Решение № 19119 от 12.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19119 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20261110108694 по описа за 2026 година

Предявен е осъдителен иск от „****“ ЕООД срещу „****“ ЕАД с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 3.30 евро /6.45 лева/ с ДДС или 2.75 евро /5.38 лева/ без ДДС, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № ***, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги – допълнителен пакет интернет чрез мобилен телефонен номер ****, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № ***/01.06.2023 г. за мобилна услуга № ***, с период на фактуриране 28.04.2023 г.

– 27.05.2023 г.

Ищецът твърди в исковата молба, че има сключен с ответното дружество Договор № ***, ведно с Приложение № 1 от 03.12.2021г. за 2161 услуги – мобилни услуги, телефонни номера, телевизия, интернет – пакети. Сочи, че от ответника е издадена фактура № 468482929 за отчетен период 28.04.2023 – 27.05.2023г, в който за мобилен номер **** е посочена като дължима месечна абонаментна такса в размер на 8.58 лева без ДДС, която сума била изцяло заплатена от ищцовата страна. Същевременно се изтъква, че при подписване на приложимото към правоотношенията на страните за отчетен период 28.04.2023 – 27.05.2023г Приложение № 1 от 03.12.2021г. било уговорено, че месечната абонаментна такса за мобилен номер ****е в размер на 3.20 лева без ДДС. Твърди се, че дължимата такса представлява месечна такса за пакет *** клас ХS – 3.20 лева без ДДС. С огледи изложеното подчертава, че заплащането за процесния период на сумата от 8.58 лева без ДДС, при дължима реално сума в размер на 3,20 лева без ДДС е довело до надплащане 1 на сума в размер на 5.38 лева без ДДС, която е била недължимо платена. Предвид това се моли искът да бъде уважен, като в полза на ищеца бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. От името на дружеството се признава изрично, че между страните е сключен договор № ****, ведно с Приложение № 1 от 03.12.2021г., както и че за мобилен номер ***са начислени суми по фактура ***.

Ответникът оспорва изрично, че сумата по фактурата е заплатена, в това число и че същата е заплатена от ищеца, като твърди, че плащането е извършено от трето за спора лице. Излагат се твърдения, че в раздел 2, т.2.1 от подписаното между страните Приложение № 1 от 03.12.2021г било посочено, че параметрите на тарифния план са описани в Приложение № 2 от 03.12.2021г. Поддържа се, че има подадено заявление от 25.08.2022г от страна на ищеца през онлайн платформа за ползване за избор на друг тарифен план и ползване на друга мобилна услуга. Предвид това се сочи, че всички суми са били правилно начислени на ищеца. От името на дружеството се оспорва твърдението на ищеца, че именно той е извършил плащането, като се излагат аргументи в насока, че трето за спора лице е платило задълженията по процесната фактура за мобилен номер ***, тъй като ищцовото дружество имало персонал от 10 души, а ползвало услуги, чийто брой е 2161. Ето защо е направено искане за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, следва да бъде установено наличието на следните два кумулативни елемента от фактическия състав на правната норма, а именно – ищецът да е заплатила на ответника сума в размер на претендираните 3.30 евро /6.45 лева/ с ДДС, а ответникът да е нямал основание да я получи. При съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК и задължителните разяснения, дадени в ППВС № 1/28.05.1979г. съдът изрично е указал, че в тежест на ищеца е да установи плащането на процесната сума на ответника. В този смисъл е и практиката, обективирана в решение № 227/22.03.2019г. по гр.д.№ 896/2018г.на ВКС, ІІІ г.о, решение № 29/28.03.2012г. по гр.д.№ 1144/2010г. на ВКС, ІV г.о. Наличието на основание за плащането е в доказателствена тежест ответника.

Между страните не се спори, а и от приетите по делото доказателства се установява, че е сключен договор за мобилни електронни съобщителни услуги с № ****, ведно с Приложение № 1 от 03.12.2021г, който е бил приложим към процесния период 28.04.2023 г.

– 27.05.2023 г за мобилен номер *** и в който е предвидено предплащане на абонаментните такси ежемесечно.Тези обстоятелства се потвърждават и от представените по Приложение № 1 /л.4-6 от делото/ и Приложение № 2 /л.47-49 от делото/ към договор № ***от 03.12.2021г. Така представените приложения не са били оспорени от ответника.

В раздел V от Приложение № 1 е уговорен начинът, по който следва да се извърши 2 плащането, съответно и начисляването на дължимите суми. В т.2.1 от клауза „Условия на ползване на екстрите“ от раздел V от Приложение № 1 изрично е посочено, че екстрата е определен обем потребление на електронна съобщителна услуга, което се добавя към избрания от абоната основен тарифен план и се използва в рамките на едномесечен срок период на фактуриране срещу определена МАТ. Изрично е предвидено, че месечната такса за Екстрата се начислява към месечната абонаментна такса за основния тарифен план и се заплащат заедно. Съгласно т. 2.2 Екстрите се активират веднага след като бъде заявена, при подписване на приложението към договора. В т. 2.4 е посочено, че на един номер може да бъдат активирани до 50 бр. Екстри – мобилен интернет, като данните за активираните екстри за мобилен интернет се посочват в Приложение № 2 към договора. Предвидена е възможност в т. 2.6и екстрите да бъдат деактивирани с искане на абоната чрез заявка, подадена в А1 магазин или по ред, описан на интернет страницата на дружеството. В раздел VI в т. 10 е уговорено, че абонатът може да управлява ползваните по Приложение № 1 услуги чрез код за сигурност, през бизнес портал на оператора, достъпен на уебсайта му.

Изрично е посочено и че абонатът отговаря за действията извършвани чрез кода за сигурност, като извършени от трети лице действия посредством предоставения на абоната код го обвързват и пораждат своите правни последици между страните. В общите условия е предвидено и че месечната абонаментна такса за даден период се предплаща предварително.

Съгласно Приложение № 2 към договор № ***от 03.12.2021г. по отношение на мобилен номер *** страните са избрали тарифен план *** **клас ХS без включен допълнителен пакет. Следва да се посочи, че видно и от издадената от ответника фактура е, че именно месечна абонаментна такса за тарифен план **** клас ХS е начислявана за процесния период за мобилен номер ***. При съобразяване на така избрания мобилен план и допълнителни услуги е видно, че в Приложение № 1 към договор № 503554975 от 03.12.2021г е уговорено заплащане на месечна абонаментна такса в размер на 3.20 лева без ДДС с включена отстъпка. Видно от посоченото в Приложение № 1 е, че стойността на стандартната месечна такса е 7 лева, а стойността на стандартната месена такса „Плюс пакет – екстра мобилен интернет на макс. скорост“ е 1 лева без ДДС, т.е общият размер на таксата за избрания пакет услуги ХS, включващ и интернет при стандартни условия, е 8 лева без ДДС. След прилагане на отстъпките от така посочените такси остава дължима месечна абонаментна такса с допълнителен пакет общо 3.20 лева без ДДС.

Видно от представената по делото фактура ***за мобилен номер ***за периода от 28.04.2023г. до 27.05.2023г. са начислени месечна такса *** клас ХS в размер на 3.34 лева без ДДС /при дължима без отстъпка сума от 8.34 лева/ и месечна такса за „Плюс 250 МВ мобилен интернет на макс. скорост“ в размер на 0.48 лева без ДДС с отстъпката /при дължима без отстъпка сума от 1.19 лева/, като така посочените цени са след приспадане на уговорените в договора отстъпка. Предвид това общият размер на начислените съгласно фактурата суми за месечен абонамент е 3.82 лева без ДДС, а не 3.20 лева без ДДС каквато е уговорката в договора. Във връзка с това следва да се отбележи, че ищецът в уточнителна молба от 16.06.2026г изрично посочва, че е била извършена индексация на абонаментните 3 такси през 2022 г с 3.3 % и през 2023г с 15.3 %, но оспорва същата като незаконосъобразна, основаваща се на неравноправни клаузи и твърди, че начислените заради индексацията суми също са довели до обогатяване.

Предвид това първият спорен по делото въпрос е дали в случая е налице основание да бъде приложена индексация спрямо първоначално уговорената месечна абонамента такса, която от сума в размер на 3.20 лева без ДДС да се увеличи на 3.82 лева без ДДС.

На първо място, следва да се посочи, че ответникът не е изложил изрични твърдения, че е упражнил правото си на индексация на уговорените месечни абонаментни такси в договор № ****от 03.12.2021г, като възможност за подобна промяна не е включена в текста на представените по делото Приложение № 1 и Приложение № 2, като по делото не са представени общите условия на дружеството, към които договорът препраща. Следователно липсват доказателства, че страните помежду си са се уговори, че е налице възможност ответника едностранно да изменя размера на цената на предоставените услуги. Предвид това следва да бъде разгледана нормативната уредба на договорните отношения между страните, която е дадена в чл. 230 от Закона за електронните съобщения, в редакция действала към 2023г, предвид обстоятелството, че нормата на чл.230, ал. 8 ЗЕС предписваща изискванията към предприятията при увеличаване на цените на електронните съобщителни услуги, е приета едва през 2025г. Ето защо съдът намира, че следва да бъде съобразена нормата на чл.230, ал. 3 ЗЕС, съгласно която доставчиците уведомяват крайните ползватели за всички промени в договорените условия /сред които условия безспорно попадат и уговорените цени на предоставената услуга/, включително промени в общите условия в срок, не по-малък от един месец преди влизането им в сила и едновременно с това ги уведомяват и за правото им да прекратят договора си без допълнителни разходи.

Следователно законодателят е предвидил задължение за доставчика какъвто е „****“ ЕАД да уведоми ползвателя на услугата за извършването на промени, като е предвидил своеобразна презумпция, че щом същият не е прекратил договора, се е съгласил с промяната. В настоящата хипотеза обаче не са ангажирани доказателства от страна на ответника, че е извършил промяна в тарифния план, уговорен между страните чрез увеличаване на цената, за която да е уведомил ищеца в качеството му на ползвател на услугата за това. Предвид това не може да се приеме и, че е осъществено изменение на тарифния план чрез индексация в съответствие с изискванията на чл. 230, ал. 3 ЗЕС.

С оглед изложеното Софийски районен съд намира, че осъществената индексация /увеличение на абонаментната такса/ е незаконосъобразна, предвид липсата на доказателства за осъществена промяна на тарифния плана. Прилагането на фактура с начислени увеличени цени не представлява доказателство за промяната в тарифния план в съответствие с изискванията на чл. 230, ал. 3 ЗЕС.

Вторият спорен въпрос по делото е дължи ли се заплащането от страна на ищеца на начислени суми за допълнителни пакети:

Както беше посочено и по-горе видно от Приложение № 2, което не е оспорено от ответника, ищецът не е избрал никакъв допълнителен пакет за мобилен номер ***. Предвид 4 това от значение за изхода на спора е да се установи дали след датата на сключване на договора между страните 03.12.2021г е била извършена промяна в избрания от ищеца в качеството му на абонат чрез добавяне на допълнителен пакет мобилен интернет или друга услуга. Във връзка с това от ответника е застъпено становището, че чрез онлайн платформата на ответника е била извършена промяна в тарифния план и заявените допълнително услуги на 25.08.2022г. Още с доклада по делото съдът изрично е указал на ответника, че именно негова е доказателствената тежест да установи промяната. Като доказателство за това от страна на „***“ ЕАД към отговора на исковата молба е представена справка от блинг системата на *** по партидата на „***“ ЕООД, касаеща мобилен номер ***/л. 26 от делото/. На първо място, следва да се посочи, че от така представената справка не може да се установи как е осъществено добавяне на допълнителни услуги, в това число дали добавянето е станало въз основа на заявка, направена от ищеца /или негов представител/ чрез онлайн платформата на ответника съобразно описаните правила в Приложение № 1 раздел V и раздел VI, чрез код за сигурност, или чрез подписване на допълнителен анекс към договора. Не се установява и дали промяната е извършена от ищеца, от трето за спора лице или от самия ответник без да е отправено искане от ищеца, т.е едностранно. Следва все пак да се посочи, че от представената от самия ответник фактура е видно, че за мобилен номер ***начислените суми са за избран тарифен план *** клас XS, такъв какъвто е бил избран и първоначално при сключване на договора. Ето защо не може да се приеме, че е била извършена промяна във вида на избрания от ищеца първоначално тарифен план. Напротив, същият е останал непроменен, като е променен единствено цената на тарифния план, т.е месечната абонаментна такса.