Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 432 от 22.04.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1084/2025
Вид
Решение № 432
Подписан
22.04.2025
В сила
29.07.2025
Състав
Иван Георгиев Калибацев

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 336 · Закон за електронните съобщения
  • чл. 4 · Закон за електронните съобщения
  • § 7 · Закон за електронните съобщения

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Пловдив, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20255330201084 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 1/ 27.01.2025г., издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, с което на „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 И, било наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000 /пет хиляди/ за нарушение по чл. 335, във връзка с чл. 336 от ЗЕС, във връзка с чл. 4, във връзка с чл. 2, ал. 2. т. 1 от Наредба № 4 от 21.03.2023 г. за условията и реда за предоставяне на универсалната услуга по ЗЕС.

Дружеството-жалбоподател „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, по съображения, изложени в жалбата моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, тъй като счита, че нарушението е недоказано. Алтернативно навежда доводи за намаляване на санкцията при установяване на нарушението. Редовно призован, жалбоподателят не изпраща представител в съдебно заседание.

Въззиваемата страна Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт Е.М. пледира наказателното постановление да бъде потвърдено от съда като 1 правилно и законосъобразно. Навежда доводи, че когато фиксираната телефонна услуга съвпада с постоянния адрес на абоната, тя е универсална и по силата на чл.4 от Наредба № 4 „Виваком“ е длъжен да я предоставя непрекъснато. В случая, след проверката, се установило, че в процесното село няма покритие, а Виваком не се е ангажирал да предприеме действия затова.

Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона четиринадесетдневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Във връзка с качеството на предоставяна фиксирана гласова услуга от страна на дружеството-жалбоподател „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД на територията на с. Свежен и подаден срещу търговеца сигнал от потребители на селото, на 19.06.2024г. била извършена проверка от служители към Комисията за регулиране на съобщенията, сред които и св. С. Д. П. /гл. инспектор в Главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията“.

В хода на проверка било установено следното:

На 19.06.2024 г. „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление: гр. София, дул. „Цариградско шосе“ № 115и, не е осигурило на г-жа А.В.И. - краен потребител на универсална услуга, предоставяна чрез телефонен пост с номер ****, възможност за осъществяване на гласови съобщения към номера от Националния номерационен план на Република България, на адреса на ползване на услугата - обл. Пловдив, общ. Брезово, с. ****.

На основание § 7 от ПЗР на Закона за електронните съобщения, във връзки с т. 2.5. от Решение № 1317 от 2006 г. на КРС, „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е задължено да продължи да изпълнява предвидените в Закона за далекосъобщенията (отм.) и в Индивидуална лицензия № 1000001/28.01.2005 г., ведно с нейните изменения, задължения, свързани с предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга.

Съгласно разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 4 от 21.03.2023 г. за условията и реда за предоставяне на универсалната услуга по Закона за електронните съобщения /Наредба № 4/, „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е 2 длъжно да осигурява на крайните потребители възможност за непрекъснатост при ползване на горепосочената услуга, с изключение на случаите ни аварии и планирани прекъсвания.

Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4, универсалната услуга включва предоставяне на услуги за гласови съобщения чрез свързване в определено местоположение към обществена електронна съобщителна мрежа независимо от използваната технология.

Констатациите били обективирани в Констативен протокол № П-СП028/19.06.2024г., където в детайли е описан начина на установяване на нарушението – чрез входящи и изходящи обаждания на различни телефонни номера, посредством процесният номер ****, „без възможност да се проведе разговор“/ „липса на мобилна мрежа“.

Към 19.06.2024 г. телефонен пост с номер **** не е бил засегнат от аварии и планирани прекъсвания, съгласно Констативен протокол № П-СП029/21.06.2024 г., в които са отразени данни за това от самото дружествожалбоподател.

С оглед установеното срещу „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД бил съставен АУАН № П-019/26.08.2024г. за нарушение на чл. 335, във връзка с чл.

336 от ЗЕС, във връзка с чл. 4, във връзка с чл. 2, ал. 2. т. 1 от Наредба № 4 от 21.03.2023 г. за условията и реда за предоставяне на универсалната услуга по ЗЕС. Актът бил подписан от упълномощено от дружеството лице М.А.Н. без възражения срещу направените констатации.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено и атакуваното НП, което пресъздава същата фактическа обстановка, установена от контролните органи. В постановлението са изброени единадесет от над двадесет броя, наказателни постановления /под номер и година/ с постановени по тях влезли в законна сила решения, както следва: с НП 236/2013 г. с решение на АС Ловеч по КАНД № 177/2014 г.; НП 69/2014 г., с решение на АССГ по КАНД № 11940/2014 г.; НП 58/2017 г. с решение на АС Варна по КАНД № 523/2018 г.; НП 164/2017г. с решение на АС Монтана по КАНД № 130/2018 г.; НП 204/2017 г. с решение на АС Стара Загора ио КАНД № 272/2018 г.; НП 105/2018 г. с решение на АС Габрово по КАНД № 9/2019 г.; НП 20/2019 г. с решение на АС Плевен по КАНД № 800/2019 г.; НП 86/2020 г. с решение на АС Разград по КАНД № 137/2021 г.; НП 19/2022 г. с решение на АС Хасково 3 по КАНД № 9/2023 г.; НП 31/2022 г. с решение на АС Видни по КАНД № 132/2023 г.; НП 6/2023 г. с решение на АССГ по КАНД № 9276/ 2023 г.

В хода на съдебното производство беше разпитан актосъставителят св.

С. Д. П., която потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации, реда на съставянето му. В показанията си свидетелят допълва, че поводът за извършената проверка било постъпване на жалба от жители на с.Свежен на 19.06.2024г., вследствие на която станало ясно, че по отношение на абоната А.В.И. жалбоподателят не е предоставил възможност за извършване на гласови съобщения към номера от Националния номерационен план на Република България. Нарушението било констатирано и установено чрез извършване на тестови входящи и изходящи повиквания от процесния номер, който ползва посоченото по-горе лице, в качеството на абонат. В населеното място фиксираната гласова услуга се предоставяла чрез използване на технологията „Фикс джиесем“, за което се използва мрежата на оператора „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Сочи, че били извършени измервания на мобилната мрежа, при което се установило, че гласовите услуги са некачествени, отразено в протоколи, приложени по преписката.

Съдът кредитира показанията на св. П. като достоверни, незаинтересовани, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото, които съдът също кредитира, като служещи за установяване на обективната и формална истина.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

След запознаване с приложените по дело АУАН и НП, Съдът намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, по силата на закона и съгласно приложената по административната преписка Заповед № РД-07114/20.03.2023г. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съгласно чл.4 от Наредба № 4 от 21.03.2023г. Предприятията по чл.3 осигуряват на потребителите възможност за непрекъснатост при ползване на услугите по чл. 2, ал. 2, с изключение на случаите на аварии и планирани прекъсвания. Универсална услуга по смисъла на чл.2, ал.2, т.1 от Наредба № 4 от 21.03.2023 г. представлява предоставяне на услуги за гласови съобщения чрез свързване в определено местоположение към обществена електронна 4 съобщителна мрежа независимо от използваната технология.

Правилно „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е определен като субект на вмененото нарушение, основание § 7 от ПЗР на Закона за електронните съобщения, във връзки с т. 2.5. от Решение № 1317 от 2006 г. на КРС, Виваком е задължено да продължи да изпълнява предвидените в Закона за далекосъобщенията (отм.) и в Индивидуална лицензия № 100-0001/28.01.2005 г., ведно с нейните изменения, задължения, свързани с предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга, както и с оглед посоченото от актосъставителя, че за процесното населеното място фиксираната гласова услуга се предоставя чрез използване на технологията „Фикс джиесем“, за което се използва мрежата на оператора Виваком, включително обвързаността му в договорни отношения с конкретния потребител, който е бил засегнат.

Дружеството-жалбоподател е осъществило състава на вмененото нарушение, тъй като предоставяната от него услуга е била прекъсната на 19.06.2024г. - „няма мобилна мрежа“, „не може да бъде проведен разговорът“, по отношение на крайният потребител на универсална услуга – А.В.И., предоставяна чрез телефонен пост с номер ****.

Прекъсната услуга се доказва по безспорен начин с в Констативен протокол № П-СП-028/19.06.2024г., където в детайли е описан начина на установяване на нарушението – чрез входящи и изходящи обаждания на различни телефонни номера, посредством процесният номер без възможност да се проведе разговор, поради липса на мобилна мрежа. Извършени са и измервания на мобилната мрежа, при което се установява, че гласовите услуги са некачествени, което е отразено в протоколи, приложени по преписката - № П-МС-0234/19.06.2024г. и № П-МС-0235/19.06.2024г.

Безспорно не е налице изключението по чл.4 от Наредба 4, а именно авария или повреда, видно от приложения по преписката Констативен протокол № П-СП-029/21.06.2024 г., откъдето е видно, че на процесната дата не е имало такива обстоятелства.

Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво свое деяние е наказан.

Нарушението е осъществено при форма на изпълнителното деяние бездействие от негова страна, което по своята същност е формално - на просто 5 извършване, поради което настъпването на вредни последици съставомерен резултат от извършването му не се изисква. като

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че следвало да се докаже прекъсване на услугата с продължителност 24 часа/7 дни от седмицата, за да е осъществен състава му. Всъщност цитирането на това времетраене, жалбоподателят извлича от Наредба № 6 от 2008 г. за универсалната услуга по Закона за електронните съобщения (ДВ, бр. 32 от 2008 г., която е отменена от настоящата Наредба № 4 от 21.03.2023г., видно от § 3, ал.1 от същата. При съпоставка на двете наредби и засегнатите норми, прави впечатление за налични законодателни изменения, както по отношение на универсалната услуга по чл.2 като характер от двете наредби, така и в наличието или не на изключение по задължението, заложено в чл.4 от двете наредби, т.е. не биха могли да се разглеждат като абсолютно идентични една с друга. От друга страна законодателната идея използвайки изрази като 24 часа/ 7 дни от седмицата или „непрекъснато“ цели да се покаже каква следва да бъде предоставената услуга от мобилния оператор и всяко друго противно положение на това би се явявало нарушение – т.е. на липса на „непрекъснатост“ по смисъла на чл.4 от Наредба № 4. Така в случая е направено прекъсване на 19.06.2024г., което безспорно се доказва от наличните по делото писмени доказателства, потвърдени с показанията на актосъставителя в съдебно заседание. Разбира се, различното „прекъсване“ и други фактори биха повлияли върху индивидуализацията на наказанието.

Факт е и, че в настоящия случай до предприемане на действия от контролните органи и установяване на нарушението, се е стигнало до подаване на сигнал от жители на с. Свежен, което само по себе си е индикация за системност, константност в непредоставянето на услугата на тази територия, свързано не само с характера на нарушението като обхват, но и неговата честота спрямо различни крайни потребители. Нещо повече, житейската логика не позволява да се приеме твърдението на жалбоподателя за доказване на 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата на прекъсната услуга, тъй като според Съда би се стигнало както до злоупотреба от страна на мобилните оператори спрямо неопределяем брой абонати, така и до поставяне в риск, дори и на живота на редица уязвими лица, особено зависими от предоставена качествена универсална далекосъобщителна услуга на даден оператор при фактори като по-обезлюдени райони, отдалечени такива, висока надморска височина и 6 прочие. Отделно от това, Съдът не приема възражението, че „твърдението за нарушение, значително следвало приетата дата за извършването му“, тъй като предприетите от контролните органи действия касаят именно процесната дата, от която дата са и протоколите.