Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 90 от 26.03.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1031/2023
Вид
Решение № 90
Подписан
26.03.2024
В сила
26.03.2024
Състав
Стефан Илиев, Иванка Шкодрова, Калинка Георгиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. София, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000601031 по описа за 2023 година

С Решение №298/14.08.2023 год., постановено по наказателно дело №434/2023 год. по описа на ВКС, III-то н. о., е отменено Решение №92/06.03.2023 год., постановено по ВНОХ дело № 855/2022 год. по описа на АС-София и делото е върнато на САС за ново разглеждане, от друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание.

С Присъда от 12.11.2021 год., постановена по НОХД №1980/2019 год. по описа на СпНС - закрит, 19-ти състав, подсъдимият П. М. С. роден на ******** год. в гр. ***, българин, български граждА.н, неженен, с начално образовА.е, осъждан, с ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че за периода от неустановена дата през месец ноември 2016 год. до 02.06.2017 год. в гр. ***, в условията на продължавано престъпление – с осем деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В. Г., чрез заплашване, да извърши нещо противно на волята й - да преведе в негова полза, на негово име и на името на различни лица – Е. П. М., Н. С. И., С. Б. Т., З. Р. И., С. В. Д., М. В. М., К.

Д. Б., парични суми и с това причинил на М. Г. имотна вреда общо в размер на 5 794,50 лв., като деянието е придружено със заплаха за убийство /при условията на чл. 213а, ал. 2, т. 1 от НК/ и деянието е извършено в условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан с определение на СГС по ЧНД №3534/2013 год. влязло в законна сила на 30.09.2014 год., с което по НОХД №8220/2011 год. по описа на СРС, по НОХД №1980/2012 год. по описа на СГС и по НОХД №3912/2012 год. по описа на СГС, му е определено едно общо наказА.е от осем години и шест месеца „Лишаване от свобода“ и на осн. чл. 24 от НК така определеното общо наказА.е е било увеличено с една година „Лишаване от свобода“, а именно на девет години и шест месеца „Лишаване от свобода“ за тежки умишлени престъпления, 1 изпълнението на които не е било отложено по реда на чл.66 от НК, както следва:

1. На неустановена дата през месец ноември 2016 год. в гр. ***, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В. Г. чрез заплашване – казал й че „ако не му изпрати сумата от 150 лв., ще бъде залята с киселина, ще бъде изкормена и детето й ще изчезне, както и че ще се обади на д-р А. да й предостави информация във вреда на пострадалата“, да извърши нещо противно на волята й – да преведе в негова полза, на името на Н. С. И. парична сума в размер на 150 лв., като на 18.11.2016 год. М. Г. превела на името на Н. С. И. парична сума в размер на 150 лв. и с това причинил на М. Г. имотна вреда в размер на 150 лв.;

2. На неустановена дата в началото на декември 2016 год. в гр. ***, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В. Г. чрез заплашване – казал й че „ще разчлени и детето й, ще разчлени майка й, както и баща й“, да извърши нещо противно на волята й – да преведе в негова полза, на името на Н. С. И. парична сума в размер на 200 лв., като на 05.12.2016 год. М. Г. превела на името на Н. С. И. парична сума в размер на 200 лв. и с това причинил на М. Г. имотна вреда в размер на 200 лв.;

3. На 08.12.2016 год. в гр. ***, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В.

Г. чрез заплашване – казал й че „ще я дебне, ще я преследва и ще я убие“, да извърши нещо противно на волята й – да преведе в негова полза, на негово име и на името на различни лица парични суми, както следва: на същата дата пострадалата направила три броя парични преводи на различни суми на различни лица, а именно – превела сумата от 1000 лв. на негово име, сумата от 489,10 лв. на името на С. В. Д. и сумата от 489,10 лв. на името на Е. П. М. и с това причинил на М. Г. имотна вреда в размер на 1978,20 лв., като деянието е придружено със заплаха за убийство /при условията на чл.

213а, ал. 2, т. 1 от НК/;

4. На 20.12.2016 год. в гр. ***, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В.

Г. чрез заплашване – казал й че „ще я пресрещне пред болницата, ще я отвлече и ще я залее с киселина“, да извърши нещо противно на волята й – да преведе в негова полза на името на различни лица парични суми, както следва: на същата дата пострадалата направила сумата от 50 лв. на името на З. Р. И., както и на 27.12.2016 год. превела сумата от 50 лв. на името на М. Д. М., в последствие на отправената спрямо нея заплаха от 20.12.2016 год. и с това причинил на М. Г. имотна вреда общо в размер на 100 лв.;

5. На 16.01.2017 год. в гр. ***, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В.

Г. чрез заплашване – казал й че „ще я одере жива, ще й счупи пръстите и ще й изкара червата“, да извърши нещо противно на волята й – да преведе в негова полза на името на К. Д. Б. парични суми както следва: на същата дата пострадалата превела сумата от 250 лв. на името на К. Д. Б., както и на 24.01.2017 год. превела сумата от 250 лв. на името на К. Д. Б., вследствие на отправена спрямо нея заплаха от 16.01.2017 год. и с това причинил на М. Г. имотна вреда в размер на 500 лв.;

6. На 24.03.2017 год. в гр. ***, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В.

Г. чрез заплашване – казал й че „ще изчезне и ще стане проститутка, че ще обезглави баща й, майка й и нея“, да извърши нещо противно на волята й – да преведе в негова полза на негово име и на името на С. Б. Т. парични суми, както следва: на същата дата пострадалата превела сумата от 300 лв. на негово име, както и сумата от 480 лв. на името на С. Б. Т., и на 31.03.2017 год. превела сумата от 100 лв. на името на С. Б. Т., вследствие на отправена спрямо нея заплаха от 24.03.2017 год. и с това причинил на М. Г. имотна вреда в размер на 880 лв.;

7. На 25.04.2017 год. в гр. ***, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В.

Г. чрез заплашване – казал й че „ако не му изпрати парична сума, ще разпрострА. неин видеоклип, съдържащ позорящи обстоятелства“, да извърши нещо противно на волята й – да преведе в негова полза на името на Н. С. И. сумата от 493,15 лв. и с това 2 причинил на М. Г. имотна вреда в размер на 493,15 лв.

8. На 22.05.2017 год. в гр. ***, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В.

Г. чрез заплашване – казал й че „ако не му преведе пари, ще разпрострА. неин видеоклип, съдържащ позорящи обстоятелства“, да извърши нещо противно на волята й – да преведе в негова полза на негово име и на името на С. Б. Т. парични суми, както следва: на същата дата пострадалата превела сумата от 493,15 лв. на името на С. Б. Т., и на 02.06.2017 год. превела сумата от 1000 лв. на името на С., вследствие на отправена спрямо нея заплаха от 22.05.2017 год. и с това причинил на М. Г. имотна вреда в размер на 1493,15 лв., поради което и на осн. чл. 214, ал. 3, т. 2 във вр. чл. 214, ал. 2, т. 1, във вр. ал. 1, във вр. чл.

213а, ал. 2, т. 1, алт. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. “А“ във вр. чл. 54 от НК, съдът го е осъдил и му е наложил наказА.е „Лишаване от свобода“ за срок от осем години и „Глоба“ в размер на триста лева, което наказА.е „Лишаване от свобода“ на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “А“ от ЗИНЗС е постановено да се търпи при първоначален „Строг“ режим, като подсъдимият е бил ОПРАВДАН в ЧАСТТА на квалификацията, че отделните деяния на продължаваното престъпление осъществяват един и същ състав на престъплението по чл.

214 от НК и в ЧАСТТА на квилификацията, че деянието по т. 7 , че деянието е било е придружено със заплаха за убийство /извършено при условията на чл. 213а, ал. 2, т. 1 от НК/.

С присъдата, в предвид изхода на делото, подсъдимият С. е бил осъден на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените разноски по делото, които са в размер на 304,98 лв., направени в ДП и дължащи се в полза на СДВР, както и сумата в размер на 120 лв., направени в първоинстанционното съдебно следствие и държащи се по сметка на първоинстанционния съд.

Против така постановената присъда, са постъпили в срок въззивни жалби както от страна на служебния защитник на подс. С. - адв. В. М., така и на лично основА.е от страна на подс. С.. В жалбата на подс. С. се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, без да се сочат конкретни обстоятелства във връзка с това твърдение и се иска въззивният съд да отмени присъдата. В жалбата на адв. М. се твърди, че присъдата е необоснована, постановена при съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, а по отношение на наказА.ето, същата се явява и несправедлива. В направеното допълнение към жалбата, адв. М. излага своите съображения за това, че СпНС /закрит/ е възпроизвел в мотивите на присъдата обвинителния акт, като не е изложил убедителни съображения относно възраженията на защитата във връзка с показА.ята на св. М. Г., чиито показА.я според защитата са вътрешно противоречиви, с превратното тълкуване на показА.ята на св.

Н. И., св. С. Д., св. И. М., св. З. И., св. Х. М., св. М. М., св. Б., св. Б., св. С. Т. и при липса на съвместен анализ с показА.ята на св. М. и св. М.. Според защитата не се установява, от доказателствата по делото, основА.ето на което пострадалата Г. е превеждала инкриминирА.те суми в полза на подс. С., за да се приеме че подсъдимият е осъществил деянието по чл. 213а от НК. Претендира се, че съдът е възприел заключението на съдебнопсихиатричната експертиза на вещите лица Б. и К., от което не може да се направи категоричен извод за причинно-следствената връзка между действията на подсъдимия и установеното психическо съС.ие на пострадалата Г. – дали се касае за заплахи или ревност.

В предвид на всичко изложено в жалбата и допълнението към нея, защитата иска САС да отмени присъдата и да постанови акт, с който да оправдае подс. С. поради недоказаност на така повдигнатото обвинение.

Доказателствени искА.я в жалбите не са били направени и срещу тях не са постъпили възражения от страна на прокуратурата.

В предвид дадените указА.я в отменителното решение на ВКС, настоящият съдебен състав на САС, проведе въззивно съдебно следствие, с назначаване и изслушване на повторна КСППЕ, касаеща психичното съС.ие на пострадалата М. Г..

3

В хода на съдебните прения, представителят на Апелативна прокуратура – София пледира, че подадените жалби от подсъдимия С. и защитника му, са неоснователни. Според прокуратурата, по делото са събрА. възможните доказателства, включително и в проведеното въззивно съдено следствие, въз основа на които в необходимата степен са изяснени фактите и обстоятелствата по делото. Въз основа на така установената фактическа обстановка, може да се направи правилен и законосъобразен извод, че се касае за деяния по чл.214, ал. 3, т. 2, във вр. ал. 2, т. 1 във вр. ал.1 във вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1 от НК, поради което на осн. чл. 338 от НПК апелативният съд да потвърди присъдата.

Адв. М., в качеството си на защитник на подсъдимия С., в пледоарията си изтъква, че в обстоятелствената част на изслушаната и приета във въззивното съдебно следствие КСППЕ, вещите лица са възпроизвели в обстоятелствената част протоколите от съдебните заседА.я, съдържащи показА.ята на свидетелите и липсва самостоятелна аналитична част, а заключението се гради единствено и само на показА.ята на пострадалата, които според защитата са противоречиви. Твърди се, че не е изяснен въпросът относно момента на възникване на констатираното от вещите лица тревожно депресивно разстройство у пострадалата Г., както и причината за това. В предвид на направения анализ от защитата на показА.ята на св. Г., се прави искане въззивната инстанция да анализира показА.ята на пострадалата и с оглед направените възражения и събрА.те доказателства в тяхната съвкупност, да постанови акт, с който подсъдимият С. да бъде оправдан. Не на последно място се твърди, че делото не е изяснено от фактическа страна.