Решение № 832 от 16.05.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4287/2022
- Вид
- Решение № 832
- Подписан
- 16.05.2023
- В сила
- 10.11.2023
- Състав
- Елена Димитрова Герцова
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 311, ал. 1 · Закон за електронните съобщения
- чл. 313, ал. 1, т. 4 · Закон за електронните съобщения
- чл.331 · Закон за електронните съобщения
- чл. 331, ал. 1 · Закон за електронните съобщения
- чл. 331, ал. 2 · Закон за електронните съобщения
- чл. 336 · Закон за електронните съобщения
- чл.337а, ал.7 · Закон за електронните съобщения
РЕШЕНИЕ
№ 832 гр. Пловдив, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20225330204287 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 20 от 01.09.2021г. издадено от И.Ц.Д., на длъжност ** на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на „ЦИФРОВА КАБЕЛНА КОРПОРАЦИЯ" ООД, ЕИК 115545452, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Марица" № 154, ет. 3 е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на 331, ал. 2, вр. чл. 311, ал. 1 вр.чл.313, ал. 1, т. 4 от от Закон за електронните съобщения /ЗЕС/.
Жалбоподателят „ЦИФРОВА КАБЕЛНА КОРПОРАЦИЯ" ООД, по съображения изложени в жалбата, моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призован жалбоподателя се представлява от пълномощника си адв. И., който поддържа жалбата. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна Комисия за регулиране на съобщенията, редовно призована за съдебно заседание, изпраща представител - юрск. Г. с пълномощно. Счита, че наказателното постановление е законосъобразно издадено и иска неговото потвърждаване, излага доводи по същество на спора и моли да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
1
Жалбата е подадена от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по съществото, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуванoто наказателно постановление е издадено против „ЦИФРОВА КАБЕЛНА КОРПОРАЦИЯ" ООД, ЕИК 115545452, за това, че на 17.05.2021 г. в гр. Пловдив е препятствало осъществяването на контрола на Комисията за регулиране на съобщенията по чл. 311, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), като не е предоставило на контролните органи на КРС документи в срок от един ден, необходими за контрола по ЗЕС и посочени в писмено искане на свидетеля А. И. - главен инспектор в КРС (писмено искане с вх. № 70135/13.05.2021г.). Това последният отчел като нарушение на чл.
331, ал. 2, във връзка с чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 313, ал. 1, т. 4 от ЗЕС, като въз основа на горните констатации съставил срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № 025 от 29.06.2021г.
Актът бил връчен по реда на чл.337а, ал.7 от ЗЕС, а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел бе разпитан актосъставителят А. И., който поддържа съставения от него акт, като в допълнение сочи, че конкретната проверка на „ЦИФРОВА КАБЕЛНА КОРПОРАЦИЯ" ООД /ЦКК/ е била извършена по подаден сигнал на абонат на дружеството за това, че ЦКК е излъчвала телевизонни програми от пакета на „А1 България“ ЕАД без платени авторски права. За да провери информацията по този сигнал св. И. изпратил писмена покана до жалбоподателя, в която дал срок от един ден да му бъдат предоставени всички документи във връзка с конкретния случай. След като изтекъл посочения от него срок от страна на дружеството не били представени исканите документите, но управителят на ЦКК заявил, че ще предостави необходимата информация, само че не и на деня посочен от органите на КРС, поради което бил съставен просцесният АУАН.
Показанията на св. И. се подкрепят и от тези на свидетеля М. Г. – Ш. – ** в „ЦИФРОВА КАБЕЛНА КОРПОРАЦИЯ" ООД, която потвърждава обстоятелствата по предприетата спрямо жалбоподателя от страна на Комисията за регулиране на съобщенията проверка, като сочи, че за исканите документи е бил даден срок на дружеството да ги осигури в рамките на един единствен работен ден. Това свидетелят Ш. заявява, че е било напълно невъзможно, тъй като в конкретния период страната се е намирала в пандемична обстановка, персоналът на дружеството е бил силно редуциран, като са били използвани външни фирми за счетоводно обслужване и за поддържане на информационна система, поради което необходимият набор от документи е било възможно да бъде предоставен в рамките не на един ден, а на един месец, колкото по принцип било предоставяно на фирмата при такива процедури. В този срок било и отговорено от страна на жалбоподателя на искането на КРС.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като обективни и 2 кореспондиращи с приложените в административната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал.
От фактическото описание на нарушението, дадено в АУАН и НП, е видно, че „ЦИФРОВА КАБЕЛНА КОРПОРАЦИЯ" ООД не е предоставил на контролните органи от КРС изискани му документи в срока, който му е бил определен, като този факт не е оспорен от дружеството-жаблоподател.
Неизпълнението на това задължение, обаче, е скрепено със санкционната норма на чл. 331, ал. 1 от ЗЕС, която гласи, че който при поискване от комисията не предостави информация, свързана с прилагането на този закон, или предостави невярна, непълна, неточна информация или не в срока, който може да бъде определен с искането, се наказва с глоба в размер от 500 до 2500 лв. Ако нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размера на предвидената глоба – чл. 336 от ЗЕС.
В случая е налице разминаване между описанието на нарушението и посочените като нарушени законови разпоредби – чл. 331, ал. 2 във вр. с чл.
311, ал. 1 във вр. с чл. 313, ал. 1, т. 4 от ЗЕС. Деянието на касатора е несъставомерно по приложената санкционна разпоредба. Изпълнителното деянието „непредоставяне на документи при поискване в срок" е обективен признак на нарушението на чл. 331, ал. 1 от ЗЕС и точно за него е била ангажирана отговорността на дружеството, като в тази насока са както показанитя на св. Ш., така и тези на актосъставителя И., като и двамата свидетели ясно сочат, че са били изискани документи от КРС, които е трябвало да се продоставят от жалбоподателя в срок от един ден и именно поради непредоставянето им в този срок е бил съставен конретния акт.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, обаче, е ангажирана по друг законов текст, с което е допусната процесуална незаконосъобразност при издаване на НП.
Освен гореизложеното в АУАН и НП е посочено, че с непредоставянето на поисканите документи „ЦИФРОВА КАБЕЛНА КОРПОРАЦИЯ" ООД е препятствало осъществяването на контрола от КРС. Както беше отбелязано, „непредоставянето на информация при поискване“ осъществява състав на друго административно нарушение, а именно това по чл.331, ал.1 от ЗЕС, поради което наказващият орган е дължал фактическа обосновка по какъв начин е преценил, че операторът е възпрепятствал контролните органи, по ал.2 на чл.331 от ЗЕС. Липсата на описание на основни признаци от състава на вмененото нарушение, каквито са фактите, чрез които се е осъществило конкретното противоправно деяние и механизмът му на осъществяване, представлява съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на нарушителя и не може да бъде преодоляно в хода на съдебното производство.
Отделно от горното, от събраните по делото доказателства, на които този съдебен състав дава вяра, не се установява, че дружеството е извършило 3 описаното нарушение. Вярно е, че никой, дори и жалбоподателят, не оспорва обстоятелството, че до 15.05.2021 г. включително не са били представени от „ЦИФРОВА КАБЕЛНА КОРПОРАЦИЯ" ООД на проверяващите инспектори при КРС изисканите докумнети, но това се дължи на обстоятелството, че на дружеството е бил предоставен срок от само един ден да стори това, а от показанията на свидетеля Ш. се установява, че в процесния период държавата все още се е намирала в пандемична обстановка и документите е трябвало да се набавят от външни фирми – едната, занимаваща се със счетоводното обслужване и друга, поддържаща информационната система на дружеството, като правната и житейска логика е при такива случаи, в които се изискват сериозен набор от документи, да се дава по-голям срок. Дружеството не е отказало да предостави изисканата информация, но е имало нужда от подълъг срок за да събере документите, поради което и не е затруднило умишлено упражняването на контрол от КРС. Следователно неизпълнението на това задължение не е резултат от неправомерно поведение на дружеството и поради това, същото не следва да носи административнонаказателна отговорност. Вярно е, че вината е присъща категория само на физическите, а не на юридическите лица. Доколкото обаче безвиновната отговорност на едно ЮЛ или ЕТ по смисъла на чл. 83 от ЗАНН е поставена в зависимост от нарушение, свързано с неизпълнението на задължения на същият към държавата или общините при осъществяването на дейността му, което може да произтича от бездействие ( заради принципната липса на действия, които е трябвало, но не са били извършени, съответно заради извършването на такива от представляващите търговеца лица в неотговарящ на необходимото обем ) или от осъществени ( умишлено или непредпазливо от представляващите го) действия, с които се нарушава установеният ред на държавното управление, то въпросът за вината безусловно има отношение и към настоящия случай.
Преценявайки всички събрани по делото доказателства, се установява, че дружеството е било изпаднало в обективна невъзможност да осъществи определеното му задължение, което от своя страна води до липсата на виновно и умишлено поведение за неизпълнение на задължението по закон. В случая, не е налице виновно поведение от страна на жалбоподателя, а обективна невъзможност да изпълни задължението си да предостави целия набор от изисканите му документи за срок от един единствен ден, предвид факта, че обемът на документите е бил голям, намирали са се в различни външни фирми, а й търговецът не е имал задължението да се ангажира през целия си единствен работен ден, даден му от органите на КРС, само с тази задача, още повече, че във офиса е работела само една служителка именно поради пандемичната обстановка. При тази установена фактическа обстановка съдът приема за установено и доказано по несъмнен начин, че дружеството не е извършило вмененото му от АНО нарушение. Въз основа на приетото от съда по фактите и правото, се налага категоричният извод, че обжалваното НП следва да бъде отменено като неправилно. Предявеното в него административно обвинение не е съставомерно.
4
Предвид гореизложено, съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление /НП/ № 20 от 01.09.2021г. издадено от И.Ц.Д., на длъжност ** на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на „ЦИФРОВА КАБЕЛНА КОРПОРАЦИЯ" ООД, ЕИК 115545452, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Марица" № 154, ет. 3 е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на член 331, ал. 2 вр. чл.
311, ал. 1 вр. член 313, ал. 1, т. 4 от Закон за електронните съобщения /ЗЕС/, следва да бъде ОТМЕНЕНО като неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на разноски по реда на АПК. По този повод е направено искане от жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение по случая в размер на 300 лева, видно от приложения договор за правна защита и съдействие. Този размер е минималният предвиден в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към датата на сключване на договорът, и съдът го намира за основателен, като следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е издателят на процесното НП, каквото в случая се явява Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), да заплати тази сума.
Предвид изхода от спора, искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.