Акт № 269 от 04.11.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Враца, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Евгения Г. Симеонова

Членове:Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20261400500430 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 259/12.05.2026 г., постановено по гр.д.№ 4682/2025 г. по описа на Районен съд-Враца, е признато за установено, че Г. Е. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, дължи на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, следните суми:

- на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.228 ЗЕС сумата от 25,15 евро, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и потребление на мобилни услуги за периода от 05.06.2023 г. до 04.07.2023 г. по Допълнително споразумение от 29.05.2022 г. към Договор за мобилни услуги за предпочетен мобилен телефонен номер +***, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 32,37 евро като неоснователен;

- на основание чл.422 ГПК вр. чл.342, ал. 1 ТЗ вр. чл.232, ал.2, предл. първо ЗЗД сумата от 186,01 евро, представляваща лизингови вноски за периода от 05.06.2023 г. до 29.04.2024 г. по Договор за лизинг от дата 29.05.2022 г. за мобилно устройство „Apple iPhone SE 5G 128GB 3rg gen Midnight“, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 202,42 евро като неоснователен;

- на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.228 ЗЕС сумата от 29,09 евро, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и потребление на мобилни услуги за периода от 05.06.2023 г. до 04.09.2023 г. по Допълнително споразумение от 29.05.2022 г. към Договор за 1 мобилни услуги за предпочетен мобилен телефонен номер +***, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 29,31 евро като неоснователен;

- на основание чл.422 ГПК вр. чл.342, ал.1 ТЗ вр. чл.232, ал.2, предл. първо ЗЗД сумата от 36,30 евро, представляваща лизингови вноски за периода от 05.06.2023 г. до края на договора – 29.04.2024 г. по Договор за лизинг от 29.05.2022 г. за пакет базови аксесоари, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 39,93 евро като неоснователен, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 1358/2025 г. по описа на РС – Козлодуй.

Със същия съдебен акт са отхвърлени като неоснователни предявените от „Йеттел България” ЕАД против Г. Е. Г. искове, както следва: иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 107,34 евро, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Допълнително споразумение от 29.05.2022 г. към Договор за мобилни за предпочетен мобилен телефонен номер +***; иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.

92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 44,10 евро, представляваща неустойка за неизпълнение по Договор за лизинг от дата 29.05.2022 г. за мобилно устройство Apple iPhone SE 5G 128GB 3rg gen Midnight, изразяваща се в разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната лизингова цена, както и иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 48,19 евро, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Допълнително споразумение от 29.05.2022 г. към Договор за мобилни за предпочетен мобилен телефонен номер +***.

С решението Г. Е. Г. е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „Йеттел България” ЕАД сумата от 314,11 евро – разноски, съразмерно с уважената част на исковете, както и от 140,72 евро - разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 1358/2025 г. по описа на РС – Козлодуй, съразмерно с уважената част на исковете.

Въззивна жалба против решението е подадена от ответника Г. Е. Г., който атакува същото в частта, в която са уважени предявените срещу него установителни искове и е осъден да заплати разноски за исковото и заповедното производство.

Поддържа се, че в обжалваните части решението е неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Въззивникът счита, че въпреки правилно разпределената доказателствена тежест, районният съд неправилно е приел за доказано наличието на валидно облигационно правоотношение, реалното предоставяне на услугите и техния размер само въз основа на представени от ищеца договорни бланки, фактури и приложения към тях, както и счетоводна експертиза, базирана на счетоводната система на самия ищец. Навежда доводи, че в спор между потребител и търговец при изрично оспорване на реалното ползване на услуги, на активирането на втори номер и на начисляването на допълнителни услуги/аксесоари, не е достатъчно ищецът да 2 представи свои вътрешни фактура и справки, а е следвало съдът да изиска от ищеца конкретни технически данни за реално предоставяне и използване на процесните услуги.

На следващо място посочва, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/, което е изготвено преимуществено въз основа на счетоводни данни, фактури и вътрешни справки. Изтъква, че експертизата не е техническа и не е проверила наличието на реално потребление и дали процесните услуги действително са били предоставени и използвани от ответника. Сочи също, че самият съд е коригирал изводите на експертизата, като е приел, че вещото лице неправилно е взело крайната стойност по първата фактура, а не само стойността на потреблението и таксата.

В жалбата се правят и оплаквания, че не е обсъдено едно от основните възражения на ответника, а именно че номер +*** не е бил поискан и реално използван от него, а съдът е отхвърлил това възражение единствено с бланкетен мотив, че е бил налице подписан договор. Излагат се аргументи, че при потребителски спор съдът е трябвало да изследване само формалното наличие на договорна бланка, но и фактическото предоставяне на услугата и реалното й използване. Посочва се, че не са обсъдени обстоятелствата дали този номер е бил предоставен като част от пакет без реално индивидуално договаряне, дали е заявен доброволно от потребителя, дали има трафик по него и дали потребителят е имал реална полза от тази услуга.

Въззивникът поддържа, че съдът е бил длъжен служебно да извърши ефективна проверка за наличие на неравноправни клаузи и за реално спазване на потребителската защита. Счита, че изводът за липса на неравноправни клаузи е бланкетен, тъй като не е извършен конкретен анализ относно автоматичното начисляване на лизингови задължения; предсрочната изискуемост на бъдещи лизингови вноски; начисляването на суми за аксесоари, представени като пакет/подарък; включването на втори номер, за който потребителят твърди, че не е искал и не е ползвал; възможността общите условия да заместят липсващи или неясни елементи в индивидуалния договор; действителното договаряне на отделните пера. Посочва,че съдът е приел, че договорите са редовни от външна страна, без да обсъди дали потребителят е бил поставен в значително неравновесие спрямо търговеца, дали е разбирал икономическите последици от пакетното договаряне и дали отделните услуги и аксесоари са били ясно, прозрачно и индивидуално уговорени. Изтъква, че формалното подписване на ОУ не е достатъчно, за да се приеме, че потребителят е дал информирано съгласие за всяко отделно перо и съдът е следвало да провери прозрачността, разбираемостта и икономическите последици от тези клаузи.

В жалбата се съдържат и оплаквания, че районният съд не е обсъдил направеното в отговора възражение, че аксесоарите са били предоставени като безвъзмездни или като част от търговското предложение, но впоследствие са били фактурирани чрез лизингови вноски, както и че цената на устройството е била представена като „преференциална“, но фактически съответства на пазарната цена към момента.

Изразява се несъгласие и с изводите на първоинстанционния съд, че всички оставащи лизингови вноски са станали предсрочно изискуеми, като се сочи, че този извод не е достатъчно мотивиран и не е извършена проверка 3 дали клаузата за предсрочната изискуемост е ясна, разбираема, индивидуално договорена и съответстваща на принципа за добросъвестност.

Твърди се, че е налице и нарушение на чл.236, ал.2 ГПК, тъй като решението е поставено при непълно обсъждане релевираните възражения, същите са отхвърлени с общи фрази и без конкретен анализ, което препятства и ефективния въззивен контрол.

В жалбата се правят искания за отмяна на Решение № 259/12.05.20256 г. по гр.д.№ 4682/2025 г. по описа на РС-Враца в обжалваната уважителна част и вместо това да бъде поставено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. В условията на евентуалност се иска решението да бъде отменено в обжалваната част и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се да бъде изменено решението в частта относно разноските съобразно крайния изход на спора. Претендира се присъждане на направените разноски във въззивното производство.

Подаден е отговор от ищеца „Йеттел България“ ЕАД, чрез пълномощника му адв.В. Н., в който се оспорва основателността на подадената въззивна жалба и се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

Посочва се, че както в подаденото заявление, така и в исковата молба, претендираните вземания са подробно и ясно индивидуализирани по размер, вид, основание и период. Изтъква се, че фактурите единствено индивидуализират процесните вземания, но основанията за тяхното плащане са договорите за мобилни услуги и договорите за лизинг, чието сключване между страните е прието от съда за безспорно доказано.

Навеждат се доводи, че със сключването на договорите за мобилни услуги Г. Е. Г. е получил активни СИМ карти за съответните предпочетени номера, даващи достъп до мобилната мрежа на оператора, а със сключването на договорите за лизинг е получил и устройствата, с което мобилният оператор е изпълнил задълженията си по договорите. Излагат се и аргументи, че задълженията на потребителя да заплаща месечните абонаментни такси и лизинговите вноски са възникнали със самото сключване на договорите, след като операторът е изпълнил задълженията си да му предостави достъп до мрежата и да му предаде мобилните устройства. Посочва се, че размерите на абонаментните такси и на лизинговите вноски са посочени в договорите и се дължат ежемесечно, като съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД длъжникът изпада в забава, без да е необходимо получаването на изрична покана.

В отговора се излагат съображения, че месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата, като се предплаща от потребителя ежемесечно в размери съгласно избрания от него абонаментен план, като се дължи по силата на самото сключване на договора, след като потребителят е получил достъп до мрежата на оператора, поради което ирелевантен се явява фактът дали процесните номера са използвани от абоната или не. Навеждат се и доводи, че в договорите за лизинг са посочени съществените им параметри, като съгласно чл.4 с подписването им лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба, от което следва, че договорът за лизинг има значението на приемо-предавателен протокол, което означава, че мобилният оператор е изпълнил 4 задълженията си за предаване на устройството и базовите аксесоари на Г. Е. Г..

Посочва се, че задълженията за заплащане на месечните лизингови вноски произтичат от самото сключване на договорите за лизинг. Последните са били сключени за срок от 23 месеца и са прекратени поради изтичането на техния срок, поради което падежът на всички лизингови вноски и настъпил и те са дължими на обща основание. Така изложените доводи въззиваемият подкрепа с практика на съдилища в страната.