Определение № 185 от 27.02.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 185 гр. Монтана, 27.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Александра Нанова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500100 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 и сл. във връзка с чл. 577 от ГПК и чл. 32а от Правилника за вписванията / ПВ/ .

Образувано е по жалба на Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/ срещу постановения от съдия по вписванията при РС Монтана отказ да разпореди вписване на договор за учредяване на безсрочен сервитут върху позмлен имот в горски територии с № */01.11.2024г. по заявление с вх. рег. № */21.01.2025г. на Служна по вписвания *, обективиран в определение от 21.01.2025г. .

Твърди се в жалбата , че отказът е незаконосъобразен . Оспорва се като неправилен извода на съдията по вписвания, че по отношение процесния договор са приложими разпоредбите на чл. 192 и чл.193 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и вписването следва да се извърши по партидите на господстващия и служещия имот.

Изложени са доводи, че договорът е сключен на основание чл. чл. 63, ал. 8 от Закона за горите /ЗГ/ и с него е учреден безсрочен сервитут върху поземлени имоти в горски територии - частна държавна собственост с обща площ на сервитутната зона в размер на 688 кв. М, като сервитутът е учреден с административен акт по предвидения в чл. 61 и сл. от ЗГ ред и представлява законен такъв, а не договорен. Поддържа се, че проверката, която съдията по вписвания извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВ относно това дали представения за вписване акт отговаря на изискванията на закона се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписване съдържание. Не се проверяват материално правните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Законът определя кои обстоятелства и актове подлежат на вписване. Съгласно чл. 63, ал. 8 от Закона за горите, изрично е регламентирано, че въз основа на влезлия в сила акт за учредяване на сервитут и 1 извършеното плащане на дължимата цена се сключва договор между заявителя и изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, съответно кмета на общината. В същия текст е предвидено и, че Договорът се вписва от лицето, в чиято полза е учреден сервитутът, в службата по вписванията по местонахождение на имота и копие от вписания договор се изпраща в съответната регионална дирекция по горите. Именно сключения договор между лицата посочени в закона след финализиране на административната процедура по учредяването на сервитутът по реда на чл. 61, ал. 1, т. 1 от ЗГ е представен за вписване от лицето в чиято полза е учреден безсрочния сервитут по местонахождение на служещия имот. Към преписката са приложени скици на имотите, върху които е учреден сервитут. Поддържа се, че изводите на съдията по вписванията, че липсата на представена скица на господстващия имот е пречка за вписване, основани на разпоредбата на чл. 193, ал. 7 от ЗУТ са направени в нарушение на материалния закон Закона за горите, който се явява специален по отношение на сервитутът по чл. 192 и чл. 193 от ЗУТ.

Иска се отмяна на отказа като незаконосъобразен и задължаване на съдията по вписвания да извърши исканото вписване .

Окръжен съд Монтана , като взе предвид писмените доказателства по преписката, приложена от службата по вписвания Монтана с писмо изх. № 7/11.02.2025г., предвид твърденията в жалбата и въз основа на закона приема следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице имащо качеството на заинтересовано такова по смисъла на чл. 572 ГПК като страна по договора, чието вписване е заявено със заявление вх. № 185/21.01.2025г. на Агенция пътна инфраструктура , срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията /ПВ/ и чл. 577 ГПК акт, поради което и е допустима за разглеждане.

Разгледан по същество е основателна, като съображенията на настоящия състав на МОС са следните:

Със заявление от 21.01.2025г. е заявено от Агенция пътна инфраструктура / АПИ/ пред съдията по вписвания гр. *за вписване договор № */01.11.2024 г. , сключен между ИАГ и АПИ за учредяване на безсрочен сервитут върху поземлени имоти в горски територии.

Видно от договора, същият е сключен Основанието, на което е сключен процесният договор е чл. 63, ал. 8 от Закона за горите и с него е учреден безсрочен сервитут върху поземлени имоти в горски територии - частна държавна собственост с обща площ на сервитутната зона в размер на 688 кв. м за изграждане и обслужване на въздушна линия 20 кV, включително на стъпката на стълба с площ до 100 кв. м, за обект: „Модернизация на път I-I (Е79) „*- *“, участък от км 61+750 (километраж по съществуващ път ) = км 58+128.47 (километраж по проект) до км 102+060 (километраж по съществуващ път ) = км 99+193 (километраж по проект)“, за изместване на техническа инфраструктура „Електропровод на ЧЕЗ България ЕАД - ВЛ 20 кV „*“, L=729м., от км 95+250 до км 96+200““, обявен за национален обект и обект с национално значение с Решение № 325/19.05.2011 г. на Министерския съвет. Засягат се горски територии в района на дейност на Териториално поделение „Държавно горско 2 стопанство *” към ДП „Северозападно държавно предприятие” - *, представляващи служещи поземлени имоти в горски територии. Сервитутът засяга четири имота, които са надлежно индивидуализирани в договора.

С обжалваното определение от 21.01.2025г. съдията по вписвания е отказал извършване на нотариалното действие вписване на договора с мотиви, че към документите не е приложена скица на имота, който се обслужва от учредения сервитут, с което не са изпълнени разпоредбите на чл.6 ал. 3 от ПВ, чл.77 от ЗКИР във вр. чл. 192 и 193 от ЗУТ.

Приел е, че няма данни за собствеността на същия имот, като сервитутът като вещно право и тежест върху имот го следва, поради което и с оглед изискванията на чл. 193 ЗУТ договорът подлежи на вписване по партидите на господстващия и служещия имот. Позовал се е и на разпоредбата на т. 4 от Тълкувателно решение №7 от 25.04.2013г. по тълк. дело№7/2012г. на ОСГТК на ВКС , според която не подлежи на вписване договор за учредяване на сервитут през чужд имот по чл. 193 от ЗУТ в полза на лице, което не е собственик на друг недвижим имот.

Така постановеният отказ е незаконосъобразен .

Съгласно чл.4,б.“а“ от ПВ подлежат на вписване всички актове, с които се прехвърля правото на собственост (продажба, дарение, замяна, даване вместо изпълнение, отчуждаване срещу задължение за гледане и хранене и др.) или с които се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право (право на ползуване, собственост върху постройка и др.) върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права (констативни нотариални актове, актове, които имат силата на констативни нотариални актове, актовете за държавна собственост, актовете за общинска собственост и други, изрично предвидени в закон).

Договорът, чието вписване се иска, е сключен на основание чл. 63,ал.8 от Закона за горите , която разпоредба предвижда, че въз основа на влезъл в сила акт за учредяване на сервитут и извършено плащане на дължимата цена се сключва договор между заявителя и изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, съответно кмета на общината, като договорът се вписва от лицето, в чиято полза е учреден сервитутът, в службата по вписванията по местонахождение на имота и копие от вписания договор се изпраща в съответната регионална дирекция по горите. От съдържанието на договора, предвди основанието за сключването му следва извод, че сервитутът е учреден след провеждане на предвидената в чл. 61 -63 ЗГ административна процедура , включваща подаване на зявление по образец до компетентния за това съгласно чл. 62,ал.2 ЗГ административен орган и приключва с издаване на администравен акт / заповед/, с който се учредява сервитут , като законът в чл. 63,ал.8 ЗГ изрично предвижда вписване на сключения договор в службата по вписвания по местонахождение на имота, върху който е учрден сервитута. Предвид основанието, на което е сключен договора между ИАГ и АПИ, а именно чл. 63,ал.8 ЗГ , предпоставящо влязъл в сила административен акт, с който се учредява сервитут, то разпоредбите на чл. 193 ЗУТ, предвиждащи , че прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти се учредява с 3 писмен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите, са неприложими. Изрично в специалния по отношение процесния договор ЗГ е предвидено вписване на договора единствено по партидата на имота, върху който е учреден сервитута, за разлика от разпоредбата на на чл. 193,ал. 9 ЗУТ, според която договорът , с който се учредява сервитут се вписва по партидата на поземления имот, който се обслужва от учреденото право да се прокарат отклоненията от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и по партидата на поземления имот, през който са прокарани отклоненията от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.

По отношение предпоставките за вписване на договора с предмет вещна тежест върху чужд имот е приложим закона, който предвижда учредяване на такава , доколкото в чл. 55 от Закона за собствеността е предвидено, че вещни права върху чужда вещ, доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона, съотвено в случая с оглед приложимите разпоредби на чл. 61-63 ЗГ сервитутът се учредява с административен акт.

Изрично в мотивите към т.4 на ТР 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, на което се е позовал съдията по вписванията, е посочено, че сервитутите като вещни права са изчерпателно изброени – такива могат да съществуват само доколкото са изрично предвидени в закона, като е направено разграничение между договорния сервитут по чл. 193 ЗУТ и законните такива, които възникват в полза на операторите на услуги или на собственици на съседен имот (чл.64 от Закона за енергетиката, чл.287 и сл. от Закона за електронните съобщения, чл.104 и чл.105 от Закона за водите) или от тези, които се учредяват с административен акт (чл.61 и сл. от Закона за горите, чл.36 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, чл.112 ал.3 алт.2 от Закона за водите).

Дължимата от съдията по вписвания проверка съгласно чл.32а ал.1 ПВ е до това дали представеният акт подлежи на вписване, отговаря ли на изискванията на закона за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон.

Представеният за вписване договор има предвидената в чл. 63,ал.8 ЗГ форма, отговаря на изискванията на чл.6,ал.1 ПВ за съдържание , като надлежно са индивидуализирани съгласно одобрената за с. * кадастрална карта имотите, върху които е учреден сервитут, включително вида на същия и обема по отношение на всеки от четирите имота с приложени скици , с което е спазено и изискването на чл. 6,ал.3 ПВ. Приложимата по отношение вписването му разпоредба чл. 63,ал.8 ЗГ предвижда вписването на договора в имотния регистър по партидата на имотите, върху който тежи учредения с административен акт сервитут .

С оглед гореизложеното отказът на съдията по вписвания да извърши исканото вписване на представения договор, мотивиран с разпоредбата на чл. 193 ЗУТ е незаконосъобразен и подлежи на отмяна, като следва да се разпореди вписване на договора.

Водим от горното и на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 577 от 4

ГПК и чл. 32а ПВ, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението от 21.01.2025г. на съдия по вписванията при РС Монтана, с което е отказано вписване на договор за учредяване на безсрочен сервитут върху поземлени имоти в горски територии № */01.11.2024г. по заявление с вх. рег. № */21.01.2025г. на Служба по вписвания *и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ДА СЕ ВПИШЕ договор за учредяване на безсрочен сервитут върху поземлени имоти в горски територии № */01.11.2024г. , сключен между ИАГ и АПИ по заявление с вх. рег.