Решение № 284 от 05.08.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Перник, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500432 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 38/18.02.2026 г., постановено по гр.д. № 270/2025 г., Районен съд Радомир е признал за установено по отношение на М. С. М., с ЕГН: **********, с адрес:

***, че дължи на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 сумата в размер на 71,55 лева/36,59 евро, представляваща стойността на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 23.03.2022 г. до 22.05.2022 г., начислена съгласно условията на рамков договор № ***, приложенията към него и общите условия по партида № ***; сумата в размер на 440,00 лева/224,97 евро – неустойки, начислени поради едностранното прекратяване на рамков договор № *** за услугите по партида № ***, както и лихва за забава в размер на 156,91 лева/80,23 евро, начислена върху главницата от 511,55 лева/261,55 евро, за периода от 18.05.2022 г. до 07.11.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.12.2024 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил исковете за неустойка за разликата до пълния предявен размер от 595,77 лева/304,61 евро и за лихва за забава за разликата до пълния предявен размер от 164,19 лева/83,95 евро, като неоснователни и 1 недоказани. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от М. С. М., чрез адв. Б.

Б., с която се обжалва постановеното от първата инстанция решение в уважителната част.

Твърди, че същото е порочно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като съдът не е обсъдил с необходимата задълбоченост и прецизност събраните писмени доказателства по делото. РС е подходил избирателно като не е обсъдил изложените от ответника в отговора на исковата молба и в съдебно заседание доводи. Решението на РС не отговаря на нито едно от изискванията по чл.235, ал.2 от ГПК, като сочи, че мотивите към същото са схематични и бланкетни и същите не отразяват самостоятелната правораздавателна дейност на първата инстанция. Районният съд се е отклонил от задължителната практика на ВКС /като сочи и конкретна такава/ досежно съдържанието на мотивите. Необсъждането на факти и обстоятелства, които са от съществено значение за повдигнатия спор, представлява съществено нарушение на процесуалните правила което води до отмяна на атакуваното решение. Моли се съда за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което предявената искова претенция да бъде отхвърлена изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна – „А1 България“ ЕАД, чрез юрк. М. К., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна. Твърди, че постановеното от районния съд решение е правилно и постановено след подробно обсъждане на изложените от страните доводи. Намира за неоснователни възраженията направени от ответника касаещи връщането на сателитната чиния или някаква сума, свързана с връщането на такава. Допълва, че в нито един момент по делото не е претендирано връщане на сателитната чиния или сума, свързана с връщането на такава. За неоснователни се сочат и твърденията за ползването на посочената сателитна чиния. Въз основа на изложеното се моли съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посочените релевирани въззивни основания в жалбата.

Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл.269, изр.1 ГПК служебна проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо – в обжалваната му част.

Фактическата обстановка по делото относно релевантните за спора факти е правилно установена от първоинстанционния съд на база съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства и се възприема изцяло при условията на чл.272 ГПК.

2

От събраните пред Районен съд – Радомир доказателства е безспорно установено, че между страните е сключен договор № *** от ***, към който е подписано Приложение № 1 от *** за предоставяне на услугата „А1 ТВ“ по тарифен план „А1 ТВ Разширен“, срещу месечна абонамента такса от 29,99 лева, както и Приложение № 1 от *** за предоставяне на услугата „А1 NetBox“ по тарифен план „Netbox 200 GB + 800GB promo + A1 ТВ 130“ срещу месечна абонаментна такса от 29,99 лева.

Представен по делото е приемо – предавателен протокол от 14.03.2019 г. за инсталиране на оборудване и приемо – предавателен протокол от *** за закупено крайно устройство.

Като доказателство по делото е представено и заявление № 679147525 от 26.04.2022 г. от ответника М. С. М. за прекратяване на сключения договор за електронни съобщителни услуги.

Представени и приети като доказателства по делото са и фактура № **********/27.04.2022 г. за отчетен период от 23.03.2022 г. до 22.04.2022 г., срок за плащане – 17.05.2022 г., издадена за сумата от 64,58 лева с вкл. ДДС, представляваща незаплатени електронни съобщителни услуги и такса и фактура № *** за отчетен период от 23.04.2022 г. до 22.05.2022 г., срок за плащане – 14.06.2022 г., издадена за сумата от 64,58 лева с вкл. ДДС, представляваща незаплатени електронни съобщителни услуги и такса.

В хода на първоинстанционното производство е назначена и изготвена съдебно – техническа експертиза. От заключението на експертите става ясно, че процесът на отчитане, фактуриране и тарифиране на услугите на „А1 България“ ЕАД е автоматизиран. Използва се „билинг“ система (система за таксуване) на „Amdocs“. По мнение на вещите лица, евентуални манипулации биха изисквали целенасочено кооперативно усилие от много на брой вътрешни и външни служители, което практически е невъзможно. Специалистите твърдят, че съгласно предоставените от „А1 България“ ЕАД документи, процесните телекомуникационни услуги са предоставени. Допълват, че обемът на генерираните услуги отговаря на посочените данни в представените по делото фактури. Експертите са категорични, че процесните телекомуникационни услуги са правилно отчетени, оценени и тарифирани за процесния период. В заключение вещите лица сочат, че начислените неустойки са изчислени съгласно действащите цени и условия за ползване на услугата „А1 ТВ“ и условията и цени на стандартни промоционални услуги, ползвани от клиента, общо в размер на 595,77 лева или 304,61 евро.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи на районния съд, по отношение на които липсват оплаквания от страните, т. е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страните по делото.

Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от доказателствата пред РС 3 фактическа обстановка.

Съгласно цитираната разпоредба на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Тъй като подадената от ответника въззивна жалба е бланкетна, т.е. не съдържа конкретно оплакване за порочността на обжалваното решение, а въззивната инстанция не констатира при постановяване на решението нарушение на императивна материалноправна норма /установена в публичен интерес/, а и в случая не е налице задължение за съда да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото, съобразно задължителните указания в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо жалбата и макар принципно да е процесуално допустима, доколкото във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания относно приетото за установено от районния съд по отношение на основанието и размера на уважените главен и акцесорен искове, въззивния съд в съответствие с разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК не може да изследва правилността на решението извън доводите в жалбата. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС обективирана в Решение № 31 от 14.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4339/2013 г., II г. о., ГК, Решение № 27 от 12.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2650/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 670 от 27.12.2010 г., постановено по гр.д. № 1728/2009 г. по описа на ВКС, Решение № 255 от 11.07.2011 година, постановено по гр.д. № 587/2020 г. по описа на ВКС, Решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр.д. № 1281/2010 г. III г.о.; Решение № 95 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 331/10г. на IV г.о.; Решение № 764 от 19.01.2011 г.по гр.д. № 1645/09 г. на IV г.о.; Решение № 702 от 5.01.2011 г.по гр.д.№ 1036/09 г. на IV г.о.; Решение № 643 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 1246/09 г.на IV г.о.

С обжалваното решение районният съд е приел за установено наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по силата на сключените договори, както и че страните са обвързани от уговорките в тях. Първоинстанционният съд е приел, че подписите на ответника, положени върху всеки договор/приложение за предоставените услуги, доказват наличието на валидни облигационни правоотношения. Съдът е посочил, че при анализа на приобщения доказателствен материал, включително фактури и заключението по съдебно-техническата експертиза, се достига до извода, че ищецът е предоставил на ответника процесните услуги фиксирана телевизия и фиксиран интернет чрез мобилна мрежа, по които търси плащане на задълженията. Съдът е дал вяра на заключението по съдебно-техническата експертиза като компетентно изготвено, а и същото не е оспорено от ответника.

Настоящият състав на съда намира, че фактическата обстановка е установена правилно от районния съд въз основа на ангажираните в производството доказателства.

Правилни са и изводите за наличие на валидно възникнали облигационни отношения между страните със сключването на процесните договори за услуги.

4

По отношение на претендираните вземания за неплатени месечни абонаменти, съдът намира, че в случая са касае за задължение за заплащане на абонаментна такса, чието изпълнение претендира ищецът, а не за задължение за заплащане на предоставените услуги.

Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането й срещу предоставен достъп до мрежата, при което абонаментната такса се дължи предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор, като самата цена включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен план.

След сключването на договора от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния оператор или не, при всички случаи обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса.

Поради това следва да се приеме, че ищецът е изпълнил договорното си задължение да предостави на ответника телекомуникационни услуги за ползването им от последния.

Следва и да се отбележи, че действително, представените от ищеца фактури, представляващи частни свидетелстващи документи, не удостоверяват сами по себе си наличието на задължения на ответника към ищеца. За същите обаче се установи, че са издавани във връзка с предоставените от ищеца на абоната услуги като издаването им е задължение на телекомуникационната компания и основание за плащане. Неполучаването на фактурата, съответно неподписването й от абоната, не освобождава последния от задължението му за заплащане на дължимите суми.