Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16407 от 02.09.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 2098/2022
Вид
Решение № 16407
Подписан
02.09.2025
Състав
СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149 · Закон за електронните съобщения
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 16407 гр. ......., 02.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: .... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20221110102098 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове от ..... срещу ответниците Б. Т. П. и А. И. П. за признаване съществуването на вземания за доставена топлинна енергия и свързаните с нея услуги, а именно: Б. Т. П., ЕГН ********** да се признае за установено, че дължи: сумата от 1037.79 лв. , ведно със законна лихва от 10.3.2021 г. до изплащане на вземането и 16.74 лв. галвница за дялово разпредделение за м. 02.2018г. до 03.2020г., както и мораторна лихва в размер на 126.12 лв. за периода от 15.09.2018г. и 3.09лв. - лихва върху главництаа за дялово разпределение за 31.03.2018г. до 24.02.2021г., а за А. И. П., ЕГН ********** да се признае за установено, че дължи: сумата от 1556.69 лв. , ведно със законна лихва от 10.3.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 189.18 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 24.2.2021 г. 25.11 лв. - главвница дялов разпределениеи 4.63 лв. лихва върху същата за имот с абонатен № ...... (инсталация № .......), находящ се на адрес ......, етаж първи, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 14101/2021 г. на СРС.

Ответникът А. П., чрез своя процесуален представител, оспорва исковете. Навежда възражения за недопустимост на производството поради неподведомственост на спора на българския съд, тъй като ответникът не е български гражданин и няма обичайно местопребиваване в страната. Твърди се и наличие на други висящи дела между страните, както и че задълженията са погасени чрез плащане.

Ответникът Б. П. в отговора си от 04.03.2022г излага основания, че производството е недопустимо, като посочва други граждански произовдства, които тъврди да са образувани от ищеца за дължимостта на суми за същите услуги за същия период, като с последваща молба оттегля втория си подаден отговор на искова молба с по - късна дата от 21.03.2022г.

Наведените от ответника А. П. възражения за недопустимост на производството са 1 неоснователни.

1. Относно компетентността на българския съд: Противно на доводите на ответника, притежанието на българско гражданство не е процесуална предпоставка за допустимост на инициираното срещу него съдебно производство. Възражението за липса на обичайно местопребиваване на територията на Република България, поради което българският съд не е международно компетентен, също е неоснователно.

Съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012, приложим за определяне на компетентността, спорът касае договор за доставка на услуги, чието място на изпълнение е в гр. ......., където се намира топлоснабденият имот. Поради това българският съд е компетентен да разгледа спора.Притежанието на българско гражданство от ответника не е процесуална предпоставка за допустимост на инициираното срещу него съдебно производство, респ. липсата на такова не води до недопустимост на исковото производство. В този смисъл принципно ирелевантно за допустимостта на развилото се съдебно производство е дали ответникът по предявените искове е български гражданин или не, като националното законодателство на Република България не е забранено предявяването на искове от и срещу чужди граждани, а напротив – законът изрично урежда тези хипотези, стига лицето да е процесуално правоспособно и дееспособно

2. Относно връчването на заповедта за изпълнение: В конкретния случай, заповедта за изпълнение е връчена редовно, след което ответникът е упражнил правото си да възрази по реда на чл. 414 от ГПК, в резултат на което се е развило настоящото исково производство. Както приема и ВКС, когато страната е реализирала правото си на възражение и е образувано производство по чл. 422 от ГПК, отпада необходимостта от преценка дали заповедта е издадена при спазване на негативните предпоставки по чл.

411, ал. 2, т. 4 от ГПК (липса на обичайно местопребиваване). С личното си участие в процеса, включително чрез адвокат, ответникът е потвърдил знанието си за производството, а възражението е депозирано лично от длъжника. Заповедният съд е установил наличието на регистрирани данни за съществуващо трудово правоотношение между А. И. П. и дружеството ......... Препис от заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е бил изпратен на адреса на посочения работодател. Видно от върналия се отрязък от съобщението до длъжника, чрез работодателя ........, препис от заповедта е бил редовно връчен на служител на дружеството – работодател. В разглеждания случай, заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника чрез работодател и същият е упражнил правото си да възрази срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 414 ГПК лично, в резултат от което се е развило настоящото исково производство. Безспорно е, че когато страната, както е в конкретния случай, е реализирала правото си на възражение и за установяване съществуването на оспореното вземане е било образувано производство по чл. 422 ГПК, необходимостта от преценка дали оспорената заповед за изпълнение е издадена или не при спазване негативните изисквания по чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК, отпада . /Така практиката на ВКС, 2 обективирана в Решение № 150 от 20.03.2020 г. по т. д. № 279/2019 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/.

3. Относно наличието на други дела: При извършена служебна проверка се установи, че другите висящи дела между страните касаят различни абонатни номера (например ........) или различни периоди на задълженията. Поради липсата на идентичност в топлоснабдения обект и/или периода, не е налице пречка за разглеждане на настоящия иск.

По съществото на спора:

Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) императивно установява, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция, са клиенти на топлинна енергия. Меродавно за възникване на задължението е притежанието на вещно право върху имота, а не неговото реално ползване.

От представените по делото нотариални актове се установява следната фактическа обстановка по отношение на собствеността на процесния имот: С Нотариален акт за дарение № ....... г., ....... е дарил 1/3 (една трета) идеална част от процесния имот на своя син – А. И. П.. С Нотариален акт за дарение ......, ....... дарява на своя внук Б. Т. П. 1/2 (една втора) идеална част от останалата му идеална част - притежаваните от него 2/3 (две трети) идеални части от жилището на първия етаж, северен близнак, което е равно на 1/3 (една трета) идеална част от целия процесен имот. Така Б. П. става собственик на 1/3 идеална част от имота. От представеното Удостоверение за наследници е видно, че ......., който след даренията е останал собственик на 1/3 идеална част от имота, е починал през 2016 г., като е оставил за свои наследници синовете си А. И. П. и ..... Всеки от тях наследява по ½ от собствеността на баща си, или по 12 от останлата му 1/3 иделана част от процесния имот или - 1/6 (една шеста) идеална част от процесния имот. По този начин, ответникът А. И. П. е станал собственик на 1/3 идеална част по силата на дарението от 1970 г. и на още 1/6 идеална част по силата на наследствено правоприемство, или общо притежава 1/2 (една втора) идеална част от процесния имот на адрес ......, а Б. Т. П. е собственик на 1/3 ид. ч. от процесния имот. Това е и квоттата на съсобствеността, посочена от ищеца в искова молба, според която са опредлени сумите за всеки ответник от общите задължения на абонатния номер за процесния имот.

Следователно, и двамата ответници са съсобственици на топлоснабдения имот и в това си качество имат задължението да заплащат доставената топлинна енергия. Обстоятелството кой от тях реално ползва имота е релевантно за вътрешните им отношения, но е непротивопоставимо на доставчика.

От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и неоспорено, се установява, че размерът на начислената топлинна енергия за процесния имот с абонатен № ......... за исковия период съответства на претендираните от ищеца суми.

3

От СТЕ съдът приема за установено и доказано, че отчетите на общия топломер в абонатната станция за процесния период са извършвани ежемесечно и са коректни.

Извършеното от фирма ...... дялово разпределение на топлинна енергия за имота е в съответствие с действащата нормативна уредба. Общата сума за топлинна енергия, начислена от ........ във фактури за абоната през процесния период, е 2983.93 лв..

Начислените суми за топлинна енергия са в съответствие с действащите Наредби за топлоснабдяване и актуалните цени на енергията за периода. Технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани ежемесечно и са били за сметка на ......... Общият топломер, монтиран в абонатната станция, е преминал задължителните първоначални и последващи метрологични проверки и е бил технически изправен през процесния период.

Експертът посочва, че на процесния адрес съществува и друг абонатен номер (.......).

Уточнява, че "инсталация" е нов идентификатор, въведен от ".......", който е обвързан с конкретен абонатен номер и сград.

Воткрито съдебно заседание вещото лице заявява, че на същия адрес (ул. ........) има още един абонатен номер – ......., който обаче се отнася за друг имот на същия адрес. Пояснява, още че процесният по делото абонатен номер ......... е за северния близнак на имота и на него съответства инсталационен номер ........ Категорично заявява, че един абонатен номер не може да има повече от една инсталация. Номерът на инсталацията е уникален за конкретния топлоснабден имот и съдържа в себе си информация за абонатния номер.

Възражението за погасяване на задължението чрез плащане е неоснователно. В хода на производството ищецът уточни, а от представените платежни нареждания се вижда, че извършените от ответниците плащания са с посочено основание за инсталация ....., която съответства на абонатен номер ......, а не на процесния по това дело ...... (инсталация .......).

Тъй като плащането касае друго задължение, свързано с друг топлоснабден обект, настоящите искови претенции не са погасени.

С оглед на изложеното, предявените иска за дължимост на главница за топлинна енергия се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Съдът, като разгледа предявените искове за заплащане на главница за услугата „дялово разпределение“ и акцесорния иск за мораторна лихва върху нея, намира същите за неоснователни.

Ищецът ..... претендира заплащане на суми за услугата „дялово разпределение“, извършена от трето лице – ....... За да бъде уважена тази претенция, ищецът трябваше да докаже наличието на валидно договорно правоотношение между него и дружеството за дялово разпределение, което да му дава право да събира тези суми от крайните клиенти за процесния период.

В хода на съдебното дирене, ищецът представи договор, сключен между ..... и ....... Видно от представения договор, същият е сключен на 03.06.2020 г. и влиза в сила, считано от 01.05.2020 г.

Исковият период, за който се претендират суми за дялово разпределение, обаче е от месец 4 февруари 2018 г. до месец март 2020 г.

Следователно, представеният договор урежда отношенията между страните за период, който е изцяло извън и последващ исковия период. Ищецът не представи доказателства за наличието на договорно правоотношение с дружеството за дялово разпределение, което да е било в сила през процесния период. Поради това, ..... не доказа активната си материална легитимация да претендира заплащане на тези суми от името на .......

С оглед на изложеното, искът за главница за услугата „дялово разпределение“ остана недоказан по основание и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Неоснователността на главния иск за суми за дялово разпределение обуславя и неоснователността на акцесорния иск за лихва върху тази главница, поради което и той следва да бъде отхвърлен.

Съдът, след като се запозна с предявените акцесорни искове за заплащане на обезщетение за забава (мораторна лихва) върху главниците за доставена топлинна енергия, намира същите за неоснователни по следните съображения: