Решение № 786 от 13.12.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 786 гр. Разград, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20243330100387 по описа за 2024 година и съобрази следното:

Предявени са обективно кумулативно съединен установителни искове по реда на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 228 ЗЕС и чл.

86 ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги.

Предявени са обективно кумулативно съединен установителни искове по реда на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 228 ЗЕС и чл.

86 ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги.

Предявени са обективно кумулативно съединен установителни искове по реда на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество неустойка за предсрочно прекратяване на сключените между страните договори за мобилни услуги.

Предявени са обективно кумулативно съединен установителни искове по реда на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество неустойка за предсрочно прекратяване на сключените между страните договори за мобилни услуги.

Предявени са обективно кумулативно съединен установителни искове по реда на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество неустойка, представляващи цената на устройството HUAWEI ВЗ11221 with Antenna, което потребителят не е върнал при прекратяването на договора.

1

Предявени са обективно кумулативно съединен установителни искове по реда на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество неустойка, представляващи цената на устройството ALCATEL 1S 2021 32GB Dual Grey, което потребителят не е върнал при прекратяването на договора.

Ответникът излага възражения за недействителност на договора съобразно посоченото в чл. 27 ЗЗД вр. с чл. 4, ал. 2 ЗЛС, както и по чл. 26 ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП по отношение на неустоечни клаузи поради противоречие с добрите нрави.

Производството е образувано по искова молба от „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от: М.С. и Д.К.К., чрез процесуалния им представител, съдебен адрес: гр. София, р- н Оборище, ул.

„Бачо Киро“ № 5, вх. А, ет.4, ап. 14, срещу Й. Д. К. с ЕГН 0********** от с.

***, ул. ***, с която се моли съдът да признае за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи посочените в Заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 1752/2023 г. суми, а именно: общо в размер 599,01 лева (петстотин деветдесет и девет лева и една стотинки), от които:

50,13 лв., дължими за период 15.07.2021 г. - 14.08.2021 г., от които: По договор за услуга Интернет за дома с предпочетен номер +3*** от 07.05.2021 г. сума в размер на 19,99 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги; По допълнително споразумение към договор за мобилни услуги е предпочетен номер +*** от 17.07.2021 г. сума в размер на 30,14 лв., представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги.

70,78 лв., дължими за период 15.08.2021 г. – 14.09.2021 г., от които: По договор за услуга Интернет за дома с предпочетен номер +3*** от 07.05.2021 г. сума в размер на 20,89 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги; По допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 17.07.2021 г. сума в размер на 49,89 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги

478,10 лв., неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, формирани както следва: По договор за услуга Интернет за дома с предпочетен номер 3*** от 07.05.2021 г. сума в размер на 145,98 лева, от които сума в размер на 49,98 лв., представляваща три месечни такси и сума в размер на 96,00 лв. за HUAWEI ВЗ11-221 with Antenna, представляващи цената на устройството, което потребителят не е върнал при прекратяването на договора; По допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 17.07.2021 г. сума в размер на 332,12 лв., от които 114,73 лв. - три месечни такси и сума в размер на 217,39 лева за ALCATEL 1S 2021 32GB Dual Grey, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена ведно със законната лихва върху тези суми от 2 подаване на ИМ.

Твърди се, че ответникът Й. Д. К. сключил с ответното дружество (предходно наименование Теленор България ЕАД) договор за услуга Интернет за дома с предпочетен номер +3*** от 07.05.2021 г., като със сключването му получил HUAWEI В311-221 with Antenna срещу еднократна такса за ползване.

На същата дата ответникът сключил и договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***. С допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 17.07.2021 г. с предпочетен номер +*** закупил ALCATEL IS 2021 32GB Dual Grey на преференциална цена.

Твърди се, че ответникът не изпълнил задълженията си по сключените договори – незаплатени задължения към 15.11.2021 г. в размер на 120,91 лева, поради договорите били прекратено едностранно от ищцовото дружество, съобразно посоченото в чл. 11, ал. 1 от ОУ по отношение на договорите за лизинг/алтернативно т. 19б от ОУ по отношение на договорите за мобилни услуги. Като последица от посоченото неизпълнение били начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 478,10 лв., формирани както следва:

По договор за услуга Интернет за дома с предпочетен номер +3*** от 07.05.2021 г. общо в размер на 145,98 лева, от които 49,98 лв., представляващи три месечни такси и 96,00 лв. за HUAWEI В311-221 with Antenna, представляващи цената на устройството, което потребителят не е върнал при прекратяването на договора;

По допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 17.07.2021 г. общо в размер на 332,12 лв., от които 114,73 лв. - три месечни такси и 217,39 лева за ALCATEL IS 2021 32GB Dual Grey, представляващи разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена.

Размерът и начинът на формиране на неустойките били посочени в т. 9 от договорите за мобилни услуги и Раздел IV. т.2 от допълнителните споразумения. В резултат на посочените ищецът претендирал две самостоятелни неустойки, обезпечаващи две различни престации на кредитора - по договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси и по договор за мобилна услуга, чрез който е закупено устройство на преференциална цена или е предоставено устройство за ползване за време на договор за лизинг, без да е върнато устройството при прекратяване на договора и представляващи разлика между цената па устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план. Според ищеца претендирането им не противоречи на добрите нрави и не излиза извън обезщетителната функция, поради което клаузите са действителни, породили са действие и обвързват страните.

Твърди се, че задълженията са обединени във Фактура № 7323911819/15.08.2021 г. и Фактура № 7325179946/15.09.2021 г., в които е посочено подробно как е формирано вземането. Сочи се, че общата стойност е в размер на 139,91 лв., от тази сума е приспадната сума в размер на 19,00 лв., предплатена от длъжника при подписване на договорите. Твърди се, че настоящия момент длъжникът има задължения в размер на 120,91 лв., формирано както следва: 50,13 лв., дължими за период 15.07.2021 г. 14.08.2021 г., от които: по договор за услуга Интернет за дома с предпочетен 3 номер +3*** от 07.05.2021 г. в размер на 19,99 лева., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги; по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 17.07.2021 г. в размер на 30,14 лв., представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги. Общо дължимата сума по фактурата била в размер на 69,13 лв. Ответникът дължал и 70,78 лв. за периода 15.08.2021 г. – 14.09.2021 г., от които: по договор за услуга Интернет за дома с предпочетен номер +3*** от 07.05.2021 г. в размер на 20,89 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги; по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 17.07.2021 г. в размер на 49,89 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги.

Ищецът сочи още, че при сключването на договор с ищеца всеки получава един или повече клиентски номера, под които се обединяват всички сключени и действащи към момента договори на конкретното лице. Издавала се една обща фактура за задълженията по всички договори, в която имало подробно описване на вида услуги, на база на които се формира задължението, индивидуализирано по вид и размер. В системата на ищцовото дружество длъжникът Й. Д. К. бил с клиентски номер 006677391.

След заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК на ищеца било образувано ЧГД № 20233330101752/2023 г. по описа на PC - Разград, по което била издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу Й. Д. К.. С Разпореждане № 260/26.01.2024 г. съдът указал на ищеца предявяване на иск относно вземането му, поради връчване на издадената заповед за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Твърди се, че към момента всички непогасени и изискуеми задължения на ответника са в размер на 599,01 лева, обединени във Фактура № 7327924463/15.11.2021 г. за клиентски номер 006677391, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването и, която сума не е изплатена към момента на подаване на ИМ.

ОТВЕТНИКЪТ чрез особения му представител изразява становище за редовност на ИМ, допустимост на исковете. Моли се за отхвърлянето им.

Ответникът не оспорва, че е налице възникнало облигационно отношение.

Изтъква се, че при сключването на единия договор ответникът е бил непълнолетен, съответно ограничено дееспособен, а от представената декларация не може да се направи извод дали Диана Иванова Петрова е законен представител на дееспособно ограничения ответник по същото време.

Сочи се още, че такава декларация за съгласие не е представена при подписване на Договор за мобилни услуги с предпочетен №*** от 07.05.2021 година, както и при подписване на Допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги с предпочетен +*** от 17.07.2021 година, въпреки че и към онзи момент потребителят не бил навършил пълнолетие.

Твърди се, че в случая не се касае за обикновена дребна сделка, доколкото е сключен договор с продължително изпълнение, като стойността на договорите за мобилни услуги, предвид срока им на действие, не е ниска. Отделно се сочи, че потребителят може многократно да надвиши стойността на първоначално уговорената месечна такса с оглед потреблението на предоставените телекомуникационни услуги.

Изтъква се, че при

4 съпоставянето на приложените договори за мобилни услуги, ценовите листи и общите условия, може да се приеме, че същите в действителност предоставят на потребителя изискуемата от разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от Закона за електронните съобщения информация, но същата би била трудно възприета и осмислена от ограничено дееспособно лице, доколкото крайната цена по договора не е фиксирана, а е следствие от интензитета на потребление на мобилните услуги, при което за потребителя при липсата на достатъчна зрялост и житейски опит, не може да обезпечи законодателно нормирания в разпоредбата на чл.4, ал.1 т.4 от ЗЕС принцип на защита интересите на гражданите. Моли съдът да приеме, че процесните сделки, обекти вирани в Договор за услуга интернет за дома с предпочетен +3*** от 07.05.2021 година, Договор за мобилни услуги с предпочетен +*** от 07.05.2021 година и Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги с предпочетен +*** от 17.07.2021 година, не са породили целените с тях правни последици.