Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 4052 от 10.11.2026, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
479/2026
Подписан
10.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.142 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 предл.второ · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.18а ал.7 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.60 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.40 ал.1 т.6 и т.8 · Закон за защита на класифицираната информация
  • чл.40 ал.1 т.6 и т.8 · Закон за защита на класифицираната информация
  • чл.41 т.4 · Закон за защита на класифицираната информация
  • чл.42 ал.1 т.2 · Закон за защита на класифицираната информация
  • чл.47 ал.6 · Закон за защита на класифицираната информация
  • чл.55 ал.1 т.1 · Закон за защита на класифицираната информация
  • чл.56 ал.1 · Закон за защита на класифицираната информация
  • чл.57 ал.6 · Закон за защита на класифицираната информация
  • чл.59 · Закон за защита на класифицираната информация
  • чл.60 ал.1 т.4 · Закон за защита на класифицираната информация
  • чл.60 ал.2 · Закон за защита на класифицираната информация
  • §1 т.6 · Закон за защита на класифицираната информация
  • чл.158 т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.207 ал.1 т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.209 т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.211 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.214 ал.1 т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.214 ал.1 т.3 предл.второ · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.214 ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.215 ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.215 ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.226 ал.1 т.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 4052

Плевен, 10.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - IV състав, в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

При секретар ВЕНЕРА МУШАКОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА административно дело № 20267170700479 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Делото е образувано по жалба от Л. Г.-М. от [населено място], чрез адв.Г., против Заповед №8121К-8040/13.05.2026г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.214 ал.1 т.3 предл.второ и чл.215 ал.3 от ЗМВР оспорващата е временно отстранена от длъжността „ Специалист IV степен“ в сектор „Психологична лаборатория-Плевен“ към отдел „Оперативна психология“ при Институт по психология-МВР, считано от датата на връчване на заповедта до окончателното приключване на производството по евентуално оспорване на Отказ за достъп до класифицирана информация №1/13.05.2026г., или до уреждане на служебното правоотношение по реда на ЗМВР.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че административният орган е нарушил задължението си да определи срок на отстраняването по обжалваната заповед, като за крайна дата е посочил две абсолютно неопределени събития, едното от които е отразено като евентуално – оспорване на отказ за достъп до класифицирана информация. Сочи се съдебна практика. Счита се, че това е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на заповедта. На следващо място се твърди, че не са налице основанията за издаване на заповедта, тъй като към датата на нейното издаване и към датата на подаване на жалбата оспорващата е имала и има валидно разрешение за достъп до класифицирана информация с изискуемото ниво на достъп „Поверително“ - №284/27.05.2021г., издадено от служител по сигурността на информацията на Института по психология – МВР, чиито срок на валидност е пет години и изтича на 27.05.2026г. на основание чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗКИ. В тази връзка се считат за неоснователни мотивите в заповедта, че оспорващата не отговаря на всички изисквания за заемане на длъжността, а именно да притежава разрешение за достъп до класифицирана информация „Поверително“. Сочи се, че за издаване на административен акт е необходимо да са налице и да съществуват в обективната действителност фактите и обстоятелствата от фактическия състав на правната норма, на която се опира административния орган. Твърди се още и несъответствие с целта на закона, тъй като оспорващата притежава нужното разрешение за достъп, чиито срок на валидност е пет години и изтича на 27.05.2026г. В заключение се моли за отмяна на заповедта. Направено е и искане за спиране по реда на чл.60 от АПК на допуснатото предварително изпълнение в заповедта. Претендират се разноски.

От ответника с представяне на административната преписка е дадено становище по допустимост и основателност на жалбата, и по направеното искане по реда на 60 от АПК. Моли се за отхвърляне на жалбата и на особеното искане.

С определение от 08.06.2026г. жалбата на оспорващата и искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение са оставени без разглеждане, като производството по делото е прекратено. При инстанционен контрол, с определение от 17.07.2026г. прекратителното определение е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената жалба.

С определение от 27.07.2026г. е оставено без уважение искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта, като това определение не е обжалвано и е влязло в законна сила.

В открито съдебно заседание оспорващата не се явява, представлява се от адв.Г., който поддържа подадената жалба по наведените в нея основания. Отново излага твърдения, че към датата на отстраняване на оспорващата същата е имала годно и валидно разрешение, макар и изтичащо след няколко дни, т.е. е имала достъп до класифицирана информация. Моли заповедта да бъде отменена и прави искане за присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В депозирана молба от процесуален представител се изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд - Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, доколкото заповедта е връчена на 19.05.2026г., а жалбата срещу нея е подадена по електронен път чрез ССЕВ чрез административния орган на 22.05.2026г., от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима. Въпросът с допустимостта на жалбата е решен и с определение №8159/17.07.2026г. по адм.д.№6954/2026г. на ВАС.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Със Заповед №8121К-11762/31.10.2025г. на министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство по чл.207 ал.1 т.1 от ЗМВР срещу инспектор Л. Г.-М. – специалист IV степен в сектор „Психологична лаборатория-Плевен“ към отдел „Оперативна психология“ при ИП-МВР, за допуснати от нея тежки нарушения на служебната дисциплина, служителят е отстранен временно от длъжност, като е разпоредено да й бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие, както е определен и състава на дисциплинарно –разследващия орган, който следва да изготви становище относно наличието на основания за реализиране дисциплинарната отговорност спрямо служителя, което да бъде докладвано заедно със събраните доказателства на дисциплинарно-наказващия орган /л52-53/. Видно от справка на л.116 от делото е, че срещу тази заповед, в частта за временно отстраняване, е подадена жалба от Л. Г.-М., по която е образувано адм.д.№909/2025г. по описа на АС-Плевен, по което с решение №2293/08.07.2026г., влязло в законна сила на 24.07.2026г., е отхвърлена жалбата.

Със Заповед №4579з-24/20.01.2026г. /л.48/ е ограничен достъпа до класифицирана информация до ниво „Поверително“ на инспектор Л. Г.-М., притежаваща разрешение за достъп до класифицирана информация №284, с ниво на достъп до класифицирана информация „Поверително“, със срок на валидност до 26.05.2026г., считано от 21.01.2026г. до приключване на проверката по чл.56 ал.1 от ЗЗКИ или до издаване на акт по чл.59 от ЗЗКИ.

От Обобщена справка от 27.04.2026г. /л.154-173/ се установява, че със Заповед №8121К-13112/18.12.2025г. на министъра на вътрешните работи, инспектор Л. Г.-М. е възстановена на заеманата от нея длъжност, поради изтичане на нормативно установения двумесечен срок по чл.214 ал.3 от ЗМВР и липсата на допълнително данни в подкрепа на тезата, че заемана от служителя длъжност може да попречи на разследването и събирането на доказателства за установяване на обективната истина. С тази обобщена справка, изготвена от дисциплинарно-разследващия орган е направено предложение, на основание чл.209 т.2 от ЗМВР с мотивирана писмена заповед да бъде прекратено образуваното дисциплинарно производство срещу инспектор Л. Г. –М., поради несъбрани достатъчно доказателства за извършеното дисциплинарно нарушение. Във връзка с последното, със Заповед №8121К-8727/05.06.2026г. на министъра на вътрешните работи /л.151-153/ е прекратено дисциплинарното производство, образувано срещу инспектор Л. Г.-М..

Със Заповед рег.№4579з-117/19.03.2026г. на директора на ИП-МВР е разпоредено да бъде извършено „Обикновено“ проучване за надеждност за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Поверително“ на Л. Г.-М. на длъжност „Психолог“, специалист IV степен в сектор „Психологична лаборатория-Плевен“ към отдел „Оперативна психология“ при ИП към МВР /л.121гръб/.

До Служителя по сигурността на информация на ИП-МВР е изготвено искане рег.№4579р-964/19.03.2026г. от директора на ИП-МВР, с което се моли да бъде издадено разрешение за достъп до класифицирана информация до ниво „Поверително“ на Л. Г.-М. на длъжност „Психолог“, специалист IV степен в сектор „Психологична лаборатория-Плевен“ към отдел „Оперативна психология“ при ИП към МВР /л.101/.

Издаден е Отказ за достъп до класифицирана информация №1/13.05.2026г. от Служител по сигурността на информацията при ИП-МВР, с който на основание чл.47 ал.6 и чл.57 ал.1 т.1, вр. чл.40 ал.1 т.6 и т.8 вр. чл.41 т.4 вр. чл.42 ал.1 т.2 от ЗЗКИ, на Л. Г.-М. е отказано издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация /л.36/. Препис от този индивидуален административен акт е връчен на служителя на 19.05.2026г. /л.37/. От данните по делото се установява, че Отказ за достъп до класифицирана информация №1/13.05.2026г. е обжалван и към датата на приключване на съдебното дирене по настоящето дело няма данни ДКСИ да се е произнесла по жалбата на Л. Г.-М. /л.100/.

Издадено е Прекратяване на разрешение за достъп до класифицирана информация №259/13.05.2026г. на Служител по сигурността на информацията на ИП-МВР, с което на основание чл.47 ал.6 и чл.60 ал.1 т.4 от ЗЗКИ е прекратено Разрешението за достъп до класифицирана информация №284/27.05.2021г., издадено за достъп до ниво на класификация „Поверително“ на Л. Г.-М. на длъжност „Психолог“, специалист IV степен в сектор „Психологична лаборатория-Плевен“ към отдел „Оперативна психология“ при ИП към МВР /л.38/. Видно от писмо на л.150 е, че Прекратяване на разрешение за достъп до класифицирана информация №259/13.05.2026г. не е връчвано и съобщавано на Л. Г.-М..

С Докладна записка рег.№4579р-1695/13.05.2026г. на директора на ИП към МВР /л.28-35/, изготвена до Министъра на вътрешните работи, е направено предложение инспектор Л. Г.-М. – специалист IV степен в сектор „Психологична лаборатория-Плевен“ към отдел „Оперативна психология“ при ИП към МВР да бъде временно отстранена от длъжност до влизане в сила на акт – Отказ за достъп до класифицирана информация №1 от 13.05.2026г., а при евентуалното му обжалване – до влизане в сила на решението на ДКСИ или ВАС. Видно от мотивите в докладната записка, предложението е направено във връзка с установеното в хода на процедурата по проучване за надеждност наличие на данни, които поставят под съмнение надеждността на проучването лице от гледна точка на опазване на тайната и сигурността. Посочено е в докладната записка, че се съдържат предварителни данни, които биха дали възможност за изнудване на проучваното лице, тъй като в качеството си на служител на ИП-МВР, лицето е подготвяло кандидати за постъпване на държавна служба в МВР, като е използвала действащи и разработени от ИП-МВР методики за индивидуална психодиагностика, с цел набавяне на облага, която не й се следва. Посочено е още, че с тези си действия служителят поражда съмнения по отношение на това как ИП-МВР извършва дейността си, като от това се накърнява авторитета на институцията, а поведението на служителите на ИП-МВР трябва да е съобразено с обществото, моралните и етични норми на поведение, и трябва да служи за пример и да допринася за утвърждаване и подобряване на авторитета и доброто име на институцията. Направен е извод, че с действията си инспектор Г.-М. има вероятност да осъществява дейност, насочена срещу обществения ред, което определя лицето като ненадеждно от гледна точка сигурността по смисъла на чл.41 т.4 от ЗЗКИ, както и че в качеството си на държавен служител е нарушила основни етични принципи за поведение – законност, почтеност,лоялност и честност. Във връзка с издаденият Отказ за достъп до класифицирана информация №1/13.05.2026г.е прието, че служителят не отговаря на всички изисквания за заемане на длъжността, а именно не притежава разрешение за достъп до класифицирана информация, регламентирано в длъжностната й характеристика. Посочено е също, че отстраняването от длъжност е временна мярка и служителят следва да бъде временно отстранена от длъжност до влизане в сила на акт– Отказ за достъп до класифицирана информация №1 от 13.05.2026г., а при евентуалното му обжалване – до влизане в сила на решението на ДКСИ или ВАС, като по този начин ще бъде съобразен принципа на съразмерност и няма да бъдат засегнати правата на лицето. Прието е, че отстраняването се налага, тъй като в ИП-МВР предстои утвърждаване и въвеждане в употреба на нови методики за индивидуална психодиагностита, които да бъдат използвани в конкурсните процедури за първоначално назначаване на длъжност в МВР, като неотстраняването на Л. Г.-М. ще създаде риск информацията, съдържаща в новите методики да бъде предоставена на лица, които кандидатстват или възнамеряват на кандидатстват за постъпване на държавна служба в МВР.