Решение № 202 от 09.10.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Габрово, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Диян Д. Атанасов

Габриела Б. И. при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Габриела Б. И. Въззивно гражданско дело № 20264200500358 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. чл. 258 и сл. ГПК вр. чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 6358/06.07.2026 г. от М. И. И., чрез адв. Р. И., срещу Решение № 246 от 26.06.2026 г. по гр. д. № 1106 по описа за 2026 г. на РС – Габрово, с което е оставена без уважение молбата на М. И. И. за издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН срещу Т. С. Д..

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди, че съдът е обсъдил само частично показанията на допуснатия свидетел на страната. Излага, че допуснатия свидетел е очевидец на кореспонденцията между нея и ответника в първоинстанционното производство. Сочи, че и след пъровинстанционното производство Т. продължава да създава нейни фалшиви профили, които после закрива.

Разменени са книжата между страните. В законоустановения срок по чл.

17, ал. 4 ЗЗДН, е постъпил писмен отговор по въззивната жалба, с който Т. Д. заявява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.

При служебната проверка по чл. 267, ал. 1 ГПК съдът намира, че жалбата е редовна и допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отговаряща на изискванията на чл. 260-261 ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по 1 делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по молба за защита на М. И. И. срещу Т. С. Д.. В молбата като актове на домашно насилие, под формата на психическо насилие, е посочено създаването от Т. Д. на фалшиви профили на М. в социалните мрежи TikTok, Facebook, Instagram чрез които пише от нейно име чрез приложенията Месинджър, Вайбър и др., на непознати хора, предлага им от нейно име срещи, публикува унизителни за нея неща, отправя заплахи към нея пред близки и приятели, включително пред състуденти от ВТУ.

В декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е посочено, че на 08.04.2026г. от фалшив профил във Фейсбук, чрез приложението Месинджър е изпратил съобщение до неин приятел от детството Р. И., живущ в село В.: „Р. педалче оскубано знам че си ебал М. хванали сте се на бас с Н. за една каса бира че няма да може да я наебе и... станала му жена"; на 24.04.2026г. за пореден път пуснал публикация във фалшивия профил „М. И." във Фейсбук: https://www.facebook.com/ profile.php?id=6158647 1220095&locale=bg_BG, която е скрийншот от видеоклип, обработена във вид да я унизи, с написана публикация: „Красотата, добрата фигура и външност на човек не са най-важни в живота. След като отслабнах 30кг придобих самочувствие, че мога да имам всеки. Изневерявах на годеника си изкушена заради меркантилната си природа, приемайки предложение от наш съгражданин живеещ в Англия за гостуване и шопинг. Сега съжалявам защото разруших сериозната си връзка заради временно забавление... "; на 25.04.2026г. имала изпит в ВТУ, където учи „право", заедно с ответника, с когото са в една група. По тази причина и от страх, че може нещо лошо да й се случи не отишла на изпитите. Същият е заявил пред нейни колеги, че я очаква на изпита, за да й се изплюе в лицето, на всички да обясни, че е долна курва, да я срине, да я унижи и, че нямало така да остави нещата и щял да се постарае да я накара да съжалява.

С Решение № 246 от 26.06.2026 г. по гр. д. № 1106/2026 г., съдът е оставил без уважение молбата на М. И., като е отказал да издаде заповед за защита. Съдът се е мотивирал с това, че целта на Закона за защита от домашно насилие е да осигури една бърза и ефективна защита на жертвите на домашно насилие. Приел е, че твърденията на молителката не са доказани и не могат да послужат за предприемане на мерки по закона за защита от домашно насилие, тъй като не съставляват такова. Поведението на ответника е било провокирано от думи и действия на молителката, които са го засегнали. Последиците от съществувалите отношения между тях не могат да бъдат решавани, чрез иницииране на производство по реда на Закона за защита от домашно насилие и налагане на мерки за защита по същия закон.

Пред първоинстанционният съд е изслушана Ц. С. –приятелка на молителката. Същата посочва, че информацията, която знае по случая, й е споделяна от молителката, както и че е осъществила онлайн комуникация чрез чат с един от фалшивите профили на М. със "здравейте Ц., бог забавя но не забравя" – нейният отговор бил „чувала съм, че е вярващ човек“, на което 2 фалшивият профил на М. отговорил "целият университет ще разбере каква меркантилна курва е", а свидетелката завършила с "надявам се да се чувствате добре" . В частта, в която свидетелката изнася факти и обстоятелства, които са й споделени от молителката, първоинстанционният съд правилно не им е дал вяра, доколкото същата излага преразказаното й от молителката в производството. В частта, в която свидетелката излага съдържанието на чата между нея и фалшивия профил на М., съдът давя вяра.

Пред първоинстанционният съд е изслушан И. В. –колега и приятел на ответника по молбата. Свидетелят посочва пред съда, че знае за интимните отношения между нея и Т.. От показанията на този свидетел, с изключение на наличието на интимни отношения между страните по делото, не могат да бъдат установени обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, т.к. свидетелят излага пред съда обстоятелства, вън от този предмет.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

В разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН е дадена легална дефиниция,че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. Страните по делото са от кръга лица, посочени в чл. 3 ЗЗДН.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл. 154 ГПК, приложими и в производството по ЗЗДН, съобразно §1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Актът на домашно насилие представлява деяние – поведение, което може да се прояви както като действие, така и като бездействие, извършено от лице, което се намира в определената от закона в чл. 3 ЗЗДН семейноправна връзка, респ. е било в такава или в интимна връзка.

По твърдените актове на домашно насилие, като извършени от Т. Д., изразяващи се в създаване на фалшиви профили в социалните мрежи на М. И. и обобщено публикуването на съдържание от тях и осъществяването на онлайн комуникация чрез чат от него с приятели и познати на М., съдът намира, че същия не е доказан. Изслушаните свидетелски показания на св. Ц. в частта в която свидетелката изнася пред съда информация за осъществена онлайн комуникация между нея и фалшив профил, не доказва авторството на твърдения акт на домашно насилие и не е достатъчно, за да се приеме, че създателят на фалшивият профил, с който свидетелката е осъществила онлайн комуникация е именно ответника по молбата за защита, т.к. свидетелствата за осъществена комуникация с фалшивия профил не могат да докажат самоличността на лицето, седящо зад неговото създаване. Наред с това, в осъществената комуникация между свидетелката и фалшивият профил, лицето, седящо зад него, не се е разкрило, за да се приемат тези свидетелски 3 показания за достатъчни да се установи авторството на фалшивия профил.

Принципно създаването на профил в социалните мрежи като Facebook, Instagram, TikTok и т.н. дава възможност на хората да се свързват с приятели, роднини и други познати, да споделят снимки и видеоклипове, да изпращат съобщения и други. Общуването в тази мрежа се осъществява само чрез свободно регистрирани потребители, без регистрацията на потребители да се контролира за достоверност на данните. Не е задължително и е напълно възможно регистрирания профил с името на определен човек, да не отговаря на неговата личност. Това дава възможност да се създават т. нар. фалшиви профили, през които има възможност за изпращане на текстове и изображения. След направената регистрация системата автоматично създава лична страница на потребителя /т. нар. стена/, на която могат да бъдат оставяни съобщения от други профили и препратки към външни страници.

Именно липсата на гаранции, че един профил отговаря само и единствено на една личност и само тази личност има възможност да се изразява, да изпраща текстови съобщения и да публикува изображения от този профил, поставя под съмнение авторството на деянието и съгласно разпределената доказателствена тежест молителката не установява по несъмнен начин, че това е ответникът.

Съдът намира, че в настоящето производство не би могло да се установи авторството на твърдените актове на домашно насилие, освен ако самият ответник признае това обстоятелство, каквото признание в случая не е налице.

За установяването му, извън признанието от страна на ответника по молбата, достъп до трафични данни /IP адрес/, които представляват защитени данни.

Достъпът до тях се разрешава на Прокуратурата и органите на МВР по мотивирано искане от оправомощени лица за конкретно посочени цели в чл.

251б, ал. 2 от Закона за електронните съобщения – свързани с предотвратяването, разследването и разкриването на тежки престъпления и където не попадат нуждите на гражданските производства, вкл. производството по ЗЗДН. В рамките на настоящето производство не би могло да се осигури разкриването на тази информация. Съдът намира, че пътят на защита за молителката е чрез сигнализиране на компетентните органи посочени по-горе, които са оправомощени да разследват престъпления и да искат достъп до трафични данни.

Предвид гореизложеното и липсата на възможност за установяване авторството на конкретните твърдени актове на домашно насилие, не се налага съдът да разглежда представляват ли същите домашно насилие и в каква форма по смис. на чл. 2 ЗЗДН.

Предвид това, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора разноски следва да се присъдят в полза на въззиваемия Т. С. Д.. Последният е представил доказателства за извършването на съдебни разноски в размер на 800 евро – заплатени в брой, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция. По направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът намира, че претендирания размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано в размер на 200 евро, 4 което да бъде възложено в тежест на жалбоподателя. В разпоредбата на чл. 22 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие в производства по ЗЗДН е предвидено възнаграждение в размер на 600, 00 лева, равностойност на 306, 78 евро. Посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на възнаграждения за адвокатска работа са ориентировъчни и между страните могат да се уговарят различни размери според обема на възложената работа. В случая адвокатът е депозирал отговор на въззивната жалба, в производството по делото пред въззивната инстанция, протекло в две открити съдебни заседания /при недаване ход на първото поради наличие на уважителна причина за неявяването на страната жалбоподател/, като не са събирани доказателства.

Предвид извършената от адвоката работа и фактическата и правна сложност на делото – твърдени актове на домашно насилие чрез създаване на фалшиви профили, съдът намира, че възражението за прекомерност на претендираното възнаграждение за процесуално представителство е основателно.