Решение № 1406 от 11.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1406 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

ПЕТЯ ОЛ. ПОПОВА при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100509791 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК. Образувано е по подадена от СДВР въззивна жалба срещу Решение 10835/22.06.2023г. по гр.д. 10176/2022г., 79 с-в на СРС с което са уважени исковете на Е. С. по чл. 181, ал. 1, пр. 2 и чл. 189, ал. 8 от ЗМВР за заплащане на сумата от 4320,00 лева – левова равностойност на полагаща се и неосигурена безплатна храна за периода 01.02.2019г. - 31.01.2022г.; 105,00 лева неплатени пътни разходи при ползване на платен годишен отпуск и 671, 99 лева мораторна лихва за периода от 01.03.2019г. до 24.02.2022г.

Изложени са аргументи за неправилност поради нарушаване на материалния закон чл.

142, ал. 4 във връзка с чл. 181 от ЗМВР, чл. 9 от Закона за държавния служител и §69 от ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ 81/2016г в сила от 01.02.2017г./. По подробни съображения оспорва чл.

181, ал. 1 от ЗМВР да е приложим към държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Постъпил отговор на жалбата с който тя се оспорва.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми. СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за неоснователна по следните фактически и правни съображения:

1

По въпроса за правото на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР да получават безплатна храна е поставено задължително за настоящият състав ТР 1/2024г. на ОСГК на ВКС. Съгласно посоченото ТР Държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, имат право да им се осигурява безплатна храна или заплащане на левовата й равностойност съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи.Това е единствения спорен въпрос пред въззивния съд, а разрешенията дадени по този въпрос са напълно относими и към правото на тази категория държавни служители на еднократно плащане на сума за пътни разходи по чл. 189, ал. 8 от ЗМВР. Изводите на СРС по този иск се оспорват единствено с неприложимост на тази норма към тези служители и оплакванията са неоснователни на същите основания.

Освен това чл. 189, ал. 8 от ЗМВР урежда такова право за всички държавни служители в МВР- в нормата не се урежда това право да е относимо само към тези по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Дори и без горепосочената задължителна практика този иск би бил основателен. С оглед на горното и липсата на оплаквания досежно размера, в който са уважени исковете, включително за лихва решението следва да се потвърди.

Само въззиваемата ищца има право на разноски за въззивното производство.

Претендира и доказва заплатен адвокатски хонорар от 600,00 лева, като направеното възражение за прекомерност е неоснователно предвид и по високата правна сложност на спора и наличието на противоречива практика на съдилищата наложила постановяване на тълкувателно решение от ВКС.

Водим от горното СГС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 10835/22.06.2023г. по гр.д. 10176/2022г., 79 с-в на СРС

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, гр. София, ул. „Антим I“5 БУЛСТАТ 129009938 да заплати на Е. И. С. с ЕГН ********** разноски в размер на 600,00 лева за адвокатски хонорара във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2