Решение № 4824 от 23.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4824 гр. Пловдив, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20245330122284 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 342, ал. 1 във връзка с чл. 345, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 232, ал. 2 във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК: 130460283 против С. В. Л., ЕГН ********** с която иска от съда да признае за установено по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 18619/2024 г. по описа на РС – Пловдив, както следва:

93,06 лв. – месечни и еднократни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**************** от 20.12.2021г., сключен между страните, за периода 25.10.2022г.

- 24.12.2022г.;

1 265,03 лв. – лизингови вноски, дължими по Договор за лизинг от 20.12.2021г. за APPLE iPhone 13 Pro Max 128GB Gold за период 25.10.2022г. - 24.02.2023г.;

69,42 лв. - лизингови вноски, дължими по Договор за лизинг за базови аксесоари от 20.12.2021 г. за период 25.10.2022г. - 24.02.2023г.;

100,61 лв. - месечни и еднократни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** от 27.04.2022г., сключен между страните, за периода 25.10.2022г. 24.12.2022г.;

1169,71 лв. – лизингови вноски, дължими по Договор за лизинг от 27.04.2022г. за APPLE iPhone 13 128GB Red за период 25.10.2022г. - 24.02.2023г.

Поискано е признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца и законна лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 29.10.2024 г., до окончателното погасяване, както и разноските по делото.

1

Ищецът сочи, че страните са сключили пет договора за мобилни услуги и за закупуване на вещи на лизинг. Излага се, че ответникът не е заплащал задълженията си в срок. Посочено е, че сроковете на договорите за лизинг са изтекли, като лизинговите вещи не са върнати на ищеца. Поддържа се, че за процесните вземания са издадени фактури, като изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите е настъпила. Отправя искане за присъждане на разноските от заповедното и исковото производства.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на исковата молба по основание и размер. Възразява се, че ищецът не е предоставил услуги в обема, за който се претендира заплащане. Оспорва се, че страните се намират в облигационни правоотношения, тъй като ответникът не е сключвал договори, допълнителни споразумения, заявления с ищеца. Оспорва се истинността на съдържанието на приложените към исковата молба фактури, сметки, приложения, понеже същите не съответстват на ползваните услуги. Излагат се твърдения, че е налице разминаване в стойността на основната месечна такса, която според договора следва да е за определен план, но по фактура е начислена такса в неколкократно завишен размер. Оспорва се, че на ответника са предоставени мобилни устройства. Твърди се, че дружеството ищец не е изпълнило установено в чл. 225 ЗЕС задължение, предприятията, каквото се явява и „Йеттел България" ЕАД, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги на крайни потребители, да спазват принципите за прозрачност и равнопоставеност съобразно вида на използваната технология, категориите абонати, обема на трафика и начина на плащане и да не допускат предимства за отделни крайни потребители или група потребители при едни и същи услуги.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Със заповед № 9171 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 18619/2024 по описа на РС – Пловдив е разпоредено заплащането на сумите предмет на исковата молба за които се заявява от ищеца, че са дължими. Длъжникът в заповедното производство и ответник в настоящата инстанция е подал възражение по чл. 414 ГПК вх. № 121784/26.11.2024г. за недължимост на претендираните суми.

Ищецът основава всички свои претенции на сключени с ответника Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**************** от 20.12.2021г., Договор за лизинг от 20.12.2021г. за Аpple Iphone 13 pro max 128gb gold, Договор за лизинг за базови аксесоари от 20.12.2021 г., Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** от 27.04.2022г. и Договор за лизинг от 27.04.2022г. за Apple Iphone 13 128gb red.

Видно от Протокол за извършена съдебно-почеркова експертиза № 241 на вещото лице – графолог М. С., чийто предмет на експертиза е Договор за мобилни услуги от 20.12.2021г.; Резюме на договор от 20.12.2021 г.; Договор за лизинг от 20.12.2021г.; Договор за лизинг за базови аксесоари от 20.12.2021г.ведно с резюме на договор; Договор за мобилни услуги от 27.04.2022г.; Договор за лизинг от 27.04.2022г., ведно с декларация – съгласие със задача да се установи дали ръкописните текстове и подписите, положени за „За потребителя“ са изпълнени от ответника С. В. Л. се установява, че ръкописните текстове и подписите, положени “За потребителя“ не са изпълнени от ответника. Експертизата е обоснована, компетентно изготвена и не възникват съмнения за нейната правилност. Вещото лице посочва, че при сравнителното изследване са се установили различия в общите и частни графически признаци – степента на обработеност, структурната сложност, свързаността, строежа, посоката, формата, последователността и тносителното месторазположение на движенията при изписването и свързването на елементите от буквите и връзките между тях, даващи основание за отрицателен извод за автентичност.

Следователно, след като процесните договори не са подписани от ответника, не е доказано наличието на валидна облигационна връзка възникнала между страните, а от тук и не е възникнало задължението на ответника да заплати претендираните суми. Договорите на 2 които ищеца основава претенциите си се явяват частни документи, които не са автентични и не се ползват с формална доказателствена сила поради което и не могат да удостоверят съществуването на фактическия състав на пораждането на гражданската отговорност, т.е тяхното неизпълнение. Тези документи не могат да удостоверят и формирането на воля за сключването им поради което и материализираните в тях сделки се явяват сключени при изначална липса на съгласие, което ги квалифицира като нищожни по смисъла на чл. 26, ал.2, предл. 2 ЗЗД. Настоящата инстанция не може да кредитира тези частни документи като истинни по отношение авторството на волеизявлението, а от там и няма правно основание въз основа на което да се признае дължимостта на претендираните суми. Процесните частни документи следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, а то това води до невъзможност да се установи какви са избраните от потребителя абонаментни планове и какви са дължимите месечни абонаментни такси за тези абонаментни планове, респ. ищцовото дружество не може да докаже изпълнило ли е задълженията си по договорите за лизинг, а именно че е предало процесните устройства и базови аксесоари на ответника.

Ето и защо предявените искове се явяват недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски с оглед изхода на спора по делото в размер на сумата от 204,52 евро - депозит за графологична експертиза и на основание чл. 38, ал.1, т.3 ЗА в полза адв. Е. И. да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 472,43 евро с ДДС за настоящата инстанция и за заповедното производство за процесуално представителство и защита на ответника.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК 130460283 против С. В. Л. ЕГН ********** за признаване за установено дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 18619/2024 г. по описа на РС – Пловдив, както следва:

93,06 лв. – месечни и еднократни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**************** от 20.12.2021г., сключен между страните, за периода 25.10.2022г.

- 24.12.2022г.;

1 265,03 лв. – лизингови вноски, дължими по Договор за лизинг от 20.12.2021г. за APPLE iPhone 13 Pro Max 128GB Gold за период 25.10.2022г. - 24.02.2023г.;

69,42 лв. - лизингови вноски, дължими по Договор за лизинг за базови аксесоари от 20.12.2021 г. за период 25.10.2022г. - 24.02.2023г.;

100,61 лв. - месечни и еднократни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** от 27.04.2022г., сключен между страните, за периода 25.10.2022г. 24.12.2022г.;

1169,71 лв. – лизингови вноски, дължими по Договор за лизинг от 27.04.2022г. за APPLE iPhone 13 128GB Red за период 25.10.2022г. - 24.02.2023г. ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.10.2024г. до окончателното им изплащане като неоснователни и недоказани;

ОСЪЖДА „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК 130460283 да заплати в полза на С. В. Л.

ЕГН ********** сумата от 204,52 евро, която представляват разноски за настоящата инстанция;

ОСЪЖДА „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК 130460283 да заплати в полза на ЕАД Е.

И. с БУЛСТАТ ********* с адрес: **************** сумата от 472,43 евро на основание чл.

3

38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, която представлява адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция и за заповедното производство за процесуално представителство и защита на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4