Решение № 1386 от 21.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1386 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110213881 по описа за 2025 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано по жалбата на „***“ АД с *** със седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявано от изпълнителния директор М. В. З., по силата на чл.

61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания с процесуален представител адвокат П. С. П. от Софийската адвокатска колегия, срещу Наказателно постановление №21, издадено на 14. VIII. 2025 година от И.Ц.Д. в качеството му на председател на КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА с ЕИК по *** със седалище и адрес на управление в гр. ***

Пълномощникът на жалбоподателя оспорва процесното наказателно постановление.

Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Жалбоподателят предоставял на клиентите си Рамков договор, който съдържал всички реквизити, изброени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2243 на Комисията от 17.

XII. 2019 година за определяне на образец за резюмето на договор, който да се използва от доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги съгласно Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета. Друга информация за предлаганата от жалбоподателя услуга нямало, затова и не било необходимо да се представя на клиентите отделно резюме. Наведени са доводи във връзка с целта, преследвана с посочената Директива.

1

Случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания.

Направено е искане за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс.

Жалбоподателят се представлява в съдебно заседание от адвокат П. С. П., който поддържа жалбата.

Ответната страна по жалбата се представлява в съдебно заседание от надлежно упълномощените главен юрисконсулт Е.И.М. и старши юрисконсулт В. П. П.. Същите оспорват жалбата както в открито съдебно заседание, така и в представено становище.

Претендират разноски.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

ПООТДЕЛНО И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА

СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

На 15. II. 2025 година в с. *** жалбоподателят сключва със С.Р.Ж. с ЕГН********** договор за изработка, по силата на когото се задължава на свой риск да организира предоставяне спътникова цифрова телевизия до дома по пакет „***+“, съгласно поръчката на С.Р.Ж. с ЕГН**********, а тя се задължава да заплаща такси съобразно ценовата листа на жалбоподателя. Договорът е представен по делото. При сключването на договора на абоната не е предоставено резюме от него.

Във връзка с получен сигнал на 03. IV. 2025 година свидетелката О.М.К. с ЕГВ********** и П. В.В. извършват проверка, при която установяват, че дружествотожалбоподател е вписано в Регистър на Комисията за регулиране на съобщенията за лицата, уведомили комисията за намеренията си да предоставят обществени електронни съобщителни мрежи или услуги за следните услуги: разпространение на радио- и телевизионни програми на територията на Република България. При извършване на проверката са изискани и предоставени в цялост от жалбоподателя няколко договора за различни тарифни планове за услуга – достъп до сателитна цифрова телевизия. При проверката е предоставена и книжка, за която са събрани данни, че се предоставя на потребителите при сключване на договор. Същата съдържа представен по делото типов рамков абонатен договор с 4 тарифни плана от 2020 година и 5 броя допълнителни тематични пакета без обявени цени, но не и резюме на индивидуален договор. Пакетът „***+“ не е сред включените.

За извършената проверка е съставен представен по делото констативен делото протокол №С-ОК-049.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, включително:

2 писмените доказателства: процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, известие за доставяне, заповед за компетентност, констативен протокол, договори за предоставяне на радио- и телевизионни програми, рамков абонатен договор, протоколи за монтаж/демонтаж, фактури, електронна кореспонденция, общи условия, както и свидетелските показания на разпитаната свидетелка.

Всички събрани доказателства установяват еднозначно и безспорно установената по делото фактическа обстановка. Жалбоподателят и не твърди да е предоставял резюме от договора на абонатите си, а развива съображения, че предоставянето на такова не е необходимо.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със съставяне на акта за установяване на административно нарушение №С-018 на 07. V. 2025 година от свидетелката О.М.К. с ЕГВ**********, заемаща длъжността държавен инспектор в Главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията“ в КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА с ЕИК по ***. Свидетелката е материално компетентна по силата на представена по делото Заповед №РД 07-485, издадена от Председателя на Комисията на 26. VIII. 2024 година.

Актът е съставен в присъствието на свидетеля П. В.В..

Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето.

Жалбоподателят се възползва от възможността по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания да представи писмено възражение.

Въз основа на установеното в акта И.Ц.Д., председател на КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА с ЕИК по ***, на 14. VIII. 2025 година издава процесното наказателно постановление №21, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка, излага мотиви, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, и на основание чл. 335 във връзка с чл. 336 от Закона за електронните съобщения налага на жалбоподателя административно наказание – имуществена санкция в размер от 500.00 лева за нарушение на чл. 228а, ал. 2 от същия закон.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

3

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 03. IХ. 2025 година, а жалбата е подадена в съда на 05. IХ. 2025 година.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

По редовността на акта за установяване на административно нарушение и на обжалваното наказателно постановление от външна страна:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представената Заповед и на основание чл. 312, ал. 1 във връзка с чл. 313, ал. 1, т. 1 от Закона за електронните съобщения – по отношение на актосъставителката, а по отношение на издателя на наказателното постановление – по силата на чл. 311, ал. 1 от същия закон.

Съдът приема, че срокът за изготвяне на акта за установяване на административно нарушение по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания е започнал да тече в деня на извършване на проверката от свидетелката О.М.К. с ЕГВ********** на 03. IV.

2025 година. Съдът достига до този извод, тъй като при посочената проверка е установено обстоятелството, че на абонатите не е предоставено нарочно резюме от договора. Актът е съставен на 07. V. 2025 година – преди изтичането на тримесечен срок от подаването на заявлението. Оттук съдът извежда, че срокът по чл. 34, ал. 1, изречение II, предложение I от Закона за административните нарушения и наказания е спазен.

Обжалваното наказателно постановление е издадено на 14. VIII. 2025 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, макар и след изтичането на инструктивния 1месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, възпроизведени в наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението и законовите разпоредби, които са нарушени.

Налице е и точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.

4

По извършването на административно нарушение от обективна страна:

Според чл. 228а, ал. 2 от Закона за електронните съобщения предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, различни от услуги за пренос при свързване машина-машина, попълват образеца на резюме на договор по ал. 1 и го предоставят безплатно на потребителите преди сключването на договора, включително при договори от разстояние. По силата на изречение II от ал. 4 на същата разпоредба резюмето е неразделна част от договора с потребителя с оглед на удостоверяване на идентичност между него и условията на договора към момента на сключването му.

Тълкувайки цитираните разпоредби граматически, логически и систематично, съдът достига до извод, че материалният закон задължава предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, да предоставят на потребителите си резюме отделно от сключения договор. Нещо повече, целта на задължението е посочена изрично удостоверяване на идентичност между него и условията на договора към момента на сключването му. Оттук може да се изведе, че става въпрос за резюме на конкретен договор, а не на общите условия или на типов рамков договор, чиито уговорки могат да се прилагат за всеки един сключен от жалбоподателя договор. Съдържанието на резюмето е уредено в Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2243 на Комисията от 17. XII. 2019 година за определяне на образец за резюмето на договор, който да се използва от доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги съгласно Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета. Съдът не обсъжда самата Директива, защото, както е посочено и в жалбата, тя е транспонирана чрез разпоредбите на Закона за електронните съобщения и затова няма основание да се счита, че поражда конкретни права и задължения за субектите на българското право.

За да се изпълни целта на закона – възможност за сравнение между всеки индивидуално сключен договор и резюмето към него, е необходимо на абонатите да се предоставят и двете, дори и те да са с напълно идентично съдържание. Ако на абонатите се предостави само единият от документите, сравнение би било невъзможно. До невъзможност за сравнение ще се достигне в още по-голяма степен, ако уговорките между жалбоподателя и потребителите не се съдържат само в един договор, а част от тях се съдържат в общи условия, типови рамкови договори и други подобни.

Съобразявайки горното и установената в конкретния случай фактическа обстановка, съдът намира, че задължението, уредено в чл. 228а, ал. 2 от Закона за електронните съобщения, не е изпълнено от жалбоподателя. Както беше посочено и по-горе, самият процесуален представител на жалбоподателя не твърди на потребителката С.Р.Ж. с ЕГН********** да е предоставяно резюме от сключения с нея договор за изработка. Твърди се, че вместо това е предоставен рамков договор, който отговарял на изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2243 на Комисията от 17. XII. 2019 година.