Закон за Министерството на вътрешните работи

Чл. 1

(1) Този закон урежда принципите, дейностите, устройството и органите на управление, използваните средства, правата, задълженията и отговорностите на личния състав и осигуряването на Министерството на вътрешните работи (МВР) за защита на националната сигурност и опазване на обществения ред в Република България.

(2) Дейностите, свързани с националната сигурност и обществения ред, се осъществяват от органите на министерството самостоятелно и във взаимодействие с други държавни органи, овластени за това.

Чл. 2

(1) Върху дейността на МВР се упражнява граждански контрол от предвидените в Конституцията и в този закон органи.

(2) Гражданският контрол гарантира върховенството на гражданското общество над органите на министерството за поддържане на конституционния ред в страната.

Чл. 3

Министерството на вътрешните работи е юридическо лице на бюджетна издръжка.

Чл. 4

Дейността на МВР се осъществява въз основа на следните основни принципи:

1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;

2. зачитане на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;

3. централизъм в организацията и управлението;

4. публичност;

5. конспиративност при съчетание на гласни и негласни методи и средства в определените от закона случаи;

6. сътрудничество с гражданите.

Чл. 5

При изпълнение на служебните си задължения служителите от МВР представляват цялото общество. Те са неприкосновени и се намират под защитата на закона. Неприкосновеността се изразява в специалната защита на живота и здравето им.

Чл. 6

Основните задачи на МВР са:

1. защита на националната сигурност и обществения ред;

2. противодействие на престъпността;

3. защита на правата и свободите на гражданите и опазване на техния живот, здраве и имущество;

4. осигуряване на пожарна и аварийна безопасност;

5. охрана и контрол на държавната граница;

6. защита на икономическата и финансово-кредитната система на държавата и нейните културни ценности;

7. информационно осигуряване на министерството и държавното управление;

8. оказване на съдействие на други държавни органи;

9. международно сътрудничество.

Чл. 7

Основните дейности на МВР за изпълнение на задачите по чл. 6 са:

1. осигуряване на информация, оценка, анализ и прогнозиране при разработването на стратегическите насоки, свързани с националната сигурност и обществения ред;

2. недопускане на насилствена промяна на конституционно установената държавна и обществена система в Република България;

3. действия срещу организираната престъпност и корупцията;

4. организиране и осъществяване на оперативно-издирвателна дейност;

5. превантивна дейност;

6. борба с престъпността чрез разкриване и предотвратяване на престъпления и участие в разследването им по предвидения със закон ред;

7. охрана и контрол на държавната граница, осъществяване на граничния режим и паспортно-визовия контрол;

8. охрана на стратегически и особено важни обекти и предотвратяване на терористични действия;

9. противопожарна дейност и оказване на помощ при стихийни бедствия и производствени аварии;

10. осигуряване и прилагане на специални разузнавателни средства и използване и съхранение на данните, придобити чрез тях;

11. изграждане на информационни фондове проектиране, разработване и внедряване на автоматизирани информационни системи, управление на информационната дейност и определяне на реда за контрол над информацията;

12. придобиване, анализиране и съхраняване на информация и предоставянето ѝ в предвидените със закон случаи;

13. оперативно-техническа дейност по осигуряване на специални съобщителни средства за държавни органи;

14. ръководство и контрол на криптографската защита на класифицираната информация в Република България и в дипломатическите и консулските ѝ представителства и информационна защита на техническите средства за обезпечаване на държавната тайна;

15. лицензиране и контрол над дейности, предвидени със закон;

16. контрол върху режима за пребиваване на чужденците

17. издаване на документи за самоличност, за правоспособност и изработване на печати и контрол по ползването им;

18. контрол върху безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на моторните превозни средства и регистрацията им;

19. конвойна дейност;

20. осъществяване на сътрудничество с други държавни и международни органи и организации;

21. налагане и изпълнение на принудителни административни мерки;

22. административнонаказателна дейност.

Чл. 8

Други функции на МВР могат да се възлагат само със закон.

Чл. 9

(1) Основни структурни звена на МВР са националните и териториалните служби дирекция „Миграция", дирекциите на специализираната и общата администрация, учебните заведения, научноизследователските и научно-приложните институти и Специализираният отряд за борба с тероризма (СОБТ).

(2) В МВР се създава функционално звено за контакт за целите на международното оперативно полицейско сътрудничество на подчинение на главния секретар на МВР. То действа, когато това е предвидено по силата на международен договор, по който Република България е страна. Организацията и структурата на функционалното звено за контакт се уреждат от министъра на вътрешните работи.

Чл. 10

(1) Националните служби на МВР са:

1. Национална служба „Сигурност“;

2. Национална служба „Полиция“;

3. Национална служба „Борба с организираната престъпност“;

4. Национална служба „Пожарна и аварийна безопасност“;

5. Национална служба „Гранична полиция“;

6. Национална служба „Жандармерия“.

(2) Създаването, организацията и дейността на националните служби се уреждат с този закон.

(3) Националните служби по ал. 1 са юридически лица.

(4) Структурата на националните служби по ал. 1, т. 1 – 4 се състои от дирекции и регионални звена.

Чл. 11

(1) Териториалните служби на МВР са:

1. Столичната дирекция на вътрешните работи;

2. регионалните дирекции на вътрешните работи.

(2) Териториалните служби се създават по предложение на министъра на вътрешните работи от Министерския съвет, който определя района на действие и седалището им.

(3) Организацията, структурата и дейността на териториалните служби се уреждат по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

(4) Териториалните служби са юридически лица.

(5) В Столичната и регионалните дирекции като техни структури се създават регионални звена „Сигурност“, „Полиция“, „Борба с организираната престъпност“ и „Пожарна и аварийна безопасност“.

Чл. 12

(1) В Столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи министърът на вътрешните работи може да създава районни полицейски управления и районни служби за пожарна и аварийна безопасност.

(2) Районите на действие на звената по ал. 1 се определят с оглед състоянието на престъпността, обществения ред и пожарната безопасност.

(3) В районните полицейски управления и в районните служби за пожарна и аварийна безопасност в рамките на утвърдения им числен състав и средствата за работна заплата министърът на вътрешните работи може да създаде полицейски и противопожарни участъци в отделни населени места на обслужваната територия.

(4) В Столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи министърът на вътрешните работи може да създава специализирани звена от наборни военнослужещи за гасене на пожари и оказване на помощ при стихийни бедствия и производствени аварии.

(5) Организацията и дейността на звената по ал. 4 се уреждат по ред, определен от министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на отбраната.

Чл. 12а

(1) Дирекция „Миграция" е юридическо лице.

(2) Министърът на вътрешните работи може да създава регионални звена „Миграция" в Столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи.

Чл. 13

Структурата на Националната служба „Гранична полиция“ се състои от:

1. дирекция „Гранична полиция“;

2. регионални гранични сектори;

3. гранични участъци;

4.

5. гранични контролно-пропускателни пунктове.

Чл. 14

Структурата на Националната служба „Жандармерия“ се състои от:

1. дирекция „Национална жандармерия“;

2. съединения;

3. части;

4. подразделения;

5. специализирано авиационно поделение.

Чл. 15

(1) Районите на действие и седалищата на звената на дирекциите по чл. 13 и 14 се определят от министъра на вътрешните работи по предложение на съответния директор на национална служба.

(2) В Националната служба „Гранична полиция“ и в Националната служба „Жандармерия“ се приемат военнослужещи на наборна служба.

Чл. 16

(1) Специализираната администрация на МВР включва:

1. дирекция „Оперативно-техническа информация“;

2. дирекция „Свръзки“;

3. дирекция „Защита на средствата за връзка“;

4. дирекция „Оперативно издирване“;

5. дирекция „Инспекторат“;

6. дирекция „Информация и архив“;

7. национално централно бюро „Интерпол“, което е юридическо лице;

8. дeрекция “Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка;”.

9. дирекция „Комендатура“.

(2) Организацията, структурата и дейността на дирекциите по ал. 1 се уреждат по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 17

(1) Общата администрация на МВР включва:

1. дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност“;

2. дирекция „Правно-нормативно обслужване“;

3. дирекция „Международно сътрудничество“;

4. дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“;

5. дирекция „Човешки ресурси“;

6. дирекция „Финансово и ресурсно осигуряване“;

7. дирекция „Материално-техническо осигуряване и социално обслужване“, която е юридическо лице;

8. дирекция „Ревизионна“.

(2) Организацията, структурата и дейността на дирекциите по ал. 1 се уреждат по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 18

Учебните заведения на МВР са:

1. Академията на МВР;

2.

3. центровете за специализация и професионална подготовка.

Чл. 19

(1) Академията на МВР е юридическо лице и се създава с решение на Народното събрание.

(2) Правилникът за устройството и дейността на Академията на МВР се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

Чл. 20

(1) Научноизследователските и научно-приложните институти се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

(2) Устройството и дейността на институтите по ал. 1 се извършват по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 21

(1) Специализираният отряд за борба с тероризма е специализирана служба на МВР. Организацията и структурата ѝ се уреждат от министъра на вътрешните работи.

(2) Специализираният отряд за борба с тероризма е юридическо лице.

Чл. 22

(1) Органите на управление на МВР се създават с този закон.

(2) Ръководството на МВР се осъществява от министър, заместник-министри и главен секретар.

Чл. 23

(1) Министърът на вътрешните работи осъществява общото и непосредственото ръководство на министерството, като:

1. провежда държавната политика по националната сигурност и обществения ред в страната;

2. организира взаимодействието с други държавни органи както и с неправителствени организации, свързани с дейността на министерството;

3. осъществява международното сътрудничество в областта на националната сигурност и обществения ред;

4. утвърждава структурата и щатовете, създава и закрива структурни звена в рамките на утвърдения бюджет и числен състав;

5. съставя и предлага проекта на бюджет на МВР;

6. разпределя бюджета на системата на МВР и ръководи финансовото и материално-техническото осигуряване;

7. ръководи управлението на човешките ресурси;

8. ръководи и осигурява провеждането на социалната политика;

9. ръководи икономическата политика, включително образува търговски дружества с държавно имущество за осъществяване на обслужващи и спомагателни дейности на министерството;

10. отговаря за стопанисването и управлението на държавните имоти;

11. издава правилници, наредби, инструкции и заповеди и отговаря за правното осигуряване на дейността;

12. изпълнява други функции, определени със закон.

(2) Министърът на вътрешните работи е гражданско лице.

Чл. 24

(1) Министърът на вътрешните работи изпълнява своите функции пряко и с помощта на заместник-министрите и главния секретар.

(2) При отсъствие министърът на вътрешните работи се замества от определен от него с писмена заповед заместник-министър или от главния секретар.

(3) При продължително отсъствие на министъра на вътрешните работи Министерският съвет му определя заместник.

(4) При изпълнение на функциите му министърът на вътрешните работи се подпомага от политически кабинет.

Чл. 25

Министърът на вътрешните работи издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки в предвидените от закона случаи.

Чл. 26

(1) Заместник-министрите са граждански лица. Те подпомагат министъра при осъществяване на програмата на правителството и при изпълнение на неговите правомощия.

(2) Министърът делегира със заповед правомощия на своите заместници и определя техните функции.

(3) При изпълнение на правомощията си заместник-министрите издават заповеди.

Чл. 27

Главен секретар може да бъде само лице с висше образование и професионален стаж не по-малък от 5 години в системата на МВР, въоръжените сили или правозащитните органи.

Чл. 28

(1) Секретарите на МВР изпълняват функции по управление, възложени им от министъра на вътрешните работи.

(2) Секретарите на МВР могат да бъдат назначавани по съответния ред и за директори на национални служби.

(3) При изпълнението на функциите по ал. 1 секретарите издават заповеди.

(4) За секретарите се прилага чл. 27.

Чл. 29

(1) Политическият кабинет е пряко подчинен на министъра на вътрешните работи, има съвещателни и информационно-аналитични функции и осъществява връзките на МВР с обществеността.

(2) Политическият кабинет подпомага министъра на вътрешните работи при формулиране и разработване на конкретни решения за осъществяване на правителствената политика, както и при представянето ѝ пред обществото.

(3) В политическия кабинет се включват заместник-министрите, началникът на кабинета, парламентарният секретар и директорът на дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“.

(4) Работата на политическия кабинет се организира от началника на кабинета.

(5) Началникът на кабинета и парламентарният секретар се назначават с трудов договор и са пряко подчинени на министъра на вътрешните работи.

(6) Съветниците, експертите и техническите сътрудници към политическия кабинет не могат да изпълняват функции на управление.

(7) Съветниците, експертите и техническите сътрудници се назначават от министъра на вътрешните работи по трудов договор. Те нямат статут на държавни служители, а трудовите им правоотношения се прекратяват със заповед на министъра на вътрешните работи или с прекратяването на неговия мандат.

(8) Средствата за дейността на политическия кабинет и заплатите на неговия персонал представляват отделно перо в бюджета на МВР.

Чл. 30

Националните служби се ръководят от директори.

Чл. 31

(1) Директорите осъществяват общо и непосредствено ръководство на службите, като:

1. организират, ръководят и отговарят за дейността на службите;

2. изпълняват заповедите на ръководството на МВР и се отчитат пред него по направленията на дейност;

3. осъществяват методическо ръководство на създадените в териториалните служби структурни звена по направления на дейност;

4. координират дейността на службите с други държавни органи чрез ръководството на министерството;

5. управляват информационните фондове, осигуряват и отговарят за информационното единство на националната служба със съответните териториални звена;

6. ръководят участието и международното сътрудничество със съответните служби на други държави и с международни органи и организации, съгласувано с дирекция „Международно сътрудничество“;

7. разпределят бюджета на службите и ръководят финансовото и материално-техническото им осигуряване;

8. отговарят за управлението на човешките ресурси;

9. отговарят за стопанисването и управлението на предоставените на службите държавни имоти;

10. издават наказателни постановления и прилагат мерки за административна принуда по ред, определен в закона;

11. представляват юридическото лице.

(2) В изпълнение на функциите по ал. 1 директорите издават заповеди.

(3) За директорите на националните служби се прилага чл. 28.

Чл. 32

Заместник-директорите изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора.

Чл. 33

Териториалните служби на МВР се ръководят от директори.

Чл. 34

(1) Директорът на териториалната служба осъществява общо и непосредствено ръководство на дейността на службата, като:

1. провежда държавна политика по националната сигурност и обществения ред на съответната територия;

2. отговаря пред ръководството на МВР за цялостната дейност на службата;

3. координира и ръководи дейността на регионалните звена „Сигурност“, „Полиция“, „Борба с организираната престъпност“ и „Пожарна и аварийна безопасност“ и на допълнителните сили на министерството, поставени под тяхно разпореждане;

4. организира изпълнението на заповедите на ръководството на МВР;

5. управлява информационните фондове;

6. разпределя бюджета на службата и ръководи материално-техническото осигуряване;

7. отговаря за стопанисването и управлението на предоставените на службата държавни имоти;

8. отговаря за управлението на човешките ресурси;

9. осъществява взаимодействие с местните и други органи на държавна власт;

10. представлява юридическото лице;

11. издава наказателни постановления и прилага мерки за административна принуда по ред, определен в закона;

(2) При изпълнение на функциите си по ал. 1 директорите издават заповеди.

Чл. 35

(1) Директорите на териториалните служби при изпълнение на функциите си могат да се подпомагат от заместник-директори.

(2) Заместник-директорите изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора.

Чл. 36

Дирекциите по чл. 16 и 17 се ръководят от директори.

Чл. 37

(1) Директорите осъществяват общото и непосредственото ръководство и отговарят за цялостната дейност на дирекциите пред ръководството на МВР.

(2) Директорите съобразно функциите на дирекциите осъществяват методическото ръководство и контрол върху дейността на аналогичните звена в структурата на министерството.

Чл. 38

(1) При изпълнение на функциите си директорите могат да се подпомагат от заместник-директори.

(2) Заместник-директорите изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора.

Чл. 39

Директорите на дирекция „Материално-техническо осигуряване и социално обслужване“ и на Националното централно бюро „Интерпол“ представляват юридическите лица.

Чл. 40

(1) Академията на МВР се ръководи от академичен съвет и ректор.

(2) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на академията, който:

1. приема учебния план за всяка специалност и образователно-квалификационна степен, както и изготвени от катедрите учебни програми по съответните дисциплини;

2. приема плановете за научноизследователската, научно-приложната и редакционно-издателската дейност;

3. взема решения за обявяване на конкурси за асистенти и хабилитирани преподаватели;

4. провежда избор след проведен конкурс за асистент;

5. избира нехабилитирани преподаватели за по-висока научна длъжност;

6. изпълнява други функции, произтичащи от нормативните актове, отнасящи се до науката и висшето образование, прилагани в съответствие с този закон и с актовете за неговото прилагане.

(3) Ректорът е пряк ръководител на личния състав на академията, на курсантите и на служителите, изпратени на обучение от други служби, за изпълнението на задълженията им, свързани с учебния процес, реда и дисциплината в академията, като:

1. определя дневния ред на академичния съвет;

2. решава всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на курсанти;

3. изпълнява други функции, произтичащи от законите или възложени му от министъра на вътрешните работи;

4. представлява юридическото лице.

(4) Ректорът е хабилитирано лице и се назначава от министъра на вътрешните работи.

(5) Съставът на академичния съвет се определя от министъра на вътрешните работи по предложение на ректора на академията.

Чл. 41

(1) Органи за управление на центровете за специализация и професионална подготовка са директорите и учебните съвети. Центърът за бойна подготовка и спорт се ръководи от началник.

(2) Директорите по ал. 1 организират, ръководят и отговарят за цялостната дейност на училищата и центровете, като:

1. ръководят учебната и методическата работа;

2. осъществяват единните педагогически изисквания за изпълнение на учебните планове;

3. контролират провеждането на изпитните сесии, воденето и съхраняването на документацията.

(3) Учебните съвети:

1. приемат учебните планове;

2. вземат решения по резултатите от обучението.

(4) Съставът на учебните съвети се определя от ректора на Академията на МВР по предложение на директорите по ал. 1.

Чл. 42

(1) Медицинският институт и другите научноизследователски и научно-приложни институти се ръководят от директори, които:

1. организират, ръководят, контролират и отговарят за дейността на институтите;

2. ръководят и контролират изготвянето на перспективните и текущите планове и осигуряват тяхното изпълнение;

3. организират взаимодействието с други институти и служби в министерството;

4. отговарят за подбора, подготовката, повишаването на квалификацията и ефективното използване на научните кадри;

5. отговарят за стопанисването и управлението на предоставените им имоти и материално-технически средства.

(2) Директорите по ал. 1 са хабилитирани лица.

Чл. 43

Специализираният отряд за борба с тероризма се ръководи от командир, който:

1. осъществява общото и непосредственото ръководство и отговаря за дейността на службата;

2. изпълнява заповедите на министъра на вътрешните работи.

Чл. 44

Националната служба „Сигурност“ е специализирана контраразузнавателна и информационна служба на МВР за защита на националната сигурност от действия на чужди специални служби, организации и лица, насочени срещу националните интереси, за установяване и неутрализиране на процеси, застрашаващи конституционно установения държавен ред, единството на нацията, териториалната цялост и суверенитета на страната.

Чл. 45

Националната служба „Сигурност“ осъществява контраразузнавателна, информационно-аналитична и прогностична, контролна, координационна и методическа дейност.

Чл. 46

(1) Националната служба „Сигурност“ извършва самостоятелно или съвместно с други държавни органи контраразузнавателна дейност за наблюдение, разкриване, противодействие, предотвратяване и пресичане на замислени, подготвяни или осъществявани посегателства срещу националната сигурност, свързани със:

1. разузнаване в полза на чужди сили;

2. опасност за единството на нацията, териториалната цялост и суверенитета на страната;

3. противоконституционна дейност;

4. прилагане на сила или използване на общоопасни средства с политическа цел;

5. опасност за икономическата и финансовата сигурност, свързана с участие на чужди служби или организации;

6. опасност за екологичната сигурност;

7. нарушаване функционирането на националната система за защита на класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна;

8. застрашаване сигурността на стратегически за страната обекти и дейности;

9. корупция и други заплахи за сигурността на държавния апарат, свързани с участие на чужди служби или организации;

10. международен тероризъм и екстремизъм;

11. незаконна международна търговия с оръжие;

12. незаконно производство и разпространение на общоопасни средства или стратегически суровини, наркотици, психотропни и упойващи вещества, подпомагани, организирани или осъществявани от чужди служби или организации;

13. незаконна миграция, която застрашава националната сигурност.

(2) Националната служба „Сигурност“ осъществява контраразузнавателна дейност по отношение на чужди специални служби, чуждестранни организации и лица, извършващи дейност, която застрашава националната сигурност.

(2-dup) Националната служба „Сигурност“ осъществява контраразузнавателна дейност по отношение на чужди специални служби, чуждестранни организации и лица, извършващи дейност, която застрашава националната сигурност.

Чл. 47

Информационната дейност на Националната служба „Сигурност“ включва:

1. информационно-аналитична и прогностична дейност чрез събиране, обработване и съхраняване на информация от значение за националната сигурност и националните интереси за нуждите на държавното управление и във връзка с управлението и извършването на собствената дейност;

2. изготвяне на контраразузнавателни оценки за състоянието на националната сигурност на базата на собствена информация и на информация, получена от други държавни органи, специализирани в сферата на защита на националната сигурност и опазването на обществения ред;

3. информиране на висшите органи на държавна власт и управление за състоянието, рисковете и потенциалните опасности за националната сигурност;

4. изготвяне на информационни материали от справочен, аналитичен или прогностичен характер и предоставянето им на други държавни органи, организации и лица по нормативно установен ред.

Чл. 48

(1) Други дейности на Националната служба „Сигурност“ са:

1. осигуряване защита на стратегически за страната дейности и обекти самостоятелно или съвместно с други специализирани органи;

2. оказване на методическо ръководство, помощ и контрол на изградените регионални звена „Сигурност“ при осъществяване на функциите за защита на националната сигурност.

(2) Националната служба „Сигурност“ осъществява координация и взаимодействие в съответствие с международни задължения на Република България и в интерес на националната сигурност с чужди специални служби за противодействие на международния тероризъм и други форми на международна организирана престъпност.

(3) Националната служба „Сигурност“ взаимодейства с други държавни органи в кръга на тяхната компетентност.

Чл. 49

(1) Органи на Националната служба „Сигурност“ са офицерите, сержантите и извънщатните служители.

(2) Правомощията на извънщатните служители се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 50

(1) При осъществяване на дейността си органите по чл. 49 имат следните правомощия:

1. осъществяват наблюдение и контрол на лица, обекти и дейности, свързани с посегателства и опасности за националната сигурност;

2. прилагат и ползват разузнавателни способи и средства при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи;

3. привличат граждани за доброволно сътрудничество;

4. използват специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със закон;

5. получават съдействие и организират прикриването на свои служители и тяхната дейност в държавни органи, организации и юридически лица при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет;

6. събират, обработват, съхраняват и използват данни за проверка на факти, лица и обекти, свързани със сигурността на страната;

7. получават информация от държавни органи, организации и от лица във връзка със защитата на националната сигурност;

8. предоставят информация на висшите органи на държавната власт и управление чрез ръководството на МВР;

9. предоставят информация на други държавни органи, организации и лица по нормативно установен ред.

(2) На Президента на републиката, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя се предоставя еднаква по обем и съдържание информация.

Чл. 51

(1) Национална служба „Сигурност“ осъществява дейност във връзка с функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна, съгласно Закона за защита на класифицираната информация.

(2) Предписанията на директора или на упълномощени от него органи по ал. 1 са задължителни за длъжностните лица.

Чл. 52

(1) Нарушенията на нормативно установения ред за защита на класифицираната информация, се констатират с актове, съставени от органите на сигурността.

(2) Въз основа на съставените актове директорът на Националната служба „Сигурност“ или упълномощените от него лица издават наказателни постановления.

Чл. 53

(отменен)

Дейностите по чл. 51 и 52 се осъществяват при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 54

(1) Националната служба „Сигурност“ и регионалните звена „Сигурност“ осъществяват контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденците в Република България.

(2) Директорът на Националната служба „Сигурност“ налага временна ограничителна мярка по чл. 75 от Закона за българските документи за самоличност за ненапускане на страната на лица, чието пътуване застрашава сигурността на Република България.

Чл. 55

(1) Органите на Националната служба „Сигурност“ могат да предупреждават устно или писмено лицата, за които има достатъчно данни да се предполага, че ще извършат престъпни или други действия, застрашаващи националната сигурност.

(2) Органите на Националната служба „Сигурност“ могат да призовават граждани в служебни помещения за целите по ал. 1.

Чл. 56

Органите на Националната служба „Сигурност“ нямат полицейски правомощия по глава седма, раздел II.

Чл. 57

Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие на органите на сигурността при изпълнение на функциите им.

Чл. 58

Държавните органи и юридическите лица са длъжни да предоставят на Националната служба „Сигурност“ и на регионалните звена „Сигурност“ сведения за обстоятелства, дейности, предмети, явления и факти, които са им станали известни и са от значение за националната сигурност.

Чл. 60

(1) В изпълнение на задачите по чл. 59 Националната полиция:

1. организира и осъществява опазването на обществения ред;

2. предотвратява и разкрива престъпления и други нарушения на обществения ред и участва в разследването на престъпления;

3. защитава правата и свободите на гражданите и съдейства за упражняването им;

4. опазва имуществата на гражданите, държавата, общините и организациите;

5. организира и осъществява охраната на учреждения и обекти;

6. контролира безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на моторните превозни средства и организира извършването на регистрация на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и на пътнотранспортните произшествия;

7. разрешава и контролира дейностите с общоопасните средства;

8. разрешава и контролира дейността на юридическите и физическите лица, извършващи охранителна дейност;

9. издава документи за самоличност и осъществява административен контрол;

10. издирва заподозрени, обвиняеми и подсъдими, укрили се от наказателно преследване, осъдени, отклонили се от изтърпяване на наказание, безследно изчезнали, както и други лица в предвидените от закона случаи;

11. организира и осъществява дейност по конвоиране на лица в страната и в чужбина;

12. съдейства и взема необходимите мерки за спазване на законите и разпорежданията на държавните органи;

13. изследва и анализира причините и условията за състоянието на престъпността;

14. събира, обработва, използва и предоставя информация за състоянието на обществения ред, борбата с престъпността и за безопасността на движението по пътищата;

15. оказва методическо ръководство, помощ и контрол на териториалните звена по направлението на дейността;

16. самостоятелно и съвместно с други служби и дирекции на министерството, както и с други държавни органи, овластени за това, провежда оперативни и други действия, свързани с опазване сигурността на страната;

17. привлича граждани, които на доброволни начала да помагат за опазване на обществения ред, личното, държавното и кооперативното имущество;

18. извършва превантивна дейност, като изучава и анализира причините и условията, благоприятстващи извършването на престъпления и други правонарушения, изпълнява сигнални функции по отношение на физически и юридически лица за отстраняване на тези причини.

19. извършва действия по идентификация на лица.

20. съвместно с органите на местната власт участва в създаването, функционирането и охраната на специални домове за настаняване на чужденци, подлежащи на принудително отвеждане до границите на Република България или на експулсиране;

21. осъществява международно полицейско сътрудничество.

(2) Ведомствата и органите, възложили конвоирането по ал. 1, т. 11, осигуряват необходимите документи и финансови средства за осъществяване на конвойната дейност.

Чл. 61

(1) Органи на Националната полиция са офицерите, сержантите и извъншатните служители.

(2) Правомощията на извъншатните служители се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 62

(1) Полицейските органи могат да издават разпореждания до граждани, държавни органи, организации и юридически лица, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно.

(2) При невъзможност да се издадат разпореждания по ал. 1 разпорежданията могат да се извършват чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.

(3) При изпълнение на функциите по контролиране на безопасността на движението разпорежданията могат да се издават чрез действия или знаци, посочени в закона.

(4) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако не налагат извършването на очевидно за лицето престъпление.

(5) Разпорежданията, които са издадени в писмена форма, могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 63

(1) Полицейските органи предупреждават устно или писмено лицата, за които има достатъчно данни и се предполага, че ще извършат престъпления или нарушения на обществения ред.

(2) За писменото предупреждение се съставя протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред.

(3) Протоколът за предупреждение се съставя в присъствието на лицето и на един свидетел, като след запознаване със съдържанието му се подписва от полицейския орган, лицето и свидетеля. Отказът на лицето да го подпише се удостоверява с подписа на свидетеля. В случаите на домашно насилие копие от протокола за предупреждение се предоставя на пострадалото лице при поискване.

Чл. 64

(1) При установяване на условия и причини за извършването на престъпления и други нарушения на обществения ред полицейските органи вземат мерки за тяхното отстраняване.

(2) Когато други органи и организации са компетентни да вземат мерките, полицейските органи ги уведомяват за това писмено.

(3) Органите, компетентни по ал. 2, са длъжни в едномесечен срок писмено да уведомят полицейските органи за взетите мерки.

Чл. 65

Полицейските органи разкриват и участват в разследването на престъпления при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 66

(1) Полицейските органи регистрират лицата, срещу които е започнало наказателно преследване за извършено умишлено престъпление от общ характер. Държавните органи, осъществяващи наказателното преследване, са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Редът за извършване на полицейската регистрация се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.

(2) Регистрацията е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на този закон.

(3) За целите на регистрацията полицейските органи:

1. събират за лицата личните им данни, посочени в чл. 18, т. 1-20 от Закона за българските документи за самоличност;

2. дактилоскопират и фотографират лицата;

3. изземват образци за ДНК-профил на лицата, когато това е необходимо.

(4) За извършване на действията по ал. 3, т. 2 и 3 не се изисква съгласие на лицата.

Чл. 67

(1) Полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за осъществяване на действия по определените им с този закон правомощия.

(2) За призоваването полицейските органи уведомяват гражданите писмено. В съобщението изрично се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване.

(3) В бързи случаи призоваването може да се извършва по телефона, телекса, факса или с телеграма. Призоваването по телефона и факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, призоваването с телеграма-с известие за доставянето й, а по телекса-с писменото потвърждаване за полученото съобщение.

Чл. 68

(1) Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лица:

1. за които има данни, че са извършили престъпления или други нарушения на обществения ред;

2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство;

3. при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната;

4. на контролен пункт, организиран от полицията;

5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон.

(2) Установяване на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин за събиране на достоверни данни.

Чл. 69

(1) Полицейските органи могат да извършват действия по идентификация на лица, когато:

1. самоличността на едно лице не може да бъде установена по реда на чл. 68, ал. 2;

2. лицето е извършило престъпление или съществуват данни, че е извършило престъпление.

3. чужденци, търсещи закрила по Закона за убежището и бежанците, са влезли не по законоустановения ред или са незаконно пребиваващи в Република България.

(2) Действията по идентификация включват:

1. снемане на пръстови отпечатъци и отпечатъци от дланите на ръцете;

2. фотографиране на лицето;

3. установяване на външни белези;

4. измервания и изземване на образци за сравнителни изследвания.

5. изземване на образци от биологичен произход за сравнителна ДНК идентификация.

(3) За извършване на действията по ал. 2 не се изисква съгласие на лицето.

(4) Когато основанията по чл. 68, ал. 1 отпаднат, по искане на лицето материалите се унищожават.

Чл. 70

(1) Полицейските органи могат да задържат лица:

1. за които има данни, че са извършили престъпление;

2. които след надлежно предупреждение съзнателно пречат на полицейски орган да изпълни задължението си по служба;

3. които показват тежки психични отклонения и с поведението си нарушават обществения ред или излагат живота си на явна опасност;

4. малолетни нарушители, които са напуснали своите домове, настойници, попечители или обществените домове, където са били настанени;

5. при невъзможност да се установи самоличността в случаите и по начините, посочени в чл. 68;

6. които са се отклонили от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където са били задържани като обвиняеми в изпълнение на полицейска административна мярка или по разпореждане на орган на съдебната власт;

7. обявени за международно издирване по искане на друга държава във връзка с тяхната екстрадиция;

8. в случаи, определени от закон.

(2) В случаите по ал. 1 лицата могат да бъдат настанени в специални помещения и спрямо тях могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението им и целите на задържането налагат това.

(3) Задържането лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът е длъжен да се произнесе по жалбата незабавно.

(4) От момента на задържането им лицата имат право на адвокатска защита.

Чл. 71

На лицата, задържани при условията на чл. 70, ал. 1, т. 1 – 5, не могат да им бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. Срокът на задържането в тези случаи не може да бъде по-дълъг от 24 часа.

Чл. 72

(1) За отвеждане на задържаните лица в определените за това места полицейските органи издават писмена заповед.

(2) Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.

Чл. 73

(1) Полицейските органи извършват личен обиск на лица:

1. задържани при условията на чл. 70, ал. 1;

2. за които съществуват данни, че носят опасни и забранени за притежаване предмети;

3. заварени на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, когато има достатъчно данни, че у тях се намират вещи, които са свързани с престъплението.

(2) Личен обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания.

Чл. 74

(1) Полицейските органи могат да проверяват личните вещи на лица:

1. в случаите по чл. 68 – 70;

2. когато са налице достатъчно данни, че се укриват веществени доказателства за извършено престъпление.

(2) Проверка на превозно средство може да бъде извършена в случаите, когато са налице данни за извършено нарушение на обществения ред.

Чл. 75

(1) За всички случаи на извършен личен обиск, проверка на вещи и превозни средства полицейският орган съставя протокол, който се подписва от него, от един свидетел и от съответното лице и му се предоставя екземпляр от него.

(2) Личният обиск, проверката на вещи и превозни средства се извършват по начин, който да не уронва честта и достойнството на гражданите.

Чл. 76

(1) Полицейските органи могат да извършват проверки в помещения без съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие само когато:

1. следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление;

2. са налице данни, че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление;

3. е необходимо оказване на неотложна помощ на лица, чийто живот, здраве или лична свобода се намират в опасност, или са налице други случаи на крайна необходимост.

(2) Полицейските органи след приключване проверката на помещението са длъжни да съставят протокол, в който се посочват името и длъжността на служителя и неговата месторабота, самоличността на собственика или обитателя, основанието за проверката, времето и мястото на извършването ѝ и резултатите от нея. Протоколът се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от собственика или обитателя на помещението, когато той присъства. Отказът на собственика или обитателя да подпише протокола се удостоверява с подписа на свидетеля. Копие от протокола се предоставя на собственика или обитателя на помещението.

(3) За проверката незабавно се уведомяват органите на прокуратурата.

Чл. 77

При действията по чл. 68, 70, 73, 74 и 76 полицейските органи вземат необходимите мерки, гарантиращи личната им безопасност.

Чл. 78

(1) Полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства при изпълнение на служебните си функции само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин, при:

1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;

2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган;

3. конвоиране на лице или при опит да избяга, да посегне на своя живот или на живота на други лица;

4. оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си;

5. нападения срещу граждани и полицейски органи;

6. освобождаване на заложници;

7. групови нарушения на обществения ред;

8. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;

9. освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган.

(2) Помощни средства са: белезници, усмирителни ризи, каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни животни – кучета, коне; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие; водометни и въздухоструйни машини; бронирани машини и вертолети.

(3) Редът за употреба на средствата по ал. 2 се определя от министъра на вътрешните работи.

Чл. 79

(1) Физическа сила и помощни средства се използват след задължително предупреждение с изключение на случаите на внезапно нападение и при освобождаване на заложници.

(2) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя.

(3) При използването на физическа сила и помощни средства полицейските органи са длъжни по възможност да пазят здравето и да вземат всички мерки за опазване живота на лицата, срещу които са насочени.

(4) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане целта на приложената мярка.

(5) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се отнася за случаите на масови безредици, когато са изчерпани всички други средства.

Чл. 80

(1) Полицейските органи могат да използват оръжие като крайна мярка:

1. при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие;

2. при освобождаване на заложници и отвлечени лица;

3. при неизбежна отбрана;

4. след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга;

5. след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер.

(2) Полицейските органи при използване на оръжие са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица.

(3) След използване на оръжие полицейските органи са длъжни да съставят писмен доклад по установения ред.

Чл. 81

(1) Полицейските органи издават разрешения и удостоверителни документи в случаите и по реда, предвидени от закон или друг нормативен акт.

(2) За издаваните разрешения и удостоверителни документи по ал. 1 се събират такси в размер, определен от Министерския съвет.

(3) Отказите за издаване на документи по ал. 1 се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 81а

(1) За охрана на обекти от полицейски органи може да се сключват договори между МВР и заинтересуваните лица.

(2) За охрана на обекти със сигнално-охранителна техника от полицейските органи може да се сключват договори между МВР и заинтересуваните лица.

(3) За охрана от полицейските органи на спортни състезания или други масови прояви, както и на други мероприятия или дейности с краткосрочен характер могат да се сключват договори между МВР и заинтересуваните лица.

(4) За осигуряване на дейността по ал. 1 в рамките на утвърдения числен състав за МВР могат да се назначават служители за срока на действие на договора.

(5) Приходите и разходите от дейностите по ал. 1, 2 и 3 се отчитат по бюджета на МВР.

Чл. 81б

(отменен)

(1) Министърът на вътрешните работи или упълномощени от него длъжностни лица издават и отнемат разрешения за осъществяване на частна охранителна дейност на търговци, регистрирани по Търговския закон.

(2) Разрешение за осъществяване на дейността по ал. 1 не се издава, а издаденото се отнема на едноличен търговец, когато:

1. не е български гражданин;

2. е осъждан за умишлено престъпление от общ характер;

3. срещу него е образувано наказателно производство за извършено престъпление от общ характер;

4. страда от психическо заболяване;

5. не притежава психологическа пригодност за осъществяване на охранителна дейност;

6. е укривал от данъчно облагане доходи,, имущество и сделки с тях, което е установено с влезли в сила данъчен акт или наказателно постановление, ако от влизането им в сила не е изтекъл едногодишен срок;

7. не е завършил средно образование;

8. системно нарушава обществения ред;

9. употребява наркотични вещества.

(3) Разрешение за осъществяване на дейността по ал. 1 не се издава, а издаденото се отнема, на търговско дружество, когато:

1. дружеството е укрило печалби, имущество и сделки с тях от данъчните органи, което е установено с влезли в сила данъчен акт или наказателно постановление, ако от влизането им в сила не е изтекъл двегодишен срок;

2. съдружник, управител, член на управителен или на контролен орган е лице, което:

3. съдружник, управител, член на управителен или на контролен орган е юридическо лице, за което са налице условията по т. 1 или 2.

(4) Разрешение не се издава, а издаденото се отнема и когато за лице, назначено за непосредствено осъществяване на дейност по охрана (охранител), е налице някое от условията по ал. 2, т. 1 – 6 и 9.

(5) За издаване на разрешения по ал. 1 се събират такси в размер, определен от Министерския съвет.

(6) Условията и редът за извършване на частна охранителна дейност се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

(7) Контролът върху частната охранителна дейност се осъществява от полицейските органи на МВР.

(8) Отказът за издаване на разрешение и отнемането му подлежат на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 81в

(1)

(2) Търговците и юридическите лица, осъществяващи дейност по Закона за частната охранителна дейност, могат да сключват договор със Столичната дирекция на вътрешните работи или регионалните дирекции на вътрешните работи за извършване на някоя от следните дейности:

1. охранително обследване на обектите;

2. подбор и обучение на служителите на звената за самоохрана;

3. помощ при организиране на охраната и участие в методическото ръководство на звената за самоохрана.

(3)

Чл. 82

(1) Полицейските органи могат да настаняват в заведения за отрезвяване лица, които поради употреба на алкохол или на други упойващи вещества не могат да контролират поведението си и нарушават обществения ред или са намерени на обществени места в безпомощно състояние.

(2) Полицейските органи в срок 24 часа уведомяват прокурора за лицата, настанени в домовете по ал. 1.

(3) Заведения за отрезвяване се създават от Министерството на вътрешните работи съгласувано с общините.

(4) Организацията, функциите и дейността на заведенията за отрезвяване се уреждат с наредба на министъра на вътрешните работи и министъра на здравеопазването.

Чл. 83

(1) Полицейските органи могат с разрешение на прокурора да настаняват лица, които водят скитнически живот или се занимават с просия, в домове за временно настаняване на пълнолетни лица.

(2) Срокът за престой в домовете за временно настаняване на пълнолетни лица е до 30 денонощия в зависимост от времето, необходимо за настаняването им в болници, интернати, домове за стари хора и инвалиди или за поставянето им под запрещение.

Чл. 84

Организацията, функциите и дейността на домовете за временно настаняване на пълнолетни лица се уреждат с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи съгласувано с главния прокурор.

Чл. 85

(отменен)

(1) За охрана на сгради и помещения на министерства, ведомства и други държавни органи и на обекти с национално значение и за опазване на реда в тях министърът на вътрешните работи създава специализирани полицейски звена извън щатната численост на министерството.

(2) За охрана на обекти, в които се осъществява съдебна власт, за опазване на реда в тях, както и за охрана на свидетели в предвидените от Наказателно-процесуалния кодекс случаи се създава съдебна полиция като специализирано полицейско звено извън щатната численост на министерството. За неговата издръжка се сключва договор между МВР и Висшия съдебен съвет и финансирането му се извършва по реда на извънбюджетните средства.

(3) Списъкът на обектите по ал. 1 се утвърждава от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

(4) Издръжката на специализираните полицейски звена по ал. 1 се осъществява със средства от републиканския бюджет чрез бюджетите на главните разпоредители с кредити, а по ал. 2 – от бюджета на съдебната власт.

(5) Ръководството и организацията на звената по ал. 1 и 2 и правомощията на техните органи се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 86

(отменен)

(1) За охрана на търговски дружества, кооперации и други обекти извън случаите по чл. 85 министърът на вътрешните работи по изключение може да създава специализирани полицейски звена извън щатната численост на министерството.

(2) По реда на ал. 1 специализирани полицейски звена могат да се създават и към общините за оказване на съдействие при осъществяването на контролната и административнонаказателната дейност на органите на местното самоуправление.

(3) За осъществяване на дейността по ал. 1 и 2 се сключва договор между общините и заинтересуваните лица и съответните служби на МВР, които ще го изпълняват.

(4) Общините и заинтересуваните лица осигуряват средства за цялостна издръжка на специализираните полицейски звена. В издръжката се включват и средства за еднократни помощи и месечни добавки за деца по Указа за насърчаване на раждаемостта и 2 на сто върху нея за ръководство и контрол.

(5) Освен издръжката по ал. 4 общините и заинтересованите лица внасят дължимите осигурителни вноски за офицерския и сержантския състав.

(6) Финансирането и отчитането на дейността на звената по ал. 1 и 2 се осъществяват по реда на извънбюджетните средства чрез извънбюджетна сметка.

(7) С договора задължително се определят и числеността и съставът на звеното.

(8) Контролът върху дейността на специализираните полицейски звена се осъществява от началниците на съответните районни полицейски управления.

Чл. 87

(отменен)

(1) Договори със заинтересувани лица се сключват и за охрана на обекти със сигнално-охранителна техника.

(2) Монтирането, използването и поддържането на сигнално-охранителна техника и времето за охрана се уреждат с договор по ал. 1.

(3) Сигнално-охранителната дейност се финансира и отчита по реда на извънбюджетните средства чрез извънбюджетна сметка.

(4) В рамките на набраните средства по извънбюджетната сметка министърът на вътрешните работи създава специализирани полицейски звена за охрана със сигнално-охранителна техника и определя тяхната численост и състав. От средствата по сметката се правят и отчисленията по чл. 86, ал. 5.

Чл. 88

(отменен)

(1) Служителите в специализираните полицейски звена по този раздел са със статут на полицейски органи и се назначават и освобождават от служба по реда на този закон за срока на договора.

(2) Ръководството и организацията на звената по този раздел и правомощията на техните органи се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 89

Националната служба „Борба с организираната престъпност“ е специализирана полицейска оперативно-издирвателна служба на МВР за противодействие и неутрализиране на престъпна дейност на местни и транснационални престъпни структури.

Чл. 90

(1) В изпълнение на задачите по чл. 89 Националната служба „Борба с организираната престъпност“ извършва самостоятелно или съвместно с други специализирани органи оперативно-издирвателна, информационна и организационни дейности за противодействие на организираната престъпна дейност, свързана със:

1. собствеността, митническия режим, паричната, кредитната, финансовата, данъчната и осигурителната системи;

2. собствеността, митническия режим, паричната, кредитната, финансовата, данъчната и осигурителната системи;

3. собствеността, митническия режим, паричната, кредитната, финансовата, данъчната и осигурителната системи;

4. собствеността, митническия режим, паричната, кредитната, финансовата, данъчната и осигурителната системи;

5. собствеността, митническия режим, паричната, кредитната, финансовата, данъчната и осигурителната системи;

6. собствеността, митническия режим, паричната, кредитната, финансовата, данъчната и осигурителната системи;

7. собствеността, митническия режим, паричната, кредитната, финансовата, данъчната и осигурителната системи;

8. собствеността, митническия режим, паричната, кредитната, финансовата, данъчната и осигурителната системи;

9. собствеността, митническия режим, паричната, кредитната, финансовата, данъчната и осигурителната системи;

10. собствеността, митническия режим, паричната, кредитната, финансовата, данъчната и осигурителната системи;

(2) Дирекцията „Борба с организираната престъпност“ изгражда за нуждите на своята дейност информационни фондове.

(3) Дирекцията „Борба с организираната престъпност“ осъществява методическо ръководство, помощ и контрол на регионалните звена „Борба с организираната престъпност“ по направлението на дейността.

Чл. 91

(1) Органи на Националната служба „Борба с организираната престъпност“ са офицерите, сержантите и извънщатните служители.

(2) Правомощията на извънщатните служители се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 92

(1) При изпълнение на функциите си органите по чл. 91:

1. наблюдават, установяват и контролират лица и обекти, за които има данни, че са свързани с престъпна дейност на местни и транснационални престъпни структури;

2. провеждат оперативно-издирвателна дейност за изпълнение на функциите си и в зоната на граничен контрол;

3. съвместно с митническите органи осъществяват контролирани доставки;

4. събират, обработват и съхраняват информация за лица, дейности и факти, свързани с организираната престъпност;

5. предотвратяват и разкриват организирана престъпна дейност и участват в разследването ѝ;

6. използват специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със закон.

7. получават съдействие и организират прикриването на служители и тяхната дейност в държавни органи, организации и юридически лица по ред, определен с наредба на Министерския съвет.

(2) Службите на МВР предоставят на Националната служба „Борба с организираната престъпност“ информация, свързана с организираната престъпност.

(3) Националната служба „Борба с организираната престъпност“ събира, анализира, съхранява и предоставя информация за организираната престъпност и извършва прогностична дейност съобразно своята компетентност.

Чл. 93

Органите по чл. 91 имат и правомощията на полицейски органи по глава седма, раздел II съобразно компетентността си.

Чл. 94

(1) Националната служба „Гранична полиция“ е специализирана охранителна и оперативно-издирвателна полицейска служба на МВР за охрана на държавната граница и контрол за спазването на граничния режим, която осъществява своите функции в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на р. Дунав, другите гранични реки и водоеми.

(2) За предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления, свързани с нелегална миграция или трафик на хора, органите на Национална служба „Гранична полиция" могат да изпълняват задачи и извън зоните по ал. 1.

(3) С акт на Министерския съвет се определят:

1. дълбочината на граничната ивица и граничната зона;

2. откриването и закриването на гранични контролно-пропускателни пунктове.

(4) С акт на министъра на вътрешните работи се определят:

1. редът за осъществяване на граничния паспортно-визов контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове;

2. способите и организацията за осъществяване на охрана на сухоземни, морски и речни участъци от държавната граница.

Чл. 95

(1) В изпълнение на задачите си Граничната полиция:

1. охранява държавната граница и другите зони и обекти, посочени в чл. 94;

2. открива и задържа нарушители на държавната граница, издирвани лица и транспортни средства и ги предава на компетентните органи, не допуска преминаването през граничните контролно-пропускателни пунктове на лица със забрана за влизане и излизане от страната;

3. самостоятелно и съвместно с други държавни органи осъществява граничния режим и контрол на преминаващите през границата на страната лица и транспортни средства, включително и в зоните и обектите по чл. 94;

4. самостоятелно и във взаимодействие с други държавни органи предотвратява, разкрива и участва в разследването на престъпления и други нарушения, извършвани в зоните и обектите по чл. 94, в предвидените от закона случаи;

5. извършва проверка за оръжие, взривни вещества и други общоопасни средства на лица и транспортни средства при преминаване на държавната граница и при полети на гражданската авиация;

6. събира, обработва, използва, съхранява и предоставя информация за нарушенията на държавната граница и граничния режим на страната, която е свързана с националната сигурност, на другите държавни органи по компетентност;

7. изследва и анализира причините и условията за нарушенията на държавната граница и предлага мерки за противодействие;

8. поставя и поддържа в изправност граничните знаци, обозначава граничната линия на държавната граница и не допуска разрушаване, изместване или други действия, които са във вреда на териториалната цялост на Република България;

9. приема и предава нарушители на режима на влизане и пребиваване от и на други страни в съответствие със закона и международните договори, по които Република България е страна;

10. осъществява контрол по спазването от българските и чуждестранните кораби и плавателни средства на установения ред за плаване и пребиваване в териториалното море, вътрешните морски води и българската част на р. Дунав;

11. съвместно с други държавни органи участва в опазването на обществения ред, в защитата на правата и свободите на гражданите, в опазването на имуществото им в граничната зона, зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища;

12. информира местните административни органи за провежданите от нея мероприятия при усложняване на обстановката в граничните райони и съгласува съвместните действия в интерес на охраната на държавната граница;

13. самостоятелно и съвместно с Българската армия противодейства срещу въоръжени и други провокации на държавната граница;

14. оказва съдействие на специализираните държавни органи по изпълнението на нормативните актове, регламентиращи опазването на околната среда, живота и здравето на населението в зоните и обектите по чл. 94;

15. осъществява сътрудничество при изпълнение на своите задачи с органите за охрана на границата на други държави.

16. осъществява наблюдение на държавната граница;

17. изработва едромащабни карти и документация на държавната граница, създава и поддържа геодезическо-картографски фонд.

(2) Органите на държавната и общинската администрация са длъжни да оказват съдействие и помощ на граничната полиция при изпълнение на задачите ѝ по ал. 1.

Чл. 96

(1) Органи на Граничната полиция са офицерите, сержантите и извънщатните служители.

(2) Правомощията на извънщатните служители се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 97

(1) В изпълнение на задачите по раздел I органите на Граничната полиция имат право да:

1. разполагат сили и средства, изграждат, използват и снемат инженерно-технически съоръжения и други средства за охраната на държавната граница;

2. прилагат разузнавателни способи и средства при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи;

3. осъществяват паспортно-визов контрол на лицата и проверка на стоките и транспортните средства, преминаващи през граничните контролно-пропускателни пунктове;

4. спират, задържат и извършват проверка на български и чуждестранни кораби и плавателни средства, нарушили правилата за спиране и пребиваване в териториалното море, вътрешните морски води, прилежащата зона, континенталния шелф и българската част на р. Дунав;

5. спират, задържат и извършват проверки на български и чуждестранни въздухоплавателни средства при констатиране на нарушения на граничния режим и застрашаване сигурността на полета съвместно със специализираните звена;

6. преследват нарушители на държавната граница извън граничната зона съвместно с други органи на МВР;

7. задържат извършители на контрабанда, незаконно пренесени товари и преминали транспортни средства извън установените за целта места и да извършват проверка съвместно с митническите власти;

8. ограничават временно или забраняват движението на лица и транспортни средства в зоните и обектите по чл. 94 при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност за задържане на лица и транспортни средства и ако съществува опасност за здравето и живота на хората;

9. приемат, придружават и предават нарушители на държавната граница от и на съседните гранични органи и други страни в съответствие със закона и международните договори, по които Република България е страна;

10. поставят и използват технически средства за наблюдение и заснемане, резултатите от които могат да се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или нарушения, както и за предотвратяване и разкриване на незаконно преминаване на държавната граница, на престъпления или нарушения на територията на граничните контролно-пропускателни пунктове, насочени срещу паспортно-визовия режим, или на заплахи за сигурността на личния състав, сградите и съоръженията на службата;

11. настаняват принудително в специални помещения или специални домове чужденци, нарушили граничния режим и подлежащи на принудително отвеждане до границата или на експулсиране по ред, определен в закон.

(2) При изпълнение на своите правомощия по ал. 1 служителите на Граничната полиция са длъжни да уважават достойнството и да спазват човешките и гражданските права.

Чл. 98

Органите на Граничната полиция имат и правомощията на полицейски органи по глава седма, раздел II съобразно компетентността си в зоните и обектите за изпълнение на техните задачи.

Чл. 99

(1) Офицерите, сержантите и военнослужещите на наборна военна служба при изпълнение на функциите си употребяват оръжие, физическа сила и помощни средства при условия и по ред, определени от закона.

(2) Оръжие се употребява без предупреждение:

1. при явно нападение от чужди войскови групи или други въоръжени лица, навлезли на наша територия;

2. при въоръжено нападение срещу длъжностни лица от Граничната полиция;

3. срещу лица, оказали въоръжена съпротива;

4. срещу лица, които се опитват да преминат през държавната граница и всички други мерки за тяхното задържане са се оказали безрезултатни.

(3) Оръжие се употребява след предупреждение при опит на задържани лица да избягат и при невъзможност да се предотврати това по друг начин.

(4) В пределите на вътрешните морски води и териториалното море на Република България органите на Граничната полиция имат право да употребяват оръжие съгласно Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

(5) За всеки случай на употреба на оръжие се докладва по установения ред.

Чл. 100

(1) Дирекция „Гранична полиция“ изгражда и поддържа за нуждите на своята дейност информационни фондове за:

1. лица и обекти, свързани с нарушения на държавната граница;

2. броя на преминалите лица и транспортни средства през границата на Република България.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя на други държавни органи по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 101

Другите служби на МВР предоставят на Националната служба „Гранична полиция“ информация, свързана с нарушения на държавната граница в граничната зона и в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове.

Чл. 102

Директорът на Националната служба „Гранична полиция“ съгласувано с министъра на външните работи и в съответствие с международните договори назначава гранични представители (гранични пълномощници) за уреждане на възникнали гранични нарушения.

Чл. 103

За изпълнение на служебните си функции граничните полицейски органи могат да осъществяват сътрудничество с държавни органи, организации и граждани.

Чл. 104

(1) Националната служба „Жандармерия“ е специализирана охранителна и оперативно-издирвателна полицейска служба на МВР за охрана на стратегически и особено важни обекти, борба с терористични и диверсионни групи, охрана на обществения ред и борба с престъпността.

(2) Стратегическите и особено важните обекти по ал. 1 се определят от Министерския съвет.

Чл. 105

(1) В изпълнение на задачите си по чл. 104 Националната жандармерия самостоятелно и съвместно с други служби на МВР:

1. организира и осъществява охраната на стратегически и особено важни обекти;

2. обезврежда терористични и диверсионни групи;

3. участва в организирането на дейността по опазването на обществения ред извън населените места;

4. участва в предотвратяването, разкриването и разследването на престъпления и други нарушения на обществения ред извън населените места;

5. издирва и задържа лица в предвидените от закона случаи;

6. събира, обработва, използва и предоставя информация, придобита по повод изпълнение на функциите си;

7. разкрива и отстранява причините и условията за извършване на престъпления и други нарушения на обществения ред съобразно своята компетентност и оказва помощ на гражданите за осигуряване защитата на живота, здравето и имуществото им, както и на други техни права и законни интереси;

8. оказва съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, когато противозаконно се пречи на тяхната дейност;

9. предприема всички необходими действия в кръга на предоставените им правомощия при наличие на данни за престъпление или друго нарушение на обществения ред;

10. оказва помощ на лицата, пострадали от престъпления и други нарушения на обществения ред, при аварии, бедствия и произшествия, както и на лица, намиращи се в безпомощно състояние.

(2) Използването на Националната жандармерия за опазване на обществения ред и в населените места съвместно с други служби на министерството се разрешава с писмена заповед на министъра на вътрешните работи за всеки отделен случай.

Чл. 106

(1) Органи на Националната жандармерия са офицерите, сержантите, военнослужещите на наборна военна служба и извъншатните служители.

(2) Правомощията на военнослужещите на наборна военна служба и на извъншатните служители се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 107

(1) Органите на Националната жандармерия имат следните правомощия:

1. да разполагат сили и средства, изграждат, използват и снемат инженерно-технически съоръжения и други средства за охрана на стратегически и особено важни обекти;

2. самостоятелно и с други държавни органи да преследват нарушители на обществения ред извън населени места;

3. да отцепват райони, ограничават временно или забраняват движението на лица и транспортни средства;

4. да ползват държавни, обществени и лични превозни средства за изпълнение на неотложни служебни задачи при масови безредици, природни бедствия, аварии, катастрофи, преследване на нарушители и за подпомагане на лица, намиращи се в безпомощно или критично състояние;

5. да ползват комуникационни връзки или да ги прекъсват.

(2) Органите на Националната жандармерия имат и правомощията на полицейски органи съобразно глава седма, раздел II в рамките на компетентността си.

(3) Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да спазват разпорежданията на органите на Националната жандармерия и да оказват съдействие при изпълнение на правомощията им.

Чл. 108

(1) Националната служба „Пожарна и аварийна безопасност“ е специализирана служба на МВР за осъществяване на държавен противопожарен контрол, пожарогасене и аварийно-спасителна дейност.

(2) Редът за осъществяване на дейностите по ал. 1 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.

Чл. 109

В изпълнение на задачите си по чл. 108 Националната служба „Пожарна и аварийна безопасност“ осъществява:

1. пожарогасителна дейност;

2. аварийно-спасителна дейност;

3. държавен противопожарен контрол;

4. научно-приложна дейност;

5. събиране, обработване, използване и предоставяне на информация за пожарна и аварийна безопасност.

Чл. 110

Пожарогасителната дейност включва:

1. определянето на способите, начините и средствата за пожарогасене;

2. разработването на планове за ликвидиране на произшествията;

3. незабавното изпращане на сили и средства при съобщение за пожар;

4. ограничаването и ликвидирането на пожара;

5. спасяването на хора и имущество;

6. оказването на първа медицинска помощ на пострадалите;

7. огранизиране транспортирането на пострадалите до болничните заведения.

Чл. 111

Аварийно-спасителната дейност включва:

1. определянето на способите, начините и средствата за извършване на аварийно-спасителната дейност;

2. незабавното изпращане на сили и средства при съобщения за бедствия, аварии и катастрофи;

3. ограничаването и ликвидирането на последиците от бедствия, аварии и катастрофи;

4. спасяването на хора и имущество;

5. оказване на първа медицинска помощ на пострадалите;

6. огранизиране транспортирането на пострадалите до болничните заведения.

Чл. 112

(1) Държавният противопожарен контрол включва:

1. изпълнението на противопожарните правила и норми при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на населените места, извънселищните територии, сградите и технологичните съоръжения и инсталации;

2. производството, вноса и търговията с изделия, машини и съоръжения във връзка с пожарната им безопасност;

3. участие в държавното приемане на обектите и строежите;

4.

5. сертификационни проверки и издаване на сертификати за съответствие на обектите с изискванията за пожарна безопасност; Сертификат се издава само при промяна на функционалното предназначение на обекта, за което по Закона за устройство на територията не се изисква разрешение за ползване.

6. съгласуване на проектите и даване на становища за разрешаване ползването на строежите;

7. контрол за съответствие на оценени продукти, техника, автоматика, гасителни средства и други с изискванията за пожарна и аварийна безопасност;

8. издаване на разрешение на търговците, извършващи дейности по пожарна и аварийна безопасност, и контролиране спазването на условията, при които е издадено разрешението.

(2) За определяне на правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност при проектирането, строителството, реконструкцията, модернизацията и експлоатацията на обектите и населените места и на извънселищните територии министърът на вътрешните работи и министърът на регионалното развитие и благоустройството издават наредби.

Чл. 113

Научно-приложната дейност включва:

1. разработване на правила и норми за осигуряване на пожарната и аварийната безопасност;

2. изследване на причините и условията за възникване и разпространяване на пожарите, авариите и бедствията;

3. разработване на методи и средства за предотвратяване и ликвидиране на пожари и аварии;

4. изследване и определяне на пожарната характеристика на веществата;

5. определяне на горимостта и границата на пожароустойчивост на строителните конструкции и елементи;

6. технически експертизи за пожари и аварии;

7. съгласуване и разработване на проекти и типове противопожарно оборудване, инсталации, уреди и съоръжения, гасителни и пожарозащитни състави;

8. съгласуване и разработване на проекти на стандарти;

9. разработване на научно-приложни продукти за нуждите на МВР;

10. научно-информационно обслужване в областта на пожарната и аварийната безопасност.

Чл. 114

Събирането, обработването, съхраняването, анализирането, използването и предоставянето на информация за пожарната и аварийната безопасност включват:

1. регистриране и отчитане на възникналите пожари, аварии и бедствия, ликвидирани от националната служба;

2. регистриране и отчитане на превантивните и административнонаказателните мерки;

3. водене на регистър на службите за пожарна и аварийна безопасност в страната и личния им състав;

4. регистриране и водене на отчет на противопожарната и аварийно-спасителната техника, въоръжение и гасителни средства;

5. регистриране и водене на отчет на плановете за ликвидиране на произшествия;

6. анализиране на събраната информация от извършвания държавен противопожарен контрол, от ликвидираните от органите на националната служба пожари, аварии и бедствия и набелязване на мерки за тяхното предотвратяване;

7. анализиране на състоянието на противопожарната и аварийно-спасителната техника, въоръжение и гасителни средства и прогнозиране на вида и количествата за нуждите на националната служба;

8. анализиране и определяне на необходимостта от подготовка и преподготовка на кадрите в учебните заведения на МВР за нуждите на националната служба;

9. обработване и предоставяне на информация за нуждите на министерството;

10. обработване и предоставяне на информация, свързана с пожарната и аварийната безопасност и възникналите произшествия, на заинтересувани държавни органи, организации и юридически лица.

Чл. 115

(1) Органи на Националната служба „Пожарна и аварийна безопасност“ са офицерите, сержантите, военнослужещите на наборна военна служба и извъншатните служители.

(2) Правомощията на военнослужещите на наборна военна служба и извъншатните служители се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 116

При гасене на пожари, спасяване на хора и имущество при пожари, аварии, бедствия и катастрофи органите по чл. 115, ал. 1:

1. влизат по всяко време в жилищни, производствени и други сгради и помещения на юридически и физически лица;

2. разрушават сгради или части от тях, разглобяват конструкции, отстраняват, унищожават или повреждат имущество, дървета или други насаждения, когато няма друг начин за действие;

3. използват спасителни, гасителни, транспортни, съобщителни и други технически средства – собственост на физически и юридически лица;

4. привличат длъжностни лица и граждани за оказване на съдействие;

5. изменят реда за движение в района, където се извършват спасителни и гасителни действия, до пристигане на съответните компетентни органи;

6. използват безплатно водоизточници и водопроводни мрежи по начин, осигуряващ необходимите количества вода за гасене.

Чл. 117

(1) При упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарната и аварийната безопасност:

1. контролират спазването на правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обекти и населени места;

2. извършват проверки в жилищата на гражданите през деня в присъствието на обитателите им при получаване на писмен сигнал за нарушаване на правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност или след получаване на разрешение от съответната прокуратура;

3. издават писмени разпореждания за изпълнение на правилата за пожарна и аварийна безопасност на държавни органи, организации, юридически лица и граждани;

4. прилагат превантивни и административнонаказателни мерки при констатиране на нарушения на правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност;

5. сигнализират държавни органи, организации, юридически лица и граждани при нарушаване на правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност;

6. при наличие на данни за извършено престъпление сигнализират органите на прокуратурата;

7. изискват от държавни органи, организации, юридически лица и граждани документи и сведения, свързани с осигуряването на пожарната и аварийната безопасност, при спазване на държавната, служебната, фирмената и личната тайна;

8. изискват документи за правоспособност за упражняване на пожаро- и взривоопасни професии и дейности;

9. издават разрешения на търговци и търговски дружества, извършващи пожаро- и взривоопасна дейност;

10. издават сертификати за съответствие на обектите с изискванията на пожарната безопасност;

11. дават писмено съгласие за разрешаване ползването на строежите при условията на чл. 177 от Закона за устройство на територията;

12. извършват контрол на влаганите в обектите материали, инсталации и други за съответствието им с изискванията за пожарна и аварийна безопасност;

13. издават разрешения на търговци и търговски дружества, извършващи дейности по пожарна и аварийна безопасност, и контролират спазването на условията на даденото разрешение.

(2) За издаваните сертификати и писмени съгласия се събират такси в размер, определен от Министерския съвет.

Чл. 117а

Органите на Национална служба „Пожарна и аварийна безопасност" не осъществяват:

1. пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност в обектите на подземната минна промишленост;

2. държавен противопожарен контрол в обектите на подземната минна промишленост, на Министерството на отбраната и на транспортните средства.

Чл. 118

Дирекцията „Пожарна и аварийна безопасност“ осъществява методическо ръководство и контрол по отношение на регионалните звена „Пожарна и аварийна безопасност“.

Чл. 119

Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да спазват разпорежданията на органите на Националната служба „Пожарна и аварийна безопасност“ и да оказват съдействие при изпълнение на правомощията им.

Чл. 120

(отменен)

Министърът на вътрешните работи по изключение може да създава специализирани звена за пожарна и аварийна безопасност извън щатната численост на министерството по реда на чл. 85 и 86.

Чл. 121

Задачите, дейностите, органите и правомощията на териториалните служби на МВР се определят от общите функции на министерството, изпълнявани на определената им територия.

Чл. 122

Дирекция „Оперативно-техническа информация“ е специализирано звено на МВР за извършване на негласна оперативно-техническа дейност, като:

1. осигуряване, разработване и прилагане на специални разузнавателни средства и изготвяне на веществени доказателствени средства;

2. наблюдаване, проникване, фотографиране, осъществяване на видео- и звукозаписване, филмиране, белязване на предмети и изготвяне на психологичен анализ във връзка със събирането на данни за извършени престъпления и за защита на националната сигурност и обществения ред;

3. оперативно-техническа проверка на пощенска и друга кореспонденция за опазване на живота, здравето и сигурността на гражданите, за защита на националната сигурност и обществения ред;

4. контролиране предаването на данни и получаване на информация чрез кабелни средства за комуникация;

5. предотвратяване чрез технически способи на терористични действия, насочени срещу държавни органи, организации, юридически лица и граждани, както и срещу стратегически дейности и обекти;

6. осъществяване на информационна дейност;

7. участие и осъществяване на ръководни и контролни функции върху дейността на изградените звена в териториалните служби.

Чл. 123

Дирекция „Свръзки“ е специализирано звено на МВР за осигуряване на необходимите за държавното ръководство и за министерството специални съобщителни средства, като:

1. проучва, проектира, разработва и внедрява нови системи, технически съоръжения и средства в свързочната техника;

2. осигурява специалната и оперативната свръзка за държавното управление и за МВР на територията на цялата страна;

3. планира и организира дейността на свързочната система и осъществява управлението, контрола и автоматизирането ѝ;

4. експлоатира, поддържа и обслужва техническите съоръжения и средства в свързочната система;

5. организира свръзките при провеждане на мероприятия и учения на държавното управление и службите на МВР в страната;

6. организира наемането на съоръжения и канали от Комитета по пощи и далекосъобщения;

7. осигурява подготовката на свързочната система за военно време при стихийни бедствия и производствени аварии;

8. осъществява взаимодействие с другите служби на МВР, с държавни органи, организации и юридически лица във връзка с изпълнението на функциите си;

9. извършва информационна дейност.

Чл. 124

(1) Дирекция „Защита на средствата за връзка“ е специализирана дирекция на МВР за криптографска защита на класифицираната информация в Република България и в дипломатическите и консулските ѝ представителства за придобиване, систематизиране и обработка на информация от чужди източници в интерес на националната сигурност и оперативен контрол на националния радиочестотен спектър, като:

1. оценява и разработва криптографски алгоритми и средства за криптографска защита на класифицираната информация; изработва и разпределя използваните криптографски ключове; разрешава и контролира използването, производството и вноса на средства за криптографска защита;

2. издава сертификат за сигурност на автоматизираните информационни системи или мрежи, използвани за работа с класифицирана информация; координира и контролира дейността по защита от паразитни електромагнитни излъчвания на техническите средства, обработващи, съхраняващи и пренасящи класифицирана информация;

3. организира и осъществява комуникациите на Република България с дипломатическите и консулските ѝ представителства и криптографската защита на обменяната информация, като осигурява необходимия персонал във ведомствените звена и в дипломатическите и консулските представителства;

4. придобива, обработва и систематизира информация с технически средства от технически източници на други държави в интерес на националната сигурност и я предоставя на потребители, определени със заповед на министъра на вътрешните работи и със закон;

5. разкрива и предотвратява използването на националния радиочестотен спектър срещу сигурността на страната или в нарушение на законите и взаимодейства с компетентните държавни органи;

6. осигурява и прилага специални разузнавателни средства и изготвя веществени доказателствени средства при условия и по ред, определени със закон;

7. осъществява оперативно-издирвателна дейност;

8. взаимодейства с другите служби на МВР и със специализирани държавни органи, както и със сродни служби на други държави в кръга на своята компетентност;

9. извършва информационна дейност.

(2) Ведомствата осигуряват финансово дейността на звената по ал. 1, т. 3 и в дипломатическите и консулските представителства.

(3) Организацията на дейността по ал. 1, т. 3 се определя с наредба на Министерския съвет.

Чл. 125

Дирекция „Оперативно издирване“ е специализирано звено на МВР за извършване на негласна оперативно-техническа дейност за разкриване и документиране извършването на престъпления, включително и за изготвяне на веществени доказателствени средства, като:

1. осъществява наблюдение на лица и обекти и съдейства за предотвратяване извършването на престъпления;

2. извършва проследяване на лица;

3. извършва записи, филмира и фотографира лица и обекти;

4. контролира проведени телефонни разговори от обществени телефонни автомати;

5. охранява чрез използване на специфични методи и специални разузнавателни средства имуществото и живота на физически лица и свидетели;

6. извършва оперативно проучване на лица и обекти;

7. участва и осъществява ръководни и контролни функции върху дейността на изградените звена в териториалните служби;

8. участва в съвместни мероприятия с другите служби на МВР по разкриване и предотвратяване на престъпления;

9. участва в обучението на кадри на други разузнавателни и контраразузнавателни служби от държавния апарат;

10. изгражда и използва собствен информационен фонд като част от информационната система на министерството;

11. съхранява изготвени от дирекцията веществени доказателствени средства и ги предоставя на органите на съдебната власт по тяхно искане.

Чл. 125а

Дирекция „Инспекторат“:

1. осъществява контрол за изпълнението на актовете на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и на главния секретар;

2. дава становище за отстраняване на допуснатите нарушения и пропуски в работата на службите;

3. оказва помощ по организацията, стила и методите на работа на ръководния състав на дирекциите и службите.

4. осъществява контрол и оказва методическа помощ в работата на националните и териториалните служби за предотвратяване прояви на корупция в системата на МВР.

Чл. 125б

(1) Дирекция „Информация и архив“:

1. приема, регистрира и обработва документи, създадени от службите и дирекциите на МВР, като създава фондове за временно и постоянно запазване;

2. предлага на министъра на вътрешните работи архивни документи за разсекретяване;

3. извършва събирателска дейност на документи и предмети, свързани с историята на МВР, и осъществява експозиционна дейност;

4. реставрира и консервира архивни документи и създава архивни фондове;

5. предоставя информация и документи на ръководството на министерството, на службите и дирекциите на МВР, на държавните органи, организации и юридически лица по установен ред;

6. издава удостоверителни документи и предоставя документи на граждани по установен ред, за което се събират такси в размер, определен от Министерския съвет;

7. оказва методическа помощ и осъществява контрол по състоянието и съхраняването на документи и по организацията на деловодствата в дирекциите и службите;

8. предлага на министъра на вътрешните работи реда и начина за унищожаването на документи в дирекциите и службите;

9. съвместно с други дирекции и служби изготвя проекти на нормативни актове по предмета на дейността си.

(2) Дирекция „Информация и архив“ организира и води оперативния отчет в МВР, като:

1. изготвя аналитични и статистически справки и доклади по данни на оперативния отчет за нуждите на ръководството на МВР и оперативните звена;

2. оказва организационно и методическо ръководство, контрол и помощ на аналогичните звена в другите служби на МВР.

(3) Архивният фонд на министерството се съхранява в дирекция „Информация и архив" и в регионалните дирекции на вътрешните работи.

(4) Министърът на вътрешните работи чрез дирекция „Информация и архив“ управлява архивния фонд на министерството.

Чл. 125в

Националното централно бюро „Интерпол“:

1. организира и координира международния обмен на полицейска информация при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи;

2. взаимодейства с другите правозащитни органи и организации, чиято цел е профилактика и борба с престъпността;

3. изгражда и поддържа собствени информационни фондове;

4. събира, обработва и съхранява информация за лица, предмети, събития и дейности, свързани с транснационалната престъпност;

5. координира издирването на лица и предмети, извършвано от други полицейски органи по тяхна заявка;

6. предоставя информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани, които имат законен интерес да я получат, при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи. Юридическите лица, които не са на бюджетна издръжка, и гражданите заплащат такси в размер, определен от Министерския съвет.

Чл. 125г

Дирекция „Бойна и мобилизационна готовност":

1. разработва и поддържа в готовност за изпълнение плана за привеждане на МВР от мирно на военно положение, плана за мобилизация и военновременния план на министерството;

2. планира участието на МВР в териториалната отбрана на страната;

3. организира изграждането и експлоатацията на системата от пунктове за управление на министерството и поддържането й в оперативна и техническа готовност за използване;

4. разработва и предлага за утвърждаване проекти на военновременни структури и щатове, съобразно функциите на МВР във военно време;

5. организира и контролира създаването и поддържането на военновременни запаси на МВР;

6. планира, разпределя и отчита финансовите средства по отбранително-мобилизационната подготовка и организира съставянето на военновременния проектобюджет на МВР;

7. организира и контролира дейността на оперативните дежурни центрове и части за поддържане готовността на министерството за оповестяване при привеждане от мирно на военно положение и при друго извънредно положение;

8. подпомага дейността на ръководството на МВР за управление на силите и средствата на министерството при военно или друго извънредно положение;

9. планира, организира, ръководи и контролира мобилизационната подготовка и провеждането на мобилизацията в структурните звена на МВР;

10. организира и провежда подготовката на ръководния състав на МВР за управление на силите и средствата на министерството при привеждане от мирно на военно положение и при друго извънредно положение;

11. планира, организира, ръководи и контролира оперативно-бойната подготовка на структурните звена на МВР за военно време и за действие при друго извънредно положение;

12. осъществява взаимодействието на МВР с други държавни органи по въпросите на военновременното планиране, оперативно-бойната и мобилизационната подготовка и готовност;

13. контролира готовността на структурните звена на МВР за работа във военно време и при друго извънредно положение;

14. при привеждане от мирно на военно положение изпълнява планираните мероприятия, въвеждането в действие на военновременния план и бюджет, организира работата на пунктовете за управление и тяхната охрана и отбрана.

Чл. 125д

Дирекция „Комендатура“:

1. организира и осъществява охраната, защитата и пропускателния режим в сгради и обекти на министерството, определени от министъра на вътрешните работи;

2. организира и осигурява сигурността при провеждане на мероприятия на ръководството на МВР;

3. при привеждане на страната от мирно във военно положение и при усложнена обстановка организира и изпълнява задачи, осигуряващи ръководството на министерството и неговите служби и дирекции във военновременни и мирновременни пунктове.

Чл. 126

(1) Органи на дирекциите в специализираната администрация са държавните служители – граждански лица, и извъншатните служители на дирекциите.

(2) Правомощията на извънщатните служители се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 127

(1) При изпълнение на функциите си дирекциите по чл. 122 – 125:

1. изготвят веществени доказателствени средства при условия и по ред, определени от закона;

2. издават задължителни разпореждания за оказване на съдействие от държавни органи, организации, юридически лица и граждани;

3. информират другите служби на министерството, държавни органи и организации при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи;

4. получават информация от другите служби на министерството, държавни органи, организации, юридически лица и граждани;

5. изискват осигуряване на достъп до технически средства и съоръжения на държавни органи, организации, юридически лица и граждани.

(2) При изпълнение на функциите си дирекциите по чл. 125а – 125д:

1. оказват методическа помощ и контрол над изградените аналогични звена в другите дирекции и служби;

2. изискват информация и ползват информационната система на МВР.

Чл. 128

Дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност“ организира изпълнението на заповедите на ръководството на министерството, координира плановете и взаимодействието на службите, като:

1. събира и обработва, систематизира, съхранява, анализира и оценява, използва и предоставя информацията, която постъпва в министерството, на ръководствата на службите, включително чрез създаване и използване на автоматизирани информационни фондове;

2. извежда приоритетите за информационното осигуряване на министерството;

3. изгражда информационната и системната среда, необходими за функционирането на създадените автоматизирани информационни фондове;

4. внедрява нови информационни технологии;

5. осъществява взаимодействието с автоматизираните информационни системи на други държавни органи и институции;

6. извършва регистрация на автоматизирани информационни фондове в МВР;

7. изготвя проекти на нормативни актове в областта на информационно-аналитичната дейност и компютризираните информационни технологии;

8. организира и контролира кореспонденцията на министерството, както и изпълнението на нормативните изисквания за секретност при работа с документи и други информационни носители;

9. осъществява оперативното и организационно-методическото ръководство на дежурните звена в министерството;

10. организира приемната на МВР;

11. осъществява методическо ръководство и контрол на аналогичните звена в службите по предмета на дейност.

Чл. 129

Дирекция „Правно-нормативно обслужване“:

1. защитава интересите на министерството пред съдебните и други държавни органи, като организира, разпределя и възлага тези дейности и на съответните аналогични звена, изградени в дирекциите на специализираната и общата администрация на МВР, които не са юридически лица;

2. участва в изготвянето на проекти и становища по нормативни актове;

3. оказва правна помощ на ръководството на министерството;

4. извършва сравнително-правни изследвания и правно-аналитична дейност;

5. участва в преговори за сключването на договори от името на министерството и дава становища по тях относно законосъобразността им;

6. оказва методическо ръководство, помощ и контрол на аналогичните звена в другите служби и дирекции на МВР;

7. организира проучването на резултатите от прилагането на нормативните актове и прави предложения пред ръководството за усъвършенстването им или за вземане на мерки за правилното им прилагане.

Чл. 130

Дирекция „Международно сътрудничество“:

1. организира взаимодействието на министерството със съответните служби на други държави;

2. организира и осъществява сътрудничеството на МВР с международни организации;

3. събира, обработва, съхранява и предоставя информация за двустранното и многостранното сътрудничество на министерството;

4. съвместно с други служби извършва подготовката, анализа, оценката на международните споразумения от името на министерството и предлага сключването им;

5. съгласува международната дейност на МВР с Министерството на външните работи.

Чл. 131

Дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“:

1. организира работата на министерството със структурите на гражданското общество;

2. разяснява и информира за изпълнението на функциите на министерството;

3. осъществява редакционно-издателска и културно-информационна дейност.

Чл. 132

(отменен)

Служба „Инспекторат“:

1. осъществява контрол за изпълнението на заповедите на министъра на вътрешните работи, на главния секретар и на секретарите;

2. дава становища за отстраняване на допуснатите нарушения и пропуски в работата на службите;

3. оказва помощ по организацията, стила и методите на работа на ръководния състав на дирекциите и службите.

Чл. 133

Дирекция „Човешки ресурси“:

1. подпомага ръководството на МВР при управлението на човешките ресурси;

2. организира провеждането на кадровия процес в съответствие с принципите на устройството и управлението на органите на МВР;

3. осъществява централизирано методическо ръководство по подбора, изучаването и развитието на личния състав;

4. планира и организира професионалната подготовка на състава;

5. разработва и предлага за утвърждаване проекти на структури и щатове на службите;

6. анализира и контролира състоянието на дисциплината и прилагането на дисциплинарната практика в службите;

7. води на отчет личния състав на службите и дирекциите;

8. събира, обработва и съхранява информацията за личния състав на МВР, като изгражда и поддържа автоматизирана информационна система и необходимите видове картотеки;

9. разглежда жалби и молби на служители по кадрови въпроси и изготвя предложения за решаването им;

10. издава удостоверителни документи.

Чл. 134

Дирекция „Финансово-ресурсно осигуряване“:

1. подпомага министъра на вътрешните работи в качеството му на първостепенен разпоредител с бюджета на МВР;

2. съставя проектобюджета и периодичните финансови отчети;

3. изготвя годишните планове за финансиране на службите на МВР и осъществява текущ финансов контрол;

4. разработва нормативни актове в областта на материалното и финансовото осигуряване на службите и дирекциите и прилагането на нормативните механизми на заплащането на труда на личния състав.

Чл. 135

(отменен)

(1) Служба „Информация и архив“:

1. приема, регистрира и обработва документи, създадени от службите на МВР, като създава фондове за временно и постоянно запазване;

2. предлага на министъра на вътрешните работи архивни документи за разповеряване;

3. извършва събирателска дейност на документи и предмети, свързани с историята на МВР, и осъществява експозиционна дейност;

4. реставрира и консервира архивни документи и създава архивни фондове;

5. предоставя информация и документи на ръководството на министерството, на службите на МВР, на държавните органи, организации и юридически лица по установен ред;

6. издава удостоверителни документи и предоставя документи на граждани по установен ред;

7. оказва методическа помощ и осъществява контрол по състоянието и съхранението на документи и по организацията на деловодствата в службите;

8. определя реда и разрешава унищожаването на документи в службите;

9. съвместно с други служби изготвя проекти на нормативни актове по предмета на дейността си.

(2) Служба „Информация и архив“ организира и води оперативния отчет в МВР, като:

1. изготвя аналитични и статистически справки и доклади по данни на оперативния отчет за нуждите на ръководството на МВР и оперативните звена;

2. оказва организационно и методическо ръководство, контрол и помощ на аналогичните звена в другите служби на МВР.

(3) Министърът на вътрешните работи чрез служба „Информация и архив“ управлява архивния фонд на министерството.

Чл. 136

Дирекция „Материално-техническо осигуряване и социално обслужване“:

1. осъществява снабдяването в мирно и във военно време с въоръжение, материално-технически средства и вещево доволствие на службите и дирекциите на министерството;

2. осъществява експлоатацията, ремонта и съхранението на въоръжението, техниката и другото имущество на министерството;

3. организира социалното обслужване и други обслужващи дейности на личния състав;

4. организира изграждането, използването на сградния и жилищния фонд и комунално-битовото обслужване в министерството;

5. води на отчет, актува и контролира управлението на държавното имущество на министерството, включително и регистър на търговските дружества, създадени с имущество – частна държавна собственост, спрямо които министърът упражнява правата на едноличен собственик на капитала;

6. организира проектиране и извършване на капитално строителство, изграждане на обекти за задоволяване служебните нужди на МВР, както и жилищен, почивен и болничен фонд.

Чл. 137

(1) Дирекция „Ревизионна“ проверява:

1. законосъобразността и достоверността на събирането, съхраняването, стопанисването, разходването и отчитането на имуществото на министерството;

2. законосъобразността и достоверността на счетоводната отчетност;

3. изпълнението на задълженията към бюджета;

4. опазването на имуществените интереси на МВР във връзка с продажбата и отдаването под наем на употребявани, ненужни и залежали материали, технически средства, подблокови пространства и други;

5. спазването на валутния режим;

6. изпълнението на нормативните актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на ревизираните обекти.

(2) По разпореждане на министъра на вътрешните работи или на упълномощено от него длъжностно лице дирекция „Ревизионна" извършва финансов контрол и контрол върху дейността на материалноотговорните лица във всички структури на МВР.

(3) При извършване на дейностите по ал. 1 органите на Дирекция „Ревизионна“ имат право:

1. на свободен достъп в ревизираните обекти;

2. да проверяват паричните и материалните активи, счетоводната отчетност, документите и техническите носители на информация, както и предназначението на нейното набиране и програмно осигуряване;

3. да назначават вещи лица по въпроси, които изискват специална подготовка и познания, като техните възнаграждения са за сметка на ревизираните обекти;

4. да изискват сведения, копия от документи, извлечения от сметки и други подобни от юридически лица и еднолични търговци извън ревизирания обект, както и да извършват насрещни финансово-счетоводни проверки в тях, когато са необходими за ревизията.

Чл. 138

(отменен)

Националното централно бюро „Интерпол“:

1. организира и координира международния обмен на полицейска информация при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи;

2. взаимодейства с другите правозащитни органи и организации, чиято цел е профилактика и борба с престъпността;

3. изгражда и поддържа собствени информационни фондове;

4. събира, обработва и съхранява информация за лица, предмети, събития и дейности, свързани с транснационалната престъпност;

5. координира издирването на лица и предмети, извършвано от други полицейски органи по тяхна заявка;

6. предоставя информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани, които имат законен интерес да я получат, при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи.

Чл. 139

(отменен)

Служба „Бойна и мобилизационна готовност“:

1. разработва плана за привеждане на МВР от мирно във военно положение, военновременния план и бюджет, провежда и контролира мероприятията по подготовката за работа във военно време;

2. създава и поддържа мобилизационните неприкосновени запаси, планира, разпределя и отчита финансовите средства по отбранително-мобилизационната подготовка;

3. отговаря за изграждането на системата от пунктове за управление на министерството и поддържането им в техническа готовност за използване;

4. организира подготовката на ръководния състав, провежда тренировките и ученията с ръководството на службите на МВР;

5. подпомага дейността на ръководството на МВР при осъществяване на мероприятията по гражданската защита;

6. контролира изпълнението на задачите по подготовката на службите за работа във военно време;

7. организира дейността на оперативните дежурни центрове и части за поддържане готовността на министерството за оповествяване на страната и въоръжените сили от мирно във военно положение и в кризисни ситуации;

8. осъществява взаимодействието на МВР с други държавни органи по въпросите на оперативно-бойната и мобилизационната подготовка и готовност;

9. планира, организира, ръководи и контролира мобилизационната подготовка и провеждането на мобилизацията в службите на МВР;

10. при привеждане от мирно във военно положение изпълнява планираните мероприятия, въвеждането в действие на военновременния план и бюджет, организира работата на пунктовете за управление и тяхната охрана и отбрана.

Чл. 140

(отменен)

Служба „Комендатура“:

1. организира и осъществява охраната, защитата и пропускателния режим в сгради и обекти на министерството, определени от министъра на вътрешните работи;

2. организира и осигурява сигурността при провеждане на мероприятия на ръководството на МВР;

3. при привеждане на страната от мирно във военно положение и при усложнена обстановка организира и изпълнява задачи, осигуряващи ръководството на министерството и негови служби във военновременни и мирновременни пунктове.

Чл. 141

Органи на дирекциите по чл. 128 – 137 са държавните служители – граждански лица.

Чл. 142

(1) В изпълнение на функциите си дирекциите от общата администрация:

1. оказват методическа помощ и контрол над изградените аналогични звена в другите дирекции и служби;

2. изискват информация и ползват информационната система на МВР.

(2) Централната експертна лекарска комисия изготвя медицински заключения за здравословното състояние на служителите.

Чл. 143

Академията на МВР е специализирано висше училище за обучение на специалисти и за научни изследвания за нуждите на министерството.

Чл. 144

(1) За изпълнение на функциите по чл. 143 Академията на МВР:

1. подготвя офицерски кадри с висше образование;

2. подготвя в професионално отношение новоназначени държавни служители — офицери, сержанти и граждански лица от МВР;

3. повишава квалификацията на служителите на министерството;

4. извършва теоретични и приложни научни изследвания;

5. развива редакционно-издателска дейност;

6. развива научно-приложна, спортна и други дейности в съответствие със спецификата си.

(2) Специалностите и срокът на обучение в академията, както и редът за придобиване на правоспособност се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи и на министъра на образованието и науката.

Чл. 145

(1) Приетите за редовно обучение в Академията на МВР имат статут на курсанти и получават униформено облекло и издръжка в размер, определен от министъра на вътрешните работи.

(2) Приетите наборници за курсанти в Академията на МВР отбиват наборната си военна служба по време на обучението. При отстраняване или напускане по собствено желание в случай, че не са прослужили срока на наборната военна служба, курсантите дослужват този срок в поделенията на МВР, където се приемат военнослужещи на наборна военна служба.

(3) През време на подготовката курсантите не могат да бъдат използвани за служба в органите на министерството освен за целите на обучението за срок не повече от 2 месеца за всяка календарна година.

(4) Завършилите академията след дипломирането си получават офицерско звание и се назначават на длъжности в съответните служби на министерството.

Чл. 146

(1) Завършилите редовно обучение в академията са длъжни да служат в министерството за срок не по-малък от 10 години въз основа на подписан договор при приемането им.

(2) Отстранените от обучение поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление от общ характер, напусналите по собствено желание по време на обучението, както и отказалите се след дипломиране да заемат определената им длъжност възстановяват разходите за издръжка, обучение, униформено облекло, квалификация и/или преквалификация за периода на обучението. Същите разходи се възстановяват и от освободените от служба по собствено желание или по дисциплинарен ред, преди да са изслужили срока по ал. 1, пропорционално на времето на неизпълнение.

Чл. 147

(1) Към Академията на МВР и националните служби на министерството може да се създават центрове за специализация и професионална подготовка.

(2) Организацията и дейността на центровете за специализация и професионална подготовка се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 148

(отменен)

(1) За изпълнение на целта по чл. 147 сержантските училища:

1. подготвят сержантски кадри със средно образование;

2. подготвят в професионално отношение новоназначени сержанти;

3. повишават квалификацията на служителите от министерството;

4. развиват други дейности в съответствие със спецификата си.

(2) Устройството и дейността на сержантските училища се уреждат с правилник на министъра на вътрешните работи в съответствие със Закона за народната просвета.

(3) Условията и редът за приемане на обучаващи се в учебните заведения на МВР се определят ежегодно с наредби, утвърдени от министъра на вътрешните работи.

Чл. 149

(отменен)

(1) Завършилите сержантските училища получават сержантско звание и се назначават в съответните служби на министерството.

(2) За обучаващите се в сержантските училища се прилагат разпоредбите на чл. 146.

Чл. 150

В учебните заведения на МВР могат да се обучават специалисти за нуждите на други ведомства въз основа на договор, сключен между ръководителите им.

Чл. 151

(1) Медицинският институт на МВР е научно-приложен и научноизследователски институт за осъществяване на дейността по здравеопазването в МВР.

(2) Медицинският институт на МВР е юридическо лице.

Чл. 152

Медицинският институт на МВР организира и осъществява дейността по здравеопазването, като извършва:

1. медицинско обслужване на служителите на министерството и на други лица, определени с този закон;

2. стационарно лечение, рехабилитационна и амбулаторно-поликлинична дейност;

3. здравно-профилактична дейност;

4. научноизследователска и научно-учебна дейност;

5. експертна дейност;

6. сътрудничество с висшите медицински институти и с останалите здравни заведения в страната;

7. методична дейност;

8. квалификация и преподаване на медицински кадри от системата на МВР и гражданското здравеопазване.

Чл. 153

Научноизследователските и научно-приложните институти са специализирани звена на МВР за изпълнение на задачи по:

1. проектиране, разработване и внедряване на нови автоматизирани технологии на основата на съвременни изчислителни, комуникационни и софтуерни средства;

2. създаване на специфични технически средства, удостоверителни знаци, печати и щемпели;

3. събиране, изследване и оценка на следи и веществени доказателства;

4. психологичния подбор и психологичните аспекти за оценка и атестиране на личния състав на министерството;

5. пожарната и аварийната безопасност.

Чл. 154

(1) За изпълнение на задачите по чл. 153 научноизследователските и научно-приложните институти:

1. извършват научно-приложна и експертна дейност;

2. изготвят научно-приложни продукти;

3. осъществяват сертификационна дейност;

4. създават информационни фондове – картотеки, куршумотеки, регистри и други;

5. извършват криминологични и криминалистически изследвания;

6. участват в разследването в случаите, предвидени от закона;

7. разработват методики за предотвратяване и разкриване на престъпленията;

8. осъществяват методическо ръководство и контрол на научно-техническите лаборатории в териториалните служби.

(2) Когато за извършването на експертиза е определен експерт от институтите по чл. 153, ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд, консумативи и режийни разноски.

Чл. 155

(1) Органи по по чл. 143 и 147 са офицерите, сержантите и лицата, работещи по трудово правоотношение, които извършват експертни оценки, експерименти и дават заключения.

(2) Органи по чл. 151 и 153 са държавните служители – граждански лица, и лицата, работещи по трудово правоотношение, които извършват експертни оценки, експерименти и дават заключения.

(3) Органи са и Медицинският институт, научноизследователските и научно-приложните институти и Централната експертна лекарска комисия, когато издават разрешения за съответни дейности и експертни заключения.

Чл. 156

Специализираният отряд за борба с тероризма (СОБТ) е специализирана служба на МВР за борба с терористични действия, за защита на стратегически и особено важни обекти и за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления.

Чл. 157

(1) За изпълнение на задачите по чл. 156 СОБТ:

1. предотвратява терористични действия;

2. задържа или обезврежда извършители на особено опасни престъпления, оказващи или склонни да окажат въоръжена съпротива;

3. освобождава заложници;

4. извършва действия, свързани със защитата на държавни и обществени интереси от престъпни посегателства и терористични актове.

(2) Използването на отряда се разрешава с писмена заповед на министъра на вътрешните работи за всеки отделен случай.

(3) Организацията и дейността на отряда се уреждат с правилник, утвърден от министъра на вътрешните работи.

Чл. 158

(1) Органи на СОБТ са офицерите, сержантите и извънщатните служители.

(2) Правомощията на извънщатните служители се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 159

(1) При изпълнение на функциите си органите на СОБТ имат следните правомощия:

1. да използват огнестрелно оръжие и други средства, приети на въоръжение, съобразно конкретната оперативно-тактическа обстановка и специални защитни средства, гарантиращи тяхната лична безопасност и прикритие на самоличността им;

2. да установяват самоличността на лица при условията и по реда, предвидени за полицейските органи;

3. съобразно обстановката – да отцепват райони, да спират или отклоняват движението на пътни превозни средства и временно да прекъсват телекомуникационни връзки;

4. да охраняват органи на МВР, държавни органи и организации при изпълнение на функциите им;

5. да издават задължителни разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, като при неизпълнение на разпорежданията органите на СОБТ съставят актове;

6. да оказват съдействие на държавни органи и организации при изпълнение на функциите им, както и да обезпечават сигурността на гражданите;

7. да осъществяват физическото задържане на лица и незабавното им предаване на компетентните органи;

8. да извършват личен обиск на задържани лица и проверка на лични вещи и превозни средства при условията и по реда, предвидени за полицейските органи.

(2) Служителите от отряда и техните семейства се ползват от специален режим на адресна регистрация, регистрация на лични моторни превозни средства и телефони, определен от министъра на вътрешните работи.

(3) Самоличността на служителите от отряда при изпълнение на техните задължения се запазва в тайна.

Чл. 160

(1) Оперативно-издирвателната дейност е специфичен вид дейност, осъществявана от МВР, за защита на националната сигурност и обществения ред в Република България, здравето, живота, правата и свободите и собствеността на гражданите от престъпни посегателства.

(2) Дейността по ал. 1 се осъществява от оперативно-издирвателните и оперативно-техническите структурни звена на МВР посредством гласни и негласни способи и средства, съобразно компетентността им, при условия и по ред, определени със закона, от акт на Министерския съвет и от министъра на вътрешните работи.

(3) Дейността по ал. 1 се извършва при спазване на Конституцията и закона, зачитане правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство, а така също с прилагането на конспиративност при съчетаване на гласни и негласни методи и средства.

Чл. 161

Оперативно-издирвателната дейност има за цел:

1. разкриване, предотвратяване, пресичане и неутрализиране на престъпления и други нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред;

2. откриване и установяване самоличността на лица, подготвящи, извършващи или извършили престъпна дейност;

3. издирване на лица, укриващи се от органите на предварителното производство и съда, отклонили се от изтърпяване на наказание по дела от общ характер, а така също и издирване на безследно изчезнали лица;

4. придобиване на информация за действия, създаващи заплаха за националните интереси, военноикономическата или екологичната безопасност;

5. изготвяне и съхранение на веществени доказателствени средства и предоставянето им на органите на съдебната власт.

Чл. 162

(1) Оперативно-издирвателната дейност се извършва чрез:

1. вземане на обяснения от граждани;

2. извършване на справки по информационните фондове за лица, осъществяващи престъпна дейност;

3. вземане на образци за сравнително изследване;

4. белязване на обекти и предмети;

5. изследване на предмети и документи;

6. извършване на наблюдение;

7. идентифициране на лица и обекти;

8. проникване и изследване на помещения, сгради, съоръжения, части от местности и транспортни средства;

9. контрол на пощенската, телеграфната и друга кореспонденция;

10. контрол на телефонните разговори;

11. събиране на информация от технически канали за комуникация;

12. оперативно внедряване;

13. оперативен експеримент;

14. предупредително въздействие върху лица чрез устни и писмени предупреждения за преустановяване нарушения на правовия ред в страната и предотвратяване прерастването им в престъпна дейност;

15. оперативна проверка на събраните данни и тяхното документиране;

16. осъществяване на контролирани доставки и покупки;

17. извършване на насрещни проверки по документи.

18. контрол на радиочестотния спектър.

(2) Дейността по ал. 1 се осъществява посредством специфични способи и средства, както и чрез използване на специални разузнавателни средства и на граждани, приели доброволно сътрудничество с органите на МВР при изпълнение на функциите им.

(3)

Чл. 163

Условията и редът за използване на специални разузнавателни средства се определят със закон.

Чл. 164

(1) Използването на доброволните сътрудници може да се извършва само от оправомощените по този закон специализирани органи на МВР.

(2) Организацията на сътрудничеството с гражданите за осъществяване функциите на министерството се урежда от министъра на вътрешните работи.

(3) Привличането и дейността на лицата по ал. 1 се извършват въз основа на:

1. доброволност при привличането, работата и освобождаването;

2. защита при и по повод на сътрудничеството;

3. запазване в тайна на самоличността и дейността.

(4) Данни за лица, приели доброволно сътрудничество с органите на МВР, могат да се предоставят на съда, прокуратурата и следствието само след писмено съгласие на лицата.

Чл. 165

Основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност са:

1. получени данни за лица, подготвящи, извършващи или вече извършили противоправни деяния, които не са достатъчно основани за образуване на предварително производство;

2. получени данни за събития или действия, създаващи заплаха за националната сигурност, обществения ред или екологичната безопасност;

3. издирване на лица, укриващи се от органите на предварителното производство и съда или отклонили се от изтърпяването на наложено наказание;

4. издирване на безследно изчезнали лица и установяване на трупове с неустановена самоличност;

5. искане на органите на предварителното производство и съда;

6. искане на държавни органи и организации, съобразно тяхната компетентност по закона;

7. изпълнение на международни договори, по които Република България е страна.

Чл. 166

Веществените доказателствени средства, изготвени и събрани в процеса на оперативно-издирвателната дейност, се предоставят на органите на съдебната власт при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 167

При провеждането на оперативно-издирвателните действия е недопустимо увреждането на здравето и живота на гражданите, както и замърсяването или унищожаването на околната среда.

Чл. 168

Органи на МВР, осъществяващи оперативно-издирвателната дейност, са лицата по чл. 192, ал. 1, т. 1 от оперативно-издирвателните и оперативно-техническите звена в дирекциите по чл. 122 – 125 и в съответните служби на министерството.

Чл. 169

(1) Органите, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност, издават задължителни разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани в рамките на своята компетентност.

(2) Държавните органи и организации са длъжни да предоставят на оперативно-издирвателните и оперативно-техническите органи достъп до служебни помещения, технически възли и друго тяхно имущество.

Чл. 170

Органите на МВР осъществяват дейност по общата и индивидуалната профилактика на правонарушенията, като издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.

Чл. 171

(1) В изпълнение на функции по чл. 170 министърът на вътрешните работи по предложение на директорите на териториалните служби издава писмени заповеди за въвеждане на временни ограничения за извършване на дейности, ако застрашават националната сигурност или обществения ред.

(2) Заповедите по ал. 1 се издават:

1. за предотвратяване извършването на престъпления или нарушения на обществения ред на определени обществени места;

2. при безредици или при непосредствена опасност от възникването им;

3. за опазване живота и имуществото на гражданите при възникнала обща опасност от бедствия или производствени аварии;

4. при провеждане на карантинни мероприятия по предложение на здравните органи.

(3) Ограниченията по ал. 1 не се прилагат по отношение на стачки, събрания, митинги и манифестации, провеждани по установения ред.

(4) За заповедите по ал. 1 се уведомява незабавно кметът на общината или кметът на населеното място. Заповедите се разгласяват чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин.

(5) Заповедите по ал. 1 могат да се обжалват от засегнатите лица и организации в 7-дневен срок чрез министъра на вътрешните работи пред Върховния административен съд. Министърът на вътрешните работи може да отмени заповедта си в срок 24 часа от получаване на жалбата, а ако не намери основания за това, я изпраща незабавно в съда. Съдът разглежда жалбата в открито заседание и се произнася в 3-дневен срок от нейното постъпване.

(6) Действието на заповедите се прекратява с изтичането на техния срок, след отпадане на основанията за издаването или решението на съда по ал. 5.

Чл. 172

(1) При установяване на причини и условия за извършването на престъпления и други правонарушения органите на МВР вземат необходимите мерки за тяхното отстраняване.

(2) Когато другите органи и организации са компетентни да вземат мерки, органите на МВР ги уведомяват за това писмено.

(3) Органите по ал. 2 са длъжни ведномесечен срок писмено да уведомят за взетите мерки.

Чл. 173

Организацията на информационната дейност на МВР, органите за нейното управление и контрол и ползването на информацията се уреждат с този закон.

Чл. 174

(1) Информационна дейност е събирането, обработването, систематизирането, съхраняването, анализирането, използването и предоставянето на информация на потребителите от министерството, на държавни органи, организации, юридически лица и граждани, съобразно функционалната компетентност на МВР.

(2) За изпълнение на задачите и дейностите по този закон основните структурни звена по чл. 9 могат да събират и лични данни.

Чл. 175

(1) Информационната дейност се основава на информация, отразена или подлежаща на отразяване в информационните носители, изготвени от органите на МВР.

(2) Информационната дейност се основава на информация от информационните носители, изготвени и предоставени и от други държавни органи, организации, юридически лица и граждани, както и от специализираните служби на чужди страни, изпълняващи функции, свързани с борбата срещу престъпността, с които Република България има подписани спогодби за сътрудничество.

Чл. 176

Информационната дейност се основава на принципите на:

1. законосъобразност;

2. обективност, пълнота и своевременност;

3. секретност съобразно нормативните актове;

4. достъпност по установения в този закон ред;

5. организационна и икономическа целесъобразност;

6. съчетаване на централизма и децентрализма при съхраняването и ползването ѝ;

7. информационно взаимодействие и задължение за информиране на службите съобразно функциите им;

8. защита на информацията, документите и другите средства за работа с тях и на информационните носители;

9. възможност за интегриране в информационни фондове и между тях, с отчитане спецификата на дейността на службите;

10. защита на личните данни на гражданите при тяхното обработване.

Чл. 177

Основните функции на информационната дейност са свързани с информационното осигуряване на:

1. професионалните потребности на министерството и на неговите служби;

2. парламентарния и вътрешноведомствения контрол върху информационната дейност на министерството;

3. подпомагането на службите при изпълнение на тяхната дейност;

4. подпомагането на управлението на органите на държавната власт и местното самоуправление в областта на сигурността и обществения ред;

5. информирането на външни потребители.

Чл. 178

(1) Забранява се събирането на информация за гражданите единствено по расов признак или етнически произход, за политически, религиозни и философски убеждения, членство в политически партии, организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели, както и относно здравето или сексуалния им живот.

(2) Забранява се предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на МВР извън посочения от закона ред.

Чл. 179

Сведенията и данните в документалните носители имат степен на секретност, установена по нормативен ред.

Чл. 180

(1) В МВР се изготвят и разработват информационни и аналитични документи и продукти, предназначени за:

1. ръководството на министерството;

2. службите и дирекциите на министерството;

3. външни потребители.

(2) Информационните и аналитичните документи и продукти за външните потребители се съобразяват с техните функции и задачи, с определения им достъп до информацията и с изискванията за получаването ѝ.

Чл. 181

(1) В МВР се изграждат информационни звена и фондове за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация.

(2) В информационните фондове на МВР могат да се обработват лични данни. При обработването на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността, органите на МВР:

1. не искат съгласието на физическото лице;

2. не информират съответното физическо лице преди и по време на обработването на личните му данни;

3. не предоставят лични данни на трети лица;

4. съхраняват данните и след приключване на обработката им в срокове, определени от администратора на личните данни.

(3) В информационните фондове на МВР могат да се обработват и лични данни, обработвани от други органи, като данните, получени по този начин, не могат да се използват за други цели освен за защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Тези данни не се препредават.

(4) При изграждането на информационния фонд и в процеса на обработка на данните могат да се използват вътрешни идентификационни кодове, кодиране и криптиране на данните.

(5) Личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако повече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт.

(6) При заличаването на личните данни се вземат предвид възрастта на физическото лице, естеството на обработваните лични данни, необходимостта от обработване до приключването на конкретното разследване или законова процедура, влизане в сила на присъда или съдебно решение, амнистия, реабилитация или изтичане срока на давност.

(7) Личните данни от информационните фондове могат да се предоставят само на органите за защита на националната сигурност и обществения ред, както и на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно посочено наказателно дело.

(8) Данните по ал. 7 могат да се предоставят и на чуждестранни полицейски органи по силата на сключен международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 181а

(1) Данните от полицейската регистрация на лицата се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред.

(2) Полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на упълномощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато:

1. е извършена в нарушение на закона;

2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс;

3. е влязла в сила оправдателна присъда;

4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание;

5. лицето е починало; в този случай искането може да се направи от неговите наследници.

Чл. 182

(1) Информационните фондове се изграждат при съответните служби и дирекции на министерството съобразно функционалната им компетентност.

(2) Фондовете по ал. 1 могат да се изграждат и като автоматизирани.

(3) Информационните фондове се изграждат, експлоатират, контролират и закриват при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи и по този закон.

(4) Всяко лице има право да иска достъп до отнасящи се за него лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР, събирани без негово знание.

(5) Администраторът на лични данни се произнася в 14-дневен срок от постъпване на искането за достъп.

(6) При поискване на физическото лице се предоставя копие от обработваните му лични данни на хартиен носител.

(7) Органите на МВР отказват пълно или частично предоставянето на данни, когато от това би възникнала опасност за националната сигурност или обществения ред, за опазването на информацията, класифицирана като държавна или служебна тайна, за разкриването на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране или ако предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на МВР.

(8) Уведомяването на заявителите за отказа по ал. 7 се извършва писмено, като се посочва само правното основание. За отказ се счита и липсата на уведомление в предвидените от закона срокове.

(9) Редът за достъп до фондовете по ал. 1 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.

Чл. 183

(1) Информационната дейност в МВР се ръководи от министъра на вътрешните работи, подпомаган от дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност“.

(2) Заместник-министрите и главният секретар ръководят информационната дейност съобразно възложените им функции по управление.

(3) Непосредствената организация и ръководство на информационната дейност се осъществява от директорите (началниците) на служби, подпомагани от специализираните информационни звена.

Чл. 184

(1) Администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за защита на личните данни е министърът на вътрешните работи, който възлага обработката на лични данни на определени от него длъжностни лица.

(2) Редът за обработка на лични данни се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи.

Чл. 185

(1) Парламентарният контрол върху автоматизираните информационни фондове се осъществява от постоянна комисия на Народното събрание.

(2) Комисията по ал. 1 извършва проверка на критериите и техническите норми за създаване на фондове и може да изисква представителни извадки без посочване на имена и други данни, с които могат да се установят конкретни лица.

(3) Комисията може да разпореди заличаването на данни, събрани в нарушение на закона.

Чл. 185а

Контролът по защитата на физическите лица при обработването на лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни се упражнява от Комисията за защита на личните данни при условия и по ред, определени със Закона за защита на личните данни.

Чл. 186

Вътрешноведомственият контрол на информационната дейност се осъществява от ръководството на министерството, от висшите ръководни служители и от ръководните служители съобразно правомощията им.

Чл. 187

При осъществяване на контрола върху информационната дейност съответният контролен орган спазва правилата за защита на класифицираната информация.

Чл. 188

Организацията на взаимодействието и координацията между службите и дирекциите, както и в самите тях при осъществяване на законово определените им функции има за цел:

1. по-ефективно и целесъобразно изпълнение на поставените им задачи;

2. икономично използване на силите и средствата;

3. недопускане дублирането или създаването на затруднения и пречки в дейността им.

Чл. 189

Взаимодействието се осъществява при спазване на принципите на централизъм, законност, конспиративност, самостоятелност и равнопоставеност.

Чл. 190

(1) Дейността за осъществяване на взаимодействие и координация в МВР се ръководи и контролира от заместник-министрите, от главния секретар и от директорите на служби и дирекции..

(2) Главният секретар осъществява общо и непосредствено ръководство и контрол по взаимодействието и координацията между службите.

(3) Заместник-министрите организират взаимодействието и координират дейността на службите, по отношение на които министърът на вътрешните работи им е възложил функции по управление.

(4) Директорите на служби и дирекции организират и осъществяват пряко и непосредствено ръководство и координация на взаимодействието между изградените структурни звена в поверените им служби и дирекции.

Чл. 191

Взаимодействието и координацията между службите се осъществяват в следните основни направления:

1. обмен на информация;

2. използване на информационните фондове на службите;

3. оказване на оперативно-техническо съдействие чрез координирани мероприятия по изясняване на сигнали и по изпълнение на задачи от функционалната им компетентност.

Чл. 192

(1) Личният състав на МВР се състои от:

1. държавни служители, които могат да бъдат офицери, сержанти или граждански лица;

2. лица, работещи по трудово правоотношение.

(2) В дирекциите от специализираната и общата администрация, Медицинския институт, научноизследователските и научно-приложните институти на МВР работят само държавни служители – граждански лица, и лица по трудово правоотношение.

(3) Възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения на държавните служители — граждански лица в МВР, се уреждат от този закон, а за неуредените случаи се прилага Законът за държавния служител.

(4) Правата и задълженията на лицата, работещи по трудово правоотношение, се уреждат при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон.

(5) Военнослужещите на наборна военна служба изпълняват службата в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и уставите на въоръжените сили. Техните правомощия като органи по смисъла на този закон се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 193

(1) За държавни служители в МВР се приемат мъже и жени само с българско гражданство, които отговарят на общите и специфичните изисквания за възраст, образование, психофизическа годност и професионална подготовка, определени от Министерския съвет.

(2) Не се приемат за държавни служители лица:

1. които не са отбили наборна военна служба—за мъжете, кандидатстващи за офицерски или сержантски длъжности;

2. осъждани за умишлено престъпление от общ характер независимо от последвалата реабилитация, както и освободени от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс;

3. срещу които има започнато наказателно преследване за извършено умишлено престъпление от общ характер;

4. които биха се оказали в пряка йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;

5. които са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговско дружество, управители или изпълнителни членове на търговско дружество, търговски пълномощници, прокуристи, търговски представители;

6. които са народни представители или кметове;

7. които работят по трудово правоотношение, освен като преподаватели във висши училища.

(3) На ръководни длъжности могат да бъдат назначавани само лица с образователно-квалификационна степен „бакалавър" и по-висока.

(4) За работа по трудово правоотношение се приемат лица, които са български граждани и отговарят на останалите изисквания по ал. 1 и ал. 2, т. 2 и 3.

Чл. 194

(1) Структурата и щатовете на службите и дирекциите в министерството се утвърждават от министъра на вътрешните работи в рамките на утвърдения числен състав и бюджет.

(2) В щатовете се определят длъжностите, необходимото образование и численият състав на службите и дирекциите на министерството.

(3) Численият състав на лицата по чл. 192, ал. 5 се определя от Министерския съвет и не може да надвишава 10 000 военнослужещи на наборна военна служба.

Чл. 195

Съобразно заеманите длъжности личният състав на министерството се състои от:

1. висши ръководни служители – заместник-министрите, главния секретар и директорите по чл. 30;

2. ръководни служители – от началник на сектор и нагоре;

3. изпълнителски състав.

Чл. 196

(1) Служителите на МВР са длъжни да бъдат лоялни към институциите на политическата система в Република България.

(2) Държавните служители не могат да участват в организирана политическа дейност, да извършват пропаганда и да предприемат действия по служба, с които се нарушава политическият им неутралитет.

(3) лицата, работещи по трудово правоотношение не могат да осъществяват политическа дейност или да изразяват политически възгледи по месторабота.

Чл. 197

Главният секретар и директорите на националните служби се назначават от президента на републиката по предложение на Министерския съвет.

Чл. 198

(отменен)

Секретарите могат да се назначават и за директори на национални служби от президента на републиката по предложение на Министерския съвет.

Чл. 199

(1) Министърът на вътрешните работи назначава:

1. директора на дирекция „Миграция" директорите на Столичната дирекция на вътрешните работи и на регионалните дирекции на вътрешните работи и техните заместници, ректора на Академията на МВР, заместник-директорите на национални служби и командира на СОБТ;

2.

3.

4. служители на длъжности, за които се изисква офицерско звание – при първоначално назначаване.

5. държавните служители – граждански лица, на ръководни длъжности в специализираната и общата администрация на министерството, в Медицинския институт, в научноизследователските и научно-приложните институти на МВР;

6. държавните служители – граждански лица, назначавани на длъжности, за които се изисква образователно-квалификационна степен „специалист по“, „бакалавър“, „магистър“ и „доктор“ – при първоначално назначаване.

(2) Предложенията за назначаване се изготвят:

1. от главния секретар на МВР—за служителите по ал. 1, т. 1;

2. от органите по чл. 200, ал. 1 — за лицата по ал. 1, т. 4.

(3) При изготвяне на предложенията по ал. 2 за първоначално назначаване на ръководни служители в структурните звена по чл. 11, ал. 5 директорите на Столичната дирекция на вътрешните работи и регионалните дирекции на вътрешните работи задължително съгласуват предложенията с директорите на съответните национални служби по направление на дейност.

Чл. 200

(1) Директорът на дирекция „Миграция", директорите на националните и териториалните служби, командирът на СОБТ и ректорът на Академията на МВР назначават и преназначават сержантския състав.

(2) Директорите на дирекции от специализираната и общата администрация, директорите на Медицинския институт, на научноизследователските и научно-приложните институти на МВР:

1. назначават и преназначават държавните служители – граждански лица, на длъжности, за които се изисква средно образование;

2. преназначават държавните служители по чл. 199, ал. 1, т. 6.

(3) Органите по ал. 1 и 2 сключват трудови договори с лицата, работещи по трудово правоотношение, при условията и по реда на Кодекса на труда.

Чл. 200а

(1) Държавните служители по чл. 192, ал. 1, т. 1 могат да бъдат преназначавани от офицерски и сержантски длъжности на длъжности за граждански лица, както и от длъжности за граждански лица – на офицерски или сержантски длъжности, по реда на чл. 199 и 200.

(2) Преназначаването на държавните служители по ал. 1 се извършва след подаване на писмено заявление от тях.

Чл. 201

(1) При постъпване на служба в МВР офицерите и сержантите полагат клетва и подписват декларация за политически неутралитет и декларация за имуществото и доходите си.

(2) Отказът да се положи клетва или да се подпишат декларации по ал. 1 е пречка за встъпване в длъжност.

(3) Декларацията за имуществото и доходите се подава ежегодно. Неподаването ѝ е основание за освобождаване от служба по чл. 253, ал. 1, т. 5.

Чл. 202

Службата в МВР започва от деня на подписването на акт за встъпване в длъжност.

Чл. 203

(1) На сержантите и офицерите се присвояват следните звания:

1. сержанти – сержант, старши сержант и главен сержант от МВР;

2. младши офицери – младши лейтенант, лейтенант, старши лейтенант и капитан от МВР;

3. старши офицери – майор, подполковник и полковник от МВР;

4. висши офицери – генерал-майор, генерал-лейтенант и генерал-полковник от МВР.

(2) Присвояването на сержантски и офицерски звания и повишаването в по-горно звание се извършва:

1. на сержантите – от ръководните длъжностни лица, които са ги назначили;

2. на младшите и старшите офицери – от министъра на вътрешните работи;

3. на висшите офицери – от президента на републиката по предложение на Министерския съвет.

(3) Пределните звания за длъжностите и срокът за прослужване във всяко звание се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 204

(1) За постигнати високи резултати в служебната работа на сержантите може да се присвоява първо офицерско звание.

(2) Офицери, загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения, могат да бъдат повишавани в звание посмъртно с една степен, а на сержантите може да се присвоява първо офицерско звание.

Чл. 205

(1) Преназначаването на офицери на ръководни длъжности се извършва от министъра на вътрешните работи, а на останалите длъжности – от лицата по чл. 200, ал. 1.

(2) При преназначаване на офицери на ръководни длъжности те могат да бъдат повишавани в звание предсрочно веднъж по време на службата.

(3) Предложенията за преназначаване се изготвят:

1. от Министерския съвет — за главния секретар на МВР и за директорите по чл. 30;

2. от главния секретар на МВР — за служителите по чл. 199, ал. 1, т. 1;

3. от органите по чл. 200, ал. 1 — за ръководните служители по чл. 195, т. 2;

4. от ръководните служители — за изпълнителския състав по чл. 195, т. 3.

(4) Предложенията за преназначаване на служители за началници на структурните звена по чл. 11, ал. 5 се изготвят от директорите на териториалните служби и се съгласуват с директорите на съответните национални служби по направления на дейности.

(5) Преназначаването на офицери на по-ниски длъжности се извършва по реда на ал. 1 – 4.

Чл. 206

(1) Офицерите и сержантите са неприкосновени при изпълнение на своите функции.

(2)

(3) За задържане под стража при заварено тежко престъпление незабавно се съобщава на министъра на вътрешните работи.

Чл. 207

(1) Разпорежданията, издавани от органите на МВР при или по повод изпълнение на службата им, имат задължителен характер.

(2) Ръководителите на държавните органи и организации, на местната администрация и гражданите са длъжни да оказват съдействие на служителите от министерството при изпълнение на функционалните им задължения.

Чл. 208

(1) При осъществяване на правомощията си държавните служители в МВР удостоверяват качеството си на служители със служебна карта или с личен знак. Видът на служебната карта и на личния знак се определя от министъра на вътрешните работи.

(2) Лицата по чл. 192, ал. 1, т. 1 имат право да носят оръжие.

Чл. 209

(1) Когато изпълняват служебни задължения извън работното си място, офицерите и сержантите са длъжни да поддържат връзка с началника си.

(2) Офицерите и сержантите са длъжни да изпълняват извън службата и извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите на министерството. Те са длъжни да се намесят за оказване помощ на лица, намиращи се в опасност, и за предотвратяване или пресичане на противоправни действия.

Чл. 210

Правата и задълженията на военно-служещите на наборна военна служба при преминаването на службата им се определят със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и с уставите на въоръжените сили.

Чл. 211

(отменен)

Правата и задълженията на гражданската администрация се определят от Кодекса на труда и от този закон.

Чл. 212

(1) Работното време на офицерите и сержантите е 40 часа седмично при петдневна работна седмица.

(2) За определени звена и специфични дейности министърът на вътрешните работи може да установява удължено работно време.

(3) При превишаване на продължителността на работното време над определеното в ал. 1 офицерите и сержантите се обезщетяват по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 213

(1) Държавните служители не могат да изпълняват друга държавна служба освен в случаите, определени в този или в друг закон.

(2) Държавните служители не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им.

(3) Несъвместимост със службата в МВР е налице, когато държавният служител:

1. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител или изпълнителен член на търговско дружество, търговски пълномощник, прокурист, търговски представител;

2. извършва търговска дейност;

3. работи по трудово правоотношение или по граждански договор, освен за осъществяване на преподавателска, научноизследователска или друга творческа дейност, при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи;

4. участва в управителни и контролни органи на търговски дружества, освен когато това му е възложено служебно.

(4) Несъвместимост със службата в МВР е налице и в случаите, когато държавният служител е избран за народен представител или кмет.

(5) Не се счита за търговска дейност по смисъла на ал. 3, т. 2 участието в приватизацията с приватизационни бонове и в кооперации – със земеделски земи с възстановено право на собственост.

Чл. 214

(1) На офицерите и сержантите е забранено да участват в униформа в събрания, митинги и манифестации на политически партии и организации, включително и в извънслужебно време, освен ако се отнася за упражняване на синдикални права по този закон.

(2)

Чл. 215

(1) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка на държавните служители в МВР се извършват в учебните заведения на министерството, във военни академии и училища и в граждански учебни заведения.

(2) Специализирано обучение на служителите, осъществяващи експертна дейност, се извършва и в Научноизследователския институт по криминалистика и криминология.

(3) Служителите в МВР могат да се обучават в сродни академии и в учебни заведения на други държави.

Чл. 216

Министърът на вътрешните работи утвърждава списък на длъжностите на държавните служители от МВР, за които курсът за първоначална подготовка не е задължителен.

Чл. 217

(отменен)

(1) Към Академията на МВР, към сержантските училища, към националните и други специализирани служби на министерството могат да се създават центрове за специализация за повишаване на квалификацията и специалната подготовка на офицерите и сержантите.

(2) Организацията и дейността на центровете за специализация се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 218

(1) Офицерите и сержантите получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност и от заплатата за звание.

(2) Размерите на заплатите за длъжност и звание се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

(3) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се утвърждава ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:

1. за офицер - не по-малко от 2,0;

2. за сержант - не по-малко от 1,3.

Чл. 218а

(1) Държавните служители – граждански лица, получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност и заплатата за ранг.

(2) Заплатата за длъжност и заплатата за ранг се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

(3) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се утвърждава ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:

1. за длъжностите, за които се изисква образователно-квалификационна степен “специалист по”, “бакалавър”, “магистър” и “доктор” - не по-малко от 2,0;

2. за длъжностите, за които се изисква средно образование - не по-малко от 1,3.

(4) Към основното месечно възнаграждение на държавните служители – граждански лица, се изплащат добавки:

1. за продължителна служба – в размер 2 на сто върху основното месечно възнаграждение за всяка година трудов стаж, но не повече от 40 на сто;

2.

3. за специфични условия на труд – при условия и в размер, определени от министъра на вътрешните работи;

4. за работа в МВР – в размер, определен от министъра на вътрешните работи;

5. за работа при вредни за здравето условия – при условия и в размер, определени от Министерския съвет;

6.

7. за работа по чл. 124, ал. 1, т.1, 2 и 4-в размер, определен от министъра на вътрешните работи.

(5) При определяне на добавката по ал. 3, т. 1 се взема предвид целият трудов стаж, приравнен към първа категория труд.

(6) Брутното месечно възнаграждение на държавните служители – граждански лица, включва основното месечно възнаграждение по ал. 1 и добавките по ал. 3.

(7) На държавните служители – граждански лица, се изплащат порционни пари, които не подлежат на облагане с данък и не се включват в брутното месечно възнаграждение. Размерът на порционните пари се определя ежегодно от министъра на вътрешните работи.

Чл. 219

(1) Лицата, работещи по трудово правоотношение получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност и добавка за работа в МВР.

(2) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се утвърждава ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:

1. за висше образование - не по-малко от 1,5;

2. за средно образование - не по-малко от 1,0.

(3) Размерът на добавките за работа в МВР се определя от министъра на вътрешните работи.

(4) На лицата по ал. 1 се изплаща ежегодно сума за облекло при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи, която не се облага с данък.

Чл. 220

(1) На офицерите и сержантите се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна служба върху основното месечно възнаграждение в размер 2 на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от 40 на сто.

(2) При определяне на размера на допълнителното възнаграждение по ал. 1 се взема предвид целият трудов стаж, приравнен към стажа като офицер или сержант.

Чл. 221

На офицерите и сержантите се изплащат допълнителни възнаграждения за:

1. специфични условия на труд – в размери и при условия, определени от министъра на вътрешните работи;

2. работа при вредни за здравето условия – в размери и при условия, определени от Министерския съвет.

Чл. 222

Брутното месечно възнаграждение на офицерите и сержантите включва основното месечно възнаграждение и другите допълнителни възнаграждения и е основа за изплащане на обезщетенията, предвидени в този закон.

Чл. 222а

Служителите имат право на допълнително възнаграждение за заместване по ред и в размери, определени от министъра на вътрешните работи.

Чл. 223

(1) На служителите се изплащат порционни пари, които не подлежат на облагане с данък.

(2) На държавните служители се осигурява храна или левовата ѝ равностойност, безплатно работно облекло, униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение или левовата равностойност на униформеното облекло за служителите, неносещи униформа, които не се облагат с данък.

(3) За извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици, на офицерите и сержантите и на държавните служители – граждански лица се осигуряват безплатна предпазна храна и противоотрови.

(4) При преместване на работа в други населени места на държавните служители и на всеки член от семейството им се изплаща еднократно парично обезщетение. Транспортните разходи при преместването са за сметка на МВР.

(5) Служителите, както и членовете на семействата на загиналите при изпълнение на служебните си задължения държавни служители, изпаднали в тежко материално положение, се подпомагат с парични средства по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

(6) Размерът на сумите и доволствията по ал. 1 – 5, условията, редът за предоставянето им и длъжностите се определят ежегодно от министъра на вътрешните работи.

Чл. 223а

При смърт на държавен служи-тел-офицер или сержант, разноските за погребението се поемат от МВР.

Чл. 224

(отменен)

(1) Здравното осигуряване на служителите и на пенсионерите от МВР е за сметка на републиканския бюджет.

(2) Здравното осигуряване на членовете на семействата на офицерите и сержантите е за сметка на републиканския бюджет, ако не са осигурени по друг ред.

(3) Служителите на МВР имат право на безплатна медицинска помощ в медицинските заведения на министерството и в държавните и общинските здравни заведения. Редът за ползване на медицинските и санаториалните заведения на министерството се определя от министъра на вътрешните работи.

Задължителното здравно осигуряване на държавните служители – офицери, сержанти и граждански лица, е за сметка на републиканския бюджет.

Чл. 224

Чл. 225

За държавните служители, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, министерството изплаща компенсационни суми при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 226

(1) Трудът на служителите по чл. 192, ал. 1, т. 1 при пенсиониране се зачита като първа категория.

(2) Пенсионирането на служителите по чл. 192, ал. 1, т. 1 и отпускането на пенсиите се уреждат със закон.

(3) Средствата за пенсионното осигуряване на служителите по чл. 192, ал. 1, т. 1 са за сметка на републиканския бюджет.

Чл. 227

(1) Служителите на МВР задължително се застраховат срещу злополука за сметка на републиканския бюджет.

(2) Задължителното застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни договори от заинтересуваните.

Чл. 228

(отменен)

Служителите по чл. 192, ал. 1, т. 1 пътуват безплатно в обществения градски транспорт, като средствата се осигуряват от държавния бюджет.

Чл. 229

(1) Офицерите и сержантите имат право на следните видове отпуски:

1. платен годишен отпуск – в размер 30 работни дни;

2. допълнителен платен годишен отпуск – по един ден за всяка прослужена година, включително и за приравнения трудов стаж, но не повече от 20 работни дни;

3.

4.

5. неплатен отпуск – до 6 месеца, веднъж през цялата служба;

6. неплатен отпуск – за времето на участие в международни мисии;

7. неплатен отпуск по реда на чл. 267.

8. неплатен отпуск-до три месеца за провеждане на стаж по чл. 163 от Закона за съдебната власт.

9. допълнителен платен годишен отпуск по чл. 212, ал. 5-до 12 работни дни.

(2) Отпуските по ал. 1 се зачитат за трудов стаж.

(3) За времето на платен годишен отпуск държавните служители в МВР получават брутното си възнаграждение съобразно размера му към момента на ползване на отпуска.

(4) Забранява се компенсирането на отпуските по ал. 1, т. 1, 2 и 8 с парично обезщетение освен при освобождаване от служба.

(5) Пътуването на офицерите и сержантите, държавните служители – граждански лица при отиване и връщане от платен годишен отпуск на територията на страната веднъж в годината е за сметка на министерството.

Чл. 230

Държавните служители в МВР имат право на отпуск за работа във вредни за здравето условия, за изпълнение на обществени и граждански задължения; за временна неработоспособност поради бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител, за две и повече живи деца, за приемен изпит в учебно заведение и за обучение, както и на неплатен отпуск по условията, реда и размерите, предвидени в Кодекса на труда.

Чл. 230а

(отменен)

Държавните служители – граждански лица, имат право на допълнителен платен годишен отпуск за работа във вредни за здравето условия при условията, по реда и в размерите, предвидени в Кодекса на труда.

Чл. 231

Служителите на МВР могат да бъдат награждавани за постигнати високи резултати и за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните си задължения или за продължителна служба в министерството.

Чл. 232

(1) На служителите се дават следните награди:

1. писмена похвала;

2. обявяване на благодарност;

3. парична или предметна награда;

4. огнестрелно оръжие;

5. почетен знак.

(2) Наградите по по ал. 1, т. 4 и 5 се дават от министъра на вътрешните работи, а другите – от ръководни служители, определени от него.

Чл. 233

За оказване на съдействие и конкретна помощ на МВР могат да бъдат награждавани длъжностни лица от други ведомства и граждани с наградите по чл. 232, ал. 1, т. 1 – 4.

Чл. 234

Виновното неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР и на началниците на служби, както и извършването на действия, с които се нарушава установеният обществен ред, съставлява нарушение на служебната дисциплина.

Чл. 235

(1) Държавните служители в МВР, нарушили служебната дисциплина, се наказват по реда на този закон с предвидените в него дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава се предвижда.

(2) За едно и също нарушение на служебната дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

Чл. 236

Дисциплинарните наказания се налагат до 2 месеца от откриването на дисциплинарното нарушение и не по-късно от една година от извършването му.

Чл. 237

Видовете нарушения на служебната дисциплина, органите, които имат право да налагат съответните дисциплинарни наказания, действието им по време и служебните последици от налагането им се определят с правилника за прилагането на закона.

Чл. 238

За нарушения на служебната дисциплина на държавните служители се налагат следните дисциплинарни наказания:

1. мъмрене;

2. писмено предупреждение;

3. порицание;

4. понижаване в звание или в ранг за срок от 6 месеца до една година;

5. уволнение.

Чл. 239

(1) Дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага задължително в следните случаи:

1. при осъждане за извършено умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна служба;

2. при нарушаване на чл. 196, ал. 2;

3. при неявяване на работа без уважителни причини в два последователни дни;

4. при демонстративно неподчинение или подбуждане към такова, заплаха или насилствени действия спрямо началник или подчинен;

5. за поведение, несъвместимо с морала и действия, уронващи престижа на службата.

(2) Дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага и за други тежки нарушения на служебната дисциплина, които са несъвместими с оставането на служба.

(3) В случаите на временно отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за извършени умишлени престъпления по дела, приключили с влязла в сила присъда, дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага от датата на отстраняването.

Чл. 240

(1) Дисциплинарните нарушения се установяват от преките началници на извършителите, които задължително ги изслушват или приемат писмените им обяснения.

(2) Наказанията се налагат със заповеди, както следва:

1. от министъра на вътрешните работи – за всички наказания, без уволнението и понижаването в звание, ако длъжността е дадена или званието е присвоено с указ;

2. от органите по чл. 200-за наказанията по чл. 238, т. 1-3, а за сержантите и държавните служители-граждански лица със средно об-разование-и по чл. 238, т.4 и 5;

3. от органите по чл. 200-за наказанията по чл. 238, т. 1-3, а за сержантите и държавните служители-граждански лица със средно об-разование-и по чл. 238, т.4 и 5;

(3) При определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.

(4) Органът по ал. 2 е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.

(5) Органът по ал. 2 е длъжен да събере и оцени всички посочени доказателства, включително и събраните при ревизии или други вътрешноведомствени проверки.

(6) Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на държавния служител, като се отбелязва датата на връчване. При невъзможност заповедта да бъде връчена на държавния служител наказващият орган я изпраща на постоянния му адрес с препоръчано писмо с обратна разписка.

Чл. 241

Заповедите за налагане на дисциплинарни наказания могат да се обжалват по административен ред пред висшестоящия началник в 7-дневен срок от връчването им.

Чл. 242

Лишаването от звание се извършва само по съдебен ред.

Чл. 243

(1) Държавните служители в МВР отговарят имуществено за вредите, които са причинили по непредпазливост на държавата при или по повод изпълнение на служебните си задължения.

(2) За вреди, причинени на граждани при условията на ал. 1, държавните служители в МВР не носят имуществена отговорност към увредения. В тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право.

(3) Когато вредите са причинени умишлено на държавата или на граждани или са в резултат на престъпление, или когато не са причинени при или по повод изпълнение на служебни задължения, отговорността на държавните служители в МВР се определя от гражданските закони.

(4) Имуществената отговорност на държавните служители в МВР се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната или наказателната отговорност за същото деяние, ако такава се предвижда.

Чл. 244

(1) Държавните служители в МВР не отговарят имуществено за вредите, които са възникнали в резултат на военна или друга свързана с изпълнение на служебни задължения рискова дейност.

(2) Държавата и държавните служители в МВР не отговарят за вреди на трети лица, когато са причинени при осъществяване на действия, свързани със защита на националната сигурност на страната, обществения ред и при извършване на пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност в условията на извънредни обстоятелства.

Чл. 245

(1) За изплатените обезщетения за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица, министерството има право на иск срещу служителите, които са ги причинили виновно при условията на чл. 243, ал. 1.

(2) Държавата има право на иск срещу служителите, виновно причинили вреди при условията на чл. 243, ал. 2, за обезщетението, изплатено на увредения.

(3) Когато служителят е изпълнявал служебните си задължения точно, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на граждани, без да има право да търси от причинителя на вредата възстановяване на платеното от нея.

Чл. 246

(1) Държавните служители в МВР отговарят за причинените вреди, но не и за пропуснатите ползи.

(2) Размерът на вредите се определя към деня на настъпването им, а ако това не може да се установи – към деня на откриването им.

Чл. 247

(1) За вреди, причинени при условията на чл. 243, ал. 1, служителят отговаря в размера на вредата, но не повече от една месечна брутна заплата.

(2) За вреди, причинени при условията на ал. 1 от висши ръководни служители, отговорността е в размер на вредата, но не повече от три брутни месечни заплати.

Чл. 248

(1) Държавните служители в МВР, чието служебно задължение е да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или материални ценности, отговарят:

1. в размера на вредата, но не повече от 3 брутни месечни заплати;

2. за липса – в пълен размер заедно със законната лихва от деня на причиняване на вредата, а когато това не може да се установи – от деня на откриване на липсата.

(2) Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на вредите или са се възползвали от увреждането по ал. 1, т. 1, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредите, когато дарението е със средства, извлечени от причинените вреди.

(3) Исковете по ал. 1, т. 2 се погасяват с изтичане на 10-годишна давност от деня на причиняването на вредите.

Чл. 249

Когато вредите са причинени от няколко лица, те отговарят:

1. в случаите на ограничена имуществена отговорност – съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредите, а когато това не може да бъде установено – пропорционално на заплатата за длъжност; сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредите;

2. в случаите на пълна имуществена отговорност – солидарно.

Чл. 250

(1) Длъжностните лица по чл. 240, ал. 2 издават заповеди за основанието и размера на отговорността на служителя.

(2) Заповедта се издава в едномесечен срок от откриването на вредите, но не по-късно от 1 година, а когато са причинени от ръководен служител – не по-късно от 5 години от причиняването на вредите.

(3) Ако служителят в едномесечен срок от връчването на заповедта писмено оспори основанието или размера на отговорността, министерството може да предяви срещу него иск пред съда.

Чл. 251

(1) Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, като лицето може да внесе доброволно сумата преди съдебното производство.

(2) Исковете за пълна имуществена отговорност по ал. 1 се погасяват с 10-годишен давностен срок, който започва да тече от деня на причиняването на вредите. В тези случаи давността се прекъсва и с акт, съставен от контролен орган от деня на връчването му на служителя.

Чл. 252

За неуредените в този раздел въпроси по имуществената отговорност на служителите се прилагат разпоредбите на гражданския закон. Глава двадесет и четвърта ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ СЛУЖБА

Чл. 253

(1) Държавните служители в МВР се освобождават от служба:

1. при навършване на пределна възраст за служба в МВР като офицер или сержант-55 години за жените и 60 години за мъжете;

2. при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по искане на служителя;

3. по здравословни причини;

4. по собствено желание;

5. по причини, които правят лицето негодно да изпълнява служебните си задължения;

6. при съкращаване на щата;

7. при неявяване или отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини;

8. при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение";

9. при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за задължително обществено осигуряване по инициатива на административния орган;

10. при преминаване на изборна длъжност;

11. при прекратяване действието на договор или при намаляване числеността на служителите по договор, сключен на основание чл. 81а или 120а.

12. при обективна невъзможност да изпълняват задълженията си.

(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3 се установяват от Централната експертна лекарска комисия, а по ал. 1, т. 5 – от този закон и от правилник.

(3) Когато срещу лицата по ал. 1 се води служебна проверка или наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, те не могат да бъдат освобождавани от служба на друго основание освен по реда на ал. 1, т. 8.

Чл. 254

Заповедите за освобождаване от служба на офицерите и държавните служите-ли—граждански лица, назначени на длъжности, за които се изисква образователно-квалификационна степен „специалист по" и по-висока, се издават от министъра на вътрешните работи, а на сержантите и държавните служи-тели—граждански лица, назначени на длъжности, за които се изисква средно образование—от органа по тяхното назначаване.

Чл. 255

(1) При освобождаване от служба по чл. 253, ал. 1, т.3, 5, 6, 9 и 12 органът по чл. 254 отправя писмено предизвестие за срок 30 дни. При освобождаване от служба, без да е отправено предизвестие или когато не е спазен срокът на предизвестието, на служителите се изплаща обезщетение за срока на неспазеното предизвестие.

(2) При освобождаване от служба по искане на служителя по чл. 253, ал. 1, т.2 и 4 заповедта се издава в срока по ал. 1.

(3) При освобождаване от служба по чл. 253, ал. 1, т. 1 предизвестие не се отправя.

Чл. 256

(1) Офицерите и сержантите не могат да бъдат освобождавани от служба през време на отпуск, освен в случаите по чл. 253, ал. 1, т. 1 и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.

(2) Отпускът по болест се счита за редовен, ако болничният лист е издаден от здравните служби на МВР или от други медицински заведения в страната. Болничните листове, издадени от други медицински заведения, се заверяват от ЦЕЛК или от здравните служби на министерството.

Чл. 257

(1) Заповедта за освобождаване от служба подлежи на незабавно изпълнение от датата на връчването ѝ, а в случаите по чл. 253, ал. 1, т.3, 7 и 10 — от датата на издаването й.

(2) Обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение.

Чл. 258

Заповедта за освобождаването от служба може да се обжалва по съдебен ред чрез органа, който я е издал, в сроковете по Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 259

Държавните служители в МВР могат да бъдат временно отстранявани от длъжност по реда на чл. 69 и 403 от Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 260

При отмяна на незаконно уволнение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност в министерството и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в съответната служба.

Чл. 261

(1) При освобождаване от служба на служителите по чл. 192, ал. 1, т. 1 се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20, умножени по 1,45.

(2) При повторно освобождаване от служба от дължимото обезщетение по ал. 1 се приспада обезщетението, получено при предишното уволнение.

(3) Когато служителите по чл. 192, ал. 1, т. 1 са прослужили 10 и повече години и са освободени от служба по здравословни причини, размерът на еднократното парично обезщетение не може да бъде по-малък от 15 брутни месечни възнаграждения, умножени по 1,45.

(4) При освобождаване от служба при условията на ал. 3, когато прослуженото време е по-малко от 10 години, еднократното парично обезщетение е в размер 10 брутни месечни възнаграждения, умножени по 1,45.

(5) При освобождаване от служба на служителите по чл. 192, ал. 1, т. 1 след прослужени 10 и повече години те имат право на еднократно допълнително вещево имущество.

(6)

(7) Разпоредбите на ал. 1 и 5 не се прилагат при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Чл. 262

(1) При определяне размера на обезщетението по чл. 261 се вземат предвид прослужените години като държавен служител – гражданско лице в МВР, като офицер или сержант в МВР, като следовател или помощник-следовател, като служител по § 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията (ДВ, бр. 73 от 1998 г.) или на кадрова военна служба без приравнения трудов стаж.

(2) Извън случаите по ал. 1 приравненият трудов стаж се зачита за определяне на еднократното парично обезщетение при освобождаване от служба на държавните служители по чл. 192, ал. 1, т. 1 поради пенсиониране, когато са прослужили последните 13 години и 4 месеца на длъжности по ал. 1.

(3) Еднократните парични обезщетения по чл. 261 се изплащат на базата на брутното месечно възнаграждение, определено към момента на освобождаването от служба.

Чл. 263

(1) При незаконно освобождаване от служба държавните служители по чл. 192, ал. 1, т. 1 имат право на обезщетение в размер на брутното им възнаграждение, получено преди освобождаването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време са работили на по-ниско платена работа, те имат право на разликата във възнагражденията.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и в случаите на отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, когато наказателното преследване спрямо отстранените служители бъде прекратено или те бъдат оправдани, или при отпадане на основанието за отстраняването им.

Чл. 264

(1) На държавните служители по чл. 192, ал. 1, т. 1, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда.

(2) На съпруга (съпругата), децата и родителите на загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения държавни служители по чл. 192, ал. 1, т. 1 се изплаща еднократно парично обезщетение на всеки от тях в размер 12 брутни месечни възнаграждения.

(3) Видът на причинената телесна повреда се определя от Централната експертна лекарска комисия, а обстоятелствата, при които е причинена или държавният служител по чл. 192, ал. 1, т. 1 е загинал, се удостоверяват от прекия началник.

(4) В случаите на смърт на наследниците се изплаща и обезщетението при освобождаване от служба.

(5) Обезщетенията по ал. 1 – 2 се разрешават от директорите на служби и дирекции и не подлежат на облагане с данък.

Чл. 265

(1) Служителите от МВР могат да се организират за подпомагане и защита на своите професионални и социално-икономически права.

(2) Офицерите и сержантите не могат да членуват в други синдикални организации, както и да приемат в своите организации представители на работници и служители извън министерството. Организациите на офицерите и сержантите нямат право да се присъединяват или да се включват в синдикални организации извън министерството.

(3) Организациите на служителите от министерството защитават техните интереси, без да се намесват в ръководството на службите.

Чл. 266

(1) Офицерите и сержантите могат да провеждат събрания в извънработно време, включително и в униформа:

1. в помещения или места, принадлежащи на министерството, предоставени им от съответните началници, които определят условията за използване;

2. в помещения, закрити за външни лица.

(2) През работно време офицерите и сержантите могат да провеждат събрания в границите на 10 часа годишно, като началниците имат право да определят времето и мястото на провеждането им.

Чл. 267

(1) Офицерите и сержантите, които заемат ръководната изборна длъжност във всяка от най-представителните в национален мащаб организации по чл. 265, излизат в неплатен отпуск.

(2) Времето по ал. 1 се зачита за трудов стаж по този закон.

Чл. 268

(1) В Министерството на вътрешните работи се създава Съвет за социално партньорство, който обсъжда и сключва споразумения за гарантиране правата на служителите на министерството.

(2) Съветът за социално партньорство се ръководи от министъра на вътрешните работи или от упълномощено от него лице. В него участват делегати от организациите по чл. 265.

(3) Споразуменията с лицата, работещи по трудово правоотношение се сключват на основанията на Кодекса на труда.

Чл. 269

(1) Министерството на вътрешните работи е на издръжка от републиканския бюджет.

(2) За финансиране на дейността си министерството съставя бюджет с приходна и разходна части.

(3) В приходната част на бюджета постъпват суми от:

1. собствени приходи от такси, услуги, наеми, глоби, от продажба на негодни или излишни движими дълготрайни материални активи, от дарения, помощи, спонсорство и други, определени със закон;

2. субсидия от републиканския бюджет.

(4) Разходната част на бюджета се разработва и утвърждава в следните направления:

1. текущи разходи;

2. капиталови разходи.

(5) Дейностите на МВР могат да се финансират и от други източници по ред, определен в закон или в акт на Министерския съвет.

Чл. 270

Материално-техническото осигуряване на министерството включва:

1. текуща финансова издръжка;

2. доставка, производство и ремонт на техника и въоръжение, оборудване и друго имущество;

3. проектиране и извършване на капитално и отбранително строителство и изграждане на жилищен, сграден, почивен и болничен фонд;

4. стопанисване на земи, сгради, съоръжения и други обекти на сигурността и обществения ред;

5. социални и обслужващи дейности;

6. други дейности, свързани със сигурността и обществения ред.

Чл. 271

Дейностите в областта на материално-техническото осигуряване, възложени с държавна поръчка, се изпълняват с предимство от търговските дружества, организациите, фирмите и гражданите.

Чл. 272

Разходната част на бюджета на МВР се разработва по пълна бюджетна класификация.

Чл. 273

За нуждите на сигурността и обществения ред Министерският съвет предоставя земи, сгради, съоръжения и други обекти – държавна собственост, за управление и стопанисване.

Чл. 274

С имоти и имущество – частна държавна собственост, предоставени на министерството за осъществяване на обслужващи и социални дейности, могат да се оказват услуги на външни органи и организации по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 275

(1) За подготовката и работата на МВР във военно време Министерският съвет приема военновременен проектобюджет.

(2) За осигуряване изпълнението на военно-временни задачи МВР изгражда и поддържа необходимите за целта обекти.

Чл. 276

(отменен)

(1) За издръжка на специализираните полицейски звена, специализираните звена за пожарна и аварийна безопасност и специализираните полицейски звена за сигнално-охранителна дейност в съответствие с единната бюджетна класификация се създават:

1. извънбюджетна сметка за специализираните полицейски звена;

2. извънбюджетна сметка за специализираните звена за пожарна и аварийна безопасност;

3. извънбюджетна сметка за специализираните звена за сигнално-охранителна дейност.

(2) Средствата по извънбюджетните сметки се набират от:

1. постъпления по сключени договори за издръжка на съответния състав;

2. лихви;

3. дарения и помощи;

4. други приходи.

(3) Средствата по извънбюджетните сметки се разходват за цялостната издръжка на съответните специализирани звена.

(4) Приходите по ал. 2 се освобождават от данъчно облагане.

(5) Превишаването на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък и се използва през следващата година.

Чл. 277

Министерството на вътрешните работи е администратор на 10 на сто от приходите по чл. 240, ал. 2 от Закона за митниците.

Чл. 278

За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях министърът на вътрешните работи или упълномощени от него лица могат да спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, както и други дейности, които създават опасност за националната сигурност, поддържането на обществения ред, възникването на пожари и производствени аварии.

Чл. 279

(1) Принудителните административни мерки могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Жалбата не спира прилагането на мерките, освен ако органът, който ги е приложил, не разпореди друго.

Чл. 280

(1) Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, се наказва с глоба от 50 000 до 200 000 лв.

(2) За маловажни нарушения органите на МВР налагат глоба до 10 000 лв., която събират по квитанция.

Чл. 281

(1) Който без уважителни причини не се яви в местата по чл. 55, ал. 2 и чл. 67, ал. 1, след като е редовно призован, се наказва с глоба 000 до 100 000 лв.

(2) При повторно неявяване без уважителни причини глобата е в размер от 100 000 до 200 000 лв.

Чл. 282

Който при условията на глава седма, раздел II без уважителни причини не предостави на орган на МВР превозно или съобщително средство, се наказва с глоба от 100 000 до 200 000 лв.

Чл. 283

Който не изпълни предписанията по чл. 51, ал. 2, чл. 117 ал. 1, т. 3 и чл. 278, се наказва с глоба от 200 000 до 500 000 лв.

Чл. 284

(1) физически лица, които извършват дейности по чл. 120б без разрешение, се наказват с глоба от 1000 до 10 000 лв.

(2) За нарушение по ал. 1 на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.

(3) При повторност на нарушенията по ал. 1 лицата се наказват с глоба от 10 000 до 20 000 лв., а по ал. 2 — с имуществена санкция в размер от 50 000 до 100 000 лв.

Чл. 285

Който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 000 до 1 000 000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.

Чл. 286

Ръководителите на държавните органи, организациите, местната администрация, юридическите лица и гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в този закон или в нормативните актове по прилагането му, се наказват с глоба в размер от 200 000 до 2000 000 лв.

Чл. 287

Ръководител на търговско дружество, ръководител на организация, търговци или граждани, които не изпълняват с предимство държавна поръчка за доставка или услуга за нуждите на МВР, се наказват с глоба от 500 000 до 1 000 000 лв. независимо от отговорността по гражданското законодателство.

Чл. 288

Длъжностно лице, което не изпълни задължение, възложено му с този закон, се наказва с глоба от 200 000 до 500 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 289

(1) За нарушение на § 1а от допълнителните разпоредби на закона на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.

(2) При повторност на нарушенията по ал. 1 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.

(3) Вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на административно нарушение или които са били предмет на нарушение по ал. 1 и 2, се отнемат в полза на държавата.

Чл. 290

(1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на МВР.

(2) Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от упълномощени от него длъжностни лица.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Обща опасност“ е налице, когато се застрашават неопределен брой лица или широк кръг обекти според начина на възникване, обекта на засягане, обхвата на поражение и времето на протичане.

2. „При изпълнение на служебни задължения“ се имат предвид такива действия или бездействия, които съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност.

3. „По повод изпълнение на служебни задължения“ се имат предвид такива действия или бездействия, които не съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, но ги предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с тях.

4. „Загинал при или по повод изпълнение на служебни задължения“ – когато смъртта е настъпила поради действието на неблагоприятни обстоятелства или под влиянието на външен фактор.

5. „Тежка телесна повреда“, „средна телесна повреда“, „неизбежна отбрана“ и „крайна необходимост“ са посочените съответно в чл. 128, 129, 12 и 13 от Наказателния кодекс.

6. „Снемане на полицейска регистрация" е операция или набор от операции с данните, обработвани при полицейската регистрация, които водят до заличаване на данни или до унищожаване на материални носители на информация от документални фондове, или до обезличаване на данните и ползването им само за целите на статистиката в автоматизираните информационни системи.

7. „Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

§ 2

Този закон отменя:

1. Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 57 от 1991 г.; изм., бр. 77 от 1991 г., бр. 109 от 1993 г., бр. 49 от 1994 г., бр. 65 и 68 от 1995 г., бр. 22 и 100 от 1996 г. и бр. 16 от 1997 г.).

2. Закона за Националната полиция (обн., ДВ, бр. 109 от 1993 г.; изм., бр. 64 от 1997 г.).

3. Закона за Националната служба за сигурност (ДВ, бр. 49 от 1994 г.).

4. Закона за Централната служба за борба с организираната престъпност (ДВ, бр. 68 от 1995 г.).

5. Закона за Противопожарната охрана (обн., ДВ, бр. 89 от 1979 г.; изм., бр. 26 от 1988 г. и бр. 57 от 1991 г.).

§ 3

В чл. 46, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г. и бр. 90 от 1996 г.) се създава второ изречение: „има правомощията по чл. 68, 70, 73, 74, 76, 78 и 80 от Закона за Министерството на вътрешните работи, на съответната територия до пристигане на полицейския орган;“.

§ 4

Висшият институт за подготовка на офицери и за научноизследователска дейност продължава дейността си и запазва статута си по досегашните разпоредби до обнародване на решението на Народното събрание за създаване на Академия на МВР.

§ 5

Разпоредбите относно личния състав на Министерството на вътрешните работи се прилагат и за офицерите и сержантите от Главна дирекция „Главно управление на местата за лишаване от свобода“ на Министерството на правосъдието, от структурата по чл. 11 от Закона за пощенските услуги и офицерите и сержантите от Националната следствена служба.

§ 6

За служителите от гражданската администрация се прилагат разпоредбите на гражданските закони, доколкото не е предвидено друго в този закон.

§ 7

Министерският съвет издава правилник за прилагането на закона.

§ 8

Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи.

§ 1а

На физически и юридически лица, неоправомощени със закон, се забранява използване на униформено облекло, символи и отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни качулки или надписи, въведени за структурни звена на МВР и показващи принадлежност към тези структури.