихва, считано от датата на Заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателно плащане.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че с ответника – потребител на електронни съобщителни услуги, идентифициран с уникален № 502080539 от 09.08.2018 г., системен партиден № М6084899, сключили Договор за електронни съобщителни услуги с тарифен план, към който с Договор от 20.11.2019 г. бил закупен на изплащане Апарат Huawei Y7, с първоначална вноска в размер на 11,98 лв. и 23 последващи равни месечно вноски в същия размер съгласно погасителен план в сроковете, съгласно договора и Общите условия на ищеца. Ищецът изпълнил задълженията си, а за периода от 14.03.2020 г. - 13.09.2020 г., ответникът натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги и устройството на изплащане. Твърди се, че, поради забава на плащанията продължило повече от 124 дни, на 17.06.2020 г. ищецът прекратил договора и съгласно ОУ начислил неустойка в общ размер на 276,89 лв., като била издадена фактура № 419580287/16.10.2020 г.. Ищецът подал Заявление и по реда на чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД № 491/2023 г., по описа на РС Шумен, като срещу ответника била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.

Моли да бъде постановено решение срещу ответника, идентифициран с неговия уникален № 502080539 от 09.08.2018 г., със системен партиден № М6084899, с което да бъде признато за установено по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение наличието на вземане по Договор за електронни съобщителни услуги и по Договор за изплащане на устройство, както следва: 357.12 – възнаграждение за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги; 215,64 лв. – неплатена цена за устройство; 276.89 лв. неустойки; 206.79 лв. - мораторна лихва върху сумите за периода от 21.05.2020 г. до 10.02.2023 г., ведно с искане за законна лихва върху сумата от 849.65 лв., считано от 28.02.2023 г. до окончателно плащане. Претендира 2 разноски в заповедното и исковото производства.

В срока по чл. 414 ГПК длъжницата подава възражение, като твърди, че не дължи изпълнение на вземането по издадената Заповед за изпълнение.

В срока по чл. 131 ГПК, уведомена на 01.06.2023 г., чрез Ариф Фадлиев – съжител, ответницата не е подала писмен отговор на исковата молба, не е изразила становище по допустимостта и съществото на предявените искове.

В проведеното по делото съдебно заседание ищецът подава становище, с което поддържа исковата молба. Ответницата не се явява и не се представлява.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От Договор № 502080539/09.08.2018 г. /л. 4/, сключен при Общи условия за взаимоотношенията между оператора „А1 България“ (Мобилтел) ЕАД и абонатите на обществени мобилни наземни мрежи по стандарти GSM, UMTS и LTE /л. 16-44/, се установява, че страните са се споразумели ищецът да предостави на ответника мобилна услуга с телефонен номер *** при условия съгласно Приложение № 3/09.08.2018 г. – Ценоразпис /л. 9/, както и при цени по чл. 231а, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЕС /л. 74/. С Приложение № 1/09.08.2018 г. към договора между страните /л. 4а/ и Допълнително приложение от 09.08.2018 г. към ПРИЛОЖЕНИЕ 1 към договора между страните /л. 11/, на потребителя е предоставен достъп по интернет чрез телефонен номер *** при Общи условия за взаимоотношенията между оператора „А1 България“ (Мобилтел) ЕАД и потребителите на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни /л. 45-59/. С Допълнение от 09.08.2018 г. към ПРИЛОЖЕНИЕ 1 към договора между страните /л. 10/ потребителят декларира, че е запознат с Общите условия на доставчика. С Приложение № 1/20.11.2019 г. към договора /л. 6/ и Допълнително приложение от 20.11.2019 г. към ПРИЛОЖЕНИЕ 1 към договора /л. 7/, Приложение от 20.11.2019 г. към договора /л. 13/, както и Списък на телевизионни програми от 20.11.2019 г. /л.

8/, страните договарят други условия и допълнителна услуга: пакет фиксиран интернет и телевизия при Общи условия за взаимоотношенията между оператора „А1 България“ (Мобилтел) ЕАД и потребителите на услугата 3

„Цифрова телевизия“, предоставяна от „А1 България“ ЕАД /л. 60-73/. От Договор № 502080539/20.11.2019 г. /л. 12/, Гаранционна карта № 474725642/20.11.2019 г. /л. 15/ и Приемо-предавателен протокол от 20.11.2019 г. /л. 16/ се установява, че в пакет c мобилна услуга с телефонен номер ***, на ответника е продаден на изплащане апарат „Huawei Y 7 2019 Blue“, за срок от 23 месеца, при първоначална и 23 месечни вноски, всяка от по 11.98 лв. С Фактура № 409850496/20.4.2020 г. /л. 78/, за отчетен период 14.03.2020-13.04.2020 г., като задължение на ответника са начислени общо 67.87 лева, с падеж 20.05.2020 г., от които: стойност на мобилни, съобщителни услуги – 52.90 лв. в това число такси – 52.60 лева и потребление – 0.30 лева, както и вноски за предоставени стоки на изплащане – 11.98 лева.

С Фактура № 411415538/18.5.2020 г. /л. 78а/, за отчетен период 14.04.202013.05.2020 г., като задължение на ответника са начислени общо 161.96 лв., с падеж 17.06.2020 г., от които: стойност на мобилни, съобщителни услуги – 146.99 лв., в това число такси – 74.49 лева и потребление - 72.50 лева, както и вноски за предоставени стоки на изплащане – 11.98 лева. С Фактура № 412986364/17.6.2020 г. /л. 79/ за отчетен период 14.05.2020-13.06.2020 г., като задължение на ответника са начислени общо 67.87 лв., с падеж 17.07.2020 г., от които: стойност на мобилни, съобщителни услуги – 52.90 лв. в това число такси – 52.60 лева и потребление – 0.30 лева, както и вноски за предоставени стоки на изплащане – 11.98 лева. С Фактура № 414543697/17.07.2020 г. /л.

79а/ за отчетен период 14.06.2020-13.07.2020 г., като задължение на ответника са начислени общо 79.56 лв. с падеж 16.08.2020 г., от които: стойност на мобилни, съобщителни услуги – 67.58 лв. и вноски за предоставени стоки на изплащане – 11.98 лева. С Фактура № 416095654/17.08.2020 г. /л. 80/ за отчетен период 14.07.2020-13.08.2020 г., като задължение на ответника са начислени общо 66.52 лв. от които: стойност на мобилни, съобщителни услуги – 54.84 лв. и вноски за предоставени стоки на изплащане – 11.98 лева.

С Фактура № 417646686/17.09.2020 г. /л. 80а/ за отчетен период 14.08.202013.09.2020 г., като задължение на ответника са начислени общо 66.94 лв. от които: стойност на мобилни, съобщителни услуги – 54.96 лв. и вноски за предоставени стоки на изплащане – 11.98 лева. С Фактура № 0419580287/16.10.2020 г. /л. 81/ за отчетен период 14.09.2020-13.10.2020 г., като задължение на ответника е начислена сумата 155.74 лв. - вноски за изплащане на стоки. Със Сметка № 0553118283/23.05.2020 г. /л. 81/ на 4 ответника е начислено обезщетение за обработка на просрочени задължения – 2 лв. От Сметка № 0554092961/02.10.2020 г. /л. 82/ се установява, че на ответника е начислена неустойка-месечни такси – 29.97 лв. От Сметка № 0554092962/02.10.2020 г. /л. 82/ се установява, че на ответника е начислена неустойка-отстъпки от цена на устройство – 44.92 лв. Със Сметка № 0554092995/02.10.2020 г. /л. 77/ и Сметка № 055093006/02.10.2020 г. /л. 77а/ на ответника е начислена неустойка-устройство в размер на общо 200 лева.

Въз основа на Заявление рег. № 2921/28.02.2023 г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 491/2023 г., по описа на РС Шумен, като в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед № 234/01.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение сумата 849.65 и мораторна лихва в размер на 206.79 лв., както и 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

От писмените доказателства еднозначно се установява, че по инициатива на ищеца, по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство - ЧГД № 491/2023 г., по описа на РС Шумен; че в негова полза е издадена Заповед № 234/01.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение в претендирания общ размер от 1056.44 лева. Съдът констатира, че по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът е подал възражение, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, като твърди, че не дължи вземането, поради което е дал възможност на заявителя да подаде иск по чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Въз основа на така установеното съдът намира исковите претенции, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими.

Ищецът е предприятие предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, по смисъла на ЗЕС, а ответникът притежава качеството „абонат на електронни съобщителни услуги” по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на ЗЕС.

5

Съгласно разпоредбата на чл. 298 ТЗ търговски договор е възможно да се сключи при предварително установени от едната страна Общи условия, които на практика съдържат клаузите на договора. Следователно на ответника, в качеството на физическо лице, от предприятие предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са предоставени далекосъобщителни услуги при предварително установени от едната страна Общи условия, които съгласно чл. 226, ал. 3 ЗЕС са неразделна част от индивидуалния договор между предприятието и абоната. Предпоставка за валидност на Договор при предварително установени от едната страна Общи условия е приемане на същите от насрещната страна, тъй като установените от търговеца, предлагащ стоки или услуги, Общи условия стават задължителни за другата страна, само ако тя заяви писмено, че ги приема. В разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ТЗ законодателят е предвидил допълнително изискване - за предаване на Общите условия на насрещната страна по договора, когато за действителността на договора има изискване за писмена форма, тъй като в противен случай те няма да имат действие за нея. Възможно е законодателно предвиждане и на допълнителни изисквания за валидност на Договор при Общи условия, поради което при произнасяне по такива спорове следва да се съобразява не само предвидените в ТЗ общи правила относно сключването на такива търговски сделки, но и специфичните правила за регулиране на определени отношения между търговци - доставчици на стоки или услуги и абонати.