Решение № 33 от 30.01.2020, Районен съд - Несебър

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 33 гр. Несебър, 30.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа гр. д. № 1230 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 178, ал. 1, т.

3 от ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът

Р.Е.М. иска ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР (след допуснато изменение на иска в съдебно заседание от 16.01.2020г.) да бъде осъдена да му заплати сумата от 1660,55 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден (нощен) труд за периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г., приравнен към дневен по коефициент 1,143 и отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 245,01 лв., представляваща сбора на мораторните лихви върху стойността на неизплатения месечен нощен труд за периода 30.10.2016г. – 02.10.2019г. В исковата молба се твърди, че за периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г. ищецът изпълнявал длъжността „старши пожарникар” в РС „Пожарна безопасност и защита на населението” гр.

Несебър към РД „Пожарна безопасност и защита на населението” гр. Бургас при ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР. Сочи, че е полагал нощен труд по график на определени дни за периода 22:00 – 06:00 часа. Твърди, че нощният труд не е приравнен на дневен по коефициент 1,143 съобразно правилата на Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Излага, че не му е заплатено полагащото му се възнаграждение за положения извънреден нощен труд. Развива съображения в насока, че след приравняване на нощния труд на дневен такъв по посочения коефициент, часовата разлика представлява извънреден труд, който съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР следва да се заплати при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %. Сочи, че през процесния период са действали различни наредби, приети на основание чл.

187, ал. 9 от ЗМВР, които впоследствие са отменени. Поради тази причина счита, че е налице празнота, която следва да се запълни със субсидиарното приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Намира, че разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ следва да се прилагат едновременно, като на работниците и служителите следва да се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв., а нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове да се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. С тези доводи сочи, че за периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г. положеният от него нощен труд от 1680 часа следва да бъде преизчислен с коефициент 1,143 на 1920 часа. Намира, че е положил извънреден труд от 240 часа, който работодателят не му е заплатил – с общ размер на претенцията от 1440 лв. С тези доводи до съда се отправя искане да уважи исковете. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР е депозиран отговор, с който исковете се оспорват. Развива съображения в насока, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилага по отношение на ищеца, тъй като същият е държавен служител на служебно правоотношение. Обръща внимание, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира специална продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и същата няма как да бъде дерогирана с наредбата. Сочи, че за процесния период е действала Наредба № 812з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Обръща внимание, че чл. 3, ал. 3 от Наредбата съответства на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. С тези доводи намира, че НСОРЗ не може да се приложи към спора. Сочи, че в ЗМВР се прави разграничение между извънреден и нощен труд. В тази връзка развива подробни съображения в насока, че не е налице положен от ищеца извънреден труд. С тези доводи от съда се иска да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски. Отправя се възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна фактическа обстановка:

По делото няма спор, а и от представените към отговора на исковата молба писмени доказателства (на л. 11 – л. 138) се установява, че ищецът Р.Е.М. бил назначен в периода 01.10.2016г.

– 30.09.2019г. на длъжност „старши пожарникар” при РС ПБЗН Несебър към ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”. Няма спор, че за периода той полагал труд, вкл. и нощен съобразно представените документи към отговора на исковата молба.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (на л. 153 – л. 163) се установява, че в периода 01.10.2016г. – 31.12.2017г. основното възнаграждение на ищеца било в размер на 673 лв., в периода 01.01.2018г. – 28.02.2018г. – 728 лв., в периода 01.03.2018г. – 31.12.2018г. – 809 лв., а в периода 01.01.2019г. – 30.06.2019г. – 890 лв. Установява се, че през периода бил отчетен (съобразно протоколи) извършен нощен труд от ищеца в размер на 1692 часа, заплатен в размер на 423 лв. (по 0,25 лв. на час).

След приравняване с коефициент 1,143 се констатирало, че положеният нощен труд е в размер на 1933,96 часа, т.е. с 241,96 часа повече. От експерта е изчислено, че за 241,96 часа положен нощен труд се дължи възнаграждение от 1660,55 лв., а дължимата лихва върху посочената сума за претендирания период е в размер на 245,01 лв.

Със т. 1 от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г., издадена от Министъра на вътрешните работи (на л. 4 делото) било определено възнаграждение от 0,25 лв. на час за всеки отработен нощен час между 22:00 и 06:00 часа от държавните служители в системата на МВР.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че за претендирания период между страните е съществувало служебно правоотношение, че за периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г. е полагал нощен труд в посочените от него часове, както и размера на претендираното възнаграждение. При установяване на тези факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга, т.е., че е изплатил дължимото на ищеца възнаграждение.

Както се посочи по делото не е спорно, че между страните е съществувало служебно правоотношение и за периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г. е полагал нощен труд в посочените от експертизата часове, като от ответника е извършено заплащане за 1692 часа нощен труд, в размер на 423 лв. (по 0,25 лв. на час).

Спорът по делото е правен и се свежда до въпроса следва ли да намери приложение към настоящия случай разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Ищецът извежда аргументите си от твърдяна празнота в уредбата на реда за организацията, отчитането и компенсанцията на полагания труд, извън работно време, за държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице сочената празнина. Съображенията за този извод са следните:

Празнина в законодателството има, когато липсва изрична правна норма, която урежда съдържанието на възникнали граждански правоотношения. На липсата на изрична правна уредба се приравняват случаите, когато правната разпоредба е неясна и чрез тълкуване не може да се изпълни с разумно съдържание или когато има две разпоредби с едно и също приложно поле, но с противоположно съдържание, поради което взаимно се обезсилват – М.П.„Гражданска право – обща част”, Софи-Р, 2002г., стр. 142. Преодоляването на празнините е дейност, чрез която се извежда правило за решаване на конкретен случай, без да се създава една нова правна норма (М.П.„Гражданска право – обща част”, Софи-Р, 2002г., стр. 142).

Преодоляването на празнини може да се осъществи чрез – аналогия на закона и аналогия на правото. При аналогия на закона от една изрично формулирана правна норма по логически път извеждаме правило с по-широко приложно поле, което обхваща и изрично неуреден юридически факти (М.П.„Гражданска право – обща част”, Софи-Р, 2002г., стр. 143). Предпоставките за прилагане на аналогия на закона са уредени в чл. 46, ал. 2 ЗНА и са следните: 1. да има празнина; 2. юридическите факти да притежават общи признаци с тези, които не са уредени изрично; 3. да се вникне в смисъла на правната норма и да се потърси отговор на въпроса дали при определяне съдържанието на правните последици общите моменти са изиграли решаваща роля или обратно – различията между двата вида случаи. Само когато общите признаци са обосновали възприетото в правната норма решение, би могло да се направи логическият извод, че в нея мълчаливо е заложено едно правило с по-широко приложение, което обхваща в своя хипотезис всички случаи, които имат общите признаци, макар и да се различават от изрично уредените факти и отношения (М.П.„Гражданска право – обща част”, Софи-Р, 2002г., стр. 144); 4. да съответства на целта на нормативния акт – предполагаемата воля на законодателя за едно правило с по-широко приложение. Ако противоречи на целта и морала няма да бъде оправдано правоприлагане по аналогия. Правоприлагането по аналогия на закона не означава, че правните последици на правната норма трябва да се приложат напълно еднакво към неуредените случаи. Допустимо е известно приспособяване съобразно конкретния случай.

Посочените теоретични постановки, отнесени към настоящия случай, водят до извод, че липсва сочената в исковата молба „празнина” в правната уредба. С НСОРЗ се определят структурата и организацията на работната заплата, видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите (арг. от чл. 1 от Наредбата).

Самата наредба е приета на основание чл. 244, т. 2 и чл. 261 от Кодекса на труда и § 121 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (арг. от пар. 2 от ЗР на НСОРЗ). Очевидно същата съдържа правила, които се прилагат по отношение на работниците и служителите.

От своя страна режимът на правоотношенията, в които влизат държавните служители, е специфичен и се регулира от други правни норми. За процесния период е действала влязлата в сила на 02.08.2016г. Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (приета на основание на основание чл. 187, ал. 9 във връзка с ал. 8, чл. 187а, ал. 4 и чл.

188, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи – пар. 3 от ЗР на Наредбата). В чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от

29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между

22,00 и 06,00 ч., времето на разположение и положеният труд по време на официални празници се отчитат с протокол (приложение № 6). Според чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Според чл. 179, ал. 2 от ЗМВР (в редакцията му преди 14.08.2018г.) размерът на допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1, т. 2 и 5, условията и редът за тяхното изплащане се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. Впоследствие разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР е изменена, като е предвидено условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1, т. 2 да се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Във връзка с този текст от 14.08.2018г. е влязла в сила и е действала за процесния период (до отмяната й на 04.10.2019г.) Наредба № 8121з-908 от