Решение № 872 от 07.08.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 872 гр. Варна, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20263100500828 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №99330/27.11.2025г. от В. В. Ч., ЕГН **********, с адрес: с. *******, срещу решение №3943/06.11.2025г. по гр.д. №20243110107465 на РС – Варна, В ЧАСТТА, с която са уважени предявените от „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище гр. София срещу жалбоподателя установителни искове по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, за вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №2057/17.04.2024 г. по ч.гр.д.

№3374/2024 г., по описа на ВРС, а именно: 138,18 лева представляваща сбор от неплатени суми за електронни съобщителни услуги за периода от 12.07.2021 г. до 25.01.2021 г., по договор системен партиден № М6632851, като част от рамков договор, идентифициран с уникален номер 505771025, вземането, по който е индивидуализирано по размер и основание във фактури, подробно описани в заявлението, ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 36,25 лева – обезщетение за забава, начислено върху главницата от 138,18 лева, за периода от 28.07.2021 г. до 19.03.2024 г.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно тълкуване на закона, неправилен анализ на доказателствата. Твърди се, че съдът е допуснал процесуални нарушения, изразяващи се в отлагане на производството при неявяване на ищеца без основателна причина, както и недопускане на поискана от ответника съдебна експертиза без излагане на мотиви за отказа.

Сочи се, че съдът не е приложил относимите към случая разпоредби на Закона за електронните съобщения. Твърди се, че съдът неправилно е основал извода 1 си за дължимост на исковите суми на ОУ на ищцовото дружество, въпреки противоречието им с разпоредбите на чл.260, ал.5 и чл.260а, ал.3 от Закона за електронните съобщения. Твърди се също, че въпреки липсата на проведено доказване първоинстанционният съд е приел за доказан факта на предоставяне на фактурираните услуги в пълен размер. Твърди се неправилно изчисление на дължимите суми за разноски, като с уточнителна молба жалбоподателят изрично заявява, че не отправя искане по чл.248 от ГПК. В жалбата не са направени доказателствени искания.

Отправената към съда молба е за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на предявения иск в обжалваната част, като се присъдят и направените разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна „А1 България” ЕАД, с който жалбата се оспорва като неоснователна, като се изразява становище за правилност и законосъобразност на решението.

Твърди се, че от приетите заключения по назначените в производството съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза е доказано, че процесните услуги са предоставени на ответника и че цената им е правилно изчислена.

В рамките на срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от „А1 България” ЕАД, с която се обжалва решение №3943/06.11.2025г. по гр.д. №20243110107465 на РС – Варна, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №2057/17.04.2024 г. по ч.гр.д.

№3374/2024 г., по описа на ВРС, а именно: 75,83 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор системен партиден № М6632851, като част от рамков договор, идентифициран с уникален номер 505771025, включваща вземанията за: обезщетение за обработка на просрочени задължения, в размер на 2 лв., начислено с фактура №556283710/30.07.2021 г., неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, в размер на 27,48 лв., начислена с фактура№ 55764366/25.01.2022 г., и неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги, в размер на 46,35 лв., начислена с фактура №557614367/25.01.2022 г., както и сумата от 16,59 лева обезщетение за забава, начислено върху сумата от 75,83 лева, за периода от 31.07.2021 г. до 19.03.2024 г.

В насрещната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като от една страна е основано на неправилен извод, че процесният договор подлежи на разваляне, а от друга страна, че неустоечната клауза е нищожна поради противоречие на добрите нрави. Твърди се, че неустойката е ясно и конкретно определена, съгласувана с КЗП в съдебна спогодба, с която е извършена проверка на нейната действителност, и също така размерът й зависи от поведението на абоната.

В срока по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна по насрещната жалба В. В. Ч., с която оспорва въззивната жалба като неоснователна и необоснована. Твърди се в жалбата, че съдът е отхвърлил претенциите за сумите 75,83 лева - неустойка за предсрочно прекратяване и 16,59 лева обезщетение за забава, като в същото време ги е включил в общия сбор на присъдените суми. Същевременно жалбоподателят с уточнителна молба заявява, че не желае и не отправя искане за поправка на ОФГ.

2

Отправеното искане е за оставяне на насрещната въззивна жалба без уважение.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, с която против В.

В. Ч., ЕГН **********, с адрес: с. *******, по реда на чл.422 вр. чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, са предявени искове за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №2057/17.04.2024 г. по ч.гр.д. №3374/2024 г., по описа на ВРС, а именно:

138,18 лева представляваща сбор от неплатени суми за електронни съобщителни услуги за периода от 12.07.2021 г. до 25.01.2021 г., по договор системен партиден № М6632851, като част от рамков договор, идентифициран с уникален номер 505771025, вземането по който е индивидуализирано по размер и основание във фактури, подробно описани в заявлението, ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане; 36,25 лева – обезщетение за забава, начислено върху главницата от 138,18 лева, за периода от 28.07.2021 г. до 19.03.2024 г.;

75,83 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор системен партиден № М6632851, като част от рамков договор, идентифициран с уникален номер 505771025, вземането, по който е индивидуализирано по размер и основание във фактури, подробно описани в заявлението, ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане; 16,59 лева – обезщетение за забава върху, начислено върху главницата от 75,83 лева, за периода от 31.07.2021 г. до 19.03.2024 г. Претендират се сторените разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че между страните е сключен договор, по силата на който през процесния период ищецът е предоставял на ответника мобилни услуги, а абонатът се е задължил да заплаща ползването на същите. Сочи се, че през процесния период ищецът е изпълнил задълженията си за предоставяне на услуги, но ответникът не е изпълнил задълженията си да заплаща ползваните услуги, за които са издадени следните фактури: № 433541555/12.07.2021 г. за 107,60 лева; № 436594539/13.09.2021 г. за 7 лева; № 438115537/13.10.2021 г. за 17,52 лева и № 439636498/12.11.2021 г. за 6,06 лева. Договорът е прекратен едностранно от оператора, поради неизпълнение от страна на абоната на задълженията за заплащане на предоставените му мобилни услуги. Поради прекратяване на договора, операторът е начислил неустойка в общ размер на 75,83 лева. Ищецът претендира и лихва за забава в изплащане на главниците.

Въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3374 по описа на ВРС за 2024 г., за претендираните в настоящото производство суми, както и сторените в заповедното производство разноски. Заповедта е връчена на длъжника, който я оспорва с възражение в законоустановения срок. На заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК, в отговор на което ищецът представя искова молба, с която предявява иск за установяване на вземането си по издадената заповед.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.

3

Сочи, че не му е била предоставена качествена услуга. Твърди, че ищецът не му е предоставил информация за неговите действия. Оспорва да са му били предоставени електронни съобщителни услуги. Заявява, че не е бил уведомен по какъвто и да е начин за правото на ищеца да прекрати предоставянето на услугите, в т.ч. не му е било изпратено предизвестие. Намира, че операторът няма право едностранно да прекрати сключения договор. Навежда твърдения, че е бил измамен от ищеца, като са му били начислени суми за роуминг при сменена СИМ карта. Твърди, че ищецът не му е предоставил документи за дължимите суми, в законоустановените срокове. Оспорва дължимостта на претендираните суми за начислени такси за съобщителни услуги, неустойки и начислените лихви за забава.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от посочените в жалбите оплаквания за неправилно формирани от съда изводи, но с оглед качеството „потребител“ на една от страните, съдът служебно следи дали е налице нарушение на императивна материалноправна норма, вкл. такава предвиждаща защита на тази категория лица.

Положителният установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е предявен в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 3374/2024г. на ВРС.

От представените в заповедното и исковото производство писмени доказателства, се установява, че ищецът и ответникът се намират в облигационно правоотношение, възникнало въз основа на сключените между тях рамков договор № 505771025 и приложения към същия от 20.01.2021 г., по силата на което ищецът е поел задължението да предостави на ответника електронни съобщителни услуги, при условията на сключения договор и Общите условия за взаимоотношения между оператора и потребителите.

Съществуването на облигационната връзка не се оспорва от ответника, който с отговора на исковата молба признава, че на 20.01.2021 г. е сключил договор с ищцовото дружество, след което през периода до 02.08.2024 г. (вероятно 02.08.2021 г.), ищецът му е предоставял услуги. Договорът е сключен при действие на Общите условия за взаимоотношенията между „А1 България“ 4