Решение № 231 от 23.10.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Шумен, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Д. Х. при участието на секретаря Татяна Св. М.ова в присъствието на прокурора Г. К. Г. като разгледа докладваното от Атанас Д. Х. Гражданско дело № 20263600100454 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ във вр. с чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ във вр. с чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД, от М. И. С., ЕГН:

**********, гр. ., ул. „.“ №., вх. ., ет. ., ап. ., чрез пълномощника му адв. П. Х.

К. от АК ..., ПРОТИВ Прокуратурата на Република България, за заплащане на следните суми:

10 000 евро /десет хиляди евро/ – представляваща за обезщетение за неимуществени вреди вследствие от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК по досъдебно производство № ...г. по описа на сектор "Противодействие на икономическата престъпност" при ОД на МВР - ., НОХД № .. г. по описа на Районен съд ., ВНОХД № ..г. по описа на Окръжен съд – ., наказателно дело за възобновяване № ..г. по описа на Апелативен съд – ., по което впоследствие е оправдан, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2025 г. – датата на влизане в сила на решението, с което ищецът е оправдан, до окончателното изплащане на сумата, 12 884,56 евро /дванадесет хиляди осемстотин осемдесет и четири евро и петдесет и шест евроцента/ – представляваща обезщетение за 1 имуществени вреди – за направени разноски за адвокатско възнаграждение вследствие от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 172б ал. 1 от НК по досъдебно производство № .. г. по описа на сектор "Противодействие на икономическата престъпност" при ОД на МВР - .., НОХД № ..г. по описа на Районен съд - .., ВНОХД № ..г. по описа на Окръжен съд – ., наказателно дело за възобновяване № . г. по описа на Апелативен съд – .., по което впоследствие е оправдан, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2025 г. – датата на влизане в сила на решението, с което ищецът е оправдан, до окончателното изплащане на сумата.

Претендираните за обезщетение неимуществени вреди се твърдят като резултат от действията на ответника по привличането му към наказателна отговорност по обвинение за престъпление по 172б, ал. 1 от НК, по което обвинение, е бил оправдани с влязъл в сила акт на 16.09.2025г.

В резултат на продължителността и необосноваността на предприетото срещу него наказателно производство, ищецът твърди причинени негативни последици: стрес, засягане чест и достойнство, унижение, влошаване на семейните му отношения и бизнеса му. Имуществените вреди се претендират в размер на сторени от него в хода на наказателното му преследване разноски за защита. Излага подробни съображения. Претендират разноски.

Ответникът, чрез прокурор от Окръжна прокуратура – Шумен, е подал отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Възразява срещу наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдяните неимуществени вреди и дейността на прокуратурата на ищеца вследствие на повдигнатото и поддържане обвинение. Счита искът за неимуществени вреди за завишен по размер. Твърди, че липсва пряка причинно следствена връзка между претендираните неимуществени вреди и наказателното производство. При условие на евентуалност, счита че претендираното обезщетение е прекомерно завишено и не е справедливо по см. на чл. 52 ЗЗД. Относно иска за имуществени вреди се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСГК, съгласно което: „При иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес.“.

Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК относно претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждения.

2

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ищецът не се явява. Явява се пълномощникът му адв. П. Х. К. от АК .... Поддържа исковата молба и излагат допълнителни съображения. Депозира и подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ответника се явява прокурор в ШОП, който поддържа отговора на исковата молба и излага допълнителни съображения.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

При предявен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 пр.1 ЗОДОВ в тежест на ищеца е да ангажира доказателства, че спрямо него е повдигнато обвинение за извършване на престъпление, но е постановена влязла в сила оправдателна присъда, както и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, като в частта за имуществените вреди следва да докаже че имуществото му е намаляло с определена сума, чрез действителното извършване на разхода.

ДП №..г. по описа на сектор „ПИП“, ОД на МВР - Добрич, пр. пр. №.. г. по описа на Районна прокуратура гр. .., е образувано на 15.12.2017 г. при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК със съставяне на протокола от първото действие по разследването - претърсване и изземване и е водено за престъпление по смисъла на чл. 172б, ал. 1 от НК.

С Постановление от 16.01.2019 г. в качеството на обвиняемо лице по посоченото досъдебно производство е привлечен ищецът М. И. С. за това, че на 15.12.2017 г. в гр. ., в търговски обект - магазин за дрехи, находящ се на бул.

„.“ №., като търговец - собственик и управител на „Имоти Шумен БГ“ ЕООД без съгласието на притежатели на изключителни права върху марки е използвал в търговската си дейност без правно основание марки, които са обект на изключителни права, като е предлагал стоки с тези знаци за продажба и ги е съхранявал с тази цел, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК /л. 8-9/. Със същото постановление спрямо М. И. С. е взета и мярка за неотклонение „подписка“.

С Обвинителен акт от 23.08.2021 г. на М. И. С. е повдигнато обвинение за посоченото деяние /л.9-19/. Образувано е НОХД №..г. по описа на Районен съд гр. ...

3

С Определение №44/25.02.2022 г. по ВЧНД №..г. по описа на Окръжен съд гр. .. производството по НОХД №..г. по описа на Районен съд гр. .. е прекратено и делото е върнато на прокурора поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ДП /л.19-21/.

С Постановление от 07.04.2022 г. е извършено второ привличане на М.

И. С. в качеството на обвиняем за това, че на 15.12.2017 г. в гр. ., в търговски обект - магазин за дрехи, находящ се на бул. „.“ №., като търговец - собственик и управител на „Имоти Шумен БГ“ ЕООД без съгласието на притежатели на изключителни права върху марки е използвал в търговската си дейност без правно основание марки, които са обект на изключителни права, като е предлагал стоки с тези знаци за продажба на обща стойност 3245 лв. и ги е съхранявал с тази цел, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 2 вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО вр. пap. 1, т. 10 от ДР на ЗМГО - престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК /л. 2122/.

С Обвинителен акт от 16.05.2021 г. на М. И. С. е повдигнато обвинение за посоченото деяние /л.23-32/. Образувано е НОХД №..г. по описа на Районен съд гр. ... С Присъда №14/21.03.2025 г. ищецът е признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 172б, ал. 1 от НК /л. 33-41/.

Сключен бил Договор за правна защита и съдействие от 14.01.2025 г. между ищеца и адвокат П. Х. К. от АК – ..., с предмет процесуално представителство и защита на обвиняемо лице по ДП №..г. по описа на сектор „ПИП“ при ОДМВР – .., както и процесуално представителство и защита на подсъдимо лице в производството по НОХД №.г. по описа на Районен съд гр. .

/л. 52/. Договореното възнаграждение в размер на 4 908,40 евро /9 600 лв./ с включен ДДС, е заплатено в брой, като е издадена и фактура. От общата сума 4 908,40 евро /9 600 лв./ с включен ДДС, 1840.65 евро /3 600 лева/ - за представителство в досъдебната фаза и 3 067.75 евро /6 000 лева/ за първата съдебна инстанция.

Така постановената от първата инстанция присъда е протестирана от Районна прокуратура гр, .. и е образувано ВНОХД №.. г. по описа на Окръжен съд гр. .., като с Решение №93/16.09.2025 г. първоинстанционната присъда е потвърдена /л. 41-50/. Решението на въззивната инстанция е окончателно и не подлежи на жалба или протест, предвид което присъдата е влязла в сила на 16.09.2025 г.

4

Сключен бил Договор за правна защита и съдействие от 21.08.2025 г. между ищеца и адвокат П. Х. К. от АК – ..., с предмет защита от въззивна жалба/протест срещу присъда по НОХД № ..г. на РС – . и процесуално представителство по ВНОХД № .г. по описа на ОС – . /л. 53/. Договореното възнаграждение в размер на 1 840,65 евро /3 600 лв./ с включен ДДС, е заплатено в брой, като е издадена и фактура.

По искане, подадено от и. ф. Главен прокурор на Република България, за възобновяване на наказателното производство по НОХД №. г. по описа на Районен съд гр. Добрич и ВНОХД №..г. по описа на Окръжен съд гр. . е образувано НДВ №.. г. по описа на Апелативен съд гр. .. С Определение №92/21.04.2026 г. производството по делото е прекратено поради липса на процесуална легитимация на подателя на искането /л.50-51/. Определението е окончателно, не подлежи на обжалване и е влязло в сила на 21.04.2026 г.

Сключен бил Договор за правна помощ и процесуално представителство от 11.11.2025 г. между "Б.М.К." ЕООД, ЕИК 127067622, представлявано от управителя М. И. С. и адвокат П. Х. К. от АК – ..., с предмет: възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва правна услуга на "Б.М.К." ЕООД, изразяваща се в следното: Процесуално представителство и защита на управителя на дружеството М. И. С. във връзка с депозирано искане на и. ф. Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД №.г. по описа на Окръжен съд гр. .ч и представителство в производството пред Апелативен съд гр. . в тази връзка. Договорено е възнаграждение в размер на 6 135,50 евро /12 000 лв./, което да бъде заплатено по банков път /л. 54/. Издадена е и фактура № 990 от 11.11.2025г. Видно от неоспореното платежно нареждане от 11.11.2025г., е че "Б.М.К." ЕООД е превело на П. Х. К., по банковата сметка посочена в горепосочения Договор, сумата от 12 000 лв. /6 135,50 евро/ с включен ДДС, с посочено основание горецитираната фактура /л.55 – лице/.

Горната фактическа приобщените доказателства. обстановка е безспорно установена от

Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 пр. 1 ЗОДОВ , държавата отговаря за вреди, причинени от обвинение в извършване на престъпление, по което обвиняемият е оправдан. Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 5 от 15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. № 5/2013 г., съдът е легитимиран да 5 представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г./ само в случаите по ал.1, т.4 и т.5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. В останалите хипотези на чл. 2 ЗОДОВ, какъвто е настоящият, пасивно легитимирана да отговаря по тези искове е Прокуратурата на РБ. Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е обективна, безвиновна - тя отговаря независимо дали вредите са причинени виновно от длъжностните лица. Съгласно ЗОДОВ, държавата отговоря чрез органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска, в конкретния случай – Прокуратурата на РБ.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3 пр.1 ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила акт, с който ищец е оправдан, какъвто в случая безспорно се установи, че е налице, ищецът следва да докаже и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат само действително настъпилите вреди - в този смисъл т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3//2004 г. на ОСГК на ВКС.