Решение № 650 от 24.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 650 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110213875 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „,,***''“ АД, ЕИК **********, депозирана чрез адв. П. П. – САК, срещу Наказателно постановление № 24/14.08.2025 г., издадено от Председател на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 228а, ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС).

В жалбата се релевират доводи в подкрепа на обстоятелството, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон и поради несъответствие с целта на закона. Конкретно се поддържа, че рамковият договор на „,,***''“ АД изпълнява всички елементи, изискани по Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2243 на Комисията от 17 декември 2019 г. за определяне на образец на резюмето на договор, който да се използва от доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги съгласно Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета, като друга информация за услугата извън тази, съдържаща се в Рамковия договор, няма. Сочи се, че практически е невъзможно визираната информация да бъде по-малко и представена в 1 документ, който напълно да дублира договора и просто да е озаглавен „резюме“. Предвид изложеното се счита, че разпоредбата на чл. 228а, ал. 2 от ЗЕС не е приложима към договора на „,,***''“ АД. На следващо място се навежда, че наказващият орган е приложил неправилно закона, тъй като наложеното наказание е явно несправедливо и несъобразено с материалния закон поради наличие на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.

По изложените съображения се релевира искане към съда за отмяна на наказателното постановление.

В проведените по делото съдебни заседания въззивникът, редовно призован, се представлява от адв.П., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление по съображенията, развити в жалбата. Претендират се сторените по делото разноски, за което се представя списък по чл. 80 ГПК.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк.М., който в съдебно заседание и в ангажирани по делото писмени бележки изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Депозираната жалба срещу процесното наказателно постановление е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Софийски районен съд, след като обсъди доводите на страните, както и събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема следната фактическа обстановка:

Дружеството – жалбоподател „,,***''“ АД е предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги, различни от услуги за пренос при свързване машина – машина, което било вписано в публичния регистър на Комисията за регулиране на съобщенията по чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЕС за 2 услугите „Разпространение на радио – и телевизионни програми на територията на Република България“.

По повод препратена от КЗП в Комисия за регулиране на съобщенията жалба от потребител, от страна на държавни инспектори в КРС, в това число свидетелят – актосъставител О., била извършена проверка на част от сключените от „,,***''“ АД договори за период 2024 г. – 2025 г. За целта от дружеството били изискани договори в цялост за различните тарифни планове с потребители на услугата, предоставяна от „,,***''“ АД – достъп до сателитна цифрова телевизия.

В хода на проверката проверяващите констатирали, че на 27.05.2024 г. бил сключен договор между „,,***''“ АД и „,,***''“ ЕООД, ЕИК BG1,,***'' Пакет/Промоция/Пробен период – Класик Про +. Към договора нямало изготвено и предоставено на потребителя резюме, не била уточнена цена, промоционална или стандартна, нито брой телевизионни програми. Пакетът „Класик Про +“ не фигурирал в изброените в рамковия договор 4 броя пакета /Класик, Класик Нео, Премиум, All in/. Фигурирали подписи на абонат за отказ от хартиена фактура, на декларация за запознаване с ОУ, за обработка на лични данни. Договорът бил придружен от типов Рамков абонатен договор с 4 бр. тарифни планове от 2020 г. и 5 бр. допълнителни тематични пакета без обявени цени. Същевременно на интернет страницата на дружеството https://neosat.eom/general-terms#Ref70588695 имало обявена „промоционална оферта про“ за период от 06.11.2023 г. до 15.04.2025 г., включително при следните ценови условия за срок от 24 месеца: пакет Класик (9.99 лв./месец).

От предоставената на проверяващите фактура било установено, че на 01.03.2025 г. „,,***''“ ЕООД бил платил на „,,***''“ АД сумата от 16,29 лв. с ДДС за услуга „ПРЕМИУМ“.

От представената от страна на дружеството – въззивник документация било установено, че при сключване на договор между „,,***''“ АД и „,,***''“ ЕООД, „,,***''“ АД не е изготвил и не е предоставил на абоната „,,***''“ ЕООД резюме на договора съгласно изискванията на чл. 228а, ал. 2 от ЗЕС.

Констатациите от проверката били обективизирани в Констативен протокол № С – ОК – 049/03.04.2025 г. на КРС.

Въз основа на така направената констатация св. О. – държавен инспектор в КРС, съставила АУАН № С-021/07.05.2025 г. срещу „,,***''“ АД, 3

ЕИК **********. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 228а, ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС).

Актът бил съставен в присъствието на свидетеля П. В.В. и предявен на упълномощен представител на дружеството, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани конкретни писмени възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното Наказателно постановление № 24/14.08.2025 г., издадено от Председател на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 228а, ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС).

Препис от наказателното постановление бил връчен на представител на дружеството на 03.09.2025 г. срещу подпис, като в законоустановения срок била депозирана жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител О..

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

От показанията на свидетеля О. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля О.К. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото 4 същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

На първо място настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност.

На следващо място, процесните АУАН и НП са издадени при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването им на дружеството - жалбоподател. АУАН и НП отговарят и на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН – съдържат ясно и конкретно описание на нарушението, времето, мястото и обстоятелствата по извършването му. Налице е също съответствие между фактическото му описание и дадената правна квалификация.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване 5 правото на защита на санкционираното лице и да представляват формални основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Атакуваното законосъобразно. наказателно постановление е и материалноправно

Събраните в хода на съдебното следствие доказателства установяват извършване на административно нарушение по смисъла на чл. 228а, ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), тъй като дружеството – жалбоподател „,,***''“ АД, ЕИК ********** не е попълнило и предоставило на „,,***''“ ЕООД – абонат, образец на резюме на договора по чл. 228а, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) преди сключването на договор с абонатен № ,,***''/27.05.2024 г. за предоставяне на електронна съобщителна услуга „спътникова цифрова телевизия до дома“.

Съгласно чл. 228а, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕС предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, с изключение на услуги за пренос при свързване машина – машина, изготвят кратко и лесно четимо резюме на договор с потребителя по установен образец съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2243 на Комисията от 17 декември 2019 г. за определяне на образец на резюмето на договор, който да се използва от доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги съгласно Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 336/274 от 30 декември 2019 г.), наричан по-нататък "Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2243". Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, различни от услуги за пренос при свързване машина – машина, попълват образеца на резюме на договор по ал. 1 и го предоставят безплатно на потребителите преди сключването на договора, включително при договори от разстояние.

Видно от събрания по делото доказателствен материал е, че на абоната „,,***''“ ЕООД не е било предоставено резюме на договора. Няма доказателства такова да е било предоставено и след сключване на договора на основание чл. 228а, ал. 3 от ЗЕС.