Закон за съдебната власт

Чл. 1

Този закон урежда устройството и принципите на дейността на органите на съдебната система и взаимодействието помежду им, както и взаимодействието между органите на съдебната власт и органите на законодателната и на изпълнителната власт.

Чл. 1а

(1) Съдебната власт е държавна власт, която защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

(2) Съдебната власт е независима.

(3) Правосъдието се осъществява в името на народа.

Чл. 2

Органите на съдебната власт се ръководят от Конституцията и от принципите, установени в този закон.

Чл. 3

При постановяване на своите актове съдиите, прокурорите и следователите се основават на закона и на събраните по делото доказателства.

Чл. 4

Органите на съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно.

Чл. 5

(1) Гражданите и юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт.

(2) Органите на съдебната власт са длъжни да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните закони.

(3) Органите на съдебната власт осъществяват взаимодействие с органите на законодателната и изпълнителната власт за всестранна и пълна защита правата на гражданите и юридическите лица и реализиране на наказателната политика на държавата.

Чл. 6

Съдиите, прокурорите и следователите осъществяват дейността си обективно и при спазване на принципите за политическа неутралност.

Чл. 7

(1) Всеки има право на справедлив и публичен процес в разумен срок и от независим и безпристрастен съд.

(2) Гражданите и юридическите лица имат право на съдебна защита, която не може да им бъде отказана.

(3) При условия и по ред, определени със закон, гражданите могат да получат правна помощ, която се финансира от държавата.

Чл. 8

(1) Органите на съдебната власт прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнасят.

(2) При осъществяване на функциите на съдебната власт, както и при заемане на длъжности в органите на съдебната власт, не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Чл. 9

(1) Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез равномерно електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им при спазване изискванията на чл. 360б.

(2) Принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията, а в прокуратурата и Националната следствена служба - в рамките на отделите.

(3) Заявленията за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на заявленията по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 от Гражданския процесуален кодекс, се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната, които са определени да разглеждат такива дела съгласно действащите в отделните съдилища правила за разпределение. Делата, образувани по заявления по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 от Гражданския процесуален кодекс, се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между съдиите съобразно правилата за местната подсъдност по чл. 411, ал. 1, изречение първо от Гражданския процесуален кодекс.

(4) На всеки 6 месеца съдийската колегия на Висшия съдебен съвет определя степента на натовареност на съдиите от отделните районни съдилища с дела по ал. 3, изречение първо въз основа на данните за общата им натовареност, като прилага правилата по чл. 30, ал. 5, т. 20.

Чл. 10

(1) Съдебното производство по граждански и наказателни дела е триинстанционно - първоинстанционно, въззивно и касационно, освен ако в закон е предвидено друго.

(2) Съдебното производство по административни дела е двуинстанционно - първоинстанционно и касационно.

(3) Влезлите в сила съдебни актове се отменят само в предвидените със закон случаи.

Чл. 11

(1) По-горната инстанция извършава контрол на актовете на по-долната инстанция само в случаите и по реда, предвидени в закон.

(2) Един и същ съдия не може да участва в разглеждането на делото в различни инстанции.

Чл. 12

(1) Органите на съдебната власт са длъжни да разглеждат и разрешават в съответствие със закона всяко подадено до тях искане като е недопустимо използването на заплаха, обидни или нецензурни думи или квалификации.

(2) Сроковете, определени в процесуалните закони, които се отнасят до осъществяване на правомощия на съдии, прокурори и следователи, са задължителни за тях, но не засягат правата на страните в процеса.

Чл. 13

Производствата пред органите на съдебната власт се водят на български език.

Чл. 14

(1) Протоколите се изготвят на български език.

(2) В случаите, когато думи или изрази на чужд език имат особено значение за делото, може да се позволи вписването им в протокола.

Чл. 15

Когато прецени, че закон противоречи на Конституцията на Република България, съдът уведомява Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а прокурорите и следователите - главния прокурор.

Чл. 16

(1) съответната колегия на Висшия съдебен съвет представлява съдебната власт, осигурява и отстоява независимостта й, определя състава и организацията на работата на съдилищата, прокуратурите и следствените органи и обезпечава финансово и технически тяхната дейност, без да се намесва в нейното осъществяване.

(2) съответната колегия на Висшия съдебен съвет е постоянно действащ орган, юридическо лице със седалище София. Той се представлява от един от изборните му членове, определен с решение на пленума на Висшия съдебен съвет.

(3) Народното събрание избира единадесет членове на Висшия съдебен съвет, от които шестима – за съдийската колегия, и петима – за прокурорската колегия. Изборът по колегии се извършва между съдии, прокурори, следователи, хабилитирани учени по правни науки, адвокати и други юристи с високи професионални и нравствени качества, съобразно тяхната професионална квалификация и насоченост.

(4) Съдиите избират от своя състав шестима членове на Висшия съдебен съвет за съдийската колегия. Прокурорите избират от своя състав четирима членове на Висшия съдебен съвет за прокурорската колегия. Следователите избират от своя състав един член на Висшия съдебен съвет за прокурорската колегия.

(5) съответната колегия на Висшия съдебен съвет има кръгъл печат с изображение на герба на Република България и с изписани думите „Република България. Висш съдебен съвет“.

Чл. 17

(1) За членове на Висшия съдебен съвет се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15 години юридически стаж.

(2)

(2) За юридически стаж по ал. 1 се зачита времето, през което лицето е работило като съдия, прокурор или следовател, хабилитиран учен или преподавател по правни науки, или е заемало длъжност или е упражнявало професия, за която се изисква юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, както и признатият стаж по чл. 164, ал. 9 и 10 или по силата на специален закон.

(3)

Чл. 18

(1) Изборен член на Висшия съдебен съвет не може да:

1. е народен представител, кмет или общински съветник;

2. заема длъжност в други държавни или общински органи;

3. упражнява търговска дейност или да е съдружник, управител или да участва в надзорни, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност с изключение на тези на професионалните сдружения на съдии, прокурори и следователи;

4. получава възнаграждение за извършване на дейност по договор или по служебно правоотношение с държавна или обществена организация, търговско дружество, кооперация, юридическо лице с нестопанска цел, физическо лице или едноличен търговец, с изключение на научна и преподавателска дейност или за упражняване на авторски права както и за участие в международни проекти и проекти, финансирани от Европейския съюз;

5. упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност;

6. членува в политически партии или коалиции, в организации с политически цели, да извършва политическа дейност, както и да членува в организации или да извършва дейности, които засягат независимостта му;

7. членува в синдикални организации извън системата на съдебната власт;

8. е осъждан за извършено престъпление, независимо от реабилитацията, както и да е освобождаван от наказателна отговорност за умишлено престъпление;

9. е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство - до трета степен включително или във фактическо съпружеско съжителство с друг член на Висшия съдебен съвет, с административен ръководител на орган на съдебната власт назначен от съответната колегия, на която е член или с министъра на правосъдието.

10. е дисциплинарно освободен от длъжност изборен член на Висшия съдебен съвет.

11. е лице, спрямо което е установен конфликт на интереси с влязло в сила решение по-малко от една година преди избора.

12. e лице, което през периода на предходния мандат на изборните членове на Висшия съдебен съвет е било председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд или главен прокурор;

13. e лице, което през последните две години е изпълнявало функциите на председател на Върховния административен съд, председател на Върховния касационен съд или на главен прокурор за 6 или повече месеца, без значение дали е имало прекъсване в изпълнението на функциите.

(2) Изборен член се освобождава от Висшия съдебен съвет, ако в едномесечен срок от избора не освободи длъжността или не преустанови дейността по ал. 1.

Чл. 19

(1) Народното събрание избира членове на Висшия съдебен съвет не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на изборните членове.

(2) Предложенията за кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет се разглеждат от специализираната постоянна комисия на Народното събрание.

(3) Народното събрание приема правила, по които се установява наличието на високи професионални и нравствени качества по чл. 17, ал. 1, при спазване изискванията за прозрачност, обективна преценка и равнопоставеност на кандидатите, като се отчита тяхната професионална квалификация, практически опит, обществен авторитет и капацитет в съответствие с принципите в Кодекса за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи.

(4) Специализираната постоянна комисия по ал. 2 има право да изисква данни, да извършва проверки и да установява обстоятелства, свързани с изискванията по чл. 17 и 18, като държавните органи, органите на местното самоуправление, физическите и юридическите лица са длъжни да окажат необходимото съдействие.

(5) Администрацията на Народното събрание служебно установява обстоятелствата по чл. 18, ал. 1, т. 8.

(6) Предложенията за членове на Висшия съдебен съвет, избирани от Народното събрание, се правят от народните представители по колегии не по-късно от два месеца преди произвеждането на избора пред комисията по ал. 2. Към предложенията се прилагат:

1. подробни писмени мотиви за професионалните и нравствените качества на кандидатите, включително и изразени становища от професионални, академични и други организации;

2. документи за завършено висше образование по специалността „Право“, документи, свързани с изискванията за несъвместимост, както и документи за юридическия стаж и кариерното развитие на кандидата.

3. декларация за имущество и интереси по образец съгласно Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности;

4. други документи, предвидени в правилата по ал. 3.

(7) Предложенията за членове на Висшия съдебен съвет, избирани от Народното събрание, се правят от народните представители по колегии не по-късно от два месеца преди произвеждането на избора пред комисията по ал. 2. Към предложенията се прилагат:

1. подробни писмени мотиви за професионалните и нравствените качества на кандидатите, включително и изразени становища от професионални, академични и други организации;

2. документи за завършено висше образование по специалността „Право“, документи, свързани с изискванията за несъвместимост, както и документи за юридическия стаж и кариерното развитие на кандидата.

(8) Предложенията заедно с подробна професионална биография на кандидатите и документите по ал. 3 се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страницата на Народното събрание. Публикуват се и името и мотивите на народния представител, издигнал съответната кандидатура.

(9) Публикуването на предложенията и документите по ал. 3 се извършва в съответствие с изискванията за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 19а

(1) В 14-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат представя на комисията, която подготвя избора, писмена концепция за работата си като член на Висшия съдебен съвет. В същия срок кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет представят декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си по образец, предложен от комисията и от Висшия съдебен съвет и утвърден от министъра на правосъдието. Концепцията и декларацията се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страницата на Народното събрание.

(2) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 7 дни преди изслушването могат да представят на комисията становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата.

(3) Комисията изслушва всеки кандидат, който представя пред нея концепцията по ал. 1. Изслушването се насрочва и обявява от комисията не по-късно от един месец преди провеждането му. Изслушването се провежда на открито заседание на комисията не по-късно от 14 дни преди провеждане на избора. За изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на интернет страницата на Народното събрание. С оглед на постъпилите становища по ал. 2 членовете на комисията могат да изискат и допълнителни документи, които кандидатите трябва да представят.

(4) В 7-дневен срок след заседанието на комисията, на което се провежда изслушването, вносителите на предложенията за кандидати имат право да ги оттеглят.

(5) Комисията изготвя подробен и мотивиран доклад за професионалните и нравствените качества на кандидатите, с който предлага кандидатурите за обсъждане и гласуване в Народното събрание. Докладът съдържа становище за представянето на кандидата, изготвено след изслушването му пред комисията, и заключение за:

1. минималните законови изисквания за заемане на длъжността;

2. наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговите квалификация, опит и професионални качества;

3. специфичната подготовка, качествата и мотивацията за съответната длъжност;

4. публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.

(6) Докладът се публикува на интернет страницата на Народното събрание.

Чл. 19б

Народното събрание избира всеки член на Висшия съдебен съвет поотделно с мнозинство две трети от народните представители.

Чл. 19в

Когато при гласуването в Народното събрание не са избрани всички членове на Висшия съдебен съвет, в двуседмичен срок Народното събрание започва нова процедура за избор на оставащите членове.

Чл. 20

(1) Органите на съдебната власт избират членове на Висшия съдебен съвет по колегии не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на изборните членове.

(2) Членовете на Висшия съдебен съвет от квотата на съдебната власт се избират пряко чрез тайно гласуване съответно от съдиите, от прокурорите и от следователите по реда на раздел I„а“.

Чл. 21

(отменен)

(1) Предложенията за кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдебната власт може да се правят от всеки участник в събранията на съдиите и на прокурорите. Предложението се придружава с писмени мотиви на съответния участник в събранието, направил предложението. Предложение се прави, при условие че е налице предварително писмено съгласие на кандидата.

(2) Събранията на съдиите и на прокурорите избират и делегати за събранията по чл. 20, ал. 3.

(3) Върховният касационен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, апелативните съдилища и апелативните прокуратури предлагат кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и избират делегати за събранията по чл. 20, ал. 3 на отделни събрания.

(4) Съдиите от Върховния административен съд и от административните съдилища предлагат кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и избират делегати за общото делегатско събрание на съдиите по чл. 20, ал. 3 на отделно общо събрание.

(5) Съдиите и прокурорите от района на съответния окръжен съд предлагат кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и избират делегати за събранията по чл. 20, ал. 3 на отделни събрания.

(6) Съдиите от военните съдилища и от военно-апелативния съд предлагат кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и избират делегати за общото делегатско събрание на съдиите по чл. 20, ал. 3 на отделно общо събрание.

(7) Прокурорите от военно-окръжните прокуратури и от военно-апелативната прокуратура предлагат кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и избират делегати за общото делегатско събрание на прокурорите по чл. 20, ал. 3 на отделно общо събрание.

(8) Съдиите от специализирания наказателен съд и от апелативния специализиран наказателен съд предлагат кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и избират делегати на събранието на съдиите от Апелативния съд – София.

(9) Прокурорите от специализираната прокуратура и от апелативната специализирана прокуратура предлагат кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и избират делегати на събранието на прокурорите от апелативна прокуратура – София.

Чл. 21а

(отменен)

(1) Следователите от Националната следствена служба, от окръжните прокуратури, от военно-окръжните прокуратури и от специализираната прокуратура предлагат кандидати за изборен член на Висшия съдебен съвет на отделно общо събрание.

(2) Събранието по ал. 1 се свиква от директора на Националната следствена служба с писмена покана или по искане на една пета от членовете на Висшия съдебен съвет до три месеца преди изтичането на мандата на изборния член на Висшия съдебен съвет. В поканата за свикване на събранието се посочват датата, мястото и часът на провеждането му.

(3) Събранието по ал. 1 се провежда, когато на него присъстват повече от половината лица, които имат право да участват. При липса на кворум събранието се провежда един час по-късно от определения и се смята за редовно, ако на него присъстват една трета от лицата, които имат право да участват.

(4) Събранието за избор на член на Висшия съдебен съвет се свиква не по-рано от 20 дни и не по-късно от един месец от провеждането на събранието по ал. 1 при спазване на изискванията за кворум по ал. 3.

Чл. 21б

(отменен)

(1) Съдиите или прокурорите от всяко събрание по чл. 21 могат да предложат на съответното общо делегатско събрание кандидати за членове на Висшия съдебен съвет:

1. до 50 души по щатно разписание – един кандидат;

2. на всеки следващи 50 души – един кандидат;

3. при остатък над 25 души – още един кандидат.

(2) За предложени за избор на общите делегатски събрания кандидати за членове на Висшия съдебен съвет от съответните събрания на съдиите и прокурорите се смятат тези, които са получили мнозинство повече от половината от присъстващите с тайно гласуване.

(3) Когато при първото гласуване един или няколко кандидати не са получили необходимото мнозинство, се провежда повторно гласуване. Ако при повторното гласуване един или няколко кандидати не са получили необходимото мнозинство, за избран или избрани се смятат онези, които са получили най-много гласове.

Чл. 22

(отменен)

(1) Събранията по чл. 21 се свикват с писмена покана от ръководителя на съответния орган на съдебната власт или по искане на една пета от членовете на Висшия съдебен съвет до три месеца преди изтичането на мандата на изборните членове на Висшия съдебен съвет. В поканата за свикване на събранието се посочват датата, мястото и часът на провеждането му.

(2) Събранията по чл. 21, ал. 4, 6 и 7 се свикват с писмена покана съответно от председателя на Върховния административен съд, председателя на военно-апелативния съд и от военно-апелативния прокурор.

(3) Когато събранието не се свика от лицата по ал. 1 и 2 в 7-дневен срок от изтичането на срока по ал. 1, министърът на правосъдието определя датата, мястото и часа на провеждане.

(4) Събранията по чл. 21 се провеждат, когато на тях присъстват повече от половината лица, които имат право да участват. При липса на кворум събранията се провеждат един час по-късно от определения и се смятат за редовни, ако на тях присъстват една трета от лицата, които имат право да участват.

(5) Делегатите се избират с мнозинство повече от половината от присъстващите с тайно гласуване. Когато при първото гласуване един или няколко делегати не са получили необходимото мнозинство, се провежда повторно гласуване. Ако при повторното гласуване един или няколко делегати не са получили необходимото мнозинство, за избран или избрани се смятат онези, които са получили най-много гласове. След провеждането на избора протоколът с решението за избор на делегати и за направените предложения за кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет се изпраща незабавно на Висшия съдебен съвет. Избраните делегати се включват в списъка за участие в съответното общо делегатско събрание.

Чл. 22а

(отменен)

(1) Предложенията за кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет се изпращат незабавно от административните ръководители на органите на съдебната власт, свикали съответните събрания, на Висшия съдебен съвет. Предложенията се изпращат само ако са придружени с писмено съгласие и подробна професионална биография на кандидата, както и с името и писмените мотиви на участника в събранието, издигнал съответната кандидатура.

(2) Висшият съдебен съвет може да определи и други документи, които кандидатите трябва да представят.

(3) Висшият съдебен съвет в срок до три работни дни от получаването на документите по ал. 1 ги публикува на интернет страницата си. В същия срок Висшият съдебен съвет служебно публикува на интернет страницата си и документите на всеки кандидат от кадровото му досие по чл. 30а, ал. 2. Публикуването се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.

(4) При постъпването на всяко предложение Висшият съдебен съвет изисква от Инспектората към Висшия съдебен съвет и от Инспектората към Върховната касационна прокуратура подробни справки за всички проверки, свързани с кандидатите, които се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет. Публикуването се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.

(5) В 14-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат представя на Висшия съдебен съвет писмена концепция за работата си като член на Висшия съдебен съвет. В същия срок кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет представят декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си по образец, предложен от комисията по чл. 19, ал. 2 и от Висшия съдебен съвет и утвърден от министъра на правосъдието. Концепцията и декларацията на всеки кандидат се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

(6) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 7 дни преди изслушването могат да представят на Висшия съдебен съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата.

(7) Висшият съдебен съвет уведомява за получените становища и сигнали съответните събрания на съдиите, прокурорите и следователите.

Чл. 23

(отменен)

(1) Общото делегатско събрание на съдиите се свиква съвместно от председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд.

(2) Общото делегатско събрание на прокурорите се свиква от главния прокурор.

(3)

(4) Събранията по ал. 1 и 2 се свикват в едномесечен срок от провеждането на съответните събрания за предлагане на кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет и за избор на делегати.

(5) Събранията по ал. 1 и 2 се провеждат, ако на тях присъстват две трети от избраните делегати. При липса на кворум събранието се провежда един час по-късно от определения и се смята за редовно, ако присъстват повече от половината от лицата, които имат право да участват.

Чл. 24

(отменен)

(1) Делегатите на събранията по чл. 23, ал. 1 и 2 изслушват всеки кандидат, като кандидатите се представят по азбучен ред. Не се изслушва и не се гласува кандидат, чиято кандидатура не е публикувана по реда на чл. 22а и който не е представил писмена концепция и декларация в установения срок.

(2) За изслушването се изготвя пълен стенографски протокол. Делегатите могат да отправят въпроси към кандидата.

(3) Когато кандидатите не могат да бъдат изслушани за един ден, председателстващият може да въведе ограничение за времето за представяне, за поставяне и отговор на въпроси.

(4) Събранията са публични и се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

(5) Общите делегатски събрания избират членове на Висшия съдебен съвет с тайно гласуване и с мнозинство повече от половината от присъстващите.

(6) Когато при първото гласуване един или няколко кандидати не са получили необходимото мнозинство, се провежда повторно гласуване. Ако при повторното гласуване един или няколко кандидати не са получили необходимото мнозинство, за избран или избрани се смятат онези, които са получили най-много гласове.

(7) Алинеи 1 – 6 се прилагат и за общото събрание на следователите по чл. 21а, ал. 4.

Чл. 25

(отменен)

(1) Организационно-техническата подготовка на събранията се извършва от администрацията на Висшия съдебен съвет.

(2) Разходите по провеждането на събранията са за сметка на бюджета на Висшия съдебен съвет.

Чл. 26

(отменен)

(1) Законосъобразността на избора на член на Висшия съдебен съвет, избран от органите на съдебната власт, може да се оспорва пред Върховния административен съд с жалба, подписана от една пета от делегатите, съответно от членовете на общото събрание, или от кандидат, който има правен интерес.

(2) Жалбата се подава в тридневен срок от обявяването на резултатите от избора.

(3) Върховният административен съд в петчленен състав се произнася с решение в 7-дневен срок от постъпване на жалбата. Решението е окончателно.

(4) Висшият съдебен съвет насрочва нов избор до един месец от влизането в сила на решението за обявяване незаконосъобразността на избора.

Чл. 26а

(1) Членовете на Висшия съдебен съвет предприемат необходимите действия за получаване на достъп до класифицирана информация.

(2) Член на Висшия съдебен съвет, който не е получил разрешение за достъп, не може да участва в заседанията, когато се обсъждат материали и документи, съдържащи класифицирана информация, и не се запознава с тях.

Чл. 27

(1) Изборен член на Висшия съдебен съвет се освобождава преди изтичане на мандата му на основанията по чл. 130, ал. 8 от Конституцията на Република България, както и при установяване на несъвместимост с длъжностите или дейностите по чл. 18, ал. 1.

(2) В случаите по чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията на Република България пленумът на Висшия съдебен съвет обявява подадената оставка на изборен член на първото си заседание след депозирането й.

(3) Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет не може да бъде прекратен предсрочно поради подаване на оставка на основание чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията на Република България, ако срещу него е образувано дисциплинарно производство за налагане на наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност по чл. 308, ал. 3, до приключване на производството.

(4) Производството за предсрочно прекратяване на мандата на основанията по чл. 130, ал. 8, т. 2 – 4 от Конституцията на Република България или при установяване на несъвместимост на изборен член на Висшия съдебен съвет се открива по искане на най-малко петима от членовете на пленума на Висшия съдебен съвет или на трима от членовете на съответната колегия.

(5) Процедурата за предсрочно освобождаване на основанията по чл. 130, ал. 8, т. 2 - 4 от Конституцията на Република България или при установяване на несъвместимост на изборен член на Висшия съдебен съвет, избран от Народното събрание, може да започне и по искане. на една пета от народните представители.

(6) Процедурата за предсрочно освобождаване на основанията по чл. 130, ал. 8, т. 2 – 4 от Конституцията на Република България или при установяване на несъвместимост на изборен член на Висшия съдебен съвет, избран от съдиите, прокурорите или следователите, може да започне по искане съответно на една пета от действащите съдии, прокурори или следователи.

(7) Решението на пленума на Висшия съдебен съвет за предсрочно прекратяване на мандата на негов член се постановява в едномесечен срок от постъпването на искането по ал. 4, 5 или 6 и се приема с мнозинство, не по-малко от седемнадесет гласа.

Чл. 28

(1) При изтичане на мандата или предсрочното му прекратяване на основание чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията на Република България изборният член на Висшия съдебен съвет, подал молба до съответната колегия в 14-дневен срок от деня на изтичане или предсрочно прекратяване на мандата, се възстановява на заеманата преди избора длъжност на съдия, прокурор или следовател или на равна по степен. Времето, през което лицето е било член на Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7.

(2) В едномесечен срок след възстановяването на длъжността по ал. 1 членове на Висшия съдебен съвет с изтекъл или предсрочно прекратен мандат получават оценка за дейността си по методика, приета от пленума на Висшия съдебен съвет. Оценката става част от атестацията като магистрат за периода преди встъпването му като член на Висшия съдебен съвет.

Чл. 29

(1) Изборните членове на Висшия съдебен съвет не получават възнаграждение за работата си в комисии към съвета.

(2) За изборните членове на Висшия съдебен съвет се прилагат разпоредбите на чл. 218, ал. 1, чл. 219, чл. 221, чл. 224, и чл. 330.

(3)

Чл. 30

(1) съответната колегия на Висшия съдебен съвет осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия.

(2) Пленумът на Висшия съдебен съвет се състои от всички негови членове и има следните правомощия:

1. приема проекта на бюджета на съдебната власт;

2. приема решение за прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет при условията на чл. 130, ал. 8 от Конституцията;

3. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;

4. изслушва и приема годишните доклади на органите на съдебната власт по чл. 84, т. 16 от Конституцията;

5. управлява недвижимите имоти на съдебната власт;

6. прави предложение до президента на Република България за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор;

7. по предложение на една от колегиите след съгласуване с министъра на правосъдието или по предложение на министъра на правосъдието, а по отношение на военните съдилища – след съгласуване с министъра на отбраната, определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, военните, административните и апелативните съдилища и прокуратури, създава и закрива съдилища и прокуратури, променя тяхното седалище и определя населените места, в които се разкриват териториални отделения към съответния районен съд и към съответната районна прокуратура;

8. по предложение на една от колегиите след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт определя броя на съдиите, прокурорите и следователите във всички съдилища, прокуратури и следствени отдели съобразно степента на натовареност;

9. определя броя и структурата на администрацията на Висшия съдебен съвет и на Националния институт на правосъдието;

10. определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите;

11. изготвя и внася в Народното събрание до 31 май годишен доклад за своята дейност заедно с годишния доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет и с годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор;

12. изготвя и оповестява годишен доклад за независимостта и прозрачността на дейността на органите на съдебната власт и на собствената си дейност, който предоставя за обществено обсъждане;

13. дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до съдебната власт;

14. създава постоянни и временни комисии за подпомагане на дейността си;

15. приема правилник за организацията на дейността си и за дейността на администрацията на Висшия съдебен съвет, който се обнародва в „Държавен вестник“;

16. създава и поддържа електронен публичен регистър на всички свои решения и мотивите към тях;

17. в предвидените от закона случаи издава подзаконови нормативни актове;

18. одобрява автоматизираните информационни системи за органите на съдебната власт след съгласуване с министъра на правосъдието и осигурява системната им интеграция и оперативната им съвместимост;

19. създава и поддържа електронен публичен регистър на всички проекти, които имат за предмет функционирането на органите на съдебната власт, изпълнявани от организациите по чл. 217;

20. решава и други общи за съдебната власт организационни въпроси.

21.

22. избира националния член от Република България в Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст), неговия заместник и помощника на националния член въз основа на подбор, проведен съгласно приети от пленума правила, и чрез министъра на правосъдието уведомява Евроюст и Европейската комисия за избора.

23. по предложение на съответната колегия одобрява Кодекс за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекс за етично поведение на българските прокурори и следователи.

24. изпълнява функциите на национален компетентен орган за субектите по чл. 4, т. 9 от Закона за киберсигурност.

(3) Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 14 членове и включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, шестима членове, избрани пряко от съдиите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.

(4) Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 11 членове и включва главния прокурор, четирима членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и петима членове, избрани от Народното събрание.

(5) Съдийската колегия и прокурорската колегия осъществяват поотделно и в съответствие с професионалната си насоченост следните правомощия по отношение на съдиите, прокурорите и следователите:

1. назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;

2. правят периодични и други атестации и приемат комплексна оценка от атестирането на съдиите, прокурорите, следователите, административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт и решават въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост;

3. налагат дисциплинарните наказания – понижаване и освобождаване от длъжност, на съдиите, прокурорите, следователите, административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт;

4. определят броя, назначават и освобождават административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;

5. решават въпроси за организацията на дейността на съответната система от органи на съдебната власт;

6. правят предложения до пленума на Висшия съдебен съвет за определяне на броя на съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища и съответните прокуратури;

7. правят предложения до пленума на Висшия съдебен съвет за определяне броя на съдиите, прокурорите и следователите във всички съдилища, прокуратури и следствени отдели;

8. определят броя на съдебните служители съобразно степента на натовареност – по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, а за органите, включени в структурата на прокуратурата на Република България – и с главния прокурор, като могат да разкриват нови и да съкращават длъжности;

9. организират и провеждат конкурсите за съдийските, прокурорските и следователските длъжности в предвидените от този закон случаи;

10. възлагат на Инспектората към Висшия съдебен съвет извършването на проверки, които са извън годишната програма за дейността му;

11. предлагат на пленума на Висшия съдебен съвет становища по законопроекти в обхвата на своята компетентност;

12. ежегодно анализират и отчитат степента на натовареност на органите на съдебната власт;

13. изискват и обобщават на всеки 6 месеца информация от съдилищата, прокуратурата и от Националната следствена служба за тяхната дейност;

14. създават постоянни и временни комисии за подпомагане на дейността си;

15. организират и координират участието на съдии, прокурори и следователи в международното правно сътрудничество;

16. приемат правила за работата си, които се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет;

17. прокурорската колегия избира и освобождава директора на Националната следствена служба.

18. съдийската колегия прекратява командироването на съдия в друг орган на съдебната власт от този, в който заема по щат съответната съдийска длъжност, когато при командироването има нарушения на условията и реда, предвидени в този закон, или при възникнала необходимост за кадровото обезпечаване работата на органа на съдебната власт, от който съдията е командирован.

19. прокурорската колегия извършва подбор на кандидатите за европейски делегирани прокурори и чрез министъра на правосъдието уведомява европейския главен прокурор за излъчените кандидатури.

20. съдийската колегия приема правила за разпределение на делата между съдиите, които разглеждат дела, разпределени по реда на чл. 9, ал. 3, с цел изравняване на общата им натовареност.

21. прокурорската колегия назначава съдия, определен по реда на чл. 112, ал. 6, на длъжност прокурор във Върховната касационна прокуратура, който да изпълнява функциите на прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор;

22. прокурорската колегия назначава съдия от наказателната колегия на Върховния касационен съд, определен по реда на чл. 173а, ал. 4, за заместник главен прокурор, който осъществява контрол върху действията на прокурора за разследването на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор, при условията и по реда, определени в закон.

23. приемат Кодекс за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекс за етично поведение на българските прокурори и следователи.

(6) Дейността на пленума и колегиите на Висшия съдебен съвет се подпомага от администрация.

(7) В случаите, когато прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, или прокурорът, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследването на престъпления, извършени от главния прокурор, си направят самоотвод, бъдат отведени или са в трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си, прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет назначава заместващ прокурор по реда на ал. 5, т. 21 и 22.

(8) До встъпването в длъжност на новоизбраните членове пленумът на Висшия съдебен съвет, съответно съдийската и прокурорската колегия отлагат приемането на решения, които пряко засягат организацията и функционирането на съдебната система, касаят нейната независимост или имат траен кадрови или организационен ефект, когато е изминала повече от една година от изтичането на мандата на изборните членове.

(9) Решения по ал. 8 са:

1. издаването на окончателни актове за упражняване на правомощия по ал. 2, т. 7, 9, 15 и 23;

2. назначаването, повишаването и преместването на съдии, прокурори и следователи, с изключение на случаите по чл. 243, ал. 1, както и връщането и възстановяването на длъжност в предвидените от закона случаи;

3. назначаването на административни ръководители в органите на съдебната власт;

4. приемането на промени в Кодекса за етично поведение на българските съдии и Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи.

(10) Когато е изминала повече от една година от изтичането на мандата на изборните членове на Висшия съдебен съвет, до встъпването в длъжност на новоизбраните членове, пленумът на Висшия съдебен съвет, съответно съдийската и прокурорската колегия извършват промени в информационните системи, за които са възложител, след съгласуване с министъра на правосъдието и министъра на иновациите и дигиталната трансформация.

Чл. 30а

(1) Колегиите към Висшия съдебен съвет съставят, водят и съхраняват кадрово дело за всеки съдия, прокурор и следовател.

(2) Кадровото дело съдържа документите, свързани с постъпването и освобождаването от длъжност на съдия, прокурор и следовател, с професионалното му развитие, резултати от проверки във връзка с постъпили сигнали и жалби, поощренията – отличия или награди, които е получил, и наложените наказания. В кадровото дело се прилагат и декларациите за несъвместимост, копие от атестационните формуляри, индивидуалните планове за професионално развитие, както и резултатите от тяхното изпълнение и други документи за притежаваните от съответното лице професионални и нравствени качества.

(3) Индивидуалният план за професионално развитие на съдията, прокурора или следователя съдържа мерки за специфично обучение, за повишаване на неговата професионална компетентност и умения и преодоляване на недостатъци, които се определят в резултат на оценка на работата му в хода на атестационна, дисциплинарна или друга приложима по закона процедура, с негово съгласие или по негово искане.

(4) Съдържащите се в кадровото дело данни, свързани с професионалната компетентност и относими към успешното справяне с работата на съдия, прокурор или следовател, и индивидуалните планове за обучение и професионално развитие не са публични. Те не могат да бъдат използвани за цел, различна от изрично предвидената в закона.

(5) Копия от документите, съдържащи се в кадровото дело, се съхраняват в органа на съдебната власт, в който съответният съдия, прокурор или следовател е назначен на длъжност.

(6) Всеки съдия, прокурор и следовател има право да се запознае с кадровото си дело при поискване, както и да получава заверени копия от съхраняваните в него документи.

Чл. 31

(отменен)

Висшият съдебен съвет дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до съдебната власт.

Чл. 32

(1) Министърът на правосъдието председателства заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет. Той не участва в гласуването. При отсъствие на министъра на правосъдието пленумът на Висшия съдебен съвет се председателства от представляващия Висшия съдебен съвет, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд или от главния прокурор.

(2) Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се председателства от председателя на Върховния касационен съд, а при негово отсъствие – от председателя на Върховния административен съд или от най-старшия присъстващ член. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се председателства от главния прокурор, а при негово отсъствие – от най-старшия присъстващ член. Министърът на правосъдието може да присъства на заседанията, като не участва в гласуването.

(3) При отсъствие на министъра на правосъдието, на заседанието на пленума и на колегиите може да присъства определен от него заместник-министър.

(4) Главният инспектор може да присъства на заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет и на заседанията на съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, като не участва в гласуването.

Чл. 33

(1) Заседанията на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет се свикват от председателстващия. Заседанията на пленума могат да се свикват и по искане на всяка от колегиите на Висшия съдебен съвет. Заседанията на колегиите могат да се свикват и по искане на трима членове на съответната колегия.

(2) Членовете на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет, както и главният инспектор се уведомяват за датата на провеждане и за дневния ред три дни предварително, като им се предоставят и писмените материали за заседанието.

(3) Решенията на пленума на Висшия съдебен съвет по чл. 30, ал. 2, т. 6 по отношение на главния прокурор се приемат с мнозинство, не по-малко от тринадесет гласа, а решенията по т. 2 и т. 6 по отношение на изборен член на Висшия съдебен съвет, председателя на Върховния административен съд и председателя на Върховния касационен съд се приемат с мнозинство, не по-малко от седемнадесет гласа. Останалите решения се гласуват с мнозинство повече от половината от присъстващите членове. Гласуването е явно.

(4) Пленумът на Висшия съдебен съвет може да прави предложение до президента на Република България за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор, както и да приема решения по ал. 3, като в гласуването могат да участват само изборни членове, чийто мандат не е изтекъл към датата на предложението или вземане на решението.

(6) Допълнения в предварително обявения дневен ред могат да се правят в деня на заседанието по решение на пленума или на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

(5) Решенията на колегиите на Висшия съдебен съвет по чл. 30, ал. 5, т. 1 – 4, 21 и 22 се приемат с мнозинство, не по-малко от осем гласа – за съдийската колегия, и не по-малко от шест гласа – за прокурорската колегия, а останалите решения – с мнозинство, повече от половината от присъстващите членове, с изключение на решенията по чл. 30, ал. 5, т. 17. Когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на обжалване по реда на чл. 36. Гласуването винаги е явно.

(7) Заседанията на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет са публични и се излъчват пряко в интернет освен в случаите, когато се обсъждат предложения за налагане на дисциплинарно наказание или документи, съдържащи информация, класифицирана по Закона за защита на класифицираната информация.

(8) Решенията, приети на закрито заседание, се обявяват публично.

(9) Архивът от видеоизлъчването по ал. 7 се съхранява за период от 5 години и се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

Чл. 34

(1) Заседание на пленума или на съответната колегия на Висшия съдебен съвет се провежда, ако присъстват повече от половината от членовете.

(2)

(3) Решенията на пленума или на съответната колегия се мотивират. За мотиви на решението, с което се приема направеното предложение, се смятат мотивите на вносителя му, както и изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет в негова подкрепа. За мотиви на решението, с което не се приема направеното предложение, се смятат отрицателните изказвания на членовете на Висшия съдебен съвет срещу него. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на решението.

(4) Не се допуска гласуване „въздържал се“.

Чл. 35

(1) Член на Висшия съдебен съвет няма право да участва в гласуването на решение, което се отнася лично до него или до негов съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен, или ако са налице други обстоятелства, които пораждат съмнение в неговата безпристрастност.

(2) В случаите по ал. 1 членът на Висшия съдебен съвет се отстранява сам, като обявява обстоятелствата, които са наложили отстраняването.

(3) Когато има данни за наличието на обстоятелствата по ал. 1 и членът на Висшия съдебен съвет не се отстрани сам, Комисията по установяване и предотвратяване на конфликт на интереси на Висшия съдебен съвет изготвя доклад. Когато в доклада са установени обстоятелства по ал. 1, членът на Висшия съдебен съвет се отстранява по решение на съвета, като се обявяват обстоятелствата, наложили отстраняването.

(4)

Чл. 36

(1) Заинтересованото лице и министърът на правосъдието може да оспорят решенията на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от съобщаването им. Жалбата не спира изпълнението на решението. Съдът може да спре изпълнението на решението при условията на чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс, а когато жалбата е подадена от министъра на правосъдието – и когато изпълнението би имало значителни или трудно поправими последици за гражданите или дейността на органите на съдебната власт.

(2) Жалбите срещу решенията на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет се разглеждат от Върховния административен съд в тричленен състав, като всеки от членовете на състава, както и докладчикът, се определят съгласно принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение измежду всички съдии в съда. Председателят на състава се определя по старшинство.

(3) Алинея 2 не се прилага за актовете, с които се назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите в районен, окръжен, апелативен съд, Върховния касационен съд, прокурорите и следователите, както и за актовете, с които се организират и провеждат конкурсите за съдийските длъжности в районен, окръжен, апелативен съд, Върховния касационен съд и за прокурорските и следователските длъжности. Жалбите срещу решенията на колегията се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс от Върховния касационен съд в тричленен състав, като всеки от членовете на състава, както и докладчикът, се определят съгласно принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение измежду всички съдии в съда. Председателят на състава се определя по старшинство.

(4) Решението на съда не подлежи на касационно обжалване, с изключение на делата, чийто предмет са актовете по чл. 30, ал. 2, т. 17 и производства по глава шестнадесета, раздел I.

Чл. 37

(1) Пленумът на Висшия съдебен съвет избира от своя състав постоянна Комисия „Бюджет и финанси“ и постоянна Комисия „Управление на собствеността“. Тези комисии са с равно по численост представителство от съдийската и от прокурорската колегия.

(2) Пленумът на Висшия съдебен съвет определя броя на членовете и състава на комисиите по ал. 1, а правомощията и правилата за дейността им се уреждат в правилника по чл. 30, ал. 2, т. 15. Всяка комисия избира председател между членовете си.

(3) Дейността на съдийската и на прокурорската колегия се подпомага съответно от постоянна Комисия по атестирането и конкурсите и от Комисия по професионална етика. Броят на членовете, съставът им, и правилата за дейността им се определят от съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Всяка комисия избира измежду членовете си председател, който е изборен член от съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

(4) В състава на Комисията по атестирането и конкурсите при съдийската колегия се включват членове от колегията, както и избрани за срок от една година членове от действащи към момента на избора съдии с ранг или на длъжност съдия във Върховния касационен съд или във Върховния административен съд. Административните ръководители на съдилища и техните заместници не могат да бъдат избирани за членове на комисии.

(5) Пленумите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд избират съдии, отговарящи на условията по ал. 4, които се включват в Комисията по атестирането и конкурсите при съдийската колегия.

(6) В състава на Комисията по атестирането и конкурсите при прокурорската колегия се включват членове от колегията, както и избрани за срок от една година членове от действащи към момента на избора прокурори и следователи с ранг или на длъжност прокурор във Върховната касационна прокуратура, прокурор във Върховната административна прокуратура или следовател в Националната следствена служба. Административните ръководители на прокуратурите и техните заместници не могат да бъдат избирани за членове на комисии.

(7) Общите събрания на прокурорите от Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура избират прокурори, а Общото събрание на следователите от Националната следствена служба избира следователи, отговарящи на условията по ал. 6, които се включват в Комисията по атестирането и конкурсите при прокурорската колегия.

(8) Съдия, прокурор или следовател не може да бъде избиран за член на съответната комисия повече от два пъти, които са последователни.

(9) Комисиите по професионална етика към колегиите извършват проучвания, събират необходимата информация и изготвят становище относно притежаваните нравствени качества на кандидатите в конкурсите за заемане на длъжност в органите на съдебната власт, както и на кандидатите за административни ръководители и на кандидатите за заместник-административни ръководители.

Чл. 38

(1) Комисиите по атестирането и конкурсите предлагат на съответната колегия проект на решение за:

1. броя на съдиите, прокурорите, следователите, както и на административните ръководители и на техните заместници;

2. назначаване, повишаване в ранг или в длъжност и освобождаване на съдии, прокурори и следователи;

3. назначаване и освобождаване на административните ръководители и на заместниците на административни ръководители, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба;

4.

(2) Участващите в състава на Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия на Висшия съдебен съвет съдии, прокурори и следователи извършват цялостна проверка на комплексните оценки на атестациите по чл. 196, предложени от съответните помощни или постоянни атестационни комисии в органите на съдебната власт.

(3) Комисиите по атестирането и конкурсите предлагат на съответната колегия проект на решение за провеждане на атестиране по чл. 196 и приемане на комплексна оценка на съдия, прокурор и следовател.

(4) Предложения пред Комисиите по атестирането и конкурсите във връзка с осъществяване на правомощията им по ал. 1 се правят от заинтересования съдия, прокурор или следовател и от съответния административен ръководител.

(5) Предложенията от административния ръководител се правят, както следва:

1. от председателя на Върховния касационен съд – за заместниците му и за съдиите от този съд;

2. от председателя на Върховния административен съд - за заместниците му и за съдиите от този съд,;

3. от главния прокурор за:

4. от апелативните прокурори и военно-апелативния прокурор - за заместниците им и за прокурорите от апелативните прокуратури и от военно-апелативната прокуратура, както и за окръжните и военно-окръжните прокурори в съответния район;

5. от военно-окръжните прокурори – за заместниците им, за прокурорите от военно-окръжните прокуратури и за военните следователи;

6. от окръжните прокурори - за заместниците им, за завеждащите окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури, за прокурорите от окръжните прокуратури и за следователите от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури, както и за районните прокурори в съответния район;

7. от районните прокурори - за заместниците им и за прокурорите от районните прокуратури;

8. от председателите на апелативните съдилища и на военно-апелативния съд – за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;

9. от председателите на окръжните съдилища – за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;

10. от председателите на административните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;

11. от председателите на военните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;

12.

13. от председателите на районните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;

13.

14.

(6) Директорът на Националната следствена служба може да изготвя предложения до главния прокурор за завеждащи специализираните отдели в Националната следствена служба и за следователите от тези отдели.

(7) Завеждащите окръжните следствени отдели могат да изготвят предложения до административните ръководители на окръжните прокуратури за следователите от тези отдели.

(8) Завеждащите окръжните следствени отдели могат да изготвят предложения до административните ръководители на окръжните прокуратури за следователите от тези отдели.

(9)

(9) Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия обсъжда предложенията и ги внася за разглеждане във Висшия съдебен съвет с мотивирано писмено становище по всяко от тях.

(8)

Чл. 39

(1) Комисиите по атестирането и конкурсите при съдийската и съответно при прокурорската колегия провеждат атестирането на съдии, прокурори и следователи, на административни ръководители и на заместници на административни ръководители.

(2) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба не подлежат на атестиране по реда на глава девета, раздел IV.

(3) Заместниците на административните ръководители от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба, както и съдиите, прокурорите и следователите в тях, не подлежат на атестиране по чл. 196, ал. 1, т. 1 – 3.

(4) Съдиите, прокурорите и следователите, административните ръководители и заместниците на административни ръководители, навършили 60-годишна възраст, не подлежат на атестиране по чл. 196, ал. 1, т. 3.

Чл. 39а

(отменен)

(1) Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията“:

1. извършва проучвания, събира необходимата информация и изготвя становище относно притежаваните нравствени качества на кандидатите в конкурсите за заемане на длъжност в органите на съдебната власт;

2. разглежда сигнали за наличие на поведение, противоречащо на правилата за професионалната етика, и предоставя резултатите от проверката на Висшия съдебен съвет;

3. събира и анализира информация за наличие на корупционни явления в органите на съдебната власт и я предоставя на Висшия съдебен съвет;

4. уведомява Висшия съдебен съвет при сигнали на граждани и на държавни органи за прояви на корупция, както и при публикации в медиите, и извършва проверка или предоставя информацията на комисиите за професионална етика за извършване на проверка;

5. организира изпълнението на дейностите по приетите стратегии за борба с корупцията и плана за действие към тях;

6. подготвя участието на Висшия съдебен съвет в съвместни прояви с други държавни органи и юридически лица с нестопанска цел във връзка с проблемите на противодействието на корупцията;

7. подготвя проекти на споразумения за съвместна дейност и обменя информация с държавни и обществени структури, създадени за противодействие на корупцията;

8. подготвя участието в съвместни прояви на Висшия съдебен съвет и други държавни органи и юридически лица с нестопанска цел във връзка с проблемите на противодействие на корупцията;

9. изготвя ежегодно доклад за дейността си, който се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

(2) За изпълнение на правомощието си по ал. 1, т. 1 Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията“ осъществява взаимодействие с комисиите за професионална етика в органите на съдебната власт, както и с компетентните органи и институции които оказват на комисията съдействие и й предоставят необходимата информация.

(1) При провеждане на атестирането на съдии участват помощни атестационни комисии в съдилищата.

(2) Помощните атестационни комисии подпомагат Комисията по атестирането и конкурсите при съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

(3) Помощните атестационни комисии се избират в съответните съдилища на принципа на случайния подбор за всяко конкретно атестиране и се състоят от трима редовни и един резервен член.

(4) Членовете на помощните атестационни комисии трябва да са придобили несменяемост, да са получили положителна комплексна оценка от последното си атестиране „много добра“ и да не им е било налагано някое от дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 с влязло в сила решение.

(5) Административният ръководител не може да бъде избиран за член на помощна атестационна комисия.

(6) Помощната атестационна комисия избира председател измежду своите членове.

(7) При невъзможност да се формира помощна атестационна комисия от съответния съд съставът й се допълва с членове от горестоящия съд в съответния съдебен район.

(8) Помощни атестационни комисии не се избират в районните съдилища, в административните съдилища,, както и във военните съдилища.

Чл. 39а

Чл. 39б

(1) В органите на съдебната власт се избират комисии по професионална етика.

(2) Членовете на комисията по професионална етика се избират от общото събрание на съответния орган на съдебната власт за срок четири години. Членовете на комисията не могат да бъдат преизбирани за два последователни мандата. Всяка комисия се състои от трима редовни и един резервен член. Измежду членовете си комисията избира председател.

(3) При невъзможност да се сформира комисия по професионална етика функциите й се осъществяват от комисията на горестоящия орган на съдебната власт в съответния съдебен район.

(4) Комисиите по професионална етика в съдилищата, прокуратурите и в Националната следствена служба подпомагат съответната Комисия по професионална етика при осъществяване на правомощията й по чл. 37, ал. 9, като дават становище за нравствените качества на съдиите, прокурорите и следователите от съответния съд, прокуратура, следствен отдел или Националната следствена служба.

(5) Комисиите по професионална етика осъществяват дейността си по прилагането на Кодекса за етично поведение на българските магистрати в съответствие с правилата за организацията и дейността им, приети от съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

Чл. 40

Дейността на Инспектората се основава на принципите на законосъобразност, обективност и публичност.

Чл. 41

Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е юридическо лице със седалище София.

Чл. 42

(1) За главен инспектор и инспектори се избират юристи с високи професионални и нравствени качества.

(2) За главен инспектор се избира лице, което има и най-малко 15 години юридически стаж, от които най-малко 10 години като съдия в окръжен или апелативен съд, във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурор в окръжна или апелативна прокуратура, във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура или следовател в Националната следствена служба или в окръжен следствен отдел.

(3) За инспектори се избират лица, които имат и най-малко 12 години юридически стаж, като в рамките на този стаж:

1. за трима от инспекторите се изискват и най-малко 8 години стаж като съдия по граждански, търговски или административни дела в окръжен или апелативен съд, във Върховния касационен съд или Върховния административен съд;

2. за един от инспекторите се изискват и най-малко 8 години стаж като съдия по наказателни дела в окръжен, апелативен или във Върховния касационен съд;

3. за един от инспекторите се изискват и най-малко 8 години стаж като прокурор в окръжна или апелативна прокуратура, във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура или като следовател в Националната следствена служба или в окръжен следствен отдел;

4. за двама от инспекторите се изискват и най-малко 5 години стаж като съдия по граждански, търговски или административни дела в окръжен или апелативен съд, във Върховния касационен съд или Върховния административен съд;

5. за един от инспекторите се изискват и най-малко 5 години стаж като съдия по наказателни дела в окръжен, апелативен или във Върховния касационен съд;

6. за двама от инспекторите се изискват и най-малко 5 години стаж като прокурор в окръжна или апелативна прокуратура, във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура или като следовател в Националната следствена служба или в окръжен следствен отдел.

(4)

Чл. 43

Главен инспектор и инспектори не могат да са лица, по отношение на които са налице основанията по чл. 18, ал. 1.

Чл. 44

(1) Народното събрание избира главен инспектор и инспектори не по-рано от 6 месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на техния мандат.

(2) Предложенията за кандидати за главен инспектор и за инспектори се правят не по-късно от два месеца преди провеждането на избора пред специализираната постоянна комисия на Народното събрание от:

1. народните представители;

2. общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд;

3. прокурорите от Върховната касационна прокуратура и следователите от Националната следствена служба на общо събрание.

(3) Към предложенията по ал. 2 се прилагат:

1. подробни писмени мотиви за професионалните и нравствените качества на кандидатите, включително изразени становища от професионални, академични и други организации;

2. документи за завършено висше образование по специалността „Право“, документи, свързани с изискванията за несъвместимост, за юридическия стаж и кариерното развитие на кандидата, както и документ за извършена проверка по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, ако кандидатът е роден преди 16 юли 1973 г.;

3. други документи, предвидени в правилата по ал. 9.

(4) Специализираната постоянна комисия по ал. 2 има право да изисква данни, да извършва проверки и да установява обстоятелства, свързани с изискванията по чл. 42 и 43, като държавните органи, органите на местното самоуправление, физическите и юридическите лица са длъжни да окажат необходимото съдействие.

(5) Предложения до общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд за кандидати за главен инспектор и за инспектори може да правят:

1. общото събрание на съдиите от окръжен съд;

2. общото събрание на съдиите от административен съд;

3. общото събрание на съдиите от апелативен съд;

4. пленумът на Върховния касационен съд;

5. пленумът на Върховния административен съд.

(6) Предложения до общото събрание на прокурорите от Върховната касационна прокуратура и следователите от Националната следствена служба за кандидати за инспектори може да правят:

1. прокурорите от окръжна прокуратура на общо събрание;

2. прокурорите от апелативна прокуратура на общо събрание;

3. следователите от следствените отдели и от Националната следствена служба на общо събрание;

4. прокурорите от Върховната касационна прокуратура на общо събрание.

(7) Предложенията се правят, след като се вземе писменото съгласие на всеки кандидат.

(8) Предложенията по ал. 2 заедно с подробна професионална биография на кандидатите и документите по ал. 3 и 7 се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страницата на Народното събрание. Посочва се от кого е издигната кандидатурата и се публикуват мотивите към нея. Публикуването се извършва в съответствие с изискванията за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.

(9) Народното събрание приема правила за установяване наличието на високи професионални и нравствени качества по чл. 42, ал. 1, при спазване на принципите и правилата в Кодекса за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи, и на изискванията за прозрачност, обективна преценка и равнопоставеност на кандидатите, като се отчита тяхната професионална квалификация, практически опит, обществен авторитет и капацитет.

Чл. 45

(1) В 14-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат за главен инспектор и за инспектор представя на комисията, която подготвя избора, писмена концепция за работата си. В същия срок кандидатите представят декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си по образец, предложен от комисията и от Висшия съдебен съвет и утвърден от министъра на правосъдието. Концепцията и декларацията се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страниците на Народното събрание и на Инспектората към Висшия съдебен съвет.

(2) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 7 дни преди изслушването могат да представят на комисията становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страниците на Народното събрание и на Инспектората към Висшия съдебен съвет в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата.

(3) Комисията изслушва всеки кандидат за инспектор и за главен инспектор, които представят пред нея концепцията по ал. 1. Изслушването се насрочва и обявява от комисията не по-късно от един месец преди провеждането му.

(4) Изслушването се провежда на открито заседание на комисията не по-късно от 14 дни преди провеждането на избора. За изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на интернет страницата на Народното събрание. Въпроси към кандидатите могат да отправят членовете на комисията, включително въз основа на становищата по ал. 2.

(5) В 7-дневен срок след заседанието на комисията, на което се провежда изслушването, вносителите на предложенията за кандидати имат право да ги оттеглят.

(6) Комисията изготвя доклад за професионалните и нравствените качества на кандидатите, с който предлага кандидатурите за обсъждане и гласуване в Народното събрание. Докладът съдържа заключение за:

1. минималните законови изисквания за заемане на длъжността;

2. наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговите квалификация, опит и професионални качества;

3. специфичната подготовка, качествата и мотивацията за съответната длъжност;

4. публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.

(7) Докладът се публикува на интернет страницата на Народното събрание.

Чл. 46

Народното събрание избира главния инспектор и всеки от инспекторите поотделно с мнозинство две трети от народните представители.

Чл. 46а

Когато при гласуването в Народното събрание не са избрани всички членове на Инспектората към Висшия съдебен съвет или не е избран главен инспектор, в двуседмичен срок Народното събрание започва нова процедура за избор на оставащите инспектори или на главен инспектор.

Чл. 47

(1)

(2) Главният инспектор и инспекторите освобождават длъжностите и прекратяват дейностите, които са несъвместими с изискванията по чл. 18, ал. 1, преди встъпването им в длъжност, за което уведомяват председателя на Народното събрание.

Чл. 48

(1) Главният инспектор и инспекторите се освобождават от длъжност преди изтичането на мандата им при:

1. подаване на оставка;

2. влизане в сила на съдебен акт за извършено престъпление;

3. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;

4. лишаване от право да упражняват юридическа професия или дейност;

5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт;

6. неизпълнение на задължението по чл. 47, ал. 2.

7. влизане в сила на решение за установяване на конфликт на интереси.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 – 7 предложение за освобождаване на главния инспектор или инспекторите могат да правят най-малко една пета от народните представители или Пленумът на Висшия съдебен съвет. Комисията за противодействие на корупцията незабавно уведомява председателя на Народното събрание и Висшия съдебен съвет за влязло в сила решение по ал. 1, т. 7.

Чл. 49

При освобождаване на основание чл. 48, ал. 1 на главния инспектор или на инспектор Народното събрание избира нов главен инспектор с мандат по чл. 132а, ал. 2 от Конституцията или инспектор с мандат по чл. 132а, ал. 3 от Конституцията.

Чл. 50

(1) При изтичане на мандата или при предсрочното му прекратяване на основание чл. 48, ал. 1, т. 1 главният инспектор и инспекторите, подали молба до съответната колегия на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от деня на изтичане или предсрочно прекратяване на мандата, се възстановяват на заеманата преди избора длъжност на съдия, прокурор или следовател.

(2)

(3) В едномесечен срок след възстановяването на длъжността по ал. 1 главният инспектор и инспекторите с изтекъл или предсрочно прекратен мандат получават оценка за дейността си от съответната колегия на Висшия съдебен съвет по методика, приета от пленума на Висшия съдебен съвет и Инспектората към Висшия съдебен съвет. Оценката става част от атестацията като магистрат за периода преди встъпването им като главен инспектор и инспектор.

Обявена за противоконституционна, в сила от 28.11.2011. Решение № 10 от 15 ноември 2011 г. по конституционно дело № 6 от 2011 г.

Чл. 51

(1) Възнаграждението на главния инспектор е равно на възнаграждението на член на Висшия съдебен съвет.

(2) Възнаграждението на инспекторите е равно на 90 на сто от възнаграждението на главния инспектор.

Чл. 52

Времето, прослужено като главен инспектор инспектор или експерт с юридическо образование в Инспектората към Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7.

Чл. 53

(1) За главния инспектор и инспекторите се прилагат глава шестнадесета и чл. 219, 221, 224, и 330.

(2)

Чл. 54

(1) Инспекторатът:

1. проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените органи;

2. проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и приключването на делата в установените срокове;

3. анализира и обобщава делата, които са приключени с влязъл в сила съдебен акт, както и приключените преписки и дела на прокурорите и следователите, като приема процедура за редовно отчитане и публикуване на резултатите от анализа и обобщението на приключените дела;

4. при противоречива съдебна практика, установена при осъществяване на дейността по т. 3, сигнализира компетентните органи за отправяне на искане за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;

5. при нарушения, установени при осъществяване на дейностите по т. 1 - 3, сигнализира административния ръководител на съответния орган на съдебната власт и Висшия съдебен съвет;

6. прави предложения за налагане на дисциплинарни наказания на съдии, прокурори, следователи и административни ръководители на органите на съдебната власт;

7. отправя сигнали, предложения и доклади до други държавни органи, включително до компетентните органи на съдебната власт;

8. извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите;

9. разглежда заявления срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок;

11. приема вътрешни правила за провеждане на проверките за почтеност на експертите при Инспектората и организира тяхното провеждане;

12. изготвя годишна програма за планови проверки и годишен доклад за дейността си, който представя на пленума на Висшия съдебен съвет;

13. обсъжда предложения от министъра на правосъдието проект на бюджет на съдебната власт в частта му относно бюджета на Инспектората и го представя на Висшия съдебен съвет;

10. приема вътрешни правила за извършване на проверките по т. 1 – 3 и т. 8 в органите на съдебната власт;

14. предоставя публично информация за своята дейност и публикува годишния доклад за дейността си на интернет страницата си.

15. осъществява надзор върху обработването на лични данни в случаите по чл. 17, ал. 1 от Закона за защита на личните данни.

16. прави предложения пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет за изменение и допълнение на Кодекса за етично поведение на българските съдии, съответно на Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи;

17. организира и провежда антикорупционни обучения, както и обучения за укрепване на почтеността и независимостта на съдиите, прокурорите и следователите и конфликт на интереси, в съответствие с правомощията си по т. 8;

18. приема образец за отчитане на приключването на делата в законоустановените срокове при осъществяване на дейността си по т. 2 след съгласуване с Висшия съдебен съвет;

19. обобщава ежегодно добрите и лошите практики по отношение на спазването на етичните правила в съответствие с относимите европейски и международни стандарти във връзка с проверките по т. 8 и предоставя информацията на колегиите на Висшия съдебен съвет.

(2) При осъществяване на надзора по ал. 1, т. 15 Инспекторатът изпълнява задачите и упражнява правомощията по Закона за защита на личните данни.

(3) Инспекторатът приема решения с мнозинство повече от половината от членовете си.

(4) Обучителната дейност по ал. 1, т. 17 се провежда независимо от обученията, осъществявани от Националния институт на правосъдието.

(5) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет не може да взема решения по ал. 1, т. 6 и да извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт и такива, свързани с нарушаване на независимостта й по ал. 1, т. 8, когато е изминала повече от една година след изтичането на мандата на неговите членове.

Чл. 55

(1) При осъществяване на дейността си Инспекторатът се подпомага от администрация. Числеността на администрацията не може да надвишава пет пъти броя на инспекторите, включително и главния инспектор.

(2) При Инспектората, извън администрацията по ал. 1, се назначават чрез конкурс експерти, които имат най-малко 5 години юридически стаж и отговарят на изискванията на чл. 18, ал. 1 а за изпълнение на правомощията по чл. 54, ал. 1, т. 8 се назначават чрез конкурс и експерти с висше икономическо или друго подходящо образование, които имат най-малко 5 години стаж по специалността и отговарят на изискванията на чл. 18, ал. 1.

(3) Конкурсът по ал. 2 се провежда по правила и методика за подбор, одобрени от главния инспектор, и включва и извършване на проверка по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за кандидатите, родени преди 16 юли 1973 г. Преди назначаването си експертите преминават проверка за почтеност и декларират съгласие по време на заемане на длъжността си да бъдат подлагани периодично на такива проверки.

(4) Проверката за почтеност по ал. 3 включва проверка на декларираните факти и обстоятелства, свързани с имущественото състояние и конфликт на интереси.

(5) Проверките за почтеност на експертите, включително задължението за деклариране на имуществото, се осъществяват по правила, приети от Инспектората, които се публикуват на неговата интернет страница.

(6) Непреминаването на проверка за почтеност е основание за освобождаване от длъжността.

(7) Експертите при Инспектората се назначават и освобождават от главния инспектор. Възнаграждението им е не по-малко от възнаграждението на съдия в районен съд и не по-голямо от възнаграждението на съдия в окръжен съд.

(8) Инспекторатът приема правилник за организацията на своята дейност и за дейността на администрацията и на експертите, който се обнародва в “Държавен вестник”.

Чл. 56

(1) Инспекторатът осъществява дейността си чрез проверки, предвидени в годишната му програма, или по сигнали.

(2) Проверката се извършва от главния инспектор или инспектор, който се подпомага от експерти.

(3) Главният инспектор определя със заповед реда за извършване на проверките.

Чл. 57

(1) Проверките, предвидени в годишната програма, се извършват от определени чрез жребий екипи, които включват проверяващия по чл. 56, ал. 2 и експертите, които го подпомагат. Жребият се провежда от главния инспектор в присъствието на всички инспектори непосредствено след определянето на годишната програма.

(2) За проверките по сигнали проверяващият по чл. 56, ал. 2 и двама експерти, които го подпомагат, се определят на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение според поредността на постъпване на сигналите.

Чл. 58

(1) Извършването на проверка се възлага със заповед на главния инспектор, която съдържа:

1. органа на съдебната власт, съдията, прокурора или следователя, който ще бъде проверяван, задачите и срока за извършване на проверката;

2. името на проверяващия по чл. 56, ал. 2;

3. поименния състав на експертите, които го подпомагат;

4. срока за съставяне на акта с резултатите от проверката.

(2) В акта за резултатите от проверката се съдържат констатациите от извършената проверка и при необходимост препоръки и срок за изпълнението им.

(3) Актът за резултатите от проверката се предоставя на проверявания съдия, прокурор или следовател, както и на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт. Те могат в 7-дневен срок от връчването му да направят възражения и да ги представят на главния инспектор, който постановява мотивирано решение по направените възражения. Решението се изпраща за сведение на сигналоподателя.

(4) Административният ръководител уведомява главния инспектор за изпълнението на препоръките, ако има такива, в срока, определен в акта за резултатите от проверката.

Чл. 59

Административните ръководители на органите на съдебната власт са длъжни да оказват съдействие на главния инспектор и на инспекторите при изпълнение на правомощията им и да им осигуряват достъп до необходимите за осъществяването им материали. Административните ръководители са длъжни да предоставят информация на главния инспектор и инспекторите за действията, които са предприели по всеки сигнал или предложение, изпратен до тях от Инспектората.

Чл. 60

(1) Главният инспектор осъществява и общо организационно и методическо ръководство на дейността на Инспектората, като:

1. представлява Инспектората и определя кой от инспекторите го замества при негово отсъствие;

2. се разпорежда със средствата по бюджета на Инспектората;

3. осъществява контрол върху дейността на инспекторите;

4. организира издаването на бюлетин за резултатите от проверките, който се публикува на страницата на Инспектората към Висшия съдебен съвет в интернет;

5. сключва и прекратява трудовите договори с експертите и служителите от администрацията на Инспектората;

6. организира повишаване квалификацията на инспекторите и администрацията на Инспектората.

(2)

Чл. 60а

(1) По реда на тази глава се разглеждат заявления на граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

(2) Заявленията по ал. 1 се подават от граждани и юридически лица, които са:

1. страни по приключени граждански, административни и наказателни производства;

2. обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства.

(3) По реда на тази глава се определя и изплаща обезщетение за приключените или прекратени производства в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека в размер не повече от 10 000 лв.

(4) Заявленията по ал. 1 се подават в 6-месечен срок от приключване на съответното производство с окончателен акт чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието.

(5) За заявленията се създава отделен регистър, който се публикува на интернет страницата на Инспектората към Висшия съдебен съвет.

(6) Не се дължи такса за разглеждане на заявления по реда на тази глава.

Чл. 60б

(1) Заявлението трябва да е написано на български език и да съдържа:

1. имената по документ за самоличност, единен граждански номер и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв – за българските граждани;

2. имената по документ за самоличност, личен номер на чужденец и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв – за чужденците;

3. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;

4. посочване на акта, действието или бездействието, с което е извършено нарушението от съответния орган;

5. органа, до който се подава заявлението;

6. в какво се състои искането;

7. подпис на заявителя.

(2) Заявителят прилага декларация, че не е правил искане за обезщетение за същото нарушение и обезщетение не му е изплатено по друг ред.

Чл. 60в

(1) Проверката на заявленията по чл. 60а, ал. 1 се извършва от Инспектората към Висшия съдебен съвет, към който се създава специализирано звено.

(2) За експерти в специализираното звено се назначават юристи, които имат най-малко 5 години юридически стаж. Възнаграждението на експертите е не по-малко от възнаграждението на съдия в районен съд и не по-голямо от възнаграждението на съдия в окръжен съд.

(3) Главният инспектор разпределя постъпилите заявления на състав от инспектор и двама експерти на принципа на случайния подбор, като единият от експертите определя за докладчик.

(4) Ако заявлението не отговаря на изискванията на чл. 60б, ал. 1 и 2, на заявителя се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

(5) Ако заявителят не отстрани нередовностите, заявлението заедно с приложенията се връща.

Чл. 60г

(1) За резултатите от проверката се съставя констативен протокол.

(2) Протоколът се подписва от членовете на проверяващия състав и съдържа данни за:

1. времето и мястото на съставянето му;

2. заявителя;

3. проверяващия състав;

4. делото, по което се съставя;

5. общия период на производството; за периода на забавяне, за което отговорност носи компетентният орган; за периода на забавяне, което се дължи на действия или бездействия на заявителя или на негов законен или процесуален представител.

(3) В констативния протокол се отразява и становището на проверяващия състав по въпроса спазен ли е срокът по чл. 60а, ал. 4. Проверяващият състав не се произнася по въпроса разумен ли е срокът на съответното производство.

Чл. 60д

(1) Констативният протокол по чл. 60г се изготвя в 4-месечен срок от постъпване на заявлението, съответно от отстраняване на нередовностите по него. Когато след постъпване на заявлението се установи, че е подадено искане за възобновяване на наказателното дело или за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, срокът започва да тече от произнасянето на компетентния съд по искането.

(2) Незабавно след приключването на проверката по ал. 1 протоколът, заявлението и всички други документи по преписката се изпращат на министъра на правосъдието.

Чл. 60е

(1) Министърът на правосъдието или оправомощено от него лице въз основа на установените от проверяващия състав факти и обстоятелства отхвърля заявлението като неоснователно, когато:

1. продължителността на производството не надхвърля разумния срок;

2. забавянето се дължи на действия или бездействия на заявителя или на негов законен или процесуален представител.

3. подсъдимият е бил обезщетен за неразумния срок на наказателното производство чрез изрично и измеримо намаляване на наложеното му наказание от компетентния съд;

4. по досъдебни производства, въпреки проведените действия по издирване и разследване, извършителят на престъплението е останал неразкрит или не е повдигнато обвинение.

(2) Когато правото на заявителя на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено, министърът на правосъдието или оправомощено от него лице определя размер на обезщетението съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека и предлага сключване на споразумение със заявителя.

Чл. 60ж

Проверката на обстоятелствата и произнасянето по заявлението се извършват в 6-месечен срок от постъпването му.

Чл. 60з

Обезщетенията се изплащат въз основа на сключеното споразумение.

Чл. 60и

Средствата, необходими за изплащане на сумите по сключените споразумения, се осигуряват от държавния бюджет.

Чл. 60к

Министерският съвет одобрява допълнителни разходи по бюджета на Министерството на правосъдието до размера на фактически изплатените обезщетения по чл. 60и за съответното тримесечие чрез промяна в бюджетните му взаимоотношения с централния бюджет.

Чл. 60л

Лицата, получили обезщетение по реда на тази глава, не могат да търсят обезщетение на същото основание по съдебен ред.

Чл. 60м

(1) Главният инспектор всяко тримесечие изпраща на Висшия съдебен съвет данни за установените нарушения, а министърът на правосъдието – за изплатените обезщетения.

(2) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет съобразно правомощията си по чл. 30, ал. 5, т. 5 всяко шестмесечие анализира причините за нарушенията и приема мерки за тяхното отстраняване.

(3) съответната колегия на Висшия съдебен съвет публикува на интернет страницата си информацията по ал. 1 и 2.

Чл. 61

(1) Съдилищата в Република България са районни, окръжни, административни, военни, апелативни,, Върховен касационен съд и Върховен административен съд.

(2) На съдилищата са подведомствени граждански, наказателни и административни дела.

(3) Дело, което се разглежда от съд, не може да се разглежда от друг орган.

Чл. 62

Районите на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища могат да не съвпадат с административно-териториалното деление на страната.

Чл. 63

(1) Районните, окръжните, административните, и военните съдилища разглеждат определените със закон дела като първа инстанция.

(2) Окръжните съдилища разглеждат като втора инстанция обжалваните актове по дела на районните съдилища, както и други дела, възложени им със закон.

(3) Административните съдилища разглеждат определените със закон административни дела като касационна инстанция.

(4) Апелативните съдилища разглеждат като втора инстанция обжалваните актове по дела на окръжните съдилища, както и други дела, възложени им със закон.

(5)

(6) Военно-апелативният съд разглежда като втора инстанция обжалваните актове по дела на военните съдилища.

(7) Върховният касационен съд е касационна инстанция за определените със закон съдебни актове и разглежда и други дела, определени със закон.

(8) Върховният административен съд разглежда като първа инстанция актове, определени със закон, и като касационна инстанция - обжалваните актове по дела на административните съдилища и актове по дела на тричленен състав на Върховния административен съд за които е предвидено касационно обжалване.

(9) Споровете за подсъдност между Върховния касационен съд и Върховния административен съд се решават от състав, включващ петима съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, определени, както следва: съдия докладчик – избран на принципа на случайния подбор чрез равномерно електронно разпределение между съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, двама съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд, чието определение е окончателно.

Чл. 64

(1) Актовете на съдилищата, с изключение на тези по наказателни дела, с които подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.

(2) Решенията, с които присъдите са влезли в сила, се публикуват на страницата на съответния съд в интернет, след получаване на уведомление от прокурора, че са предприети действия по привеждането им в изпълнение.

(3) Публикуването на актовете по ал. 1 се извършва по начин, който не позволява идентифицирането на физическите лица, упоменати в тези актове.

(4) Актовете по дела, които засягат гражданския или здравния статус на лицата, се публикуват без мотивите им.

Чл. 65

Всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка и се представляват от административния ръководител или друго определено лице. При осъществяване на функциите на административен ръководител се издават заповеди, разпореждания и правила съобразно определената в закона компетентност. Общото събрание, пленумът на Върховния касационен съд и пленумът на Върховния административен съд са органи на съответния съд, произнасят се само в определените в закона случаи, дават становища, приемат правила и решения с явно гласуване и мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

Чл. 66

(1) В случаите, определени със закон, в състава на съда, който разглежда делото като първа инстанция, участват и съдебни заседатели.

(2) Съдебните заседатели имат еднакви права и задължения със съдиите.

Чл. 67

(1) За съдебен заседател може да бъде избран дееспособен български гражданин, който:

1. е на възраст от 21 до 68 години;

2. има настоящ адрес в община, която попада в рамките на съдебния район на съда, за който кандидатства;

3. има завършено най-малко средно образование;

4. не е осъждан за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията;

5. не страда от психически заболявания.

(2) Съдебни заседатели във военните съдилища могат да са генерали (адмирали), офицери и сержанти на военна служба.

(3) Съдебен заседател не може да бъде лице, което:

1. е съдебен заседател в друг съд;

2. е общински съветник от съдебния район, за който е избран;

3. участва в ръководството на политическа партия, коалиция или организация с политически цели;

4. работи в съд, прокуратура, следствени органи, Министерството на вътрешните работи или в други органи от системата за национална сигурност, намиращи се в съдебния район, за който е избран.

Чл. 67а

(1) Не по-късно от 8 месеца преди изтичане на мандата на съдебните заседатели общите събрания по чл. 68б определят броя на съдебните заседатели за съответните съдилища, като вземат предвид:

1. броя на делата, които всеки първоинстанционен съд е разгледал в предходната година със съдебни заседатели;

2. становището на председателя на всеки първоинстанционен съд относно тенденциите на увеличение или намаление на тези дела.

(2)

(3) Броят на предложените от общинските съвети кандидати за съдебни заседатели не може да бъде по-малък от определения от общите събрания по чл. 68б брой на съдебните заседатели за съответния съд.

Чл. 67б

В срок 6 месеца преди изтичането на мандата на съдебните заседатели председателите на окръжните и апелативните съдилища съобщават на общинските съвети броя съдебни заседатели, които трябва да бъдат избрани.

Чл. 68

(1) В срок 5 месеца преди изтичането на мандата на съдебните заседатели общинските съвети, които се намират в съдебния район на съответния съд, обявяват в един местен ежедневник, в електронните медии, на интернет страниците на съответните общини и общински съвети, а при липса на такива – по друг подходящ начин, откриването на процедурата за определяне на съдебни заседатели и правилата за нейното провеждане. В същия срок общинските съвети избират комисии, които извършват проверка на документите на кандидатите за съдебни заседатели, и изготвят доклад.

(2) Всеки български гражданин, който отговаря на изискванията по чл. 67, ал. 1, може да се кандидатира за съдебен заседател.

(3) Кандидатите за съдебни заседатели подават в общинските съвети, които се намират в съдебния район на съответния съд:

1. подробна автобиография, подписана от кандидата;

2. нотариално заверено копие от диплома за завършено образование;

3.

4. медицинско удостоверение, че лицето не страда от психическо заболяване;

5. данни за контакт на две лица, към които общинските съвети да се обръщат за препоръки;

6. мотивационно писмо;

7. писмено съгласие;

8. декларация за липса на обстоятелствата по чл. 67, ал. 3;

9. документ за извършена проверка по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, ако са родени преди 16 юли 1973 г.

(4) Обстоятелството по чл. 67, ал. 1, т. 4 се установява служебно от комисията.

(5) Списъкът на допуснатите до участие кандидати, заедно с техните автобиографии, мотивационни писма и препоръки и документи по ал. 3, т. 9 се публикуват на интернет страницата на общинския съвет най-малко 14 дни преди датата на изслушването по чл. 68а. Най-малко 10 на сто от лицата, които се включват в списъка, трябва да са с квалификация в областта на педагогиката, психологията и социалните дейности.

Чл. 68а

(1) Общинските съвети или определени от тях комисии изслушват всеки от допуснатите кандидати в публично заседание, като всеки член на общинския съвет може да задава въпроси.

(2) Не по-късно от три работни дни преди изслушването юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, могат да представят на общинския съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат.

(3) Когато изслушването е проведено от комисия, тя съставя доклад за протичането му, който се предоставя на общинския съвет в 7-дневен срок преди гласуването и се публикува на страницата на общинския съвет в интернет заедно с протокола от изслушването.

(4) Общинските съвети в публично заседание с мнозинство, повече от половината от присъстващите членове определят кандидатите за съдебни заседатели, които предлагат за избиране от общите събрания на окръжните и апелативните съдилища,.

Чл. 68б

Съдебните заседатели се избират за:

1. районните съдилища – от общото събрание на съдиите от съответния окръжен съд;

2. окръжните съдилища – от общото събрание на съдиите от съответния апелативен съд;

3.

Чл. 68в

Общинските съвети в срок три месеца преди изтичането на мандата на съдебните заседатели изпращат списъка на кандидатите за съдебни заседатели заедно с копие от решенията си и документите по чл. 68, ал. 3:

1. за районните съдилища – до председателя на съответния окръжен съд;

2. за окръжните съдилища – до председателя на съответния апелативен съд;

3.

Чл. 68г

(1) Съдебните заседатели във военните съдилища се избират по предложение на командирите на военните формирования от общото събрание на съдиите от военно-апелативния съд.

(2) Общото събрание на съдиите от военно-апелативния съд определя броя на съдебните заседатели за военните съдилища, които трябва да бъдат предложени от командирите на военните формирования. Разпределението на броя на съдебните заседатели за военните съдилища трябва да е в същото съотношение, в което се намира броят на военнослужещите в районите на военните съдилища.

(3) Командирите на военните формирования може да предложат допълнителни лица, чийто брой не надхвърля с 20 на сто определения за съответния военен съд брой.

(4) В срок три месеца командирите на военните формирования изпращат списък с предложените от тях кандидати за съдебни заседатели до председателя на военно-апелативния съд. Към предложенията се прилагат и документите по чл. 68, ал. 3.

(5) Общото събрание на съдиите от военно-апелативния съд обсъжда представените кандидатури и избира съдебните заседатели.

Чл. 68д

(1) Председателите на окръжните, и на апелативните съдилища създават комисия, която извършва проверка за съответствие с изискванията на чл. 67, ал. 1 на кандидатите за съдебни заседатели, предложени от общинските съвети.

(2) Когато предложените кандидати са по-малко от 50 на сто от определения по чл. 67а брой, нов избор не се произвежда до попълване на списъка на кандидатите. В този случай мандатът на съдебните заседатели се удължава до полагането на клетва от новоизбраните съдебни заседатели.

(3) Кандидатите, които отговарят на изискванията и са избрани, полагат клетва пред общото събрание на съдиите при съответния районен, окръжен, и военен съд.

(4) Списъкът на избраните и положили клетва съдебни заседатели се публикува на страницата на съответния съд в интернет.

Чл. 68е

Когато комисията установи, че предложените от общинските съвети кандидати, отговарящи на изискванията на чл. 67, ал. 1, са по-малко от определения по чл. 67а брой, председателят на съответния съд изпраща искане до общинските съвети за попълване на списъка на кандидатите за съдебни заседатели в срок до един месец от постъпване на искането.

Чл. 69

(1) Мандатът на съдебните заседатели е 4 години и започва да тече от датата на полагане на клетвата.

(2) Съдебните заседатели не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата към същия съд.

(3) Ако разглеждането на делата, в които участват съдебни заседатели, продължи след срока по ал. 1, участието им по съответните дела продължава до тяхното приключване в съответната съдебна инстанция.

Чл. 70

(1) Съдебните заседатели са длъжни незабавно да информират административния ръководител на съответния съд, в случай че бъдат привлечени като обвиняеми.

(2) Административният ръководител на съответния съд извършва служебна проверка за съдимостта на съдебните заседатели на всеки 6 месеца.

Чл. 71

(1) Съдебният заседател се освобождава предсрочно от съответното общо събрание по предложение на председателя на съда:

1. по негово искане;

2. при поставянето му под запрещение;

3. когато е осъден за умишлено престъпление;

4. при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година;

5. когато извърши тежко нарушение на задълженията си или системно не ги изпълнява, или извърши действие, с което уронва престижа на съдебната власт включително когато уронването на престижа на съдебната власт е последица от привличането му като обвиняем за умишлено престъпление.

6. в случай че бъде привлечен като обвиняем за умишлено престъпление във връзка с упражняване на функции в правораздаването;

7. при възникване или установяване на обстоятелство по чл. 67, ал. 3.

(2) Предложението за предсрочно освобождаване на съдебен заседател трябва да бъде предоставено на членовете на общото събрание на съдиите не по-късно от три дни преди провеждане на събранието.

(3) Препис от протокола с решението на общото събрание се изпраща на съдебния заседател, на съответния общински съвет или на съответния командир на военно формирование.

Чл. 72

(1) Съдебните заседатели се свикват за участие в съдебни заседания от председателя на съда най-много за 60 дни в рамките на една календарна година, освен ако разглеждането на делото, в което участват, продължи и след този срок.

(2) За всяко дело се определят основни и резервни съдебни заседатели на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение.

Чл. 73

(1) За времето, в което съдебните заседатели изпълняват функциите си и задълженията, свързани с тях, им се заплаща възнаграждение от бюджета на съдебната власт.

(2) Възнаграждението на съдебните заседатели за всеки заседателен ден се определя въз основа на действително отработените часове за деня, които съответстват на времетраенето на съдебното заседание до обявяването на съдебния акт, включително и за започнат час. В случай на отлагане на съдебното заседание на съдебните заседатели се заплаща възнаграждение, изчислено по реда на ал. 4.

(3) Възнаграждението се изплаща ежемесечно за всички заседателни дни на съответния месец.

(4) Размерът на възнаграждението на съдебните заседатели на ден се равнява на eдна двадесет и втора от 60 на сто от основната заплата съответно за районен съдия, за окръжен съдия и за съдия от военен съд, но не по-малко от 20 лв. на ден.

(5) На съдебните заседатели се възстановяват разходите за транспорт, които са направили във връзка с участието си в съдебни заседания.

(6) В срок до три месеца след полагане на клетвата съдебният администратор или административният секретар на съответния съд и Националният институт на правосъдието организират и провеждат начално обучение на съдебните заседатели.

Чл. 74

(1) Председателят на съда може с разпореждане да наложи глоба от 50 до 500 лв. на съдебен заседател за неизпълнение на задълженията му, след като му предостави възможност да даде обяснения.

(2) По жалба на наказания съдебен заседател председателят на по-горния съд може да отмени разпореждането по ал. 1 или да намали размера на глобата.

Чл. 75

(обявен за противоконституционен)

(1) съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема наредба, с която определя:

1. реда, по който се посочват кандидатите за съдебни заседатели;

2. възнагражденията на съдебните заседатели;

3. други организационни въпроси, свързани със съдебните заседатели.

(2) Наредбата по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник“.

Обявена за противоконституционна, в сила от 28.11.2011. Решение № 10 от 15 ноември 2011 г. по конституционно дело № 6 от 2011 г.

Чл. 75а

Пленумът на Висшия съдебен съвет приема наредба, с която определя:

1. условията и реда, по които се определя броят на съдебните заседатели, както и резервните съдебни заседатели за всеки съд;

2. етични правила за поведение на съдебните заседатели;

3. други организационни въпроси, свързани с дейността на съдебните заседатели.

Чл. 76

Районният съд е основен първоинстанционен съд. На него са подсъдни всички дела освен тези, които със закон са определени като подсъдни на друг съд.

Чл. 77

(1) Районният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

(2) В районния съд могат да се създават отделения.

(3) При всеки районен съд има бюро за съдимост.

(4) Функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост включително подаването на заявление за издаване на свидетелства за съдимост и на справки за съдимост в електронен вид,, както и контролът върху нея се уреждат с наредба на министъра на правосъдието.

(5) Когато нормативен акт изисква от административен орган или от друг държавен орган да установи служебно обстоятелствата във връзка със съдимостта на гражданите, бюрата за съдимост са длъжни да предоставят тази информация. Условията и редът за обмен на тази информация се уреждат с наредбата по ал. 4.

Чл. 78

Районният съд разглежда делата в състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго.

Чл. 79

(1) В районен съд, в който има най-малко трима съдии, общото събрание се състои от всички съдии. Когато броят на съдиите е по-малък от трима, те участват в общото събрание на друг районен съд от същия съдебен район, определен от председателя на окръжния съд като командированите участват без право на глас. В общото събрание участват без право на глас и държавните съдебни изпълнители, и съдиите по вписванията, когато се разглеждат въпроси, засягащи дейността им.

(2) Общото събрание на районния съд:

1. анализира и обобщава практиката на съда;

2. може да прави предложения за назначаване на председател на съответния съд и изслушва всички кандидати;

3. изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници и може да изразява становище относно предложенията;

4. определя броя и съставите на отделенията, ако има такива, както и тяхната специализация по материя;

5. дава мнения по искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления, засягащи дейността на районните съдилища;

6. обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на съда;

7. дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на районните съдилища;

8. приема вътрешни правила за организацията на дейността си;

9. приема правила за определяне на натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на председателите на отделения, ако има такива, на съдиите от районния съд, които са натоварени с осъществяването на организационни функции, както и в случай на предписание на здравните органи;

10. разглежда други въпроси по предложение на председателя на съда или на член на общото събрание.

(3) Общото събрание може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на районния съд при направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите.

(4) Общото събрание може да се свика и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.

(5) Общото събрание се провежда, ако на него присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

(6) Командированите съдии участват с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани.

Чл. 80

(1) Председателят на районния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на районния съд, като:

1. представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт;

2. организира работата на съдиите и съдебните заседатели;

3. свиква и ръководи общото събрание на съда;

4. участва в съдебни заседания при спазване на случайния подбор при разпределението на делата;

5. предлага на общото събрание разпределението на съдиите по отделения, когато има такива;

6. определя по предложение на общото събрание председателите на отделения, когато има такива, за срок 5 години;

7.

8. ръководи и контролира работата на бюрото за съдимост към съда, на държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните помощници;

9. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;

10. уведомява министъра на правосъдието за свободните длъжности за държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията;

11. одобрява щатното разписание на администрацията на съда след обсъждането му от общото събрание на районния съд;

12. изготвя годишен доклад за дейността на съда и до 31 януари го предоставя на председателя на окръжния съд за включване в годишния доклад;

13. в края на всяко шестмесечие предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата на съдиите, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции, а на министъра на правосъдието – информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията;

14. предоставя информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;

15. организира публикуването на актовете на съда на страницата на районния съд в интернет при спазване на изискванията за защита на личните данни;

16. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на районния съд в интернет в срок до един месец от предоставянето му на председателя на окръжния съд;

17. в съответствие с приетите правила определя натовареността по чл. 79, ал. 2, т. 9.

(2) Разпорежданията на председателя и утвърдените от него правила за организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.

Чл. 81

(1) Когато съдия от районен съд е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на съответния окръжен съд може да командирова на негово място съдия от друг районен съд, съдия от окръжния съд или младши съдия със стаж не по-малко от една година. По изключение командироването на младши съдия може да бъде и на незаета длъжност.

(2) Когато командироването не е възможно, председателят на апелативния съд може да командирова съдия от района на друг окръжен съд при условията на ал. 1.

(3) Когато командироването по ал. 1 и 2 не е възможно, председателят на Върховния касационен съд може да командирова съдия от района на друг апелативен съд.

(4)

Чл. 82

(1) Окръжният съд като първа инстанция разглежда:

1. наказателни дела в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго;

2. граждански дела в състав от един съдия.

(2) Младши съдия може да участва в състав на първоинстанционния съд по наказателно дело, но не може да бъде единствен съдия или докладчик по него.

Чл. 83

(1) Окръжният съд като втора инстанция разглежда дела в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) В случаите по ал. 1 само един от членовете на състава на окръжен съд може да бъде младши съдия.

(3) Съставът се председателства от най-старшия по длъжност или ранг съдия.

Чл. 84

(1) Окръжният съд се състои от съдии и младши съдии и се ръководи от председател.

(2) По решение на общото събрание на съдиите при окръжния съд могат да се създават отделения, които се ръководят от председателя или от неговите заместници.

Чл. 84а

(1) Към всеки окръжен съд се създава съдебен център по медиация с териториални поделения към районните съдилища, който организира провеждането на процедурите по медиация по висящи съдебни дела съгласно глава шеста на Закона за медиацията.

(2) С решение на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет може да се създават самостоятелни съдебни центрове по медиация и към отделни районни съдилища при условията, предвидени в наредбата по ал. 4.

(3) Провеждането на процедурите по медиация в съдебния център се организира от един или повече координатори.

(4) Структурата и организацията на дейността на съдебните центрове по медиация, както и задълженията на координатора се уреждат с наредба, приета от Висшия съдебен съвет.

Чл. 85

(1) Окръжният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии като командированите участват без право на глас.

(2) Младшите съдии и председателите на районните съдилища участват в общото събрание, но не участват в гласуването.

(3) Общото събрание на окръжния съд:

1. определя броя и съставите на отделенията, ако има такива, както и тяхната специализация по материя;

2. може да прави предложения за назначаване на председател на съответния съд и изслушва всички кандидати;

3. изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници и може да изразява становище относно предложенията;

4. обсъжда годишния доклад на председателя за дейността на съда;

5. дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на окръжните съдилища;

6. приема вътрешни правила за организацията на дейността си;

7. приема правила за определяне на натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на председателите на отделения, ако има такива, на съдиите от окръжния съд, които са натоварени с осъществяването на организационни функции, както и в случай на предписание на здравните органи;

8. анализира и обобщава практиката на окръжния съд и на районните съдилища в неговия съдебен район;

9. разглежда периодично състоянието на престъпността и другите правонарушения и обобщава опита на окръжния съд и на районните съдилища в неговия съдебен район;

10. дава мнение по искания за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;

11. приема решения в други предвидени от закона случаи.

(4) Общото събрание може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на окръжния съд при направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите.

(5) Общото събрание се свиква и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.

(6) Общото събрание се провежда, ако на него присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

(7) Командированите съдии участват с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани.

Чл. 86

(1) Председателят на окръжния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на окръжния съд, като:

1. представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт;

2. организира работата на съдиите и съдебните заседатели;

3. организира подготовката на стажант-юристите;

4. съвместно със своите заместници предлага на общото събрание разпределението на съдиите по отделения, когато има такива;

5. определя по предложение на общото събрание председателите на отделения, когато има такива, за срок 5 години;

6. извършва лично или възлага на съдия от окръжния съд проверки на организацията на дейността на съдиите от районните съдилища, както и на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията;

7. свиква и ръководи общото събрание на съда;

8. председателства съдебни състави от всички отделения, когато има такива, при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата;

9. организира повишаването на квалификацията на съдиите от съдебния район;

10. свиква съдиите от окръжния съд и от районните съдилища за обсъждане на доклада по т. 15, на докладите от проверките на районните съдилища и на становищата по исканията за постановяване на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;

11. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;

12. командирова съдиите при условията на чл. 81, както и държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията в района на окръжния съд при условията на чл. 274 и 290;

13. ръководи и контролира работата на съдебните помощници;

14. одобрява щатното разписание на администрацията на съда след обсъждането му от общото събрание на окръжния съд;

15. изготвя годишен доклад за дейността на съда и до края на месец февруари го предоставя на председателя на апелативния съд за включване в годишния доклад;

16. в края на всяко шестмесечие предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет обобщена информация за образуването, движението и приключването на първоинстанционните и въззивните дела, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции;

17. предоставя информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;

18. организира публикуването на актовете на съда на страницата на окръжния съд в интернет при спазване на изискванията за защита на личните данни;

19. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на окръжния съд в интернет в срок до един месец от представянето му на председателя на апелативния съд;

20. в съответствие с приетите правила определя натовареността по чл. 85, ал. 3, т. 7.

(2) Разпорежданията на председателя и утвърдените от него правила за организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.

Чл. 87

(1) Когато съдия от окръжен съд е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от апелативния съд, от друг окръжен съд или съдия от районен съд с ранг на съдия от окръжен съд от съдебния район на апелативния съд. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227. По изключение командироването може да бъде и на незаета длъжност при спазване условията на чл. 227, ал. 2 – 9.

(2) Когато командироването по ал. 1 не е възможно, председателят на Върховния касационен съд може да командирова районен, окръжен или апелативен съдия от района на друг апелативен съд със съответен ранг при спазване условията на чл. 227.

(3)

Чл. 88

В град София има градски съд с правомощия на окръжен съд.

Чл. 89

(1) На административния съд като първа инстанция са подсъдни всички административни дела, освен тези, които със закон са определени като подсъдни на Върховния административен съд.

(2) Седалищата и съдебните райони на административните съдилища съвпадат със седалищата и съдебните райони на окръжните съдилища.

Чл. 90

(1) Административният съд разглежда административните дела в състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) В производството пред административния съд участва прокурор от административния отдел на съответната окръжна прокуратура в случаите, предвидени със закон.

Чл. 91

(1) Административният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

(2) По решение на общото събрание на съдиите при административния съд могат да се създават специализирани по материя отделения, които се ръководят от председателя или неговите заместници.

Чл. 92

(1) Административният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии като командированите участват без право на глас.

(2) Общото събрание:

1. определя броя и съставите на отделенията, ако има такива, както и тяхната специализация по материя;

2. може да прави предложения за назначаване на председател на съответния съд и изслушва всички кандидати;

3. изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници и може да изразява становище относно предложенията;

4. дава мнения по искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления, засягащи дейността на административните съдилища;

5. обсъжда годишния доклад на председателя за дейността на съда;

6. дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на административните съдилища;

7. приема вътрешни правила за организацията на дейността си;

8. приема правила за определяне на натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на председателите на отделения, ако има такива, на съдиите от административния съд, които са натоварени с осъществяването на организационни функции, както и в случай на предписание на здравните органи;

9. обсъжда в края на всеки три години разпределението на съдиите по отделения, когато такива са обособени, и го предлага на председателя на административния съд;

10. анализира и обобщава практиката на административния съд;

11. дава мнения пред Върховния административен съд по искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;

12. приема решения в други предвидени със закона случаи.

(3) Общото събрание може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на административния съд при направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите.

(4) Общото събрание се свиква и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.

(5) Общото събрание се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

(6) Командированите съдии участват с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани.

Чл. 93

(1) Председателят на административния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на административния съд, като:

1. представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт;

2. организира работата на съдиите;

3. съвместно със своите заместници предлага на общото събрание разпределението на съдиите по отделения, когато има такива;

4. определя по предложение на общото събрание председателите на отделения, когато има такива, за срок 5 години;

5. свиква и ръководи общото събрание на съда;

6. може да председателства съдебни състави от всички отделения, когато има такива, при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата;

7. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;

8. свиква съдиите от административния съд за обсъждане на доклада по т. 13 и исканията за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;

9.

10. ръководи и контролира работата на съдебните помощници;

11. одобрява щатното разписание на администрацията на съда след обсъждането му от общото събрание на административния съд;

12. организира публикуването на актовете на съда на страницата на административния съд в интернет при спазване на изискванията за защита на личните данни;

13. изготвя годишен доклад за дейността на съда и до края на месец февруари го предоставя на председателя на Върховния административен съд за включване в годишния доклад;

14. в края на всяко шестмесечие предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции;

15. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на административния съд в интернет в срок до един месец от предоставянето му на председателя на Върховния административен съд;

16. предоставя информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;

17. в съответствие с приетите правила определя натовареността по чл. 92, ал. 2, т. 8.

(2) Разпорежданията на председателя и утвърдените от него правила за организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.

Чл. 94

(1) Когато съдия от административен съд е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от друг административен съд. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227. По изключение командироването може да бъде и на незаета длъжност при спазване условията на чл. 227, ал. 2 – 9 съдия от окръжен съд или съдия от районен съд с ранг на съдия от окръжен съд.

(2)

Чл. 95

(1) Компетентността на военния съд се определя със закон.

(2) Военният съд е приравнен на окръжен съд.

Чл. 96

Военният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

Чл. 97

(1) Военният съд разглежда делата в състав от един съдия и съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) Съставът на съда се председателства от най-старшия съдия.

Чл. 98

(1) Военният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии, като командированите участват без право на глас.

(2) Общото събрание на военния съд осъществява съответно правомощията на общото събрание на окръжен съд.

(3) Общото събрание може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на военния съд при направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите.

(4) Общото събрание се свиква и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.

(5) Общото събрание на военния съд се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

(6) Командированите съдии участват с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани.

Чл. 99

Председателят на военния съд има съответно правомощията на председател на окръжен съд.

Чл. 100

(1) Когато военен съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на военноапелативния съд може да командирова на негово място съдия от друг военен съд. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227. По изключение командироването може да бъде и на незаета длъжност при спазване условията на чл. 227, ал. 2 – 9.

(2)

Чл. 101

(1) Апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в неговия съдебен район.

(2) Военно-апелативният съд е един и разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу актове на военните съдилища от цялата страна.

Чл. 102

(1) Апелативният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

(2) Военно-апелативният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

Чл. 103

По решение на общото събрание на съдиите при апелативния съд може да се създават отделения, които се ръководят от председателя или неговите заместници.

Чл. 104

(1) Апелативният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии, а командированите участват без право на глас. В него могат да участват председателите на окръжните съдилища, които не участват в гласуването.

(2) Общото събрание на апелативния съд осъществява съответно правомощията на общото събрание на окръжен съд.

(3) Общото събрание може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на апелативния съд, при направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите.

(4) Общото събрание се свиква и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.

(5) Общото събрание се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

(6) Командированите съдии участват с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани.

Чл. 105

Апелативният съд заседава в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго.

Чл. 106

(1) Председателят на апелативния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на апелативния съд, като:

1. представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт;

2. организира работата на съдиите;

3. съвместно със своите заместници предлага на общото събрание разпределението на съдиите по отделения, когато има такива;

4. определя по предложение на общото събрание председателите на отделения, когато има такива, за срок 5 години;

5. свиква и ръководи общото събрание на съда;

6. може да председателства съдебни състави от всички отделения при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата;

7. извършва лично или възлага на съдия от апелативния съд проверки на организацията на дейността на съдиите от окръжните съдилища от своя съдебен район;

8. свиква съдиите от апелативния съд и от окръжните съдилища за обсъждане на доклада по т. 14, докладите от проверките и исканията за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;

9. командирова съдиите при условията на чл. 107;

10. анализира и обобщава съдебната практика на апелативния съд и на окръжните съдилища от съответния съдебен район;

11. ръководи и контролира работата на съдебните помощници;

12. одобрява щатното разписание на администрацията на съда след обсъждането му от общото събрание на апелативния съд;

13. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;

14. изготвя годишен доклад за дейността на апелативния съд, на окръжните съдилища и на районните съдилища в съдебния му район и до 31 март го предоставя на председателя на Върховния касационен съд за включване в годишния доклад;

15. организира публикуването на актовете на съда на страницата на апелативния съд в интернет при спазване на изискванията за защита на личните данни;

16. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на апелативния съд в интернет в срок до един месец от представянето му на председателя на Върховния касационен съд;

17. предоставя информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;

18. в съответствие с приетите от общото събрание правила определя натовареността.

(2) Разпорежданията на председателя на апелативния съд и утвърдените от него правила за организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.

(3) Председателят на военно-апелативния съд има съответните правомощия по отношение на военните съдилища.

Чл. 107

(1) Когато съдия от апелативния съд е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от окръжния съд със съответен ранг при спазване условията на чл. 227. По изключение командироването може да бъде и на незаета длъжност при спазване условията на чл. 227, ал. 2 – 9.

(2) Председателят на военно-апелативния съд командирова съдии от военните съдилища при условията на ал. 1. Когато военно-апелативният съд не може да сформира състав, председателят командирова съдия от окръжните военни съдилища по реда на Наредбата за командировките в страната (обн., ДВ, бр. 11 от 1987 г.; изм., бр. 21 от 1991 г., бр. 2 от 1994 г., бр. 62 от 1995 г., бр. 34 от 1997 г., бр. 40 от 1999 г., бр. 2 от 2008 г. и бр. 2 от 2011 г.).

(3) Когато командироването по ал. 1 не е възможно, председателят на Върховния касационен съд може да командирова апелативен съдия от района на друг апелативен съд.

(4)

Чл. 108

(1) Върховният касационен съд е висшата съдебна инстанция по наказателни и граждански дела. Неговата юрисдикция се разпростира върху цялата територия на Република България.

(2) Седалището на Върховния касационен съд е в София.

Чл. 109

(1) Върховният касационен съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

(2) Във Върховния касационен съд има наказателна, гражданска и търговска колегии.

(3) Колегията се ръководи от председателя или негов заместник, който може да председателства съдебни състави от съответната колегия при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата, без да измества докладчика.

(4) В колегиите има отделения.

Чл. 110

Върховният касационен съд заседава в състав:

1. трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго;

2. общо събрание на наказателната, гражданската или търговската колегия - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение в наказателното, гражданското или търговското правораздаване;

3. общо събрание на гражданската и търговската колегии - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение по общи въпроси на гражданското и търговското правораздаване.

4. общо събрание на наказателната, гражданската и търговската колегия – когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение по общи въпроси на наказателното, гражданското и търговското правораздаване.

Чл. 111

(1) Пленумът на Върховния касационен съд се състои от всички съдии без комaндированите.

(2) Пленумът на Върховния касационен съд:

1. изслушва кандидатите за председател на съда и може да изразява становище за кандидатурите;

2. определя състава на колегиите и броя и съставите на отделенията;

3. изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници и може да изразява становище относно предложенията;

4. изслушва кандидатите за председатели на отделения;

5. приема правила за определяне на натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на председателите на отделения, на съдиите от Върховния касационен съд, на тези от тях, които са натоварени с осъществяването на организационни функции, както и в случай на предписание на здравните органи;

6. дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на Върховния касационен съд;

7. приема становища по конституционни дела, по които Върховният касационен съд е конституиран като страна;

8. обсъжда и приема годишния доклад на председателя за дейността на Върховния касационен съд;

9. приема вътрешни правила за организацията на дейността си.

(3) Пленумът на Върховния касационен съд приема правила за работата на общите събрания на гражданската, наказателната и на търговската колегия.

(4) Пленумът на Върховния касационен съд може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя, по направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите.

(5) Пленумът на Върховния касационен съд се свиква от председателя или по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.

(6) Заседание на пленума на Върховния касационен съд се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии. Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

(7) Специализацията на отделенията по материя може да се определя от председателя на съда, когато е необходимо да се гарантира разглеждането на делата в разумен срок.

Чл. 112

(1) Общото събрание на наказателната, гражданската или търговската колегия се състои от съдиите в нея като командированите участват без право на глас. Командированите съдии участват с право на глас в общото събрание на съответната колегия при издаване на тълкувателни решения.

(2) Общото събрание на гражданската и търговската колегии се състои от съдиите в двете колегии без командированите.

(3) Общото събрание на всяка колегия се провежда, ако присъстват повече от половината от съдиите в нея, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

(4) Общото събрание на колегията за приемане на тълкувателно решение се провежда, ако присъстват повече от две трети от съдиите в нея, а в случаите по чл. 110, т. 3 и 4 - повече от две трети от съдиите от съответните колегии, и приема решения с мнозинство повече от половината от всички съдии от колегията или колегиите.

(5) Командированите съдии участват с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани.

(6) Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд одобрява списък от действащи съдии на длъжност съдия във Върховния касационен съд от наказателната колегия или с ранг на съдия във Върховния касационен съд от наказателните отделения на апелативните и окръжните съдилища, които последните седем години преди включването им в списъка са работили като съдии по наказателни дела, измежду които, при необходимост, на случаен принцип се разпределя преписката в случаите по чл. 411а от Наказателно-процесуалния кодекс. Съдиите се включват в списъка след изразено от тях писмено съгласие.

(7) Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд одобрява списък от действащи съдии на длъжност съдия във Върховния касационен съд от наказателната колегия, измежду които, при необходимост, на случаен принцип се разпределя преписката в случаите по чл. 411г от Наказателно-процесуалния кодекс. Списъкът се актуализира при настъпила промяна в състава на съдиите от наказателната колегия на Върховния касационен съд.

Чл. 113

(1) В заседанията на пленума могат да участват:

1. главният прокурор или негов заместник при Върховната касационна прокуратура;

2. председателите на апелативните съдилища и други съдии;

3. председателят или член на Висшия адвокатски съвет;

4. министърът на правосъдието.

(2) Председателят на Върховния касационен съд уведомява лицата по ал. 1 за датата и часа на провеждане на заседанието.

(3) Лицата по ал. 1 могат да изразяват становище, но не участват в гласуването.

Чл. 114

(1) Председателят на Върховния касационен съд осъществява общо организационно и административно ръководство на Върховния касационен съд, като:

1. представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт;

2. организира работата на съдиите;

3. свиква и ръководи заседанията на общото събрание на колегиите и на пленума на Върховния касационен съд или възлага това на своите заместници;

4. прави предложения за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;

5. съвместно със своите заместници предлага на пленума на Върховния касационен съд разпределението на съдиите по колегии и отделения;

6. определя председателите на отделенията измежду съдиите от Върховния касационен съд за срок 5 години;

7. председателства съдебни състави в определените със закон случаи и може да председателства съдебни състави от всички отделения при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата, без да измества докладчика;

8. командирова съдиите при условията на чл. 115;

9. извършва лично или възлага на съдия от Върховния касационен съд проверки на организацията на дейността на съдиите от апелативните съдилища;

10. свиква съдиите от Върховния касационен съд и от апелативните съдилища за обсъждане на докладите от проверките;

11. ръководи и контролира работата на съдебните помощници;

12. одобрява щатното разписание на администрацията на съда;

13. назначава и освобождава служителите в съда;

14. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата;

15. изготвя годишен доклад за дейността на Върховния касационен съд и го публикува на страницата на Върховния касационен съд в интернет в едномесечен срок от изготвянето му;

16. организира публикуването на актовете на Върховния касационен съд на интернет страницата на съда при спазване на изискванията за защита на личните данни;

17. организира публикуването на ежемесечен бюлетин на Върховния касационен съд;

18. в съответствие с приетите правила определя натовареността по чл. 111, ал. 2, т. 5.

(2) Председателят на Върховния касационен съд изготвя обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, с изключение на административните съдилища, и го внася в пленума на Висшия съдебен съвет до 30 април.

(3) В 14-дневен срок от постъпване на доклада по ал. 2 Висшият съдебен съвет изслушва председателя на Върховния касационен съд. При изслушването членовете на съвета може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които председателят на Върховния касационен съд отговаря.

(4) Висшият съдебен съвет внася в Народното събрание доклада по ал. 2 до 31 май. Докладът се обсъжда, след като Народното събрание изслуша председателя на Върховния касационен съд. При обсъждането на доклада народните представители може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които председателят на Върховния касационен съд отговаря.

(5) Разпорежданията на председателя и утвърдените от него правила за организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.

Чл. 115

(1) Когато съдия от Върховния касационен съд е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния касационен съд може да командирова на негово място съдия от апелативен или окръжен съд със съответен ранг, който има най-малко 12 години юридически стаж. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227. По изключение командироването може да бъде и на незаета длъжност при спазване условията на чл. 227, ал. 2 – 9.

(2)

Чл. 116

(1) Върховният административен съд има юрисдикция върху цялата територия на Република България.

(2) Седалището на Върховния административен съд е в София.

Чл. 117

(1) Върховният административен съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

(2) Във Върховния административен съд има колегии, които се ръководят от председателя или негов заместник, който може да председателства съдебни състави от съответната колегия при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата, без да измества докладчика.

Чл. 118

Върховният административен съд заседава в състав:

1. трима съдии, освен ако закон предвижда друго;

2. общо събрание на колегията - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение в административното правораздаване;

3. общо събрание на колегиите - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение по общи въпроси в административното правораздаване.

Чл. 119

(1) Пленумът на Върховния административен съд се състои от всички съдии без командированите.

(2) Пленумът на Върховния административен съд:

1. изслушва кандидатите за председател на съда и може да изразява становище за кандидатурите;

2. определя броя и състава на колегиите и броя и съставите на отделенията;

3. изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници и може да изразява становище относно предложенията;

4. изслушва кандидатите за председатели на отделения;

5. приема правила за определяне на натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на председателите на отделения, на съдиите от Върховния административен съд, на тези от тях, които са натоварени с осъществяването на организационни функции, както и в случай на предписание на здравните органи;

6. дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на Върховния административен съд;

7. приема становища по конституционни дела, по които Върховният административен съд е конституиран като страна;

8. обсъжда и приема годишния доклад на председателя за дейността на Върховния административен съд;

9. приема правила за работата на общите събрания на съответните колегии;

10. приема вътрешни правила за организацията на дейността си.

(3) Пленумът на Върховния административен съд може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя, по направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите.

(4) Пленумът на Върховния административен съд се свиква от председателя или по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.

(5) Заседание на Пленума на Върховния административен съд се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии. Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

(6) Специализацията на отделенията по материя може да се определя от председателя на съда, когато е необходимо да се гарантира разглеждането на делата в разумен срок.

Чл. 120

(1) Общото събрание на колегията се състои от съдиите в нея като командированите участват без право на глас. Командированите съдии участват с право на глас в общото събрание на съответната колегия при постановяване на тълкувателни решения.

(2) Общото събрание на колегията се провежда, ако присъстват повече от половината от съдиите от колегията, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

(3) Общото събрание за приемане на тълкувателно решение се провежда, ако присъстват повече от две трети от съдиите от колегията, а в случаите по чл. 118, т. 3 - повече от две трети от съдиите в колегиите, и приема решения с мнозинство повече от половината от всички съдии в колегията или колегиите.

(4) Командированите съдии участват с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани.

Чл. 121

(1) В заседанията на пленума могат да участват:

1. главният прокурор или негов заместник при Върховната административна прокуратура;

2. председателите на административните съдилища и други съдии;

3. председателят или член на Висшия адвокатски съвет;

4. министърът на правосъдието.

(2) Председателят на Върховния административен съд уведомява лицата по ал. 1 за датата и часа на провеждане на заседанието.

(3) Лицата по ал. 1 могат да изразяват становища, но не участват в гласуването.

Чл. 122

(1) Председателят на Върховния административен съд осъществява общо организационно и административно ръководство на Върховния административен съд, като:

1. представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт;

2. организира работата на съдиите;

3. свиква и ръководи заседанията на общото събрание на колегиите и на пленума на Върховния административен съд или възлага това на своите заместници;

4. прави предложения за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;

5. съвместно със своите заместници предлага на пленума на Върховния административен съд разпределението на съдиите по колегии и отделения;

6. определя председателите на отделенията измежду съдиите от Върховния административен съд за срок 5 години;

7. може да председателства съдебни състави от всички отделения при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата, без да измества докладчика;

8. командирова съдиите при условията на чл. 123;

9. извършва лично или възлага на съдия от Върховния административен съд проверки на организацията на дейността на съдиите от административните съдилища;

10. свиква съдиите от Върховния административен съд и от административните съдилища за обсъждане на докладите от проверките;

11. ръководи и контролира работата на съдебните помощници;

12. одобрява щатното разписание на администрацията на съда;

13. назначава и освобождава служителите в съда;

14. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата;

15. изготвя годишен доклад за дейността на Върховния административен съд и го публикува на интернет страницата на Върховния административен съд в едномесечен срок от изготвянето му;

16. организира публикуването на актовете на Върховния административен съд на интернет страницата на съда при спазване на изискванията за защита на личните данни;

17. организира публикуването на ежемесечен бюлетин на Върховния административен съд;

18. в съответствие с приетите правила определя натовареността по чл. 119, ал. 2, т. 5.

(2) Председателят на Върховния административен съд изготвя обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища и го внася в пленума на Висшия съдебен съвет до 30 април.

(3) В 14-дневен срок от постъпване на доклада по ал. 2 Висшият съдебен съвет изслушва председателя на Върховния административен съд. При изслушването членовете на съвета може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които председателят на Върховния административен съд отговаря.

(4) Висшият съдебен съвет внася в Народното събрание доклада по ал. 2 до 31 май. Докладът се обсъжда, след като Народното събрание изслуша председателя на Върховния административен съд. При обсъждането на доклада народните представители може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които председателят на Върховния административен съд отговаря.

(5) Разпорежданията на председателя и утвърдените от него правила за организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.

Чл. 123

(1) Когато съдия от Върховния административен съд е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от административен съд или от друг съд със съответен ранг, който има най-малко 12 години юридически стаж. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227. По изключение командироването може да бъде и на незаета длъжност при спазване условията на чл. 227, ал. 2 – 9.

(2)

Чл. 123а

(1) Председателят на Върховния административен съд може да командирова след взето становище от директора на Националния институт на правосъдието за срок от една година съдия от Върховния административен съд или от административните съдилища, който текущо да наблюдава и практиката на Съда на Европейския съюз, на Общия съд на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека.

(2) На командирования съдия следва да бъде осигурена възможност текущо да наблюдава и практиката на Съда на Европейския съюз, на Общия съд на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека, като му се осигури достъп до дела, участие и посещение на конференции, семинари и други мероприятия, свързани с дейността на тези съдилища и с прилагането на правото на Европейския съюз в областта на административното правораздаване. Командированият съдия периодично изпраща систематизирана информация до Върховния административен съд и административните съдилища, като подбира решения на тези съдилища, както и подходящи статии и издания, свързани с прилагането на правото на Европейския съюз, относими към административното правораздаване.

(3) Командированият съдия се избира след провеждане на конкурс по правила, приети от председателя на Върховния административен съд.

(4) Висшият съдебен съвет обезпечава по искане на председателя на Върховния административен съд необходимите средства за командирования съдия, като коригира бюджета на Върховния административен съд.

(5) Командированият съдия изпраща информация на Националния институт на правосъдието за подходящи мероприятия, свързани с прилагането на европейското право и относими към административното правораздаване, и съдейства за организирането на подходящи обучения на административните съдии от България, когато в организирането им участват Съдът на Европейския съюз, Общият съд на Европейския съюз и Европейският съд по правата на човека.

(6) След получаване на съответната информация от командирования съдия директорът на Националния институт на правосъдието предприема действия по изготвяне на програма за провеждане на текущи обучения на магистрати, свързани с прилагането на европейското право в областта на административното правораздаване с цел поддържането и повишаването на професионалната им квалификация.

Чл. 124

(1) При противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона се приема тълкувателно решение от общото събрание на:

1. наказателната, гражданската или търговската колегия във Върховния касационен съд;

2. гражданската и търговската колегии във Върховния касационен съд;

3. наказателната, гражданската и търговската колегия във Върховния касационен съд;

4. колегия във Върховния административен съд;

5. колегиите във Върховния административен съд.

(2) При противоречива или неправилна съдебна практика между Върховния касационен съд и Върховния административен съд общото събрание на съдиите от съответните колегии на двете съдилища, включително командированите приемат съвместно тълкувателно постановление.

(3) При противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на Закона за административните нарушения и наказания съответните колегии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приемат съвместно тълкувателно постановление.

Чл. 125

Искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор, министърът на правосъдието, омбудсманът или председателят на Висшия адвокатски съвет, Министерският съвет, министър или колективен орган на власт, създаден със закон, когато имат правомощия по прилагане на съответния закон.

Чл. 126

Искането по чл. 125 се подава:

1. за тълкувателно решение по чл. 124, ал. 1 - до общото събрание на съответната колегия или колегии;

2. за тълкувателно постановление по чл. 124, ал. 2 и 3 - до общите събрания на съдиите от съответните колегии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Чл. 127

(1) Искането се прави в писмена форма и се мотивира.

(2) Искането съдържа:

1. разпоредбата на нормативния акт и изложение на спорните въпроси по прилагането й;

2. влезлите в сила съдебни актове, в които се съдържа противоречива или неправилна съдебна практика;

3. в какво се състои искането.

Чл. 128

(1) Председателят на съда, до който е подадено искането, с разпореждане образува дело и го възлага на един или на няколко съдии-докладчици.

(2) Председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд със съвместно разпореждане образуват и насрочват дело за приемане на тълкувателно постановление от общото събрание на съответните колегии на двете съдилища.

(3) Делото по ал. 1 или 2 се насрочва в двумесечен срок от постъпване на искането.

Чл. 129

(1) В заседанията на общото събрание за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление могат да участват:

1. главният прокурор или определен от него заместник;

2. министърът на правосъдието или определен от него заместник-министър;

3. председателят на Висшия адвокатски съвет или определен от него член на съвета.

4. вносителят на предложението или определен от него представител.

(2) Председателят на съда, до който е подадено искането, може да покани за участие и други юристи, както и омбудсмана.

(3) Лицата по ал. 1 и 2 се уведомяват за датата на заседанието и им се предоставя копие от искането с приложенията към него.

(4) Лицата по ал. 1 и 2 могат да изразят становище, но не участват в гласуването.

(5) За заседанието на общото събрание се води протокол, който се подписва от председателя и от секретар-протоколиста.

Чл. 130

(1) Тълкувателните решения и тълкувателните постановления се приемат и обявяват в тримесечен срок от постъпване на искането, а при особена правна сложност – до 6 месеца.

(2) Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Чл. 131

Тълкувателните решения се публикуват ежегодно в бюлетин, който се издава от Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а тълкувателните постановления - в двата бюлетина.

Чл. 131а

Редът за образуване и разглеждане на тълкувателни дела и за приемане на тълкувателни решения и постановления се определя с вътрешни правила, приети от пленума на съответния съд.

Чл. 132

(1) Съдилищата разглеждат делата в открити съдебни заседания.

(2) Публичността на съдебния процес може да бъде ограничавана само със закон. Във всички случаи присъдата се обявява публично.

(3) Съдиите са длъжни да обявят актовете си по установените със закон ред и срок.

Чл. 133

(1) Заседанията се провеждат в съдебната сграда по седалището на съда.

(2) В изключителни случаи със съгласието на председателя на съда съдебният състав може да реши да проведе съдебното заседание в друга сграда.

Чл. 134

(1) Съдиите и прокурорите заседават в тоги.

(2) Военните съдии, военните прокурори и военните следователи работят във военна униформа.

(3) Съдебните заседатели заседават в съдебно заседание в представително облекло. Съдебните заседатели – военнослужещи, заседават в съдебно заседание във военна униформа.

Чл. 135

(1) Председател на състава на съда е най-старшият съдия измежду членовете му.

(2) Председателят на състава ръководи съдебното заседание, следи за реда в съдебната зала и може да санкционира нарушителите по реда, предвиден в процесуалния закон.

(3) Разпорежданията на председателя на състава са задължителни за всички присъстващи в съдебната зала. Те могат да се отменят от състава на съда.

Чл. 136

(1) Прокуратурата на Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. В състава на окръжните прокуратури има следствени отдели.

(2) Прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник е част от Прокуратурата на Република България.

(3) Във Върховната касационна прокуратура и в окръжните прокуратури се създават административни отдели, прокурорите от които участват в производствата по административни дела.

(4) Прокурорите и следователите се ръководят от административните ръководители на съответната прокуратура.

(5) При упражняване на функциите си по ал. 4 всеки административен ръководител е подчинен на главния прокурор и на по-горестоящите от него административни ръководители.

(6) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и следователи за точно и еднакво прилагане на законите и защита на законните права и интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

(7) Военните прокурори и следователи при изпълнение на длъжността си са независими от военните органи.

(8) Европейските делегирани прокурори са членове на прокуратурата на Република България и разполагат с правомощията на прокурори по този закон.

(9) Европейският прокурор и европейските делегирани прокурори участват в производствата по дела от компетентност на Европейската прокуратура.

(10) За осъществяване на своите функции по Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ, L 283/1 от 31 октомври 2017 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2017/1939“, европейските делегирани прокурори се подпомагат от самостоятелна администрация.

(11) Разпоредбите на ал. 4 – 6 не се прилагат за дейността на европейския прокурор и на европейските делегирани прокурори, когато те изпълняват функции по Регламент (ЕС) 2017/1939.

(12) Разпоредбите на ал. 4 – 6 не се прилагат за дейността на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник.

Чл. 137

Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

Чл. 138

(1) Главният прокурор:

1. ръководи и представлява прокуратурата;

2. организира дейността на Върховната касационна прокуратура Националната следствена служба, и на административните ръководители в прокуратурата;

3. организира и разпределя работата на своите заместници;

4. назначава и освобождава служителите във Върховната касационна прокуратура Националната следствена служба, и в администрацията на главния прокурор;

5. участва в Съвета по защита по Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство;

6. издава писмени инструкции и указания относно дейността на прокуратурата в изпълнение на функциите си по чл. 136, ал. 6, които се публикуват на интернет страницата на Прокуратурата на Република България в 7-дневен срок от издаването им;

7. ръководи контролната дейност в прокуратурата, която има за цел да обезпечи точното и еднакво прилагане на законите от прокурорите и следователите и да осигури:

8. съвместно с министрите и ръководителите на други държавни институции създава специализирани междуведомствени звена за подпомагане на разследването под процесуалното ръководство на определен от него прокурор;

9. издава съвместни инструкции относно реда и показателите за предоставяне на информация за разследванията, съответно:

10. съвместно с министъра на вътрешните работи издава инструкция относно реда за достъп и ползването на информация от информационните фондове на Министерството на вътрешните работи;

11. определя реда и показателите за получаване на информация за разследванията по досъдебните производства от директора на Националната следствена служба и от административните ръководители на прокуратурите;

12. на всеки 6 месеца представя на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките.

(2) Алинея 1, т. 7 не се прилага за дейността на европейския прокурор и на европейските делегирани прокурори, когато те изпълняват функции по Регламент (ЕС) 2017/1939.

Чл. 138а

(1) Главният прокурор ежегодно до 30 април внася в пленума на Висшия съдебен съвет годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи и го публикува на интернет страницата на прокуратурата.

(2) Главният прокурор ежегодно в срока по ал. 1 внася в Народното събрание доклад относно дейността на прокуратурата по противодействие на корупционните престъпления, който включва информация и анализ: за образувани и приключили дела за корупционни престъпления; за корупционни престъпления от висок обществен интерес докладът съдържа информация за фазата, на която се намират делата, брой на осъдителните и оправдателните присъди, други основания за приключване на производствата; анализ на сроковете за извършване на разследванията, качеството на обвинителните актове и причините за конкретния резултат от производството. Корупционните престъпления от висок обществен интерес се определят въз основа на критерии, които включват длъжност на лицето в йерархията на органите на публична власт, степен на засегнат интерес и степен на обществена значимост и публичен интерес.

(3) По искане на Народното събрание или по своя инициатива главният прокурор внася в Народното събрание и други доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика.

(4) В 14-дневен срок от постъпване на доклада по ал. 1 Висшият съдебен съвет изслушва главния прокурор. При изслушването членовете на съвета може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които главният прокурор отговаря.

(5) Висшият съдебен съвет внася в Народното събрание доклада по ал. 1 до 31 май. Докладите по ал. 1, 2 и 3 се обсъждат, след като Народното събрание в едномесечен срок от внасянето им изслуша главния прокурор. При обсъждането на докладите народните представители може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с докладите, на които главният прокурор отговаря.

Чл. 139

(1) Главният прокурор се подпомага от до трима заместници при Върховната касационна прокуратура и може да им възлага правомощията си по чл. 138, ал. 1, т. 2, 7 и 11.

(2) Главният прокурор и неговите заместници, на които са възложени съответни правомощия по реда на ал. 1, могат писмено да отменят или изменят прокурорски актове, освен ако са били предмет на съдебен контрол.

(3) Алинея 2 не се прилага за актовете на европейския прокурор и на европейските делегирани прокурори при изпълнение на функциите им по Регламент (ЕС) 2017/1939.

(4)

(4) В предвидените в ал. 1 заместници на главния прокурор не се включва назначеният по реда на чл. 173а, ал. 4 заместник на главния прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, и на него не могат да се възлагат правомощията на главния прокурор по чл. 138, ал. 1, т. 2, 7 и 11.

Чл. 139а

(1) Дейността на администрацията по чл. 136, ал. 10 се ръководи и организира от оправомощен от Европейската прокуратура европейски делегиран прокурор, който назначава и освобождава служителите в нея.

(2) Средствата за осъществяване на дейността на европейските делегирани прокурори и администрацията по ал. 1 се осигуряват от бюджета на съдебната власт. Пленумът на Висшия съдебен съвет определя за разпоредител с бюджета европейския делегиран прокурор по ал. 1.

(3) Администрацията по чл. 136, ал. 10 има самостоятелни регистратура и деловодство.

Чл. 140

(1) Административният ръководител на районна, окръжна,, военно-окръжна, апелативна, и военно-апелативната прокуратура:

1. организира и ръководи дейността на съответната прокуратура;

2. назначава и освобождава служителите в нея;

3. в предвидените от закона случаи изготвя индивидуалния план за професионално развитие по чл. 30а, ал. 3 и следи за изпълнението му;

4. в определен от главния прокурор срок изготвя годишен доклад за дейността на съответната прокуратура, представя го на горестоящия административен ръководител и го публикува на интернет страницата на съответната прокуратура.

(2) Разпорежданията на административния ръководител във връзка с правомощията му по ал. 1, т. 1 са задължителни за всички прокурори, следователи и служители в съответната прокуратура.

(3) Административният ръководител на районна, окръжна, и на военно-окръжна прокуратура или оправомощени от него заместници осъществяват контрол за спазване на сроковете за извършване на разследването, на проверките по чл. 145, ал. 1, т. 2 и 3 и на сроковете за мерките за процесуална принуда по Наказателно-процесуалния кодекс.

(4) Административните ръководители на апелативните и окръжните прокуратури ръководят контролната дейност в районите си, която има за цел да осигури:

1. получаване на актуална информация за организационното състояние на прокуратурите от района и за работата на прокурорите и следователите в тях;

2. установяване на пропуски и нарушения в дейността и основанията за предприемане на съответни организационни или дисциплинарни мерки;

3. обективна оценка за работата и предпоставки за поощрение.

(5) Административните ръководители на апелативните прокуратури всяко тримесечие предоставят на главния прокурор обобщена информация за разследванията на съответните районни, окръжни, и на военно-окръжни прокуратури.

Чл. 141

(отменен)

(1) Главният прокурор ежегодно до 30 април внася в пленума на Висшия съдебен съвет обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи.

(2) Апелативните прокурори и ръководителят на апелативната специализирана прокуратура всяко тримесечие предоставят на главния прокурор обобщена информация за разследванията на съответните районни, окръжни и военноокръжни прокуратури, както и на специализираната апелативна прокуратура.

(3) Съответният министър и директорът на Националната следствена служба предоставят на главния прокурор информация за разследванията по досъдебните производства по ред и показатели, определени от главния прокурор.

(4) Редът за предоставяне на информацията за разследванията, проведени от разследващи полицаи и разследващи митнически инспектори, се определя със съвместни инструкции на главния прокурор, министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.

(5) Редът за предоставяне на информацията за разследванията, проведени от военните разследващи полицаи, се определя със съвместна инструкция на главния прокурор и министъра на отбраната.

Чл. 142

(отменен)

(1) Главният прокурор лично или чрез определени от него прокурори извършва ревизии и контролира работата на всички прокурори.

(2) Прокурорите от апелативните и окръжните прокуратури извършват ревизии и контролират работата на прокурорите в непосредствено по-ниските по степен прокуратури.

(3) На всеки 6 месеца главният прокурор изготвя и предоставя на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките.

Чл. 143

(1) Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол.

(2) Устни разпореждания и указания във връзка с работата по делата и преписките са недопустими.

(3) В определените със закон случаи прокурор от по-горестоящата прокуратура може:

1. да извършва действия, включени в компетентността на прокурорите от по-ниските по степен прокуратури;

2. мотивирано и писмено да спира, отменя или изменя актовете на прокурорите от по-ниските по степен прокуратури.

(4)

(5) При отмяна на прокурорски акт могат да се дават само писмени и мотивирани указания относно прилагането на закона, без да се засяга вътрешното убеждение на прокурора.

(6) В случаите, когато отменя прокурорски акт поради това, че не са извършени необходимите действия за разкриване на обективната истина, горестоящият прокурор указва какви действия и за установяване или проверка на какви факти следва да се извършат.

(7) Прокурорът, получил указанията по ал. 3, т. 2 и по ал. 5 и 6, може да направи възражение пред прокурор от по-горестоящата прокуратура на прокурора, дал указанията.

(8) Алинеи 1 – 7 не се прилагат за дейността на европейския прокурор и европейските делегирани прокурори, когато те изпълняват функции по Регламент (ЕС) 2017/1939.

(9)

Чл. 144

(1) Прокурорът ръководи разследването като наблюдаващ прокурор.

(2) Когато наблюдаващият прокурор не може да участва при разглеждане на делото в съдебно заседание поради уважителни причини, съответният административен ръководител определя друг прокурор, който да го замести.

(3)

(3) Когато прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник е във фактическа невъзможност да извърши неотложно действие по разследването, административният ръководител на специализираната прокуратура определя прокурор от същата прокуратура на принципа на случайния подбор, който да го извърши.

Чл. 145

(1) При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може:

1. да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали, като определя срок за получаването им;

2. лично да извършва проверки;

3. да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване - и всички материали;

4. да призовава граждани или упълномощени представители на юридически лица, като при неявяването им без уважителни причини може да разпореди принудително довеждане;

5. да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за прилагане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично;

6. да прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение.

(2) Проверката по ал. 1, т. 2 и 3 се извършва в двумесечен срок, който при необходимост може да бъде удължен еднократно от административния ръководител на съответната прокуратура с един месец. Прокурорът се произнася по материалите от проверката в срок до един месец от получаването им.

(3) Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите.

(4) Държавните органи, юридическите лица и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на прокурора при изпълнение на правомощията му и да му осигуряват достъп до съответните помещения и места.

(5) В рамките на своята компетентност и в съответствие със закона прокурорът може да дава задължителни писмени разпореждания на полицейските органи.

(6) Лицата имат право на адвокатска защита в хода на проверката по ал. 1, т. 2 и 3.

(7) Прокурорът протестира и иска отмяна или изменение на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени със закон. Той може да спре изпълнението на акта до разглеждането на протеста от съответния орган, ако това е предвидено със закон.

Чл. 146

(1) При упражняване на надзор за законност върху изпълнение на наказанията, на другите принудителни мерки и в местата за задържане прокурорът може да:

1. посещава без предварително разрешение на администрацията местата за задържане, за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки и да проверява документите, въз основа на които се задържат лицата;

2. разговаря насаме със задържаните или настанените;

3. разглежда предложения, сигнали, жалби и молби във връзка с изпълнение на наказанията и на другите принудителни мерки, предвидени със закон;

4. нарежда писмено на органите по изпълнение на наказанията и на администрацията на местата за изпълнение на другите принудителни мерки да го уведомяват за определени действия, актове и събития.

(2) За отстраняване и предотвратяване на нарушенията по ал. 1 прокурорът:

1. освобождава незабавно всеки, който е задържан незаконно в местата за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки;

2. дава задължителни писмени разпореждания за отстраняване на констатирани нарушения;

3. спира изпълнението на незаконосъобразни писмени заповеди и разпореждания на длъжностни лица и иска отмяната им по съответния ред.

Чл. 147

(1) Когато длъжността на прокурор в съответната прокуратура не е заета или прокурор е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг прокурор от същата прокуратура, след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия:

1. апелативният прокурор – за своя район, може да командирова:

2. окръжният прокурор – за своя район, може да командирова:

3. главният прокурор може да командирова:

(2) След вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия главният прокурор може да командирова прокурори от цялата страна при невъзможност за командироване по реда на ал. 1, т. 1 и 2.

(3) За всяко командироване се издава заповед с мотиви за наличие на служебна необходимост и за определяне на конкретния прокурор или следовател.

(4) Срокът на командироване не може да бъде по-дълъг от 6 месеца в рамките на една година.

(5) Командированите прокурори и следователи участват с право на глас в събранията на органа, от който са командировани.

(6) Командированите прокурори и следователи участват без право на глас в събранията на органа, в който са командировани.

(7) Разпоредбите на ал. 1 – 6 не се прилагат по отношение на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник.

Чл. 148

(1) Следствени органи са Националната следствена служба, и окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури.

(2) Следственият отдел в Софийската градска прокуратура е със статут на окръжен следствен отдел.

Чл. 149

(1) Националната следствена служба се състои от следователи.

(2) В Националната следствена служба има специализирани отдели за разследване по дела с особена фактическа и правна сложност, по дела за престъпления, извършени в чужбина, по искания за правна помощ, както и за разследване по дела в други случаи, предвидени със закон. В Националната следствена служба има отдел по криминалистика за подпомагане на разследването.

Чл. 150

(1) Националната следствена служба се ръководи от главния прокурор пряко или чрез директора.

(2) Директорът на Националната следствена служба:

1. осъществява административно и организационно ръководство на следователите и служителите в Националната следствена служба;

2. осъществява методическо ръководство на следователите от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури.

Чл. 151

(1) Окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури се състоят от следователи.

(2) Местоработата на всеки следовател и служител в окръжните следствени отдели се определя от административните ръководители на съответните прокуратури.

Чл. 152

Следователите в окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури осъществяват разследване по дела, възложени им от административния ръководител на съответната прокуратура.

Чл. 153

(1) Специализираните отдели в Националната следствена служба се ръководят от завеждащи отдели, които се назначават от директора на Националната следствена служба, имат ранг на прокурор, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура, и получават възнаграждение, равно на възнаграждението на прокурор, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура.

(2) Окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури се ръководят от завеждащи отдели, които се назначават от административните ръководители на окръжните прокуратури, имат ранг на прокурор, завеждащ отдел в окръжна прокуратура, и получават възнаграждение, равно на възнаграждението на заместник на административния ръководител в окръжна прокуратура.

(3)

(4) Завеждащите специализирани отдели в Националната следствена служба, и завеждащите окръжни следствени отдели в окръжните прокуратури:

1. осъществяват административно и организационно ръководство на следователите в отдела;

2. в края на всеки месец подготвят и предоставят на съответния административен ръководител на прокуратурата информация за образуването, движението и приключването на делата;

3. изготвят 6-месечен и годишен доклад за дейността на отдела, които предоставят на съответния административен ръководител на прокуратурата.

Чл. 154

Разпорежданията на следователите във връзка с разследването са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.

Чл. 154а

(отменен)

(1) Когато следовател от Националната следствена служба е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг следовател от същата служба или следовател от окръжен следствен отдел е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг следовател от същия отдел, след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия, директорът на Националната следствена служба командирова:

1. в Националната следствена служба – следовател от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури, който има най-малко 12 години юридически стаж и ранг „следовател в Националната следствена служба“;

2. в окръжен следствен отдел следователите от друг окръжен следствен отдел.

(2) За всяко командироване се издава мотивирана заповед за определяне на конкретния следовател.

(3) Командированите следователи участват с право на глас в събранията на органа, от който са командировани.

(4) Командированите следователи участват без право на глас в събранията на органа, в който са командировани.

Чл. 155

Всеки съдия при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: “Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя тайната на съвещанието, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!”.

Чл. 156

Всеки прокурор и следовател при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: “Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя служебната тайна, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!”.

Чл. 157

(1) Клетвата се полага пред съдиите, прокурорите и следователите от съответния орган на съдебната власт.

(2) След полагане на клетвата се подписва клетвен лист.

Чл. 158

Всеки държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията при първоначално встъпване в длъжност подписва клетвен лист със следната клетва: “Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам честно и добросъвестно служебните си задължения, да пазя тайната на поверените ми дела, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!”.

Чл. 159

Лице, което откаже да положи клетва или да подпише клетвен лист, не може да встъпи в длъжност.

Чл. 160

Съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност с решение на Висшия съдебен съвет.

Чл. 161

(1) След влизането в сила на решението за назначаване, повишаване, понижаване и преместване на съдия, прокурор и следовател съответната колегия на Висшия съдебен съвет уведомява лицето, което в едномесечен срок встъпва в длъжност.

(2) Встъпването в длъжност се удостоверява писмено пред административния ръководител на съответния орган на съдебната власт.

(3) Въз основа на решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване и преместване на съдия, прокурор и следовател административният ръководител издава акт за заемане на длъжността, който съдържа:

1. наименованието на органа на съдебната власт, в който се заема длъжността;

2. правното основание за заемането на длъжността;

3. наименованието на длъжността и ранга;

4. размера на основното и допълнителните възнаграждения;

5. датата на встъпване в длъжност.

(4) Съдията, прокурорът и следователят започват изпълнението на служебните си задължения от датата на встъпване в длъжност.

(5) Назначеният като военен съдия, военен прокурор или военен следовател се приема на военна служба и му се присвоява офицерско звание.

Чл. 162

За съдия, прокурор и следовател може да се назначи лице, което има само българско гражданство и:

1. има висше образование по специалността “Право”;

2. е преминало стажа, определен в този закон, и е придобило юридическа правоспособност;

3. притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати;

4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията;

5. не е дисциплинарно освободено от длъжност изборен член на Висшия съдебен съвет за накърняване престижа на съдебната власт;

6. не страда от психическо заболяване.

Чл. 163

Съдийските, прокурорските и следователските длъжности са:

1. съдия във Върховния касационен съд, съдия във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура, и следовател в Националната следствена служба;

2. съдия в апелативен съд, съдия във военно-апелативния съд,, прокурор в апелативна прокуратура, и прокурор във военно-апелативната прокуратура;

3. съдия в апелативен съд, съдия във военно-апелативния съд, съдия в апелативния специализиран наказателен съд, прокурор в апелативна прокуратура, прокурор във военно-апелативната прокуратура и прокурор в апелативната специализирана прокуратура;

4. съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура;

5. младши съдия, младши прокурор и младши следовател.

Чл. 164

(1) За съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура се назначава лице, което има най-малко три години стаж. За съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура се назначава младши съдия, съответно младши прокурор, който има най-малко две години и девет месеца стаж. На длъжност следовател в окръжен следствен отдел може да се назначи и лице, което има най-малко две години и девет месеца стаж като младши следовател. До придобиването на изискуемия стаж по ал. 2 възнаграждението му е приравнено на това на съдия в районен съд.

(2) За съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжен следствен отдел се назначава лице, което има най-малко 8 години стаж.

(3)

(4) За съдия в административен съд се назначава лице, което има най-малко 8 години стаж.

(5) За съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 10 години стаж.

(6)

(7) За съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, за прокурор във Върховната касационна прокуратура и за следовател в Националната следствена служба се назначава лице, което има най-малко 12 години стаж.

(8) За стаж по ал. 1 - 5 се зачита стажът, придобит на длъжност или професия, за която се изисква висше юридическо образование, включително стаж на лицата с висше юридическо образование на длъжност разследващ полицай с висше юридическо образование в системата на Министерството на вътрешните работи, разследващ полицай с висше юридическо образование в Министерството на отбраната или разследващ митнически инспектор в Агенция „Митници“.

(9) За стаж по ал. 1 – 7 се признава стажът на длъжност, за която се изисква висше юридическо образование в институциите, органите и мисиите на Европейския съюз, на Организацията на обединените нации, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на Организацията на Северноатлантическия договор, както и в международни правораздавателни органи или международни организации, създадени по силата на международен договор, по който Република България е страна.

(10) За стаж по ал. 1 – 7 се зачита стажът, придобит на длъжност стажант-юрист по смисъла на чл. 297, ако лицето е работило по трудово правоотношение с Министерството на правосъдието.

Чл. 165

(1) Съдия, прокурор и следовател се освобождава от длъжност при:

1. навършване на 65-годишна възраст;

2. подаване на оставка;

3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

4. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;

5. наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност;

6. решение на Висшия съдебен съвет, с което се отказва придобиване статут на несменяемост;

7. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 195, ал. 1;

8.

9. възстановяване на работа след незаконно освобождаване от длъжност.

(2)

(3) Съдия, прокурор и следовател, придобили несменяемост, се освобождават от длъжност само на основанията по чл. 129, ал. 3 от Конституцията на Република България, както и в случаите по ал. 1, т. 7.

(4) Съдия, прокурор и следовател, пенсионирани по ал. 1, т. 1, нямат право да заемат длъжност в органите на съдебната власт.

Чл. 166

(1) Съдия, прокурор или следовател подава оставка с най-малко едномесечно предизвестие чрез административния ръководител на съответния орган на съдебна власт до съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

(2) В срока на предизвестието съдията, прокурорът или следователят е длъжен да изготви всички актове по делата и преписките, които са му разпределени, а нови дела и преписки не му се разпределят.

(3) Съдия, прокурор или следовател не може да бъде освободен от длъжност по чл. 165, ал. 1, т. 2, ако срещу него е образувано дисциплинарно производство за налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6, до приключване на производството.

Чл. 167

(1) Административни ръководители на органите на съдебната власт са:

1. председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба;

2. председател на апелативен съд, и на военно-апелативния съд, апелативен, и военно-апелативен прокурор;

3. председател на апелативен съд, на апелативния специализиран наказателен съд и на военно-апелативния съд, апелативен, военно-апелативен прокурор и ръководител на апелативната специализирана прокуратура;

4. председател на районен съд и районен прокурор.

(2) Процедурата за избор на кандидати за административни ръководители, с изключение на председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор, се открива от Висшия съдебен съвет не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на мандата или в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелство по чл. 175, ал. 1.

(3) Административните ръководители встъпват в длъжност в 14-дневен срок от влизането в сила на решението на Висшия съдебен съвет.

(4) Мандатът на административния ръководител започва от деня на встъпването му в длъжност и изтича в последния ден на срока на мандата.

(5) Длъжностите административен ръководител на съд и прокуратура могат да се заемат не повече от два мандата в един и същ орган на съдебната власт.

Чл. 168

(1) Административният ръководител при осъществяване на дейността си се подпомага от заместник.

(2) Заместник на административен ръководител на съд се назначава от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по мотивирано предложение на председателя на съответния съд след становище на общото събрание на съдиите от този съд.

(3) Заместник на административен ръководител на прокуратура и на директора на Националната следствена служба се назначава от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по мотивирано предложение на съответния ръководител.

(4) Преди приемане на решението за назначаване съответната колегия на Висшия съдебен съвет проверява дали е спазена процедурата по ал. 2 или 3, както и дали предложеният кандидат отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 2. Проверката се извършва въз основа на документите, представени от кандидата, и на документите, съдържащи се в кадровото дело.

(5) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет с решение отказва да назначи предложения кандидат за заместник, ако не е спазен редът по ал. 2 или 3 и кандидатът не отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 2.

(6) Заместникът на административния ръководител встъпва в длъжност в 14-дневен срок от влизането в сила на решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

(7) Административният ръководител във всички случаи на отсъствие възлага с писмена заповед на заместника си да изпълнява функциите му или част от тях. Когато административният ръководител не е определил кой да го замества, функциите му се изпълняват от един от заместниците му по старшинство. При отстраняване от длъжност на административния ръководител функциите на административен ръководител до избирането на нов се осъществяват от един от неговите заместници, определен от съответната колегия на Висшия съдебен съвет, а при липса на заместник – от съдия или прокурор, определен по старшинство.

(8) Когато административният ръководител няма заместник, във всички случаи на отсъствие, той възлага с писмена заповед на съдия, прокурор или следовател от съответния орган да изпълнява функциите му или част от тях. Когато административният ръководител не е определил кой да го замества, функциите му се изпълняват от един от съдиите, прокурорите или следователите от съответния орган, по старшинство.

Чл. 169

(1) За административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се назначава съдия, прокурор или следовател от същото или от по-високо ниво на орган на съдебната власт, с високи професионални и нравствени качества, с придобит статут на несменяемост и с положителна комплексна оценка „много добра“ или „добра“ от последното периодично атестиране, на когото през последните 5 години не е било налагано някое от дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 с влязло в сила решение. По изключение може да се назначава съдия, прокурор или следовател от по-ниско ниво на орган на съдебната власт, който отговаря на останалите изисквания по тази алинея, както и на изискванията по чл. 164.

(2) За заместник на административен ръководител се назначава съдия, прокурор или следовател от същото или по-високо ниво на орган на съдебната власт, с високи професионални и нравствени качества, с придобит статут на несменяемост, с положителна комплексна оценка „много добра“ или „добра“ от последното периодично атестиране, на когото през последните 5 години не е било налагано някое от дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 с влязло в сила решение. По изключение може да се назначава съдия, прокурор или следовател от по-ниско ниво на орган на съдебната власт, който отговаря на останалите изисквания по тази алинея, както и на изискванията по чл. 164. За заместник на административен ръководител на районен съд или районна прокуратура по изключение може да се назначава и съдия или прокурор без придобит статут на несменяемост, когато за съответната длъжност не може да бъде предложен кандидат с придобит статут на несменяемост.

(3) Предложение за назначаване на председател на съд, с изключение на предложение за председател на Върховния касационен съд и председател на Върховния административен съд, могат да правят:

1. общото събрание на съдиите от съответния районен съд – за председател на районен съд;

2. общото събрание на съдиите от съответния окръжен съд – за председател на окръжен съд;

3. общото събрание на съдиите от съответния апелативен съд – за председател на апелативен съд;

4. общото събрание на съдиите от съответния административен съд – за председател на административен съд;

5.

6. кандидатът за заемане на длъжността.

(4) Предложение за назначаване на ръководител на прокуратура, с изключение на предложение за главен прокурор, могат да правят:

1. ръководителите на горестоящите прокуратури – за ръководител на прокуратура в съответния съдебен район;

2. главният прокурор – за ръководители на апелативните прокуратури;

3. кандидатът за заемане на длъжността;

4. министърът на правосъдието.

(5) След освобождаване от длъжността административен ръководител и заместник на административен ръководител лицата, по тяхно искане, се връщат на заеманата преди избора длъжност на съдия, прокурор или следовател или остават на длъжност съдия, прокурор или следовател в органа на съдебната власт, в който са заемали длъжността административен ръководител, съответно заместник на административен ръководител.

Чл. 170

(1) За административен ръководител на районен съд и на районна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 5 години юридически стаж и отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 1.

(2) За административен ръководител на окръжен съд и на окръжна прокуратура и за административен ръководител на административен съд се назначава лице, което отговаря на изискванията за стаж съответно по чл. 164, ал. 2 и 4, както и на изискванията по чл. 169, ал. 1.

(3) За административен ръководител на Националната следствена служба, на апелативен съд и на апелативна прокуратура се назначава лице, което отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 5 и на изискванията по чл. 169, ал. 1.

(4) За административен ръководител на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и за главен прокурор се назначава лице, което има високи професионални и нравствени качества и отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 7.

(5) За председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор се назначава лице, което отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 7 и на следните изисквания:

1. способност за придържане и налагане на висок етичен стандарт;

2. висока професионална компетентност: да притежава задълбочени знания в областта на правото, богат практически опит в съответната област на правото, ръководни и административни умения, изявени аналитични способности;

3. изявена независимост, воля за налагане на законността, решителност при изпълнение на служебните задължения и с принос за утвърждаването на правовата държава;

4. да притежава развити умения за работа в екип, за мотивиране на колеги, за търсене и носене на отговорност.

(6)

Чл. 171

(1) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема мотивирано решение за назначаване на административните ръководители или на техните заместници с мнозинството по чл. 33, ал. 5.

(2) Когато никой от предложените кандидати не получи необходимото мнозинство, изборът продължава за двамата от тях, които са получили най-много гласове.

Чл. 172

(1) Административни длъжности са председател на отделение или колегия в съда, завеждащ отдел в прокуратурата, завеждащ специализиран отдел в Националната следствена служба, и завеждащ окръжен следствен отдел в окръжната прокуратура.

(2) Председателите на отделение администрират делата в отделението и могат да председателстват съдебните състави в него.

(3) Председателите на отделения в съда, завеждащите отдели в прокуратурата, завеждащите специализирани отдели в Националната следствена служба, и завеждащите окръжни следствени отдели в окръжните прокуратури се назначават от съответния административен ръководител.

Чл. 173

(1) Процедурата за избор на кандидати за председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор се открива от пленума на Висшия съдебен съвет не по-рано от 6 месеца и не по-късно от 4 месеца преди изтичането на мандата или в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелство по чл. 175, ал. 1. Пленумът на Висшия съдебен съвет може да взима решение за откриване на процедура за избор на кандидати за председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор, като в гласуването могат да участват само изборни членове, чийто мандат не е изтекъл към датата на вземане на решението.

(2) Предложения за кандидатури за председател на съответния съд могат да правят не по-малко от трима от членовете на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, министърът на правосъдието, както и пленумът на Върховния касационен съд и пленумът на Върховния административен съд.

(3) Предложения за кандидатури за главен прокурор могат да правят не по-малко от трима от членовете на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието.

(4) Предложенията се правят в четирите поредни заседания, следващи заседанието, на което е прието решение за откриване на процедурата.

(5) Предложенията се придружават от подробни писмени мотиви и кадрова справка на кандидата по образец, утвърден от съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Кандидатите представят писмена концепция за работата си на съответната длъжност, с минимален обхват на съдържанието, определен с решение на пленума на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от изтичането на срока за предложенията по ал. 4. Всички представени документи се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет не по-късно от два месеца преди публичното изслушване.

(6) Кандидатите за председател на Върховния касационен съд и за председател на Върховния административен съд се изслушват съответно от пленума на съдиите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, които изразяват становище за наличието на качествата по чл. 170, ал. 4 и 5.

(7) Пленумът на Висшия съдебен съвет обявява датата, часа и мястото за изслушване за всеки кандидат най-малко един месец преди провеждането му. Изслушванията се провеждат по азбучен ред. Те са публични и се излъчват в реално време чрез интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

(8) Юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите, висши училища и научни организации не по-късно от 7 дни преди изслушването могат да представят на Висшия съдебен съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет в срок до три дни след представянето им при спазване на изискванията за защита на личните данни.

(9) Комисията по атестирането и конкурсите и Комисията по професионална етика към съответната колегия изготвят доклади за професионалните и нравствените качества на кандидатите, с които предлагат кандидатурите за обсъждане и гласуване от съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Докладите съдържат заключение относно:

1. законовите изисквания за заемане на длъжността;

2. наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговата квалификация, опит и професионални качества;

3. специфичната подготовка, качествата и мотивацията за съответната длъжност.

(10) Докладът на всяка комисия се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет най-малко 14 дни преди гласуването на съответния кандидат. Към докладите се прилага справка за висящи, прекратени и спрени досъдебни производства, по които кандидатите са в качеството на обвиняем или свидетел.

(11) Пленумът на Висшия съдебен съвет приема решението за избор на кандидат с мнозинство не по-малко от седемнадесет гласа от членовете си с явно гласуване и незабавно го изпраща на президента на републиката. За избор на кандидат за председател на Върховния касационен съд и за председател на Върховния административен съд решението се приема с мнозинство не по-малко от седемнадесет гласа.

(12) Когато при първото гласуване никой от кандидатите не е получил тринадесет, съответно седемнадесет или повече от гласовете на членовете на пленума на Висшия съдебен съвет, изборът продължава за двамата кандидати, получили най-много гласове.

(13) Когато президентът на републиката откаже да назначи предложен от пленума на Висшия съдебен съвет кандидат и няма повторно направено предложение за същия кандидат, новият избор се извършва при условията и по реда на ал. 1 – 12.

(14) Пленумът приема повторно решение за избор на председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд или главен прокурор най-малко два месеца след получаването на указа на президента за отказ за назначаването му.

(15) При предсрочно прекратяване или при изтичане на мандата на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд или главния прокурор, пленумът на Висшия съдебен съвет по предложение на съответната колегия или на министъра на правосъдието определя временно изпълняващ съответните функции, като едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите.

(16) По предложение на органите по ал. 15 пленумът на Висшия съдебен съвет може да прекрати временното изпълнение на съответните функции и преди изтичането на 6 месеца.

(17) Решенията на пленума на Висшия съдебен съвет по ал. 15 и 16 се приемат с мнозинство не по-малко от 13 гласа.

Чл. 173а

(1) В случаите по чл. 411а, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс по реда на чл. 112, ал. 6 се определя съдия, който да изпълнява функциите на прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор.

(2) След определянето на съдия по ал. 1 ръководителят на наказателната колегия на Върховния касационен съд незабавно уведомява прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, която го назначава за прокурор във Върховната касационна прокуратура за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор.

(3) Срокът на изпълнение на функциите на прокурора по ал. 2 в наказателното производство не може да бъде повече от две години, като след изтичането на този срок той се възстановява на заеманата преди това длъжност като съдия. Ако производството срещу главния прокурор или срещу негов заместник продължи повече от две години, по реда на чл. 112, ал. 6 се определя друг съдия, който се назначава от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за прокурор по реда на ал. 2.

(4) В случаите по чл. 411г, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс по реда на чл. 112, ал. 7 се определя съдия измежду съдиите от наказателната колегия на Върховния касационен съд, който да изпълнява функциите на прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор. Ръководителят на наказателната колегия на Върховния касационен съд незабавно уведомява прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, която назначава определения съдия за заместник на главния прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор.

(5) Назначеният заместник на главния прокурор осъществява контрол само върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, в досъдебното производство.

(6) Срокът на изпълнение на функциите на прокурора по ал. 4 е до приключване на досъдебното производство, но не повече от две години, като след изтичането на този срок той се възстановява на заеманата преди това длъжност като съдия. Ако досъдебното производство срещу главния прокурор или срещу негов заместник продължи повече от две години, наказателната колегия на Върховния касационен съд определя, а прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет назначава друг прокурор по реда на ал. 4.

(7) За неуредените въпроси относно заместника на главния прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, се прилагат правилата за прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор.

(8) За неуредените въпроси относно прокурора за разследване на престъпления, извършени от заместник на главния прокурор, се прилагат правилата за прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор.

Чл. 174

(1) Директорът на Националната следствена служба се избира по предложение на не по-малко от трима от членовете на прокурорската колегия, както и по предложение на главния прокурор или министъра на правосъдието с мнозинство не по-малко от осем гласа от членовете на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.

(2) Предложенията се правят в две поредни заседания на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, следващи заседанието, на което е прието решение за откриване на процедурата, и се разглеждат не по-рано от 30 дни след постъпването на последното предложение.

(3) Мандатът на директора на Националната следствена служба започва от деня на встъпването му в длъжност.

Чл. 175

(1) Административен ръководител се освобождава от длъжност предсрочно на основанията по чл. 129, ал. 3 от Конституцията на Република България.

(2) Административен ръководител се освобождава от длъжност предсрочно и в случаите, когато е освободен от длъжност като съдия, прокурор или следовател на основание чл. 129, ал. 3, т. 2 - 5 от Конституцията на Република България.

(3) Предложение за предсрочно освобождаване на административен ръководител,, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се прави в писмена форма:

1. не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на мандата или навършване на 65-годишна възраст;

2. в срок три дни от узнаване на обстоятелствата по чл. 129, ал. 3, т. 2 - 5 от Конституцията на Република България.

(4) При предсрочно прекратяване на мандат на административен ръководител на негово място се назначава лице, чийто мандат започва да тече от датата на встъпването му в длъжност. До встъпването в длъжност на нов административен ръководител неговите функции се изпълняват от определен от съответната колегия на Висшия съдебен съвет заместник а при липса на заместник – от съдия или прокурор, определен по старшинство. Предложение за определяне и освобождаване на лице по предходното изречение може да прави и министърът на правосъдието.

(5) Основанието за предсрочно освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор се установява от пленума на Висшия съдебен съвет с решение, прието по реда на чл. 173, след което се предлага на Президента на Република България неговото освобождаване. Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение.

(6)

(7) Основанието за предсрочно освобождаване на директора на Националната следствена служба се установява от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет с решение, прието по реда за избора му.

(8) Заместник на административен ръководител може да бъде освободен от длъжност с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет по предложение на административния ръководител. Заместник на административен ръководител се освобождава от длъжност и в случаите, когато е освободен от длъжност като съдия, прокурор или следовател на основание чл. 129, ал. 3 от Конституцията на Република България а когато липсва административен ръководител – по предложение на министъра на правосъдието.

Чл. 176

(1) За заемане на длъжност в органите на съдебната власт се провежда централизиран конкурс за:

1. младши съдии, младши прокурори и младши следователи;

2. първоначално назначаване в районен, окръжен и административен съд и съответните прокуратури.

(2) Конкурсът по ал. 1, т. 1 се провежда веднъж годишно, като се обявява през месец януари и се провежда през месец април на съответната година.

(3) Конкурсът по ал. 1, т. 2 се провежда най-малко веднъж годишно и не по-късно от два месеца след обявяването му.

Чл. 177

(1) Планирането на длъжности за младши съдии, младши прокурори и младши следователи се извършва от Висшия съдебен съвет по предложение на административните ръководители на органите на съдебната власт за всяка следваща календарна година.

(2) Планираните длъжности за младши съдии, младши прокурори и младши следователи не могат да се трансформират след обявяване на конкурса.

(3) Овакантените длъжности за младши съдии, младши прокурори и младши следователи не могат да бъдат трансформирани в длъжности за съдии и прокурори.

Чл. 178

(1) съответната колегия на Висшия съдебен съвет определя броя на свободните длъжности в съда, прокуратурата и следствените органи за заемането им чрез конкурс за първоначално назначаване.

(2) Броят на свободните длъжности по ал. 1 се определят поотделно според нуждите на всеки орган на съдебната власт за всяко от нивата в съда, прокуратурата и следствените органи.

(3) Свободните длъжности по ал. 1 се обявяват едновременно с обявяването на свободните длъжности в органите на съдебната власт по чл. 188.

(4) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за свободните длъжности в специализираните съдилища и прокуратури.

Чл. 179

Длъжностите за младши съдии, младши прокурори, младши следователи и свободните длъжности за първоначално назначаване се обявяват от съответната колегия на Висшия съдебен съвет чрез обнародване в “Държавен вестник”, публикуване в един централен всекидневник и на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет.

Чл. 180

(1) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет обявява отделен конкурс за всеки орган на съдебната власт чрез обнародване на решението в “Държавен вестник” и публикуването му в един централен всекидневник и на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет.

(2) Обявлението по ал. 1 съдържа:

1. броя и вида на длъжностите и органите на съдебната власт, за които се отнасят;

2. документите, които се изискват, срока и мястото за подаването им;

3. програмата, по която се провежда конкурсът;

4. датата, часа и мястото на провеждане на конкурса.

Чл. 181

(1) В конкурса за младши съдии, младши прокурори и младши следователи може да участва лице, което отговаря на изискванията по чл. 162.

(2) В конкурса за първоначално назначаване може да участва лице, което отговаря на изискванията по чл. 162 и има стажа по чл. 164 за длъжността, за която е обявен конкурсът.

(3) В конкурсите по ал. 1 и 2 не могат да участват кандидати, които са одобрени по реда на чл. 186, ал. 7 с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

(4) За участие в конкурсите по ал. 1 и 2 в администрацията на Висшия съдебен съвет се подава заявление, към което се прилагат следните документи:

1. подробна автобиография, подписана от кандидата;

2. нотариално заверено копие от диплома за завършено висше образование по специалността „Право”;

3. нотариално заверено копие от удостоверение за придобита юридическа правоспособност;

4.

5. медицинско удостоверение, издадено в резултат на извършен медицински преглед, че лицето не страда от психическо заболяване;

6. нотариално заверено копие от трудова/служебна и/или осигурителна книжка или друг документ, удостоверяващ съответен стаж по чл. 164 за длъжността;

7.

8. попълнен въпросник по образец, изготвен от съответната колегия на Висшия съдебен съвет, във връзка с притежаваните от кандидата нравствени качества;

9. мотивационно писмо;

10. други документи, които по преценка на кандидата имат отношение към професионалните или нравствените му качества.

(5) Решението на съответната колегия, с което кандидатът не се допуска до участие в конкурса, се мотивира и подлежи на обжалване по реда на чл. 182.

Чл. 182

(1) Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия извършва проверка на документите а обстоятелствата относно съдимостта на кандидатите се установяват служебно и допуска за участие в конкурса всички кандидати, които отговарят на условията по чл. 181,.

(2) Списъците на допуснатите и недопуснатите за участие в конкурса лица се обявяват на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет най-малко 7 дни преди датата на провеждане на конкурса.

(3) В списъка на лицата, които не са допуснати за участие в конкурса, се посочва и основанието за недопускане.

(4) Недопуснатите до участие в конкурса кандидати могат да оспорят пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет недопускането си в тридневен срок от обявяването на списъка по ал. 2 на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

(5) В 7-дневен срок от постъпване на жалбата съответната колегия на Висшия съдебен съвет се произнася с решение, с което отхвърля жалбата или допуска кандидата. Решението се обявява на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

(6) Решението по ал. 5 може да се обжалва в 7-дневен срок от обявяването му.

(7) Съдът по чл. 36, ал. 2, съответно ал. 3 разглежда жалбата в 7-дневен срок в закрито заседание, като преписи от нея не се връчват на страните. Решението на съда е окончателно.

(8) Обжалването по ал. 4 и 6 спира изпълнението.

Чл. 183

(1) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет определя петчленни конкурсни комисии за провеждането на конкурсите за обявените длъжности в районните, окръжните и административните съдилища и в прокуратурите.

(2) Членовете на конкурсната комисия включват един хабилитиран учен по правни науки по съответната материя, както и четирима членове със статут на действащ съдия, прокурор или следовател, определени, както следва:

1. при провеждане на конкурс за младши съдия и първоначално назначаване на съдия в районен съд – предложени по конкурсна материя от общите събрания на съдиите от окръжните съдилища за всеки апелативен район; съдиите от окръжните съдилища в един апелативен район провеждат едно общо събрание;

2. при провеждане на конкурс за първоначално назначаване на съдия в окръжен съд – предложени по конкурсна материя от общите събрания на всички апелативни съдилища;

3.

4. при провеждане на конкурс за първоначално назначаване на съдия в административен съд – от пленума на съдиите във Върховния административен съд, определени измежду тях чрез жребий;

5. при провеждане на конкурс за младши прокурор и първоначално назначаване на прокурор в районна прокуратура – от събранията на прокурорите във всички окръжни прокуратури за всеки апелативен район;

6. при провеждане на конкурс за първоначално назначаване на прокурор в окръжна прокуратура – от събранията на прокурорите на всички апелативни прокуратури;

7.

8. при провеждане на конкурс за младши следовател и първоначално назначаване на следовател – от събранието на следователите в Националната следствена служба.

(3) От предложенията, направени от органите по ал. 2, т. 1, 2, 5, 6 и 8, съответната колегия на Висшия съдебен съвет избира членове на конкурсната комисия чрез жребий. Конкурсната комисия избира председател измежду членовете си със статут на действащ съдия, прокурор или следовател.

(4) Органите по ал. 2, т. 1 – 8 предлагат на съответната колегия на Висшия съдебен съвет членове за участници в конкурсната комисия на всеки три години. Участниците могат да бъдат предлагани повече от веднъж.

(5) Членовете на конкурсната комисия трябва да са придобили статут на несменяемост и през последните 5 години да не им е било налагано някое от дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 с влязло в сила решение. В конкурсната комисия не могат да участват членове на Висшия съдебен съвет и административни ръководители.

(6) Участието в конкурсната комисия се взема предвид при изготвяне на атестация и при определяне на натовареността на съответния съдия, прокурор или следовател.

Чл. 184

(1) Конкурсът включва писмен и устен изпит, като оценките са по шестобалната система.

(2) Писменият изпит е анонимен и включва:

1. проверка на знанията в избрания от кандидата правен отрасъл чрез решаване на казус;

2. проверка на знанията по право на Европейския съюз и в областта на правата на човека чрез тест.

(3) Резултатите от писмения изпит се обявяват на общодостъпно място в сградата на Висшия съдебен съвет и на страницата му в интернет в тридневен срок от подписването на протокола от комисията по провеждането му.

(4) До устния изпит се допускат само кандидатите, получили оценка, не по-ниска от много добър „4,50“ на казуса и оценка, не по-ниска от много добър „4,50“ на теста по ал. 2.

(5) Устният изпит се провежда не по-рано от 7 дни от обявлението по ал. 3.

(6) Устният изпит включва събеседване с кандидата по въпроси от съответните отрасли на правото по ал. 2, както и по въпроси на Кодекса за етично поведение на българските магистрати по предварително публикуван конспект.

Чл. 185

(1) Конкурсната комисия обявява резултатите от устния изпит в 7-дневен срок от провеждането му на общодостъпно място в сградата на Висшия съдебен съвет и на страницата му в интернет. В класирането участват само кандидатите, получили оценка, не по-ниска от добър „4,00“ на устния изпит.

(2)

(3)

Чл. 186

(1) Класирането на участниците в конкурса по чл. 176, ал. 1, т. 1 се извършва от конкурсната комисия чрез подреждането им според резултата, който се образува като сбор от оценките на писмения и устния изпит. При равен резултат конкурсната комисия класира кандидата с по-висок общ успех от държавните изпити. При равен резултат конкурсната комисия класира кандидата с по-висок общ успех от следването му за придобиване на висше юридическо образование по специалността „Право“.

(2) В 7-дневен срок от обявяването на класирането кандидатите, класирани на обявените свободни длъжности, както и същият брой от резервите представят във Висшия съдебен съвет декларациите по чл. 19а, ал. 1. Комисията по професионална етика към съответната колегия на Висшия съдебен съвет й предоставя информация за притежаваните нравствени качества на класираните кандидати в рамките на обявените конкурсни длъжности и изготвя становище за всеки кандидат.

(3) Въз основа на резултатите от класирането по ал. 1 и на становището по ал. 2 конкурсната комисия предлага на съответната колегия на Висшия съдебен съвет да одобри кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи.

(4) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за одобряване на кандидатите, като проверява дали класираните кандидати отговарят на изискванията на чл. 162. Проверката се извършва въз основа на всички документи за кандидата, представени от него, както и от Комисията по професионална етика към съответната колегия.

(5) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет не одобрява кандидат, за когото е установил, че не отговаря на изискванията по чл. 162 и чл. 185, ал. 1, като на негово място включва следващия класиран кандидат.

(6) Одобрените кандидати за младши съдии, младши прокурори и младши следователи заявяват изрично писмено пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет своето желание за назначаване на съответната длъжност в поредността съобразно бала по ал. 1, като всеки следващ кандидат избира от останалите незаявени длъжности. Кандидат, който не заяви желание, се замества от следващия класиран и одобрен кандидат.

(7) С решение съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема окончателния списък на одобрените кандидати за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по съответните длъжности съобразно заявеното им желание.

(8) В едномесечен срок от влизане в сила на решението по ал. 7 кандидатите подават декларация за обстоятелствата по чл. 195, ал. 1.

(9) Решението по ал. 7 се изпраща на Националния институт на правосъдието за включване в обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1. При отказ на кандидат да започне обучение в Националния институт на правосъдието съответната колегия на Висшия съдебен съвет допълва списъка със следващия класиран кандидат, заявил съгласие да започне обучение. Отказът трябва да бъде представен писмено, не по-късно от 14 дни преди обявеното начало на обучението за съответната година.

Чл. 186а

(1) Класирането на кандидатите за първоначално назначаване се извършва от конкурсната комисия чрез подреждането им според резултата от конкурса, който се образува като сбор от оценките на писмения и устния изпит. При равен резултат конкурсната комисия класира кандидата с по-висок общ успех от държавните изпити. При равен резултат конкурсната комисия класира кандидата с по-висок общ успех от следването му за придобиване на висше юридическо образование по специалността „Право“.

(2) Комисиите по професионална етика към колегиите на Висшия съдебен съвет анализират документите по чл. 19а, чл. 181, ал. 4, т. 1,, 8 и 9, извършват проверки по чл. 37, ал. 9 за първите трима класирани за съответната свободна длъжност кандидати, изготвят мотивирано становище за всеки кандидат по чл. 162, т. 3 и го предоставят на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

(3) Въз основа на резултатите от класирането по ал. 1 и на становището по ал. 2 комисиите по атестирането и конкурсите внасят в съответната колегия на Висшия съдебен съвет предложение за първоначално назначаване в съответните органи на съдебната власт. В 7-дневен срок от внасяне на предложението по изречение първо кандидатите подават декларация за обстоятелствата по чл. 195, ал. 1.

(4) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на кандидатите по поредността на класирането до попълване на местата, за които е обявен конкурсът, след три поредни класирания.

(5) При приемането на решението по ал. 4 съответната колегия на Висшия съдебен съвет проверява дали класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията по чл. 162 и 164. Проверката се извършва въз основа на документите, представени от кандидата. При проверката съответната колегия на Висшия съдебен съвет взема предвид и становището на Комисията по професионална етика към съответната колегия.

(6) съответната колегия на Съответната колегия на Висшия съдебен съвет с решение отказва назначаването на кандидат, за който е установил, че не отговаря на изискванията по чл. 162 164, чл. 184, ал. 4 и чл. 185, ал. 1.

Чл. 187

(1) Всеки заинтересован може да обжалва решението на Висшия съдебен съвет по чл. 167, ал. 3 чл. 186, ал. 7 и чл. 186а, ал. 6 в 7-дневен срок от обявяването му. Жалбата спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго.

(2)

(3) Съдът по чл. 36, ал. 2, съответно ал. 3 разглежда жалбата в открито заседание и се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването й в съда заедно с административната преписка, като призовава жалбоподателя, административния орган и заинтересованите лица. Решението на съда е окончателно.

Чл. 188

(1) Административните ръководители уведомяват съответната колегия на Висшия съдебен съвет за длъжностите, които се очаква да се освободят през следващата година, в срок до 30 септември на предходната година. Съответната колегия на Висшия съдебен съвет определя броя на свободните длъжности към датата на обявяване на конкурса за всеки отделен орган на съдебната власт в съда, прокуратурата и следствените органи за заемането им чрез повишаване. Когато липсват кандидати за преместване, свободните места се заемат чрез конкурс за повишаване.

(2)

(2) Редът за подаване на документи за участие в конкурса, съставянето на комисиите, редът за провеждането му и оценяване на кандидатите се определят с наредба на Висшия съдебен съвет, която се обнародва в “Държавен вестник”.

Чл. 189

(1) Свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените органи, извън тези по чл. 178, се обявяват от съответната колегия на Висшия съдебен съвет по реда на чл. 179 поотделно за всеки орган на съдебната власт, и се заемат след конкурс,. Конкурсите за по-горестоящите органи на съдебната власт се обявяват с решение и се провеждат преди обявяването на конкурсите за по-ниските по степен органи. В случай че конкурсите за по-горестоящите органи не приключат в срок до три месеца с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, се обявяват конкурсите за по-ниските по степен органи.

(2) Повишаване в длъжност е преминаване на по-висока по степен длъжност в същия по вид орган на съдебната власт.

(3) Извън случаите по чл. 194, ал. 2 преместването е преминаване на равна или на по-ниска по степен длъжност на съдията – в друг съд, на прокурора – в друга прокуратура, а на следователя – в друг следствен отдел.

(4) Преминаването на съдията на длъжност прокурор или следовател, на прокурора – на длъжност съдия или следовател, а на следователя – на длъжност съдия или прокурор, става чрез конкурс за повишаване или преместване, включващ и проверка на знанията за заемане на съответната длъжност чрез писмен изпит по конспект. До участие в класирането се допускат кандидати, получили оценка, не по-ниска от много добър „4,50“ на писмения изпит.

(5) Конкурсът се провежда от петчленни конкурсни комисии, определени според конкурсната материя. Членовете на конкурсната комисия включват един хабилитиран учен по правни науки по съответната материя с академична длъжност доцент или професор, както и четирима членове със статут на действащ съдия, прокурор или следовател, определени, както следва:

1. за провеждане на конкурс за преместване на съдия в районен съд – по конкурсна материя от общите събрания на съдиите от окръжните съдилища за всеки апелативен район; съдиите от окръжните съдилища в един апелативен район провеждат едно общо събрание;

2. за провеждане на конкурс за повишаване и преместване на съдия в окръжен съд – по конкурсна материя от общите събрания на всички апелативни съдилища;

3. при провеждане на конкурс за повишаване и преместване на съдия в административен съд – от пленума на съдиите във Върховния административен съд чрез жребий измежду тях;

4. при провеждане на конкурс за повишаване и преместване на съдия в апелативен съд – по конкурсна материя от пленума на съдиите във Върховния касационен съд чрез жребий измежду тях;

5. при провеждане на конкурс за повишаване и преместване на съдия във Върховния касационен съд и Върховния административен съд – по конкурсна материя от пленумите на съдиите във Върховния касационен съд и Върховния административен съд чрез жребий измежду тях;

6. за провеждане на конкурс за преместване на прокурор в районна прокуратура – от събранията на прокурорите във всички окръжни прокуратури за всеки апелативен район;

7. за провеждане на конкурс за повишаване и преместване на прокурор в окръжна прокуратура – от събранията на прокурорите във всички апелативни прокуратури;

8. при провеждане на конкурс за повишаване и преместване на прокурор в апелативна прокуратура – от събранието на прокурорите във Върховната касационна прокуратура чрез жребий измежду тях;

9. при провеждане на конкурс за повишаване и преместване на прокурор във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура – от събранията на прокурорите във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура чрез жребий измежду тях;

10. за провеждане на конкурс за повишаване и преместване на следовател в окръжен следствен отдел и в Националната следствена служба – от събранието на следователите в Националната следствена служба.

(6) Членовете на конкурсната комисия със статут на действащ съдия, прокурор или следовател се избират от съответната колегия на Висшия съдебен съвет чрез жребий измежду предложените от органите по ал. 5, т. 1, 2, 6, 7 и 10. Конкурсната комисия избира председател измежду членовете си.

(7)

(8) Органите по ал. 5, т. 1, 2, 6, 7 и 10 предлагат на съответната колегия на Висшия съдебен съвет членове за участници в конкурсната комисия на всеки три години. Участниците могат да бъдат предлагани повече от веднъж.

(9) Членовете на конкурсната комисия трябва да са придобили статут на несменяемост и през последните 5 години да не им е било налагано някое от дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 с влязло в сила решение. Те трябва да са с ранг, равен или по-висок от ранга за обявената за кандидатстване свободна длъжност. В конкурсната комисия не могат да участват членове на Висшия съдебен съвет и административни ръководители.

(10) Участието в конкурсната комисия се взема предвид при изготвяне на атестация и при определяне на натовареността на съответния съдия, прокурор или следовател.

Чл. 190

Обявлението по чл. 189, ал. 1 се прави едновременно с обявяването на свободните длъжности за първоначално назначаване и съдържа броя и вида на длъжностите и органите на съдебната власт, за които се отнасят.

Чл. 191

(1) Кандидат за заемане на длъжност по чл. 189, ал. 1 може да е съдия, прокурор или следовател, който има стажа по чл. 164 за обявената свободна длъжност и е прослужил минимум три години на заеманата длъжност. Ако няма кандидат за съответната длъжност, тази длъжност се заема по реда на чл. 178 или на равна по степен длъжност.

(2) Кандидатът подава документи във Висшия съдебен съвет.

(3) Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия извършва проверка на документите на всички кандидати.

(4) Списъкът на всички кандидати се обявява на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет, като за кандидатите, които не отговарят на условията, се посочва основанието.

(5) Списъците на допуснатите и недопуснатите за участие в конкурса лица се обявяват по реда на ал. 4 не по-малко от 14 дни преди датата на провеждане на конкурса. В списъка на лицата, които не са допуснати за участие в конкурса, се посочва и основанието за недопускане. В тридневен срок от обявяване на списъците кандидатите, които не са допуснати, могат да направят писмено възражение пред Висшия съдебен съвет. Актът на съответната колегия на Висшия съдебен съвет подлежи на обжалване по реда на чл. 182, ал. 6.

Чл. 191а

(1) Конкурсната комисия класира кандидатите за преместване според резултатите от последното атестиране и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, данните от кадровото им дело и преценката на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидатите професионални качества. При еднакви оценки се назначава съдията, прокурорът или следователят с по-дълъг стаж в съответната система на органите на съдебната власт, а при равен стаж в съответната система на органите на съдебната власт – този с по-дълъг юридически стаж.

(2) В случаите по чл. 189, ал. 4 конкурсната комисия задължително проверява познанията на кандидата за заемане на длъжност в друг по вид орган на съдебната власт чрез полагане на писмен изпит по конспект.

(3) Конкурсната комисия изготвя протокол за класиране на кандидатите с мотивирано становище и изпраща резултатите от класирането с цялата конкурсна документация на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, която приема решение по поредността на класирането до попълване на местата. Решението може да се обжалва по реда на чл. 187.

Чл. 192

(1) Конкурсната комисия класира кандидатите за повишаване в длъжност според резултатите от последната атестация и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, данните от кадровите им дела и преценка на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. При еднакви оценки се назначава съдията, прокурорът или следователят с по-дълъг стаж в съответната система на органите на съдебната власт, а при равен стаж в съответната система на органите на съдебната власт – този с по-дълъг юридически стаж.

(2) В случаите по чл. 189, ал. 4 конкурсната комисия задължително проверява познанията на кандидата за заемане на длъжност в друг по вид орган на съдебната власт чрез полагане на писмен изпит по конспект.

(3) Конкурсната комисия изготвя протокол за класиране на кандидатите заедно с мотивирано становище.

(4) Конкурсната комисия изпраща резултатите от класирането заедно с цялата конкурсна документация на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

(5) Комисията по професионална етика към съответната колегия на Висшия съдебен съвет извършва преценка за притежаваните нравствени качества от първите трима кандидати за всяка длъжност и изготвя становище за всеки кандидат въз основа на документите, представени от кандидата, и документите, съдържащи се в кадровото дело, относно резултатите от проверките на Инспектората към Висшия съдебен съвет, поощренията и наказанията, сигналите за нарушение на правилата за професионална етика на съдиите, прокурорите и следователите.

(6) Резултатите от класирането се обявяват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

Чл. 193

(1) Резултатите от класирането на кандидатите заедно с цялата конкурсна документация и със становището на Комисия по професионална етика към съответната колегия се предоставят на Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия.

(2) Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия внася в съответната колегия на Висшия съдебен съвет мотивирано предложение за повишаване или за преместване на кандидатите, класирани на първо място за длъжностите в съответните органи на съдебната власт.

(3) съответната колегия на съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за повишаване или за преместване на съдия, прокурор или следовател по поредността на класирането до попълване на местата.

(4) При приемането на решението по ал. 3 съответната колегия на съответната колегия на Висшия съдебен съвет проверява дали класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, както и дали притежава необходимите професионални и нравствени качества.

(5) съответната колегия на съответната колегия на Висшия съдебен съвет с решение отказва назначаването на кандидат, за когото е установил, че не отговаря на изискванията по чл. 162 и 164. В този случай се назначава следващият класиран кандидат, който отговаря на изискванията.

(6) В 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по-ниска от много добър „5,00“.

(7) Срокът по ал. 6 започва да тече от датата на приемане на първото решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, с което по реда на ал. 3 са повишени или преместени класираните кандидати, независимо от последваща отмяна на същото при обжалване.

(8) Решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет по ал. 5 и 6 може да се обжалва при условията и по реда на чл. 187.

Чл. 194

(1) В случаите на закриване на съдилища, прокуратури и следствени органи или при намаляване числеността на броя на заетите длъжности в тях съответната колегия на съответната колегия на Висшия съдебен съвет разкрива съответните длъжности в друг равен по степен орган на съдебната власт по възможност в същия апелативен район и преназначава на тях без конкурс съдиите, прокурорите и следователите.

(2) При взаимно съгласие за размяна на равна по степен длъжност на съдии в друг съд, на прокурори – в друга прокуратура, и на следователи – в друг следствен отдел, и при съгласие на административните им ръководители, те се преместват без провеждането на конкурс с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

Чл. 194а

(1) Свободните длъжности за административни ръководители в органите на съдебната власт се обявяват от съответната колегия на Висшия съдебен съвет с решение, което се обнародва в „Държавен вестник“ и на интернет страницата на Висшия съдебен съвет, и се заемат след избор.

(2) За участие в избора кандидатите подават подробна автобиография, концепция за работата си и други документи, които по тяхна преценка имат отношение към професионалните и нравствените им качества. Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия на Висшия съдебен съвет извършва проверка на документите и допуска до участие в избора кандидатите, които отговарят на изискванията по чл. 164 и чл. 169, ал. 1.

(3) Имената на кандидатите се оповестяват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет с кратка автобиография и концепция за работата им.

(4) Списъците на допуснатите и недопуснатите за участие в избора кандидати се обявяват на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет най-малко 14 дни преди датата на провеждане на избора.

(5) В списъка на кандидатите, които не са допуснати за участие в избора, се посочва и основанието за недопускане. В тридневен срок от обявяване на списъците кандидатите, които не са допуснати, могат да направят писмено възражение пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Решението, с което не се допуска кандидат до участие в избора, подлежи на обжалване по реда на чл. 182, ал. 6.

(6) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации, както и професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите не по-късно от 7 дни преди събеседването по чл. 194б могат да представят на съответната колегия на Висшия съдебен съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата.

(7) Кандидатите за административни ръководители на съд се изслушват от общото събрание на съответния съд. Прокурорите и следователите при съответната прокуратура могат да изразят становище за кандидата за административен ръководител.

Чл. 194б

(1) Процедурата по избор на административни ръководители се провежда от съответната колегия на Висшия съдебен съвет чрез събеседване. В рамките на събеседването се прави преценка на кандидата за:

1. професионалната му подготовка като съдия, прокурор или следовател въз основа на резултатите от извършените до момента атестирания;

2. управленската му компетентност като административен ръководител, за което кандидатът защитава концепция за стратегическо управление на съответния орган на съдебната власт;

3. нравствените качества на кандидатите въз основа на мотивирано становище на Комисията по професионална етика към съответната колегия.

(2) Становището по ал. 1, т. 3 се предоставя на кандидатите не по-късно от три дни преди датата на събеседването.

(3) По време на събеседването членовете на съответната колегия на Висшия съдебен съвет могат да отправят въпроси към кандидата и въз основа на становищата по чл. 194а, ал. 6.

(4) съответната колегия на Съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на кандидата, който отговаря на изискванията по чл. 164 и чл. 169, ал. 1 като решението се приема и въз основа на преценката по ал. 1, т. 2.

(5) Решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет по ал. 4 може да се обжалва при условията и по реда на чл. 187.

Чл. 194в

(обявен за противоконституционен)

Редът за провеждане на конкурси и избор по раздели ІІ и ІІа и за съставянето на конкурсните комисии се определя с наредба на Висшия съдебен съвет, която се обнародва в „Държавен вестник“.

Обявена за противоконституционна, в сила от 28.11.2011. Решение № 10 от 15 ноември 2011 г. по конституционно дело № 6 от 2011 г.

Чл. 194г

Редът за провеждане на конкурси и избор по раздели II и IIа и за съставянето на конкурсните комисии се определя с наредба на пленума на Висшия съдебен съвет.

Чл. 195

(1) Съдия, прокурор и следовател, докато заема длъжността си, не може да:

1. е народен представител, кмет или общински съветник;

2. заема длъжност в държавни органи,, в общински органи или в институции на Европейския съюз с изключение на европейски делегиран прокурор;

3. упражнява търговска дейност под каквато и да е форма, включително лично, чрез подставено лице и/или с явен и/или със скрит пълномощник или да е съдружник, управител или да участва в надзорни, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност, с изключение на тези професионални сдружения, в които членуват;

4. получава възнаграждение за извършване на дейност по договор или по друго правоотношение с държавна, общинска или обществена организация, търговско дружество, кооперация, юридическо лице с нестопанска цел, физическо лице или едноличен търговец и да упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност;

5.

6. членува в политически партии или коалиции, в организации с политически цели, да извършва политическа дейност, както и да членува в организации или да извършва дейности, които засягат независимостта му;

7. е член на синдикална организация извън системата на съдебната власт.

(2) Съдия, прокурор и следовател, докато заема длъжността си, може да получава и възнаграждение за:

1. извършване на научна и преподавателска дейност или упражняване на авторски права;

2. участие в европейски и международни програми и проекти;

3. участие в изработването на проекти на нормативни актове, които са възложени от Народното събрание, Висшия съдебен съвет или от органи на изпълнителната власт.

4. изпълнение на функции на европейски делегиран прокурор по Регламент (ЕС) 2017/1939.

(3) Съдиите, прокурорите и следователите не може да бъдат членове на избирателни комисии за произвеждане на избори за народни представители, за членове на Европейския парламент от Република България, за президент и вицепрезидент на републиката и за общински съветници и за кметове.

(4) При преустановяване на длъжността лицата по ал. 1, т. 1 съдиите от Конституционния съд, европейският прокурор, министрите или заместник-министрите председателят или заместник-председателите на Държавна агенция „Национална сигурност членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства“, подали молба до Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от датата на освобождаването им, се възстановяват на заеманата преди избора длъжност на съдия, прокурор или следовател в органите на съдебната власт, като времето, прекарано на съответната длъжност, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7.

Чл. 195а

(1) Всеки съдия, прокурор и следовател, членовете на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет в едномесечен срок от встъпване в длъжност подават пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет декларация за всички свои дейности и членства в организации, включително тайни и/или неформални организации и общества, юридически лица с нестопанска цел и в граждански дружества или обединения по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет. При промяна се подава декларация за коригиране на декларираните обстоятелства в едномесечен срок от настъпването на промяната.

(2) Съдиите, прокурорите и следователите не декларират членството в организациите по чл. 217.

(3) Колегиите на Висшия съдебен съвет водят централен публичен регистър на декларациите по ал. 1.

Чл. 195б

Когато констатира несъвместимост, Комисията по професионална етика изготвя мотивирано заключение, което се изпраща на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

Чл. 196

(1) Атестиране се провежда:

1. предварително – за тригодишен период от назначаването на длъжност съдия, прокурор или следовател – при участие в конкурс или при предложение за повишаване в ранг;

2. за придобиване на несменяемост – с навършване на 5-годишен стаж като съдия, прокурор или следовател;

3. периодично – за 5-годишен период от атестирането за несменяемост на съдия, прокурор и следовател, на административен ръководител и на заместник на административен ръководител;

4. извънредно – в случаите по чл. 197, ал. 5.

(2) Младши съдии, младши прокурори и младши следователи не се атестират предварително, а за работата им се изготвя доклад от наставника на втората година от назначаването им.

Чл. 197

(1) Предварителното атестиране има за цел да се преценят след назначаването на съответната длъжност качествата и професионалната компетентност на съдиите, прокурорите и следователите, както и спазването от тяхна страна на правилата на съответния етичен кодекс. То се извършва по критериите, определени в този закон и в наредбата по чл. 209б.

(2)

(3) Атестирането за придобиване на статут на несменяемост има за цел извършване на обективна оценка на професионалната квалификация и на спазването на правилата на съответния етичен кодекс след навършване на 5-годишен стаж на длъжност съдия, прокурор или следовател. При атестиране за несменяемост се вземат предвид и резултатите от предварителното атестиране на съдия, прокурор или следовател в случаите, когато е извършено предварително атестиране.

(4) Периодичното атестиране представлява оценка на професионалната компетентност, деловите качества и спазването на правилата на съответния етичен кодекс от съдия, прокурор или следовател, от административен ръководител и от заместник на административен ръководител за период от 5 години. Атестирането се провежда въз основа на критериите и показателите, определени в този закон и в наредбата по чл. 209б.

(5) Извънредното атестиране се извършва след приключване на периодичното атестиране, ако от последното периодично атестиране са изминали 5 години при следните случаи:

1. когато съдия, прокурор или следовател участва в конкурс за повишаване или преместване в длъжност;

2. когато съдия, прокурор или следовател участва в избор за административен ръководител;

3. по мотивирано предложение на Инспектората към Висшия съдебен съвет или на съответния административен ръководител, когато са налице данни за трайно влошаване на качеството на работата или неспазване на етичните правила от съдия, прокурор или следовател;

4. в други случаи – по искане на съдията, прокурора или следователя, когато има правен интерес.

(6) Въз основа на атестирането се изготвя комплексна оценка, която се приема от Висшия съдебен съвет.

(7)

Чл. 198

(1) Критериите за атестиране на съдия, прокурор и следовател са:

1. правни познания и умения за прилагането им;

2. умение за анализ на правнорелевантните факти;

3. умение за оптимална организация на работата;

4. експедитивност и дисциплинираност.

5. спазване на правилата за етично поведение.

(2) При атестирането по ал. 1 се вземат предвид показатели, като:

1. спазване на сроковете;

2. брой потвърдени и отменени актове и основанията за това;

3. резултатите от проверките на Инспектората към Висшия съдебен съвет;

4. общата натовареност на съответния съдебен район и орган на съдебната власт, както и натовареността на атестирания съдия, прокурор или следовател в сравнение с другите съдии, прокурори или следователи от същия орган на съдебната власт.

(3)

(4) В периода на атестиране се включва и времето, прослужено от съдията, прокурора и следователя като постоянен преподавател в Националния институт на правосъдието. Оценката за резултатите от работата като преподавател се дава от управителния съвет.

(5) В периода на атестиране се включва и времето, прослужено от съдията, прокурора и следователя като европейски делегиран прокурор. Оценката за резултатите от тяхната работа по Регламент (ЕС) 2017/1939 става част от атестацията им.

Чл. 199

(1) Специфичните критерии за атестиране на съдия са:

1. спазване на графика за провеждане на съдебни заседания;

2. умение за водене на съдебно заседание и съставяне на протокол.

3. администриране на дела и жалби, подготовка за съдебно заседание;

4. брой необжалвани от подлежащите на обжалване съдебни актове; потвърдените обжалвани съдебни актове; отменените или обезсилени съдебни актове, изцяло или частично, и основанията за това; на преценка подлежат способността за тяхното мотивиране, обосноваване и анализ на доказателствата.

(2) Специфичните критерии за атестиране на прокурор са:

1. умения за планиране и структуриране на действията в досъдебното и съдебното производство;

2. изпълнение на писмените указания и разпореждания на по-горестоящия прокурор;

3. способност за организиране на работата и ръководство на разследващите органи и екипите, които участват в досъдебното производство.

4. брой необжалвани прокурорски актове, включително постановленията за прекратяване и спиране на наказателното производство, брой окончателни съдебни актове, постановени по внесени от атестирания прокурор актове, както и окончателните съдебни актове за връщане на делата за отстраняване на процесуални нарушения, и причините за това, брой на уважените протести, потвърдените, изменените и отменените прокурорски актове при инстанционния и служебния контрол.

(3) Специфичните критерии за атестиране на следовател са:

1. умения за планиране и структуриране на действията в досъдебното производство;

2. изпълнение на писмените указания и разпореждания на прокурора.

3. съответствието на актовете на прокурора с мнението на следователя след окончателното приключване на разследването и върнатите дела за допълнително разследване.

Чл. 200

(1) Периодичното атестиране на административен ръководител и на заместник на административен ръководител обхваща оценката на способностите му за заемане на ръководна длъжност и оценката на квалификацията му като съдия, прокурор или следовател.

(2) При периодичното атестиране на административен ръководител и на заместник на административен ръководител се анализират и отчитат и резултатите от дейността на съответния орган на съдебната власт.

(3) Въз основа на атестирането се изготвя комплексна оценка, която се приема от Висшия съдебен съвет.

Чл. 201

(1) Критериите за заемане на ръководна длъжност са:

1. способност за работа в екип и за разпределяне на задачи в него;

2. способност за вземане на правилни управленски решения;

3. поведение, което издига авторитета на съдебната власт;

4. умение за комуникация с други държавни органи, граждани и юридически лица.

5. професионална компетентност.

(2) Оценката на способностите за заемане на ръководна длъжност се извършва въз основа на критериите за заемане на ръководна длъжност и показателите за заемане на ръководна длъжност, определени с наредбата по чл. 209а.

(3) Оценката на професионалната квалификация се извършва въз основа на критериите за оценка на съдия, прокурор или следовател.

Чл. 202

(отменен)

(1) Комплексната оценка от атестирането може да е положителна или отрицателна.

(2) Степените на положителната комплексна оценка са:

1. задоволителна;

2. добра;

3. много добра.

Чл. 203

(1)

1. предварително атестиране на младшите съдии, младши прокурори и младши следователи;

2. атестиране при придобиване на статут на несменяемост на съдия, прокурор или следовател;

3. периодично атестиране на съдия, прокурор в апелативна прокуратура, следовател в окръжен следствен отдел, административните ръководители и техните заместници извън тези във Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура и Националната следствена служба;

4. извънредно атестиране:

(2)

(3) Атестирането започва по предложение на заинтересования съдия, прокурор или следовател или на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт.

(4) Предложението за атестиране за придобиване на несменяемост и за периодично атестиране се прави пред Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия на Висшия съдебен съвет не по-рано от един месец преди изтичането на 5-годишния срок.

(5)

(6) При атестирането за придобиване на несменяемост се прави оценка на професионалното развитие на съдията, прокурора или следователя, включително въз основа на индивидуалните планове за професионалното му развитие. На основата на тази оценка атестацията може да предвиди допълнителен план за професионално развитие.

Чл. 203а

(1) Помощните атестационни комисии, участващи в атестирането на съдии, са, както следва:

1. при атестиране на районен съдия, административен ръководител и заместник на административен ръководител на районен съд – помощна атестационна комисия в съответния окръжен съд, а при атестиране на съдия от Софийския районен съд, административен ръководител и заместник на административен ръководител на Софийския районен съд – помощна атестационна комисия в Софийския градски съд;

2. при атестиране на окръжен съдия, съдия от Софийския градски съд, на административен ръководител и заместник на административен ръководител на окръжен съд и на Софийския градски съд – помощна атестационна комисия в съответния апелативен съд;

3.

4. при атестиране на административен съдия, административен ръководител и заместник на административен ръководител на административен съд – помощна атестационна комисия във Върховния административен съд;

5. при атестиране на съдия във военен съд, административен ръководител и заместник на административен ръководител на военен съд – помощна атестационна комисия във Военно-апелативния съд;

6. при атестиране на апелативен съдия, и съдия във Военно-апелативния съд, административен ръководител и заместник на административен ръководител на апелативен съд, и на Военно-апелативния съд – помощна атестационна комисия във Върховния касационен съд.

(2) Помощните атестационни комисии представят на Комисията по атестирането и конкурсите към съдийската колегия на Висшия съдебен съвет предложение за комплексна оценка от извършеното атестиране.

(3) Правомощията и правилата за дейността на помощните атестационни комисии се определят от пленума на Висшия съдебен съвет с наредбата по чл. 209б.

Чл. 204

(1) Дейността по атестирането на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се подпомага от постоянни атестационни комисии към апелативните прокуратури.

(2) Постоянните атестационни комисии подпомагат атестирането на, прокурорите в районна прокуратура и прокурорите в окръжна прокуратура в съответния апелативен район.

(3) Членовете на постоянните атестационни комисии се избират от събранието на прокурорите в съответната апелативна прокуратура и събранията на прокурорите в окръжните прокуратури в същия апелативен район измежду прокурорите в съответната апелативна прокуратура.

(4) Броят на членовете, правомощията и правилата за дейността на постоянните атестационни комисии се определят с наредбата по чл. 209б от пленума на Висшия съдебен съвет. Всяка комисия избира председател измежду членовете си.

(5) За член на постоянните атестационни комисии може да бъде избиран прокурор с високи професионални и нравствени качества, с придобит статут на несменяемост, с положителна комплексна оценка „много добра“ от последното периодично атестиране, на когото през последните 5 години не е било налагано някое от дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 с влязло в сила решение.

(6) Мандатът на членовете на постоянните атестационни комисии е две години. Те не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата.

(7) За периода по ал. 6 участващият в постоянна атестационна комисия прокурор работи при намалена натовареност, като участието му в постоянната атестационна комисия се отчита и при атестирането му.

(8) Постоянните атестационни комисии предлагат на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет предложение за комплексна оценка при атестирането на прокурор.

Чл. 204а

(1) При провеждане на атестирането постоянните атестационни комисии и Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия извършват проверка на деловодните книги, протоколите за извършените от съдиите, прокурорите и следователите процесуални действия и на техните актове за периода на атестирането.

(2) За провеждане на атестирането постоянните атестационни комисии и Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия могат да изслушат атестирания, както и да събират друга допълнителна информация по критериите за атестиране.

(3) След провеждане на атестирането Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия изготвя комплексна оценка, която може да бъде положителна и отрицателна. Степените на положителната комплексна оценка са във възходящ ред:

1. задоволителна;

2. добра;

3. много добра.

(4) Комплексната оценка се мотивира, като се дават и препоръки към атестирания.

(5) При установени в рамките на процедурата по атестирането специфични нужди или необходимост от подобряване на професионалните умения на атестирания съдия, прокурор или следовател, по негова инициатива или по предложение на помощните или постоянните атестационни комисии или служебно, Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия на Висшия съдебен съвет разработва и прилага с участието на атестирания индивидуални планове за професионалното му развитие, чието изпълнение се подпомага от Националния институт на правосъдието.

Чл. 205

(1) Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия предоставя комплексната оценка по чл. 204а, ал. 3 на атестирания, който в 7-дневен срок може да направи писмено възражение пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

(2) При постъпило възражение съответната колегия на Висшия съдебен съвет изслушва подалия възражението атестиран магистрат, който се уведомява най-малко 7 дни преди датата на заседанието.

(3) Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия на Висшия съдебен съвет изразява писмено становище по възражението и при необходимост събира допълнителна информация.

(4) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет след преценка на всички обстоятелства:

1. приема предложената комплексна оценка;

2. приема нова комплексна оценка;

3. връща преписката на съответната комисия по атестирането и конкурсите при непълна или неточна фактология, когато е необходимо събиране на допълнителна информация.

(5) Решението на съответната колегия, с което се приема предложената комплексна оценка от атестирането или се определя нова комплексна оценка, подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд. Решението на съда е окончателно.

Чл. 206

(1) Комплексната оценка от атестирането заедно с препоръките към атестирания се приема с решение на Висшия съдебен съвет.

(2) В случаите, когато комплексната оценка от атестирането за придобиване статут на несменяемост е отрицателна, съответната колегия на Висшия съдебен съвет с решение отказва придобиване статут на несменяемост и атестираният се освобождава от длъжност.

Чл. 207

(1) Съдия, прокурор или следовател става несменяем след навършване на петгодишен стаж на съответната длъжност и при получена положителна комплексна оценка от атестирането.

(2) В стажа за придобиване на несменяемост се включва и времето като младши съдия, младши прокурор или младши следовател.

Чл. 208

(1) В методиката за атестиране с най-висок коефициент се отчитат показателите, които са свързани с разглеждането и решаването на делата и преписките.

(2) Методиката за атестиране, изискванията към членовете на помощните атестационни комисии, както и съдържанието и образеца на акта, в които се съдържа информацията за проведено атестиране, се определят с решение на Висшия съдебен съвет.

(3) Решението по ал. 2 се публикува на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет.

Чл. 209

(отменен)

(1) Атестиране на съдия, прокурор или следовател за придобиване на несменяемост се извършва от Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия, която изготвя комплексна оценка в едномесечен срок от откриване на процедурата с решение на Комисията по атестирането и конкурсите. Комплексната оценка се предоставя на атестирания, който може да направи писмено възражение пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет в 7-дневен срок.

(2) При постъпило възражение съответната колегия на съответната колегия на Висшия съдебен съвет изслушва атестирания, като при необходимост събира допълнителна информация. Атестираният се уведомява най-малко 7 дни преди датата на заседанието.

(3) Когато съответната колегия на съответната колегия на Висшия съдебен съвет уважи направеното възражение, Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия изготвя нова комплексна оценка.

(4) Комплексната оценка за несменяемост се приема с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

(5) В случаите, когато комплексната оценка от атестирането е отрицателна, съответната колегия на съответната колегия на Висшия съдебен съвет с решение отказва придобиване статут на несменяемост и атестираният се освобождава от длъжност.

Чл. 209а

съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема наредба за показателите и методиката за атестиране на съдии, прокурори и следователи и на административни ръководители и заместници на административните ръководители, както и за реда за провеждане на атестирането. С наредбата се определят и критериите за отчитане степента на натовареност на органите на съдебната власт. Наредбата се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 209б

Пленумът на Висшия съдебен съвет по предложение на съответната колегия приема наредба за показателите и методиката за атестиране и критериите за отчитане на степента на натовареност на съдии, прокурори и следователи и на административните ръководители и техните заместници, както и за реда за провеждане на атестирането.

Чл. 210

Съдиите, прокурорите и следователите са длъжни:

1. да решават разпределените им дела или преписки в определения срок;

2. да участват в заседанията на общото събрание на съответния орган на съдебната власт;

3. при необходимост да изпълняват служебните си задължения и в извънработно време;

4. да изпълняват и други задачи, свързани със службата им, които са им възложени от административния ръководител.

Чл. 211

(1) Съдиите и съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието при решаването на делата.

(2) Съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата.

Чл. 212

Съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела, които не са им възложени.

Чл. 213

Съдия, прокурор и следовател няма право да дава правни консултации.

Чл. 214

(отменен)

Съдия, прокурор и следовател не може да се призовава на учебно-мобилизационно мероприятие или военно учение.

Съдиите, прокурорите и следователите при или по повод изпълнение на техните служебни функции не може да бъдат ответници в административно производство, освен ако е предвидено в закон.

Чл. 214

Чл. 215

Съдиите, прокурорите и следователите при осъществяване на функциите си могат да искат съдействие от всички държавни органи, длъжностни лица, юридически лица и граждани, които са длъжни да им го оказват.

Чл. 216

(1) Държавата защитава съдиите, прокурорите и следователите при изпълнение на техните служебни задължения и ги обезщетява за вреди, които са им причинени при или по повод изпълнение на техните служебни функции. Размерът на обезщетението се определя от разликата между действителния размер на вредата и размера на задължителната застраховка.

(2) Държавата защитава съдебните заседатели при изпълнение на техните функции.

(3) Държавата обезщетява при условията на ал. 1 и вредите, причинени на техните съпруг, възходящи или низходящи, поради изпълнението на служебните задължения на съдиите, прокурорите и следователите.

Чл. 217

(1) Съдиите, прокурорите и следователите могат свободно да образуват и да членуват в организации, които защитават професионалните им интереси. Тези организации не могат да членуват във федерации и конфедерации на синдикални организации на работници и служители.

(2) Организациите по ал. 1 придобиват качеството на юридическо лице след вписването им по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел. Учредители и членове могат да бъдат само съдии, прокурори и следователи.

(3) Към Висшия съдебен съвет се създава Съвет за партньорство. Съветът се състои от трима изборни членове на Висшия съдебен съвет, определени от пленума, от представители на всяка от организациите по ал. 1, чийто членски състав е не по-малък от 5 на сто от съответния брой на съдиите, прокурорите и следователите, както и от представители на съдиите, прокурорите и следователите, нечленуващи в такива организации.

(4) Съветът осъществява диалог по всички въпроси, свързани с професионалните интереси на съдиите, прокурорите и следователите.

(5) Организацията и дейността на Съвета за партньорство се определят с наредба на пленума на Висшия съдебен съвет.

Чл. 218

(1) Председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба получават основно месечно възнаграждение, равно на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния съд.

(2) Основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на 60 на сто от основното месечно възнаграждение на народен представител.

(3) Възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от пленума на Висшия съдебен съвет.

Чл. 219

На съдиите, прокурорите и следователите върху основното месечно възнаграждение се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна работа като съдия, прокурор и следовател в размер 2 на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от 40 на сто.

Чл. 220

Допълнително възнаграждение за извънреден труд на съдия, прокурор и следовател се заплаща само за изпълнение на служебни задължения в празнични и почивни дни.

Чл. 221

На съдиите, прокурорите и следователите се изплащат всяка година средства за тога или облекло в размер две средномесечни заплати на заетите лица в бюджетната сфера.

Чл. 222

При повишаване или преместване на съдия, прокурор или следовател в органите на съдебната власт не се изплащат обезщетения.

Чл. 223

Съдиите, прокурорите и следователите, докато заемат длъжността, могат да ползват жилища от ведомствения жилищен фонд на органите на съдебната власт.

Чл. 224

(1) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдиите, прокурорите и следователите се извършва по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.

(2) Съдиите, прокурорите и следователите задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.

Чл. 225

(1) При освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност има право на парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20.

(2) Обезщетението по ал. 1 не се изплаща в случаите по чл. 165, ал. 1, т. 3 и 5, както и когато комплексната оценка от последната атестация на съдията, прокурора или следователя е отрицателна. Обезщетение не се изплаща и в случаите по чл. 308, ал. 3 както и когато съдия, прокурор или следовател подаде оставка при образувано срещу него дисциплинарно производство с предложение за наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност.

(3) В случаите, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление или по отношение на него е образувано дисциплинарно производство, обезщетението не се изплаща до приключване на наказателното или дисциплинарното производство.

(4) При последващо освобождаване от длъжност съдията, прокурорът и, следователят, получава обезщетение в размер на разликата между размера на полученото обезщетение по ал. 1 и размера на обезщетението, определено към датата на последващото освобождаване.

(5) При смърт на съдия, прокурор или следовател обезщетението по ал. 1 се изплаща на наследниците му.

(6) Редът и начинът на изчисляване на обезщетенията се определя с решение на Висшия съдебен съвет.

Чл. 226

Незаконно освободен от длъжност съдия, прокурор или следовател при възстановяване има право на обезщетение в размер на брутното му възнаграждение за времето, през което не е заемал длъжността, но за не повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга длъжност с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на освобождаването за незаконно или на неявяването му да заеме длъжността.

Чл. 227

(1) Съдия, прокурор или следовател може да бъде командирован при необходимост за не повече от 12 месеца с предварителното му писмено съгласие. В изключителни случаи той може да бъде командирован и без неговото съгласие за срок до три месеца. Той не може да бъде командирован повторно в същия орган на съдебната власт.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато съдия, прокурор или следовател се командирова на незаета щатна длъжност.

(3) При невъзможност за формиране на състав за разглеждане на дело се командироват съдии за разглеждане на конкретното дело до приключването му на съответната инстанция при спазване на общите правила и принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение.

(4) Бременни и майки с деца до тригодишна възраст не могат да бъдат командировани без предварителното им писмено съгласие.

(5) За времето, през което съдия, прокурор или следовател е командирован за изпълнение на длъжност, която е по-висока от заеманата от него длъжност, той получава съответното по-високо възнаграждение.

(6) Органът, в който е назначен магистратът, заплаща възнаграждението за основната длъжност, на която е назначен, както и разликата до размера на по-високото възнаграждение за ранг и по-горестоящата длъжност, на която е командирован.

(7) Командироването на съдия, прокурор или следовател се извършва след преценка за притежавания ранг за длъжността, за която е командирован, професионалния му стаж и опит, оценка от атестация и становище от прекия му административен ръководител.

(8) За всяко командироване се издава заповед с мотиви за наличие на служебна необходимост за командирования съдия, прокурор или следовател.

(9) В случаите, когато съответният закон поставя изискване за неизменност на състава, съдията продължава да участва в делата на съда, в който работи, а след приключване на командироването довършва и делата в съда, в който е бил командирован.

Чл. 227а

(1) Съдия, прокурор или следовател може да бъде командирован от съответната колегия на Висшия съдебен съвет за изпълнение на длъжност по чл. 164, ал. 9 с негово писмено съгласие.

(2) Длъжността, срокът на командироването и възнаграждението се определят в споразумение между Висшия съдебен съвет и институцията по ал. 1.

(3) В случаите по ал. 1 командированият съдия, прокурор или следовател на всеки 6 месеца информира писмено Висшия съдебен съвет за осъществяваната от него дейност, а при приключването й представя заключителен доклад.

(4) Когато срокът на командироването по ал. 1 надвишава една календарна година, щатната длъжност, заемана от командирования съдия, прокурор или следовател, се освобождава. След изтичане на срока на командироването лицето се възстановява на заеманата щатна длъжност в същия орган на съдебната власт.

Чл. 228

(отменен)

(1) Съдиите, прокурорите и следователите декларират доходите и имуществото си в Сметната палата при условията и по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности.

(2) съответната колегия на Висшия съдебен съвет предоставя на Сметната палата информация за възнагражденията на лицата, които заемат съдийски, прокурорски и следователски длъжности, както и за промените в тяхното служебно положение.

Чл. 229

За неуредените в този раздел въпроси се прилага Кодексът на труда.

Чл. 230

(1) Когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство. Главният прокурор по предложение на наблюдаващия прокурор прави мотивирано искане за временно отстраняване от длъжност, към което прилага достатъчно данни. Предложение за временно отстраняване от длъжност на заместник на главния прокурор се прави от прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор.

(2) Съответната колегия връчва на съдията, прокурора или следователя препис от искането по ал. 1 не по-късно от 7 дни преди заседанието, на което то ще бъде разгледано, като преди вземането на решение му предоставя възможност да бъде изслушан или да даде писмено становище.

(3) Колегията се произнася в срок до 14 дни от получаване на искането по ал. 1 с мотивирано решение, което подлежи на обжалване по реда на чл. 323.

(4) Срокът на временното отстраняване от длъжност в досъдебната фаза на наказателното производство не може да надвишава срока по чл. 234, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс. При изтичането му, независимо от това дали наказателното производство е било спирано, отстраненият съдия, прокурор или следовател може да поиска възстановяване на заеманата длъжност. Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 323.

(5) За периода на временното отстраняване от длъжност на съдията, прокурора и следователя се заплаща възнаграждение в размер на минималната работна заплата.

(6) При промяна в обстоятелствата преди приключване на наказателното производство отстраненият съдия, прокурор или следовател може да поиска от съответната колегия на Висшия съдебен съвет да го възстанови на заеманата длъжност. Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 323.

(7) Когато по отношение на съдия, прокурор или следовател е постановена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест във връзка с повдигнатото обвинение за умишлено престъпление от общ характер, той се смята за временно отстранен от длъжност от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който се постановява мярката. Органът, постановил мярката за неотклонение, уведомява за това незабавно съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

(8) При отмяна или изменение на мярката за неотклонение в по-лека от посочените в ал. 7, в тридневен срок от отмяната или изменението, главният прокурор по предложение на наблюдаващия прокурор може да направи мотивирано искане за продължаване на временното отстраняване, ако не е изтекъл срокът по ал. 4, изречение първо. Искането се разглежда от съответната колегия на Висшия съдебен съвет по реда на ал. 1 – 3 в срок до 14 дни от получаването му. Ако искането на главния прокурор не бъде уважено, съдията, прокурорът или следователят се възстановява на заеманата длъжност от датата на решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

(9) При всички случаи общият срок на отстраняване в досъдебната фаза на наказателното производство по ал. 7 и 8 не може да бъде по-дълъг от този по ал. 4.

Чл. 230а

(1) Когато главният прокурор е привлечен като обвиняем за извършено престъпление, прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, прави мотивирано искане до пленума на Висшия съдебен съвет за временното му отстраняване от длъжност до приключване на наказателното производство, към което прилага достатъчно данни.

(2) Пленумът връчва на главния прокурор препис от искането по ал. 1 не по-късно от 7 дни преди заседанието, на което то ще бъде разгледано, като преди вземането на решение му предоставя възможност да бъде изслушан или да даде писмено становище.

(3) Пленумът се произнася в срок до 14 дни от получаване на искането по ал. 1 с мотивирано решение, прието с мнозинство, не по-малко от тринадесет гласа, което подлежи на обжалване по реда на чл. 323.

(4) Срокът на временното отстраняване от длъжност в досъдебната фаза на наказателното производство не може да надвишава срока по чл. 234, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс. При изтичането му, независимо от това дали наказателното производство е било спирано, отстраненият главен прокурор се възстановява на заеманата длъжност.

(5) За периода на временното отстраняване от длъжност на главния прокурор се заплаща възнаграждение в размер на минималната работна заплата.

(6) Когато по отношение на главния прокурор е постановена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест във връзка с повдигнатото обвинение за умишлено престъпление от общ характер, той се смята за временно отстранен от длъжност от датата на влизане в сила на определението по чл. 64, ал. 6 от Наказателно-процесуалния кодекс. Съдът, взел мярката за неотклонение, незабавно изпраща препис от определението на пленума на Висшия съдебен съвет.

(7) При отмяна или изменение на мярката за неотклонение в по-лека от посочените по ал. 6, в тридневен срок прокурорът по ал. 1 може да направи мотивирано искане за продължаване на временното отстраняване, ако не е изтекъл срокът по чл. 234, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс. Искането се разглежда от пленума на Висшия съдебен съвет по реда на ал. 1 – 3 в срок до 14 дни от получаването му. Ако искането не бъде уважено, главният прокурор се възстановява на заеманата длъжност от датата на решението на пленума на Висшия съдебен съвет, освен ако не са налице основанията по чл. 69, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.

(8) Общият срок на отстраняване на главния прокурор в досъдебната фаза на наказателното производство по ал. 6 и 7 не може да бъде по-дълъг от този по чл. 234, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс.

(9) Алинеи 1 – 8 се прилагат и за заместника на главния прокурор.

Чл. 231

(1) При прекратяване на наказателното производство, освен в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс или при постановяване на оправдателна присъда съдията, прокурорът или следователят, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща разликата между получаваното възнаграждение по чл. 230, ал. 5 и пълния размер на трудовото възнаграждение за периода на отстраняването.

(2) При осъждане с влязла в сила присъда, която е основание за освобождаване от длъжност на основание чл. 129, ал. 3, т. 3 от Конституцията, съдията, прокурорът или следователят възстановява в бюджета на съответния орган на съдебната власт полученото възнаграждение по чл. 230, ал. 5.

Чл. 232

(1) При образувано дисциплинарно производство за налагане на наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност както и за освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител на изборен член на Висшия съдебен съвет съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител по предложение на дисциплинарния състав съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да го отстрани от длъжност за срок до 6 месеца.

(2) При образувано дисциплинарно производство за налагане на наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност на административен ръководител или заместник на административния ръководител, както и на наказание освобождаване от длъжност на административен ръководител или заместник на административния ръководител, съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да го отстрани от длъжност и по предложение на вносителя на предложението за налагане на дисциплинарно наказание. Колегията се произнася в 7-дневен срок от постъпването на искането.

(3) Жалбите срещу решението по ал. 1 и 2 се разглеждат в 14-дневен срок от подаването им от тричленен състав на Върховния административен съд, чието решение не подлежи на обжалване.

Чл. 233

(1) Възходящите рангове за съдия, прокурор и следовател са:

1. съдия в окръжен съд и прокурор в окръжна прокуратура;

2. съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура;

3. съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и следовател в Националната следствена служба.

(2) Съдиите в градския съд в град София,, в Административен съд – София-област и в Административния съд - град София са с ранг на съдия в апелативен съд, а съдиите в районния съд в град София са с ранг на съдия в окръжен съд.

(3) Прокурорите в градската прокуратура в град София са с ранг на прокурор в апелативна прокуратура, а прокурорите в районната прокуратура в град София са с ранг на прокурор в окръжна прокуратура.

(4)

(5)

(6) Въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт съответната колегия на Висшия съдебен съвет определя допълнително възнаграждение на съдия, прокурор или следовател.

Чл. 234

Повишаване на място в по-горен ранг и съответно на възнаграждение на съдия, прокурор или следовател може да се извърши при получена положителна комплексна оценка „много добра“ от последното атестиране, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и има необходимия съгласно чл. 164 юридически стаж за заемане на длъжността, съответстваща на по-високия ранг.

Чл. 235

Повишаването на място се извършва съобразно ранговете на съдия, прокурор и следовател.

Чл. 236

Освободеният от длъжност съдия, прокурор или следовател, с изключение на освободения поради влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление или е наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност, при последващо назначение запазва ранга, който е имал при освобождаването си.

Чл. 237

(1) Старшинството на съдия, прокурор и следовател се определя:

1. от длъжността, която заема в съответния съд, в прокуратура или в следствен орган;

2. при равни длъжности – от притежавания ранг по чл. 233, ал. 1 – 3;

3. при равни длъжности и ранг – от продължителността на прослуженото време на същата длъжност;

4. при еднакво прослужено време на същата длъжност – от продължителността на прослуженото време на други длъжности като съдия, прокурор или следовател.

(2) Старшинството на военните съдии, прокурори и следователи се определя от длъжността, която заемат, при равна длъжност – от ранга по чл. 233, ал. 1 – 3, при равна длъжност и ранг – от военното звание, а при равно звание – от продължителността на прослуженото време на други длъжности като съдия, прокурор или следовател.

Чл. 238

За младши съдия, младши прокурор и младши следовател може да се назначи лице, което отговаря на изискванията по чл. 162, издържало е конкурс по чл. 176, ал. 1, т. 1, както и съответните изпити след завършен курс на задължително първоначално обучение в Националния институт на правосъдието.

Чл. 239

(1) Младши съдия се назначава в окръжен съд.

(2) Младши прокурор се назначава в районна прокуратура.

(3)

(3) Младши следовател се назначава в окръжен следствен отдел.

Чл. 240

(1) Младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател се назначават за срок две години.

(2) Срокът по ал. 1 може да се продължи с още 6 месеца с решение на Висшия съдебен съвет.

(3) Младши съдия със стаж над една година може да бъде командирован на свободно място в районен съд в същия съдебен район.

Чл. 241

При встъпването си в длъжност младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател полагат клетва съответно по чл. 155 или 156.

Чл. 242

(1) Административният ръководител на съответния съд или прокуратура определя със заповед съдия, прокурор или следовател – наставник на младшия съдия, младшия прокурор и съответно на младшия следовател, който наблюдава и подпомага професионалното му развитие.

(2) съответната колегия на Съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема правила за дейността на съдиите, прокурорите и следователите – наставници.

Чл. 243

(1) След изтичането на срока по чл. 240 младшият съдия, младшият прокурор или младшият следовател се назначава на длъжност съдия в районен съд, прокурор в районна прокуратура, съответно следовател в окръжен следствен отдел, без провеждане на конкурс.

(2) Ако в съответния съдебен район няма свободна длъжност, на лицето се предлага място в друг съдебен район.

Чл. 244

В съдилищата и в прокуратурите по преценка на Висшия съдебен съвет въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт може да има съдебни помощници и прокурорски помощници.

Чл. 245

(1) За съдебен и прокурорски помощник се назначава лице, което отговаря на изискванията по чл. 162 и е издържало конкурс за съдебен служител.

(2) Кандидатите се назначават по реда на класирането им от конкурсната комисия.

Чл. 246

(1) Съдебните помощници се назначават от административния ръководител на съответния съд.

(2) Прокурорските помощници се назначават от главния прокурор или административния ръководител на съответната прокуратура.

Чл. 246а

(1) Съдебните помощници подпомагат съдиите, административните ръководители и заместниците им в тяхната работа, като:

1. изготвят проекти на съдебни актове;

2. проучват, анализират и обобщават съдебната практика и становищата в правната доктрина и правят сравнително-правни проучвания по определен въпрос, възложен от съдия, административния ръководител или от негов заместник;

3. изготвят становища по писма и сигнали по правни въпроси, постъпили в съда;

4. подпомагат административните ръководители и председателите на отделения при образуване на делата;

5. изпълняват други възложени от административните ръководители и техните заместници дейности.

(2) Прокурорските помощници подпомагат прокурорите и административните ръководители в тяхната работа. На прокурорските помощници може да се възлага изготвянето на проекти на прокурорски актове.

(3) Административните ръководители на съда и прокуратурата утвърждават и публикуват на интернет страницата на съответния орган на съдебната власт в интернет правила за организацията на работата на съдебните помощници и прокурорските помощници.

Чл. 246б

(1) Съдебните помощници и прокурорските помощници са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица, административните органи и държавата.

(2) Във връзка със служебната си дейност съдебните помощници и прокурорските помощници нямат право да дават правни съвети и мнения на страните, на процесуалните им пълномощници или на трети лица.

(3) При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебните помощници и прокурорските помощници трябва да имат поведение, съобразено с професионалната етика, и да не накърняват престижа на съдебната власт.

(4) Съдебните помощници и прокурорските помощници задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.

Чл. 247

Съдебните и прокурорските помощници получават основно месечно трудово възнаграждение в размер до 90 на сто от основното възнаграждение за най-ниската съдийска или прокурорска длъжност.

Чл. 248

За неуредените в този раздел въпроси се прилага Кодексът на труда.

Чл. 249

(1) Националният институт на правосъдието осъществява:

1. задължително първоначално обучение на кандидатите за младши съдия, младши прокурор, и младши следовател;

2. задължително въвеждащо обучение на съдиите, прокурорите и следователите при първоначално назначаване в органите на съдебната власт и при избор на съдебните заседатели за първи мандат;

3. поддържането и повишаването на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите членовете на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет, на държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, съдебните помощници, прокурорските помощници, съдебните служители съдебните заседатели, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието и на други служители от Министерството на правосъдието.

4. електронно обучение и организира приложно изследване и анализ на практики в областта на правосъдието.

5. поддържането и повишаването на професионалната квалификация на специалистите, утвърдени за вещи лица в областта на съдебните автотехнически експертизи.

(2) Националният институт на правосъдието осъществява поддържането и повишаването на квалификацията чрез обучителни дейности и на други лица, когато това му е възложено със закон или акт на Министерския съвет.

Чл. 250

Националният институт на правосъдието е юридическо лице със седалище София.

Чл. 251

(1) Финансирането на Националния институт на правосъдието се осъществява от бюджета на съдебната власт, от програми и проекти, от дарения и от собствена дейност, свързана с обучение.

(2) съответната колегия на Висшия съдебен съвет осигурява по бюджета на Националния институт на правосъдието средствата, необходими за провеждане на всички предвидени в закона дейности.

Чл. 252

(1) Националният институт на правосъдието се ръководи от управителен съвет, в състава на който се включват петима представители на Висшия съдебен съвет и двама представители на Министерството на правосъдието.

(2) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор са членове по право на управителния съвет от квотата на Висшия съдебен съвет. Председателят на Върховния касационен съд е председател на управителния съвет.

(3) Министърът на правосъдието е член по право на управителния съвет от квотата на Министерството на правосъдието.

Чл. 252а

(1) Изборен член на управителния съвет може да бъде освободен от представлявания орган:

1. при подаване на оставка;

2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца;

3. когато бъде освободен като член на Висшия съдебен съвет – за представителите на Висшия съдебен съвет по предложение на министъра на правосъдието за представителя на Министерството на правосъдието;

4. при тежко нарушение или системно неизпълнение на задълженията.

(2) В случаите по ал. 1 представляваният орган в едномесечен срок избира нов член на управителния съвет.

Чл. 253

Управителният съвет на Националния институт на правосъдието:

1. избира и освобождава директора и заместник-директорите;

2. приема учебните програми;

3. одобрява проекта на бюджет на Националния институт на правосъдието и го представя пред пленума на Висшия съдебен съвет;

4. приема вътрешните правила, предвидени в правилника по чл. 263;

5. одобрява състава на програмния съвет на Националния институт на правосъдието;

6. прави предложение пред пленума на Висшия съдебен съвет за определяне числеността на служителите;

7. приема тригодишен план за дейността си;

8. организира, ръководи и контролира участието на Националния институт на правосъдието в Европейската мрежа за съдебно обучение.

Чл. 254

Решенията на управителния съвет се приемат с мнозинство повече от половината от членовете му, с изключение на решенията по чл. 253, т. 1 - 4 и по предложението по чл. 263, които се приемат с мнозинство от две трети от членовете.

Чл. 255

(1) Националният институт на правосъдието се управлява и представлява от директор.

(2) Директорът на Националния институт на правосъдието се избира за срок 5 години. Той може да бъде избран за още един мандат, след оценка на дейността му от управителния съвет. Директорът се подпомага от заместник-директори.

(3) За директор и заместник-директор на Националния институт на правосъдието може да бъде избрано лице, което:

1. има висше юридическо образование и юридическа правоспособност;

2. притежава високи професионални и нравствени качества и практически опит в съдебната система;

3. отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 7 за директор и на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 5 за заместник-директор;

4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер с наложено наказание лишаване от свобода или лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност като това обстоятелство се установява служебно.

(4) Директорът се освобождава от управителния съвет:

1. при подаване на оставка;

2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца;

3. при осъждане за умишлено престъпление от общ характер с наложено наказание лишаване от свобода или лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност;

4. за тежко или системно нарушение на този закон и на правилника по чл. 263.

(5) В отсъствие на директора неговите правомощия се упражняват от писмено оправомощен от него заместник-директор.

(6) Заместник-директорите се избират и освобождават от управителния съвет по предложение на директора за срока на неговия мандат.

Чл. 256

(1) Програмният съвет е помощен орган на Националния институт на правосъдието, който има консултативни функции.

(2) Съставът на програмния съвет се одобрява от управителния съвет и включва изтъкнати специалисти от правната теория и практика.

(3) Членовете на програмния съвет участват в изготвянето и актуализирането на учебните програми.

Чл. 257

(1) Учебните програми на Националния институт на правосъдието се приемат от управителния съвет по предложение на директора след съгласуване с пленума на Висшия съдебен съвет.

(2) Програмите и дейностите за повишаване квалификацията на държавните съдебни изпълнители, на съдиите по вписванията, на съдебните служители, на специалистите, утвърдени за вещи лица в областта на съдебните автотехнически експертизи, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието и на други служители от Министерството на правосъдието се съгласуват с министъра на правосъдието.

Чл. 258

(1) Срокът на обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1 е 9 месеца и започва през месец септември на съответната година. През време на обучението кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи получават 70 на сто от основното възнаграждение на младши съдия, младши прокурор и младши следовател за сметка на бюджета на съдебната власт чрез Националния институт на правосъдието. Средствата се осигуряват от бюджета на съдебната власт чрез увеличаване на бюджета на Националния институт на правосъдието съобразно конкретния брой кандидати за младши съдии, младши прокурори и младши следователи за съответния випуск.

(2) В края на обучението кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи полагат писмен и устен изпит с практическа насоченост, като оценките са по шестобалната система.

(3) Изпитите по ал. 2 се провеждат от комисия, определена от Висшия съдебен съвет, в състав председател и четирима членове, която включва съдии и прокурори. В комисията не могат да участват постоянни преподаватели в Националния институт на правосъдието, както и членове на Висшия съдебен съвет.

(4) Резултатите от писмения и устния изпит се обявяват на общодостъпно място в сградата на Националния институт на правосъдието и на страницата му в интернет.

(5) За резултатите от изпитите се изготвя обща оценка, която представлява средно аритметично от сбора от оценката от писмения и устния изпит, и се изпраща на Висшия съдебен съвет.

(6) В края на обучението постоянните преподаватели изготвят доклади за нравствените и професионалните качества по чл. 162, т. 3, проявени от кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по време на обучението. Докладите се предоставят на съответната колегия на Висшия съдебен съвет заедно с оценката по ал. 5.

Чл. 258а

(1) Успешно завършил обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1 е кандидатът за младши съдия, младши прокурор и младши следовател, който е получил обща оценка по чл. 258, ал. 5, не по-ниска от много добър „4,50“.

(2) За кандидатите за младши съдия, младши прокурор и младши следовател, които не са завършили успешно обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1, се насрочва повторно писмен и устен изпит не по-рано от един месец и не по-късно от два месеца от обявяването на оценката по чл. 258, ал. 5. При повторно получена оценка от изпитите, по-ниска от много добър „4,50“, кандидатът не се назначава на длъжност младши съдия, младши прокурор и младши следовател.

(3) съответната колегия на Съответната колегия на Висшия съдебен съвет назначава кандидатите, успешно завършили обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1, на длъжността, за която са одобрени с решението по чл. 186, ал. 7.

(4) Кандидатите, които са отказали да заемат длъжността или са се отказали от обучението без уважителна причина, както и неиздържалите повторно изпитите, възстановяват на Националния институт на правосъдието получените суми по чл. 258, ал. 1.

(5) Кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи за периода на обучението им по чл. 249, ал. 1, т. 1 се осигуряват по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, а се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.

(6) Периодът на обучение на издържалите изпитите се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7.

Чл. 258б

Статусът на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по време на обучението им по чл. 249, ал. 1, т. 1, организацията и редът за провеждането на изпитите по чл. 258 и 258а се уреждат с актове, приети от Висшия съдебен съвет, които се обнародват в „Държавен вестник“.

Чл. 259

(1) При първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт през първата година след встъпването си в длъжност съдиите, прокурорите и следователите преминават задължителен курс за повишаване на квалификацията.

(2) В случаите по ал. 1 на съдиите, прокурорите и следователите се определя наставник по реда на чл. 242 за първата година от встъпването в длъжност.

Чл. 260

Участието на съдебните служители в съответните квалификационни курсове на Националния институт на правосъдието се взема предвид при повишаването им.

Чл. 261

съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да реши определени курсове да са задължителни за съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители в случаите на:

1. повишаване в длъжност;

2. назначаване за административен ръководител;

3. специализация.

Чл. 262

(1) Преподавателите към Националния институт на правосъдието са постоянни и временни. Обучението на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи се осъществява от постоянни преподаватели, но в него могат да участват и временни преподаватели.

(2) Постоянни и временни преподаватели към Националния институт на правосъдието са съдии, прокурори и следователи. Временни преподаватели може да бъдат научни сътрудници по правни науки и експерти в други области.

(3) Съдиите, прокурорите и следователите, избрани за постоянни преподаватели от управителния съвет, се командироват за срок до една година от съответната колегия на Висшия съдебен съвет по предложение на управителния съвет на Националния институт на правосъдието. Срокът може да бъде удължаван ежегодно след оценяване работата на постоянния преподавател от управителния съвет на Националния институт на правосъдието в рамките на обща продължителност 5 години.

(4) Съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители осъществяват преподавателска дейност като временни преподаватели в Националния институт на правосъдието и разработват учебни материали, самообучителни ресурси и публикации, необходими за обучителната дейност на Националния институт на правосъдието, въз основа на заповед, издадена от директора на Националния институт на правосъдието.

(5) Редът за определяне на лицата по ал. 2, 3 и 4 и възнагражденията им се уреждат с вътрешните правила по чл. 253, т. 4.

(6) При осъществяване на преподавателска дейност в Националния институт на правосъдието временните преподаватели ползват платен служебен отпуск.

Чл. 263

съответната колегия на Пленумът на Висшия съдебен съвет по предложение на управителния съвет приема правилник за организацията на дейността на Националния институт на правосъдието и на неговата администрация, който се обнародва в “Държавен вестник”.

Чл. 264

(1) В районните съдилища има държавни съдебни изпълнители.

(2) Държавните съдебни изпълнители осъществяват принудително изпълнение на частни притезания. На държавния съдебен изпълнител може да се възложи и събирането на вземания на органите на съдебната власт.

(3) Броят на държавните съдебни изпълнители се определя от министъра на правосъдието.

(4) В районните съдилища, където няма държавен съдебен изпълнител, функциите на държавен съдебен изпълнител се изпълняват от районен съдия, определен от председателя на съответния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.

Чл. 265

Държавните съдебни изпълнители се назначават от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд.

Чл. 266

(1) Министърът на правосъдието насрочва конкурс за държавни съдебни изпълнители със заповед, с която се определя редът за провеждането му.

(2) Заповедта се обявява на общодостъпно място в сградата на районния съд, обнародва се в “Държавен вестник” и се публикува в един централен ежедневник и на страницата на Министерството на правосъдието в интернет в двумесечен срок преди датата за провеждане на конкурса.

(3) Заповедта по ал. 1 съдържа и:

1. брой на свободните длъжности за държавни съдебни изпълнители и районите на дейността им;

2. дата, час и място на провеждане на конкурса;

3. място и срок за приемане на конкурсните документи;

4. размер на държавната такса за участие в конкурс и сметка, по която тя се внася.

(4) Министерството на правосъдието събира държавна такса за конкурса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 267

За участие в конкурс за държавни съдебни изпълнители могат да кандидатстват лица, които отговарят на изискванията по чл. 162.

Чл. 268

(1) Конкурсът за държавни съдебни изпълнители се състои от писмен и устен изпит.

(2) Конкурсът се провежда от комисия в състав - председател и двама членове, определени от министъра на правосъдието.

(3) Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите и в 7-дневен срок го изпраща на министъра на правосъдието.

(4) Министърът на правосъдието в 14-дневен срок от получаване на резултатите от класирането назначава кандидатите, издържали конкурса, по поредността на класирането до заемането на свободните места.

Чл. 269

(1) В случай че е налице единствен кандидат, който е работил като държавен съдебен изпълнител повече от 5 години, той се назначава на длъжност без конкурс.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато на лицето е било наложено дисциплинарно наказание уволнение.

Чл. 270

Министърът на правосъдието по искане на държавен съдебен изпълнител, който е изпълнявал длъжността не по-малко от две години, може да го премести в друг районен съд след вземане мнението на председателите на съответните районни съдилища.

Чл. 270а

(1) Държавният съдебен изпълнител е длъжен да пази професионална тайна за обстоятелствата, станали му известни във връзка с работата, и не може да ги ползва за свое или чуждо облагодетелстване. Тези задължения се отнасят и за времето, в което държавният съдебен изпълнител не упражнява функциите си или дейността му е преустановена.

(2) Държавният съдебен изпълнител е длъжен да спазва професионалната етика, да опазва престижа на съдебната власт и да повишава квалификацията си.

(3) Министърът на правосъдието може да отправя препоръки в случаите, когато са констатирани пропуски в дейността на държавния съдебен изпълнител, които не представляват дисциплинарни нарушения.

Чл. 271

Държавният съдебен изпълнител се освобождава от длъжност от министъра на правосъдието:

1. при пенсиониране;

2. по собствено желание;

3. при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

4. при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;

5. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения.

Чл. 272

(1) Министърът на правосъдието може да отстрани от длъжност държавен съдебен изпълнител, който е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер.

(2) При прекратяване на наказателното производство или при постановяване на оправдателна присъда държавният съдебен изпълнител, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняване.

Чл. 273

(1) В съдебните райони с двама или повече държавни съдебни изпълнители единият от тях с доказани професионални качества се назначава от министъра на правосъдието за ръководител за срок 5 години с право на повторно назначаване. За ръководната длъжност, която изпълнява, лицето получава допълнително възнаграждение.

(2) При отсъствие на ръководителя той се замества от държавен съдебен изпълнител, определен от председателя на районния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.

Чл. 274

(1) Когато длъжността не е заета или назначеният държавен съдебен изпълнител е възпрепятстван да я изпълнява и не може да бъде заместен от друг държавен съдебен изпълнител от същия съд, председателят на съответния окръжен съд или министърът на правосъдието може да командирова на негово място държавен съдебен изпълнител от друг съдебен район.

(2) Министърът на правосъдието може да възложи на съдия по вписванията от същия съд да изпълнява функциите на държавен съдебен изпълнител.

Чл. 275

(1) При изпълнение на длъжността си държавният съдебен изпълнител носи особен знак, определен от министъра на правосъдието.

(2) Държавните органи, длъжностните лица, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавния съдебен изпълнител при изпълнение на служебните му задължения.

(3) Държавният съдебен изпълнител може да поиска съдействие, а полицейските органи са длъжни да му го окажат незабавно, ако противозаконно се пречи на изпълнението на служебните му задължения.

Чл. 276

(1) За доказана професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения след прослужени 6 години министърът на правосъдието може да определи на държавен съдебен изпълнител възнаграждение до размера на възнаграждението на съдия в окръжен съд по предложение на председателя на съответния съд.

Чл. 277

(1) На държавните съдебни изпълнители се изплащат всяка година средства за облекло в размер на две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.

(2) Задължителното обществено и здравно осигуряване на държавните съдебни изпълнители се извършва по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване. Застраховането им срещу злополука при или по повод изпълнение на служебните им задължения се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт.

(3) При прекратяване на трудовото правоотношение на държавните съдебни изпълнители се изплаща обезщетение при условията на чл. 225.

Чл. 278

Доколкото в тази глава не е предвидено друго, прилага се Кодексът на труда.

Чл. 279

(1) В районните съдилища има съдии по вписванията.

(2) Броят на съдиите по вписванията се определя от министъра на правосъдието.

(3) В районните съдилища, където няма съдия по вписванията или той е възпрепятстван да осъществява функциите си, те се изпълняват от районен съдия, за което се уведомява министърът на правосъдието.

(4) Министърът на правосъдието може да възложи на държавен съдебен изпълнител от същия съд да изпълнява функции на съдия по вписванията.

Чл. 280

(1) Съдията по вписванията:

1. разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнася за издаването на справки и удостоверения;

2. извършва нотариални и други действия, предвидени със закон.

(2) Съдия по вписванията може да извършва действия само в своя район.

Чл. 281

Съдията по вписванията се назначава от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд.

Чл. 282

(1) Министърът на правосъдието насрочва конкурс за съдии по вписванията със заповед, с която се определя редът за провеждане на конкурса.

(2) Заповедта се обявява на общодостъпно място в сградата на районния съд, обнародва се в “Държавен вестник” и се публикува в един централен ежедневник и на страницата на Министерството на правосъдието в интернет в двумесечен срок преди датата за провеждане на конкурса.

(3) Заповедта по ал. 1 съдържа и:

1. брой на свободните длъжности за съдии по вписванията и районите на дейността им;

2. дата, час и място на провеждане на конкурса;

3. място и срок за приемане на конкурсните документи;

4. размер на държавната такса за участие в конкурса и сметка, по която тя се внася.

(4) Министерството на правосъдието събира държавна такса за конкурса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 283

За участие в конкурс за съдии по вписванията могат да кандидатстват лица, които отговарят на изискванията по чл. 162.

Чл. 284

(1) Конкурсът за съдии по вписванията се състои от писмен и устен изпит.

(2) Конкурсът се провежда от комисия в състав - председател и двама членове, определени от министъра на правосъдието.

(3) Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите и в 7-дневен срок го изпраща на министъра на правосъдието.

(4) Министърът на правосъдието в двуседмичен срок от получаване на резултатите от класирането назначава кандидатите, издържали конкурса, по поредността на класирането до заемането на свободните места.

Чл. 285

(1) В случай че е налице единствен кандидат, който е работил като съдия по вписванията повече от 5 години, той се назначава на длъжност без конкурс.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато на лицето е било наложено дисциплинарно наказание уволнение.

Чл. 286

Министърът на правосъдието по искане на съдия по вписванията, който е изпълнявал длъжността не по-малко от две години, може да го премести в друг районен съд след вземане мнението на председателите на съответните районни съдилища.

Чл. 286а

(1) Съдията по вписванията е длъжен да пази професионална тайна за обстоятелствата, станали му известни във връзка с работата, и не може да ги използва за свое или чуждо облагодетелстване. Тези задължения се отнасят и за времето, в което съдията по вписванията не упражнява функциите си или дейността му е преустановена.

(2) Съдията по вписванията е длъжен да спазва професионалната етика, да опазва престижа на професията и да повишава квалификацията си.

(3) Министърът на правосъдието може да отправя препоръки в случаите, когато са констатирани пропуски в дейността на съдията по вписванията, които не представляват дисциплинарни нарушения.

Чл. 287

Съдията по вписванията се освобождава от длъжност от министъра на правосъдието:

1. при пенсиониране;

2. по собствено желание;

3. при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

4. при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;

5. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения.

Чл. 288

(1) Министърът на правосъдието може да отстрани от длъжност съдия по вписванията, който е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер.

(2) При прекратяване на наказателното производство или при постановяване на оправдателна присъда съдията по вписванията, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняване.

Чл. 289

(1) В службите по вписванията с повече от един съдия по вписванията единият от тях с доказани професионални качества се назначава от министъра на правосъдието за ръководител за срок 5 години с право на повторно назначаване. За ръководната длъжност, която изпълнява, лицето получава допълнително възнаграждение.

(2) При отсъствие на ръководителя той се замества от съдия по вписванията, определен от председателя на районния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.

Чл. 290

Когато длъжността не е заета или назначеният съдия по вписванията е възпрепятстван да я изпълнява и не може да бъде заместен от друг съдия по вписванията от същия съд, председателят на съответния окръжен съд или министърът на правосъдието може да командирова на негово място съдия по вписванията от друг съдебен район.

Чл. 291

(1) За доказана професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения след прослужени 6 години министърът на правосъдието може да определи на съдия по вписванията възнаграждение до размера на възнаграждението на съдия от окръжен съд по предложение на председателя на съответния съд.

Чл. 292

(1) На съдиите по вписванията се изплащат всяка година средства за облекло в размер на две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.

(2) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдиите по вписванията се извършва по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване. Застраховането им срещу злополука при или по повод изпълнение на служебните им задължения се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт.

(3) При прекратяване на трудовото правоотношение на съдиите по вписванията се изплаща обезщетение при условията по чл. 225.

Чл. 293

Доколкото в тази глава не е предвидено друго, прилага се Кодексът на труда.

Чл. 294

(1) Завършилите висше образование по специалността “Право” придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит.

(2) През времето на стажа стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на работата на професиите, за които се изисква юридическо образование и участват в изготвянето на проекти на актове и документи с правно значение.

Чл. 295

(1) Стажант-юрист може да е български гражданин, гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, или чужденец, завършил висше образование по специалността “Право” в Република България.

(2) Стажант-юрист може да е и български гражданин, гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, или чужденец, завършил юридическо образование в чужбина, при условие че придобитата от него диплома се признава от Република България и е легализирана.

Чл. 296

Кандидатът за стажант-юрист подава в Министерството на правосъдието:

1. писмено заявление, в което посочва трите си имена, единния граждански номер, съответно личния номер на чужденец, и постоянния си адрес;

2. нотариално заверено копие от диплома или уверение за завършено висше образование по специалността “Право”;

3.

4. копие от документ за самоличност;

5. копие от удостоверението за пребиваване - за гражданите на друга държава - членка на Европейския съюз.

6. писмено съгласие от наставника по чл. 297, ал. 5 и индивидуален стажантски план за провеждане на професионалния стаж по чл. 297, ал. 2, т. 2.

Чл. 297

(1) Министърът на правосъдието или оправомощен от него заместник-министър разпределя стажант-юриста към окръжния съд, в чийто съдебен район е постоянният му адрес. По изключение, когато важни обстоятелства налагат това, стажант-юристът може да бъде разпределен и в друг съдебен район.

(2) Стажът за придобиване на юридическа правоспособност се провежда на два етапа:

1. основен: общо запознаване с основните функции, задълженията и с организацията на дейността на органите на съдебната власт с продължителност, не по-малка от два месеца; във всеки орган на съдебната власт на стажант-юриста се определя наставник;

2. професионален: при адвокат, нотариус, частен съдебен изпълнител, представител на друга професия, за която се изисква юридическо образование, в орган на изпълнителната власт или в друга институция, определена с наредбата по чл. 297а, чиято дейност е свързана с развитието на правото, съдебната власт или защитата на правата на човека; професионалният стаж е с продължителност 4 месеца и се провежда под ръководството на наставник; професионалният стаж може да бъде проведен и в орган на съдебната власт по т. 1.

(3) По време на стажа стажант-юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж, освен когато договорът с лице по ал. 2, т. 2 предвижда друго.

(4) Стажът по ал. 2, т. 1 се отчита при атестирането на съответния съдия, прокурор или следовател.

(5) Стажът по ал. 2, т. 2 се провежда под ръководството на наставник с най-малко 5 години стаж на съответната длъжност или професия. Мястото на провеждане на професионалния стаж е в окръжния район, посочен по реда на чл. 296, т. 1.

(6) Стажът се смята за приключен, ако стажантската книжка е надлежно заверена от съответния съд, прокуратура и следствен отдел.

Чл. 297а

Министърът на правосъдието издава наредба, с която определя:

1. реда за назначаване и разпределение на стажант-юристите;

2. реквизитите на издадената на стажант-юриста стажантска книжка;

3. документите, критериите, стандартите, етапите и предметния обхват на стажантските програми;

4. реда за осъществяване на контрол за изпълнението на стажантските програми;

5. реда за провеждане на изпита за придобиване на юридическа правоспособност;

6. реда за поддържане на публичен регистър на лицата, придобили юридическа правоспособност.

Чл. 298

(1) След приключване на стажа стажант-юристът полага изпит за придобиване на юридическа правоспособност.

(2) За явяване на изпит стажант-юристът подава писмено заявление до министъра на правосъдието чрез председателя на съответния окръжен съд, към което прилага стажантската си книжка.

Чл. 299

(1) Министърът на правосъдието определя със заповед деня и часа на провеждане на изпита за придобиване на правоспособност, състава на комисията за провеждане на изпита, както и допуснатите до изпит стажант-юристи.

(2) Заповедта на министъра на правосъдието и списъкът на допуснатите до изпит стажант-юристи се обявяват в Министерството на правосъдието в тридневен срок преди датата на провеждането на изпита и се публикуват на интернет страницата на Министерството на правосъдието в интернет.

(3) Изпитът се провежда два пъти годишно от петчленна комисия в състав: председател – представител от Инспектората към министъра на правосъдието, и членове – представител на Висшия адвокатски съвет, двама представители на органите на съдебната власт, хабилитиран учен по правни науки. Органите на съдебната власт и на Висшия адвокатски съвет уведомяват министъра на правосъдието за определените от тях представители.

(4)

(4) Министърът на правосъдието със заповед по ал. 1 може да насрочва изпит и по-често от два пъти годишно, когато подадените молби за явяване на изпит са повече от 200 и стажант-юристите отговарят на изискванията за допускане до изпит.

Чл. 300

(1) Изпитът за придобиване на юридическа правоспособност е единен и анонимен. Той включва комбинирана проверка на знанията на кандидатите чрез решаване на казус и решаване на тест с практическа насоченост и се оценява с оценка „издържал“ или „неиздържал“.

(2) При провеждане на изпита се проверяват придобитите по време на стажа практически знания и умения, включително способността да се анализират фактите с правно значение и приложимото право, както и познанията по професионална юридическа етика.

(3) При оценка „неиздържал“ стажант-юристът има право да се яви на изпит след допълнителен двумесечен стаж по реда на чл. 297, ал. 2, т. 1, до три пъти.

(4) Резултатите от изпита се вписват в протокол, който се подписва от членовете на изпитната комисия и се съхранява в Министерството на правосъдието.

Чл. 301

Министърът на правосъдието издава удостоверение за юридическа правоспособност на стажант-юрист, който е получил оценка “издържал”.

Чл. 302

съответната колегия на Съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да предлага на президента на Република България да награждава с ордени или медали съдии, прокурори и следователи за изключителни или за големи заслуги за осъществяване на съдебната власт.

Чл. 303

(1) съответната колегия на Съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да поощрява съдия, прокурор и следовател с отличие или награда за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества.

(2) Отличията са:

1. служебна благодарност и грамота;

2. личен почетен знак:

3. предсрочно повишаване в ранг.

(3) Наградата в размер до основното месечно възнаграждение е:

1. парична;

2. предметна.

(4) Отличието може да бъде съчетано с награда.

Чл. 304

(1) Предложение за поощрение до Висшия съдебен съвет се прави от министъра на правосъдието, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор, директора на Националната следствена служба, председателя на апелативен,, военно-апелативен, окръжен, и административен съд, от апелативен, военно-апелативен, окръжен и военно-окръжен прокурор,, както и от трима от членовете на съответната колегия на Висшия съдебен съвет и от съответната съсловна организация.

(2) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет може да прави предложение за поощрение до съответния административен ръководител.

Чл. 305

(1) Министърът на правосъдието може да поощрява с отличие или награда държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества в обществото.

(2) Отличията са:

1. служебна благодарност и грамота;

2. личен почетен знак:

(3) Наградата на стойност до размера на основното едномесечно възнаграждение е:

1. парична;

2. предметна.

(4) Отличието може да бъде съчетано с награда.

Чл. 306

Предложение за поощрение до министъра на правосъдието се прави от председателя на съответния районен съд или от главния инспектор от Инспектората към министъра на правосъдието.

Чл. 307

(1) На съдия, прокурор и следовател, на член на Висшия съдебен съвет, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието и на техните заместници се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение.

(2) Дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт.

(3) Дисциплинарните нарушения са:

1. системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони;

2. действие или бездействие, което неоправдано забавя производството;

3. действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт;

4. неизпълнение на други служебни задължения.

(4) За накърняване на престижа на съдебната власт от изборен член на Висшия съдебен съвет, чийто мандат е предсрочно прекратен поради подаване на оставка на основание чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията, той носи дисциплинарна отговорност, ако е възстановен на длъжност съдия, прокурор или следовател.

(5) Освен за нарушенията по ал. 3 дисциплинарна отговорност се носи и от:

1. съответния административен ръководител – при неосъществен контрол по чл. 140, ал. 3;

2. военен съдия, военен прокурор и военен следовател – за нарушения, предвидени в специалните закони и устави.

(6) Дисциплинарната отговорност се налага независимо от гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда.

Чл. 308

(1) Дисциплинарните наказания на съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител са:

1. забележка;

2. намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 20 на сто за срок от 6 месеца до една година;

3. понижаване в ранг за срок от 6 месеца до една година;

4. понижаване в длъжност за срок от 6 месеца до една година;

5. освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител;

6. дисциплинарно освобождаване от длъжност.

(2) Дисциплинарните наказания на съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител са:

1. забележка;

2. намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 20 на сто за срок от 6 месеца до една година;

3. понижаване в ранг за срок от 6 месеца до една година;

4. понижаване в длъжност за срок от 6 месеца до една година;

5. освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител;

6. дисциплинарно освобождаване от длъжност.

(3) Дисциплинарните наказания на съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител са:

1. забележка;

2. намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 20 на сто за срок от 6 месеца до една година;

3. понижаване в ранг за срок от 6 месеца до една година;

4. понижаване в длъжност за срок от 6 месеца до една година;

5. освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител;

6. дисциплинарно освобождаване от длъжност.

(4) За едно и също дисциплинарно нарушение се налага само едно дисциплинарно наказание.

Чл. 309

(1) При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя.

(2) При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание за извършено нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 се вземат предвид и индивидуалната натовареност на привлечения към дисциплинарна отговорност съдия, прокурор или следовател, както и натовареността на органа на съдебната власт, в който е извършено нарушението.

Чл. 310

(1) Дисциплинарно производство се образува със заповед, съответно с решение, на наказващия орган в срок до една година от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Едногодишният срок започва да тече от узнаването за нарушението от един от органите и лицата по чл. 312, ал. 1, не се прекъсва и не тече поотделно за всеки от тях.

(2) Когато сроковете по ал. 1 са изтекли, дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се прекратява. Дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се прекратява и когато се прекрати правоотношението с лицата по чл. 307, ал. 1.

(3) Когато нарушението се изразява в бездействие, сроковете по ал. 1 започват да текат от откриването му. При нарушение, което накърнява престижа на съдебната власт, сроковете по ал. 1 започват да текат от разгласяване на деянието извън органите на съдебната власт.

(4) При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление, установено с влязла в сила присъда или с влязло в сила определение за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизането в сила на присъдата или определението.

(5) Сроковете по ал. 1 не текат, когато:

1. лицето е в законоустановен отпуск;

2. е обжалван отказ за образуване на дисциплинарно производство – до произнасяне на компетентния орган.

3. e постъпило предложение за образуване на дисциплинарно производство – до произнасяне на компетентния орган по чл. 311.

(6) В случаите по ал. 3 и ал. 5, т. 2 дисциплинарно производство не се образува, когато са изтекли 5 години от извършване на нарушението.

Чл. 311

Дисциплинарно наказание се налага от:

1. административния ръководител – за наказанието по чл. 308, ал. 1, т. 1;

2. съответната колегия на Висшия съдебен съвет – на съдиите, прокурорите и следователите за наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 6;

3. съответната колегия на Висшия съдебен съвет – на административните ръководители, както и на техните заместници;

4. пленума на Висшия съдебен съвет – за наказанията по чл. 308, ал. 2 на изборен член на Висшия съдебен съвет.

Чл. 312

(1) Предложение за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител може да се прави от:

1. съответния административен ръководител;

2. по-горестоящ административен ръководител;

3. Инспектората към Висшия съдебен съвет;

4. министъра на правосъдието.

(2) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 2 на член на Висшия съдебен съвет може да се прави от петима от членовете на пленума на Висшия съдебен съвет или от трима от членовете на съответната колегия.

(3) Предложение за налагане на наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност“ по чл. 130, ал. 8, т. 4, предложение първо от Конституцията на Република България на изборен член на Висшия съдебен съвет, избран от Народното събрание, може да бъде направено и по искане на една пета от народните представители.

(4) Предложение за налагане на наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност“ по чл. 130, ал. 8, т. 4, предложение първо от Конституцията на Република България на изборен член на Висшия съдебен съвет, избран от съдиите, прокурорите или следователите, може да бъде направно и по искане съответно на една пета от действащите съдии, прокурори или следователи.

(5) Към предложението си вносителят прилага всички доказателства, относими към твърдените факти, с които разполага.

(6) Органите на съдебната власт предоставят необходимата информация и съдействие при осъществяване правомощието на министъра на правосъдието по ал. 1, т. 4.

Чл. 313

(1) Преди да наложи дисциплинарно наказание, наказващият орган изслушва привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или приема писмените му обяснения.

(2) Когато привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е било изслушано или не са били искани писмените му обяснения, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако лицето е отказало да даде обяснения или да бъде изслушано.

(3) До постановяването на акта за налагане на дисциплинарно наказание на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не може да се разгласяват факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство.

Чл. 314

(1) Дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 се налага с мотивирана заповед на административния ръководител на съдия, прокурор или следовател, който е привлечен към дисциплинарна отговорност. Когато дисциплинарното нарушение е извършено по време на командироване, наказанието се налага от административния ръководител на съда или прокуратурата, където съдията, прокурорът или следователят е командирован.

(2) Когато в хода на дисциплинарното производство се установи, че е налице основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2, 3, 4 или 6, административният ръководител прави мотивирано предложение за налагане на наказание до съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

(3) Дисциплинарнонаказващият орган по ал. 1 уведомява съответната колегия на Висшия съдебен съвет за наложеното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1, като й изпраща преписката и заповедта незабавно след връчването й на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице.

(4) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет в срок до един месец от получаването на заповедта по ал. 3 може да потвърди или да отмени наложеното наказание.

(5) Когато прецени, че е налице основание за замяна на наложеното наказание с по-тежко, както и в случаите по ал. 2, съответната колегия на Висшия съдебен съвет продължава дисциплинарното производство по реда на чл. 316 – 322. В тези случаи се счита, че производството е образувано със заповедта на административния ръководител по чл. 310, ал. 1.

(6)

(7) Решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на чл. 323.

Чл. 315

(отменен)

Дисциплинарните наказания по чл. 308, aл. 2 се налагат с мотивирана заповед на министъра на правосъдието.

Чл. 316

(1) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет с решение образува дисциплинарно производство по постъпило предложение по чл. 312. В случаите по чл. 314, ал. 2 съответната колегия на Висшия съдебен съвет продължава дисциплинарното производство, като избира дисциплинарен състав по реда на този член.

(2) Когато в предложението по чл. 312 или чл. 314, ал. 2 не се съдържа изложение в какво се състои дисциплинарното нарушение, съответно кои обстоятелства водят до определяне на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2, 3, 4 или 6, съответната колегия на Висшия съдебен съвет не образува, съответно не продължава дисциплинарно производство, като на вносителя на предложението се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.

(3) Когато образува дисциплинарното производство съответната колегия на Висшия съдебен съвет на принципа на случайния подбор за разпределението на делата определя измежду членовете си тричленен дисциплинарен състав и председател на състава, който е и докладчик.

(4) Членовете по право на Висшия съдебен съвет не могат да бъдат членове на дисциплинарния състав. До изчерпване на изборните членове на съответната колегия участвалите в дисциплинарен състав не участват в подбора за формиране на следващи дисциплинарни състави.

(5) Председателят на дисциплинарния състав насрочва заседание в 7-дневен срок от образуването на дисциплинарното производство.

(6) Пленумът на Висшия съдебен съвет разглежда дисциплинарната преписка срещу свой член на първото заседание след образуване на дисциплинарното производство.

(7) Преписи от предложението за налагане на дисциплинарно наказание и приложените към него писмени доказателства се изпращат на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност. Съобщението се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(8) В 7-дневен срок от получаване на съобщението лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, може да направи писмени възражения и да посочи доказателства.

Чл. 317

(1) За заседанието на дисциплинарния състав, съответно на пленума на Висшия съдебен съвет, се уведомяват привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и вносителят на предложението.

(2) След образуването на дисциплинарното производство вносителят не може да оттегли предложението.

Чл. 318

(1) Заседанията на дисциплинарния състав, съответно на пленума на Висшия съдебен съвет, се провеждат при закрити врата.

(2) Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице има право да бъде представлявано и подпомагано в производствата по тази глава от адвокат или посочен от него друг съдия, прокурор или следовател.

(3) Дисциплинарният състав, съответно пленумът на Висшия съдебен съвет, изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, като може да събира гласни, писмени и веществени доказателства, включително чрез делегиран свой член, както и да изслушва вещи лица, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Вносителят на предложението или оправомощен от него представител, привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и неговият защитник се изслушват от дисциплинарния състав, съответно от пленума на Висшия съдебен съвет,, ако присъстват на заседанието.

Чл. 319

(1) В 14-дневен срок от последното заседание дисциплинарният състав приема решение, с което установява подлежащите на доказване факти, изразява становище относно обстоятелствата и правното основание за налагане на дисциплинарно наказание и предлага вида и размера на наказанието.

(2) Решенията на дисциплинарния състав се приемат с мнозинство повече от половината от членовете му.

Чл. 320

(1) В тридневен срок от приемането на решението дисциплинарният състав го представя на председателстващия съответната колегия на Висшия съдебен съвет за насрочване на разглеждането му.

(2) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет разглежда предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание в 30-дневен срок от внасянето му.

(3) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет може:

1. да наложи предложеното от дисциплинарния състав, съответно от вносителя на предложението, наказание;

2. да отхвърли предложението на дисциплинарния състав, съответно на вносителя на предложението, за налагане на дисциплинарно наказание и:

(4) Пленумът на Висшия съдебен съвет може:

1. да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание или за отправяне на предложение до президента на републиката по чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията на Република България;

2. да наложи дисциплинарно наказание на изборен член на Висшия съдебен съвет;

3. да направи предложение до президента на републиката за освобождаване на член по право на Висшия съдебен съвет.

(5) В случаите по ал. 3, т. 2, буква „в“ съответната колегия или пленумът на Висшия съдебен съвет уведомяват привлеченото към дисциплинарна отговорност лице за предложението за налагане на по-тежко наказание и му предоставят възможност да бъде изслушано или да даде писмени обяснения.

(6) Решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет с което се налага дисциплинарно наказание се приема с мнозинство, не по-малко от осем гласа за съдийската и не по-малко от шест гласа за прокурорската колегия, а решението на пленума на Висшия съдебен съвет – с не по-малко от седемнадесет от гласовете на неговите членове.

(7) Решенията по ал. 3 и 4 се мотивират. За мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, когато предложението му бъде прието, както и изказаните съображения от членовете на съответната колегия или на пленума на Висшия съдебен съвет.

(8) Решението на съответната колегия или на пленума на Висшия съдебен съвет се съобщава незабавно на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и на вносителя на предложението по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 321

(отменен)

Дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител или на съдия по вписванията се налага от министъра на правосъдието след изслушване на лицето или след предоставяне на възможност в 7-дневен срок да направи писмени възражения по направеното предложение.

Чл. 322

Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на съобщаването на наказаното лице на решението на пленума или на решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет или от деня на връчване на заповедта на административния ръководител.

Чл. 323

(1) Решението на пленума или на съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да се обжалва от лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание, а от вносителя на предложението – когато не е наложено дисциплинарно наказание или наложеното е по-леко от предложеното, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването или от връчването на заповедта.

(2) Жалбата не спира изпълнението, освен ако Върховният административен съд реши друго.

(3) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд в двумесечен срок от постъпването й в съда.

(4) Когато привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е било изслушано от дисциплинарнонаказващия орган или не са му били искани писмени обяснения, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако лицето е отказало да бъде изслушано или да даде обяснения.

(5) Решението на тричленния състав на Върховния административен съд подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му. Петчленният състав разглежда делото в двумесечен срок от постъпването на касационната жалба.

(5)

Чл. 324

Влязлото в сила решение по дисциплинарното производство се обявява на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

Чл. 325

(1) Влязлото в сила решение на Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказание подлежи на незабавно изпълнение.

(2) Когато за извършено нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 или 2 на съдия, прокурор или следовател е наложено наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1, 2 или 3, изпълнението на наказанието може да бъде отложено от наказващия орган за срок до 6 месеца при прилагане на индивидуален план за професионално развитие, който включва мерки за преодоляване на специфични нужди и установени недостатъци в работата и подготовката на съдията, прокурора или следователя.

(3) Индивидуалният план за професионално развитие се предлага от съответния административен ръководител или от дисциплинарния състав на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

(4) След изтичане на срока по ал. 2 съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема доклад за изпълнението на индивидуалния план и преценява необходимостта от изпълнение на наложеното наказание.

(5) Правото по ал. 2 може да бъде упражнено само един път в рамките на професионалната кариера на съдията, прокурора или следователя, независимо от броя на назначаванията.

(6) Влязлото в сила решение за налагане на дисциплинарно наказание понижаване в ранг или в длъжност, или освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител е основание и за намаляване размера на получаваното от съдията, прокурора или следователя възнаграждение, съответно на по-ниския ранг или длъжност за срока на наказанието.

Чл. 326

(1) Дисциплинарното наказание, с изключение на дисциплинарното освобождаване от длъжност, се заличава една година след изтърпяването му.

(2) Дисциплинарното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 се заличава три години след изтърпяването му.

(3) Заличаването на дисциплинарното наказание освобождаване от длъжност на административен ръководител или на заместник на административен ръководител не е основание за възстановяване на лицето на длъжността, от която е освободено.

(4) Дисциплинарното наказание, с изключение на дисциплинарното освобождаване от длъжност, може да се заличи и преди изтичането на срока по ал. 1, но не по-рано от 6 месеца след налагането му, от органа, който го е наложил, ако лицето, на което е било наложено, не е извършило друго нарушение.

(5) Предсрочното заличаване на дисциплинарното наказание се прави по инициатива на административния ръководител или на органите или на лицата, които са направили предложение за налагането му.

(6) Заличаването има действие занапред.

Чл. 327

(1) Административният ръководител може да обръща внимание на съдиите, прокурорите и следователите за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им.

(2) Заповедта за обръщане на внимание се издава по реда на чл. 314 и може да се обжалва пред съответния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването й. Решението на административния съд подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд.

(3) Административният ръководител изпраща препис от всяка влязла в сила заповед за обръщане на внимание на съответната колегия на Висшия съдебен съвет за прилагане в кадровото дело на магистрата.

Чл. 328

Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се съответно правилата на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 329

(1) Съдилищата са в съдебна ваканция от 15 юли до 1 септември.

(2) От съдебната ваканция не се ползват прокурорите и следователите, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията.

(3) През съдебната ваканция се разглеждат:

1. наказателни дела, по които има постановена мярка за неотклонение задържане под стража;

2. делата за издръжка, за родителски права на ненавършили пълнолетие деца и за незаконно уволнение;

3. искания за обезпечаване на искове, за обезпечаване на доказателства, за даване на разрешения и заповеди по Семейния кодекс, за назначаване на особен представител;

4. дела по несъстоятелност;

5. дела по Закона за защита от домашното насилие;

6. дела, за които закон предвижда разглеждането в срок, по-кратък от един месец;

7. дела за осиновяване на дете;

8. други дела по преценка на административния ръководител на съда или прокуратурата или на министъра на правосъдието.

(4) Административните ръководители на съда и прокуратурата осигуряват през съдебната ваканция достатъчно съдебни състави и прокурори за разглеждане на делата и исканията.

Чл. 330

(1) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията има право на редовен платен годишен отпуск от 30 работни дни и допълнителен отпуск по един работен ден за всеки две години юридически стаж.

(2) Общият размер на отпуска по ал. 1 не може да надвишава 60 календарни дни.

Чл. 331

(1) На съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията може да се разреши неплатен отпуск.

(2) Неплатен отпуск до 30 работни дни в календарна година се зачита за юридически стаж.

Чл. 332

(1) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право на отпуск:

1. за сключване на брак - два работни дни;

2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и един ден след него;

3. при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра или родител на другия съпруг, както и на други роднини по права линия без ограничение - два работни дни;

4. когато е призован в съд като страна или свидетел;

5. за времето на обучение и участие в доброволните формирования по Закона за защита при бедствия.

(2) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право и на неплатен отпуск при повикване за изпълнение на активна служба в доброволния резерв или при изпълнение на срочна служба в доброволния резерв – за времето на службата, включително деня на отиване и връщане. Ако активната служба в доброволния резерв продължава повече от 25 календарни дни, както и за времето на изпълнение на срочна служба в доброволния резерв, съдията, прокурорът, следователят, държавният съдебен изпълнител или съдията по вписванията има право на два календарни дни неплатен отпуск преди заминаването и два дни след завръщането.

(3) По време на отпуските по ал. 1, т. 1 - 3 се изплаща възнаграждението за заеманата длъжност, по ал. 1, т. 4 и 5 според предвиденото в специалните закони, а по ал. 2 се заплаща възнаграждение за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.

Чл. 333

Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право да ползва отпуски за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител при условията, по реда и в размерите, предвидени в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване.

Чл. 334

(1) За времето, през което съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител, съдия по вписванията или съдебен служител участва в обучения за повишаване на квалификацията или за преквалификация, той ползва платен служебен отпуск.

(2) За времето на предизборна кампания, през което съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията се кандидатира за мандатна длъжност в органите на държавната власт, той ползва платен или неплатен служебен отпуск.

(3) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията, който е изпратен за повишаване на квалификацията му от орган на съдебната власт или министъра на правосъдието за повече от три месеца, е длъжен да работи в съответния орган не по малко от три години след завръщането си. Ако лицето прекрати правоотношението си преди изтичане на срока, то връща пълния размер на сумата, която е получило за командировката.

Чл. 335

Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията имат право да ползват и отпуски за обучение при условия, по ред и в размери, предвидени в Кодекса на труда.

Чл. 336

Съдия, прокурор или съдебен служител ползва редовния си платен годишен отпуск през съдебната ваканция, а когато това не е възможно - през друго време на годината.

Чл. 337

По преценка на административния ръководител съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител, съдия по вписванията или съдебен служител не може да ползва отпуск, освен при временна неработоспособност, преди да изготви своите актове и да върне делата, които са му възложени.

Чл. 338

Ползването на отпуск, освен при временна неработоспособност, се разрешава от:

1. председателя на районния съд - за съдиите от районния съд, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията;

2. председателя на окръжния съд - за съдиите от окръжния съд и председателите на районните съдилища;

3. председателя на военния съд - за съдиите от военния съд;

4.

5. председателя на административния съд - за съдиите от административния съд;

6. председателя на апелативния съд - за съдиите от апелативния съд и за председателите на окръжните съдилища;

7. председателя на военно-апелативния съд - за съдиите от военно-апелативния съд и председателите на военните съдилища;

8.

9. председателя на Върховния касационен съд - за съдиите от Върховния касационен съд и за председателите на апелативните съдилища и военно-апелативния съд;

10. председателя на Върховния административен съд - за съдиите от Върховния административен съд и за председателите на административните съдилища;

10а. районен прокурор – за прокурорите при районна прокуратура;

11. окръжния прокурор – за прокурорите при окръжната прокуратура и следователите в окръжния следствен отдел и административните ръководители на районната прокуратура;

12. апелативния прокурор - за прокурорите при апелативната прокуратура и за ръководителите на окръжните прокуратури;

13. военно-окръжния прокурор - за прокурорите при военно-окръжната прокуратура и военните следователи;

14. военно-апелативния прокурор - за прокурорите от военно-апелативната прокуратура и военно-окръжните прокурори;

15.

16. главния прокурор - за прокурорите във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура, за апелативните прокурори и военноапелативния прокурор и и директора на Националната следствена служба;

17. директора на Националната следствена служба - за следователите от Националната следствена служба.

Чл. 339

За неуредените в тази глава въпроси се прилага Кодексът на труда.

Чл. 340

(1) При осъществяване на своите правомощия съответната колегия на Висшия съдебен съвет, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, Националният институт на правосъдието и органите на съдебната власт се подпомагат от администрация.

(2) Администрацията на органите на съдебната власт е администрацията на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, на главния прокурор, на Върховната касационна прокуратура, на Върховната административна прокуратура, на Националната следствена служба, на съдилищата, на прокуратурите на европейските делегирани прокурори, и на окръжните следствени отдели.

(3) Служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет, на Националния институт на правосъдието и на органите на съдебната власт са съдебни служители.

Чл. 340а

(1) За съдебен служител може да бъде назначено лице, което:

1. е български гражданин, гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;

2. е навършило пълнолетие;

3. не е поставено под запрещение;

4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;

5. не е лишено по съответен ред от правото да заема определена длъжност;

6. отговаря на минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит, както и на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.

(2) Не може да бъде назначено за съдебен служител лице, което:

1. би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, с роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;

2. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация;

3. е съветник в общински съвет;

4. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия;

5. работи по трудово правоотношение при друг работодател, освен като преподавател във висше училище;

6. е адвокат, нотариус, частен съдебен изпълнител или упражнява друга свободна професия.

(3) На ръководни и експертни длъжности може да бъдат назначавани само лица с висше образование.

(4) Когато възникне някое от основанията за несъвместимост по ал. 2, съдебният служител е длъжен в 7-дневен срок да уведоми за това работодателя.

(5) Трудовото правоотношение със съдебния служител се прекратява без предизвестие при:

1. възникване на пречка по ал. 1;

2. несъвместимост по ал. 2; когато несъвместимостта е по ал. 2, т. 1, трудовото правоотношение се прекратява с един от двамата служители по преценка на работодателя;

3. неизпълнение на задължението по ал. 4.

(6) Работодателят може да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие със съдебния служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка.

Чл. 341

(1) Колегиите на Висшия съдебен съвет издават след съгласуване с Комисия „Бюджет и финанси“ Класификатор на длъжностите на съответните органи на съдебната власт, в който се определят наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания за съответната длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за ранг.

(2) Броят на съдебните служители в органите на съдебната власт се определя от колегиите по предложение на съответния административен ръководител съобразно степента на натовареност на органа на съдебната власт и след съгласуване с Комисия „Бюджет и финанси“.

(3) Пленумът на Висшия съдебен съвет издава Класификатор на длъжностите в администрацията на Висшия съдебен съвет и Националния институт на правосъдието, а след съгласуване с главния инспектор – и на Инспектората към Висшия съдебен съвет. В класификатора се определят наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания за съответната длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за ранг.

(4) Броят на съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет и Националния институт на правосъдието се определя от пленума на Висшия съдебен съвет по предложение на съответния ръководител. Броят на администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет се утвърждава от главния инспектор съобразно натовареността на органа и неговия бюджет.

Чл. 342

(1) По предложение на всяка от колегиите пленумът на Висшия съдебен съвет приема правилници за администрацията на съответните органи на съдебната власт. По предложение на европейския прокурор от България в колегията на Европейската прокуратура пленумът на Висшия съдебен съвет приема правилник за администрацията на европейските делегирани прокурори.

(2) съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема правилници за администрацията на органите на съдебната власт.

(3) Правилниците се обнародват в “Държавен вестник”.

Чл. 343

(1) Съдебен служител, чиято дейност е свързана с осъществяването на правомощията на органите по чл. 340, ал. 1, се назначава след провеждане на конкурс.

(2) При назначаване на съдебен служител на друга длъжност във Висшия съдебен съвет, Инспектората на Висшия съдебен съвет или същия орган на съдебната власт, както и при преместването му, конкурс не се провежда.

Чл. 343а