Определение № 125 от 06.02.2026, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 125 гр. гр. Добрич, 06.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно частно гражданско дело № 20263200500015 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

ГПК.

Производството е по реда на чл.208 ал.3 от ГПК във вр. с чл.274 и сл. от Образувано е по частна жалба на А. Т. Х. с ЕГН **********, като управител на „Тракспед“ ЕООД с ЕИК 201558960, чрез упълномощения адвокат, срещу определение №602/18.11.2025 г. по ч.гр.д. №667/2025 г. на Балчишкия районен съд, с което е оставена без уважение молбата на А. Т. Х., като управител на „Тракспед“ ЕООД, за обезпечение на доказателства по бъдещ иск.

Определението се обжалва като неправилно. Изложено е, че в производството за обезпечаване на доказателства единственото обстоятелство, подлежащо на преценка от съда, е съществуването на обективна опасност от погиване или затрудняване събирането на исканото за обезпечение доказателство. В случая първоинстанционният съд необосновано подложил на преценка вероятната основателност на бъдещия иск, което било извън предмета на производството по чл.207 от ГПК. Изложени са доводи и в подкрепа на становище, че в събирането на доказателства гражданският съд не е ограничен от разпоредбите на чл.251б от ЗЕС, уреждащи достъпа до трафични данни за целите на наказателното преследване. Настоява обжалваното определение на районния съд да бъде отменено и да се допусне исканото обезпечение на доказателства.

Частната жалба е редовна, подадена е в законоустановения срок и е допустима, като изходяща от лице с правен интерес да обжалва неизгодния за него първоинстанционен съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба с 1 вх. №5070/09.10.2025 г., подадена от А. Т. Х., като управител на „Тракспед“ ЕООД. В молбата е изложено, че дружеството е абонат на мобилни услуги, предоставяни от „Йеттел“ на телефонен номер /конкретизиран/. На 25.08.2025 г. управителката на дружеството била подложена на „бомбардировка“ от обаждания от непознати телефонни номера. Това блокирало възможността тя да работи с този телефон, служебен за нея, както и предизвикало у нея паника, стрес, главоболие, повишаване на кръвното налягане, притеснение за киберсигурността на телефона, интегритета на ключови акаунти и онлайн банкирането. Случилото се било по причина, че уеб търсачката показвала този телефон на дружеството като такъв за подаване на сигнали от потребители по поддръжката на мобилните интернет услуги на „Виваком“. Изложеното осъществявало състав на деликт и било налице намерение да се търси обезщетение за неимуществени вреди от съответната виновна страна.

Поискана била от „Йеттел“ справка за обажданията до горепосочения телефон на дружеството, но мобилният оператор отказал да предостави такава. Така и предвид, че операторите на комуникационни услуги съхраняват трафичните данни за абонатите до шест месеца, възникнала необходимост от обезпечение на доказателствата за твърдяните в молбата обстоятелства.

Заявено е искане съдът да задължи „Йеттел“, като мобилен оператор на молителя, да представи подробна справка за всички изходящи и входящи обаждания, от и към посочения в молбата телефонен номер.

Първоинстанционният съд оставил искането без уважение, като приел, че същото е неоснователно. Приел е, че молбата не съдържа основанието на бъдещия иск и за него не могат да се извлекат данни въз основа на единствено посоченото, че е налице състав на деликт и намерение за търсене на обезщетение. Приел е още, че искането касае доказателства за данни от категорията на тези по чл.251б ал.1 от ЗЕС, чието предоставяне и събиране разпоредбите на чл.251в от ЗЕС ограничават до необходимостта за разкриване и предотвратяване на тежки престъпления.

Преди всичко следва да се отбележи, че събирането на доказателства в гражданския процес се осъществява в състезателно производство, с участието на страните по спорното правоотношение и съдът допуска събирането на доказателства, които са относими – предназначени са да установят спорните факти, които са от значение за разрешаването на делото. Това са принципни положения, приложими, както за събирането на доказателства при разглеждане на делото по общия гражданско процесуален ред, но така също и за предварителното им събиране в производство по чл.207 и сл. от ГПК по висящ съдебен спор или по такъв, който все още не е заведен. Следователно, както следва и от разпоредбите на чл.208 ал.1 – 6 от ГПК, искане за обезпечение на доказателства по дело, което още не е заведено, може да бъде подадено от бъдещия ищец, трябва да е насочено срещу бъдещия ответник, насрещна страна по спорното материално правоотношение, следва да съдържа изложение на фактите, които съставляват основанието на бъдещия иск и които ще се доказват с исканите за обезпечение доказателства.

В настоящия случай искането за обезпечение на доказателства е подадено от А. Т. Х., като управител на „Тракспед“ ЕООД. Тази формулировка недвусмислено означава, че обезпечението на доказателствата се иска от търговското дружество, действащо чрез своя законен представител 2

– физическото лице. Същевременно от цялостното изложение в молбата става ясно, че ищец по бъдещия иск ще е физическото лице А. Т. Х., която ще търси обезвреда за претърпените от нея, описани в молбата, неимуществени вреди.

Следователно молителят иска обезпечение на доказателства за бъдещ иск, който не той възнамерява да предяви.

На следващо място, посоченото в молбата, че е налице състав на деликт, е съвсем общо и съставлява по-скоро правна квалификация на обстоятелства, които липсват изложени, а така също липсва и бъдещият ответник. Не е посочено кое лице е извършило какво противоправно деяние, причинило описаните неимуществени вреди; това може да са лицата, извършили или възложили публикуването и/или държането на посочения телефонен номер в уеб търсачката, и/или самите входящи повиквания. Вярно е, че, когато е налице необходимост от обезпечение на доказателства по бъдещ иск, не винаги е възможно обстоятелствата да бъдат посочени пълно и изчерпателно, както и е възможно името на бъдещия ответник да не е известно на ищеца. Но във всички случаи е възможно да се изложат достатъчно обстоятелства, с които да се очертае спорният предмет и да се индивидуализира ответникът, тъй щото неговото участие в производството да се осигури, съобразно чл.208 ал.5 от ГПК. След като предметът и ответникът по бъдещия иск не са индивидуализирани, няма база за извод, че исканите за обезпечение доказателства са относими към фактите от значение за решаване на спора и събирането им трябва да бъде обезпечено.

От изложеното следва, че молбата за обезпечение на доказателства е неоснователна. Макар и по други съображения, крайният извод на районния съд е правилен и обжалваното определение следва да се потвърди.

По тези съображения въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №602/18.11.2025 г. по ч.гр.д. №667/2025 г. на Балчишкия районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3