Решение № 5935 от 29.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5935 гр. София, 29.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110115230 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 93483/17.03.2025 г. от Р. Г. А., ЕГН: **********, с адрес: ********** срещу „Й*" ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „М* чрез адв. З* - САК със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр.

София, ж.к. Г*, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК вр. чл. 62, ал.1 ЗЗПотр., с който да се признае, че ищецът не дължи на ответника сумата от 19,98 (деветнадесет лева и деветдесет и осем стотинки) лева за предоставени електронни съобщителни услуги по фактура № 7375487153 от 01.01.2025 г.

В исковата молба се твърди, че между страните има сключен договор за мобилни услуги на 31.07.2024 г за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, за абонаментен план Тотал Unlimited, с № 630105222, с дигитална услуга Deezer.

Месечната абонаментна такса за първоначалния срок на договора е в размер на 39,99 (тридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки) лв. за целия срок на ползване на услугата, а следа изтичане на първоначалния срок на договора, месечният абонамент е в размер на 44,99 (четиридесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки) лв. на месец и тарифиране, таблично описано в т. 10 към договора. В т. 10 от договора са посочени таблично и роуминг цените на тарифния план. Съгласно т. 9 от договора, след изчерпване на включените на максимално достижима скорост MB за България или общо за 1

България и роуминг в зона ЕС, при план Тотал Unlimited 44,99 в 5G, скоростите на изтегляне и на качване падат до 200/150 Mbps. Операторът предоставя и информация, че всяко значително отклонение от посочените стойности може да промени или забави ползването на мобилния интернет.

Твърди се, че на 03.12.2024 г., в 15:42 ч. по време на действие на договора за мобилни услуги, ищецът получил кратко текстово съобщение, с което ответникът го уведомява, че „Подобряваме скоростта на вашия план на 300 Mbps, като от 05.01.2025 г. се увеличават месечната такса за мобилна услуга с 3 лв. и цени на услуги по договор". Твърди, че ответникът едностранно променил месечната такса на договора му, като таксуването ще започне от 05.01.2025 г. Сочи, че за сметка на това ответникът автоматично добавил подобрения като двоен обем мобилни данни, повече национални минути и/или по-висока скорост на интернет, които ще бъдат активни и достъпни за използване до изтичане на срока на сключения от абонат договор. Твърди, че подобренията, които налага ответникът са автоматични и се добавят към индивидуалния план на съответния абонат, без да е необходимо абонатите да предприемат каквито и да било действия за получаване на тези подобрения. Счита, че едностранното увеличение на цените в резултат на предоставяне на непоискани услуги е незаконосъобразно и не може да породи правно действие.

Твърди, че ищецът не е поискал добавяне на тази допълнителна услуга, поради което не се дължи увеличението с 3.00 лева на месечния абонаментен план. Позовава се на непоиската търговска услуга по чл.62, ал.2 ЗЗПотр.

Твърди, че предоставеният интернет е с по-ниска скорост, дори от договорената.

Твърди, че едностранното изменение на договора е в нарушение на чл.5 от ОУ. Оспорва твърдението на ответника, че увеличението цената на договора е въз основа на чл.230, ал.2 ЗЕС.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Признава, че между страните е налице договор. Признава факта, че е увеличил ползваните от ищеца услуги като двойни мегабайти, двойни национални минути и двойно увеличена скорост, като същото е от 03.12.2024 г. Оспорва, че увеличението на цената да е вследствие на тези нови услуги. Позовава се на чл.230, ал.3 ЗЕС и на решение на АССГ. Признава, че е увеличил цената с 3.00 лева. Твърди, че ищецът е могъл да откаже договора, като правото е от 04.12.2024 г. до 04.01.2025 г. Твърди, че е уведомил ищеца за увеличението на цената. Сочи, че допълнителния обем от услуги не е обвързан от увеличението на месечната цена. Позовава се на Решение на КЗК. Оспорва да има нелоялна търговска практика и неравноправни клаузи. Твърди, че няма непоискана търговска услуга. Позовава се на Решение № 1513005.05.2025 г. по гр. д. № 1296/2025 г. по описа на АССГ и ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 2/2016 г.

Възразява срещу налачието на правен интерес от иска.

2

Оспорва иска по основание и размер. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът не се явява и не се представлява. Подава писмени молби, с които поддържа иска. Претендира разноски. Не прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът, редовно призован, се представлява от адвокати в о.с.з.

Поддържа ОИМ. В устните състезания излага становище по същността на спора.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Съгласно задължителните указания в ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д.

№ 8/2012 на ОСГТК на ВКС, ищецът следва да установи правен интерес от воденето на настоящото дело. По делото е приета фактура и кореспонденция между страните по делото, въз основа на които е исковата претенция. При това положение, след като ответникът е издал такава фактура, търсимо действие, то настоящият състав приема, че е налице правен интерес на ищеца (длъжника) да оспори дължимостта на процесната сума.

Ето защо е неоснователно възражението на ответника, че липсва правен интерес от водене на настоящото дело.

Съдът приема, че исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса. Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо.

Следователно исковата молба е редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По същество на спора и основателността на иска

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК вр. чл. 62, ал.1 ЗЗПотр., с който да се признае, че ищецът не дължи на ответника сумата от 19,98 (деветнадесет лева и деветдесет и осем стотинки) лева за предоставени електронни съобщителни услуги по фактура № 7375487153 от 01.01.2025 г.

Ответникът е направил следните правоизключващи възражения: 1) наличие на договор, въз основа на който са начислени суми ; 2) не противоречи 3 на чл.230 ЗЕС; 3) няма нелоялна търговска практика.

Съгласно указанията в ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 на ОСГТК на ВКС, при условията на насрещно и пълно доказване, ответникът следва да установи всички обстоятелства, въз основа на които претендира сумата (ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 на ОСГТК на ВКС):

1. наличието на облигационен договор

2. съгласно който ищецът дължи на ответника

3. процесните суми, единичните ставки

4. договорът не противоречи на закона и добрите нрави При условията на главно и насрещно доказване, ответникът следва да установи, че задълженията са възникнали (станали изискуеми) преди не повече от три години от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, както и техния размер.

Между страните не се спори, че е сключен договор за мобилни услуги.

Спорен остава размерът на дължимите суми и разноските, т.е. ищецът доставял ли е услуги в посочения размер на ответника. Спори се дали ищецът е поискал предоставяне на допълнително количество услуги. Спори се на какво основание ответникът е начислил процесната сума. Спори се какво е включено в процесната сума. Спори се дали увеличението е причина или повод за начисляване на процесните суми. Спори се какво е съдържанието на уведомяването, дали ищецът го е получил, кога го е получил. Спори се по основанието и размера на начислените суми.

Тъй като спорът е потребителски, съгласно §13, т.1 от ДР към ЗЗПотр., с оглед качеството на ищеца, съдът следи служебно за императивна правна норма, съгласно чл.7, ал.3 ГПК и за наличието на неравноправни клаузи.

Служебно известни факти на съда са, че системата на ответника, която издава и генерира фактури, начислява суми, е автоматизирана, без човешка намеса, освен при създаването й и редактирането й. Налице е различно измерване на време и потребени данни в системата на ответника, сравнение с общите правила по Закона за измерванията, Международното бюро по мерки и теглилки, както и с договореното по договорите.

Първо, съгласно ОУ на ответника и процесния договор, мобилните данни се таксуват с определена цена за 1 KB (килобайт). Ответникът измерва потребеното количество KB. След това за своите нужди за издаване на фактури преобразува KB в MB (мегабайти) като използва пропорцията 1 MB = 1000 KB. След това, тъй като по договор има единична ставка за KB, системата на ответника преобразува MB в KB като използва пропорцията 1 MB = 1024 KB. Така на всеки 1 MB се получава 24 KB, които потребителят не е ползвал, не е потребител, съгласно измерванията, но се начислява на тези 24 KB съответната единична ставка, която води до формиране на фактурата по договора за потребени данни. При начисляване на съответните суми по договора, системата на ответника използва количеството KB, което е изчислено при преобразуването на 1 MB = 1024 KB , но не и това, което е 4 измерено. Това се използва и при измерване на достигнатия лимит за мобилни данни. Издаването на фактури, измерването и изчисляването на данни и сметки се извършва автоматично, въз основа на предварително направен код.

Второ, автоматичното измерване на потребени мобилни данни използва стъпка от 5 KB. Следователно на стъпка от 5 KB, макар и неизползвани реално, автоматичната система на ответника отчита потребено количество мобилни данни до горницата от 5 KB. Например: при използвани 11 KB, системата отчита потребление от 20 KB.

Трето, подобен е алгоритъмът за измерване на количеството време при провеждане на разговори. Стъпката на измерване на време на разговор е 2 минути. Това означава, че на всеки разговор, който не е до четното число 2, 4, 6, 8 и т.н., се измерва използвано време за разговор до съответното число. Така например при разговор от 3 минути, автоматичната система измерва 4 минути.

Въз основа на измереното количество време, продължителност на разговора, се начислява и сумата по услугата за разговори, която е базирана като единична ставка на минута. Измерването има значение и при отчитане на достигане до лимита за проведена продължителност на разговори, съгласно тарифния план.

Четвърто, сумите, посочени във всяка една фактура на ответника по пера е без ДДС, а крайната сума по фактурата е с ДДС.

Посочените от съда стъпки са посочени в издаваните фактури, но не са посочени в договора или ОУ. Не е посочено и преобразуването от MB в KB.

Информацията е служебно получена по гр. д. № 45065/2023 г. по описа на СРС, по което е отправено преюдициално запитване по отношение на въпрос за развитие на Правото на ЕС, за което е образувано дело С-806/24 и С502/25. Доколкото информационната система на ответника е еднаква за цялата територия и няма доказателства за нейната промяна, то съдът приела тази служебно получена информация. Освен това съдът се солидаризира с въпросите и мотивите по преюдициално запитване, за което е отправено C821/24.