Решение № 2642 от 06.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2642 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20221110207325 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - 63д ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. М. В., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №1366 от 03.07.2020г., издадено от ВС - на длъжност Началник на 02 РУ СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.257, ал.1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за неизпълнено правно задължение по чл.64, ал.4 от ЗМВР.

В депозираната жалба се оспорва оценката на наказващия орган относно наличието на нарушение, като се твърди неправилно приложение на материалния закон. Правят се възражения за допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по съставяне на АУАН, поради ограничаване правото на защита на нарушителя. Формулирана е молба за цялостната отмяна на наказателното постановление.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Възползва се от правото си да даде обяснения, в които излага собствена версия за обстоятелствата, довели до съставянето на АУАН срещу него. В хода по същество поддържа жалбата с изложените в нея аргументи и моли за отмяна на издадения срещу него санкционен акт.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Б. Той изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в законоустановения срок . В тази насока съдът намира, че извършеното върху санкционния акт отбелязване относно връчване при условията на чл.58, 1 ал.2 от ЗАНН е необосновано и незаконосъобразно. Този извод се налага не само предвид обстоятелството, че видно от приложените по делото документи, така и по повод призоваването на въззивника в настоящото производство, жалбоподателят може да бъде намерен на адреса за получаване на кореспонденция, посочен от него пред административните органи, който не е променен. Противен извод досежно този факт не налага приобщената към материалите по делото докладна записка на полицейски орган, доколкото описаните в нея причин и за невръчване на санкционния акт не могат да бъдат свързани с виновно поведение на лицето, чиято отговорност е ангажирана. Отбелязаната лаконична констатация, че към датата на еднократното посещение на адреса В. не е намерен, съчетана с изявлението, че не са установени и други живущи, от които да бъде събрана нужната информация за неговото местонахождение, не е достатъчна, за да се направят категорични изводи, че се касае до прекъсване на връзката между предоставения на органите за кореспонденция административен адрес и въззивника и не съществуват други възможности за връзка с него. Не е посочен час на посещение, поради което не може да се изключи вероятността лицето да се е намирало на адрес по своята месторабота - подробност, която не е изследвана. Изводът се налага на още по- голямо основание, тъй като настоящият съдебен орган е призовал лицето редовно именно от така ангажирания адрес.

Като допълнение следва да се сподели и принципното разбиране на този състав, че при установяване на невъзможност да се връчи наказателното постановление за административнонаказващия орган е възникнало задължението да предприеме активни действия по създаване на организация за придобИ.е на информация от достоверен източник относно неговото местонахождение. Наказващият орган е бил длъжен да събере данни, още овече че разполага със служебен достъп до множество регистри, в които се обработват лични данни за гражданите на Република България, относно възможните други адреси, на които В . би могъл да се намира, включително и такива на работодател, което и съгласно приложимите норми за връчване на книжа, установени с НПК, се явява и единствено законосъобразната процедура. Този подход се налага от цялостния прочит на формулировката на текста на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Последната предвижда като задължително изискуеми, кумулативно дадени две предпоставки за приложение на цитирания нормативен текст, а именно – нарушителят да не бъде „намерен” на адреса и новият му такъв да „не е известен”, което предполага инициатива на наказващия орган категорично да се убеди, че не е възможно да връчи постановлението на лицето, което се явява и единствена гаранция за законосъобразност. Като не е проявил активност, а прибързано е възприел приложимостта на нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, АНО е предпоставил допускането на съществено процесуално нарушение, водещо до невъзможност да настъпят правните последици, които законът свързва с проявлението на материалната законна сила на издадения санкционен акт.

П о горните аргументи, съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление, доколкото съдържанието на последното е узнато едва няколко години след издаването му и предвид липсата на други обективни данни относно датата за това 2 обстоятелство, извън наведените от самия жалбоподател, се явява подадена в законоустановения 14-дневен срок. Същата изхожда от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, макар и само по част от аргументите, изложени в нея.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 27.06.2020г., около 04:00 часа, в гр.София, В. М. В., ЕГН **********, се намирал пред дискотека „Фабрика“, разположена на бул.“Княгиня Мария Луиза“, в гр.София, когато към него се приближили двама полицейски служители – свидетелите Г. А. Г. и И. П. И. – младши инспектори към 02 РУ – СДВР. Те пристъпили към проверка на жалбоподателя. В нейния ход, при неизяснени обстоятелства, В. бил задържан.

Във връзка с тези събития свид. Г. съставил акт за установяване на административно нарушение Серия АА бл. №643344/27.06.2020 г., за това, че: „На 27.06.2020г., около 04:20 часа, в гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“№126, при извършена полицейска проверка горепосоченото лице пречи на органите на МВР да изпълнят служебните си задължения по време на служба след неколкократни устни разпореждания (заповеди)“. Като накърнена била посочена разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.

При неизяснени обстоятелства в АУАН било отразено, че въззивникът е отказал да го подпише и да приеме копие от него, което било удостоверено с подписа на един свидетел.

Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление №1366 от 03.07.2020г., с което на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, при пренасяне на фактологията, описана в АУАН, смесване и почти дословен цитат на част от диспозициите на санкционните норми на чл.257, ал.1 от ЗМВР и чл.264, ал.1 от ЗМВР („Лицето не изпълнява полицейско разпореждане, като пречи на полицая да изпълнява служебните си задължения“), на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева. НП не било връчено на наказаното лице, като за издаването му то разбрало след получено писмо от НАП за задължения, без да успее да се запознае със съдържанието му.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: доказателствата, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели Г., И. и обясненията на въззивника В., писмените доказателства по делото: докладна записка, справки от НАП и електронна кореспонденция, приобщени по реда на чл.283, ал.1 от НПК.

При проведените непосредствени разпити на свидетелите Г. и И., двамата заявиха, че не пазят съхранени спомени за случая, а това обстоятелство обуслови предявяването на АУАН бл.№ 6 43344/27.06.2020 г., съгласно разпоредбата на чл. 284 НПК. Предупреден и за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК полицейските служители изрично 3 потвърдиха положените от тях подписи в съответните графи за актосъставител и свидетел в документа. Дистанцираха се обаче от твърдения по фактите, като не успяха да споделят повече подробности за поведението на нарушителя, което те са възприели като израз на неизпълнение на „устни разпореждания“ и като „пречене“ да реализират задълженията си по служба. Макар и неспособността да се възпроизведат детайли да е обяснима с изминалия период от време, рутинността на извършваната дейност и множеството идентични казуси в рамките на работния им график, декларацията на разпитваните лица, че поддържат изложеното в АУАН, за този съд остава формална, доколкото тя не намира подкрепа от други обективни доказателствени източници. Следва да се отбележи, че АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила /подобно разбиране противоречи на нормативен акт от по-висша степен – чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и дадените задължителни указания от върховния съд в тази насока/, поради което и отразените в него констатации подлежат на доказване с всички допустими способи за събиране и проверка на доказателствен материал, установени в НПК.

Невъзможността да бъде проверена правилността на същите указва единствено необезпеченост на тезата на наказващия орган за извършеното нарушение.

Изводи в противната насока не биха могли да се формират и въз основа на обясненията на жалбоподателя, които съдът обсъжда критично с оглед двояката им природа на източник на доказателства и средство за реализиране на защита. Разказът на В. е твърде лаконичен, поради което в него не могат да бъдат отличени в детайли обстоятелствата, наложили полицейската проверка, реализирана спрямо него и причините за неговото задържане. Дори и да се приеме тезата му, че именно отправената от него реплика към един от полицейските служители, съдържаща искане последният да се легитимира, е била възприета като неподчинение, подобно поведение трудно би се вписало в обхвата на понятието „пречене“, доколкото изискването за легитимация е част от задълженията на полицейските органи. Не следва да се игнорира обаче правилото, установено в нормата на чл.116, ал.1 от НПК, приложимо по силата на ограничително препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, което гласи, че: „Обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия.“ Така ситуираната забрана е напълно приложима в конкретния случай, доколкото единствените сведения за събитията, обусловили началото на административнонаказателното производство, се съдържат макар и схематично, единствено в обясненията на нарушителя. Те не биха могли да се ползват в случая не само поради липса на възможност за тяхната проверка, но и доколкото съдържанието им не разкрива елементи на проявено от жалбоподателя общественоопасно поведение, което да консумира състав на административно нарушение.

Обстоятелствата около нарушението н е могат да бъдат изведени и от други приложени към преписката материали. Поради тези причини съдът намира и приобщените писмени доказателства за неинформативни досежно конкретното проявление на нарушението като виновно поведение на лице, реализирано в обективната действителност.

4

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от З АНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

Разпечатката съдържа 26 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e4957593-a394-485d-90da-4826e8ca8424