Определение № 1716 от 12.01.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1716 гр. София, 12.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231110113265 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК Образувано е по искова молба на И. В. Д. против „Й.Б.“ ЕАД, в която са изложени твърдения, че между страните по спора съществува валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги за мобилен номер +--------------.

Ищецът поддържа, че е дългогодишен клиент на „РББ“ ЕАД / с търговско наименование към момента на подаване на исковата молба „КБСББ“ ЕАД/ и ползвал специален софтуерен продукт – т.н. мобилно банкиране, инсталирано на мобилния му телефон и базирано на интернет връзка, чрез което приложение има възможност да проверява движението по банковите си сметки и да извършва реални парични преводи към други банки. В исковата молба са изложени твърдения, че потребителят следвало да използва мобилното банкиране, тъй като банката, за да предотврати неоторизирани преводи и с цел максимална защита и сигурност, е създала и въвела такъв механизъм за плащане, съобразно който всеки превод извършен чрез мобилно приложение в интернет среда се препотвърждава с допълнително генериран код изпращан като кратко съобщение на посочен от титуляра на сметката мобилен номер, като ищецът получавал въпросните кодове на телефон +--------------. В исковата молба са изложени твърдения, че на 26.10.2022 г. И. Д. сключил договор за потребителски кредит, по силата на който му била отпусната сумата в размер на 62700 лева, като след заверяване на сметката наличността по разплащателната сметка на ищеца била малко над 30000 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че малко преди обяд на 02.11.2022 г. ищецът констатирал, че входящите и изходящите обаждания, входящи и изходящи смс и мобилен интернет достъпни чрез мобилен телефон +-------------- са блокирани. И. Д. чрез телефон на колега незабавно се свързал с мобилния оператор, като узнал, че в офис на „Й.Б.“ ЕАД в гр. София, кв. „Надежда“ неизвестно за ищеца лице ( Милена Тодорова) депозирало искане за смяна на СИМ картата на процесния мобилен номер, като към момента на обаждането издадената нова СИМ карта е активна и е предадена на лицето Милена Тодорова, която представила нотариално заверено пълномощно от ищеца.

Страната поддържа, че първо чрез дежурен оператор, а след това и писмено уведомил ответното дружество, че никога не е правил искане за подмяна на СИМ картата на процесния мобилен номер, никога не е упълномощавал никого с права за извършване на подобни действия и отправил искане до мобилния оператор за незавно вземане на необходимите мерки за предотвратяване на достъп до телефонния му номер, респективно до личните му данни и електронното банкиране от неоторизирани лица. В исковата молба са изложени твърдения, че в следобедните часове на същия ден връзката на старата СИМ карта на процесния мобилен номер била възстановена. Ищецът поддържа, че след възстановяване 1 на старата СИМ карта установил, че по в периода на активност на неправомерно новоиздадената СИМ карта е осъществен достъп до банковите му сметки и е извършен банков превод на сумата в размер на 5000 лева, като кодът необходим за потвърждаване на сочената транзакция е получен като SMS на новата СИМ карта. В исковата молба са изложени твърдения, че сумата била наредена по сметка на „ИЗИ ПЕЙ“ АД и изтеглена в брой от каса от непознато за И. Д. лице. Ищецът поддържа, че в депозираното от непознато лице заявление за смяна на СИМ картата на процесния мобилен номер са посочени единствено две имена на явилото се лице, като документът не съдържа обелязване, че операторът е извършил действия по повод представено пред негов служител нотариално заверено пълномощно, респ. документът не съдържа каквато и да е индивидуализация на пълномощното, а именно номер и нотариус, при когото е заверено. Ищецът поддържа, че в резултат на случилото се претърпял имуществена вреда в размер на стойността на неправомерно извършената транзакция от 5000 лева и неимуществени вреди, изразяващи се стрес и притеснение, чието парично обезщетение възлиза на сумата в размер на 1000 лева, които суми следва да бъдат заплатени от ответното дружество, като обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, а при условията на евентуалност поради противоправно бездействие, изразяващо се в непогалагане на грижата на добрия търговец доколкото „Й.Б.“ ЕАД е следвало така да организира дейността си, че да не позволява неправомерен достъп до телефонния номер на ищеца чрез злоупотреба с данни, както и изразяващо се в непогане на дължимата грижа по чл. 249, ал. 6 от Закона за електронните съобщения, както и поради неизпълнение на изискванията по чл. 4, т. 10 от Закона за защита на потребителите, потребителят да бъде уведомен изрично за еветнуалната възможност за злоупотреба с правата/задълженията му по договора от пълномощник. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане ответникът да бъде задължен да представи намиращи се у него документи свързани с отправеното до оператора искане за подмяна на процесната СИМ карта, както и всички сигнали, жалби или молби изпратени до компетентни органи с цел защита на интересите на ищеца. Направено е искане да бъде изискан заверен препис от образуваното във връзка със случая досъдебно производство. Направено е искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели при режим на довеждане от ищеца, както и искане ответникът да бъде задължен да посочи имената на служителя си, който е приел депозираното искане за издаване на нова СИМ карта, който да бъде призован за разпит.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът прави искане за спиране на настоящото производство в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, като са изложени доводи, че правилното разрешаване на спора е обусловено от изхода на наказателното производство образувано срещу лицата извършили действия по планиране, подготовка и/или изтегляне на суми от банковата сметка на ищеца, тъй като в хода на наказателното производство ще бъдат установени лицата, които имат съпричастност към описаното в исковата молба престъпно обстоятелство. По същество на повдигнатия спор с подадения отговор са оспорени поддържаните от ищеца твърдения по отношение на механизма на извършване на разплащателни услуги, като е посочено, че настъпилият резултат – прехвърляне на парична сума чрез използване на мобилно приложение за електронно банкиране е резултат на двуетапен процес, като първият етап е осъществяването на достъп до мобилната апликация чрез използване на потребителско име и парола, а вторият е потвърждаването на заявената транзакция чрез въвеждане на оторизационен код с временна валидност, изпратен от банката чрез СМС съобщение до мобилния номер на клиента. Процесуалният представител поддържа, че вторият етап е възможен единствено след успешно завършване на първия, като получаването на СМС не осигурява достъп до приложението на електронното банкиране. В допълнение са изложени съображения, че услугите, които предоставя мобилния оператор не касаят успешното достъпване на мобилното приложение за електронно банкиране, респ. ответникът не носи отговорност за извършената транзакция. С отговора са оспорени поддържаните от ищеца твърдения, че достъпът до мобилното приложение за осъществяване 2 на процесната транзакция е осъществен след момента, в който е активирана новата СИМ карта, както и е оспорена причинно-следствената връзка между извършените от мобилния оператор действия по смяна на картата и осъществения достъп до мобилното приложение за електронно банкиране. Процесуалният представител на ответника поддържа, че липсата на данни в подаденото заявление за издаване на нова СИМ карта не означава автоматично, че не е извършена надлежна проверка при депозиране на искането. С подадения отговор са оспорени поддържаните от ищеца твърдения за претърпени неимуществени вреди вследствие на описаното в исковата молба събитие, както и размерът претендираното обезщетение. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените от ответното дружество съдебни разноски.

Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

С отговора е направено искане за конституиране на „ОББ“ АД, явяваща се правоприемник на „КБСББ“ ЕАД, като трето лице-помагач на страната на ответника При съобразяване на поддържаните от ответника фактически твърдения, обуславящи наличието на правен интерес, следва да бъде уважено направеното искане за конституиране на трето лице-помагач на страната на „Й.Б.“ ЕАД.

По направеното от ответника искане за спиране на производството съдът намира следното:

Съгласно установената константна практика на ВКС, производството по гражданското дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза – в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства – в хипотезата на чл. 229, ал.

1, т. 5 ГПК (в този смисъл са Решение № 116/15.05.2013 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 745/2012 г., Определение № 566/19.09.2013 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. 5301/2013 г., Определение № 782/29.11.2013 г. на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 7165/2013 г и др.,).

Осъществяването на проверка от Прокуратурата или органите на МВР дали е извършено престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство по смисъла на чл.229, ал.1, т.5 ГПК. За приложението на чл. 229, ал.1, т. 5 ГПК е нужно съдът, който разглежда гражданскоправния спор, да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор и че не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство.

Съгласно разясненията дадени с Определение № 2/03.01.2018 г. по ч. гр. д. № 2780/2017 г. на ВКС, IV ГО, за спиране на производството в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е необходимо съдът разглеждащ гражданско правния спор да констатира съществуването на престъпните обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на спора и че установяването им в исковото гражданско производство е невъзможно. Изискването престъпните обстоятелства да се констатират от съда разглеждащ гражданско правния спор означава, че само обстоятелството, че се извършва проверка от прокуратурата или органите на МВР дали е извършено престъпление, или пък е образувано досъдебно производство за установяване на престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. Основание за спиране на гражданското производство в сочената хипотеза не е налице и в случаите, когато една от страните по него твърди, че съществуват такива обстоятелства и по неин сигнал се извършва проверка за евентуално извършено престъпление, ако съдът разглеждащ гражданско правния спор не е извършил надлежна проверка на тези твърдения и не е констатирал наличието на обстоятелствата в производството по спора. Предвид изложеното и с оглед етапа, на който се намира производството, представените от страните документи и заявените доказателствени искания съдът счита, че не са налице предпоставките за спиране на делото. Преценката относно наличието на 3 престъпно обстоятелство, обуславящо спиране на делото следва да бъде извършена след събиране на информация относно предмета и движението на образуваното досъдебно производство и други доказателства.

По доказателствената тежест на спора и направените доказателствени искания съдът намира следното: